Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

Мнозина зад гърба Ми ламтят за облагите на общественото положение, тъпчат се с храна, обичат да се успиват и се грижат всячески за плътта си, като постоянно се боят, че няма изход за плътта. Не изпълняват истинската си функция в църквата, а използват църквата за свои облаги, или пък порицават братята и сестрите си с Моите слова, като възпират други от горе. Тези хора постоянно твърдят, че следват Божията воля и че са Божии довереници — не е ли абсурдно? Ако мотивацията ти е правилна, но не можеш да служиш в съответствие с Божиите намерения, значи се държиш глупаво; но ако мотивацията ти не е правилна, а все пак твърдиш, че служиш на Бог, значи се опълчваш срещу Бог и Той трябва да те накаже! Не съчувствам на такива хора! Те са търтеи в Божия дом, постоянно желаят удобството на плътта и нехаят за интересите на Бог. Те винаги търсят собствената си полза и не обръщат внимание на Божиите намерения. Не могат да приемат вглеждането на Божия Дух в делата им. Постоянно са криви и измамни и лъжат братята и сестрите си, двулични са като лисица в лозе, която краде грозде и тъпче лозето. Могат ли такива хора да са Божии довереници? Заслужаваш ли да получиш благословенията на Бог? Не поемаш товар за своя живот и за църквата; годен ли си да получиш Божието поръчение? Кой ще посмее да се довери на човек като теб? Когато служиш по този начин, Бог може ли да ти довери по-важна задача? Няма ли това да забави делото Му?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Как да служим в съответствие с Божиите намерения)

Думата „статус“ сама по себе си не е нито изпитание, нито изкушение. Тя зависи от това как хората се справят със статуса. Ако приемаш работата на водач като свой дълг, като отговорност, която трябва да изпълниш, статусът няма да те ограничава. Ако я приемаш като официална титла или позиция, ще имаш проблеми и със сигурност ще паднеш на земята. Тогава какво е мисленето, което човек трябва да възприеме, когато стане водач и работник на църквата? Върху какво трябва да се съсредоточи стремежът ти? Трябва да имаш път! Ако не търсиш истината и нямаш път на практикуване, тогава този твой статус ще се превърне в твой капан и ще пропаднеш. Някои хора стават различни, щом придобият статус, и мисленето им се променя. Те не знаят как да се обличат, как да разговарят с другите, какъв тон да възприемат, как да взаимодействат с хората или какво изражение да имат. В резултат на това започват да изграждат имидж за себе си. Това не е ли извращение? Някои хора гледат прическите на невярващите, дрехите, които носят, и качествата на речта и поведението им. Те им подражават и следват посоката на невярващите по този път. Това положително нещо ли е? (Не е.) Какво се случва тук? Макар тези практики да изглеждат повърхностни, те всъщност са вид стремеж. Те са подражание. Това не е правилният път. Е, вие можете да различите правилното от погрешното в тези очевидни образи и маски, но можете ли да отхвърлите и да се опълчите на погрешното? (Да, когато сме наясно с него.) Това е сегашният ви духовен ръст. Когато тези идеи са нови в сърцето ви, вие можете да ги различите и идентифицирате. Ако сте мотивирани да се стремите към статус, можете сами да смекчите това желание, за да не сте като обсебен фен, който преследва своя идол като свирепо животно, загубило разсъдъка си. Субективно погледнато, ти можеш да идентифицираш тези идеи. Можеш да се опълчиш на плътта без никакво изкушение, когато не си заобиколен от хора. Но какво ще стане, ако те следват хора, въртят се около теб, грижат се за ежедневните ти потребности, хранят те и те обличат, и удовлетворяват всяка твоя нужда? Какви чувства ще се породят в сърцето ти? Няма ли да се радваш на предимствата на статуса? Все още ли ще си способен да се опълчиш на плътта? Когато хората се струпват около теб, когато се въртят около теб сякаш си звезда, как би се справил със статуса си тогава? Нещата в съзнанието ти, тоест онези неща сред мислите и идеите ти — цененето на статуса, удоволствието от статуса, жаждата за статус или дори заслепението от статуса — можеш ли да изследваш сърцето си, за да откриеш тези неща? Можеш ли да ги разпознаеш? Ако можеш да изследваш сърцето си и да разпознаеш тези неща в него, би ли могъл да се опълчиш на плътта в тази ситуация? Ако нямаш решимостта да практикуваш истината, няма да се опълчиш на тези неща. Ще им се радваш и наслаждаваш. Изпълнен със самодоволство, ще казваш: „Да имаш статус на вярващ в Бог е наистина прекрасно. Като съм водач, всеки прави това, което казвам. Какво страхотно усещане. Аз съм този, който води и пои тези хора. Сега те са ми покорни. Когато кажа да вървят на изток, никой не тръгва на запад. Когато кажа да се молят, никой не смее да пее. Това си е постижение“. Тогава ще си започнал да се радваш на предимствата на статуса. В такъв случай какво ще е статусът за теб? (Отрова.) И въпреки че е отрова, не е нужно да се страхуваш от нея. Именно в тази ситуация трябва да имаш правилния стремеж и правилните методи на практикуване. Често, когато хората имат статус, но работата им все още не е постигнала резултати, те казват: „Не се радвам на статуса и не се радвам на всичко, което статусът ми носи“. След като обаче работата им покаже някакъв успех и те усетят, че статусът им е сигурен, губят разума си и се наслаждават на предимствата на статуса. Вярваш ли, че само защото можеш да разпознаеш изкушението, можеш да се опълчиш на плътта? Наистина ли имаш такъв духовен ръст? Факт е, че нямаш. Твоята способност за разпознаване и твоето бунтарство се постигат само от човешката съвест и базовата рационалност, която притежава човекът. Те са тези, които ти казват да не действаш по този начин. Именно критерият на съвестта и частицата рационалност, която придобиваш от това, че си намерил вярата в Бог, са тези, които ти помагат или те държат настрана от грешния път. Какъв е контекстът за това? Той се състои в това, че когато обичаш статуса, но още не си го придобил, ти все още може да притежаваш своята частица съвест и разум. Тези думи все още могат да те възпират и да те накарат да осъзнаеш, че насладата от статуса не е нещо добро и не съответства на истината, че не е правилният път, че означава противопоставяне на Бог и не Му е угодно. Тогава можеш съзнателно да се опълчиш на плътта и да се откажеш от насладата от статуса. Можеш да се опълчиш на плътта, когато нямаш постижения или заслуги, които да покажеш, но извършиш ли заслужаваща похвала работа, дали чувството ти за срам, съвестта ти, рационалността ти и моралните ти концепции ще те възпрат? Скромният критерий на съвестта, който притежаваш, е много далеч от това да имаш богобоязливо сърце, а слабата ти вяра няма да е от никаква полза.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да преодолеете изкушенията и робуването на статуса)

Какво е специалното за вас в това да бъдете водачи и работници? (Поемането на повече отговорност.) Отговорността има участие тук. Това е нещо, което всички вие осъзнавате, но как можете да изпълнявате добре отговорностите си? Откъде да започнете? Доброто изпълнение на тази отговорност всъщност е добро изпълнение на дълга на човека. Думата „отговорност“ може да звучи така, сякаш в нея има нещо специално, но в крайна сметка тя представлява дълга на човека. За вас не е лесно да изпълнявате добре дълга си, защото има много неща, които ти пречат, неща като бариерата на статуса, която е най-трудна за преодоляване от вас. Ако ти липсва какъвто и да било статус и си просто обикновен вярващ, може да се сблъскаш с по-малко изкушения и за теб ще е по-лесно да изпълняваш добре дълга си. Можеш да водиш духовен живот всеки ден, както правят обикновените хора, като ядеш и пиеш от Божиите слова, разговаряш за истината и изпълняваш добре дълга си. Това е достатъчно. Ако обаче имаш статус, първо трябва да преодолееш препятствието, което статусът представлява. Първо трябва да преминеш през това изпитание. Как можеш да преодолееш тази бариера? Това не е лесно за обикновените хора, защото поквареният нрав е дълбоко вкоренен в човека. Всички хора живеят с покварения си нрав и за тях е присъщо да са увлечени от стремежа към слава, изгода и статус. След като най-накрая придобие статус с цената на такива трудности, кой не би се насладил максимално на предимствата му? Ако в сърцето ти има любов към истината и имаш донякъде богобоязливо сърце, ще се отнасяш внимателно и предпазливо към статуса си, като в същото време си способен да търсиш истината при изпълнението на твоя дълг. По този начин славата, изгодата и статусът няма да намерят място в сърцето ти, нито ще попречат на изпълнението на дълга ти. Ако духовният ти ръст е твърде малък, трябва да се молиш често и да се въздържаш посредством Божиите слова. Ще трябва да намериш начини да правиш определени неща или съзнателно да избягваш определена среда и някои изкушения. Да кажем например, че си водач. Когато си в компанията на няколко обикновени братя и сестри, няма ли да си помислят, че ти ги превъзхождаш донякъде? Поквареното човечество би го възприело по този начин, а това вече е изкушение за теб. Това не е изпитание, а изкушение! Ако ти също смяташ, че ги превъзхождаш, това е много опасно, но ако смяташ, че те са ти равни, мисленето ти е нормално и няма да бъдеш смущаван от покварения нрав. Ако мислиш, че като водач твоят статус е по-висок от техния, как ще се отнасят те с теб? (Те ще се възхищават на водача.) Дали просто ще ти се възхищават и ще те почитат, и това ще е всичко? Не. Те ще трябва да говорят и да действат в съответствие с това. Ако например настинеш и някой обикновен брат или сестра също настине, за кого ще се погрижат първо? (За водача.) Това не е ли привилегия? Не е ли това едно от предимствата на статуса? Ако влезеш в спор с брат или сестра, ще се отнасят ли към теб справедливо заради статуса ти? Ще застанат ли на страната на истината? (Не.) Тези неща са изкушения, пред които си изправен. Можеш ли да ги избегнеш? Как трябва да се справиш с това? Ако някой се отнася зле с теб, може да не го харесваш и да помислиш как да го атакуваш, да го изключиш и да му отмъстиш, докато всъщност в този човек няма нищо нередно. От друга страна, някои хора може да те ласкаят, а ти не само да не възразяваш, но всъщност да харесваш това усещане. Това не е ли притеснително? Не би ли започнал незабавно да насърчаваш и развиваш ласкателя си, така че той да стане твое доверено лице и да изпълнява твоите нареждания? Ако го направиш, по какъв път ще поемеш? (По пътя на антихристите.) Ако се поддадеш на тези изкушения, си в опасност. Това да имаш хора, които да кръжат около теб по цял ден, нещо добро ли е? Чувал съм, че някои хора, след като станат водачи, не вършат собствената си работа и не решават практически проблеми. Вместо това единственото, за което мислят, са плътските удоволствия. Понякога дори ядат храна, приготвена само за тях, докато карат други да перат изцапаните им дрехи. След време те се оказват разкрити и отстранени. Какво трябва да направите, когато попаднете на подобно нещо? Ако притежаваш статус, хората ще те ласкаят и ще се отнасят към теб със специално внимание. Ако можеш да преодолееш и да откажеш тези изкушения и продължиш да се отнасяш справедливо към хората, независимо от това как те се отнасят към теб, това доказва, че ти си правилен човек. Ако притежаваш статус, някои хора ще те гледат с възхищение. Те винаги ще са около теб, ще ти угодничат и ще те ласкаят. Можеш ли да сложиш край на това? Как се справяте с такива ситуации? Когато нямате нужда да се грижат за вас, но някой ви протяга „ръка за помощ“ и ви угажда, вие може тайно да се радвате, като си мислите, че притежаването на статус ви прави различни и че трябва да се наслаждавате на специалното отношение с пълна сила. Не се ли случват такива неща? Не е ли това реален проблем? Когато те сполетят такива неща, сърцето ти не те ли упреква? Изпитваш ли отвращение и ненавист? Ако някой не изпитва отвращение и ненавист, не ги отхвърля и сърцето му е освободено от упреци и вина, а вместо това обича да се наслаждава на тези неща с чувството, че е хубаво да имаш статус, има ли такъв човек съвест? Притежава ли рационалност? Дали е някой, който се стреми към истината? (Не.) Какво показва това? Това е отдаване на предимствата на статуса. Въпреки че това не те окачествява като антихрист, ти вече си поел по пътя на антихристите. Когато свикнеш да се радваш на специално отношение, ако един ден вече не можеш да получиш такова специално отношение, няма ли да се ядосаш? Ако някои братя и сестри са бедни и нямат пари, за да те поканят на гости, ще се отнасяш ли справедливо към тях? Ако ти кажат някой факт, който не ти харесва, ще използваш ли властта си срещу тях и ще обмисляш ли как да ги измъчваш? Ще изпитваш ли досада, когато ги видиш, и ще ти се иска ли да им дадеш добър урок? Щом тези мисли те застигнат, тогава не си далеч от извършването на злини, нали? Лесно ли е за хората да вървят по пътя на антихристите? Лесно ли е да станеш антихрист? (Да.) Това е много тревожно! Като водачи и работници, ако не търсите истината във всички неща, вие вървите по пътя на антихристите.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да преодолеете изкушенията и робуването на статуса)

След като повярват в Бог, много хора винаги се стремят към статус и към това другите да ги ценят високо. В Божия дом те винаги искат да се открояват от тълпата и да са начело на стадото. Заради тези неща те се отричат от семействата си и се отказват от кариерите си, понасят несгоди и плащат цена, и накрая желанието им се сбъдва и те стават водачи. След като станат водачи, животът на тези хора е наистина различен. Те проявяват всеки аспект от образа и стила на длъжностно лице, който са имали в ума си — от начина, по който се обличат и се докарват, до начина, по който говорят и действат. Те се научават да говорят като чиновници, научават се да командват хората и се научават да карат хората да вършат личните им дела. С една дума, те се научават как да бъдат чиновници. Когато отидат на дадено място, за да бъдат водачи, това означава, че отиват там, за да бъдат чиновници. Какво означава да си чиновник? Това означава, че „полагат неимоверни усилия, за да спечелят пост заради храната и дрехите“. Това е въпрос, който се отнася до плътските удоволствия. След като станат водачи, с какво животът им е по-различен отпреди? Храната, облеклото и вещите, които използват, са различни. Когато се хранят, те държат храната да е питателна и вкусна. Държат на марката и стила на дрехите, които носят. След като са били водачи на дадено място в продължение на една година, те са станали подпухнали и дебели; облечени са от главата до петите в маркови дрехи, а мобилният им телефон, компютърът и уредите в дома им са все от марки от висок клас. Имали ли са тези условия, преди да станат водачи? (Не.) След като станат водачи, те не са полагали усилия да печелят пари, така че откъде са взели парите да купят всички тези неща? Братята и сестрите ли са им дарили тези неща, или Божият дом им ги е разпределил? Чували ли сте някога Божият дом да разпределя тези неща на всеки водач и работник? (Не.) И така, как са ги получили? Във всеки случай това не са неща, които са придобили чрез собствения си упорит труд, а по-скоро неща, които са получили, след като са придобили статус и са станали „чиновници“ — където са се радвали на предимствата на статуса — чрез изнудване на другите и чрез измама и присвояване. В църквите навсякъде имаше ли такива хора сред всички различни рангове водачи и работници, с които сте общували? Когато за пръв път станат водачи, те нямат нищо, но за по-малко от три месеца имат маркови компютри и мобилни телефони от висок клас. След като станат водачи, някои хора смятат, че трябва да се радват на специално отношение — когато излизат, трябва да се возят в кола; компютрите и мобилните телефони, които използват, трябва да са по-добри от тези на обикновените хора, трябва да са от известна марка и когато моделът остарее, трябва да го сменят с нов. Има ли Божият дом такива правила? Божият дом никога не е имал такива правила и няма нито един брат или сестра, които да мислят така. Тогава откъде идват тези неща, на които се радват тези водачи? От една страна, те са получили тези неща, като са изнудвали братята и сестрите и са карали богатите хора да им ги купуват под претекст, че вършат делото на Божия дом. Освен това те са си купили тези неща, като са злоупотребявали с приношенията и са ги крали. Не са ли те измет, която чрез измама придобива храна и напитки? Различава ли се това от хората в предишните няколко случая, които споделих? (Не.) Какво е общото между тях? Всички те са използвали длъжността си, за да присвояват приношения и да ги получават чрез изнудване. Някои хора казват: „Като работят в Божия дом и са водачи или работници, не са ли те пригодни да се радват на тези неща? Не са ли пригодни да споделят Божиите приношения заедно с Него?“. Кажете Ми, така ли е? (Не.) Ако трябва да купят някои неща, за да вършат делото на Божия дом, в този случай Божият дом има правила, които казват, че могат да ги купят, но дали тези хора купуват неща в рамките на предписанията на правилата? (Не.) По какво виждате, че не го правят? (Ако наистина им трябваше за работа, те щяха да смятат, че нещо ги устройва, стига да може да се използва, но това, към което се стремят антихристите, са луксозни маркови вещи и те използват най-доброто от всичко. Съдейки по това, можем да видим, че те използват статуса си, за да се наслаждават на тези материални неща.) Точно така. Ако беше необходимо за работа, нещо щеше да ги устройва, стига да може да се използва. Защо трябва да използват толкова луксозни и скъпи вещи? Освен това, когато са купували тези неща, други хора участвали ли са в решението и съгласили ли са се с него? Не е ли това проблем? Ако други хора бяха участвали в решението, можеха ли всички те да се съгласят с купуването на тези луксозни неща? Категорично не. Много е очевидно, че са получили тези неща, като са крали приношения. Това е ясно като бял ден. Освен това Божият дом има правило — във всяка църква нито опазването на приношенията, нито сътрудничеството за извършване на делото е работа само на един човек. И така, защо тези хора като отделни личности са могли да използват и харчат приношенията, както им е угодно? Това не е съгласно принципите. Естеството на тези неща, които правят, не е ли кражба на приношения? Те са купили и придобили тези неща, без да получат съгласието и одобрението на другите водачи и работници, да не говорим за уведомяването на други хора, и без никой друг да знае какво правят. Естеството на това не е ли малко като кражба? Това се нарича кражба на приношения. Кражбата е измама. Защо се нарича измама? Защото те са купили тези луксозни неща и са ги получили под претекст, че вършат делото на Божия дом. Този вид поведение се нарича мошеничество и се нарича измама. Прекалих ли, като го окачествих по този начин? Правя ли от мухата слон? (Не.) Не само това, но след като тези така наречени водачи останат на дадено място за известно време, те разузнават много ясно какво работят братята и сестрите в света, какви социални връзки имат, какви ползи могат да изкопчат и получат от тези хора и какви връзки могат да използват. Например кои братя и сестри работят в болница, в държавна институция или в банка, или кой е предприемач, чие семейство притежава магазин, кола или голяма къща и т.н. — те разузнават тези неща много ясно. Тези неща в обхвата на работата на тези водачи ли са? Защо разузнават тези неща? Те искат да използват тези връзки и да използват тези братя и сестри, които имат специални позиции в света, за да ги обслужват, да им служат, и да им осигурят удобства. Мислиш ли, че правят това, за да вършат делото на църквата и да разговарят за истината, за да се справят с трудностите на Божиите избраници? Това ли правят? Зад всички тези неща, които правят, стоят намерение и цел. Когато истинските водачи и работници работят, те се съсредоточават върху решаването на проблеми и върху доброто изпълнение на църковното дело. Те не обръщат внимание на неща, които нямат нищо общо с църковното дело. Те се съсредоточават само върху това да питат кой в църквата изпълнява дълга си искрено, кой е ефективен в дълга си, кой може да приеме истината и да я практикува и кой е предан в изпълнението на дълга си. След това ги повишават, а онези, които причиняват прекъсвания и смущения, ги разследват и се справят с тях според принципа. Само хора, които практикуват по този начин, са истински водачи и работници. Антихристите правят ли тези неща? (Не.) Какво правят те? Те вършат неща и правят подготовка, за да си набавят желани неща за себе си и заради собствените си интереси, но не се посвещават на църковното дело и не го смятат за важно. Следователно, след като се утвърдят на дадено място, те вече са разузнали кои братя и сестри какви услуги могат да им предоставят. Например, който работи във фармацевтична фабрика, може да им даде безплатни лекарства, когато са болни, и да им даде висококачествени вносни лекарства; който работи в банка, може да ги улесни при внасянето и тегленето на пари; и така нататък. Те разузнават всички тези неща много ясно. Събират тези хора пред себе си, без да се интересуват дали човешката им природа е добра, или не. Стига тези хора да ги следват и да са готови да бъдат техни помощници и поддръжници, антихристите ще им дават желани неща, ще ги държат близо до себе си, ще ги подхранват и защитават, а в замяна тези хора работят, за да затвърдят позицията на тези антихристи в църквата и да поддържат силите им. И така, когато искаш да видиш дали един църковен водач върши реална работа, попитай го за реалната ситуация на братята и сестрите в тази църква и как върви църковното дело, и ще можеш да видиш ясно дали той действително е човек, който върши реална работа. Някои хора разузнават ясно семейните въпроси и условията на живот на братята и сестрите в църквата. Ако ги попиташ кой работи във фармацевтична фабрика, чие семейство притежава магазин, чие семейство има кола, чие семейство има голям бизнес или кой работи в някой местен отдел и може да върши услуги на братята и сестрите, те могат да ти кажат точно. Ако ги попиташ кой се стреми към истината, кой е нехаен в дълга си, кой е антихрист, кой се опитва да спечели хората на своя страна, кой е ефективен в проповядването на евангелието или колко потенциални приемници на евангелието има на местно ниво, те не знаят тези неща. Какви хора са това? Те искат да използват всички социални връзки на мястото, където се намират, и да ги обединят, за да се превърнат в малка социална група. Следователно мястото, където са тези водачи, не може да се нарече църква. След като приключат с него, то се е превърнало в социална група. Когато тези хора се съберат, те не отварят сърцата си, за да споделят преживяванията и разбиранията си; вместо това гледат кой има по-силни връзки, кой има високо положение в обществото и е много успял, кой е добре познат в обществото, кой има влияние в обществото и кой може да предостави особено удобни услуги и желани неща на водача. Който и да е такъв, той има положение в сърцето на водача. Не е ли това, което правят антихристите? (Да.) Какво правят антихристите? Те изграждат ли църквата? Те рушат църквата и я унищожават, и смущават и прекъсват делото на Божия дом. Те създават свое собствено независимо царство, своя собствена частна група и клика. Ето какво правят антихристите.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (пета част))

Някои хора нямат статус и изпълняват обикновен дълг, а когато придобият някаква квалификация, също искат да накарат другите да им служат. Някои хора изпълняват някакъв рискован дълг и също искат да командват другите да им служат. Има и такива, които изпълняват специален дълг и които гледат на дълга си като на основно условие, разменна монета и вид капитал, с който да накарат братята и сестрите да им служат. Например някои хора притежават специални професионални умения, които другите не са учили или усвоили. Когато започнат да изпълняват дълг в Божия дом, свързан с тези професионални умения, те си мислят, че са различни от другите хора, че са поставени на важна позиция в Божия дом, че сега са във висшите ешелони и най-вече чувстват, че стойността им се е удвоила и че са уважавани. Вследствие на това те мислят, че има определени задачи, които не е необходимо да вършат сами, че е съвсем естествено да командват другите да им служат без възнаграждение, що се отнася до ежедневните задачи като носене на храна или пране на дрехите им. Има дори някои, които използват извинението, че са заети с дълга си, за да накарат братята и сестрите да направят едно или друго за тях. Освен нещата, които категорично трябва да свършат сами, всичко останало, за което могат да накарат другите да им служат или да им наредят да го изпълнят, те карат другите хора да го вършат. Защо е така? Те си мислят: „Аз имам капитал, аз съм уважаван, аз съм рядък талант в божия дом, изпълнявам специален дълг и съм основен приемник на развиване от страна на божия дом. Нито един от вас не е толкова добър като мен, всички вие сте на по-ниско ниво от мен. Аз мога да дам специален принос за божия дом, а вие не можете. Следователно вие трябва да ми служите“. Нима това не са прекомерни и безсрамни изисквания? Всеки таи тези изисквания в сърцето си, но разбира се, антихристите безскрупулно и безсрамно изискват тези неща още повече и без значение как общувате с тях за истината, те няма да се откажат от тях. Обикновените хора също притежават тези проявления на антихристите и ако имат малко талант или някакъв малък принос, те вярват, че имат право да се наслаждават на специално отношение. Те не си перат собствените дрехи и чорапи и карат другите да го вършат вместо тях, и отправят някои неразумни изисквания, които противоречат на човешката природа — толкова много им липсва разум! Тези идеи и изисквания, които хората имат, не са в сферата на рационалността; най-малкото, те не са в съгласие с критериите за човешка природа и съвест, а в най-висша степен, не са в съгласие с истината. Всички тези проявления могат да бъдат поставени в категорията на антихристите, домогващи се до ползи за себе си. Всеки, който притежава покварен нрав, е способен да прави тези неща, а и се осмелява да ги прави. Ако някой има малко талант и капитал и даде някакъв принос, тогава иска да се възползва от другите, иска да използва възможността да изпълнява дълга си, за да се домогва до ползи за себе си, иска да получава нещата наготово и да се наслаждава на щастието и отношението, които идват от командването на другите да му служат. Има дори някои, които се отказват от семействата и работата си, за да изпълняват дълга си, и през това време развиват някакво леко заболяване и впоследствие стават емоционални и се оплакват, че никой не се интересува от тях или не се грижи за тях. Ти изпълняваш своя дълг за себе си, ти изпълняваш своя собствен дълг и своята собствена отговорност — какво общо има това с другите хора? Какъвто и дълг да изпълнява човек, той никога не се изпълнява за някого другиго или в служба на някого другиго, и така никой няма каквото и да било задължение да служи на другите без възнаграждение или да бъде командван от другите. Нима това не е истината? (Да.) Въпреки че Бог изисква хората да бъдат любящи и да бъдат търпеливи и толерантни към другите, човек не може субективно да изисква от другите да бъдат такива, и да го прави е неразумно. Ако някой може да бъде толерантен и търпелив към теб и да покаже любов към теб, без ти да го изискваш, тогава това си зависи от него. Обаче ако братята и сестрите ти служат, защото ти го изискваш от тях, ако са насилствено командвани и експлоатирани от теб, или ти служат на основата на това, че си ги заблудил да го направят, тогава проблемът е в теб. Някои дори се възползват от възможността да изпълняват дълга си и често го използват като извинение, за да изнудват за неща от някои заможни братя и сестри, като ги карат да купуват това или онова и да им предоставят услуги. Например, ако имат нужда от още дрехи, те казват на някой брат или сестра: „Ти можеш да шиеш дрехи, нали? Отиди и ми уший нещо за носене“. Този брат или сестра казва: „Тогава си извади портфейла. Ти купи плата и аз ще ти ушия нещо“. Те не си вадят парите, а вместо това принуждават брата или сестрата да им купи плата — нима естеството на този акт не е измамно? Да се възползват от връзката между братя и сестри, да се възползват от собствения си капитал, да се възползват от възможността да изпълняват дълга си, за да изискват всякакви услуги и отношение от братята и сестрите, да командват братята и сестрите да работят за тях — всичко това са проявления на низкия характер на антихристите.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (четвърта част))

Макар и да нямат такава власт и такъв статус, обикновените хора също искат да накарат останалите да имат добро мнение за тях, да ги ценят много и да ги издигат до висок статус в сърцата си. Това е покварен нрав и ако хората не разбират истината, те не са способни да го разпознаят. Поквареният нрав се разпознава най-трудно. Лесно е да разпознаеш собствените си грешки и недостатъци, но не и да разпознаеш собствения си покварен нрав. Хората, които не познават себе си, никога не говорят за собствената си поквара и все си мислят, че са си наред. И несъзнателно започват да се хвалят по следния начин: „През всичките години на вярата си съм преживял толкова много гонения и съм понесъл толкова много страдания. Знаете ли как преодолях всичко това?“. Това надменно поведение ли е? Какво ги мотивира да се изтъкват? (Да накарат хората да ги ценят.) Какъв е мотивът им да карат хората да ги ценят? (Да придобият статус в съзнанието на хората.) Когато ти е даден статус в съзнанието на даден човек, докато е в твоята компания, той се отнася с уважение към теб и е особено учтив, когато говори с теб. Винаги ти се възхищава, винаги ти дава път във всичко, отстъпва ти, ласкае те и ти се подчинява. За всичко те търси и те оставя да вземаш решения. А това ти доставя удоволствие — чувстваш, че си по-силен и по-добър от всички останали. Всеки харесва това чувство. Това е чувството да имаш статус в нечие сърце. Хората искат да се отдадат на това чувство. Ето защо хората се съревновават за ранг и всички искат да получат статус в сърцата на другите, да имат тяхното високо мнение и почит. Ако не изпитваха такова удоволствие от това, нямаше да се стремят към статус. Например, ако нямаш статус в нечие съзнание, той ще говори на равна нога с теб и ще се държи с теб като с равен. Ще ти противоречи, когато е необходимо, няма да е учтив и няма да се отнася с уважение към теб, а дори може и да си тръгне, преди да си се доизказал. Това би ли те притеснило? Не ти харесва хората да се отнасят така с теб. Обичаш все да те ласкаят, да ти се възхищават и да те почитат. Харесва ти да си в центъра на вниманието, всичко да се върти около теб и всички да те слушат, да ти се възхищават и да се подчиняват на ръководството ти. Това не е ли желание да царуваш и да властваш? Думите и действията ти се ръководят от стремеж към статус и придобиването му, и ти се състезаваш, домогваш и конкурираш с другите за него. Целта ти е да се докопаш до отговорен пост и да накараш Божиите избраници да те слушат, да те подкрепят и да те почитат. След като заемеш този пост, придобиваш власт и можеш да се наслаждаваш на облагите на статуса си, на възхищението на другите и на всички останали предимства, които вървят с него. Хората винаги се прикриват, изтъкват се пред останалите, преструват се, маскират се и се разкрасяват, за да накарат другите да мислят, че са съвършени. Целят да придобият статус и да се насладят на ползите от него. Ако не вярваш, помисли пак внимателно. Защо все искаш да накараш хората да те ценят? Искаш да ги накараш да те почитат и да те гледат почтително, за да можеш накрая да вземеш властта и да се наслаждаваш на ползите от статуса. Статусът, към който така отчаяно се стремиш, ще ти донесе много облаги, а именно за тези облаги завиждат останалите и тях желаят. Хората се опияняват и се отдават на този луксозен живот, щом се докоснат до многобройните облаги, които им носи статусът. Хората си мислят, че само такъв живот не е пропилян. Поквареното човечество изпитва удоволствие да се отдава на тези неща. Ето защо, щом човек достигне до определена позиция и започне да се наслаждава на различните облаги, които тя му носи, той непрестанно ще се отдава толкова много на тези греховни удоволствия, че никога няма да се откаже от тях. По същество стремежът към слава и статус е продиктуван от желанието на хората да се наслаждават на предимствата, които им дава определен пост, да царуват, да упражняват контрол над Божиите избраници, да господстват над всичко и да създадат независимо царство, в което да се радват на ползите от своя статус и да се отдават на греховни удоволствия. Сатана използва всякакви средства, за да заблуждава хората, да ги мами и да ги прави на глупаци, като създава у тях погрешни впечатления. Той дори използва сплашване и угроза, за да принуди хората да му се възхищават и да се страхуват от него, като крайната му цел е да ги накара да му се подчинят и да му се поклонят. Това му доставя удоволствие. Именно с тази цел се съревновава с Бог за хората. И така, какво целите, когато се борите за статус и репутация сред останалите? Наистина ли го правите заради славата? Не. Всъщност се бориш за облагите, които ти носи славата. Ако искаш винаги да се радваш на тези облаги, ще трябва да се бориш за тях. Но не е ли в съответствие с истината, ако не цениш тези облаги и кажеш: „Няма значение как се отнасят към мен хората. Аз съм просто един обикновен човек. Не съм достоен за такова добро отношение, нито желая да почитам някой човек. Бог е единственият, Когото трябва да почитам истински и от Когото трябва да се боя. Единствено Той е моят Бог и моят Господ. Колкото и добър да е някой, колкото и големи да са способностите му, колкото и огромен да е талантът му, колкото и великолепен или съвършен да е образът му, той не е обект на моята почит, защото той не е истината. Той не е Създателят, нито е Спасителят и не може да управлява или да упражнява суверенна власт над съдбите на хората. Той не е обект на моята почит. Никой човек не заслужава моята почит.“? И обратното, ако не се прекланяш пред другите, как трябва да се отнасяш към тях, ако те започнат да се прекланят пред теб? Трябва да намериш начин да им попречиш да го правят и да им помогнеш да се освободят от този начин на мислене. Трябва да намериш как да им покажеш истинското си лице и да им позволиш да видят грозотата ти и истинската ти природа. Най-важно е да накараш хората да разберат, че все още си просто един обикновен човек, колкото и добри да са заложбите ти, колкото и да си образован, колкото и да си начетен или интелигентен. Ти не си обект на възхищение или преклонение за никого. На първо място трябва да останеш непоколебим в позицията си и да не се отдръпваш, когато допуснеш грешки или се изложиш. Ако, след като допуснеш грешка или се изложиш, не само не си признаеш, но и прибегнеш до измама, за да го прикриеш или замажеш, само задълбочаваш грешката си и ставаш още по-грозен. Амбицията ти става още по-очевидна.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Принципите, които трябва да ръководят човешките постъпки)

В момента, в който един антихрист придобие статус, тогава нищо не може да го спре — той гледа на другите хора като на неща, които да тъпче под краката си, и във всичко, което върши, иска да привлича вниманието върху себе си и да извлича максимална полза. Той се стреми да вземе надмощие във всичко, което прави, както и когато говори. На което и място да седи, иска то да бъде специално. Каквото и отношение да получава в Божия дом, той иска то да бъде по-добро от онова, което получава всеки друг. Той иска всички да го ценят повече и да имат по-високо мнение за него от всеки друг. Когато няма статус, той иска да го заграби, а веднага щом придобие статус, става невероятно надменен. Всеки, който говори с него, трябва да го гледа отдолу нагоре, никой не може да върви рамо до рамо с него, а вместо това трябва да стои на една или две крачки зад него. Никой не може да му говори твърде високо или твърде рязко, да използва погрешни думи или да го гледа по погрешен начин. Той ще намери кусур на всички и ще има какво да каже за тях. Никой не може да го оскърбява или критикува. Вместо това всеки трябва да го уважава, да му се подмазва и да го ласкае. Щом един антихрист придобие статус, той ще действа произволно и своеволно навсякъде, където отиде, и ще се перчи, за да го ценят другите. Не само че се наслаждава на статуса и много цени уважението на другите, но и материалните удоволствия също са особено важни за него. Той иска да отсяда при домакини, които осигуряват най-доброто отношение. Независимо кой е домакинът му, той има специални изисквания по отношение на това, което яде, и ако храната не е достатъчно добра, ще намери възможност да кастри домакина си. Той отказва да приеме каквито и да било удоволствия под стандарта — храната, облеклото, жилището и транспортът му, всичко трябва да бъде от по-висока класа, средното просто не му допада. Той не може да приеме неща, които са същите като онези, които получават редовите братя и сестри. Ако другите стават в 5 или 6 часа сутринта, той ще стане в 7 или 8 часа. Най-добрата храна и най-добрите вещи трябва да бъдат запазени за него. Дори приношенията, които хората правят, трябва първо да бъдат пресяти от него и той ще си запази всичко, което е хубаво или ценно, или което му хване окото, а остатъците ще остави за църквата. Има и още едно, най-отвратителното нещо, което правят антихристите. Какво е то? Щом придобият статус, апетитът им нараства, хоризонтите им се разширяват и те се научават да се наслаждават, след което развиват желание да харчат пари, да консумират и следователно искат да имат за себе си всичките пари, които църквата използва за делото си, да ги разпределят както си искат, да ги контролират според желанията си. Антихристите особено се наслаждават на този вид власт и на този вид отношение и щом наистина придобият власт, искат да се подписват с името си върху всичко, например върху всички чекове и различни договори. Те искат да се наслаждават на усещането от непрестанното изписване на подписа си с химикал и от разхищението на пари, сякаш са паднали от небето. Когато един антихрист няма статус, никой не може да види тези проявления у него, нито че е такъв тип човек, че има такъв нрав, че би направил такива неща. Но щом придобие статус, всичко това се разкрива. Ако бъде избран сутринта, до следобед става невероятно надменен, вирва нос, главозамайва се и не зачита обикновените хора. Промяната настъпва много бързо. Но всъщност той не се е променил — просто се е разкрил. Той заема тези надменни пози и какво възнамерява да прави? Иска да живее на гърба на църквата, да се отдаде на предимствата на статуса. Всеки път, когато някой поднесе вкусна храна, той започва да я поглъща, като същевременно изисква хранителни добавки, за да поддържа тази своя смрадлива плът. Наслаждаването на специални привилегии от страна на антихристите се случва често, има само разлики по отношение на степента на сериозност. Когато всеки човек, който се вкопчва в плътските удоволствия, става водач, той иска да се наслаждава на специални привилегии. Това е нравът на антихристите. В момента, в който придобият статус, те стават напълно различни. Те държат всичките удоволствия и специалното отношение, които идват със статуса, здраво и сигурно в полезрението си, в ръцете си, и няма да ги изпуснат, няма да отпуснат хватката си дори за частица от тях, нито ще позволят някаква частица от тях да се изплъзне. Кое от тези проявления и практики на антихристите е действие според истините принципи? Нито едно. Всяко едно от тях е гнусно и омразно за гледане. Не само че техните практики и проявления не са съгласно истините принципи, но те със сигурност не притежават и най-малката частица съвест, разум или чувство за срам. Когато антихристите имат статус, освен че безразсъдно вършат злодеяния и работят за собствената си власт и статус, те не само не вършат нищо, което би било в полза на църковното дело или на навлизането на братята и сестрите в живота, но те също така се наслаждават на предимствата на статуса, на плътските удоволствия и на това хората да ги гледат с възхищение и да ги почитат. Някои антихристи дори си намират хора, които да им прислужват, други да им сервират чая, който пият, други да перат дрехите, които обличат, и дори имат определен човек, който им търка гърба, когато се къпят, и човек, който им прислужва, когато се хранят. Още по-лошо, някои дори имат определено меню за всяко от трите хранения през деня, а на всичкото отгоре искат да приемат хранителни добавки и да им се варят всякакви различни супи. Имат ли срам антихристите? Не, нямат! Бихте ли казали, че е донякъде снизходително просто да се кастри такъв човек? Дали кастренето ще го накара да се засрами? (Няма.) И така, как може да се разреши този въпрос? Това е съвсем просто. След кастренето ги разобличете и ги оставете да разберат какви са. Независимо дали отстъпват пред това или не, те трябва да бъдат освободени и всички трябва да ги отхвърлят.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Единадесета точка)

Поквареният човек обича да се стреми към статус и да се наслаждава на предимствата от него. Това важи за всеки човек, независимо дали в момента имаш статус или не: изключително трудно е да изоставиш статуса и да се отървеш от изкушенията му. Това изисква много сътрудничество от страна на човека. Какво включва това сътрудничество? Предимно търсене на истината, приемане на истината, разбиране на Божиите намерения и ясно проникване в същността на проблемите. С тези неща човек ще има вярата да преодолее изкушението на статуса. В допълнение трябва да помислиш за ефективни начини да се избавиш от изкушението и да удовлетвориш Божиите намерения. Трябва да имаш пътища на практикуване. Това ще те задържи на правилния път. Без пътища на практикуване често ще изпадаш в изкушение. Въпреки че ще искаш да поемеш по правилния път, усилията ти в крайна сметка няма да доведат до кой знае какво, независимо колко се стараеш. И така, кои са изкушенията, с които често се сблъсквате? (Когато постигна някакъв успех в изпълнението на дълга си и спечеля голямото уважение на братята и сестрите, се чувствам самодоволен и това усещане много ми харесва. Понякога не го осъзнавам. Друг път осъзнавам, че това състояние е погрешно, но все пак не мога да му се опълча.) Това е изкушение. Кой друг ще каже? (Тъй като съм водач, нашите братя и сестри понякога имат специално отношение към мен.) Това също е изкушение. Ако не осъзнавате изкушенията, които срещате, а се справяте с тях лошо и не можете да направите правилния избор, тези изкушения ще ви доведат до скръб и нещастие. Да вземем за пример това, че специалното отношение на братята и сестрите към теб включва материални придобивки като хранене, обличане, настаняване и осигуряване на ежедневните ти нужди. Ако това, което вече имаш, е по-хубаво от това, което ти дават, ще гледаш на даровете отвисоко и може да ги отритнеш. Ако обаче срещнеш някой богат човек и той ти даде хубав костюм с думите, че не го носи, би ли могъл да устоиш в лицето на такова изкушение? Може би ще обмислиш ситуацията и ще си кажеш: „Той е богат и тези дрехи не означават нищо за него. Така или иначе не ги носи. Ако не ги даде на мен, просто ще ги прибере някъде. Така че ще ги задържа“. Как ви се струва това решение? (Той вече се ползва от предимствата на статуса.) Защо се ползва от предимствата на статуса? (Защото е приел хубави неща.) Дали възползването от предимствата на статуса означава само да приемаш хубавите неща, които ти се предлагат? Ако ти предложат нещо обикновено, но то е точно това, от което се нуждаеш, и затова го приемаш, това също ли се брои за възползване от предимствата на статуса? (Да. Всеки път, когато хората приемат неща от другите, за да задоволят собствените си егоистични желания, това се брои.) Изглежда, че не си наясно с това. Замислял ли си се някога за следното: ако не беше водач и нямаше статус, щеше ли този човек пак да ти предложи този дар? (Нямаше.) Със сигурност нямаше да ти го предложи. Дава ти този дар именно защото си водач. Естеството на въпроса се е променило. Това не е нормална благотворителност и тук се крие проблемът. Ако го попиташ: „Ако не бях водач, а само обикновен брат или сестра, щяхте ли да ми дадете такъв дар? Ако някой брат или сестра се нуждаеше от тази вещ, щяхте ли да им я дадете?“. Той ще каже: „Не бих могъл. Не мога да раздавам току-така неща на всеки. Давам го на теб, защото си мой водач. Ако нямаше този специален статус, защо да ти давам такъв дар?“. Виж сега как не си успял да разбереш ситуацията. Когато той ти каза, че този хубав костюм не му трябва, ти му повярва, но той те заблуждаваше. Целта му е да те накара да приемеш неговия дар, за да си добър с него в бъдеще и да се отнасяш към него по специален начин. Това е намерението, с което ти поднася дар. Факт е, че в сърцето си знаеш, че той никога не би ти дал такъв дар, ако нямаше статус, но въпреки това го приемаш. С езика си казваш: „Благодаря на Бог. Приех този дар от Бог, това е Божията благосклонност към мен“. Ти не само се ползваш от предимствата на статуса, но и от вещите на Божиите избраници, сякаш ти се полагат по право. Не е ли това безсрамно? Ако човек няма чувство на съвест и му липсва всякакъв срам, тогава тук се крие проблемът. Дали това е само въпрос на поведение? Дали е просто погрешно да приемаш неща от другите и е правилно да ги отказваш? Какво трябва да направите, когато попаднете в такава ситуация? Трябва да попиташ желаещия да прави дарове дали това, което прави, съответства на принципите. Кажи му: „Нека да потърсим насоки в Божието слово или в управленските закони на църквата и да видим дали това, което правиш, е съгласно принципите. Ако не е, не мога да приема такъв дар“. Ако тези източници информират дарителя, че действията му нарушават принципите, но той все пак желае да ти даде своя дар, какво трябва да направиш? Трябва да действаш в съответствие с принципите. Обикновените хора не могат да преодолеят това. Те силно копнеят другите да им дадат повече и желаят да се радват на по-специално отношение. Ако си правилен човек, трябва незабавно да се помолиш на Бог, когато си изправен пред такава ситуация, и да кажеш: „О, Боже, това, пред което съм изправен днес, със сигурност съдържа добрите Ти намерения. Това е урок, който Ти си ми нагласил. Готов съм да търся истината и да действам в съответствие с принципите“. Изкушенията, с които се сблъскват хората със статус, са твърде големи, а когато изкушението се появи, наистина е трудно да се преодолее. Нуждаеш се от защитата и помощта на Бог. Трябва да се молиш на Бог, а също така трябва да търсиш истината и често да се самоанализираш. По този начин ще се почувстваш здраво стъпил на земята и в покой. Ако обаче първо изчакаш да получиш такива дарове и след това се молиш, ще чувстваш ли все още такава стабилност и покой? (Вече не.) Какво ще си помисли тогава Бог за теб? Доволен ли ще е Бог от действията ти или ще ги ненавижда? Той ще ненавижда действията ти. Дали проблемът е просто в това, че приемаш някаква вещ? (Не.) Тогава къде е проблемът? Проблемът се крие в мненията и отношението, които възприемаш, когато се сблъскаш с такава ситуация. Сам за себе си ли решаваш или търсиш истината? Имаш ли някакъв критерий за съвест? Имаш ли изобщо богобоязливо сърце? Молиш ли се на Бог винаги, когато си изправен пред такава ситуация? Търсиш ли първо да удовлетвориш собствените си желания или първо се молиш и търсиш Божиите намерения? Разкрит си по този въпрос. Как трябва да се справиш с такава ситуация? Трябва да имаш принципи на практикуване. Първо, външно трябва да откажеш това специално материално внимание, тези изкушения. Дори когато ти се предлага нещо, което особено желаеш, или точно това, от което се нуждаеш, трябва и в двата случая да откажеш. Какво се има предвид под материални неща? Те включват храна, облекло и подслон, както и предмети за ежедневна употреба. Това специално материално внимание трябва да бъде отказано. Защо си длъжен да го откажеш? Дали това е просто въпрос на начин на действие? Не. Това е въпрос на нагласата ти за сътрудничество. Ако искаш да практикуваш истината, да удовлетвориш Бог и да отбягваш изкушението, първо трябва да имаш тази нагласа за сътрудничество. С тази нагласа ще си способен да отбягваш изкушението, а съвестта ти ще е в покой. Ако ти предложат нещо, което искаш, и ти го приемеш, сърцето ти до известна степен ще почувства упрека на съвестта ти. Въпреки това, вследствие на твоите извинения и самооправдания, ще кажеш, че това нещо трябва да ти се даде, че то ти се полага. И тогава угризенията на съвестта ти няма да са толкова точни или очевидни. Понякога определени причини или мисли и възгледи може да разколебаят съвестта ти, така че нейните угризения да не са толкова очевидни. И така, надежден критерий ли е съвестта ти? Не, не е. Това е сигнален звънец, който предупреждава хората. Какъв вид предупреждение дава той? Че не е сигурно да се разчита само на чувствата на съвестта. Човек трябва да търси и истините принципи. Това е надеждно. Без истината, която да ги въздържа, хората все още могат да изпаднат в изкушение, като посочват различни причини и оправдания, за да се отдават на ползите от статуса. Ето защо като водач в сърцето си трябва да се придържаш към този единствен принцип: винаги ще отказвам, винаги ще отбягвам и категорично ще отхвърлям всяко специално отношение. Категоричното отхвърляне е предпоставка за отбягване на злото. Ако притежаваш предпоставката за отбягване на злото, вече си до известна степен под закрилата на Бог. И ако имаш такива принципи на практикуване и се придържаш здраво към тях, вече практикуваш истината и удовлетворяваш Бог. Вече вървиш по правилния път. Когато вървиш по правилния път и вече удовлетворяваш Бог, все още ли се нуждаеш от проверка на съвестта си? Да действаш в съответствие с принципите и да практикуваш истината стои по-високо от критериите на съвестта. Ако някой има решимостта да сътрудничи и е способен да действа в съответствие с принципите, той вече е удовлетворил Бог. Това е критерият, който Бог изисква от хората.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да преодолеете изкушенията и робуването на статуса)