Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

Какъв вид състояние има в хората, когато имат непримирим нрав? Те са основно упорити и самоправедни. Винаги се придържат към своите идеи, винаги мислят, че казаното от тях е правилно, напълно непреклонни са и не приемат чуждо мнение. Това е отношение на непримиримост. Те са като развалена плоча, не слушат никого, остават неизменно насочени към един курс на действие и настояват да го изминат докрай, независимо дали е правилен или погрешен. В това има някакво непокаяние. Както се казва в поговорката: „Мокър от дъжд не се бои“. Хората знаят отлично какво е правилно да направят и все пак не го правят, те твърдо отказват да приемат истината. Това е един от видовете нрав: непримиримост. В какви ситуации разкривате непримирим нрав? Често ли сте непримирими? (Да.) Много често! И понеже непримиримостта е твой нрав, тя те придружава във всяка секунда от всеки ден на съществуването ти. Непримиримостта пречи на способността на хората да дойдат пред Бог, пречи на способността им да приемат истината и пречи на способността им да навлязат в истината реалност. А ако не си способен да навлезеш в истината реалност, може ли да настъпи промяна в този аспект от твоя нрав? Само с голяма трудност. Имало ли е някаква промяна в този аспект от вашия нрав, който е непримирим? И колко промяна е имало? Да кажем например, че някога си бил изключително инатлив, но сега вече е имало малко промяна в теб — когато се сблъскаш с някой проблем, имаш известно усещане за съвест в сърцето си и си казваш: „Трябва да практикувам малко истина по този въпрос. Тъй като Бог е разобличил този непримирим нрав — тъй като съм го чул и сега го познавам — трябва да се променя. Когато в миналото се сблъсквах няколко пъти с такива неща, следвах плътта си и се провалях, а не желая това. Този път трябва да практикувам истината“. С такава решимост е възможно да се практикува истината и това е промяна. Когато имате преживявания по този начин известно време и сте способни да прилагате повече истини на практика, и това носи по-големи промени, а непокорният ви и непримирим нрав се разкрива все по-малко и по-малко, настъпила ли е промяна във вашия живот нрав? Ако непокорният ви нрав видимо е намалял, а покорството ви към Бог е станало още по-голямо, тогава е имало истинска промяна. Така че до каква степен трябва да се промените, за да постигнете истинско покорство? Ще сте успели, когато няма и следа от непримиримост, а само покорство. Това е бавен процес. Промените в нрава не се случват за един ден, те отнемат продължителни периоди на преживяване, може би дори цял живот. Понякога е необходимо да се изстрадат много големи трудности — трудности, подобни на умиране и връщане към живота, трудности, по-болезнени и тежки от това да изрежат целия тумор от тялото ви.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само познаването на шестте вида покварен нрав е истинско себепознание)

Когато човек разкрива надменност, измама и лицемерие пред Бог, осъзнава ли това в дълбините на сърцето си? (Да.) Когато наистина осъзнава това, какво прави с него? Въздържа ли се? Сдържа ли се? Самоанализират ли се? (Не.) Какъв вид нрав е налице, когато даден човек знае, че е разкрил надменен нрав, но въпреки това не се самоанализира и не се опитва да опознае себе си, а ако някой му обърне внимание върху това, той пак не го приема и вместо това се опитва да се защити? (Непримиримост.) Точно така, това е непримиримост. Какъвто и да е начинът, по който този вид непримирим нрав се проявява пред другите хора, и какъвто и да е контекстът, в който се разкрива такова отношение, това е човек с непримирим нрав. Колкото и лукави и прикрити да са хората, този непримирим нрав лесно се разобличава. Тъй като хората не живеят във вакуум и независимо дали са пред други хора, или не, всички хора живеят пред Бог и всеки човек е подложен на внимателна Божия проверка. Ако някой човек обикновено е своенравен, разпуснат, необуздан и има такива наклонности и такива разкривания на поквара, и ако дори когато разбере това, не се обърне назад, а когато го разпознае, не се покае, не се открие за общение или не потърси истината, за да реши този проблем, това е непримиримост. Що се отнася до проявите на непримиримост, те са два различни вида: „упорство“ и „непреклонност“^[а]. „Упорство“ означава човек да е много упорит, да не обръща посоката на поведението си и да не бъде мекушав. „Непреклонност“ означава, че другите хора не се осмеляват да се докоснат леко до нея и че изпитват болка, когато го правят. Обикновено хората не желаят да влизат в контакт с лица, които имат непримирим нрав, точно така, както не желаят да влизат в контакт с твърди неща и се чувстват неудобно, ако го направят. Хората харесват меки неща. Тъканта на меките неща кара хората да се чувстват удобно и им доставя удоволствие, докато непримиримостта е точно обратното. Непримиримостта кара хората да проявяват отношение, а това отношение е твърдоглавие и инат. Какъв нрав е налице тук? Това е непримиримият нрав. Това означава, че когато човек се сблъска с нещо, макар че е наясно или има смътно усещане, че това негово отношение не е добро и не е правилно, той бива подтикнат от непримиримия си нрав да си помисли: „И какво, ако някой разбере? Аз съм си такъв!“. Какво е това отношение? Той отрича проблема, не смята, че това отношение е лошо или бунтовно спрямо Бог, че идва от Сатана или че е разкриване на нрава на Сатана. Той не разбира или не осъзнава какво е Божието виждане за него и колко го презира Бог — това е сериозността на този проблем. Добър ли е непримиримият нрав, или е лош? (Лош е.) Това е сатанински нрав. Той затруднява приемането на истината от хората и прави още по-трудно тяхното покаяние. Всички видове сатанински нрав са негативни неща. Бог ги ненавижда всичките и никои от тях не са положителни неща.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Познаването на нрава е основата за неговата промяна)

Забележка:

а. Оригиналният текст не съдържа израза „те са два различни вида: „упорство“ и „непреклонност“.

Друг важен аспект е нещо, което съществува в нрава същност на всеки човек: непреклонността. Тя също се проявява съвсем конкретно и очевидно, нали? (Да.) Това са двете основни проявления, двете основни разкривания на покварения нрав на човека. Тези характерни прояви, тези характерни възгледи, нагласи и т. н. вярно и точно показват, че в покварения човешки нрав има елемент на неприязън към истината. Разбира се, в човешкия нрав по-ярко се открояват проявленията на непреклонност: каквото и да казва Бог и какъвто и покварен човешки нрав да се разкрива в хода на Божието дело, хората упорито отказват да го признаят и му се противопоставят. Освен очевидната съпротива или презрителното отхвърляне, разбира се, има и друг вид поведение, а именно когато хората не се интересуват от Божието дело, сякаш то няма нищо общо с тях. Какво означава да не се интересуваш от Бог? Това е, когато човек казва: „Говори каквото искаш — то няма нищо общо с мен. Нищо от Твоето правосъдие или разобличаване няма нищо общо с мен. Не го приемам и не го признавам“. Можем ли да наречем подобно отношение „непреклонно“? (Можем.) Това е проявление на непреклонност. Тези хора казват: „Живея, както ми харесва, както ми е удобно и по начин, който ме прави щастлив. Състоянията, за които говориш, като надменност, измама, неприязън към истината, нечестивост, порочност и т. н. — дори да ги имам, какво от това? Няма да ги изследвам, няма да ги опознавам, няма да ги приема. Аз вярвам в Бог по този начин, какво ще направиш по този въпрос?“. Това е непреклонно отношение. Когато хората не се интересуват от Божиите слова и ги пренебрегват, което означава, че по същия начин пренебрегват и Бог, независимо какво казва Той, дали го казва като напомняне, предупреждение или увещание — без значение какъв е начинът Му на говорене, какъв е източникът и какви са целите на Неговото слово — тогава тяхното отношение е непреклонно. Това означава, че те пренебрегват неотложните Божии намерения, да не говорим за Неговите искрени, ревностни и грижовни намерения да спаси човека. Каквото и да прави Бог, хората нямат решителността да съдействат, и не искат да се стремят към истината. Дори да признаят, че това, което Бог съди и разобличава е напълно действително, в сърцата им няма угризения и те продължават да вярват по същия начин, както преди. Накрая, след като са чули много проповеди, те пак казват същото: „Аз съм истински вярващ и във всеки случай, човешката ми природа не е бедна, не бих извършил злодеяние умишлено, способен съм да се отричам, мога да понеса страдание и съм готов да платя цена за вярата си. Бог няма да ме изостави“. Не е ли точно така, както Павел каза: „Аз се подвизах в доброто войнстване, пътя свърших, вярата опазих; отсега нататък се пази за мене венецът на правдата“? Такова е отношението на хората. Какъв нрав стои зад подобно отношение? Непреклонност.

(Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Какво означава човек да се стреми към истината (1))

Ако хората имат съвест и разум и копнеят за истината, но никога не умеят да се самоанализират и да направят обрат, след като са допуснали грешки, а вместо това вярват, че миналото е минало, и са сигурни, че не грешат, тогава какъв вид нрав показва това? Какъв вид поведение? Каква е същността на такова поведение? (Да си непримирим.) Такива хора са непримирими и, независимо какво се случва, те ще следват този път. Бог не харесва такива хора. Какво каза Йона, когато изрази Божиите слова пред ниневийците? („Още четиридесет дни и Ниневия ще бъде съсипана“ (Йона 3:4). Как реагираха ниневийците на тези думи? Когато видяха, че Бог ще ги унищожи, те побързаха да вземат вретище и пепел, да изповядат греховете си пред Него и да напуснат пътя на злото. Ето какво означава да се покаеш. Ако човек е способен да се покае, това му отваря огромна възможност. Каква е тази възможност? Това е възможността да продължи да живее. Без истинско покаяние ще ти бъде трудно да продължиш напред както в изпълнението на дълга си, така и в стремежа си към спасение. На всеки етап, било то, когато Бог те дисциплинира или укорява, или когато ти напомня и те увещава, щом между теб и Бог е възникнало противоречие, а ти не постигаш обрат и продължаваш да се вкопчваш в собствените си идеи, възгледи и нагласи, тогава, макар че стъпките ти са насочени напред, противоречието между теб и Бог, погрешното ти разбиране на Бог, оплакванията и непокорството ти срещу Него не се поправят и сърцето ти никога не се обръща. Тогава, от своя страна, Бог ще те отстрани. Макар и да не си се отказал от текущия си дълг и все още да се придържаш към дълга си, и да си донякъде предан към това, което Бог ти е възложил, и за хората да изглежда приемливо, има още едно нещо: спорът между теб и Бог се е превърнал в траен възел. Не си използвал истината, за да го разрешиш и да придобиеш истинско разбиране за Божиите намерения. В резултат на това погрешното ти разбиране на Бог се задълбочава и все си мислиш, че Бог е сбъркал и че си онеправдан. Това означава, че не си постигнал обрат. Непокорството ти, представите ти и погрешното ти разбиране на Бог все още продължават да съществуват, което те води до това да нямаш нагласа на покорство, все да се бунтуваш срещу Бог и да Му се противопоставяш. Такъв тип човек се бунтува срещу Бог, противопоставя Му се и упорито отказва да се покае. Защо Бог отдава такова значение на обрата при хората? Какво трябва да е отношението на сътвореното същество към Създателя? Отношение, с което признава, че каквото и да прави Създателят, то е правилно. Ако не го признаеш, думите, че Създателят е истината, пътят и животът, за теб ще са само празни приказки. Можеш ли все още да постигнеш спасение, ако е така? Не можеш. Няма да бъдеш пригоден, а Бог не спасява хора като теб.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Човек може да тръгне по правилния път на вярата в Бог само като преобърне представите си (3))

Някои хора постоянно са под контрола на миналите си прегрешения и си мислят: „Бог няма как да ми прости за нещо, което оскърбява Неговия нрав. Той отдавна ме е отритнал в сърцето Си и за мен е безполезно да се стремя към истината“. Що за отношение е това? На това се казва да си подозрителен към Бог и да не Го разбираш. Всъщност още преди да си направил нещо, което оскърбява Божия нрав, ти имаш неуважително, непочтително и нехайно отношение към Бог и не се отнасяше към Него като към Бог. Хората разкриват своя сатанински нрав заради моментно невежество или импулсивност и ако няма кой да ги дисциплинира или да ги спре, те извършват прегрешения. А след като прегрешенията им доведат до определени последствия, те не знаят как да се покаят, но въпреки това са неспокойни. Тревожат се за бъдещия си изход и назначение и носят всички тези неща в сърцата си, като не спират да мислят: „С мен е свършено и аз съм съсипан, така че просто ще се отпиша като безнадежден. Ако един ден Бог не ме иска и ме ненавижда напълно, най-лошото, което може да се случи, е да умра. Оставям се на милостта на устроеното от Бог“. Привидно те казват, че се оставят на милостта на устроеното от Бог и че се подчиняват на Неговите подредби и върховенство, но какво е тяхното реално състояние? То се изразява в съпротива, непреклонност и липса на покаяние. Какво означава липса на покаяние? Означава, че хората се придържат към собствените си идеи, не вярват и не приемат нищо, което Бог казва, като винаги си мислят: „Увещателните и утешителните Божии слова не са предназначени за мен, а за другите хора. Колкото до мен, аз съм свършен, вече съм отписан, безполезен съм — Бог отдавна се е отказал от мен и колкото и да признавам греховете си, да се моля или да ридая в знак на разкаяние, Той никога няма да ми даде друга възможност“. Що за отношение е това — да преценяваш и да се опитваш да разгадаеш Бог в сърцето си? Това отношение на изповед и покаяние ли е? Очевидно не е. Този тип отношение е характерно за определен вид нрав — нрав на непримиримост, невероятна непримиримост. Външно такива хора изглеждат подчертано самоправедни, не слушат никого, разбират всички доктрини, но не практикуват нищо. А всъщност те притежават непримирим нрав. Дали непримиримостта от гледна точка на Бог е покорство или непокорство? Очевидно е непокорство. Те обаче чувстват, че са били тежко онеправдани. „Преди обичах Бог толкова много, но Той не може да забрави една малка грешка, която направих, и сега изходът ми е изгубен. Бог е произнесъл своята присъда за хора като мен. Аз съм Павел“. Бог твърдял ли е, че си Павел? Не, Бог не е казвал такова нещо. Ти твърдиш, че си Павел — как го реши? Ти казваш, че ще бъдеш поразен от Бог, наказан и изпратен в ада. Кой е определил този изход? Очевидно ти сам си го определил, тъй като Бог никога не е казвал, че ще бъдеш изпратен в ада, когато Неговото дело бъде завършено, нито пък че няма да можеш да влезеш в небесното царство. Щом Бог не твърди, че те отритва, ти имаш възможността и правото да се стремиш към истината и просто трябва да приемаш правосъдието и наказанието на Божиите слова. Трябва да имаш такова отношение, тъй като това е отношението на приемане на истината и на Божието спасение, както и на истинското покаяние. Ти винаги ще се вкопчваш в собствените си представи, фантазии и погрешни разбирания. Вече си изпълнен и погълнат от тези неща и дори си определил, че Бог няма да те спаси, и така в хода на изпълнението на дълга си си възприел нехайна нагласа — нагласата да се отписваш като безнадежден, една негативна и бездейна нагласа, нагласа да живееш ден за ден, да действаш хаотично. Можеш ли да придобиеш истината? С подобен начин на мислене няма да можеш да придобиеш истината и няма да бъдеш спасен. Не е ли достоен за съжаление подобен човек? (Да, така е.) Поради какво е толкова жалък? Поради невежеството. Когато се случи нещо, той не търси истината, а винаги изучава и изказва предположения, като дори иска да се разрови из Божиите слова, за да провери какво е казано за неговата ситуация, какво е Неговото отношение и как отсъжда Той, и съответно какъв ще бъде изходът му — а чрез това да определи какъв ще е резултатът в дадения случай. Това подход на търсене на истината ли е? Определено не е. Той надява Божиите слова на заклеймяване и проклятие на собствената си глава и живее в негативизъм — което на пръв поглед прилича на крехкост, безсилие и негативизъм, но всъщност е вид съпротива. Какъв нрав се крие зад тази съпротива? Това е непримиримост. В Божиите очи подобна непримиримост е вид непокорство, това е нещото, което Той ненавижда най-много.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само чрез стремеж към истината човек може да преобърне своите представи и погрешно разбиране за Бог)

Знаете ли от какъв тип хора се отказва Бог в края на краищата? (От тези, които са непрекъснато непримирими и не се покайват пред Бог.) Какво е специфичното състояние на този тип хора? (Когато изпълняват дълга си, те са винаги нехайни, а когато са изправени пред проблеми, не търсят истината, за да намерят решение. Не се отнасят сериозно към това как трябва да практикуват истината и вършат всичко по небрежен начин. Удовлетворени са просто от това, че не правят зло или че не вършат лоши неща, и не се стремят към истината.) Нехайното поведение зависи от ситуацията. Някои хора имат такова поведение, защото не разбират истината и даже смятат, че е нормално да си нехаен. Други са умишлено нехайни, като съзнателно избират да действат по такъв начин. Те действат по този начин, когато не разбират истината, а дори след като разбират истината, не променят поведението си. Не практикуват истината и систематично действат по този начин без ни най-малка промяна. Не слушат, когато някой ги критикува, нито приемат да бъдат кастрени. Вместо това твърдоглаво държат на своето докрай. Как се нарича това? Нарича се непримиримост. Всеки знае, че „непримиримост“ е отрицателен термин, пренебрежителен термин. Тази дума няма добро значение. Така че според вас какъв би бил изходът за даден човек, ако за него се прилага терминът „непримирим“ и той отговаря на описанието? (Този човек ще бъде пренебрегнат и отхвърлен от Бог.) Нека ви кажа, че Бог презира най-много точно този тип непримирими хора и иска да се откаже от тях. Те напълно осъзнават своите прегрешения, но не се покайват и никога не признават своите недостатъци, но въпреки това намират извинения и доводи да се оправдаят и да отклонят вината, и искат да използват други методи, за да действат още по-хлъзгаво и да замазват още повече очите на другите, като непрекъснато извършват прегрешения без ни най-малка степен на покаяние или самопризнание в сърцата си. Такива хора са много проблемни и за тях не е лесно да постигнат спасение. Именно те са хората, които Бог иска да изостави. Защо Бог би изоставил такива хора? (Защото те изобщо не приемат истината, а съвестта им е притъпена.) Такива хора не могат да бъдат спасени. Бог не спасява такива хора. Той не се занимава с такава безполезна работа. Отстрани изглежда, че Бог не ги спасява и не ги иска, но всъщност има практическа причина за това — а тя е, че тези хора не приемат Божието спасение. Те отхвърлят Божието спасение и му се противопоставят. Мислят си: „Какво ще спечеля от това, че Ти се покорявам, че приемам истината и че я практикувам? Какво е предимството на това? Ще го правя само ако има някаква полза за мен. Ако нямам полза, тогава няма да го правя“. Какъв тип са тези хора? Те са хора, които се ръководят от собствените си интереси, а всички онези, които не обичат истината, се ръководят от собствените си интереси. Хората, които се ръководят от собствените си интереси, не могат да приемат истината. Ако се опиташ да разговаряш за истината с човек, ръководен от личния си интерес, и го помолиш да се опознае и да признае неправдите си, как ще реагира той? „Каква ще е ползата за мен, ако призная неправдите си? Ако ме накараш да призная, че съм сгрешил в нещо, и ме накараш да изповядам греховете си и да се покая, каква благословия ще получа? Моята репутация и интереси ще бъдат накърнени. Ще понеса загуби. Кой ще ме компенсира?“. Това е начинът, по който мислят тези хора. Те търсят само лична изгода и смятат, че да действат по определен начин, за да получат Божията благословия, е много нереалистично. Те просто не вярват, че това е възможно. Вярват само на това, което виждат със собствените си очи. Такива хора се ръководят от собствените си интереси и живеят със сатанинската философия „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“. Това е тяхната природа същност. В техните сърца да признаеш Бог и да признаеш истината означава, че вярваш в Бог. Да не вършиш зло е приемливо за тях, но те трябва да получат облаги и в никакъв случай да не търпят загуби. Биха говорили за практикуване на истината и покоряване пред Бог само ако интересите им не са засегнати. Ако интересите им са накърнени, не могат да практикуват истината или да се покорят на Бог. Да искаш от тях да отдадат всичко на Бог, да страдат или да платят някаква цена заради Бог е още по-невъзможно. Хора като тях не са истински вярващи. Те живеят за собствените си интереси, като просто търсят благословия и облаги, и не са готови да понесат страдание или да платят някаква цена, но въпреки това искат безсрамно да лентяйстват в Божия дом, с надеждата да избегнат изхода на смъртта. Такива хора не приемат и най-малката частица истина и не могат да бъдат спасени от Бог. Може ли Бог все пак да ги спаси? Бог със сигурност ще ги отритне и отстрани. Това означава ли, че не ги спасява? Те са изоставили самите себе си. Не се стремят към истината, не се молят на Бог, нито разчитат на Бог, така че как би могъл Бог да ги спаси? Единственият път е да се откаже от тях, да ги пренебрегне и да ги остави да се самоанализират. Ако хората искат да бъдат спасени, единственият начин за тях е да приемат истината, да се опознаят, да практикуват покаяние и да изживяват истината реалност. По този начин могат да получат одобрението на Бог. Трябва да практикуват истината, за да са способни да се покорят на Бог да се боят от Него, което е крайната цел на спасението. Покорството пред Бог и богобоязливостта трябва да са въплътени в хората и да се изживяват от тях. Ако не вървиш по пътя на стремежа към истината, няма втори път, който да избереш. Ако човек не върви по този път, може само да се каже, че той не вярва в това истината да може да го спаси. Не вярва, че всички слова, изречени от Бог, могат да го преобразят и да го накарат да стане автентичен човек. Освен това изначално не вярва, че Бог е истината, нито вярва във факта, че истината може да променя и спасява хората. Следователно както и да разнищвате сърцето на такъв човек, то си остава твърде непримиримо. Той отказва да приеме истината, независимо от всичко, той е отвъд надеждата за спасение и е невъзможно да бъде спасен.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Във вярата в Бог най-важното е да се практикуват и да се преживяват Неговите слова)

Трудно ли е да се промени непреклонният нрав? Има ли път за това? Най-простото и пряко средство е да промениш отношението си към Божиите слова и към Самия Бог. Как можете да го промените? Като разнищите и опознаете състоянията и нагласите, които се пораждат от вашето непреклонно отношение, и като видите кои от вашите постъпки и думи, кои от вашите възгледи и намерения, към които се придържате, и дори конкретно кои от вашите мисли и идеи, които разкривате, са под влиянието на вашия непреклонен нрав. Изследвайте и разрешавайте поотделно тези прояви, разкривания и състояния, а след това ги променете — щом изследвате и откриете нещо, побързайте да го промените. Например, току-що говорихме за действия, основани на предпочитанията и настроенията, което е непредвидимост. Непредвидимият нрав води след себе си склонността да изпитваш неприязън към истината. Ако осъзнаеш, че си такъв човек, с такъв покварен нрав, не се замислиш над себе си и не потърсиш истината, за да намериш решение, а упорито мислиш, че си си наред, това е непреклонност. След тази проповед може изведнъж да осъзнаете: „Казвал съм подобни неща и имам такива възгледи. С този мой нрав на неприязън към истината. Щом е така, ще се заема с промяната на този нрав“. Как тогава ще се заемете с промяната му? Започнете, като се освободите от чувството си за превъзходство, от непредвидимостта си и от своеволията си; независимо дали сте в добро или в лошо настроение, вижте какво изисква Бог. Ако можеш да се опълчиш на плътта и да практикуваш в съответствие с Божиите изисквания, как ще гледа Той на теб? Ако наистина можеш да започнеш да променяш това покварено поведение, това е знак, че съдействаш на Божието дело положително и активно. Съзнателно ще се опълчваш на онзи нрав на неприязън към истината, и ще го преодолееш, и същевременно ще промениш непреклонния си нрав. Когато преодолеете тези два вида порочен нрав, ще сте способни да се покорявате на Бог и да Го удовлетворявате, а тогава Той ще е доволен.

(Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Какво означава човек да се стреми към истината (1))

Непреклонността е проблем на покварения нрав; тя е част от природата на човека и не е лесно да се разреши проблемът с нея. Когато някой има непреклонен нрав, това се проявява най-вече като склонност да изтъква оправдания и благовидни доводи, да се придържа към собствените си идеи и да не приема нови неща лесно. Има случаи, когато хората знаят, че идеите им са погрешни, но упорито и докрай се придържат към тях заради суетата и гордостта си. Такъв непреклонен нрав се променя трудно, дори и да го осъзнава човек. За да разрешим проблема с непреклонността, трябва да познаваме човешката надменност, измамност, порочност, неприязън към истината и други подобни видове нрав. Когато човек познава собствената си надменност, измамност и порочност, когато знае, че изпитва неприязън към истината, че не иска да се опълчи на плътта, макар да иска да практикува истината, че постоянно изтъква оправдания и обяснява трудностите си, макар да иска да се покорява на Бог, за него ще бъде лесно да приеме, че има проблем с непреклонността. За да разреши този проблем, човек първо трябва да притежава нормален човешки разум и да започне с това да се научи да се вслушва в Божиите слова. Ако искаш да бъдеш Божия овца, трябва да се научиш да се вслушваш в Неговите слова. И как да се вслушваш в тях? Като се вслушваш в проблемите, които Бог разобличава чрез Своите слова и които се отнасят до теб. Ако откриеш проблем, трябва да го приемеш; не бива да смяташ, че това е проблем на други хора, че е общ проблем на всички или на човечеството и че няма нищо общо с теб. Такова убеждение би било погрешно. Чрез разобличаването в Божиите слова трябва да се замислиш дали имаш някое от покварените състояния или от изопачените възгледи, които Бог разобличава. Например, когато чуеш Божиите слова да разобличават проявления на надменен нрав, който разкрива човекът, трябва да си помислиш: „Показвам ли проявления на надменност? Аз съм покварен човек, така че трябва да показвам някои от тези проявления; трябва да се замисля къде ги проявявам. Хората казват, че съм надменен, че винаги се държа високомерно, че ограничавам хората, когато говоря. Наистина ли това е моят нрав?“. След като размислиш, най-накрая ще осъзнаеш, че разобличеното в Божиите слова е съвсем точно — че си надменен човек. И тъй като разобличеното в Божиите слова е съвсем точно, тъй като то съвпада напълно с твоето положение без дори и следа от несъответствие и изглежда още по-точно след по-задълбочено обмисляне, ти трябва да приемеш правосъдието и наказанието на Неговите слова и въз основа на тях — да отличиш и опознаеш същината на покварения си нрав. Тогава ще си способен да изпиташ истинско разкаяние. При вярата си в Бог, можете да опознаете себе си само като ядете и пиете от Неговите слова по този начин. За да промените покварения си нрав, трябва да приемете правосъдието и разобличаването на Божиите слова. Ако не можете да направите това, няма как да се отървете от покварения си нрав. Ако си умен човек, който вижда, че разобличеното от Божиите слова в общи линии е вярно, или ако можеш да признаеш, че е вярно поне наполовина, веднага трябва да го приемеш и да се покориш пред Бог. Освен това трябва да Му се молиш и да размишляваш над себе си. Само тогава ще разбереш, че всички Божии слова на разобличаване са точни, че всички те са факти и нищо друго. Само когато са покорни пред Бог и имат богобоязливо сърце, хората могат истински да се самоанализират. Едва тогава ще са способни да видят разнообразието от видовете покварен нрав, което вирее в тях, и че те наистина са надменни и самоправедни, и че нямат капка разум. Ако някой обича истината, той ще е способен да падне по очи пред Бог, да признае пред Него, че е дълбоко покварен, и ще е готов да приеме Неговото правосъдие и наказание. Така в сърцето му може да се прояви разкаяние и той да започне да се отрича от себе си, да се ненавижда и да съжалява, че не се е стремил към истината по-рано, като си мисли: „Защо не бях способен да приема правосъдието и наказанието на Божиите слова, когато започнах да ги чета? Отношението ми към Неговите слова беше надменно, нали? Как можах да съм толкова надменен?“. След като известно време често се самоанализират по този начин, хората ще признаят, че наистина са надменни, че не са напълно способни да признаят, че Божиите слова са истината и действителността, и че наистина нямат и капка разум. Но е трудно да опознаеш себе си. Всеки път, когато човек се анализира, той може да получи само малко повече и по-задълбочено познание за себе си. Да се придобие ясно познание за покварения нрав не е нещо, което може да се постигне за кратко време; човек трябва да чете повече от Божиите слова, повече да се моли и повече да размишлява над себе си. Само така хората могат постепенно да опознаят себе си. Всички, които наистина познават себе си, са претърпявали някои провали и неуспехи в миналото, след което са чели Божиите слова, молили са се на Бог и са размишлявали над себе си, като така са започнали да виждат ясно истината за собствената си поквара и да чувстват, че наистина са дълбоко покварени и напълно лишени от истината реалност. Ако по този начин изживявате Божието дело, молите се на Бог и търсите истината, когато ви сполети нещо, постепенно ще опознаете себе си. Тогава, един ден, най-накрая разбирате със сърцето си: „Може да имам малко по-добри заложби от останалите, но това ми е дадено от Бог. Все се хваля, опитвам се да надприказвам останалите и се опитвам да накарам хората да вършат нещата по моя начин. Наистина ми липсва разум — това е надменност и самоправедност! Чрез размисъл разбрах за собствения си надменен нрав. Това е Божието просветление и Неговата благодат и аз Му благодаря за тях!“. Добре ли е да разберете за собствения си покварен нрав или не е? (Добре е.) Оттук нататък трябва да търсите как да говорите и действате разумно и покорно, как да се държите на равна нога с останалите, как да се отнасяте справедливо към тях, без да ги възпирате, как правилно да се отнасяте към своите заложби, дарби, силни страни и т. н. Така ще промените надменния си нрав, както течащата вода постепенно променя формата на камъка. След това, когато общуваш с други хора или работиш с тях, за да изпълниш някакъв дълг, ще си способен да се отнасяш правилно към изразените от тях мнения и да ги изслушваш внимателно. И когато ги чуеш да изразяват правилно мнение, ще откриеш, че „изглежда, че не съм с най-добрите заложби. Истината е, че всеки има силни страни, те изобщо не са по-долу от мен. Преди все си мислех, че имам по-добри заложби от останалите. Това беше самонаслаждаване и тесногръдо невежество. Имах много ограничени възгледи, като жаба на дъното на кладенец^*. В подобно мислене наистина нямаше разум — беше безсрамно! Бях глух и сляп заради надменния си нрав. Не чувах какво казват другите и си мислех, че съм по-добър от тях, че съм прав, а всъщност не съм по-добър от никого от тях!“. От този момент нататък ще имаш истинско разбиране и познание за своите недостатъци и за ниския си духовен ръст. И след това, когато общуваш с останалите, внимателно ще се вслушваш в техните мнения и ще осъзнаеш: „Има толкова много хора, които са по-добри от мен. В най-добрия случай заложбите и способността ми за възприемане са на средно ниво“. Дали с това разбиране няма да придобиеш малко самосъзнание? Като изживявате това и често размишлявате върху себе си според Божиите слова, ще сте способни да придобиете истинско себепознание, което ще се задълбочава все повече. Ще сте способни да прозрете истината за своята поквара, за своята бедност и окаяност, за своята жалка грозота и тогава ще изпитате неприязън към себе си и ще намразите покварата си. Тогава ще ви е лесно да се опълчите на себе си. Ето как изживявате Божието дело. Трябва да анализирате своите разкривания на поквара според Божиите слова. Особено след като разкриете покварения си нрав в каквато и да е ситуация, трябва често да размишлявате върху себе си и да се опознаете. Тогава ще ви е лесно да видите ясно своята покварена същина и ще сте способни от сърце да намразите покварата си, плътта си и Сатана. И ще сте способни да обичате и да се стремите към истината със сърцето си. Така надменният ти нрав ще продължи да се топи и постепенно ще се отървеш от него. Ще придобиваш все повече разум и ще ти е по-лесно да се подчиниш на Бог. В очите на околните ще изглеждаш по-непоколебим и по-уравновесен и ще изглежда, че говориш по-обективно. Ще умееш да изслушваш другите и ще им даваш време да говорят. Когато другите са прави, ще ти е лесно да приемаш думите им и взаимоотношенията ти с хората няма да са толкова натоварващи. Ще си способен да си сътрудничиш хармонично с всеки. Ако така изпълняваш дълга си, нима няма да притежаваш разум и човешка природа? Това е начинът да променим този вид покварен нрав.

(Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Какво означава човек да се стреми към истината (1))

Забележка:

* Китайски идиом за хора с ограничени възгледи.

Да разгледаме например непримиримия нрав. В началото, когато не е имало никаква промяна в нрава ти, ти не разбираше истината, нито осъзнаваше, че имаш непримирим нрав, и когато чу истината, си помисли: „Как може истината винаги да разобличава човешките недъзи?“. След като я чу, ти почувства правотата на Божиите слова, но ако след една-две години не си взел нито едно от тях присърце, ако не си приел нито едно от тях, тогава това е непримиримост, нали? Ако след две-три години не е имало приемане, ако не е имало промяна в състоянието у теб и макар да не си изостанал в изпълнението на дълга си и да си страдал много, макар твоето непримиримо състояние да не е било изобщо преодоляно, нито да е отслабнало и в най-малка степен, тогава имало ли е някаква промяна в този аспект от нрава ти? (Не.) Тогава защо тичаш нагоре-надолу и работиш? Независимо от причината да го правиш, ти тичаш нагоре-надолу и работиш слепешком, защото си тичал нагоре-надолу толкова и си работил толкова много, но въпреки това не е имало и най-малка промяна в нрава ти. Докато не дойде ден, в който внезапно се сещаш: „Как така не мога да кажа и една дума за свидетелство? Живот нравът ми изобщо не се е променил“. В този момент усещаш точно колко сериозен е проблемът и си мислиш: „Аз съм наистина непокорен и непримирим! Не съм човек, който се стреми към истината! В сърцето си нямам място за Бог! Как може това да се нарече вяра в Бог? Вярвам в Бог от няколко години и все още не изживявам човешко подобие, нито пък сърцето ми е близо до Бог! Не съм приел Божиите слова присърце, нито усещам някакво угризение или склонност да се покая, когато извърша нещо погрешно — не е ли това непримиримост? Не съм ли непокорен син?“. Усещаш безпокойство. А какво означава, че усещаш безпокойство? Означава, че желаеш да се покаеш. Осъзнаваш собствената си непримиримост и непокорство. И в този момент твоят нрав започва да се променя. Без да разбираш, в съзнанието ти има определени мисли и желания, които искаш да промениш и повече не се намираш в задънена улица по отношение на Бог. Откриваш, че искаш да подобриш връзката си с Бог, че не искаш повече да си толкова непримирим, че искаш да можеш да практикуваш Божиите слова в ежедневието си, да ги практикуваш като истините принципи — имаш това съзнание. Добре е, че осъзнаваш тези неща, но означава ли това, че ще си способен да се промениш веднага? (Не.) Трябва да преминеш няколко години на преживяване, през които ще имаш все по-ясна осъзнатост в сърцето си и ще имаш силна нужда, и ще мислиш в сърцето си: „Това не е правилно, трябва да спра да си губя времето. Трябва да се стремя към истината, трябва да направя нещо правилно. В миналото пренебрегвах правилния си дълг, мислех само за материални неща като храна и дрехи и се стремях само към слава и придобивки. В резултат на това не придобих никаква истина. Съжалявам за това и трябва да се покая!“. В този момент ти поемаш по правилния път на вярата в Бог. Когато хората започнат да се съсредоточават върху практикуването на истината, това не ги ли приближава с една стъпка към промени в нрава им? Независимо колко дълго си вярвал в Бог, ако можеш да усетиш собствената си затлаченост — че винаги просто си се носил по течението и след няколко години на мотаене наоколо не си придобил нищо и все още се чувстваш празен — и ако от това се чувстваш неприятно и започваш да се самоанализираш, и чувстваш, че да не се стремиш към истината е загуба на време, тогава в такъв момент ще осъзнаеш, че Божиите слова на увещаване са Неговата любов към човека и ще мразиш себе си, че не си слушал Божиите слова и че толкова много са ти липсвали съвест и разум. Ще изпитваш съжаление и ще искаш да постъпиш по нов начин и истински да живееш пред Бог, и ще си кажеш: „Не мога повече да наранявам Бог. Бог е изрекъл толкова много и всяка дума е била в полза на хората и с цел да ги насочи по правия път. Бог е толкова прекрасен и толкова достоен за човешката любов!“. Това е началото на човешката трансформация. Толкова е добре да имате такова преживяване! Ако си толкова безчувствен, че дори не знаеш тези неща, не си ли тогава в беда? Днес хората осъзнават, че ключът към вярата в Бог е да четат повече Божиите слова, че разбирането на истината е най-важно от всичко, че разбирането на истината и себеопознаването е от съществено значение и че само като са способни да практикуват истината и да я направят своя реалност, ще навлязат в правия път на вярата в Бог. Така че колко години на преживяване мислите, че ви трябват, за да имате това познание и чувство в сърцата си? Хората, които са съобразителни, които са проницателни, които имат силно желание за Бог — такива хора може да са способни да сменят изцяло посоката за една или две години и да започнат да навлизат. Но хората, които са объркани, които са безчувствени и тъпи, на които им липсва проницателност — те ще изживеят три или пет години в мъгла, без да осъзнават, че не са придобили нищо. Ако изпълняват дълга си с ентусиазъм, може да прекарат над десет години в мъгла и все още да нямат очевидни придобивки и да не са способни да говорят за свидетелствата си за преживяване. Едва след като ги отпратят или отстранят, те най-сетне се събуждат и си мислят: „Наистина нямам никаква истина реалност. Наистина не съм бил човек, който се стреми към истината!“. Не е ли пробуждането им в този момент малко закъсняло? Някои хора се реят в мъгла, като постоянно се надяват да настъпи Божия ден, но изобщо не се стремят към истината. В резултат на това минават повече от десет години, без да имат някакви придобивки или да могат да споделят свидетелство. Едва след като ги кастрят сурово и ги предупредят, те най-сетне усещат как Божиите слова пронизват сърцето им. Колко непримирими са сърцата им! Как е нормално за тях да не бъдат кастрени и наказвани? Нормално ли е за тях да не бъдат дисциплинирани строго? Какво трябва да се направи, за да се осъзнаят, да реагират? Онези, които не се стремят към истината, няма да пролеят нито една сълза, докато не видят собствения си гроб. Едва след като са свършили огромно количество демонични и зли неща, започват да се осъзнават и си казват: „Дотук ли беше вярата ми в Бог? Не ме ли иска повече Бог? Заклеймен ли съм?“. Започват да размишляват. Когато са негативни, чувстват, че всички тези години на вяра в Бог са били загубени и се изпълват с негодувание, склонни са да се откажат от себе си като безнадеждни. Но когато дойдат на себе си, осъзнават следното: „Не наранявам ли просто себе си? Трябва да се изправя на крака. Казаха ми, че не обичам истината. Защо ми казаха това? Как мога да не обичам истината? О, не! Не само че не обичам истината, но дори не мога да приложа истините, които разбирам, на практика! Това е проявление на неприязън към истината!“. Като мислят така, те изпитват известни угризения и освен това донякъде се страхуват: „Ако продължавам така, със сигурност ще бъда наказан. Не, трябва бързо да се покая — Божият нрав не трябва да бъде накърняван“. В този момент намалява ли нивото на непримиримостта им? Сякаш игла е пронизала сърцето им. Те чувстват нещо. А когато имаш това чувство, сърцето ти трепва и започваш да проявяваш интерес към истината. Защо имаш този интерес? Защото се нуждаеш от истината. Без истината, когато те кастрят, не можеш да се покориш или да приемеш истината и не можеш да останеш непоколебим, когато се изправиш пред изпитание. Ако се случи да станеш водач, ще можеш ли да се въздържиш от това да си лъжеводач и от това да тръгнеш по пътя на антихриста? Няма да можеш. Можеш ли да преодолееш това да имаш статус и другите да те хвалят? Можеш ли да преодолееш нагласените за теб ситуации или изкушения? Познаваш се и разбираш себе си твърде добре и ще кажеш: „Ако не разбирам истината, не мога да преодолея всичко това — аз съм боклук, не съм способен на нищо“. Що за мислене е това? Това е да се нуждаеш от истината. Когато си в нужда, когато си най-безпомощен, ще искаш само да разчиташ на истината. Ще чувстваш, че не можеш да разчиташ на никой друг и че само осланянето на истината може да разреши проблемите ти и да ти позволи да преминеш през кастренето, изпитанията и изкушенията и да ти помогне да преминеш през всяка ситуация. И колкото повече разчиташ на истината, толкова повече ще чувстваш, че истината е добра, полезна и ти помага най-много, и че може да разреши всичките ти затруднения. В такива моменти ще започнеш да копнееш за истината. Когато хората достигнат тази точка, техният покварен нрав започва ли да намалява или да се променя малко по малко? От момента, в който започнат да разбират и да приемат истината, започва да се променя начинът, по който виждат нещата, след което нравът им също започва да се променя. Това е бавен процес. В ранните етапи хората не могат да възприемат тези мънички промени, но когато наистина разбират и могат да практикуват истината, промените започват да стават съществени и хората могат да ги почувстват. От момента, в който хората започнат да изпитват копнеж по истината и глад да придобият истината, и желание да търсят истината, до момента, когато нещо им се случи и въз основа на тяхното разбиране за истината те са способни да я приложат на практика и да удовлетворят Божиите намерения, а не да действат според собствената си воля, и са способни да преодолеят мотивите си и собственото си надменно, непокорно, непримиримо и предателско сърце, тогава — малко по малко — истината не става ли техният живот? А когато истината стане твоят живот, надменният, непокорен, непримирим и предателски нрав у теб престава да бъде твоят живот и вече не може да те контролира. В този миг какво ръководи постъпките ти? Божиите слова. Когато Божиите слова са станали твоят живот, настъпила ли е промяна? (Да.) И след това колкото повече се променяш, толкова повече се подобряват нещата. Това е процесът, чрез който се променя човешкият нрав и постигането на този резултат отнема много време.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само познаването на шестте вида покварен нрав е истинско себепознание)