Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

Да изпитваш неприязън към истината означава преди всичко липса на интерес и антипатия към истината и положителните неща. Да изпитваш неприязън към истината е когато хората са способни да разбират истината и знаят какво са положителните неща, но въпреки това се отнасят към истината и към положителните неща с нагласа и състояние на съпротива, нехайност, антипатия, увъртане и безразличие. Това е нрав, при който изпитваш неприязън към истината. Съществува ли този вид нрав у всеки? Някои хора казват: „Макар да знам, че Божиите слова са истината, аз все пак не я харесвам, нито я приемам или най-малкото не мога да я приема точно сега“. Какъв е проблемът тук? Това е да изпитваш неприязън към истината. Нравът в тези хора не им позволява да приемат истината. Какви конкретни проявления има неприемането на истината? Някои хора казват: „Аз разбирам всички истини, но просто не мога да ги приложа на практика“. Това разкрива, че става въпрос за човек, който изпитва неприязън към истината и не обича истината, и затова не може да приложи никакви истини на практика. Някои хора казват: „Това, че съм бил способен да спечеля толкова много пари е нещо, над което господства Бог. Бог наистина ме е благословил, Бог е бил толкова добър към мен, Бог ми е дал големи богатства. Цялото ми семейство е добре облечено и нахранено и не му трябват нито дрехи, нито храна“. Като виждат, че са били благословени от Бог, тези хора Му благодарят в сърцето си, те знаят, че Бог господства над всичко това и че ако не са били благословени от Бог — ако се бяха уповавали само на своите таланти — категорично нямаше да са спечелили всичките тези пари. Те наистина мислят това в сърцата си, наистина го знаят и наистина отправят благодарности към Бог. Но идва ден, когато бизнесът им пропада, за тях настъпват тежки времена и те обедняват. Защо става така? Защото се отдават на удобства и не мислят за това как да изпълняват правилно дълга си, а прекарват цялото си време в преследване на богатство, стават роби на парите, което засяга изпълнението на дълга им и ето как Бог им отнема това. В сърцето си те знаят, че Бог ги е благословил с толкова много и им е дал толкова много, и все пак нямат желание да се отплатят за Божията любов, да излязат и да изпълняват дълга си, а са плахи и непрестанно се боят да не бъдат арестувани, страхуват се да не загубят всички тези богатства и удоволствия и в резултат Бог им отнема тези неща. Сърцата им са чисти като огледало, те знаят, че Бог им е отнел тези неща и че ги дисциплинира, и затова се молят на Бог и казват: „О, Боже! Ти ме благослови веднъж, значи можеш да ме благословиш и втори път. Твоето съществуване е вечно и затова благословиите Ти също са с човечеството. Отправям благодарност към Теб! Каквото и да се случи, Твоите благословии и обещание няма да се променят. Ако вземеш от мен, аз все така ще се покорявам“. Думата „покоряване“ обаче звучи неубедително, когато я изричат. Те твърдят, че могат да се покорят, но след това те размислят и нещо не им дава мира: „Нещата бяха толкова добре преди. Защо Бог ми отне всичко? Нима да си стоя вкъщи и да изпълнявам дълга си не е същото като да съм навън и да изпълнявам дълга си? Че какво съм забавил?“. Те винаги се връщат към миналото. В тях има нещо като оплакване и неудовлетвореност от Бог и те постоянно се чувстват потиснати. Бог все още ли е в сърцата им? Това, което е в сърцата им, са парите, материалните удобства и добрите времена. Бог няма никакво място в сърцето им, Той вече не е техният Бог. Макар да знаят, че е истина, че „Бог даде и Бог отне“, те харесват думите „Бог даде“ и изпитват неприязън към думите „Бог отне“. Очевидно приемането на истината е избирателно при тях. Когато Бог ги благославя, те приемат това за истината — но веднага щом Бог им отнеме, не могат да го приемат. Не могат да приемат такова върховенство от Бог и вместо това се противопоставят и недоволстват. Когато от тях се иска да изпълняват дълга си, те казват: „Ще го направя, ако Бог ми даде благословии и благодат. Без Божиите благословии и докато моето семейство е в състояние на такава бедност, как мога да изпълнявам дълга си? Не искам!“. Що за нрав е това? Макар че в сърцето си те лично преживяват Божиите благословии и това, че Той им е дал толкова много, те не са готови да приемат, когато Бог взима от тях. Защо е така? Защото не могат да се откажат от парите и удобния си живот. Въпреки че може да не са вдигнали голям шум за това, че може да не са протегнали ръка към Бог и може да не са се опитали да си върнат със сила старите си активи, като се уповават на собствените си усилия, те вече са се отчаяли от действията на Бог, изцяло неспособни са да приемат и казват: „Наистина е необмислено Бог да постъпва така. Това е неразбираемо. Как мога да продължа да вярвам в Бог? Вече не желая да призная, че Той е Бог. Ако не призная, че Той е Бог, Той не е Бог“. Това един от видовете нрав ли е? (Да.) Сатана има този вид нрав, Сатана отрича Бог по този начин. Този вид нрав е такъв, при който изпитваш неприязън към истината и мразиш истината. Когато хората изпитват неприязън към истината до такава степен, накъде ги води това? То ги кара да противостоят на Бог и ги кара да противостоят упорито на Бог до самия край — което означава, че с тях е свършено.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само познаването на шестте вида покварен нрав е истинско себепознание)

Най-очевидното състояние на хората, които изпитват неприязън към истината, е, че те не се интересуват нито от нея, нито от положителните неща, дори изпитват отвращение към тях и ги ненавиждат, а особено обичат да следват тенденциите. В сърцата си не приемат нещата, които Бог обича, и това, което изисква да правят хората. Вместо това те се отнасят с пренебрежение и безразличие към тях, а някои хора дори често презират стандартите и принципите, които Бог изисква от човека. Те се отвращават от положителните неща и постоянно се съпротивляват срещу тях и им се противопоставят, а в сърцата си са изпълнени с презрение към тях. Това е основното проявление на това, че изпитват неприязън към истината. Четенето на Божието слово, молитвата, общението за истината, изпълняването на дълга и решаването на проблемите с помощта на истината са все положителни неща в църковния живот. Те са богоугодни, но някои хора се отвращават от тях, не се интересуват от тях и са безразлични към тях. Най-омразното е, че те се отнасят с презрение към положителните хора, каквито са честните хора, хората, които се стремят към истината, тези, които изпълняват отдадено дълга си, и тези, които закрилят делото на Божия дом. Все се опитват да ги нападат и да не ги допускат. Ако открият, че такива хора имат недостатъци или прояви на поквара, те се възползват от това да вдигнат голям шум и постоянно ги принизяват. Що за нрав е това? Защо са толкова враждебни към положителните хора? Защо толкова харесват и са така любезни към злите, неверниците и антихристите и защо често се шляят с тях? Те изпитват вълнение и възторг от негативните и злите неща, но у тях започва да се надига съпротива срещу положителните неща. Особено когато чуят хората да разговарят за истината или да решават проблеми с нейна помощ, в сърцата си изпитват неприязън и са неудовлетворени и изразяват недоволството си. Този нрав не показва ли, че изпитват неприязън към истината? Не е ли това разкриване на покварен нрав? Много от хората, които вярват в Бог, обичат да полагат труд за Него, да се суетят ентусиазирано заради Него, и неуморно използват дарбите и силните си качества, отдават се на предпочитанията си и се изтъкват. Ако поискате от тях обаче да практикуват истината и да действат според истините принципи, желанието им се изпарява и те губят ентусиазма си. Ако не могат да се изтъкват, те стават апатични и унили. Защо имат енергия да се изтъкват? И защо нямат енергия да практикуват истината? Какъв е проблемът? Всички хора обичат да се отличават. Всички те копнеят за безполезна слава. Всеки има неизчерпаема енергия, когато вярва в Бог, за да получи благословии и награди, но защо става апатичен, защо е унил, когато трябва да практикува истината и да се опълчи на плътта? Защо става така? Това доказва, че сърцата на хората са опорочени. Те вярват в Бог единствено за да получат благословии. Казано по-просто, правят го, за да влязат в небесното царство. Без благословии или облаги, към които да се стремят, хората стават апатични и унили и съвсем губят ентусиазма си. Всичко това се причинява от покварения им нрав, който изпитва неприязън към истината. Когато са подвластни на този нрав, хората не искат да изберат пътя на стремеж към истината, избират и следват свой собствен, погрешен път. Напълно съзнават, че е грешно да се стремят към слава, придобивки и статус, но въпреки това не могат да понесат да останат без тези неща и не могат да ги загърбят. Продължават да се стремят към тях и да следват пътя на Сатана. В такъв случай те не следват Бог, а Сатана. Всичко, което правят, е в служба на Сатана, а те служат на Сатана.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

Как се проявява основно този вид нрав на неприязън към истината? Като отказваш да приемаш да бъдеш кастрен. Да не приемаш да те кастрят е един вид състояние, което се проявява при този вид нрав. В сърцата си тези хора се противопоставят особено много, когато ги кастрят. Те мислят: „Не искам да чувам това! Не искам да чувам това!“ или „Защо не кастрите други хора? Защо сте нарочили мен?“. Какво означава да изпитваш неприязън към истината? Да изпитваш неприязън към истината е когато човек е напълно незаинтересован от нищо, свързано с положителните неща, с истината, с това, което иска Бог, или с Божиите намерения. Понякога човек се чувства отвратен от тези неща; понякога ги пренебрегва напълно; понякога възприема отношение на непочтителност и безразличие, не ги приема сериозно, отнася се към тях нехайно и пренебрежително; или се справя с тях с отношение, което е напълно лишено от отговорност. Основното проявление на неприязънта към истината не е само в това, че хората се чувстват отвратени, когато чуят истината. То включва и нежеланието им да практикуват истината, както и отдръпването им, когато дойде време да я практикуват, сякаш тя няма нищо общо с тях. Когато някои хора общуват по време на събирания, те изглеждат много оживени, обичат да повтарят думи и доктрини и да правят високопарни изявления, за да заблудят останалите и да ги спечелят на своя страна. Изглеждат пълни с енергия и в добро настроение, докато го правят, и продължават неспирно. Други пък по цял ден от сутрин до вечер са заети с въпроси на вярата, четат Божиите слова, молят се, слушат химни, водят си бележки, сякаш и за миг не могат да се откъснат от Бог. От зори до здрач са заети да изпълняват дълга си. Действително ли тези хора обичат истината? Нима нямат нрав на неприязън към истината? Кога може да се види истинското им състояние? (Когато дойде време да практикуват истината, те бягат и отказват да приемат, когато ги кастрят.) Възможно ли е това да се дължи на факта, че не разбират това, което чуват, или на това, че не разбират истината и затова не искат да я приемат? Отговорът е: нито едно от двете. Управлява ги тяхната природа. Това е проблем на нрава. В сърцата си тези хора много добре знаят, че Божиите слова са истината, че са положителни и че практикуването на истината може да доведе до промени в нрава на хората и да ги направи способни да удовлетворят Божиите намерения, но те не ги приемат и не ги практикуват. Това означава да изпитваш неприязън към истината. При кого сте виждали нрав на неприязън към истината? (При неверниците.) Неверниците изпитват неприязън към истината, това е съвсем ясно. Бог няма как да спаси такива хора. А сред вярващите в Бог, в какви случаи сте виждали хората да изпитват неприязън към истината? Може би когато си разговарял с тях за истината, те не са ставали и не са си тръгвали, а когато общението е засягало собствените им трудности и проблеми, те са ги посрещали правилно — и въпреки това те все още имат нрав на неприязън към истината. Къде може да се види това? (Те често слушат проповеди, но не прилагат истината на практика.) Хората, които не прилагат истината на практика, без всякакво съмнение имат нрав на неприязън към истината. Някои хора са способни да практикуват малко от истината от време на време, така че имат ли те нрав на неприязън към истината? Такъв нрав се открива също и в онези, които практикуват истината, само че в различна степен. Да си способен да практикуваш истината не означава, че нямаш нрав на неприязън към истината. Практикуването на истината не означава, че твоят живот нрав внезапно се е променил — случаят не е такъв. Трябва да разрешиш проблема с покварения си нрав, това е единственият начин да постигнеш промяна в живот нрава си. Практикуването на истината еднократно не означава, че вече нямаш покварен нрав. Способен си да практикуваш истината в една област, но не непременно и в други области. Съответният контекст и причини са различни, но най-важното е, че все пак съществува покварен нрав, който е в основата на проблема. Следователно, след като нравът на някого се е променил, всичките му трудности, претексти и извинения, свързани с практикуването на истината — всички тези проблеми са разрешени и цялото му непокорство, недостатъци и слабости са преодолени. Ако човешкият нрав не се промени, хората винаги ще имат затруднения да практикуват истината и винаги ще имат претекст и извинения. Ако искаш да си способен да практикуваш истината и да се покоряваш на Бог във всички неща, първо трябва да има промяна в нрава ти. Едва тогава ще си способен да разрешиш проблемите из основи.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само познаването на шестте вида покварен нрав е истинско себепознание)

По време на сбирките някои хора могат да разговарят малко за собствените си състояния, но когато стане въпрос за същността на проблемите, за техните лични мотиви и идеи, те стават уклончиви. Когато хората ги разобличат, че имат мотиви и цели, те като че ли кимат в знак на съгласие и го признават. Но когато хората се опитат да разобличат или разнищят нещо по-дълбоко, те не могат да го понесат, стават и си тръгват. Защо се измъкват в решителния момент? (Не приемат истината и не са готови да се изправят срещу собствените си проблеми.) Това е проблем на нрава. Когато не са готови да приемат истината, за да разрешат проблемите в себе си, не означава ли това, че изпитват неприязън към истината? Какъв вид проповеди най-малко искат да чуват някои водачи и работници? (Проповеди за това как да разпознаваме антихристите и лъжеводачите.) Правилно. Те си мислят: „Всички тези приказки за разпознаването на антихристите и лъжеводачите, и за фарисеите — защо се занимавате с това толкова много? Главата ми ще се пръсне“. Като чуят, че ще има разговор за разпознаването на лъжеводачите и работниците, те си намират извинение да напуснат. Какво имам предвид тук под „напуснат“? Отнася се до това да се измъкнат, да се скрият. Защо се опитват да се скрият? Когато другите хора излагат факти, ти трябва да слушаш: слушането е добро за теб. Отбележи си нещата, които са сурови или които намираш за трудно да приемеш. После трябва да мислиш често за тези неща, да ги възприемаш бавно и да се променяш бавно. Тогава защо ти е да се криеш? Такива хора усещат, че тези слова на правосъдие са твърде сурови и не са лесни за слушане, затова в тях нараства съпротива и антипатия. Те си казват: „Не съм антихрист или лъжеводач — защо продължавате да се занимавате с мен? Защо не говорите за другите хора? Кажете нещо за разпознаването на злите хора, не говорете за мен!“. Те стават уклончиви и изпитват антипатия. Какъв нрав е това? Ако не са готови да приемат истината и винаги разсъждават и спорят в своя защита, няма ли тук проблем с покварен нрав? Това е нрав на неприязън към истината. Водачите и работниците имат този вид състояние, ами обикновените братя и сестри? (И те го имат.) Когато всички се срещнат за пръв път, те до един са толкова любящи и имат голямо желание да повтарят думи и доктрини. Изглежда, че всички обичат истината. Но пред личните проблеми и действителните трудности мнозина занемяват. Например някои хора са постоянно възпирани от брака. Те вече не искат да изпълняват дълг или да се стремят към истината, а бракът става най-голямото им препятствие и най-голямото им бреме. На сбирките, когато всеки разговаря за това състояние, те сравняват чуждите думи на общение със себе си и имат чувството, че другите говорят за тях. Казват: „Нямам проблем с вашето общение за истината, но защо ме намесвате? Нямате ли си никакви ваши проблеми? Защо говорите само за мен?“. Какъв нрав е това? Когато се събирате, за да разговаряте за истината, трябва да разнищвате реални проблеми и да позволявате на всеки да говори за своето разбиране на тези проблеми. Само тогава можете да опознаете себе си и да разрешите проблемите си. Защо хората не могат да приемат това? За какъв нрав говорим, когато хората са неспособни да приемат да бъдат кастрени и не могат да приемат истината? Не трябва ли да разпознавате това ясно? Това са все проявления на неприязън към истината — това е същността на проблема. Когато хората изпитват неприязън към истината, за тях е много трудно да приемат истината — а ако не могат да приемат истината, може ли да се поправи проблемът с покварения им нрав? (Не.) Тогава подобен човек, някой, който е неспособен да приеме истината — дали може да получи истината? Дали може да бъде спасен от Бог? Определено не.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само познаването на шестте вида покварен нрав е истинско себепознание)

За да защитят собствената си суета и гордост, както и за да запазят репутацията и статуса си, някои хора с удоволствие помагат на другите и са готови да поемат и куршум за приятелите си, да платят каквато и да било цена за тях. Когато обаче трябва да защитят интересите на Божия дом, истината и справедливостта, добрите им намерения ги няма, те са напълно изчезнали. Когато трябва да практикуват истината, те изобщо не я практикуват. Какво се случва? За да защитят собственото си достойнство и гордост, те ще платят всяка цена и ще понесат всяко страдание. Когато обаче трябва да свършат истинска работа и да се занимават с практически дела, да бранят делото на църквата и положителните неща, да защитават и да предоставят ресурс на Божиите избраници, защо вече нямат сили да платят каквато и да било цена и да понесат каквото и да било страдание? Това е немислимо. Всъщност те имат такъв тип нрав, който изпитва неприязън към истината. Защо казвам, че техният нрав изпитва неприязън към истината? Защото винаги, когато нещо включва свидетелстване за Бог, практикуване на истината, защита на Божиите избраници, борба срещу кроежите на Сатана или защита на делото на църквата, те бягат и се крият, без да се погрижат за никакви важни въпроси. Къде е техният героизъм и дух да понесат страдание? Къде прилагат тези неща? Това е лесно да се види. Дори някой да ги порицае, като каже, че не бива да бъдат толкова егоистични и низки да защитават себе си, а че трябва да защитават делото на църквата, тях всъщност не ги интересува. Те си казват: „Аз не правя тези неща и те нямат нищо общо с мен. Каква полза от това да действам така ще има за моя стремеж към слава, придобивки и статус?“. Те не са хора, които се стремят към истината. Харесва им само да преследват слава, придобивки и статус и изобщо не вършат работата, която Бог им е поверил. Затова, когато са необходими, за да вършат работата на църквата, те просто избират да избягат. Това означава, че в сърцата си те не обичат положителните неща и не се интересуват от истината. Това е ясно проявление на изпитване на неприязън към истината. Само онези, които обичат истината и притежават истината реалност, могат да предложат услугите си, когато това се изисква от делото на Божия дом и от Божиите избраници, само те могат да се изправят смело и по дълг, да свидетелстват за Бог и да разговарят за истината, да водят Божиите избраници по правилния път, като им позволят да постигнат покорство към Божието дело. Само това е отношение на отговорност и проявление на внимание към Божиите намерения. Ако нямате това отношение и единствено сте небрежни в справянето с нещата, и си мислите: „Ще върша нещата в рамките на дълга си, но не ме интересува нищо друго. Ако ме попиташ нещо, ще ти отговоря, ако съм в добро настроение. В противен случай няма да го направя. Това е моето отношение“, тогава това е вид покварен нрав, нали? Само защита на собствения статус, репутация и гордост и само защита на нещата, които са свързани със собствените интереси — това ли е защита на справедлива кауза? Това защита на интересите на Божия дом ли е? Зад тези дребнави, егоистични мотиви е нравът да изпитваш неприязън към истината. Мнозинството от вас често показва подобни проявления и в момента, в който се сблъскате с нещо, което е свързано с интересите на Божия дом, увъртате, като казвате: „Не видях“, „Не знам“ или „Не съм чул“. Независимо дали наистина не знаеш, или само се преструваш, че не знаеш, ако разкриваш този вид покварен нрав в решаващи моменти, тогава е трудно да се каже дали си човек, който наистина вярва в Бог. За Мен или си човек, който е объркан в своята вяра, или си неверник. Ти категорично не си човек, който обича истината.

Вие може би разбирате какво означава да изпитваш неприязън към истината, но защо казвам, че да изпитваш неприязън към истината е нрав? Нравът няма нищо общо със случайни, временни проявления, а случайните, временни проявления не са достатъчни, за да се окачествят като проблем с нрава. Независимо от това какъв вид покварен нрав има човек, той често или дори постоянно ще се разкрива в него; той ще се разкрива винаги, когато човекът е в правилната обстановка. Затова не можете произволно да характеризирате проблем с нрава въз основа на случайно, временно проявление. И така, какво е нрав? Нравът е свързан с намеренията и мотивациите, той е свързан с мисленето и гледната точка на човек. Изглеждаш способен да разбереш, че той е взел връх и ти влияе, но нравът също може да бъде скрит и прикрит, както и да бъде замъглен от повърхностни явления. Накратко, докато в теб има нрав, той ще те възпрепятства, ще те възпира и контролира и ще поражда много видове поведение и проявления у теб — това е нрав. Какво поведение, мисли, гледни точки и отношение често поражда нравът да изпитваш неприязън към истината? Една от основните характеристики на това да изпитваш неприязън към истината, която хората показват, е липсата на интерес към положителните неща и истината, както и незаинтересоваността, безразличието на сърцето, липсата на желание да се достигне до истината и мисленето, че всичко това е просто чудесно, когато става въпрос за практикуване на истината. Ще дам един прост пример. Част от здравия разум, за който хората често говорят по отношение на доброто здраве, е да се ядат повече плодове и зеленчуци, да се ядат повече леки храни и по-малко месо и особено по-малко пържени храни; това са положителни насоки за здравето и благосъстоянието на хората. Всеки може да разбере и да приеме от кое да яде повече и от кое по-малко, така че това приемане въз основа на теория ли е, или на практика? (Теория.) Как се проявява теоретичното приемане? Под формата на основно признание. Това е да мислиш, че това твърдение е правилно и че това твърдение е много добро, чрез проницателност, която се основава на твоята преценка. Но имаш ли някакво доказателство, за да потвърдиш това твърдение? Имаш ли някакви основания да вярваш в него? Без да си го преживял сам, без да имаш някакви основания или база, която да докаже дали това твърдение е правилно или грешно, и със сигурност без да си извлечеш поука от предишни грешки и без никакви примери от реалния живот, ти просто си приел това мнение — това е теоретично приемане. Независимо дали го приемаш теоретично или практически, първо трябва да потвърдиш, че твърдението „яж повече зеленчуци и по-малко месо“ е правилно и положително нещо. И така, как може да се види нравът ти да изпитваш неприязън към истината? Въз основа на това как подхождаш към това твърдение и как го прилагаш в живота си; това показва отношението ти към това твърдение, дали си го приел теоретично и като доктрина или си го приложил в реалния живот и си го превърнал в своя реалност. Ако само си приел твърдението като доктрина, но това, което правиш в реалния живот, напълно противоречи на това твърдение или изобщо не показваш практическо приложение на това твърдение, обичаш ли това твърдение или не го обичаш? Например, когато се храниш и видиш няколко зелени зеленчука и си мислиш: „Зелените зеленчуци са полезни за здравето, но не са вкусни, а месото е по-вкусно, затова първо ще хапна малко месо“, а след това ядеш само месо и никакви зелени зеленчуци — какъв вид нрав показва това? Такъв, който не приема верни твърдения, изпитва неприязън към положителните неща и само иска да се храниш според плътските си предпочитания. Този тип човек, който е лаком и се отдава на удоволствия, вече е изпитал много неприязън към положителните неща, противопоставил им се е и се е отвратил от тях, и това е вид нрав. Някой може да признае, че това твърдение е съвсем правилно, но самият той не може да го изпълни и въпреки че не може, все пак казва на другите да го изпълнят. След като го повтаря многократно, за него това твърдение се превръща във вид теория и няма никакво въздействие върху него. Този човек много добре знае в сърцето си, че яденето на повече зеленчуци е правилно, а яденето на повече месо не е добро, но си мисли: „Независимо от всичко, не съм загубил, да ядеш месо означава да се възползваш и не смятам, че е нездравословно“. Лакомията и желанията му са го накарали да избере неправилен начин на живот и го карат постоянно да се противопоставя на правилния здрав разум и правилния начин на живот. Той е с вид покварен нрав, който копнее за облаги и плътски наслади, така че ще му бъде ли лесно да приеме правилни твърдения и положителни неща? Това няма да е никак лесно. Не е ли тогава неговият начин на живот управляван от покварения му нрав? Това е разкриване на неговия покварен нрав и проявление на неговия покварен нрав. Това, което се проявява външно, е този вид поведение и отношение, но всъщност е нрав, който ги управлява. Какъв нрав е това? Това е да изпитваш неприязън към истината. Този нрав да изпитваш неприязън към истината се открива трудно. Никой не смята, че изпитва неприязън към истината, но фактът, че от няколко години вярва в Бог и все още не знае как да практикува истината, е достатъчен, за да покаже, че изпитва неприязън към истината. Хората слушат толкова много проповеди и четат толкова много от Божието слово, а Божието намерение е те да приемат Божиите слова в сърцата си и да въведат тези слова в реалния си живот, за да ги практикуват и използват, така че да разберат истината и да превърнат истината в свой живот. Това изискване е трудно постижимо за повечето хора и затова се казва, че повечето хора имат нрав да изпитват неприязън към истината.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

Всички хора имат надменен и самоправеден нрав и винаги са самонадеяни. Каквото и да мислят, каквото и да казват и както и да виждат нещата, те винаги смятат, че техните собствени възгледи и нагласи са правилни и че това, което казват другите, не е толкова добро или правилно, колкото това, което самите те казват. Те винаги държат на собственото си мнение и който и да говори, те няма да се вслушат. Дори и това, което някой друг казва, да е правилно или да е съгласно истината, те няма да го приемат; само ще изглежда, че слушат, но в действителност няма да приемат идеята, а когато дойде време да действат, пак ще постъпят по свой собствен начин, като винаги ще мислят, че това, което твърдят, е правилно и разумно. […] Какво ще каже Бог, когато види поведението ти? Бог ще каже: „Ти си непримирим! Разбираемо е да се придържаш към собствените си идеи, когато не знаеш, че грешиш, когато обаче ясно осъзнаваш, че грешиш, но продължаваш да държиш на идеите си, и по-скоро би умрял, вместо да се покаеш, ти си просто упорит глупак и си в беда. Ако независимо от това кой предлага нещо, ти винаги се отнасяш към него негативно, противопоставяш се и не приемаш дори малка част от истината, а сърцето ти е съвсем бунтовно, затворено и пренебрежително, тогава си толкова нелеп, ти си един абсурден човек! Твърде труден си за справяне!“. В какво се изразява трудността на справянето с теб? Справянето с теб е трудно, защото това, което показваш, не е погрешен подход или погрешно поведение, а разкриване на твоя нрав. Разкриване на какъв нрав? Нрав, при който изпитваш неприязън към истината и я ненавиждаш. Щом веднъж си бил окачествен като човек, който ненавижда истината, в Божиите очи ти си в беда и Той ще те отритне и пренебрегне. От гледна точка на хората, те най-много да кажат, че: „Този човек е с лош нрав, той е невероятно упорит, непримирим и надменен! С този човек е трудно да се разбереш и той не обича истината. Никога не е приемал истината и не я практикува“. Най-много всеки да ти даде тази оценка, но може ли тя да реши съдбата ти? Оценката, която хората ти дават, не може да реши съдбата ти, но има нещо, което не бива да забравяш: Бог внимателно се вглежда в сърцата на хората и същевременно наблюдава всяка тяхна дума и постъпка. Ако Бог те определи по този начин и каже, че ненавиждаш истината, ако само каже, че имаш донякъде покварен нрав или че си донякъде непокорен, нима това не е много сериозен проблем? (Сериозен е.) Това означава беда и тя не се крие в начина, по който хората те виждат, или в това как те оценяват, а в това как Бог гледа на твоя покварен нрав да ненавиждаш истината. И така, как гледа на това Бог? Нима Бог само констатира, че ненавиждаш и не обичаш истината, и това е всичко? Нима е толкова просто? Откъде идва истината? Кого представлява истината? (Представлява Бог.) Помислете върху това: ако човек ненавижда истината, как ще гледа на него Бог от Своя гледна точка? (Като на Свой враг.) Нима това не е сериозен проблем? Когато човек ненавижда истината, той ненавижда Бог! Защо казвам, че ненавижда Бог? Този човек проклел ли е Бог? Противопоставил ли се е на Бог пред Самия Него? Дали Го е съдил или упреквал зад гърба Му? Не е задължително. Тогава защо казвам, че разкриването на нрав, който ненавижда истината, означава да се ненавижда Бог? Не правя от мухата слон, но това е реалната ситуация. Също като лицемерните фарисеи, които приковаха Господ Исус на кръста, защото ненавиждаха истината — последствията бяха ужасни. Това означава, че ако хората имат нрав, който изпитва неприязън към истината и я ненавижда, те може да го разкрият по всяко време и навсякъде, а ако живеят според него, няма ли да се противопоставят на Бог? Когато се изправят пред нещо, свързано с истината или с някакъв избор, ако не могат да приемат истината и живеят според покварения си нрав, хората естествено ще се противопоставят на Бог и ще Го предадат, защото поквареният им нрав е такъв, че те ненавиждат Бог и ненавиждат истината. Ако имаш такъв нрав, дори когато става дума за слова, изречени от Бог, ще се съмняваш в тях, ще искаш да ги анализираш и разнищваш. Тогава ще се отнасяш с подозрение към Божиите слова и ще казваш: „Наистина ли това са божии слова? Не ми приличат на истината, не е задължително всички те да ми изглеждат правилни!“. Така не се ли разкрива вашият нрав, изпълнен с ненавист към истината? Когато мислиш по този начин, можеш ли да се подчиниш на Бог? Определено не можеш. Ако не можеш да се подчиниш на Бог, Той все още ли е твоят Бог? Не е. Тогава какъв ще бъде Бог за теб? Ще се отнасяш към Него като към обект на изследване, някой, в когото да се съмняваш, някой, когото да осъждаш; ще се отнасяш към Него като към обикновен човек и ще Го осъждаш като такъв. По този начин ще се превърнеш в човек, който се противопоставя на Бог и Го хули. Що за нрав причинява това? Това се причинява от надменен нрав, който е напомпан до известна степен; не само че сатанинския ви нрав ще се разкрие във вас, но и сатанинският ви лик ще се разкрие напълно. Какво се случва с отношенията между Бог и човек, който е достигнал етапа да се противопоставя на Бог и чието непокорство срещу Бог е достигнало определена степен? Те се превръщат във враждебни отношения, в които човекът застава срещу Бог. Ако при вярата си в Бог не можеш да приемеш и да се покориш на истината, тогава Бог не е твоят Бог. Ако не приемаш истината и я отхвърляш, тогава вече си станал човек, който се противопоставя на Бог. Тогава може ли Бог все още да те спаси? Определено не може. Бог ти дава възможност да получиш Неговото спасение и не те смята за враг, но ти не можеш да приемеш истината и заставаш срещу Бог; неспособността ти да приемеш Бог като своя истина и като свой път те прави човек, който се съпротивлява срещу Бог. Как трябва да се реши този проблем? Трябва бързо да се покаеш и да се промениш. Например, когато се сблъскаш с проблем или трудност, докато изпълняваш дълга си, и не знаеш как да ги разрешиш, не трябва сляпо да размишляваш върху тях, а първо трябва да се смириш пред Бог, да се помолиш, да потърсиш от Него и да видиш какво казват Божиите слова по въпроса. Ако след като си прочел Божиите слова, все още не разбираш и не знаеш до какви истини се отнася този въпрос, трябва да се придържаш здраво към един принцип — а той е първо да се покориш, да нямаш собствени идеи или мисли, да чакаш със спокойно сърце и да видиш как Бог възнамерява и иска да действа. Когато не разбираш истината, трябва да я потърсиш и да чакаш Бог, а не да действаш сляпо и безразсъдно. Ако някой ти даде предложение, когато не разбираш истината, и ти каже как да действаш в съответствие с истината, първо трябва да го приемеш, да позволиш на всички да разговарят за това и да видиш дали този път е правилен или не и дали е в съответствие с истините принципи или не. Ако потвърдите, че е в съответствие с истината, практикувайте по този начин; ако установите, че не съответства на истината, не практикувайте по този начин. Това е толкова просто. Когато търсите истината, трябва да я търсите от много хора. Ако някой има какво да каже, трябва да го изслушате и да се отнасяте сериозно към всички негови думи. Не ги пренебрегвай и не ги подминавай, защото се отнасят до въпроси, които са в обхвата на твоя дълг, и трябва да се отнасяш сериозно към тях. Това е правилното отношение и правилното състояние. Когато си в правилното състояние и не проявяваш нрав, който изпитва неприязън към истината и я ненавижда, тогава практикуването по този начин ще измести покварения ти нрав. Това е практикуване на истината. Ако практикувате истината така, какви плодове ще даде тя? (Ще бъдем водени от Светия Дух.) Получаването на напътствията на Светия Дух е един от аспектите. Понякога въпросът е много прост и може да бъде решен с помощта на собствения ти ум; след като останалите приключат с предложенията си и след като разбереш, ще си способен да поправиш нещата и да действаш в съответствие с принципите. Хората може да си мислят, че това е нещо незначително, но за Бог то е важно. Защо казвам това? Защото, когато практикуваш така, за Бог ти си човек, който може да практикува истината, човек, който обича истината, и човек, който не изпитва неприязън към истината — когато Бог поглежда в сърцето ти, Той вижда и твоя нрав, а това е много важно. С други думи, когато изпълняваш дълга си и действаш в присъствието на Бог, всичко това, което изживяваш и разкриваш, е истина реалност, която хората трябва да притежават. Нагласите, мислите и състоянията, които притежаваш във всичко, което правиш, са най-важните неща за Бог и именно в тях се вглежда Той.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само ако живее често пред Бог, човек може да има нормална връзка с Него)

Как основно се проявява у хората нравът, при който те изпитват неприязън към истината? Когато видят нещо положително, те не го преценяват посредством истината. Какво използват те, за да го преценят? Използват логиката на Сатана, за да го преценят и да видят дали това нещо е направено със стил, каква е формата му и колко е впечатляващо. Те преценяват всичко чрез методите, които Сатана използва за оценка на хората, т.е. чрез принципите и методите, които невярващите използват за оценка на хората. Те не търсят истината, когато вършат нещата, и отправната точка за всички техни действия е да ги преценяват, като използват собствените си фантазии и възгледи, както и философията за светските отношения и знанията, които са схванали, и като отхвърлят истината — така вършат всичко. Те използват човешките възгледи и сатанинската логика като свое мерило и след като преценяват отново и отново, откриват, че в техните очи никой не е толкова добър, колкото тях — те са най-добрите. Носят ли те в сърцата си Божиите изисквания към човечеството? Има ли там някакви принципи на истината? Не, няма. Те не виждат Божиите изисквания към човечеството, не виждат, че истината е реалността на всички положителни неща, не виждат, че истината е над всички неща, затова естествено гледат с пренебрежение на въплътения Бог и все имат идеи за начина на обличане и за речта и поведението на Божието въплъщение. И така, след продължителен контакт, те си мислят: „Ти не си толкова достолепен, величествен и проницателен, колкото си представях, и дори не си от такава класа като мен. Така, както стоя тук, не съм ли от класата на великите хора? Въпреки че казваш истината, не виждам в Теб нищо, което да прилича на Бог. Ти винаги говориш за истината, винаги говориш за навлизане в реалността. Защо не разкриеш някои тайнства? Защо не поговориш малко на езика на третото небе?“. Каква е тази логика и какъв е този възглед за нещата? (Това е сатанинският възглед за нещата.) Това произлиза от Сатана. Как смятате, че подхождам към тези неща? (Ти ненавиждаш този тип хора и не желаеш да общуваш с тях.) Грешите. Напротив, когато срещна такъв човек, ще се приближа до него и ще разговарям с него нормално, и ще предоставя каквото мога и ще помогна с каквото мога. Ако е твърдоглав и инат, не само че мога да се разбера с него нормално, но и ще обсъдя нещата с него, доколкото е възможно. Ще кажа: „Смяташ ли, че има резултат, когато нещата се вършат по този начин? Използвай който от тези методи смяташ за подходящ, а ако счетеш, че нито един от тях не е подходящ, измисли свой собствен начин за решаване на този проблем“. Колкото за по-велики се смятат този тип хора, толкова повече се разбирам с тях по този начин. Няма да важнича пред никого. Ако има две столчета, едно по-високо и едно по-ниско, ще го оставя да седне на високото, а аз ще седна на ниското. Ще му говоря с вдигната нагоре глава и най-сетне ще го накарам да се засрами и да осъзнае, малко по малко, че не притежава никакви истини, че е беден и жалък, безчувствен и несхватлив. Какво мислите за този метод? (Добър е.) И така, ако го пренебрегна, ще бъде ли това добре за него? Всъщност в това няма нищо лошо, но то няма да му донесе никаква полза. Ако този човек вярва в Бог с известна искреност, ако притежава някаква човешка природа и ако може да бъде спасен, тогава за Мен е в реда на нещата да общувам с него. В крайна сметка, един ден, ако разбере истината, той сам ще избере да седне на по-ниското столче и повече няма да бъде горделив. Ако го пренебрегна, той ще остане завинаги такъв невежа и глупак, ще говори и върши глупости и винаги ще бъде глупав човек, обеднял и жалък — това е грозното състояние на хората, които не се стремят към истината. Хората гледат с пренебрежение на положителните неща и ги ненавиждат и когато видят някой честен, любящ човек, който винаги практикува истината, но понякога му липсва мъдрост, те го презират от сърце. Те смятат, че такъв човек е безполезен и негоден за нищо, докато те самите са хитри, пресметливи, умеят да кроят планове и интриги, имат средства и дарби, способни са и се изразяват добре. Те мислят, че това ги прави обект на Божието спасение, но всъщност е обратното — това е типът човек, от който Бог се отвращава. Това е нравът, при който истината не се нрави на човека и той изпитва неприязън към нея.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Познаването на нрава е основата за неговата промяна)

Бог не ненавижда лошите заложби на хората, не ненавижда тяхната глупост и не ненавижда това, че имат покварен нрав. Кое е онова, което Бог най-много ненавижда у хората? То е, когато те изпитват неприязън към истината. Ако изпитваш неприязън към истината, тогава само заради това Бог никога няма да е доволен от теб. Това не подлежи на промяна. Ако изпитваш неприязън към истината, ако не обичаш истината, ако се отнасяш към истината с безразличие, презрение и надменност или дори я отблъскваш, съпротивляваш ѝ се и я отхвърляш — ако се държиш така, тогава Бог е напълно отвратен от теб и ти си негоден, не подлежиш на спасяване. Ако действително обичаш истината в сърцето си, а просто донякъде си със слаби заложби, нямаш достатъчно проницателност, глуповат си и често допускаш грешки, но не си злонамерен, а просто си извършил някои глупости, ако в сърцето си желаеш да чуеш Божието общение за истината и в сърцето си копнееш за истината, ако се отнасяш към истината и Божиите слова искрено и с копнеж и можеш да цениш и обичаш Божиите слова, то това е достатъчно. Бог харесва такива хора. Дори и понякога да си малко глупав, Бог все пак те харесва. Бог обича копнеещото ти за истината сърце и обича искреното ти отношение към истината. Затова Бог е милостив към теб и винаги ти дава благодат. Той не взема под внимание ограничените ти заложби или глупостта ти, нито взема под внимание твоите прегрешения. Тъй като отношението ти към истината е искрено и пламенно, а сърцето ти е вярно, то предвид верността на сърцето ти и това твое отношение, Той винаги ще бъде милостив към теб и Светият Дух ще върши делото Си у теб, и ти ще имаш надежда за спасение. От друга страна, ако в сърцето си си непреклонен и угаждаш на себе си, ако изпитваш неприязън към истината, никога не обръщаш внимание на Божиите слова и на всичко, което е свързано с истината, и си съпротивляващ се и презрителен от дълбините на сърцето си, тогава какво е Божието отношение към теб? На ненавист, отвращение и несекващ гняв. Кои две характеристики са очевидни в праведния Божи нрав? Изобилна милост и дълбок гняв. Думата „изобилна“ в „изобилна милост“ означава, че Божията милост е толерантна, търпелива и снизходителна и че тя е най-голямата любов — ето какво означава „изобилна“. Тъй като хората са глупави и с ограничени заложби, Бог трябва да действа така. Ако ти обичаш истината, но си глупав и със слаби заложби, Бог се отнася с изобилна милост към теб. Какво включва милостта? Търпение и толерантност. Бог е толерантен и търпелив към твоето невежество, Той ти дава достатъчно вяра и толерантност, за да те подкрепя, да ти предоставя ресурс и да ти помага, за да можеш малко по малко да разбереш истината и постепенно да съзрееш. На каква основа се гради това? Гради се върху основата на любовта и копнежа към истината, както и върху искреното отношение към Бог, Неговите слова и истината. Това са основните модели на поведение, които трябва да се проявяват у хората. Ако някой обаче в сърцето си изпитва неприязън към истината, отвращава се от нея или дори мрази истината, ако никога не се отнася сериозно към истината и винаги говори за собствените си постижения, за това как е работил, колко преживяване има, през какво е преминал, как Бог го цени и му е поверил велики задачи — ако говори само за тези неща, за уменията си, постиженията си и талантите си, като винаги се изтъква, и никога не разговаря за истината, не свидетелства за Бог или не разговаря за разбирането, придобито от преживяването на Божието дело или от познанието си за Бог, то той не изпитва ли неприязън към истината? Ето как се проявява неприязънта към истината и липсата на любов към нея. Някои хора казват: „Как могат да слушат проповеди, ако не обичат истината?“. Дали всеки, който слуша проповеди, обича истината? Някои хора просто отбиват номера. Те са принудени да се преструват пред другите от страх, че ако не участват в живота на църквата, Божият дом няма да признае вярата им. Как Бог окачествява това отношение към истината? Бог казва, че те не обичат истината, че изпитват неприязън към истината. В техния нрав има едно нещо, което е най-пагубно, по-пагубно дори от надменността и измамността, и това е, че изпитват неприязън към истината. Бог вижда това. Като се има предвид праведният Божи нрав, как се отнася Бог към такива хора? Той изпитва гняв към тях. Ако Бог изпитва гняв към някого, понякога Той го укорява или го дисциплинира и наказва. Ако човек не се противопоставя умишлено на Бог, Бог ще бъде толерантен, ще чака и ще наблюдава. Поради ситуацията или други обективни причини Бог може да използва този неверник, за да Му служи. Но веднага щом средата го позволява и моментът е подходящ, такива хора ще бъдат изхвърлени от Божия дом, тъй като те не са годни дори да служат. Такъв е Божият гняв. Защо Бог е толкова дълбоко разгневен? Това изразява изключителната омраза на Бог към онези, които изпитват неприязън към истината. Дълбокият Божи гняв показва, че Той е определил изхода и крайната цел на подобни хора, които изпитват неприязън към истината. В коя категория поставя Бог тези хора? Бог ги поставя в лагера на Сатана. Тъй като изпитва гняв към тях и е отвратен от тях, Бог затваря вратата за тях, не им позволява да стъпят в Божия дом и не им дава възможност да бъдат спасени. Това е едно от проявленията на Божия гняв. Бог ги приравнява към Сатана, към мръсните демони и злите духове, към неверниците, а когато настъпи подходящият момент, Той ще ги отстрани. Това не е ли един от начините за справяне с тях? (Така е.) Ето какъв е Божият гняв. И какво ги очаква, след като бъдат отстранени? Ще могат ли някога отново да се наслаждават на Божията благодат, на Божиите благословии и на Божието спасение? (Не.)

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. За да изпълняваме добре дълга си, най-важно е да разбираме истината)

Ако изпитваш неприязън към истината, ако винаги клеветиш истината и я презираш, ако имаш такава природа, няма да се промениш лесно. Дори да се промениш, трябва да се види дали Бог е променил отношението Си. Ако това, което правиш, може да промени отношението на Бог, тогава за теб все още има надежда да бъдеш спасен. Ако не можеш да промениш отношението на Бог и дълбоко в сърцето Си Той отдавна изпитва неприязън към твоята същност, тогава за теб няма надежда за спасение. Затова трябва да се изследвате. Ако си в състояние, в което изпитваш неприязън към истината и се съпротивляваш на истината, това е много опасно. Ако често проявяваш такова състояние, ако често изпадаш в такова състояние или ако по принцип си такъв тип човек, това е още по-голям проблем. Ако понякога си в това състояние, в което изпитваш неприязън към истината, първо, това може да се дължи на малкия ти духовен ръст. Второ, самият покварен нрав на човека съдържа такъв вид същност, който неизбежно поражда това състояние. Това състояние обаче не представлява твоята същност. Понякога мимолетна емоция може да предизвика състояние, което да те накара да изпиташ неприязън към истината. Това е само временно. То не е причинено от твоя нрав същност, който изпитва неприязън към истината. Ако е временно състояние, то може да бъде обърнато, но как да го обърнеш? Трябва незабавно да дойдеш пред Бог, за да потърсиш истината в този аспект и да станеш способен да признаеш истината, и да се покориш на истината и на Бог. Тогава това състояние е преодоляно. Ако не се справиш с него и го оставиш да продължи, ти си в опасност. Например някои хора казват: „Така или иначе, аз имам малки заложби и не мога да разбера истината, затова ще спра да се стремя към нея, а и не е нужно да се покорявам на Бог. Как е възможно Бог да ми даде такива заложби? Бог не е праведен!“. Ти отричаш Божията праведност. Не означава ли това, че изпитваш неприязън към истината? Това е отношението на изпитване на неприязън към истината и проявление на изпитването на неприязън към истината. Има контекст зад появата на това проявление, така че е необходимо да се справиш с контекста и с първопричината за това състояние. След като се справиш с първопричината, твоето състояние ще изчезне заедно с нея. Някои състояния са като симптом, например кашлица, която може да е причинена от настинка или пневмония. Ако излекуваш настинката или пневмонията, кашлицата също ще се подобри. Когато се справиш с първопричината, симптомите изчезват. Но някои състояния на изпитване на неприязън към истината не са симптом, а тумор. Първопричината за болестта е вътрешна. Може да не си способен да забележиш някакви външни симптоми, но щом болестта се прояви, тя е фатална. Това е много сериозен проблем. Такива хора никога не приемат или не признават истината или дори постоянно клеветят истината, подобно на невярващите. Дори никога да не произнасят такива думи, в сърцата си те продължават да клеветят, отхвърлят и опровергават истината. Независимо коя истина — дали себеопознаването и признаването на покварения нрав, приемането на истината, покоряването на Бог, това да не правиш нищо по нехаен начин или да бъдеш честен човек — те не приемат, не признават или не обръщат внимание на нито един аспект на истината или дори отхвърлят и клеветят всички аспекти на истината. Това е нравът на човек, който изпитва неприязън към истината, той е вид същност. До какъв изход води тази същност? Да бъдеш отритнат и отстранен от Бог, а след това да погинеш. Последствията са много сериозни.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. За да изпълняваме добре дълга си, най-важно е да разбираме истината)

В последните дни въплътеният Бог дойде. Какво е това, което хората трябва най-много да придобият, след като вярват в практическия Бог? Това е истината, животът, нищо друго освен това няма значение. Когато Христос дойде, това, което Той донесе, беше истината, животът. Той дойде, за да предостави на хората приток на живот. И така, как човек да вярва в практическия Бог? Какво трябва да направи човек, за да придобие истината и живота? Бог е изразил толкова много истини. Всички онези, които са гладни и жадни за праведност, трябва да ядат и пият до насита от Божиите слова. Всички Божии слова са истината и Неговите слова са богати и изобилни. Навсякъде има скъпоценности и съкровища. Като се наслаждават на изобилието на красивата Ханаанска земя, онези, които обичат истината, цъфтят от радост в сърцата си. Във всяко изречение от Божиите слова, от които те ядат и пият, има истина и светлина, всички те са скъпоценни. Хората, които не обичат истината, са смръщени от мъка: те седят на богат пир, а умират от глад, което разкрива тяхната окаяност. Придобивките на онези, които са способни да търсят истината, ще продължат да растат, а онези, които не могат да го направят, ще стигнат до задънена улица. Това, което сега е от най-голямо значение, е хората да се научат да търсят истината във всичко, да достигнат до разбиране на истината, да практикуват истината и да са способни истински да се покоряват на Бог. Това означава да вярваш в Бог. Да вярваш в практическия Бог означава да придобиеш истината и живота. За какво се използва истината? Използва ли се, за да обогати духовния свят на хората? Предназначена ли е да даде на хората добро образование? (Не.) И така, какъв човешки проблем разрешава истината? Истината е тук, за да изкорени покварения нрав на човека, да изкорени греховната му природа, да накара хората да живеят пред Бог и да им помогне да изживеят нормална човешка природа. Някои хора не разбират какво е истината. Те винаги смятат, че истината е дълбока и абстрактна и че истината е мистерия. Те не разбират, че истината е нещо, което хората трябва да практикуват, нещо, което хората трябва да прилагат. Някои хора вярват в Бог от десет или двадесет години и все още не разбират какво точно представлява истината. Придобил ли е такъв тип човек истината? (Не.) Нима не са жалки онези, които не са придобили истината? Много са жалки — точно както се пее в онзи химн, те „седят на богат пир, а умират от глад“. Да се придобие истината не е трудно, нито е трудно да се навлезе в истината реалност. Могат ли обаче хората да придобият истината, ако винаги изпитват неприязън към нея? Не могат. Затова винаги трябва да идваш пред Бог, да изследваш вътрешните си състояния на неприязън към истината, да видиш как се проявява неприязънта ти към истината, кои начини на действие показват, че изпитваш неприязън към истината, и в кои ситуации имаш отношение на неприязън към истината. Трябва често да изследваш тези неща. Например някой те смъмря, като казва: „Не можеш да изпълняваш дълга си, като разчиташ само на собствената си воля — трябва да се самоанализираш и да се познаваш“, а ти се ядосваш и се репчиш: „Начинът, по който аз изпълнявам дълга си, не е добър, но начинът, по който ти изпълняваш своя дълг, е добър, така ли? Какво му е лошото на начина, по който аз изпълнявам дълга си? Бог познава сърцето ми!“. Какво отношение е това? Дали е отношение на приемане на истината? (Не.) Човек трябва първо да има отношение на приемане на истината, когато нещо го сполети. Липсата на такова отношение е все едно да нямаш съд, в който да приемеш съкровище, което те прави неспособен да придобиеш истината. Ако човек не може да придобие истината, вярата му в Бог е напразна! Целта на вярата в Бог е да се придобие истината. Ако човек не може да придобие истината, тогава вярата му в Бог се е провалила. Какво означава да придобиеш истината? Това е, когато истината стане твоя реалност, когато стане твой живот. Това означава да придобиеш истината — това означава да вярваш в Бог! Защо Бог изрича Своите слова? Защо Бог изразява тези истини? За да могат хората да приемат истината, така че покварата да бъде пречистена, за да могат хората да придобият истината, така че истината да стане техен живот. Иначе защо Бог би изразил толкова много истини? За да се съревновава с Библията ли? За да основе „Университет на Истината“ и да обучи група хора ли? Отговорът и на двата въпроса е „не“. Вместо това, целта е да спаси човечеството изцяло, да накара хората да разберат истината и в крайна сметка да я придобият. Сега разбирате, нали? Какво е най-важното във вярата в Бог? (Придобиването на истината и навлизането в истината реалност.) Оттук насетне всичко зависи от това как вие навлизате в истината реалност и дали можете или не.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

Свързани свидетелства за преживяване

Видях, че не обичам истината

Какво спечелих от писането на свидетелството си?