Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

Въз основа на думата „жесток“ кои са нещата, които човек може да стори, когато разкрива този нрав? Преди всичко той ще иска да манипулира хората. Какво означава да се манипулира? Това означава, че каквото и да се случва в църквата, той ще иска да се меси, да се бърка и да се разпорежда. Ще ти определи правило и след това ти трябва да го спазваш. Ако не го правиш, той ще се разгневи. Той иска да те манипулира: ако ти каже да тръгнеш на изток, трябва да тръгнеш на изток, а ако ти каже да тръгнеш на запад, трябва да тръгнеш на запад. Той има такова желание и след това действа по този начин — това се нарича манипулация. Тези хора искат да управляват съдбата на даден човек, да управляват и контролират живота, съзнанието, поведението и предпочитанията му, така че съзнанието, идеите, предпочитанията и желанията на този човек да са в съгласие с това, което те казват и искат, а не с това, което казва Бог — това се нарича манипулация. Те все искат да организират другите хора да вършат това или онова според собствената им воля, не действат въз основа на принципите, а въз основа на собствените си намерения и предпочитания. Не ги интересува как се чувстваш. Налагат ти се силом и ти трябва да правиш каквото ти кажат. Ако не действаш според тяхната воля, те ще се справят с теб и ще те накарат да почувстваш, че наистина нямаш избор и че нищо не може да се направи. Знаеш в сърцето си, че си мамен и контролиран, но въпреки това не знаеш как да го различиш, камо ли да се осмелиш да се съпротивляваш. Не са ли действията им поведението на Сатана? (Да.) Това е поведението на Сатана. Сатана заблуждава хората по този начин и контролира хората по този начин, така че сатанинският нрав се проявява у хората като постоянни опити да контролират и манипулират другите. Независимо от това дали могат, или не могат да постигнат тази цел да контролират и манипулират другите, всички хора имат такъв нрав. Какъв е този нрав? (Жестокост.) Това е жестокост. Защо се нарича жестокост? Какви са начините за ясното разкриване на този нрав? Създава ли той усещане за принуда? (Да.) Създава усещане за принуда, което означава, че независимо дали слушаш, или не, независимо как се чувстваш, дали ти харесва, или го разбираш, те насилствено изискват от теб да ги слушаш и да правиш това, което казват, без никакво обсъждане, без да ти дават възможност да говориш и без да ти дават никаква свобода. Нима не е налице този смислов пласт? (Да.) Това се нарича „свирепост“, която е един от аспектите на жестокостта.^[а] Другият аспект на жестокостта е „злото“.^[ь] Какво се има предвид под „зло“? Имат се предвид хора, които използват методи на насилствена индоктринация и потискане, за да постигат резултата да те контролират и да те накарат да се съобразяваш с тяхната манипулация, като по този начин удовлетворяват себе си. Това се нарича „зло“. Чрез действията си Сатана иска да ти попречи да имаш свободна воля, да се научиш да размишляваш и да различаваш, както и да разбираш истината, така че животът ти да може да постигне зрялост. Сатана не ти позволява да вършиш тези неща и иска да те контролира. Сатана не ти позволява да търсиш истината и да разбираш Божиите намерения, не те изправя пред Бог, а вместо това те изправя пред себе си и те кара да го слушаш, сякаш той е истината, и всичко, което казва, е правилно, и сякаш той е центърът на всички неща, така че трябва да го слушаш и да не се опитваш да анализираш дали думите му са правилни, или грешни. Нравът на принудително и насилствено манипулиране и контролиране на поведението и съзнанието на хората се нарича жестокост.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Познаването на нрава е основата за неговата промяна)

Забележка:

а. Оригиналният текст не съдържа израза „която е един от аспектите на жестокостта“.

ь. Оригиналният текст не съдържа израза „Другият аспект на жестокостта е „злото“.

По какви други начини се проявява един жесток нрав? Как е свързан с това да изпитваш неприязън към истината? Всъщност, когато неприязънта към истината се проявява сериозно и носи чертите на съпротивляване и осъждане, това разкрива жесток нрав. Неприязънта към истината включва различни състояния — от липса на интерес към истината до неприязън към истината, което прераства в осъждане и заклеймяване на Бог. Когато неприязънта към истината е достигнала определена точка, хората са склонни да отричат Бог, да мразят Бог и да се противопоставят на Бог. Не са ли тези няколко състояния жесток нрав? (Да.) Следователно онези, които изпитват неприязън към истината, имат още по-сериозно състояние и в това има един вид нрав: жесток нрав. Например някои хора признават, че Бог господства над всичко, но когато Бог отнема от тях и интересите им претърпяват загуби, външно те не се оплакват или противопоставят, но вътрешно нямат приемане или покорство. Те са готови да седят безучастно и да чакат унищожението — което очевидно е състоянието на неприязън към истината. Има и друго, по-сериозно състояние: те не седят пасивно да чакат унищожението, а вместо това се съпротивляват на подредбите и устройванията на Бог и се съпротивляват на това, че Бог отнема от тях. Как се съпротивляват? (Като прекъсват и смущават делото на църквата или като саботират нещата в опит да установят свое царство.) Това е една форма. След като някои църковни водачи са освободени, те винаги прекъсват нещата и смущават църквата, докато водят църковен живот, съпротивляват се и не се подчиняват на нищо, което новоизбраният водач казва, и се опитват да го злепоставят зад гърба му. Какъв нрав е това? Това е жесток нрав. Това, което в действителност си мислят, е: „Ако аз не мога да съм водач, тогава никой друг няма да задържи тази позиция, ще ги прогонвам всички! Ако те премахна, аз ще бъда отново начело като преди!“. Това не е просто неприязън към истината, това е жестоко! Да се бориш за статус, да се бориш за територия, да се бориш за лични интереси и репутация, да не спираш пред нищо за отмъщението, да правиш всичко, което можеш, да упражняваш всичките си умения, да правиш всичко възможно, за да постигнеш целта си, да възвърнеш доброто си име, гордостта и статуса си или да удовлетвориш намерението си за отмъщение — всичко това е проявление на жестокост. Някои от поведенията на жестокия нрав включват това да казваш неща, които са смущаващи и прекъсващи, други — да правиш много лоши неща, за да постигнеш целите си. Дали с думите или с делата си, всичко, което такива хора правят, противоречи на истината и в нарушение на истината, и е все разкриване на жесток нрав. Някои хора са неспособни да различават тези неща. Ако погрешната реч или поведение не е явна, те не могат да разберат какво представлява. Но за хората, които разбират истината, всичко, което злите хора казват и правят, е зло и никога не може да съдържа нещо, което е правилно или съгласно истината. Може да се каже, че нещата, които тези хора казват и правят, са 100% зли и са категорично разкриване на жесток нрав. Каква е мотивацията на злите хора, преди да разкрият този жесток нрав? Какъв вид цели се опитват да постигнат? Как могат да правят такива неща? Можете ли да различите това? Ще ви дам пример. В нечии домове се случва нещо. Домовете са поставени под наблюдение от големия червен змей и тези хора не могат да се приберат, което ги наранява силно. Някои братя и сестри ги приютяват и като виждат колко хубаво е всичко в домовете им, тези хора си мислят: „Как така с твоя дом не се е случило нищо? Защо се случи с моя дом? Това не е честно. Не става така, трябва да измисля начин как нещо да се случи и с твоя дом, така че да не можеш да се върнеш в него. Ще те накарам да изпиташ същата трудност, от която страдах аз“. Независимо дали го направи или дали това ще стане реалност, или дали ще постигне целите си, той все пак има това намерение. Не е ли това вид нрав? (Да.) Ако не може да има хубав живот, той няма да позволи и на другите хора да имат. Каква е природата на такъв нрав? (Злоба.) Жесток нрав — тези хора са противни! Както се казва, прогнили до дъно. Това описва колко са жестоки. Каква е природата на този нрав? Опитайте се да разнищите какви са мотивите, намеренията и целите им, когато този нрав се разкрива у тях. Каква е отправната точка в разкриването на този нрав? Какво желаят да постигнат? Нещо се е случило в собствения им дом и те получават всичко необходимо в домовете на домакините си — защо биха искали да развалят това? Да не би да са щастливи само когато са вгорчили нещата за домакините си, така че и с тези домове на домакините да се случи нещо и те също да не могат да се приберат? В техен интерес е да защитават тези места, да не позволяват нещо да им се случи и да не вредят на домакините си, понеже това би означавало да навредят и на себе си. Тогава каква точно е целта му с това поведение? (Когато нещо не върви добре за него, той не иска да върви добре и за никой друг.) Това се нарича жестокост. Той си мисли следното: „Моят дом беше унищожен от големия червен змей и сега нямам дом. Ти обаче все още имаш хубав топъл дом, в който можеш да се върнеш. Това не е честно. Не мога да понеса това да виждам как имаш възможност да се върнеш у дома. Ще ти дам урок. Ще направя така, че и ти да не можеш да се върнеш у дома точно като мен. Това ще направи нещата справедливи“. Не е ли това действие злобно и злонамерено? Каква е природата му? (Жестокост.) Всичко, което злите хора правят и казват, е за постигане на някаква цел. Какви неща правят обикновено? Какво най-често правят хората с жесток нрав? (Те смущават, прекъсват и съсипват църковното дело.) (Опитват се да се подмазват, когато се срещат лице в лице с хората, но после се опитват да ги злепоставят зад гърба им.) (Нападат хората, отмъстителни са и се нахвърлят злобно на хората.) (Разпространяват безпочвени слухове и клевети.) (Те злословят, съдят и заклеймяват хората.) Природата на тези действия е да смущава и съсипва делото на църквата и всички те са проявления на това да се противопоставяш на Бог и да Го нападаш, всички са разкривания на жесток нрав. Онези, които са способни да правят тези неща, са несъмнено зли хора и всички онези, които притежават определени проявления на жесток нрав, могат да се окачествят като зли хора. Каква е същността на един зъл човек? Тази на дявол и на Сатана. Това не е преувеличение.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само познаването на шестте вида покварен нрав е истинско себепознание)

Обичат ли злите хора положителните неща? Злите хора обичат нечестивите, жестоките и злобните неща. Те обичат всичко, което е свързано с негативните неща. Когато им говорите за положителни неща или за това как нещо е от полза за хората и идва от Бог, те не са доволни и не се интересуват да чуят за него — нямат надежда да бъдат спасени. Независимо колко добре им се съобщава истината или колко практично им се говори, те просто не се интересуват и дори е възможно да проявят враждебност и антагонизъм. Но когато чуят някого да говори за плътски удоволствия, очите им светват и се изпълват с енергия. Това е жесток и нечестив нрав и те не са добросърдечни. Така че за тях е невъзможно да обичат положителните неща. В сърцето си как се отнасят към положителните неща? Те ги презират и гледат на тях отвисоко, присмиват се на тези неща. Когато става въпрос за това да си честен човек, те си мислят: „Да си честен само те поставя в неизгодно положение. Ще се откажа от това! Ако си честен, ти си глупак. Виж се, търпиш лишения и работиш усилено, за да изпълниш дълга си, без изобщо да помислиш за собственото си бъдеще или здраве. Кой ще го е грижа, ако рухнеш от изтощение? Не мога да се изморявам така“. Някой друг би могъл да каже: „Да оставим изход за себе си. Не можем да се прегърбваме от работа като будали. Трябва да си подготвим резервен план и след това просто да положим малко повече усилия“. Злите хора ще се зарадват, като чуят това. То напълно им допада. Но когато става дума за абсолютно покорство на Бог и предано отдаване на дълга, те изпитват отвращение и погнуса и не го приемат. Не е ли такъв човек жесток? Всички такива хора имат жесток нрав. Всичко, което трябва да направиш, е да разговаряш с тях за истината и за принципите на практикуването, което ще ги отблъсне и те няма да желаят да слушат. Ще си помислят, че това наранява гордостта им, накърнява достойнството им и че не могат да извлекат полза от него. Вътрешно ще си кажат: „Да се говори все за истината, за принципите на практикуването. Все да се говори за това, че трябва да си честен човек — може ли честността да те нахрани? Може ли честното говорене да ти донесе пари? Измамата е начинът, по който ще спечеля!“. Каква е тази логика? Това е логиката на бандита. Не е ли това жесток нрав? Този човек добросърдечен ли е? (Не.) Този тип хора не могат да постигнат истината. Малкото, което все пак предлагат и отдават и от което се отричат, е насочено към една цел, която са изчислили добре предварително. Те смятат, че е добра сделка да предложат нещо, само ако получат повече в замяна. Какъв е този нрав? Това е нечестив, жесток нрав.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. В стремежа към истината помага единствено себепознанието)

В църквата някои хора биват кастрени, защото не изпълняват правилно дълга си. Нещата, които се казват, когато се кастри човек, често включват порицание и може би дори мъмрене. Това със сигурност го разстройва и той започва да търси извинения и иска да отвърне. Казва неща като: „Макар че ти ме кастри, като каза правилни неща, част от казаното беше наистина обидно и ти ме унижи и нарани чувствата ми. Вярвал съм в Бог всички тези години. Дори и да не съм имал постижения, съм понесъл несгоди. Как може да се отнасяш с мен по този начин? Защо не кастриш някой друг? Не мога да приема това и няма да се примиря с него!“. Не е ли това вид покварен нрав? (Да.) Този покварен нрав се проявява само чрез оплаквания, непокорство и враждебност, но предстои да достигне върха си, не е достигнал зенита си, макар вече да дава някои признаци и вече да се приближава до точката, в която ще избие. Какво е отношението на този човек скоро след това? Той не е покорен, чувства се раздразнен и предизвикателен, и започва да действа със злоба. Започва да възразява и да се опитва да се оправдава: „Водачите и работниците не винаги са прави, когато кастрят хората. Останалите от вас може и да са способни да го приемат, но аз не мога. Вие може да го приемете, защото сте глупави и мекушави. Аз не го приемам! Нека да го избистрим и да видим кой е крив и кой — прав“. След това хората разговарят с него и казват: „Независимо от това кой е крив и кой е прав, първото, което трябва да направиш, е да се подчиниш. Възможно ли е изпълнението на дълга ти да не е опетнено ни най-малко? Всичко ли правиш както трябва? Дори ако правиш всичко както трябва, да те кастрят все пак е полезно за теб! Разговаряхме с теб за принципите толкова много пъти, но ти никога не ни послуша и избра просто да правиш сляпо това, което ти харесва, като причиняваш смущения в църковното дело и предизвикваш огромни загуби, затова как може да не приемаш кастрене? Думите може да са сурови и може да е трудно да се слушат, но това е нормално, нали? Тогава за какво спориш? Трябва ли просто да ти се позволи да правиш лоши неща, без да е позволено на другите да те кастрят?“. Но ще може ли той да приеме да го кастрят, след като чуе това? Няма. Просто ще продължи да възразява и да се съпротивлява. Какъв нрав разкри той? Дяволски нрав, жесток нрав. Какво всъщност имаше предвид? „Не търпя хората да ме дразнят. Никой не трябва да се опитва да пипне и косъм от главата ми. Ако ти покажа, че с мен не е лесно да се заяждаш, в бъдеще няма да смееш да ме кастриш. Няма ли да съм победил тогава?“. Какво ще кажете за това? Нравът беше разобличен, нали? Това е жесток нрав. Хората с жесток нрав не просто изпитват неприязън към истината — те мразят истината! Когато са подложени на кастрене, те или се опитват да избягат, или не му обръщат внимание — в сърцата си те са невероятно враждебни. Не само възразяват. Отношението им изобщо не е такова. Те са неотстъпчиви и се съпротивляват, дори се опитват да се карат като някакви харпии. В сърцата си те мислят: „Разбирам, че се опитваш да ме унижиш и целенасочено да ме засрамиш, и макар че не смея да ти противореча открито, ще намеря начин да ти го върна! Мислиш си, че можеш просто да ме кастриш и да ме сплашваш? Ще привлека всички на моя страна, ще те нароча и ще ти покажа какво означава да се отнасят зле с тебе!“. Това мислят в сърцата си, жестокият им нрав най-накрая се е разкрил. За да постигнат целите си и да излеят злобата си, те възразяват с всички сили, за да оправдаят себе си и да привлекат всички на своя страна. Едва тогава ще са щастливи и спокойни. И това ако не е злоба! Това е жесток нрав. Когато все още им предстои да бъдат кастрени, такива хора са като агънца. Когато са подложени на кастрене или когато истинското им аз е разобличено, те незабавно се превръщат от агънца във вълци и свирепостта им се проявява. Не е ли това жесток нрав? (Да.) Тогава защо не се вижда през повечето време? (Не са били предизвикани.) Точно така, не са били предизвикани и интересите им не са били застрашени. Точно както един вълк няма да те изяде, когато не е гладен — ще кажеш ли, че не е вълк? Ако изчакаш да се опита да те изяде, за да го наречеш вълк, няма ли да е твърде късно? Дори ако още не се е опитал да те изяде, трябва да си винаги бдителен. Това, че вълкът не те е изял, не означава, че не иска да те изяде, просто не е дошъл моментът, а когато моментът дойде, вълчата му природа изригва. Кастренето разкрива всеки тип човек. Някои хора си мислят: „Защо кастрят само мен? Защо винаги нарочват мен? Да не ме възприемат като лесна плячка? Аз не съм човек, с когото можеш да се заяждаш!“. Какъв нрав е това? Как може те да са единствените, които са кастрени? Нещата не стоят наистина така. Кой от вас не е бил кастрен? Всички сте били кастрени. Понякога водачите и работниците са своенравни и безразсъдни в работата си или не я изпълняват според работните си ангажименти — и повечето от тях са кастрени. Това се прави, за да се защити църковното дело и да се предотврати отклоняването на хората от правилния път. Не е насочено към конкретен човек. Това, което тези хора казват, очевидно е изопачаване на фактите и освен това е проявление на жесток нрав.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само познаването на шестте вида покварен нрав е истинско себепознание)

От израза „склонни към отмъщение“ става ясно, че тези хора не са стока; разговорно казано, те са гнили ябълки. Ако се съди по последователните проявления и разкривания на тяхната човешка природа, както и по принципите им на действие, сърцата им не са добри. Както гласи народната поговорка, те са „гадняри“. Ние казваме, че те не са от добрия вид; по-конкретно, тези хора не са добросърдечни, а носят жестокост, злоба и безпощадност. Щом някой каже или направи нещо, което засяга интересите, репутацията или статуса на тези хора, или което ги оскърбява, от една страна, те таят враждебност в сърцата си. От друга страна, въз основа на тази враждебност, те действат; действат с цел и посока да излеят омразата си и да облекчат гнева си — поведение, известно като търсене на отмъщение. Сред хората винаги има една част такива индивиди. Независимо дали става въпрос за това, което хората описват като дребнави, властни или прекалено чувствителни, каквито и термини да се използват за описание или обобщение на тяхната човешка природа, общото проявление на техните взаимодействия с другите е, че всеки, който случайно или умишлено ги нарани или оскърби, трябва да си изпати и да понесе съответните последствия. Както казват някои хора: „Оскърбиш ли ги, бедна ти е фантазията какво ще ти се случи. Ако ги предизвикаш или нараниш, не си мисли, че ще се измъкнеш лесно“. Съществуват ли такива индивиди сред хората? (Да.) Със сигурност съществуват. Независимо какво се случва, независимо дали си струва, или не да се ядосваш или да си дребнав, тези, които са склонни към отмъщение, го включват в дневния си ред, като се отнасят към него като към въпрос от изключителна важност. Който и да ги оскърби, това е неприемливо и те изискват да бъде платена съответната цена, което е техният принцип за отношение към хората, за отношение към всеки, когото считат за враг. Например в църковния живот някои хора разговарят за своето състояние или нормално общуват и споделят своите преживявания, като обсъждат своите състояния и поквара. С тези действия те неволно засягат състоянията и покварата на други хора. Говорещият може да няма такова намерение, но слушателят го приема присърце. След като го изслуша, този индивид не може правилно да го възприеме или да подходи към него и е склонен да развие отмъстителна нагласа. Ако не остави този въпрос и настоява да напада и да търси отмъщение, това ще създаде проблеми за работата на църквата, така че този въпрос трябва да бъде разрешен своевременно. Докато в църквата има зли хора, неизбежно ще възникват смущения, така че инцидентите, при които зли хора смущават църквата, не бива да се подценяват. Независимо дали е умишлено, или не, стига да ги предизвикаш или нараниш, те няма да го оставят лесно. Те си мислят: „Ти говориш за своята поквара, защо споменаваш мен? Ти говориш за своето себепознание, защо разобличаваш мен? Разобличаването на моята поквара подкопава авторитета и достойнството ми, поставя ме в неудобно положение сред братята и сестрите, причинява ми загуба на престиж и уронва репутацията ми. Е, тогава ще ти отмъстя; бедна ти е фантазията какво ще ти се случи! Не си мисли, че лесно се поддавам на тормоз, не си мисли, че можеш да ми нареждаш какво да правя само защото семейните ми условия са лоши и социалният ми статус не е висок. Не ме приемай за някой мекушав; с мен шега не бива!“. Да оставим настрана как точно отмъщават; нека просто разгледаме самите тези хора: когато се сблъскат с тези дребни неща — неща, които са често срещани в църковния живот — те не само не могат да се отнесат към тях или да ги възприемат правилно, но също така развиват омраза и чакат възможност да си отмъстят, дори прибягват до безскрупулни средства, за да осъществят отмъщението си. Какво говори това за тяхната човешка природа? (Тя е злобна.) Добри хора ли са те? (Не.) […] Други биха счели същия въпрос за обикновен, като се справят и се отнасят с него по съответния начин. Разбира се, добрите хора, които приемат истината, биха го разрешили проактивно и положително. Обикновените хора, макар и да не го разрешават положително, не таят омраза, още по-малко търсят отмъщение. Но за тези недобри хора такъв обикновен и съвсем тривиален въпрос може да предизвика вътрешен смут, поради което са неспособни да се успокоят. Нещата, които те причиняват, не са положителни или обикновени, а жестоки и нечестиви; те търсят отмъщение. Каква е причината за тяхното отмъщение? Те смятат, че хората умишлено ги злепоставят със злобни забележки, като разобличават реални ситуации около тях, както и грозната им страна и покварата им. Те приемат казаното от хората за умишлено, затова ги считат за свои врагове. Тогава те смятат, че е обосновано да използват отмъщение, за да уредят въпроса, като си служат с различни средства, за да постигнат отмъстителните си цели. Не е ли това жесток нрав? (Да.) В църковния живот, когато братята и сестрите говорят за своите състояния, повечето слушатели могат да намерят връзка с това и да го приемат от Бог. Само тези, които изпитват неприязън към истината и имат нечестив нрав, развиват враждебност и дори отмъстителна нагласа, след като го чуят, като напълно разкриват своята природа същност. Щом се породи отмъстителната нагласа, следват поредица от отмъстителни действия и поведение. Когато се разгърнат действия на търсене на отмъщение, какво става с отношенията между хората? Те вече не са правилни. И кой е истинската жертва в случая? (Човекът, срещу когото търсят отмъщение.) Правилно. Истинските жертви са тези, които разговарят за своето свидетелство за преживяване. Склонните към отмъщение след това ще осъждат, нападат и дори набеждават или клеветят онези, които възприемат като разобличаващи ги или таящи враждебност към тях, като използват думи или действия в различни ситуации. Склонните към отмъщение не просто временно таят омраза в сърцата си и с това да приключат; те търсят и дори създават всякакви възможности да си отмъстят на тези, които са обект на тяхното отмъщение, на тези, към които са враждебни, и на тези, които възприемат като неблагосклонни към тях. Например по време на избора на водачи, ако човекът, към когото са враждебни, отговаря на принципите за оползотворяване на хора в Божия дом и е пригоден да бъде избран за водач, тяхната враждебност ще ги накара да го осъждат, заклеймяват и нападат. Те дори може да предприемат задкулисни действия или да направят неща, вредни за този човек, за да си отмъстят. Казано накратко, техните средства за постигане на отмъщение са разнообразни. Например те могат да намерят нещо, което да използват като средство за натиск срещу някого, и да го злепоставят, да измислят слухове за този човек чрез преувеличаване и безпочвени мълви или да всяват раздор между този човек и другите. Те дори могат лъжливо да го обвинят пред водачите с твърдението, че човекът не е предан, че се съпротивлява чрез негативност при изпълнението на дълга си. Всичко това всъщност са умишлени измислици, които си съчиняват. Вижте как от техните подозрения и погрешно разбиране на този човек възникват толкова много неоправдани модели на поведение и действия; всички тези подходи произтичат от тяхната отмъстителна природа. Всъщност, когато този човек е споделял своите свидетелства за преживяване, това изобщо не е било насочено към тях; не е имало никаква злонамереност към тях. Просто понеже те изпитват неприязън към истината и имат жесток нрав, склонен към отмъщение, те не позволяват на другите да ги разобличават, нито допускат разговори за опознаване на себе си, обсъждане на покварения нрав или говорене за сатанинската си природа. Когато се обсъждат такива теми, те се вбесяват, тъй като приемат, че са под прицел и са разобличени, и оттам развиват и формират отмъстителна нагласа. Проявленията на този тип хора, които отмъщават, изобщо не се ограничават само до една ситуация. Защо казвам това? Защото такива индивиди имат жестока природа; никой не може да ги предизвиква или провокира. Те притежават присъща агресивност към всеки и всичко, подобно на скорпион или стоножка. Следователно, независимо дали някой ги предизвиква или наранява, като говори умишлено или неволно, стига да почувстват, че са загубили гордостта или авторитета си, те ще измислят начин да спасят гордостта и авторитета си, което води до поредица от отмъстителни действия.

(Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (25))

Онези, които са нечестиви и не обичат истината, винаги имат активни мисли. Ако днес видят лъч надежда, че ще получат благословия, ще дадат всичко от себе си и ще вършат добри неща, за да ги видят всички, като се надяват да ги спечелят. След известно време обаче, когато Бог не ги благослови, те започват да съжаляват и да се оплакват, и ето до какво заключение стигат: „Бог властва над всичко. Той не проявява пристрастие — не съм сигурен, че тези думи са верни“. Те не могат да виждат отвъд собствените си непосредствени интереси. Ако нещо не им носи полза, няма да си мръднат пръста. Не е ли това жестоко? Независимо с кого общуват, те се опитват да сключват сделки с него и дори се осмеляват да се опитват да сключват сделки с Бог. Те си мислят: „Трябва да видя някаква печалба, и то на момента. Трябва да спечеля веднага!“. Такава категоричност — ще бъде ли прекалено да се каже, че имат жесток нрав? (Не.) Тогава как може да се докаже тяхната жестокост? Когато се сблъскат с малко изпитание или беда, те няма да могат да го понесат и няма да изпълняват дълга си. Ще почувстват, че са претърпели загуба: „Вложих толкова много, а Бог все още не ме е благословил. Има ли изобщо Бог? Дали това е правилният път, или не?“. В сърцето им се загнездва съмнение. Те искат да видят печалба, а това доказва, че не правят доброволни и искрени жертви и по този начин се разобличават. Какво казва жената на Йов, когато той преживява изпитанията си? („Още ли държиш правдивостта си? Похули бог и умри“ (Йов 2:9).) Тя е неверница, отрича се от Бог и Го изоставя, когато настъпва бедата. Когато Бог дава благословия, тя казва: „Боже Йехова, ти си великият спасител! Ти ми даде толкова много имане и ме благослови. Ще те следвам. Ти си моят бог!“. А когато Бог ѝ отнема имането, тя казва: „Ти не си моят бог“. Тя дори казва на Йов: „Не вярвай. Няма бог! Ако имаше, как би могъл да позволи имането ни да бъде отнето от разбойници? Защо не ни защити?“. Какъв е този нрав? Това е жесток нрав. Щом интересите им бъдат накърнени и собствените им цели и желания не бъдат удовлетворени, тези хора изпадат в ярост, бунтуват се и се превръщат в Юда, като предават и изоставят Бог. Има ли много такива хора? Такива съвсем явно зли хора и неверници може би все още съществуват в църквата до известна степен. Но някои хора само изпадат в такова състояние, т.е. те имат такъв нрав, но не са непременно от този тип. Ако обаче имаш такъв нрав, трябва ли да го промениш? (Да.) Ако имате този вид нрав, това означава, че природата ви също е жестока. С този вид жесток нрав ти си способен да се противопоставиш на Бог, да Го предадеш и да действаш враждебно спрямо Него във всеки един момент. Всеки ден, в който не променяш този жесток нрав, е ден, в който не съответстваш на Бог. Когато не съответстваш на Бог, ти не можеш да се изправиш пред Него и да преживееш Неговото дело, и няма как да получиш спасение.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. В стремежа към истината помага единствено себепознанието)

Една от основните черти в природата на антихристите е жестокостта. Какво означава „жестокост“? Означава, че имат особено подло отношение към истината — не само че не ѝ се подчиняват и отказват да я приемат, но дори упрекват хората, които ги кастрят. Това е жестокият нрав на антихристите. Те смятат, че всеки, който приема да го кастрят, е податлив на тормоз, и че хората, които винаги кастрят другите, постоянно искат да ги дразнят и да ги тормозят. Така че антихристът ще се противопостави на всеки, който го кастри, и ще му създава неприятности. И за всеки, който повдигне въпроса за недостатъците или покварата му, или разговаря с него за истината и Божиите намерения, или го подтиква да се опознае, антихристът смята, че този човек му вгорчава живота и го намира за неприятен. Мрази този човек от дъното на душата си и ще му отмъсти и ще му създава неприятности. Това е друго проявление на начина, по който антихристите се отнасят към кастренето, за което ще имаме общение. Те мразят всеки, който ги кастри и разобличава. Това е много очевидно проявление при антихристите. Какви хора притежават такъв жесток нрав? Зли хора. Факт е, че антихристите са зли хора. Следователно само злите хора и антихристите притежават такъв жесток нрав. Жестокият човек не приема с благодарност или смирение никакви добронамерени увещания, обвинения, поучения или помощ, а се гневи от срам и изпитва крайна враждебност, омраза и дори си отмъщава. Има хора, които кастрят и разобличават антихриста, като казват: „Напоследък се държиш необуздано, не действаш според принципите и постоянно се перчиш, докато изпълняваш дълга си. Работил си заради статуса и си направил пълна бъркотия от дълга си. Постъпил ли си правилно спрямо Бог? Защо не си търсил истината, когато си изпълнявал дълга си? Защо не си действал според принципите? Защо не си го приел, когато братята и сестрите са разговаряли с теб за истината? Защо си ги пренебрегнал? Защо си продължил да правиш каквото ти е угодно?“. Тези няколко „защо“, тези думи, които разобличават тяхното разкриване на поквара — те им влизат под кожата: „Защо? Няма „защо“ — правя каквото си искам! Какво ти дава правото да ме кастриш? Кой си ти, че да го правиш? Аз съм своеволен; какво можеш да направиш по въпроса? Сега, когато съм стигнал до тази възраст, никой не смее да ми говори така. Само аз мога да говоря така на другите; никой друг не може да ми говори така. Кой смее да ме поучава? Човекът, който може да ме поучава, още не се е родил! Наистина ли мислиш, че можеш да ме поучаваш?“. Омразата се надига дълбоко в сърцата им и те търсят възможност за отмъщение. Те пресмятат на ум: „Човекът, който ме кастри, има ли власт в църквата? Ако му отмъстя, ще се застъпи ли някой за него? Ако го накарам да страда, ще се разправя ли църквата с мен? Имам решение. Няма да му отмъщавам. Ще направя нещо абсолютно тайно. Ще направя нещо на семейството му, за да му причиня страдание и неудобство, така ще се освободя от тази неприязън. Трябва да си отмъстя. Не мога да оставя въпроса така. Не съм започнал да вярвам в бог, за да ме разиграват, и не съм дошъл тук, за да позволявам на хората да ме тормозят, както си искат; дойдох, за да получа благословии и да вляза в небесното царство! Хората се нуждаят от своята гордост така, както дървото се нуждае от кората си. Хората трябва да имат гръбнак, за да се борят за достойнството си. Как смееш да ме разобличаваш. Това е тормоз! Щом не се отнасяш с мен като с важна личност, ще ти стъжня живота и ще те накарам да си понесеш последствията. Нека се сбием и да видим кой е по-свиреп!“. Само няколко прости думи на разобличение вбесяват антихристите и провокират такава голяма омраза в тях, като ги карат да стигат до такива крайности, за да си отмъстят. Техният жесток нрав е напълно разкрит. Разбира се, когато отмъщават на друг поради омраза, това не е защото таят омраза към този човек или стара вражда с него, а защото този човек е разобличил грешките им. Това показва, че самият акт на разобличаване на антихриста, независимо кой го прави и каква е връзката му с антихриста, може да предизвика омразата му и да провокира отмъщение. Независимо за кого се отнася, дали той разбира истината, или дали е водач, работник или обикновен член на Божиите избраници, стига някой да разобличи и да кастри антихриста, той ще се отнася с този човек като с враг. Дори открито ще каже: „Ще бъда твърд с всеки, който ме кастри. Никога няма да оставя на мира никого, който ме кастри, разобличи тайните ми, причини отлъчването ми от дома на бог или ме лиши от моя дял от благословиите. Такъв съм и в светския живот: никой не смее да ми създава проблеми. Човекът, който смее да ме притеснява, още не се е родил!“. Това са типът безмилостни думи, които антихристите изричат, когато са изправени пред кастрене. Когато изричат тези безмилостни думи, това не е, за да сплашат другите, нито се изпускат, за да се защитят. Те наистина са способни да вършат зло и ще прибегнат до всякакви налични средства. Това е жестокият нрав на антихристите.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (осма част))

Антихристът изземва всичко от Божия дом и от собствеността на църквата и го третира като своя лична собственост, която трябва да е под негов контрол, и не позволява на никой друг да се намесва в това. Когато върши църковна работа, мисли единствено за собствените си интереси, за собствения си статус и за личната си гордост. Не позволява на никого да накърнява интересите му, камо ли да допусне някой със заложби или някой, който е способен да разкаже за своите свидетелства за преживяване, да застрашава репутацията и статуса му. И така, той се опитва да потисне и да изключи като конкуренти онези, които са способни да говорят за свидетелствата за преживяване и които могат да общуват с истината и да предоставят ресурс на Божиите избраници, и отчаяно се опитва да изолира напълно тези хора от всички останали, да захвърли имената им в калта и да ги унищожи. Едва тогава антихристите ще се почувстват спокойни. Ако тези хора никога не са негативни, ако са способни да продължат да изпълняват дълга си, да говорят за свидетелството си и да подкрепят другите, тогава антихристите ще прибягнат до последното си средство, а именно да им намерят кусури и да ги заклеймят или да ги набедят и да измислят причини, за да ги измъчват и наказват, докато не ги премахнат от църквата. Едва тогава антихристите ще се отпуснат напълно. Именно това е най-коварното и злонамерено в антихристите. Това, което предизвиква у тях най-голям страх и безпокойство, са хората, които се стремят към истината и притежават истинско свидетелство за преживяване, защото хората с такова свидетелство са тези, които Божиите избраници одобряват и подкрепят най-много, а не онези, които бълват празни думи и доктрини. Антихристите не притежават истинско свидетелство за преживяване, нито са способни да практикуват истината. В най-добрия случай те са способни да направят няколко добри дела, за да спечелят благоволението на хората. Но колкото и добри дела да извършат или колкото и хубави неща да кажат, те пак са несравними с ползите и предимствата, които доброто свидетелство за преживяване може да донесе на хората. Нищо не може да замени въздействието на предоставянето на ресурс и поенето на Божиите избраници от онези, които са способни да говорят за своето свидетелство за преживяване. И така, когато антихристите видят някой да говори за своето свидетелство за преживяване, погледът им се превръща в кинжал. В сърцата им се разпалва гняв, у тях се надига омраза и те всячески се опитват да затворят устата на говорещия и да му попречат да каже нещо повече. Ако той продължи да говори, репутацията на антихристите ще бъде напълно срината, грозните им лица ще бъдат напълно разобличени, така че да ги видят всички, затова антихристите намират претекст да смутят човека, който говори за свидетелство, и да го потиснат. Антихристите позволяват само на себе си да подвеждат хората с думи и доктрини. Те не позволяват на Божиите избраници да прославят Бог, като говорят за своето свидетелство за преживяване, което показва кой тип хора антихристите мразят и от какви хора се страхуват най-много. Когато някой се отличи с дадена работа, или когато е способен да говори за истинско свидетелство за преживяване, а Божиите избраници получат от това ползи, духовно извисяване и подкрепа, и всички започнат въодушевено да го хвалят, в сърцето на антихриста се надигат завист и омраза и той се опитва да изолира и потисне този човек. В никакъв случай не допуска такива хора да поемат каквато и да е работа, за да не застрашат статуса му. Хората с реалността на истината служат да подчертаят и изтъкнат бедността, окаяността, грозотата и нечестивостта на антихристите, когато те присъстват сред тях, така че когато антихристите си избират партньор или съработник, те никога не избират хора с реалността на истината, никога не избират хора, които могат да говорят за своето свидетелство за преживяване, и никога не избират честни хора или хора, които са способни да практикуват истината. Това са хората, на които антихристите завиждат най-много и които мразят най-много, и те са трън в очите им. Независимо колко добри или полезни за делото на Божия дом дела вършат тези хора, които практикуват истината, антихристите ще се опитват всячески да прикрият тези дела. Те дори ще изопачават фактите, за да си приписват заслуги за добрите неща и да прехвърлят вината за лошите неща върху другите, за да издигнат себе си и да принизят другите хора. Антихристите изпитват голяма завист и омраза към онези, които се стремят към истината и които са способни да говорят за своето свидетелство за преживяване. Те се страхуват, че тези хора ще застрашат собствения им статус, и затова правят всичко възможно, за да ги нападат и изключват. Те забраняват на братята и сестрите да контактуват с тях или да се доближават до тях, да подкрепят или да хвалят тези хора, които са способни да говорят за своето свидетелство за преживяване. Именно това в най-голяма степен разкрива сатанинската природа на антихристите, която изпитва неприязън към истината и мрази Бог. И също така доказва, че антихристите са злото насрещно течение в църквата, че именно те са виновни за смущаването на църковната работа и за възпрепятстването на Божията воля.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Осма точка: искат да накарат другите да се покоряват само на тях, а не на истината или на Бог (първа част))

Щом антихристите бъдат освободени или отстранени, те свалят ръкавиците и се оплакват без задръжки, и демоничната им страна се разобличава. Каква демонична страна се разобличава? В миналото те изобщо не са изпълнявали дълга си, за да се стремят към истината и да постигнат спасение, а за да получат благословии, и сега казват истината за това и разкриват реалната ситуация. Те казват: „Ако не се опитвах да вляза в небесното царство или да получа благословии и голяма слава по-късно, щях ли да се смесвам с вас, хора, които сте по-долни от тор? Достойни ли сте за моето присъствие? Вие не ме развивате, нито ме повишавате, а искате да ме отстраните. Един ден ще ти покажа, че ще има цена, която да платиш за това, че ме отстраняваш, и последствия, които ще понесеш заради това!“. Антихристите разпространяват тези идеи и тези дяволски думи се изплъзват от тях. Щом свалят ръкавиците, тяхната злобна природа и жесток нрав се разобличават и те започват да разпространяват представи. Те също така започват да привличат онези, които са новоповярвали, които са със сравнително малък духовен ръст и на които им липсва проницателност, които не се стремят към истината и които често са негативни и слаби, а също така привличат и онези, които постоянно са нехайни в дълга си и които не вярват истински в Бог. Както самите те казаха: „Ако ме отстраниш, ще трябва да повлека още няколко души със себе си!“. Не е ли разкрита сатанинската им природа? Нормалните хора биха ли направили това? Обикновено хората с покварен нрав просто се чувстват тъжни и наранени, когато бъдат освободени, като смятат, че са безнадеждни, но съвестта им ги кара да си мислят: „Това е наша вина, не сме изпълнили дълга си. В бъдеще ще се стремя да се справям по-добре, а колкото до това как Бог се отнася с мен и как ме определя, това е работа на Бог. Хората нямат право да поставят изисквания към Бог. Действията на Бог не се ли основават на проявленията на хората? Ако човек тръгне по грешен път, той трябва да бъде дисциплиниран и укоряван, това се разбира от само себе си. В момента тъжното е, че имам малки заложби и не мога да удовлетворя намеренията на Бог, и че не разбирам истините принципи и действам произволно и своеволно въз основа на покварения си нрав. Заслужавам да бъда отстранен, но се надявам, че в бъдеще ще имам възможност да се поправя!“. Хората с малко съвест ще тръгнат по такъв път. Те избират да разглеждат въпроса по този начин и в крайна сметка избират и да го решат по този начин. Разбира се, в това няма много елементи на практикуване на истината, но тъй като тези хора имат съвест, те няма да стигнат дотам, че да се съпротивляват на Бог, да хулят Бог или да се противопоставят на Бог. Но антихристите не са същите. Тъй като имат жестока природа, за тях е присъщо да бъдат враждебни към Бог. Когато техните перспективи и съдба са застрашени или отнети, когато не виждат никакъв шанс да живеят, това, което избират да направят, е да разпространяват представи, да осъждат делото на Бог и да накарат неверниците, които са в съюз с тях, да смущават делото на Божия дом заедно с тях. Те дори отказват да поемат отговорност за всичките си минали злосторничества и прегрешения, както и за всички загуби, които са причинили на делото или имуществото на Божия дом. Когато Божият дом се разправя с тях и ги отстранява, те казват едно изречение, което най-често се изрича от антихристите. Какво е то? (Ако тук не ме искат, навън има място за мен.) Не е ли това още едно дяволско изречение? Това е нещо, което човек с нормална човешка природа, чувство за срам и съвест не би могъл да каже. Наричаме ги дяволски думи. Това са различни проявления на жестокия нрав, който антихристите разкриват, когато са кастрени и чувстват, че техният статус и репутация са в опасност, че техният статус и престиж са застрашени, и особено че са напът да бъдат лишени от своите перспективи и съдба; едновременно с това се разобличава и тяхната същност на неверници.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (осма част))

Независимо от това как са подложени на изпитания, верността на тези, които имат Бог в сърцето си, остава непроменена; но онези, които нямат Бог в сърцето си, щом Божието дело не е от полза за тяхната плът, променят мнението си за Бог и дори се отдалечават от Него. Това са хората, които няма да устоят накрая, които търсят само Божиите благословии и нямат желание да отдадат всичко на Бог и да Му се посветят. Всички тези низки хора ще бъдат отлъчени, когато Божието дело приключи, и те не заслужават никакво съчувствие. Лишените от човешка природа са неспособни истински да обичат Бог. Когато средата е безопасна и сигурна или има изгода, те са напълно покорни пред Бог, но щом това, което желаят, бъде компрометирано или окончателно отхвърлено, те веднага се разбунтуват. Дори само за една нощ те могат да се превърнат от усмихнат, „добросърдечен“ човек в отвратителен на вид, свиреп убиец, който изведнъж се отнася към своя довчерашен благодетел като към смъртен враг, без да има определена причина за това. Ако не бъдат изгонени тези демони — демоните, които биха убили без колебание — няма ли да се превърнат в скрита опасност? Делото по спасяването на човека не се извършва след завършването на делото на завоюването. Въпреки че делото на завоюването е приключило, делото на пречистването на човека не е; това дело ще бъде завършено едва след като човекът бъде напълно пречистен, след като онези, които наистина се покоряват на Бог, бъдат направени пълноценни, и след като онези с маските, които са без Бог в сърцата си, бъдат премахнати. Онези, които не удовлетворяват Бог в последния етап от Неговото дело, ще бъдат напълно отстранени, а онези, които са отстранени, са от дяволите. Тъй като не могат да удовлетворят Бог, те се бунтуват срещу Него и дори тези хора да следват Бог днес, това не доказва, че те са тези, които накрая ще останат.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божието дело и практиката на човека)

По кои въпроси от ежедневието си имате богобоязливо сърце? А по кои въпроси нямате? Способен ли си да мразиш някого, когато те обижда или накърнява интересите ти? А когато мразиш някого, способен ли си да го измъчваш и да му отмъстиш? (Да.) Тогава си доста страховит! Ако нямаш богобоязливо сърце и си способен да вършиш злодеяния, тогава твоят порочен нрав е твърде жесток! Любовта и омразата са неща, които нормалната човешка природа трябва да притежава, но трябва ясно да разграничаваш това, което обичаш, от това, което мразиш. В сърцето си трябва да обичаш Бог, истината, положителните неща и братята и сестрите си, а трябва да мразиш Сатана и дяволите, отрицателните неща, антихристите и злите хора. Ако си способен от омраза да потискаш братята и сестрите си и да им отмъщаваш, това би било много страшно и представлява нрав на зъл човек. Някои хора просто имат омразни мисли и омразни, зли идеи, но не са извършили зло и затова не са зли хора. Това е така, защото когато се случи нещо, те са способни да потърсят истината и обръщат внимание на принципите в поведението си и начина, по който се справят с нещата. Когато общуват с други хора, те не искат от тях повече, отколкото трябва, и ако се разбират добре с човека, ще продължат да общуват с него, а ако не се разбират, няма да продължат. Това изобщо не се отразява на изпълнението на дълга им или на навлизането им в живота. Бог е в сърцата им и те имат богобоязливи сърца. Не искат да оскърбят Бог и се страхуват да го правят. Макар и да таят някои погрешни мисли и идеи, те са способни да им се опълчат и да се откажат от тях. Те са сдържани в действията си и не изричат нито дума, която прекрачва границите или оскърбява Бог. Човек, който говори и постъпва така, има принципи и практикува истината. Макар характерите ви с даден човек да са несъвместими и той да не ти харесва, когато работите заедно, оставаш безпристрастен и не изливаш неудовлетворението си при изпълнението на дълга си, нито си го изкарваш на интересите на Божието семейство, а можеш да се справяш с делата според принципите. На какво е проявление това? То е проявление на това, че притежаваш основно богобоязливо сърце. Ако притежаваш малко повече от това, когато видиш, че някой има определени недостатъци или слабости, дори и да те е обидил или да е предубеден към теб, пак ще можеш да се отнесеш към него правилно и да му помогнеш с любов. Това означава, че в теб има любов, че притежаваш човешка природа, че си мил човек, който може да практикува истината, че си честен човек, който притежава истините реалности, и че имаш богобоязливо сърце. Ако духовният ти ръст е още малък, но имаш воля и искаш да се стремиш към истината и да се стараеш да вършиш всичко принципно, както и ако си способен да постъпваш, да се справяш с нещата и да се отнасяш с останалите принципно, това също се счита, че имаш донякъде богобоязливо сърце, а това е най-основното. В голяма опасност си и си доста страховит, ако дори това не можеш да постигнеш и не можеш да се въздържаш. Ако ти дадат позиция, би могъл да измъчваш хората, а в такъв случай по всяко време има опасност да станеш антихрист.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Петте условия, които трябва да изпълниш, за да поемеш по правилния път на вяра в Бог)

Какво е най-очевидното проявление на човек с жесток нрав? Когато попадне на простодушен човек, когото е лесно да тормози, той започва да го тормози и да си играе с него. Това е обичайно явление. Когато човек, който е относително добросърдечен, види друг, който е простодушен и страхлив, той изпитва чувство на състрадание към него и дори да не може да му помогне, няма да го тормози. Когато видиш, че някой от братята и сестрите е простодушен, как се отнасяш към него? Тормозиш ли го, дразниш ли го? (Вероятно ще го гледам отвисоко.) Да гледаш отвисоко хората е начин да ги възприемаш, да ги виждаш, това е вид мислене, но как действаш и говориш с тях е въпрос на твоя нрав. Кажете Ми, как действате спрямо хората, които са плахи и страхливи? (Командоря ги и се заяждам с тях.) (Когато видя, че изпълняват недобре дълга си, ги дискриминирам и изолирам.) Нещата, които споменахте, са проявление на жесток нрав и са свързани с човешкия нрав. Има още много такива неща, затова няма нужда да изпадаме в подробности за тях. Попадали ли сте някога на такъв човек, човек, който е пожелавал смъртта на всеки, който го е обидил, и дори се е молил на Бог да го прокълне, да го изтрие от лицето на земята? Макар че никой човек няма подобна власт, в сърцето си той си мисли колко добре би било, ако я имаше, или се моли на Бог и иска от Него да направи това. Имате ли такива мисли в сърцето си? (Когато проповядваме евангелието и срещнем зли хора, които ни нападат и ни докладват на полицията, изпитвам омраза към тях и имам мисли като например „ще дойде ден, в който Бог ще те накаже“.) Това е доста обективен случай. Бил си нападнат, пострадал си, заболяло те е, твоята лична почтеност и самоуважение са били напълно стъпкани — при такива обстоятелства за повечето хора ще е трудно да го преодолеят. (Някои хора разпространяват безпочвени слухове онлайн за църквата ни, отправят много обвинения и когато ги чета, наистина се ядосвам, а в сърцето ми има много омраза.) Това жестокост ли е, или избухливост, или е нормална човешка природа? (Това е нормална човешка природа. Да не мразиш демоните и враговете на Бог не е нормална човешка природа.) Точно така. Това е разкриване, проявление и реакция на нормалната човешка природа. Ако хората не мразят негативните неща или не обичат положителните неща, ако нямат критерии за съвест, тогава не са хора. При тези обстоятелства какви действия може да извърши човек, които да преминат в жесток нрав? Ако тази омраза и ненавист се преобразуват в определен вид поведение, ако загубиш всякакъв разум и действията ти преминат определена червена линия, която бележи човешката природа, ако дори си способен да убиеш човек и да нарушиш закона, тогава това е жестокост, това е да действаш избухливо. Когато хората разбират истината и са способни да различават злите хора и мразят нечестивостта, това е нормална човешка природа. Ако обаче се справят с нещата с избухливост, те действат без принципи. Различно ли е това от извършване на зло? (Да.) Има разлика. Ако човек е изключително лош, изключително жесток, изключително зъл, изключително неморален и ти изпитваш огромна антипатия към него и тази антипатия достигне точката, в която молиш Бог да го прокълне, тогава това е приемливо. Приемливо ли е обаче да вземеш нещата в свои ръце, ако Бог не действа след като си се молил два-три пъти? (Не.) Можеш да се молиш на Бог и да изразяваш своите възгледи и мнения, после да потърсиш истините принципи и в този случай ще можеш да се справиш правилно с нещата. Не трябва обаче да изискваш или да се опитваш да принудиш Бог да издейства отплата от твое име, още по-малко да позволяваш на избухливостта ти да те накара да правиш глупави неща. Трябва да подходиш рационално към въпроса. Трябва да си търпелив, да изчакаш времето на Бог и да прекарваш повече време в молитва към Бог. Виж как Бог действа с мъдрост към Сатана и дяволите и по този начин можеш да си търпелив. Да си рационален означава да повериш всичко това на Бог и да оставиш на Бог да действа. Това трябва да направи едно сътворено същество. Не действай с избухливост. Да действаш с избухливост не е приемливо за Бог и се заклеймява от Него. В такива моменти нравът, разкриван в хората, не е човешка слабост или мимолетен гняв, а е по-скоро жесток нрав. След като е определено, че е жесток нрав, ти си в беда и едва ли ще бъдеш спасен. Това е така, понеже хората с жесток нрав са способни да действат в нарушение на съвестта и разума, и стават силно предразположени да нарушават закона и да престъпват управленските закони на Бог. Как може да се избегне това? Като минимум, има три червени линии, които не трябва да се пресичат. Първата е да не се правят неща, които са в нарушение на съвестта и разума, втората е да не се нарушава законът и третата е да не се нарушават Божиите управленски закони. Това включва да не правите нищо крайно или нещо, което ще смути делото на църквата. Ако се придържаш към тези принципи, най-малкото безопасността ти ще е осигурена и няма да бъдеш отстранен. Ако се съпротивляваш ожесточено, когато те кастрят, защото си извършил всякакви злини, това е още по-опасно. Възможно е да накърниш пряко Божия нрав и да бъдеш премахнат или отлъчен от църквата. Наказанието за накърняване на Божия нрав е много по-тежко от това за нарушаване на закона — тази съдба е по-лоша от смъртта. Нарушаването на закона включва най-много затворническа присъда. Няколко трудни години и излизаш, това е. Но ако накърниш Божия нрав, ще търпиш вечно наказание. Следователно, ако хората с жесток нрав нямат никаква рационалност, те са крайно застрашени, способни са да извършат зло и е сигурно, че ще бъдат наказани и ще получат възмездие. Ако хората имат малко рационалност, ако са способни да търсят истината и да ѝ се покоряват, ако могат да се въздържат да не извършват твърде много зло, те категорично имат надежда да бъдат спасени. За човек е от съществено значение да има рационалност и разум. Един човек с разум е вероятно да приеме истината и да се справи с кастренето по правилен начин. Човек без разум е в опасност, когато го кастрят. Да кажем например, че някой е много ядосан, след като е кастрен от водача. Склонен е да разпространява слухове и да напада водача, но не смее от страх, че ще създаде неприятности. Такъв нрав обаче вече съществува в сърцето му и е трудно да се каже дали този човек ще действа, или не. Докато този вид нрав съществува в нечие сърце, докато тези мисли съществуват, тогава, макар че е възможно човек да не действа според тях, той вече е в опасност. Когато обстоятелствата го позволят — когато получи възможност, той по всяка вероятност ще действа. Докато жестокият му нрав съществува, ако не се преодолее, рано или късно този човек ще извърши зло. А какви други ситуации има, в които човек разкрива жесток нрав? Кажете Ми. (Бях нехаен в дълга си и не постигнах резултати, и тогава бях освободен от водача в съответствие с принципите и почувствах известна съпротива. Тогава, като видях, че той разкрива покварен нрав, помислих да напиша писмо, за да го докладвам.) Тази идея от нищото ли се появява? Съвсем не. Това произлезе от природата ти. Рано или късно нещата в човешката природа се разкриват, няма как да знаем при какви случаи или обстоятелства ще се разкрият и ще се задействат. Понякога хората не правят нищо, но това е защото ситуацията не им позволява. Ако обаче става въпрос за човек, който се стреми към истината, той ще е способен да търси истината, за да преодолее това. Ако не е човек, който се стреми към истината, ще направи каквото му харесва и веднага щом ситуацията го позволи, ще извърши зло. Следователно, ако поквареният нрав не се преодолее, е изключително вероятно човек да се забърка в неприятности и в този случай ще пожъне това, което е посял. Някои хора не се стремят към истината и постоянно са нехайни в изпълнението на дълга си. Те не приемат, когато ги кастрят, никога не се разкайват и накрая са изолирани, за да размишляват. Някои хора са премахвани от църквата, защото непрестанно смущават църковния живот и стават като гнили ябълки, а други са отлъчени, защото извършват всякакви злини. Следователно независимо от типа човек, ако някой често разкрива покварен нрав и не търси истината, за да го преодолее, той е способен да извърши злини. Човешкият покварен нрав не се състои само от надменност, но също и от нечестивост и жестокост. Надменността и жестокостта са просто общите фактори.

Тогава как да се разреши проблемът с разкриването на жестокия нрав? Хората трябва да осъзнаят какъв е техният покварен нрав. Нравът на някои хора е особено жесток, злобен и надменен и те са напълно безскрупулни. Това е природата на злите хора и тези хора са най-опасни от всички. Когато такива хора имат власт, дяволите имат власт, Сатана има власт. В Божия дом всички зли хора са разкривани и отстранявани заради извършването на всякакви злодеяния. Когато се опитваш да разговаряш за истината със зли хора или да ги кастриш, има голяма възможност те да те нападнат или да те съдят, или дори да ти отмъстят вследствие на това, че нравът им е толкова злобен. Това всъщност е много често срещано. Например може да има двама души, които се разбират много добре, които са много внимателни и загрижени един за друг, но накрая се разделят заради едно-единствено нещо, което засяга интересите им, и те прекъсват всякакви отношения. Някои хора дори стават врагове и се опитват да си отмъщават един на друг. Всички те са много жестоки. Когато стане въпрос за изпълнението на дълга на хората, забелязали ли сте кои неща, които се проявяват и разкриват в тях, попадат в рамките на жестокия нрав? Такива неща със сигурност съществуват и вие трябва да ги изкорените. Това ще ви помогне да различавате и разпознавате тези неща. Ако не знаете как да ги изкорените и да ги различите, никога няма да можете да различавате злите хора. След като някои хора са подведени от антихристите и попаднат под техния контрол, животът им страда и едва тогава научават какво е антихрист и какво е жесток нрав. Вашето разбиране на истината е твърде повърхностно. Вашето разбиране на повечето истини спира до нивото на това, което е изречено или написано, или разбирате само думите и доктрините, а те не съответстват изобщо на реалността. След като чуете много проповеди, изглежда, че в сърцето ви има разбиране и просветление, но когато се сблъскате с реалността, все още не можете да различите какви са нещата в действителност. Всички знаете на теория какви са проявленията на антихристите, но когато видите истински антихрист, не сте способни да го различите като такъв. Това е, защото имате твърде малко преживяване. Когато имаш повече преживяване, когато си бил достатъчно нараняван от антихристите, наистина ще си способен да ги различиш какви са наистина. Днес, макар че повечето хора слушат съвестно проповеди по време на сбирките и искат да се стремят към истината, след като чуят проповедта, те разбират само буквалното значение и не стигат по-далеч от теоретичното ниво, не са способни да преживеят този аспект, който е истината реалност. Следователно тяхното навлизане в истината реалност е много повърхностно, което означава, че им липсва способност за различаване на злите хора и антихристите. Антихристите имат същността на злите хора, но освен антихристите и злите хора, нямат ли и другите хора жесток нрав? В действителност няма човек, към който да можете да се отнасяте с лека ръка. Когато няма никакви проблеми, те са целите усмивки, но когато се сблъскат с нещо, което вреди на интересите им, се наежват. Това е жесток нрав. Този жесток нрав може да се разкрие във всеки момент, той е неволен. Та какво точно се случва тук? Дали е въпрос на обсебване от зли духове? Или на превъплъщение на зъл демон? Ако е някое от тези две неща, тогава човекът има същността на зъл човек и не може да му се помогне. Ако неговата същност не е на зъл човек и просто има този покварен нрав, тогава състоянието му не е фатално и ако може да приеме истината, за него има надежда да бъде спасен. Тогава как може да се преодолее един жесток, покварен нрав? Първо, трябва да се молите често, когато се сблъскате с неща и размишлявате върху мотивите и желанията, които имате. Трябва да приемете Божията внимателна проверка и да контролирате поведението си. Нещо повече, не трябва да разкривате никакви зли думи или поведение. Ако човек установи, че има неправилни намерения и злоба в сърцето си, че иска да извършва лоши неща, трябва да търси истината, за да ги преодолее, трябва да открие съответните Божии слова, за да разбере и разреши този въпрос, трябва да се моли на Бог, да търси Неговата закрила, да се кълне в Бог и да проклина себе си, когато не приема истината и извършва зло. Общението с Бог по този начин дарява закрила и спира човек да не върши зло. Ако нещо се случи на човек и се надигнат зли намерения, но той не им обръща внимание и просто оставя нещата да се развиват сами или приема за даденост, че това е начинът, по който трябва да действа, тогава той е зъл човек и не е някой, който искрено вярва в Бог и обича истината. Такъв човек все още иска да вярва в Бог и да следва Бог, да бъде благословен и да навлезе в небесното царство — възможно ли е това? Само си мечтае.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само познаването на шестте вида покварен нрав е истинско себепознание)

Свързани свидетелства за преживяване

Уроци, които научих от нападането на други за отмъщение

Как отхвърлих чувствата си на омраза