Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

Най-трудно разпознаваема е нечестивостта, защото тя се е превърнала в природа на хората и те започват да я възхваляват, като дори и по-голяма нечестивост няма да им се стори такава. Затова нечестивият нрав е още по-труден за разпознаване от непримиримия. Някои хора казват: „Защо да не е лесно да се разпознае? Всички хора имат нечестиви страсти. Нима това не е нечестивост?“. Това е повърхностно. Какво означава истинска нечестивост? Кои състояния са нечестиви, когато се проявяват? Нечестив нрав ли е, когато хората използват високопарни изявления, за да прикрият нечестиви и срамни намерения, които се крият в дълбините на сърцата им, а след това карат другите да вярват, че тези изявления са много добри, честни и основателни, като в крайна сметка постигат скритите си мотиви? Защо това се нарича нечестивост, а не измамност? От гледна точка на нрава и същността, измамността не е чак толкова лошо нещо. Да бъдеш нечестив е по-сериозно от това да бъдеш измамен, защото това поведение е по-коварно и по-подло от измамата и обикновеният човек трудно може да го прозре. Например какви думи използва змията, за да подмами Ева? Измамни думи, които звучат правилно и сякаш са казани за твое добро. Не осъзнаваш, че в тях има нещо нередно или че зад тях се крие някаква злонамерена умисъл, но в същото време не си в състояние да се откажеш от тези внушения, направени от Сатана. Това е изкушението. Когато си изкушаван и слушаш такива думи, не може да не се подлъжеш и е вероятно да попаднеш в капан, като по този начин целта на Сатана е постигната. Това се нарича нечестивост. Змията използва този метод, за да подмами Ева. Това вид нрав ли е? (Така е.) Откъде се появява? Той идва от змията, от Сатана. Този вид нечестив нрав съществува в човешката природа. Не се ли различава тази нечестивост от нечестивите страсти на хората? Как се появяват тези страсти? Свързано е с плътта. Истинската нечестивост е вид нрав, тя е дълбоко скрита и е напълно неразличима за хората без опит или разбиране на истината. Ето защо сред видовете човешки нрав тя е най-трудно разпознаваема. При кой тип хора нечестивият нрав е в най-тежка форма? При тези, които обичат да използват другите. Те дотолкова се усъвършенстват в манипулирането, че хората, които са манипулирани, дори не знаят какво им се е случило след това. Този тип хора имат нечестив нрав. Нечестивите хора, въз основа на измамата, използват други средства, за да прикрият измамата си, да прикрият греховете си и да скрият тайните си намерения, цели и егоистични желания. Това означава нечестивост. Освен това те използват различни средства, за да примамват, изкушават и подлъгват, като те карат да следваш желанията им и да задоволяваш егоистичните им стремежи, за да постигат целите си. Всичко това е нечестиво. Това е истински сатанински нрав. Проявявали ли сте някое от тези поведения? Кой от аспектите на нечестивия нрав сте проявявали повече: изкушаване, примамване или използване на лъжи за прикриване на други лъжи? (Сякаш по малко от всички тях.) Сякаш по малко от всички тях. Това означава, че на емоционално ниво чувствате, че както сте проявявали, така и не сте проявявали тези поведения. Не можете да представите никакви доказателства. Когато се сблъскате с нещо в ежедневието си тогава, осъзнавате ли, че разкривате нечестив нрав? Всъщност тези неща съществуват вътре в нрава на всеки човек. Например има нещо, което не разбираш, но не искаш другите да научат това, затова използваш различни средства, за да ги подведеш, че го разбираш. Това е измама. Този вид измама е проявление на нечестивост. Има също така изкушение и примамване — всички те са проявления на нечестивост. Вие изкушавате ли често другите? Ако основателно се опитвате да разберете някого, защото искате да общувате с него и това е необходимо за работата ви и е правилно взаимодействие, то не се счита за изкушение. Но ако имате лично намерение и цел и не искате наистина да разберете нрава, стремежите и знанията на този човек, а по-скоро да узнаете най-съкровените му мисли и истински чувства, тогава това се нарича нечестивост, изкушаване и примамване. Ако правиш това, значи имаш нечестив нрав. Не е ли това нещо, което е скрито? Лесно ли е да се промени този вид нрав? Ако можеш да разпознаеш какви проявления има всеки аспект на твоя нрав, какви състояния причинява често всеки аспект и да ги отнесеш към себе си, като усещаш колко ужасен и опасен е този вид нрав, тогава ще се почувстваш задължен да се промениш в това отношение и ще си в състояние да жадуваш за Божиите слова и да приемеш истината. Именно тогава ще можеш да се промениш и да получиш спасение. Но ако след съотнасянето им все още не жадуваш за истината, нямаш чувство за дълг или обвинение — още по-малко разкаяние — и не обичаш истината, тогава за теб ще бъде трудно да се промениш. И разбирането няма да ти помогне, защото всичко, което ще разбереш, е само доктрина. Независимо за какъв аспект на истината става дума, ако разбирането ти спре на нивото на доктрината и не се свърже с твоята практика и навлизане, няма да има никаква полза от доктрината, която разбираш. Ако не разбираш истината, няма да разпознаеш покварения си нрав, да се покаеш пред Бог и да се изповядаш, няма да се почувстваш Негов длъжник и няма да намразиш себе си, така че шансът ти да се спасиш е нулев. Ако осъзнаваш колко сериозни са проблемите ти, но не те е грижа и не се мразиш, а все още се чувстваш съвсем безучастен и бездеен отвътре, не приемаш Божия съд и наказание, не се молиш на Бог и не разчиташ на Него да поправи покварения ти нрав, тогава си в голяма опасност и няма да получиш спасение.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. В стремежа към истината помага единствено себепознанието)

Злонамереността стига до по-дълбоко ниво от измамността. Тя е по-коварна, по-прикрита, по-подвеждаща и по-трудна за разгадаване, злонамереността носи в себе си подмамване, уговаряне, впримчване, спечелване, подкупване и изкушаване. Тези действия и поведение далеч надхвърлят измамността. Те несъмнено са злонамерени. Мъжът не каза: „Ако не ми кажеш, ще те ударя, ще те ритна или ще те заколя!“ Той не възприе такива методи и на външен вид не изглеждаше злонамерен. Това обаче е още по-страшно от злото — това е злонамереност. Защо казвам, че е злонамереност? Обикновено измамността може да бъде разпозната от повечето хора, но неговият метод е по-непочтен. На пръв поглед той използва учтив език, което който приляга на човешката обич. Но в действителност, в дълбочина, има неща, които са по-скрити. Неговите действия и методи са по-прикрити, по-коварни от измамността, която хората обикновено виждат и срещат. Тактиките му са по-изтънчени, по-двусмислени и по-подвеждащи. Това е злонамереност.

В ежедневието си можете ли да различавате и да разпознавате разкриването на нечестивия нрав на другите хора и тяхното нечестиво поведение? Въпреки че измамните личности могат да бъдат доста тактични, след известно време на общуване с тях повечето хора все пак могат да ги прозрат. Обаче не е толкова лесно да бъдат прозрени онези, които имат нечестив нрав. Ако не можете да видите същността или последствията, няма как да ги прозрете. Нечестивите личности са дори по-коварни от измамните. Няма как да ги прозреш само от едно-две изречения. Що се отнася до хората с нечестив нрав, в определен период от време или за кратък период от време може да не прозреш причините, поради които те правят това определено нещо, защо говорят или действат по този начин, или да не вникнеш в тях. Един ден, когато те са напълно разкрити и изцяло изложени на показ, тогава всички най-сетне ще открият що за хора са. Това е нещо повече от просто измамност — това е нечестивост. Ето защо разпознаването на нечестивия нрав изисква определен период от време и понякога първо трябва да се появят последствията, преди човек да е в състояние да го разпознае — това не е нещо, което може да се разпознае бързо. Например големият червен змей е подвеждал хората в продължение на десетилетия и едва сега малко на брой хора са проявили проницателност. Големият червен змей често казва неща, които звучат най-добре и са най-съобразени с човешките представи, като издига знамето на служба на народа, за да подвежда хората, и знамето на справедливостта, за да прогонва инакомислещите, като сериозно вреди на безброй добри хора. Но малцина могат да го разберат, защото това, което казва и прави, изглежда правилно за хората. Всички хора смятат, че всичко, което прави, е справедливо и подходящо, законно и разумно и е съгласно хуманизма. В резултат на това той е подвеждал хората в продължение на десетилетия. Когато най-накрая бъде разобличен и рухне, хората ще видят, че истинското му лице е това на дявола, а неговата природа същност е нечестива. Големият червен змей е подвеждал хората в продължение на толкова много години и отровата на големия червен змей е във всеки — те са станали негови потомци. Способни ли са някои от вас да направят нещата, които е правил големият червен змей? Някои хора говорят като големия червен змей, като използват много приятни думи, но не вършат никаква истинска работа. Всичките им думи са приятни, но не вършат истинска работа. Освен това те са особено коварни и нечестиви. Когато става въпрос за такива хора, ако някой ги оскърби, те няма да го оставят да му се размине. Рано или късно ще намерят подходяща възможност да постигнат целта си за отмъщение и няма да му оставят лост за влияние. Може дори да се справят с проблема, без да се представят и да покажат лицето си. Това не е ли нечестиво? Нечестивите хора действат с особено потайни и скрити принципи, методи, намерения, мотиви и цели. Нечестивите хора използват кроежи, за да навредят на другите, като понякога използват други хора да убиват от тяхно име, понякога измъчват другите, като ги подмамват да извършват грехове, а понякога използват закони или прибягват до всякакви средства, достойни за презрение, за да измъчват другите. Всички тези са проявления на нечестивост и нито един от тях не е справедлив или честен метод. Някои от вас проявяват ли това поведение или разкриване? Можете ли да ги разпознаете? Осъзнавате ли, че те представляват нечестив нрав? Измамността обикновено може да се види отвън: някой говори с недомлъвки или използва цветист език, но никой не може да разчете какво мисли. Това е измамност. Коя е основната характеристика на нечестивостта? Тя е, че думите им звучат особено приятно и всичко изглежда правилно на повърхността. Изглежда, че няма никакъв проблем и нещата изглеждат доста добре от всеки ъгъл. Когато правят нещо, не виждате да използват някакви особени средства и външно няма признаци за слабости или недостатъци, и все пак постигат целта си. Те вършат нещата по изключително потаен начин. Това е начинът, по който антихристите подвеждат хората. Подобни хора и неща са най-трудни за разпознаване. Някои хора често казват правилните неща, използват добре звучащи оправдания и прилагат определени доктрини, поговорки или действия, които отговарят на човешката обич, за да замажат очите на хората. Те се преструват, че правят едно, докато правят нещо друго, за да постигнат скритата си цел. Това е нечестивост, но повечето хора смятат, че това поведение е измамно. Хората разбират и анализират нечестивостта по сравнително ограничен начин. Всъщност нечестивостта е по-трудна за разпознаване от измамността, защото е по-прикрита, а методите и действията ѝ са по-изтънчени. Ако някой притежава измамен нрав, обикновено другите могат да открият неговата измамност в рамките на два-три дни от общуването си с него или могат да доловят разкриването на измамния му нрав в действията и думите му. Да предположим обаче, че този човек е нечестив: това не е нещо, което може да се разпознае в рамките на няколко дни, тъй като не е лесно да се разпознае каквото и да било само от слушането на приказките му, без появата на някакви значими събития или специални обстоятелства в кратък период от време. Той винаги казва и прави правилните неща и представя една след друга правилни доктрини. След няколко дни общуване с него може да си помислиш, че този човек е доста добър, че е способен да се отрича от нещата и да отдава себе си, че има духовно разбиране, има боголюбиво сърце и има както съвест, така и разум в начина, по който действа. Но след като се захване с няколко неща, виждаш, че приказките и действията му са преплетени с твърде много неща, твърде много дяволски намерения. Осъзнаваш, че този човек не е честен, а измамен — нещо нечестиво. Често използва правилните думи и приятни фрази, които са съобразени с истината и притежават човешка обич да общува с хората. От една страна, той утвърждава себе си, а от друга — подвежда останалите, като постига престиж и статус сред хората. Такива хора са невероятно подвеждащи и веднъж придобили власт и статус, те могат да подведат много хора и да им навредят. Хората с нечестив нрав са изключително опасни. Има ли такива хора около вас? Вие самите такива ли сте? (Да.) Тогава колко сериозно е това? Да говориш и да действаш без никакви истини принципи, в действията си да разчиташ изцяло на нечестивата си природа, винаги да искаш да подвеждаш другите и да живееш зад маска, така че другите да не могат да те прозрат или разпознаят и да се отнасят с уважение и възхищение към човешката ти природа и статуса ти — това е нечестивост. Само понякога ли проявявате това нечестиво поведение, или сте такива през повечето време? Дали просто сте си такива и предизвикателство ли е за вас да се освободите? Ако използвате такива методи само в отделни случаи, това все пак може да бъде променено. Ако обаче сте точно такива — непрекъснато действате тактически и прилагате измамност и постоянно разчитате на кроежи, тогава сте най-изкусният дявол. Ще ви кажа истината: такива хора никога няма да се променят.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Пета точка: те подвеждат, привличат, заплашват и контролират хората)

Кажете Ми, практикуването на истината и справянето с въпросите според истините принципи изисква ли различни извинения и оправдания? (Не, не изисква.) Стига човек да има искрено сърце, той може да прилага истината на практика. Хората, които не практикуват истината, измислят ли различни извинения? Например, когато направят нещо погрешно, вървят срещу принципите и някой ги коригира, могат ли да слушат? Не слушат. Нима това, че не слушат, е всичко? В какво се състои тяхната нечестивост? (Намират извинение, за да те убедят, като те карат да мислиш, че са прави.) Ще намерят тълкуване, което е съобразено с твоите представи и фантазии, след което ще използват набор от духовни теории, които ти можеш да признаеш и приемеш, и които са съобразени с истината, за да те убедят, да те накарат да се съгласиш с тях и искрено да повярваш, че са прави — всичко това, за да постигнат целта си да подведат и контролират хората. Не е ли това нечестивост? (Да.) Това наистина е нечестивост. Ясно е, че са направили нещо грешно, в действията си са вървели срещу принципите и истината и не са успели да практикуват истината, но въпреки това измислят набор от теоретични оправдания. Това е наистина нечестиво. Това е като вълка, който яде овца. Първоначално в природата на вълка е заложено да яде овце и Бог създаде този вид животно да яде овце — овцете са неговата храна. Но след като я изяде, вълкът все още намира различни извинения. Имаш ли някакви мисли относно това? Ти си мислиш: „Ти изяде овцата ми, а сега искаш да си мисля, че е трябвало да я изядеш, че е било разумно и уместно да я изядеш, и дори трябва да ти благодаря“. Не се ли чувстваш ядосан? (Да.) Докато си ядосан, какви мисли ти минават през ума? Мислиш си: „Този тип е твърде нечестив! Ако искаш да я изядеш, давай, ти просто си такъв. Едно на ръка, че изяде овцата ми, но дори измисляш куп причини и извинения и искаш в замяна да ти бъда благодарен. Не е ли това да бъркаш правилното с грешното?“. Това е нечестивост. Когато вълкът иска да изяде овцата, какви извинения намира? Казва: „Агънце, днес трябва да те изям, защото миналата година ме обиди и аз трябва да ти отмъстя“. Агнето, чувствайки се онеправдано, казва: „Аз дори не бях родено миналата година“. Когато вълкът осъзнава, че се е изразил погрешно и е сбъркал възрастта на агнето, казва: „Е, тогава това няма да го броим, но все пак трябва да те изям, защото последния път, когато пих вода от тази река, ти ми размъти водата, така че трябва да ти отмъстя“. Агнето казва: „Аз съм надолу по течението, а ти си нагоре. Как бих могло да замърся водата нагоре по течението? Ако искаш да ме изядеш, просто давай и ме изяж. Не си търси различни оправдания“. Това е природата на вълка. Не е ли това нечестивост? (Да, така е.) Същата ли е нечестивостта на вълка като тази на големия червен змей? (Да.) Това описание най-добре пасва на големия червен змей. Големият червен змей иска да арестува хората, които вярват в Бог. Иска да обвини тези хора в престъпления. Затова първо създава определени привидности, изфабрикува определени слухове и след това ги разпространява по света, за да накара целия свят да се надигне и да те заклейми. Приписва множество обвинения на тези, които вярват в Бог, като например „смущаване на обществения ред“, „издаване на държавни тайни“ и „подриване на държавната власт“. Освен това разпространява слухове, че си извършил различни престъпления и ти приписва тези обвинения. Всичко наред ли ще е, ако откажеш да ги признаеш? Дали изобщо става въпрос за това да ги признаеш? Не. Реши ли веднъж да те арестува, тогава точно като вълка, който е решен да изяде овцата, той търси различни оправдания. Големият червен змей създава определени привидности, като твърди, че ние сме направили нещо лошо, а всъщност са го направили други хора. Той прехвърля вината и натопява църквата. Можеш ли да спориш с него? (Не.) Защо не можеш да спориш с него? Можеш ли да го убедиш с ясни доводи? Смяташ ли, че като му говориш разумно и му обясниш ситуацията, той няма да те арестува? Надценяваш го. Преди да успееш да си довършиш изречението, ще те хване за косата, ще блъсне главата ти в стената и след това ще те попита: „Знаеш ли кой съм аз? Аз съм дявол!“. Ще последва жесток побой, заедно с денонощни редуващи се разпити и изтезания, и тогава ще се кротнеш. В този момент ще осъзнаеш: „Тук няма място за доводи. Това е капан!“. Големият червен змей не говори разумно с теб — мислиш ли, че създава тези привидности непреднамерено, случайно? Зад това стои заговор и той е планирал следващия си ход. Това е само прелюдия към действията му. Някои хора може все още да си мислят: „Те не разбират въпросите, свързани с вярата в Бог. Ако им ги обясня, всичко ще е наред“. Можеш ли да ги обясниш ясно? Той те е натопил за нещо, което не си извършил — можеш ли все още да обясниш нещата ясно? Когато те натопи, нима не знаеше, че не си го извършил? Не е ли наясно кой го е извършил? Знае много добре! Тогава защо ти лепва вината? Ти си този, когото той залавя. Смяташ ли, че когато ти лепва вината, той не знае, че с теб се отнасят несправедливо? Той иска да се отнася несправедливо с теб, да те арестува и преследва. Това е нечестивост.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Седма точка: те са нечестиви, коварни и измамни (трета част))

Нечестивият нрав се проявява и по друг начин. Някои хора виждат, че на сбирките в Божия дом винаги се чете Божието слово, разговаря се за истината и се обсъжда себепознанието, правилното изпълнение на дълга, как да се действа в съответствие с принципите, как да се боиш от Бог и да отбягваш злото, как да се разбира и практикува истината и различни други аспекти на истината. След като са слушали през всички тези години, те започват да се отегчават колкото повече слушат и започват да се оплакват, като казват: „Не е ли целта на вярата в бог да се придобият благословии? Защо винаги говорим за истината и защо разговаряме за божието слово? Няма ли край това? Писна ми!“. Те обаче не искат да се върнат в светския свят. Мислят си: „Вярата в бог е толкова скучна, отегчителна е — как мога да я направя малко по-интересна? Трябва да намеря нещо интересно“, затова разпитват наоколо: „Колко вярващи в бог има в църквата? Колко водачи и работници има? Колко са били освободени? Колко са младите студенти в университета и завършилите студенти? Знае ли някой броя им?“. Отнасят се към тези неща и тези данни като към истината. Какъв нрав е това? Това е нечестивост, която обичайно се нарича „подлост“. Те са чували толкова много истини, но нито една от тях не е предизвикала достатъчно внимание или съсредоточаване върху нея. Веднага щом някой има клюка или вътрешни новини, ушите им незабавно се наострят от страх да не я пропуснат. Не е ли това подлост? (Да.) Какво характеризира подлите хора? Те нямат и най-малък интерес към истината. Интересуват се единствено от външни въпроси и неуморно и ненаситно търсят клюки и неща, които нямат никакво отношение към тяхното навлизане в живота или към истината. Мислят си, че като разбират тези неща, цялата тази информация, и като я държат в главата си, това означава, че притежават истината реалност, че изцяло са членове на Божия дом, че със сигурност ще бъдат одобрени от Бог и ще могат да навлязат в Божието царство. Мислите ли, че случаят е такъв? (Не.) Вие можете да прозрете това, но мнозина нови вярващи в Бог не могат. Те са фиксирани върху тази информация, смятат, че като знаят тези неща, това ги прави членове на Божия дом, но всъщност Бог ненавижда най-много такива хора. Те са най-суетните, повърхностни и невежи хора. Бог се е въплътил в последните дни, за да извърши делото на правосъдието и пречистването на хората, в резултат на което да даде на хората истината като живот. Ако хората обаче не се съсредоточават върху това да ядат и пият Божието слово и винаги се опитват да изровят клюки и нещо повече за вътрешните дела на църквата, дали се стремят към истината? Дали са хора, които вършат правилната работа? За Мен това са нечестиви хора. Те са неверници. Хора като тях могат също да се нарекат подли. Те винаги се съсредоточават само върху слуховете. Това задоволява любопитството им, но Бог ги ненавижда. Това не са хора, които истински вярват в Бог, още по-малко хора, които се стремят към истината. Простичко казано, те са слуги на Сатана, които идват да смущават делото на църквата. Нещо повече, хората, които винаги изследват и проучват Бог, са слуги и лакеи на големия червен змей. Бог мрази и се отвращава най-много от тези хора. Ако вярваш в Бог, защо не Му се доверяваш? Когато изследваш и проучваш Бог, истината ли търсиш? Търсенето на истината има ли връзка със семейството, в което Христос беше роден, или с обстановката, в която израсна? Хората, които винаги изследват Бог под микроскоп — нима не са отвратителни? Ако постоянно имаш представи за нещата, свързани с човешката природа на Христос, трябва да прекарваш повече време в стремеж към познание за Божиите слова. Само когато разбереш истината, ще можеш да разрешиш проблемите с представите си. Дали изследването на произхода на Христовото семейство или обстоятелствата около раждането Му ще ти позволи да познаваш Бог? Дали това ще ти позволи да откриеш божествената същност на Христос? Категорично не. Хората, които искрено вярват в Бог, посвещават себе си на Божиите слова и на истината, само това води до познаване на божествената същност на Христос. Но защо онези, които постоянно проучват внимателно Бог, непрекъснато се занимават с подлост? Тези долнопробни хора, на които им липсва духовно разбиране, трябва да побързат и да се махнат от Божия дом! На сбирките и проповедите са били изразени толкова много истини, разговаряно е за толкова много — защо все още трябва да проучваш внимателно Бог? Какво означава това, че винаги проучваш внимателно Бог? Означава, че си изключително нечестив! Нещо повече, има дори хора, които мислят, че научаването на всички тези слухове им дава капитал и те обикалят и се перчат с това на другите. И какво се случва накрая? Те са противни и отвратителни за Бог. Хора ли са изобщо? Не са ли живи демони? Как може да са хора, които вярват в Бог? Те посвещават всичките си мисли на пътя на нечестивостта и изкривяването. Сякаш си мислят, че колкото повече слухове знаят, толкова повече са членове на Божия дом и толкова повече разбират истината. Такива хора са напълно нелепи. В Божия дом никой не е по-отвратителен от тях.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само познаването на шестте вида покварен нрав е истинско себепознание)

Кой е най-нечестивият нрав, който хората разкриват пред Бог? Това е да се подлага на изпитание Бог. Някои хора се тревожат, че може да нямат добра крайна цел и че изходът им може да не е сигурен, защото са се отклонили от правия път, извършили са зло и са направили много прегрешения, след като са повярвали в Бог. Те се тревожат, че ще отидат в ада, и постоянно се страхуват за своя изход и крайна цел. Постоянно се безпокоят и винаги размишляват: „Добър или лош ще бъде бъдещият ми изход и крайна цел? В ада ли ще отида, или в рая? Част от божия народ ли съм, или съм обслужващ? Ще загина ли, или ще бъда спасен? Трябва да намеря кои от божиите слова говорят за това“. Те виждат, че Божиите слова са все истината и че всички те разобличават покварения нрав на хората, и не намират отговорите, които търсят, затова постоянно обмислят къде другаде да попитат. По-късно, когато намират възможност да бъдат повишени и да им бъде дадена важна роля, те искат да проучат мнението на Горното, като си мислят: „Какво е мнението на Горното за мен? Ако мнението му е благоприятно, това доказва, че бог не е запомнил злото, което съм извършил в миналото, и прегрешенията, които съм направил. Това доказва, че бог все пак ще ме спаси, че все още имам надежда“. Тогава, като следват идеите си, те директно казват: „Там, където сме, повечето братя и сестри не са много вещи в професиите си и вярват в бог отскоро. Аз съм вярвал в Бог най-дълго. Падал съм и съм се провалял, имам известен опит и съм си взел някои поуки. Ако ми се даде шанс, съм готов да поема тежко бреме и да проявя внимание към божиите намерения“. Те използват тези думи като изпитание, за да видят дали Горното има някакво намерение да ги повиши или ги пренебрегва. В действителност те не искат наистина да поемат тази отговорност или бреме; целта, с която казват тези думи, е единствено да опипат почвата и да видят дали все още имат надежда да бъдат спасени. Това е изпитване. Какъв е нравът зад този подход на изпитване? Това е нечестив нрав. Независимо от това колко дълго се разкрива този подход, как го правят или доколко се прилага, във всеки случай нравът, който разкриват, определено е нечестив, защото имат много мисли, опасения и тревоги в процеса на извършването му.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Пети екскурс: обобщаване на характера на антихристите и на нрава им същност (втора част))

Да предположим, че човек се гневи и изпада в ярост, когато се спомене Бог: дали той е виждал Бог? Знае ли той кой е Бог? Той не знае кой е Бог, не вярва в Него и Бог не му е говорил. Бог никога не го е притеснявал, така че защо човекът ще се ядосва? Можем ли да кажем, че този човек е нечестив? Светските тенденции, яденето, пиенето, търсенето на удоволствия и преследването на знаменитости — нищо от това не би притеснило такъв човек. Само при споменаването на думата „Бог“ обаче или при споменаването на истината за Божиите слова той се разярява. Това не означава ли, че има нечестива природа? Това е достатъчно, за да се докаже, че това е нечестивата природа на човека. Сега, съдейки по себе си, когато се споменава истината или когато се споменават Божиите изпитания за човечеството или Божиите слова на правосъдие над човека, случва ли се и вие да изпитвате отвращение, да се чувствате отблъснати и да не искате да слушате такива неща? В сърцето си може да си помислите: „Нима не казват всички, че Бог е истина? Някои от тези думи не са истина! Ясно е, че това са само Божии слова на назидание към човека!“. Някои хора може дори да изпитат силна неприязън в сърцата си и да си помислят: „За това се говори всеки ден — за Неговите изпитания, за Неговия съд. Кога ще свърши това? Кога ще получим добрата крайна цел?“. Не е известно откъде идва този безпричинен гняв. Що за природа е това? (Нечестива природа.) Тя се насочва и ръководи от нечестивата природа на Сатана.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият V)

Всички зли хора имат нечестив нрав. Някои прояви на нечестивост се изразяват чрез жесток нрав, като например честото тормозене на простодушни хора, сатиричното или саркастичното отношение към тях, постоянното им превръщане в обект на шеги и възползването от тях. Злите хора се кланят доземи и раболепничат, когато видят друг зъл човек, но когато видят слаб човек, го тъпчат и се разпореждат с него. Това са изключително жестоки и нечестиви хора. Всеки, който тормози или потиска християни, е дявол, преоблечен като човек. Той е бездушен звяр и превъплъщение на зъл дявол. Ако сред тълпата от зли хора има такива, които не тормозят простодушните хора, не постъпват брутално с християните, а само отприщват гнева си върху онези, които накърняват личните им интереси, тогава тези хора се считат за добри хора сред невярващите. Но с какво се различава нечестивостта на антихристите? Нечестивостта на антихристите се проявява главно в особената им склонност към съревнование. Те се осмеляват да се съревновават с Небето, да се съревновават със земята и да се съревновават с другите хора. Не само че не позволяват на другите да ги тормозят, но и те също тормозят и измъчват другите. Всеки ден обмислят как да измъчват хората. Ако завиждат на някого или мразят някого, никога няма да се примирят. В това се изразява нечестивостта на антихристите. Къде другаде се проявява тази нечестивост? Тя може да се види в неискрения им начин на вършене на нещата — хората с малко ум, с известни познания и известен социален опит трудно могат да ги проумеят. Те вършат нещата по изключително неискрен начин и това прераства в нечестивост. Това не е обикновена измамност. Те може да плетат интриги и да си служат с номера и го правят на по-високо ниво от повечето хора. Повечето хора не могат да се съревновават с тях и не могат да се справят с тях. Това е антихрист. Защо казвам, че обикновените хора не могат да се справят с тях? Защото тяхната нечестивост е толкова крайна, че те притежават огромна сила да подвеждат хората. Те могат да измислят всякакви начини да накарат хората да им се покланят и да ги следват. Те могат също така да използват всякакви хора, за да смущават и да вредят на църковното дело. При такива обстоятелства Божият дом многократно разговаря за всякакъв вид проявления, нрав и същност на антихристите, така че хората да могат да ги разпознаят. Това е необходимо. Някои хора не разбират и казват: „Защо винаги се разговаря за това как да се разпознават антихристите?“. Защото антихристите са твърде способни да подвеждат хората. Те могат да подведат много хора, като смъртоносна чума, която чрез своята зараза може да навреди и да убие мнозина при едно-единствено избухване. Тя е силно заразна и широко разпространена, а силата ѝ да заразява и да води до смъртност са доста високи. Нима това не са тежки последствия? Ако не разговарям така с вас, можете ли да се освободите от това да бъдете подведени и възпрепятствани от антихристите? Можете ли наистина да се обърнете към Бог и да Му се покорите? Това е много трудно. Когато обикновените хора разкрият надменен нрав, най-многото, което се случва, е другите да видят грозното състояние на тяхната надменност. Понякога те се хвалят, понякога парадират и се изтъкват, а понякога обичат да налагат своя статус и да поучават другите. Но така ли е при антихристите? На пръв поглед може да не изглеждат така, сякаш налагат своя статус или го обичат, може никога да не изглеждат заинтересовани от статуса, но дълбоко в себе си имат силно желание за него. Това е като някои императори или разбойнически главатари на невярващите: когато се борят за своята земя, те понасят несгоди заедно със своите другари, изглеждат смирени и неамбициозни. Но виждал ли си желанията, скрити дълбоко в сърцата им? Защо могат да понасят такива несгоди? Техните желания са тези, които ги поддържат. Те таят в себе си грандиозна амбиция, готови са да понесат всяко страдание или да издържат на всяка клевета, злословене, обиди и оскърбления, за да могат един ден да се възкачат на трона. Не е ли това неискрено? Могат ли да позволят на някого да узнае за тази амбиция? (Не.) Те я прикриват и я пазят в тайна. Това, което се вижда на повърхността, е човек, който може да понесе това, което другите не могат, който може да понесе непоносими несгоди, който изглежда упорит, неамбициозен, земен и добър към хората около себе си. Но в деня, в който се възкачат на трона и придобият реална власт, за да консолидират властта си и да предотвратят узурпация, те убиват всички онези, които са страдали и са се борили до тях. Едва когато истината излезе наяве, хората осъзнават колко дълбоко коварни са те. Когато погледнеш назад и видиш, че всичко, което са направили, е било водено от амбиция, откриваш, че нравът им е бил нечестив. Каква тактика е била това? Била е неискреност. Това е нравът, с който действат антихристите. Антихристите и дяволските царе, които упражняват официална власт, са от един и същи вид. Те категорично няма да страдат и да търпят в църквата без причина, ако не получат власт и статус. С други думи, тези хора абсолютно не се задоволяват с това да бъдат обикновени последователи, да правят компромиси в Божия дом като обикновени поклонници на Бог или да изпълняват някакъв дълг тихо и анонимно. Със сигурност не биха били склонни да направят това. Ако някой със статус бъде освободен от длъжност, защото е вървял по пътя на антихриста, и си помисли: „Сега, без статус, просто ще действам прямо като обикновен човек, ще изпълнявам какъвто дълг мога. Мога все така добре да вярвам в Бог и без статус“, той антихрист ли е? Не, този човек някога е вървял по пътя на антихриста, някога е поел по грешен път поради моментна глупост, но той не е антихрист. Какво би направил един истински антихрист? Ако загуби статуса си, той вече няма да вярва. Не само това, но и ще измисли различни начини да подвежда другите, като ги кара да му се покланят и да го следват, за да изпълни амбицията и желанието си да има власт. Това е разликата между онези, които вървят по пътя на антихристите, и действителните антихристи. Ние разпознаваме и разнищваме тези видове нрав същност и проявления на антихристите, защото естеството на този въпрос е много сериозно. Повечето хора не могат да разпознаят антихристите. Да не говорим за обикновените братя и сестри, дори някои водачи и работници, които смятат, че разбират известна истина, но не са овладели напълно разпознаването на антихристите. Трудно е да се каже доколко са го овладели, което показва, че духовният им ръст е твърде малък. Само онези, които могат точно да разпознават антихристите, са хора с истински духовен ръст.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Шеста точка)

Най-често срещаното проявление на нечестивата същност на антихристите е, че те са особено добри в преструвките и лицемерието. Въпреки техния особено жесток, коварен, безпощаден и надменен нрав, външно те се представят като особено смирени и добронамерени. Не е ли това преструвка? Тези хора ежедневно размишляват в сърцата си, като си мислят: „Какви дрехи трябва да нося, за да изглеждам по-християнски, по-почтен, по-духовен, по-обременен и по-скоро като водач? Как трябва да се храня, за да накарам хората да смятат, че съм достатъчно изтънчен, изискан, достоен и благороден? Каква походка трябва да приема, за да излъчвам лидерство и харизма, да изглеждам като изключителен, а не като обикновен човек? В разговорите си с другите, какъв тон, речник, поглед и изражение на лицето могат да накарат хората да почувстват, че съм от висока класа, като социален елит или високопоставен интелектуалец? Как моите облекло, стил, реч и поведение могат да накарат хората да ме държат на висока почит, да оставят незаличимо впечатление у тях и да обезпечат оставането ми в сърцата им завинаги? Какво трябва да кажа, за да спечеля и стопля сърцата на хората и да оставя трайна следа? Трябва да правя повече, за да помагам на другите и да говоря добре за тях, често да говоря за божиите слова и да използвам някои духовни термини пред хората, да чета повече от божиите слова на другите, да се моля повече за тях, да говоря с нисък глас, за да накарам хората да наострят уши и да ме слушат, и да ги накарам да почувстват, че съм нежен, грижовен, любящ, великодушен и снизходителен“. Не е ли това преструвка? Това са мислите, които заемат сърцата на антихристите. Това, което изпълва мислите им, не е нищо друго освен тенденциите на невярващия свят, което напълно показва, че техните мисли и възгледи принадлежат на света и на Сатана. Някои хора могат тайно да се обличат като проститутка или дори като разпусната жена. Облеклото им е съобразено специално със злите тенденции и е особено модно. Когато обаче дойдат в църквата, сред братята и сестрите, те носят съвсем различен костюм и държание. Не са ли изключително вещи в преструвките? (Да.) Това, за което антихристите размишляват в сърцата си, това, което правят, различните им проявления и нравът, който разкриват, всичко това илюстрира, че техният нрав същност е нечестив. Антихристите не размишляват за истината, за положителните неща, за правилния път или за Божиите изисквания. Техните мисли и подходите, методите и целите, които избират, са все нечестиви — всички те се отклоняват от правилния път и са несъвместими с истината. Те дори противоречат на истината и като цяло могат да бъдат обобщени като зло; просто естеството на това зло е нечестиво — следователно, съвкупно това се нарича нечестивост. Те не размишляват върху това да бъдат честни хора, да бъдат чисти и открити, или да бъдат искрени и предани; вместо това мислят за нечестиви методи. Вземете например човек, който може да се разкрие по чист начин, което е положително нещо и е практикуване на истината. Правят ли антихристите това? (Не.) Какво правят те? Те постоянно се преструват и щом направят нещо лошо и започнат да се издават, яростно го крият, оправдават се, защитават се и прикриват фактите — след което накрая излагат причините си. Някоя от тези практики отговаря ли на практикуването на истината? (Не.) Някоя от тях в съответствие ли е с истините принципи? Още по-малко.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Пети екскурс: обобщаване на характера на антихристите и на нрава им същност (втора част))

Къде основно се проявява нечестивостта на един антихрист? Проявява се в това, че той ясно знае кое е правилно и кое е в съгласие с истината, но когато трябва да направи нещо, винаги избира онова, което нарушава принципите и противоречи на истината, и което удовлетворява собствените му интереси и статус — това е основното проявление на нечестивия нрав на един антихрист. Независимо колко думи и доктрини разбира, колко приятни за ухото са думите, които използва в проповедите си, или доколко на другите хора им се струва, че има духовно разбиране, когато върши нещо, той избира само един принцип и един метод, а именно да се противопоставя на истината, да защитава собствените си интереси и да се съпротивлява на истината докрай, безкомпромисно — това е принципът и методът, по който той избира да действа. Освен това какви точно са богът и истината, които си представя в сърцето си? Отношението му към истината е просто желание да може да говори и да проповядва за нея, а не желание да я прилага на практика. Той просто говори за нея, като иска да бъде високо ценен от Божиите избраници и после да използва това, за да заграби позицията на църковен водач и да постигне целта си да придобие надмощие над Божиите избраници. Той използва проповядването на доктрина, за да постигне целите си — не е ли това проява на презрение към истината, игра с истината и потъпкване на истината? Не накърнява ли Божия нрав, като се отнася към истината по този начин? Той просто използва истината. В сърцето му истината е лозунг, някакви високопарни думи — високопарни думи, които може да използва, за да подвежда хората и да ги спечели, които могат да задоволят жаждата на хората за прекрасни неща. Той смята, че на този свят няма никой, който да може да практикува истината или да изживява истината, че това просто не е изпълнимо, че е невъзможно и че само онова, което всички признават и което е осъществимо, е истината. Въпреки че говори за истината, в сърцето си не признава, че тя е истината. Как проверяваме този въпрос? (Той не практикува истината.) Той никога не практикува истината — това е един аспект. А кой е другият важен аспект? Когато се сблъска с неща в реалния живот, доктрината, която той разбира, никога не е осъществима. На пръв поглед изглежда, че наистина има духовно разбиране, проповядва доктрина след доктрина, но когато се сблъска с проблеми, методите му са изопачени. Въпреки че не е способен да практикува истината, това, което прави, трябва поне да е съгласно човешките представи и фантазии, съгласно човешките критерии и вкусове, и трябва поне да е приемливо за другите. По този начин позицията му ще се запази стабилна. В реалния живот обаче нещата, които прави, са невероятно изопачени и един поглед е достатъчен, за да се види, че не разбира истината. Защо не я разбира? В сърцето си той изпитва неприязън към истината, не признава истината, обича да върши нещата според сатанинските философии, винаги иска да се справя с въпросите, като използва човешки начини, и ако може да убеди другите и да придобие престиж чрез справянето си с тези въпроси, тогава това му е достатъчно. Ако даден антихрист чуе някой да проповядва празна теория, когато отиде на среща, той наистина се ентусиазира, но ако някой там проповядва истината реалност и навлиза в такива подробности като различните състояния на хората, той винаги чувства, че говорещият го критикува и го пробожда в сърцето, и затова изпитва отвращение и не иска да го слуша. Ако го помолят да разговаря за това какво е било състоянието му напоследък, дали е постигнал някакъв напредък и дали е срещнал някакви трудности при изпълнението на дълга си, той няма какво да каже. Ако продължиш да разговаряш за този аспект на истината, той ще заспи. Не обича да слуша за това. Има и някои хора, които наострят уши, когато разговаряш с тях неангажиращо, но в момента, в който чуят някой да разговаря за истината, се скриват в ъгъла и задрямват — те изобщо не обичат истината. До каква степен не обичат истината? В по-лекия случай те не се интересуват от нея и им стига да бъдат полагащи труд. В по-сериозния случай изпитват неприязън към истината, чувстват особено отвращение към нея и не могат да я приемат. Ако този тип човек е водач, тогава той е антихрист. Ако е обикновен последовател, тогава той все още върви по пътя на антихристите и е издънка на антихристите. На външен вид изглежда интелигентен и надарен, с добър потенциал, но неговата природа същност е тази на антихрист — така стоят нещата.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Седма точка: те са нечестиви, коварни и измамни (първа част))

Хора като антихристите изпитват враждебност към всички положителни неща и истината и ги ненавиждат. Тяхната враждебност и ненавист към истината и положителните неща не изисква причина, нито се случва в резултат на нечие подстрекателство, и със сигурност не е резултат от това, че са обладани от зъл дух. Вместо това на тях им е присъщо просто да не харесват тези неща. Изпитват враждебност към тези неща и ги ненавиждат. В живота си изпитват отвращение до мозъка на костите си, когато се сблъскат с положителни неща. Ако свидетелстваш за Бог или разговаряш за истината с тях, те ще развият омраза към теб и дори може да им мине през ума да те нападнат. В последното ни общение разгледахме този аспект на антихристите, които изпитват враждебност към положителните неща и ги ненавиждат, така че този път няма да го обсъждаме отново. В сегашното общение ще изследваме друг аспект. Какъв е този друг аспект? Антихристите изпитват враждебност към положителните неща и ги ненавиждат, тогава какво харесват? Днес ще анализираме и разнищим нечестивата природа на антихристите от тази страна и от тази гледна точка. Необходимо ли е това? (Да.) Необходимо е. Бихте ли могли да го осъзнаете сами? (Не.) Това, че антихристите не харесват положителните неща и истината, е тяхната нечестива природа. Така че на тази основа обмислете внимателно какво харесват антихристите и какви различни неща обичат да правят, както и техния метод и средства да вършат нещата, и типа хора, които харесват — не е ли това по-добра гледна точка и страна, от която да се разгледа тяхната нечестива природа? Това осигурява по-конкретен и обективен поглед. Първо, антихристите не харесват положителните неща, което предполага, че са враждебни към тях и харесват негативните неща. Кои са някои примери за негативни неща? Лъжи и измама — не са ли това негативни неща? Да, лъжите и измамата са негативни неща. Тогава кой е положителният двойник на лъжите и измамата? (Честността.) Правилно, това е честността. Сатана харесва ли честността? (Не.) Той харесва измамата. Кое е първото нещо, което Бог изисква от хората? Бог казва: „Ако искаш да вярваш в Мен и да Ме следваш, какъв човек трябва да бъдеш преди всичко?“. (Честен човек.) И така, кое е първото нещо, на което Сатана учи хората? Да лъжат. Кое е първото доказателство за нечестивата природа на антихристите? (Измамата.) Да, антихристите харесват измамата, харесват лъжите, а ненавиждат и мразят честността. Въпреки че честността е положително нещо, те не я харесват, а вместо това изпитват отвращение и омраза към нея. За разлика от това, харесват измамата и лъжите. Ако някой често говори правдиво пред антихристите, като казва нещо от рода на: „Обичаш да вършиш работата от позицията на статуса, а понякога си мързелив“, как се чувстват антихристите? (Не го приемат.) Това, че не го приемат, е една от нагласите, които притежават, но това ли е всичко? Какво е отношението им към този човек, който говори правдиво? Те изпитват отвращение и не го харесват. Някои антихристи казват на братята и сестрите: „Мина известно време, откакто ви водя. Моля да ми кажете мнението си за мен“. Всички си мислят: „Щом си толкова искрен, ще ти кажем какво мислим“. Някои казват: „Ти си доста сериозен и усърден във всичко, което правиш, и си понесъл много страдания. Едва издържаме да гледаме и сме разтревожени за теб. Божият дом би могъл да използва повече водачи като теб! Ако трябва да посочим недостатък, той би бил, че си твърде сериозен и усърден. Ако се преработиш и прегориш, няма да можеш да продължиш да работиш и тогава с нас няма ли да е свършено? Кой ще ни води?“. Когато чуят това, антихристите се чувстват доволни. Те знаят, че това е лъжа, че тези хора им се подмазват, но са готови да ги слушат. Всъщност хората, които казват това, правят тези антихристи на глупаци, но тези антихристи предпочитат да се правят на глупаци, отколкото да разкрият истинската природа на тези думи. Антихристите обичат хора, които им се подмазват по този начин. Тези хора не споменават недостатъците, покварения нрав или слабостите на антихристите. Вместо това те тайно ги хвалят и се превъзнасят по тях. Въпреки че е ясно, че думите им са лъжи и ласкателства, антихристите с радост приемат тези думи, намират ги за утешителни и приятни. За антихристите тези думи са по-сладки и от мед. След като чуят тези думи, те се чувстват самодоволни. Какво показва това? Показва, че в антихристите има определен нрав, който обича лъжите. Да предположим, че някой им каже: „Ти си твърде надменен и се отнасяш несправедливо с хората. Добър си с тези, които те подкрепят, но ако някой се дистанцира от теб или не ти се подмазва, ти го омаловажаваш и пренебрегваш“. Не са ли това правдиви думи? (Да.) Как се чувстват антихристите, след като чуят това? Стават нещастни. Не искат да го чуят и не могат да го приемат. Опитват се да намерят извинения и причини, за да замажат положението и да изгладят нещата. Що се отнася до онези, които постоянно ласкаят антихристите лично, които винаги говорят хубави думи, за да ги хвалят тайно, и дори очевидно ги подвеждат с думите си, антихристите никога не разследват тези хора. Вместо това ги използват като важни личности. Те дори поставят изпечени лъжци на важни позиции, като им възлагат да изпълняват определен значим и достоен дълг, а същевременно уреждат за онези, които винаги говорят честно и често докладват за проблеми, да изпълняват дълга си на по-незабележими позиции, като им пречат да имат достъп до висшето ръководство или да познават повечето хора и да са им близки. Няма значение колко талантливи са тези хора или какъв дълг могат да изпълняват в Божия дом — антихристите пренебрегват всичко това. Те се интересуват само от това кой може да се занимава с измама и кой е изгоден за тях — това са хората, които те поставят на важни позиции, без изобщо да проявяват внимание към интересите на Божия дом.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Седма точка: те са нечестиви, коварни и измамни (втора част))

Поради присъщия си нечестив нрав антихристите никога не говорят или действат прямо. Те не подхождат към нещата с честност и искреност, нито говорят с честни думи и действат с искрено отношение. Нищо, което казват или правят, не е прямо, а по-скоро е със заобикалки и крадешком, и никога не изразяват директно мислите или мотивите си. Понеже смятат, че ако ги изразят, ще бъдат напълно разбрани и прозрени, техните амбиции и желания ще бъдат извадени наяве и те няма да бъдат възприемани сред другите хора като възвишени или благородни, нито ще бъдат гледани с възхищение и почитани от другите, те винаги се опитват да потулват и прикриват своите позорни мотиви и желания. И така, как говорят и действат те? Използват различни методи. Както има една поговорка сред невярващите, „да опипаш почвата“, антихристите възприемат подобен подход. Когато искат да направят нещо и имат определен възглед или отношение, те никога не го изразяват директно; по-скоро използват определени методи, като например ловки или разузнаващи методи, или измъкване на сведения от хората, за да съберат информацията, която търсят. Поради нечестивия си нрав антихристите никога не търсят истината, нито искат да я разберат. Единствената им грижа са собствената им слава, придобивки и статус. Те се занимават с дейности, които могат да им донесат слава, придобивки и статус, като избягват онези, които не предлагат такива неща. С нетърпение предприемат дейности, свързани с репутация, статус, изпъкване и слава, като същевременно избягват неща, които бранят църковното дело или могат да оскърбят другите. Следователно антихристите не подхождат към нищо с отношение на търсене. По-скоро използват метода на изпитанието, за да опипат почвата, и след това решават дали да продължат — ето колко хитри и нечестиви са антихристите. Например, когато искат да знаят какъв тип хора са в Божиите очи, те не се оценяват чрез Божиите слова, като опознават себе си. Вместо това разпитват наоколо и се ослушват за скрит смисъл в думите, като наблюдават тона и отношението на водачите и на Горното, и търсят в Божиите слова, за да видят как Бог определя изходите на хора като тях. Те използват тези пътища и методи, за да видят къде принадлежат в Божия дом и да разберат какъв ще бъде бъдещият им изход. Това не включва ли някаква природа на изпитание? След като бъдат кастрени например, някои хора вместо да изследват защо са били кастрени, да изследват покварения нрав и грешките, които са разкрили в хода на действията си, и кои аспекти на истината трябва да търсят, за да опознаят себе си и да поправят предишните си грешки, създават у другите погрешно впечатление, като използват косвени средства, за да разберат истинското отношение на Горното към тях. Например, след като бъдат кастрени, те бързо повдигат незначителен въпрос, с който да потърсят Горното, за да видят какъв е тонът на Горното, дали е търпеливо, дали на въпросите, които задават, ще бъде отговорено сериозно, дали ще възприеме по-меко отношение към тях, дали ще им повери задачи, дали все още ще ги цени високо и какво наистина мисли Горното за грешките, които са извършили преди. Всички тези подходи са вид изпитание. Казано накратко, когато се сблъскат с такива ситуации и показват тези проявления, знаят ли хората в сърцата си? (Да, знаят.) И така, когато знаете и искате да направите тези неща, как се справяте вие? Първо, на най-просто ниво, можеш ли да се опълчиш на себе си? Някои хора намират за предизвикателство да се опълчат на себе си, когато дойде времето; те го обмислят: „Забрави, този път е свързано с благословиите и изхода ми. Не мога да се опълча на себе си. Следващия път“. Когато дойде следващият път и те отново се сблъскат с въпрос, свързан с благословиите и изхода им, те отново се оказват неспособни да се опълчат на себе си. Такива индивиди имат чувство за съвест и макар да не притежават нрав същност на антихриста, за тях все още е доста проблемно и опасно. От друга страна, антихристите често таят тези мисли и живеят в такова състояние, но никога не се опълчват на себе си, защото им липсва чувство за съвест. Дори ако някой ги разобличи и кастри, като посочва състоянието им, те упорстват и категорично няма да се опълчат на себе си, нито ще се намразят заради това, нито ще се откажат и ще разрешат това състояние. След като бъдат освободени от длъжност, някои антихристи си мислят: „Да бъда освободен от длъжност изглежда нормално нещо, но се чувствам донякъде опозорен. Макар че не е значителен въпрос, има едно решаващо нещо, от което не мога да се избавя. Ако бъда освободен от длъжност, означава ли това, че божият дом вече няма да ме развива? Тогава какъв човек ще бъда в божиите очи? Ще имам ли все пак надежда? Все пак е бъда ли полезен изобщо в божия дом?“. Те обмислят това и измислят план: „Имам десет хиляди юана под ръка и сега е времето да ги използвам. Ще предложа тези десет хиляди юана като приношение и ще видя дали отношението на горното към мен може да се промени малко и дали може да прояви известно благоволение към мен. Ако божият дом приеме парите, това означава, че все още имам надежда. Ако отхвърли парите, това доказва, че нямам надежда и ще направя други планове“. Какъв подход е това? Това е изпитание. Казано накратко, изпитанието е относително очевидно проявление на нечестивия нрав същност. Хората използват различни средства, за да получат информацията, която желаят, да придобият сигурност и след това да постигнат душевен мир. […] Независимо какъв метод използват хората, за да се отнасят към Бог, ако съвестта им ги укорява за това и след това придобият познание за тези действия и нрав и могат своевременно да ги променят, тогава проблемът не е толкова значителен — това е нормален покварен нрав. Ако обаче някой може системно и упорито да прави това, дори ако знае, че е грешно и ненавиждано от Бог, но упорства в него, никога не му се опълчва или не се отказва от него, това е същността на антихриста. Нравът същност на антихриста е различен от този на обикновените хора, тъй като той никога не се самоанализира, нито търси истината, а системно и упорито използва различни методи, за да подлага Бог на изпитание, Неговото отношение към хората, Неговото заключение за даден индивид и какви са Неговите мисли и идеи за миналото, настоящето и бъдещето на даден човек. Той никога не търси Божиите намерения и истината и най-вече не търси как да се покори на истината, за да постигне промяна в нрава си. Целта зад всичките му действия е да проникне в Божиите мисли и идеи — това е антихрист. Този нрав на антихристите очевидно е нечестив. Когато се впускат в тези действия и показват тези проявления, няма и следа от вина или разкаяние. Дори ако се припознаят в тези неща, не показват покаяние или намерение да спрат, а все така упорстват по своя си начин. В тяхното отношение към Бог, в тяхната нагласа и подход е очевидно, че смятат Бог за свой противник. В техните мисли и възгледи няма идея или отношение на познаване на Бог, обичане на Бог, покоряване на Бог или богобоязливост. Те просто искат да получат информацията, която искат от Бог, и да използват собствените си методи и средства, за да установят точното отношение на Бог към тях и определението Му за тях. По-сериозното е, че дори когато съпоставят собствените си подходи с Божиите слова на разобличаване, дори и да има и най-малкото осъзнаване, че това поведение е ненавиждано от Бог и не е това, което човек трябва да прави, те никога няма да се откажат от него.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Шести екскурс: обобщаване на характера на антихристите и на нрава им същност (трета част))

Антихристите вярват в Бог единствено с цел да получат печалба и благословии. Дори да изтърпят някакво страдание или да платят някаква цена, всичко това е, за да сключат сделка с Бог. Тяхното намерение и желание да получат благословии и награди е огромно и те се вкопчват силно в него. Не приемат нито една от многобройните истини, които Бог е изразил, а в сърцата си винаги мислят, че вярата в Бог е свързана с получаването на благословии и осигуряването на добра крайна цел, че това е най-висшият принцип и че нищо не може да го надмине. Те смятат, че хората не бива да вярват в Бог, освен ако не вярват заради получаването на благословии, и че ако не беше заради благословиите, вярата в Бог нямаше да има смисъл или стойност, че щеше да изгуби смисъла и стойността си. Дали тези идеи са били внушени на антихристите от някой друг? Дали те произтичат от нечие образование или влияние? Не, те се определят от изначалната природа същност на антихристите, която е нещо, което никой не може да промени. Въпреки че днес въплътеният Бог изрича толкова много слова, антихристите не приемат нито едно от тях, а вместо това им се противопоставят и ги заклеймяват. Природата им на хора, които изпитват неприязън към истината и които я мразят, никога не може да се промени. Ако те не могат да се променят, какво показва това? То показва, че природата им е нечестива. Това не е въпрос на стремеж или на отказ от стремеж към истината, а представлява нечестив нрав. Това е безочлив и шумен протест срещу Бог и опълчване на Бог. Това е природата същност на антихристите и тяхното истинско лице. Понеже антихристите са способни безочливо и шумно да протестират срещу Бог и да Му се противопоставят, какъв е техният нрав? Той е нечестив. Защо казвам, че е нечестив? Антихристите се осмеляват да се съпротивляват на Бог и шумно да протестират срещу Него в името на това да получат благословии, както и за слава, придобивки и статус. Защо се осмеляват да правят това? Дълбоко в сърцата им има една сила, един нечестив нрав, който ги управлява, затова са способни да действат безскрупулно, да спорят с Бог и шумно да протестират срещу Него. Преди Бог дори да каже, че няма да им даде корона, преди Бог да отнеме крайната им цел, техният нечестив нрав изригва от дълбините на сърцата им и те казват: „Ако не ми дадеш корона и крайна цел, ще отида на третото небе и ще споря с теб!“. Ако не беше техният нечестив нрав, откъде щяха да намерят такава енергия? Могат ли повечето хора да съберат такава енергия? Защо антихристите не вярват, че Божиите слова са истината? Защо упорито се придържат към желанието си за благословии? Не е ли това отново тяхната нечестивост? (Да.) Самите благословии, които Бог обещава да даде на хората, са се превърнали в амбицията и желанието на антихристите. Те са твърдо решени да ги получат, но не искат да следват Божия път и не обичат истината. Вместо това се стремят към благословии, награди и корони. Дори преди Бог да каже, че няма да им даде тези неща, те искат да си съперничат с Него. Каква е логиката им? „Ако не мога да получа благословии и награди, ще споря с теб, ще ти се противопоставям и ще кажа, че не си бог!“. Нима не заплашват Бог, като казват такива неща? Нима не се опитват да Го свалят? Те дори се осмеляват да отрекат Божието върховенство над всичко. Докато действията на Бог не съответстват на тяхната воля, те се осмеляват да отрекат, че Бог е Създателят, единственият истински Бог. Не е ли това нравът на Сатана? Не е ли това нечестивостта на Сатана? Има ли някаква разлика между това как действат антихристите и отношението на Сатана към Бог? Тези два подхода могат да бъдат напълно приравнени. Антихристите отказват да признаят Божието върховенство над всичко и искат да изтръгнат благословии, награди и корони от Божиите ръце. Що за нрав е това? На какво основание желаят да действат и да заграбват неща по този начин? Как могат да съберат такава енергия? Причината за това вече може да бъде обобщена така: това е нечестивостта на антихристите. Антихристите не обичат истината, но все пак искат да получат благословии и корони и да изтръгнат тези награди от Божиите ръце. Не е ли това да си играеш със смъртта? Осъзнават ли, че си играят със смъртта? (Не го осъзнават.) Може би също така имат смътното усещане, че получаването на награди е невъзможно, затова първо казват нещо от сорта на: „Ако не мога да получа благословии, ще отида на третото небе и ще споря с бог!“. Те вече предвиждат, че ще им бъде невъзможно да получат благословии. В края на краищата Сатана е протестирал шумно срещу Бог във въздуха в продължение на много години, а какво му е дал Бог? Единственото изявление на Бог към него е: „След като делото приключи, ще те хвърля в бездънната пропаст. Ти принадлежиш на бездънната пропаст!“. Това е единственото „обещание“ на Бог към Сатана. Не е ли извратено, че той все още желае награди? Това е нечестивост. Вродената същност на антихристите е да се опълчват на Бог, а самите антихристи дори не знаят защо това е така. Сърцата им са изцяло съсредоточени върху получаването на благословии и корони. Всеки път, когато нещо засяга истината или Бог, вътре в тях се надига съпротива и гняв. Това е нечестивост. Нормалните хора вероятно не могат да разберат вътрешните чувства на антихристите. Никак не им е лесно на антихристите. Те притежават толкова огромни амбиции, таят в себе си толкова огромна нечестива енергия и толкова голямо желание за благословии. Може да се каже, че те горят от желание. В Божия дом обаче непрекъснато се разговаря за истината — сигурно за тях е много болезнено и трудно да слушат това. Те се насилват и се преструват толкова много, за да го издържат. Не е ли това вид нечестива енергия? Ако обикновените хора не обичаха истината, те биха намерили църковния живот за безинтересен и дори биха изпитали чувство на отвращение към него. Четенето на Божиите слова и общението за истината биха им се сторили по-скоро страдание, отколкото удоволствие. Така че как могат антихристите да издържат на това? Могат, защото желанието им за благословии е толкова огромно, че ги принуждава да се насилват и неохотно да го понасят. Освен това те се промъкват в Божия дом, за да действат като слуги на Сатана, и се посвещават на това да причиняват прекъсвания и смущения на църковното дело. Смятат, че това е тяхната мисия и докато не изпълнят задачата си да се съпротивляват на Бог, се чувстват като на тръни и усещат, че са разочаровали Сатана. Това се определя от природата на антихристите.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Седма точка: те са нечестиви, коварни и измамни (втора част))

Извън всякакво съмнение е сигурно, че антихристите не приемат истината; ако можеха да приемат истината, тогава нямаше да бъдат антихристи. И така, защо антихристите все пак изпълняват дълга си? Какво точно е тяхното намерение при изпълнението на дълга им? То е „да получиш стократно повече в този живот и вечен живот в идния свят“. Те изцяло следват този израз в своя дълг. Не е ли това сделка? Това категорично е сделка. Ако се съди по естеството на тази сделка, не е ли това нечестив нрав? (Да.) И така, в какво се състои тяхната нечестивост? Може ли някой да Ми каже? (Въпреки че антихристите чуват толкова много истини, изразени от Бог, те никога не се стремят към тях. Те се държат здраво за статуса си и не го пускат, като изпълняват дълга си само за лична изгода и за да упражняват власт над другите.) Този отговор е донякъде правилен, донякъде си го схванал, но не е достатъчно конкретен. Ако знаят много добре, че е грешно да сключват сделки с Бог, но все пак упорстват докрай и отказват да се покаят, тогава този проблем е сериозен. В днешно време повечето хора изпълняват дълга си с намерението да придобият благословии. Всички те искат да използват изпълнението на дълга си, за да бъдат възнаградени и да получат венец, и не разбират значението на изпълняването на дълга. По този проблем трябва да се общува ясно. И така, нека първо поговорим за това как точно се е появил дългът на хората. Бог извършва делото Си, за да управлява човечеството и за да го спаси. Разбира се, Бог има изисквания към хората и тези изисквания са техен дълг. Очевидно е, че дългът на хората произтича от Божието дело и Неговите изисквания към човечеството. Какъвто и дълг да изпълнява човек, това е най-правилното нещо, което би могъл да направи, най-красивото и най-справедливото нещо сред хората. Като сътворени същества хората трябва да изпълняват дълга си и само така могат да получат одобрението на Създателя. Сътворените същества живеят под господството на Създателя и приемат всичко, което е осигурено от Бог, и всичко, което идва от Него, така че трябва да изпълняват своите отговорности и задължения. Това е напълно естествено и оправдано и е постановено от Бог. Оттук се вижда, че за хората изпълнението на дълга на сътворено същество е по-справедливо, по-красиво и по-благородно от всичко останало, което правят, докато живеят на земята; нищо сред човечеството не е по-смислено или по-достойно и нищо не придава по-голям смисъл и стойност на живота на един сътворен човек от изпълнението на дълга му на сътворено същество. На земята само групата хора, които истински и искрено изпълняват дълга си на сътворени същества, са онези, които се покоряват на Създателя. Хората в тази група не следват светските тенденции; те се покоряват на водачеството и напътствията на Бог, слушат само словата на Създателя, приемат истините, изразени от Него, и живеят според словата Му. Това е най-истинското, най-гръмкото и най-доброто свидетелство за вяра в Бог. Това, че едно сътворено същество е способно да изпълни дълга си на сътворено същество, да удовлетвори Създателя, е най-хубавото нещо сред човечеството и трябва да се разпространява сред хората като приказка, която да бъде възхвалявана. Всичко, което Създателят поверява на сътворените същества, трябва да се приема от тях безусловно; за човечеството това е въпрос на щастие и чест, а за всички, които изпълнят дълга на сътворени същества, няма нищо по-хубаво и по-достойно да бъде запомнено — то е нещо положително. А що се отнася до това как Създателят се отнася към онези, които могат да изпълнят дълга си на сътворени същества, и какво им обещава, това е работа на Създателя; това не е работа на сътвореното човечество. Казано малко по-просто и ясно, това зависи от Бог и хората нямат право да се месят. Ще получиш всичко, което Бог ти даде, а ако Той не ти даде нищо, тогава нищо не можеш да кажеш по въпроса. Когато едно сътворено същество приеме Божието поръчение и съдейства на Създателя, като изпълнява своя дълг и прави всичко възможно, това не е сделка или търговия; хората не бива да се опитват да търгуват с изразяването на отношение, действията или поведението си, за да получат някакви обещания или благословии от Бог. Когато Създателят ви повери тази работа, правилно и уместно е вие, като сътворени същества, да приемете този дълг и това поръчение. Има ли някаква сделка тук? (Не.) От страна на Създателя, Той е готов да повери на всеки от вас дълга, който хората трябва да изпълняват; а от страна на сътвореното човечество, хората трябва с радост да приемат този дълг като свое житейско задължение и като ценност, която трябва да изживеят в този живот. Тук няма сделка, това не е равностойна размяна, а още по-малко включва някаква отплата или други условия, които хората си представят. Това в никакъв случай не е търговия; не става дума за размяна на цената, която хората плащат, или на усърдната работа, която вършат, когато изпълняват дълга си, срещу нещо друго. Бог никога не е казвал това и хората не бива да го разбират по този начин. Създателят дава на човечеството поръчение, а сътвореното същество, след като получи от Създателя поръчението, което Бог му дава, се заема да изпълни своя дълг. По този въпрос, в този процес няма никаква размяна; това е доста просто и правилно нещо. Точно както е при родителите, които, след като се роди детето им, го отглеждат без да поставят условия и без да се оплакват. Що се отнася до това дали детето ще има синовно отношение към родителите си, когато порасне, родителите му не са поставяли такива изисквания от деня на раждането му. Няма нито един родител, който, след като му се роди дете, да каже: „Отглеждам го само за да ми служи и да ме уважава в бъдеще. Ако няма да ме уважава, ще го удуша още сега“. Няма нито един такъв родител. Така че, ако съдим по начина, по който родителите отглеждат децата си, това е задължение и отговорност, нали? (Да.) Родителите ще продължават да отглеждат детето си, независимо дали то има синовно отношение, или не, и, независимо от трудностите, ще го отглеждат, докато стане възрастен, и ще се надяват то да е добре. В отговорността и задължението, които родителите имат към своето дете, няма нищо условно или делово. Онези, които имат съответния опит, могат да разберат това. Повечето родители нямат задължителни стандарти за това дали детето им има синовно отношение. Ако детето им има синовно отношение към тях, те ще бъдат малко по-весели, отколкото биха били иначе, и ще бъдат малко по-щастливи на старини. Ако детето им няма синовно отношение, те просто ще се примирят. Така мислят повечето родители, които са сравнително непредубедени. Като цяло, независимо дали става въпрос за родители, които отглеждат децата си, или за деца, които подкрепят родителите си, това е въпрос на отговорност и задължение и влиза в рамките на ролята, която се очаква даден човек да изпълнява. Разбира се, всичко това са дреболии в сравнение с изпълнението на дълга на сътвореното същество, но сред нещата в човешкия свят те са едни от най-красивите и най-справедливите. Излишно е да се казва, че това важи в още по-голяма степен за изпълнението на дълга на едно сътворено същество. Като сътворено същество, когато човек дойде пред Създателя, той трябва да изпълни своя дълг. Така е много правилно да се постъпи и хората трябва да изпълнят тази отговорност. При условие че сътворените същества изпълняват своя дълг, Създателят извърши още по-голямо дело сред човечеството, Той изпълни още една стъпка от делото Си върху хората. А какво е това дело? Той предоставя истината на хората, като им позволява да я получат от Бог, докато изпълняват дълга си, и така да се отърват от покварения си нрав и да се пречистят, да бъдат в състояние да удовлетворяват Божиите намерения и да тръгнат по правилния път в живота, а накрая да бъдат способни да се боят от Бог и да отбягват злото, да постигнат пълно спасение и повече да не бъдат подлагани на страдания от Сатана. Това е крайният резултат, който Бог възнамерява да постигне с това, че кара човечеството да изпълнява своя дълг. Следователно, в процеса на изпълнение на твоя дълг Бог не просто те кара да видиш ясно едно нещо и да разбереш една малка истина, нито те оставя просто да се наслаждаваш на благодатта и благословиите, които получаваш, изпълнявайки дълга си като сътворено същество. По-скоро Той ти позволява да бъдеш пречистен и спасен и накрая да заживееш в светлината от лика на Създателя. Тази „светлина от лика“ на Създателя включва голямо количество разширени значения и съдържание — няма да се занимаваме с тях днес. Разбира се, Бог със сигурност ще даде обещания и благословии на такива хора и ще направи различни изявления за тях — това е друг въпрос. От гледна точка на тук и сега, какво получава от Бог всеки, който застава пред Него и изпълнява дълга си на сътворено същество? Истината и живота — най-ценните и красиви неща сред човечеството. Нито едно сътворено същество сред човечеството не може да получи лесно такива благословии от ръката на Създателя. Толкова красиво и толкова велико нещо е изкривено от подобните на антихристите в сделка, в която те търсят венци и награди от Божията ръка. Такава сделка превръща нещо най-красиво и справедливо в нещо най-уродливо и нечестиво. Не правят ли точно това антихристите? Ако съдим по това, не са ли нечестиви антихристите? Те наистина са доста нечестиви!

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (седма част))

Разрешаването на проблема с покварения нрав трябва да започне със себеопознаването. То изисква внимание, съсредоточаване върху изследването на намеренията и състоянията на човека малко по малко, непрекъснато внимателно проучване на намеренията и обичайните начини на говорене. И така, един ден ще настъпи внезапно осъзнаване: „Винаги говоря хубави неща, за да се прикривам, надявайки се да придобия статус в сърцата на другите. Това е нечестив нрав. Това не е разкриване на нормална човешка природа и не съответства на истината. Този нечестив начин на говорене и тези нечестиви намерения са погрешни и трябва да бъдат променени и да се отърва от тях“. След това осъзнаване ще усещате все по-ясно сериозната тежест на нечестивия си нрав. Мислили сте си, че нечестивостта означава само малко нечестива похот между мъж и жена, и сте смятали, че макар да проявявате нечестивост в това отношение, не сте човек с нечестив нрав. Това показва, че ви е липсвало разбиране за нечестивия нрав. Изглежда сте знаели привидното значение на думата „нечестив“, но не сте могли истински да осъзнаете или да различите нечестивия нрав. И в действителност все още не разбирате какво означава думата „нечестив“. Когато осъзнаеш, че си разкрил този вид нрав, започваш да се самоанализираш и да го осъзнаваш, и да се задълбочаваш в това каква е първопричината за него, и тогава виждаш, че наистина имаш такъв нрав. Какво трябва да направиш след това? Трябва непрекъснато да проверяваш намеренията си в рамките на собствените си подобни начини на говорене. Чрез това постоянно задълбочаване ще установиш с нарастваща достоверност и точност, че наистина притежаваш такъв нрав и същност. Само в деня, в който истински признаеш, че наистина притежаваш нечестив нрав, ще започнеш да изпитваш омраза и отвращение от него. Човек преминава от мисълта, че е добър, има правилно поведение, притежава чувство за справедливост и морална устойчивост, безкористност, към осъзнаването, че притежава такива природи същности като арогантност, непримиримост, измамност, нечестивост и досада от истината. В този момент той ще е преценил себе си точно и ще знае какъв е в действителност. Само устното признаване или беглото осъзнаване, че има тези проявления и състояния, няма да породи истинска омраза. Едва когато осъзнае че същността на този покварен нрав е отблъскващият начин на поведение на Сатана, човек може наистина да намрази себе си. Каква човешка природа се изисква, за да се опознае човек истински до степен на самоомраза? Човек трябва да обича положителните неща, истината, справедливостта и правдата, да има съвест и осъзнатост, да бъде добросърдечен и да може да приема и да практикува истината — всички такива хора могат истински да опознаят себе си и да се намразят.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. В стремежа към истината помага единствено себепознанието)

Свързани свидетелства за преживяване

Най-накрая виждам измамността си

Трябва да станеш честен, за да бъдеш спасен