Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

След няколко хиляди години поквара човекът е станал безчувствен и слабоумен; превърнал се е в демон, който се противопоставя на Бог — дотолкова, че непокорството на човека спрямо Бог е документирано в историческите книги и дори самият човек е неспособен напълно да си даде сметка за своето непокорно поведение, защото човекът е бил дълбоко покварен от Сатана и е бил подведен от Сатана така, че не знае накъде да тръгне. И днес човекът продължава да предава Бог: Когато човек вижда Бог, той Го предава, а когато не може да види Бог, той пак Го предава. Има дори такива хора, които, след като са станали свидетели на Божиите проклятия и Божия гняв, продължават да Го предават. Ето защо казвам, че разумът на човека е изгубил първоначалното си предназначение и че съвестта на човека също е изгубила първоначалното си предназначение. Човекът, какъвто го виждам Аз, е звяр в човешки облик, той е отровна змия и независимо колко достоен за съжаление се опитва да изглежда пред очите Ми, никога няма да бъда милостив към него, защото човекът не осъзнава разликата между черно и бяло, разликата между истина и неистина. Въпреки че разумът му е толкова притъпен, човекът иска да получи благословии; човешката му природа е толкова низка, но въпреки това той иска да има върховната власт на цар. Над кого може да царува той с такъв разум? Как би могъл с такава човешка природа да седне на престола? Човекът наистина няма срам! Той е един самонадеян негодник! На тези от вас, които искат да получат благословии, предлагам първо да намерят огледало и да погледнат собственото си грозно отражение — имаш ли необходимите качества, за да бъдеш цар? Имаш ли лицето на човек, който може да получи благословии? В твоя нрав не е настъпила ни най-малка промяна и не си приложил нищо от истината на практика, но въпреки това желаеш прекрасно бъдеще. Заблуждаваш се! Човекът, който е роден в такава мръсна земя, е заразен от обществото в значителна степен, обусловен е от феодалната етика и е получил образованието на „институти за висше образование“. Изостаналото мислене, поквареният морал, принизеният възглед за живота, презряната философия за светските отношения, напълно безполезното съществуване и низки обичаи и ежедневие — всички тези неща нахлуват сериозно в сърцето на човека и сериозно вредят на неговата съвест и я нападат. В резултат на това човекът все повече се отдалечава от Бог и все повече Му се противопоставя. С всеки изминал ден човешкият нрав става все по-безскрупулен и няма нито един човек, който доброволно да се откаже от нещо заради Бог, нито един, който доброволно да се покори на Бог, и дори няма нито един човек, който доброволно да търси явяването на Бог. Вместо това, под властта на Сатана, човекът преследва удоволствия до насита и безгрижно покварява плътта си в блатото. Дори когато чуят истината, онези, които живеят в мрака, нямат никакво желание да я практикуват и не са склонни да търсят дори когато видят, че Бог вече се е явил. Как може едно толкова извратено човечество да има каквато и да било възможност за спасение? Как може едно толкова упадъчно човечество като това да живее в светлината?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Да имаш непроменен нрав означава да си във вражда с Бог)

Източникът на противопоставянето и непокорството на човека спрямо Бог е неговата поквара от Сатана. Заради покварата на Сатана съвестта на човека е станала безчувствена, той е неморален, мислите му са изродени и мисловното му състояние е изостанало. Преди да бъде покварен от Сатана, човекът по природа се е покорявал на Бог и се е покорявал на словата Му, след като ги е чул. По природа е имал здрав разум, съвест и нормална човешка природа. След като са били покварени от Сатана, изначалният разум, съвестта и природата на човека са се притъпили и са били увредени от Сатана. Така човекът е загубил покорството и любовта си към Бог. Разумът на човека е станал неестествен, нравът му е същият като на животно, а непокорството му спрямо Бог става все по-често и по-силно. И все пак човекът все още нито знае, нито разпознава това, а само се противопоставя и се бунтува упорито. Нравът на човека се разкрива в проявите на неговия разум, проницателност и съвест; тъй като разумът и проницателността му са нездрави, а съвестта му е силно притъпена, неговият нрав е непокорен спрямо Бог. Ако разумът и проницателността на човека не могат да се променят, тогава не може да става и дума за промени в нрава му или за съобразяване с Божиите намерения. Ако човекът е с нездрав разум, той не може да служи на Бог и не е годен за употреба от Бог. „Нормален разум“ означава да се покоряваме и да бъдем верни на Бог, да копнеем за Бог, да бъдем абсолютно предани на Бог и да имаме чиста съвест пред Бог. Това означава сърцето и умът ни да са единни по отношение на Бог и да не се противопоставяме умишлено на Бог. Не е така, когато имаш неестествен разум. Откакто човекът е покварен от Сатана, той си е създал представи за Бог и не е имал никаква преданост към Бог или копнеж по Него, да не говорим за съвест пред Бог. Човекът умишлено се противопоставя на Бог и Го осъжда, а освен това отправя хули зад гърба Му. Човекът осъжда Бог зад гърба Му с ясното съзнание, че Той е Бог; човекът няма никакво намерение да се покорява на Бог и просто не спира да отправя искания и молби към Него. Такива хора, хора с неестествен разум, не са способни да осъзнаят собственото си отвратително поведение или да съжаляват за непокорството си. Ако хората са способни да опознаят себе си, значи са възвърнали част от разума си; колкото са по-непокорни спрямо Бог хората, които все още не могат да опознаят себе си, толкова по-нездрав е техният разум.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Да имаш непроменен нрав означава да си във вражда с Бог)

Съпротивляващите на Бог, за които говоря, са онези, които не познават Бог, онези, които признават Бог с устните си, но въпреки това не Го познават, онези, които следват Бог, но не Му се покоряват, и онези, които се наслаждават на благодатта на Бог и въпреки това не са в състояние да останат непоколебими в свидетелството си за Него. Без разбиране на целта на Божието дело или разбиране на работата, която Бог върши у човека, той не може да бъде в съгласие с Божиите намерения, нито може да свидетелства пред Бог. Причината, поради която човек се съпротивлява на Бог, произтича, от една страна, от неговия покварен нрав, а от друга страна, от непознаването на Бог и липсата на разбиране на принципите, по които Бог работи, и на Неговите намерения за човека. Тези две страни, взети заедно, съставляват историята на човешката съпротива срещу Бог. Новопокръстените във вярата се съпротивляват на Бог, защото тази съпротива е в тяхната природа, докато съпротивата на Бог от страна на тези, които много години упражняват вярата, е резултат от тяхното невежество по отношение на Него, в допълнение към техния покварен нрав. Във времето преди Бог да стане плът, мярката за това дали човек се съпротивлява на Бог се е основавала на това дали е спазвал законите, създадени от Бог на небето. Например, в Епохата на Закона всеки, който не спазваше законите на Йехова, се смяташе за съпротивляващ се на Бог; всеки, който крадеше приношенията за Йехова или който се съпротивляваше на любимците на Йехова, бе смятан за съпротивляващ се на Бог и щеше да бъде убит с камъни; всеки, който не уважаваше баща си и майка си и който удряше или ругаеше другиго, се смяташе за неспазващ законите. И всички, които не спазваха законите на Йехова, бяха смятани за съпротивляващи Му се. Това вече не бе така в Епохата на благодатта, когато всеки, който се съпротивляваше срещу Исус, бе смятан за човек, който се съпротивлява на Бог, и всеки, който не се покоряваше на словата, изречени от Исус, бе смятан за човек, който се съпротивлява на Бог. По това време начинът, по който се определяше съпротивата срещу Бог, стана едновременно по-точен и по-практичен. Във времето, когато Бог все още не бе станал плът, мярата за това дали човекът се съпротивлява на Бог, се основаваше на това, дали човек почиташе невидимия Бог в небето и се осланяше на Него. Начинът, по който беше дефинирана съпротивата срещу Бог по това време, не беше толкова практичен, тъй като човек не можеше да види Бог, нито знаеше точно какъв е образът на Бог или как точно Той работи и говори. Човекът нямаше никакви представи за Бог и вярваше в Бог смътно, защото Бог още не се бе явил на човека. Следователно, както и да вярваше човек в Бог във въображението си, Бог не осъждаше човека, нито поставяше прекалено високи изисквания към него, защото човекът бе напълно неспособен да види Бог. Когато Бог става плът и идва да работи сред хората, всички Го виждат и чуват Неговите слова, и всички виждат делата на Бог в плътта. В този момент всички човешки представи се изпаряват. Що се отнася до онези, които са видели Бог да се явява в плът, те няма да бъдат заклеймени, ако Му се покоряват съзнателно, докато онези, които целенасочено Му се съпротивляват, ще бъдат заклеймени като съпротива на Бог. Такива хора са антихристи, врагове, които умишлено се съпротивляват срещу Бог. Онези, които имат представи за Бог, но все пак са готови и желаят да Му се покоряват, няма да бъдат осъдени. Бог осъжда човека въз основа на неговите намерения и действия, никога заради неговите мисли и идеи. Ако Той трябваше да осъди човека въз основа на неговите мисли и идеи, тогава нито един човек не би могъл да избяга от гневните ръце на Бог. Тези, които умишлено се съпротивляват на въплътения Бог, ще бъдат наказани за своето незачитане. Що се отнася до тези хора, които умишлено се съпротивляват на Бог, тяхната съпротива произтича от факта, че те таят представи за Бог, което на свой ред ги тласка към действия, които смущават Божието дело. Тези хора умишлено се съпротивляват и унищожават Божието дело. Те не просто имат представи за Бог, но и участват в дейности, които смущават Неговото дело и поради тази причина подобни хора ще бъдат осъдени. Онези, които не смущават умишлено Божието дело, няма да бъдат осъждани като грешници, защото са способни да се покоряват съзнателно и да не участват в дейности, които причиняват прекъсване и смущение. Такива хора няма да бъдат осъждани. Въпреки това, когато хората са изпитвали от опит Божието дело в продължение на много години, ако продължават да таят представи за Бог и остават неспособни да опознаят работата на въплътения Бог, и ако, без значение колко години са изпитвали Неговото дело, те продължават да бъдат изпълнени с представи за Бог и все още не могат да Го опознаят, тогава дори и да не участват в смущаващи деяния, сърцата им все пак са изпълнени с много представи за Бог и дори тези представи да не станат очевидни, подобни хора не са от никаква полза за Божието дело. Те не са в състояние да разпространяват Евангелието за Бог или да свидетелстват за Него. Такива хора са нищожества и малоумници. Тъй като те не познават Бог и освен това са напълно неспособни да отхвърлят представите си за Него, те са осъдени. Може да се каже така: нормално е за новопокръстените във вярата да имат свои представи за Бог или да не знаят нищо за Него, но за човек, който е вярвал в Бог в продължение на много години и е преживял голяма част от Неговото дело, не би било нормално да продължава да има свои представи, а още по-малко да няма познание за Бог. Именно защото това не е нормално състояние, те са осъдени. Всички тези ненормални хора са боклук; те са тези, които се съпротивляват най-много на Бог и които са се радвали на Божията благодат за нищо. Всички подобни хора накрая ще бъдат отстранени!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Всички, които не познават Бог, са хора, които се съпротивляват на Бог)

Трябва да знаете, че се противопоставяте на Божието дело или използвате вашите собствени представи, за да преценявате днешното дело, защото не познавате неговите принципи и защото се отнасяте невнимателно към делото на Светия Дух. Вашето противопоставяне на Бог и възпрепятстването на делото на Светия Дух се дължи на представите, които имате, и на присъщата ви арогантност. Причината не е в това, че Божието дело е погрешно, а в това, че вие по природа сте твърде непокорни. След като открият своята вяра в Бог, някои хора дори не могат да кажат със сигурност откъде е произлязъл човекът, но въпреки това се осмеляват да правят публични изказвания, в които оценяват кое е правилно и кое е грешно в делата на Светия Дух. Те дори поучават апостолите, които са приели новото дело на Светия Дух, подхвърлят коментари и говорят не на място; човешката им природа е твърде низка и те нямат никакъв разум. Нима няма да дойде ден, в който такива хора ще бъдат отритнати от действието на Светия Дух и ще бъдат изгорени от огъня на ада? Те не познават Божието дело, а го преценяват и се опитват да инструктират Бог как да работи. Как тези неразумни хора могат да познаят Бог? Човекът опознава Бог в процеса на търсене и преживяване; познанието за Бог не се придобива чрез просветлението на Светия Дух, докато човекът прави произволни преценки. Колкото по-точно е познанието на хората за Бог, толкова по-малко те Му се противопоставят. И обратното — колкото по-малко хората познават Бог, толкова по-вероятно е да Му се противопоставят. Твоите представи, твоята стара същност и твоята човешка природа, нрав и морални възгледи са капиталът, с който се съпротивляваш на Бог, и колкото по-покварен е твоят морал, по-омразни качествата ти и по-низка твоята човешка природа, толкова повече си враг на Бог. Онези, в които представите и самодоволството са много силни, са още по-враждебни на въплътения Бог; такива хора са антихристите. Ако твоите представи не бъдат коригирани, тогава те винаги ще бъдат против Бог; ти никога няма да съответстваш на Бог и винаги ще бъдеш отделен от Него.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Познаването на трите етапа на Божието дело е пътят към познаване на Бог)

Всеки, който не разбира целта на Божието дело, е такъв, който се съпротивлява на Бог, и всеки, който е разбрал целта на Божието дело, но все още не се стреми да удовлетвори Бог, може още повече да се смята за съпротивляващ се на Бог. Има такива, които четат Библията в големи църкви и я рецитират по цял ден, но нито един от тях не разбира целта на Божието дело. Нито един от тях не е в състояние да опознае Бог, а още по-малко да съответства на Божиите намерения. Всички те са безполезни, подли люде, които стоят нависоко, за да поучават „Бог“. Те са хора, които носят Божието знаме, но умишлено се съпротивляват на Бог, които носят етикета на вярващи в Бог, докато ядат човешка плът и пият човешка кръв. Всички подобни хора са зли дяволи, които поглъщат душата на човека, архидемони, които умишлено смущават стъпването на хората на правилния път, и препъникамъни, възпрепятстващи тяхното търсене на Бог. Те може да изглеждат със „здрава физика“, но как да знаят техните последователи, че не са нищо друго, освен антихристи, които водят хората да се съпротивляват на Бог? Как техните последователи да знаят, че са живи дяволи, отдадени на поглъщането на човешки души? Онези, които се величаят в присъствието на Бог, са най-гнусните хора, докато онези, които са смирени, са най-почитани. И онези, които смятат, че познават Божието дело и които освен това са способни да разгласяват Божието дело на другите с много шум, когато гледат право към Него — това са най-невежите хора. Всички подобни хора нямат свидетелство за Бог, всички те са надменни и самонадеяни. Онези, които вярват, че имат твърде малко познание за Бог, въпреки че имат действителен опит и практически познания за Него, са тези, които са най-обичани от Него. Само такива хора наистина имат свидетелство и са наистина способни да бъдат усъвършенствани от Бог. Онези, които не разбират Божиите намерения, са съпротивляващи се на Бог; онези, които разбират Божиите намерения и въпреки това не практикуват истината, са съпротивляващи се на Бог; онези, които ядат и пият словата на Бог и въпреки това се противопоставят на същността на Божиите слова, са съпротивляващи се на Бог; онези, които имат представи за въплътения Бог и освен това умишлено се въвличат в бунтарство, са съпротивляващи се на Бог; онези, които съдят Бог, са съпротивляващи се на Бог; и всеки, който е неспособен да познае Бог или да свидетелства за Него, е съпротивляващ се на Бог. Затова ви призовавам: ако наистина имате вяра, че можете да извървите този път, тогава продължавайте да го следвате. Но ако сте неспособни да се въздържате от съпротивляване на Бог, тогава по-добре се отдръпнете, преди да е станало твърде късно. В противен случай шансовете нещата да завършат зле за вас са твърде големи, защото вашата природа е просто твърде покварена. Нямате нито грам вярност или покорство, нито пък сърце, което жадува за правда и истина, нито любов към Бог. Може да се каже, че вашето положение пред Бог е пълна разруха. Не можете да спазвате това, което трябва да спазвате, и не сте в състояние да кажете, каквото трябва да се каже. Не сте успели да приложите на практика това, което трябва да прилагате на практика, и не сте успели да изпълните функцията, която трябва да изпълните. Нямате верността, съвестта, покорството или решимостта, които са нужни. Не сте издържали на страданието, което се изисква да издържите и нямате вярата, която е необходима. Просто казано, вие сте напълно лишени от всякаква заслуга: не се ли срамувате да продължите да живеете? Позволете Ми да ви убедя, че ще е по-добре да затворите очи във вечен покой, като по този начин спестите на Бог притеснението заради вас и страданието заради вас. Вие вярвате в Бог и въпреки това не знаете Неговите намерения; ядете и пиете словата на Бог и въпреки това не сте в състояние да се придържате към това, което Бог изисква от човека. Вярвате в Бог и въпреки това не Го познавате, и живуркате без цел, към която да се стремите, без никакви ценности, без никакъв смисъл. Живеете като човешко същество и все пак нямате съвест, почтеност или правдоподобност дори в най-малката степен — можете ли все още да се наричате човешки същества? Вие вярвате в Бог и все пак Го заблуждавате; нещо повече, вие вземате парите на Бог и изяждате приношенията, които са му поднесени. При все това пак не успявате да покажете и най-малка съпричастност към Божиите чувства или капка съвест към Него. Не можете да отговорите дори и на най-обикновените Божии изисквания. Можете ли все още да се наричате човешки същества? Ядете храната, която Бог ви осигурява, и дишате кислорода, който Той ви дава, наслаждавате се на Неговата благодат, но в крайна сметка нямате и най-малко познание за Бог. Напротив, вие сте станали негодници, които се съпротивляват на Бог. Това не ви ли прави звяр, по-низък дори от куче? Сред животните има ли такива, които са по-злостни от вас?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Всички, които не познават Бог, са хора, които се съпротивляват на Бог)

Ако ти вярваш в Бог в продължение на много години, но въпреки това никога не си Му се покорявал и не приемаш всички Негови слова, а вместо това искаш Бог да се покори на теб и да действа според твоите представи, тогава ти си най-непокорният от всички, ти си неверник. Как биха могли такива хора да са способни да се покоряват на Божиите дела и слова, които не отговарят на човешките представи? Най-непокорни от всички са онези, които умишлено се противопоставят и съпротивляват на Бог. Те са враговете на Бог, антихристите. Тяхната нагласа винаги е враждебна към новото Божие дело; те никога нямат и най-малката склонност да се покорят, нито някога с радост са се покорявали или смирявали. Те смятат, че превъзхождат всички останали и никога не се покоряват на никого. Пред Бог те се смятат за най-добрите в проповядването на словото и за най-умелите в работата върху другите. Никога не изхвърлят притежаваните от тях „съкровища“, а се отнасят към тях като към семейни реликви за поклонение, за проповядване пред другите и ги използват, за да поучават онези глупаци, които ги боготворят. В църквата наистина има известен брой такива хора. Може да се каже, че те са „непобедими герои“, поколение след поколение пребиваващи в Божия дом. Те възприемат проповядването на словото (доктрината) като свой най-висш дълг. Година след година, поколение след поколение, те се занимават с енергичното изпълнение на своя „свещен и ненарушим“ дълг. Никой не се осмелява да ги докосне; нито един човек не се осмелява да ги упрекне открито. Те се превръщат в „царе“ в Божия дом и безчинстват, като тиранизират другите от епоха на епоха. Тази глутница демони се стреми да обедини усилията си и да разруши делото Ми; как мога да позволя на тези живи дяволи да съществуват пред очите Ми? Дори онези, които са само наполовина покорни, не могат да продължат до края на дните, още по-малко тези тирани без ни най-малко покорство в сърцата си! Божието дело не се печели лесно от човек. Дори да използват цялата сила, която имат, хората могат да спечелят само една малка част от него, която в крайна сметка им позволява да бъдат доведени до съвършенство. Какво да кажем тогава за децата на архангела, които се опитват да унищожат Божието дело? Нима те нямат още по-малка надежда да бъдат придобити от Бог? Моята цел в делото на завоеванието не е единствено да завоювам заради самото завоевание, а да завоювам, за да разкрия праведността и неправедността, да получа доказателство за наказанието на човека, да осъдя злите хора и освен това да завоювам заради усъвършенстването на онези, които доброволно се покоряват. Накрая всички ще бъдат разделени според вида си, а усъвършенствани ще бъдат онези, чиито мисли и идеи са изпълнени с послушание. Това е делото, което в крайна сметка ще бъде извършено. Междувременно онези, чието всяко действие е непокорно, ще бъдат наказани и изпратени да горят в огньове, подложени на вечно проклятие. Когато това време настъпи, онези „велики и непобедими герои“ от миналите векове ще се превърнат в най-низшите и отбягвани „слаби и безсилни страхливци“. Само това може да онагледи всеки аспект на Божията правда и Неговия нрав, който е ненакърним от човека, и само това може да успокои омразата в сърцето Ми. Не сте ли съгласни, че това е напълно разумно?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Онези, които се покоряват на Бог с искрено сърце, несъмнено ще бъдат спечелени от Него)

Всички онези, които не се стремят към покорство пред Бог във вярата си, Му се противопоставят. Бог иска хората да търсят истината, да жадуват за Неговите думи, да ядат и пият Неговите думи и да ги прилагат на практика, за да могат да постигнат покорство към Бог. Ако това са истинските ти намерения, тогава Бог със сигурност ще те издигне и със сигурност ще бъде милостив към теб. Това е несъмнено и непроменимо. Ако намерението ти не е да се покориш на Бог и имаш други цели, тогава всичко, което казваш и правиш — твоите молитви към Бог и дори всяко твое действие — ще бъде противопоставяне срещу Него. Може да си любезен и вежлив, всяко твое действие и израз може да изглеждат правилни и може да изглежда, че си покорен, но когато става въпрос за твоите намерения и твоите възгледи относно вярата в Бог, всичко, което правиш, е в противовес на Бог; всичко, което правиш, е зло. Хората, които изглеждат послушни като овце, но в чиито сърца се таят зли намерения, са вълци в овчи кожи. Те директно обиждат Бог и Бог няма да пощади нито един от тях. Светият Дух ще разкрие всеки един от тях и ще покаже на всички, че онези, които са лицемери, Светият Дух със сигурност ще ги отритне. Не се тревожи: Бог ще си разчисти сметките и ще се справи с всеки един от тях на свой ред.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Във вярата си в Бог трябва да Му се покориш)

Хората имат покварен нрав и дори да имат решимостта да се покорят на Бог, то тяхното покорство е ограничено, относително, а също така спорадично, преходно и условно. То не е безусловно. А когато нравът е покварен, непокорството е особено силно. Такива хора признават Бог, но не могат да Му се покорят и са готови да се вслушат в Неговите слова, но не могат да им се покорят. Те знаят, че Бог е добър и искат да Го обикнат, но не могат. Не могат да се вслушат напълно в Бог, не могат да оставят на Бог да устройва всичко и продължават да разчитат на своя собствен избор, да таят свои намерения и мотиви, да имат свои планове, идеи и начин на вършене на нещата. А когато имат свой начин на вършене на нещата и свои методи, те просто няма как да се покорят на Бог. Те могат да действат единствено спрямо своите собствени идеи и да се бунтуват срещу Бог. Толкова непокорни са хората! Така че природата на човек не се състои просто от един покварен нрав, отличаващ се с повърхностна самоправедност, самомнение, гордост или случайни лъжи и измами към Бог — не, човешката същност вече се е превърнала в същността на Сатана. Как архангелът предаде Бог в далечното минало? Ами хората в днешно време? Честно казано, независимо дали можете да го приемете или не, хората в наши дни не просто напълно предават Бог досущ както Сатана, но също така са открито враждебно настроени към Бог в сърцата си, в мислите си и в идеологиите си. Това е покварата на Сатана спрямо човешкия род и превръщането му в дяволи; хората действително са се превърнали в изчадия на Сатана. Може би ще кажете: „Ние не сме враждебно настроени към Бог. Ние се вслушваме в словата Му“. Това е повърхностно; само изглежда, че се вслушваш в словото на Бог. В интерес на истината, когато общувам официално и говоря, повечето хора нямат свои представи, държат се добре и са покорни, но представите им започват да се зараждат, когато говоря и правя нещата в нормалната човешка природа или живея и действам в нормалната човешка природа. И въпреки че искат да направят място за Мен в сърцата си, те не могат да Ме приютят и независимо как се разговаря за истината, те не могат да се освободят от своите представи. Това показва, че човек може да се покори на Бог само относително, а не безусловно. Знаеш, че Той е Бог и че въплътеният Бог трябва да има нормална човешка природа — тогава защо не можеш да се покориш изцяло на Бог? Въплътеният Бог е Христос, Човешкият син, и Той притежава както божественост, така и нормална човешка природа. Видимо Той притежава нормална човешка природа, но божествеността Му живее и действа в рамките на нормалната човешка природа. Сега Бог се въплъти като Христос, притежаващ както божественост, така и човешка природа. Въпреки това някои хора са способни да се покоряват само на някои от Божествените Му слова и дела, като възприемат единствено Божествените Му слова и проникновения Му език като Божие слово, а в същото време не се интересуват от някои от Неговите слова и дела в нормалната човешка природа. Някои хора дори таят идеи и представи в сърцата си и вярват, че Божието слово се състои само от Божествения Му език, но не и от човешкия Му език. Дали такива хора могат да приемат всички истини, изразени от Бог? Може ли да бъдат пречистени и доведени до съвършенство от Бог? Не може, защото разбиранията на тези хора са абсурдни и те не са способни да придобият истината. Казано накратко, вътрешният свят на човека е подчертано сложен, а въпросите за непокорството са изключително сложни — няма нужда да навлизам в подробности.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

Щом хората станат надменни по природа и същност, те често могат да се бунтуват срещу Бог и да Му се противопоставят, да не слушат Неговите слова, да създават представи за него, да правят неща, които Го предават, и неща, които ги самовъзвеличават и свидетелстват за самите тях. Ти казваш, че не си надменен, но да предположим, че ти е дадена църква и ти е позволено да я ръководиш. Да предположим, че не съм те кастрил и че никой в Божието семейство не те е критикувал, нито ти е помагал: след като я водиш известно време, ще привлечеш хората към себе си и ще ги накараш да ти се подчиняват, дори до степен на възхищение и благоговение. И защо би направил това? Това ще бъде определено от твоята природа. То няма да бъде нищо друго освен естествено разкриване. Не ти е нужно да научиш това от другите, нито има нужда те да те научат на него. Не се нуждаеш от други хора, които да те инструктират или да те принуждават да направиш това. Такава ситуация възниква естествено. Всичко, което правиш, е да караш хората да те възвеличават, да те хвалят, да ти се покланят, да ти се подчиняват и да те слушат във всичко. Когато ти се позволи да бъдеш водач, това естествено води до тази ситуация и тя не може да бъде променена. А как възниква тази ситуация? Тя се определя от надменната природа на човека. Проявата на надменност е бунт и съпротива спрямо Бог. Когато хората са надменни, самонадеяни и самоправедни, те ще създават свои собствени независими царства и ще правят нещата по какъвто си искат начин. Те също така ще поемат други хора в ръцете си и ги привличат в прегръдките си. Щом хората могат да правят такива надменни неща, това просто доказва, че същността на тяхната надменна природа е тази на Сатана — тя е на архангела. Когато надменността им достигне определено ниво, те вече няма да имат място за Бог в сърцата си и ще Го оставят настрана. Тогава те ще искат да бъдат Бог и ще карат хората да им се подчиняват, и ще станат точно като архангела. Ако притежаваш такава сатанинска надменна природа, Бог няма да има място в сърцето ти. Дори и да вярваш в Бог, Той вече няма да те разпознава, ще те приеме за зъл човек и ще те отстрани.

Ние сме проповядвали евангелието многократно на много водачи в религиозния свят, но независимо от начина, по който общуваме с тях по отношение на истината, те не го приемат. Защо това е така? Това е така, защото тяхната арогантност е станала втора природа и Бог вече няма място в сърцата им. Някои хора могат да кажат: „Хората, които са под ръководството на определени пастори в религиозния свят, наистина имат голяма мотивация. Сякаш Бог наистина е сред тях“. Мислиш ли, че да имаш ентусиазъм е същото като да имаш мотивация? Колкото и възвишени да звучат тези пасторски теории, те познават ли Бог? Ако наистина се бояха от Бог дълбоко в себе си, щяха ли да карат хората да ги следват и да ги възвеличават? Щяха ли да могат да контролират други хора? Щяха ли да се осмеляват да пречат на другите да търсят истината и да изследват истинския път? Ако те вярват, че Божиите овце са всъщност техни и че всички трябва да ги слушат, тогава не е ли истина, че се смятат за Бог? Такива хора са по-лоши дори от фарисеите. Не са ли те истински антихристи? По този начин тяхната арогантност е пагубна и може да ги накара да вършат предателски неща. Не се ли случват такива неща между вас? Можете ли да впримчите хората по този начин? Ти би могъл, но просто не ти е дадена възможност, и непрекъснато те кастрят, така че не би посмял. Някои хора също така се самовъзвеличават по заобиколни начини, но говорят много умно, така че обикновените хора не могат да го различат. Някои хора са толкова арогантни, че казват: „Недопустимо е някой друг да ръководи тази църква! Бог трябва да мине през мен, за да дойде тук, и Той може да ви проповядва само след като Му обясня ситуацията в тази църква. Освен мен, никой друг не може да дойде тук и да ви напои“. Какво намерение се крие зад изричането на това? Какъв вид нрав разкрива то? Това е арогантност. Когато хората постъпват така, с поведението си се противопоставят и опълчват на Бог. По този начин арогантният нрав на хората определя, че те ще се самовъзвеличават, ще се бунтуват срещу Бог и ще Го предават, ще впримчват другите, ще ги съсипват и ще се самоунищожават. Ако умрат непокаяни, накрая ще бъдат отстранени. Не е ли опасно човек да има арогантен нрав? Ако имат арогантен нрав, но са в състояние да приемат истината, тогава все още има възможност да бъдат спасени. Те трябва да минат през правосъдие и наказание и да отхвърлят покварения си нрав, за да постигнат истинско спасение.

Някои хора винаги казват: „Защо Бог използва правосъдие и наказание, за да спаси хората в последните дни? Защо словата на правосъдие са толкова строги?“. Има една мъдра мисъл, която може би знаете: „Божието дело е различно за всеки човек. То е гъвкаво и Той не се придържа към правилата“. Делото на правосъдие и наказание в последните дни е насочено предимно към арогантната природа на хората. Арогантността обхваща много неща, много покварени нрави. Правосъдието и наказанието са насочени директно към думата „арогантност“, за да се премахне напълно арогантния нрав на хората. Накрая хората няма да се бунтуват срещу Бог, нито ще Му се противопоставят, така че няма да се стремят да създадат свои собствени независими царства, нито ще се самовъзвеличават или ще свидетелстват за себе си, нито ще действат подло, нито ще имат прекомерни искания от Бог — по този начин те ще са отхвърлили своя арогантен нрав.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Надменната природа е в основата на съпротивата на човека спрямо Бог)

Макар на пръв поглед да вярваш в Бог и да изпълняваш дълга си, светските и сатанински мисли, възгледи, начини на общуване с хората и поквареният нрав вътре в теб така и не са прочистени и ти все още си изпълнен със сатанински неща. Продължаваш да живееш според тях и затова духовният ти ръст е все още малък. Все още се намираш в опасна фаза и още не си подсигурен, нито си в безопасност. Докато имаш сатанински нрав, ще продължаваш да се противопоставяш на Бог и да Го предаваш. За да разрешиш този проблем, първо трябва да разбереш кои неща са зли и идват от Сатана, как вредят те, защо Сатана ги прави, от какви отрови страдат хората, когато ги приемат, и в какво ще се превърнат те, както и какви иска Бог да са хората, кои неща са от нормалната човешка природа, кои неща са положителни и кои — негативни. Ще имаш път само ако имаш проницателност и ако си способен да виждаш ясно тези неща. Освен това, от положителна гледна точка, трябва да изпълняваш дълга си активно, като проявяваш искреност и отдаденост. Не хитрувай и не се отпускай, не подхождай към дълга си или към това, което Бог ти е поверил, с възгледите на невярващите или с философията на Сатана. Трябва да ядеш и да пиеш повече Божии слова, да се стремиш да разбереш всички аспекти на истината и ясно да разбереш какво означава да изпълняваш дълг, а след това да практикуваш и да навлезеш във всички аспекти на истината, докато изпълняваш дълга си, и постепенно да опознаеш Бог, Неговото дело и Божия нрав. Така вътрешното ти състояние неусетно ще се промени, в теб ще има повече положителни и по-малко негативни неща, а способността ти да разпознаваш нещата ще стане по-силна от преди. Когато духовният ти ръст достигне до това ниво, ще имаш проницателност за всички видове хора, събития и неща на този свят и ще си способен да прозреш същността на проблемите. Ако гледаш филм на невярващия свят, ще си способен да разбереш от какви отрови могат да пострадат хората, след като го гледат, както и какво възнамерява Сатана да внуши на хората и да насади в тях чрез тези средства и тенденции и какво у тях възнамерява да подкопае. Постепенно ще успееш да прозреш тези неща. Когато гледаш филма, няма да се отровиш, ще вникнеш в него и тогава наистина ще имаш духовен ръст.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Вярата в Бог трябва да започне с прозрение за злите светски тенденции)

Много хора винаги са следвали и вярвали по този начин и са се държали добре през времето, в което са следвали Бог, но това не определя какво ще се случи в бъдеще. Това е така, защото никога не си наясно с „ахилесовата пета“ на човека или с нещата в природата на човека, които могат да се противопоставят на Бог, и преди да те доведат до бедствие, оставаш в неведение за тях. Тъй като проблемът с твоята природа, която се противопоставя на Бог, остава нерешен, това е предпоставка да си навлечеш бедствие и е възможно, когато пътуването ти приключи и Божието дело завърши, да направиш това, което най-силно се противопоставя на Бог, и да изречеш богохулства срещу Него, а така да бъдеш заклеймен и отстранен. В последния, най-опасен момент Петър се опита да избяга. По онова време той не разбираше Божието намерение и планираше да оцелее и да върши работата на църквите. По-късно Исус му се яви и му каза: „Ще оставиш ли още веднъж да Ме разпънат заради теб?“. Тогава Петър разбра Божието намерение и бързо се покори. Да речем, че в онзи момент той е имал свои искания и беше казал: „Не искам да умирам сега, страхувам се от болката. Не Те ли разпнаха заради нас? Защо искаш да ме разпънат? Мога ли да бъда пощаден от разпятие?“. Ако беше поставил такива искания, то извървяният от него път щеше да е напразен. Но Петър винаги се покоряваше на Бог и търсеше Неговото намерение, и накрая го разбра и се покори напълно. Ако Петър не беше потърсил Божието намерение и беше действал според собственото си мислене, той щеше да поеме по грешния път. Хората нямат вродената способност да разберат директно Божиите намерения, но ако не се покорят, след като разберат истината, тогава те предават Бог.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Хората изискват твърде много от Бог)

Хората не могат да променят собствения си нрав; те трябва да преминат през съда и наказанието, страданието и облагородяването на Божиите слова или да бъдат дисциплинирани и кастрени от Неговите слова. Само тогава те могат да постигнат покорство и вярност към Бог и повече да не бъдат повърхностни спрямо Него. Именно при облагородяването на Божиите слова се променя нравът на хората. Само чрез разкриването, правосъдието, дисциплинирането и кастренето, осъществявани с Неговите слова, те вече няма да се осмеляват да действат прибързано, а ще станат стабилни и уравновесени. Най-важният момент е, че те са способни да се покорят на настоящите Божии слова и на Неговото дело, дори то да не е в съответствие с човешките представи, те са способни да оставят тези представи настрана и с готовност да се покорят.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Хората, чиито нрав е променен, са тези, които са навлезли в реалността на Божиите слова)

Именно чрез съда и наказанието на словото човекът е придобит от Бог, а чрез облагородяването, съда и разобличаването на словото са напълно разкрити всички нечистотии, възприятия, мотиви и лични надежди, които съществуват в човешките сърца. […] Например, когато хората научиха, че произхождат от Моав, те започнаха да се оплакват, вече не се стремяха към живота и станаха крайно негативни. Не показва ли това, че човечеството все още не е готово напълно да се покори на Божия суверенитет? Не се ли състои точно в това тяхната покварена сатанинска природа? Когато не си бил наказван, ръцете ти са били вдигнати по-високо от тези на всички останали — дори от тези на Исус. И си викал с висок глас: „Бъди възлюбен син на Бог! Бъди Божи довереник! По-скоро ще умрем, отколкото да се поклоним на Сатана! Да се опълчим срещу стария Сатана! Да се опълчим срещу големия червен змей! Нека големият червен змей бъде напълно лишен от властта си! Нека Бог ни направи пълноценни!“. Твоите викове бяха по-силни от тези на всички останали. Но после дойде времето на наказанието и отново се разкри поквареният нрав на хората. Тогава виковете им утихнаха и те вече нямаха никаква решителност. Такава е човешката поквара; тя е по-дълбока от греха — насадена е от Сатана и е дълбоко вкоренена в човека. Не е лесно за човека да осъзнае греховете си; той не е в състояние да разпознае дълбоко вкоренената си природа. Този резултат може да се постигне единствено чрез съд чрез словото. Само по този начин човек може постепенно да бъде променен оттук насетне.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тайнството на въплъщението (4))

Промяната на човешкия нрав започва с познанието за човешката същност и чрез промени в мисленето, природата и мисловната нагласа на човека, т.е. чрез фундаментални промени. Само по този начин ще се постигнат истински промени в нрава на човека. Основната причина за появата на покварени нрави в човека е подвеждането, покварата и отровата на Сатана. Човекът е бил ограничен и контролиран от Сатана и страда от огромните вреди, които Сатана е нанесъл на неговото мислене, морал, проницателност и разум. Човекът се противопоставя на Бог и не може да приеме истината именно поради това, че нещата, които са фундаментални за човека, са покварени от Сатана и са напълно различни от това, което Бог е създал първоначално. Следователно промените в нрава на човека трябва да започнат с промени в неговото мислене, проницателност и разум, които ще променят познанието му за Бог и познанието му за истината.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Да имаш непроменен нрав означава да си във вражда с Бог)

Ако искате да се стремите към промяна в нрава си, трябва да познавате своята природа. „Вълкът не може да промени нрава си“. Недейте да приемате, че природата може да се промени. Ако природата на даден човек е твърде лоша, той никога няма да се промени и Бог няма да го спаси. За какво се отнася промяната в нрава? Тя се отнася за човек, който обича истината, приема правосъдието и наказанието на Божиите слова и преминава през всякакви страдания и облагородяване, докато преживява Божието дело и се очиства от сатанинските отрови в себе си, напълно отхвърля покварения си нрав и е способен да се покори на Божиите слова и на всичко устроено и подредено от Бог, и никога повече да не се бунтува или противопоставя. Това е промяна в нрава. Ако природата на човека е много лоша и той е зъл, тогава Бог няма да го спаси и Светият Дух няма да работи в него. Тоест това е все едно лекар да лекува пациент. Човек, който има възпаление, може да бъде лекуван, но човек, който развие рак, не може да бъде спасен. Промяната в нрава означава, че понеже човек обича истината и може да я приеме, накрая той опознава своята природа, която е бунтовна спрямо Бог и Му се противопоставя. Човекът разбира, че хората са твърде дълбоко покварени, разбира тяхната абсурдност и измамност, както и нищетата и окаяното им състояние, и накрая разбира човешката природа същност. Като знае всичко това, той става способен напълно да се отрече и да се опълчи на себе си, да живее според Божието слово и във всичко да практикува истината. Това е човек, който познава Бог, и чийто нрав е променен.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да опознаем човешката природа)

Когато разкриеш покварения си нрав, когато имаш мисли и идеи, които се опълчват на Бог, когато имаш състояния и възгледи, които си съперничат с Бог, когато имаш състояния, в които разбираш Бог погрешно или Му се противопоставяш и опълчваш, Бог ще те порицае, ще те съди, а понякога дори ще те дисциплинира и ще те накаже. Каква е целта на дисциплинирането и порицанието ти? (Да ни накарат да се покаем и да се променим.) Да, целта е да те накарат да се покаеш. Онова, което се постига чрез твоето дисциплиниране и порицание е, че ти се дава възможност да направиш обрат в своя път. Целта е да те накара да разбереш, че мислите ти са човешки представи и че те са погрешни; мотивите ти са родени от Сатана, произтичат от човешката воля, не са съгласно истината, не съответстват на Бог, не могат да удовлетворят Божиите намерения, противни и омразни са на Бог, предизвикват Неговия гняв и дори Неговото проклятие. След като осъзнаеш това, трябва да промениш мотивацията и отношението си. А как се променят те? На първо място, трябва да се покориш на начина, по който Бог се отнася към теб, както и на средата и хората, на събитията и нещата, които Той наглася за теб. Не търси кусури, не поднасяй обективни извинения и не бягай от отговорностите си. На второ място, търси истината, която хората трябва да практикуват и в която трябва да навлизат, когато Бог върши своето дело. Бог иска от теб да разбираш тези неща. Той иска от теб да признаеш покварения си нрав и сатанинската си същност, за да можеш да се покориш на средата, която Той подрежда за теб, и в крайна сметка, да можеш да практикуваш в съответствие с Неговите намерения и изискванията Му към теб. Тогава ще си издържал изпитанието. След като престанеш да се противопоставяш и да заставаш срещу Него, вече няма да спориш с Бог и ще можеш да се покориш. Когато Бог каже: „Махни се от Мене, Сатана“, ти отговаряш: „Ако Бог казва, че съм Сатана, значи съм Сатана. Макар да не разбирам какво съм сторил погрешно или защо Бог казва, че съм Сатана, Той ми заповядва да се махна от Него, така че няма да се колебая. Трябва да търся желанията на Бог“. Когато Бог каже, че природата на твоите действия е сатанинска, ти казваш: „Признавам всичко, което казва Бог, приемам го изцяло“. Какво отношение е това? Това е покорство. Покорство ли е, когато си способен да приемеш с неохота словата на Бог, че си дявол и Сатана, но не можеш да приемеш — и не си способен да се покориш — когато Той ти казва, че си звяр? Покорството означава пълно съгласие и приемане, а не спорене или поставяне на условия. То означава да не се анализира причинно-следствената връзка, независимо от обективните причини, а да се занимавате само с приемането. Когато хората са постигнали такова покорство, те са близо до истинската вяра в Бог. Колкото повече Бог действа и колкото повече ти преживяваш, толкова по-реално става за теб Божието господство над всички неща, толкова по-голямо ще става твоето доверие в Бог и толкова повече ще чувстваш, че „всичко, което Бог прави, е добро, нищо от това не е лошо. Не трябва да избирам и да подбирам, а да се покорявам. Моя отговорност, мое задължение, мой дълг е да се покорявам. Ето какво трябва да правя като сътворено същество. Ако не мога дори да се покоря на Бог, тогава какво съм аз? Аз съм звяр, аз съм дявол!“. Не показва ли това, че сега имаш истинска вяра? След като достигнеш до този етап, ще бъдеш неопетнен и за Бог ще бъде лесно да те използва, а и на теб ще ти е лесно да се покориш на устроеното от Бог. Когато получиш Божието одобрение, ще можеш да се сдобиеш с Неговите благословии.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Истинско доверие се постига само с истинско покорство)

Макар че не е лесно да промениш човешката природа, ако хората могат да разграничат и да прозрат разкриваните покварени нрави, и ако могат да търсят истината, за да ги разрешат, то те постепенно могат да променят нравите си. След като човекът е постигнал промяна в своя живот нрав, все по-малко неща в него ще се противопоставят на Бог. Целта на анализирането на човешката природа е да се променят нравите му. Вие не сте проумели тази цел и си мислите, че само с анализ и разбиране на природата си можете да се покорите на Бог и да възстановите разума си. Всичко, което вършите, е да прилагате слепешком правила! Защо просто не разобличавам човешката надменност и самоправедност? Защо трябва и да анализирам покварената им природа? Проблемът няма да бъде решен, ако само разобличавам тяхната надменност и самоправедност. Обаче ако анализирам природата им, вече ще бъде обхванат широк кръг от аспекти и ще бъдат включени всички покварени нрави. Не става дума само за тесния кръг от самоправедност, самомнителност и надменност. Природата включва много повече от това. Добре би било тогава, ако хората могат да осъзнаят колко много покварени нрави разкриват в различните си искания към Бог, тоест в прекомерните си желания. Щом разберат собствената си природа същност, хората ще могат да мразят и отричат себе си, с лекота ще променят покварените си нрави и ще имат път. В противен случай никога няма да изровите първопричината и само ще казвате, че това е самоправедност, надменност, гордост или пълна липса на отдаденост. Може ли само с говорене за такива повърхностни неща да се реши проблемът ти? Нужно ли е да се обсъжда природата на човека? Каква беше природата на Адам и Ева в началото? У тях нямаше съзнателна съпротива, още по-малко откровено предателство. Не знаеха какво означава да се съпротивляваш на Бог, още по-малко пък какво е да Му се покориш. Каквото и да разпространяваше Сатана, те го приемаха в сърцето си. Днес Сатана е покварил до такава степен човечеството, че хората могат да се опълчват на Бог и да Му се противят за всяко нещо, като измислят всякакви начини да Му се противопоставят. Очевидно е, че природата на човека е досущ като тази на Сатана. Защо казвам, че природата на човека е тази на Сатана? Сатана е този, който се противопоставя на Бог, и тъй като хората имат сатанинска природа, те са от Сатана. Макар че хората може и да не вършат умишлено неща, с които се противопоставят на Бог, поради сатанинската им природа всички техни мисли се противят срещу Бог. Дори и нищо да не вършат, те пак се противопоставят на Бог, защото вътрешната същност на човека се е изменила в съпротива срещу Бог. Следователно съвременният човек се различава от новосъздадения човек. Преди в хората нямаше съпротива и предателство, бяха изпълнени с живот и не се ръководеха от някаква сатанинска природа. Ако в хората ги няма влиянието или смущението на сатанинската природа, каквото и да вършат, то не може да се приеме за противопоставяне на Бог.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Хората изискват твърде много от Бог)

Ако познанията на хората за самите тях са твърде повърхностни, те ще открият, че е невъзможно да разрешават проблеми и техният живот нрав просто няма да се променят. Необходимо е човек да се познава в дълбочина, което означава опознаване на собствената природа: от какви елементи е съставена тази природа, как са възникнали те и откъде са дошли. Нещо повече, наистина ли си способен да намразиш тези неща? Виждал ли си собствената си грозна душа и нечестивата си природа? Ако наистина си способен да видиш истината за себе си, тогава ще намразиш себе си. Когато се намразиш и след това практикуваш Божието слово, ще можеш да се опълчиш на плътта и да имаш силата да практикуваш истината, без да смяташ, че е непосилна. Защо много хора следват своите плътски предпочитания? Тъй като се смятат за доста добри, като усещат, че действията им са правилни и оправдани, че нямат грешки и дори че са абсолютно прави, те са способни да действат с мисълта, че справедливостта е на тяхна страна. Когато човек узнае каква е истинската му същност — колко грозна, колко презряна и колко жалка е — тогава той не се гордее прекалено много със себе си, не е толкова ужасно високомерен и не е толкова доволен от себе си, както преди. Такъв човек мисли: „Трябва да съм сериозен и земен в практикуването на някои от Божиите слова. Иначе няма да отговарям на стандарта за човешко същество и ще се срамувам да живея в Божието присъствие“. Тогава човек наистина вижда колко е нищожен, колко е незначителен. В този момент ще му стане лесно да практикува истината и той ще изглежда донякъде като човека, който трябва да бъде. Само когато истински намразят себе си, хората могат да се опълчат на плътта си. Ако не се намразят, няма да бъдат способни да се опълчат на плътта. Да се намразиш истински не е лесна работа. Има няколко неща, които трябва да могат да се открият у тях. Първо, познаване на собствената природа, и второ, осъзнаване на това колко беден и жалък е човекът, колко е нищожен и незначителен и колко жалка и мръсна е душата му. Когато човек напълно разбере какъв е в действителност и този резултат бъде постигнат, тогава той наистина получава разбиране за себе си и може да се каже, че е опознал себе си напълно. Едва тогава човек може наистина да намрази себе си, да стигне дотам да се прокълне и наистина да почувства, че толкова дълбоко е покварен от Сатана, че дори не прилича на човешко същество. Тогава един ден, когато се появи заплахата от смърт, такъв човек ще си помисли: „Това е Божието справедливо наказание. Бог наистина е праведен. Наистина трябва да умра!“. В този момент той няма да се оплаква, още по-малко ще се оплаква от Бог, а просто ще разбира, че е толкова беден и жалък, толкова мръсен и покварен, че трябва да бъде отстранен и унищожен от Бог, а на душа като неговата не подобава да живее на земята. Следователно този човек няма да се оплаква от Бог, нито ще Му се съпротивлява, още по-малко ще Го предаде.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

Съветвам ви да придобиете по-добро разбиране за съдържанието на управленските закони и да направите усилие да узнаете нрава на Бог. Ако не, ще ви бъде трудно да държите устните си запечатани, езиците ви ще се въртят твърде волно с шумни приказки и вие неволно ще оскърбите нрава на Бог и ще паднете в тъмнината, като ще изгубите присъствието на Светия Дух и светлината. Понеже сте безпринципни в действията си, понеже вършиш и казваш каквото не трябва, ще получиш подобаващо възмездие. Трябва да знаеш, че макар и да си безпринципен в думите и делата си, Бог е високо принципен и в двете. Причината да получиш възмездие е, че си оскърбил Бог, а не човек. Ако в живота си извършиш множество оскърбления срещу нрава на Бог, тогава неизбежно ще станеш дете на ада. За хората може да изглежда, че само си извършил няколко постъпки, които са в разрез с истината, и нищо повече. Осъзнаваш ли обаче, че в очите на Бог вече си някой, за когото няма повече принос за грях? Тъй като си нарушил управленските закони на Бог повече от веднъж и при това не си дал признак на разкаяние, за теб няма друго средство освен да се провалиш в ада, където Бог наказва хората. Малък брой хора, докато са следвали Бог, са извършили някои постъпки в нарушение на принципи, но след като са били кастрени и са им били дадени напътствия, постепенно са открили собствената си поквара, впоследствие са влезли в правия път на истинността и до днес са стъпили здраво на него. Такива хора са онези, които ще останат накрая. Независимо от това, именно честните са тези, които търся; ако си честен и принципен в постъпките си човек, тогава можеш да бъдеш довереник на Бог. Ако в действията си не оскърбяваш Божия нрав и търсиш Божиите намерения, и имаш богобоязливо сърце, тогава вярата ти е на нужното ниво. Който не се бои от Бог и няма сърце, което трепери от ужас, е много вероятно да наруши управленските закони на Бог. Мнозина служат на Бог по силата на увлечението си, но нямат разбиране за управленските закони на Бог и още по-малко — представа за дълбоките значения на Неговите слова. И така, с добрите си намерения в крайна сметка те често вършат неща, които смущават управлението на Бог. В сериозните случаи те биват отлъчени от Божия дом, лишени от всякакъв друг шанс да Го следват и захвърлени в ада, което слага край на всяка връзка с Божия дом. Тези хора вършат работа в Божия дом по силата на своите невежи добри намерения и в крайна сметка разгневяват нрава на Бог. Хората донасят в Божия дом своите начини да служат на държавните чиновници и владетелите и се опитват да ги използват, като суетно си мислят, че те могат да бъдат прилагани тук с лекота и без усилие. Те никога не си представят, че Бог няма нрава на агне, а на лъв. Затова онези, които се свързват с Бог за първи път, са неспособни да общуват с Него, защото сърцето на Бог е различно от това на човека. Едва след като разбереш много истини, можеш да опознаваш Бог постоянно. Това познание не се състои от думи и учения, но може да се използва като съкровище, чрез което влизаш в близки отношения на доверие с Бог, и като доказателство, че Бог ти се радва. Ако ти липсва истинността на познанието и не си въоръжен с истината, тогава твоето пламенно служене може да ти навлече единствено омразата и отвращението на Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Три увещания)