Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

Трябва да виждате антихристите ясно и да ги разпознавате правилно. Трябва да знаете как да разпознавате различните проявления на антихристите и в същото време трябва ясно да знаете, че вашата собствена природа същност има много общи неща с антихристите. Това е така, защото всички вие принадлежите към човечеството, което е покварено от Сатана, и единствената разлика е, че антихристите са напълно под контрола на Сатана и са се превърнали в негови съучастници и говорят от негово име. Ти също принадлежиш към поквареното човечество, но си способен да приемеш истината и имаш надежда да постигнеш спасение. По отношение на същността обаче ти имаш много общи неща с антихристите и твоите методи и планове са същите. Само че, след като си чул истината и си слушал проповеди, ти си способен да промениш курса, а способността да промениш курса определя, че имаш надежда да постигнеш спасение — това е разликата между теб и антихристите. Следователно, докато разобличавам антихристите, ти също трябва да правиш сравнение и да разпознаваш кои общи неща имате ти и антихристите и кои проявления, нрав и аспекти на същността споделяте с тях. Като правиш това, нима тогава няма да можеш да познаеш себе си по-добре? Ако винаги се съпротивляваш, като вярваш, че не си антихрист, изпитваш силна ненавист към антихристите и не желаеш да правиш това сравнение или да се самоанализираш и да разбереш какъв път следваш, тогава какво ще бъде последствието? Със сатанински нрав е много вероятно да станеш антихрист. Това е така, защото никой антихрист не се стреми целенасочено да стане антихрист и след това да стане такъв; това е, защото те не се стремят към истината и естествено в крайна сметка следват пътя на антихриста. Нима всички онези в религиозния свят, които не обичат истината, не са антихристи? Всеки един човек, който не се самоанализира и не разбира собствената си природа същност и който вярва в Бог според своите представи и фантазии, е антихрист. След като си поел по пътя на антихриста, след като придобиеш статус, и в съчетание с факта, че имаш някои дарби и знания, и всички ти се възхищават, тогава, с удължаването на времето, което прекарваш в работа, ти заемаш място в сърцата на хората. С разрастването на обхвата на работата, за която отговаряш, ти започваш да водиш все повече хора, придобиваш все повече капитал и тогава се превръщаш в истински Павел. Всичко това зависи ли от теб? Ти не си имал план да следваш този път, но как така несъзнателно си поел по пътя на антихриста? Една важна причина за това е, че ако не се стремиш към истината, със сигурност ще се стремиш към статус и престиж, ще се занимаваш със собствени дела, докато накрая, без да осъзнаваш, ще следваш пътя на антихриста. Ако хората, които следват пътя на антихриста, не променят курса си навреме, тогава, когато придобият статус, е много възможно да станат антихристи — този резултат е неизбежен. Ако не могат да видят този въпрос ясно, тогава са в опасност, защото всеки притежава покварен нрав и всеки обича репутацията и статуса; ако не обичат истината, тогава са много предразположени към падане заради репутацията и статуса. Без правосъдието и наказанието от Бог, всеки би следвал пътя на антихриста и би паднал заради репутацията и статуса, и това е нещо, което никой не може да отрече. Ти казваш: „Имам тези разкривания само от време на време, те са просто временни проявления. Въпреки че имам същата същност като тази на антихристите, аз все пак се различавам от антихристите, защото нямам толкова големи амбиции като тях. Освен това, докато изпълнявам дълга си, аз постоянно се самоанализирам, изпитвам разкаяние и търся истината, и действам в съответствие с истините принципи. Съдейки по поведението си, аз не съм антихрист и не желая да бъда такъв, следователно не мога да стана антихрист“. Може би сега не си антихрист, но можеш ли да гарантираш, че няма да следваш пътя на антихриста и да станеш антихрист? Можеш ли да дадеш такава гаранция? Не, не можеш. И така, как можеш да дадеш такава гаранция? Единственият начин да направиш това е да се стремиш към истината. Как тогава трябва да се стремиш към истината? Имаш ли начин да го направиш? Първо, трябва да признаеш факта, че споделяш същия нрав същност като антихристите. Въпреки че сега не си антихрист, за теб кое е най-пагубното и най-опасното нещо? Това е, че притежаваш същата природа същност като антихристите. Това добро нещо ли е за теб? (Не.) Със сигурност не е. Това е пагубно за теб. Следователно, докато слушаш тези проповеди, разобличаващи различните проявления на антихристите, не мисли, че тези неща нямат нищо общо с теб; това е грешната нагласа. И така, каква нагласа трябва да имаш, за да приемеш тези факти и проявления? Съпоставяй се с тях, признай, че имаш природата същност на антихрист и след това изследвай себе си, за да откриеш кои от твоите проявления и разкривания са идентични с тези на антихристите. Първо, признай този факт — не се опитвай да се маскираш или прикриваш. Пътят, по който вървиш, е пътят на антихриста, така че е в съответствие с фактите да се каже, че си антихрист; просто Божият дом все още не те е окачествил като такъв и ти дава шанс да се покаеш, това е всичко. Разбираш ли? Първо, приеми и признай този факт, а след това това, което трябва да направиш, е да дойдеш пред Бог и да Го помолиш да те дисциплинира и възпира. Не се отдалечавай от светлината на Божието присъствие и не напускай Неговата закрила и по този начин ще бъдеш възпиран от съвестта и разума си, когато вършиш нещата, а също така ще имаш Божиите слова, които да те озаряват, да те водят и да те възпират. Освен това ще имаш делото на Светия Дух, което да те напътства, да подрежда хората, събитията и нещата около теб, за да служат като предупреждения за теб и да те дисциплинират. Как те предупреждава Бог? Бог действа по много начини. Понякога Бог ще те накара да изпитваш очевидно чувство в сърцето си, като ти позволява ясно да осъзнаеш, че трябва да бъдеш възпиран, че не можеш да действаш своеволно, че ако действаш погрешно, ще посрамиш Бог и ще станеш за смях, и така се въздържаш. Нима Бог не те закриля така? Това е един начин. Понякога Бог ще те укорява вътрешно и ще ти представя ясни думи, за да ти каже, че да действаш по този начин е срамно, че Той го ненавижда, че е прокълнато, тоест Той използва ясни думи, за да те укори, така че да направиш сравнение със себе си. Каква е целта на Бог, като те укорява по този начин? Той го прави, за да накара съвестта ти да почувства нещо, и когато почувстваш нещо, ще вземеш предвид въздействието, последствията и собственото си чувство за срам и ще упражниш известно въздържание в действията и практиките си. След като имаш много такива преживявания, ще откриеш, че въпреки че този покварен нрав е вкоренен вътре в хората, когато хората станат способни да приемат истината и ясно да видят истината за собствения си покварен нрав, те могат целенасочено да се опълчат на плътта си; когато хората станат способни да прилагат истината на практика, техният сатанински нрав се пречиства и променя. Сатанинският нрав на човека не е неразрушим или неизменен — когато станеш способен да приемеш истината и да я прилагаш на практика, твоят сатанински нрав естествено ще бъде разбит и заменен. След като вкусиш колко е сладко да се прилага истината на практика, ще си помислиш: „Преди бях толкова безсрамен. Независимо колко нагли бяха думите ми или как се превъзнасях, за да накарам другите да ми се покланят, не изпитвах срам и нямах никакво съзнание след това. Сега чувствам, че да действам по този начин беше погрешно и се посрамих, и имам чувството, че много очи са вперени в мен“. Това е Божие дело. Той ти дава чувство и ти ще се чувстваш сякаш укоряваш себе си, и тогава няма да вършиш зло или да се придържаш към собствения си път. Несъзнателно, твоите начини да се превъзнасяш и да свидетелстваш за себе си намаляват все повече, ти все повече упражняваш самоконтрол и все повече чувстваш, че като действаш по този начин, ти е леко на сърцето и съвестта ти е спокойна — това е да живееш в светлината и вече няма нужда да си на тръни или да използваш лъжи или приятни думи, за да се прикриваш. В миналото лъжеше и поддържаше лъжите всеки ден, за да защитиш репутацията си. Всеки път, когато кажеше лъжа, трябваше след това да поддържаш тази лъжа, толкова се страхуваше, че може да се издадеш. Резултатът от това беше, че казваше все повече лъжи и по-късно трябваше да полагаш големи усилия и да си блъскаш главата, за да поддържаш лъжите си; живееше живот, който не приличаше нито на човешки, нито на демонски, и беше толкова изтощителен! Сега се стремиш да бъдеш честен човек и можеш да отвориш сърцето си и да говориш неща, които са реални. Няма нужда да казваш лъжи и да поддържаш лъжите си всеки ден, вече не си възпиран от лъжи, страдаш много по-малко, живееш живот, който е все по-спокоен, волен и освободен, най-дълбоко в сърцето си се наслаждаваш на чувства на мир и радост — ти вкусваш сладостта на този живот. И докато вкусваш сладостта на този живот, твоят вътрешен свят вече не е измамен, нечестив или фалшив. Вместо това сега си готов да дойдеш пред Бог, молиш се на Бог и търсиш истината, когато имаш проблем, можеш да го обсъждаш с другите, когато имаш проблем, и вече не действаш едностранно или произволно. Все повече чувстваш, че начинът, по който си вършил нещата преди, е бил презрян и повече не искаш да правиш нещата така. Вместо това действаш по начин, който е в съгласие с истината, с разума и с Божиите намерения; начинът, по който действаш, се е променил. Когато си способен да постигнеш тези неща, нима това не означава, че си се отклонил от пътя на антихриста? И когато си се отклонил от пътя на антихриста, нима това не означава, че си поел по пътя на спасението? Когато си поел по пътя на спасението и често идваш пред Бог, твоята нагласа, намерение, гледна точка, твоите житейски цели и посока в живота вече не са в противоречие с Бог, ти започваш да обичаш положителните неща и започваш да обичаш справедливостта, праведността и истината. Когато това се случи, дълбините на сърцето ти и съкровените ти мисли са започнали да се преобразяват. Когато си поел по пътя на спасението, можеш ли все пак да станеш антихрист? Можеш ли все пак умишлено да се съпротивляваш на Бог? Не, не можеш и вече си извън опасност. Само като влязат в това състояние, хората ще бъдат на правилния път на вяра в Бог и само като търсят и приемат истината по този начин, могат да се отърват от проблемите, контрола и смущенията, причинени от тяхната сатанинска природа и природата на антихрист.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Четвърта точка: те се превъзнасят и свидетелстват за самите себе си)

Как може да бъде разрешен проблемът с това, че хората вървят по пътя на антихристите? (От една страна, те трябва да разберат този въпрос и когато разкрият мисли на стремеж към статус, да дойдат пред Бог да се молят. Освен това те трябва да се разкрият пред братята и сестрите и след това съзнателно да се опълчат на тези неправилни мисли. Трябва също така да поискат от Бог да ги съди, наказва, кастри и дисциплинира. Тогава ще са способни да тръгнат по верния път.) Това е доста добър отговор. Това обаче не е лесно да се постигне, а още по-трудно е то за онези, които твърде много обичат репутацията и статуса. Не е лесно да се избавиш от репутацията и статуса — хората могат да постигнат това само като се стремят към истината. Само като разбира истината, човек може да опознае себе си, ясно да види празнотата на стремежа към слава, изгода и статус, както и истината за покварата на човечеството. Едва когато човек наистина опознае себе си, може да изостави статуса и репутацията. Не е лесно да се избавиш от покварения си нрав. Ако си осъзнал, че ти липсва истината, че си пълен с недостатъци и че разкриваш твърде много поквара, но въпреки това не полагаш никакви усилия да се стремиш към истината, а се прикриваш и лицемерничиш, като подвеждаш хората да вярват, че можеш да направиш всичко, това ще те изложи на опасност и рано или късно ще дойде време, когато ще се сблъскаш с препятствие по пътя и ще паднеш. Трябва да признаеш, че не си придобил истината, и трябва да имаш достатъчно смелост да се изправиш пред реалността. Имаш слабости, разкриваш поквара и си пълен с всякакви недостатъци. Това е нормално, защото си обикновен човек, не си нито свръхчовек, нито всемогъщ, и трябва да го признаеш. Когато другите хора те презират или те осмиват, не реагирай веднага с антипатия, понеже казаното от тях е неприятно, и не се съпротивлявай, понеже вярваш, че си способен и съвършен. Не такова трябва да е отношението ти към подобни думи. Какво трябва да е твоето отношение? Трябва да си кажеш: „Имам своите недостатъци, всичко в мен е покварено и несъвършено и аз съм просто един обикновен човек. Макар че ме презират и осмиват, дали има нещо вярно? Ако има нещо вярно в това, което казват, тогава трябва да го приема от Бог“. Ако отношението ти е такова, това доказва, че си способен да се отнасяш правилно към статуса, репутацията и това, което останалите казват за теб. Статусът и репутацията не се загърбват лесно. За онези, които са донякъде надарени, които имат някаква степен на заложби или притежават известен професионален опит, е още по-трудно да загърбят тези неща. Макар понякога да твърдят, че са ги загърбили, те не могат да го направят в сърцето си. Щом ситуацията го позволи и щом имат възможност, те ще продължат да се стремят към слава, придобивки и статус, както са го правели и преди, защото всички покварени хора обичат тези неща, просто онези, които не притежават дарби или таланти, имат малко по-слабо желание да се стремят към статус. Онези, които притежават знания, талант, добър външен вид и специален капитал, имат особено силно желание за репутация и статус до такава степен, че са изпълнени с тази амбиция и желание. За тях това нещо е най-трудно да се загърби. Когато нямат статус, желанието им е в зараждащ се стадий. Щом придобият статус, когато Божият дом им повери някаква важна задача, и особено ако са работили дълги години и имат голям опит и капитал, желанието им вече не е зараждащо се, а се е вкоренило, разцъфтяло е и е на път да даде плод. Ако човек има постоянното желание и амбиция да върши велики дела, да стане известен, да се превърне в някаква велика фигура, веднага щом извърши голямо зло и последствията от него се проявят, той ще бъде напълно довършен и отстранен. И затова преди да се стигне до голямо бедствие, той трябва бързо да направи обрат в ситуацията, докато все още има време. Винаги, когато правиш каквото и да е и в какъвто и да е контекст, трябва да търсиш истината, да практикуваш да бъдеш човек, който е честен и се подчинява на Бог, и да загърбиш стремежа към статус и репутация. Когато постоянно таиш мисли и желание да се съревноваваш за статус, трябва да осъзнаеш до какви неблагоприятни последствия ще доведе това състояние, ако не се справиш с него. Затова започни веднага да търсиш истината, потуши желанието си да се съревноваваш за статус, докато е още в зародиш, и го замени с практикуване на истината. Когато практикуваш истината, желанието и амбицията ти да се съревноваваш за статус ще намалеят и няма да смущаваш делото на църквата. Така Бог ще запомни и одобри действията ти. И така, какво се опитвам да изтъкна? То е, че трябва да се отървеш от желанията и амбициите си, преди те да избуят, преди да се осъществят и да доведат до голямо бедствие. Ако не се справиш с тях, докато са още в зародиш, ще пропуснеш чудесна възможност. А след като доведат до голямо бедствие, ще бъде твърде късно да се справиш с тях. Ако ти липсва дори решимостта да се опълчиш на плътта, ще ти бъде много трудно да стъпиш на пътя на това да се стремиш към истината. Ако се сблъскаш с неуспехи и провали в домогването си до слава, придобивки и статус и не се опомниш, това е опасно: съществува вероятност да бъдеш отстранен. Когато онези, които обичат истината, се сблъскат с един-два провала и неуспеха по отношение на репутацията и статуса си, те могат ясно да разберат, че славата, придобивките и статусът нямат абсолютно никаква стойност. Те са способни напълно да се откажат от статуса и репутацията и да решат, че дори никога да не притежават статус, ще продължат да се стремят към истината и да изпълняват дълга си правилно, да споделят свидетелството си за преживяване и по този начин да постигнат резултата да свидетелстват за Бог. Дори когато са обикновени последователи, те все пак са способни да следват до самия край и всичко, което искат, е да получат Божието одобрение. Само това са хора, които истински обичат истината и които притежават решителност. Божият дом е отстранил много антихристи и зли хора, и когато видят провала на антихристите, някои хора, които се стремят към истината, размишляват върху пътя, по който са поели онези хора, и при това се самоанализират и опознават. Така придобиват разбиране за Божието намерение, вземат решение да са обикновени последователи и се съсредоточават върху стремежа към истината и върху това да изпълняват добре дълга си. Нямат нищо против, дори и Бог да каже, че са обслужващи или незначителни нищожества. Просто ще се опитат да бъдат скромни хора и дребни, незначителни последователи в Божиите очи, които накрая Бог ще нарече сътворени същества съгласно критериите. Такива са добрите хора и онези, които Бог одобрява.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (трета част))

Страхувате ли се да тръгнете по пътя на антихристите? (Да.) Полезен ли е страхът сам по себе си? Не — страхът сам по себе си не може да разреши проблема. Нормално е да се страхувате да вървите по пътя на антихристите. Това показва, че обичате истината, че сте човек, който е готов да се стреми към истината и да я търси. Ако в сърцето си изпитвате страх, тогава трябва да търсите истината и да намерите пътя на практикуването. Трябва да започнете, като се научите да си сътрудничите с другите в хармония. Ако има проблем, разрешавайте го с общение и обсъждане, за да може всеки да знае принципите, както и конкретните аргументи и планове за разрешаването му. Това не те ли предпазва от самоволни и еднолични действия? Освен това, ако имаш богобоязливо сърце, ти ще можеш по естествен начин да приемеш Божията проверка, но трябва и да се научиш да приемаш и надзора на Божиите избраници, което изисква от теб да бъдеш търпелив и толерантен. Ако видиш, че някой те надзирава, проучва работата ти или те проверява, без да знаеш, и се вбесиш, отнесеш се към този човек като към враг и го презреш, а после дори го нападнеш и го обявиш за предател с надеждата, че той ще изчезне, то това е проблем. Не е ли това изключително злонамерено? Каква е разликата между него и царя на дяволите? Това справедливо отношение към хората ли е? Ако вървиш по правия път и действаш правилно, защо ще те е страх от проверки? Ако те е страх, значи нещо се е прокраднало в сърцето ти. Ако знаеш в сърцето си, че имаш проблем, трябва да приемеш Божия съд и наказание. Това е разумно. Ако знаеш, че имаш проблем, но не позволяваш на никого да те надзирава, да проучва работата ти или да изследва проблема ти, то ти се проявяваш като много неразумен, съпротивляваш се срещу Бог и Му се опълчваш, а в такъв случай проблемът ти става още по-сериозен. Ако Божиите избраници преценят, че ти си зъл човек или неверник, последиците ще са още по-неприятни. Затова тези, които са способни да приемат надзора, проучването и проверката на други, са най-разумни от всички — те имат търпимост и нормална човешка природа. Когато установиш, че правиш нещо погрешно или разкриваш покварен нрав, ако си способен да проявиш откровеност и да разговаряш с хората, това ще помогне на околните да те надзирават. Без съмнение е необходимо да приемаш надзор, но най-важното е да се молиш на Бог и да се осланяш на Него, като постоянно се подлагаш на изследване. Особено когато си тръгнал по кривия път или си направил нещо лошо, или когато възнамеряваш да действаш самоволно и еднолично и някой наоколо ти го спомене и те предупреди, трябва да го приемеш и веднага да размислиш върху себе си, да признаеш грешката си и да я поправиш. Така можеш да се предпазиш от това да тръгнеш по пътя на антихристите. Ако някой ти помага и те предупреждава по този начин, не получаваш ли защита, без да осъзнаваш? Да, получаваш — това е твоята защита. Затова не трябва винаги да се предпазваш от братята и сестрите си или от хората около теб. Не се прикривай и не се потулвай винаги, като не позволяваш на другите да те разберат или да видят кой си. Ако сърцето ти винаги се предпазва от другите, това ще се отрази на търсенето на истината и лесно ще изпуснеш делото на Светия Дух, както и много възможности да бъдеш усъвършенстван. Ако винаги се предпазваш от другите, ще имаш тайни в сърцето си и няма да можеш да си сътрудничиш с хората. Ще ти бъде лесно да вършиш грешните неща и да вървиш по грешния път, и ще бъдеш смаян, когато правиш грешки. Какво ще си помислиш тогава? „Ако знаех само, щях да си сътруднича с моите братя и сестри, за да изпълня дълга си още от самото начало, и със сигурност нямаше да имам никакви проблеми. Но тъй като винаги се страхувах, че другите ще ме разгадаят, се пазех от тях. Но в крайна сметка никой друг не сгреши — именно аз направих първата грешка. Каква срамна и глупава постъпка!“. Ако можеш да се съсредоточиш върху търсенето на истината и да бъдеш откровен в общението с братята и сестрите си, когато имаш трудности, те могат да ти помогнат и да ти дадат възможност да разбереш правилния път на практикуване и принципите на практикуване. Това може да те предпази да не вървиш по грешния път, когато изпълняваш дълга си, за да не се провалиш или паднеш, или да бъдеш презрян и отритнат и отстранен от Бог. Вместо това ще получиш защита, ще изпълняваш дълга си правилно и ще получиш Божието одобрение. Колко огромни са ползите, които хората получават от хармоничното сътрудничество!

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Правилното изпълнение на дълга изисква хармонично сътрудничество)

Тъй като сега вие не притежавате реалността на Божието слово като свой живот, какво ще стане с вас, когато придобиете статус и официални титли? Ще тръгнете ли по пътя на антихристите? (Това не е сигурно.) Това е времето на най-голямата опасност. Можете ли ясно да видите това? Кажете Ми, опасно ли е да бъдеш водач или работник? (Опасно е.) Като знаете опасността, все още ли сте готови да изпълнявате този дълг? (Да.) Тази готовност да изпълнявате дълга си е човешка решимост и е нещо положително. Дали обаче само това положително нещо ще ви позволи да практикувате истината? Ще сте способни ли да се опълчите на желанията на плътта? Като разчиташ на човешките добри намерения и човешката воля, и като разчиташ на човешките желания и въжделения, ще си способен ли да осъществиш решението си? (Не.) Тогава трябва да обмислите какво трябва да се направи, за да превърнеш своите желания, своите въжделения и своите решения в своя реалност и в свой истински духовен ръст. Всъщност това не е толкова голям проблем. Истинският проблем е, че предвид сегашното състояние и духовен ръст на човека, както и предвид характера му, той далеч не удовлетворява условията на Божието одобрение. Характерът ви притежава само малко съвест и разум, а не решимостта да се стреми към истината. Когато изпълнявате дълга си, може и да искате да не сте нехайни, да не се опитвате да изиграете Бог, но няма да успеете. Като се има предвид сегашното ви истинско състояние и духовен ръст, вече се намирате в опасност. Ще продължавате ли да твърдите, че да имаш статус е опасно, а липсата му означава, че си в безопасност? Всъщност да нямаш статус също е опасно. Докато живеете с покварен нрав, сте в опасност. И така, вярно ли е, че е опасно само да си водач, докато тези, които не са водачи, са в безопасност? (Не.) Ако си човек, който не се стреми към истината и който не притежава истината реалност в ни най-малка степен, си в опасност, независимо дали си водач или не. И така, как трябва да се стремиш към истината, за да избегнеш тази опасност? Мислили сте върху този въпрос? Ако имаш само малко желание и просто следваш някои правила, това ще свърши ли работа? Можеш ли наистина да избягаш от опасността по този начин? Това може и да проработи в краткосрочен план, но е трудно да се каже какво ще се случи в дългосрочен. И така, какво трябва да се направи? Някои хора казват, че стремежът към истината е най-добрият начин. Това е абсолютно вярно, но по какъв начин трябва да се стреми човек, за да навлезе в истината реалност? И за да израства животът му? Нито един от тези въпроси не е лесен. Първо трябва да разбереш истината, а след това да я практикуваш. Стига човек да разбере истината, половината от тези проблеми вече са решени. Той ще е способен да премисли собственото си състояние и да го види ясно. Ще усети опасността, в която живее. Ще е способен да практикува истината самоинициативно. Такава практика естествено води човек до покорство пред Бог. Дали човек, който се покорява на Бог, е извън опасност? Наистина ли ви трябва отговор? Онези, които наистина се покоряват на Бог, вече няма да се бунтуват срещу Него или да Му се противопоставят, а още по-малко ще Го предадат. Тяхното спасение е осигурено. Такъв човек не е ли напълно извън опасност? Ето защо най-доброто средство за разрешаване на проблемите е човек да съсредоточи цялата си сериозност върху истината и да вложи усилията си в истината. Щом хората наистина разберат истината, всички проблеми ще бъдат решени.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да преодолеете изкушенията и робуването на статуса)

Когато водачите и работниците вършат своята работа, понякога те биват просветлявани и озарявани от Светия Дух, могат да говорят за някои истински преживявания и естествено ще имат хора, които им засвидетелстват уважение и им се покланят, естествено ще имат хора, които ги следват, неразделни от тях като собствената им сянка — в такива моменти, как трябва да подходят към тези неща? Всеки има своите предпочитания, всеки е суетен; ако хората чуят някого да говори одобрително и ласкателно за тях, те ще се наслаждават много. Това е нормално чувство и не е голям проблем. Ако обаче издигнат някого, който може да ги хвали и ласкае, и го използват за нещо важно, тогава това е опасно. Това е така, защото хората, които обичат да ласкаят и да хвалят другите, са изключително хитри и измамни и не са честни или искрени. Веднага щом такива хора придобият статус, те не са от полза за навлизането в живота на Божиите избраници или за делото на църквата. Тези хора са коварни и са най-способни да объркват нещата. Онези хора, които са сравнително почтени, никога не обсипват другите с хвалби. Дори и да те одобряват в сърцата си, те няма да го кажат на глас, а ако открият, че имаш недостатъци или си направил нещо нередно, ще ти го посочат. Някои хора обаче не харесват прямите хора и когато някой им посочи недостатъците или ги укори, те ще потиснат и изключат този човек, и дори ще се хванат за недостатъците и слабостите му, за да го съдят и заклеймяват постоянно. Така не потискат ли добри хора и не им ли вредят? Правенето на такива неща и преследването на такива добри хора са неща, от които Бог най-много се отвращава. Преследването на добри хора е злодейство! А ако някой преследва множество добри хора, тогава той е дявол. Водачите и работниците трябва да се отнасят към всички справедливо и с любов и трябва да решават въпросите според принципите. Особено когато имаш хора, които те ласкаят и ти се подмазват, въртят се около теб, трябва да се отнасяш с тях правилно, да им помагаш с любов и да ги караш да изпълняват същинските си задачи, а не да ласкаят хората, както правят невярващите; ясно заяви своята позиция и гледна точка, накарай ги да се почувстват унизени и засрамени, така че никога повече да не го правят. Ако можеш да се придържаш към принципите и да се отнасяш към хората справедливо, тогава няма ли тези презрени клоуни, които са от рода на Сатана, да се засрамят? Това би засрамило Сатана и би удовлетворило Бог. Онези, които обичат да ласкаят другите, вярват, че всички водачи и работници обичат хората, които ги ласкаят, и винаги когато някой им каже нещо ласкателно или раболепно, суетата и желанието им за статус се задоволяват. Хората, които обичат истината, не харесват всичко това, и много го ненавиждат и се отвращават от него. Само лъжеводачите се наслаждават на ласкателствата. Божият дом може да не ги аплодира или хвали, но ако Божиите избраници ги аплодират и хвалят, те се чувстват толкова доволни и много се наслаждават, и в крайна сметка намират някаква утеха в това. Антихристите се наслаждават на ласкателствата още повече, и най-много им харесва, когато такива хора се сближават с тях и се въртят около тях. Не е ли това проблем? Такива са антихристите; те обичат хората да ги хвалят и аплодират, да им се покланят и да ги следват, докато тези, които се стремят към истината и са сравнително почтени, не харесват нищо от това. Трябва да се сближаваш с хора, които могат да говорят с теб правдиво. Да имаш такива хора до себе си е от голяма полза за теб. По-специално, ако имаш до себе си такива добри хора, с достатъчно смелост да те укорят и да те разобличат, когато забележат проблем при теб, това може да те предпази да не се отклониш от пътя. Тях не ги интересува статусът ти и веднага щом открият, че по някакъв начин си престъпил истините принципи, ще те укорят и ще те разобличат, ако е необходимо. Само такива хора са почтени и имат чувство за справедливост, и както и да те разобличават и укоряват, само ти помагат, наглеждат те и те насърчават да напредваш. Трябва да се сближиш с такива хора. Ако до теб има такива хора, които ти помагат, ставаш относително по-защитен — ето какво е да имаш Божията закрила. Всеки ден да имаш до себе си хора, които разбират истината и отстояват принципите, и които те наглеждат — това много ти помага да изпълняваш добре дълга и работата си. В никакъв случай не бива да имаш за свои помощници онези хитри, измамни хора, които ти се подмазват и те ласкаят; да имаш такива хора, залепени за теб, е като да имаш вонящи мухи по себе си; ще бъдеш изложен на толкова много бактерии и вируси! Такива хора са склонни да те смущават и да влияят на работата ти, те могат да те накарат да паднеш в изкушение и да се отклониш, и могат да ти донесат бедствие и нещастие. Трябва да се пазите от тях, колкото по-далеч, толкова по-добре, и ако можете да разпознаете, че имат същността на неверници, и ги премахнете от църквата, тогава е още по-добре. Щом един почтен човек, който се стреми към истината, види, че имаш проблем, той ще ти каже истината, независимо от твоя статус, от това как ще се отнесеш с него, и дори ако го освободиш от длъжност. Той никога няма да се опита да го прикрие или да увърта. Толкова е полезно да имаш повече такива хора около теб! Когато сториш нещо, което противоречи на принципите, те ще те разобличат, ще изкажат мнение по твоите проблеми и открито и честно ще посочат твоите проблеми и грешки; няма да се опитват да ти помагат да спасиш репутацията си и дори няма да ти дадат възможност да си спестиш неудобството пред много хора. Как трябва да се отнасяш към такива хора? Дали трябва да ги накажеш или да се сближиш с тях? (Да се сближа с тях.) Точно така. Трябва да разкриеш сърцето си и да споделиш с тях, като им кажеш: „Правилно беше, че ми посочи проблема, който имам. Тогава бях изпълнен със суета и мисли за статус. Почувствах, че съм бил водач в продължение на толкова много години и въпреки това ти не само че не се опита да ми помогнеш да спася репутацията си, а и изтъкна проблемите ми пред толкова много хора, и затова не можах да го приема. Сега обаче виждам, че това, което направих, наистина беше в разрез с принципите и с истината, и че не биваше да го правя. Какво като заемам позицията на водач? Нали това е просто мой дълг? Всички изпълняваме дълга си и по статус всички сме равни. Единствената разлика е, че аз нося малко повече отговорност, това е всичко. Ако в бъдеще забележиш някакъв проблем, казвай каквото трябва да кажеш, и между нас няма да има лични обиди. Ако имаме различно разбиране за истината, тогава можем заедно да го обсъдим. В Божия дом и пред Бог и истината ще бъдем обединени, а не отчуждени“. Това е отношение на практикуване на истината и любов към нея. Какво трябва да направиш, ако искаш да избегнеш пътя на антихрист? Трябва да поемеш инициативата да се сближиш с хора, които обичат истината, хора, които са почтени, да се сближиш с хора, които могат да ти посочат проблемите, които могат да говорят с теб откровено и да те укорят, когато открият проблемите ти, и особено с хора, които могат да те кастрят, когато открият проблема ти — това са хората, от които имаш най-голяма полза, и трябва да ги цениш. Ако отхвърлиш такива добри хора и се отървеш от тях, тогава ще загубиш Божията закрила и постепенно ще те сполети бедствие. Ако се сближиш с добри хора и хора, които разбират истината, ще имаш мир и радост и ще можеш да държиш бедствието на разстояние, а ако се сближиш с подлеци, безсрамници и ласкатели, ще си в опасност. Не само че лесно ще те мамят и лъжат, но и всеки момент може да те сполети бедствие. Трябва да знаеш какъв вид хора могат да са ти най-полезни — т.е. хора, които могат да те предупредят, когато направиш нещо нередно или когато се превъзнасяш и свидетелстваш за себе си и подвеждаш останалите. От това можеш да имаш най-голяма полза. Сближаването с такива хора е правилният път, по който трябва да поемеш.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Четвърта точка: те се превъзнасят и свидетелстват за самите себе си)

За да спечелят благоволението на хората и да си осигурят преизбирането като водач, някои църковни водачи практикуват демократични принципи във всичко, което правят, под предлог, че не са диктатори. Те използват това като начин да спечелят благоволението на хората, но в действителност го правят, за да затвърдят своя собствен статус. Не е ли това поведение на антихрист? (Да.) Само антихрист би действал така. Вие също ли правите така? (Понякога.) А размишлявате ли върху подбудите, които ръководят тези действия? Това е разбираемо, ако човекът наскоро е започнал да се обучава в ръководните дела и не разбира достатъчно принципите. Но ако той е водач или работник от няколко години и все още настоява да го прави, това вече е липса на принципи. Това е лъжеводач, а не човек, който се стреми към истината. Ако някой има свои собствени намерения и цели и продължава да действа по този начин, той е антихрист. Какви са вашите възгледи по този въпрос? Какво практикувате, когато се сблъскате с него? Ако имате свои собствени намерения и цели, какво трябва да направите, за да ги отстраните? (Забелязал съм, че тая някои намерения в себе си. Понякога се страхувам, че братята и сестрите ще кажат, че не съм открит и прозрачен в действията си, че вземам решения сам, без да им казвам. Когато имам такива мисли, аз ще обсъждам и разрешавам въпросите с братята и сестрите. Няма да вземам решения по свое усмотрение.) Консултирането с други хора е приемливо. Уместно е да се увериш, че всички са информирани; това означава, че приемаш братята и сестрите да надзирават работата ти, а това ти помага да изпълняваш дълга си. Но по време на дискусиите трябва да се придържаш към истините принципи. Ако се отклониш от истините принципи, дискусията може да се отплесне от темата или да се загуби време, и ти няма да стигнеш до правилните заключения. Ето защо, когато започне дискусия, водачите и работниците трябва да поемат водеща роля в четенето на съответните откъси от Божиите слова. По този начин всеки може да общува според Неговите слова. Подобно общение ще предостави път и ще доведе до добри резултати. Не може просто да стоиш настрана и да оставиш всеки да общува както си иска. Ако никой няма категорично мнение и не търси истината, то този начин на общение е безсмислен, независимо колко дълго продължава. То никога няма да доведе до правилния резултат. […]

… Трябва да разбереш, че дълга, който изпълняваш, и работата, която вършиш, са поръчения от Бог и трябва да вършиш работата си в съответствие с Божиите изисквания. По този начин ще имаш цел и посока в ума си и ще можеш да се стремиш към истината и да търсиш пътя в Божиите слова. След това трябва да водиш всички към общение за съответните пасажи от Божиите слова и да им дадеш възможност да разговарят за истината според Неговите слова, да получат повече светлина в Божиите слова, да разберат Божиите намерения и истината, а след това да практикуват според истините принципи. Това е поемане по правилния път. По същество работата на църквата е да води Божиите избраници към разбиране и навлизане във всички истини, които Бог изразява. Това е най-основната работа на църквата. Така че, независимо какъв проблем се решава, нито едно събиране не може да бъде отделено от четенето на съответните пасажи от Божиите слова или от общението за истината. В крайна сметка, ако можете да общувате за истината и за принципите на практиката, докато те станат ясни, всеки ще разбере истината и ще знае как да я практикува. Независимо от това кой аспект на истината ядете и пиете по време на събиране, трябва да общувате по този начин и да търсите истината въз основа на проблемите, пред които сте изправени. Хората, които разбират истината, трябва да поведат общението, а онези, които са били просветени, след това могат да го продължат. По този начин, колкото повече общуват, толкова повече Светият Дух ще работи върху тях и колкото повече общуват за истината, толкова по-голяма яснота ще постигнат. Когато всички разберат истината, те ще постигнат пълно освобождение и свобода и ще имат път, който да следват. Това е най-добрият резултат, който едно събиране може да постигне. Когато всички общуват за истината реалност, докато тя стане ясна чрез този вид общение, тогава няма ли да разберат истината? (Да.) След като хората разберат истината, те естествено ще знаят как да я преживеят и практикуват. Когато могат да практикуват истината точно, няма ли да са получили истината? (Да.) Когато човек е получил истината, няма ли да е придобил Бог? Ако някой е придобил Бог, няма ли да е постигнал Божието спасение? (Да.) Ако в работата си като водач или работник можеш да постигнеш този резултат, ще си свършил работата си правилно, ще си изпълнил дълга си съгласно критериите и ще получиш Божието одобрение. Когато всички Божии избраници разберат истината, ще продължат ли да се покланят пред теб, да ти се възхищават и да те следват? (Не.) Хората само ще те похвалят, ще те уважават, ще искат да влизат в контакт и да общуват с теб, да слушат твоето общение, за да могат да се възползват от него. Тези, които разбират истината, могат наистина да бъдат светлината и солта. Ето какво означава да изпълняваш добре дълга си като сътворено същество и да бъдеш сътворено същество, което е съгласно критериите. Когато хората са разбрали истината и са постигнали по-близка връзка с Бог, те могат да постигнат съответствие с Бог, като вече няма да се бунтуват срещу Него, да Го разбират погрешно или да Му се съпротивляват, и ще могат да въздигнат Бог и да свидетелстват за Него независимо от проблемите, с които се сблъскват. Ако като водач или работник практикуваш според подобни принципи, преди да го осъзнаеш, ще си довел хората пред Бог. Хората, които водиш, също ще могат да практикуват истината, да навлязат в реалността, да въздигнат Бог и да свидетелстват за Него. По този начин хората, които водиш, също ще бъдат способни да бъдат одобрени и придобити от Бог. Така че, когато един водач върви по пътя на стремежа към истината, това е напълно в съответствие с Божиите намерения. Докато това, което хората правят, се съобразява с истините принципи, резултатите от действията им ще стават само по-добри и по-добри, без нито един неблагоприятен страничен ефект, и те ще имат Божията благословия и закрила във всяко нещо. Дори понякога да причиняват някои отклонения, Бог ще ги просветли и води, а те ще намерят поправяне в Божиите слова. Когато хората поемат по правилния път, те ще имат Божията благословия и закрила.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

Поквареният човек обича да се стреми към статус и да се наслаждава на предимствата от него. Това важи за всеки човек, независимо дали в момента имаш статус или не: изключително трудно е да изоставиш статуса и да се отървеш от изкушенията му. Това изисква много сътрудничество от страна на човека. Какво включва това сътрудничество? Предимно търсене на истината, приемане на истината, разбиране на Божиите намерения и ясно проникване в същността на проблемите. С тези неща човек ще има вярата да преодолее изкушението на статуса. В допълнение трябва да помислиш за ефективни начини да се избавиш от изкушението и да удовлетвориш Божиите намерения. Трябва да имаш пътища на практикуване. Това ще те задържи на правилния път. Без пътища на практикуване често ще изпадаш в изкушение. Въпреки че ще искаш да поемеш по правилния път, усилията ти в крайна сметка няма да доведат до кой знае какво, независимо колко се стараеш. И така, кои са изкушенията, с които често се сблъсквате? (Когато постигна някакъв успех в изпълнението на дълга си и спечеля голямото уважение на братята и сестрите, се чувствам самодоволен и това усещане много ми харесва. Понякога не го осъзнавам. Друг път осъзнавам, че това състояние е погрешно, но все пак не мога да му се опълча.) Това е изкушение. Кой друг ще каже? (Тъй като съм водач, нашите братя и сестри понякога имат специално отношение към мен.) Това също е изкушение. Ако не осъзнавате изкушенията, които срещате, а се справяте с тях лошо и не можете да направите правилния избор, тези изкушения ще ви доведат до скръб и нещастие. Да вземем за пример това, че специалното отношение на братята и сестрите към теб включва материални придобивки като хранене, обличане, настаняване и осигуряване на ежедневните ти нужди. Ако това, което вече имаш, е по-хубаво от това, което ти дават, ще гледаш на даровете отвисоко и може да ги отритнеш. Ако обаче срещнеш някой богат човек и той ти даде хубав костюм с думите, че не го носи, би ли могъл да устоиш в лицето на такова изкушение? Може би ще обмислиш ситуацията и ще си кажеш: „Той е богат и тези дрехи не означават нищо за него. Така или иначе не ги носи. Ако не ги даде на мен, просто ще ги прибере някъде. Така че ще ги задържа“. Как ви се струва това решение? (Той вече се ползва от предимствата на статуса.) Защо се ползва от предимствата на статуса? (Защото е приел хубави неща.) Дали възползването от предимствата на статуса означава само да приемаш хубавите неща, които ти се предлагат? Ако ти предложат нещо обикновено, но то е точно това, от което се нуждаеш, и затова го приемаш, това също ли се брои за възползване от предимствата на статуса? (Да. Всеки път, когато хората приемат неща от другите, за да задоволят собствените си егоистични желания, това се брои.) Изглежда, че не си наясно с това. Замислял ли си се някога за следното: ако не беше водач и нямаше статус, щеше ли този човек пак да ти предложи този дар? (Нямаше.) Със сигурност нямаше да ти го предложи. Дава ти този дар именно защото си водач. Естеството на въпроса се е променило. Това не е нормална благотворителност и тук се крие проблемът. Ако го попиташ: „Ако не бях водач, а само обикновен брат или сестра, щяхте ли да ми дадете такъв дар? Ако някой брат или сестра се нуждаеше от тази вещ, щяхте ли да им я дадете?“. Той ще каже: „Не бих могъл. Не мога да раздавам току-така неща на всеки. Давам го на теб, защото си мой водач. Ако нямаше този специален статус, защо да ти давам такъв дар?“. Виж сега как не си успял да разбереш ситуацията. Когато той ти каза, че този хубав костюм не му трябва, ти му повярва, но той те заблуждаваше. Целта му е да те накара да приемеш неговия дар, за да си добър с него в бъдеще и да се отнасяш към него по специален начин. Това е намерението, с което ти поднася дар. Факт е, че в сърцето си знаеш, че той никога не би ти дал такъв дар, ако нямаше статус, но въпреки това го приемаш. С езика си казваш: „Благодаря на Бог. Приех този дар от Бог, това е Божията благосклонност към мен“. Ти не само се ползваш от предимствата на статуса, но и от вещите на Божиите избраници, сякаш ти се полагат по право. Не е ли това безсрамно? Ако човек няма чувство на съвест и му липсва всякакъв срам, тогава тук се крие проблемът. Дали това е само въпрос на поведение? Дали е просто погрешно да приемаш неща от другите и е правилно да ги отказваш? Какво трябва да направите, когато попаднете в такава ситуация? Трябва да попиташ желаещия да прави дарове дали това, което прави, съответства на принципите. Кажи му: „Нека да потърсим насоки в Божието слово или в управленските закони на църквата и да видим дали това, което правиш, е съгласно принципите. Ако не е, не мога да приема такъв дар“. Ако тези източници информират дарителя, че действията му нарушават принципите, но той все пак желае да ти даде своя дар, какво трябва да направиш? Трябва да действаш в съответствие с принципите. Обикновените хора не могат да преодолеят това. Те силно копнеят другите да им дадат повече и желаят да се радват на по-специално отношение. Ако си правилен човек, трябва незабавно да се помолиш на Бог, когато си изправен пред такава ситуация, и да кажеш: „О, Боже, това, пред което съм изправен днес, със сигурност съдържа добрите Ти намерения. Това е урок, който Ти си ми нагласил. Готов съм да търся истината и да действам в съответствие с принципите“. Изкушенията, с които се сблъскват хората със статус, са твърде големи, а когато изкушението се появи, наистина е трудно да се преодолее. Нуждаеш се от защитата и помощта на Бог. Трябва да се молиш на Бог, а също така трябва да търсиш истината и често да се самоанализираш. По този начин ще се почувстваш здраво стъпил на земята и в покой. Ако обаче първо изчакаш да получиш такива дарове и след това се молиш, ще чувстваш ли все още такава стабилност и покой? (Вече не.) Какво ще си помисли тогава Бог за теб? Доволен ли ще е Бог от действията ти или ще ги ненавижда? Той ще ненавижда действията ти. Дали проблемът е просто в това, че приемаш някаква вещ? (Не.) Тогава къде е проблемът? Проблемът се крие в мненията и отношението, които възприемаш, когато се сблъскаш с такава ситуация. Сам за себе си ли решаваш или търсиш истината? Имаш ли някакъв критерий за съвест? Имаш ли изобщо богобоязливо сърце? Молиш ли се на Бог винаги, когато си изправен пред такава ситуация? Търсиш ли първо да удовлетвориш собствените си желания или първо се молиш и търсиш Божиите намерения? Разкрит си по този въпрос. Как трябва да се справиш с такава ситуация? Трябва да имаш принципи на практикуване. Първо, външно трябва да откажеш това специално материално внимание, тези изкушения. Дори когато ти се предлага нещо, което особено желаеш, или точно това, от което се нуждаеш, трябва и в двата случая да откажеш. Какво се има предвид под материални неща? Те включват храна, облекло и подслон, както и предмети за ежедневна употреба. Това специално материално внимание трябва да бъде отказано. Защо си длъжен да го откажеш? Дали това е просто въпрос на начин на действие? Не. Това е въпрос на нагласата ти за сътрудничество. Ако искаш да практикуваш истината, да удовлетвориш Бог и да отбягваш изкушението, първо трябва да имаш тази нагласа за сътрудничество. С тази нагласа ще си способен да отбягваш изкушението, а съвестта ти ще е в покой. Ако ти предложат нещо, което искаш, и ти го приемеш, сърцето ти до известна степен ще почувства упрека на съвестта ти. Въпреки това, вследствие на твоите извинения и самооправдания, ще кажеш, че това нещо трябва да ти се даде, че то ти се полага. И тогава угризенията на съвестта ти няма да са толкова точни или очевидни. Понякога определени причини или мисли и възгледи може да разколебаят съвестта ти, така че нейните угризения да не са толкова очевидни. И така, надежден критерий ли е съвестта ти? Не, не е. Това е сигнален звънец, който предупреждава хората. Какъв вид предупреждение дава той? Че не е сигурно да се разчита само на чувствата на съвестта. Човек трябва да търси и истините принципи. Това е надеждно. Без истината, която да ги въздържа, хората все още могат да изпаднат в изкушение, като посочват различни причини и оправдания, за да се отдават на ползите от статуса. Ето защо като водач в сърцето си трябва да се придържаш към този единствен принцип: винаги ще отказвам, винаги ще отбягвам и категорично ще отхвърлям всяко специално отношение. Категоричното отхвърляне е предпоставка за отбягване на злото. Ако притежаваш предпоставката за отбягване на злото, вече си до известна степен под закрилата на Бог. И ако имаш такива принципи на практикуване и се придържаш здраво към тях, вече практикуваш истината и удовлетворяваш Бог. Вече вървиш по правилния път. Когато вървиш по правилния път и вече удовлетворяваш Бог, все още ли се нуждаеш от проверка на съвестта си? Да действаш в съответствие с принципите и да практикуваш истината стои по-високо от критериите на съвестта. Ако някой има решимостта да сътрудничи и е способен да действа в съответствие с принципите, той вече е удовлетворил Бог. Това е критерият, който Бог изисква от хората.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да преодолеете изкушенията и робуването на статуса)

Някои хора не разбират Божието дело и не знаят кого и как спасява Бог. Те виждат, че всички хора имат нрава на антихристи и могат да вървят по пътя на антихристите, и затова смятат, че такива хора не може да имат надежда за спасение. Накрая всички те ще бъдат окачествени като антихристи. Не могат да бъдат спасени и всички трябва да погинат. Правилни ли са подобни мисли и възгледи? (Не.) И така, как трябва да се реши този проблем? Първо, трябва да имате разбиране за Божието дело. Бог спасява именно покварения човек. Поквареният човек може да върви по пътя на антихристите и да се противопоставя на Бог. Ето защо той се нуждае от Божието спасение. Как тогава може да бъде накаран човек наистина да следва Бог, а не да върви по пътя на антихристите? Той трябва да разбира истината, да се самоанализира и да опознае себе си, да познава собствения си покварен нрав и да познава собствената си сатанинска природа. След това трябва да продължи да търси истината и да преодолее покварения си нрав. Само по този начин можеш да си сигурен, че няма да вървиш по пътя на антихристите, ще избегнеш да се превърнеш сам в антихрист и ще избегнеш да се превърнеш в това, което Бог отритва. Бог не работи по свръхестествен начин. Той по-скоро проучва внимателно дълбините на човешките сърца. Ако винаги се наслаждаваш на предимствата на статуса, Бог само ще те смъмри. Ще те накара да осъзнаеш този недостатък, за да се самоанализираш и да разбереш, че това не е съобразено с истината и не е угодно на Бог. Ако можеш да стигнеш до това осъзнаване, да се самоанализираш и да опознаеш себе си, няма да имаш трудности да разрешиш проблема. Но ако живееш в такова състояние продължително време, като винаги се отдаваш на предимствата на статуса, не се молиш на Бог или не се самоанализираш, и не търсиш истината, тогава Бог няма да направи нищо. Той ще те изостави, така че да не чувстваш, че Той е с теб. Бог ще те накара да осъзнаеш, че ако продължаваш така, със сигурност ще се превърнеш в това, което Бог ненавижда. Бог ще те накара да разбереш, че този път е погрешен, че твоят начин на живот е погрешен. Целта на Бог да даде на хората такава осъзнатост е да ги накара да разберат кои действия са правилни и кои — погрешни, за да могат те да направят правилния избор. Дали обаче човек може да избере да върви по правилния път, зависи от неговата вяра и сътрудничество. Когато Бог прави тези неща, Той те води към разбиране на истината, но извън това Той оставя силата на избора на теб, а тя се свежда до това дали вървиш по правилния път. Бог никога не ти налага нищо. Той никога не те контролира с принуда, нито ти заповядва да направиш нещо, като те кара да правиш това или онова. Бог не действа по този начин. Той ти позволява да избираш свободно. Какво трябва да прави човек в такива моменти? Когато осъзнаеш, че това, което правиш, е погрешно, че начинът ти на живот е погрешен, можеш ли веднага да започнеш да практикуваш в съгласие с правилните методи? Това би било много трудно. Тук трябва да се води битка, защото нещата, които човек обича, са философията и логиката на Сатана, които противостоят на истината. Понякога знаеш какво би било правилно и какво погрешно, а в сърцето ти се води битка. По време на такава битка трябва да се молиш често, да позволиш на Бог да те води, да позволиш на Бог да те порицава, за да осъзнаеш кои неща не бива да правиш. След това активно се опълчвай на тези изкушения, отбягвай ги и стой настрана от тях. Това изисква твоето сътрудничество. По време на битката все още ще имаш отклонения и е лесно да поемеш по грешния път. Въпреки че в сърцето си може да избереш правилната посока, не е сигурно, че ще поемеш по правилния път. Не е ли така в действителност? Миг небрежност — и поемаш по неправилния път. Какво означава тук „миг небрежност“? Означава, че изкушението е твърде голямо. За теб това може да се свежда до съображения относно репутацията ти или настроението ти, или до някакъв специален контекст или специална среда. Най-сериозният фактор всъщност е поквареният ти нрав, който преобладава и те контролира. Именно това те затруднява да следваш правилния път. Може да имаш малко вяра, но все още се мяташ и люшкаш напред-назад от обстоятелствата. Едва след като бъдеш кастрен, след като бъдеш укорен и дисциплиниран, след като пътят ти е осеян с препятствия и не виждаш път напред, ще осъзнаеш, че стремежът към слава, изгода и статус не е правилният път, а е нещо, което Бог ненавижда и проклина, че само вървенето по пътя, който Бог изисква, е правилният път в живота, и че ако не насочиш решимостта си към поемане по този път, ще бъдеш напълно отстранен. Хората не отронват и сълза, докато не видят собствения си гроб! В хода на тази битка обаче, ако човек има силна вяра и решимост да сътрудничи, както и решимост да се стреми към истината, ще му бъде по-лесно да преодолее тези изкушения. Ако твоето слабо място е особената грижа за достойнството и любовта към статуса, ламтежът за слава, изгода и удоволствията на плътта, и ако тези неща са особено силни в теб, ще ти е трудно да излезеш победител. Какво означава това, че ще ти е трудно да излезеш победител? Означава, че ще ти е трудно да избереш пътя на стремеж към истината, така че вместо това е възможно да избереш погрешния път, което ще накара Бог да те намрази и да те изостави. Ако обаче винаги си внимателен и благоразумен, и можеш често да идваш пред Бог, за да бъдеш порицаван и дисциплиниран, и ако не се наслаждаваш на предимствата на статуса, нито жадуваш за слава, изгода или за удобствата на плътта, а ако когато се появят такива мисли, се осланяш на Бог, за да им се опълчиш с всички сили, и се молиш на Бог и търсиш истината преди те да са породили действие, и при всяко положение в крайна сметка си способен да поемеш по пътя на практикуване на истината и да навлезеш в тази реалност, няма ли тогава да е по-вероятно да избереш правилната посока, когато си изправен пред голямо изкушение? (Да.) Това зависи от обичайните ти натрупани резерви. Кажи Ми: ако човек е изправен пред голямо изкушение, може ли да удовлетвори напълно Божието намерение, като разчита на своя духовен ръст такъв, какъвто е, на собствената си решимост или на обичайните си натрупани резерви? (Не.) Може ли да удовлетвори Божието намерение частично? (Да.) Човек може да е способен да го удовлетвори частично, но когато попадне на големи трудности, е необходима Божията намеса. Ако желаеш да практикуваш истината, осланянето единствено на човешкото разбиране за истината и на човешката воля не може да ти осигури пълна защита, нито можеш да удовлетвориш намеренията на Бог и напълно да отбягваш злото. Ключът е в това, че човек трябва да има решимостта да сътрудничи, а за останалото да разчита на Божиите дела. Да предположим, че кажеш: „Положих големи усилия за тази цел и направих всичко, което можах. Пред каквито и изкушения или обстоятелства да съм изправен в бъдеще, духовният ми ръст е такъв и толкова мога да направя“. Като те види да действаш по този начин, какво ще направи Бог? Бог ще те предпази от тези изкушения. Когато Бог те предпазва от тези изкушения, ще си способен да практикуваш истината, вярата ти ще става все по-непоколебима, а духовният ти ръст постепенно ще се увеличи.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да преодолеете изкушенията и робуването на статуса)