Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

След като вярваш в Бог, трябва да се довериш на всички Негови слова и на всички Негови дела. Което ще рече, че след като вярваш в Бог, трябва да Му се покоряваш. Ако не си в състояние да направиш това, тогава няма значение дали вярваш в Бог или не. Ако ти вярваш в Бог в продължение на много години, но въпреки това никога не си Му се покорявал и не приемаш всички Негови слова, а вместо това искаш Бог да се покори на теб и да действа според твоите представи, тогава ти си най-непокорният от всички, ти си неверник. Как биха могли такива хора да са способни да се покоряват на Божиите дела и слова, които не отговарят на човешките представи?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Онези, които се покоряват на Бог с искрено сърце, несъмнено ще бъдат спечелени от Него)

Онези, които наистина вярват в Бог, са онези, които имат истинска вяра в Него. Техните чувства се водят от съвестта и разума и те вярват със сърцата си, че Божието слово е истината, че всичко, което Той прави, е правилно и в името на човешкото спасение и пречистване. Независимо дали съвпада с човешките представи и фантазии, то е от полза за хората. Онези, които не вярват истински в Бог, са лишени от съвест и разум, нито пък ги е грижа дали имат съвест и разум. Тяхното отношение към Божието слово винаги е половинчато и техните сърца не могат да почувстват, че Божието слово е истина. И така, какви са техните възгледи за съществуването на Бог? В сърцата си мислят: „Ако бог съществува, къде е той? Не го виждам. Не знам дали бог наистина съществува. Ако вярваш, че съществува, значи е така, ако не вярваш, значи го няма“. Това е тяхното мнение. И въпреки това те го обмислят, размишлявайки: „Толкова хора вярват в бог и свидетелстват за него. Може би наистина има бог. Надявам се да е така, защото ще мога да се възползвам от положението и да придобия благословения. Ще извадя късмет“. Те използват манталитета на късмета и комарджийството и желаят да участват за забавление; те мислят, че дори да не са благословени, не са загубили нищо, тъй като не са вложили нищо. Техните възгледи и отношение към съществуването на Бог са: „Съществува ли бог наистина? Няма как да съм сигурен. Къде е бог? Не знам с точност. Свидетелствата на всички тези хора реални ли са, или са фалшиви? Също не съм сигурен“. Сърцето им поставя всички тези неща под въпрос. Те не могат да решат какъв е отговорът, затова постоянно се съмняват. Съмнението и погрешните им възгледи опорочават вярата им в Бог. Когато Бог говори и изказва истината, какво е отношението им към думите Му? (Съмнение и неверие.) Това не е главният им възглед; вие не виждате нещата ясно. Те приемат ли Божието слово за истината? (Не.) Какво си мислят? „Толкова много хора харесват да четат божието слово, така че защо и аз да не проявя интерес? Какво мога да спечеля, ако чета божието слово и разбера истината? Каква е ползата? Възможно ли е наистина човек да влезе в небесното царство? То е невидимо за хората. Според мен трябва да има някаква действителна полза от вярата в бог, това трябва да дава някакво реално предимство“. Те се притесняват, че ако не разберат истината, ще бъдат отстранени, затова слушат проповеди от време на време. Но след това не спират да размишляват: „Казват, че божието слово има власт и могъщество, но защо аз не ги чувам или усещам? Казват, че божието слово може да промени човек, но защо думите му не успяха да променят мен? Все още ламтя за плътски удобства точно колкото и преди, обичам храната и дрехите, все още съм също толкова избухлив както преди и все още се страхувам, когато ме преследва големият червен змей. Защо все още нямам вяра? Бог иска хората да бъдат честни; той иска да бъдат хора с истина и човешка природа. Честните хора не са ли глупци? Бог изисква хората да се страхуват от него и да отбягват злото, но колко хора успяват да го постигнат наистина? Човешката натура е егоистична. Ако следваш човешката си натура, следва да мислиш как да придобиеш благословения за себе си. Трябва да кроиш планове, за да си донесеш ползи. Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните. Трябва да вземеш съдбата си в свои ръце, да изградиш собственото си щастие. Това е най-реалистично. Ако хората не се борят и не взимат сами своето, както и ако не живеят за слава, придобивки и облаги, няма да получат нищо. Никой няма да ти даде тези неща доброволно. Манната всъщност никога не пада от небето!“. Това са техните мнения и възгледи, тяхната философия за светските дела; това са правилата и логиката, с които оцеляват. Неверници ли са хората, които имат такива възгледи и мнения? Точно такова отношение към истината имат неверниците. Техният разум не знае какво е истина, нито къде се проявява властта и силата на Божиите слова, и те не знаят как Бог подрежда изхода на хората. Те боготворят само властта и търсят облагите, които са пред очите им. Те мислят, че ако вярват в Бог, трябва да са благословени, и че истинският път е само ако Бог ги дари с благополучие, изпълни живота им с богатство и изобилие и им даде щастлив живот. Те не вярват, че Божиите слова са истина и че Бог има върховенство над всичко, камо ли че словата Му могат да променят нрава или съдбата на човек. Поради тази причина, вярвайки в Бог, те никога не са се стремили към истината. Накратко, тъй като те не приемат Божиите слова за свой живот и като цел на живота си, тяхната вяра в Бог отслабва все повече; те не проявяват интерес към четенето на Божиите слова, нито към слушането на проповеди и дори заспиват, докато се общува за истината. На всичкото отгоре те чувстват, че да изпълняват дълга си е допълнително бреме и че работят за нищо. Сърцата им копнеят за момента, когато Божието дело ще е завършено, когато Бог ще им изложи решението си и ще видят дали действително ще придобият благословения. Ако разберат, че като вярват в Бог по този начин, те никога няма да придобият благословения, че със сигурност ще бъдат отстранени и че въпреки това ще загинат в катаклизмите, тогава могат да се оттеглят още сега. Макар да казват, че вярват в Бог, те се съмняват в Него в сърцата си. Казват, че Божиите слова са истината, но в сърцата си не вярват в истината. Те никога не са чели Божиите слова, нито са се вслушвали наистина в проповед. Никога не са общували за истината и никога не са я търсили в изпълнение на дълга си — те просто използват собствените си усилия. Такъв е типичният неверник. Те не са по-различни от невярващите.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. За да изпълни дълга си добре, човек трябва поне да има съвест и разум)

Има хора, чиято вяра никога не е била призната в Божието сърце. С други думи, Бог не признава, че те са Негови последователи, защото не хвали техните убеждения. За тези хора, независимо от това колко години следват Бог, идеите и възгледите им никога не са се променяли; те са като невярващите, придържат се към принципите и начините за общуване с хората на невярващите, а също и към законите за оцеляване и вяра на невярващите. Те никога не са приемали Божието слово като свой живот, никога не са вярвали, че Божието слово е истина, никога не са имали намерение да приемат Божието спасение и никога не са признавали Бог за свой Бог. Те възприемат вярата в Бог като някакво аматьорско хоби и се отнасят към Него просто като към духовна храна; поради това не смятат, че си струва да се опитват да разберат Божия нрав или същина. Може да се каже, че всичко, което съответства на истинския Бог, няма нищо общо с тези хора; те нямат интерес, нито пък могат да си направят труда да обърнат внимание. Това е така, защото дълбоко в сърцата им има един силен глас, който винаги им казва: „Бог е невидим, недосегаем и не съществува“. Те вярват, че опитите да разберат такъв Бог не си струват усилията и че по този начин ще заблудят самите себе си. Те вярват, че като признават Бог само на думи, без да заемат никаква реална позиция или да се ангажират с реални действия, постъпват много умно. Как гледа Бог на такива хора? Той ги смята за невярващи. Някои хора питат: „Могат ли невярващите да четат Божиите слова? Могат ли да изпълняват своя дълг? Могат ли да казват думите: „Ще живея за Бог“?“. Това, което хората често виждат, са повърхностните прояви, а не същността на другите. Бог обаче не се вглежда в тези повърхностни прояви; Той вижда само вътрешната същност на хората. Така че това е отношението на Бог към тези хора и определението, което Той има за тях.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Как да опознаем Божия нрав и резултатите, които Неговото дело ще постигне)

Човек, който изобщо не приема Божието слово за свой живот, не е истински вярващ в Бог. Той е неверник и колкото и години да вярва в Бог, от това няма никаква полза. Ако вярващият в Бог просто участва в религиозни ритуали, но не практикува истината, той не е вярващ в Бог и Бог не го признава. Какво трябва да притежаваш, за да може Бог да те признае за Свой последовател? Знаеш ли кои са критериите, по които Бог оценява човека? Бог преценява дали правиш всичко според Неговите изисквания и дали практикуваш и се покоряваш на истината според Неговите слова. Това е критерият, по който Бог оценява човека. Оценката на Бог не зависи от това колко години вярваш в Него, колко път си изминал, колко добри постъпки имаш или колко думи и доктрини разбираш. Той те оценява според това дали се стремиш към истината и какъв път си избрал. Много хора на думи вярват в Бог и Го възхваляват, но в сърцата си не обичат словата, произнасяни от Бог. Те не се интересуват от истината. Винаги вярват, че животът според философията на Сатана или на различните светски теории е това, което правят нормалните хора, че така човек може да се защити и да живее стойностно на този свят. Това ли са хората, които вярват в Бог и Го следват? Не, не са. Думите на велики и изтъкнати личности звучат особено проницателно и лесно могат да заблудят другите. Може да се придържаш към техните думи като към истини или девизи, които да спазваш. Но когато става въпрос за словото на Бог, за обикновеното Му изискване към хората, като например да бъдат честни или послушно и съвестно да си знаят мястото, да изпълняват дълга си като сътворени същества и да постъпват по начин, при който са здраво стъпили на земята — ако не можеш да приложиш тези слова на практика и не ги считаш за истини, тогава не си последовател на Бог. Твърдиш, че практикуваш истината, но ако Бог те попита: „Истините“, които практикуваш, Божието слово ли са? Принципите, които спазваш, основават ли се на Божието слово?“, как би отговорил? Ако твоите устои не са Божието слово, тогава това са думите на Сатана. Изживяваш думите на Сатана и въпреки това твърдиш, че практикуваш истината и удовлетворяваш Бог. Не е ли това богохулство? Например Бог наставлява хората да бъдат честни, но някои от тях не размишляват върху това какво всъщност означава да бъдеш честен човек, как да практикуват да бъдат честни, кои неща, които изживяват и разкриват, са нечестни, нито кои неща, които изживяват и разкриват, са честни. Вместо да размишляват върху същността на истината в Божиите слова, те се обръщат към книгите на неверниците. Мислят си: „Посланията на неверниците също са доста добри — те също учат хората да бъдат добри! Например: „Добрите хора живеят спокойно“, „Простодушните винаги ще възтържествуват“, „Да прощаваш на другите не е глупаво, това се отплаща по-късно“. Тези твърдения също са верни и се съобразяват с истината!“. И така, те се придържат към тези думи. Като какъв вид хора могат да живеят, като се придържат към тези послания на неверниците? Могат ли да изживеят реалността на истината? (Не, не могат.) Не съществуват ли много такива хора? Те придобиват известни знания; прочели са няколко книги и няколко известни произведения; придобили са някаква гледна точка и са чули няколко известни поговорки и народни пословици, след което ги приемат за истина, като действат и изпълняват дълга си според тези думи, прилагат ги в живота си като вярващи в Бог и си мислят, че удовлетворяват Божието сърце. Не е ли това заместване на истината с лъжа? Не е ли това измамно отношение? За Бог това е богохулство! Тези неща се проявяват във всеки човек, и то в немалко хора. Защото някой, който се отнася към приятните думи и правилните доктрини на обикновени хора като към истини, които да спазва, а Божиите слова оставя настрана и ги пренебрегва, не успява да ги усвои, независимо колко пъти са прочетени, или не счита Божиите слова за истина — този човек вярващ ли е в Бог? Дали е последовател на Бог? (Не.) Такива хора вярват в религията; те все още следват Сатана! Те вярват, че думите, изречени от Сатана, са философски, че са много дълбоки и класически. Смятат ги за прочути поговорки, които са абсолютна истина. От каквото и друго да се откажат, те не могат да изоставят тези думи. Да се откажат от тези думи би било все едно да загубят устоите на живота си, да изпразнят сърцето си. Какъв вид хора са те? Те са последователи на Сатана и затова приемат известните поговорки на Сатана за истина.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Човек не може да бъде спасен, като вярва в религия или участва в религиозни церемонии)

Ако сърцата на хората, които вярват в Бог, не са богобоязливи и покорни на Бог, тогава те не само няма да могат да вършат никаква работа за Него, а тъкмо обратното, ще смущават работата Му и ще Му се противопоставят. Да вярваш в Бог, но да не Му се покоряваш и да не се боиш от Него, а вместо това да Му се противиш — това е най-големият позор за вярващите. Ако вярващите си позволят същото нехайно и несдържано поведение и реч като невярващите, то те са дори по-нечестиви от невярващите; те са първообразът на демоните.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Предупреждение към онези, които не практикуват истината)

Как можем да разпознаем този тип неверници, които вярват в Бог само за да получат опортюнистично благословии и нямат желание да придобият истината? Колкото и проповеди да слушат, както и да им се разяснява истината чрез общение, техните мисли и възгледи за хората и нещата, схващането им за живота и ценностите им никога не се променят. Защо е така? Защото те никога не размишляват сериозно над Божиите слова и изобщо не приемат истините, изразени от Бог, или това, което Бог казва по различни въпроси. Те просто се придържат към собствените си възгледи и към философиите на Сатана. В сърцата си те все още вярват, че философиите и логиката на Сатана са правилни и верни. Например: „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“, „Държавните служители не поставят пречки за тези, които носят подаръци“ или „Добрите хора живеят спокойно“. Има дори такива, които казват: „Когато хората вярват в бог, те трябва да бъдат добри, което означава никога да не отнемат живот; да отнемеш живот е грях и е непростимо за бог“. Що за възглед е това? Това е будистки възглед. Макар че будисткият възглед може да съвпада с представите и фантазиите на хората, той е лишен от всякаква истина. Вярата в Бог трябва да се основава на Божиите слова; само Божиите слова са истината. В своята вяра в Бог някои хора дори приемат абсурдните възгледи на невярващите и погрешните теории на религиозния свят като истината, ценят ги и се придържат към тях. Това хора, които приемат истината ли са? Те не могат да направят разлика между словата на човека и словата на Бог, нито между дяволите и Сатана и единствения истински Бог, Създателят. Те не се молят на Бог, нито търсят истината, нито приемат която и да е от истините, изразени от Бог. Техните мисли и възгледи за хората, за външния свят и за всички други въпроси никога не се променят. Те се придържат само към възгледите, които винаги са поддържали, които произхождат от традиционната култура. Колкото и нелепи да са тези възгледи, те не могат да осъзнаят това и все пак се придържат здраво към тези погрешни възгледи и не се отказват от тях. Това е една от проявите на неверника. Коя е другата? Това е, че техният плам, настроения и вяра се променят с нарастването на мащаба на църквата и с непрекъснатото нарастване на статуса ѝ в обществото. Например, когато делото на църквата се разпространи в чужбина и мащабът ѝ нарасна, когато евангелската работа напълно се разпространи, те видяха това и веднага се оживиха. Те почувстваха, че църквата става все по-влиятелна и вече няма да страда от потисничеството и преследването на правителството, повярваха, че има надежда за тяхната вяра в Бог, че могат да държат главите си високо; и така те почувстваха, че като вярват в Бог, са направили правилния залог, че залогът им най-накрая ще се изплати. Те почувстваха, че шансовете им да получат благословии стават все по-големи и най-накрая започнаха да се ободряват. През предишните години те се чувстваха потиснати, измъчени и изтерзани, защото често виждаха арестите и потисничеството на християните от страна на големия червен змей. Защо се терзаеха? Защото църквата беше в такова тежко положение и те се притесняваха дали са направили правилния избор да вярват в Бог, и нещо повече, бяха обезпокоени и притеснени дали трябва да останат в църквата, или да я напуснат. През тези години, без значение пред какви неблагоприятни обстоятелства беше изправена църквата, това оказваше влияние върху емоциите им; каквато и работа да вършеше църквата и както и да се меняха репутацията и статусът на църквата в обществото, това влияеше на емоциите и настроението им. Въпросът дали да останат, или да си тръгнат, винаги се въртеше в умовете им. Такива хора са неверници, нали? Когато църквата е заклеймена и потисната от националното правителство или когато вярващите са арестувани или съдени, заклеймявани, клеветени и отхвърляни от религиозния свят, те се чувстват дълбоко опозорени и дори изпитват голям срам и унижение, че са се присъединили към църквата; сърцата им се колебаят и те съжаляват, че са повярвали в Бог и са се присъединили към църквата. Те никога нямат каквото и да било намерение да споделят радостите и трудностите на църквата или да страдат заедно с Христос. Вместо това, когато църквата процъфтява, те изглеждат изпълнени с вяра, но когато църквата е преследвана, отхвърляна, потискана и заклеймявана, те искат да избягат, да си тръгнат. Когато не виждат никаква надежда да получат благословии или никаква надежда за разпространението на евангелието на царството, те още повече искат да си тръгнат. Когато не виждат да се изпълняват Божиите слова и не знаят кога ще се стоварят големите катаклизми и кога ще свършат, или кога ще се осъществи царството на Христос, те се колебаят и са неспособни да изпълняват дълга си със спокоен ум. Винаги когато това се случи, те искат да напуснат Бог, да напуснат църквата и да намерят изход. Такива хора са неверници, нали? Всяко тяхно действие е за собствените им плътски интереси. Техните мисли и възгледи никога няма да се променят постепенно чрез преживяването им на Божието дело или чрез четене на Неговите слова, общуване за истината и живеене на църковен живот. Когато нещо им се случи, те никога не търсят истината или какво казват Божиите слова за това, какви са Божиите намерения, как Бог напътства хората или какво изисква от тях. Единствената им цел да се присъединят към църквата е да изчакат деня, в който църквата ще може да „държи главата си високо“, за да могат да грабнат ползите, които винаги са желали. Разбира се, те са се присъединили към църквата и защото са видели, че Божиите слова са истината — но те изобщо не приемат истината и не вярват, че всички Божии слова ще се изпълнят. И така, какво ще кажете вие, такива хора неверници ли са? (Да.) Без значение какво се случва в църквата или във външния свят, те преценяват доколко ще бъдат засегнати интересите им и какво влияние ще окаже това върху целите, които преследват. При най-малкия признак на неприятност, те веднага ще се сетят с изострена чувствителност за собствените си перспективи, интереси и за това дали трябва да останат в църквата, или да я напуснат. Има дори хора, които продължават да питат: „Миналата година се каза, че божието дело ще приключи — тогава защо все още продължава? Коя година точно ще приключи божието дело? Нямам ли право да знам? Търпях достатъчно дълго, времето ми е ценно, младостта ми е ценна — със сигурност не можете да ме карате да чакам така?“. Те са особено чувствителни към това дали Божиите слова са се изпълнили, към положението на църквата и към нейния статус и репутация. Не ги е грижа дали са способни да придобият истината или дали могат да бъдат спасени, но са много чувствителни към това дали ще могат да оцелеят и дали могат да получат ползи и благословии, като останат в Божия дом. Такива хора са опортюнисти в желанието си да бъдат благословени. Дори ако вярват до самия край, те пак няма да разберат истината и няма да имат никакво свидетелство за преживяване, за което да говорят. Срещали ли сте такива хора? Всъщност такива хора съществуват във всяка църква. Трябва да се погрижите да ги разпознаете. Всички такива личности са неверници, те са бич в Божия дом, те ще донесат голяма вреда и никакви ползи на църквата и трябва да бъдат премахнати от нея.

(Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (23))

Има друг тип хора, които не могат да се считат нито за добри, нито за лоши, и които са вярващи само по име. Ако понякога ги помолиш да направят нещо, те могат да го направят, но няма да изпълняват дълга си самоинициативно, ако не го организираш вместо тях. Когато са свободни, те посещават сбирки, но в личното си време не е ясно дали ядат и пият Божиите слова, дали учат химни или се молят. Въпреки това те са относително приятелски настроени към Божия дом и църквата. Какво означава „относително приятелски настроени“? Това означава, че ако братята и сестрите ги помолят да направят нещо, те ще се съгласят. В името на това да са събратя по вяра те могат да помогнат в извършването на няколко неща в рамките на възможностите си. Ако обаче бъдат помолени да положат големи усилия или да платят някаква цена, те категорично няма да го направят. Ако брат или сестра е в затруднено положение и се нуждае от тяхната помощ, като например понякога да помогнат в грижите за домакинството, да сготвят нещо или да помогнат с няколко дребни домакински задачи — или човекът знае чужд език и може да помогне на братята и сестрите да прочетат някакви писма — те са в състояние да помогнат с такъв вид неща и са относително приятелски настроени. Обикновено се разбират добре с другите и не държат сметка на хората, но не посещават редовно сбирките и не се интересуват от това да изпълняват дълг, да не говорим да поемат някаква важна или дори опасна работа. Ако ги помолиш да извършат опасна задача, те със сигурност ще ти откажат с думите: „Вярвам в бог заради това да търся мир, така че как бих могъл да върша опасни задачи? Не би ли означавало това да си търся неприятности? Категорично не мога да го направя!“. Ако обаче братята и сестрите или църквата ги помолят да направят нещо дребно, те могат да помогнат и да положат символично усилие, точно като приятел. Тази форма на полагане на усилия и помощ не може да се нарече изпълняване на дълг, нито действие в съответствие с истините принципи, а още по-малко — практикуване на истината. Просто става въпрос за това, че имат благосклонно впечатление от вярващите в Бог и са сравнително приятелски настроени към тях, и са в състояние да помогнат, ако някой се нуждае от помощ. Как се нарича този тип хора? Божият дом ги нарича приятели на църквата. Как трябва да се отнасяме към типа хора, които са приятели на църквата? Ако те притежават заложби и някои силни страни и могат да помогнат на църквата да се справи с някои външни въпроси, тогава те са също така обслужващи и са приятели на църквата. Това е така, защото хората от този тип не се броят за вярващи в Бог и Божият дом не ги признава. А ако не са признати от Божия дом, може ли Бог да ги признае като вярващи? (Не.) Затова никога, никога не искайте от този тип хора да се присъединят към редиците на тези, които изпълняват дълг на пълен работен ден. Има и такива, които казват: „Някои хора, когато започват да вярват за първи път, имат някаква вяра и просто искат да бъдат приятели на църквата. Те не разбират много неща за вярата в Бог, така че как могат да са готови да изпълняват дълг? Как могат да са готови да отдават всичко от цялото си сърце?“. Не говорим за хора, които са вярвали в Бог от три до пет месеца или по-малко от година, а за хора, които на думи са вярвали в Бог повече от три години или дори между пет и десет години. Независимо до каква степен хора като тях признават на думи, че Бог е единственият истински Бог и че Църквата на Всемогъщия Бог е истинската църква, това не доказва, че са истински вярващи. Въз основа на различните проявления на този тип хора и техния начин на вяра, ние ги наричаме приятели на църквата. Не се отнасяйте с тях като с братя или сестри — те не са братя или сестри. Не позволявайте на такива хора да се присъединят към църква на пълно работно време и не им позволявайте да се присъединят към редиците на онези, които изпълняват дълг на пълно работно време. Божият дом не използва такива хора. Неколцина може да кажат: „Имаш ли предразсъдъци към този тип хора? Въпреки че отвън може да изглеждат равнодушни, те всъщност са много пламенни отвътре“. Би било невъзможно искрените вярващи да са вярвали в Бог пет или десет години и все още да са равнодушни. Поведението на този тип хора вече напълно разкрива, че са неверници, хора извън Божиите слова и невярващи. Ако все още ги наричаш братя и сестри и все още казваш, че с тях се отнасят несправедливо, тогава вместо теб говори твоята представа и твоите чувства.

(Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (6))

Същността на онези, които изобщо не приемат истината, е на неверници. Какви са отличителните белези на неверниците? Те вярват в Бог, за да се занимават с опортюнизъм, да живеят на гърба на църквата, да избягват бедствия, да намират подкрепа и сигурен източник на препитание. Някои от тях дори преследват политически цели, като искат да установят връзки с правителството чрез определени въпроси, за да спечелят благоволение и да получат длъжност. Такива хора са неверници, до един. Вярата им в Бог е водена от тези мотиви и намерения и в сърцата си не вярват с пълна сигурност, че има Бог. Дори да Го признават, те го правят със съмнение, защото възгледите, към които се придържат, са атеистични. Те вярват само в нещата, които могат да видят в материалния свят. Защо казваме, че не вярват, че има Бог? Защото те изобщо не вярват и не признават фактите, че Бог е сътворил небесата, земята и всички неща и че след като е сътворил човечеството, Бог го е водил и е господствал над него. По този начин те не могат да повярват във факта, че Бог може да се въплъти. Ако не вярват, че Бог може да се въплъти, способни ли са да повярват и да признаят всички истини, изразени от Бог? (Не са.) Ако не вярват в истините, изразени от Бог, тогава вярват ли, че Бог може да спаси човечеството, и в Неговия план за управление за спасяването на човечеството? (Не вярват.) Те не вярват в нищо от това. Какъв е коренът на тяхното неверие? Той е, че не вярват, че Бог съществува. Те са атеисти и материалисти. Те вярват, че само нещата, които могат да видят в материалния свят, са реални. Вярват, че славата, придобивките и статусът могат да бъдат постигнати само чрез кроежи и непочтени средства. Вярват, че единственият начин да просперират и да живеят щастливо е да живеят според сатанинските философии. Вярват, че съдбата им е само в собствените им ръце и че трябва да разчитат на себе си, за да създадат и осигурят щастлив живот. Те не вярват в Божието върховенство или в Неговото всемогъщество. Смятат, че ако разчитат на Бог, няма да имат нищо. В крайна сметка те не вярват, че Божиите слова могат да постигнат всичко, и не вярват в Божието всемогъщество. Ето защо във вярата им в Бог възникват намерения и цели като например да се занимават с опортюнизъм, да живеят на гърба на църквата, да търсят убежище, да си намерят гръб, да се сприятеляват с противоположния пол и да преследват политически цели — да си осигурят длъжност и сигурен източник на препитание. Именно защото тези хора не вярват, че Бог господства над всичко, те са способни дръзко и безскрупулно да проникнат в църквата със собствените си намерения и цели, като искат да използват талантите си или да осъществят желанията си в църквата. Това означава, че те проникват в църквата, за да задоволят намерението и желанието си да получат благословии; искат да получат слава, придобивки и статус в църквата и по този начин ще получат своя сигурен източник на препитание. От тяхното поведение, както и от тяхната природа същност, може да се види, че техните цели, мотиви и намерения да вярват в Бог не са правилни и че никой от тях не приема истината или не вярва искрено в Бог — дори да проникнат в църквата, те просто запълват места и не играят никаква положителна роля. Затова църквата не бива да приема такива хора. Въпреки че тези хора са проникнали в църквата, те не са Божии избраници, а по-скоро добронамерено са били доведени от други хора. „Те не са Божии избраници“ — как трябва да се тълкува това? Означава, че Бог не ги е предопределил и избрал; Той не ги разглежда като обекти на Своето дело; нито ги е предопределил като човешки същества, които ще спаси. Щом тези хора проникнат в църквата, ние естествено не можем да се отнасяме към тях като към братя и сестри, защото те не са тези, които искрено приемат истината или се покоряват на Божието дело. Някои може да попитат: „След като те не са братя и сестри, които наистина вярват в Бог, защо църквата не ги премахне или отлъчи?“. Божието намерение е Неговите избраници да се научат на проницателност от тези хора и по този начин да прозрат кроежите на Сатана и да го отхвърлят. Щом Божиите избраници придобият проницателност, тези неверници трябва да бъдат изчистени. Целта на проницателността е да се разобличат тези неверници, които са проникнали в Божия дом със своите амбиции и желания, и да бъдат премахнати от църквата, защото тези хора не са истински вярващи в Бог, а още по-малко са хора, които приемат истината и се стремят към нея. От оставането им в църквата няма да произлезе нищо добро — а ще има голяма вреда. Първо, след като проникнат в църквата, тези неверници никога не ядат и не пият Божиите слова и не приемат ни най-малка частица от истината. Те винаги обсъждат неща, различни от Божиите слова и истината, и смущават сърцата на другите. Те само ще прекъсват и смущават делото на църквата, в ущърб на навлизането в живота на Божиите избраници. Второ, ако останат в църквата, те ще вилнеят и ще вършат пакости, точно като невярващите, ще прекъсват и смущават делото на църквата и ще излагат църквата на много скрити опасности. Трето, дори да останат в църквата, те няма да желаят да действат като обслужващи, а дори да служат малко, това ще бъде само за да получат благословии. Ако дойде ден, в който научат, че не могат да получат благословии, те ще се разгневят, ще смущават и ще разстройват делото на църквата. Вместо да се допуска това, по-добре е да бъдат премахнати от църквата възможно най-рано. Четвърто, тези неверници лесно сформират фракции в църквата, подкрепят и следват антихристи, създават зла сила в църквата, която представлява голяма заплаха за нейното дело. С оглед на тези четири съображения е необходимо да се разпознаят и разобличат тези неверници, които проникват в Божия дом, и след това да бъдат премахнати. Това е единственият начин да се поддържа нормалният напредък в делото на църквата и ефективно да се гарантира, че Божиите избраници могат да ядат и пият Божиите слова и да живеят нормално църковен живот, и следователно да влязат в правилния път на вярата в Бог. Това е така, защото проникването на тези неверници в църквата е от голяма вреда за навлизането в живота на Божиите избраници. Има много хора, които не могат да ги разпознаят, а вместо това се отнасят към тях като към братя и сестри. Някои хора, като видят, че имат няколко дарби или силни страни, ги избират да служат като водачи и работници. Ето как в църквата се появяват лъжеводачи и антихристи. Ако погледнем тяхната същност, може да се види, че никой от тях не вярва, че Бог съществува, или че Неговите слова са истината, или че Той господства над всичко. Те са невярващи в очите на Бог. Той не им обръща внимание и Светият Дух няма да върши делото у тях. И така, въз основа на тяхната същност, те не са обект на Божието спасение и със сигурност не са предопределени или избрани от Него. Бог не би могъл да ги спаси. Независимо как се погледне на това, никой от тези неверници не е Божи избраник. Те трябва своевременно и точно да бъдат разпознати и след това премахнати. Не бива да им се позволява да се прокрадват в църквата и да смущават другите.

(Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (24))

Някои хора се покланят на известни и изтъкнати личности. Винаги се съмняват дали Божиите слова наистина могат да спасят хората и винаги вярват, че само думите на известните и изтъкнати личности имат тежест и харизма. Винаги си мислят: „Вижте колко впечатляващ е държавният ни глава! Вижте какво великолепие, какво зрелище и величие има в нашите национални събрания! Може ли божият дом изобщо да се сравнява с тях?“. Това, че можеш да кажеш такова нещо, показва, че си невярващ. Не можеш да видиш ясно злото на политиката или мрака на една нация, или покварата на човечеството. Не можеш да видиш, че в Божия дом цари истината, и не можеш да видиш или да разбереш какво показват свидетелствата за преживяване на Божиите избраници. Божия дом притежава истината и толкова много свидетелства, и всички Божии избраници се пробуждат и променят, всички те започват да преживяват Божието дело и да навлизат в истината реалност. Можеш ли да видиш бъдещата гледка на Божиите хора, които Му се покоряват и Му се покланят? Това е отвъд твоето въображение. Всичко, което има Божият дом, е сто пъти, хиляда пъти по-добро от света, а в бъдеще всичко, което има Божият дом, може само да продължи да става все по-добро, по-правилно и по-съвършено. Всички тези неща се постигат постепенно и те са това, което Божието слово ще осъществи. Всички Божии избраници са избрани от Него и отредени от Него, така че със сигурност те са много по-добри от хората на света. Ако някой не може да види тези факти, не е ли сляп? Някои хора винаги смятат, че светът е страхотен, и дълбоко в себе си се покланят на известните и изтъкнати личности по света. Не се ли покланят на дяволи и сатани? Вярват ли тези известни и изтъкнати личности в Бог? Дали те са хора, които се покоряват на Бог? Имат ли богобоязливи сърца? Приемат ли истината? Всички те са зли демони, които се съпротивляват на Бог — нима наистина не виждаш това? Защо вярваш в Бог, след като се покланяш на известните и изтъкнати личности по света? Как наистина възприемаш всички слова, които Бог изразява? Как възприемаш Божието върховенство над всичко? Някои хора не просто не се боят от Бог — те дори нямат ни най-малко уважение към Него. Не са ли те неверници? Не трябва ли от такива хора да се поиска да напуснат веднага? (Трябва.) А ако не напуснат, какво трябва да се направи? Побързайте да ги изгоните, премахнете ги. Неверниците са като мръсни мухи, те са твърде отвратителна гледка. Божият дом се управлява от истината и от Неговите слова, и действията се предприемат според истините принципи. Такива хора трябва да бъдат премахнати. На думи те казват, че вярват в Бог, но в сърцето си гледат на Божия дом отвисоко и презират Бог. Искате ли такива неверници да бъдат сред вас? (Не.) Затова те трябва веднага да бъдат премахнати. Колкото и да са образовани или способни, трябва да бъдат премахнати. Някои хора питат: „Това не е ли лишено от любов“? Не, това означава да се действа съгласно принципите. Какво имам предвид под това? Че независимо колко голям е духовният ти ръст, независимо колко силна е решимостта ти да се стремиш към истината или дали вярваш в Бог, едно нещо е сигурно: Христос е истината, пътят и животът. Това е неизменно завинаги. Това трябва да е твоята опора, най-солидната основа на твоята вяра в Бог. Трябва да си сигурен в това и да нямаш съмнения за него в сърцето си. Ако се съмняваш дори в това, ти си непригоден да останеш в Божия дом. Някои хора казват: „Нашата нация е велика, а нашата раса е благородна. Нашите обичаи и култура са несравнимо благородни. Не е нужно да приемаме истината“. Не е ли това гласът на неверниците? Това е гласът на неверниците и такива неверници трябва да бъдат премахнати. Някои хора често разкриват покварен нрав, а понякога нравът им е безразсъден и невъздържан, но вярата им в Бог е истинска и те могат да приемат истината. Ако преминат през известно кастрене, те са способни да се покаят. На такива хора трябва да се даде шанс. Хората са малко глупави или не могат да виждат нещата ясно, или са подведени, или в глупав момент могат да кажат нещо объркано, или да се държат объркано, защото не разбират истината. Това е породено от покварен нрав. То е породено от глупост, невежество и от неразбиране на истината. Такива хора обаче не са от рода на неверниците. Това, което е необходимо при тях, е да се почерпи от общението за истината, за да се разрешат тези проблеми. Някои хора, които вярват в Бог от няколко години, изобщо не приемат истината и не са се променили ни най-малко. Те са неверници. Те не са хора от Божия дом и Бог не ги признава.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само този, който изпълнява добре дълга си с цялото си сърце, ум и душа, е човек, който обича Бог)

Ако казваш, че вярваш в Бог, но често си объркан в сърцето си и не знаеш как работи Той, за да спаси човека, нито как човек трябва да се стреми към истината, нито дали обичаш истината, нито кои събития трябва да станат причина за твоите молитви към Бог; ако си объркан всеки ден, несериозен във всичко, ако просто се придържаш към правилата; ако сърцето ти не е способно да е в покой пред Бог и не се молиш или не търсиш истината, когато нещо ти се случи; ако често действаш според собствената си воля, живееш според своя сатанински нрав и разкриваш надменния си нрав, и ако не приемаш Божията внимателна проверка или дисциплиниране и нямаш покорно сърце, тогава дълбоко в себе си ти винаги ще живееш пред Сатана и ще бъдеш контролиран от Сатана и от своя покварен нрав. Такива хора нямат и най-малък страх от Бог. Те са просто неспособни да отбягват злото и дори да не извършват злодеяния, всичко, което мислят, е все пак зло и е едновременно несвързано с истината и в сблъсък с нея. Тогава не са ли такива хора поначало несвързани с Бог? Макар че са управлявани от Него, сърцата им никога не се изправят пред Него, нито някога са Му се молили истински; те никога не са се отнасяли с Бог като с Бог, никога не са се отнасяли с Него като със Създател, който има върховенство над тях, никога не са признавали, че Той е техният Бог и Господ и никога не са смятали да Го почитат искрено. Такива хора не разбират какво означава да се боиш от Бог и мислят, че имат право да вършат зло. В сърцата си те казват: „Ще правя каквото си искам. Ще се погрижа за моите дела, това не зависи от никой друг!“. Разглеждат вярата в Бог като вид мантра, като форма на церемония. Това не ги ли прави неверници? Те са неверници! В ума на Бог всички тези хора са злодеи. Всичко, което мислят по цял ден, е зло. Те са уродите на Божия дом и Бог не признава такива хора като членове на Неговия дом.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. По пътя на спасението може да се върви само с богобоязливост)

Когато някои хора се сблъскат с неблагоприятна ситуация, те ще започнат да се оплакват и да обвиняват другите. Никога не се замислят, че може би сами са си я причинили, а вместо това винаги прехвърлят отговорността на някой друг. Тогава се чувстват доволни и спокойни и си мислят: „Проблемът е решен, затруднението го няма. Когато вярваш в Бог по този начин е толкова приятно и лесно!“. Какво мислите за този начин на решаване на проблемите? Може ли човек да придобие истината, като практикува по този начин? Показва ли това отношение на покорство към Бог? От каква гледна точка и с какви средства такива хора вярват в Бог? Прилагали ли са в своето ежедневие думите „Бог има върховенство над съдбата на човечеството, всички събития и всички неща са в Неговите ръце“? Когато анализират проблема, използвайки човешки ум, когато решават въпроса, използвайки човешки средства, вярват ли в Божието върховенство? Покоряват ли се на Божието върховенство и подредба на хората, събитията и нещата? Очевидно не. Първо, те не се покоряват. Това вече е грешка. Второ, те не са в състояние да приемат от Бог ситуацията, хората, събитията и нещата, които Той нагласява за тях, не поглеждат под повърхността. Те гледат само как изглежда ситуацията отвън, след това я анализират с помощта на човешкия си ум и се опитват да я разрешат с човешки методи. Не е ли това още една грешка? Голяма грешка ли е това? (Да, така е.) Защо е така? Те не вярват, че Бог има върховенство над всичко. Мислят си, че всичко се случва случайно. В техните очи нито едно нещо не се управлява от Бог, а повечето неща се случват заради действията на хората. Това вяра в Бог ли е? Имат ли те истинска вяра? (Не.) Защо не? Те не вярват, че Бог господства над всичко. Не вярват, че Бог господства над всички неща и всички събития — че Бог господства над всяка ситуация. Ако нещо не върви, както са си го представяли, те не са в състояние да го приемат от Бог. Не вярват, че Бог може да нагласи тези ситуации, защото смятат, че Бог не може да види такива неща; вярват, че тези ситуации се случват случайно в резултат на действията на хората, а не са нагласени от Него. Не вярват в Божието върховенство. Тогава каква е същността на тяхната вяра? (Те са неверници.) Точно така, те са неверници! Неверниците не приемат нищо от Бог. Вместо това си блъскат главата в опит да се справят с нещата, като използват човешка гледна точка, ум и методи. Такова е поведението на неверниците. Когато в бъдеще се сблъскате с такъв човек, трябва да развиете известна проницателност по отношение на него. Неверниците са добри в това да задействат мозъка си и да раждат идеи, когато възникнат проблеми. Постоянно изследват разглеждания въпрос и се опитват да го разрешат, като използват човешки методи. Винаги гледат на хората и нещата, като използват човешки разсъждения и сатанински философии или като се основават на закона, без да вярват, че Бог господства над всичко и го устройва. Всичко, което се случва, е по волята на Бог, но неверниците не са в състояние да приемат това от Него и винаги гледат на нещата въз основа на човешки представи и въображения. Въпреки че неверниците обикновено казват, че вярват, че съдбата на човека е в Божиите ръце и че са готови да се покорят на Божието върховенство и разпоредби, когато действително ги сполети нещо, те не са в състояние да приемат, че това е от Бог, и развиват представи за Него. Такова е поведението на неверниците.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Поквареният нрав може да бъде променен само чрез приемане на истината)

Не е ли противно, че някои хора обичат да търсят под вола теле и да преливат от пусто в празно, когато им се случи нещо? Това е голям проблем. Ясномислещите хора няма да допуснат тази грешка, но абсурдните хора са точно такива. Те винаги си въобразяват, че другите ги затрудняват, че нарочно им създават трудности, затова винаги са настроени срещу останалите. Това не е ли отклонение? Те не полагат усилия, когато става въпрос за истината, предпочитат да се заяждат за маловажни неща, когато нещо им се случи, като искат обяснения, опитват се да запазят престижа си и винаги използват човешки решения в подхода си към тези въпроси. Това е най-голямата пречка за навлизането в живота. Ако вярваш в Бог по този начин или практикуваш по този начин, никога няма да постигнеш истината, защото никога не се изправяш пред Бог. Никога не се изправяш пред Бог, за да получиш всичко, което Бог е нагласил за теб, нито използваш истината, за да подходиш към всички тези неща, а вместо това използваш човешки решения, за да подходиш към тях. Следователно в очите на Бог ти си се отдалечил твърде много от Него. Не само сърцето ти се е отдалечило от Него, а цялото ти същество не живее в Неговото присъствие. Ето как Бог вижда онези, които винаги прекалено много анализират нещата и се хващат за думата. Има хора, които имат дар слово, изразяват се добре, умът им е бърз и проницателен и те си мислят: „Умея да се изразявам добре. Всички други хора наистина ми се възхищават и ме уважават, и се отнасят с голямо уважение към мен. Обикновено хората ме слушат“. Полезно ли е това? Ти си изградил своя престиж сред хората, но Бог не намира начина, по който се държиш пред Него, за приемлив. Бог казва, че ти си неверник и че си враждебно настроен към истината. Сред хората ти може да си изтънчен и спокоен, може да се справяш много добре с нещата и да се разбираш с всекиго. Може винаги да намираш начин да се справиш и да се погрижиш за нещата, независимо от ситуацията, но не се изправяш пред Бог и не търсиш истината, за да разрешиш проблемите. Такива хора създават големи неприятности. Бог може да каже само едно нещо в оценката Си за тях: „Ти си неверник, опитваш се да се възползваш от възможността да придобиеш благословии под прикритието, че вярваш в Бог. Ти не си човек, който приема истината“. Какво мислите за подобна оценка? Това ли искате? Определено не. Възможно е някои хора да не се интересуват и да кажат: „Няма значение как ни вижда бог, ние така или иначе не можем да го видим. Нашият най-неотложен проблем е първо да постигнем добри отношения с хората около нас. Щом веднъж изградим здрава опора за себе си, тогава можем да спечелим водачите и работниците, така че всички да ни се възхищават“. Що за човек е това? Дали е някой, който вярва в Бог? Със сигурност не е. Той е неверник.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само ако живее често пред Бог, човек може да има нормална връзка с Него)

Много хора не разбират истината или не се стремят към нея. Как се отнасят към изпълнението на дълга си? Приемат го като някаква работа, хоби или инвестиция на интереса си. Не се отнасят към него като към мисия или задача, дадена от Бог, или като към отговорност, която трябва да изпълнят. Още по-малко се стремят да разберат истината или Божиите намерения в хода на изпълнението на дълга си, за да могат да го изпълнят добре и да завършат Божието поръчение. Ето защо в процеса на изпълнение на дълга си някои хора започват да изпитват нежелание, щом понесат малко страдания, и искат да избягат. Когато се сблъскат с някои трудности или претърпят някои неуспехи, те се отдръпват и отново искат да избягат. Не търсят истината, а мислят само за бягство. Подобно на костенурките, ако нещо се обърка, те просто се скриват в черупките си, след което изчакват проблемът да отмине, за да се покажат отново. Има много такива хора. По-специално има хора, които, когато ги помолят да поемат отговорност за определена работа, не се замислят как могат да предложат своята преданост или как да изпълнят този дълг и да свършат тази работа добре. Те по-скоро обмислят как да се измъкнат от отговорност, как да избегнат кастрене, как да избегнат да поемат каквато и да е отговорност и как да излязат невредими, когато възникнат проблеми или грешки. Те първо обмислят собствения си път за бягство и как да задоволят собствените си предпочитания и интереси, а не как да изпълняват добре дълга си и да предлагат своята преданост. Могат ли такива хора да придобият истината? Те не полагат усилия по отношение на истината и не прилагат истината на практика, когато се стигне до изпълнението на дълга им. За тях тревата винаги е по-зелена от другата страна на оградата. Днес искат да направят това, утре — онова, и смятат, че дългът на всички останали е по-добър и по-лесен от техния. И въпреки това не полагат усилия по отношение на истината. Не се замислят какви проблеми има с тези техни идеи и не търсят истината, за да разрешат проблемите. Умовете им винаги са съсредоточени върху това кога ще осъществят собствените си мечти, кой е в светлината на прожекторите, кой получава признание от Горното, кой върши работа, без да бъде кастрен, и получава повишение. Умовете им са заети с тези неща. Могат ли хората, които винаги мислят за тези неща, да изпълнят надлежно дълга си? Те никога не могат да постигнат това. И така, какъв тип хора изпълняват дълга си по този начин? Дали това са хора, които се стремят към истината? На първо място, едно нещо е сигурно: такива хора не се стремят към истината. Те се стремят да се насладят на няколко благословии, да станат известни и да застанат в центъра на вниманието в Божия дом, точно както когато са се справяли в обществото. От гледна точка на същността, какъв тип хора са те? Те са неверници. Неверниците изпълняват дълга си в Божия дом така, както биха вършили работа във външния свят. Те се интересуват от това кой ще бъде повишен, кой ще стане водач на екип, кой ще стане църковен водач, кой е хвален от всички за работата си, кой е възвеличаван и споменаван. Те се интересуват от тези неща. Точно както в една компания: кой е повишен, кой получава повишение на заплатата, кой получава похвала от ръководителя и кой става близък с него — хората се интересуват от тези неща. Ако търсят тези неща в Божия дом и се занимават с тях по цял ден, не са ли те същите като невярващите? По същество те са невярващи, те са типични неверници. Какъвто и дълг да изпълняват, те просто ще полагат труд и ще действат нехайно. Каквито и проповеди да чуят, те все още няма да приемат истината, а още по-малко ще я прилагат на практика. Те са вярвали в Бог в продължение на много години, без да претърпят никаква промяна, и независимо колко години ще изпълняват дълга си, няма да са способни да предложат своята преданост. Те нямат истинска вяра в Бог, нямат преданост, те са неверници.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Осма точка: искат да накарат другите да се покоряват само на тях, а не на истината или на Бог (първа част))

Някои хора не се радват на истината, а още по-малко на правосъдието. Вместо това те се радват на власт и богатство и се наричат търсачи на власт. В света те търсят само деноминации, които имат влияние, и пастори и учители, обучавали се в духовни семинарии. Макар да са приели пътя на истината, те вярват само наполовина. Не са способни да отдадат цялото си сърце и ум, от устата им излизат думи, че се посвещават на служба на Бог, но очите им са насочени към великите пастори и учители, а към Христос гледат с пренебрежение. Сърцата им са прилепени към тщеславието, богатството и славата. Те смятат за невъзможно такъв скромен човек да може да покори толкова много хора, една толкова обикновена личност да е способна да усъвършенства човека. Мислят, че не е възможно тези нищожества сред прахта и бунищата да са избраните от Бог люде. Те смятат, че ако такива хора са обект на Божието спасение, то небето и земята биха се обърнали с главата надолу и всички хора биха се смели на глупостта си. Смятат, че ако Бог избира такива нищожества, за да бъдат усъвършенствани, то великите хора биха се превърнали в Самия Бог. Възгледите им са опетнени от неверие. Освен че са лишени от вяра, те са просто нелепи скотове, защото ценят единствено високия ранг, престижа и властта и уважават само големите групи и деноминации. Не изпитват ни най-малко уважение към онези, които са водени от Христос, станали са просто предатели, които са обърнали гръб на Христос, на истината и на живота.

Възхищаваш се не на смирението на Христос, а на онези лъжепастири със статус на видна личност. Боготвориш не обичливостта или мъдростта на Христос, а онези развратници, които се въргалят в мръсотията на света. Присмиваш се на болката на Христос, който няма къде да подслони главата Си, но се възхищаваш на онези трупове, които ловуват приношения и живеят в разврат. Не желаеш да страдаш заедно с Христос, но с удоволствие се хвърляш в обятията на онези безразсъдни антихристи, въпреки че от тях получаваш само плът, думи и контрол. Дори и сега сърцето ти продължава да бъде привлечено от тях, от репутацията им, от положението им, от влиянието им. И все още продължаваш да поддържаш нагласата, че ти е трудно да преглътнеш делото на Христос и не желаеш да го приемеш. Ето защо казвам, че ти липсва вяра да признаеш Христос. Причината, поради която Го следваш и до днес, е, че нямаш друг избор. Образите на редица възвишени личности отдавна се извисяват в сърцето ти, не можеш да забравиш нито една тяхна дума и дело, нито пък влиятелните им слова и ръцете им. В сърцата ви те винаги са най-важните и винаги са героите. Но не такова е отношението към днешния Христос. В сърцето ти Той винаги е омаловажен и никога не заслужава боязън. Защото Той е твърде обикновен, има много малко влияние и въобще не е възвишен.

И тъй, Аз казвам, че всички, които не ценят истината, са неверници и предатели на истината. Такива хора никога няма да получат одобрението на Христос. Разбра ли сега с какво неверие си изпълнен и какво предателство таиш към Христос? Затова те призовавам: тъй като си избрал пътя на истината, посвети се с цялото си сърце. Не бъди противоречив или нерешителен. Трябва да разбереш, че Бог не принадлежи нито на света, нито на един човек, а на всички, които истински вярват в Него, на всички, които Му се покланят, и на всички, които са Му предани и верни.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Истински вярващ в Бог ли си?)