Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

Върших неразгадаем за човешките същества етап от делото Си в страната на големия червен змей, карайки ги да се олюляват под напорите на вятъра, след което мнозина безмълвно са отнесени от духащия вятър. Това е „харманът“, който се каня да изчистя, за това копнея и такъв е планът Ми. Защото много от злите се прокрадват, докато работя, но Аз не бързам да ги изгоня. Но ще ги разпръсна в точния момент. Едва тогава ще се превърна в извора на живот, позволявайки на искрено обичащите Ме да получат от Мен плодовете на смокиновото дърво и уханието на лилията. В земята, в която пребивава Сатана, земята на прахта, няма чисто злато, а само пясък, и затова, изправен пред тези обстоятелства, Аз върша този етап от делото. Трябва да знаете, че добивам чисто, пречистено злато, а не пясък. Как може злото да остане в Моя дом? Как да оставя лисиците да живеят като паразити в рая Ми? Прилагам всякакви средства, за да ги изгоня. Преди да разкрия намеренията Си, никой не знае какво възнамерявам да направя. Използвам възможността да изпъдя тези, които са зли, и те са принудени да се отдалечат от Мен. Така постъпвам със злите, но ще настъпи денят, в който и те ще Ми служат.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Екотът на седемте гръма — предсказващи, че Евангелието на царството ще се разпространи из цялата вселена)

Сега — възможно най-скоро — Аз желая да събера група хора, които са в съгласие с намеренията Ми; група хора, които са способни да зачитат Моите товари. Не мога обаче да се въздържа от пречистване на църквата Ми; църквата е Моето сърце. Аз презирам всички зли хора, които ви пречат да ядете и пиете словото Ми. Това е така, защото има някои, които не Ме желаят истински. Тези хора са пълни с измама, те не се приближават към Мен с искрено сърце; те са зли и възпрепятстват изпълнението на Моята воля; те не прилагат истината на практика. Тези хора са изпълнени със самоправедност и високомерие, те са изключително амбициозни, обичат да се държат снизходително и макар че говорят приятни за ухото думи, те тайно не практикуват истината. Всички тези зли хора ще бъдат отсечени и изметени; те ще линеят в бедствие.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 24)

Възможно е през всичките си години на вяра в Бог да не си проклел никого и да не си извършил лошо дело, и въпреки това в твоето общуване с Христос да не можеш да говориш истината, да действаш честно или да се покориш на словото на Христос; в такъв случай казвам, че ти си най-лошият и злонамерен човек на света. Може да си изключително дружелюбен и отдаден на своите роднини, приятели, съпруга (или съпруг), синове и дъщери, родители и никога да не се възползваш от другите, но ако не си способен да бъдеш съответствие на Христос, ако не можеш да взаимодействаш в съгласие с Него, тогава дори да изразходваш всичките си сили, за да помогнеш на ближните си или да се грижиш най-добросъвестно за баща си, майка си и членовете на твоето домакинство, бих казал, че все още си зъл човек и при това изпълнен с коварство.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тези, които не съответстват на Христос, със сигурност са противници на Бог)

Онези от братята и сестрите, които постоянно дават израз на негативността си, са слуги на Сатана и смущават църквата. Един ден тези хора трябва да бъдат отлъчени и отстранени. Ако сърцата на хората, които вярват в Бог, не са богобоязливи и покорни на Бог, тогава те не само няма да могат да вършат никаква работа за Него, а тъкмо обратното, ще смущават работата Му и ще Му се противопоставят. Да вярваш в Бог, но да не Му се покоряваш и да не се боиш от Него, а вместо това да Му се противиш — това е най-големият позор за вярващите. Ако вярващите си позволят същото нехайно и несдържано поведение и реч като невярващите, то те са дори по-нечестиви от невярващите; те са първообразът на демоните. Онези, които развързват езици в отровни и зловредни изказвания в църквата, разпространяват слухове, сеят неразбирателство и оформят групички сред братята и сестрите — всички те е трябвало да бъдат отлъчени от църквата. Но тъй като сега е различна епоха от Божието дело, тези хора биват ограничавани, защото безспорно трябва да бъдат отстранени. Всички покварени от Сатана са с покварен нрав. Някои просто са с покварен нрав, докато други са различни: те не просто са с нрав, покварен от Сатана, но са и изключително злобни по природа. Те не само разкриват покварения си сатанински нрав чрез думите и действията си, а са същински дяволи и сатани. Поведението им прекъсва и смущава Божието дело, смущава навлизането в живота на братята и сестрите и вреди на нормалния живот на църквата. Рано или късно тези вълци в овчи кожи трябва да бъдат изчистени; към тези слуги на Сатана трябва да проявяваме безпощадно отношение и отхвърляне. Само тогава ще сме застанали на Божията страна, а неуспелите да направят това се въргалят в тинята със Сатана.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Предупреждение към онези, които не практикуват истината)

Злите хора обичат нечестивите, жестоките и злобните неща. Те обичат всичко, което е свързано с негативните неща. Когато им говорите за положителни неща или за това как нещо е от полза за хората и идва от Бог, те не са доволни и не се интересуват да чуят за него — нямат надежда да бъдат спасени. Независимо колко добре им се съобщава истината или колко практично им се говори, те просто не се интересуват и дори е възможно да проявят враждебност и антагонизъм. Но когато чуят някого да говори за плътски удоволствия, очите им светват и се изпълват с енергия. Това е жесток и нечестив нрав и те не са добросърдечни. Така че за тях е невъзможно да обичат положителните неща. В сърцето си как се отнасят към положителните неща? Те ги презират и гледат на тях отвисоко, присмиват се на тези неща. Когато става въпрос за това да си честен човек, те си мислят: „Да си честен само те поставя в неизгодно положение. Ще се откажа от това! Ако си честен, ти си глупак. Виж се, търпиш лишения и работиш усилено, за да изпълниш дълга си, без изобщо да помислиш за собственото си бъдеще или здраве. Кой ще го е грижа, ако рухнеш от изтощение? Не мога да се изморявам така“. Някой друг би могъл да каже: „Да оставим изход за себе си. Не можем да се прегърбваме от работа като будали. Трябва да си подготвим резервен план и след това просто да положим малко повече усилия“. Злите хора ще се зарадват, като чуят това. То напълно им допада. Но когато става дума за абсолютно покорство на Бог и предано отдаване на дълга, те изпитват отвращение и погнуса и не го приемат. Не е ли такъв човек жесток? Всички такива хора имат жесток нрав. Всичко, което трябва да направиш, е да разговаряш с тях за истината и за принципите на практикуването, което ще ги отблъсне и те няма да желаят да слушат. Ще си помислят, че това наранява гордостта им, накърнява достойнството им и че не могат да извлекат полза от него. Вътрешно ще си кажат: „Да се говори все за истината, за принципите на практикуването. Все да се говори за това, че трябва да си честен човек — може ли честността да те нахрани? Може ли честното говорене да ти донесе пари? Измамата е начинът, по който ще спечеля!“. Каква е тази логика? Това е логиката на бандита. Не е ли това жесток нрав? Този човек добросърдечен ли е? (Не.) Този тип хора не могат да постигнат истината. Малкото, което все пак предлагат и отдават и от което се отричат, е насочено към една цел, която са изчислили добре предварително. Те смятат, че е добра сделка да предложат нещо, само ако получат повече в замяна. Какъв е този нрав? Това е нечестив, жесток нрав.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. В стремежа към истината помага единствено себепознанието)

Всеки, който често смущава църковния живот и навлизането в живота на Божиите избраници, е неверник и зъл човек, и той трябва да бъде премахнат от църквата. Независимо кой е човекът и как е действал в миналото, ако често смущава делото на църквата и църковния живот, ако отказва да бъде кастрен и винаги се защитава с несъстоятелни аргументи, той трябва да бъде премахнат от църквата. Този подход е изцяло в името на поддържането на нормалния ход на църковното дело и в защита на интересите на Божиите избраници и е напълно съобразен с истините принципи и с Божиите намерения. Навлизането в живота на Божиите избраници и делото на църквата не бива да бъдат засягани от споровете и неразумните разправии на няколко зли човека — това не си заслужава и е несправедливо спрямо Божиите избраници.

… Някои хора имат жесток нрав. Ако някой каже нещо, което ги наранява или обижда, те ще намразят този човек и ще мислят за начини, по които да го нападнат и да му отмъстят. Както и да се разговаря за истината с тях или както и да бъдат кастрени, те не го приемат. По-скоро ще умрат, отколкото да се покаят, и ще продължат да смущават църковния живот. Това доказва, че са зли хора. Не можем да продължаваме да търпим тези типове зли хора. Те трябва да бъдат премахнати от църквата в съответствие с истините принципи. Това е единственият начин за цялостно разрешаване на този проблем. Каквито и грешки да са допуснали или каквито и лоши неща да са извършили, тези хора с жесток нрав няма да позволят на никого да ги разобличи или кастри. Ако някой ги разобличи и ги обиди, те ще изпаднат в ярост, ще си отмъстят и никога няма да оставят въпроса да отшуми. Те нямат търпение и толерантност към другите хора и не проявяват снизходителност към тях. На какъв принцип се основават техните постъпки? „Предпочитам да предам, отколкото да ме предадат“. С други думи, те не търпят да бъдат обиждани от когото и да било. Не е ли това логиката на злите хора? Точно такава е логиката на злите хора. На никого не е позволено да ги обижда. За тях е недопустимо някой да ги предизвика дори по най-незначителен начин и те ненавиждат всеки, който го прави. Те ще продължат да преследват този човек и никога няма да оставят въпроса да отшуми — такива са злите хора. Трябва да изолирате или да премахнете злите хора веднага щом установите, че притежават същността на зли хора, преди да могат да сторят някакво голямо зло. Това ще сведе до минимум вредите, които нанасят. Това е мъдрият избор. Ако водачите и работниците чакат, докато някой зъл човек причини някакво бедствие, за да се справят с него, те са пасивни. Това би доказало, че водачите и работниците са много глупави и нямат принципи в действията си. Има някои водачи и работници, които са точно толкова глупави и невежи. Те настояват да изчакат, докато получат неопровержими доказателства, преди да се справят със злите хора, защото считат, че само така съзнанието им ще бъде спокойно. Но всъщност не са необходими неопровержими доказателства, за да сте сигурни, че някой е зъл. Можете да разберете това по ежедневните му думи и действия. След като сте сигурни, че той е зъл, можете да започнете с това да го ограничите или да го изолирате. Това ще гарантира, че нито делото на църквата, нито навлизането в живота на Божиите избраници ще бъдат засегнати. […] Кажете Ми, ако някой е окачествен като зъл човек, пак ли има нужда да разговаряме за истината, за да му помогнем? (Не.) Няма нужда да му се дава шанс. Някои хора имат твърде много „любов“ и винаги дават на злите хора шанс да се покаят, но може ли с това да се постигне някакъв резултат? Съответства ли това на принципите на Божиите слова? Виждал ли си някой зъл човек, който може истински да се покае? Никой никога не е виждал това. Да се надяваш злите хора да се покаят е като да жалиш отровни змии, то е като да жалиш диви зверове. Това е така, защото въз основа на същността на злите хора може да се определи, че злите хора никога няма да обичат положителните неща, никога няма да приемат истината и никога няма да се покаят. В техния речник няма да откриеш думата „покаяние“. Независимо как ще разговаряш с тях за истината, те няма да загърбят собствените си мотиви и интереси, ще намерят различни причини и извинения, за да се оправдаят, и никой не може да ги разубеди. Ако претърпят загуба, тя е непоносима за тях и те безкрайно ще натякват на другите за нея. Как може такива хора, които не са готови да понесат никаква загуба, да се покаят истински? Онези, които поставят собствените си интереси над всичко, са изключително егоистични хора. Те са зли хора и никога няма да се покаят.

(Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (14))

Какъв тип човек е този, който няма никаква любов към братята и сестрите? Защо няма дори малко нормално междуличностно взаимоотношение с братята и сестрите? Този човек с когото и да взаимодейства, свързва тези взаимодействия само с интереси и сделки. Ако не са намесени интереси или сделки, той няма да се занимава с хората. Това не е ли зъл човек? Някои хора не се стремят към истината и живеят само въз основа на чувствата. Те се сближават с всеки, който се отнася добре с тях, и считат за добър всеки, който им помага. Такива хора също нямат нормални междуличностни взаимоотношения. Те живеят единствено въз основа на чувствата. Тогава те могат ли да се отнасят към братята и сестрите обективно и справедливо? Това е абсолютно непостижимо. Затова всеки, който няма нормално междуличностно взаимоотношение с братята и сестрите или с онези, които искрено вярват в Бог, е човек без съвест и разум, без нормална човешка природа и определено не е човек, който обича истината. Тези хора не се различават от нищожната паплач сред невярващите. Те взаимодействат с всеки, от когото имат полза, и пренебрегват онези, от които нямат полза. Освен това, когато видят някой, който се стреми към истината, или някой, който може да сподели свидетелства за преживявания — някой, на когото всички се възхищават и когото всички харесват — те стават завистливи, изпълват се с омраза и се опитват всячески да съберат „боеприпаси“, с които да съдят и заклеймяват хората, които се стремят към истината. Нима злите хора не правят точно това? Такива хора нямат съвест и разум — те са по-лоши от зверове. Те не могат да се отнасят правилно към хората, не могат да се разбират нормално с другите, не могат да изграждат нормални междуличностни взаимоотношения с Божиите избраници и дори могат да мразят онези, които се стремят към истината. Такива хора трябва да се чувстват много изолирани и самотни в сърцата си, винаги се оплакват от Небето и от другите хора. Каква радост или смисъл има в живота им? Тези хора имат жесток нрав и с когото и да взаимодействат, могат да се изпълват с омраза по банални въпроси, да го заклеймяват и да му отмъщават, да му навличат бедствия. Такива зли хора са същински дяволи, които носят бедствия на църквата всеки ден, в който останат в нея. Ако останат дълго време, бедствията няма да имат край. Бедствията може да бъдат предотвратени само ако тези хора бъдат премахнати от църквата.

(Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (14))

Хората, които са неразумни и умишлено създават проблеми, действат с мисълта единствено за собствените си интереси, правят каквото си поискат. Думите им не са нищо друго освен нелепи доводи и ереси и са неподатливи на убеждаване. Жестокият им нрав е преизобилен. Никой не се осмелява да общува с тях и никой не иска да разговаря с тях за истината от страх да не си навлече беда. Другите хора винаги са на нокти, когато споделят мислите си с тях, защото се страхуват, че ако кажат и една дума, която не им харесва или не съответства на желанията им, те ще се хванат за нея и ще отправят възмутителни обвинения. Такива хора не са ли зли? Не са ли живи демони? Всички онези, които имат жесток нрав и нездрав разум, са живи демони. И когато човек общува с жив демон, той може да си навлече беда, ако е небрежен дори и за миг. Ако такива живи демони присъстват в църквата, това няма ли да вещае големи проблеми? (Така е.) След като тези живи демони избухнат и излеят гнева си, известно време може и да говорят като човешки същества и да се извинят, но след това няма да се променят. Кой знае кога ще се развали настроението им и ще излеят гнева си отново, като бълват нелепите си доводи. Мишената, върху която изливат гнева си и си изпускат нервите, както и източникът и предисторията на избухването им, всеки път е различна. Това означава, че всяко нещо може да ги взриви, всичко може да ги накара да се чувстват неудовлетворени и да реагират с гневни изблици и буйно поведение. Колко ужасно! Колко неприятно! Тези побъркани зли хора биха могли да полудеят по всяко време; никой не знае на какво са способни. Най-много мразя такива хора. Всеки един от тях трябва да бъде изчистен — всички те трябва да бъдат премахнати. Не искам да се занимавам с тях. Мислите на такъв човек са объркани и нравът му е груб, той е изпълнен с нелепи доводи и дяволски думи, а когато нещо му се случи, прибързано излива гнева си. Някои от тях плачат, когато изливат гнева си, други крещят, трети тропат с крака, а има дори и такива, които клатят глави и жестикулират бурно. Те са просто зверове, не хора. Някои готвачи хвърлят тенджери и чинии, щом избухнат; други, които отглеждат прасета или кучета, ритат и удрят тези животни, щом избухнат, изливайки целия си гняв върху тях. Каквото и да се случва, тези хора винаги реагират с гняв; те нито се успокояват, за да размислят, нито го приемат от Бог. Те не се молят, нито търсят истината, нито търсят общение с другите. Когато нямат избор, търпят; когато не желаят да търпят, полудяват, като изричат нелепи доводи, обвиняват и заклеймяват другите. Те често казват неща като: „Знам, че всички вие сте образовани и ме гледате отвисоко“; „Знам, че семействата ви са богати и ме презирате, защото съм беден“; или „Знам, че ме презирате, защото ми липсва основа във вярата ми, и ме презирате, защото не се стремя към истината“. Макар че очевидно е наясно с многобройните си проблеми, такъв човек никога не търси истината, за да ги разреши, нито обсъжда познаването на себе си в общение с другите. Когато се споменат собствените му проблеми, той отклонява вниманието и отправя неверни насрещни обвинения, като прехвърля всички проблеми и отговорности върху другите и дори се оплаква, че причината за поведението му е лошото отношение на другите към него. Сякаш изблиците му на гняв и неразумните му действия са причинени от други, сякаш всички останали са виновни, той самият просто няма друг избор, освен да действа по този начин и се защитава с пълно право. Всеки път, когато е недоволен, започва да излива негодуванието си и да бълва глупости, като настоява на нелепите си доводи, сякаш всички останали грешат, сякаш е единственият добър човек, а всички останали са злодеи. Колкото и да изпада в гневни изблици или колкото и нелепи доводи да бълва, той изисква да се говори добре за него. Дори когато греши, забранява на другите да го разобличават или да го критикуват. Ако посочиш дори малък негов проблем, ще те въвлече в безкрайни спорове и тогава можеш да забравиш за мирния живот. Що за човек е това? Това е някой, който е неразумен и умишлено създава проблеми, а онези, които го правят, са зли хора.

(Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (26))

Явлението, при което някой е произволно заклеймен, лепнат му е етикет и е измъчван, често се среща във всяка църква. Например някои хора таят предразсъдък към определен водач или работник и за да си отмъстят, го коментират зад гърба му, разобличават го и го разнищват под предлог, че разговарят за истината. Намеренията и целите зад подобни действия са погрешни. Ако човек наистина разговаря за истината, за да свидетелства за Бог и да е от полза на другите, той трябва да разговаря за собствените си истински преживявания и да носи полза на другите, като разнищва и опознава себе си. Такава практика дава по-добри резултати и Божиите избраници ще я одобрят. Ако нечие общение разобличава, напада и принизява друг човек в опит да му се нахвърли или да му отмъсти, тогава намерението на общението е погрешно, то е неоправдано, Бог го ненавижда и то не е поучително за братята и сестрите. Ако намерението на някого е да заклейми другите или да ги измъчва, тогава той е зъл човек и върши зло. Всички Божии избраници трябва да имат проницателност, когато става въпрос за зли хора. Ако някой умишлено се нахвърля на хората, разобличава ги или ги принизява, тогава трябва да му се помогне с любов, да се разговаря с него, да бъде разнищен или кастрен. Ако не е способен да приеме истината и упорито отказва да влезе в правия път, тогава това е съвсем друго нещо. Когато става въпрос за зли хора, които често произволно заклеймяват, лепят етикети и измъчват другите, те трябва да бъдат напълно разобличени, за да може всеки да се научи да ги разпознава, и след това да бъдат ограничени или отлъчени от църквата. Това е от съществено значение, тъй като такива хора смущават църковния живот и църковната работа и има вероятност да подвеждат хората и да внасят хаос в църквата. По-специално някои зли хора често нападат и заклеймяват другите, единствено за да постигнат целта си да се изтъкнат и да накарат другите да им се възхищават. Тези зли хора често използват възможността да разговарят за истината на събиранията, за да разобличават, разнищват и потискат косвено другите. Те дори оправдават това, като казват, че го правят, за да помогнат на хората и да разрешат съществуващите проблеми в църквата, и използват този претекст за прикритие, чрез което да постигнат целите си. Те са от хората, които нападат и измъчват другите, и всички те очевидно са зли хора. Всички онези, които нападат и заклеймяват хората, които се стремят към истината, са изключително жестоки и само онези, които разобличават и разнищват злите хора, за да опазят делото на Божия дом, имат чувство за справедливост и са одобрявани от Бог. Злите хора често са много лукави в своите злодеяния. Всички те умеят да използват доктрината, за да измислят оправдания за себе си и да постигнат целта си да подвеждат другите. Ако Божиите избраници не ги разпознаят и не са способни да ограничат тези зли хора, църковният живот и делото на църквата ще се превърнат в пълна бъркотия — или дори в стълпотворение. Когато злите хора разговарят за проблемите и ги разнищват, те винаги имат намерение и цел и тя винаги е насочена към някого. Те не разнищват и не опознават себе си, нито се откриват и излагат на показ, за да разрешат собствените си проблеми — напротив, те се възползват от възможността да разобличават, да разнищват и да нападат другите. Често се възползват от общението за себепознанието, за да разнищват и заклеймяват другите, а чрез общението за Божиите слова и истината разобличават, принизяват и очернят хората. Те изпитват особено силно отвращение и омраза към онези, които се стремят към истината, към онези, които носят бремето на църковната работа, и към онези, които често изпълняват дълга си. Злите хора ще използват всякакви оправдания и извинения, за да ударят по мотивацията на тези хора и да им попречат да изпълняват църковната работа. Част от това, което изпитват към тях, е завист и омраза. Друга част е страхът, че тези хора, когато се изправят, за да вършат работа, представляват заплаха за тяхната слава, придобивки и статус. Затова са нетърпеливи да опитат да ги предупредят, да ги потиснат и да ги ограничат по всевъзможни начини, като дори стигат дотам, че събират боеприпаси, с които да ги набедят и да изопачат фактите, за да ги заклеймят. Това напълно разкрива, че нравът на тези зли хора мрази истината и положителните неща. Те изпитват особено силна омраза към онези, които се стремят към истината и обичат положителните неща, както и към онези, които са по-скоро простодушни, порядъчни и почтени. Може и да не го казват, но това е техният начин на мислене. Защо се насочват именно към онези, които се стремят към истината и към порядъчните и почтените хора, за да ги разобличават, принизяват, потискат и отхвърлят? Това очевидно е опит от тяхна страна да съборят и да поразят добрите хора и онези, които се стремят към истината, да ги стъпчат, за да могат те самите да контролират църквата. Някои хора не вярват, че това е така. На тях задавам един въпрос: защо когато разговарят за истината, тези зли хора не разобличават и не разнищват самите себе си, а вместо това винаги нарочват другите и ги разобличават? Възможно ли е те наистина да не разкриват поквара или да нямат покварен нрав? Със сигурност не е възможно. Защо тогава настояват да си нарочат други хора, за да ги разобличават и разнищват? Какво точно се опитват да постигнат? Този въпрос изисква задълбочен размисъл. Човек постъпва както трябва, ако разобличава злодеянията на злите хора, които смущават църквата. Но вместо това тези хора разобличават и измъчват добрите хора под претекст, че разговарят за истината. Какви са техните намерения и цели? Дали са разярени, защото виждат, че Бог спасява добрите хора? Такава е действителната ситуация. Бог не спасява злите хора, затова злите хора мразят Бог и добрите хора — всичко това е съвсем естествено. Злите хора не приемат истината и не се стремят към нея. Те самите не могат да бъдат спасени, но измъчват онези добри хора, които се стремят към истината и които могат да бъдат спасени. Какъв е проблемът тук? Ако тези хора имаха познание за себе си и за истината, те биха могли да се открият и да разговарят, но те винаги нарочват другите и ги провокират — винаги имат склонност да нападат другите — и винаги набелязват онези, които се стремят към истината, за свои въображаеми врагове. Това са отличителните белези на злите хора. Онези, които са способни на такова зло, са истинските дяволи и сатани, те са същинските антихристи, които трябва да бъдат ограничавани, а ако вършат много зло, с тях трябва да се справят незабавно, като бъдат отлъчени от църквата. Всички онези, които се нахвърлят върху добрите хора и ги отхвърлят, са гнили ябълки. Защо ги наричам гнили ябълки? Защото е вероятно да предизвикат ненужни спорове и конфликти в църквата, което води до все по-голямо влошаване на положението там. Един ден нарочват един човек, а на следващия — друг, и винаги се прицелват в другите, в онези, които обичат истината и се стремят към нея. Това няма как да не смути църковния живот и да не се отрази на нормалното ядене и пиене на Божиите слова от Божиите избраници, както и на нормалното им общение за истината. Тези зли хора често се възползват от това, че живеят църковен живот, за да нападат другите в името на общението за истината. Във всичко, което казват, прозира враждебност. Те правят провокативни забележки, за да нападат и заклеймяват онези, които се стремят към истината, и онези, които отдават всичко на Бог. Какви ще са последствията от това? То ще прекъсне и смути живота на църквата и ще накара хората да бъдат неспокойни в сърцата си и да са неспособни да се смълчат пред Бог. По-специално безскрупулните неща, които тези зли хора казват, за да заклеймят, нападнат и наранят другите, може да предизвикат съпротива. Това не благоприятства разрешаването на проблемите. Напротив, то подклажда страх и тревога в църквата и обтяга взаимоотношенията между хората, то води до възникване на напрежение между тях и ги тласка към разпри. Поведението на тези хора не само оказва въздействие върху църковния живот, но и поражда конфликти в църквата. То дори може да повлияе на работата на църквата като цяло и на разпространяването на евангелието. Затова водачите и работниците трябва да предупреждават този тип хора, а също така трябва да ги ограничават и да се справят с тях. От една страна, братята и сестрите трябва да поставят строги ограничения на тези зли хора, които често нападат и заклеймяват другите. От друга страна, църковните водачи трябва незабавно да разобличават и спират онези, които произволно нападат и заклеймяват другите, а ако са непоправими, да ги премахнат от църквата. На злите хора трябва да се попречи да смущават живота на църквата по време на събиранията и същевременно на обърканите хора трябва да се ограничи възможността да говорят по начин, който влияе на църковния живот. Ако се установи зъл човек, който върши зло, той трябва да бъде разобличен. Не бива да му се позволява по никакъв начин да действа умишлено и да върши зло, както му е угодно. Това е необходимо, за да се поддържа нормален църковен живот и да се гарантира, че Божиите избраници могат да се събират, да ядат и да пият от Божиите слова и да разговарят нормално за истината, което им позволява да изпълняват добре и нормално дълга си. Само тогава Божията воля може да бъде извършена в църквата и само по този начин Божиите избраници могат да разберат истината, да навлязат в реалността и да придобият Божиите благословии.

(Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (15))

Добрите хора говорят и вършат неща със съвест и разум, докато злите хора нямат съвест и разум. Когато злите хора направят нещо лошо и бъдат разобличени, те не се подчиняват: „Хм, дори и всички да знаят, какво могат да направят? Ще правя каквото си искам! Не ме интересува кой ме разобличава или критикува. Какво всъщност може да ми направи някой?“. Независимо колко лоши неща върши един зъл човек, той не изпитва срам. Когато обикновен човек направи нещо лошо, той иска да го прикрие и потули. Ако някой в крайна сметка го разобличи, той е твърде засрамен, за да се изправи пред когото и да било, и дори не иска да живее повече: „Ах, как можах да направя такова нещо? Наистина съм безсрамен!“. Те са изключително изпълнени с разкаяние и дори се проклинат, заклевайки се, че никога повече няма да направят подобно нещо. Този тип поведение е доказателство, че те имат чувство за срам, че все още имат някаква човешка природа. Човек, който е безсрамен, няма съвест и разум, и всички зли хора са безсрамни. Независимо какво лошо дело извърши един зъл човек, това няма да накара лицето му да се изчерви или пулсът му да се ускори, и той все така безскрупулно ще защитава действията си, като изкривява негативните аспекти в позитивни и говори за лошите дела сякаш са добри. Има ли такъв човек чувство за срам? (Не.) Ако има такова отношение, ще се покае ли истински в бъдеще? Не, той само ще продължи да действа както досега. Това означава, че е безсрамен, а безсрамието означава липса на съвест и разум. Хората със съвест и разум са твърде засрамени, за да се изправят пред когото и да било, след като бъдат разобличени за извършването на нещо лошо, и никога повече не правят това. Защо е така? Защото чувстват, че това е било срамно нещо и са твърде изпълнени със срам, за да се изправят пред когото и да било; в тяхната човешка природа има чувство за срам. Не е ли това минималният критерий за нормална човешка природа? (Да.) Може ли човек, който дори не изпитва срам, все още да се нарича човек? Не може. Има ли човек, който не изпитва срам, нормално мислене? (Не.) Той няма нормално мислене, камо ли любов към положителните неща.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Втора точка: те нападат и отхвърлят инакомислещите)

Има един тип хора, които са обичливи и толерантни към всеки и са готови да помагат на всеки. Единственото нещо, което не ги интересува, е истината. Те винаги се съпротивляват на Бог и са непримирими спрямо Него. Те са заклети врагове на Бог. Що за хора са това? Това са неверници и дяволи. Дяволите са онези, които изпитват най-силна неприязън и омраза към истината. Щом нещо касае истината или това, което Бог казва или изисква, те не само не го приемат, но се съмняват в него, съпротивляват му се и разпространяват представите си за него. Те също така вършат много неща, които вредят на църковното дело, и дори шумно протестират срещу Бог, когато са накърнени личните им интереси. Подобни хора са дяволи. Това са хора, които мразят истината и мразят Бог. В природата на всеки човек има нрав, който мрази истината. Следователно всеки има същност, която мрази Бог. Единствената разлика е степента на тази омраза — дали е малка, или голяма. Някои хора са способни да вършат зло, за да се противопоставят на Бог, докато други просто разкриват покварен нрав или негативни емоции. Тогава защо някои хора са способни да мразят Бог? Каква роля играят? Способни са да мразят Бог, защото имат нрав, който мрази истината. Щом имат такъв нрав, това означава, че те са дяволи и врагове на Бог. Какво е дявол? Дяволи са всички онези, които мразят истината и мразят Бог. Могат ли дяволите да бъдат спасени? Категорично не. Докато Бог спасява човешкия род, много хора ще се надигнат и ще Му се противопоставят и ще смутят делото на Божия дом. Подобни хора са дяволи. Могат да бъдат наречени и живи демони. Навсякъде в църквите всеки, който смущава делото на църквата, е дявол и жив демон. А всеки, който се държи като тиранин в църквата и не приема истината в каквато и да е степен, е жив демон. Следователно ако вие правилно разпознаете кои хора са живи демони, трябва да действате бързо, за да ги премахнете. Ако има някои хора, чието поведение обикновено е много добро, но понякога състоянието им е лошо или духовният им ръст е твърде малък и не разбират истината, и те извършат нещо, което причинява прекъсвания и смущения, но това не им е навик и не са такъв тип хора по природа, тогава те могат да останат. Човешката природа на някои хора не е много добра. Ако някой ги оскърби, те никога няма да оставят нещата така. Ще спорят безконечно с този човек, без да показват милост, когато чувстват, че имат основание. Въпреки това тези хора имат едно достойнство и то е, че са готови да полагат труд и да изтърпяват трудности. Такива хора могат временно да останат. Ако тези хора често вършат зло и смущават делото на църквата, то те са от дяволите и Сатана и категорично не могат да бъдат спасени. Това е сто процента сигурно. Този тип хора трябва да бъдат премахнати от църквата. На тях категорично не може да им бъде позволено да останат.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Отношението, което човек трябва да има към Бог)

Във всяка църква се намират хора, които създават смущения или прекъсват Божиите дела. Всички те са сатани, промъкнали се под прикритие в Божия дом. Такива хора са добри актьори: явяват се пред Мен, демонстрирайки дълбока почит, привеждат се в поклони и тътрят крака, живеят като крастави псета и посвещават „всичко от себе си“, за да постигнат собствените си цели — но озоват ли се сред братята и сестрите, те оголват грозната си страна. Видят ли практикуващи истината хора, те се нахвърлят срещу тях и ги изблъскват настрана; озоват ли се пред по-силни от тях, разливат се в угодничество и ласкателства. В църквата се развихрят. Може да се каже, че в повечето църкви има такива „квартални хулигани“ и кресливи нагаждачи. В комбина действат най-подмолно, намигат си и си разменят тайни знаци и никой от тях не практикува истината. Най-отровният сред тях е „главен демон“. Спечелилият най-голям престиж предвожда бандата, вдигнал високо знамето й. Тези хора вилнеят из църквата, разпръскват негативизма си и сеят смърт, правят каквото им скимне, в устата им е каквото им хрумне и никой не смее да ги спре. В тях прелива сатанинският нрав. Веднага щом предизвикат смут, в църквата нахлува усещане за смърт. Онези в църквата, които практикуват истината, са отхвърлени и не успяват да допринесат според възможностите си, докато тези, които смущават църквата и сеят смърт, вилнеят необезпокоявани — и, което е по-лошо, повечето хора ги следват. Такива църкви просто са под властта на Сатана; техният цар е дяволът. Ако хората в тези църкви не въстанат, за да изхвърлят главните демони, те рано или късно също ще се сринат. Оттук насетне трябва да се вземат мерки срещу подобни църкви. Ако способните да практикуват част от истината не се стремят да го направят, църквата ще бъде заличена. Ако пък в църквата няма нито един желаещ да практикува истината и никой не е в състояние да остане непоколебим в свидетелството си за Бог, тя следва да бъде напълно изолирана и връзките ѝ с други църкви да бъдат пресечени. Това се нарича „да заровиш смъртта“; това означава да отхвърлиш Сатана.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Предупреждение към онези, които не практикуват истината)

Хората, чиято вяра в Бог е искрена, се стараят да практикуват в живота си Божието слово и да практикуват истината. Тези, които са склонни да практикуват Неговото слово и искрено заемат страната на истината, са в състояние неотстъпно да свидетелстват за Бог. Не притежават истината другите, които шикалкавят и са несправедливи; Бог се срамува от всички тях. Предизвикващите раздор в църквата са слуги на Сатана и са негово олицетворение. Тези хора са толкова зловредни. Тези, които нямат проницателност, които не са способни да заемат страната на истината, до един питаят зли намерения и я оскверняват. И нещо повече, те са изначални проводници на Сатана. Те не подлежат на спасение и естествено ще бъдат отстранени. Божието семейство не позволява да останат онези, които не практикуват истината, нито пък оставя хората, които умишлено разтурят църквата. Сега обаче не е моментът за отлъчване; тези хора просто ще бъдат разкрити и отстранени накрая. За тях няма да бъдат изразходвани повече безсмислени усилия; принадлежащите на Сатана не могат да застанат на страната на истината, докато търсещите я принадлежат точно там. Недостойни са да чуят пътя на истината и да свидетелстват за нея хората, които не я практикуват. Истината просто не е предназначена за техните уши; тя е насочена към тези, които я практикуват. Засега, преди да бъде разкрит краят на всеки човек, онези, които смущават дейността на църквата и прекъсват Божието дело, ще бъдат оставени настрана, за да получат своето по-късно. Щом делото бъде завършено, всеки един от тях ще бъде разобличен и отстранен. На този етап, докато истината още е в процес на предоставяне, няма да им се обръща внимание. Когато цялата истина се разкрие пред човечеството, тези хора ще бъдат отстранени; това ще бъде времето за сортиране на всички според вида им. Дребните хитрини на тези, които нямат проницателност, ще доведат до унищожението им от злото — те ще бъдат подмамени от тях и няма да се върнат повече. Това и заслужават, защото не обичат истината, неспособни са да застанат на нейна страна, следват злите хора и вземат тяхната страна, заговорничат с тях и се съпротивляват срещу Бог. Те отлично разбират, че нечестивците излъчват зло, но въпреки това втвърдяват сърцата си и обръщат гръб на истината, за да последват нечестивците. Нима тези хора, които не практикуват истината, а се впускат в разрушителни и отвратителни дела, не извършват зло? При все че някои от тях се правят на крале, а други са само техни последователи, не е ли еднаква тяхната съпротивляваща се на Бог природа? Какво оправдание биха могли да намерят за своето твърдение, че Бог не ги спасява? Как биха могли да извинят другото си възражение, че Бог не е праведен? Та нима не ги погубва собствената им злина? Не ги ли завлича в ада собственото им непокорство? Хората, които практикуват истината, накрая ще бъдат спасени и направени съвършени заради истината. Онези, които не практикуват истината, накрая ще причинят собственото си унищожение пак поради истината. Това са изходите за практикуващите истината и за другите, които не я практикуват. Съветвам тези, които не възнамеряват да практикуват истината, да напуснат църквата час по-скоро, за да не трупат още грехове. Когато дойде времето, ще бъде прекалено късно за разкаяние. В частност онези, които се събират в клики и създават разкол, а също и махленските хулигани, трябва да си отидат първи. Хора с нрава на настървени вълци са неспособни да се променят. За тях е най-добре да напуснат църквата при първа възможност и никога повече да не внасят смут в нормалния живот на братята и сестрите, за да избегнат Божието наказание. Онези от вас, които са се съгласявали с тях, трябва да се възползват от тази възможност и да се замислят над себе си. Ще напуснете ли църквата заедно със злодеите или ще останете и ще бъдете послушни последователи? Трябва внимателно да обмислите този въпрос. Давам ви още една възможност да направите своя избор и чакам отговора ви.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Предупреждение към онези, които не практикуват истината)