Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

Делото на един компетентен работник може да вкара хората в правия път и да им даде по-дълбоко навлизане в истината. Делото му може да доведе хората до Бог. Освен това делото, което той върши, може да се променя според човека и не е обвързано с правила, а позволява на хората да имат свобода и способност за постепенно израстване в живота и по-дълбоко навлизане в истината. Делото на един некомпетентен работник е изпълнено с недостатъци. Делото му е неразумно. Той може да води хората само към правила и това, което изисква от тях, не е съобразено с индивидуалността на човека; в работата си той не взема предвид истинските нужди на хората. В този тип дело има твърде много правила и твърде много доктрини и то не може да води хората към реалността или към нормалните практики на житейско израстване. То може само да научи хората да се придържат към няколко безполезни правила. Този вид напътствия само заблуждават хората. Такъв човек ще ви накара да станете като него; той може да ви води само към това, което притежава и което е. Ключът към това да се даде възможност на последователите да разпознаят дали имат достоен водач, е да се вгледат в начина, по който са водени, и в резултатите от делото, и да видят дали усвояват принципи, които съответстват на истината, и дали тръгват по път на практика, който е подходящ за тяхната трансформация. Трябва да разпознавате различното дело на различните типове хора; не бива да се превръщате в сляп последовател. Това се отнася до въпроса за навлизането на хората. Ако не си в състояние да различиш чие ръководство има път и чие — не, лесно ще бъдеш подведен. Всичко това има пряко въздействие върху собствения ти живот.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божието дело и делото на човека)

Какво е лъжеводач? Със сигурност това е човек, който не може да върши истинска работа, човек, който пренебрегва дълга си на водач. Той не върши никаква реална или значима работа, просто се грижи за някои общи дела и някои повърхностни задачи, неща, които нямат нищо общо с навлизането в живота или с истината. Независимо колко от тази работа върши той, в изпълнението ѝ няма значимост. Ето защо такива водачи се определят като лъжливи. Тогава как точно човек разпознава лъжеводача? Нека сега започнем нашия анализ. Най-напред трябва да се изясни, че първата отговорност на един водач или работник е да води другите така, че да ядат и пият Божиите слова и да разговаря за истината по такъв начин, че другите да могат да я разбират и да навлизат в истината реалност. Това е най-важният критерий, по който да проверим дали един водач е истински или лъжлив. Вижте дали може да води другите така, че да ядат и пият Божиите слова и да разбират истината, и дали може да използва истината, за да разрешава проблеми. Това е единственият критерий, по който да проверявате какви заложби и способности да възприема Божиите слова има един водач или работник и дали може да води Божиите избраници да навлязат в истината реалност. Ако един водач или работник е способен да възприема Божиите слова чисто и да разбира истината, той трябва да преодолява представите и фантазиите, които хората имат за вярата в Бог, в съответствие с Божиите слова и да помага на хората да разбират практичността на Божието дело. Той трябва също да преодолява реалните затруднения, срещани от Божиите избраници в съответствие с Неговите слова, особено когато става въпрос за погрешните възгледи, които те имат във вярата си или за погрешните разбирания, които имат за изпълнението на дълга. Той трябва също да прилага Божиите слова, за да разрешава проблемите, които се проявяват, когато хората се сблъскат с различни изпитания и мъки, и да може да води Божиите избраници да разбират и да практикуват истината, и да навлизат в реалността на словото Му. В същото време трябва да разнищва различните видове покварен нрав на хората въз основа на покварените състояния, разкрити в Божиите слова, така че Божиите избраници да могат да видят кои от тези видове се отнасят до тях, да постигнат себепознание, да намразят Сатана и да му се опълчат, като така дава възможност на Божиите избраници да останат непоколебими в свидетелството си, да победят Сатана и да прославят Бог насред всякакви изпитания. Това е работата, която водачите и работниците трябва да вършат. Това е най-основната, критично важна и съществена работа на църквата. Ако хората, които служат като водачи, имат способността да възприемат Божиите слова и имат заложбите да разбират истината, те не само ще могат да разбират Божиите слова и да навлизат в реалността им, но също ще могат да напътстват, водят и помагат на онези, които водят по такъв начин, че да разбират Божиите слова и да навлязат в тяхната реалност. Заложбите да възприемат Божиите слова и да разбират истината обаче са точно това, което липсва на лъжеводачите. Те не разбират Божиите слова, не познават разобличения в Неговите слова покварен нрав, който хората разкриват при различни обстоятелства, нито състоянията, които пораждат съпротива, оплакване и предателство на Бог и т.н. Лъжеводачите не са способни да се самоанализират или да свържат Божиите слова със себе си, те само разбират малка част от доктрината и няколко правила от буквалното значение на Божиите слова. Когато разговарят с другите, те просто рецитират някои от словата Му, после обясняват буквалното им значение. С това си мислят, че разговарят за истината и вършат реална работа. Ако някой може да чете и рецитира Божиите слова като тях, те ще го сметнат за човек, който обича и разбира истината. Един лъжеводач разбира само буквалното значение на Божиите слова. Той не разбира из основи истината на Божиите слова и затова е неспособен да говори за своето основано на преживяване познание за тях. Лъжеводачите нямат способността да възприемат Божиите слова. Те могат само да разбират повърхностното им значение, но вярват, че това е възприемане на словата Му и разбиране на истината. В ежедневието те винаги тълкуват буквалното значение на Божиите слова, за да дават съвети и да помагат на другите, като вярват, че така вършат работа и че водят хората към това да ядат и пият Божиите слова и да навлизат в тяхната реалност. Фактът е, че макар лъжеводачите често да разговарят по този начин за Божиите слова с другите, те не могат да решат и най-малкия реален проблем, а Божиите избраници са оставени неспособни да практикуват или да преживяват словата Му. Независимо колко посещават сбирките или колко ядат и пият Божиите слова, те все още не разбират истината, нито имат навлизане в живота и никой от тях не може да говори за познанието си за преживяване. Дори ако има зли хора и неверници, които създават смущения в църквата, никой не може да ги разпознае. Когато един лъжеводач вижда неверник или зъл човек да създава смущение, той не прилага проницателност, а му предлага любовта и увещаването си, като моли другите да бъдат толерантни и търпеливи с него и угажда на такъв човек, докато той продължава да причинява смущения в църквата. В резултат на това всяка задача в църковното дело е доста безуспешна. Това е последствието от провала на лъжеводачите да свършат реална работа. Лъжеводачите не могат да използват истината, за да решават проблеми, което е достатъчно да покаже, че те не притежават истината реалност. Когато говорят, те просто бълват думи и доктрини и всичко, което казват на другите да практикуват, са доктрини и правила. Например, когато някой започне да разбира погрешно Бог, лъжеводачите ще му кажат: „В Божиите слова всичко това вече е казано: каквото и да прави Бог, то е за човешкото спасение, то е любов. Виж колко ясни и категорични са словата Му. Как можеш все още да Го разбираш погрешно?“. Това са инструкциите, които лъжеводачите дават на хората. Те бълват думи и доктрини, за да увещават хората, да ги възпират и да ги карат да се придържат към правила. Това изобщо не е ефективно и не може да разреши никакви проблеми. Лъжеводачите могат само да говорят думи и доктрини, за да напътстват хората, което кара тези хора да мислят, че като са способни да говорят думи и доктрини, са навлезли в истините реалности. И все пак, когато ги сполети някаква трудност, те не знаят как да практикуват, нямат път и всички думи и доктрини, които са разбрали, не им помагат. Какво показва това? Показва, че разбирането на доктрините изобщо не е полезно или ценно. Единственото нещо, което разбират лъжеводачите, са доктрините. Те не могат да разговарят за истината, за да разрешават проблеми. В действията им няма принципи и в живота си те просто следват някои правила, които смятат за добри. Такива хора не притежават истините реалности. Ето защо, когато лъжеводачите водят хората така, че да ядат и да пият Божиите слова, това не дава истински резултат. Те са способни само да накарат хората да разбират буквалното значение на Божиите слова и не могат да им помогнат да придобият просветление от тези слова или да разберат какъв вид покварен нрав имат. Лъжеводачите не разбират какви са състоянията на хората или какъв нрав същност разкриват хората в дадена ситуация, кои от Божиите слова трябва да се използват, за да се преодолеят тези погрешни състояния и покварен нрав, какво е казано за тях в Божиите слова, какви са изискванията и принципите на Божиите слова или истините в тях. Лъжеводачите не разбират нищо от тези истини реалности. Те просто съветват хората, като казват: „Яж и пий повече Божии слова. В тях има истина. Ще разбереш, когато си прочел повече от Неговите слова. Ако не разбираш някои от тях, трябва просто да се молиш повече, да търсиш повече и да размишляваш повече за тях“. Ето как съветват хората и като правят така, не са способни да разрешават проблемите. Независимо кой се сблъсква с проблем и идва да търси от тях, те казват едно и също. След това този човек все още не се е опознал и не разбира истината. Той няма да може да разреши собствения си реален проблем, нито да разбере как трябва да практикува Божиите слова и просто ще се придържа към буквалното значение на Божиите слова и към правилата. Що се отнася до истините принципи за практикуване на Божиите слова или в кои реалности трябва да навлезе, той все още няма да разбира. Ето това произтича от работата на лъжеводачите: нито един реален резултат.

(Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (1))

Как трябва да се прецени дали даден водач изпълнява отговорностите на водачите и работниците, или е лъжеводач? На най-основно ниво трябва да се види дали е способен да върши истинска работа, дали има тези заложби, или не. След това трябва да се погледне дали има бремето да върши добре тази работа. Не обръщайте внимание на това колко хубаво звучат нещата, които казва, колко правдоподобно изглежда, че разбира доктрините, и не обръщайте внимание на това колко талантлив и надарен е, когато се занимава с външни въпроси — тези неща не са важни. Това, което е най-съществено, е дали е способен да изпълнява правилно най-основните точки от работата на църквата, дали може да разрешава проблеми, като използва истината, и дали може да води хората в истината реалност. Това е най-основната и съществена работа. Ако не е способен да върши тези точки от истинската работа, тогава независимо колко добри са заложбите му, колко е талантлив или до каква степен може да понася несгоди и да плати цена, той все още е лъжеводач. Някои хора казват: „Забравете, че сега не върши никаква истинска работа. Той има добри заложби и е способен. Ако се обучава известно време, със сигурност ще е способен да върши истинска работа. Освен това не е направил нищо лошо и не е вършил зло или причинил прекъсвания или смущения — как Ти можеш да кажеш, че е лъжеводач?“. Как можем да обясним това? Не е важно колко си талантлив, какво ниво на образование и какви заложби притежаваш, колко лозунги можеш да издекламираш на висок глас или колко думи и доктрини владееш, колко си зает или колко си изтощен през деня, колко път си изминал, колко църкви посещаваш, колко рискове поемаш и колко страдания понасяш. Тези неща изобщо нямат значение. Важното е дали вършиш работата си въз основа на работните разпоредби, дали прилагаш подредбите стриктно, дали по време на водачеството си участваш във всяка конкретна задача, за която отговаряш, колко практически въпроса си разрешил в действителност, колко хора са разбрали истините принципи под твоето ръководство и твоите напътствия и колко е напреднало и се е развило делото на църквата. Важното е дали си постигнал тези резултати. В каквато и конкретна работа да участваш, важното е дали постоянно я следиш и ръководиш, вместо да се държиш високомерно и властно и да спускаш нареждания отгоре. Освен това е важно и дали притежаваш навлизане в живота, докато изпълняваш дълга си, дали можеш да се справяш с всичко според принципите, дали притежаваш свидетелство за практикуване на истината и дали можеш да се справяш и да разрешаваш практическите проблеми, с които се сблъскват Божиите избраници. Всички тези и други подобни неща са критерии за оценка на това дали даден водач или работник е изпълнил отговорностите си.

(Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (9))

Всички лъжеводачи могат да проповядват думи и доктрини, всички те са псевдодуховни, не могат да вършат никаква реална работа и не разбират истината, въпреки че вярват в Бог от много години — може да се каже, че нямат никакво духовно разбиране. Те смятат, че да си църковен водач означава просто да трябва да проповядваш някакви думи и доктрини, да скандираш някакви лозунги и да обясняваш Божиите слова по малко, и тогава хората ще разберат истината. Те не знаят какво означава да се върши работа, не знаят какви точно са отговорностите на водачите и работниците и не знаят защо точно Божият дом избира някого за водач или работник или какви точно проблеми е предназначено да разреши това. Така че независимо как Божият дом разговаря за това, че водачите и работниците трябва да проследяват работата, да я проверяват и да я надзирават, че трябва своевременно да откриват и разрешават проблемите в работата и т.н., те не схващат нищо от това и не го разбират. Не са способни да изпълнят или да постигнат изискванията на Божия дом към водачите и работниците и не могат да разберат проблемите, свързани с професионалните умения, които възникват при изпълнението на дълга, както и въпроса за принципа на избор на надзорници и т.н., а дори да знаят за тези проблеми, те все пак не са способни да се справят с тях. Затова под ръководството на такива лъжеводачи не могат да бъдат разрешени никакви видове проблеми, които възникват в църковното дело. Не само проблемите, свързани с професионалните умения, които Божиите избраници срещат при изпълнението на дълга си, но и трудностите при навлизането в живота на Божиите избраници остават неразрешени за продължителен период, а когато някои водачи и работници или надзорници на различни елементи от работата не са способни да вършат реална работа, те не се освобождават или възложеният им дълг не се адаптира своевременно и т.н. Нито един от тези проблеми не се разрешава своевременно и поради това ефективността на различните елементи от църковното дело непрекъснато намалява, а ефикасността на работата се влошава все повече. По отношение на персонала, онези, които са донякъде надарени и добри в говоренето, стават водачи и работници, докато онези, които обичат истината, които могат да се заровят в усърдна работа и да работят неуморно без оплакване, не получават повишение и развитие и се третират като полагащи труд, а различен технически персонал, който има определени силни страни, не се използва разумно. Освен това някои хора, които искрено изпълняват своя дълг, не получават ресурс за живот и така потъват в негативизъм и слабост. Нещо повече — независимо колко зло вършат антихристите и злите хора, лъжеводачите сякаш не го забелязват. Ако някой разобличи зъл човек или антихрист, лъжеводачите дори ще му кажат, че трябва да се отнася към този човек с любов и да му даде шанс да се покае. По този начин те позволяват на злите хора и на антихристите да вършат зло и да причиняват смущения в църквата, а това води до дълги забавяния в премахването или отлъчването на тези зли хора, на тези неверници и антихристи, и те продължават да вършат зло в църквата и да смущават църковното дело. Лъжеводачите не са способни да се справят с нито един от тези проблеми и да ги разрешат. Не са способни да се отнасят справедливо с хората или да подредят работата по разумен начин, а вместо това действат безразсъдно и вършат само безполезна работа, в резултат на което превръщат църковното дело в бъркотия и хаос. Независимо как Божият дом разговаря за истината или как набляга на принципите, които трябва да се спазват при изпълнението на делото на църквата — ограничаване на онези, които трябва да бъдат ограничавани, и премахване на онези, които трябва да бъдат премахвани измежду различните типове злодеи и неверници, повишаване и развиване на хората с добри заложби и способност за възприемане, и на хората, които могат да се стремят към истината и които трябва да бъдат повишавани и развивани — въпреки че за тези неща е разговаряно безброй пъти, лъжеводачите не ги разбират или възприемат и просто непрекъснато се придържат към своите псевдодуховни възгледи и „любящи“ подходи. Лъжеводачите смятат, че под техните сериозни и търпеливи наставления всички типове хора изпълняват собствените си роли по подреден начин, без хаос, че всеки има голяма вяра, готов е да изпълнява дълга си, не се страхува да отиде в затвора и да се изправи срещу опасност, и че всеки човек има решимостта да понася страдание и не желае да бъде като Юда. Те смятат, че наличието на добра атмосфера в църковния живот означава, че са свършили добра работа. Независимо дали в църквата има случаи на зли хора, които причиняват смущения, или на неверници, които разпространяват ереси и заблуди, те не смятат тези неща за проблеми и не чувстват нужда да ги разрешават. Когато стане въпрос за това, че човек, на когото са поверили работа, действа безразсъдно въз основа на собствената си воля и смущава евангелската работа, лъжеводачите са още по-слепи. Те казват: „Обясних принципите на работа, които би трябвало да обясня, и му казах многократно какво да прави. Ако възникнат някакви проблеми, това няма нищо общо с мен“. Те обаче не знаят дали този човек е човек на място, не се занимават с това и не знаят дали това, което са изрекли, когато са обяснявали и казвали на този човек какво да прави, може да постигне положителни резултати или какви последици ще донесе. Винаги когато лъжеводачите провеждат събирания, те изричат нескончаем поток от думи и доктрини, но се оказва, че не са способни да разрешат никакви проблеми. И въпреки това все още смятат, че вършат чудесна работа, все още се чувстват доволни от себе си и мислят, че са невероятни. Всъщност думите и доктрините, които изричат, могат да залъжат само онези объркани, глупави и неразумни хора, които са невежи и са с малки заложби. След като тези хора чуят тези думи, те са объркани и смятат, че казаното от лъжеводачите е толкова правилно, че нито една от думите им не е погрешна. Лъжеводачите могат да удовлетворят единствено тези объркани хора и изначално не са способни да разрешават реални проблеми. Разбира се, лъжеводачите са още по-малко способни да се занимават с проблеми, свързани с професионалните умения и знания — напълно безсилни са, когато става въпрос за тези неща. Вземете например работата на Божия дом с текст. Това е работата, която причинява най-много главоболия на лъжеводачите. Те не могат да посочат точно кои хора имат духовно разбиране, добри заложби и дали са подходящи за работа с текст, и смятат всеки с очила и високо образование за човек с добри заложби и духовно разбиране, и затова подреждат за тези хора да вършат тази работа, като им казват: „Всички вие сте талантливи в работата с текст. Аз не разбирам тази работа, така че всичко е на вашите плещи. Божият дом не изисква нищо друго от вас, освен да използвате силните си страни, да не премълчавате нищо и да допринасяте с всичко, което сте научили. Трябва да можете да сте признателни и да благодарите на Бог, че ви е издигнал“. След като лъжеводачите изрекат куп неефективни и повърхностни думи, те смятат, че работата е подредена и че така са направили всичко необходимо. Те не знаят дали хората, които са посочили да свършат тази работа, са подходящи, нито знаят какви са недостатъците на тези хора по отношение на професионалните знания или как трябва да ги компенсират. Не знаят как да разглеждат и разпознават хората, не разбират професионалните проблеми, нито разбират знанията, свързани с писането — те са крайно невежи по тези въпроси. Казват, че не разбират или не възприемат тези неща, но в сърцата си мислят: „Нима не сте просто малко по-образовани и знаещи от мен? Въпреки че не мога да ви напътствам в тази работа, аз съм по-духовен от вас, по-добър съм в проповедите от вас и разбирам Божиите слова по-добре от вас. Аз съм този, който ви води, аз съм вашият началник. Трябва да отговарям за вас и вие трябва да правите каквото ви казвам“. Лъжеводачите се смятат за по-висшестоящи, но не могат да излязат с никакви ценни предложения относно каквато и да е работа, свързана с професионални умения, и не са в състояние да дадат никакво напътствие. В най-добрия случай могат добре да организират персонала, но не могат да свършат никаква последваща работа. Те не се опитват да придобият професионални знания и не проследяват работата. Всички лъжеводачи са псевдодуховни. Всичко, което могат да правят, е да проповядват някакви думи и доктрини и с това смятат, че разбират истината, и постоянно се перчат пред Божиите избраници. На всяко събиране проповядват по няколко часа, но въпреки това се оказва, че изобщо не могат да разрешат никакви проблеми. Напълно невежи са, когато става дума за проблеми, свързани с професионалните знания при дълга на хората. Ясно е, че са лаици, но въпреки това се преструват на духовни и ръководят работата на професионалистите — как могат да вършат добре работата по този начин? Лъжеводачите, които не се опитват да усвоят професионални знания и които не са способни да вършат никаква реална работа, отвращават хората достатъчно много, но отгоре на всичко се преструват на духовни хора и парадират с духовните си думи, което е толкова лишено от разум! По това не се различават от фарисеите. Това, в което фарисеите бяха най-лишени от разум, беше, че Бог ги ненавиждаше, а те изобщо не осъзнаваха това и все още се смятаха за доста добри и много духовни. Точно толкова лишени от самосъзнание са и лъжеводачите. Ясно е, че не могат да вършат никаква реална работа, но въпреки това се преструват на духовни и се превръщат в лицемерни фарисеи. Те са точно онези, които Бог отритва и отстранява.

(Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (8))

Една от характерните черти на лъжеводачите е неспособността им да обяснят или изяснят задълбочено всички въпроси, свързани с истините принципи. Ако някой ги потърси за нещо, те могат да му кажат само някакви празни думи и доктрини. Когато се сблъскат с проблеми, които трябва да бъдат разрешени, те често отговарят с изявление от рода на: „Всички сте експерти в изпълнението на този дълг. Ако имате проблеми, трябва сами да ги разберете. Не питайте мен. Аз не съм експерт и не разбирам. Справяйте се сами“. Някои хора може да възразят: „Ние питаме теб, защото не можем да разрешим този проблем. Ако можехме, не бихме те питали. Не разбираме този проблем, който засяга истините принципи“. Лъжеводачът отговаря: „Не ти ли казах вече принципите? Изпълнявай добре собствения си дълг и не създавай смущения и прекъсвания. За какво още питаш? Справяй се както намериш за добре! Божиите слова вече са изречени: поставяйте на първо място интересите на Божия дом“. Тези хора са оставени напълно объркани и си мислят: „Това не е решение на проблема!“. Ето така се отнасят към работата лъжеводачите. Те просто я проверяват, вършат я механично и никога не се заемат с проблемите. Независимо какви проблеми поставят хората, лъжеводачите им казват да търсят истината сами. Те често питат хората: „Имаш ли някакви проблеми? Как е навлизането ти в живота? Изпълняваш ли дълга си нехайно?“. Хората отговарят: „Понякога откривам, че съм в нехайно състояние, преодолявам го чрез молитва и започвам да се променям, но все още не разбирам истините принципи в изпълнението на дълга си“. Лъжеводачите казват: „Не разговарях ли за конкретните принципи с теб на последната сбирка? Дори ти предоставих няколко откъса от Божиите слова. Не трябваше ли досега да си разбрал?“. Всъщност тези хора разбират цялата доктрина, но все пак не могат да разрешат проблемите си. Лъжеводачите дори бълват високопарни думи като: „Защо не можеш да го разрешиш? Просто не си чел Божиите слова достатъчно внимателно. Ако се молиш повече и четеш повече Божиите слова, тогава всичките ти проблеми ще бъдат разрешени. Трябва да се научите заедно да обсъждате и да търсите изход, тогава проблемите ви най-накрая ще бъдат разрешени. Колкото до професионалните въпроси, не питайте мен. Моята отговорност е да проверявам работата. Изпълнил съм задачата си и останалото засяга професионални въпроси, които не разбирам“. Лъжеводачите често използват причини и оправдания като „не разбирам, това никога не съм го учил, не съм експерт“, за да се отърват от хората и да избягват въпросите. Те може да изглеждат доста скромни. Това обаче разобличава един сериозен проблем с лъжеводачите — те нямат никакво разбиране за проблемите, свързани с професионалните знания по определени задачи, чувстват се безсилни и изглеждат изключително неловки и смутени. Какво правят те тогава? Могат само да съберат няколко откъса от Божиите слова, за да общуват с всички по време на сбирките, като говорят за някои доктрини, за да увещават хората. Водачите, които притежават малко доброта, може да проявят загриженост за хората и от време на време да ги питат: „Сблъсквали ли сте се с някакви трудности в живота си напоследък? Имате ли достатъчно дрехи, които да облечете? Имало ли е сред вас хора, които се държат зле?“. Ако всички кажат, че нямат такива проблеми, те отговарят: „Тогава няма проблем. Продължавайте да работите, аз имам други въпроси, за които трябва да се погрижа“, и бързат да си тръгнат, от страх, че някой може да повдигне въпроси и да поиска да се справят с тях, което да ги постави в неудобно положение. Ето как работят лъжеводачите — те не могат да разрешат никакви реални проблеми. Как могат да вършат ефективно работата на църквата? В резултат на натрупването на неразрешени проблеми в крайна сметка те възпрепятстват нейната работа. Това е отличителна характерна черта и проявление на начина, по който работят лъжеводачите.

(Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (2))

Лъжеводачите в общи линии са неспособни да вършат съществена, критично важна църковна работа. Те се занимават единствено с някои прости, общи дела. Тяхната работа като цяло не играе критично важна или решаваща роля в работата на църквата и не дава реални резултати. Тяхното общение в общи линии обхваща само няколко банални и общоизвестни теми, всичко е често повтаряни думи и доктрини и е невероятно кухо, общо и лишено от подробности. Тяхното общение съдържа само материал, който хората могат да разберат от буквалния прочит на нещо. Тези лъжеводачи изобщо не могат да разрешават истинските проблеми, които Божиите избраници имат в своето навлизане в живота. По-специално те са още по-малко способни да се справят с човешките представи, фантазии и с разкриванията на покварен нрав от хората. Главното е, че лъжеводачите просто не могат да се нагърбят с жизненоважната работа, подредена от Божия дом, като например евангелската работа, филмопроизводството или работата с текст. По-специално, когато става дума за работа, която включва професионални знания, макар лъжеводачите да знаят съвсем ясно, че са лаици в тези области, те не ги изучават, нито ги изследват, а още по-малко са способни да предоставят на другите конкретно ръководство или да разрешават някакви проблеми, свързани с тях. Въпреки това те продължават безсрамно да провеждат събирания, да говорят безкрайно за празни теории и да изричат думи и доктрини. Лъжеводачите много добре знаят, че не могат да вършат този вид работа, но въпреки това се правят на експерти, държат се самонадеяно и винаги използват величави доктрини, за да гълчат другите. Не са способни да отговорят на ничии въпроси, но намират претексти и оправдания, за да гълчат другите, като ги питат защо не изучават професията, защо не търсят истината и защо не са способни да разрешат собствените си проблеми. Тези лъжеводачи, които са лаици в тези области и не могат да разрешат никакви проблеми, въпреки това поучават другите отвисоко. За другите хора те изглеждат на пръв поглед много заети, сякаш са в състояние да свършат много работа и са много способни, но в действителност са нищо. Лъжеводачите очевидно не са способни да вършат истинска работа, но въпреки това се занимават с ентусиазъм и винаги говорят едни и същи баналности на събиранията, като се повтарят отново и отново, без да са способни да разрешат нито един реален проблем. На хората това много им втръсва и те изобщо не са способни да получат каквото и да било израстване от него. Този вид работа е ужасно неефикасна и не води до никакви резултати. Така работят лъжеводачите и вследствие на това работата на църквата се забавя. И все пак лъжеводачите продължават да смятат, че вършат чудесна работа и че са много способни, докато в действителност не са свършили добре нито един аспект от работата на църквата. Те не знаят дали водачите и работниците, които попадат в обхвата на тяхната отговорност, са съгласно критериите, нито знаят дали водачите и надзорниците на различните екипи са способни да се нагърбят с работата си и нито се интересуват, нито питат дали са възникнали проблеми при изпълнението на дълга на братята и сестрите. Накратко казано, лъжеводачите не могат да разрешат никакви проблеми в работата си, но въпреки това остават енергично заети. От гледна точка на другите хора лъжеводачите са способни да преминат през трудности, готови са да платят цена и прекарват всеки ден в тичане напред-назад. Когато дойде време за ядене, трябва да бъдат извикани на масата, и си лягат да спят много късно. При все това резултатите от работата им просто не са добри. Ако не се вгледате внимателно, външно изглежда, че всички точки от работата се изпълняват и че всички са заети да изпълняват дълга си, но ако наблюдавате отблизо и сте педантични, и ако инспектирате работата сериозно, истинското положение ще се разкрие. Във всяка точка от работата, която попада в обхвата на тяхната отговорност, цари безпорядък, в нея няма никаква структура или ред. Във всяка точка от работата има проблеми, дори пропуски. Настъпването на тези проблеми е свързано с това, че лъжеводачите не разбират истините принципи и действат въз основа на своите представи, фантазии и ентусиазъм. Лъжеводачите никога не разговарят за истините принципи, нито търсят истината, за да разрешат проблемите. Очевидно им липсва духовно разбиране и не са способни да вършат водаческа работа, а могат само да бълват думи и доктрини и изобщо не разбират истината, но се преструват, че знаят неща, които не знаят, и се опитват да се представят за експерти. Работата, която вършат, е просто отбиване на номера. Когато възникне проблем, те сляпо прилагат правила към него. Просто се суетят и щъкат на сляпо и не постигат реални резултати. Тъй като тези лъжеводачи не разбират истините принципи, а само бълват думи и доктрини и съветват другите да спазват правилата, напредъкът на всяка точка от работата на църквата се забавя и не се постигат осезаеми резултати. Най-очевидната последица от това, че известно време е действал лъжеводач, е, че повечето хора не са способни да разберат истината, не знаят как да разпознаят, когато някой разкрива поквара или развива представи, и със сигурност не разбират истините принципи, които трябва да се спазват при изпълнението на дълга им. Онези, които изпълняват дълга си, и онези, които не го изпълняват, са мудни, невъздържани и недисциплинирани и са в безпорядък като разпръснат пясък. Повечето от тях може и да са способни да изрекат няколко думи и доктрини, но докато изпълняват дълга си, само спазват правила. Не знаят как да търсят истината, за да разрешат проблемите. След като самите лъжеводачи не знаят как да търсят истината, за да разрешават проблеми, как могат да водят другите да правят това? Независимо какво сполетява другите хора, лъжеводачите могат само да ги увещават, като казват: „Трябва да проявяваме внимание към Божиите намерения!“, „Трябва да бъдем предани в изпълнението на дълга си!“, „Когато ни се случи нещо, трябва да знаем как да се молим и трябва да търсим истините принципи!“. Лъжеводачите често скандират тези лозунги и доктрини, а това изобщо не дава никакви резултати. След като хората ги чуят, те все още не разбират какво представляват истините принципи и им липсва път за практикуване. По един повърхностен начин, те се молят, когато ги сполети нещо, и искат да бъдат предани в изпълнението на дълга си, но на всички им липсва разбиране по въпроси като какво трябва да правят, за да бъдат предани, как трябва да се молят, за да разберат Божиите намерения, и как трябва да търсят, когато се сблъскат с проблем, за да придобият разбиране за истините принципи. Когато хората питат лъжеводачите, те казват: „Когато нещо те сполети, чети повече Божиите слова, моли се повече и разговаряй повече за истината“. Хората ги питат: „Какви принципи засяга тази работа?“, а те отговарят: „В Божиите слова не се казва нищо за въпросите на професионалната работа, а аз също не разбирам тази област на делото. Направете собствено проучване, ако искате да разберете — не питайте мен. Аз ви водя в това да разбирате истината, а не по въпросите на професионалната работа“. Лъжеводачите използват такива думи, за да избегнат въпросите. В резултат на това, въпреки че повечето хора изпълняват дълга си с пламенно сърце, те не знаят как да действат въз основа на истините принципи, нито знаят как да се придържат към принципите, докато изпълняват дълга си. Като се погледнат резултатите по всяка точка от работата в обхвата на отговорността на лъжеводачите, повечето хора разчитат на своите знания, ерудиция и дарби, за да вършат работата си, и са невежи, когато става дума за въпроси като например какви са конкретните изисквания на Бог, какви са принципите за изпълнение на дълга и как да се действа, за да се постигне резултатът да се свидетелства за Бог, и как да се разгласява евангелието по-ефективно, така че всички, които копнеят за явяването на Бог, да чуят Неговия глас, да изследват истинския път и да се върнат при Бог възможно най-скоро. Защо се получава така, че са невежи относно тези неща? Това е пряко свързано с факта, че лъжеводачите не вършат реална работа. Основната причина за това е, че самите лъжеводачи не знаят какви са истините принципи или какви принципи трябва да разбират и следват хората. Те действат без принципи и никога не водят хората да търсят принципи на практикуване и пътища в изпълнението на дълга си. Когато един лъжеводач открие проблем, той не може да го разреши сам, не разговаря и не търси заедно с другите, което води до необходимостта често да се преработват задачи в рамките на всяка точка от делото. Това е не само загуба на финансови и материални ресурси, но и на енергията и времето на хората. Такива последици са пряко свързани с много лошите заложби и безотговорността на лъжеводачите. Макар да не може да се каже, че лъжеводачите умишлено вършат зло и причиняват смущения, може да се каже, че те изобщо не търсят истините принципи в работата си, че винаги действат въз основа на собствената си воля. Това е сигурно. Лъжеводачите не разбират истините принципи, нито могат ясно да разговарят за тях с другите. Вместо това те просто дават на хората свобода на действие, за да правят каквото им харесва. Това неволно води до резултата, че някои хора, които отговарят за определена работа, действат произволно и своеволно, действат както си искат и правят каквото им харесва. Вследствие на това не само че има едва няколко действителни резултати, но и настъпва бъркотия в делото на църквата. Когато един лъжеводач бъде освободен от длъжност, той не само не се самоанализира и не се опознава, но и започва да се занимава със софистика и да спори в своя защита, и ни най-малко не приема истината, и изобщо не възнамерява да се покае. Той дори може да поиска Божият дом да му даде още един шанс, като казва, че определено може да свърши работата добре. Вярвате ли на думите му? Той изобщо не се е опознал, нито приема истината. Може ли тогава да промени поведението си? Не притежава истината реалност, така че може ли да върши работата добре? Възможно ли е това? Този път не свърши добре работата — ще може ли да я свърши добре, ако му се даде още един шанс? Това не е възможно. Може да се каже със сигурност, че лъжеводачите нямат работоспособност. Понякога може да се трудят много и да са доста заети, но това е хаотична заетост и тя не дава плод. Това е достатъчно да покаже, че лъжеводачите имат много лоши заложби, че изобщо не разбират истината и че не могат да вършат реална работа. Това води до възникването на много проблеми в работата, но те не са способни да ги разрешат чрез общение за истината и просто използват няколко празни доктрини, за да увещават хората да спазват правила, и впоследствие объркват работата и я оставят в пълен безпорядък. Това е начинът, по който работят лъжеводачите, и последиците, които той носи. Всички водачи и работници трябва да приемат това като предупреждение.

(Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (3))

Основната характеристика на работата на лъжеводачите е да бръщолевят за доктрини и да скандират празни лозунги. След като издадат заповедите си, те просто си измиват ръцете по темата. Не задават въпроси за последващото развитие на работата. Не питат дали са възникнали някакви проблеми, отклонения или трудности. Считат, че задачата им е приключила с възлагането на работата. Всъщност като водач, след като организираш работата, трябва да проследиш нейния напредък. Дори да не си запознат с тази област на работа — дори да нямаш никакви познания за нея — можеш да намериш начин да си свършиш работата. Можеш да намериш някого, който наистина я схваща, който разбира въпросната професия, за да извърши проверка и да направи предложения. Въз основа на неговите предложения можеш да определиш подходящите принципи и по този начин ще можеш да проследиш работата. Независимо дали си запознат с въпросната професия или дали я разбираш, или не, най-малкото трябва да ръководиш работата, да я проследяваш, непрекъснато да правиш справки и да задаваш въпроси за нейния напредък. Трябва да схващаш тези въпроси. Това е твоя отговорност, това е част от твоята задача. Да не проследяват работата, да не правят нищо повече, след като е възложена, да си измият ръцете — това е начинът, по който лъжеводачите вършат нещата. Да не проследяват работата или да не предоставят ръководство относно нея, да не се интересуват от възникналите проблеми или да не ги разрешават, да не схванат напредъка или ефективността на работата — това също са проявления на лъжеводачите.

Тъй като лъжеводачите не научават за напредването на работата и тъй като не са способни незабавно да разпознават проблемите, които възникват в хода ѝ, камо ли да ги решават, това често води до многократни забавяния. Тъй като хората не схващат принципите на дадена работа и няма подходящ човек, който да отговаря за нея или да я ръководи, изпълнителите ѝ често изпадат в състояние на негативизъм, пасивност и изчакване, което сериозно спъва напредъка на работата. Вместо да търпи многократни забавяния, работата щеше да напредва по-бързо, ако водачите бяха изпълнили отговорностите си: ако бяха ръководили работата, ако бяха я тласкали напред, ако я бяха надзиравали и ако бяха намерили някой вещ в тази област, който да напътства работата. Следователно за водачите е от съществено значение да разберат и да схванат действителния статус на работата. Разбира се, изключително наложително е и водачите да разбират и да схващат как напредва работата, тъй като напредъкът е свързан с ефективността на работата и резултатите, които се очаква да се постигнат. Ако водачите и работниците не схващат как напредва църковното дело и ако не проследяват и не надзирават нещата, тогава със сигурност делото на църквата ще напредва бавно. Това се дължи на факта, че повечето хора, които изпълняват дълга си, са истински немарливци, нямат чувство за бреме и често са негативни, пасивни и нехайни. Ако няма никой с чувство за бреме и работоспособност, който да поеме отговорност за работата по конкретен начин, да се информира за напредъка ѝ навреме и да напътства, да надзирава, да дисциплинира и да кастри персонала, изпълняващ дълг, тогава по естествен начин нивото на ефективност на работата ще е много ниско, а резултатите от нея ще са много лоши. Водачите и работниците са глупави и слепи, ако дори не могат да го видят ясно. Ето защо водачите и работниците трябва своевременно да преглеждат, да проследяват и да схващат напредването на работата, да проучват какви проблеми срещат и трябва да решават хората, които изпълняват дълга си, и да разбират кои проблеми трябва да се решат, за да се постигнат по-добри резултати. Всички тези неща са от решаващо значение и всеки, който изпълнява ролята на водач, трябва да има ясна представа за тях. За да изпълнявате добре дълга си, не бива да сте като лъжеводачи, които вършат малко повърхностна работа и смятат, че са изпълнили дълга си добре. Лъжеводачите са небрежни и припряни в работата си: липсва им чувство за отговорност, не разрешават проблемите, когато възникнат, и независимо каква работа вършат, я вършат само отгоре-отгоре и подхождат нехайно. Те просто говорят високопарни думи, бълват доктрини и празни приказки и отбиват номера в работата си. Като цяло, това е състоянието, в което лъжеводачите вършат работата си. Въпреки че, в сравнение с антихристите, лъжеводачите не вършат нищо явно зло и не вършат зло умишлено, когато се погледне ефективността на тяхната работа, е справедливо да бъдат окачествени като нехайни, като такива, които не носят бреме, като безотговорни и без преданост към дълга си.

(Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (4))

Лъжеводачите никога не питат и не проследяват работните ситуации на различните надзорници на екипи. Те също така не питат, не проследяват и нямат представа за навлизането в живота на надзорниците на различни екипи и персонала, отговарящ за различни важни задачи, както и за тяхното отношение към църковната работа и дълга им, и към вярата в Бог, истината и Самия Бог. Те не знаят дали тези хора са претърпели някаква трансформация или израстване, нито знаят за различните проблеми, които може да съществуват в работата им. По конкретно не знаят за влиянието на грешките и отклоненията, възникнали на различни етапи от работата, върху работата на църквата и навлизането в живота на Божия избран народ, заедно с това дали тези грешки и отклонения изобщо са били поправени. Не знаят абсолютно нищо за всички тези неща. Щом не знаят нищо за тези подробни условия, те стават пасивни винаги, когато възникнат проблеми. Лъжеводачите обаче изобщо не се интересуват от тези подробни въпроси, докато вършат работата си. Те вярват, че след като са подредили различните надзорници на екипи и са разпределили задачите, работата им е свършена — това се счита за добре свършена работа, а ако възникнат други проблеми, това не ги засяга. Тъй като лъжеводачите не успяват да надзирават, ръководят и проследяват работата на различните надзорници на екипи и не изпълняват отговорностите си в тези области, това води до безпорядък в работата на църквата. Това е неизпълнение на отговорностите от страна на водачите и работниците. Бог може да проучва внимателно дълбините на човешкото сърце. Това е способност, която липсва на хората. Ето защо, когато работят, хората трябва да бъдат по-усърдни и внимателни, редовно да ходят на работното място, за да проследяват, надзирават и ръководят дейността, за да осигурят нормалния напредък на църковното дело. Ясно е, че лъжеводачите са напълно безотговорни в работата си и никога не надзирават, не проследяват и не ръководят различни задачи. В резултат на това някои надзорници не знаят как да разрешават различни проблеми, които възникват в работата, и остават на постовете си като надзорници, въпреки че далеч не са достатъчно компетентни да вършат работата. В крайна сметка работата се бави отново и отново и те я превръщат в пълна бъркотия. Това е последствието от факта, че лъжеводачите не питат за ситуацията на надзорниците, не я надзирават, нито я проследяват — резултат, който се дължи изцяло на неизпълнението на отговорностите от страна на лъжеводачите. Тъй като лъжеводачите не проверяват, не проследяват или не питат за работата и не могат своевременно да схванат ситуацията, те остават в неведение относно неща като например дали надзорниците вършат реална работа, как напредва работата и дали е дала реални резултати. Когато ги попитат с какво са заети надзорниците или какви конкретни задачи изпълняват, лъжеводачите отговарят: „Не знам, но те присъстват на всяко събиране и всеки път, когато общувам с тях за работата, те никога не споменават никакви проблеми или трудности“. Лъжеводачите смятат, че стига надзорниците да не изоставят работата си и да са винаги на разположение, когато ги потърсят, с тях няма абсолютно никакъв проблем. Ето как работят лъжеводачите. Не е ли това проявление на „лъжливост“? Не е ли неизпълнение на отговорностите им? Това е сериозно неизпълнение на отговорностите!

(Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (3))

В обсега на работата, за която отговарят лъжеводачите, често има някои хора, които наистина се стремят към истината и отговарят на критериите за повишаване и развиване и които биват възпирани. Някои от тези хора проповядват евангелието, а на други се възлага дълг на домакини. Факт е, че всички те имат заложби и разбират някои истини, и са достойни да бъдат развивани като водачи и работници, но просто не обичат да се изтъкват или да са център на внимание. Но лъжеводачите не обръщат никакво внимание на тези хора. Не се занимават с тях или не се осведомяват за тях и никога не развиват талантливите хора за Божия дом. Винаги се съсредоточават само върху впримчването на онези, които им се подмазват, за да задоволят собствените си егоистични желания. В резултат на това хората, които наистина се стремят към истината, не биват повишавани и развивани, докато тези, които обичат да са в центъра на вниманието, които се изразяват добре, които знаят как да ласкаят хората и които обичат славата, изгодата и статуса — те всички биват повишавани, като дори онези, които са били чиновници, изпълнителни директори на компании или са изучавали корпоративен мениджмънт в обществото, биват назначавани на важни постове. Независимо дали тези хора са истински вярващи или не, дали са хора, които се стремят към истината, или не, във всеки случай това са хората, които биват повишавани и използвани в обсега на работата, за която отговарят лъжеводачите. Дали това е използване на хората в съответствие с принципите? Нима повишаването само на такива хора от лъжеводачите не е същото, както в невярващото общество? В периода, в който работят лъжеводачите, онези, които действително могат да свършат работа, докато изпълняват дълга си, които имат чувство за справедливост и които обичат истината и положителните неща — те не биват повишавани или развивани и за тях е трудно да получат възможности за обучение. Вместо това на важните постове се назначават онези, които се изразяват добре, които обичат да се изтъкват и знаят как да ласкаят хората, както и онези, които обичат славата, изгодата и статуса. Тези хора изглеждат доста умни, но всъщност нямат способност за възприемане, имат много лоши заложби и лоша човешка природа, не носят истинско бреме във връзка с дълга си и изобщо не заслужават да бъдат развивани. Но именно те заемат позициите на водачи и работници в църквата. Резултатът е, че голяма част от църковната работа не може да започне гладко и навреме или напредва бавно, а изпълнението на работните подредби на Божия дом отнема твърде много време. Това са въздействията и последиците, причинявани на църковното дело от лъжеводачите, които неправилно оползотворяват хората.

Повечето лъжеводачи са с малки заложби. Макар да изглежда, че се изразяват добре, те изобщо не са способни да възприемат истината, до такава степен, че нямат духовно разбиране. Те са със слепи очи и със сляп ум, не могат да прозрат никакви неща и изобщо не разбират истината, което само по себе си е фатален проблем. Имат и друг, по-сериозен проблем, а именно, че когато са разбрали и усвоили няколко думи и доктрини и могат да изкрещят няколко лозунга, те смятат, че имат истината реалност. Така че, каквато и работа да вършат и когото и да изберат да използват, те не търсят истините принципи, не разговарят с другите, а още по-малко се придържат към работните подредби и принципите на Божия дом. Те са толкова самонадеяни, че винаги вярват в правотата на идеите си и правят каквото си поискат. В резултат на това, когато се сблъскат с някаква трудност или извънредно обстоятелство, те са безпомощни. Освен това те често погрешно считат, че тъй като са работили дълги години в Божия дом и имат достатъчно преживявания, служейки като водачи там, знаят как да направят така, че църковното дело да функционира и да се развива. Изглежда, че те са разбрали тези неща, но в действителност изобщо не знаят как да вършат каквато и да било работа. Те вършат църковната работа така, както им харесва, като следват собствените си представи и фантазии, своите преживявания и практики, както и своите правила. Това създава безпорядък и хаос в различните елементи на църковната работа и не им позволява да постигнат каквито и да било реални резултати. Ако в един екип има двама души, които разбират истината и могат да свършат малко истинска работа, те могат да поддържат нормалността в работата на този екип. Това обаче няма абсолютно нищо общо с техния лъжеводач. Причината, поради която работата може да бъде свършена добре, е, че в екипа има няколко добри хора, които могат да свършат малко истинска работа и да направляват делото в правилната посока. Това не означава, че техният лъжеводач е свършил истинска работа. Никаква част от работата не може да бъде свършена, ако за нея не отговарят няколко такива добри хора. Лъжеводачите просто не са способни да вършат работата си и не изпълняват абсолютно никаква функция. Защо лъжеводачите биха хвърлили в безпорядък църковната работа? Първата причина е, че лъжеводачите не разбират истината, не могат да разговарят за истината, за да разрешават проблемите, и не търсят начин да ги разрешат, поради което проблемите се натрупват и спират работата на църквата. Втората причина е, че лъжеводачите са слепи и не са способни да разпознават талантливите личности. Те не могат да извършат подходящи корекции в надзорния състав на екипа, вследствие на което за някои дейности няма нито един подходящ ръководител, което води до спиране на работата. Третата причина е, че лъжеводачите се държат твърде много като чиновници. Те не упражняват надзор и не ръководят работата, а когато в нея има слабо звено, не поемат инициативата да се включат или да дадат напътствия за спецификата на работата. Да речем например, че в определен елемент от работата няколко души, които я изпълняват, са нови вярващи без голяма основа, като те не разбират истината, не са особено запознати с областта на работа и не са схванали напълно нейните принципи. Тъй като е сляп, лъжеводачът не може да види тези проблеми. Той смята, че нещата са наред стига някой да върши работата. Няма значение дали е свършена добре или зле. Той не знае, че навсякъде, където има слабо звено в църковната работа, той трябва да го проследява, да прави проверки и да го ръководи, че трябва лично да участва в разрешаването на проблемите и да подкрепя тези, които изпълняват дълга си, докато те не разберат истината, не започнат да действат според принципите и не влязат в правия път. Едва тогава няма да е нужно да се притеснява толкова много. Лъжеводачите не работят по този начин. Когато видят, че някой е там, за да свърши работата, те повече не ѝ обръщат внимание. Не отправят запитвания, независимо как върви работата. Когато има слабо звено в работата или надзорник с малки заложби, той не дава лични напътствия за работата и самият той не участва в нея. А когато даден надзорник е способен да се справи с работата, лъжеводачът още по-малко проверява нещата лично или ги ръководи. Той просто не се притеснява и дори ако някой съобщи за проблем, той не разпитва за него — счита, че не е нужно. Лъжеводачите не вършат никаква такава конкретна работа. В обобщение, лъжеводачите са дегенерати, които не вършат и капка истинска работа. Те считат, че по отношение на всяка работа, стига някой да отговаря за нея и всички до един да са ангажирани с поемането на работата, нещата са напълно уредени. Те смятат, че всичко, което те трябва да правят, е да провеждат сбирки от време на време и да отправят запитвания, ако възникне проблем. Докато работят по този начин, лъжеводачите продължават да вярват, че вършат добра работа, и са доста доволни от себе си. Те си мислят: „Няма проблеми с никой от елементите на работата. Персоналът е изцяло уреден и надзорниците са на място. Толкова съм добър в тази работа, толкова съм талантлив!“. Това не е ли безсрамно? Те са с толкова слепи очи и умове, че не могат да видят никакви задачи, които трябва да се свършат, и не могат да открият никакви проблеми. На някои места работата е спряла, но ето, че те са доволни и си мислят: „Всички братя и сестри са млади, те са свежа кръв. Заемат се енергично и неуморно с изпълнението на дълга си. Определено могат да вършат работата добре“. Всъщност тези млади хора са новаци, които не владеят никакви професионални умения. Трябва да се учат в процеса на работа. Справедливо е да се каже, че все още не знаят как да вършат каквато и да било работа — някои от тях може да разбират малко, но не са експерти, не схващат принципите и когато изпълнят дадена задача, тя изисква многократни поправки или дори често преправяне. Има и някои млади хора, които не са обучени и не са преживели кастрене. Те са изключително немарливи и лениви и ламтят за удобства. Не приемат и частица от истината, а когато пострадат малко, непрестанно роптаят. Повечето от тях са нехайни дегенерати, които ламтят за комфорт. С този тип младежи е абсолютно задължително да разговаряте често за истината и още повече да ги кастрите. Трябва да има някой, който да се заеме с тези млади хора и да ги наблюдава. Там трябва да има водач или работник, който да поеме лична отговорност за работата им и лично да упражнява надзор и да ги ръководи. Едва тогава работата им би могла да даде малко плод. Ако водачът или работникът напусне работното място и не се грижи за работата или не пита за нея, тези хора ще се разпръснат в безпорядък и изпълнението на дълга им няма да даде никакъв резултат. Но лъжеводачите нямат никакви прозрения за това. Те гледат на всички като на братя и сестри, като на хора, които се подчиняват и покоряват, и затова имат голямо доверие в тях, възлагат им работа, а после не им обръщат повече внимание — това е най-доброто доказателство за слепотата на очите и ума на лъжеводачите. Лъжеводачите изобщо не разбират истината, не могат да видят нещата ясно и не са способни да открият никакви проблеми, но смятат, че се справят чудесно. За какво мислят по цял ден? Мислят как да се държат като чиновници и да се възползват от предимствата на статуса. Лъжеводачите, също като безразсъдните хора, не обръщат ни най-малко внимание на Божиите намерения. Те не вършат истинска работа, но очакват Божият дом да ги хвали и повишава. Те са наистина безсрамни!

(Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (5))

Могат ли лъжеводачите да прозрат и да схванат принципите и критериите, изисквани в работните разпоредби? (Не.) Защо не могат? Те не могат да прозрат какви са принципите на тази работа и не могат да извършат щателна проверка по отношение на нея. Когато възникнат специални ситуации по време на конкретното прилагане на работата, те не знаят как да ги разрешат. Когато братята и сестрите ги попитат какво да правят в някоя от тези ситуации, те се объркват: „Това не е споменато в работната разпоредба, откъде да знам как да се справя?“. Ако не знаеш, как можеш да приложиш тази работа? Ти дори не знаеш, но въпреки това искаш от другите да я приложат — това реалистично ли е? Разумно ли е? От една страна, когато лъжеводачите и лъжеработниците прилагат работните разпоредби, те нямат представа за стъпките и плановете за прилагане на работните разпоредби. От друга страна, когато възникнат проблеми, те не могат да извършат проверка според принципите, изисквани от работните разпоредби. Поради това, когато възникнат безброй най-различни проблеми по време на прилагането на работните разпоредби, те са напълно неспособни да ги разрешат. Тъй като в ранните етапи лъжеводачите не могат да установят или да предвидят проблемите и не могат да разговарят предварително, а в по-късните етапи, когато възникнат проблеми, те не могат да ги разрешат, а само празно проповядват доктрини и сляпо прилагат правила, проблемите продължават да се повтарят и да съществуват, като някои видове работа страдат от забавяне в прилагането, а други видове работа не се прилагат в достатъчна степен. Например по отношение на работната разпоредба на Божия дом за премахване и отлъчване на хора, когато лъжеводачите извършват тази работа, те премахват само очевидните зли хора, антихристи и зли духове, които причиняват прекъсвания и смущения, както и неверниците, които всички братя и сестри намират за отблъскващи и отвратителни. Все пак обаче има някои, които трябва да бъдат премахнати, а именно онези прикрити, коварни, лукави зли хора и антихристи. Братята и сестрите не могат да ги прозрат, нито пък лъжеводачите. Всъщност според работните разпоредби на Божия дом тези хора вече са достигнали нивото да бъдат премахнати. Тъй като обаче лъжеводачите не могат да ги прозрат, те все още считат тези хора за добри и дори ги повишават, развиват и използват за важна работа, като им позволяват да държат властта и да заемат важни работни позиции в църквата. Може ли тогава да се приложи работната разпоредба на Божия дом за премахване и отлъчване на хора? Могат ли различните проблеми да бъдат напълно разрешени? Може ли работата по разпространяване на евангелието да протича нормално? Очевидно е, че работните разпоредби на Божия дом не могат да бъдат приложени напълно и много важна работа не може да бъде свършена добре. Тъй като хората, използвани от лъжеводачите, нямат никаква истина реалност и дори могат да извършват злодеяния, това пречи на доброто извършване на различните видове църковно дело. Лъжеводачите използват тези зли хора, като им позволяват да изпълняват важен дълг и да поемат важна работа в църквата, дори позволяват на тези зли хора да управляват приношенията. Това ще прекъсне ли и ще смути ли църковното дело? Ще причини ли загуби на Божиите приношения? (Да.) Това е много сериозно последствие. Тъй като лъжеводачите не могат да прозрат тези хора, не са способни да ги пресяват и позволяват на тези зли хора да поемат важни задачи, работата бива напълно провалена. При изпълнението на дълга си тези зли хора винаги действат нехайно, мамят висшестоящите и крият неща от нисшестоящите, и не вършат реална работа. Те действат с умишлено безразсъдство, подвеждат хората и извършват всякакви злодеяния. Лъжеводачите обаче не могат да ги прозрат и докато забележат проблемите, вече се е случило голямо бедствие. Например в пастирския район Хънан някои зли хора, които са станали водачи, са използвали различни достойни за презрение средства, за да откраднат Божиите приношения. Откраднали са огромни суми и тези суми никога не са били възстановени. Това има ли нещо общо с факта, че водачите и работниците са избрали и използвали неправилните хора? (Да.) Според работните разпоредби, ако човек не може да прозре избраните хора, първо може да им възложи да вършат някаква проста работа, а след това може да проследи работата им и да ги наблюдава за известен период от време. На хора, които не могат да бъдат прозрени, категорично не трябва да се възлага никаква важна работа, особено ако тя е свързана с риск. Едва след дълго наблюдение и прозиране на тяхната същност трябва да се вземат решения как да се отнасяте към тях и как да се справяте с тях. Лъжеводачите не работят според работните разпоредби и не могат да схванат принципите. Още повече, те не могат да прозрат хората и използват неправилните хора. Това води до загуби както в църковното дело, така и в Божиите приношения. Това е бедствието, донесено от лъжеводачите.

(Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (10))

Лъжеводачите често се преструват, че са духовни, като изричат някои благовидни заблуди, за да подвеждат и заблуждават хората. Макар че тези заблуди привидно може да не звучат проблемно, те имат пагубно въздействие върху навлизането в живота на хората, като смущават, подвеждат и пречат на хората да вървят по пътя на стремежа към истината. Заради тези псевдодуховни думи някои хора започват да се съмняват в Божиите слова и да им се противопоставят, създават си представи и дори погрешни разбирания за Бог и предпазливост към Бог, а после се отдалечават от Него. Това е въздействието, което псевдодуховните изрази на лъжеводачите имат върху хората. Докато един лъжеводач подвежда и влияе на членовете на някоя църква, тази църква става религия, точно като християнството или католицизма, при която хората просто съблюдават човешките фрази и учения. Те всички почитат ученията на Павел, като стигат дотам, че заменят словата на Господ Исус с неговите, вместо да следват пътя на Бог. В резултат на това всички стават лицемерни фарисеи и антихристи. Така те са прокълнати и заклеймени от Бог. Точно като Павел, лъжеводачите се превъзнасят и свидетелстват за себе си, те подвеждат и смущават хората. Отклоняват ги и ги водят към религиозни ритуали и начинът, по който тези хора вярват в Бог, става съвсем същият като на религиозните хора, което забавя тяхното навлизане в правия път във вярата им в Бог. Лъжеводачите постоянно подвеждат и смущават хората и после тези хора създават множество псевдодуховни теории и поговорки. Тези теории, изрази и практики са диаметрално противоположни на истината и нямат нищо общо с нея. И все пак, докато лъжеводачите подвеждат и заблуждават хората, хората приемат тези неща като положителни, като истината. Те погрешно смятат, че тези неща са истината и мислят, че стига да вярват в тези неща в сърцата си и да могат да ги изричат красноречиво, и стига тези неща да са одобрявани от всички, те са придобили истината. Заблудени от тези мисли и възгледи, хората не само са неспособни да разберат истината, но са също и неспособни да практикуват или да преживяват Божиите слова, да не говорим да навлязат в истината реалност. Напротив, те се отдалечават все повече от Божиите слова и още повече от навлизането в истината реалност. На хартия няма нищо нередно в думите, които казват лъжеводачите, и в лозунгите, които скандират — те всички са правилни. Тогава защо не постигат съвсем нищо? Така е, защото това, което лъжеводачите разбират и възприемат, е просто твърде повърхностно. То цялото е доктрина, която няма връзка с истината реалност в Божиите слова, Божиите изисквания или Неговите намерения. Факт е, че всички доктрини, които проповядват лъжеводачите, са твърде далеч от истината реалност — за да сме точни, те нямат нищо общо с истината, нито с Божиите слова. Затова, когато лъжеводачите често бълват тези слова и доктрини, с какво е свързано това? Защо те никога не са способни да навлязат в истината реалност? Това е пряко свързано със заложбите на лъжеводачите. Напълно сигурно е, че лъжеводачите са с лоши заложби и им липсва способност за възприемане на истината. Независимо колко години вярват в Бог, те няма да разберат истината и няма да имат навлизане в живота, и също може да се каже, че независимо колко години вярват в Бог, за тях няма да е лесно да навлязат в истината реалност. Ако един лъжеводач не бъде освободен и му се позволи да запази позицията си, какъв вид последствия ще има това? Неговото водачество ще привлече още повече хора към религиозни ритуали и правила, към думи и доктрини, и към нереалистични представи и фантазии. За разлика от антихристите, лъжеводачите не водят хората да дойдат пред тях или пред Сатана, но ако не могат да водят Божиите избраници към истината реалност на Неговите слова, ще могат ли Божиите избраници да получат спасението Му? Ще могат ли да бъдат усъвършенствани от Бог? Категорично не. Ако Божиите избраници не могат да навлязат в истината реалност, не живеят ли все още под властта на Сатана? Не продължават ли все така да бъдат изродени същества, попаднали под властта на Сатана? Не означава ли това, че ще бъдат погубени в ръцете на лъжеводачите? Ето защо последствията от работата на лъжеводачите и антихристите са в основни линии едни и същи. Нито едните, нито другите не могат да накарат Божиите избраници да разберат истината, да навлязат в реалността и да постигнат спасение. Те всички вредят на Божиите избраници и ги погубват. Последствията са напълно еднакви.

(Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (2))