Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

С какво отношение трябва да подхождат хората към един водач или работник? Ако това, което прави водачът или работникът, е правилно и съответства на истината, тогава може да му се подчиниш, а ако това, което прави, е грешно и не съответства на истината, не бива да му се подчиняваш и можеш да го разобличиш, да му се противопоставиш и да изразиш различно мнение. Ако не е способен да върши действителна работа или върши злодеяния, които смущават работата в църквата, и се разкрие, че е фалшив водач, фалшив работник или антихрист, тогава можеш да го прозреш, да го разобличиш и да съобщиш за него. Някои от Божиите избраници обаче не разбират истината и са особено страхливи. Опасяват се, че фалшивите водачи и антихристи ще ги потискат и измъчват и затова не смеят да отстояват принципите. Те си казват: „Ако водачът ме изгони, с мен е свършено и ако накара всички да ме разобличат или да ме изоставят, повече няма да съм способен да вярвам в Бог. Ако ме отлъчат от църквата, Бог няма да ме иска и няма да ме спаси. И няма ли да е напразна вярата ми тогава?“. Не е ли нелепо такова мислене? Такива хора имат ли истинска вяра в Бог? Дали фалшивият водач или антихрист би представлявал Бог, когато те отлъчва? Когато някой фалшив водач или антихрист те измъчва и те отлъчи, това е дело на Сатана и няма нищо общо с Бог. Когато хората са прочистени или отлъчени от църквата, това е в съответствие с Божиите намерения само тогава, когато има съвместно решение на църквата и всички Божии избраници и когато прочистването или пропъждането е в пълно съответствие с работните порядки на Божия дом и истините принципи в Божиите слова. Как би могло отлъчването от фалшив водач или антихрист да означава, че не можеш да бъдеш спасен? Това е преследване от страна на Сатана и антихриста и не означава, че няма да бъдеш спасен от Бог. От Бог зависи дали ще бъдеш спасен или не. Нито един човек не е компетентен да решава дали можеш да бъдеш спасен от Бог. Трябва да си наясно с това. И не разбираш ли неправилно Бог, ако приемаш отлъчването си от фалшив водач или антихрист като отлъчване от Бог? Така е. И това не е само погрешно разбиране на Бог, а и бунтуване срещу Него. То е и вид богохулство. И не е ли невежо и глупаво да Го разбираш така погрешно? Защо не потърсиш истината, когато те отлъчи фалшив водач или антихрист? Защо не потърсиш някой, който разбира истината, за да придобиеш известна проницателност? И защо не съобщиш за това на висшестоящите? Това доказва, че не вярваш, че истината има върховна власт в Божия дом, показва, че нямаш истинска вяра в Бог и че не вярваш истински в Него. Ако вярваш в Божието всемогъщество, защо тогава се боиш от отмъщението на лъжеводач или антихрист? Могат ли те да определят съдбата ти? Ако имаш проницателност и откриеш, че действията им са в разрез с истината, защо не разговаряш с Божиите избраници, които разбират истината? Имаш уста, тогава защо не смееш да говориш? Защо толкова се боиш от лъжеводач или антихрист? Това доказва, че си страхливец, никаквец, лакей на Сатана. Ако, когато те заплашва лъжеводач или антихрист, не смееш да го докладваш на висшестоящите, това показва, че вече си обвързан от Сатана и че имаш същото сърце като тях. Не е ли това следване на Сатана? Как е възможно такъв човек да бъде един от Божиите избраници? Той е чисто и просто измет. Всички, които са в единомислие с лъжеводачите и антихристите, не могат никога да бъдат нищо добро, те са злодеи. Такива хора са родени, за да бъдат слуги на дявола — те са лакеи на Сатана и за тях изкупление няма. […] Чух, че през последните две години Божиите избраници в някои пастирски райони в континентален Китай са се обединили, за да отстранят лъжеводачи и антихристи от длъжност. Някои лъжеводачи и антихристи дори били начело на групите за взимане на решения, но въпреки това били отстранени от Божиите избраници. Божиите избраници не е трябвало да чакат одобрение от Горното. Въз основа на истината принципи те успели да разпознаят тези лъжеводачи и антихристи — които не вършели истинска работа, а само тормозели братята и сестрите, държали се своеволно и смущавали делото на Божия дом — и незабавно се справили с тях. Някои били изгонени от групите за вземане на решения, други били премахнати от църквата — и това е чудесно! Това показва, че Божиите избраници вече са стъпили на правилния път на вярата в Бог. Някои от Божиите избраници вече са разбрали истината и сега притежават известен духовен ръст, те вече не са контролирани и заблуждавани от Сатана, осмеляват се да се изправят и да се борят със злите сили на Сатана. Това също показва, че силите на лъжеводачите и антихристите в църквата вече нямат надмощие. Така че те вече не смеят да бъдат толкова дръзки в думите и действията си. В момента, в който се издадат, ще има някой, който да ги надзирава, да ги разпознае и да ги отхвърли. Това означава, че в сърцата на онези, които истински разбират истината, вече не господстват статусът, репутацията и властта. Такива хора не обръщат внимание на тези неща. Когато някой може своевременно да търси истината и да общува за нея, когато започне да преосмисля и разсъждава размишлява върху пътя, по който трябва да вървят вярващите в Бог, и върху това как трябва да се отнасят към водачите и работниците, когато започне да обмисля кого трябва да следват хората, кои видове поведение са свързани със следването на човек и кои със следването на Бог, и когато, след като е търсил слепешком тези истини и ги е преживявал в продължение на няколко години, без да осъзнава, започне да разбира някои истини и да има проницателност — тогава той ще е придобил известен духовен ръст. Да можеш да търсиш истината във всички неща означава, че си тръгнал по правилния път на вярата в Бог.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Трета точка: те отхвърлят и нападат онези, които се стремят към истината)

Някои лъжеводачи са чревоугодни и мързеливи, като предпочитат комфорта пред усърдната работа. Те не искат нито да работят, нито да се притесняват, избягват усилия и отговорност, искат само да се отдадат на комфорт. Обичат да ядат и да играят и са особено мързеливи. Имаше един лъжеводач, който ставаше сутрин едва след като всички бяха приключили с яденето, а през нощта все още гледаше телевизионни драми, докато всички останали си почиваха. Един брат, отговорен за готвенето, не можеше повече да издържа и го разкритикува. Смятате ли, че той би слушал готвач? (Не.) Да предположим, че някой водач или работник го е порицал, като е казал: „Ти трябва да бъдеш по-усърден. Работата, която е необходимо да се свърши, трябва да се свърши. Като водач трябва да изпълняваш отговорностите си, независимо каква е работата. Трябва да си сигурен, че няма проблеми с нея. Сега, когато е открит проблем и ти не присъстваш, за да го разрешиш, това се отразява на работата. Ако постоянно работиш по този начин, не забавяш ли делото на църквата? Можеш ли да понесеш тази отговорност?“. Би ли се вслушал в това? Не непременно. Групата за вземане на решения трябва незабавно да освободи такива лъжеводачи и да направи нови работни разпоредби за тях, като ги остави да правят каквото могат. Ако не ги бива за нищо, искат да паразитират, където и да отидат, не могат да вършат нищо, тогава да ги отпрати без да им даде възможност да изпълняват какъвто и да е дълг. Те не са достойни да изпълняват дълг. Не са хора, нямат съвестта и разума на нормалната човешка природа, безсрамни са. След като бъдат прозрени, такива лъжеводачи, които са равносилни на безделници, трябва директно да бъдат освободени. Не е необходимо да се опитвате да ги увещавате и не трябва да им предоставяте никакви възможности да бъдат наблюдавани, нито пък е необходимо да общувате с тях за истината. Не са ли чули достатъчно истини? Ако бъдат кастрени, могат ли да се променят? Не могат. Ако някой има слаба заложба, понякога има абсурдни възгледи или не вижда пълната картина поради невежество, но е усърден, носи бреме и не е мързелив, тогава такъв човек, въпреки отклоненията в изпълнението на дълга си, може да се покае, когато бъде кастрен. Най-малкото, познава отговорностите на водача и знае какво трябва да прави, има съвест и чувство за отговорност и има сърце. Но тези, които са мързеливи, предпочитат комфорта пред усърдната работа и са необременени, не могат да се променят. В сърцето им няма бреме. Независимо кой ги кастри, това е безполезно.

(Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (4))

Ако на антихристите се позволи да бъдат своеволни и произволни в една църква, да крещят каквито си искат лозунги и доводи, за да контролират и заплашват, или да подвеждат и заблуждават братята и сестрите, а водачите и работниците пренебрегват това и не действат, и не смеят да разобличат или ограничат антихристите от страх да не ги обидят, и това кара братята и сестрите от тази църква да бъдат произволно разигравани и смущавани от антихристите, тогава водачите на тази църква са човекоугодници, те са отпадък, който трябва да се отстрани. Ако водачите на една църква имат проницателност за антихристите и злите хора и дават възможност на Божиите избраници да се изправят и да ги разобличат, и да премахнат дяволите, за да защитят делото на Божия дом, тогава това ще посрами дяволите и Сатана, а също така ще удовлетвори Божието намерение. Водачите на тази църква са водачи, които отговарят на критериите и притежават истината реалност. Ако една църква страда от смущението на антихрист и след като бъде идентифициран и отхвърлен от братята и сестрите, антихристът неистово си отмъщава, потиска и осъжда братята и сестрите, ако църковните водачи не правят нищо, затварят си очите и се опитват да не обидят никого, тогава тези водачи са лъжеводачи. Те са отпадък и трябва да бъдат отстранени. Като църковен водач, ако човек не е способен да използва истината за решаване на проблеми, ако не е способен да идентифицира, да ограничи и да отсее антихристите, ако дава на антихристите свобода да правят каквото си искат в църквата и да вилнеят, ако не е способен да защити Божиите избраници от подвеждане, не е способен да защити Божиите избраници, така че те да могат нормално да изпълняват дълга си — и освен това не е способен да поддържа нормалния напредък на църковното дело — тогава този водач е отпадък и трябва да бъде отстранен. Ако водачите на една църква се страхуват да разобличат, да кастрят и да ограничат даден антихрист, както и да предприемат действия срещу него, защото антихристът е жесток и безпощаден, и по този начин му позволяват да вилнее в църквата, като се превръща в тиранин, прави каквото си иска, парализира голяма част от делото на църквата и го довежда до застой, тогава водачите на тази църква също са отпадък и трябва да бъдат отстранени. Ако, поради това, че се страхуват от отмъщение, водачите на една църква никога нямат смелостта да разобличат антихрист и никога не се опитват да обуздаят злодеянията на антихриста, което води до големи пречки, смущения и щети на църковния живот и на навлизането в живота на братята и сестрите, тогава водачите на тази църква също са отпадъци и трябва да бъдат отстранени. Бихте ли подкрепили продължаващото ръководство на такива хора? (Не.) И така, какво трябва да направите вие, когато се сблъскате с такива водачи? Ти трябва да ги попиташ: „Антихристите вършат такова голямо зло, вилнеят в църквата, опитват се да я превземат — способен ли си да ги държиш под контрол? Имаш ли смелостта да ги разобличиш? Ако не смееш да предприемеш действия срещу тях, трябва да подадеш оставка. Трябва да се оттеглиш, без да губиш време. Ако защитаваш собствените си плътски интереси и предаваш братята и сестрите на антихристите и злите хора от страх от антихристите, тогава трябва да бъдеш прокълнат. Ти не си годен да бъдеш водач — ти си отпадък, ти си мъртвец!“. Такива лъжеводачи трябва да бъдат разобличавани и освобождавани. Те не вършат истинска работа; изправени пред зли хора, те не защитават братята и сестрите, а коленичат пред зли хора, правят им отстъпки и просят милост, протакат позорното си съществуване. Такива водачи са отпадъци. Те са предатели и трябва да бъдат отхвърлени.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (осма част))

Пишеш писмо, за да съобщиш за проблеми с лъжеводач, а този лъжеводач иска да те тормози, като ти заявява: „Ако не се държиш прилично, ако продължаваш да докладваш за моите проблеми на висшестоящите, да доносничиш за мен или да пишеш нещо негативно в оценките ми, ще те накарам да съжаляваш! Имам властта да те отлъча. Не се ли страхуваш?“. Как би се справил с тази ситуация? Той те заплашва. По-точно казано, той те тормози. Той има властта, а ти си обикновен вярващ, така че той те измъчва произволно, без никакви принципи или основания. Той се отнася с теб по начина, по който Сатана се отнася с хората. Казано конкретно, не те ли тормози? Не се ли опитва да те измъчва? (Да, опитва се.) И така, как би се справил с това? Би ли направил компромис или би отстоявал принципите? (Ще отстоявам принципите.) На теория хората трябва да отстояват принципите и да не се страхуват от такъв лъжеводач. Какво е основанието за това? Защо не бива да се страхуваш от него? Ако наистина те отлъчи, ще се уплашиш ли? Понеже той наистина може да те отлъчи, ти може да не посмееш да отстояваш принципите и да се уплашиш. Къде зацикля този въпрос? Как може да си уплашен? (Защото не вярвам, че Божият дом е под властта на истината.) Това е един от аспектите. Трябва да имаш тази вяра и да кажеш: „Ти си зъл човек. Не си мисли, че само защото си водач, сега имаш властта да ме отлъчиш. Отлъчването ми би било погрешно. Рано или късно този въпрос ще бъде разобличен. Божият дом не е под твоята еднолична власт. Ако ме отлъчиш днес, накрая ще бъдеш наказан. Ако не вярваш в това, което ти казвам, просто почакай и ще видиш. Божият дом се управлява от истината, от Бог. Хората не могат да те накажат, но Бог може да те разкрие и да те отстрани. Когато твоите провинения бъдат разобличени, тогава ти ще се изправиш пред наказанието си“. Имаш ли тази вяра? (Да.) Имаш я? Тогава защо не можете да кажете това? Изглежда сякаш ще бъдеш в опасност, ако се сблъскаш с такива ситуации. Липсва ти смелост и истинска вяра. Когато наистина се сблъскаш с тези въпроси, когато се сблъскаш със зли хора и антихристи, които са толкова свирепи, чиито методи за измъчване на хората са сравними с тези на големия червен змей, какво ще направиш тогава? Ще започнеш да плачеш и ще си кажеш: „О, аз имам малък духовен ръст, плах съм, винаги съм се страхувал от неприятности, страхувам се дори, че падащият лист ще ме удари по главата. Наистина се надявам да не ми се налага да се сблъсквам с такива хора. Какво бих направил, ако ме тормозят?“. Те ли те тормозят? Те не те тормозят. Сатана е този, който те измъчва. Погледнато на този въпрос от човешка гледна точка, бихте си казали: „Този човек е ужасен, има статус и тормози простодушните хора без статус“. Това ли се случва? По отношение на истината това не е тормоз. Това е Сатана, който ги измъчва, заблуждава, покварява и тъпче. Как трябва да се справиш и да противодействаш на тези действия на Сатана? Трябва ли да се страхуваш? (Не бива. Трябва да ги докладвам и да ги разобличавам.) В сърцето си не бива да се страхувате от него. Ако в момента не е подходящо да докладваш проблемите му и да му се противопоставиш, трябва временно да го изтърпиш и по-късно да намериш подходящ момент, в който да го докладваш. Ако сред братята и сестрите ти има проницателни личности като теб, трябва да се обедините, за да докладвате и разобличите злодеянията му. Ако никой друг няма проницателност и, когато ти излезеш напред, за да го докладваш, всички те отхвърлят, прояви търпение за момента. Когато по-висшестоящите водачи дойдат във вашата църква, за да проверят и проследят работата, намерете подходящ момент да им докладвате проблемите му, като ясно изложите злодеянията му с пълни подробности и позволите на водачите да го освободят. Това мъдро ли е? (Да.) От една страна, трябва да имаш вяра и да не се страхуваш от злите хора, от антихристите или от Сатана. От друга страна, не трябва да възприемаш действията им спрямо теб като тормоз на един човек над друг. Трябва да виждаш, че в същността им е Сатана, който заблуждава, измъчва и потъпква хората. След това, в зависимост от ситуацията, трябва да проявиш мъдрост, за да се справиш с тяхното измъчване, да намериш подходящия момент да ги разобличиш и да ги докладваш, както и да защитиш интересите на Божия дом и работата на църквата. Това е свидетелството, зад което трябва да застанеш непоколебимо. Това е дългът и задължението, които трябва да изпълниш като човек.

(Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (14))

Има друг тип хора — а именно тези, които са били освободени. Как трябва да се отнасяме с тях? Независимо дали тези хора са освободени, защото не са способни да вършат истинска работа и са категоризирани като лъжеводачи или защото следват пътя на антихристите и са категоризирани като типа хора, които са антихристи, е необходимо разумно да разпределите тези хора да вършат друга работа и да направите разумни подредби за тях. Ако са антихристи, които са извършили много злини, тогава трябва да бъдат отлъчени, разбира се. Ако не са извършили много злини, но имат същността на антихрист и са окачествявани като антихрист, тогава стига все пак да могат да служат по някакъв незначителен начин без да причиняват прекъсване или смущение, не е необходимо да бъдат отлъчени — оставете ги да продължат да служат и им дайте шанс да се покаят. В случая с лъжеводачите, които са били освободени, организирайте те да извършват различна работа въз основа на силните им страни и дълга, който е подходящ за тях, но вече не им е позволено да служат като църковни водачи. В случая с водачите и работниците, които са били освободени, защото заложбите им са изключително лоши и не са способни да вършат никаква работа, също организирайте да извършват различна работа въз основа на силните им страни и дълга, който е подходящо да изпълняват, но вече не могат да бъдат повишени като водачи или работници. Защо не могат? Те вече са били изпробвани. Били са разкрити и вече ясно се вижда, че заложбите и работоспособността на такива хора ги правят негодни да са водачи. Ако не са годни да са водачи, неспособни ли са да изпълняват друг дълг? Не непременно. Лошите им заложби ги правят негодни да са водачи, но те могат да изпълняват друг дълг. След като такива хора бъдат освободени, те могат да правят каквото е подходящо за тях. Не бива да са лишени от правото да изпълняват дълг. Все още могат да бъдат използвани отново, стига духовният им ръст да се увеличи в бъдеще. Някои биват освободени, защото са млади и нямат никакво преживяване на живот, а също така им липсва трудов опит, така че не са способни да се нагърбят с работата и в крайна сметка биват освободени. При освобождаването на този тип хора има известна свобода на действие. Ако човешката им природа е съгласно критериите и заложбите им са достатъчни, те могат да бъдат използвани, след като бъдат понижени, или могат да бъдат назначени на друга работа, подходяща за тях. След като разбирането им на истината вече е ясно и имат известен досег с църковното дело и преживяване за него, такива хора все пак могат отново да бъдат повишени и развивани въз основа на заложбите им. Ако човешката им природа е съгласно критериите, но заложбите им са изключително лоши, тогава няма абсолютно никаква стойност в това да бъдат развивани и те категорично не могат да бъдат развивани или задържани.

Сред освободените от длъжност има два типа хора, които в никакъв случай не могат да бъдат отново повишавани и развивани. Едните са антихристите, а другите са тези, чиито заложби са твърде лоши. Има и някои хора, които не се считат за антихристи, но просто са с лоша човешка природа, егоистични и измамни са, а някои от тях са мързеливи, ламтят за плътски удобства и не са способни да понасят несгоди. Дори ако такива хора са с изключително добри заложби, те не могат да бъдат повишавани отново. Ако притежават известни заложби, тогава нека правят това, на което са способни, стига да се направят подходящите подредби. Накратко, не ги повишавайте за водачи или работници. Освен да притежават заложби и работоспособност, водачите и работниците трябва да разбират истината, да носят бреме за църквата, да са способни да работят усърдно и да понасят страдание, и трябва да бъдат старателни, а не мързеливи. Освен това трябва да са относително честни и порядъчни. В никакъв случай не можете да избирате измамни хора. Тези, които са твърде криви и измамни, винаги кроят интриги срещу братята и сестрите, срещу по-висшестоящите от тях и срещу Божия дом. Те прекарват дните си, потънали само в коварни мисли. Когато си имаш работа с такъв човек, винаги трябва да гадаеш какво всъщност мисли, трябва да продължаваш да се осведомяваш какво точно е правил напоследък и винаги трябва да го държиш под око. Да го използваш е твърде изтощително и твърде обезпокоително. Ако този тип човек бъде повишен да изпълнява дълг, дори да разбира малко доктрина, той няма да я практикува и ще очаква облаги и предимства за всяка частица работа, която свърши. Използването на такива хора е твърде обезпокоително и създава твърде много неприятности, така че такива хора не могат да бъдат повишавани. Следователно, когато става въпрос за антихристи, за хора с изключително лоши заложби, за хора с лоша човешка природа, за хора, които са мързеливи, ламтят за плътски удобства и не могат да понасят несгоди, и за хора, които са изключително криви и измамни — щом тези типове хора са били разкрити и освободени, след като са били използвани, не ги повишавайте втори път. Не ги използвайте отново неправилно, след като другите са ги прозрели.

(Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (6))