Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

Как Бог окачествява антихристите? Като онези, които мразят истината и се противопоставят на Бог — те са Божии врагове! Да се противопоставяш на истината, да мразиш Бог и да мразиш всички положителни неща — това не е моментната слабост или глупост, която се среща при обикновените хора, нито е разкриването на неправилни мисли и гледни точки, които възникват от моментно изопачено възприемане. Проблемът не е в това. Проблемът е, че те са антихристи, врагове на Бог, които мразят всички положителни неща и всяка истина. Те играят ролята на такива, които мразят Бог и Му се противопоставят. Как Бог гледа на такива характери? Бог не ги спасява! Тези хора презират и мразят истината, те имат природата същност на антихристите. Разбирате ли това? Това, което се разобличава тук, е нечестивост, жестокост и омраза към истината. Това е най-тежкият сатанински нрав сред видовете покварен нрав, представляващ най-типичните и съществени характеристики на Сатана, а не видовете покварен нрав, разкривани от обикновеното покварено човечество. Антихристите са сила, враждебна на Бог. Те могат да смущават и контролират църквата и имат способността да разрушават и да прекъсват Божието дело на управлението. Това не е нещо, което обикновените хора с покварен нрав могат да направят. Само антихристите са способни на такива действия. Не подценявайте този въпрос.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Шеста точка)

Във времето, когато Бог все още не бе станал плът, мярата за това дали човекът се съпротивлява на Бог, се основаваше на това, дали човек почиташе невидимия Бог в небето и се осланяше на Него. Начинът, по който беше дефинирана съпротивата срещу Бог по това време, не беше толкова практичен, тъй като човек не можеше да види Бог, нито знаеше точно какъв е образът на Бог или как точно Той работи и говори. Човекът нямаше никакви представи за Бог и вярваше в Бог смътно, защото Бог още не се бе явил на човека. Следователно, както и да вярваше човек в Бог във въображението си, Бог не осъждаше човека, нито поставяше прекалено високи изисквания към него, защото човекът бе напълно неспособен да види Бог. Когато Бог става плът и идва да работи сред хората, всички Го виждат и чуват Неговите слова, и всички виждат делата на Бог в плътта. В този момент всички човешки представи се изпаряват. Що се отнася до онези, които са видели Бог да се явява в плът, те няма да бъдат заклеймени, ако Му се покоряват съзнателно, докато онези, които целенасочено Му се съпротивляват, ще бъдат заклеймени като съпротива на Бог. Такива хора са антихристи, врагове, които умишлено се съпротивляват срещу Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Всички, които не познават Бог, са хора, които се съпротивляват на Бог)

Ако ти вярваш в Бог в продължение на много години, но въпреки това никога не си Му се покорявал и не приемаш всички Негови слова, а вместо това искаш Бог да се покори на теб и да действа според твоите представи, тогава ти си най-непокорният от всички, ти си неверник. Как биха могли такива хора да са способни да се покоряват на Божиите дела и слова, които не отговарят на човешките представи? Най-непокорни от всички са онези, които умишлено се противопоставят и съпротивляват на Бог. Те са враговете на Бог, антихристите. Тяхната нагласа винаги е враждебна към новото Божие дело; те никога нямат и най-малката склонност да се покорят, нито някога с радост са се покорявали или смирявали. Те смятат, че превъзхождат всички останали и никога не се покоряват на никого. Пред Бог те се смятат за най-добрите в проповядването на словото и за най-умелите в работата върху другите. Никога не изхвърлят притежаваните от тях „съкровища“, а се отнасят към тях като към семейни реликви за поклонение, за проповядване пред другите и ги използват, за да поучават онези глупаци, които ги боготворят. В църквата наистина има известен брой такива хора. Може да се каже, че те са „непобедими герои“, поколение след поколение пребиваващи в Божия дом. Те възприемат проповядването на словото (доктрината) като свой най-висш дълг. Година след година, поколение след поколение, те се занимават с енергичното изпълнение на своя „свещен и ненарушим“ дълг. Никой не се осмелява да ги докосне; нито един човек не се осмелява да ги упрекне открито. Те се превръщат в „царе“ в Божия дом и безчинстват, като тиранизират другите от епоха на епоха. Тази глутница демони се стреми да обедини усилията си и да разруши делото Ми; как мога да позволя на тези живи дяволи да съществуват пред очите Ми? Дори онези, които са само наполовина покорни, не могат да продължат до края на дните, още по-малко тези тирани без ни най-малко покорство в сърцата си! Божието дело не се печели лесно от човек. Дори да използват цялата сила, която имат, хората могат да спечелят само една малка част от него, която в крайна сметка им позволява да бъдат доведени до съвършенство. Какво да кажем тогава за децата на архангела, които се опитват да унищожат Божието дело? Нима те нямат още по-малка надежда да бъдат придобити от Бог?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Онези, които се покоряват на Бог с искрено сърце, несъмнено ще бъдат спечелени от Него)

Има такива, които четат Библията в големи църкви и я рецитират по цял ден, но нито един от тях не разбира целта на Божието дело. Нито един от тях не е в състояние да опознае Бог, а още по-малко да съответства на Божиите намерения. Всички те са безполезни, подли люде, които стоят нависоко, за да поучават „Бог“. Те са хора, които носят Божието знаме, но умишлено се съпротивляват на Бог, които носят етикета на вярващи в Бог, докато ядат човешка плът и пият човешка кръв. Всички подобни хора са зли дяволи, които поглъщат душата на човека, архидемони, които умишлено смущават стъпването на хората на правилния път, и препъникамъни, възпрепятстващи тяхното търсене на Бог. Те може да изглеждат със „здрава физика“, но как да знаят техните последователи, че не са нищо друго, освен антихристи, които водят хората да се съпротивляват на Бог? Как техните последователи да знаят, че са живи дяволи, отдадени на поглъщането на човешки души?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Всички, които не познават Бог, са хора, които се съпротивляват на Бог)

Виж водачите на всяка религия и всяко вероизповедание — всички те са надменни и самоправедни, а тълкуванията им на Библията са лишени от контекст и са ръководени от собствените им представи и фантазии. Всички те разчитат на дарби и знания, за да вършат работата си. Ако изобщо не можеха да проповядват, щяха ли хората да ги следват? Все пак те притежават някакви знания и могат да проповядват някои доктрини или знаят как да спечелят другите и използват някои трикове. Използват тези неща, за да заблудят хората и да ги доведат пред себе си. Привидно тези хора вярват в Бог, но в действителност следват тези водачи. Когато срещнат някой, който проповядва истинския път, някои от тях казват: „Трябва да се посъветваме с нашия водач по въпросите на вярата“. Виждате ли как хората се нуждаят от съгласието и одобрението на другите, когато става въпрос за вяра в Бог и приемане на истинския път — не е ли това проблем? В какво са се превърнали тогава тези водачи? Не са ли се превърнали във фарисеи, лъжливи пастири, антихристи и препъни камъни за приемането на истинския път от хората? Такива хора са от същия вид като Павел.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

Антихристите открито се противопоставят на истината и на Бог. Те се съревновават с Бог за Неговите избраници, за Неговата позиция и за сърцата на хората и дори вършат различни неща сред Божиите избраници, за да спечелят сърцата им, да ги подведат и да ги парализират. Накратко казано, естеството на действията и поведението на антихристите, било то открито или тайно, винаги се противопоставя на Бог. Защо казвам, че се противопоставя на Бог? Защото те знаят много добре, че Божиите слова са истината и че Той е Бог, но въпреки това Му се противопоставят и не приемат истината, независимо как се разговаря за нея. Например някои антихристи придърпват определени хора, подвеждат ги и ги контролират. Те карат тези хора да им се подчиняват и да ги следват, а след това с измама получават всякакви книги и материали от църквата, създават своя собствена църква и установяват свое собствено царство, за да могат да се наслаждават на това последователите им да ги следват и да им се прекланят, след което започват да живеят на гърба на църквата. Този вид поведение очевидно съревноваване с Бог за Неговите избраници — не е ли това черта на антихристите? Несправедливо ли е да се окачествят тези хора като антихристи въз основа на тази очевидна черта? Изобщо не е несправедливо — това окачествяване е много точно! Има и някои антихристи, които сформират клики в църквата и я разрушават. Те постоянно развиват собствените си сили в църквата и изключват онези, които не са съгласни с тях. След това задържат до себе си онези, които ги слушат и ги следват, за да сформират собствени сили и да накарат всички да правят това, което те казват. Не е ли това установяване на собствено царство? Независимо какви работни подредби или изисквания има Горното, те отказват да ги изпълнят и вместо това действат по свой собствен начин, като карат последователите си открито да се противопоставят на Горното. Например Божият дом изисква водачите и работниците, които не са способни да вършат истинска работа, да бъдат своевременно освобождавани. Един антихрист обаче ще си помисли: „Въпреки че някои водачи и работници не са способни да вършат истинска работа, те ме подкрепят и ме одобряват, а аз съм ги развивал. Няма начин горното да освободи тези хора, освен ако първо не ме лиши от поста ми“. Кажете Ми, не е ли тази църква под контрола на този антихрист? Работните подредби на Божия дом не вървят при антихриста и не могат да бъдат изпълнени. Когато работните подредби са издадени отдавна и всяка църква е докладвала как са били изпълнени, например чий възложен дълг е бил адаптиран или кой е бил освободен поради какви обстоятелства, антихристът никога не докладва нищо и никога не адаптира нечий възложен дълг. Някои хора винаги са нехайни в дълга си, което сериозно засяга делото на църквата, но антихристът не адаптира възложения им дълг. Дори когато Горното каже пряко на антихриста да освободи тези хора, минава много време без той да отговори. Нима тук няма проблем? Когато Горното поиска от него да изпълни работни подредби или когато се опита да научи нещо, то стига до задънена улица с антихриста. Братята и сестрите в църквата не знаят нищо за това, не получават никакви съобщения и са откъснати от Горното — църквата е изцяло под контрола на този единствен човек. Какво е естеството на действията на един антихрист по този начин? Това е антихристът, който превзема дадена църква. Антихристите сформират клики в църквата, установяват свое собствено царство, противопоставят се на Божия дом и вредят на Божиите избраници. Хората губят делото на Светия Дух, не могат да почувстват Божието присъствие, няма мир или радост, губят вяра в Бог и вече не изпълняват дълга си енергично. Те дори стават негативни и покварени, а животът им е в застой. Всичко това е резултат от подвеждането и контролирането на хората от антихристите.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Седма точка: те са нечестиви, коварни и измамни (първа част))

Има и друго проявление на антихристите в отношението им към въплътения Бог. Те казват: „Щом видях, че христос е обикновен човек, в ума ми се породиха представи. „Словото се явява в плът“ е израз на бог, то е истината и аз го признавам. Имам екземпляр от „Словото се явява в плът“ и това е достатъчно. Няма нужда да влизам в контакт с христос. Ако имам представи, негативност или слабост, мога да ги преодолея, като просто чета божието слово. Лесно е да си формирам представи, ако вляза в контакт с въплътения бог, и това ще покаже, че съм твърде дълбоко покварен. Ако стане така, че бъда заклеймен от бог, няма да имам надежда за спасение. Затова е по-добре просто да чета божието слово сам. Бог на небето е този, който може да спасява хората“. Настоящите Божии слова и общение, особено онези слова, които разобличават нрава и същността на антихристите, са това, което най-много жегва сърцата на антихристите и те са най-болезнени за тях. Това са словата, които антихристите най-малко желаят да четат. Затова антихристите желаят в сърцата си Бог да напусне земята скоро, за да могат те сами да царуват на земята. Те вярват, че плътта, в която Бог се е въплътил, този обикновен човек, е излишен за тях. Те винаги разсъждават: „Преди да слушам проповедите на христос, чувствах, че разбирам всичко и че съм добре във всяко отношение, но след като слушах проповедите на христос, е различно. Сега се чувствам сякаш нямам нищо, чувствам, че съм толкова незначителен и жалък“. Затова решават, че Христовите слова не разобличават тях, а другите, и смятат, че няма нужда да слушат проповедите на Христос, че четенето на „Словото се явява в плът“ е достатъчно. Основното намерение в сърцата на антихристите е да отрекат факта, че Бог е станал плът, да отрекат факта, че Христос изразява истината, като си мислят, че по този начин има надежда да бъдат спасени чрез вярата си в Бог и че могат да царуват като царе в църквата, като по този начин удовлетворят първоначалното си намерение да вярват в Бог. Антихристите имат вродена природа да се съпротивляват срещу Бог. Те са несъвместими с въплътения Бог като огъня и водата, във вечно несъгласие. Те смятат, че всеки ден, в който Христос съществува, е ден, в който ще им бъде трудно да блеснат, и че има опасност да бъдат заклеймени, отстранени, унищожени и наказани. Щом Христос не говори и не работи, и щом Божиите избраници не се уповават на Христос, тогава антихристите имат възможност. Те имат шанс да покажат способностите си. Щом вдигнат ръка за поздрав, маси от хора ще преминат на тяхна страна и антихристите ще могат да царуват като царе. Природата същност на антихристите е да изпитват неприязън към истината и да мразят Христос. Те се съревновават с Христос за това кой е по-талантлив или кой е по-способен. Те се съревновават с Христос за това чии думи носят повече сила и чии способности са по-големи. Когато правят същото като Христос, те се стремят да накарат другите да видят, че макар че и те, и Той да са хора, способностите и ерудицията на Христос не са по-добри от тези на обикновен човек. Антихристите се съревновават с Христос по всякакъв начин, като оспорват кой е по-добър и се опитват да отрекат от всеки ъгъл факта, че Христос е Бог, че Той е въплъщението на Божия Дух и че Той е въплъщението на истината. Те също така измислят различни начини и средства във всяка област, за да попречат на Христос да държи властта сред Божиите избраници, да попречат на Христовите слова да бъдат разпространявани или изпълнявани сред Божиите избраници и дори да попречат на нещата, които Христос върши, както и да попречат Неговите изисквания и надежди за хората да бъдат осъществени сред Божиите избраници. Сякаш когато Христос присъства, те са пренебрегнати и са заклеймени и отхвърлени от църквата — група хора, поставени в тъмен ъгъл. В различните проявления на антихристите можем да видим, че по същност и нрав те са непримирими с Христос — не могат да бъдат под едно небе с Него! Антихристите са враждебни на Бог от рождението си. Те са специално тук, за да се противят на Христос, и искат да победят и да надвият Христос. Те искат цялото дело, което Христос върши, да бъде напразно и за нищо, така че в крайна сметка Христос да не придобие много хора и където и да върши делото Си, да не получи никакви резултати. Само тогава антихристите ще бъдат щастливи. Ако Христос изразява истини и хората жадуват за тях, търсят ги, с радост ги приемат, желаят да отдадат всичко на Христос, да се отрекат от всичко и да разпространяват Христовото евангелие, тогава антихристите униват и чувстват, че няма надежда за утрешния ден, че никога няма да имат шанс да блеснат, сякаш са хвърлени в ада. Като виждаме тези проявления на антихристите, дали тази тяхна същност да се съпротивляват на Бог и да се отнасят враждебно към Него им е внушена от някой друг? Категорично не. Те са родени с нея. Следователно антихристите са тип хора, които по рождение са превъплъщение на дявола, на дявола, дошъл на земята. Те никога не могат да приемат истината и никога няма да приемат Христос, да възхваляват Христос или да свидетелстват за Христос. Макар че външно няма да ги видите публично да съдят или да заклеймяват Христос и въпреки че могат послушно да положат известно усилие и да платят цена, веднага щом имат шанс, когато моментът назрее, непримиримостта на антихристите с Бог ще се прояви. Фактът, че антихристите се съпротивляват на Бог и установяват независимо царство, ще стане публичен. Всички тези неща са се случвали преди на места, където има антихристи, и са били особено чести през тези години, когато Бог върши Своето дело на правосъдието от последните дни. Много хора са ги преживели и са ги наблюдавали.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Десета точка: те презират истината, открито нарушават принципите и пренебрегват подредбите на Божия дом (четвърта част))

Някои хора изобщо нямат богобоязливо сърце. Те вярват, че работните разпоредби са написани от човек, че идват от човек, и когато нещо в тях не е в съгласие с техните представи, те ги променят както пожелаят. Знаете ли кой от Божиите управленски закони се нарушава по този начин? (7. „В работата и църковните дела, освен да се покоряваш на Бог, следвай във всичко указанията на човека, който е използван от Светия Дух. Дори и най-малкото нарушение е недопустимо. Бъди съвършен в спазването на указанията и не анализирай кое е правилно или неправилно; това, което е правилно или неправилно, няма нищо общо с теб. Пълното покорство трябва да бъде единствената ти грижа“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Десетте управленски закона, които трябва да бъдат спазвани от Божиите избраници в Епохата на царството).) Неща, които нарушават управленските закони, са неща, които накърняват Божия нрав. Не можете ли ясно да видите това? Някои хора са изключително нагли в отношението си към работните разпоредби на Горното. Смятат, че „горното организира работата, а ние я изпълняваме в църквата. Някои думи и дела могат да се прилагат гъвкаво. От нас зависи как точно ще ги изпълним. Горното само говори и организира работата, а ние предприемаме практически действия. Така че, след като горното ни възложи работата, можем да я вършим както искаме. Няма значение как ще бъде свършена. Никой няма право да се меси“. Принципите, според които действат, са следните: ако смятат, че нещо е правилно или ако им харесва, те го приемат; ако смятат, че нещо е неправилно или не им харесва, тогава, дори и да е съобразено с истините принципи, те не го приемат. Техните принципи и критерии са това, в което вярват. Ако нещо не е в съгласие с волята им, те смятат, че е неправилно. Не само че отказват да го приемат, но и му се съпротивляват и стават непримиримо противопоставени на другите. Ако словата или разпоредбите на Горното не са в съгласие с волята им, те искат да ги променят и ги предават надолу едва получат тяхното одобрение. Без тяхното одобрение никой не може да ги предава надолу. Докато на други места работата, организирана от Горното, се предава такава, каквато е, тези хора предават на църквите под тяхно ръководство променените си версии на работните разпоредби. Такива хора все искат да избутат Бог встрани и пламенно се стремят да накарат всички да вярват в тях, да ги следват и да им се покоряват. Мислят си, че в някои аспекти Бог не може да се мери с тях — те самите трябва да бъдат бог и останалите трябва да вярват в тях. Такова е естеството на въпроса. Ако сте го разбрали, пак ли ще плачете, когато ги освободят? Пак ли ще ги съжалявате? Пак ли ще си мислите: „Горното постъпи неуместно. Отнасят се несправедливо към хората. Как може да освободят човек, който е страдал толкова много?“. Тези, които говорят така, са непроницателни. Заради кого страдат? Заради Бог? Заради делото на църквата? Те страдат, за да затвърдят собствения си статус, и те страдат, за да създадат независими царства. На Бог ли служат? Изпълняват ли дълга си? Дали са предани и покорни към Бог? Просто са слуги на Сатана и когато работят, царуват дяволите. Те вредят на Божия план за управление и смущават Божието дело. Те са истински антихристи!

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

Грижата на антихристите за репутацията и статуса им надхвърля тази на нормалните хора и е част от нрава им същност. Тя не е нито временен интерес, нито преходно въздействие на заобикалящата ги среда, а е част от живота им, тя е в кръвта им и следователно представлява тяхната същност. Тоест каквото и да правят антихристите, първо се съобразяват с репутацията и статуса си и с нищо друго. Репутацията и статусът са животът за антихристите и целта на целия им живот. Каквото и да правят, първото им съображение е: „Какво ще се случи със статуса ми? А с репутацията ми? Дали това, което върша, ще ми осигури добра репутация? Ще повиши ли статуса ми в съзнанието на хората?“. Ето за какво мислят първо, а това е достатъчно доказателство, че имат нрава и същността на антихристи. Ето защо те обмислят нещата по този начин. Можем да кажем, че за антихристите репутацията и статусът не са някакво допълнително изискване, още по-малко неща, които за тях са външни, без които биха могли да минат. Те са част от природата на антихристите, те са в костите им, в кръвта им, те са им присъщи. Антихристите не са безразлични към това дали притежават репутация и статус. Отношението им не е такова. Тогава какво е тяхното отношение? Репутацията и статусът са тясно свързани с ежедневието им, с тяхното ежедневно състояние, с това, към което се стремят всеки ден. И така, статусът и репутацията са животът за антихристите. Всичко се върти около добрата репутация и високия статус, както и да живеят, в каквато и среда да живеят, каквато и работа да вършат, към каквото и да се стремят, каквито и да са целите им и каквато и да е посоката в живота им. И тази цел не се променя. Те никога не могат да загърбят тези неща. Това е истинското лице на антихристите, тяхната същност. Дори и да се намират в девствена гора високо в планината, пак няма да загърбят стремежа си към статус и репутация. Сред която и група хора да се намират, пак не могат да мислят за друго освен за статус и репутация. Макар антихристите също да вярват в Бог, те смятат, че стремежът към статус и репутация е равностоен на вярата в Бог и поставят тези две неща на равна нога. Тоест докато вървят по пътя на вярата в Бог, те се стремят и към собствените си статус и репутация. Може да се каже, че в сърцата на антихристите стремежът към истината в тяхната вяра в Бог е стремеж към репутация и статус, а стремежът към репутация и статус е и стремеж към истината; да придобият статус и репутация означава да придобият истината и живота. Ако почувстват, че не притежават слава, придобивки или статус, че никой не благоговее пред тях, не ги цени и не ги следва, те много се разочароват и смятат, че вярата в Бог няма нито смисъл, нито стойност, и си казват: „Такава вяра в бог провал ли е? Не съм ли без надежда?“. В сърцата си те често пресмятат такива неща. Пресмятат как да си извоюват място в Божия дом, как да придобият висока репутация в църквата, как да накарат хората да ги слушат, когато говорят, и да ги подкрепят, когато действат, как да накарат хората да ги следват, където и да се намират, как да имат влиятелен глас в църквата, да имат слава, придобивки и статус. В сърцата си те действително се съсредоточават върху подобни неща. Към това се стремят такива хора. Защо винаги мислят за такива неща? След като са чели Божиите слова, след като са слушали проповеди, наистина ли не разбират всичко това, наистина ли не са способни да го различат? Наистина ли Божиите слова и истината не са способни да променят представите, идеите и мненията им? Съвсем не е така. Проблемът се крие в тях, той е свързан изцяло с това, че те не обичат истината, защото в сърцата си изпитват неприязън към нея, в резултат на което са напълно невъзприемчиви към нея — което се предопределя от тяхната природа същност.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (трета част))

Една от най-очевидните характеристики на същината на антихриста е, че той обсебва властта и налага своя собствена диктатура: не слуша никого, не уважава никого и не обръща внимание на никого, каквито и да са силните страни на хората, колкото и правилни да са възгледите им, колкото и мъдри мнения да изразяват, и каквито и подходящи методи да предлагат. Сякаш никой не е достоен да си сътрудничи с него или да се включи в това, което върши, каквото и да е то. Това е нравът на антихристите. Някои хора казват, че това означава да имаш лоша човешка природа. Как обаче това може да се смята за обикновена лоша човешка природа? Това е съвсем сатанински нрав, а такъв нрав е изключително порочен. Защо казвам, че нравът им е изключително порочен? Антихристът изземва всичко от Божия дом и от собствеността на църквата и го третира като своя лична собственост, която трябва да е под негов контрол, и не позволява на никой друг да се намесва в това. Когато върши църковна работа, мисли единствено за собствените си интереси, за собствения си статус и за личната си гордост. Не позволява на никого да накърнява интересите му, камо ли да допусне някой със заложби или някой, който е способен да разкаже за своите свидетелства за преживяване, да застрашава репутацията и статуса му. И така, той се опитва да потисне и да изключи като конкуренти онези, които са способни да говорят за свидетелствата за преживяване и които могат да общуват с истината и да предоставят ресурс на Божиите избраници, и отчаяно се опитва да изолира напълно тези хора от всички останали, да захвърли имената им в калта и да ги унищожи. Едва тогава антихристите ще се почувстват спокойни. Ако тези хора никога не са негативни, ако са способни да продължат да изпълняват дълга си, да говорят за свидетелството си и да подкрепят другите, тогава антихристите ще прибягнат до последното си средство, а именно да им намерят кусури и да ги заклеймят или да ги набедят и да измислят причини, за да ги измъчват и наказват, докато не ги премахнат от църквата. Едва тогава антихристите ще се отпуснат напълно. Именно това е най-коварното и злонамерено в антихристите. Това, което предизвиква у тях най-голям страх и безпокойство, са хората, които се стремят към истината и притежават истинско свидетелство за преживяване, защото хората с такова свидетелство са тези, които Божиите избраници одобряват и подкрепят най-много, а не онези, които бълват празни думи и доктрини. Антихристите не притежават истинско свидетелство за преживяване, нито са способни да практикуват истината. В най-добрия случай те са способни да направят няколко добри дела, за да спечелят благоволението на хората. Но колкото и добри дела да извършат или колкото и хубави неща да кажат, те пак са несравними с ползите и предимствата, които доброто свидетелство за преживяване може да донесе на хората. Нищо не може да замени въздействието на предоставянето на ресурс и поенето на Божиите избраници от онези, които са способни да говорят за своето свидетелство за преживяване. И така, когато антихристите видят някой да говори за своето свидетелство за преживяване, погледът им се превръща в кинжал. В сърцата им се разпалва гняв, у тях се надига омраза и те всячески се опитват да затворят устата на говорещия и да му попречат да каже нещо повече. Ако той продължи да говори, репутацията на антихристите ще бъде напълно срината, грозните им лица ще бъдат напълно разобличени, така че да ги видят всички, затова антихристите намират претекст да смутят човека, който говори за свидетелство, и да го потиснат. Антихристите позволяват само на себе си да подвеждат хората с думи и доктрини. Те не позволяват на Божиите избраници да прославят Бог, като говорят за своето свидетелство за преживяване, което показва кой тип хора антихристите мразят и от какви хора се страхуват най-много. Когато някой се отличи с дадена работа, или когато е способен да говори за истинско свидетелство за преживяване, а Божиите избраници получат от това ползи, духовно извисяване и подкрепа, и всички започнат въодушевено да го хвалят, в сърцето на антихриста се надигат завист и омраза и той се опитва да изолира и потисне този човек. В никакъв случай не допуска такива хора да поемат каквато и да е работа, за да не застрашат статуса му. Хората с реалността на истината служат да подчертаят и изтъкнат бедността, окаяността, грозотата и нечестивостта на антихристите, когато те присъстват сред тях, така че когато антихристите си избират партньор или съработник, те никога не избират хора с реалността на истината, никога не избират хора, които могат да говорят за своето свидетелство за преживяване, и никога не избират честни хора или хора, които са способни да практикуват истината. Това са хората, на които антихристите завиждат най-много и които мразят най-много, и те са трън в очите им. Независимо колко добри или полезни за делото на Божия дом дела вършат тези хора, които практикуват истината, антихристите ще се опитват всячески да прикрият тези дела. Те дори ще изопачават фактите, за да си приписват заслуги за добрите неща и да прехвърлят вината за лошите неща върху другите, за да издигнат себе си и да принизят другите хора. Антихристите изпитват голяма завист и омраза към онези, които се стремят към истината и които са способни да говорят за своето свидетелство за преживяване. Те се страхуват, че тези хора ще застрашат собствения им статус, и затова правят всичко възможно, за да ги нападат и изключват. Те забраняват на братята и сестрите да контактуват с тях или да се доближават до тях, да подкрепят или да хвалят тези хора, които са способни да говорят за своето свидетелство за преживяване. Именно това в най-голяма степен разкрива сатанинската природа на антихристите, която изпитва неприязън към истината и мрази Бог. И също така доказва, че антихристите са злото насрещно течение в църквата, че именно те са виновни за смущаването на църковната работа и за възпрепятстването на Божията воля. Нещо повече, антихристите често фабрикуват лъжи и изопачават фактите сред братята и сестрите, като омаловажават и заклеймяват хората, които могат да говорят за своето свидетелство за преживяване. Каквато и работа да вършат тези хора, антихристите си намират оправдания да ги изключват, да ги потискат и да са осъдителни към тях, като казват, че те са надменни и самоправедни, че обичат да се перчат и че таят амбиции. В действителност тези хора имат някакво свидетелство за преживяване и притежават част от реалността на истината. Те са с относително добра човешка природа, имат съвест и разум и са способни да приемат истината. И макар че може да имат някои недостатъци, липси и случайни проявления на покварен нрав, те са способни да се самоанализират и да се покайват. Тези хора са хората, които Бог ще спаси и за които има надежда да бъдат доведени до съвършенство от Бог. В обобщение, тези хора са подходящи за изпълнение на дълг. Те отговарят на изискванията и принципите за изпълнение на дълг. Антихристът обаче си мисли: „Няма как да се примиря с това. Искаш да играеш роля на моя територия и да се съревноваваш с мен. Това е невъзможно. Не си го и помисляй! По-образован си от мен, по-красноречив, по-популярен си и се стремиш към истината по-усърдно от мен. Какво щях да правя, ако трябваше да си сътруднича с теб, а ти ми откраднеш успеха?“. Съобразява ли се с интересите на Божия дом? Не. За какво мисли? Мисли само за това как да запази собствения си статус. Макар антихристът да знае, че е неспособен да свърши истинска работа, той не култивира и не насърчава хората с добри заложби, които се стремят към истината. Насърчава единствено хора, които го ласкаят, които са склонни да се кланят на други, които го одобряват и в сърцата си му се възхищават, които се съгласяват с него, изобщо не разбират истината и нямат проницателност. Антихристите издигат тези хора до себе си, за да им служат, да тичат насам-натам заради тях и да прекарват всеки ден, кръжейки около тях. Това дава на антихристите власт в църквата и означава, че много хора се сближават с тях, следват ги и никой не смее да ги оскърби. Всички тези хора, които антихристите развиват, са хора, които не се стремят към истината. На повечето от тях им липсва духовно разбиране и не знаят нищо друго освен да следват правила. Те обичат да следват тенденциите и силните на деня. Те са от типа, който се окуражава от наличието на силен господар — банда объркани хора. Какво гласи онази поговорка на невярващите? По-добре да си оръженосец на добър човек, отколкото почитан праотец на лош. Антихристите правят точно обратното — те действат като почитани праотци на такива хора и се заемат да ги развиват като свои знаменосци и мажоретки. Всеки път, когато един антихрист е на власт в дадена църква, той винаги ще набира за свои помощници объркани хора и такива, които сляпо се мотаят наоколо, като същевременно изключва и потиска онези хора със заложби, които могат да разберат и практикуват истината, които могат да поемат работа — и особено онези водачи и работници, които са способни на реална работа. По този начин в църквата се формират два лагера: в единия лагер са тези, чиято човешка природа е сравнително честна, които изпълняват дълга си искрено и са хора, които се стремят към истината. Другият лагер е банда хора, които са объркани и които сляпо се мотаят наоколо, водени от антихристи. Тези два лагера ще продължат да се борят помежду си, докато антихристите не бъдат разкрити и отстранени. Антихристите винаги се борят и действат срещу тези, които изпълняват дълга си искрено и се стремят към истината. Това не смущава ли сериозно делото на църквата? Не прекъсва ли и не смущава ли Божието дело? Тези антихристки сили не са ли препъни камък и препятствие, което пречи на Божията воля да се изпълнява в църквата? Не е ли това нечестива сила, която се противопоставя на Бог? Защо антихристите действат по този начин? Защото в съзнанието им е ясно, че ако тези положителни герои се изправят и станат водачи и работници, те ще бъдат конкуренти на антихристите. Ще бъдат противостоящата сила на антихристите и категорично няма да слушат думите на антихристите, нито ще им се подчиняват. Категорично няма да следват всяка заповед на антихристите. Тези хора биха били достатъчни, за да представляват заплаха за статуса на антихристите. Когато антихристите видят тези хора, в сърцата им се надига омраза. Ако не изключат и не победят тези хора, и не съсипят имената им, сърцата им няма да намерят мир и спокойствие. Ето защо те трябва да работят бързо, за да развият собствената си сила и да укрепят редиците си. По този начин могат да контролират повече от Божиите избраници и никога повече няма да се наложи да се притесняват, че шепа стремящи се към истината заплашват статуса им. Антихристите формират своя собствена сила в църквата, като вземат тези, които ги слушат, подчиняват им се и им се подмазват, и ги повишават да отговарят за всеки аспект от работата. Полезно ли е това за делото на Божия дом? Не. Не само че не е полезно, но и създава прекъсвания и смущения в работата на църквата. Ако тази нечестива сила има повече от половината хора на своя страна, има вероятност тя да събори църквата. Това е така, защото броят на стремящите се към истината в църквата представлява малцинство, докато полагащите труд и неверниците, които са там само за да ядат хляб до насита, представляват поне половината. В тази ситуация, ако антихристите съсредоточат силата си върху подвеждането и привличането на тези хора на своя страна, те естествено ще имат надмощие, когато църквата избира водачи. Ето защо Божият дом винаги подчертава, че по време на избори трябва да се разговаря за истината, докато тя стане ясна. Ако не сте в състояние да разобличите и победите антихристите, като разговаряте за истината, антихристите биха могли да подведат хората и да бъдат избрани за водачи, като завземат и контролират църквата. Това няма ли да е опасно? Ако в църквата се появят един или двама антихристи, това не би предизвикало страх, но ако антихристите се превърнат в сила и постигнат определено ниво на влияние, това би предизвикало страх. Ето защо антихристите трябва да бъдат изкоренени и отлъчени от църквата, преди да достигнат това ниво на влияние. Тази задача е от най-висок приоритет и е съществена.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Осма точка: искат да накарат другите да се покоряват само на тях, а не на истината или на Бог (първа част))

Същината на поведението на антихристите се състои в това, че постоянно използват различни средства и методи, за да задоволят амбициите и желанията си, да подведат и оплетат хората и да придобият висок статус, така че хората да ги следват и почитат. Възможно е в дълбините на сърцата си да не се съревновават умишлено с Бог за хората, но едно е сигурно — дори и да не си съперничат с Бог за човешки същества, те пак искат да имат статус и власт сред хората. Дори ако един ден осъзнаят, че се съревновават за статус с Бог и да се кротнат малко, те продължават да прилагат различни методи в стремежа си към статус и репутация, а в сърцата си знаят, че ще си осигурят легитимен статус, като спечелят одобрението и възхищението на някои хора. Накратко, макар всичко, което правят антихристите, да изглежда като изпълняване на техния дълг, последствието от него е да подведат хората, да ги накарат да им се кланят и да ги следват, а в такъв случай, като изпълняват така дълга си, те се възвеличават и свидетелстват за себе си. Амбицията им да контролират хората и да се сдобият със статус и власт в църквата никога няма да се промени. Това са истински антихристи. Каквото и да казва или прави Бог, каквото и да изисква от хората, антихристите не правят това, което трябва, и не изпълняват дълга си по начин, който съответства на Божиите слова и изисквания, нито се отказват от стремежа си към власт и статус, защото са разбрали част от истината. Амбициите и желанията им винаги присъстват, те все още обитават сърцата им и контролират цялото им същество, като направляват поведението и мислите им и определят пътя, по който вървят. Това са истински антихристи. Кое е най-видното проявление на антихристите? Някои хора казват: „Антихристите се съревновават с Бог, за да спечелят хората, и не Го признават“. Не става дума за това, че не признават Бог. В сърцата си те искрено Го признават и вярват в Неговото съществуване. Искат да Го следват и да се стремят към истината, но не могат да превъзмогнат себе си, така че могат да вършат зло. Макар да казват много неща, които звучат добре, едно нещо никога няма да се промени — амбицията и желанието им за власт и статус. Антихристите никога няма да се откажат от стремежа си към власт и статус поради неуспех или провал, или понеже Бог ги е загърбил или ги е изоставил. Такава е природата на антихристите. И така, кажи, имало ли е някога антихрист, който да е променил пътя си и да е започнал да се стреми към истината, понеже е претърпял несгода или е стигнал до разбиране на малка част от истината и е придобил известно познание за Бог — съществуват ли такива хора? Никога не сме виждали такива. Амбицията на антихристите за статус и власт и стремежът им към тях никога няма да се променят и щом заграбят властта, никога няма да я пуснат. Именно това определя тяхната природа същност. Няма и най-малка неточност в това, че Бог окачествява такива хора като антихристи. Това е определено от самата им природа същност. Някои хора може би вярват, че антихристите се опитват да се съревновават с Бог за хората. Понякога обаче антихристите не е задължително да се съревновават с Него. Тяхното познание, разбиране и нужда от статус и власт са различни от тези на нормалните хора. Нормалните хора понякога могат да бъдат тщеславни. Те могат да се опитват да спечелят уважението на другите, да се стремят да им направят добро впечатление и да се съревновават за по-челно място. Това е амбицията на нормалните хора. Ако бъдат освободени от водачеството и загубят статуса си, ще им бъде трудно, но с промяната на средата, с известно израстване на духовния им ръст, с известно постигане на навлизане в истината или с придобиването на по-дълбоко разбиране на истината, амбицията им постепенно отслабва. Настъпва промяна в пътя, по който вървят, и в посоката, в която се движат, и стремежът им към статус и власт избледнява. Желанията им също постепенно намаляват. Антихристите обаче са различни: те никога не биха могли да се откажат от стремежа си към статус и власт. Във всеки един момент, във всяка среда и без значение какви хора имат около себе си и на колко години може да са, тяхната амбиция и желание никога няма да се променят. Какво показва, че амбицията им никога няма да се промени? Да кажем например, че те са църковни водачи. В сърцата си те винаги мислят как да контролират всички в църквата. Ако бъдат преместени в друга църква, където не са водачи, ще бъдат ли с радост обикновени последователи? Категорично не. Те все още ще мислят как да придобият статус и как да контролират всички. Където и да отидат, те искат да управляват като царе. Дори да бъдат поставени на място без хора, в стадо овце, те пак ще искат да водят стадото. Ако бъдат поставени сред котки и кучета, ще искат да бъдат царе на котките и кучетата и да управляват животните. Те са погълнати от амбиция, нали? Нима нравът на такива хора не е демоничен? Нима това не е нравът на Сатана? Сатана е точно такова нещо. На небето Сатана искаше да бъде равен на Бог, а след като беше хвърлен на земята, той винаги се опитваше да контролира човека, да го накара да му се покланя и да се отнася към него като към Бог. Антихристите винаги искат да контролират хората, защото имат сатанинска природа. Те живеят според своя сатанински нрав, който вече е надхвърлил границите на разума на нормалните хора. Не е ли това малко ненормално? За какво се отнася тази ненормалност? Тя означава, че тяхното поведение не би трябвало да се среща в нормалната човешка природа. И така, какво е това поведение? Какво го управлява? То се управлява от тяхната природа. Те имат същността на зъл дух и не са като нормалното покварено човечество. В това се състои разликата. Това, че антихристите не се спират пред нищо в стремежа си към власт и статус, не само разобличава тяхната природа същност, но и показва на хората, че отвратителното им лице е точно лицето на Сатана и дяволите. Те не само се съревновават с хората за статус, но и се осмеляват да се съревновават с Бог за статус. Те ще бъдат удовлетворени само когато вземат Божиите избраници за себе си и ги държат напълно под свой контрол. Без значение в коя църква или група хора се намират антихристите, те искат да придобият статус, да държат властта и да накарат хората да ги слушат. Независимо дали хората са склонни или съгласни, антихристите искат да имат последната дума и хората да им се подчиняват и да ги приемат. Не е ли това природата на един антихрист? Хората готови ли са да ги слушат? Избират ли ги и препоръчват ли ги? Не. Но антихристите все пак искат да имат последната дума. Без значение дали хората са съгласни или не, антихристите искат да говорят и да действат от тяхно име, искат да бъдат забелязани. Те дори се опитват да наложат идеите си на другите хора и ако хората не ги приемат, антихристите ще си блъскат главите в опит да ги накарат да ги приемат. Какъв е този проблем? Това е безсрамие и наглост. Такива хора са истински антихристи и независимо дали са водачи или не, така или иначе те са антихристи. Те имат природата същност на антихрист.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Пета точка: те подвеждат, привличат, заплашват и контролират хората)

Веднага щом антихристите станат водачи, първото нещо, което правят, е да се опитат да спечелят сърцата на хората, да накарат хората да им повярват, да им се доверят и да ги подкрепят. Когато статусът им е сигурен, те започват да стават ненормални. За да запазят статуса и властта си те започват да нападат и да изключват инакомислещите. Към инакомислещите — особено към хората, които се стремят към истината — те ще опитат всичко, използвайки стабилни, точни и безмилостни методи, за да ги потискат и нападат, за да ги измъчват. Само като свалят и очернят някого, който застрашава статуса им, те се чувстват спокойни. Всеки антихрист е такъв. С каква цел използват тези безбройни тактики, за да спечелят и потискат хората? Целта им е да придобият власт, да затвърдят статуса си, да подвеждат и контролират хората. Какво представляват техните намерения и мотиви? Те искат да създадат свое собствено, независимо царство, искат да се изправят срещу Бог. Такава същност е по-тежка от покварения нрав: Амбициите и коварните кроежи на Сатана са напълно разкрити. Това не е само проблем на разкриването на покварен нрав. Например когато хората са малко надменни и самоправедни или понякога са малко измамни и лъжливи, това са просто разкрития на покварен нрав. Всичко, което антихристите правят, междувременно е с цел да спечелят сърцата на хората, да нападат и изключват инакомислещите, да затвърдят статуса си, да завземат властта и да контролират хората. Каква е природата на тези действия? Те практикуване на истината ли са? Водят ли те Божиите избраници в навлизането в Божиите слова и идването пред Бог? (Не.) И така, какво правят те? Те се борят с Бог за Неговите избраници, състезават се за сърцата на хората и се опитват да създадат свое собствено, независимо царство. Кой трябва да има място в сърцата на хората? Бог трябва да има място. Но всичко, което правят антихристите е точно обратното на това. Те не позволяват на Бог или на истината да заемат място в сърцата на хората; вместо това те искат човекът, водачът, какъвто са те, и Сатана да заемат място в сърцата на хората. Веднага щом открият, че нямат място в нечие сърце, че този човек не се отнася към тях като към водач, те са крайно недоволни и вероятно ще се опитат да го потискат и да го измъчват. Всичко, което антихристите правят и казват, се върти около техния статус и репутация и е предназначено да накара хората да ги ценят, да ги накара да им завиждат и да им се покланят — дори да ги накара да се страхуват от тях. Те искат да накарат Божиите избраници да се отнасят към тях като към Бог, като си мислят: „Независимо в коя църква съм, хората трябва да ме слушат, трябва да вземат пример от мен. Независимо кой какъв проблем докладва на горното, той трябва да премине през мен, позволено им е да докладват само на мен, а не директно на горното. Ако някой ми каже „не“, ще го накажа, така че всеки, който ме види, да почувства страх, трепет и тръпки в сърцето си. Нещо повече, ако дам заповед или твърдя нещо, никой да не посмее да не се съгласи; каквото и да кажа, хората трябва да са съгласни с него. Те трябва да ме слушат безпрекословно, да ми се подчиняват във всичко и аз трябва да съм този, който се разпорежда“. Точно това е тонът, с който говорят антихристите, това е гласът на антихристите, това е начинът, по който антихристите се опитват да властват над църквите. Ако Божиите избраници правят така, както те казват, и им се подчиняват, не се ли превръщат тези църкви в царства на антихристите? Те казват: „Работните разпоредби, издадени от горното, трябва да бъдат проверени от мен, аз трябва да поема отговорността за вас, аз трябва да бъда този, който анализира правилното и грешното, резултатът трябва да бъде решен от мен. Вие нямате достатъчен духовен ръст и не сте достатъчно пригодни. Аз съм водачът на църквата и всичко зависи от мен“. Не са ли изключително надути хората, които казват тези неща? Те наистина са толкова надменни, че им липсва всякакъв разум! Не се ли опитват да създадат свое собствено, независимо царство? Какъв вид хора са склонни да се опитат да създадат свое собствено царство? Не са ли те истински антихристи? Нима всичко, което антихристите казват и правят, не е с цел да запазят собствения си статус? Не се ли опитват те да подвеждат и контролират хората? Защо ги наричат антихристи? Какво е значението на „анти“? Това означава противоположност и омраза. Означава враждебност към Христос, враждебност към истината и враждебност към Бог. Какво означава „враждебност“? Това означава, че стои на противоположната страна, че те третира като враг, сякаш човекът е изпълнен с голяма и дълбока омраза; означава, че е в диаметрална противоположност на теб. Такъв е манталитетът, с който антихристите подхождат към Бог. Как подобни хора, които мразят Бог, се отнасят към истината? Способни ли са те да обичат истината? Способни ли са да приемат истината? Със сигурност не. Следователно хората, които се противопоставят на Бог, са хора, които мразят истината. Първото нещо, което се проявява у тях, е неприязън към истината и омраза към истината. Щом чуят истината или Божиите слова, в сърцата им има омраза, и когато някой им чете Божиите слова, на лицата им се появява изражение на гняв и ярост, точно както когато Божиите слова се четат на демон, когато хората разпространяват евангелието. В сърцата си хората, които изпитват неприязън към истината и мразят истината, изпитват изключителна неприязън към Божиите слова и истината, имат отношение на съпротива и даже стигат дотам, че мразят всеки, който им чете Божиите слова или общува с тях за истината, дори третират този човек като враг. Те изпитват крайна неприязън към различните истини и към положителните неща. Всички истини, такива като да се покоряваш на Бог, да изпълняваш предано дълга си, да бъдеш честен човек, да търсиш истината във всичко и така нататък — имат ли те малко субективен копнеж или любов? Не, ни най-малко. Следователно, като се има предвид вида на природата същност, който имат, те вече стоят в пряка опозиция на Бог и истината. Несъмнено такива хора дълбоко в себе си не обичат истината или каквото и да е положително нещо; дълбоко в себе си те дори изпитват неприязън към истината и я ненавиждат. Например хората на ръководни позиции трябва да са в състояние да приемат различните мнения на своите братя и сестри, трябва да са в състояние да се разкриват и да се разголват пред братята и сестрите, да са в състояние да понасят упреците им и да не налагат статуса си. Какво би казал един антихрист за всички тези правилни начини на практикуване? Той би казал: „Ако се вслушвах в мненията на братята и сестрите, тогава щях ли все още да съм водач? Дали все още щях да имам статус и престиж? Ако нямам престиж, тогава каква работа мога да върша?“. Точно такъв вид нрав притежава един антихрист; той ни най-малко не приема истината и колкото по-правилен е един начин на практикуване, толкова повече му се противопоставя. Той не приема, че действането съгласно принципа е практикуване на истината. Какво според него е практикуването на истината? Той мисли, че трябва да използва заговори, хитрости и насилие срещу всеки, вместо да се позовава на Божиите слова, истината и любовта. Всяко негово средство и път са нечестиви. Всичко това е напълно представително за природата същност на антихристите. Мотивите, мненията, възгледите и намеренията, които те често разкриват, са все нрави на неприязън и омраза към истината — това е природата същност на антихристите. Какво тогава означава да се противопоставяш на истината и на Бог? Това означава да мразиш истината и положителните неща. Например когато някой каже: „Като сътворено същество, човек трябва да изпълнява дълга си на сътворено същество. Независимо от това какво може да каже Бог, хората трябва да се покоряват, защото сме сътворени същества“, как мисли антихристът? „Да се покоряваме? Не е невярно, че съм сътворено същество, но когато става дума за покоряване, това зависи от ситуацията. Преди всичко трябва да има някаква полза за мен, не трябва да бъда поставен в неизгодно положение и моите интереси трябва да са на първо място. Ако има награди или големи благословии за придобиване, тогава може да се покоря, но без награди и без крайна цел, защо трябва да се покорявам? Не мога да се покоря“. Това е отношение на неприемане на истината. Тяхното покорство на Бог е условно и ако условията им не са изпълнени, те не само не се покоряват, но и могат да се противопоставят и съпротивляват на Бог. Например Бог иска от хората да бъдат честни, но тези антихристи вярват, че само глупаците се опитват да бъдат честни, а умните хора не се опитват да бъдат честни. Каква е същността на подобно отношение? Това е омраза към истината. Такава е същността на антихристите и тяхната същност определя пътя, по който вървят, а пътят, по който вървят, определя всичко, което те правят. Щом същността на антихристите е омраза към истината и към Бог, какви неща са склонни да вършат? Те могат да се опитат да спечелят сърцата на хората, да нападат и изключват инакомислещите и да измъчват хората. Целта, която те се опитват да постигнат, е да упражняват власт, да контролират Божиите избраници и да създадат свое собствено, независимо царство. В това няма съмнение. Всеки човек, който, след като придобие статус, не е способен на абсолютно покорство на Бог и не е в състояние да следва Бог или да се стреми към истината — е антихрист.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Първа точка: опитват се да спечелят сърцата на хората)

Характерното отношение на антихристите към кастренето е категоричният им отказ да го приемат или признаят. Не изпитват ни най-малко разкаяние и не смятат, че дължат каквото и да е, колкото и зло да вършат и колкото и вреди да нанасят на делото на Божия дом и на навлизането в живота на Божиите избраници. Като го погледнем така, антихристите притежават ли човешка природа? Категорично не. Те нанасят всевъзможни щети на Божиите избраници и вредят на делото на църквата. Божиите избраници могат да го видят ясно като бял ден. Те могат да видят и поредицата от злодеяния на антихристите. Антихристите обаче не приемат този факт и не го признават. Упорито отказват да признаят, че са сгрешили или че носят отговорност. Това не е ли признак, че изпитват неприязън към истината? Ето до такава степен антихристите изпитват неприязън към истината — колкото и лоши неща да вършат, те упорито отказват да го признаят и настояват на своето докрай. Това достатъчно доказва, че антихристите никога не се отнасят сериозно към делото на Божия дом и не приемат истината. Те не са дошли, за да вярват в Бог. Те са слуги на Сатана и са дошли да смущават и прекъсват делото на Божия дом. Само за репутация и статус мислят. Смятат, че ако признаят грешката си, ще трябва да поемат отговорност, а това ще компрометира сериозно статуса и репутацията им. Затова се съпротивляват и приемат нагласата „отричай докрай“. Както и да ги разобличават и разнищват хората, антихристите дават всичко от себе си да го отрекат. Накратко, независимо дали отричат умишлено, или неволно, от една страна, това поведение разкрива природата същност на антихристите да изпитват неприязън към истината и да ненавиждат истината. От друга страна, то показва колко високо ценят статуса, репутацията и интересите си. В същото време какво е отношението им към делото и интересите на църквата? То е презрително и безотговорно. Антихристите изобщо нямат съвест и разум. Бягството им от отговорност не доказва ли тези проблеми? От една страна, избягването на отговорността доказва тяхната природа същност да изпитват неприязън към истината и да я ненавиждат, а от друга — показва липсата им на съвест, разум и човешка природа. Колкото и да е навредил на навлизането в живота на братята и сестрите със смущенията и злодеянията си, антихристът изобщо не се упреква и никога не би могъл да съжалява за това. Що за създание е това? Само частица от грешката си да би признал, ще се счита, че има поне малко съвест и разум, но антихристът не притежава дори и тази дребна частица човешка природа. И така, какви са антихристите според вас? В същността си антихристите са дяволи. Колкото и вреда да нанасят на интересите на Божия дом, те не го забелязват. В сърцата си изобщо не са натъжени от това, нито се укоряват, камо ли да се чувстват длъжни. Със сигурност не това трябва да виждаме у нормалните хора. Те са дяволи, а дяволите нямат нито съвест, нито разум. Независимо колко лоши неща вършат и независимо колко големи загуби носят на делото на църквата, те ожесточено отказват да признаят това. Те вярват, че признаването му би означавало, че са направили нещо нередно. Те си мислят: „Нима мога да сгреша? Аз никога не бих сгрешил! Ако ме накарат да призная грешката си, това не би ли било оскърбление за характера ми? Макар че бях замесен в този инцидент, не съм го причинил аз и не бях основният отговорник. Търси когото си искаш, но не бива да идваш при мен. Във всеки случай не мога да призная тази грешка. Не мога да поема тази отговорност!“. Те мислят, че ако признаят грешката си, ще бъдат заклеймени, осъдени на смърт и изпратени в ада и в езерото от огън и жупел. Кажете Ми, могат ли такива хора да приемат истината? Може ли да се очаква тяхното истинско покаяние? Независимо как другите разговарят за истината, антихристите все така ѝ се съпротивляват, противопоставят ѝ се и я пренебрегват в дълбините на сърцата си. Дори след като са освободени от длъжност, те пак не признават грешките си и изобщо не показват никакви проявления на покаяние. Когато въпросът се спомене 10 години по-късно, те все още не познават себе си и не признават, че са сгрешили. Когато въпросът се повдигне 20 години по-късно, те все така не познават себе си и все така се опитват да се оправдават и защитават. И още по-противното е, че когато въпросът се спомене 30 години по-късно, те все така не познават себе си и все така се опитват да спорят и да се оправдават, като казват: „Не съм сгрешил, така че не мога да призная. Това не беше моя отговорност; не трябва да я поемам“. И за изненада на всички, 30 години след като са били освободени от длъжност, тези антихристи все още таят отношение на съпротива към начина, по който църквата се е отнесла с тях. Дори след 30 години те изобщо не са се променили. И така, как са прекарали тези 30 години? Нима не са чели Божието слово или не са се самоанализирали? Нима не са се молили или доверявали на Бог? Нима не са слушали проповеди и общения? Нима са безмозъчни и не притежават мисленето на нормалната човешка природа? Как са прекарали тези 30 години наистина е загадка. Тридесет години след като инцидентът се е случил, те все още са пълни с негодувание, като си мислят, че братята и сестрите са ги онеправдали, че Бог не ги разбира, че Божият дом се е отнесъл зле с тях, създал им е проблеми, затруднил ги е и несправедливо ги е обвинил. Кажете Ми, могат ли такива хора да се променят? Те категорично не могат да се променят. Сърцата им са изпълнени с враждебност към положителните неща, със съпротива и противопоставяне. Те вярват, че като са разобличили злодеянията им и са ги кастрили, другите хора са накърнили характерите им, опетнили са репутацията им и са причинили огромна вреда на репутацията и статуса им. Те никога няма да дойдат пред Бог, за да се молят, да търсят и да признаят собствените си грешки по този въпрос, и никога няма да имат отношение на покаяние или признаване на грешките си. Още по-малко ще приемат правосъдието и наказанието на Божиите слова. Днес те все така таят непокорство, недоволство и огорчение, докато се оправдават пред Бог, и искат от Бог да поправи тези неправди, да разкрие този въпрос и да отсъди точно кой е бил прав и кой е сгрешил, до такава степен, че дори се съмняват и отричат Божията праведност заради този въпрос, и се съмняват и отричат факта, че Божият дом се управлява от истината и от Бог. Това е крайният резултат от кастренето на антихристите — приемат ли те истината? Те изобщо не приемат истината; категорично отказват да я приемат. От това можем да видим, че природата същност на антихриста изпитва неприязън към истината и я ненавижда.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (трета част))

Антихристите се интересуват най-много от материалните неща, парите и статуса. Те със сигурност не са такива, каквито се представят външно: „Аз вярвам в Бог. Не се стремя към света и не ламтя за пари“. Категорично не са такива, каквито казват. Защо преследват и поддържат статуса си с всички сили? Защото искат да притежават или да контролират и заграбват всичко, над което имат юрисдикция – особено парите и материалните неща. Те се наслаждават на тези пари и материални неща, сякаш са облагите от техния статус. Те са истински потомци на архангела, с природата същност на Сатана и по име, и в действителност. Всички, които преследват статус и ценят парите, със сигурност имат проблем със своя нрав същност. Не е просто въпрос на притежаване на нрава на антихрист: те са много амбициозни. Те искат да контролират парите на Божия дом. Ако им бъде поверена отговорността за дадена точка от работата, то на първо място, те няма да позволят на други да се намесват, нито ще приемат запитвания или надзор от Горното; освен това, когато са надзорници на каквато и да е точка от работата, те ще намират начини да се изтъкват, да се защитават и да се издигат. Те винаги искат да излязат начело, да станат хора, които властват над другите и ги контролират. Те също така искат да властват и се борят за по-висок статус и дори за контрол над всяка част от Божия дом – особено парите му. Антихристите изпитват особена любов към парите. Когато ги видят, очите им светват; в ума си те винаги мислят за пари и полагат усилия за тях. Всичко това са белези и сигнали на антихристите. Ако ти общуваш с тях за истината или се опиташ да научиш за състоянието на братята и сестрите, като задаваш въпроси от рода на това колко от тях са слаби и негативни, какви резултати постига всеки от тях в своя дълг и кои от тях не са подходящи за своя дълг, антихристите няма да проявят интерес. Но що се отнася до Божиите приношения – сумата пари, кой ги пази, къде се съхраняват, паролите им и така нататък – това е, което ги интересува най-много. Антихристът владее изключително добре тези неща. Познава ги като петте си пръста. Това също е знак за антихрист. Антихристите са най-добри в изричането на ласкателни думи, но не вършат действителна работа. Вместо това те винаги са погълнати от мисли за насладата от Божиите приношения. Кажете Ми, не са ли антихристите лишени от морал? Те изобщо нямат човешка природа – те са дяволи до мозъка на костите си.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Осма точка: искат да накарат другите да се покоряват само на тях, а не на истината или на Бог (втора част))

Свързани химни

Божието основание за осъждане на хората