Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

Първото проявление на характера на антихристите е закоравялото лъжене, което ще окачествим като демонична природа. Проявлението на тази демонична природа е, че независимо кога или къде, без значение от повода или с кого общуват, думите, които такива хора казват, са подобни на това, което змията и демоните казват — недостойни за доверие. Човек трябва да бъде особено предпазлив и проницателен по отношение на такива хора, а не прибързано да вярва на думите на демоните. Конкретното проявление на тяхното закоравяло лъжене е, че лъжите просто се изплъзват от езика им. Думите, които казват, не издържат на обмисляне, анализ или разпознаване. Те могат да лъжат по всяко време и считат, че по всички въпроси не могат да кажат нищо вярно, че всичко, което казват, трябва да е лъжа. Дори ако ги попиташ за възрастта им, те обмислят това, като разсъждават: „Какво искат да кажат, като ме питат за възрастта ми? Ако кажа, че съм стар, няма ли да ме гледат отвисоко и да не ме развиват? Ако кажа, че съм млад, няма ли да ме гледат отвисоко и да казват, че ми липсва опит? Как да отговоря?“. Дори по такъв прост въпрос те могат да излъжат и да откажат да ти кажат истината, дори обръщат въпроса към теб и питат: „Ти как мислиш?“. Ти казваш: „Петдесет години?“. „Топло.“ „Четиридесет и пет?“ „Още по-топло“. Дават ли ти точен отговор? Въз основа на техните отговори знаеш ли на колко години са? (Не.) Това е закоравяло лъжене.

Има и друго проявление на закоравялото лъжене на антихристите, а именно, че те лъжат дори докато свидетелстват. Даването на лъжливо свидетелство е прокълнато деяние, което накърнява Божия нрав. Дори по въпроса за свидетелстването те се осмеляват да се занимават с измислици, лъжи и хитрости, което наистина показва безразсъдното им безразличие към последствията и непроменливата им природа! Когато видят, че другите свидетелстват въз основа на преживяване и разбиране, а те не могат, ги копират, като казват това, което казват другите хора и си измислят същите преживявания, които са имали другите. Ако не разбират нещо така, както другите, твърдят, че го разбират. Ако им липсва такова разбиране за преживяване и просветление, те настояват, че ги притежават. Дори ако Бог не ги е дисциплинирал, те настояват, че Го е направил. Дори по този въпрос могат да лъжат и да подправят, без да проявяват загриженост или интерес, независимо колко сериозни може да бъдат последствията. Не е ли това закоравяло лъжене? Освен това такива хора ще измамят всекиго. Някои може да се чудят: „Във всеки случай антихристите все пак са хора: не биха ли се въздържали да мамят най-близките си, онези, които са им помагали, или онези, с които са споделяли трудности? Не биха ли избегнали да мамят членове на семейството си?“. Да се каже, че са закоравели лъжци, означава, че могат да измамят всекиго, дори родителите си, децата си и, разбира се, братята и сестрите. Те могат да мамят хората по големи и малки въпроси, дори по въпроси, по които трябва да говорят истината, когато това не би довело до никакви последствия или не би им повлияло по никакъв начин и когато няма нужда да се проявява мъдрост. Те също мамят хората и използват лъжи, за да разрешават дребни въпроси, които за външните хора не са основание за лъжа, когато би било просто и безпроблемно за тях да говорят прямо. Не е ли това закоравяло лъжене? Може да се каже, че закоравялото лъжене е едно от основните проявления на дяволите и Сатана. От тази гледна точка не можем ли да кажем, че човешката природа на антихристите е не само нечестна, но и белязана от закоравяло лъжене, което я прави ненадеждна? (Да, можем.) Ако такива хора направят нещо нередно, после пролеят сълзи, след като са били кастрени и критикувани от братята и сестрите, като на пръв поглед твърдят, че са длъжници на Бог, и обещават бъдещо покаяние, смеете ли да им повярвате? (Не.) Защо не? Най-убедителното доказателство е, че те са закоравели лъжци! Дори и външно да се каят, да плачат горчиво, да се бият в гърдите и да се кълнат, не им вярвайте, защото проливат крокодилски сълзи — сълзи, за да заблуждават хората. Тъжните и изпълнени с разкаяние думи, които изричат, не са искрени; те са целесъобразни тактики, предназначени да спечелят доверието на хората чрез измама. Пред хората те плачат горчиво, признават грешката си, кълнат се и заявяват позицията си. Обаче тези, които имат добри отношения с тях насаме, тези, на които относително вярват, разказват друга история. Макар че публичното признаване на грешка и клетвата да променят пътищата си може да изглеждат искрени на повърхността, това, което говорят задкулисно, доказва, че казаното от тях преди това не е било вярно, а лъжа, целяща да заблуди повече хора. Какво ще говорят задкулисно? Ще признаят ли, че казаното от тях преди това е било лъжа? Не, няма. Те ще разпространяват негативизъм, ще представят доводи и ще се оправдават. Това оправдание и привеждане на доводи потвърждава, че техните признания, покаяние и клетви са били изцяло лъжа, целяща да заблуди хората. Може ли да се вярва на такива хора? Това не е ли закоравял лъжец? Те могат дори да измислят признания, фалшиво да проливат сълзи и да обещават да променят пътищата си, и дори клетвите им са лъжа. Това не е ли демонична природа? Дори ако кажат: „Разбирам само толкова; останалото не го знам и търся Божието просветление, и се надявам на помощта на братята и сестрите, за да придобия постепенно разбиране“, това би било честно отношение и изказване. Антихристите обаче по никакъв начин не могат да изрекат такива правдиви думи. Те смятат, че: „Да говоря истината би накарало хората да ме гледат отвисоко: ще загубя престиж и ще падна в очите им — няма ли престижът ми да бъде напълно сринат? Кой съм аз? Мога ли да призная поражение? Дори да не разбирам, трябва да се преструвам, че разбирам много добре. Първо трябва да измамя хората и да затвърдя позицията си в сърцата им“. Не е ли това проявление на антихристите? От източника и начина, по който говорят антихристите, както и от думите, които изричат, е ясно, че такива хора никога няма да бъдат честни, това е извън техните възможности. Понеже закоравялото лъжене е присъщо на характера им, те искат да мамят хората и да прикриват нещата във всичко, като не желаят никой да узнае или да види истинските факти или действителната ситуация. Тяхната най-съкровена същност е ужасно мрачна. Този аспект от характера на антихристите може да се окачестви надеждно като липса на човешка природа и притежаване на демонична природа. Лъжите просто се изплъзват без усилие от езика им, без да се замислят, до такава степен, че дори не казват нищо вярно, когато говорят насън — всичко са хитрости, всичко са лъжи. Това е закоравяло лъжене.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Четвърти екскурс: обобщаване на характера на антихристите и на нрава им същност (първа част))

Как антихристите проявяват коварството и безпощадността си? (В способността си да скалъпват лъжи и да набеждават другите.) Фабрикуването на лъжи и натопяването на другите включва както закоравялото лъжене, така и това, че са коварни и безпощадни. Тези две черти са тясно свързани. Например, ако извършат злодеяние и не искат да поемат отговорност, те създават илюзорна представа, изричат лъжи и карат хората да повярват, че това е дело на някой друг, а не на тях. Те прехвърлят вината на някой друг, като го карат да понесе последствията. Това е не само нечестиво и подло, но е дори още по-коварно и безпощадно. Кои са някои други проявления на коварството и безпощадността на антихристите? (Те могат да измъчват хората, да ги нападат и да си отмъщават.) Способността да измъчват хората е безпощадна. Те ще направят всичко по силите си, за да нападнат и да отмъстят на всеки, който представлява заплаха за техния статус, репутация или престиж, или на всеки, който е неблагоприятен за тях. Понякога може дори да използват други, за да навредят на хората — това е коварство и безпощадност. Казано накратко, изразът „коварни и безпощадни“ показва, че антихристите са особено злобни. Начинът, по който се отнасят и взаимодействат с хората, не се основава на съвестта и те не живеят в хармония на равна нога с тях. Вместо това на всяка крачка се стремят да експлоатират, контролират и манипулират другите за своя собствена употреба. Техният подход към общуването с другите не е нормален или прям. Вместо това те използват определени средства и методи, за да подвеждат хората, да ги експлоатират и да ги използват като оръжие неусетно, без те да го осъзнават. В отношението им към когото и да било, независимо дали на пръв поглед изглежда добро или лошо, няма никаква искреност. Те се сближават с онези, които намират за полезни, и се дистанцират от онези, които смятат за безполезни, като не им обръщат никакво внимание. Дори спрямо сравнително простодушни или уязвими личности измислят начини да използват различни средства и методи, за да ги подведат и впримчат, като ги направят полезни за себе си. Но когато хората са слаби, изпаднали в затруднение или се нуждаят от помощ, антихристите просто си затварят очите и са безразлични към тях. Никога не проявяват любов или не предлагат помощ на такива хора. Напротив, склонни са да ги тормозят, подвеждат и дори да измислят начини да ги експлоатират още повече. Ако не са способни да ги експлоатират, ги отхвърлят и не проявяват никаква любов или съчувствие към тях — има ли и следа от доброта в това? Не е ли това проявление на злоба? Методът и философията, с които антихристите общуват с хората, е да използват схеми и стратегии, за да експлоатират и мамят хората, като ги правят неспособни да ги прозрат, но въпреки това да са готови да им робуват и винаги да са на тяхно разположение. Могат да тормозят и да измъчват онези, които ги разпознават и вече не могат да бъдат експлоатирани от тях. Могат дори небрежно да им припишат вина, като накарат братята и сестрите да ги изоставят, а след това отлъчват тези хора или ги премахват. Казано накратко, антихристите са коварни и безпощадни, напълно лишени от доброта и искреност. Никога не помагат искрено на другите, като не проявяват никакво съчувствие или любов, когато другите се сблъскват с трудности. В общуването си кроят планове за собствена изгода и предимство. Независимо кой се обръща към тях или търси помощ в затруднение, винаги правят сметки за този човек, като си мислят в сърцето си: „Ако помогна на този човек, каква полза мога да извлека от него в бъдеще? Може ли да ми помогне? Може ли да ми бъде от полза? Какво мога да спечеля от него?“. Не е ли егоистично и подло винаги да мислят за тези въпроси? (Да, така е.) При църковни избори какви методи ще използват антихристите? (Ще омаловажават другите и ще издигат себе си, като събарят по-добрите от тях.) Да омаловажаваш другите и да издигаш себе си също е коварно и безпощадно.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Четвърти екскурс: обобщаване на характера на антихристите и на нрава им същност (първа част))

Да имаш чувство за чест е нещо, което трябва да присъства в нормалната човешка природа. Това означава да имаш разум. Кой е противоположният термин на това да имаш чувство за чест? (Да си безсрамен.) Значението на безсрамието е да нямаш чувство за срам. С други думи това може да се обобщи като липса на чувство за чест. Какви действия предприемат антихристите и какви конкретни проявления или практики показват, че им липсва чувство за чест и че са безсрамни? Антихристите открито се борят с Бог за статус, което е липса на чувство за чест и безсрамие. Само антихристите могат открито да се състезават с Бог за статус и за Неговите избраници. Независимо дали хората желаят или не, антихристите искат да ги контролират. Независимо дали имат способността, антихристите искат да се борят за статус и след като го получат, живеят на гърба на църквата, ядат и пият от Божиите избраници, като ги оставят да ги издържат, без самите те да правят нищо. Те изобщо не осигуряват живот на Божиите избраници, но въпреки това искат да ги подчинят на своята власт, като ги карат да ги слушат, да им служат и да им робуват, и искат да установят собствената си позиция в сърцата на хората. Ако говориш добре за другите, ако хвалиш великата Божия доброта, благодат, Божиите благослови и Божието всемогъщество, те се чувстват нещастни и недоволни. Винаги искат да говориш с уважение за тях, да имаш място за тях в сърцето си, да ги почиташ и да им се възхищаваш, и това трябва да е неподправено. Всичко, което правиш, трябва да е за тях и да се съобразяваш с тях. Трябва да ги поставяш на преден план на всяка крачка, във всичко, което казваш и правиш, като вземаш предвид техните мисли и чувства. Не е ли това липса на чувство за чест и безсрамие? Не постъпват ли антихристите така? (Да, така е.) Какви други проявления има? Те крадат и разпиляват приношения, като присвояват Божиите приношения за себе си. Това също е липса на чувство за чест и безсрамие — твърде очевидно е!

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Четвърти екскурс: обобщаване на характера на антихристите и на нрава им същност (първа част))

На антихристите им липсва съвест и разум. Как иначе проявяват това, че нямат чувство за чест и че са безсрамни? Когато направят нещо нередно, те не умеят да изпитат угризения и не таят никаква вина в сърцата си. Не обмислят как да поправят грешката си или да се покаят и дори смятат, че действията им са оправдани. Когато се сблъскат с кастрене или бъдат освободени от длъжност, чувстват, че към тях са се отнесли несправедливо. Непрекъснато спорят и се занимават с извъртания — това е липса на чувство за чест. Не вършат никаква практическа работа. На всяка крачка поучават другите и подвеждат хората с празни теории, като ги карат да мислят, че са духовни и разбират истината. Също така често се хвалят колко много са работили и страдали, като казват, че заслужават да се наслаждават на Божията благодат и на гостоприемството и грижите на братята и сестрите, като по този начин живеят на гърба на църквата като нещо естествено, а също така искат да ядат и пият вкусни неща и да се радват на специално отношение. Това е липса на чувство за чест и безсрамие. Освен това, въпреки че очевидно имат малки заложби, не разбират истината и не са способни да намерят принципите на практикуване, както и не са способни да вършат каквато и да е работа, те се хвалят, че са способни и добри във всичко. Не е ли това безсрамие? Въпреки че очевидно не са нищо, те се преструват, че знаят всичко, за да могат хората да ги уважават и да им се възхищават. Ако някой има проблеми, но не потърси техния съвет, а вместо това попита други хора, те се ядосват, ревнуват и негодуват, като търсят всякакъв възможен начин да измъчват този човек. Не е ли това безсрамие? Очевидно е, че често лъжат, имат различни видоре покварен нрав, но се преструват, че нямат покварен нрав, че Бог ги гледа с благосклонност и ги обича. На всяка крачка се преструват, че са много способни да понасят страдания, че могат да се покоряват, че могат да приемат истината и кастренето, че не се страхуват от тежка работа или критика и че никога не се оплакват — но в действителност са пълни с негодувание. Въпреки очевидната си неспособност да разговарят за каквото и да било разбиране или да говорят ясно за каквито и да било истини и липсата им на свидетелство за преживяване, те се преструват и симулират, като говорят безсмилено за своето себепознание, за да накарат хората да ги възприемат като много духовни и като имащи голямо разбиране. Не е ли това безсрамие? Те очевидно имат многобройни проблеми и лоша човешка природа, изпълняват дълга си без никаква преданост и разчитат единствено на собствения си интелект и ум във всяка работа, която вършат, като изобщо не търсят истината, но въпреки това смятат, че носят бреме, че са много духовни и имат заложби, и че превъзхождат повечето хора. Не е ли това безсрамие? Не са ли това проявления на липсата на човешка природа у антихристите? Не разкриват ли те често такива неща? Ясно е, че им липсва разбиране на истините принципи и независимо каква работа вършат, не могат да намерят никакви принципи на практикуване, но отказват да търсят или да разговарят. Разчитат на собствения си ум, опит и интелект, за да свършат работата. Дори искат да бъдат водачи, да ръководят другите и да накарат всички да ги слушат, и се ядосват и побесняват, когато някой не го прави. Не е ли това безсрамие? Тъй като имат амбиции, дарби и малко хитрост, те винаги искат да се открояват в Божия дом и да накарат Божия дом да ги постави на важни позиции и да ги развива. Ако не ги развиват, се чувстват разстроени и негодуващи, като се оплакват, че Божият дом е несправедлив, че не може да разпознае талантливите хора и че в Божия дом няма добър ценител на таланти, който да открие изключителните им способности. Ако не ги развиват, не искат да работят усърдно, за да изпълняват дълга си, да понасят несгоди или да плащат цената. Вместо това просто искат да използват хитростта си, за да се измъкнат от работа. В сърцата си се надяват, че някой в Божия дом ще ги уважава и издига, което ще им позволи да надминат другите и да осъществят грандиозните си планове тук. Не са ли това амбиции и желания? Не е ли това безсрамие? Не е ли това най-честото проявление на антихристите? Ако наистина имаш способности, трябва да се стремиш към истината, да се съсредоточиш върху доброто изпълнение на дълга си и Божият народ естествено ще те уважава. Ако не притежаваш нищо от истината и все пак винаги искаш да се открояваш, това е твърде лишено от разум! Ако имаш също амбиции и желания и винаги искаш да даваш всичко от себе си, ти си обречен да се провалиш. След като са притежавали определен статус и престиж в обществото, някои хора искат да се налагат, да имат последната дума и да карат всички да се подчиняват на заповедите им, след като повярват в Бог и влязат в Неговия дом. Те искат да изтъкват своите квалификации и пълномощия, смятат всички за по-низши от тях и мислят, че всички трябва да бъдат подчинени на тяхната власт. Не е ли това безсрамие? Така е. Когато някои хора получат някакви резултати и направят някакъв принос, докато изпълняват дълга си в Божия дом, те винаги искат братята и сестрите да се отнасят към тях с голямо уважение, като към по-старши, като към високопоставени личности и специални фигури. Дори искат хората да им се възхищават, да ги следват и да ги слушат. Стремят да станат водещата фигура в църквата, искат да решават всичко, да отсъждат и да имат последната дума по всички въпроси. Ако никой не слуша или не приема това, което казват, искат да изоставят работата си, да подкопават и да се смеят на всички останали. Не е ли това безсрамие? Освен че са безсрамни, те са особено злобни — това са антихристи.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Четвърти екскурс: обобщаване на характера на антихристите и на нрава им същност (първа част))

Антихристите нямат съвест, разум или човешка природа. Те не само че нямат никакво чувство за срам, но имат и друга отличителна черта: те са необичайно егоистични и подли. Буквалният смисъл на техния „егоизъм и подлост“ не е труден за разбиране: те са слепи за всичко друго освен за собствените си интереси. Всичко, което засяга собствените им интереси, отнема цялото им внимание и те ще страдат за това, ще платят цена, ще съсредоточат мислите си върху това и ще му се посветят. За всичко, което не е свързано със собствените им интереси, ще си затворят очите и няма да обърнат никакво внимание. Другите могат да правят каквото си искат — антихристите не се интересуват от това дали с поведението си някой прекъсва или смущава и считат, че това няма нищо общо с тях. Тактично казано, те не се бъркат в чуждите работи. Но по-точно е да се каже, че този тип хора са подли, долни и безсрамни. Окачествяваме ги като „егоистични и подли“. Как се проявява егоизмът и подлостта на антихристите? Във всичко, което е от полза за техния статус или репутация, те полагат усилия да направят или кажат каквото е необходимо, и с готовност понасят всякакви страдания. Но когато става дума за работа, подредена от Божия дом, или за работа, която е от полза за израстването в живота на Божиите избраници, те напълно я пренебрегват. Дори когато зли хора прекъсват, смущават и извършват всякакви злини, и по този начин сериозно засягат работата на църквата, те остават безучастни и безразлични, сякаш това няма нищо общо с тях. А ако някой открие и докладва за злодеянията на зъл човек, те казват, че не са видели нищо, и се преструват, че са в неведение. Но ако някой ги докладва и ги разобличи, че не вършат истинска работа, а се домогват единствено до слава, придобивки и статус, те се вбесяват. Набързо се свикват събрания, на които се обсъжда как да се реагира, провеждат се разследвания, за да се разбере кой е действал зад гърба им, кой е бил тарторът и кой е участвал. Няма да ядат и да спят, докато не разнищят всичко из основи и въпросът не бъде напълно приключен — дори ще се почувстват доволни едва когато повалят всички, които са участвали в докладването им. Това е проявление на егоизъм и подлост, нали? Вършат ли те църковна работа? Те чисто и просто действат в името на собствената си власт и статус. Те се занимават със собствените си начинания. Каквато и работа да вършат антихристите, те никога не мислят за интересите на Божия дом. Съобразяват се само с това дали ще бъдат засегнати собствените им интереси и мислят единствено за малкото належаща работа, която им носи ползи. За тях основното дело на църквата е просто нещо странично, с което се занимават в свободното си време. Те изобщо не го приемат сериозно. Те се задействат само когато ги подтикват, правят само това, което им харесва, и вършат работа единствено за да поддържат собствения си статус и властта си. Всяка работа, организирана от Божия дом, работата по разпространяването на евангелието и навлизането на Божиите избраници в живота, не са важни според тях. Каквито и трудности да изпитват другите хора в работата си, каквито и проблеми да са установили и да са им докладвали, колкото и искрени да са думите им, антихристите не им обръщат никакво внимание и не се намесват, сякаш това няма нищо общо с тях. Те са напълно безразлични, колкото и сериозни да са проблемите, които възникват в делата на църквата. Дори когато даден проблем е напълно очевиден, те го разглеждат само нехайно. Едва когато Горното директно ги скастри и им нареди да разрешат даден проблем, антихристите неохотно ще свършат малко истинска работа и ще му покажат, че нещо се върши, а скоро след това ще продължат със собствените си дела. Що се отнася до делата на църквата и важните неща в по-широк смисъл, те не се интересуват от тези неща и ги пренебрегват. Дори пренебрегват проблемите, които откриват, и отговарят нехайно или говорят с недомлъвки, когато ги питате за някакви проблеми, а с тях се занимават единствено с голяма неохота. Това е проява на егоизъм и подлост, нали? Нещо повече, какъвто и дълг да изпълняват антихристите, те мислят само за това дали ще им позволи да привлекат внимание. Стига да подобри репутацията им, те си блъскат главата, за да измислят как да се научат да го вършат и изпълняват. Единственото, което ги вълнува, е дали ще се отличат. Каквото и да правят или мислят, те се интересуват единствено от собствената си слава, изгода и статус. Какъвто и дълг да изпълняват, те се съревновават само за това кой да стои по-високо или по-ниско, кой да спечели и кой да загуби и чия репутация да е по-добра. Те се интересуват само от това колко хора ги почитат и им се възхищават, колко хора им се подчиняват и колко последователи имат. Те никога не разговарят за истината и не решават истински проблеми. Никога не обмислят как да вършат нещата според принципите, когато изпълняват дълга си, нито размишляват дали са били предани, дали са изпълнили задълженията си, дали са допуснали отклонения или пропуски в работата си, дали съществуват някакви проблеми, камо ли да се замислят за това какво иска Бог и какви са Божиите намерения. Те не обръщат никакво внимание на което и да е от тези неща. Те свеждат глава и работят само за слава, изгода и статус и за да удовлетворят собствените си амбиции и нужди. Това е проявление на егоизъм и подлост, нали? То напълно разобличава изпълнените им с лични амбиции, нужди и безсмислени изисквания сърца. Всичко, което правят, е подчинено на амбициите и желанията им. Каквото и да правят, те се мотивират и изхождат от личните си амбиции, желания и неразумни изисквания. Това е класическа проява на егоизъм и подлост.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Четвърти екскурс: обобщаване на характера на антихристите и на нрава им същност (първа част))

Същността на егоизма и подлостта на антихристите е очевидна. Техните проявления в това отношение са особено изявени. Църквата им поверява дадена работа и ако тя им носи слава и ползи, и им позволява да се покажат, те са много заинтересовани и са готови да я приемат. Ако става въпрос за неблагодарна работа или за такава, която включва оскърбяване на хора, или която няма да им даде възможност да се покажат, или която не е от полза за тяхната слава, придобивки или статус, те нямат интерес и няма да я приемат, сякаш тази работа няма нищо общо с тях и не е работата, която би трябвало да вършат. Когато се сблъскат с трудности, няма никакъв шанс да потърсят истината, за да ги разрешат, камо ли да се опитат да видят по-голямата картина и да се съобразят с църковното дело. Например в рамките на делото на Божия дом, въз основа на общите работни нужди, може да има някои кадрови размествания. Ако няколко души бъдат преместени от дадена църква, какъв би бил разумният начин водачите на тази църква да се отнесат към въпроса? Какъв е проблемът, ако са загрижени само за интересите на собствената си църква, а не за общите интереси, и ако изобщо не желаят да преместят тези хора? Защо, като църковни водачи, те не са способни да се покорят на централизираните подредби на Божия дом? Такъв човек внимателен ли е към Божиите намерения? Внимателен ли е към голямата картина на делото? Ако не мисли за работата на Божия дом като цяло, а само за интересите на собствената си църква, не е ли много егоистичен и подъл? Църковните водачи трябва безусловно да се покоряват на върховенството и подредбите на Бог, както и на централизираните подредби и координация на Божия дом. Това е, което е в съгласие с истините принципи. Когато се изисква от делото на Божия дом, независимо кои са, всички трябва да се покоряват на координацията и подредбите на Божия дом и категорично не трябва да бъдат контролирани от никой отделен водач или работник, сякаш му принадлежат или са подчинени на неговите решения. Подчинението на Божиите избраници на централизираните подредби на Божия дом е напълно естествено и обосновано и тези подредби не могат да бъдат пренебрегвани от никого, освен ако отделен водач или работник не направи произволно преместване, което не е в съответствие с принципите, в който случай той може да не се подчини на тази подредба. Ако се извърши нормално преместване в съответствие с принципите, тогава всички Божии избраници трябва да се подчинят и никой водач или работник няма право или каквато и да е причина да се опитва да контролира когото и да било. Бихте ли казали, че има работа, която не е дело на Божия дом? Има ли работа, която не включва разпространяването на евангелието на Божието царство? Всичко е дело на Божия дом, всяка работа е равна и няма „твое“ и „мое“. Ако преместването е съгласно принципите и се основава на изискванията на църковното дело, тогава тези хора трябва да отидат там, където са най-необходими. И все пак, какъв е отговорът на антихристите, когато се сблъскат с такава ситуация? Те намират различни претексти и извинения, за да задържат тези подходящи хора до себе си, и предлагат само двама обикновени души, а след това намират някакъв претекст, за да ти създадат трудности, като или казват колко е натоварена работата, или че им липсват хора, че е трудно да се намерят хора и ако тези двамата бъдат преместени, това ще се отрази на работата. И те питат какво трябва да направят и те карат да се чувстваш така, сякаш преместването на хора би означавало, че си им длъжен. Не е ли това начинът, по който действат дяволите? Така вършат нещата невярващите. Хората, които винаги се опитват да защитят собствените си интереси в църквата — добри хора ли са? Хора, които действат според принципите ли са? Категорично не. Те са невярващи и неверници. И това не е ли егоистично и подло? Ако някой с добри заложби бъде преместен от подчинението на антихрист, за да изпълнява друг дълг, в сърцето си антихристът упорито се съпротивлява и го отхвърля — иска да зареже всичко и няма ентусиазъм да бъде водач или ръководител на екип. Какъв е този проблем? Защо той няма покорство към църковните подредби? Смята, че преместването на неговия най-добър помощник ще се отрази на резултатите и напредъка на работата му и че статусът и репутацията му ще бъдат засегнати впоследствие, което ще го принуди да работи по-усилено и да страда повече, за да гарантира резултати — а това е последното нещо, което иска да направи. Той е свикнал с удобството и не иска да работи по-усилено или да страда повече, затова не иска да пусне човека. Ако Божият дом настоява за преместването, той се оплаква много и дори иска да си хвърли оставката. Това не е ли егоистично и подло? Божиите избраници трябва да бъдат централно разпределяни от Божия дом. Това няма нищо общо с който и да е водач, ръководител на екип или отделна личност. Всеки трябва да действа принципно. Това е правилото на Божия дом. Антихристите не действат според принципите на Божия дом, постоянно кроят планове в името на собствения си статус и собствените си интереси и карат братята и сестрите с добри заложби да им служат, за да затвърдят властта и статуса си. Не е ли това егоистично и подло? Външно погледнато, това че държат хората с добри заложби до себе си и не им позволяват да бъдат прехвърлени от Божия дом, изглежда така, сякаш мислят за църковната работа, но всъщност те мислят само за собствената си власт и статус и изобщо не мислят за работата на църквата. Те се страхуват, че ще свършат лошо църковната работа, ще бъдат освободени и ще загубят статуса си. Антихристите не се замислят за по-общото дело на Божия дом, мислят само за собствения си статус, защитават собствения си статус без угризения каква е цената за интересите на Божия дом и бранят собствения си статус и интереси в ущърб на църковната работа. Това е егоистично и подло. Когато се сблъска с подобна ситуация, човек трябва най-малкото да помисли според съвестта си: „Всички тези хора са от Божия дом, те не са моя лична собственост. Аз също съм член на Божия дом. Какво право имам да преча на Божия дом да прехвърля хора? Трябва да се съобразявам с общите интереси на Божия дом, вместо да се съсредоточавам само върху работата в рамките на собствените си отговорности“. Такива мисли би трябвало да имат хората, които притежават съвест и разум, и такъв разум би трябвало да притежават онези, които вярват в Бог. Божият дом се занимава с работата на цялото, а църквите се занимават с работата на частите. Следователно, когато Божият дом има специална нужда от църквата, най-важното за водачите и работниците е да се подчиняват на подредбите на Божия дом. Лъжеводачите и антихристите не притежават такава съвест и такъв разум. Всички те са доста егоистични, мислят само за себе си и не се интересуват от работата на църквата. Съобразяват се само с ползите, които са пред очите им, но не се съобразяват с по-общото дело на Божия дом и затова са абсолютно неспособни да се подчиняват на подредбите на Божия дом. Те са изключително егоистични и подли! В Божия дом те дори са достатъчно дръзки, за да пречат, и дори се осмеляват да се инатят. Това са хората, на които най-много им липсва човешка природа, това са зли хора. Ето какви хора са антихристите. Те винаги се отнасят към работата на църквата, към братята и сестрите и дори към всички активи на Божия дом, които попадат в сферата на тяхната отговорност, като към своя лична собственост. Те вярват, че само от тях зависи как тези неща ще бъдат разпределени, прехвърлени и използвани и че Божият дом няма право да се намесва. Щом са в техни ръце, те сякаш са притежание на Сатана, на никого не е позволено да ги докосва. Те са големите началници, баш шефовете и всеки, който отиде на тяхна територия, трябва да се подчинява на заповедите и подредбите им по възпитан и услужлив начин и да взема под внимание изразите им. Това е проявлението на егоизма и подлостта в характера на антихристите. Те не се съобразяват с работата на Божия дом, ни най-малко не следват принципи и мислят само за собствените си интереси и статус — всичко това са все отличителни белези на егоизма и подлостта на антихристите.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Четвърти екскурс: обобщаване на характера на антихристите и на нрава им същност (първа част))

Човешката природа на антихристите притежава и нещо, което е едновременно отвратително и омразно — а именно, те се присламчват към силните и потискат слабите. Ако в църквата или в света има определени знаменитости или хора с власт или статус, независимо кои са те, антихристите таят в сърцата си безкрайна завист и възхищение към тях, дори им се подмазват. Когато вярват в християнството, те твърдят, че определени политически личности са вярващи, а когато приемат този етап от Божието дело в последните дни, те твърдят, че определени пастори от видни вероизповедания също са го приели. Каквото и да правят, те винаги му дават впечатляващо име, винаги почитат и подражават на знаменитости и се чувстват удовлетворени само когато са успели поне да се присламчат към някоя знаменитост или към някой със статус. Когато става въпрос за хора със статус, независимо дали са добри или лоши, антихристите неуморно им се подмазват, ласкаят ги и им се умилкват. Дори са готови да им сервират чай и да им изнасят нощното гърне. От друга страна, когато се занимават с хора без статус, независимо колко почтени, честни и добри са тези индивиди, антихристите ги тормозят и тъпчат, винаги, когато е възможно. Често се хвалят с това как еди-кой си е ръководител на фирма в обществото, колко богат е бащата на еди-кой си, колко пари има еди-кой си и колко огромно е семейството или компанията на еди-кой си, като подчертават тяхната известност в обществото. По отношение на лъжеводачите и антихристите в църквата, независимо какви злодеяния извършват, антихристите никога не ги докладват, разобличават или разпознават. Вместо това ги следват плътно, като правят каквото им се каже. Стават последователи, пионки и роби на водача, когото следват, независимо на какво ниво е той. Когато се занимават с хора с власт, влияние, богатство и статус, изглеждат изключително раболепни, смирени и неспособни. Те са изключително послушни и покорни, кимат и се съобразяват с всичко, което тези хора казват. Въпреки това, когато се занимават с обикновени хора без статус, те си придават различен вид, като използват внушителен тон, когато говорят, за да надделеят над хората, и искат да ги превъзхождат, сякаш са непобедими, по-силни и по-висши от всеки друг, което затруднява разпознаването на каквито и да било проблеми, недостатъци или слабости в тях. Що за характер е това? Има ли някаква връзка между това и да си коварен, безпощаден и безсрамен? (Да, има.) Да се присламчваш към силните и да потискаш слабите — не е ли това грозната и зла страна на човешката природа на антихристите? Смятате ли, че хората с такъв характер са почтени? (Не.) Верни ли са нещата, които казват на хората със статус и на силните хора? Верни ли са нещата, които казват на слабите? (Нищо от това не е вярно.) Следователно този елемент има известна връзка с навика да се лъже. Ако се съди по този елемент, характерът на антихристите е крайно отвратителен и те притежават две напълно различни лица. Този тип хора имат прякор — „хамелеон“. Никога не се отнасят към хората въз основа на истините принципи, човешката природа или това дали тези хора се стремят към истината в Божия дом. Вместо това се отнасят към хората по различен начин единствено въз основа на техния статус и влияние. Когато се занимават с хора, които имат статус и способности, полагат големи усилия да им се подмазват, да ги ласкаят и да се сближат с тях. Дори да бъдат бити или ругани от тези хора, те го понасят с готовност без никакви оплаквания. Дори непрекъснато се преструват на безпомощни и стават раболепни, въпреки че това, което наистина мислят вътрешно, е напълно различно от външното им поведение. Ако някой със статус и престиж говори, дори и това да е заблуда и ерес на Сатана, която е напълно несвързана с истината, те ще го слушат, ще кимат в съгласие и повърхностно ще го приемат. От друга страна, ако някой няма способности или статус, независимо колко правилни са думите му, антихристите ще го пренебрегват и ще го гледат отвисоко. Дори и това, което казва, да е в съответствие с принципите и истината, те няма да го слушат, а вместо това ще го опровергават, ще му се подиграват и ще го осмиват. Това е друга черта, която се среща в характера на антихристите. Съдейки по начините, по които постъпват, и принципите на техните постъпки и справяне със света, тези индивиди могат категорично да бъдат окачествени като абсолютни неверници. Проявленията на техния характер са долни, мръсни и низки.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Четвърти екскурс: обобщаване на характера на антихристите и на нрава им същност (първа част))

В човешката природа на антихристите има и друго проявление: те имат по-голямо желание за материални неща от нормалните хора. Тоест тяхното желание и изискване за материални неща е особено голямо — то е безгранично. Те са изпълнени с домогване до екстравагантен начин на живот и са ненаситно алчни. Някои може да кажат: „Повечето антихристи не притежават това проявление“. Това, че не го притежават, не означава, че то отсъства от човешката им природа. След като такива хора придобият статус, какви са техните принципи за това какво ядат, как се обличат и как изглеждат? Щом имат статус, те трябва да постигнат своето, намират възможности, имат определени условия и животът им е различен. Стават придирчиви към това, което ядат, като наблягат на показността и лукса. Настояват да носят и да използват маркови предмети, а домовете, в които живеят, и колите, които карат, трябва да са от висок клас и луксозни. Дори когато купуват служебно превозно средство, то трябва да е оборудвано с луксозни аксесоари. Някои може да попитат: „Ако нямат пари, защо наблягат толкова на тези неща?“. Само защото нямат пари, не означава, че не се стремят към такива неща или че това желание отсъства от човешката им природа. Затова, щом се доберат до приношенията в Божия дом, антихристите ги прахосват безразсъдно. Искат да купуват всичко и да му се наслаждават, до степен на безсрамие и до степен, която е трудно да се контролира. Трябва да пият висококачествен чай, сервиран в позлатени чаши, трапезата им трябва да е пищен банкет, настояват да консумират специален клас женшен и използват само компютри и телефони от световна класа, които винаги са най-новите модели. Носят очила, струващи хиляди юана, харчат стотици за прически и плащат хиляда или повече за масажи и сауни. Казано накратко, изискват всичко да е от най-висок клас и марково, като искат да се наслаждават на всичко, на което се наслаждават знаменитостите и силните на деня. Щом антихристите придобият статус, всички тези грозни неща стават очевидни. По време на събирания, ако само трима до петима души слушат тяхната проповед, те го намират за недостатъчно и настояват да има триста до петстотин души. Когато другите казват, че има неблагоприятни външни обстоятелства, така че събиране от трима до петима души вече е доста добре, те отвръщат: „Това няма да стане — защо толкова малко хора слушат моята проповед? Това не си струва времето ми. Трябва да купим голяма църковна сграда, която да побира десетки хиляди души, за по-внушителна проповед“. Не си ли играят със смъртта? Ето какво правят антихристите. Не са ли също така безсрамни? Те имат изключително неконтролируемо желание и интерес към луксозен живот и материални неща, което е друга черта в характера на антихристите. Щом някой спомене гурме храна, луксозни коли, маркови дрехи и първокласни и скъпи предмети, очите им светват и позеленяват от алчност, а желанието им изплува на повърхността. Как се появява това желание? Това е несъмнено разкриване на тяхната демонична природа. Някои антихристи може да са с малко пари и когато видят някой да носи скъпи бижута или диамантен пръстен от два или три карата, очите им светват и си мислят: „Ако не вярвах в бог, можех да нося петкаратов“. Те обмислят факта, че дори не притежават еднокаратов пръстен, и се чувстват разстроени и започват да мислят, че не си струва да вярваш в Бог. Но при по-нататъшно обмисляне си мислят: „Ще получа големи благословии в бъдеще, защото вярвам в бог. Мога да имам петстотинкаратов диамант и да го нося на главата си“. Имат желания, нали? Като виждат богати хора по телевизията, облечени в дизайнерски дрехи и плаващи на луксозни круизни кораби в морето, те чувстват, че това е невероятно блажено, романтично, благородно и завидно. Гледат в захлас и си казват: „Кога мога да стана такъв човек, титан сред хората? Кога мога да се наслаждавам на такъв живот?“. Те го гледат отново и отново, докато не си помислят, че да вярваш в Бог е наистина безинтересно. Но след това отново размишляват, като си казват: „Не мога да мисля така. Защо вярвам в бог? „Трябва да понесеш големи страдания, за да стигнеш върха“. В бъдеще животът ми ще бъде много по-добър от техния. Те отиват на луксозен круиз, но аз ще летя на луксозен самолет или на луксозна летяща чиния — ще отида на луната!“. Има ли в тези мисли дори малко разум? Съобразени ли са с нормалната човешка природа? (Не, не са.) Това е друг елемент в човешката природа на антихристите — изключително неконтролируемо желание за материални неща и луксозен начин на живот. Щом ги получат, те стават ненаситно алчни, с хищен поглед и природа, като искат да притежават тези неща завинаги. В човешката природа на антихристите не става въпрос само за завист към силните; те също така желаят материални неща и висококачествен живот. Нормалната човешка природа има разумен обхват от нужди за живот и материални неща: тя има своите ежедневни потребности, нуждите на работната и жизнената среда, а също и физическите си нужди. Достатъчно е тези нужди да бъдат задоволени и се счита за относително нормално да се ограничат до капацитета и икономическите условия на човека. Нуждата на антихристите от материални неща и отдаването им на тях обаче са ненормални и ненаситни.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Четвърти екскурс: обобщаване на характера на антихристите и на нрава им същност (първа част))

Навикът да се лъже, коварството и безпощадността, липсата на чувство за чест и безсрамието, егоизмът и подлостта, присламчването към силните и потискането на слабите, както и по-голямото желание за материални неща от нормалните хора — тези черти на характера на антихристите са типични, силно представителни и очевидни. Макар някои от тези проявления да присъстват до известна степен и при обикновените хора, техните проявления са просто покварен нрав или проявления на ненормална човешка природа или липса на човешка природа, които произтичат от покварата на Сатана. Чрез четене на Божиите слова съвестта на тези хора се пробужда и те развиват способността да се избавят от тези неща и да им се опълчват, както и да се покайват. Тези характеристики не играят доминираща роля в тях и няма да повлияят на стремежа им към истината или на изпълнението на техния дълг. Само антихристите отказват да приемат истината, независимо колко проповеди чуват. Чертите и особеностите, присъщи на тяхната човешка природа, няма да се променят и затова такива хора са заклеймени в Божия дом и никога не могат да бъдат спасени. Защо не могат да бъдат спасени? Хората с такъв характер не могат да бъдат спасени, защото отказват да приемат истината и защото са враждебни към истината, към Бог и към всички положителни неща. Те нямат условията и човешката природа за спасение и затова тези индивиди са предопределени да бъдат отстранени и хвърлени в ада.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Четвърти екскурс: обобщаване на характера на антихристите и на нрава им същност (първа част))