Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

Къде основно се проявява нечестивостта на един антихрист? Проявява се в това, че той ясно знае кое е правилно и кое е в съгласие с истината, но когато трябва да направи нещо, винаги избира онова, което нарушава принципите и противоречи на истината, и което удовлетворява собствените му интереси и статус — това е основното проявление на нечестивия нрав на един антихрист. Независимо колко думи и доктрини разбира, колко приятни за ухото са думите, които използва в проповедите си, или доколко на другите хора им се струва, че има духовно разбиране, когато върши нещо, той избира само един принцип и един метод, а именно да се противопоставя на истината, да защитава собствените си интереси и да се съпротивлява на истината докрай, безкомпромисно — това е принципът и методът, по който той избира да действа. Освен това какви точно са богът и истината, които си представя в сърцето си? Отношението му към истината е просто желание да може да говори и да проповядва за нея, а не желание да я прилага на практика. Той просто говори за нея, като иска да бъде високо ценен от Божиите избраници и после да използва това, за да заграби позицията на църковен водач и да постигне целта си да придобие надмощие над Божиите избраници. Той използва проповядването на доктрина, за да постигне целите си — не е ли това проява на презрение към истината, игра с истината и потъпкване на истината? Не накърнява ли Божия нрав, като се отнася към истината по този начин? Той просто използва истината. В сърцето му истината е лозунг, някакви високопарни думи — високопарни думи, които може да използва, за да подвежда хората и да ги спечели, които могат да задоволят жаждата на хората за прекрасни неща. Той смята, че на този свят няма никой, който да може да практикува истината или да изживява истината, че това просто не е изпълнимо, че е невъзможно и че само онова, което всички признават и което е осъществимо, е истината. Въпреки че говори за истината, в сърцето си не признава, че тя е истината. Как проверяваме този въпрос? (Той не практикува истината.) Той никога не практикува истината — това е един аспект. А кой е другият важен аспект? Когато се сблъска с неща в реалния живот, доктрината, която той разбира, никога не е осъществима. На пръв поглед изглежда, че наистина има духовно разбиране, проповядва доктрина след доктрина, но когато се сблъска с проблеми, методите му са изопачени. Въпреки че не е способен да практикува истината, това, което прави, трябва поне да е съгласно човешките представи и фантазии, съгласно човешките критерии и вкусове, и трябва поне да е приемливо за другите. По този начин позицията му ще се запази стабилна. В реалния живот обаче нещата, които прави, са невероятно изопачени и един поглед е достатъчен, за да се види, че не разбира истината. Защо не я разбира? В сърцето си той изпитва неприязън към истината, не признава истината, обича да върши нещата според сатанинските философии, винаги иска да се справя с въпросите, като използва човешки начини, и ако може да убеди другите и да придобие престиж чрез справянето си с тези въпроси, тогава това му е достатъчно. Ако даден антихрист чуе някой да проповядва празна теория, когато отиде на среща, той наистина се ентусиазира, но ако някой там проповядва истината реалност и навлиза в такива подробности като различните състояния на хората, той винаги чувства, че говорещият го критикува и го пробожда в сърцето, и затова изпитва отвращение и не иска да го слуша. Ако го помолят да разговаря за това какво е било състоянието му напоследък, дали е постигнал някакъв напредък и дали е срещнал някакви трудности при изпълнението на дълга си, той няма какво да каже. Ако продължиш да разговаряш за този аспект на истината, той ще заспи. Не обича да слуша за това. Има и някои хора, които наострят уши, когато разговаряш с тях неангажиращо, но в момента, в който чуят някой да разговаря за истината, се скриват в ъгъла и задрямват — те изобщо не обичат истината. До каква степен не обичат истината? В по-лекия случай те не се интересуват от нея и им стига да бъдат полагащи труд. В по-сериозния случай изпитват неприязън към истината, чувстват особено отвращение към нея и не могат да я приемат. Ако този тип човек е водач, тогава той е антихрист. Ако е обикновен последовател, тогава той все още върви по пътя на антихристите и е издънка на антихристите. На външен вид изглежда интелигентен и надарен, с добър потенциал, но неговата природа същност е тази на антихрист — така стоят нещата.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Седма точка: те са нечестиви, коварни и измамни (първа част))

Какви са основните черти на нечестивостта на антихристите? Първата е, че те не признават положителните неща, не признават, че съществува такова нещо като истината, и смятат, че техните еретически заблуди и техните нечестиви негативни неща са истината — това е едно проявление на нечестивостта на антихристите. Например някои хора казват: „Щастието на човек е в собствените му ръце“ и „Само с власт човек може да има всичко“ — това е логиката на антихристите. Те вярват, че с властта идват и хора, които им се подмазват и ги ласкаят, които им правят подаръци и им се умилкват, както и всякакви ползи от статуса и всякакви наслади. Те вярват, че вече няма да им се налага да бъдат разигравани от никого или да бъдат водени от никого, и че могат да водят другите — това е най-важният им приоритет. Какво мислите за тези техни сметки? Не е ли нечестиво? (Да.) Антихристите използват своята сатанинска логика и еретически заблуди вместо истината — това е един аспект на тяхната нечестивост. Преди всичко те не признават истината, не признават, че има положителни неща, и не признават правилността на положителните неща. Освен това, въпреки че някои хора признават, че в този свят има положителни и негативни неща, как подхождат те към положителните неща и към съществуването на истината? Те все още не я обичат, а животът, който избират, и пътят, по който вървят във вярата си в Бог, остават негативни и са в разрез с истината. Те защитават само собствените си интереси. Независимо дали става въпрос за нещо положително или нещо негативно, стига то да може да защити собствените им интереси, тогава всичко е наред, то е над всичко. Не е ли това нечестив нрав? Има и друг аспект: хора като тези, които притежават нечестива същност, са по природа презрителни към смирението и скритостта на Бог, към Божията вярност и доброта. На тях им е присъщо да са презрителни към тези положителни неща. Например погледнете Ме: не съм ли съвсем обикновен? Обикновен съм, защо не смеете да го кажете? Аз Самият признавам, че съм обикновен. Никога не съм Се смятал за необикновен или велик. Аз съм просто обикновен човек. Винаги съм признавал този факт и се осмелявам да се изправя пред него. Не искам да бъда свръхчовек или някакъв велик човек — колко изтощително би било това! Някои хора гледат отвисоко на този обикновен човек, който съм Аз, и винаги таят представи за Мен. Когато онези, които истински вярват в Бог, дойдат пред Мен, те все пак идват с известно благочестие, независимо как изглеждам отвън. А има и някои, които, въпреки че говорят с Мен извънредно учтиво, таят в сърцето си презрително отношение към Мен и аз мога да го разбера по тона и движенията им. Въпреки че понякога изглеждат много почтителни, каквото и да им кажа, те винаги отговарят с „не“, винаги отричат това, което казвам. Например казвам, че днес времето е много горещо, а те казват: „Не, не е. Вчера беше наистина горещо“. Те отричат това, което казвам, нали? Каквото и да им кажеш, те винаги го отричат. Има ли такива хора наоколо? (Има.) Казвам: „Храната днес е солена. Твърде много сол ли има вътре или твърде много соев сос?“. А те казват: „Нито едното, нито другото. Има твърде много захар“. Каквото и да кажа, те го отричат, затова не казвам нищо повече, не сме на едно мнение и говорим на различни езици. А има и такива, които щом Ме чуят да говоря за вярата в Бог, казват: „Ти си експерт в говоренето за това, така че ще слушам“. Ако заговоря малко за нещо външно, те вече не искат да слушат, сякаш не знам нищо за външните неща. Няма проблем, че не Ми обръщат внимание, искам тишина. Нямам нужда някой да Ми обръща внимание, просто правя това, което трябва да правя. Имам си Своите отговорности и Свой начин на живот. Кажете Ми, какво показват тези нагласи на хората? Те виждат, че не приличам на велик или способен човек и че говоря и действам като обикновен човек, и затова си мислят: „Как така не си като бог? Погледни ме. Ако аз бях бог, щях до голяма степен да приличам на него“. Не става въпрос за това дали приличам или не приличам на Бог. Ти си този, който изисква от Мен да приличам на Бог, Аз никога не съм казвал, че приличам на Него, и никога не съм искал да приличам на Него. Просто правя това, което трябва да правя. Ако отида някъде и някои хора не Ме разпознаят, тогава чудесно, тъй като това Ми спестява неприятности. Виж, едно време Господ Исус толкова много говореше и вършеше делото си в Юдея и независимо какъв покварен нрав имаха учениците, които Го следваха, тяхното отношение към Него бе като отношението на човек към Бог — тяхното взаимоотношение бе нормално. И все пак имаше някои, които казваха за Господ Исус: „Не е ли той син на дърводелец?“, а някои, които Го следваха от много време, дори таяха това отношение непрекъснато. Това е нещо, с което въплътеният Бог често се сблъсква, когато става обикновено, нормално човешко същество, и това е често срещано явление. Някои хора са толкова ентусиазирани, когато Ме срещнат за пръв път, а когато си тръгвам, се просват на земята и плачат, но това не се получава по време на реално общуване и много често трябва да го понасям. Защо трябва да го понасям? Защото някои хора са глупави, други не могат да бъдат научени, някои хора са необходими като обслужващи, а други изобщо не чуват разума. Ето защо понякога трябва да понасям това, а понякога има определени хора, които не мога да допусна да се доближат до Мен. Тези хора са твърде отблъскващи и имат враждебен нрав. […] Някои хора, които вярват в Бог от няколко години, би трябвало да имат някаква представа за Божието дело, за въплътения Бог и за спасяването на хората от Бог, но въпреки това нямат никакво богобоязливо сърце. Те са същите като невярващите и изобщо не са се променили. Кажете Ми, що за неща са тези хора? Те са дяволи по рождение, врагове на Бог.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Седма точка: те са нечестиви, коварни и измамни (първа част))

Антихристите не харесват положителните неща, което предполага, че са враждебни към тях и харесват негативните неща. Кои са някои примери за негативни неща? Лъжи и измама — не са ли това негативни неща? Да, лъжите и измамата са негативни неща. Тогава кой е положителният двойник на лъжите и измамата? (Честността.) Правилно, това е честността. Сатана харесва ли честността? (Не.) Той харесва измамата. Кое е първото нещо, което Бог изисква от хората? Бог казва: „Ако искаш да вярваш в Мен и да Ме следваш, какъв човек трябва да бъдеш преди всичко?“. (Честен човек.) И така, кое е първото нещо, на което Сатана учи хората? Да лъжат. Кое е първото доказателство за нечестивата природа на антихристите? (Измамата.) Да, антихристите харесват измамата, харесват лъжите, а ненавиждат и мразят честността. Въпреки че честността е положително нещо, те не я харесват, а вместо това изпитват отвращение и омраза към нея. За разлика от това, харесват измамата и лъжите. Ако някой често говори правдиво пред антихристите, като казва нещо от рода на: „Обичаш да вършиш работата от позицията на статуса, а понякога си мързелив“, как се чувстват антихристите? (Не го приемат.) Това, че не го приемат, е една от нагласите, които притежават, но това ли е всичко? Какво е отношението им към този човек, който говори правдиво? Те изпитват отвращение и не го харесват. Някои антихристи казват на братята и сестрите: „Мина известно време, откакто ви водя. Моля да ми кажете мнението си за мен“. Всички си мислят: „Щом си толкова искрен, ще ти кажем какво мислим“. Някои казват: „Ти си доста сериозен и усърден във всичко, което правиш, и си понесъл много страдания. Едва издържаме да гледаме и сме разтревожени за теб. Божият дом би могъл да използва повече водачи като теб! Ако трябва да посочим недостатък, той би бил, че си твърде сериозен и усърден. Ако се преработиш и прегориш, няма да можеш да продължиш да работиш и тогава с нас няма ли да е свършено? Кой ще ни води?“. Когато чуят това, антихристите се чувстват доволни. Те знаят, че това е лъжа, че тези хора им се подмазват, но са готови да ги слушат. Всъщност хората, които казват това, правят тези антихристи на глупаци, но тези антихристи предпочитат да се правят на глупаци, отколкото да разкрият истинската природа на тези думи. Антихристите обичат хора, които им се подмазват по този начин. Тези хора не споменават недостатъците, покварения нрав или слабостите на антихристите. Вместо това те тайно ги хвалят и се превъзнасят по тях. Въпреки че е ясно, че думите им са лъжи и ласкателства, антихристите с радост приемат тези думи, намират ги за утешителни и приятни. За антихристите тези думи са по-сладки и от мед. След като чуят тези думи, те се чувстват самодоволни. Какво показва това? Показва, че в антихристите има определен нрав, който обича лъжите. Да предположим, че някой им каже: „Ти си твърде надменен и се отнасяш несправедливо с хората. Добър си с тези, които те подкрепят, но ако някой се дистанцира от теб или не ти се подмазва, ти го омаловажаваш и пренебрегваш“. Не са ли това правдиви думи? (Да.) Как се чувстват антихристите, след като чуят това? Стават нещастни. Не искат да го чуят и не могат да го приемат. Опитват се да намерят извинения и причини, за да замажат положението и да изгладят нещата. Що се отнася до онези, които постоянно ласкаят антихристите лично, които винаги говорят хубави думи, за да ги хвалят тайно, и дори очевидно ги подвеждат с думите си, антихристите никога не разследват тези хора. Вместо това ги използват като важни личности. Те дори поставят изпечени лъжци на важни позиции, като им възлагат да изпълняват определен значим и достоен дълг, а същевременно уреждат за онези, които винаги говорят честно и често докладват за проблеми, да изпълняват дълга си на по-незабележими позиции, като им пречат да имат достъп до висшето ръководство или да познават повечето хора и да са им близки. Няма значение колко талантливи са тези хора или какъв дълг могат да изпълняват в Божия дом — антихристите пренебрегват всичко това. Те се интересуват само от това кой може да се занимава с измама и кой е изгоден за тях — това са хората, които те поставят на важни позиции, без изобщо да проявяват внимание към интересите на Божия дом.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Седма точка: те са нечестиви, коварни и измамни (втора част))

Антихристите обичат лъжите и измамата — какво друго обичат? Тактики, схеми и заговори. Те действат според сатанинската философия, като никога не търсят истината, а разчитат изцяло на лъжи и измама и използват схеми и заговори. Без значение колко ясно разговаряш за истината, дори и да кимат в знак на съгласие, те няма да действат според истините принципи. Вместо това ще си напрягат мозъка и ще действат с помощта на схеми и заговори. Няма значение колко ясно разговаряш за истината — сякаш не могат да я разберат. Те просто правят нещата така, както самите те желаят да ги правят, както самите те искат да ги правят и по какъвто и да е начин, който е в техен личен интерес. Говорят гладко, като прикриват истинското си лице и истинската си същност, заблуждават и мамят хората, а когато другите им повярват, се чувстват доволни и амбициите и желанията им са били изпълнени. Това е последователният метод и подход на антихристите. Що се отнася до онези честни хора, които са прями в начина, по който говорят, които говорят честно и разговарят открито за собствената си негативност, слабост и непокорни състояния и които говорят от сърце, антихристите вътрешно се отвращават от тях и ги дискриминират. Те харесват хора, които — също като тях — говорят по изкривен и измамен начин и не практикуват истината. Когато срещнат такива хора, те се радват в сърцата си, сякаш са намерили някого от своята порода. Вече не се тревожат, че другите са по-добри от тях или че могат да ги разпознаят. Не е ли това проявление на нечестивата природа на антихристите? Не може ли да докаже, че те са нечестиви? (Да, може.) Защо тези въпроси могат да покажат нагледно, че антихристите са нечестиви? Положителните неща и истината са това, което всяко здравомислещо сътворено същество със съвест трябва да обича. Когато обаче става въпрос за антихристите, те гледат на тези положителни неща като на трън в очите и кост в гърлото. Всеки, който се придържа към тях или ги практикува, става техен враг и те са враждебни към такива хора. Това не наподобява ли природата на враждебността на Сатана към Йов? (Да.) Това е същата природа, същият нрав и същност като на Сатана. Природата на антихристите произлиза от Сатана и те принадлежат към същата категория като Сатана. Следователно антихристите са в съюз със Сатана. Пресилено ли е това твърдение? Ни най-малко. То е напълно вярно. Защо? Защото антихристите не обичат положителните неща. Те обичат да се занимават с измама, харесват лъжите, илюзорните прояви и преструвките. Ако някой разобличи истинската им същност, могат ли да се покорят и да приемат това с радост? Не само че не могат да го приемат, но и биха отвърнали с порой от ругатни. Хората, които казват истината или разобличават истинската им същност, биха ги вбесили и биха ги накарали да изпаднат в ярост. Например може да има антихрист, който е много умел в преструвките. Всеки го възприема като добър човек: любящ, способен да съчувства на хората, способен да разбира трудностите на другите и често готов да подкрепя и помага на онези, които са слаби и негативни. Когато другите имат някакви трудности, той е способен да прояви внимание и да ги оправдае. В сърцата на хората този антихрист е по-велик от Бог. Що се отнася до този човек, който се преструва на добродетелен, ако разобличиш преструвката и позьорството му, ако му кажеш истината, може ли той да я приеме? Не само че няма да я приеме, но и ще започне да засилва своята преструвка и позьорство. […] Защо казваме, че антихристите са нечестиви? Нечестивостта на антихристите се състои във факта, че когато чуят нещо, което е правилно, те не само не са способни да го приемат, а напротив, мразят го. Освен това прибягват до свои собствени начини, като търсят извинения, причини и различни обективни фактори, за да се защитят и оправдаят. Каква цел се стремят да постигнат? Те се стремят да превърнат негативните неща в положителни, а положителните — в негативни, искат да обърнат ситуацията. Нима това не е нечестиво? Мислят си: „Без значение колко си прав или доколко думите ти са в съответствие с истината, можеш ли да устоиш на моя сладкодумен език? Въпреки че всички думи, които говоря, очевидно са лъжливи, измамни и подвеждащи, аз все пак ще отричам и заклеймявам казаното от теб“. Нима това не е нечестиво? Наистина е нечестиво. Мислиш ли, че антихристите, когато видят добри хора, не ги смятат за честни в сърцата си? Смятат ги за честни хора и за хора, които се стремят към истината, но каква е тяхната дефиниция за честност и стремеж към истината? Мислят, че честните хора са глупави. Изпитват отвращение, ненавист и враждебност към стремежа към истина. Смятат, че той е фалшив, че никой не би могъл да е толкова глупав, че да се отрече от всичко в стремежа си към истината, да казва всичко на всеки и да поверява всичко на Бог. Никой не е толкова глупав. Те смятат, че всички тези действия са фалшиви и не вярват в нито едно от тях. Вярват ли антихристите, че Бог е всемогъщ и праведен? (Не вярват.) Затова в ума си поставят всички тези неща под въпрос. Какъв е подтекстът тук? Как да тълкуваме тази камара въпросителни? Те не просто се съмняват или поставят всичко под въпрос. В крайна сметка също така го отричат и се стремят да обърнат ситуацията. Какво имам предвид под обръщане на ситуацията? Те си мислят: „Каква е ползата да си толкова справедлив? Една лъжа, повторена хиляда пъти, става истина. Ако никой не казва истината, тогава тя не е истина и от нея няма полза — тя е просто лъжа!“. Нима това не е изкривяване на правилното и грешното? Това е нечестивостта на Сатана — изопачаване на фактите и изкривяване на правилното и грешното — това е, което те харесват. Антихристите са умели в преструвките и измамата. Разбира се това, в което са умели, им е присъщо до мозъка на костите, а това, което им е присъщо до мозъка на костите е именно това, което е в тяхната природа същност. Нещо повече — то е това, за което те жадуват и което обичат, и също така е правилото за това как оцеляват в света. Те вярват в поговорки като: „Добрите си отиват млади, а злите живеят до дълбока старост“, „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“, „Съдбата на човека е в собствените му ръце“, „Човекът ще победи природата“ и т.н. Някое от тези твърдения съобразява ли се с човешката природа или естествените закони, които нормалните хора могат да възприемат? Нито едно. Тогава как могат антихристите толкова да държат на тези дяволски поговорки на Сатана и дори да ги смятат за свои девизи? Може само да се каже, че това се дължи на твърде нечестивата им природа.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Седма точка: те са нечестиви, коварни и измамни (втора част))

Поради присъщия си нечестив нрав антихристите никога не говорят или действат прямо. Те не подхождат към нещата с честност и искреност, нито говорят с честни думи и действат с искрено отношение. Нищо, което казват или правят, не е прямо, а по-скоро е със заобикалки и крадешком, и никога не изразяват директно мислите или мотивите си. Понеже смятат, че ако ги изразят, ще бъдат напълно разбрани и прозрени, техните амбиции и желания ще бъдат извадени наяве и те няма да бъдат възприемани сред другите хора като възвишени или благородни, нито ще бъдат гледани с възхищение и почитани от другите, те винаги се опитват да потулват и прикриват своите позорни мотиви и желания. И така, как говорят и действат те? Използват различни методи. Както има една поговорка сред невярващите, „да опипаш почвата“, антихристите възприемат подобен подход. Когато искат да направят нещо и имат определен възглед или отношение, те никога не го изразяват директно; по-скоро използват определени методи, като например ловки или разузнаващи методи, или измъкване на сведения от хората, за да съберат информацията, която търсят. Поради нечестивия си нрав антихристите никога не търсят истината, нито искат да я разберат. Единствената им грижа са собствената им слава, придобивки и статус. Те се занимават с дейности, които могат да им донесат слава, придобивки и статус, като избягват онези, които не предлагат такива неща. С нетърпение предприемат дейности, свързани с репутация, статус, изпъкване и слава, като същевременно избягват неща, които бранят църковното дело или могат да оскърбят другите. Следователно антихристите не подхождат към нищо с отношение на търсене. По-скоро използват метода на изпитанието, за да опипат почвата, и след това решават дали да продължат — ето колко хитри и нечестиви са антихристите. Например, когато искат да знаят какъв тип хора са в Божиите очи, те не се оценяват чрез Божиите слова, като опознават себе си. Вместо това разпитват наоколо и се ослушват за скрит смисъл в думите, като наблюдават тона и отношението на водачите и на Горното, и търсят в Божиите слова, за да видят как Бог определя изходите на хора като тях. Те използват тези пътища и методи, за да видят къде принадлежат в Божия дом и да разберат какъв ще бъде бъдещият им изход. Това не включва ли някаква природа на изпитание? След като бъдат кастрени например, някои хора вместо да изследват защо са били кастрени, да изследват покварения нрав и грешките, които са разкрили в хода на действията си, и кои аспекти на истината трябва да търсят, за да опознаят себе си и да поправят предишните си грешки, създават у другите погрешно впечатление, като използват косвени средства, за да разберат истинското отношение на Горното към тях. Например, след като бъдат кастрени, те бързо повдигат незначителен въпрос, с който да потърсят Горното, за да видят какъв е тонът на Горното, дали е търпеливо, дали на въпросите, които задават, ще бъде отговорено сериозно, дали ще възприеме по-меко отношение към тях, дали ще им повери задачи, дали все още ще ги цени високо и какво наистина мисли Горното за грешките, които са извършили преди. Всички тези подходи са вид изпитание. Казано накратко, когато се сблъскат с такива ситуации и показват тези проявления, знаят ли хората в сърцата си? (Да, знаят.) И така, когато знаете и искате да направите тези неща, как се справяте вие? Първо, на най-просто ниво, можеш ли да се опълчиш на себе си? Някои хора намират за предизвикателство да се опълчат на себе си, когато дойде времето; те го обмислят: „Забрави, този път е свързано с благословиите и изхода ми. Не мога да се опълча на себе си. Следващия път“. Когато дойде следващият път и те отново се сблъскат с въпрос, свързан с благословиите и изхода им, те отново се оказват неспособни да се опълчат на себе си. Такива индивиди имат чувство за съвест и макар да не притежават нрав същност на антихриста, за тях все още е доста проблемно и опасно. От друга страна, антихристите често таят тези мисли и живеят в такова състояние, но никога не се опълчват на себе си, защото им липсва чувство за съвест. Дори ако някой ги разобличи и кастри, като посочва състоянието им, те упорстват и категорично няма да се опълчат на себе си, нито ще се намразят заради това, нито ще се откажат и ще разрешат това състояние. След като бъдат освободени от длъжност, някои антихристи си мислят: „Да бъда освободен от длъжност изглежда нормално нещо, но се чувствам донякъде опозорен. Макар че не е значителен въпрос, има едно решаващо нещо, от което не мога да се избавя. Ако бъда освободен от длъжност, означава ли това, че божият дом вече няма да ме развива? Тогава какъв човек ще бъда в божиите очи? Ще имам ли все пак надежда? Все пак е бъда ли полезен изобщо в божия дом?“. Те обмислят това и измислят план: „Имам десет хиляди юана под ръка и сега е времето да ги използвам. Ще предложа тези десет хиляди юана като приношение и ще видя дали отношението на горното към мен може да се промени малко и дали може да прояви известно благоволение към мен. Ако божият дом приеме парите, това означава, че все още имам надежда. Ако отхвърли парите, това доказва, че нямам надежда и ще направя други планове“. Какъв подход е това? Това е изпитание. Казано накратко, изпитанието е относително очевидно проявление на нечестивия нрав същност. Хората използват различни средства, за да получат информацията, която желаят, да придобият сигурност и след това да постигнат душевен мир. Има много начини за изпитание, като например използване на думи за измъкване на информация от Бог, използване на неща, за да Го подложат на изпитание, мислене и обмисляне на неща в ума си. Кой е най-често срещаният начин, по който вие подлагате Бог на изпитание? (Понякога, когато се моля на Бог, проверявам отношението на Бог към мен и гледам дали имам мир в сърцето си. Използвам този метод, за да подлагам Бог на изпитание.) Този метод се използва доста често. Друг метод е да се види дали човек има какво да каже по време на общението на събирането, дали Бог предоставя просветление или озарение, и да се използва това, за да се подложи Бог на изпитание дали все още е с тях, дали все още ги обича. Също така, в хода на изпълнение на дълга си, да се види дали Бог ги просветлява или напътства, дали имат някакви специални мисли, идеи или прозрения — като ги използват, за да подложат на изпитание какво е отношението на Бог към тях. Всички тези методи са срещани доста често. Нещо друго? (Ако съм взел решение пред Бог в молитва, но не успея да го изпълня, наблюдавам дали Бог ще се отнесе с мен според клетвата, която съм дал.) Това също е един вид. Независимо какъв метод използват хората, за да се отнасят към Бог, ако съвестта им ги укорява за това и след това придобият познание за тези действия и нрав и могат своевременно да ги променят, тогава проблемът не е толкова значителен — това е нормален покварен нрав. Ако обаче някой може системно и упорито да прави това, дори ако знае, че е грешно и ненавиждано от Бог, но упорства в него, никога не му се опълчва или не се отказва от него, това е същността на антихриста. Нравът същност на антихриста е различен от този на обикновените хора, тъй като той никога не се самоанализира, нито търси истината, а системно и упорито използва различни методи, за да подлага Бог на изпитание, Неговото отношение към хората, Неговото заключение за даден индивид и какви са Неговите мисли и идеи за миналото, настоящето и бъдещето на даден човек. Той никога не търси Божиите намерения и истината и най-вече не търси как да се покори на истината, за да постигне промяна в нрава си. Целта зад всичките му действия е да проникне в Божиите мисли и идеи — това е антихрист. Този нрав на антихристите очевидно е нечестив. Когато се впускат в тези действия и показват тези проявления, няма и следа от вина или разкаяние. Дори ако се припознаят в тези неща, не показват покаяние или намерение да спрат, а все така упорстват по своя си начин. В тяхното отношение към Бог, в тяхната нагласа и подход е очевидно, че смятат Бог за свой противник. В техните мисли и възгледи няма идея или отношение на познаване на Бог, обичане на Бог, покоряване на Бог или богобоязливост. Те просто искат да получат информацията, която искат от Бог, и да използват собствените си методи и средства, за да установят точното отношение на Бог към тях и определението Му за тях. По-сериозното е, че дори когато съпоставят собствените си подходи с Божиите слова на разобличаване, дори и да има и най-малкото осъзнаване, че това поведение е ненавиждано от Бог и не е това, което човек трябва да прави, те никога няма да се откажат от него.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Шести екскурс: обобщаване на характера на антихристите и на нрава им същност (трета част))

Най-често срещаното проявление на нечестивата същност на антихристите е, че те са особено добри в преструвките и лицемерието. Въпреки техния особено жесток, коварен, безпощаден и надменен нрав, външно те се представят като особено смирени и добронамерени. Не е ли това преструвка? Тези хора ежедневно размишляват в сърцата си, като си мислят: „Какви дрехи трябва да нося, за да изглеждам по-християнски, по-почтен, по-духовен, по-обременен и по-скоро като водач? Как трябва да се храня, за да накарам хората да смятат, че съм достатъчно изтънчен, изискан, достоен и благороден? Каква походка трябва да приема, за да излъчвам лидерство и харизма, да изглеждам като изключителен, а не като обикновен човек? В разговорите си с другите, какъв тон, речник, поглед и изражение на лицето могат да накарат хората да почувстват, че съм от висока класа, като социален елит или високопоставен интелектуалец? Как моите облекло, стил, реч и поведение могат да накарат хората да ме държат на висока почит, да оставят незаличимо впечатление у тях и да обезпечат оставането ми в сърцата им завинаги? Какво трябва да кажа, за да спечеля и стопля сърцата на хората и да оставя трайна следа? Трябва да правя повече, за да помагам на другите и да говоря добре за тях, често да говоря за божиите слова и да използвам някои духовни термини пред хората, да чета повече от божиите слова на другите, да се моля повече за тях, да говоря с нисък глас, за да накарам хората да наострят уши и да ме слушат, и да ги накарам да почувстват, че съм нежен, грижовен, любящ, великодушен и снизходителен“. Не е ли това преструвка? Това са мислите, които заемат сърцата на антихристите. Това, което изпълва мислите им, не е нищо друго освен тенденциите на невярващия свят, което напълно показва, че техните мисли и възгледи принадлежат на света и на Сатана. Някои хора могат тайно да се обличат като проститутка или дори като разпусната жена. Облеклото им е съобразено специално със злите тенденции и е особено модно. Когато обаче дойдат в църквата, сред братята и сестрите, те носят съвсем различен костюм и държание. Не са ли изключително вещи в преструвките? (Да.) Това, за което антихристите размишляват в сърцата си, това, което правят, различните им проявления и нравът, който разкриват, всичко това илюстрира, че техният нрав същност е нечестив. Антихристите не размишляват за истината, за положителните неща, за правилния път или за Божиите изисквания. Техните мисли и подходите, методите и целите, които избират, са все нечестиви — всички те се отклоняват от правилния път и са несъвместими с истината. Те дори противоречат на истината и като цяло могат да бъдат обобщени като зло; просто естеството на това зло е нечестиво — следователно, съвкупно това се нарича нечестивост. Те не размишляват върху това да бъдат честни хора, да бъдат чисти и открити, или да бъдат искрени и предани; вместо това мислят за нечестиви методи. Вземете например човек, който може да се разкрие по чист начин, което е положително нещо и е практикуване на истината. Правят ли антихристите това? (Не.) Какво правят те? Те постоянно се преструват и щом направят нещо лошо и започнат да се издават, яростно го крият, оправдават се, защитават се и прикриват фактите — след което накрая излагат причините си. Някоя от тези практики отговаря ли на практикуването на истината? (Не.) Някоя от тях в съответствие ли е с истините принципи? Още по-малко.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Пети екскурс: обобщаване на характера на антихристите и на нрава им същност (втора част))

Нечестивостта на антихристите има една очевидна характеристика и Аз ще споделя с вас тайната как да я разпознавате: както в речта, така и в постъпките им, ти не можеш да разбереш дълбините им или да прозреш в сърцата им. Когато ти говорят, очите им непрестанно шарят и не можеш да разбереш каква интрига кроят. Понякога те карат да мислиш, че са предани или доста искрени, но това не е така — никога не можеш да ги прозреш. Имаш особено чувство в сърцето си, чувство, че в мислите им има прикрито лукавство, бездънна дълбочина, че са коварни. Това е първата характеристика на нечестивостта на антихристите и тя показва, че антихристите притежават белега на нечестивостта. Коя е втората характеристика на нечестивостта на антихристите? Тя е, че всичко, което казват и правят, е силно подвеждащо. Къде се вижда това? В тяхната особена ловкост да напипват психологията на хората, да казват неща, които отговарят на представите и фантазиите на хората и са лесни за приемане. Има обаче едно нещо, в което трябва да вникнеш: те никога не въплъщават приятните неща, които казват. Например те проповядват доктрини на другите, като им казват как да бъдат честни хора и как да се молят и да оставят Бог да бъде техен господар, когато нещо ги сполети, но когато нещо се случи на самите антихристи, те не практикуват истината. Всичко, което правят, е да постъпват според собствената си воля и да измислят безброй начини да се облагодетелстват, като карат всички останали да им служат и да се занимават с техните дела. Те никога не се молят на Бог, нито Го оставят да бъде техен господар. Казват неща, които са приятни за ухото, но действията им не съответстват на казаното от тях. Първото нещо, за което мислят, когато предприемат действие, е ползата за тях самите. Не приемат Божието устройване и Божиите подредби. Хората виждат, че те не са покорни, когато правят нещо, че винаги търсят начин да се облагодетелстват и някакъв изход. Това е измамната и нечестива страна на антихристите, която хората могат да видят. Когато работят, антихристите могат понякога да понасят трудности и да плащат цена, дори отвреме навреме да се лишават от сън и храна, но го правят само за да придобият статус или да си създадат име. Понасят трудности в името на своите амбиции и цели, но са нехайни към важното дело, което Божият дом им възлага, и едва го изпълняват. Така че покорни ли са те на Божиите подредби във всичко, което правят? Изпълняват ли своя дълг? Тук има проблем. Има и друг вид поведение, а именно — когато братята и сестрите излагат различни мнения, антихристите ще ги отхвърлят по заобиколен начин, като повтарят едно и също нещо и карат хората да мислят, че антихристите са разговаряли за нещата с тях и са ги обсъждали с тях, но в крайна сметка всеки трябва да направи каквото кажат те. Те винаги търсят начини да омаловажат предложенията на другите, така че хората да следват техните идеи и да правят каквото кажат те. Това ли е да търсиш истините принципи? Със сигурност не. Какъв е тогава принципът на работата им? Той е, че всички трябва да ги слушат и да им се подчиняват, че няма по-добър от тях, на когото да обръщат внимание, и че техните идеи са най-добрите и най-възвишените. Антихристите искат всички да смятат, че казаното от тях е правилно, че те са истината. Това не е ли нечестиво? Това е втората характеристика на нечестивостта на антихристите. Третата характеристика на нечестивостта на антихристите е, че когато свидетелстват за себе си, те често свидетелстват за своя принос, за трудностите, които са претърпели, и за полезните неща, които са направили за всички, като набиват това в главите на хората, така че тези хора да помнят, че се къпят в славата на антихристите. Ако някой похвали антихриста или му благодари, той може дори да каже някои много духовни думи като примерно: „Благодарете на бог. Всичко това е дело на бог. Божията благодат ни е достатъчна“, така че всички да видят, че е доста духовен и че е добър слуга на Бог. В действителност той се превъзнася по себе си и свидетелства за себе си, а в сърцето му изобщо няма място за Бог. В съзнанието на всички останали статусът на антихриста вече далеч е надхвърлил този на Бог. Това не е ли реално доказателство, че антихристите свидетелстват за себе си? В църквите, където някой антихрист държи властта и има контрол, той има най-високия статус в сърцата на хората. Бог може да е едва на второ или на трето място. Ако Бог отиде в някоя църква, където даден антихрист държи властта, и каже нещо, ще стигне ли казаното от Него до хората там? Ще го приемат ли от сърце? Трудно е да се каже. Това е достатъчно, за да докаже колко усилия влагат антихристите, за да свидетелстват за себе си. Те изобщо не свидетелстват за Бог, а използват всяка възможност, в която свидетелстват за Бог, за да свидетелстват вместо това за себе си. Не е ли коварна тази тактика, която антихристите използват? Не е ли невероятно нечестива? Посредством тези три характеристики, за които разговаряхме тук, е лесно да се различат антихристите.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Седма точка: те са нечестиви, коварни и измамни (втора част))

Антихристите вярват в Бог единствено с цел да получат печалба и благословии. Дори да изтърпят някакво страдание или да платят някаква цена, всичко това е, за да сключат сделка с Бог. Тяхното намерение и желание да получат благословии и награди е огромно и те се вкопчват силно в него. Не приемат нито една от многобройните истини, които Бог е изразил, а в сърцата си винаги мислят, че вярата в Бог е свързана с получаването на благословии и осигуряването на добра крайна цел, че това е най-висшият принцип и че нищо не може да го надмине. Те смятат, че хората не бива да вярват в Бог, освен ако не вярват заради получаването на благословии, и че ако не беше заради благословиите, вярата в Бог нямаше да има смисъл или стойност, че щеше да изгуби смисъла и стойността си. Дали тези идеи са били внушени на антихристите от някой друг? Дали те произтичат от нечие образование или влияние? Не, те се определят от изначалната природа същност на антихристите, която е нещо, което никой не може да промени. Въпреки че днес въплътеният Бог изрича толкова много слова, антихристите не приемат нито едно от тях, а вместо това им се противопоставят и ги заклеймяват. Природата им на хора, които изпитват неприязън към истината и които я мразят, никога не може да се промени. Ако те не могат да се променят, какво показва това? То показва, че природата им е нечестива. Това не е въпрос на стремеж или на отказ от стремеж към истината, а представлява нечестив нрав. Това е безочлив и шумен протест срещу Бог и опълчване на Бог. Това е природата същност на антихристите и тяхното истинско лице. Понеже антихристите са способни безочливо и шумно да протестират срещу Бог и да Му се противопоставят, какъв е техният нрав? Той е нечестив. Защо казвам, че е нечестив? Антихристите се осмеляват да се съпротивляват на Бог и шумно да протестират срещу Него в името на това да получат благословии, както и за слава, придобивки и статус. Защо се осмеляват да правят това? Дълбоко в сърцата им има една сила, един нечестив нрав, който ги управлява, затова са способни да действат безскрупулно, да спорят с Бог и шумно да протестират срещу Него. Преди Бог дори да каже, че няма да им даде корона, преди Бог да отнеме крайната им цел, техният нечестив нрав изригва от дълбините на сърцата им и те казват: „Ако не ми дадеш корона и крайна цел, ще отида на третото небе и ще споря с теб!“. Ако не беше техният нечестив нрав, откъде щяха да намерят такава енергия? Могат ли повечето хора да съберат такава енергия? Защо антихристите не вярват, че Божиите слова са истината? Защо упорито се придържат към желанието си за благословии? Не е ли това отново тяхната нечестивост? (Да.) Самите благословии, които Бог обещава да даде на хората, са се превърнали в амбицията и желанието на антихристите. Те са твърдо решени да ги получат, но не искат да следват Божия път и не обичат истината. Вместо това се стремят към благословии, награди и корони. Дори преди Бог да каже, че няма да им даде тези неща, те искат да си съперничат с Него. Каква е логиката им? „Ако не мога да получа благословии и награди, ще споря с теб, ще ти се противопоставям и ще кажа, че не си бог!“. Нима не заплашват Бог, като казват такива неща? Нима не се опитват да Го свалят? Те дори се осмеляват да отрекат Божието върховенство над всичко. Докато действията на Бог не съответстват на тяхната воля, те се осмеляват да отрекат, че Бог е Създателят, единственият истински Бог. Не е ли това нравът на Сатана? Не е ли това нечестивостта на Сатана? Има ли някаква разлика между това как действат антихристите и отношението на Сатана към Бог? Тези два подхода могат да бъдат напълно приравнени. Антихристите отказват да признаят Божието върховенство над всичко и искат да изтръгнат благословии, награди и корони от Божиите ръце. Що за нрав е това? На какво основание желаят да действат и да заграбват неща по този начин? Как могат да съберат такава енергия? Причината за това вече може да бъде обобщена така: това е нечестивостта на антихристите. Антихристите не обичат истината, но все пак искат да получат благословии и корони и да изтръгнат тези награди от Божиите ръце. Не е ли това да си играеш със смъртта? Осъзнават ли, че си играят със смъртта? (Не го осъзнават.) Може би също така имат смътното усещане, че получаването на награди е невъзможно, затова първо казват нещо от сорта на: „Ако не мога да получа благословии, ще отида на третото небе и ще споря с бог!“. Те вече предвиждат, че ще им бъде невъзможно да получат благословии. В края на краищата Сатана е протестирал шумно срещу Бог във въздуха в продължение на много години, а какво му е дал Бог? Единственото изявление на Бог към него е: „След като делото приключи, ще те хвърля в бездънната пропаст. Ти принадлежиш на бездънната пропаст!“. Това е единственото „обещание“ на Бог към Сатана. Не е ли извратено, че той все още желае награди? Това е нечестивост. Вродената същност на антихристите е да се опълчват на Бог, а самите антихристи дори не знаят защо това е така. Сърцата им са изцяло съсредоточени върху получаването на благословии и корони. Всеки път, когато нещо засяга истината или Бог, вътре в тях се надига съпротива и гняв. Това е нечестивост. Нормалните хора вероятно не могат да разберат вътрешните чувства на антихристите. Никак не им е лесно на антихристите. Те притежават толкова огромни амбиции, таят в себе си толкова огромна нечестива енергия и толкова голямо желание за благословии. Може да се каже, че те горят от желание. В Божия дом обаче непрекъснато се разговаря за истината — сигурно за тях е много болезнено и трудно да слушат това. Те се насилват и се преструват толкова много, за да го издържат. Не е ли това вид нечестива енергия? Ако обикновените хора не обичаха истината, те биха намерили църковния живот за безинтересен и дори биха изпитали чувство на отвращение към него. Четенето на Божиите слова и общението за истината биха им се сторили по-скоро страдание, отколкото удоволствие. Така че как могат антихристите да издържат на това? Могат, защото желанието им за благословии е толкова огромно, че ги принуждава да се насилват и неохотно да го понасят. Освен това те се промъкват в Божия дом, за да действат като слуги на Сатана, и се посвещават на това да причиняват прекъсвания и смущения на църковното дело. Смятат, че това е тяхната мисия и докато не изпълнят задачата си да се съпротивляват на Бог, се чувстват като на тръни и усещат, че са разочаровали Сатана. Това се определя от природата на антихристите.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Седма точка: те са нечестиви, коварни и измамни (втора част))

В последните дни Бог идва въплътен, за да извърши дело, изразява много истини, разкрива на човечеството всички мистерии на Божия план за управление и предоставя всички истини, които хората трябва да разберат и в които трябва да навлязат, за да бъдат спасени. Тези истини и тези Божии слова са съкровища за всички, които обичат положителните неща. Истините са потребност на поквареното човечество, а също и безценни съкровища за човечеството. Всяко Божие слово, всяко изискване и всяко намерение са неща, които хората трябва да разберат и да схванат, те са неща, които хората трябва да спазват, за да постигнат спасение, и са истини, които човешките същества трябва да придобият. Но антихристите считат тези слова за теории и лозунги, те дори си запушват ушите за тях, и още по-лошо, те ги презират и отричат. Антихристите считат най-ценните неща сред човечеството за лъжите на шарлатани. Антихристите вярват в сърцата си, че няма Спасител, камо ли истина или положителни неща в света. Те мислят, че всяко красиво нещо или всяка полза трябва да бъде спечелена с човешки ръце и взета насила чрез човешка борба. Антихристите мислят, че хората без амбиции и мечти никога няма да успеят, но сърцата им са изпълнени с неприязън и омраза към истината, изразена от Бог. Те считат истините, изразени от Бог, за теории и лозунги, но считат властта, интересите, амбицията и желанието за справедливи каузи, които трябва да се управляват и преследват. Те също така използват служенето с дарбите си като средство за сделка с Бог в опит да влязат в небесното царство, да получат венци и да се насладят на по-големи благословии. Не е ли това нечестиво? Как те тълкуват Божиите намерения? Те казват: „Бог определя кой е шефът, като гледа кой отдава всичко и страда най-много за него и кой плаща най-високата цена. Той определя кой може да влезе в царството и кой получава венци, като гледа кой е способен да тича насам-натам, да говори красноречиво и кой има бандитски дух и може да завзема неща със сила. Както казва Павел: „Аз се подвизах в доброто войнстване, пътя свърших, вярата опазих; отсега нататък се пази за мене венецът на правдата“ (2 Тимотей 4:7-8)“. Те следват тези думи на Павел и вярват, че неговите думи са истина, но пренебрегват всички Божии изисквания и изявления към човечеството, като си мислят: „Тези неща са маловажни. Всичко, което има значение, е, че след като съм водил своята битка и съм свършил пътя си, накрая ще получа венец. Това е истина. Бог няма ли това предвид? Бог е изрекъл хиляди и хиляди слова и е изнесъл безброй проповеди. В крайна сметка това, което той иска да каже на хората, е, че ако искате венци и награди, от вас зависи да се биете, да се борите, да завземате и да ги вземете“. Не е ли това логиката на антихристите? В дълбините на сърцата си антихристите винаги гледат така на Божието дело и така тълкуват Божието слово и план за управление. Техният нрав е нечестив, нали? Те изкривяват Божиите намерения, истината и всички положителни неща. Те считат Божия план за управление за спасение на човечеството за чиста сделка и считат дълга, който Създателят изисква от човечеството да изпълнява, за чиста експроприация, агресия, измама и сделка. Не е ли това нечестивият нрав на антихристите? Антихристите вярват, че за да получат благословии и да влязат в небесното царство, трябва да го получат чрез сделка и че това е справедливо, разумно и напълно допустимо. Това не е ли нечестива логика? Това не е ли сатанинска логика? Антихристите винаги поддържат такива възгледи и нагласи дълбоко в сърцата си, което доказва, че нравът на антихристите е твърде нечестив.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (седма част))

Нравът на антихристите е нечестив. Те не само че не приемат истината, но и могат да се съпротивляват на Бог, да установяват свои собствени царства и се противопоставят непримиримо на Бог — това е нечестив нрав. Вие имате ли някакво разбиране за проявите на нечестив нрав? Повечето хора може би не знаят как да ги разпознаят, така че нека дадем пример. Някои хора обикновено се държат много нормално в обичайните обстоятелства: говорят с другите и общуват с тях съвсем нормално, изглеждат като нормални хора и не правят нищо лошо. Когато обаче идват на събирания, четат Божиите слова и разговарят за истината, някои от тях не желаят да слушат, на други им се доспива, трети изпитват неприязън към това и им е трудно да го понесат, не искат да го слушат, а някои несъзнателно заспиват и напълно изключват — за какво става въпрос тук? Защо се проявяват толкова много анормални явления, когато някой започне да разговаря за истината? Някои от тези хора са в анормално състояние, но някои проявяват нечестивост. Не може да се изключи възможността да са обладани от зли духове, а понякога хората не могат напълно да възприемат това или ясно да го разпознаят. В антихристите има зли духове. Ако ги попиташ защо са враждебни към истината, те казват, че не са враждебни към истината и упорито отказват да го признаят, докато всъщност в сърцето си знаят, че не обичат истината. Когато никой не чете Божиите слова, те се разбират с другите като нормални хора и ти не си наясно какво се крие в тях. Когато обаче някой чете Божиите слова, те не искат да слушат и в сърцето им се надига отвращение. Това е природата им, която се разкрива — те са зли духове. Те са такъв тип същества. Дали Божиите слова са разобличили същността на тези хора или са ги уцелили в болното място? Нито едното, нито другото. Когато посещават събирания, те не искат да слушат никого да чете Божиите слова — нима това не е проява на нечестивост от тяхна страна? Какво означава да бъдеш нечестив? Означава да бъдеш враждебен към истината, към положителните неща и към положителните хора без причина. Самите те дори не знаят каква е причината, просто трябва да действат по този начин. Това означава да бъдеш нечестив, а казано разбираемо — това е просто да си противен. Някои антихристи казват: „Някой само трябва да започне да чете божиите слова и аз не искам да слушам. Трябва само да чуя някой да свидетелства за бог и изпитвам отвращение — и аз самият не знам защо. Когато видя някой да обича истината и да се стреми към нея, не мога да се разбера с него, искам да му се противопоставя, винаги искам да го проклинам, да му навредя зад гърба му и да го съсипя“. Дори самите те не знаят защо се чувстват така — това означава да проявават нечестивост. Каква е действителната причина за това? Антихристите просто нямат в себе си духа на нормален човек, те просто нямат нормална човешка природа — в крайна сметка всичко се свежда до това. Ако нормален човек чуе Бог да говори толкова ясно и проницателно за различни аспекти на истината, той си мисли: „В такава нечестива и развратна епоха, в която човек не може да различи вярното от грешното и бърка доброто с лошото, е толкова ценно и рядко да можеш да чуеш толкова много истина и такива прекрасни слова!“. Защо е ценно това? Божиите слова пробуждат желанията и вдъхновението на онези, които имат и сърце, и дух. Какво вдъхновение? Те копнеят за справедливост и за положителни неща, копнеят да живеят пред Бог, да има добросъвестност и праведност в света и Бог да дойде и да има могъщество над света — това е призивът на всички, които обичат истината. Копнеят ли обаче антихристите за тези неща? (Не.) За какво копнеят те? „Ако аз бях на власт, щях да унищожа всички, които не харесвам! Когато някой свидетелства, че христос е божието явяване и дело, че бог господства над човечеството, че божиите слова са истината и най-висшият житейски принцип на човечеството, както и основата за човешкото оцеляване, аз изпитвам отвращение, омраза и не искам да го слушам!“. Това е нещо, което се крие дълбоко в антихристите. Нямат ли антихристите този нрав? Стига някой да ги почита, да им се възхищава и да ги следва, тогава той е доверен човек, от същата клика е. Ако някой винаги разговаря за истината и свидетелства за Бог, тогава антихристите го отбягват и изпитват отвращение към него, и дори го нападат, отхвърлят и измъчват — това е нечестивост. Когато говорим за нечестивост, това винаги се отнася до коварните замисли на Сатана. Нещата, които Сатана прави, са нечестиви, нещата, които големият червен змей прави, са нечестиви, нещата, които антихристите правят, са нечестиви, и когато говорим за това, че всички те са нечестиви, това се отнася предимно до враждебността им към всички положителни неща и специално до противопоставянето им на истината и на Бог — това е нечестивост и това е нравът на антихристите.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Седма точка: те са нечестиви, коварни и измамни (първа част))

Ако антихристът види хора, които обичат истината и се стремят към нея, той се чувства неловко. Откъде идва тази неловкост? Тя идва от нечестив му нрав, тоест в природата му има нечестив нрав, който мрази справедливостта, мрази положителните неща, мрази истината и се противопоставя на Бог. Ето защо, когато види някой да се стреми към истината, той казва: „Не си много образован и не си кой знае какво на външен вид, но все пак наистина се стремиш към истината“. Какво отношение показва това? Това е презрение. Например някои братя и сестри имат някаква дарба или специално умение и искат да изпълняват свързан с това дълг. Всъщност това е подходящо от гледна точка на различните им условия, но как се отнася антихристът към такива братя и сестри? В сърцето си той си мисли: „Ако искаш да изпълняваш този дълг, първо трябва да ми се умилкваш и да си част от моята банда, и едва тогава ще ти позволя да го изпълняваш. Иначе само си мечтай!“. Нима антихристът не постъпва така? Защо е толкова отвратен от онези, които искрено вярват в Бог, които имат някакво чувство за справедливост и някаква човешка природа, и които полагат някакви усилия да се стремят към истината? Защо винаги е в противоречие с такива хора? Когато види хора, които се стремят към истината и се държат добре, които никога не са негативни и които имат добри намерения, той се чувства неловко. Когато антихристът види хора, които действат безпристрастно, които могат да изпълняват дълга си според принципите, които могат да прилагат истината на практика, щом я разберат, той наистина се ядосва, напряга ума си в опит да измисли начин да измъчва тези хора и се опитва да им създава трудности. Ако някой прозре природата същност на един антихрист, прозре неговата коварност и нечестивост и иска да го разобличи и да докладва за него, какво ще направи антихристът? Антихристът ще измисли всякакъв начин да премахне този трън в очите си и това камъче в обувката си и ще подбуди братята и сестрите да отхвърлят този човек. Един обикновен брат или сестра няма престиж и статус в църквата — има само известна проницателност за този антихрист и не представлява заплаха за него. Защо тогава антихристът никога не го харесва и се отнася към този човек все едно е трън в очите му и камъче в обувката му? С какво този човек пречи на антихриста? Защо антихристът не може да приеме такива хора? Защото в антихриста има нечестив нрав. Той не може да търпи хора, които се стремят към истината или следват правилния път. Настройва се срещу всеки, който иска да следва правилния път, и умишлено ти създава трудности, и ще напряга ума си в опит да измисли начин да се отърве от теб, или иначе ще те потиска, така че да станеш негативен и слаб, или ще намери компромат срещу теб и ще го разпространи, за да те отхвърлят другите, и тогава ще е доволен. Ако не го слушаш или не следваш това, което казва, и продължаваш да се стремиш към истината, да следваш правилния път и да си добър човек, той се чувства неспокоен в сърцето си, чувства тревожност и дискомфорт, като те вижда да изпълняваш дълга си. Защо се получава така? Да не си го ядосал? Не, не си. Защо се отнася така с теб, след като не си му направил нищо, нито си навредил на интересите му по някакъв начин? Това само показва, че природата на този тип същество — антихриста — е нечестива и че той по природа е противник на справедливостта, положителните неща и истината. Ако го попиташ какъв точно е проблемът, той дори няма да знае, просто умишлено ти създава трудности. Ако кажеш, че нещата трябва да се направят по един начин, той задължително ще ги направи по друг. Ако кажеш, че еди-кой си не струва много, той казва, че този човек е страхотен. Ако кажеш, че това е чудесен начин да се проповядва евангелието, той ще каже, че е лош начин. Ако кажеш, че една сестра, която е вярвала в Бог само от година-две, е станала негативна и слаба и трябва да бъде подкрепена, той казва: „Няма нужда, тя е по-силна от теб“. С две думи, той винаги е в противоречие с теб и умишлено действа противно на теб. Какъв е неговият принцип да е в противоречие с теб? Когато кажеш, че нещо е правилно, той казва, че е погрешно, а когато кажеш, че е погрешно, той казва, че е правилно. Има ли някакви истини принципи в действията му? Абсолютно никакви. Той просто иска да те направи за смях, да те изложи, да те сломи, да те победи, така че да не можеш да вдигнеш глава, да не се стремиш повече към истината, да станеш слаб и да не вярваш повече, и тогава целта му е постигната и сърцето му ликува. Къде е проблемът тук? Това е нечестивата същност на типа човек, който е антихрист.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Седма точка: те са нечестиви, коварни и измамни (първа част))

В нечестивата природа на антихристите има нещо непознато за хората: те могат да използват различни средства, речи, методи, стратегии, начини и заблуди, за да те убедят да ги слушаш, да те накарат да повярваш, че са прави, точни и положителни, а дори да вършат зло, да нарушават истините принципи и да разкриват покварен нрав, в крайна сметка те ще обърнат нещата и ще накарат хората да мислят, че са прави. Те имат тази способност. Каква е тази способност? Тя е да бъдат силно подвеждащи. Това е тяхната нечестивост, че са силно подвеждащи. В сърцата им нещата, които харесват или не харесват, към които изпитват неприязън, които почитат и пред които се прекланят, са формирани от определени изопачени гледни точки. Тези гледни точки носят в себе си набор от теории, като всички те са правдоподобни заблуди, които са трудни за опровергаване от обикновените хора, защото те изобщо не приемат истината и дори могат да представят засукани аргументи за собствените си грешки. Без истината реалност не можеш да ги убедиш, като разговаряш с тях за истината. Крайният резултат е, че използват своите кухи теории, за да те опровергаят, като те оставят безмълвен, и ти постепенно отстъпваш пред тях. Нечестивостта на такива хора се крие във факта, че са силно подвеждащи. Ясно е, че не представляват нищо и объркват всеки дълг, който изпълняват. Въпреки това в крайна сметка могат все още да подведат някои хора да им се прекланят, да „коленичат“ в краката им и да ги накарат да са им покорни. Подобен човек може да изкара грешното правилно, черното — бяло. Може да преобърне истината в лъжа, да припише извършените от него злини на другите и да си припише заслугата за добрите дела на другите, сякаш са негови. С времето се объркваш и не знаеш кой е всъщност. Ако съдиш по думите, действията и външния му вид, би могъл да си помислиш: „Този човек е изключителен. Не можем да се сравняваме с него!“. Не е ли това да бъдеш подведен? Денят, в който бъдеш подведен, е денят, в който попадаш в опасност. Не е ли този тип човек, който подвежда другите, просто твърде нечестив? Който и да слуша думите му, може да бъде подведен и смутен, и да му е трудно да се възстанови за известно време. Някои братя и сестри могат да го различат и да видят, че е човек, който подвежда, могат да го разобличат и отхвърлят, но други, които са подведени, може дори да го защитават с думите: „Не, божият дом е несправедлив към него. Трябва да се застъпя за него“. Какъв е проблемът тук? Ясно е, че са подведени, но въпреки това защитават и оправдават този, който ги е подвел. Не са ли това хора, които вярват в Бог, но следват човешко същество? Те твърдят, че вярват в Бог, но защо се прекланят пред този човек по този начин и конкретно го защитават? Ако не могат да забележат такъв очевиден въпрос, не са ли били подведени до известна степен? Антихристът е подвел хората до такава степен, че те вече не приличат на хора, нито имат намерение да следват Бог. Вместо това се прекланят пред антихриста и го следват. Не предават ли тези хора Бог? Ако вярваш в Бог, но Той не те е придобил, а антихристът е придобил сърцето ти и ти го следваш с цяло сърце, това доказва, че той те е отнел от Божия дом. Щом се отклониш от Божията грижа и закрила, от Божия дом, антихристът може да те манипулира и да си играе с теб, както си поиска. Когато му омръзне да си играе с теб, повече няма да те иска и ще премине към други, които да подвежда. Ако продължиш да слушаш думите му и имаш стойност, от която той да се възползва, може да ти позволи да го следваш още малко. Но ако вече не вижда никаква стойност в теб, от която да се възползва, ако вече не те цени, тогава ще те захвърли. Можеш ли все още да се върнеш към вярата в Бог? (Не.) Защо вече не можеш да вярваш? Защото първоначалната ти вяра я няма, изпарила се е. Ето как антихристите подвеждат и вредят на хората. Те използват знанието и начетеността, пред които хората се прекланят, в съчетание със своите дарби, за да подвеждат и контролират хората, точно както Сатана подведе Адам и Ева. Независимо от природата същност на антихристите, независимо какво харесват, ненавиждат и почитат в своята природа същност, едно е сигурно: това, което харесват и което използват, за да подвеждат хората, противоречи на истината, няма нищо общо с нея и противостои на Бог — това поне е сигурно. Запомнете това: антихристите никога не могат да бъдат съответстващи на Бог.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Седма точка: те са нечестиви, коварни и измамни (трета част))