Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

Друга част от нрава същност на антихристите е жестокостта. Антихристите могат да бъдат обобщени с една фраза: антихристите са зли хора. Когато имат статус, е очевидно, че са антихристи. Когато нямат статус, как можете да прецените дали са антихристи? Трябва да погледнете човешката им природа. Ако човешката им природа е злобна, коварна и отровна, тогава те сто процента са антихристи. […] Жестокостта на антихристите е нрав, същност — тя е истинска сатанинска същност. Тя не е инстинкт, нито нужда на плътта, а по-скоро проявление и характерна черта на нрава на антихристите. И така, какви са проявленията, разкриванията и подходите на жестокия нрав на антихристите? Кои техни действия показват, че нравът им е жесток, че имат същността на зли хора? Споделете какво мислите. (Те измъчват другите.) (Те потискат и изключват онези, които са различни от тях.) (Те набеждават другите и им залагат капани.) (Те контролират и манипулират хората.) (Те създават клики и сеят раздори.) Създаването на клики и сеенето на раздори са донякъде коварни; това са проявления на нечестив нрав, но не достигат до жестокост. Разпространяването на представи, установяването на независими царства — жестоки ли са тези неща? (Да.) Противопоставянето на работните подредби, смущаването на делото на Божия дом, заграбването на Божиите приношения и прякото противопоставяне на Бог — жестоки ли са тези неща? (Да.) Заграбването на приношения не е просто алчност; то е и проявление на жесток нрав. Това, че антихристите могат да заграбват приношения, показва изключително жесток нрав, равен на този на бандитите. Повторете точките, които току-що обобщихме. (Те измъчват другите, потискат и изключват онези, които са различни от тях, набеждават ги и им залагат капани, контролират и манипулират хората, разпространяват представи, установяват независими царства, противопоставят се на работните подредби, нападат Бог и заграбват приношения.) Общо девет точки. Това са общо взето проявленията на жестокия нрав на антихристите. Всъщност има още някои специфични проявления, но те са почти идентични с тези, така че няма да ги изброявам подробно. Казано накратко, тези, които използват тези подходи и стратегии, са зли хора. От една страна, подходите им са коварни, например набеждаването, залагането на капани и разпространяването на представи са все сравнително коварни. От друга страна, стратегиите им са доста отровни и свирепи, което ги окачествява като хора с жесток нрав.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Шести екскурс: обобщаване на характера на антихристите и на нрава им същност (трета част))

Една от основните черти в природата на антихристите е жестокостта. Какво означава „жестокост“? Означава, че имат особено подло отношение към истината — не само че не ѝ се подчиняват и отказват да я приемат, но дори упрекват хората, които ги кастрят. Това е жестокият нрав на антихристите. Те смятат, че всеки, който приема да го кастрят, е податлив на тормоз, и че хората, които винаги кастрят другите, постоянно искат да ги дразнят и да ги тормозят. Така че антихристът ще се противопостави на всеки, който го кастри, и ще му създава неприятности. И за всеки, който повдигне въпроса за недостатъците или покварата му, или разговаря с него за истината и Божиите намерения, или го подтиква да се опознае, антихристът смята, че този човек му вгорчава живота и го намира за неприятен. Мрази този човек от дъното на душата си и ще му отмъсти и ще му създава неприятности. Това е друго проявление на начина, по който антихристите се отнасят към кастренето, за което ще имаме общение. Те мразят всеки, който ги кастри и разобличава. Това е много очевидно проявление при антихристите. Какви хора притежават такъв жесток нрав? Зли хора. Факт е, че антихристите са зли хора. Следователно само злите хора и антихристите притежават такъв жесток нрав. Жестокият човек не приема с благодарност или смирение никакви добронамерени увещания, обвинения, поучения или помощ, а се гневи от срам и изпитва крайна враждебност, омраза и дори си отмъщава. Има хора, които кастрят и разобличават антихриста, като казват: „Напоследък се държиш необуздано, не действаш според принципите и постоянно се перчиш, докато изпълняваш дълга си. Работил си заради статуса и си направил пълна бъркотия от дълга си. Постъпил ли си правилно спрямо Бог? Защо не си търсил истината, когато си изпълнявал дълга си? Защо не си действал според принципите? Защо не си го приел, когато братята и сестрите са разговаряли с теб за истината? Защо си ги пренебрегнал? Защо си продължил да правиш каквото ти е угодно?“. Тези няколко „защо“, тези думи, които разобличават тяхното разкриване на поквара — те им влизат под кожата: „Защо? Няма „защо“ — правя каквото си искам! Какво ти дава правото да ме кастриш? Кой си ти, че да го правиш? Аз съм своеволен; какво можеш да направиш по въпроса? Сега, когато съм стигнал до тази възраст, никой не смее да ми говори така. Само аз мога да говоря така на другите; никой друг не може да ми говори така. Кой смее да ме поучава? Човекът, който може да ме поучава, още не се е родил! Наистина ли мислиш, че можеш да ме поучаваш?“. Омразата се надига дълбоко в сърцата им и те търсят възможност за отмъщение. Те пресмятат на ум: „Човекът, който ме кастри, има ли власт в църквата? Ако му отмъстя, ще се застъпи ли някой за него? Ако го накарам да страда, ще се разправя ли църквата с мен? Имам решение. Няма да му отмъщавам. Ще направя нещо абсолютно тайно. Ще направя нещо на семейството му, за да му причиня страдание и неудобство, така ще се освободя от тази неприязън. Трябва да си отмъстя. Не мога да оставя въпроса така. Не съм започнал да вярвам в бог, за да ме разиграват, и не съм дошъл тук, за да позволявам на хората да ме тормозят, както си искат; дойдох, за да получа благословии и да вляза в небесното царство! Хората се нуждаят от своята гордост така, както дървото се нуждае от кората си. Хората трябва да имат гръбнак, за да се борят за достойнството си. Как смееш да ме разобличаваш. Това е тормоз! Щом не се отнасяш с мен като с важна личност, ще ти стъжня живота и ще те накарам да си понесеш последствията. Нека се сбием и да видим кой е по-свиреп!“. Само няколко прости думи на разобличение вбесяват антихристите и провокират такава голяма омраза в тях, като ги карат да стигат до такива крайности, за да си отмъстят. Техният жесток нрав е напълно разкрит. Разбира се, когато отмъщават на друг поради омраза, това не е защото таят омраза към този човек или стара вражда с него, а защото този човек е разобличил грешките им. Това показва, че самият акт на разобличаване на антихриста, независимо кой го прави и каква е връзката му с антихриста, може да предизвика омразата му и да провокира отмъщение. Независимо за кого се отнася, дали той разбира истината, или дали е водач, работник или обикновен член на Божиите избраници, стига някой да разобличи и да кастри антихриста, той ще се отнася с този човек като с враг. Дори открито ще каже: „Ще бъда твърд с всеки, който ме кастри. Никога няма да оставя на мира никого, който ме кастри, разобличи тайните ми, причини отлъчването ми от дома на бог или ме лиши от моя дял от благословиите. Такъв съм и в светския живот: никой не смее да ми създава проблеми. Човекът, който смее да ме притеснява, още не се е родил!“. Това са типът безмилостни думи, които антихристите изричат, когато са изправени пред кастрене. Когато изричат тези безмилостни думи, това не е, за да сплашат другите, нито се изпускат, за да се защитят. Те наистина са способни да вършат зло и ще прибегнат до всякакви налични средства. Това е жестокият нрав на антихристите.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (Осма част))

Когато антихристите са кастрени, тяхното отношение не е на приемане и подчинение. Вместо това те се съпротивляват и изпитват неприязън към него, което поражда омраза. Дълбоко в сърцата си те мразят всеки, който ги кастри, всеки, който разкрива тайните им и разобличава действителното им състояние. Те до каква степен те мразят? Скърцат със зъби от омраза, искат ти да изчезнеш от погледа им и чувстват, че двамата не можете да съществувате заедно. Ако антихристите са такива с хората, тогава могат ли да приемат Божиите слова, които ги разобличават и заклеймяват? Не, не могат. Който и да ги разобличи, те ще го мразят само за това, че ги разобличава и не е благосклонен към тях, и ще му отмъстят. Иска им се да могат да накарат човека, който ги е кастрил, да се махне от погледа им. Те не могат да понасят да виждат този човек да се справя добре. Ако този човек умре или го сполети бедствие, те ще бъдат щастливи; докато този човек е жив и все така изпълнява дълга си в Божия дом и всичко продължава както обикновено, те изпитват страдание, безпокойство и досада в сърцата си. Когато няма как да отмъстят на някого, те тайно го проклинат или дори се молят Бог да му наложи наказание и възмездие и Бог да удовлетвори жалбите им. След като антихристите породят тази омраза, това води до поредица от действия. Тези действия включват отмъщение и проклятия, и разбира се, някои други действия, като натопяване, клеветене и заклеймяване на другите, които произтичат от омраза. Ако някой ги кастри, те ще го злепоставят зад гърба му. Когато този човек каже, че нещо е правилно, те ще кажат, че е грешно. Те ще изопачат всички положителни неща, които този човек прави, и ще ги превърнат в негативни, като разпространяват тези лъжи и причиняват смущения зад гърба му. Те ще подстрекават и привличат други, които са невежи и не могат да прозрат нещата или да ги разпознаят сами, така че тези хора да се присъединят на тяхна страна и да ги подкрепят. Ясно е, че човекът, който ги кастри, не е направил нищо лошо, но те все пак искат да му припишат някои злосторничества, така че всички погрешно да повярват, че той върши такива неща, и след това да накарат всички да се обединят, за да отхвърлят този човек. Антихристите смущават църковния живот по този начин и смущават хората при изпълнението на техния дълг. Каква е целта им? Да създадат неприятности на човека, който ги кастри, и да накарат всички да го изоставят. Има и някои антихристи, които казват: „Ти ме кастри и ми създаде неприятности, така че и аз ще ти създавам трудности. Ще те накарам да вкусиш какво е да бъдеш кастрен и изоставен. Както ти се отнасяш с мен, така и аз ще се отнасям с теб. Ако не ме оставиш на мира, не си и помисляй, че и на теб ще ти е лесно!“. Когато антихристите вършат зло, някои водачи и работници ги викат на разговор, казват им, че трябва да се покаят, и им четат Божии слова, за да им помогнат и да ги подкрепят. Не само че не го приемат, но и започват да разпространяват безпочвени слухове, че водачът не върши никаква реална работа и никога не използва Божието слово за решаване на проблеми. Всъщност водачът току-що е свършил такава работа, но те се обръщат и изопачават фактите и клеветят човека, който им помага. Не е ли това жестоко? Напълно съзнателно тези зли хора и антихристи твърдят, че положителните неща са негативни, че нередните, грешните, нечестивите и злобните неща, които са вършили, са положителни неща, които съответстват на истината. Колкото и голяма грешка да направят, докато изпълняват дълга си, колкото и голяма вреда да причинят на делото на църквата, те изобщо не го признават и не го приемат на сериозно. Когато говорят за това, те го омаловажават и го подминават. Човекът, който ги кастри заради това, става грешник в техните очи и вместо това става обект на критика. Не е ли това да наричаш бялото черно? Някои антихристи дори отправят лъжливи контраобвинения, когато са кастрени от водач или работник с думите: „Каквито и грешки да правим братята и сестрите, всички те са причинени от невежество и от това, че водачите и работниците не си вършат добре работата. Ако водачите и работниците знаеха как да изпълняват работата си, даваха ни своевременни напомняния и управляваха нещата добре, тогава нямаше ли загубите за дома на бог да бъдат намалени? Следователно, без значение какви грешки правим, водачите и работниците са изцяло виновни и трябва да поемат най-голямата отговорност“. Не е ли това отправяне на лъжливи контраобвинения? Тези лъжливи контраобвинения са наричане на бялото черно и форма на отмъщение.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (Осма част))

Щом антихристите бъдат освободени или отстранени, те свалят ръкавиците и се оплакват без задръжки, и демоничната им страна се разобличава. Каква демонична страна се разобличава? В миналото те изобщо не са изпълнявали дълга си, за да се стремят към истината и да постигнат спасение, а за да получат благословии, и сега казват истината за това и разкриват реалната ситуация. Те казват: „Ако не се опитвах да вляза в небесното царство или да получа благословии и голяма слава по-късно, щях ли да се смесвам с вас, хора, които сте по-долни от тор? Достойни ли сте за моето присъствие? Вие не ме развивате, нито ме повишавате, а искате да ме отстраните. Един ден ще ти покажа, че ще има цена, която да платиш за това, че ме отстраняваш, и последствия, които ще понесеш заради това!“. Антихристите разпространяват тези идеи и тези дяволски думи се изплъзват от тях. Щом свалят ръкавиците, тяхната злобна природа и жесток нрав се разобличават и те започват да разпространяват представи. Те също така започват да привличат онези, които са новоповярвали, които са със сравнително малък духовен ръст и на които им липсва проницателност, които не се стремят към истината и които често са негативни и слаби, а също така привличат и онези, които постоянно са нехайни в дълга си и които не вярват истински в Бог. Както самите те казаха: „Ако ме отстраниш, ще трябва да повлека още няколко души със себе си!“. Не е ли разкрита сатанинската им природа? Нормалните хора биха ли направили това? Обикновено хората с покварен нрав просто се чувстват тъжни и наранени, когато бъдат освободени, като смятат, че са безнадеждни, но съвестта им ги кара да си мислят: „Това е наша вина, не сме изпълнили дълга си. В бъдеще ще се стремя да се справям по-добре, а колкото до това как Бог се отнася с мен и как ме определя, това е работа на Бог. Хората нямат право да поставят изисквания към Бог. Действията на Бог не се ли основават на проявленията на хората? Ако човек тръгне по грешен път, той трябва да бъде дисциплиниран и укоряван, това се разбира от само себе си. В момента тъжното е, че имам малки заложби и не мога да удовлетворя намеренията на Бог, и че не разбирам истините принципи и действам произволно и своеволно въз основа на покварения си нрав. Заслужавам да бъда отстранен, но се надявам, че в бъдеще ще имам възможност да се поправя!“. Хората с малко съвест ще тръгнат по такъв път. Те избират да разглеждат въпроса по този начин и в крайна сметка избират и да го решат по този начин. Разбира се, в това няма много елементи на практикуване на истината, но тъй като тези хора имат съвест, те няма да стигнат дотам, че да се съпротивляват на Бог, да хулят Бог или да се противопоставят на Бог. Но антихристите не са същите. Тъй като имат жестока природа, за тях е присъщо да бъдат враждебни към Бог. Когато техните перспективи и съдба са застрашени или отнети, когато не виждат никакъв шанс да живеят, това, което избират да направят, е да разпространяват представи, да осъждат делото на Бог и да накарат неверниците, които са в съюз с тях, да смущават делото на Божия дом заедно с тях. Те дори отказват да поемат отговорност за всичките си минали злосторничества и прегрешения, както и за всички загуби, които са причинили на делото или имуществото на Божия дом. Когато Божият дом се разправя с тях и ги отстранява, те казват едно изречение, което най-често се изрича от антихристите. Какво е то? (Ако тук не ме искат, навън има място за мен.) Не е ли това още едно дяволско изречение? Това е нещо, което човек с нормална човешка природа, чувство за срам и съвест не би могъл да каже. Наричаме ги дяволски думи. Това са различни проявления на жестокия нрав, който антихристите разкриват, когато са кастрени и чувстват, че техният статус и репутация са в опасност, че техният статус и престиж са застрашени, и особено че са напът да бъдат лишени от своите перспективи и съдба; едновременно с това се разобличава и тяхната същност на неверници.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (Осма част))

Антихристите ценят собствения си статус и репутация повече от всичко останало. Освен че са хитри, измамни и злонамерени, тези хора са и изключително злобни. Какво правят, когато открият, че статусът им е застрашен, или когато загубят мястото си в сърцата на хората, когато загубят подкрепата и обичта им, когато хората вече не ги почитат и не им се възхищават, и когато изпаднат в немилост? Изведнъж стават враждебни. Щом загубят статуса си, те не искат да изпълняват никакъв дълг и нямат интерес да вършат каквото и да е, а всичко, което правят, е небрежно. Но не това е най-лошото проявление. Кое е то? Щом тези хора загубят статуса си и повече никой не им се възхищава, нито успяват да подведат когото и да било, наяве излизат омразата, ревността и отмъщението. Не само че не се страхуват от Бог, а и у тях няма никакво покорство. Освен това в сърцата си те са склонни да мразят Божия дом, църквата, водачите и работниците. Копнеят делото на църквата да се сблъска с проблеми или да замре. Искат да се присмиват на църквата и на братята и сестрите. Мразят и всеки, който се стреми към истината и се бои от Бог. Нападат и се подиграват на всеки, който е предан на дълга си и е готов да плати цена. Това е нравът на антихристите. Не е ли порочен? Това очевидно са зли хора. Антихристите по своята същност са зли хора. Дори когато събиранията се провеждат онлайн, ако видят, че сигналът е добър, тихо ругаят и си казват: „Надявам се сигналът да пропадне! Дано сигналът пропадне! По-добре никой да не може да чуе проповедите!“. Що за хора са те? (Дяволи.) Те са дяволи! Определено това не са хора от Божия дом. Такива дяволи и зли хора всяват смут по този начин, без значение в коя църква се намират. Дори ако прозорливите хора ги разобличат и ограничат, те няма да се самоанализират, нито ще признаят грешките си. Ще си помислят, че това е било само моментен пропуск от тяхна страна и че трябва да се поучат от него. Такъв човек, който категорично отказва да се покае, няма да се покори, независимо кой ще го прозре и разобличи. Той ще търси отмъщение срещу този човек. Когато им е неудобно, такива хора не искат и на братята и сестрите да им е лесно. В сърцата си те дори тайно проклинат братята и сестрите, като им желаят да им се случат лоши неща, и проклинат делото на Божия дом, като желаят в него да възникнат проблеми. Когато нещо в Божия дом се обърка, те тайно се радват и празнуват с мисълта: „Хм! Най-накрая нещо се обърка. Всичко това се случва, защото ме освободи. Добре е, че всичко се разпада!“. Те се чувстват щастливи и изпитват удоволствие, когато виждат другите да отслабват и да стават негативни, говорят с подигравки и присмех, за да очернят хората, и дори разпространяват думи на негативност и смърт, като казват: „Ние, вярващите, се отказваме от семействата и кариерите си, за да изпълняваме дълга си и да търпим страдания. Мислиш ли, че божият дом наистина може да поеме отговорност за бъдещето ни? Мислил ли си някога за това? Струва ли си цената, която плащаме? Здравето ми не е добро в момента и ако се изтощя, кой ще се грижи за мен на старини?“. Те казват такива неща, за да може всеки да се почувства негативно — само тогава ще се почувстват щастливи. Не са ли злонамерени, не са ли зловещи и злобни? Не трябва ли такива хора да получат възмездие? (Да, трябва.) Мислите ли, че такива хора наистина носят Бог в сърцата си? Те не изглеждат като истински вярващи в Бог, те поначало не вярват, че Бог проучва внимателно дълбините на човешките сърца. Не са ли неверници? Ако наистина вярваха в Бог, как биха могли да казват такива неща? Някои може да кажат, че е защото им липсва богобоязливо сърце — правилно ли е това? (Не, не е правилно.) Защо е неправилно? (Бог просто отсъства от сърцата им; те се противопоставят на Бог.) В действителност те смеят да казват такива неща, защото не вярват в съществуването на Бог. Още по-малко вярват, че Бог проучва внимателно всекиго, и не вярват, че Бог наблюдава всяка тяхна дума и дело, всяка мисъл и идея. Те не вярват в тези неща, затова не се страхуват и могат свободно и безскрупулно да говорят такива дяволски думи. Дори невярващите често казват: „Небето има очи“ и „Когато човек действа, Небето гледа“. Всеки, който има дори малко истинска вяра, не би изрекъл небрежно тези дяволски думи на неверниците. Няма ли да има сериозни последствия за вярващите, които мислят и говорят по този начин? Не е ли сериозно естеството на това? Много е сериозно! Това, че могат да отричат Бог по такъв начин, означава, че те са истински дяволи и зли хора, които са се промъкнали в Божия дом. Само дяволи и антихристи смеят открито да роптаят шумно срещу Бог. Интересите на Божия дом представляват Божиите интереси и всичко, което Божият дом прави, е под Божието ръководство, с Неговото позволение и Неговото напътствие; то е тясно свързано с Божието дело на управлението и не може да бъде отделено от него. Хората, които открито проклинат делото на Божия дом по този начин, които го клеветят в сърцата си и искат да се присмиват на Божия дом, които желаят да видят всички Божии избраници арестувани, делото на църквата напълно парализирано и вярващите да се отвърнат от вярата си, които ще бъдат щастливи, когато това се случи — какви хора са това? (Дяволи.) Те са дяволи, те са преродени зли демони! Обикновените хора имат покварен нрав, те понякога са непокорни и таят някои дребни мисли, когато се чувстват негативни и слаби, това е всичко, но не биха били толкова лоши, нито биха породили такива нечестиви и злобни мисли. Този вид същност присъства само у антихристите и дяволите. Когато антихристите имат тези мисли, подозират ли, че може би грешат? (Не, не подозират.) Защо не? (Защото смятат, че това, което мислят и казват, е истината. Те не вярват в Бог, липсва им богобоязливо сърце и природата им е да се съпротивляват на Бог.) Точно така, това е тяхната природа. Кога Сатана някога се е отнасял към Бог като към Бог? Кога е вярвал, че Бог е истината? Никога не е вярвал и никога няма да повярва. Антихристите, тези дяволи, са същите; те не се отнасят към Бог като към Бог, нито вярват, че Той е истината. Те не вярват, че Бог е Този, Който е създал всички неща и господства над тях. Ето защо те мислят, че каквото и да кажат, е правилно. Те безскрупулно мислят и действат по този начин; това е тяхната природа. Когато покварените хора правят същото, те изпитват вътрешен конфликт. Те имат съвест и човешко съзнание. Тяхната съвест, съзнание и истините, които разбират, им въздействат вътрешно и това поражда конфликт. Когато този конфликт възникне, се води битка между правилно и неправилно, вярно и грешно, справедливост и нечестивост и се стига до резултат: тези, които се стремят към истината, застават на страната на Бог, докато тези, които не се стремят към истината, застават на страната на нечестивите сили на Сатана. Всичко, което правят антихристите, е да си сътрудничат със Сатана. Те дават воля на негативността, разпространяват безпочвени слухове и се присмиват на Божия дом. Те проклинат и клеветят делото на Божия дом и проклинат братята и сестрите. Те дори се чувстват спокойни, докато правят всичко това, без никакво обвинение от съвестта си, без най-малкото угризение, и вярват, че действията им са напълно правилни. Това напълно разкрива сатанинската природа на антихристите и разкрива грозните им лица, които се съпротивляват на Бог. Следователно не е преувеличено да се каже, че антихристите са истински дяволи и сатани. Антихристите са родени дяволи и в никакъв случай не са получатели на Божието спасение. Те категорично не са част от обикновеното покварено човечество. Антихристите са преродени дяволи, те са родени зли демони. Така стоят нещата.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (Втора част))

Една от най-очевидните характеристики на същината на антихриста е, че той обсебва властта и налага своя собствена диктатура: не слуша никого, не уважава никого и не обръща внимание на никого, каквито и да са силните страни на хората, колкото и правилни да са възгледите им, колкото и мъдри мнения да изразяват, и каквито и подходящи методи да предлагат. Сякаш никой не е достоен да си сътрудничи с него или да се включи в това, което върши, каквото и да е то. Това е нравът на антихристите. Някои хора казват, че това означава да имаш лоша човешка природа. Как обаче това може да се смята за обикновена лоша човешка природа? Това е съвсем сатанински нрав, а такъв нрав е изключително порочен. Защо казвам, че нравът им е изключително порочен? Антихристът изземва всичко от Божия дом и от собствеността на църквата и го третира като своя лична собственост, която трябва да е под негов контрол, и не позволява на никой друг да се намесва в това. Когато върши църковна работа, мисли единствено за собствените си интереси, за собствения си статус и за личната си гордост. Не позволява на никого да накърнява интересите му, камо ли да допусне някой със заложби или някой, който е способен да разкаже за своите свидетелства за преживяване, да застрашава репутацията и статуса му. И така, той се опитва да потисне и да изключи като конкуренти онези, които са способни да говорят за свидетелствата за преживяване и които могат да общуват с истината и да предоставят ресурс на Божиите избраници, и отчаяно се опитва да изолира напълно тези хора от всички останали, да захвърли имената им в калта и да ги унищожи. Едва тогава антихристите ще се почувстват спокойни. Ако тези хора никога не са негативни, ако са способни да продължат да изпълняват дълга си, да говорят за свидетелството си и да подкрепят другите, тогава антихристите ще прибягнат до последното си средство, а именно да им намерят кусури и да ги заклеймят или да ги набедят и да измислят причини, за да ги измъчват и наказват, докато не ги премахнат от църквата. Едва тогава антихристите ще се отпуснат напълно. Именно това е най-коварното и злонамерено в антихристите. Това, което предизвиква у тях най-голям страх и безпокойство, са хората, които се стремят към истината и притежават истинско свидетелство за преживяване, защото хората с такова свидетелство са тези, които Божиите избраници одобряват и подкрепят най-много, а не онези, които бълват празни думи и доктрини. Антихристите не притежават истинско свидетелство за преживяване, нито са способни да практикуват истината. В най-добрия случай те са способни да направят няколко добри дела, за да спечелят благоволението на хората. Но колкото и добри дела да извършат или колкото и хубави неща да кажат, те пак са несравними с ползите и предимствата, които доброто свидетелство за преживяване може да донесе на хората. Нищо не може да замени въздействието на предоставянето на ресурс и поенето на Божиите избраници от онези, които са способни да говорят за своето свидетелство за преживяване. И така, когато антихристите видят някой да говори за своето свидетелство за преживяване, погледът им се превръща в кинжал. В сърцата им се разпалва гняв, у тях се надига омраза и те всячески се опитват да затворят устата на говорещия и да му попречат да каже нещо повече. Ако той продължи да говори, репутацията на антихристите ще бъде напълно срината, грозните им лица ще бъдат напълно разобличени, така че да ги видят всички, затова антихристите намират претекст да смутят човека, който говори за свидетелство, и да го потиснат. Антихристите позволяват само на себе си да подвеждат хората с думи и доктрини. Те не позволяват на Божиите избраници да прославят Бог, като говорят за своето свидетелство за преживяване, което показва кой тип хора антихристите мразят и от какви хора се страхуват най-много. Когато някой се отличи с дадена работа, или когато е способен да говори за истинско свидетелство за преживяване, а Божиите избраници получат от това ползи, духовно извисяване и подкрепа, и всички започнат въодушевено да го хвалят, в сърцето на антихриста се надигат завист и омраза и той се опитва да изолира и потисне този човек. В никакъв случай не допуска такива хора да поемат каквато и да е работа, за да не застрашат статуса му. Хората с реалността на истината служат да подчертаят и изтъкнат бедността, окаяността, грозотата и нечестивостта на антихристите, когато те присъстват сред тях, така че когато антихристите си избират партньор или съработник, те никога не избират хора с реалността на истината, никога не избират хора, които могат да говорят за своето свидетелство за преживяване, и никога не избират честни хора или хора, които са способни да практикуват истината. Това са хората, на които антихристите завиждат най-много и които мразят най-много, и те са трън в очите им. Независимо колко добри или полезни за делото на Божия дом дела вършат тези хора, които практикуват истината, антихристите ще се опитват всячески да прикрият тези дела. Те дори ще изопачават фактите, за да си приписват заслуги за добрите неща и да прехвърлят вината за лошите неща върху другите, за да издигнат себе си и да принизят другите хора. Антихристите изпитват голяма завист и омраза към онези, които се стремят към истината и които са способни да говорят за своето свидетелство за преживяване. Те се страхуват, че тези хора ще застрашат собствения им статус, и затова правят всичко възможно, за да ги нападат и изключват. Те забраняват на братята и сестрите да контактуват с тях или да се доближават до тях, да подкрепят или да хвалят тези хора, които са способни да говорят за своето свидетелство за преживяване. Именно това в най-голяма степен разкрива сатанинската природа на антихристите, която изпитва неприязън към истината и мрази Бог. И също така доказва, че антихристите са злото насрещно течение в църквата, че именно те са виновни за смущаването на църковната работа и за възпрепятстването на Божията воля. Нещо повече, антихристите често фабрикуват лъжи и изопачават фактите сред братята и сестрите, като омаловажават и заклеймяват хората, които могат да говорят за своето свидетелство за преживяване. Каквато и работа да вършат тези хора, антихристите си намират оправдания да ги изключват, да ги потискат и да са осъдителни към тях, като казват, че те са надменни и самоправедни, че обичат да се перчат и че таят амбиции. В действителност тези хора имат някакво свидетелство за преживяване и притежават част от реалността на истината. Те са с относително добра човешка природа, имат съвест и разум и са способни да приемат истината. И макар че може да имат някои недостатъци, липси и случайни проявления на покварен нрав, те са способни да се самоанализират и да се покайват. Тези хора са хората, които Бог ще спаси и за които има надежда да бъдат доведени до съвършенство от Бог. В обобщение, тези хора са подходящи за изпълнение на дълг. Те отговарят на изискванията и принципите за изпълнение на дълг. Антихристът обаче си мисли: „Няма как да се примиря с това. Искаш да играеш роля на моя територия и да се съревноваваш с мен. Това е невъзможно. Не си го и помисляй! По-образован си от мен, по-красноречив, по-популярен си и се стремиш към истината по-усърдно от мен. Какво щях да правя, ако трябваше да си сътруднича с теб, а ти ми откраднеш успеха?“. Съобразява ли се с интересите на Божия дом? Не. За какво мисли? Мисли само за това как да запази собствения си статус. Макар антихристът да знае, че е неспособен да свърши истинска работа, той не култивира и не насърчава хората с добри заложби, които се стремят към истината. Насърчава единствено хора, които го ласкаят, които са склонни да се кланят на други, които го одобряват и в сърцата си му се възхищават, които се съгласяват с него, изобщо не разбират истината и нямат проницателност. Антихристите издигат тези хора до себе си, за да им служат, да тичат насам-натам заради тях и да прекарват всеки ден, кръжейки около тях. Това дава на антихристите власт в църквата и означава, че много хора се сближават с тях, следват ги и никой не смее да ги оскърби. Всички тези хора, които антихристите развиват, са хора, които не се стремят към истината. На повечето от тях им липсва духовно разбиране и не знаят нищо друго освен да следват правила. Те обичат да следват тенденциите и силните на деня. Те са от типа, който се окуражава от наличието на силен господар — банда объркани хора. Какво гласи онази поговорка на невярващите? По-добре да си оръженосец на добър човек, отколкото почитан праотец на лош. Антихристите правят точно обратното — те действат като почитани праотци на такива хора и се заемат да ги развиват като свои знаменосци и мажоретки. Всеки път, когато един антихрист е на власт в дадена църква, той винаги ще набира за свои помощници объркани хора и такива, които сляпо се мотаят наоколо, като същевременно изключва и потиска онези хора със заложби, които могат да разберат и практикуват истината, които могат да поемат работа — и особено онези водачи и работници, които са способни на реална работа. По този начин в църквата се формират два лагера: в единия лагер са тези, чиято човешка природа е сравнително честна, които изпълняват дълга си искрено и са хора, които се стремят към истината. Другият лагер е банда хора, които са объркани и които сляпо се мотаят наоколо, водени от антихристи. Тези два лагера ще продължат да се борят помежду си, докато антихристите не бъдат разкрити и отстранени. Антихристите винаги се борят и действат срещу тези, които изпълняват дълга си искрено и се стремят към истината. Това не смущава ли сериозно делото на църквата? Не прекъсва ли и не смущава ли Божието дело? Тези антихристки сили не са ли препъни камък и препятствие, което пречи на Божията воля да се изпълнява в църквата? Не е ли това нечестива сила, която се противопоставя на Бог?

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Осма точка: искат да накарат другите да се покоряват само на тях, а не на истината или на Бог (първа част))

Ако се съди по техния подход да контролират сърцата на хората, човешката природа на антихристите е достойна за презрение и егоистична, а техният нрав е изпълнен с неприязън към истината, нечестив и жесток. Антихристите използват всякакви достойни за презрение и подмолни номера, за да постигнат целите си, без никакво чувство за срам — това е характерна черта на тяхната нечестива природа. Освен това, без да се съобразяват дали хората желаят, или не, без да ги информират или да получат съгласието им, те винаги искат да контролират хората, да ги манипулират и да доминират над тях. Те искат всичко, за което хората мислят и желаят в сърцата си, да бъде обект на техните манипулации, искат хората да имат място за тях в сърцата си, да им се прекланят и да им се възхищават във всичко. Искат да ограничават хората и да им влияят чрез думите и възгледите си, както и да ги манипулират и контролират според собствените си желания. Що за нрав е това? Не е ли жестокост? Точно както тигър, който е захапал врата ти в челюстите си — колкото и да се опитваш да си поемеш дъх и да се мъчиш да помръднеш, не можеш да направиш каквото желаеш, а вместо това си в здравата, смъртоносна хватка на свирепата му уста. Колкото и да се мъчиш да се освободиш, не можеш, и макар да молиш тигъра да отпусне челюстта си, това е невъзможно, не подлежи на обсъждане. Антихристите имат точно такъв нрав. Да предположим, че се впуснеш в дискусия с тях и им кажеш: „Не можеш ли, моля те, да престанеш да се опитваш да търсиш начини да контролираш хората? Не можеш ли да се държиш прилично и да бъдеш последовател? Не можеш ли да се държиш прилично, да изпълняваш дълга си и да се придържаш към позицията си?“. Те биха ли могли да се съгласят с това? Би ли могъл чрез добро поведение или чрез разбирането си за истината да ги убедиш да не продължават по своя път? Има ли някой, който би могъл да промени гледната им точка? Ако се съди по жестокия нрав на антихристите, никой не би могъл да промени техните мисли и гледни точки, нито пък някой би могъл да промени желанието им да контролират сърцата на хората. Никой не може да ги промени и с тях не може да се преговаря — това се нарича „жестокост“.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Тринадесета точка: те контролират църковните финанси, както и сърцата на хората)

Вродената природа същност на антихристите, на тези дяволи и Сатани, е да се съревновават с Бог за всичко. В църквата, освен че се борят с Бог за Неговите избраници, антихристите се опитват и да отнемат приношенията, които хората са направили на Него. На пръв поглед изглежда, че антихристите са алчни, но в действителност това е така, защото те имат нрава и същността на антихристи. Това, че те желаят да заграбят и погълнат парите и вещите, които хората принасят на Бог — това по своята същност е жестокост. Същото е, както ако например си купиш ново подплатено яке, което е стилно и с добро качество, а след това някой го види и каже: „Това твое подплатено яке е по-добро от моето. Дрипавото, което нося, има дупки и е излязло от мода. Как така твоето е толкова хубаво?“, и след като свърши да говори, насила сваля подплатеното ти яке от теб и после ти дава своето протрито яке. Не можеш да откажеш да се размените с него — той ще те накара да страдаш, ще те набие и дори може да те убие. Би ли се осмелил да му окажеш съпротива? Не би се осмелил да му се съпротивиш и той би взел нещата ти против волята ти. И така, какъв е нравът на този човек? Това е жесток нрав. Има ли разлика между това и нрава на антихристите при завземането и използването на църковното имущество? (Не, няма.) Според гледната точка на антихристите за имуществото, щом станат водачи и „длъжностни лица“ и имат имуществото на църквата в ръцете си, църковното имущество им принадлежи. Независимо кой е направил приношението или какво е дал като приношение, антихристите ще го завземат за себе си. Какво означава да завземеш нещо? Това означава, че след като имуществото на църквата — което трябва да се използва и разпределя правилно в съответствие с църковните разпоредби — попадне под контрола на антихристите, единствено те имат изключителната власт да го използват. Дори когато това имущество е необходимо за делото на църквата или за работниците в църквата, антихристите не позволяват то да се използва. Само на тях им е разрешено да го използват. Що се отнася до това как се използва и разпределя църковното имущество, антихристите имат последната дума. Ако искат да ти позволят да го използваш, може да го използваш, а ако не, тогава не можеш. Ако средствата от църковните приношения не са много и се изразходват напълно за личните разходи на антихристите, след като те ги завземат, тях не ги е грижа, че не са останали пари за църковното дело. Те не вземат предвид нито църковното дело, нито нормалните разходи на църквата. Всичко, което искат, е да вземат тези средства и да ги похарчат сами, като се отнасят към тях като към собствени приходи. Не е ли срамен този начин на действие? (Да, срамен е.) В някои църкви, разположени в относително богати райони, антихристите мислят: „Това място е доста хубаво. Когато става въпрос за разходи, мога да харча на воля и да правя каквото си искам и няма нужда да се придържам към църковните разпоредби и принципи. Мога да харча пари както си искам. Откакто станах водач, най-накрая мога да се насладя на живот, в който харча пари, без да е необходимо да правя сметки. Ако искам да похарча пари за нещо, трябва само да кажа, не е необходимо да се притеснявам за това и със сигурност не трябва да го обсъждам с никого“. Когато става въпрос за харчене на църковното богатство, антихристите упражняват цялата власт сами, действат безразсъдно и харчат пари, сякаш са паднали от небето. Освен че не вършат никаква работа в съответствие с църковните принципи или с работните подредби, антихристите се отнасят по същия начин и към църковното имущество — без никакви принципи. Възможно ли е да не разбират принципите? Не, те много добре знаят принципите, управляващи разпределението и разходването на църковните средства, но не могат да държат под контрол собствената си алчност и желания. Когато са обикновени хора без никакъв статус, те са скромни и живеят прост ежедневен живот, но щом станат водачи, се мислят за голяма работа. Стават придирчиви към начина, по който се обличат и хранят — вече не ядат обикновени ястия и се научават да търсят качество и известни марки, когато се обличат. Всичко трябва да е от висок клас — само тогава чувстват, че това съответства на идентичността и статуса им. Веднага щом антихристите станат водачи, сякаш братята и сестрите им са им длъжни и трябва да им принасят дарове. Ако се появи нещо хубаво, трябва да им се даде предимство и се очаква братята и сестрите да харчат парите си за тях. Антихристите вярват, че това, че са станали водачи, означава, че трябва да имат властта да дават приоритет на това да притежават и използват имуществото на църквата. Те не само мислят по този начин, но и се държат по този начин. Нещо повече, те много прекаляват, което отвращава другите хора. Погледнато от тази гледна точка, какъв е характерът на антихристите? След като станат водачи и без да вършат и най-малката работа, те искат да завземат приношенията и да имат приоритет при използването им. Що за човек е способен да върши такива неща? Само разбойник, насилник или местен хулиган би направил тези неща.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Тринадесета точка: те контролират църковните финанси, както и сърцата на хората)

Свързани свидетелства за преживяване

Да се изправиш срещу потискането на един честен докла