Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

Основната характерна черта на нрава в начина, по който антихристите подхождат към истината, е неприязънта, а не просто липсата на интерес. Липсата на интерес е просто сравнително меко отношение към истината, което не е ескалирало до нивото на враждебност, заклеймяване или противопоставяне. Това е просто липса на интерес към истината, нежелание да ѝ се обръща внимание, като те казват: „Какви положителни неща, каква истина? Дори и да придобия тези неща, какво от това? Ще подобрят ли живота ми или ще повишат способностите ми?“. Те не се интересуват от тези неща и затова не им обръщат внимание, но това не достига до неприязън. Неприязънта показва определено отношение. Какво отношение? Щом чуят за някакво положително нещо и за всичко, свързано с истината, те изпитват омраза, отвращение, съпротива и нежелание да слушат. Дори може да се опитат да намерят доказателства, за да заклеймят и очернят истината. Това е нравът им същност на изпитване на неприязън към истината.

Също като другите хора антихристите могат да четат Божиите слова, да чуват какво казва Бог и да преживяват делото на Бог. На пръв поглед изглежда, че те също могат да разберат буквалния смисъл на Божиите слова, да знаят какво е казал Бог и че тези слова дават възможност на хората да поемат по правилния път и да бъдат добри хора. За тях обаче тези неща остават просто теоретични. Какво означава, че остават теоретични? Подобно е на това как някои хора може да вярват, че дадена теория в някоя книга е добра, но когато я сравнят с реалния живот и се замислят за злите тенденции, човешката поквара и различните потребности на цялото човечество, те намират теорията за непрактична и откъсната от реалния живот и осъзнават, че тя не може да помогне на хората да се приспособят или да следват тези зли тенденции и това зло общество. Затова смятат, че тази теория е добра, но че това е само нещо, за което да се говори, за да удовлетворява желанията и фантазиите на човечеството за красиви неща. Например, ако някой харесва статуса и иска да бъде чиновник, да бъде превъзнасян и почитан сред хората, той трябва да разчита на ненормални методи като лъжата, самоизтъкването и стъпкването на другите и така нататък, за да постигне тази цел. Истината обаче заклеймява точно тези неща. Тя заклеймява и отрича тези желания и амбиции на хората. В реалния живот хората смятат, че да се открояват е нещо допустимо, но такива искания се заклеймяват от Бог и от истината. Следователно тези искания не се приемат в Божия дом, няма място да бъдат приложени, нито пространство да бъдат осъществени. Но ще се откажат ли антихристите от тях? (Няма да се откажат.) Точно така, няма да се откажат. Щом видят това, антихристите си мислят: „Сега разбирам. Значи, истината изисква хората да са безкористни, да се жертват, да са толерантни и великодушни, да изгубят егото си и да живеят за другите. Това е истината“. След като определят истината по този начин, започват ли да се интересуват от истината, или изпитват отвращение към нея? Те започват да изпитват отвращение към нея и към Бог, като казват: „Бог винаги казва истината, той винаги разобличава нечисти неща като човешките желания и амбиции и винаги разобличава онова, което лежи на дъното на човешките души. Изглежда, че бог разговаря за истината с цел да лиши хората от стремежа им към статус, желания и амбиции. Първоначално си мислех, че бог може да удовлетвори желанията на хората, да изпълни техните желания и мечти и да им даде това, което искат. Не очаквах, че бог е такъв бог. Той не изглежда толкова велик. Аз съм изпълнен с амбиции и желания: може ли бог да харесва човек като мен? Като се съди по това, което бог винаги е казвал, и се чете между редовете на словата му, изглежда, че бог не харесва хора като мен, нито може да се разбира с някой като мен. Изглежда, че не мога да се разбера с такъв практически бог. Защо намирам за толкова противни словата, които говори, делото, което върши, принципите на действията му и неговия нрав? Бог иска от хората да бъдат честни, да имат съвест, да търсят, да се подчиняват и да се боят от бог, когато им се случват неща, и да се избавят от своите амбиции и желания — това са неща, които не мога да направя! Това, което Бог изисква, не само е несъвместимо с човешките представи, но и не е съобразено с човешките чувства. Как мога да вярвам в него?“. След като премислят нещата по този начин, те развиват ли добро чувство към Бог, или се отдалечават от Него? (Те се отдалечават.) След известен период на преживяване антихристите все повече чувстват, че хора като тях, които имат амбиции и желания и са изпълнени с въжделения, няма да бъдат добре дошли в Божия дом, че тук няма място, където да използват уменията си, и че не могат да дадат воля на въжделенията си тук. Те си мислят: „В божия дом не мога да разкрия изключителния си талант. Никога няма да имам възможност да се отлича. Казват, че ми липсва духовно разбиране, че не разбирам истината и че имам нрав на антихрист. Не само че не съм повишен или поставен на важна позиция, но и съм заклеймен. Какво лошо има в това да създам собствено независимо царство? Какво лошо има в това да измъчвам другите? Щом имам власт, трябва да действам така! Кой не би действал така, ако имаше власт? Тогава какво лошо има в това да участвам в нечестна игра и да мамя по време на избори? Не правят ли всички невярващи същото? Защо не е позволено в божия дом? Дори казват, че това е безсрамно. Как може да се смята за безсрамно? Човек се стреми нагоре, а водата тече надолу. Това е правилно! В божия дом не е забавно. Но хората в този свят са доста жестоки и не е лесно да се разбираш с тях. В сравнение с тях хората в божия дом се държат малко по-добре. Ако нямаше бог, щеше да е прекрасно да се мотая тук; ако нямаше Бог и истина, които да управляват хората, аз щях да бъда шефът в божия дом, господарят и царят“. Докато изпълняват дълга си в Божия дом, те постоянно преживяват различни неща, непрекъснато са кастрени и сменят различни видове дълг и накрая осъзнават нещо, като казват: „В божия дом всичко, което се случва, се измерва и разрешава с помощта на истината. Винаги се набляга на истината и бог винаги говори за нея. Тук не мога да дам воля на въжделенията си!“. Достигнали до този момент в преживяванията си, те започват да изпитват все по-голяма неприязън към истината, към царуването на истината, към това, че всичко, което Бог прави, е истината, и към търсенето на истината. До каква степен изпитват неприязън към тези неща? Те дори не искат да признаят или да приемат доктрините на истините, които са признавали в самото начало, и изпитват изключително отвращение в сърцата си. Затова, щом дойде време за събиране, те стават сънливи и тревожни. Защо са тревожни? Те си мислят: „Тези събирания продължават по три-четири часа — кога ще свърши това? Не искам повече да слушам!“. Има една фраза, която може да опише настроението им, и тя е „седя като на тръни“. Те осъзнават, че докато истината царува в Божия дом, те никога няма да имат възможност да се отличат, а винаги ще бъдат ограничавани, заклеймявани и отхвърляни от всички и че колкото и да са способни, няма да им бъдат давани важни роли. Вследствие на това ненавистта им към истината и към Бог се засилва. Някой може да попита: „Защо не са изпитвали ненавист от самото начало?“. Всъщност те са изпитвали ненавист от самото начало, но по онова време всичко в Божия дом им е било непознато. Те не са имали представа за него, но това не означава, че не са изпитвали ненавист или неприязън. В действителност са изпитвали неприязън към истината в своята природа същност, просто не са го осъзнавали. Природата същност на тези хора несъмнено изпитва неприязън към истината. Защо казвам това? По природа те обичат несправедливостта, нечестивостта, властта, злите тенденции, да управляват, да контролират хората и всички подобни негативни неща. Като се съди по нещата, които обичат, извън всякакво съмнение е, че антихристите изпитват неприязън към истината. Освен това по отношение на това, към което се стремят, те се стремят към статус, стремят се да се открояват, стремят се да поставят ореол на главата си, стремят се да бъдат водачи сред хората, да бъдат внушителни и силни, да имат престиж и сила, където и да говорят и действат, заедно със способността да контролират хората — те се стремят към тези неща. Това също е проявление на неприязън към истината.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Шести екскурс: обобщаване на характера на антихристите и на нрава им същност (трета част))

Основното проявление на неприязънта на антихристите към истината се вижда в отношението им към нея и, разбира се, то се проявява и в обичайния им ежедневен живот и дейности, особено в начина, по който изпълняват дълга си. Те показват няколко проявления. Първо, те никога не търсят истината, дори когато ясно знаят, че трябва. Второ, те никога не практикуват истината. Щом не търсят истината, как могат да я практикуват? Само чрез търсене може да има разбиране, а само разбирането може да доведе до практикуване; те не търсят, нито изобщо приемат присърце истините принципи. Те дори ги презират, изпитват неприязън към тях и ги гледат с враждебност. Следователно те никога дори не се докосват до практикуването на истината и дори ако понякога разбират истината, не я практикуват. Например, когато им се случи нещо и другите предложат добър начин на действие, те може да отвърнат: „Какво му е доброто на това? Ако направя така, няма ли собствените ми идеи да отидат на вятъра?“. Някои може да кажат: „Божият дом ще претърпи загуби, ако правим нещата по твоя начин; трябва да действаме според принципите“. Те отговарят: „Какви принципи! Моят начин е принципът; каквото си мисля, това е принципът!“. Това не е ли непрактикуване на истината? (Да.) Друго от основните им проявления е, че те никога не четат Божиите слова, нито се занимават с духовна практика. Когато някои хора са заети с работа и не могат да намерят време да четат Божиите слова, те мълчаливо размишляват или пеят няколко химна, а ако минат много дни, без да четат Божиите слова, изпитват чувство на празнота. В условия на натовареност си открадват момент, за да прочетат един пасаж и да се заредят, като размишляват, докато почувстват Божието присъствие, и сърцата им се успокояват. Такива хора не са твърде далеч от Бог. От друга страна, антихристите не се чувстват притеснени, ако мине ден, без да четат Божиите слова. Дори да не четат Божиите слова в продължение на 10 дни, не чувстват нищо. Все така могат да живеят доста добре, без да четат Божиите слова в продължение на една година, и дори могат да минат три години, без да четат Божиите слова, и да не почувстват нищо — те не изпитват страх или празнота в сърцата си и продължават да живеят удобно. Навярно изпитват силна неприязън към Божиите слова! Човек може да изкара ден, без да чете Божиите слова, поради заетост, или може би 10 дни по същата причина. Ако обаче някой може да изкара цял месец, без да чете Божиите слова, и все така да не чувства нищо, тогава има проблем. Ако мине година, без човек да чете Божиите слова, той не просто няма копнеж по Божиите слова, а изпитва неприязън към истината.

Друго проявление на неприязънта на антихристите към истината е тяхното презрение към Христос. Преди сме разговаряли за презрението им към Христос. И така, какво им е направил Христос, за да Го презират? Наранил ли ги е или им е навредил, или е направил нещо против желанията им? Накърнил ли е някой от интересите им? Не. Христос няма лична вражда с тях и те дори не са Го срещали. Тогава как биха могли да Го презират? Първопричината се крие в същността на антихристите на неприязън към истината. Друго проявление на неприязънта на антихристите към истината е тяхното презрение към реалността на всички положителни неща. Реалността на всички положителни неща обхваща широк кръг от неща, като например всички неща, които Бог е създал, и техните закони, различните живи същества и законите, които управляват живота им, и най-вече различните закони, които управляват живота на тези живи същества, наречени хора. Например въпросите за раждането, възрастта, болестта и смъртта, които са най-близо до човешкия живот — краката на нормалните хора отслабват с напредването на възрастта, здравето им се влошава, зрението им се замъглява, започват да чуват по-трудно, зъбите им се разклащат и те смятат, че трябва да се примирят със старостта. Бог господства над всичко това и никой не може да се противопостави на този природен закон — нормалните хора могат да признаят и приемат всички тези неща. Въпреки това, независимо колко дълго живее човек или какво е състоянието на физическото му здраве, някои неща не се променят, като например начина, по който трябва да изпълнява дълга си, позицията, която трябва да заеме, и отношението, с което трябва да изпълнява дълга си. От друга страна, антихристите отказват да се примирят. Те казват: „Кой съм аз? Не мога да остарея. Винаги трябва да съм различен от обикновените хора. Стар ли ти изглеждам? Има някои неща, които вие не можете да правите на тази възраст, но аз мога. Краката ви може да отслабнат на петдесет години, но моите остават пъргави. Дори практикувам да скачам от покрив на покрив!“. Те винаги искат да оспорят тези нормални закони, които Бог е повелил, постоянно се опитват да ги нарушат и да покажат на другите, че са различни и изключителни и превъзхождат обикновените хора. Защо правят това? Те искат да оспорят Божиите слова и да отрекат, че Неговите слова са истината. Не е ли това проявление на същността на антихристите на изпитване на неприязън към истината? (Да.) Има и друг аспект, а именно, че антихристите почитат злите тенденции и тъмните влияния; това допълнително потвърждава, че са врагове на истината. Антихристите дълбоко се възхищават на режима на Сатана и различните способности, умения и дела на злите духове, за които се говори в легендите, както и злите тенденции и тъмните влияния, и ги почитат. Вярата им в тези неща е непоклатима и те никога не се съмняват в тях. Сърцата им не само са освободени от неприязън към тези неща, но и са изпълнени с уважение, почит и завист към тях. Дори дълбоко в сърцата си те следват отблизо тези неща. Антихристите имат такова отношение дълбоко в сърцата си към тези зли и тъмни неща — не означава ли това, че изпитват неприязън към истината? Категорично! Как би могъл някой, който обича тези нечестиви и тъмни неща, да обича истината? Това са хора, които принадлежат към злите сили и към шайката на Сатана. Разбира се, те непоколебимо вярват в нещата на Сатана, докато сърцата им са изпълнени с отвращение и презрение към истината и положителните неща.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Шести екскурс: обобщаване на характера на антихристите и на нрава им същност (трета част))

Защо ги наричат антихристи? Какво е значението на „анти“? Това означава противоположност и омраза. Означава враждебност към Христос, враждебност към истината и враждебност към Бог. Какво означава „враждебност“? Това означава, че стои на противоположната страна, че те третира като враг, сякаш човекът е изпълнен с голяма и дълбока омраза; означава, че е в диаметрална противоположност на теб. Такъв е манталитетът, с който антихристите подхождат към Бог. Как подобни хора, които мразят Бог, се отнасят към истината? Способни ли са те да обичат истината? Способни ли са да приемат истината? Със сигурност не. Следователно хората, които се противопоставят на Бог, са хора, които мразят истината. Първото нещо, което се проявява у тях, е неприязън към истината и омраза към истината. Щом чуят истината или Божиите слова, в сърцата им има омраза, и когато някой им чете Божиите слова, на лицата им се появява изражение на гняв и ярост, точно както когато Божиите слова се четат на демон, когато хората разпространяват евангелието. В сърцата си хората, които изпитват неприязън към истината и мразят истината, изпитват изключителна неприязън към Божиите слова и истината, имат отношение на съпротива и даже стигат дотам, че мразят всеки, който им чете Божиите слова или общува с тях за истината, дори третират този човек като враг. Те изпитват крайна неприязън към различните истини и към положителните неща. Всички истини, такива като да се покоряваш на Бог, да изпълняваш предано дълга си, да бъдеш честен човек, да търсиш истината във всичко и така нататък — имат ли те малко субективен копнеж или любов? Не, ни най-малко. Следователно, като се има предвид вида на природата същност, който имат, те вече стоят в пряка опозиция на Бог и истината. Несъмнено такива хора дълбоко в себе си не обичат истината или каквото и да е положително нещо; дълбоко в себе си те дори изпитват неприязън към истината и я ненавиждат. Например хората на ръководни позиции трябва да са в състояние да приемат различните мнения на своите братя и сестри, трябва да са в състояние да се разкриват и да се разголват пред братята и сестрите, да са в състояние да понасят упреците им и да не налагат статуса си. Какво би казал един антихрист за всички тези правилни начини на практикуване? Той би казал: „Ако се вслушвах в мненията на братята и сестрите, тогава щях ли все още да съм водач? Дали все още щях да имам статус и престиж? Ако нямам престиж, тогава каква работа мога да върша?“. Точно такъв вид нрав притежава един антихрист; той ни най-малко не приема истината и колкото по-правилен е един начин на практикуване, толкова повече му се противопоставя. Той не приема, че действането съгласно принципа е практикуване на истината. Какво според него е практикуването на истината? Той мисли, че трябва да използва заговори, хитрости и насилие срещу всеки, вместо да се позовава на Божиите слова, истината и любовта. Всяко негово средство и път са нечестиви. Всичко това е напълно представително за природата същност на антихристите. Мотивите, мненията, възгледите и намеренията, които те често разкриват, са все нрави на неприязън и омраза към истината — това е природата същност на антихристите. Какво тогава означава да се противопоставяш на истината и на Бог? Това означава да мразиш истината и положителните неща. Например когато някой каже: „Като сътворено същество, човек трябва да изпълнява дълга си на сътворено същество. Независимо от това какво може да каже Бог, хората трябва да се покоряват, защото сме сътворени същества“, как мисли антихристът? „Да се покоряваме? Не е невярно, че съм сътворено същество, но когато става дума за покоряване, това зависи от ситуацията. Преди всичко трябва да има някаква полза за мен, не трябва да бъда поставен в неизгодно положение и моите интереси трябва да са на първо място. Ако има награди или големи благословии за придобиване, тогава може да се покоря, но без награди и без крайна цел, защо трябва да се покорявам? Не мога да се покоря“. Това е отношение на неприемане на истината. Тяхното покорство на Бог е условно и ако условията им не са изпълнени, те не само не се покоряват, но и могат да се противопоставят и съпротивляват на Бог. Например Бог иска от хората да бъдат честни, но тези антихристи вярват, че само глупаците се опитват да бъдат честни, а умните хора не се опитват да бъдат честни. Каква е същността на подобно отношение? Това е омраза към истината. Такава е същността на антихристите и тяхната същност определя пътя, по който вървят, а пътят, по който вървят, определя всичко, което те правят.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Първа точка: опитват се да спечелят сърцата на хората)

От гледната точка на природата същност на антихристите те са враждебни към истината. Как се разкрива тази природа същност на враждебност към истината? Именно така: щом чуят Божиите слова, те се чувстват отвратени, доспива им се и разкриват различни изражения на презрение, нетърпение и нежелание да слушат. Така се разкрива демоничното им поведение. Външно изглежда, че изпълняват дълга си и се признават за последователи на Бог. Защо тогава стават непокорни, когато се разговаря за истината, когато се разговаря за Божиите слова? Защо тогава не могат да стоят мирно? Сякаш Божиите слова имат меч. Божиите слова прободоха ли ги? Божиите слова заклеймиха ли ги? Не. Повечето от тези слова са за подхранване на хората и щом ги чуят, те могат да се пробудят, да намерят начин да живеят и да бъдат съживени, за да живеят в човешко подобие. Защо тогава някои хора реагират ненормално, щом чуят тези слова? Това е дяволът, който показва истинското си поведение. Те не се чувстват отвратени, когато говориш за теология, ереси, заблуди или за книгата „Откровение“. Дори ако говориш за това да си простодушен, да си човекоугодник или да разказваш героични истории, те не се чувстват отвратени. Но в момента, в който чуят да се четат Божиите слова, те се чувстват отвратени, стават и искат да си тръгнат. Ако ги увещаваш да слушат внимателно, те стават конфликтни и те гледат гневно. Защо такива хора не могат да приемат Божиите слова? Те не могат да стоят мирно, когато чуят Божиите слова — какво се случва тук? Това доказва, че духът им вътре в тях е ненормален, че това е дух, който изпитва неприязън към истината и е враждебен на Бог. Щом чуят Божиите слова, те се разгневяват вътрешно и демонът в тях се раздвижва, което ги прави неспособни да стоят мирно. Това е същността на един антихрист. Така че външно антихристите презират Божиите слова, които не са в съгласие с техните представи. Но какво всъщност означава това „не са в съгласие с техните представи“? То ясно показва, че те заклеймяват тези слова, не ги признават за произхождащи от Бог и не ги признават за истината или за пътя на живота, който спасява хората. „Не са в съгласие с техните представи“ е просто извинение, повърхностно явление. Какво означава да не са в съгласие с представите им? Нима всеки един човек няма никакви представи за всички тези слова, изречени от Бог? Може ли всеки да ги приеме като Божии слова, като истината? Не — всеки човек, в по-голяма или по-малка степен, на някакво ниво, има някакви мисли, представи или гледни точки, които са в конфликт или в противоречие с Божиите слова. Повечето хора обаче имат нормална рационалност и тази рационалност може да им помогне да преодолеят отношението, което се появява, когато се сблъскат с Божии слова, които не са в съгласие с техните представи. Тяхната рационалност им казва: „Дори и да не са в съгласие с моите представи, това все пак са Божии слова. Дори и да не са в съгласие с моите представи, да не ми се слуша, да го смятам за неправилно и да усещам, че е в противоречие с моите мисли, тези слова все пак са истината. Постепенно ще ги приема и един ден, когато осъзная всичко това, ще се откажа от представите си“. Тяхната рационалност им казва първо да оставят настрана собствените си представи. Техните представи не са истината и не могат да заменят Божиите слова. Тяхната рационалност им казва да приемат Божиите слова с отношение на покорство и честност, вместо да им се съпротивляват със собствените си представи и гледни точки. Така, когато чуят Божиите слова, те могат да приемат онези, които са в съгласие с техните представи, и да седнат да слушат мълчаливо. За онези, които не са в съгласие с техните представи, те също търсят решения, като се стремят да оставят настрана собствените си представи и да станат съответстващи на Бог. Това е нормалното поведение на повечето здравомислещи хора. Обаче „не са в съгласие с техните представи“, споменато от антихристите, не е същото като при обикновените хора. В случая на антихристите то има сериозни проблеми. То е нещо напълно противоположно на Божиите действия, слова, същност и нрав, нещо, което е със сатанинска природа същност. В техния случай това е заклеймяване и хулене на Божиите слова и подигравка с тях. Те вярват, че този обикновен и лесноразбираем човешки език, говорен от Бог, не е истината и не може да постигне ефекта на спасяване на хората. Това е точното значение на това, което антихристите имат предвид под „не са в съгласие с техните представи“. И така, каква е неговата същност? В действителност това е заклеймяването, отричането и хуленето на Бог.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Десета точка: те презират истината, открито нарушават принципите и пренебрегват подредбите на Божия дом (пета част))

За антихристите е присъщо да изпитват неприязън към истината, а всички слова, изразени от Бог, са истината, която те намират за напълно отблъскваща в сърцата си и не желаят да я слушат или да я приемат. Божиите слова на разобличаване и на съд на човечеството са заклеймяване на тези антихристи и зли хора, като за тях тези слова са заклеймяване, съд и проклятия, които ги карат да се чувстват неудобно и неспокойно, когато ги чуят. Какво си мислят в сърцата си? „Всички тези слова, които бог изрича, ме съдят и заклеймяват. Изглежда, че човек като мен не може да бъде спасен. Аз съм от типа, който бива отстранен и отхвърлен. След като нямам надежда да бъде спасен, какъв е смисълът да вярвам в бог? Но факт е, че той все още е бог, той е плътта, в която е въплътен бог, който е изрекъл толкова много слова и има толкова много последователи. Какво да направя по този въпрос?“. Този въпрос ги тревожи. Ако не могат да придобият нещо, не искат и другите да го имат. Ако другите могат да го придобият, а те не могат, те се изпълват с горчива омраза и стават нещастни. Надяват се, че въплътеният Бог не е Бог и че делото, което Той върши, е лъжливо и не е извършено от Бог. Ако беше така, те биха се почувствали вътрешно уравновесени и проблемът би бил разрешен из основи. Те си мислят: „Ако този човек не е въплътеният бог, тогава това не означава ли, че онези, които го следват, са били заблудени? Ако беше така, тогава рано или късно тези хора щяха да се разпръснат. Ако се разпръснат и никой от тях не придобие нищо, тогава аз бих могъл да бъда спокоен и да се чувствам уравновесен, като знам, че не съм придобил нищо, нали?“. Това е тяхната нагласа. Те не могат да придобият нищо, затова не искат и другите да придобият нищо. Най-добрият начин да попречат на другите да придобият нещо е да отрекат Христос, да отрекат същността на Христос, да отрекат делото, което Христос е извършил, и да отрекат всички слова, изречени от Христос. По този начин те няма да бъдат заклеймени, ще се примирят и ще бъдат спокойни, че не са придобили нищо, и вече няма да е необходимо да се тревожат за този въпрос. Това е природата същност на хора като антихристите. И така, имат ли те представи за Христос? И когато имат представи, разрешават ли ги? Могат ли да се откажат от тях? Не могат. Как се пораждат техните представи? За тях е лесно да си създават представи: „Когато говориш, аз те проучвам внимателно, опитвам се да разбера мотива зад думите ти и откъде идват те. Дали са нещо, което си чул или научил, или някой те е инструктирал да ги кажеш? Дали някой ти е докладвал, или е подал жалба до теб? Кого разобличаваш?“. Те проучват внимателно по този начин. Могат ли да разберат истината? Те никога не могат да разберат истината. Те ѝ се съпротивляват в сърцата си. Изпитват неприязън към истината, съпротивляват ѝ се и я мразят, и слушат проповеди с този вид природа същност. Освен теории и доктрини всичко, което трупат, са представи. Какви представи? „Христос говори по този начин, понякога дори разказва шеги. Това не е почтително! Понякога използва алегорични поговорки. Това не е сериозно! Речта му не е никак красноречива, той не е високообразован! Понякога трябва да разсъждава и да мисли върху избора си на думи. Не учил в университет, нали? Понякога речта му е насочена към конкретен човек — към кого? Някой подал ли е жалба? Кой е бил? Защо христос винаги ме критикува, когато говори? Дали ме наблюдава и следи по цял ден? Дали прекарва целия ден в разсъждения за хората? Какво си мисли христос в сърцето си? Речта на въплътения бог не звучи като гръмовния глас на бог на небето с неговата неоспорима власт — защо това, което той проявява, изглежда толкова човешко? Той е просто човек, откъдето и да го погледна. Има ли въплътеният бог някакви слабости? Мрази ли хората в сърцето си? Има ли някаква философия за светските отношения в общуването си с хората?“. Не са ли многобройни тези представи? (Да.) Мислите на антихристите са изпълнени с несвързани с истината неща и всички те произтичат от мисленето и логиката на Сатана, от философията на Сатана за светските отношения. Дълбоко в себе си те са изпълнени с нечестивост, със състояние и нрав, в които има неприязън към истината. Те идват не за да търсят или да придобият истината, а за да проучват внимателно Бог. Техните представи могат да възникнат по всяко време и на всяко място, и те си създават представи, докато наблюдават, докато проучват внимателно. Техните представи се оформят по време на тяхното осъждане и заклеймяване и те се придържат твърдо към тези представи в сърцата си. Когато наблюдават човешката страна на въплътения Бог, те си създават представи. Когато видят божествената страна, те стават любопитни и изумени, което също води до създаването на представи. Тяхното отношение към Христос и към плътта, в която е въплътен Бог, не е на покорство или на истинско приемане от дълбините на сърцата им. Вместо това те застават срещу Христос, наблюдават и проучват внимателно Неговия поглед, Неговите мисли и поведение, и дори наблюдават и проучват внимателно всеки Негов израз, вслушват се във всеки тон, интонация и избор на думи, както и в това, за което се говори в речта на Христос, и така нататък. Когато антихристите наблюдават и проучват внимателно Христос по този начин, тяхното отношение не е с намерение да търсят истината и да я разберат, така че да могат да приемат Христос като свой Бог и да приемат Христос да бъде тяхната истина и да стане техен живот. Напротив, те искат да проучат внимателно този човек, да го проучат задълбочено и внимателно и да го разберат напълно. Какво се опитват да проумеят? Те проучват внимателно по какво този човек прилича на Бог и ако Той наистина прилича на Бог, те Го приемат. Ако, независимо от начина, по който Го проучват внимателно, Той не изглежда като Бог, тогава напълно се отказват от идеята и продължават да се придържат към представите за въплътения Бог, или, понеже вярват, че няма надежда да получат благословии, търсят възможност бързо да си тръгнат.

Съвсем нормално е за антихристите да си създават представи за плътта, в която е въплътен Бог. Поради същността им на антихристи, поради същността им, която изпитва неприязън към истината, за тях е невъзможно да се откажат от представите си. Когато нищо не се случва, те четат от книгата с Божиите слова и считат тези слова за Бог, но щом влязат в контакт с въплътения Бог и установят, че Той не прилича на Бог, те веднага си създават представи и отношението им се променя. Когато не са в контакт с въплътения Бог, те просто държат книгата с Божиите слова и считат Неговите слова за Бог и все още може да таят нереалистична фантазия и намерение да получат благословии, да положат неохотно известни усилия, да изпълнят неохотно някой дълг и да играят роля в Божия дом. Но щом влязат в контакт с плътта, в която е въплътен Бог, умовете им се изпълват с представи. Дори да не бъдат кастрени, ентусиазмът им за изпълнение на дълга може значително да намалее. Ето как антихристите се отнасят към Божиите слова и към плътта, в която е въплътен Бог. Те често отделят Божиите слова от плътта, в която е въплътен Бог, като се отнасят към Божиите слова като към Бог, а към плътта, в която е въплътен Бог, като към човек. Когато плътта, в която е въплътен Бог, не е съобразена с техните представи или ги нарушава, те бързо се обръщат към Божиите слова и ги четат в молитва, като се опитват насила да потиснат представите си и да ги заключат. След това се прекланят пред Божиите слова, сякаш се прекланят пред Самия Бог, и изглежда така, сякаш представите им са били разрешени. В действителност обаче тяхното вътрешно несъгласие с Христос, възмущението и презрението им към Христос изобщо не са разрешени. В отношението си към Христос антихристите непрекъснато си създават представи и упорито се придържат към тях до смърт. Когато нямат представи, те проучват внимателно и анализират. Когато имат представи, те не само проучват внимателно и анализират, но и упорито се придържат към тях. Те нито разрешават представите си, нито търсят истината, и са убедени, че са прави. Не са ли те от Сатана? (Да.) Това са проявленията на антихристите, когато имат представи за въплътения Бог.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Десета точка: те презират истината, открито нарушават принципите и пренебрегват подредбите на Божия дом (трета част))

Бог е изрекъл много слова и е извършил много дела, но колкото и практични да са Неговите слова, колкото и поучителни за хората да са истините, които Той говори, колкото и спешно да се нуждаят те да ги разберат, антихристите не се интересуват и не ги приемат присърце. В действителност колкото повече говори Бог, колкото по-конкретни дела върши Той, толкова по-отвратени, по-раздразнителни и по-изпълнени със съпротиви се чувстват те. Нещо повече — в тях дори ще възникне заклеймяване на Бог и богохулство срещу Него. Те ще протестират шумно срещу Него: „В тези слова ли е твоето всемогъщество? Това ли е всичко, което правиш — да говориш слова? Ако не говореше, нямаше ли да си всемогъщ? Ако си всемогъщ, тогава не говори. Не използвай реч или общение за истината и не предоставяй истината на човека, за да ни дадеш възможност да придобием живот и да постигнем промяна в нрава. Ако беше направил всички ни ангели за една нощ, твои пратеници — това вече би било всемогъщество!“. Докато Бог изрича Своите слова и върши Своето дело, природата на антихристите се разкрива и разобличава малко по малко, без никакво прикриване, а същността им на неприязън към истината и съпротива срещу нея също излиза изцяло наяве. Нравът и същността на антихристите, които презират Божията идентичност и Неговата същност, също биват разобличени и се разкриват малко по малко, с течение на времето и с непрестанния напредък, който Бог постига в Своето дело. Антихристите преследват нереалистични неща. Те се стремят да зърнат знамения и чудеса — и водена от тази амбиция и от това желание, които не отговарят на реалността, тяхната природа на неприязън към истината и на омраза към нея излиза наяве. За разлика от тях, онези, които наистина се стремят към реалността и към истината, които вярват в положителните неща и ги обичат, виждат Божието всемогъщество в процеса на Неговото дело и слова — и това, което тези хора могат да видят, това, което могат да придобият, и това, което могат да познаят, е точно това, което антихристите никога не са способни да познаят и да придобият. Антихристите вярват, че ако хората придобият живот от Бог, трябва да има знамения и чудеса. Те вярват, че без знамения и чудеса придобиването на живота и истината само от Божиите слова и постигането по този начин на промяна в нрава и на спасение е невъзможно. За един антихрист това е абсолютно невъзможно — то е несъстоятелно. Ето защо те неуморно чакат и се молят, като се надяват Бог да им разкрие знамения и чудеса и да извърши чудеса за тях — а ако Той не го направи, тогава Неговото всемогъщество не съществува. Подтекстът на това е, че ако Божието всемогъщество не съществува, тогава Бог със сигурност не съществува. Това е логиката на антихристите. Те заклеймяват Божията праведност и заклеймяват Неговото всемогъщество.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Десета точка: те презират истината, открито нарушават принципите и пренебрегват подредбите на Божия дом (първа част))

Антихристите ни най-малко не признават или вярват в праведността и всемогъществото в Божия нрав същност, а още по-малко имат някакво познание за тях. Разбира се, още по-трудно им е да вярват в Божията святост и уникалност, да ги признаят и да ги познаят. И така, когато Бог споменава, че иска хората да бъдат честни, да бъдат практични сътворени същества, които си знаят мястото, у антихристите възникват идеи и им идва определено отношение и чувство. Те казват: „Не е ли бог възвишен? Не е ли той върховен? Ако е така, изискванията, които той предявява към човека, трябва да са грандиозни и възвишени. Мислех, че бог е толкова тайнствен. Не бих си помислил, че той ще поставя такива незначителни изисквания към човека. Могат ли те да се считат за истината? Те са твърде прости! Би било правилно божиите изисквания да бъдат високи: човекът трябва да бъде свръхчовек, велик човек, способен човек — това е, което бог трябва да изисква от човека. Той иска от човека да бъде честен — това наистина ли е божие дело? Не е ли подправено?“. В дълбините на сърцата си антихристите не само се съпротивляват на истината, но докато го правят, в тях се появява и богохулство. Не е ли това презиране на истината? Те са изпълнени с презрение и пренебрежение към Божиите изисквания. Определят ги и се отнасят към тях с подигравка, пренебрежение, сарказъм и присмех. Очевидно антихристите са отвратителни в своя нрав същност. Те не са способни да приемат неща или думи, които са истински, красиви и практически. Божията същност е истинска и практическа, а Божиите изисквания към хората са съгласно това, от което те се нуждаят. „Грандиозно и възвишено“, както поставят въпроса антихристите — какво е това? То е фалшиво, празно и кухо. То покварява хората и ги подвежда, кара ги да падат и ги отдалечава от Бог. Истините, които Бог изразява, и Неговият живот, от друга страна, са достоверни, обичливи и практически. След като човек преживява известно време Божиите слова, той ще открие, че само Божият живот е най-обичлив, че само Неговите слова могат да променят хората и да бъдат техен живот, и че именно те са това, от което хората се нуждаят — докато онези грандиозни, възвишени мнения и поговорки, изтъквани от Сатана и антихристите, са коренно противоположни на истинността и практичността на Божиите изисквания към човека. Следователно, с оглед на този вид същност на антихристите, те са напълно неспособни да приемат Божията святост и уникалност. Изобщо няма как да признаят тези неща. А що се отнася до различните аспекти на покварения нрав и покварената същност на хората, които са разобличени от Бог — тяхната непримиримост и надменност, техния нрав на измамност, нечестивост, на неприязън към истината и на жестокост — антихристите изобщо не ги приемат. А що се отнася до Божия съд над хората и Неговото строго порицание към тях, антихристите не само че не са способни да познаят Божията святост и обичливост в тези неща — напротив, в сърцето си те изпитват неприязън към тези слова, които Бог говори, и им се съпротивляват. Всеки път, когато четат Божиите слова, които наказват, съдят и разобличават покварения нрав на човека, те ги мразят и искат да ругаят. Ако някой каже, че са надменни, непримирими, нечестиви хора, които изпитват неприязън към истината, те ще спорят с този човек и ще ругаят предците му. А ако някой разобличи покварената им същност и ги заклейми, това е като да иска да ги убие — в никакъв случай няма да го приемат. Именно защото антихристите имат такава същност и разкриват такива неща, те биват разпознавани, без да знаят за това, и несъзнателно биват изолирани и разкривани в Божия дом и в църквата. Тяхната амбиция и тяхното желание често остават неизпълнени и затова омразата им към словата, които Бог изрича, към Неговото съществуване и към фразата „истината царува в Божия дом“ нараства. Ако им кажеш тази фраза, те ще искат да се бият с теб до смърт, да те измъчват до смърт. Само по себе си това не показва ли, че антихристите са враждебни към Бог? Да, така е наистина!

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Десета точка: те презират истината, открито нарушават принципите и пренебрегват подредбите на Божия дом (първа част))

Характерното отношение на антихристите към кастренето е категоричният им отказ да го приемат или признаят. Не изпитват ни най-малко разкаяние и не смятат, че дължат каквото и да е, колкото и зло да вършат и колкото и вреди да нанасят на делото на Божия дом и на навлизането в живота на Божиите избраници. Като го погледнем така, антихристите притежават ли човешка природа? Категорично не. Те нанасят всевъзможни щети на Божиите избраници и вредят на делото на църквата. Божиите избраници могат да го видят ясно като бял ден. Те могат да видят и поредицата от злодеяния на антихристите. Антихристите обаче не приемат този факт и не го признават. Упорито отказват да признаят, че са сгрешили или че носят отговорност. Това не е ли признак, че изпитват неприязън към истината? Ето до такава степен антихристите изпитват неприязън към истината — колкото и лоши неща да вършат, те упорито отказват да го признаят и настояват на своето докрай. Това достатъчно доказва, че антихристите никога не се отнасят сериозно към делото на Божия дом и не приемат истината. Те не са дошли, за да вярват в Бог. Те са слуги на Сатана и са дошли да смущават и прекъсват делото на Божия дом. Само за репутация и статус мислят. Смятат, че ако признаят грешката си, ще трябва да поемат отговорност, а това ще компрометира сериозно статуса и репутацията им. Затова се съпротивляват и приемат нагласата „отричай докрай“. Както и да ги разобличават и разнищват хората, антихристите дават всичко от себе си да го отрекат. Накратко, независимо дали отричат умишлено, или неволно, от една страна, това поведение разкрива природата същност на антихристите да изпитват неприязън към истината и да ненавиждат истината. От друга страна, то показва колко високо ценят статуса, репутацията и интересите си. В същото време какво е отношението им към делото и интересите на църквата? То е презрително и безотговорно. Антихристите изобщо нямат съвест и разум. Бягството им от отговорност не доказва ли тези проблеми? От една страна, избягването на отговорността доказва тяхната природа същност да изпитват неприязън към истината и да я ненавиждат, а от друга — показва липсата им на съвест, разум и човешка природа. Колкото и да е навредил на навлизането в живота на братята и сестрите със смущенията и злодеянията си, антихристът изобщо не се упреква и никога не би могъл да съжалява за това. Що за създание е това? Само частица от грешката си да би признал, ще се счита, че има поне малко съвест и разум, но антихристът не притежава дори и тази дребна частица човешка природа. И така, какви са антихристите според вас? В същността си антихристите са дяволи. Колкото и вреда да нанасят на интересите на Божия дом, те не го забелязват. В сърцата си изобщо не са натъжени от това, нито се укоряват, камо ли да се чувстват длъжни. Със сигурност не това трябва да виждаме у нормалните хора. Те са дяволи, а дяволите нямат нито съвест, нито разум. Независимо колко лоши неща вършат и независимо колко големи загуби носят на делото на църквата, те ожесточено отказват да признаят това. Те вярват, че признаването му би означавало, че са направили нещо нередно. Те си мислят: „Нима мога да сгреша? Аз никога не бих сгрешил! Ако ме накарат да призная грешката си, това не би ли било оскърбление за характера ми? Макар че бях замесен в този инцидент, не съм го причинил аз и не бях основният отговорник. Търси когото си искаш, но не бива да идваш при мен. Във всеки случай не мога да призная тази грешка. Не мога да поема тази отговорност!“. Те мислят, че ако признаят грешката си, ще бъдат заклеймени, осъдени на смърт и изпратени в ада и в езерото от огън и жупел. Кажете Ми, могат ли такива хора да приемат истината? Може ли да се очаква тяхното истинско покаяние? Независимо как другите разговарят за истината, антихристите все така ѝ се съпротивляват, противопоставят ѝ се и я пренебрегват в дълбините на сърцата си. Дори след като са освободени от длъжност, те пак не признават грешките си и изобщо не показват никакви проявления на покаяние. Когато въпросът се спомене 10 години по-късно, те все още не познават себе си и не признават, че са сгрешили. Когато въпросът се повдигне 20 години по-късно, те все така не познават себе си и все така се опитват да се оправдават и защитават. И още по-противното е, че когато въпросът се спомене 30 години по-късно, те все така не познават себе си и все така се опитват да спорят и да се оправдават, като казват: „Не съм сгрешил, така че не мога да призная. Това не беше моя отговорност; не трябва да я поемам“. И за изненада на всички, 30 години след като са били освободени от длъжност, тези антихристи все още таят отношение на съпротива към начина, по който църквата се е отнесла с тях. Дори след 30 години те изобщо не са се променили. И така, как са прекарали тези 30 години? Нима не са чели Божието слово или не са се самоанализирали? Нима не са се молили или доверявали на Бог? Нима не са слушали проповеди и общения? Нима са безмозъчни и не притежават мисленето на нормалната човешка природа? Как са прекарали тези 30 години наистина е загадка. Тридесет години след като инцидентът се е случил, те все още са пълни с негодувание, като си мислят, че братята и сестрите са ги онеправдали, че Бог не ги разбира, че Божият дом се е отнесъл зле с тях, създал им е проблеми, затруднил ги е и несправедливо ги е обвинил. Кажете Ми, могат ли такива хора да се променят? Те категорично не могат да се променят. Сърцата им са изпълнени с враждебност към положителните неща, със съпротива и противопоставяне. Те вярват, че като са разобличили злодеянията им и са ги кастрили, другите хора са накърнили характерите им, опетнили са репутацията им и са причинили огромна вреда на репутацията и статуса им. Те никога няма да дойдат пред Бог, за да се молят, да търсят и да признаят собствените си грешки по този въпрос, и никога няма да имат отношение на покаяние или признаване на грешките си. Още по-малко ще приемат правосъдието и наказанието на Божиите слова. Днес те все така таят непокорство, недоволство и огорчение, докато се оправдават пред Бог, и искат от Бог да поправи тези неправди, да разкрие този въпрос и да отсъди точно кой е бил прав и кой е сгрешил, до такава степен, че дори се съмняват и отричат Божията праведност заради този въпрос, и се съмняват и отричат факта, че Божият дом се управлява от истината и от Бог. Това е крайният резултат от кастренето на антихристите — приемат ли те истината? Те изобщо не приемат истината; категорично отказват да я приемат. От това можем да видим, че природата същност на антихриста изпитва неприязън към истината и я ненавижда.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (трета част))

Антихристите изпитват неприязън към истината и я мразят. Възможно ли е да накараш някого, който изпитва неприязън към истината, да я приеме и да я практикува? (Не.) Да направиш такова нещо е все едно да караш прасе да полети или вълк да яде сено — не е ли това да искаш невъзможното от тях? Понякога ще видиш вълк да се промъква в стадо, за да бъде там с овцете. Той се преструва и чака своя шанс да изяде овцете. Неговата природа никога няма да се промени. По същия начин да накараш антихрист да практикува истината е равносилно на това да караш вълк да яде сено и да се откаже от инстинкта си да яде овце: това е невъзможно. Вълците са месоядни. Те ядат овце — ядат всякакви животни. Това е тяхната природа и тя не може да се промени. Ако някой каже: „Не знам дали съм антихрист, но винаги, когато чуя да се разговаря за истината, в сърцето ми пламва ярост и я мразя — а който ме кастри, него мразя още повече“, този човек антихрист ли е? (Да.) Някой казва: „Когато те сполетят неща, трябва да се покориш и да търсиш истината“, а онзи първият отвръща: „Да се покорявам, друг път! Затваряй си устата!“. Що за нещо е това? Лошо настроение ли е? (Не.) Какъв нрав е това? (Омраза към истината.) Те дори не понасят да се говори за нея и веднага щом започнеш да разговаряш за истината, природата им избухва и те показват истинския си образ. Не обичат да чуват каквото и да било споменаване на търсене на истината или покоряване на Бог. Колко голяма е тяхната антипатия? Когато чуят такива думи, те избухват. Тяхната учтивост изчезва. Не се страхуват да си покажат рогата. Ето докъде стига омразата им. Могат ли тогава да практикуват истината? (Не.) Истината не е предназначена за злите. Тя е предназначена за онези хора, които притежават съвест и разум, които обичат истината и положителните неща. Тя изисква от тези хора да я приемат и да я практикуват. А що се отнася до онези нечестиви хора със същност на антихрист, които са изключително враждебни към истината и положителните неща, те никога няма да приемат истината. Колкото и години да вярват в Бог, колкото и проповеди да чуят, те няма да приемат или да практикуват истината. Не предполагайте, че не практикуват истината, защото не я разбират, и че ще я разберат, когато чуят повече за нея. Това е невъзможно, защото всички, които изпитват неприязън към истината и я мразят, са от рода на Сатана. Те никога няма да се променят и никой друг не може да ги промени. Точно както архангелът, след като предаде Бог: чували ли сте някога Бог да казва, че ще спаси архангела? Бог никога не е казвал това. И така, какво направи Бог на Сатана? Той го хвърли във въздуха и го накара да Му служи на земята, като върши това, което трябва. И когато приключи със служенето и Божият план за управление бъде завършен, Той ще го унищожи и с това ще се приключи. Казва ли му Бог и една допълнителна дума? (Не.) Защо не? Защото, с една дума, би било безполезно. Да му се каже и една дума би било излишно. Бог го е прозрял: природата същност на антихриста никога не може да се промени. Така стоят нещата.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Осма точка: искат да накарат другите да се покоряват само на тях, а не на истината или на Бог (втора част))