Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

Какво представляват чувствата по същество? Те са вид покварен нрав. Проявленията на чувствата могат да се опишат с няколко думи: фаворизиране, безпринципна защита на други хора, поддържане на плътски отношения и пристрастност. Ето какво са чувствата. Какви са вероятните последици от това, че хората имат чувства и живеят според тях? Защо Бог най-много мрази чувствата на хората? Някои хора винаги са възпирани от чувствата си, не могат да практикуват истината и въпреки че искат да се покорят на Бог, не могат, затова се чувстват измъчвани от чувствата си. Има много хора, които разбират истината, но не могат да я практикуват. Това също се дължи на факта, че са възпирани от чувствата си. Например някои хора излизат от домовете си, за да изпълняват дълга си, но винаги мислят за семейството си, денем и нощем, и не могат да изпълнят добре дълга си. Не е ли това проблем? Някои хора са тайно влюбени и в сърцата им има място само за този човек, което се отразява на изпълнението на дълга им. Това не е ли проблем? Някои хора се възхищават и боготворят друг човек, до такава степен не искат да слушат никого, освен този човек, че дори не слушат какво казва Бог. Дори ако някой друг общува с тях за истината, те няма да я приемат. Слушат само думите на този човек, на своя идол. Някои хора имат идол в сърцата си и не позволяват на други хора да говорят за техния идол или да го докосват. Ако някой заговори за проблемите на техния идол, те се ядосват и се впускат да защитят своя идол и да извъртят думите на този човек. Не допускат техният идол да понесе несправедливост, без да бъде защитен, и правят всичко по силите си, за да защитят репутацията му. Чрез техните думи грешките на идола им стават правилни и те не позволяват на хората да изричат верни думи или да ги разобличават. Това е пристрастност. Това се наричат чувства. Дали чувствата са насочени само към семейството? (Не.) Чувствата са доста широкообхватни. Те са вид покварен нрав, те не се отнасят само до плътските отношения между членовете на семейството, не са ограничени до този обхват. Те може да включват и твоя началник или някой, който е проявил благосклонност към теб, или ти е помогнал, или някой, който е в най-близки отношения с теб, или който се разбира с теб, или твой съгражданин, или приятел, или дори някой, на когото се възхищаваш — това не е строго определено. Тогава дали отърваването от чувствата е наистина толкова просто, колкото да не мислиш за родителите или семейството си? (Не.) Толкова ли е лесно да се отървеш от чувствата? Когато повечето хора достигнат 30-те си години и могат да живеят самостоятелно, домът не им липсва толкова много, а когато станат на 40 години, това става напълно нормално. Когато хората все още не са достигнали зряла възраст, те изпитват силен копнеж по дома и не могат да напуснат родителите си, защото все още не притежават способността да оцеляват самостоятелно. Нормално е да ти липсва семейството ти и да ти липсват родителите ти. Това не е въпрос на чувства. Става въпрос за това, че когато отношението ти към нещата и гледната ти точка за тях се примесят с чувства, това се превръща във въпрос на чувства.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Какво е истината реалност?)

Какви проблеми са свързани с чувствата? Първият е как оценявате членовете на собственото си семейство и как подхождате към нещата, които правят. Тук „нещата, които правят“ естествено включват случаите, когато те прекъсват и смущават църковното дело, когато осъждат хората зад гърба им, когато изпълняват някои от практиките на неверниците и т.н. Можеш ли да подходиш към тези неща безпристрастно? Когато е необходимо да напишеш оценка на членовете на семейството си, можеш ли да го направиш обективно и безпристрастно, като оставиш чувствата си настрана? Това е свързано с подхода ти към членовете на твоето семейство. Освен това, таиш ли чувства към онези, с които се разбираш или които са ти помагали преди? Способен ли си да разглеждаш действията и поведението им обективно, безпристрастно и точно? Ако те прекъсват и смущават църковното дело, ще можеш ли своевременно да ги докладваш или да ги разобличиш, след като откриеш това? Таиш ли също така чувства към онези, които са ти относително близки или които споделят сходни интереси с твоите? Притежаваш ли безпристрастна и обективна оценка, определение и начин да се справяш с действията и поведението им? Да предположим, че църквата се справя с хората, с които имаш сантиментална връзка, в съответствие с принципите, а изходът от това не е съгласно твоите собствени представи — как ще подходиш? Ще бъдеш ли способен да се подчиниш? Ще продължаваш ли тайно да си обвързан с тях и ще бъдеш ли подвеждан и дори подстрекаван от тях да ги извиняваш, оправдаваш и защитаваш? Ще се притечеш ли на помощ и ще поемеш ли и куршум за онези, които са ти помогнали, като не зачиташ истините принципи и пренебрегваш интересите на Божия дом? Нима тези разнородни проблеми нямат общо с чувствата? Някои хора казват: „Не се ли отнасят чувствата само до роднините и членовете на семейството? Чувствата не обхващат ли само родителите, братята и сестрите ти, и други членове на семейството ти?“. Не, чувствата включват широк кръг от хора. Забравете за безпристрастно оценяване на членовете на собственото семейство — някои хора не са способни да оценяват безпристрастно дори свои близки приятели и другари, а изкривяват фактите, когато говорят за тях. Например, ако приятелят им не върши работата си правилно и винаги се занимава с криви и нечестиви практики при изпълнението на дълга си, те ще го опишат като доста игрив и ще кажат, че неговата човешка природа е незряла и още не е устойчива. Няма ли в тези думи чувства? Това е да изговаряш думи, пропити с чувства. Ако човек, който няма връзка с тях, не върши работата си правилно и се занимава с криви и нечестиви практики, те ще кажат по-сурови неща за него и дори може да го заклеймят. Не е ли това проявление на думи и действия, основани на чувствата? Безпристрастни ли са хората, които живеят според чувствата си? Порядъчни ли са? (Не.) Какво не е наред с хората, които говорят в съответствие със своите чувства? Защо не могат да се отнасят справедливо с другите? Защо не могат да говорят въз основа на истините принципи? Хората, които са двулични и никога не основават думите си на факти, са нечестиви. Да не си безпристрастен, когато говориш, в думите си винаги да се водиш от чувствата си и от собствените си интереси, а не от истините принципи, да не мислиш за делото на Божия дом, а само да защитаваш своите лични чувства, слава, придобивки и статус — това е характерът на антихристите. Така говорят антихристите. Всичко, което казват, е нечестиво, думите им смущават и прекъсват. Хората, които живеят с предпочитанията и интересите на плътта, живеят с чувствата си. Хората, които живеят според чувствата си, са онези, които изобщо не приемат или практикуват истината. Онези, които говорят и действат въз основа на своите чувства, изобщо не притежават истината реалност. Ако такива хора станат водачи, те несъмнено ще са лъжеводачи или антихристи. Те не само са неспособни да вършат истинска работа, но може да се занимават и с различни злодеяния. Те определено ще бъдат отстранени и наказани.

(Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (2))

Как се проявява действие, породено от чувства? Най-често срещаното проявление е, когато хората винаги защитават и се застъпват за всеки, който е бил мил с тях или с когото са близки. Да кажем например, че твой приятел е разобличен, че е направил нещо лошо, а ти го защитаваш, като казваш: „Той не би направил такова нещо, той е добър човек! Сигурно са го натопили“. Справедливо ли е това твърдение? (Не.) Това е действие и говорене въз основа на чувствата. Да вземем друг пример: да предположим, че влезеш в дребен конфликт с някого и започнеш да изпитваш неприязън към него, а когато той каже нещо, което е правилно и съгласно принципите, не искаш да го слушаш. Проявление на какво е това? (На неприемане на истината.) Защо не можеш да приемеш истината? В сърцето си знаеш, че това, което е казал, е правилно, но тъй като имаш предубеждение към него, не искаш да го слушаш, въпреки че знаеш, че е прав. Какъв е този проблем? (Да си управляван от чувствата си.) Това означава да си обременен от чувствата. Някои хора лесно се влияят от личните си предпочитания и емоции. Ако не се разбират с някого, независимо колко добре или правилно говори този човек, те няма да го слушат. А ако се разбират добре с някого, те са готови да го слушат, каквото и да каже, независимо дали е правилно, или погрешно, или дали е в съгласие с истината. Това не означава ли, че лесно се влияеш от личните си предпочитания и емоции? Може ли човек да говори и действа рационално с такъв нрав? Може ли да приеме истината и да ѝ се покори? (Не.) Тъй като е възпиран от чувствата си и лесно се влияе от емоциите си, това се отразява на способността му да се придържа към истините принципи, когато действа. То влияе също така на това дали приема истината и ѝ се покорява. И така, какво влияе на способността му да практикува истината и да ѝ се покорява? От какво е възпиран той? От своите чувства и емоции. Именно тези неща го възпират и обвързват. Ако вместо истината поставяш на първо място личните си отношения и личния си интерес, тогава чувствата ти пречат да приемеш истината. Затова не бива да действаш или да говориш въз основа на чувствата си. Независимо дали отношенията ти с някого са добри или лоши, или дали думите му са мили или строги, щом това, което той казва, е съобразено с истината, трябва да слушаш и да го приемеш. Това е отношението на приемане на истината. Ако кажеш: „Неговото общение е в съгласие с истината и той има и преживяване, но е твърде нагъл и надменен, а това е неприятно и неудобно за гледане. Затова дори да е прав, няма да го приема“, що за нрав е това? Това, конкретно, е чувство. Когато подхождаш към хората и нещата въз основа на собствените си предпочитания и емоции, това е чувство и всичко това попада в категорията на чувствата. Нещата, свързани с чувствата, спадат към покварения нрав. Всички покварени човешки същества имат чувства и всички те са възпирани от чувствата си в различна степен. Ако човек не може да приеме истината, ще му бъде трудно да разреши проблема с чувствата. Някои хора закрилят лъжеводачите, защитават антихристите, застъпват се за злите хора и ги защитават. Във всички тези случаи са замесени чувства. Разбира се, в някои случаи тези хора просто действат по такъв начин поради злата си природа. За тези проблеми трябва да се разговаря често в общение, за да придобиете яснота по тях. Някои хора може да кажат: „Аз изпитвам някакви чувства само към семейството и приятелите си, но не и към други хора“. Това твърдение не е точно. Ако другите проявяват към теб дори малка благосклонност, в теб ще се породят чувства към тях. Ще има различни степени на близост и дълбочина, но все пак това са чувства. Ако хората не се справят с чувствата си, ще им бъде трудно да практикуват истината и да постигнат покорство пред Бог.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Пътят за преодоляване на покварения нрав)

Някои хора са изключително сантиментални. Всеки ден, във всичко, което казват, и в начина, по който постъпват и се справят с въпросите, те живеят според чувствата си. Изпитват нещо към този и онзи човек и прекарват дните си в това да обръщат внимание на въпроси, свързани с взаимоотношенията и чувствата. За всичко, с което се сблъскват, те живеят в света на чувствата. Когато невярващ роднина на такъв човек умре, той ще плаче три дни и няма да позволи да погребат тялото. Все още изпитва чувства към починалия и чувствата му са твърде съкрушителни. Може да се каже, че чувствата са пагубният недостатък на този човек. По всички въпроси той е възпиран от чувствата си, не е способен да практикува истината или да постъпва принципно и често е склонен да се бунтува срещу Бог. Чувствата са най-голямата му слабост и пагубният му недостатък, и те са напълно способни да го доведат до падение и да го унищожат. Прекалено сантименталните хора са неспособни да практикуват истината или да се покорят пред Бог. Вниманието им е погълнато от плътта и те са глупави и объркани. Природата на този тип хора е много сантиментална и те живеят според чувствата си.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да опознаем човешката природа)

Нормални междуличностни отношения се установяват въз основата на обръщането на сърцето към Бог, а не чрез човешки усилия. Ако Бог отсъства от сърцето на човек, тогава отношенията му с другите хора си остават плътски взаимоотношения. Те не са нормални, а са похотливи угаждания и са мразени и ненавиждани от Бог. Ако твърдиш, че твоят дух е бил раздвижен, но предпочиташ да общуваш само с хора, които харесваш и уважаваш, и си предубеден към тези, които не харесваш, и отказваш да говориш с тях, когато идват да искат нещо от теб, това е още по-убедително доказателство, че си управляван от чувства и че изобщо ти липсва нормална връзка с Бог. Това показва, че се опитваш да заблудиш Бог и да прикриеш собствената си грозота. Може и да успееш да споделиш част от знанията си, но ако намеренията ти са погрешни, тогава всичко, което правиш, е добро само по човешките стандарти и Бог няма да те похвали. Действията ти ще бъдат водени от плътта, а не от Божието бреме. Ти си годен да бъдеш от полза на Бог само ако си в състояние да смириш сърцето си пред Него и имаш нормални взаимодействия с всички онези, които Го обичат. Ако успееш да постигнеш това, то тогава без значение какви са взаимоотношенията ти с другите, ти няма да изпълняваш някаква философия за светските отношения, а ще си загрижен за Божието бреме и живота си с Него.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Много е важно да се установи нормална връзка с Бог)

Във всичко, което правиш, трябва да изследваш дали намеренията ти са правилни. Ако можеш да действаш според Божиите изисквания, тогава връзката ти с Бог е нормална. Това е минималният стандарт. Вгледай се в намеренията си и ако откриеш, че са се появили неправилни намерения, и можеш да им се опълчиш и да действаш според Божиите думи; така ще станеш човек, който е правилен пред Бог, което от своя страна показва, че връзката ти с Бог е нормална и че всичко, което правиш, е заради Бог, а не заради теб самия. Във всичко, което правиш и казваш, трябва да можеш да настроиш сърцето си правилно и да бъдеш справедлив в действията си, и не се ръководи от чувствата си, и не действай според собствената си воля. Това са принципи, според които вярващите в Бог трябва да се държат.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Каква е връзката ти с Бог?)

Какво отношение към другите изисква Бог? (Иска да се отнасяме към тях справедливо.) Какво означава справедливостта? Означава да се отнасяте към хората според истините принципи, не според техния външен вид, идентичност, статус, колко знаещи са или според собствените ви предпочитания или чувства към тях. Тогава защо е справедливо да се отнасяте към хората според истините принципи? Много хора не разбират това и е необходимо да разберат истината, за да могат да го направят. Справедливостта, така както я разбират невярващите, истинска справедливост ли е? Категорично не. Само с Бог може да има праведност и справедливост. Само в изискванията, които Създателят има към Своите сътворени същества, има справедливост, само в тях може да бъде разкрита Божията праведност. Следователно справедливостта идва единствено когато отношението към хората е според истините принципи. Какво трябва да изисквате от хората в църквата и как трябва да се отнасяте с тях? Трябва да им бъде уредено да извършват дълг, какъвто могат да извършват — и ако не са в състояние да изпълняват дълг и дори причиняват смущения, то тогава, ако заслужават, трябва да бъдат премахвани, дори ако са в добри отношения с вас. Това е справедливост, това е, което е включено в принципите за справедливо отношение към другите. То е свързано с критериите за постъпките.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само тези, които разбират истината, имат духовно разбиране)

Какъв принцип трябва да спазват хората в отношението си към другите според Божиите слова? Обичайте това, което Бог обича, и мразете това, което Той мрази. Това е принципът, който трябва да се спазва. Бог обича хората, които се стремят към истината и които са способни да следват волята Му. Това са хората, които и ние трябва да обичаме. Бог ненавижда хората, които не са способни да следват Божията воля, които Го мразят и се бунтуват срещу Него, и ние също трябва да ги ненавиждаме. Това иска Бог от хората. Ако родителите ти не вярват в Бог, ако остават безразлични, макар да знаят добре, че вярата в Бог е правилният път и че тя може да доведе до спасение, няма съмнение, че изпитват неприязън към истината и че я мразят, противопоставят се на Бог и Го ненавиждат. Естествено Бог се отвращава от тях и ги мрази. Би ли могъл да се отвращаваш от такива родители? Те се противопоставят на Бог и Го хулят, а щом е така, те определено са демони и сатани. Би ли могъл да ги ненавиждаш и проклинаш? Всички тези въпроси са реални. Как трябва да се отнасяш към родителите си, ако ти пречат да вярваш в Бог? Както изисква Бог, трябва да обичаш това, което Бог обича, и да мразиш това, което Той мрази. По време на Епохата на благодатта Господ Исус каза: „Коя е майка Ми и кои са братята Ми?“ „Който следва волята на Моя Отец, Който е на небесата, той Ми е брат и сестра, и майка“. Тези слова са изречени още през Епохата на благодатта, а сега Божиите слова са още по-ясни: „Обичайте това, което Бог обича, и мразете това, което Той мрази“. Тези слова са недвусмислени и по същество, но често хората не могат да разберат истинското им значение.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само ако познае собствените си погрешни възгледи, човек може да се промени истински)

Как се отнасяше Йов към децата си? Той просто изпълняваше отговорността си на баща, проповядваше им евангелието и разговаряше с тях за истината. Но независимо от това дали те го слушаха, дали се подчиняваха, или не, Йов не ги принуждаваше да вярват в Бог — не ги влачеше насила, нито се намесваше в живота им. Техните идеи и мнения бяха различни от неговите, така че той не се намесваше в това, което правеха, нито в пътя, по който бяха поели. Рядко ли говореше Йов на децата си за вярата в Бог? Със сигурност е разговарял достатъчно с тях по този въпрос, но те отказваха да го слушат и да го приемат. Какво беше отношението на Йов към този въпрос? „Изпълних отговорността си. Що се отнася до пътя, по който ще поемат, това зависи от техния избор и зависи от устроеното от Бог и от Неговите подредби. Ако Бог не работи върху тях или не ги подтиква, няма да се опитвам да ги насилвам“. Затова Йов не се молеше за тях пред Бог, не ронеше сълзи от мъка за тях, не постеше за тях и не страдаше по никакъв начин. Той не правеше тези неща. Защо Йов не направи нито едно от тези неща? Защото нито едно от тях не беше начин да се покори на Божието върховенство и на Божиите подредби. Всички те произлизат от човешки идеи и са начини за силово налагане на нещата. Когато децата на Йов не поеха по същия път като него, неговото отношение беше такова. А когато децата му умряха, какво беше неговото отношение? Плачел ли е той, или не? Давал ли е воля на чувствата си? Чувствал ли се е наранен? Библията не съдържа сведения за нито едно от тези неща. Когато Йов е видял, че децата му умират, почувствал ли е покруса или тъга? (Да.) Като говорим за обичта, която е изпитвал към децата си, той със сигурност е изпитвал малко тъга, но въпреки това се е покорил на Бог. В какво се изразява неговото покорство? Той каза: „Тези деца ми бяха дадени от Бог. Независимо дали са вярвали в Бог, или не, животът им е в Божиите ръце. Ако са вярвали в Него и Той е искал да ги отнеме, пак е щял да го направи. Ако не са вярвали в Бог, пак щяха да бъдат отнети, ако Той така е казал. Всичко това е в Божиите ръце. Иначе кой би могъл да отнеме живота на хората?“. Накратко, какво трябва да се разбира под това? „Йехова ми даде, Йехова ми отне, благословено да е името на Йехова“ (Йов 1:21). Той запази това отношение и в начина, по който се отнасяше към децата си. Независимо дали бяха живи, или мъртви, той продължи да има това отношение. Неговият метод на практикуване беше правилен. Във всеки начин, по който практикуваше, в гледната точка, отношението и състоянието, с които се отнасяше към всичко, той винаги беше в позиция и в състояние на покорство, като очакваше, търсеше и след това постигаше знание. Това отношение е много важно. Ако хората никога нямат такова отношение към това, което правят, и имат особено силни лични идеи и поставят собствените си намерения и ползи пред всичко останало, тогава те наистина ли се покоряват? (Не.) При такива хора не може да се наблюдава истинско покорство. Те не са способни да постигнат истинско покорство.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Принципите на практикуване на покорство пред Бог)

Трябва да проявяваш твърдост и решителност и да оставаш непоколебим в свидетелството си за Мен. Да ставаш и да говориш от Мое име и да не се страхуваш от онова, което може да кажат другите. Просто удовлетворявай намеренията Ми и не позволявай на никого да те възпира. Това, което ти разкривам, трябва да се изпълнява според намеренията Ми и не търпи отлагане. Какво чувстваш дълбоко в себе си? Чувстваш се неловко, нали? Ще разбереш. Защо не можеш да се изправиш и да говориш от Мое име с мисъл за бремето Ми? Упорито кроиш незначителните си планове, но Аз виждам ясно всичко. Аз съм твоята опора и твоят щит и всичко е в Моите ръце. От какво се страхуваш тогава? Това не е ли проява на излишна сантименталност? Трябва да отхвърлиш възможно най-скоро чувствата си. Аз не се водя от чувства, а от праведността. Ако някой направи нещо вредно за църквата, дори това да са твоите родители, това е неприемливо! Намеренията Ми са разкрити пред теб и не бива да ги пренебрегваш. По-добре им отдели цялото си внимание и отхвърли всичко останало настрана, за да ги последваш с цялото си сърце. Винаги ще те държа в ръцете Си. Не бъдете през цялото време малодушни и възпирани от съпруга или съпругата си. Направи така, че да се изпълни волята Ми.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 9)

Страните са в голям хаос, защото Божият жезъл започна да играе своята роля на земята. Божието дело може да се види в състоянието на земята. Когато Бог казва: „водите ще бучат, планините ще се сриват, големите реки ще се разтварят“, това е първоначалното действие на жезъла на земята, в резултат на което „всички семейства на земята ще бъдат разрушени и всички народи на земята ще бъдат разделени; дните на единство между съпруг и съпруга ще отминат, никога повече майка и син няма да се срещнат, никога повече баща и дъщеря няма да се съберат. Всичко, което е било преди на земята, ще бъде смазано от Мен“. Такова ще бъде общото състояние на семействата на земята. Естествено, това не би могло да бъде състоянието на всички, но то е състоянието на повечето от тях. От друга страна, тук се говори за обстоятелствата, които ще преживеят хората от този поток в бъдеще. Това предсказва, че след като преминат през наказанието на думите и невярващите претърпят катастрофа, между хората на земята вече няма да има семейни отношения; всички те ще бъдат хора на Синим и всички ще бъдат предани в Божието царство. Така дните на единство между съпруг и съпруга ще отминат, никога повече майка и син няма да се срещнат, никога повече баща и дъщеря няма да се съберат. И така, семействата на хората на земята ще бъдат разделени, разпокъсани на парчета и това ще бъде последното дело, което Бог извършва в човека. И тъй като Бог ще разпространи това дело из цялата вселена, Той се възползва от възможността да разясни на хората думата „чувства“, като по този начин им позволи да разберат, че Божието намерение е да разедини семействата на всички хора и да покаже, че Бог използва наказанието, за да разреши всички „семейни спорове“ сред човечеството. В противен случай нямаше да има как да се приключи последната част от Божието дело на земята. Финалната част на Божиите слова разкрива най-голямата слабост на хората — всички те живеят в състояние на чувства — и затова Бог не избягва нито един от тях и разкрива тайните, скрити в сърцата на цялото човечество. Защо на хората им е толкова трудно да се разграничат от чувствата си? Дали това надхвърля стандартите на съвестта? Може ли съвестта да изпълни Божията воля? Могат ли чувствата да помогнат на хората да преминат през нещастия? В Божиите очи чувствата са Негов враг — нима това не е ясно заявено в Божиите слова?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тълкуване на тайните на „Словата на Бог към цялата вселена“, Глава 28)

В днешно време следовниците на истината ясно се отличават от онези, които не я търсят. Крайната цел на двата вида хора също е съвсем различна. Бог ще донесе спасение на тези, които търсят познание за истината и я практикуват. Непознаващите истинния път са демони и врагове; те са потомци на архангела и ще бъдат погубени. Дори и всеотдайно вярващите в нереалистичния Бог — нима те също не са демони? Дори и съвестните и почтени хора, които не приемат истинния път, са демони, защото противенето на Бог е тяхна същина. Който не приема истинния път, се съпротивлява на Бог; дори и да изтърпят множество страдания, такива хора ще бъдат унищожени. Срещу Бог се бунтуват всички, които не желаят да се откажат от светското, да се разделят с родителите си и които нямат воля да се отърсят от плътските удоволствия. Погибел чака всички тях. Демоничен е всеки, който не вярва във въплътения Бог — и нещо повече, той ще бъде унищожен. Редом с онези, които изобщо не вярват в съществуването на Бог, ще бъдат погубени и всички вярващи, които не практикуват истината или които не вярват във въплътения Бог. Ще бъде позволено да останат само хора, които са пречистени и подобрени чрез страдание и са му устояли — това са хората, които са изтърпели истински изпитания. Всеки, който не признава Бог, е враг. Иначе казано, всеки, който не признава въплътения Бог — независимо дали е вътре в този поток, или извън него — е антихрист! Кой е Сатана, кои са демоните и кои са Божиите врагове, ако не противници, които не вярват в Бог? Не са ли те онези хора, които се бунтуват срещу Бог? Не твърдят ли те, че са вярващи, но всъщност са лишени от истината? Нима единственият им стремеж не е да добият благословение, но са неспособни да свидетелстват за Бог? Ти и до днес продължаваш да общуваш с тези демони и да се отнасяш с тях със съвест и любов, но нима това не е проява на добри намерения към Сатана? Не се ли съюзяваш с демоните? Ако хората са стигнали дотам и пак не успяват да разграничат доброто от злото, и продължават да раздават напосоки обичта и милосърдието си без всякакво желание да потърсят Божиите намерения и без да могат да вземат Неговите намерения за свои собствени, изходът им ще бъде още по-окаян. Всеки, който не вярва във въплътения Бог, е враг Божи. Нима не ти липсва усещане за справедливост, щом успяваш със съвест и с обич да общуваш с врага? Ако съответстваш на онези, които ненавиждам и с които не съм съгласен, и още изпитваш любов и лични чувства към тях, не се ли бунтуваш и ти? Нима не се противиш умишлено на Бог? Такъв човек всъщност притежава ли истината? Нима хората, които се отнасят съвестно към враговете, хората, които обичат демоните и които са милостиви към Сатана, преднамерено не прекъсват Божието дело? Хората, които вярват само в Исус, но не и във въплътения Бог в последните дни, както и онези, които на думи твърдят, че вярват в Него, но вършат зло — всички те са антихристи. Да не говорим за онези, които изобщо не вярват в Бог. Всички тези хора са обречени на погибел.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог и човекът ще встъпят в покой заедно)

Изречените в миналото думи „Когато човек вярва в Господ, щастието огрява цялото му семейство“ подхождат на Епохата на благодатта, но са неотносими към предназначената крайна цел на човечеството. Те бяха уместни само за определен етап от Епохата на благодатта. Тези думи обозначаваха мира и материалното изобилие, дарени на човеците; те не означаваха, че цялото семейство на вярващия в Господ ще бъде спасено, нито пък че близките на благословения ще бъдат допуснати до покой ведно с него. От същината на човека зависи дали ще получи благословия или ще търпи страдания, а не от присъщите особености, свойствени за близкото родство. В Царството няма място за подобни правила и поговорки. Човек ще оцелее, ако е изпълнил Божиите изисквания, а ако не успее да остане до времето за покой, това ще значи, че е проявил непокорство пред Бог и не е изпълнил Неговите изисквания. Всеки си има своя предназначена крайна цел, която се определя според индивидуалната същност и няма нищо общо с други хора. Лошото поведение на детето не може да бъде прехвърлено на родителите му, както и неговата праведност не може да бъде споделена с тях. Лошото поведение на родителя не може да тегне над децата му, а неговата праведност не може да бъде споделена с тях. Всеки сам носи греховете си и сам се наслаждава на заслужената от него благодат. Никой не може да замести другия; това представлява праведността. От човешката гледна точка, ако родителите са благословени, това би следвало да ползва и децата им, а ако децата вършат зло, се очаква родителите да изкупят греховете им. Но това е човешко вярване, човешки подход към нещата; Божията позиция е друга. Изходът за всеки един човек се решава според същината, проявяваща се в постъпките му, и винаги е справедлив. Никой не може да поеме греховете на ближния си, а още по-малко може да понесе наказание вместо него. Това е категорична истина. Родителската грижовна обич не означава, че родителите могат да постъпват праведно вместо децата си, нито пък синовната почит към родителите означава, че богоугодността на децата може да бъде прехвърлена в полза на родителите. Това е същинското значение на думите „Тогава двама ще бъдат на нивата; единият ще бъде взет, а другият ще бъде оставен. Две жени ще мелят на мелницата; едната ще бъде взета, а другата ще бъде оставена“. Човеците не ще могат да вземат злосторните си деца в покоя, защото много ги обичат, нито ще встъпят в покой със съпруга или съпругата си, разчитайки на собственото си праведно поведение. Това е управленско правило, което не допуска изключения. Както и да го погледнем, праведните са си праведни, а злосторниците са си злосторници. На вършителите на праведност ще бъде позволено да оцелеят, а злосторниците ще бъдат погубени. Светият човек е свят; у него няма нечистотия. Нечистите са нечисти и нито една частица от тях не е свята. Обречени на унищожение са всички зли хора, докато всички оцелели са праведници, дори и децата на злите хора да са богоугодни в постъпките си и дори и родителите на богоугодните да вършат зло. Няма връзка между вярващ съпруг и невярващата му жена, както и между вярващи деца и невярващите им родители; тези два вида хора са напълно несъвместими. Преди да навлязат в покоя, хората имат плътска, семейна обич, но след като навлязат в покоя, вече няма да има никаква плътска, семейна обич. Изпълняващите дълга си са врагове на онези, които не вършат това; обичащите Бог са противници на ненавиждащите Го. Сътворените същества, допуснати до покой, са несъвместими с тези, които са обречени на унищожение. Сътворените същества, които изпълняват своя дълг ще оцелеят, докато неизпълнилите дълга си ще бъдат погубени; и нещо повече, това ще е така за вечни времена. Обичаш ли съпруга си, за да изпълниш дълга си на сътворено същество? Обичаш ли съпругата си, за да изпълниш дълга си на Божие творение? Отдаваш ли синовна почит на невярващите си родители, за да изпълниш дълга си на Божие творение? Дали човешкото схващане за вярата в Бог е правилно, или погрешно? Защо вярваш в Бог? Какво желаеш да получиш? Как Го обичаш? Неуспелите да изпълнят дълга си на Негови творения, както и неполагащите всячески усилия да постигнат това, ще бъдат унищожени. В бъдеще съществуващите физически и кръвни връзки между днешните хора ще бъдат разкъсани. Вярващите са несъвместими с невярващите; те са по-скоро противници. Встъпилите в покой ще вярват в съществуването на Бог и ще се покорят на Бог, докато всички, които се бунтуват срещу Него, ще бъдат унищожени. На земята вече няма да има семейства — та как биха могли да съществуват родители, деца и брачни връзки? Самата несъвместимост между вяра и липса на вяра ще пресече издъно такива физически връзки!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог и човекът ще встъпят в покой заедно)

Свързани свидетелства за преживяване

Обичта трябва да е принципна

Видях какви всъщност са родителите ми

Историята на Джой

Моята обич замъгли преценката ми

Свързани химни

Междуличностните отношения трябва да се установяват според Божиите слова