Божии слова от Библията

„Ако дойде някой при Мен и не намрази баща си и майка си, жена си, децата си, братята си и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик“ (Лука 14:26).

„Ако някой от вас не се отрече от всичко, което има, не може да бъде Мой ученик“ (Лука 14:33).

„Истина ви казвам, няма никой, който да е оставил къща или жена, или братя, или родители, или деца заради Божието царство, който да не получи многократно повече в настоящото време, а в идещия свят – вечен живот“ (Лука 18:29-30).

Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

Пагубните влияния, които хилядите години на „възвишения дух на национализма“ са оставили дълбоко в човешкото сърце, както и феодалното мислене, с което хората са обвързани и оковани, без капка свобода, без воля за издигане и упоритост, без желание за постигане на прогрес, останали вместо това негативни и назадничави, вкоренени в робския манталитет и така нататък — тези обективни фактори са придали неизличимо мръсен и грозен облик на идеологическите възгледи, идеалите, морала и нрава на човечеството. Хората, изглежда, живеят в мрачния свят на тероризма, който никой от тях не се опитва да преодолее, и никой от тях не мисли да премине към един идеален свят; по-скоро те са доволни от своята житейска участ, доволни са да прекарват дните си в раждане и отглеждане на деца, да се борят, да се потят, да изпълняват ежедневните си задължения, да мечтаят за обезпечено и щастливо семейство, да мечтаят за съпружеска обич, за синовно привързани деца, за радост в залеза на своите години, докато спокойно изживяват живота си… В продължение на десетки, хиляди, десетки хиляди години досега хората са пропилявали времето си по този начин, като никой не е създал съвършен живот, всички са се стремили само към това да се избиват взаимно в този мрачен свят, да се надпреварват за слава и богатство и да плетат интриги един срещу друг. Кой някога е търсил Божиите намерения? Някой обръщал ли е внимание на Божието дело? Всички части от човечеството, които са под влиянието на тъмнината, отдавна са се превърнали в човешка природа и затова е доста трудно да се извършва Божието дело, а хората имат дори още по-малко намерение да обърнат внимание на това, което Бог им е поверил днес.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Дело и навлизане (3))

Кой може наистина и напълно да отдаде всичко на Мен и да Ми предложи всичко от себе си? Всички вие сте половинчати. Мислите ви непрекъснато се въртят в кръг, като си мислите за дома, за външния свят, за храната и облеклото. Независимо от факта, че си тук пред Мен и правиш неща за Мен, дълбоко в себе си ти все още мислиш за жена си, децата и родителите си у дома. Нима всички тези неща са твоя собственост? Защо не ги повериш в ръцете Ми? Нямаш ли доверие в Мен? Или се страхуваш, че ще подредя нещата по неподходящ за теб начин? Защо винаги се притесняваш за семейството на твоята плът и винаги си загрижен за любимите си хора? Имам ли определено място в сърцето ти? Продължаваш да говориш, че Ми позволяваш да доминирам вътре в теб и да заема цялото ти същество — всичко това са само измамни лъжи! Колко от вас са ангажирани с църквата от все сърце? И кой от вас не мисли за себе си, а действа заради днешното царство? Помислете много внимателно за това.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 59)

Вие Ме следвахте през всичките тези години, но никога не сте Ми дали и капка вярност. Вместо това се въртяхте около хората, които обичате, и нещата, които харесвате — толкова много, че по всяко време и където и да отидете, ги държите близо до сърцата си и никога не сте ги изоставяли. Всеки път, когато сте нетърпеливи или въодушевени за нещо, което обичате, това се случва, докато Ме следвате или дори докато слушате думите Ми. Затова казвам, че вие използвате верността, която искам от вас, за да може вместо това да цените високо и да сте верни на вашите „домашни любимци“. Въпреки че може и да пожертвате едно-две неща за Мен, те не са всичко за вас и не показват, че Аз съм този, на когото сте наистина верни. Участвате в начинания, които ви вълнуват: някои хора са верни на синове и дъщери, други на съпрузи, съпруги, богатство, работа, началници, статус или жени. Вие никога не се чувствате уморени или раздразнени от нещата, на които сте верни. Вместо това ставате все по-нетърпеливи да притежавате тези неща в по-голямо количество и по-високо качество и никога не се отказвате. Аз и Моите думи винаги оставаме на заден план зад нещата, които ви вълнуват. И не ви остава нищо друго освен да ги класирате на последно място. Има дори такива, които оставят това последно място за неща, на които са верни и които тепърва ще откриват. Никога не е имало и най-малка следа от Мен в сърцата им. Вие може да мислите, че искам твърде много от вас или погрешно ви обвинявам, но замисляли ли сте се някога върху факта, че докато щастливо прекарвате време със семейството си, вие нито веднъж не сте Ми били верни? В моменти като този не ви ли боли? Когато сърцата ви са изпълнени с радост и сте възнаградени за труда си, не се ли чувствате обезсърчени, че не сте си набавили достатъчно истина? Кога сте ридали, че не сте получили Моето одобрение? Вие напрягате мозъците си и полагате големи усилия в името на синовете и дъщерите си, но въпреки това не сте доволни. Все още вярвате, че не сте били достатъчно усърдни в тяхна полза, че не сте направили всичко възможно за тях. Към Мен обаче винаги сте били нехайни и небрежни. Аз съм само в спомените ви, но не се задържам в сърцата ви. Моята всеотдайност и усилия завинаги остават незабелязани за вас и никога не сте ги оценявали. Просто разсъждавате за кратко и вярвате, че това ще е достатъчно. Такава „вярност“ не е това, за което отдавна копнея, а това, което отдавна презирам.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. На кого си верен?)

Не Аз съм този, който е във вашите мисли във всеки един момент, нито истината, която идва от Мен, а по-скоро вашите съпруг или съпруга, вашите синове, дъщери и нещата, които ядете и обличате. Мислите си как можете да придобиете още по-добро, още по-силно удоволствие. Но дори когато сте напълнили стомасите си до пръсване, не сте ли при все това мъртви тела? Дори когато външно се украсявате с толкова красиво облекло, не сте ли при все това ходещи трупове, лишени от живот? Вие се трудите за стомаха си, докато косата ви посивее, но никой от вас не жертва нито един косъм за Моето дело. Вие сте постоянно в движение, обременявайки тялото си и натоварвайки мозъка си в името на собствената си плът и заради синовете и дъщерите си, но никой от вас не показва тревога или загриженост за Моите намерения. Какво все още се надявате да получите от Мен?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Мнозина са призовани, но малцина са избрани)

Тези, които следват Бог, трябва да са способни най-малкото да се отрекат от всичко, което имат. Веднъж Бог казва в Библията: „Ако някой от вас не се отрече от всичко, което има, не може да бъде Мой ученик“ (Лука 14:33). Какво означава човек да се отрече от всичко, което има? Това означава да изостави семейството си, да изостави работата си, да изостави всички земни обвързаности. Лесно ли е да се направи това? Много е трудно. Без необходимата решимост това е абсолютно невъзможно да се постигне. Когато човек има решимостта да се отрече, той естествено притежава и решимостта да понася трудностите. Ако човек не може да понася трудностите, той няма да може да се отрече от нищо, макар и да му се иска. Има хора, които, след като са изоставили семействата си и са се отдалечили от близките си, започват да копнеят за дома, след като известно време са изпълнявали дълга си. Ако наистина не могат да го понесат, те ще избягат тайно вкъщи, за да хвърлят един поглед, след което ще се върнат да изпълняват дълга си. На някои, които са напуснали домовете си, за да изпълняват дълга си, близките им липсват по Нова година и други празници и когато всички останали спят през нощта, плачат тайно. След това те се молят на Бог и се чувстват много по-добре, след което продължават да изпълняват дълга си. Въпреки че тези хора са били способни да изоставят семействата си, те не са способни да понесат голяма болка. Ако не могат да се отърват дори от чувствата си към тези плътски връзки, как ще могат наистина да отдадат всичко на Бог? Някои хора са способни да се отрекат от всичко, което имат, и да следват Бог, като изоставят работата и семействата си — но каква е целта им в това? Някои се опитват да придобият благодат и благословия, а други, подобно на Павел, се стремят само към венец и награда. Малко хора се отричат от всичко, което имат, за да придобият истината и живота и да постигнат спасение. И така, кой от тези стремежи е съгласно Божиите намерения? Разбира се, това е стремежът към истината и придобиването на живот. Това е изцяло съгласно Божиите намерения и е най-важната част от вярата в Бог. Може ли човек да придобие истината, ако не може да се избави от светските неща или от богатството? Категорично не. […] Ще можеш да влезеш в Божието царство само ако успееш да се отречеш от всичко най-важно за теб, за да следваш Бог и да изпълняваш дълга си, да се стремиш към истината и да придобиеш живот. Какво означава да влезеш в Божието царство? Означава, че си способен да изоставиш всичко, което имаш, и да следваш Бог, да се вслушваш в думите Му и да се покоряваш на Неговите разпореждания, като Му се покоряваш във всичко. Това означава, че Той е станал твой Господ и твой Бог. За Бог това означава, че си влязъл в Неговото царство и независимо какви катаклизми те сполетяват, ти ще имаш Неговата закрила, ще можеш да оцелееш и ще бъдеш един от народа на Неговото царство. Бог ще те признае за Свой последовател или ще ти предложи Своето обещание да те усъвършенства, но като първа стъпка трябва да последваш Христос. Само по този начин ще изиграеш роля в обучението в царството. Ако не следваш Христос и си извън Божието царство, Бог няма да те признае. А ако Бог не те признае, дори и да искаш да бъдеш спасен и да получиш Божието обещание и Неговото усъвършенстване, ще можеш ли да постигнеш тези неща? Няма да можеш. Ако искаш да получиш Божието одобрение, първо трябва да бъдеш пригоден да влезеш в Неговото царство. Ако можеш да изоставиш всичко, което имаш, за да се стремиш към истината, ако можеш да търсиш истината при изпълнението на дълга си, ако можеш да действаш според принципите и ако имаш истинско свидетелство за преживяване, тогава ти си пригоден да влезеш в Божието царство и да получиш Неговото обещание. Ако не можеш да се отречеш от всичко, което имаш, за да следваш Бог, ти не си ни най-малко пригоден да влезеш в Неговото царство и нямаш никакво право да получиш Неговото благословение и Неговото обещание. В момента има много хора, които са се отрекли от всичко, което имат, и изпълняват дълга си в Божия дом, но това не означава непременно, че ще успеят да придобият истината. Човек трябва да обича истината и да е способен да я приеме, преди да може да я придобие. Ако не се стреми към истината, той не може да я придобие. Да не говорим за онези, които изпълняват дълга си в свободното си време — тяхното преживяване на Божието дело е толкова ограничено, че придобиването на истината ще бъде по-трудно за тях. Ако човек не изпълнява дълга си или не се стреми към истината, той ще пропусне прекрасна възможност да постигне Божието спасение и усъвършенстване. Някои хора твърдят, че вярват в Бог, но не изпълняват дълга си и се стремят към светски неща. Това означава ли, че са се отрекли от всичко, което имат? Ако някой вярва в Бог по този начин, може ли да Го следва докрай? Погледнете учениците на Господ Исус: сред тях имало рибари, селяни и един митар. Когато Господ Исус ги повикал и им казал: „Следвайте Ме“, те оставили работата си и Го последвали. Не се замислили за своята работа, нито за проблема дали ще имат път за оцеляване в света след това и веднага последвали Господ Исус. Петър се посветил с цялото си сърце, като изпълнявал поръчението на Господ Исус докрай и спазвал дълга си. През целия си живот той се стремял към любов към Бог и накрая бил усъвършенстван от Бог. Сега има хора, които дори не могат да се отрекат от всичко, което имат, и въпреки това искат да влязат в царството. Не са ли мечти това?

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

(Отговори на въпроси на братя и сестри)

(Докато изпълнявам дълга си, все още ме възпира обичта към семейството ми. Те често ми липсват и това се отразява на изпълнението на дълга ми. Напоследък състоянието ми малко се подобри, но все още понякога се притеснявам, че големият червен змей може да арестува членовете на семейството ми, за да ме сплаши, и се страхувам, че тогава няма да мога да остана непоколебим.) Това са безпочвени страхове. Когато мислиш за тези неща, трябва да потърсиш истината, за да намериш решение. Трябва да разбереш, че пред каквито и обстоятелства да се изправиш, Бог ги е устроил и подредил. Трябва да се научиш да се покоряваш на Бог, да можеш да търсиш истината и да останеш непоколебим, когато се изправиш пред различни ситуации. Това е урок, който хората трябва да научат. Трябва често да размишляваш: Как преживяваш Божието поене и пастирство през този период от време? Какъв е действителният ти ръст? Как трябва да изпълняваш дълга си на сътворено същество? Трябва да разбереш тези неща! Щом можеш да мислиш за големия червен змей, който те заплашва, тогава защо не помислиш как да навлезеш в истината? Защо не размишляваш върху истината? (Когато ми идват тези мисли, аз наистина се моля на Бог и решавам, че ако един ден наистина се изправя пред тези обстоятелства, ще остана верен на Бог до смърт. Но се страхувам, че няма да успея да се справя с този малък ръст.) Тогава се молиш: „Боже, страхувам се, че няма да мога да се справя с моя малък ръст. Страхувам се до смърт. Моля те, недей да ми причиняваш това. Можеш да го направиш, когато имам нужния ръст“. Това добър начин за молитва ли е? (Не.) Трябва да се молиш така: „Боже, сега съм малък на ръст и слаб във вярата, страхувам се, че ще трябва да се изправя пред нещо; всъщност не вярвам наистина, че всички събития и всички неща са в Твоите ръце. Не съм се предал в Твоите ръце. Това е такъв бунт! Готов съм да се подчиня на Твоите подредби и устроеното от Теб. Каквото и да правиш, сърцето ми е готово да свидетелства за Теб. Готов съм да остана непоколебим в свидетелството си, без да Те опозорявам. Моля Те, направи каквото Ти пожелаеш“. Трябва да положиш решимостта си и това, което искаш да кажеш, пред Бог — така ще изградиш истинска вяра. Ако се колебаеш дори да се молиш по този начин, колко малка трябва да е твоята вяра! Трябва често да се молиш така. Дори и да се молиш по този начин, не е задължително Бог да действа по този начин. Бог не натоварва хората с повече, отколкото могат да понесат, но ако изразиш ясно отношението си и решимостта си, Бог ще ги приеме. Когато Бог ги приеме, сърцето ти вече няма да бъде смущавано и възпирано от това нещо. „Неща като съпруг, деца, семейство, собственост — всичко това е в Божиите ръце. Те не означават нищо. Цялата вселена е в Божиите ръце; нима и моето семейство не е в Неговите ръце? Какъв е смисълът да се тревожа за тях? Нямам думата, не съм способен и не мога да ги предпазя. Тяхната съдба и всичко, свързано с тях, е в Божиите ръце!“. Трябва да имаш вярата да дойдеш пред Бог и да се молиш с твърдата решителност и намерение да се покориш на Божиите подредби. Тогава състоянието в теб ще се промени. Няма да имаш повече притеснения и повече няма да се тревожиш. Няма да бъдеш изключително предпазлив и изпълнен с опасения във всичко, което правиш. Докато всички останали се втурват напред, ти се отдръпваш назад и винаги искаш да избягаш — не прави ли така страхливецът? Когато Божият народ изпълнява дълга си в Царството и сътворените същества изпълняват дълга си пред Създателя, те трябва да вървят напред спокойно с богобоязливо сърце. Те не бива да се помайват, да се отдръпват или да са на тръни. Ако знаеш, че това състояние е погрешно, и се тревожиш постоянно за него, вместо да търсиш истината, за да го разсееш, тогава си възпиран и обвързан от него и няма да можеш да изпълниш дълга си. Ти искаш да изпълниш дълга си като сътворено същество с цялото си сърце, целия си ум и цялата си сила, но можеш ли да го постигнеш? Не можеш да достигнеш до момента, в който да дадеш цялото си сърце, защото сърцето ти не е посветено на дълга ти — в най-добрия случай си посветил едва една десета от сърцето си. Как би могъл да дадеш целия си ум и цялата си сила без цялото си сърце? Сърцето ти не е посветено на дълга ти и всичко, което имаш, е малко желание да го изпълниш. Можеш ли наистина да изпълниш дълга си с цялото си сърце и ум? Ти нямаш решимостта да практикуваш истината, затова си обречен да бъдеш възпиран от семейството и обичта си към него. То ще ти върже ръцете и краката; ще контролира мисленето и сърцето ти, а ти няма да успееш да постигнеш истината и Божиите изисквания — ще имаш желание, но ще ти липсват сили. Така че трябва да се молиш пред Бог, като от една страна разбираш Божиите намерения и същевременно знаеш къде ти е мястото като сътворено същество; трябва да възприемеш решимостта и нагласата, които трябва да имаш, и да ги поставиш пред Бог. Това е отношението, което трябва да имаш. Защо другите хора нямат такива притеснения? Мислиш ли, че другите хора нямат такива семейства или трудности? Всъщност всеки има определени плътски и семейни обвързаности, но някои хора успяват да ги разсеят, като се молят на Бог и търсят истината. След известен период на търсене те получават прозрение за тези плътски обвързвания и ги пускат от сърцето си; тогава тези неща вече не са затруднения за тях и те не могат да бъдат контролирани или възпирани от тях. Те не влияят на изпълнението на дълга им и така те стават освободени. В Библията има един ред от Божиите слова, който гласи: „Ако някой от вас не се отрече от всичко, което има, не може да бъде Мой ученик“ (Лука 14:33). Какво означава това отричане от всичко, което човек има? Какво означава „всичко“? Неща като статус, слава и придобивки, семейство, приятели и собственост — това се включва в думата „всичко“. И така, кои неща заемат важно място в сърцето ти? За някои това са децата, за други — родителите, за едни — богатството, а за други — статусът, славата и придобивките. Ако цениш тези неща, тогава те ще те контролират. Ако не ги цениш и напълно се откажеш от тях, тогава те не могат да те контролират. Просто зависи от това какво е отношението ти към тях и как се справяш с тях.

Трябва да разберете, че независимо от времето или етапа, в който Бог върши Своето дело, Той винаги се нуждае от част от хората, които да работят с Него. Това, че тези хора сътрудничат на Божието дело или вършат своята част в разпространяването на евангелието, е предопределено от Него. Има ли тогава Бог поръчение за всеки човек, когото е предопределил? Всеки има мисия и отговорност и всеки има поръчение. Когато Бог ти даде поръчение, то става твоя отговорност. Трябва да поемеш тази отговорност на плещите си. Това е твой дълг. Какво е дълг? Това е мисията, която Бог ти е дал. Какво е мисия? (Божието поръчение е мисията на човека. Животът на човека трябва да се живее за Божието поръчение. Това поръчение е единственото нещо в сърцето му и той не бива да живее за нищо друго.) Божието поръчение е мисия на човека. Това е правилното разбиране. Хората, които вярват в Бог, са поставени на земята, за да изпълнят Божието поръчение. Има ли някаква стойност животът, който водиш, ако единственото, към което се стремиш в този живот, е да се изкачиш по социалната стълбица, да натрупаш богатство, да живееш добре, да се радваш на близостта със семейството си и да се наслаждаваш на славата, придобивките и статуса си — ако придобиеш социален статус, семейството ти стане знатно и всички твои близки са живи и здрави, но пренебрегваш мисията, която Бог ти е дал? Как ще отговаряш пред Бог, след като умреш? Няма да си способен, а това е най-голямото непокорство, най-големият грях! Кой от вас точно в този момент изпълнява дълга си в Божия дом по случайност? От какъвто и произход да сте дошли, за да изпълнявате дълга си, нищо от това не е случайно. Този дълг не може да се изпълнява само като се намерят няколко вярващи на случаен принцип. Това беше предопределено от Бог преди епохите. Какво означава, че нещо е предопределено? Какво конкретно? Означава, че в целия Си план за управление Бог отдавна е планирал колко пъти ще бъдеш на земята, в кой род и в кое семейство ще се родиш в последните дни, какви ще бъдат условията в това семейство, дали ще си мъж или жена, какви ще бъдат силните ти страни, какво ниво на образование ще имаш, колко красноречив ще бъдеш, какви ще са заложбите ти и как ще изглеждаш. Той е планирал възрастта, на която ще дойдеш в Божия дом и ще започнеш да изпълняваш дълга си, както и кога какъв дълг ще изпълняваш. Бог отдавна е предопределил всяка стъпка за теб. Още преди да се родиш и когато дойдеш на земята в последните си няколко живота, Бог вече е бил подредил какъв дълг ще изпълняваш в този последен етап от делото. Това със сигурност не е шега! Фактът, че си способен да чуеш проповед тук, беше предопределен от Бог. Това не бива да се приема лекомислено! Освен това твоят ръст, външният ти вид, това как изглеждат очите ти, фигурата ти, какво е здравословното ти състояние, какви са житейските ти преживявания, какъв дълг си способен да поемеш на плещите си на определена възраст, какви заложби и способности притежаваш — това отдавна беше предопределено за теб от Бог и със сигурност не се подрежда сега. Бог отдавна ги е предопределил за теб, което означава, че ако възнамерява да те оползотвори, Той вече ще те е подготвил, преди да ти даде това поръчение и тази мисия. Допустимо ли е тогава да бягаш от нея? Приемливо ли е да се отнасяш половинчато към нея? И двете са неприемливи. Това би означавало да разочароваш Бог! Това е най-лошият вид непокорство за хората, които изоставят своя дълг. Това е отвратително деяние. От незапомнени времена Бог е вложил ревностна и грижовна мисъл, като е предначертал да стигнеш до днес и да ти бъде дадена тази мисия. Тогава тя не е ли твоя отговорност? Не придава ли именно тя стойност на този твой живот? Ако не изпълниш мисията, която Бог ти дава, губиш стойността и смисъла на живота. Все едно си живял напразно. Бог ти подреди подходящите условия, среда и произход. Той те дари с тези заложби и способности, подготви те да доживееш до тази възраст и да имаш всички необходими умения, за да изпълняваш този свой дълг — Той е подредил всичко това за теб, но въпреки това ти не го изпълняваш усърдно. Не можеш да устоиш на изкушението, избираш да се измъкнеш и винаги се стремиш към добър живот и към светските неща. Вземаш дарбата и способността, които Бог ти е дал, и служиш с тях на Сатана, живееш за Сатана. Как се чувства Бог от това? Ако разочароваш надеждите Му за теб по този начин, няма ли да те презира? Няма ли да те мрази? Той ще излее велик гняв върху теб. И тогава този въпрос ще се счита ли за уреден? Може ли да е толкова просто, колкото си представяш? Мислиш ли, че ако не изпълниш мисията си в този живот, всичко приключва с твоята смърт? Не свършва с нея. След това душата ти ще бъде в опасност. Не изпълни дълга си, не прие Божието поръчение и избяга от Божието присъствие. Стана страшно. Къде можеш да избягаш? Можеш ли да избягаш от Божиите ръце? Как Бог категоризира този тип хора? (Това са хора, които са Го предали.) Какво определение прилага Бог към хората, които са Го предали? Какво определение прилага към хората, които са избягали от Неговото съдилище? Погибел и унищожение. За теб никога няма да има друг живот или ново прераждане и Бог вероятно няма да ти повери друго поръчение. За теб вече няма мисия и нямаш шанс да получиш спасение. Това е сериозен проблем! Бог ще каже: „Този човек се измъкна пред очите Ми веднъж, избяга от Моето съдилище и от Моето присъствие. Той не изпълни мисията си и не завърши поръчението си. Животът му свършва тук. Край. С него е свършено“. Каква трагедия само! За да сте способни да изпълнявате днешния си дълг в Божия дом, било то голям или малък, физически или умствен, и независимо дали се отнася до външни проблеми или за вътрешни дела, ничие изпълнение на дълга не става случайно. Как може да е твой избор? Всичко това се ръководи от Бог. Единствено заради Божието поръчение си така вдъхновен, имаш това чувство за мисия и отговорност и можеш да изпълняваш този дълг. Сред невярващите има толкова много хора с добър външен вид, знания или талант, но дали Бог гледа благосклонно на тях? Не, не гледа. Бог не ги е избрал и Той гледа благосклонно само на вас, тази група хора. Той кара всички вас да поемате всякакви роли, да изпълнявате всякакви видове дълг и да поемате различни видове отговорности в Неговото дело на управлението. Когато Божият план за управление най-накрая завърши и бъде изпълнен, каква слава и привилегия ще бъде това! И така, когато хората изпитат малко трудности, докато изпълняват днешния си дълг, когато трябва да се откажат от някои неща, да отдадат малко и да платят определена цена, когато загубят статуса си, славата си и придобивките си на света и когато всичко това изчезне, изглежда, че Бог им е отнел всичко, но те са придобили нещо по-ценно и по-скъпо. Какво са придобили хората от Бог? Придобили са истината и живота, като са изпълнявали дълга си. Само когато си изпълнил своя дълг и Божието поръчение и живееш целия си живот за мисията си и за поръчението, което Бог ти е дал, имаш красиво свидетелство и водиш живот, който има стойност — само тогава си истински човек! И защо казвам, че си истински човек? Защото Бог те е избрал и те е накарал да изпълняваш дълга си на сътворено същество под Неговото управление. Това е най-голямата ценност и най-големият смисъл в живота ти.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

Когато си чул много проповеди, много истини и много Божии слова и вече си сигурен, че това е правилният и верният път в живота, от какво се нуждаеш тогава? Трябва да помолиш Бог да ти нагласи подходяща среда, която да е духовно извисяваща и полезна за живота ти, за да можеш да се развиваш в него. Тази среда може да не е много удобна — плътта на човек трябва да понася трудности, а той да се отрича от много неща и да се избавя от тях. Това е нещо, което всички вие вече сте преживели. Например да кажем, че си бил преследван и не си могъл да се прибереш у дома, да видиш или да се свържеш с децата или съпруга си, да се срещнеш с роднини или приятели или да получиш новини от тях. Посред нощ ще започнеш да мислиш за дома: „Как ли е баща ми? Стар е, но няма как да го зачета. Майка ми е с влошено здраве и не знам как се справя сега“. Няма ли винаги да мислиш за тези неща? Ако сърцето ти винаги е възпирано от такива неща, какви последици ще има това за изпълнението на дълга ти? За развитието на твоя живот е полезно да не се забъркваш и да не се занимаваш толкова много със светски, плътски въпроси. От мислите и тревогите ти няма да има никаква полза. Всички тези въпроси са в ръцете на Бог и ти не можеш да промениш съдбата на близките си. Трябва да разбереш, че твоят основен приоритет като вярващ в Бог е да проявяваш внимание към Неговите намерения, да изпълняваш дълга си, да придобиеш истинска вяра, да навлезеш в реалността на Божиите слова, да се развиваш в живота и да придобиеш истината. Това е най-важното. На пръв поглед изглежда, че хората активно изоставят света и семействата си, но какво се случва в действителност? (Бог е този, който господства над това и го устройва.) То е устроено от Бог. Той е този, който ти пречи да виждаш семейството си. По-точно казано, Бог те лишава от тях. Не са ли това най-практичните думи? (Така е.) Хората винаги казват, че Бог господства над нещата и ги подрежда, така че как Той господства над този въпрос? Той те извежда от дома ти, като не позволява семейството ти да се превърне в тежко бреме за теб. И така, къде те отвежда? Той те отвежда в среда, в която няма плътски обвързаности, където не можеш да видиш близките си. Когато се тревожиш и искаш да направиш нещо за тях, не можеш, и когато искаш да предложиш синовната си почит, също не можеш. Те вече не могат да те оплетат. Бог те е отдалечил от тях и те е лишил от всички тези обвързаности, иначе ти все още щеше да имаш синовен дълг към тях, да им служиш и да им робуваш. Добро или лошо нещо е Бог да те отдалечи от всички тези външни обвързаности? (Добро е.) Това е нещо добро и няма нужда да съжаляваш. Тъй като това е нещо добро, какво трябва да правят хората? Те трябва да благодарят на Бог и да си казват: „Бог ме обича толкова много!“. Човек не може сам да преодолее робството на обичта, защото сърцата на всички хора са възпирани от нея. Всички те искат да се съберат със семейството си, цялото им семейство да е заедно, всички да са живи, здрави и щастливи и да прекарват всеки ден така, без да се разделят. Но това има и лоша страна. Така ще посветиш на тях цялата си енергия и кръвта на сърцето си, младостта си, най-хубавите си години и всичко най-хубаво от живота си; ще отдадеш целия си живот в името на своята плът, семейство, близки, работа, слава и придобивки, и всякакви сложни взаимоотношения, а впоследствие ще се самоунищожиш напълно. И така, как Бог обича човека? Бог казва: „Не се погубвай в тази кална яма. Ако и двата ти крака са затънали, няма да можеш да се измъкнеш, колкото и да се опитваш. Нямаш нито ръст, нито смелост, да не говорим за вяра. Аз ще те измъкна“. Това е, което Бог прави, и Той не го обсъжда с теб. Защо Бог не пита хората за мнението им? Някои хора казват: „Бог е Създателят, Той прави, каквото си поиска. Хората са като мравки и буболечки, те са нищо в очите на Бог“. Такива са нещата, но така ли се отнася Бог към хората? Не, не се отнася така. Бог изразява толкова много истини и ги дарява на човека, като дава възможност на хората да бъдат пречистени от покварата си и да получат нов живот от Него. Божията любов към човека е много голяма. Това са все неща, които хората могат да видят. Бог има намерения за теб. Целта Му да те доведе тук е да те накара да тръгнеш по правилния път в живота, да изживееш един смислен живот, път, който не би могъл да избереш сам. Субективното желание на хората е да прекарат живота си безопасно и дори да не спечелят богатство, искат поне да бъдат завинаги свързани със семейството си и да се радват на този вид семейно щастие. Те не разбират как да проявяват внимание към Божиите намерения, не разбират как да се замислят за бъдещата си съдба или за Божиите намерения да спаси човечеството. Но Бог не се притеснява от тяхното неразбиране и няма нужда да им говори твърде много, защото те не разбират, ръстът им е твърде малък и всяко обсъждане би стигнало до задънена улица. Защо би стигнало до задънена улица? Защото важният въпрос на Божия план за управление за спасяване на човечеството не е нещо, което хората могат да разберат само с едно или две изречения. Тъй като точно това се случва, Бог взема решения и действа директно, докато дойде денят, в който хората най-накрая ще разберат.

Когато Бог извежда някои от Своите избраници от неблагоприятната среда на континентален Китай, в това са Неговите добри намерения, което сега всеки може да види. По отношение на този въпрос хората трябва често да проявяват благодарност и да благодарят на Бог, че им е дал Своята благодат. Излязъл си от семейната среда, откъснал си се от всички сложни междуличностни отношения на плътта и си се изтръгнал от всички светски и плътски оплитания. Бог те е извел от сложната примка и те е довел пред Себе Си и в Своя дом. Бог казва: „Тук е спокойно, това място е много добро и е подходящо за твоето израстване. Това е мястото, където присъстват Божиите слова и напътствия и където царува истината. Тук се корени Божието намерение да спаси човечеството и тук е съсредоточено делото на спасението. Така че израствайте свободно тук.“ Бог те въвежда в такава среда — среда, която може да не предлага утехата на близките ти, в която децата ти не са наблизо, за да се грижат за теб, когато се разболееш, и в която няма на кого да се довериш. Когато си сам и мислиш за страданията и трудностите на плътта си и за всичко, с което ще се сблъскаш в бъдеще, в тези моменти ще се чувстваш сам. Защо ще се чувстваш сам? Една от обективните причини е, че хората са твърде малки по ръст. Каква е субективната причина? (Хората не се отказват напълно от своите близки по плът.) Точно така, хората не могат да се откажат от тях. Хората, които живеят в плътта, приемат като наслада различните отношения и семейни връзки на плътта. Те вярват, че хората не могат да живеят без своите близки. Защо не се замислиш за това как си се появил в света на хората? Първоначално си дошъл сам, без връзки с другите. Бог довежда хората тук един по един. Когато си дошъл, всъщност си бил сам. Тогава не си се чувствал сам, но защо се чувстваш сам, когато Бог те води сега тук? Мислиш си, че ти липсва спътник, на когото да се довериш, независимо дали става въпрос за децата ти, родителите ти или другата ти половина — съпругът или съпругата, и затова се чувстваш сам. Тогава, когато се чувстваш сам, защо не се сетиш за Бог? Нима Бог не е спътник на човека? (Да, така е.) Когато изпитваш най-голямо страдание и тъга, кой може истински да те утеши? Кой наистина може да разреши твоите трудности? (Бог може.) Само Бог може истински да разреши трудностите на хората. Ако си болен и децата ти са до теб, наливат ти да пиеш и се грижат за теб, ти ще се чувстваш много щастлив, но с времето на децата ти ще им омръзне и никой няма да иска да се грижи за теб. В такива моменти ще се чувстваш наистина сам! И така, сега като се замислиш, че нямаш спътник, наистина ли е така? Всъщност не е, тъй като Бог винаги е до теб! Бог не изоставя хората. Той е този, на когото те могат да разчитат и при когото могат да намерят убежище по всяко време, и техен единствен довереник. Така че, независимо от това какви трудности и страдания те сполетяват, независимо от това с какви огорчения или въпроси, свързани с негативизъм и слабост, се сблъскваш, ако веднага се изправиш пред Бог и се помолиш, Неговите слова ще те утешат и ще разрешат твоите трудности и всички твои проблеми. В такава среда самотата ти ще се превърне в основно условие за преживяване на Божиите слова и получаване на истината. Докато преживяваш, постепенно ще стигнеш до мисълта: „Все още живея добър живот, след като напуснах родителите си, пълноценен живот, след като напуснах съпруга си, и спокоен и радостен живот, след като напуснах децата си. Вече не ми е пусто. Вече няма да разчитам на хората, а вместо това ще разчитам на Бог. Той ще се грижи за мен и винаги ще ми помага. Въпреки че не мога да Го докосна или да Го видя, знам, че Той е до мен по всяко време и навсякъде. Докато Му се моля, докато Го призовавам, Той ще ме трогва, ще ми помогне да разбера намеренията Му и да видя правилния път“. В този момент Той наистина ще се превърне в твоя Бог и ще разреши всички твои проблеми.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

Някои хора искат да разберат истината, да придобият истината, а също и да отдадат всичко на Бог, но не могат да се отрекат от нищо. Не могат да се отрекат от своите перспективи, не могат да се отрекат от плътските удобства, от семейното си единство, от децата и родителите си, нито могат да се избавят от своите намерения, цели или желания. Независимо от обстоятелствата, те винаги поставят себе си на първо място. Поставят собствените си дела и егоистичните си желания на първо място, а истината — на последно. Задоволяването на плътските им интереси и на покварения им сатанински нрав е на първо място за тях, докато практикуването на Божието слово и удовлетворяването на Бог е второстепенно и е на последно място. Могат ли такива хора да получат Божието одобрение? Кога изобщо могат да навлязат в реалността на истината по този начин? Кога изобщо могат да удовлетворят Божиите намерения? (Никога.) Ако външно сте изпълнили дълга си и не сте били бездейни, но поквареният ви нрав изобщо не е преодолян, може ли това да се нарече следване на Божия път? (Не.) Всички вие разбирате тези неща, но когато стане въпрос за прилагане на истината на практика, ви е трудно. Трябва да използваш своите страдания и жертви, за да практикуваш истината, а не да спазваш правила и да отбиваш номера. Колкото и да страдате за истината, си струва. Страданието, което понасяте заради практикуването на истината, за да удовлетворите Божиите намерения, е приемливо за Него и е одобрено от Него.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

Ако можеш да посветиш сърцето, тялото и цялата си истинска любов на Бог, да ги поставиш пред Него, да бъдеш напълно покорен пред Него и напълно да проявяваш внимание към Неговите намерения — не заради плътта, не заради семейството и не заради личните си желания, но за интересите на Божия дом, като приемаш Божието слово за принцип и основа във всичко — тогава, като правиш това, твоите намерения и перспективи ще бъдат на правилното място и ти ще бъдеш човек пред Бог, който получава Неговата похвала. Хората, които Бог харесва, са тези, които са безусловни спрямо Него; те са тези, които могат да бъдат посветени единствено на Него. Тези, които Бог мрази, са онези, които са колебливи спрямо Него и които се бунтуват срещу Него. Той ненавижда онези, които вярват в Него и винаги искат да Му се наслаждават, като същевременно не са в състояние да се раздадат напълно заради Него. Той ненавижда онези, които казват, че Го обичат, но в сърцата си се бунтуват срещу Него; Той ненавижда онези, които използват красноречиви и цветисти думи, за да участват в измама. Онези, които не са истински посветени на Бог или не са се подчинили истински пред Него, са коварни и прекалено арогантни по природа. Онези, които не могат да бъдат истински покорни пред нормалния, практичен Бог, са още по-надменни, а те са най-вече послушните потомци на архангела. Хората, които наистина се раздават за Бог, посвещават цялото си същество на Него и Му се предлагат; те могат да се подчиняват на всички Негови думи и дела и са способни да прилагат словата Му на практика. Те могат да приемат Божиите слова и да ги направят основа на своето съществуване и са способни да търсят усърдно в Божиите слова, за да открият кои части да практикуват. Такива са хората, които наистина живеят пред Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тези, които истински обичат Бог, са тези, които могат да се подчинят напълно на Неговата практичност)

Човекът трябва да се стреми да живее смислен живот и да не се задоволява с временните си обстоятелства. За да изживее образа на Петър, той трябва да притежава неговите знания и опит. Човекът трябва да се стреми към по-висши и по-дълбоки неща. Той трябва да се стреми към по-дълбока и по-чиста любов към Бог и към живот, който има стойност и смисъл. Само това е живот; само тогава човекът ще бъде същият като Петър. Трябва да се съсредоточиш върху инициативното навлизане от положителна страна и не трябва да си пасивен и да си позволяваш да отстъпваш назад в името на временна лекота, пренебрегвайки по-дълбоки, по-подробни и по-практични истини. Трябва да притежаваш практическа любов и трябва да намериш всички възможни начини да се освободиш от този упадъчен, безгрижен живот, който по нищо не се различава от този на животните. Трябва да живееш живот, който има смисъл, живот, който има стойност, и не трябва да се заблуждаваш или да се отнасяш към своя живот като към играчка, с която да си играеш. За всеки, който има решимост и обича Бог, няма недостижими истини и няма справедливост, за която да не може да остане непоколебим. Как трябва да изживееш живота си? Как трябва да обичаш Бог и да използваш тази любов, за да удовлетвориш намеренията Му? Няма по-важен въпрос в живота ти. Преди всичко ти трябва да имаш този вид решимост и постоянство и да не бъдеш като тези, които са безгръбначни слабаци. Трябва да се научиш как да изживяваш смислен живот и да изживяваш смислени истини, и не бива да се отнасяш към себе си толкова небрежно. Без да го осъзнаваш, животът ти ще премине покрай теб. След това ще имаш ли все още този вид възможност да обичаш Бог? Може ли човек да обича Бог, когато е мъртъв? Ти трябва да имаш същата решимост и съвест като Петър. Животът ти трябва да е смислен и не трябва да си играеш със себе си. Като човешко същество и като човек, който се стреми към Бог, ти трябва да можеш да обмисляш живота си и да подхождаш към него внимателно — като обмисляш как да се принесеш в жертва на Бог, как да имаш по-смислена вяра в Бог и как, след като обичаш Бог, да Го обичаш по начин, който е по-чист, по-красив и по-добър. […] Ти трябва да понесеш трудности заради истината, трябва да се жертваш заради истината, трябва да изтърпиш унижения заради истината и трябва да изтърпиш още повече страдания, за да добиеш повече от истината. Това е, което би трябвало да направиш. Не бива да зарязваш истината заради насладата от семейната хармония и не бива да губиш достойнството и почтеността на целия си живот в името на временно удоволствие. Трябва да се стремиш към всичко, което е красиво и добро, и да се стремиш към път в живота, който да е по-смислен. Ако водиш такъв прозаичен и светски живот и нямаш никаква цел, която да преследваш, не е ли това пропиляване на живота ти? Какво можеш да придобиеш от такъв живот? Трябва да се отречеш от всички плътски удоволствия заради една истина, а не да зарязваш всички истини заради малко удоволствие. Такива хора нямат нито почтеност, нито достойнство; тяхното съществуване е безсмислено!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Изживяванията на Петър: знанията му за наказанието и съда)

Днес ти не вярваш на думите, които казвам, и не им обръщаш внимание. Когато настъпи денят, в който това дело ще се разпространи и ти го видиш в неговата цялост, ще съжаляваш и тогава ще бъдеш смаян. Има благословии, но ти не умееш да им се насладиш, и има истина, но ти не се стремиш към нея. Не си ли навличаш презрение? Днес, въпреки че следващият етап от Божието дело все още не е започнал, няма нищо допълнително в изискванията, които се поставят пред теб, и в това, което се иска от теб да изживееш. Има толкова много работа и толкова много истини; нима те не заслужават да бъдат опознати от теб? Нима наказанието и съда не успяват да пробудят духа ти? Нима наказанието и съда не успяват да те накарат да намразиш себе си? Доволен ли си да живееш под влиянието на Сатана, с мир и радост и малко плътски комфорт? Не си ли ти най-низшият от всички хора? Никой не е по-глупав от онези, които са видели спасението, но не се стремят да го придобият; това са хора, които се отдават на плътта и се наслаждават на Сатана. Ти се надяваш, че вярата ти в Бог няма да доведе до никакви предизвикателства или изпитания, нито до най-малките трудности. Винаги се стремиш към неща, които не струват нищо, и не придаваш никаква стойност на живота, а поставяш собствените си екстравагантни мисли пред истината. Ти си толкова безполезен! Живееш като прасе — каква е разликата между теб и прасетата и кучетата? Нима не са зверове всички тези, които не се стремят към истината, а обичат плътта? Нима не са ходещи трупове всички тези мъртъвци, в които няма дух? Колко думи са били изречени между вас? Малко ли работа е свършена сред вас? Колко ресурс съм предоставил сред вас? Тогава защо не си го спечелил? От какво се оплакваш? Не е ли вярно, че ти не си спечелил нищо, защото си прекалено влюбен в плътта? И дали не е, защото твоите мисли са твърде екстравагантни? Дали не е защото си твърде глупав? Ако не успяваш да получиш тези благословии, можеш ли да виниш Бог, че не те е спасил? Това, към което се стремиш, е да постигнеш мир, след като си повярвал в Бог, децата ти да не боледуват, съпругът ти да има добра работа, синът ти да намери добра съпруга, дъщеря ти да намери достоен съпруг, воловете и конете ти да орат добре земята, да има година с добър климат за реколтата ти. Това е, което търсиш. Стремежът ти е единствено да живееш удобно, да не се случват инциденти със семейството ти, ветровете да те подминават, лицето ти да е недокоснато от малки черни камъчета, реколтата на семейството ти да не е наводнена, да не си засегнат от никакви бедствия, да живееш в Божията прегръдка, да живееш в уютно гнездо. Страхливец като теб, който винаги се стреми към плътта — имаш ли сърце, имаш ли дух? Не си ли звяр? Аз ти давам истинския път, без да искам нищо в замяна, но ти не се стремиш към него. Дали си един от тези, които вярват в Бог? Аз ти давам истински човешки живот, но ти не се стремиш към него. По нищо ли не се различаваш от прасе или куче? Прасетата не се стремят към живота на човека, не се стремят да се пречистят и не разбират какво е животът. Всеки ден, след като се нахранят, те просто спят. Аз ти дадох истинския път, но ти не го спечели: ти си с празни ръце. Желаеш ли да продължиш да живееш този живот, живота на прасе? Какъв е смисълът такива хора да са живи? Твоят живот е презрян и позорен, живееш сред мръсотия и разврат и не се стремиш към никакви цели; не е ли твоят живот най-позорният от всички? Имаш ли дързостта да се изправиш пред Бог? Ако продължаваш да преживяваш по този начин, нищо ли няма да придобиеш? Истинският път ти е даден, но дали накрая ще успееш да го спечелиш, зависи от твоя личен стремеж.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Изживяванията на Петър: знанията му за наказанието и съда)

Сега е времето, когато Духът Ми върши велики дела, и времето, когато започвам делото Си сред езическите народи. Нещо повече, това е времето, когато класифицирам всички създадени същества, поставяйки всяко едно от тях в съответната му категория, така че Моето дело да може да продължи по-бързо и по-ефективно. И така, това, което продължавам да искам от вас, е да принесеш цялото си същество на цялото Ми дело и освен това да разбереш ясно цялата работа, която съм извършил в теб, да се увериш в нея и да вложиш цялата си сила в Моето дело, за да стане то по-ефективно. Това е, което трябва да разбереш. Не се борете помежду си, не търсете път назад и не се стремете към удобствата на плътта. Това само би забавило Моето дело и би отложило твоето прекрасно бъдеще. Ако постъпиш така, не само няма да се защитиш, но и ще си навлечеш унищожение. Няма ли да е глупаво от твоя страна? Точно това, на което ненаситно се наслаждаваш днес, унищожава бъдещето ти, докато точно болката, която изпитваш днес, те защитава. Трябва да си наясно с тези неща, за да не станеш жертва на изкушения, от които трудно ще се измъкнеш, и да избегнеш лутането слепешком в гъстата мъгла, без възможност да намериш слънцето. Когато гъстата мъгла се разнесе, ще се окажеш пред съда на великия ден.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Делото на разпространяването на Евангелието е също делото на спасяването на човека)

Днес Аз обичам всички, които могат да следват Моята воля, които могат да проявяват загриженост за Моето бреме и които могат да отдадат всичко свое за Мен с предано сърце и искреност. Аз постоянно ще ги просветлявам и няма да ги оставя да се изплъзнат от Мен. Често казвам: „Непременно ще благословя изобилно онези от вас, които искрено Ми отдават всичко“. За какво се отнася думата „благославям“? Знаеш ли? В контекста на настоящата работа на Светия Дух тя се отнася до тежестите, които ти давам. За всички, които са в състояние да носят бреме за църквата и които искрено Ми се принасят, тяхното бреме и тяхната сериозност са двете благословии, които идват от Мен. Освен това Моите откровения към тях са и благословия от Мен.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 82)

Сега Аз ходя сред Моя народ и живея сред него. Днес тези, които имат истинска любов към Мен — тези хора са благословени. Блажени са онези, които Ми се покоряват — те със сигурност ще останат в Моето царство. Блажени са онези, които Ме познават — те със сигурност ще упражняват власт в Моето царство. Блажени са онези, които се стремят към Мен — те със сигурност ще се измъкнат от оковите на Сатана и ще се наслаждават на Моите благословии. Блажени са онези, които са способни да се опълчат на себе си — те със сигурност ще бъдат притежавани от Мен и ще наследят изобилието на Моето царство. Онези, които тичат насам-натам за Мен, ще ги запомня, онези, които отдават всичко за Мен, ще приема, и на онези, които Ми принасят, ще им предоставя неща за тяхна наслада. Онези, които се наслаждават на словата Ми, ще благословя. Те със сигурност ще бъдат стълбовете, които поддържат гръбнака на Моето царство, те със сигурност ще се наслаждават на несравнимо изобилие в Моя дом и никой не може да се сравни с тях. Приемали ли сте някога благословиите, които са били подготвени за вас? Стремели ли сте някога към обещанията, които са били дадени за вас? Под напътствието на Моята светлина вие със сигурност ще пробиете мъртвата хватка на силите на мрака. Сред мрака със сигурност няма да изгубите напътствието на светлината. Със сигурност ще бъдете господари на всички неща. Със сигурност ще бъдете победители пред Сатана. При падането на страната на големия червен змей със сигурност ще стоите сред безброй хора като доказателство за Моята победа. Със сигурност ще останете непоколебими и непоклатими в земята на Синим. В резултат на страданията, които понасяте, ще наследите Моите благословии и със сигурност ще излъчвате светлината на Моята слава из цялата вселена.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Словата на Бог към цялата вселена, Глава 19)

Свързани свидетелства за преживяване

Как избягах от семейната си клетка

Свързани химни

Трябва да се отречеш от всичко заради истината