Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

Ключов критерий, за да се прецени дали хората могат да се покорят на Бог, е дали имат някакви екстравагантни желания или скрити мотиви към Него. Ако хората винаги поставят изисквания на Бог, това доказва, че не са Му покорни. Каквото и да ти се случи, ако не го приемеш от Бог и не търсиш истината, ако все спориш в своя защита и винаги смяташ, че само ти си прав, и ако дори си способен да се съмняваш, че Бог е истината и праведността, тогава ще имаш проблеми. Такива хора са най-надменни и непокорни на Бог. Хората, които все изискват от Бог, не могат да Му се покорят истински. Ако поставяш изисквания на Бог, това доказва, че се опитваш да сключиш сделка с Него, че избираш собствената си воля и действаш според нея. Така предаваш Бог и ти липсва покорство. Да поставяш изисквания на Бог е само по себе си лишено от разум; ако наистина вярваш, че Той е Бог, тогава няма да дръзваш да Му поставяш изисквания, нито ще се чувстваш пригоден да Му отправяш такива, независимо дали ги смяташ за разумни или не. Ако имаш истинска вяра в Бог и вярваш, че Той е Бог, тогава ще се покланяш и покоряваш само на Него, няма друга възможност. Днес хората не само правят своя избор, но дори молят Бог да действа според собствената им воля. Те не само не избират да се покорят на Бог, но дори искат от Него да им се покори. Нима това не е лишено от всякакъв разум? Следователно, ако в човека няма истинска вяра и реално упование, той никога не може да получи Божието одобрение. Когато хората са способни да предявяват по-малко изисквания към Бог, те имат повече истинска вяра и покорство, а техният разум е сравнително нормален. Често се случва така, че колкото по-склонни да спорят са хората и колкото повече оправдания имат, толкова е по-трудно да се справят с тях. Не само че имат много изисквания, но ако им подадеш пръст, ще ти отхапят ръката. Когато са удовлетворени в едно отношение, те ще предявят изисквания в друго. Трябва да бъдат удовлетворени във всяко отношение, а ако не са, започват да се оплакват, да отписват нещата като безнадеждни и да действат безразсъдно. След това се чувстват задължени и разкаяни, плачат с горчиви сълзи и искат да умрат. Каква е ползата от това? Нима не са неразумни и безмилостно досадни? Тази поредица от проблеми трябва да се разреши из основи.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Хората изискват твърде много от Бог)

Няма нищо по-трудно от това да се занимаваш с хора, които постоянно поставят изисквания към Бог. Щом Божиите действия не отговарят на мисленето ти или не са извършени в съответствие с него, тогава вероятно ще се възпротивиш, а това е достатъчно, за да покаже, че по природа се противопоставяш на Бог. Признаването на този проблем може да се постигне само чрез често самоанализиране и съответно достигане до разбиране на истината, и пълното му разрешаване е възможно само чрез стремеж към истината. Когато хората не разбират истината, те отправят много искания към Бог; от друга страна, когато действително я разбират, не отправят никакви искания, а само чувстват, че не са Го удовлетворили достатъчно, че не са достатъчно покорни пред Него. Това, че хората винаги отправят искания към Бог, отразява покварената им природа. Ако не можеш да се опознаеш и искрено да се покаеш по този въпрос, тогава ще се изправиш пред скрити опасности и рискове по пътя си на вяра в Бог. Способен си да преодолееш обикновени неща, но когато става дума за важни въпроси като съдбата, перспективите и крайната ти цел, вероятно няма да си способен да ги преодолееш. В този момент, ако все още не си придобил истината, може да се върнеш към старите си навици и така да станеш един от унищожените. Много хора винаги са следвали и вярвали по този начин и са се държали добре през времето, в което са следвали Бог, но това не определя какво ще се случи в бъдеще. Това е така, защото никога не си наясно с „ахилесовата пета“ на човека или с нещата в природата на човека, които могат да се противопоставят на Бог, и преди да те доведат до бедствие, оставаш в неведение за тях. Тъй като проблемът с твоята природа, която се противопоставя на Бог, остава нерешен, това е предпоставка да си навлечеш бедствие и е възможно, когато пътуването ти приключи и Божието дело завърши, да направиш това, което най-силно се противопоставя на Бог, и да изречеш богохулства срещу Него, а така да бъдеш заклеймен и отстранен. В последния, най-опасен момент Петър се опита да избяга. По онова време той не разбираше Божието намерение и планираше да оцелее и да върши работата на църквите. По-късно Исус му се яви и му каза: „Ще оставиш ли още веднъж да Ме разпънат заради теб?“. Тогава Петър разбра Божието намерение и бързо се покори. Да речем, че в онзи момент той е имал свои искания и беше казал: „Не искам да умирам сега, страхувам се от болката. Не Те ли разпнаха заради нас? Защо искаш да ме разпънат? Мога ли да бъда пощаден от разпятие?“. Ако беше поставил такива искания, то извървяният от него път щеше да е напразен. Но Петър винаги се покоряваше на Бог и търсеше Неговото намерение, и накрая го разбра и се покори напълно. Ако Петър не беше потърсил Божието намерение и беше действал според собственото си мислене, той щеше да поеме по грешния път. Хората нямат вродената способност да разберат директно Божиите намерения, но ако не се покорят, след като разберат истината, тогава те предават Бог. Тоест това, че хората винаги отправят изисквания към Бог, е свързано с тяхната природа: колкото повече изисквания имат, толкова са по-непокорни, толкова повече се противопоставят и толкова повече представи таят. Колкото повече изисквания поставя човек към Бог, толкова по-вероятно е да му се опълчи, да Му се съпротивлява и дори да Му се противопостави. Вероятно един ден той би могъл да Го предаде и изостави. Ако искаш да решиш този проблем, трябва да разбереш няколко аспекта на истината, а също и да имаш известно реално преживяване, за да го разбереш в дълбочина и да го решиш напълно.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Хората изискват твърде много от Бог)

Какъв е проблемът с това, че хората винаги отправят искания към Бог? И какъв е проблемът, че винаги имат представи за Бог? Какво съдържа природата на човек? Открих, че независимо какво им се случва или с какво се справят, хората винаги защитават собствените си интереси, тревожат се за собствената си плът и винаги търсят причини или оправдания, които да им послужат. Не търсят и не приемат истината дори в най-малка степен, и всичко, което правят, е да оправдават собствената си плът и да кроят планове в интерес на личните си перспективи. Всички просят благодат от Бог, като искат да спечелят всевъзможни преимущества. Защо хората искат толкова много от Бог? Това доказва, че са алчни по природа и че не притежават и капка разум пред Бог. Всичко, което правят — независимо дали се молят, общуват или проповядват — всичките им стремежи, мисли, домогвания, представляват искания към Бог и опити да се измоли нещо от Него. Хората вършат всичко това с надеждата да спечелят нещо от Бог. Някои казват, че „такава е природата на човек“, което е вярно. А и това, че хората изискват твърде много от Бог и имат твърде много прекомерни желания, доказва, че наистина им липсват съвест и разум. Всички искат и просят неща в свой интерес или се опитват да спорят и си намират оправдания — всичко това го вършат заради самите себе си. По много неща се вижда, че това, което хората вършат, е напълно лишено от разум, и това е истинско доказателство, че сатанинската логика на израза „Всеки човек за себе си, а за дявола остават последните“ вече се е превърнала в природа за човека. Какъв проблем разкрива това, че хората поставят твърде много искания към Бог? Те показват, че хората са покварени от Сатана до определена степен и че във вярата си в Бог съвсем не се отнасят към Него като към Бог. Някои хора казват: „Ако не се отнасяхме с Него като с Бог, защо все още вярваме в Него? Ако не се отнасяхме с Него като с Бог, щяхме ли да Го следваме досега? Щяхме ли да понесем всички тези страдания?“. Привидно вярваш в Бог и си способен да Го следваш, но в отношението си към Него, във възгледите ти по много въпроси изобщо не се отнасяш към Бог като към Създателя. Ако се отнасяш към Бог като с Бог, ако се отнасяш към Него като към Създателя, тогава би трябвало да застанеш в позицията на сътворено същество и не ще можеш да отправяш искания към Бог или да имаш прекомерни желания. Вместо това в сърцето си ще си способен на истинско покорство и ще си напълно способен да вярваш в Бог в съгласие с Неговите изисквания и да се покоряваш на цялото Му дело.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Хората изискват твърде много от Бог)

Във вярата си хората се стремят да накарат Бог да им даде подходящата крайна цел и цялата милост, от която се нуждаят, за да Го направят свой слуга, да Го накарат да поддържа мирни, приятелски отношения с тях, така че никога да няма конфликт между тях. Това означава, че тяхната вяра в Бог изисква Той да обещае да отговори на всичките им нужди и да ги дари с всичко, за което се молят, в съответствие с думите, които са прочели в Библията: „Ще чуя всичките ви молитви“. Те очакват Бог да не съди и да не кастри никого, защото Той винаги е бил милостивият Спасител Исус, който поддържа добри отношения с хората по всяко време и на всяко място. Ето как хората вярват в Бог: те просто безсрамно изискват от Него, като вярват, че независимо дали са непокорни или покорни, Той просто сляпо ще им даде всичко. Те просто непрекъснато „събират дългове“ от Бог, като вярват, че Той трябва да им ги „върне“ без никаква съпротива, и нещо повече, да им плати двойно. Те мислят, че независимо дали Бог е получил нещо от тях или не, Той може само да бъде манипулиран от тях, а не може произволно да се разпорежда с хората, когато Той пожелае и без тяхното разрешение, а още по-малко да им разкрива Своята мъдрост и праведен нрав, скрити в продължение на много години. Те само изповядват греховете си пред Бог, като вярват, че Бог просто ще ги опрости, че няма да Му омръзне да го прави и че това ще продължава вечно. Те само заповядват на Бог, като вярват, че Той просто ще им се подчини, защото в Библията е написано, че Бог не дойде, за да Му служат хората, а за да може Той да служи на тях, и че е тук, за да бъде техен слуга. Не сте ли вярвали винаги по този начин? Когато не можете да получите нещо от Бог, вие искате да избягате. Когато не разбирате нещо, толкова негодувате и дори стигате дотам, че Го оскърбявате по всякакъв начин. Вие просто няма да позволите на Самия Бог напълно да изрази Своята мъдрост и удивителност. Вместо това просто искате да се насладите на временно спокойствие и комфорт. Досега вашето отношение към вярата ви в Бог се е състояло само от едни и същи стари възгледи. Ако Бог ви покаже само малка част от величието Си, вие ставате нещастни. Виждате ли сега точно колко голям е духовният ви ръст? Не приемайте, че всички вие сте верни на Бог, когато в действителност старите ви възгледи не са се променили. Когато нищо не те сполетява, ти вярваш, че всичко върви гладко и любовта ти към Бог достига апогей. Когато ти се случи нещо незначително, падаш в пъкъла. Това ли е вярност към Бог?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Трябва да оставите настрана благословенията на статуса и да разберете Божието намерение за спасението на човека)

Хората имат толкова лош разум — те имат твърде много изисквания към Бог и искат твърде много от Него, липсва им и най-малката частица разум. Хората винаги изискват Бог да направи това или онова и са неспособни да се покорят напълно пред Него или да Го почитат. Вместо това те отправят неразумни изисквания към Бог, въз основа на собствените си предпочитания, изискват Той да е много великодушен, никога да не се гневи от нищо и всеки път, когато види хората, винаги да се усмихва и винаги да им говори, и да ги снабдява с истината, и да провежда общения за истината с тях. Те също изискват от Него винаги да е търпелив и да има приятно изражение около тях. Хората имат твърде много изисквания; много са придирчиви! Трябва да изследвате тези въпроси. Човешкият разум е толкова слаб. Не е ли така? Хората не само не са способни да се покорят напълно на устроеното и подреденото от Бог или да приемат всичко, което идва от Бог, напротив, те налагат допълнителни изисквания на Бог. Как могат хората с такива изисквания да са предани на Бог? Как могат да се покорят на подредбите на Бог? Как могат да обичат Бог? Всички хора имат изисквания за това как Бог трябва да ги обича, да ги търпи, да бди над тях, да ги закриля и да се грижи за тях, но никой няма каквито и да било изисквания за това как сам трябва да обича Бог, да мисли за Бог, да бъде внимателен към Бог, да удовлетворява Бог, да носи Бог в сърцето си и да почита Бог. Съществуват ли тези неща в човешките сърца? Това са нещата, които хората трябва да постигнат. Защо тогава не се стремят усърдно за това? Някои хора могат да са ентусиазирани известно време и да се отричат малко от нещата и да отдават всичко на Бог, но това не е трайно. Като се натъкнат на малко спънки, това може да ги обезкуражи, може да загубят надежда и да се оплакват. Хората имат толкова много затруднения и малцина се стремят към истината и се стремят да обичат и да удовлетворяват Бог. Хората са напълно лишени от разум, те застават на грешна позиция и виждат себе си като особено ценни. Има и такива, които казват: „За Бог ние сме като зеницата на окото Му. Той не се поколеба да позволи единственият Му син да бъде прикован на кръста, за да изкупи човечеството. Бог плати висока цена, за да ни откупи — ние сме невероятно ценни и имаме място в Божието сърце. Ние сме специална група хора и имаме много по-висок статус от невярващите — ние сме народа на небесното царство“. Те се мислят за много възвишени и велики. В миналото много водачи разсъждаваха така и вярваха, че имат определен статус и позиция в Божия дом след като са ги повишили. Мислеха си: „Бог ме цени много и ме уважава, и ми е позволил да служа като водач. Трябва да направя всичко по силите си да тичам напред-назад и да работя за Него“. Бяха ужасно доволни от себе си. Само че след известно време правеха нещо лошо и истинската им природа се разкриваше, освобождаваха ги и те се обезсърчаваха и увесваха глави. Когато неподобаващото им поведение беше разобличено и кастрено, те ставаха още по-негативни и бяха неспособни да продължат да вярват. Мислеха си: „Бог е толкова невнимателен към чувствата ми, изобщо не Го е грижа как да спаси гордостта ми. Казват, че Бог е благосклонен към човешките слабости. Защо тогава бях освободен за толкова малки прегрешения?“. После те се обезкуражаваха и искаха да изоставят вярата си. Имат ли такива хора истинска вяра в Бог? Ако дори не могат да приемат да ги кастрят, тогава духовният им ръст е твърде малък и не е сигурно дали ще да приемат истината в бъдеще. Такива хора са в опасност.

Хората не поставят високи изисквания към себе си, но имат високи изисквания към Бог. Молят Го да прояви специална доброта и да е търпелив и отстъпчив към тях, да милее за тях, да им предоставя ресурси и да им се усмихва, да е толерантен към тях, да проявява снизхождение към тях и да се грижи за тях по много начини. Те очакват от Него изобщо да не е строг с тях и да не прави нещо, което може да ги притесни дори малко, и са удовлетворени единствено ако Той им говори сладки приказки всеки ден. Хората имат толкова лош разум! Те не са наясно какво трябва да правят, какво трябва да постигнат, какви гледни точки трябва да имат, каква позиция трябва да отстояват, за да служат на Бог и в каква позиция е подходящо да се поставят. Хората с някакъв статус имат много високо мнение за себе си, и онези без статус също имат доста високо мнение за себе си. Хората никога не познават себе си. Ти трябва да стигнеш до етап във вярата си в Бог, в който независимо от това как ти говори Той, колко е строг с теб и колко много може да те пренебрегва, можеш да продължиш да вярваш, без да се оплакваш, както и да изпълняваш дълга си. Тогава ти ще си зрял и опитен човек и наистина ще имаш някакъв духовен ръст и малко от разума на нормалния човек. Няма да поставяш изисквания пред Бог, повече няма да имаш прекомерни желания и повече няма да поставяш изисквания към другите или към Бог, въз основа на собствените си предпочитания. Това ще покаже, че до определена степен, ти притежаваш подобие на човек. В момента вие имате твърде много изисквания, тези изисквания са твърде прекалени, имате и твърде много човешки намерения. Това доказва, че не стоите на правилната позиция. Позицията, на която сте застанали, е твърде висока и виждате себе си като твърде почтени — сякаш не сте на много по-ниска позиция от Бог. Следователно с теб е трудно да се справят и именно това е природата на Сатана.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

Да поставяш винаги искания към Бог е част от човешката природа и вие трябва да анализирате тази природа според Божието слово. Как трябва да я анализираш? Първата стъпка е да си наясно за неразумните искания и прекомерните желания, които хората имат по отношение на Бог, и трябва и да анализираш всяко едно от тях. Защо хората поставят това искане? Какъв е мотивът им? Каква е целта им? Така колкото повече и по-съвестно го анализираш, толкова по-добре ще разбираш собствената си природа и толкова по-обстойно ще става това разбиране. Ако не го анализираш обстойно, а просто знаеш, че хората не бива да поставят искания към Бог, като разбираш само, че да изискваш от Бог е неразумно, и това е всичко, в крайна сметка няма да имаш напредък и няма да се промениш. Някои казват: „Искаме толкова много от Бог, защото сме прекалени егоисти. Какво да направим?“. Хората естествено трябва да разбират истината и да познават същността на егоизма. Когато разбереш истински същността на човешкия егоизъм, ще узнаеш какво ти липсва. Плашещо ще бъде, ако хората не могат да разберат това. Чрез анализ е лесно да разпознаеш видимо прекомерните или неразумни искания, и е възможно да се намразиш. Понякога може да намираш исканията си за разумни и справедливи, и понеже ги смяташ за разумни и си мислиш, че нещата трябва да бъдат такива, и тъй като и другите поставят подобни искания, може да ти се стори, че твоите не са прекомерни, а са оправдани и естествени. Това показва, че все още не притежаваш истината и затова не можеш ясно да ги разбереш. Ето един пример: да речем, че има един човек, който е следвал Бог дълги години и е изстрадал много бури и предизвикателства. Държанието му винаги изглеждаше добро и даваше вид, че е наред що се отнася до човешката му природа, страданията и предаността му към Бог. Той дори притежаваше доста съвест, с желание да се отплати за Божията любов и обикновено знаеше, че трябва да действа предпазливо, докато си върши работата. По-късно открих, че този човек говори ясно и хубаво, но изобщо не беше покорен и затова го освободих, като заповядах повече да не го използват. Няколко години беше работил за църквата, беше страдал много, и въпреки това в крайна сметка беше освободен. Нещо повече, не разреших някои негови практически затруднения. Какво биха си помислили хората за този случай? Първо, мнозина ще се изправят в негова защита и ще кажат: „Това не е хубаво. При тези обстоятелства Бог трябва да му покаже голяма милост и благодат, защото той обича Бог и Му отдава всичко. Щом някой като него, който е вярвал толкова много години в Бог, може да бъде отстранен, то каква надежда имаме ние, новите вярващи?“. Ето ги пак човешките искания, с вечната надежда, че Бог ще благослови този човек и ще го пусне да остане, докато пак си мислят: „Човекът се е отнесъл правилно към Бог, Бог не бива да го разочарова!“. Толкова много от исканията на хората към Бог се раждат от човешки представи и фантазии. Хората преценяват какво трябва да им даде Бог и как да се отнася с тях според критериите на съвестта за това кое е справедливо и разумно сред човеците, но как може това да отговаря на истината? Защо казвам, че всички искания на човеците са неразумни? Защото това са критерии, които хората изискват от останалите. Притежават ли хората истината? Способни ли са да прозрат човешката същност? Някои искат Бог да се отнася с хората според критерия за съвест, като Го сравняват със стандарта, изискван от хората. Това не отговаря на истината и е неразумно. Хората могат да изтърпят разни дребни проблеми, но може да не са способни да го понесат, когато изходът им е окончателно определен. Исканията им ще изскочат наяве, от устата им без задръжки ще се излеят жалби и заклеймяващи слова, и лека полека ще си покажа истинската същност. В този момент ще познаят собствената си природа. Хората винаги поставят искания към Бог според човешките представи и собствената си воля и поставят много такива искания. Може би обикновено не забелязвате и си мислите, че да молиш Бог от време на време за нещо не се брои за искане, но в действителност внимателният анализ показва, че много човешки претенции са безразсъдни, без разум и дори нелепи. Преди не си осъзнавал колко сериозен е този въпрос, но в бъдеще постепенно ще започнеш да го разпознаваш и тогава ще имаш истинско разбиране за собствената си природа. Лека полека преживяването ще ти донесе познание и проницателност за природата ти, и в съчетание с общуване върху истината, ще я опознаеш ясно — тогава в това отношение ще си навлязъл в истината. Когато разбереш наистина същността на човешката природа, нравът ти ще се промени и ти ще притежаваш истината.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Хората изискват твърде много от Бог)

Всички хорски искания и кроежи са несъвместими с истината и противоречат на Божиите изисквания и намерения. Бог не обича тези неща, Той ги ненавижда и ги мрази всичките. Исканията, отправени от хората към Бог, всичките им стремежи и пътищата, които следват, нямат нищо общо с истината. Някои хора си мислят: „Толкова години съм работил за църквата — ако се разболея, Бог трябва да ме изцели и благослови“. Особено онези, които са повярвали отдавна в Бог, искат дори повече от Него. Онези, които вярват отскоро, се чувстват недостойни, но след известно време ще почувстват, че им се полагат права. Просто хората са такива, такава е природата на човека и никой не прави изключение. Някои казват: „Никога не съм имал прекомерни искания към Бог, защото съм сътворено същество и не съм достоен да прося каквото и да било от Него“. Не бързай да казваш това, времето ще разкрие всичко. Природата и намеренията на хората ще бъдат разобличени в крайна сметка и един ден ще изригнат навън. Хората не просят от Бог, защото не смятат, че е нужно, че моментът е подходящ или че вече са имали толкова много искания към Бог, а всъщност просто не осъзнават, че това е искане. Накратко, природата на хората е такава и затова им е невъзможно да не я разкрият. При подходящи обстоятелства или възможност, тя ще се прояви по естествен път. Защо разговаряме днес за това? За да накараме хората да разберат какво има в собствената им природа. Не си мисли, че да вярваш в Бог няколко години или да работиш за църквата няколко дни, означава, че си отдал всичко и си се посветил на Него, че си страдал много за Бог и заслужаваш да придобиеш разни неща, като да се радваш на материални придобивки, храна за тялото, другите да те уважават и ценят повече или Бог да ти говори благо и да се грижи повече за теб, и често да те пита дали си добре нахранен и облечен, как си физически и тъй нататък. Тези неща се появяват неволно в хората, когато те дълго време са отдавали всичко на Бог, и те започват да си мислят, че заслужават да искат от Него всичко. Когато са отдавали всичко на Бог само за кратко, те смятат, че нямат това право, и не се осмеляват да отправят искания към Бог. Но с течение на времето ще решат, че са натрупали капитал, и исканията им ще започнат да се проявяват, и тези черти на природата им ще бъдат разобличени. Не са ли хората такива? Защо не се замислят дали е редно да имаш такива искания към Бог? Заслужаваш ли тези неща? Бог ли ти ги обеща? Ако нещо не ти принадлежи, но ти упорито го искаш, това не е съгласно истината и е изцяло породено от сатанинската ти природа. Как се държа архангелът в началото? Даде му се твърде висока позиция, даде му се много, и той си въобрази, че заслужава всичко, което е пожелал и получил, като накрая достигна точката, в която каза: „Искам да бъда наравно с бог!“. Следователно, ако хората имат твърде много изисквания, твърде големи желания при вярата си в Бог, но не изследват себе си и не успеят да осъзнаят колко е сериозен проблемът, един ден ще кажат: „Оттегли се, боже. Сам мога да бъда бог в една или друга степен“ или „Боже, ще нося, каквото ти носиш, ще ям, каквото ти ядеш“. Хората, достигнали това ниво, вече се отнасят с Бог като към човек. Макар да признават на думи, че Въплътеният Бог е Сам Бог, това са само повърхностни слова. В действителност в сърцата им няма и най-малка частица покорство или страх от Бог. Някои даже искат да бъдат Бог и ако амбициите и желанията им нараснат до такава степен, ще си имат неприятности. Вероятно ще ги сполети нещастие и дори да бъдат отлъчени от църквата, Бог пак ще ги накаже.

Вярващите в Бог трябва да се отнасят с Него като с Бог; само по този начин вярват истински в Него. Те не просто трябва да признаят статуса на Бог, а да имат истинско разбиране и страх от същността и нрава на Бог и да бъдат абсолютно покорни. Ето няколко начина да се практикува това: Първо, спазвай благочестие и честно вътрешно отношение при общуването си с Бог, без каквито и да било представи или фантазии, и имай покорно сърце. Второ, отнеси на Бог намеренията зад всичко, казано от теб, зад всеки зададен въпрос и всичко, сторено от теб, за да ги проучи, и Му се моли. Само ако знаеш как да практикуваш в съгласие с истините принципи и с Божието слово за основа, ще можеш да навлезеш в истината реалност. Ако не търсиш истината, не само ще си неспособен да навлезеш в истината реалност, но ще трупаш все повече представи, а това вещае неприятности. Когато разглеждаш Бог като човек, то бог, в когото вярваш, е един неясен бог в небесата. Ще си отрекъл напълно въплъщението и в сърцето си вече няма да признаваш практическия Бог. В този момент ще се превърнеш в антихрист и ще пропаднеш в мрак. Колкото повече оправдания имаш, толкова повече ще изискваш от Бог и толкова повече представи ще си създаваш за Него, което ще те излага на все по-голяма опасност. Колкото повече изискваш от Бог, толкова повече това доказва, че просто не се отнасяш с Него като с Бог. Ако в сърцето си винаги таиш искания към Бог, то с времето вероятно ще се отнасяш със себе си като с Бог и ще свидетелстваш за себе си, когато работиш в църквата, като дори казваш: „Нима бог не свидетелства за себе си? Защо аз да не мога?“. Понеже не разбираш Божието дело, ще имаш представи за Него и сърцето ти няма да е богобоязливо. Тонът на гласа ти ще се промени, нравът ти ще стане надменен и накрая лека-полека ще започнеш да се превъзнасяш и да свидетелстваш за себе си. Това е процесът на човешкия упадък, който се дължи изцяло на това, че човек не се стреми към истината.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Хората изискват твърде много от Бог)

Въпреки че Йов никога не беше виждал Бог и не беше чувал Божиите слова със собствените си уши, Бог имаше място в сърцето на Йов. Какво беше отношението на Йов към Бог? Както вече споменах по-горе, то беше „благословено да е името на Йехова“. Неговото благославяне на Божието име беше безусловно, независимо от контекста и необвързано от никаква причина. Виждаме, че Йов беше предал сърцето си на Бог и беше позволил то да бъде направлявано от Него; всичко, което Йов мислеше, всичко, което решаваше, и всичко, което планираше в сърцето си, беше отворено за Бог, а не затворено за Него. Сърцето му не се противопоставяше на Бог и той никога не беше молил Бог да направи нещо за него или да му даде нещо, и не таеше никакви прекомерни желания да спечели нещо от своето преклонение пред Бог. Йов не говореше за сделки с Бог и не отправяше молби или искания към Него. Неговата възхвала на Божието име беше заради огромното могъщество и власт на Бог, Който господства над всички неща, и не зависеше от това дали получаваше благословения, или беше сполетяван от бедствие. Той вярваше, че независимо от това дали Бог благославя хората, или им носи бедствия, Могъществото и властта Му не се променят и затова, независимо от обстоятелствата, в които се намира човек, Божието име трябва да бъде възхвалявано. Това, че човек е благословен от Бог, се дължи на върховенството на Бог и когато го сполети бедствие, то също се дължи на върховенството на Бог. Божието могъщество и власт господстват над всичко, свързано с човека, и го подреждат; капризите на човешката съдба са проява на Божието могъщество и власт и от каквато и гледна точка да се погледне, Божието име трябва да бъде възхвалявано. Това преживя и опозна Йов през годините на своя живот. Всички мисли и действия на Йов достигаха до ушите на Бог и идваха пред Него, и бяха считани за важни от Бог. Бог ценеше това знание на Йов и ценеше Йов за това, че имаше такова сърце. Това сърце винаги и навсякъде очакваше Божията заповед и независимо от времето и мястото приемаше всичко, което го сполетяваше. Йов нямаше никакви изисквания към Бог. От себе си той изискваше да чака, да приема, да посреща и да се покорява на всички подредби, които идваха от Бог; Йов вярваше, че това е негов дълг, а Бог искаше точно това. Йов никога не беше виждал Бог, нито Го беше чувал да казва някакви слова, да издава заповеди, да дава поучения или да го наставлява за нещо. По думите на днешния ден, да може да притежава такова познание и отношение към Бог, когато Бог не му беше дал никакво просветление, напътствие или ресурс по отношение на истината — това беше ценно и за Бог беше достатъчно, че той показва такива неща, а свидетелството му беше хвалено и ценено от Бог.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Божието дело, Божият нрав и Самият Бог II)

Хората не са в позиция да изискват от Бог. Няма нищо по-неразумно от това да отправяш изисквания към Бог. Той ще направи това, което трябва да направи, и Божият нрав е праведен. Праведността в никакъв случай не е безпристрастност или разумност. Тя не е егалитаризъм или въпрос на разпределяне на това, което заслужаваш, според това колко работа си свършил, нито е заплащане за работата, която си свършил, или отдаване на дължимото според усилията, които си положил. Това не е праведност, а просто безпристрастност и разумност. Много малко хора са способни да опознаят праведния Божи нрав. Да предположим, че Бог беше унищожил Йов, след като Йов беше свидетелствал за Него. Това щеше ли да е праведно? Всъщност щеше. Защо се нарича праведност? Какво разбират хората под праведност? На хората им е много лесно да кажат, че Бог е праведен, ако нещо съответства на представите им. Ако обаче не го възприемат като съответстващо на представите им, ако е нещо, което не са способни да разберат, ще им бъде трудно да кажат, че Бог е праведен. Ако Бог беше унищожил Йов тогава, хората нямаше да кажат, че Той е праведен. Всъщност обаче, трябва ли Бог да се оправдава, когато унищожава хората, независимо дали са покварени, или не, и независимо дали са дълбоко покварени? Трябва ли Той да обосновава действията си пред хората? Трябва ли Бог да казва на хората правилата, които е постановил? Не се налага. В Божиите очи човек, който е покварен и може да се противопостави на Бог, няма никаква стойност. Както и да се справя Бог с него, все ще е подходящо, и всичко е подредено от Бог. Ако Бог беше недоволен от теб и след твоето свидетелство ти беше казал, че няма полза от теб, и ако по тази причина те беше унищожил, това също ли щеше да е Неговата праведност? Щеше. Възможно е сега да не си способен да го разбереш от фактите, но трябва да го разбереш на теория. Смятате ли, че Божието унищожение на Сатана е израз на Неговата праведност? (Така смятаме.) А какво щеше да стане, ако му беше позволил да остане? Сега не смеете да кажете, нали? Божията същност е праведност. Макар и да не е лесно да се разбере какво прави Той, всичко, което прави, е праведно. Просто хората не го разбират. Когато Бог предаде Петър на Сатана, как реагира Петър? „Хората не са способни да разберат какво правиш Ти, но всичко, което правиш, съдържа Твоите добри намерения и във всичко има праведност. Как да не възхвалявам мъдростта и делата ти?“. Сега трябва да разберете, че причината, поради която Бог не унищожава Сатана по време на Своето спасение на човека, е, че хората могат да видят ясно как Сатана ги е покварил и до каква степен ги е покварил, и как Бог ги пречиства и спасява. Накрая, когато хората разберат истината, когато видят ясно омразния лик на Сатана и съзрат чудовищния грях на Сатана, който ги е покварил, Бог ще унищожи Сатана, като им покаже Своята праведност. Моментът, в който Бог унищожи Сатана, ще е зареден с Божия нрав и Неговата мъдрост. Всичко, което Бог прави, е праведно. Макар че хората не могат да разберат Божията праведност, те не бива да съдят по свое усмотрение. Най-неразумно е хората да твърдят, че Бог не е праведен, ако нещо, което Той прави, им се струва неразумно или ако имат някакви представи за това.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

Тъй като вярваш в Бог и Го следваш, трябва да Му принесеш всичко, да нямаш лични изисквания, да не правиш лични избори и да удовлетвориш Божиите намерения. Тъй като си създание, трябва да се покориш на Господ, Който те е създал, защото в същността си ти нямаш власт над себе си и нямаш естествена способност да контролираш съдбата си. Тъй като вярваш в Бог, трябва да се стремиш към освещаване и промяна. Тъй като си сътворено същество, трябва да се придържаш към дълга си, да си знаеш мястото и да не предприемаш нищо извън присъщия си дълг. Целта не е да се почувстваш ограничен или подтиснат от доктрината. Напротив, това е пътят, по който ще можеш да изпълниш дълга си и това е постижимо — и трябва да бъде постигнато — от всички, които се държат праведно. […] Бог създаде всички неща и така накара всичко сътворено да дойде под Неговото господство и да се покори на Неговото господство. Той господства над всичко, за да бъде всичко в Неговите ръце. Всички Божии създания, включително животните и растенията, човеците, планините, реките и езерата — всичко трябва да дойде под Неговото господство. Всичко в небесата и на земята трябва да дойде под Неговото господство. Те не могат да имат какъвто и да било избор и всички трябва да се покорят на устроеното от Него. Така е повелил Бог и това е в Божията власт. Бог заповядва на всичко, нарежда и категоризира всички неща, като всяко от тях е подредено според вида си и е на мястото, което му принадлежи, според Божиите желания. Колкото и велико да е дадено нещо, нищо не превъзхожда Бог и всички неща служат на сътвореното от Бог човечество; нищо не смее да се бунтува срещу Бог или да поставя пред Него каквито и да било изисквания. Следователно човекът, който е сътворено същество, също трябва да изпълни човешкия си дълг. Независимо дали е господар или уредник на всички неща, независимо колко високо е положението, което заема сред всички тези неща, той си остава миниатюрно човешко същество, под господството на Бог, не е нищо повече от миниатюрно човешко същество, сътворено същество, което никога не ще застане по-високо от Бог. Като сътворено същество, човекът трябва да се стреми да изпълни дълга си на сътворено същество, и да се стреми да обича Бог, без да прави други избори, защото Бог е достоен за любовта на хората. Онези, които се стремят да обичат Бог, не бива да преследват каквато и да било лична изгода или това, за което те лично копнеят; това е най-правилният стремеж. Ако това, към което се стремиш, е истината, практикуваш истината и постигаш промяна в нрава си, значи си поел по верния път. Но ако се стремиш към блаженство за плътта и ако практикуваш истината такава, каквато ти си я представяш, ако нравът ти остава напълно непроменен и не изпитваш никакво покорство към въплътения Бог, а продължаваш да живееш в неопределеност, тогава това, към което се стремиш, със сигурност ще те отведе в ада, защото крачиш по пътя на неуспеха. Дали ще бъдеш усъвършенстван или отстранен, зависи от твоя личен стремеж. Иначе казано, успехът или неуспехът зависят от пътя, по който върви човек.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Успехът или неуспехът зависят от пътя, по който върви човек)