Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

Ако вярваш в Божието върховенство, то трябва да вярваш, че ежедневните събития, били те добри или лоши, не се случват произволно. Не че някой умишлено ти създава трудности или те е взел на прицел — всичко е подредено и устроено от Бог. Защо Бог устройва всички тези неща? Не за да те разобличи или да те разкрие и да те отстрани. Да те разкрие не е крайната цел. Целта е да те усъвършенства и спаси. Как те усъвършенства Бог? И как те спасява? Отначало те кара да осъзнаеш собствения си покварен нрав и да разбереш своята природа същност, недостатъците си и това, което ти липсва. Само като си наясно с тези неща и имаш разбиране за тях, можеш да се стремиш към истината и постепенно да се отървеш от покварения си нрав. Така Бог ти дава шанс. Това е Божията милост. Трябва да знаеш как да се възползваш от тази възможност. Не бива да изпитваш съпротива спрямо Бог, да се съревноваваш и препираш с Него или да Го разбираш погрешно. В частност, когато се изправиш пред хората, събитията и нещата, които Бог е организирал около теб, недей постоянно да мислиш, че те не са такива, каквито ти искаш да бъдат, не искай непрестанно да избягаш от тях и не се оплаквай от Бог и не Го разбирай погрешно. Ако непрестанно правиш това, то ти не изживяваш Божието дело и така много трудно ще успееш да навлезеш в истината реалност. Независимо с какво се сблъскваш — било то нещо, което не можеш да разбереш напълно, или нещо, което ти причинява трудности, трябва да се научиш да се покоряваш. За начало трябва да дойдеш пред Бог и да се молиш повече. Така, незабелязано, в твоето вътрешно състояние ще настъпи промяна и ще можеш да търсиш истината, за да решиш проблема. Така ще можеш да изживяваш Божието дело. В този процес истината реалност ще се изгради в теб и именно по този начин ще напредваш и състоянието на живота ти ще се преобразява. Щом претърпиш тази промяна и придобиеш истината реалност, ще притежаваш и духовен ръст, а с него се постига и живот. Ако животът на някого се ръководи от покварен сатанински нрав, колкото и да е ентусиазиран или енергичен, не може да се счита, че притежава духовен ръст или живот. Бог работи във всеки един човек и без значение какъв е методът Му, с какви хора, събития и неща си служи или какъв е тонът на думите Му, Неговата крайна цел е само една: спасението ти. И как те спасява? Променя те. При това положение как може да не страдаш поне малко? Ще ти се наложи да страдаш. Това страдание може да се отнася до много неща. Първо, хората може да страдат, когато приемат съда и наказанието на Божиите слова. Когато Божиите слова са твърде сурови и директни и хората разбират Бог погрешно, и дори имат представи, това също може да е болезнено. Понякога Бог изгражда среда около хората, за да разкрие тяхната поквара, за да ги накара да се самоанализират и да се опознаят, и тогава те също ще страдат малко. Понякога, когато бъдат директно скастрени, или са разобличени, на хората им се налага да страдат. Все едно се подлагат на операция — ако няма страдание, няма и резултат. Ако всеки път, когато те кастрят, и всеки път, когато бъдеш разкрит от дадена ситуация, това вълнува сърцето ти и ти дава тласък, то чрез този вид преживяване ти ще навлезеш в истината реалност и ще имаш духовен ръст.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. За да придобие истината, човек трябва да се учи от хората, събитията и нещата около себе си)

Какво става, когато някой е склонен да си намира извинения, щом бъде порицан и кастрен? Това е един много надменен, самоправеден и своеволен нрав. За надменните и своеволни хора е трудно да приемат истината. Те не могат да я приемат, когато чуят нещо, което не съответства на тяхната собствена гледна точка, мнения и мисли. Не ги е грижа дали това, което другите казват, е правилно или погрешно, нито за това кой го казва, нито за контекста, в който даденото нещо е казано, нито за това дали то е свързано с техните собствени отговорности и задължения. Те не се интересуват от такива неща; това, което за тях е най-спешно, е преди всичко да удовлетворят своите чувства. Това не е ли своеволие? Какви вреди в крайна сметка носи на хората своеволието? За тях е трудно да придобият истината. Невъзприемчивостта към истината се причинява от покварения човешки нрав и крайният резултат е, че човек не може лесно да достигне до истината. Всяко нещо, което се разкрива естествено от природата същност на човека, се противопоставя на истината и няма нищо общо с нея; нито едно от тези неща нито съответства, нито се доближава до истината. Следователно, за да постигне спасение, човек трябва да приеме и практикува истината. Ако не може да приеме истината и желае винаги да постъпва според своите собствени предпочитания, човек не може да постигне спасение.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

Някои хора често спорят и се опитват да се защитават, когато ги кастрят. Винаги подчертават причината за проблема и се оправдават за неуспехите си, което е много неприятно. Те нямат покорна нагласа или нагласа за търсене на истината. Този тип хора са с ниски заложби и освен това са много твърдоглави. Не разбират човешки език, не достигат до истината и напредъкът им е много бавен. Защо напредват бавно? Защото не търсят истината и каквито и грешки да се появят, винаги търсят причината у други хора, като прехвърлят цялата отговорност върху тях. Живеят според философии за светските отношения и стига да са живи и здрави, те са особено доволни от себе си. Изобщо не се стремят към истината и мислят, че това е много добър начин да вярваш в Бог. Дори има хора, които си мислят: „Винаги се говори толкова много за стремеж към истината и за извличане на поуки, но наистина ли има толкова много поуки за извличане? Да вярваш в Бог по този начин е доста затруднително!“. Когато видят как други хора се стремят към истината и си извличат поуки, когато се сблъскат с проблеми, казват: „Как всички си извличате поуки от всичко? Защо за мен няма толкова поуки, които да си извлека? Толкова ли сте невежи? Не следвате ли просто сляпо правилата?“. Какво мислите за това отношение? Така разсъждават неверниците. Може ли неверник да придобие истината? За такъв човек е много трудно да я придобие. Има хора, които казват: „Аз се моля на Бог за големи неща и не Го безпокоя с дребните. Бог е много зает с ежедневното управление на вселената и всички неща, с управлението на всеки човек. Колко уморително! Няма да безпокоя Бог, просто ще си разреша този проблем сам. Стига Бог да е доволен, това е достатъчно. Не искам да Го тревожа“. Какво мислите за това отношение? Това е също гледната точка на неверниците, въображението на хората. Хората са сътворени същества, по-незначителни дори от мравките. Как могат да разгадаят Създателя? Кой знае колко милиарди или десетки милиарди години Бог е управлявал вселената и всички неща. Казвал ли е, че се чувства уморен? Казвал ли е, че е твърде зает? Не, не е. Хората никога няма да могат да разгадаят Божието всемогъщество и мъдрост и е голяма глупост да се изказват, изхождайки от собствените си представи и фантазии. За Създателя всеки човек, избран от Бог, и всичко, което се случва около него, е в рамките на Божието върховенство и подредби. Като вярващ в Бог трябва да се покориш на Божието върховенство и разпоредби и да търсиш истината, и да си вземаш поуки от всички неща. Най-важното е да придобиеш истината. Ако можеш да проявяваш внимание към Божиите намерения, тогава трябва да разчиташ на Него и да се стремиш към истината — това е угодно на Бог. Когато си придобил истината и можеш да действаш според принципите, Бог ще бъде по-доволен, но колкото повече се отдалечаваш от Бог, толкова повече ще Го наскърбиш. Какво наскърбява Бог? (Бог е нагласил обстоятелства, за да даде възможност на хората да изживеят Неговите думи и да придобият истината, но хората не разбират Божия ум. Те Го разбират погрешно и това Го наскърбява.) Правилно. Бог е отдал кръвта на сърцето Си за всеки човек и има намерение за всеки човек. Има очаквания за него и му е възложил надеждите Си. Той с радост и желание безвъзмездно им отдава кръвта на сърцето Си и им предоставя живот и истина. Ако хората успеят да разберат целта, с която Бог прави това, Той ще бъде доволен. Каквито и обстоятелства да нагласява за теб Бог, ако си способен да го приемеш от Него, да Му се покориш, да търсиш истината и да си вземаш поуки от всичко това, Бог няма да си помисли, че кръвта на сърцето Му е била отдадена напразно. Тоест ти ще си станал достоен за Божиите ревностни и грижовни намерения или за очакванията Му към теб. Във всяко обстоятелство, пред което си изправен, ще можеш да си вземаш поуки и да бъдеш възнаграждаван. Така Божието дело в теб ще постигне очаквания резултат, а в сърцето Си Бог ще е удовлетворен. Ако не си в състояние да се подчиниш на устройването и разпоредбите на Бог, ако винаги се съпротивляваш, отхвърляш Бог и се бориш с Него, не мислиш ли, че Той ще се разтревожи? В сърцето Си Бог ще се притесни и разтревожи и ще каже: „Нагласих толкова много обстоятелства, от които да си извлечеш поуки. Как така нищо от това не ти е повлияло?“. Сърцето на Бог ще натежи от скръб, тъй като си вцепенен, невеж, бавен и твърдоглав; не разбираш Божиите намерения, не приемаш истината и не можеш да видиш множеството неща, които Той е направил, за да поеме отговорност за живота ти; и не схващаш, че Той се тревожи за живота ти, и дори се бунтуваш срещу Него и се оплакваш от Него. Именно затова Бог се чувства наранен.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. За да придобие истината, човек трябва да се учи от хората, събитията и нещата около себе си)

Това че обичат да спорят за правилно и грешно означава, че се опитват да изяснят кое е правилно или грешно по всеки един въпрос, че не спират, докато въпросът не се изясни и не се разбере кой е бил прав и кой — крив, и упорито се втренчват в безсмислени неща. Какъв точно е смисълът от такова поведение? В крайна сметка правилно ли е да се спори за правилно и грешно? (Не.) Къде е грешката? Това изобщо свързано ли е с практикуването на истината? (Няма никаква връзка.) Защо казвате, че няма връзка? Да се спори за правилно и грешно не е придържане към истините принципи, не е обсъждане на истините принципи, нито е общение за тях. Вместо това хората все обсъждат кой е прав и кой крив, кой постъпва правилно и кой греши, кой има право и кой не, кой има основателна причина и кой не, и кой изразява по-висша доктрина. Ето това изследват. Когато Бог подлага хората на изпитания, те все се опитват да спорят с Него, все изтъкват един или друг аргумент. Обсъжда ли Бог такива неща с теб? Пита ли Бог каква е обстановката? Пита ли за причините и мотивите ти? Не пита. Бог те пита дали имаш отношение на покорство или на съпротива, когато те подлага на изпитание. Пита те дали разбираш истината и дали си покорен, или не. Това е всичко, за което Бог пита, и не пита за нищо друго. Той не те пита за причината, поради която нямаш покорство, не гледа дали имаш основателна причина. Той изобщо не се интересува от подобни неща. Бог гледа само дали си покорен, или не. В каквато и среда и в каквато и обстановка да живееш, Той проучва внимателно само дали има покорство в твоето сърце, дали имаш покорно отношение. Бог не обсъжда с теб кое е правилно и кое не е. Той не се интересува от причините ти. Интересува се единствено от това дали наистина си покорен — само за това те пита Бог. Това не е ли истина принцип? Има ли истини принципи в сърцата на този тип хора, които обичат да спорят за правилно и грешно и които обичат да се впускат в словесни престрелки? (Няма.) Защо няма? Обръщали ли са някога каквото и да е внимание на истините принципи? Стремили ли са се някога към тях? Търсили ли са ги някога? Никога не са им обръщали никакво внимание, не са се стремили към тях, не са ги търсили и истините принципи изобщо не присъстват в сърцата им. В резултат на това те могат да живеят само според човешките представи. В сърцата им има само правилно и грешно, вярно и невярно, основания, причини, софистика и доводи, а малко след това взаимно се нападат, съдят и заклеймяват. Нравът на подобни хора е такъв, че те обичат да спорят за правилно и грешно и съдят и заклеймяват хората. Такива хора изобщо не обичат и не приемат истината, те са склонни да се опитват да спорят с Бог, дори да Го осъждат и да Му се противопоставят. Накрая ще бъдат наказани.

(Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (15))

Всички хора имат надменен и самоправеден нрав и винаги са самонадеяни. Каквото и да мислят, каквото и да казват и както и да виждат нещата, те винаги смятат, че техните собствени възгледи и нагласи са правилни и че това, което казват другите, не е толкова добро или правилно, колкото това, което самите те казват. Те винаги държат на собственото си мнение и който и да говори, те няма да се вслушат. Дори и това, което някой друг казва, да е правилно или да е съгласно истината, те няма да го приемат; само ще изглежда, че слушат, но в действителност няма да приемат идеята, а когато дойде време да действат, пак ще постъпят по свой собствен начин, като винаги ще мислят, че това, което твърдят, е правилно и разумно. […] Какво ще каже Бог, когато види поведението ти? Бог ще каже: „Ти си непримирим! Разбираемо е да се придържаш към собствените си идеи, когато не знаеш, че грешиш, когато обаче ясно осъзнаваш, че грешиш, но продължаваш да държиш на идеите си, и по-скоро би умрял, вместо да се покаеш, ти си просто упорит глупак и си в беда. Ако независимо от това кой предлага нещо, ти винаги се отнасяш към него негативно, противопоставяш се и не приемаш дори малка част от истината, а сърцето ти е съвсем бунтовно, затворено и пренебрежително, тогава си толкова нелеп, ти си един абсурден човек! Твърде труден си за справяне!“. В какво се изразява трудността на справянето с теб? Справянето с теб е трудно, защото това, което показваш, не е погрешен подход или погрешно поведение, а разкриване на твоя нрав. Разкриване на какъв нрав? Нрав, при който изпитваш неприязън към истината и я ненавиждаш. Щом веднъж си бил окачествен като човек, който ненавижда истината, в Божиите очи ти си в беда и Той ще те отритне и пренебрегне. От гледна точка на хората, те най-много да кажат, че: „Този човек е с лош нрав, той е невероятно упорит, непримирим и надменен! С този човек е трудно да се разбереш и той не обича истината. Никога не е приемал истината и не я практикува“. Най-много всеки да ти даде тази оценка, но може ли тя да реши съдбата ти? Оценката, която хората ти дават, не може да реши съдбата ти, но има нещо, което не бива да забравяш: Бог внимателно се вглежда в сърцата на хората и същевременно наблюдава всяка тяхна дума и постъпка. Ако Бог те определи по този начин и каже, че ненавиждаш истината, ако само каже, че имаш донякъде покварен нрав или че си донякъде непокорен, нима това не е много сериозен проблем? (Сериозен е.) Това означава беда и тя не се крие в начина, по който хората те виждат, или в това как те оценяват, а в това как Бог гледа на твоя покварен нрав да ненавиждаш истината. И така, как гледа на това Бог? Нима Бог само констатира, че ненавиждаш и не обичаш истината, и това е всичко? Нима е толкова просто? Откъде идва истината? Кого представлява истината? (Представлява Бог.) Помислете върху това: ако човек ненавижда истината, как ще гледа на него Бог от Своя гледна точка? (Като на Свой враг.) Нима това не е сериозен проблем? Когато човек ненавижда истината, той ненавижда Бог! Защо казвам, че ненавижда Бог? Този човек проклел ли е Бог? Противопоставил ли се е на Бог пред Самия Него? Дали Го е съдил или упреквал зад гърба Му? Не е задължително. Тогава защо казвам, че разкриването на нрав, който ненавижда истината, означава да се ненавижда Бог? Не правя от мухата слон, но това е реалната ситуация. Също като лицемерните фарисеи, които приковаха Господ Исус на кръста, защото ненавиждаха истината — последствията бяха ужасни. Това означава, че ако хората имат нрав, който изпитва неприязън към истината и я ненавижда, те може да го разкрият по всяко време и навсякъде, а ако живеят според него, няма ли да се противопоставят на Бог? Когато се изправят пред нещо, свързано с истината или с някакъв избор, ако не могат да приемат истината и живеят според покварения си нрав, хората естествено ще се противопоставят на Бог и ще Го предадат, защото поквареният им нрав е такъв, че те ненавиждат Бог и ненавиждат истината. Ако имаш такъв нрав, дори когато става дума за слова, изречени от Бог, ще се съмняваш в тях, ще искаш да ги анализираш и разнищваш. Тогава ще се отнасяш с подозрение към Божиите слова и ще казваш: „Наистина ли това са божии слова? Не ми приличат на истината, не е задължително всички те да ми изглеждат правилни!“. Така не се ли разкрива вашият нрав, изпълнен с ненавист към истината? Когато мислиш по този начин, можеш ли да се подчиниш на Бог? Определено не можеш. Ако не можеш да се подчиниш на Бог, Той все още ли е твоят Бог? Не е. Тогава какъв ще бъде Бог за теб? Ще се отнасяш към Него като към обект на изследване, някой, в когото да се съмняваш, някой, когото да осъждаш; ще се отнасяш към Него като към обикновен човек и ще Го осъждаш като такъв. По този начин ще се превърнеш в човек, който се противопоставя на Бог и Го хули. Що за нрав причинява това? Това се причинява от надменен нрав, който е напомпан до известна степен; не само че сатанинския ви нрав ще се разкрие във вас, но и сатанинският ви лик ще се разкрие напълно. Какво се случва с отношенията между Бог и човек, който е достигнал етапа да се противопоставя на Бог и чието непокорство срещу Бог е достигнало определена степен? Те се превръщат във враждебни отношения, в които човекът застава срещу Бог. Ако при вярата си в Бог не можеш да приемеш и да се покориш на истината, тогава Бог не е твоят Бог. Ако не приемаш истината и я отхвърляш, тогава вече си станал човек, който се противопоставя на Бог. Тогава може ли Бог все още да те спаси? Определено не може. Бог ти дава възможност да получиш Неговото спасение и не те смята за враг, но ти не можеш да приемеш истината и заставаш срещу Бог; неспособността ти да приемеш Бог като своя истина и като свой път те прави човек, който се съпротивлява срещу Бог. Как трябва да се реши този проблем? Трябва бързо да се покаеш и да се промениш. Например, когато се сблъскаш с проблем или трудност, докато изпълняваш дълга си, и не знаеш как да ги разрешиш, не трябва сляпо да размишляваш върху тях, а първо трябва да се смириш пред Бог, да се помолиш, да потърсиш от Него и да видиш какво казват Божиите слова по въпроса. Ако след като си прочел Божиите слова, все още не разбираш и не знаеш до какви истини се отнася този въпрос, трябва да се придържаш здраво към един принцип — а той е първо да се покориш, да нямаш собствени идеи или мисли, да чакаш със спокойно сърце и да видиш как Бог възнамерява и иска да действа. Когато не разбираш истината, трябва да я потърсиш и да чакаш Бог, а не да действаш сляпо и безразсъдно. Ако някой ти даде предложение, когато не разбираш истината, и ти каже как да действаш в съответствие с истината, първо трябва да го приемеш, да позволиш на всички да разговарят за това и да видиш дали този път е правилен или не и дали е в съответствие с истините принципи или не. Ако потвърдите, че е в съответствие с истината, практикувайте по този начин; ако установите, че не съответства на истината, не практикувайте по този начин. Това е толкова просто. Когато търсите истината, трябва да я търсите от много хора. Ако някой има какво да каже, трябва да го изслушате и да се отнасяте сериозно към всички негови думи. Не ги пренебрегвай и не ги подминавай, защото се отнасят до въпроси, които са в обхвата на твоя дълг, и трябва да се отнасяш сериозно към тях. Това е правилното отношение и правилното състояние. Когато си в правилното състояние и не проявяваш нрав, който изпитва неприязън към истината и я ненавижда, тогава практикуването по този начин ще измести покварения ти нрав. Това е практикуване на истината. Ако практикувате истината така, какви плодове ще даде тя? (Ще бъдем водени от Светия Дух.) Получаването на напътствията на Светия Дух е един от аспектите. Понякога въпросът е много прост и може да бъде решен с помощта на собствения ти ум; след като останалите приключат с предложенията си и след като разбереш, ще си способен да поправиш нещата и да действаш в съответствие с принципите. Хората може да си мислят, че това е нещо незначително, но за Бог то е важно. Защо казвам това? Защото, когато практикуваш така, за Бог ти си човек, който може да практикува истината, човек, който обича истината, и човек, който не изпитва неприязън към истината — когато Бог поглежда в сърцето ти, Той вижда и твоя нрав, а това е много важно. С други думи, когато изпълняваш дълга си и действаш в присъствието на Бог, всичко това, което изживяваш и разкриваш, е истина реалност, която хората трябва да притежават. Нагласите, мислите и състоянията, които притежаваш във всичко, което правиш, са най-важните неща за Бог и именно в тях се вглежда Той.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само ако живее често пред Бог, човек може да има нормална връзка с Него)

Как може да се провери истинската вяра? По принцип, като се види дали човек може да приеме истината и да я приложи на практика, когато нещо го сполети. Ако този човек никога не е приемал истината и не я е прилагал на практика, то той всъщност вече е разкрит и няма нужда да се чака изпитание, което да го разкрие. Когато нещо се случи на някого в ежедневието, можеш ясно да видиш дали той притежава истината реалност. Има много хора, които обикновено не се стремят към истината и не прилагат истината на практика, когато нещо ги сполети. Трябва ли такива хора да чакат изпитание, за да бъдат разкрити? Ни най-малко. Ако до известно време не се променят, това значи, че те вече са разкрити. Ако бъдат скастрени, но продължават да не приемат истината и упорито да не се покайват, то те са разкрити още повече и трябва да бъдат премахнати и отстранени. Всички онези, които обикновено не се съсредоточават върху приемането на истината и прилагането ѝ на практика, са неверници и не трябва да им се поверява никаква работа и да им се възлага каквато и да е отговорност. Може ли някой, който не притежава истината, да остане непоколебим? Важно ли е да се прилага истината на практика? Само погледнете тези хора, които никога не са практикували истината — няма да минат много години, докато всички те бъдат разкрити. Те изобщо нямат свидетелство за преживяване. Колко окаяни и жалки са те и какъв срам трябва да чувстват!

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Какво е да практикуваш истината)

Вярата в Бог изисква приемане на истината — това е правилната нагласа. Когато възникнат проблеми, тези, които не приемат истината, търсят оправдания и причини, като прехвърлят отговорността върху някой друг. Те винаги се оплакват, че другите хора не се отнасят добронамерено, че не мислят и не ги е грижа за тях. Намират всякакви причини. Какъв е смисълът от намирането на всички тези причини? Може ли то да замести твоето практикуване на истината? Може ли да замени твоето покорство пред Бог? Не, не може. Това означава, че независимо какви са аргументите ти, дори оплакванията ти да са по-големи от самото небе, ако не приемеш истината, с теб е свършено. Бог иска да види каква е нагласата ти, особено що се касае до практическото прилагане на истината. Има ли полза от оплакванията ти? Могат ли те да решат проблема с покварения нрав? Ако се оплакваш и смяташ, че това е разумно, какво би говорило това за теб? Придобил ли си истината? Бог ще те одобри ли? Ако Бог каже: „Ти не си човек, който практикува истината, затова отстъпи настрани. Ненавиждам те.“, тогава не е ли свършено с теб? Като каже „ненавиждам те“, Бог ще те разкрие и ще определи какъв си. Защо Му е на Бог да те определя? Защото не приемаш истината, не приемаш устроеното от Бог и Неговото върховенство. Винаги търсиш външни причини, непрекъснато прехвърляш отговорността върху други хора. Бог те вижда като лишен от разум и любов към истината, като неблагоразумен, своенравен и непокорен. Ти трябва да бъдеш загърбен и пренебрегнат, за да можеш да се самоанализираш. Смисълът на това да слушаш проповеди и общение за истината е да можеш да разбереш истината, да разрешиш проблемите си и да се отървеш от покварата си. Дали за теб истината е нещо, за което непрекъснато да словоблудстваш? Трябва ли да я приемаш само на думи и толкоз? Разбирането на истината трябва ли да служи като духовна котва, която да компенсира празнотата в душата ти? Не, целта ѝ не е тази. Истината е необходима, за да можеш да се справиш с покварения си нрав. Тя е, за да ти даде път, и когато се сблъскаш с проблеми, да можеш да живееш според тези истини и да поемеш по правилния път в живота. След като веднъж си разбрал истината, повече няма да практикуваш въз основа на естествеността си, покварата си или онези неща от сатанинското ти образование. Вече няма да живееш според сатанинска логика или философии за светските отношения. Вместо това ще живееш според истината и ще постъпваш според нея. Само това може да удовлетвори Божиите намерения.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Покорството пред Бог е основен урок за придобиване на истината)

По каквато и причина да вярвате в Бог, накрая Той ще определи края ви въз основа на това дали сте придобили истината. Ако не си придобил истината, каквито и оправдания или извинения да изтъкваш, няма да помогнат. Опитвай да се оправдаваш колкото си искаш, притеснявай се, колкото ти е угодно. Дали Бог ще се интересува? Бог ще разговаря ли с теб? Дали ще спори и обсъжда с теб? Нима ще се съветва с теб? Какъв е отговорът? Не. Категорично няма да го направи. Колкото и силни да са оправданията ти, те няма да издържат. Не бива да разбираш Божиите намерения погрешно и да смяташ, че ако излагаш всякакви оправдания и извинения, не е нужно да се стремиш към истината. Бог иска да си способен да търсиш истината във всякаква среда и във всяко нещо, което те сполети, и най-накрая да постигнеш навлизане в истината реалност и да придобиеш истината. Каквито и да са обстоятелствата, които Бог е нагласил за теб, с каквито и хора или събития да се сблъскваш и в каквато и среда да попадаш, трябва да се молиш на Бог и да търсиш истината, за да се изправиш срещу тях. Именно това са уроците, които трябва да научиш в стремежа към истината. Ако все търсиш оправдания да се измъкнеш, да избегнеш, да откажеш или да се противопоставиш на тези обстоятелства, Бог ще се откаже от теб. Безполезно е да се оправдаваш, да си упорит или груб — ако Бог те пренебрегва, ще загубиш възможността си за спасение. За Бог няма проблем, който да не може да бъде решен; Той е подготвил подредби за всеки човек и има начин да се справи с всеки. Бог няма да обсъжда с теб дали причините и оправданията ти са основателни. Бог няма да слуша дали доводите, които излагаш в своя защита, са разумни. Той само ще те попита: „Божиите слова истината ли са? Имаш ли покварен нрав? Трябва ли да се стремиш към истината?“. Само трябва да си наясно със следния факт: Бог е истината, ти си покварен човек, затова трябва да се заемеш да търсиш истината. Никой проблем и никоя трудност, никое оправдание и никое извинение няма да устои — ако не приемеш истината, ще загинеш. Всяка цена, която човек плаща, за да се стреми към истината и да навлезе в истината реалност, си струва. За да приемат истината и да получат живота, хората трябва да изоставят всичките си извинения, оправдания и неприятности, защото Божиите слова и истината са животът, който трябва да постигнат, и този живот не може да бъде разменен за нищо. Ако пропуснеш тази възможност, не само ще съжаляваш до края на живота си — тук не става дума просто за съжаление — ще си се опропастил напълно. За теб повече няма да има изход или крайна цел и ти, като сътворено същество, ще си стигнал до края на пътя. Никога повече няма да получиш възможност да бъдеш спасен. Разбирате ли? (Разбираме.) Не търсете оправдания или извинения да не се стремите към истината. Те са безполезни; само се заблуждавате.

(Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Какво означава човек да се стреми към истината (1))

Ако желаеш да следваш Бог и да изпълняваш добре дълга си, преди всичко трябва да избягваш да се поддаваш на импулсите си, когато нещата не стават, както ти искаш. Първо се укроти и утихни пред Бог и Му се моли и искай от Него в сърцето си. Не бъди своеволен — най-напред се подчини. Само такава нагласа на ума може да доведе до по-добри решения на проблемите. Ако можеш да устоиш в живот пред Бог и, каквото и да те сполети, си способен да Му се молиш и да искаш от Него, да посрещаш това с покорно отношение, тогава, колкото и да си разкривал покварен нрав и каквито и прегрешения да си извършвал в миналото, те могат да бъдат поправени, стига да търсиш истината. Каквито и изпитания да те връхлитат, ти ще си в състояние да устоиш. Докато имаш правилната нагласа на ума, способен си да възприемаш истината и да се покоряваш на Бог в съответствие с Неговите изисквания, тогава ти действително си напълно способен да прилагаш истината. Дори и на моменти да си донякъде непокорен и да се съпротивляваш, да излагаш понякога доводи в свое оправдание и да не можеш да се подчиниш, ако си в състояние да се молиш на Бог и да промениш своето непокорно състояние, тогава ти можеш да приемеш истината. Постъпиш ли така, размишлявай върху това защо у теб са се породили такова непокорство и съпротива. Открий причината, след което потърси истината, за да се справиш с тази причина, и този аспект на твоя покварен нрав може да бъде очистен. След като преживееш няколко такива залитания и падения до степен, в която да можеш да прилагаш истината на практика, постепенно ще се отървеш от покварения си нрав. И тогава истината ще властва у теб, ще стане твой живот и пред теб няма да има повече пречки да практикуваш истината. Ще си способен действително да се подчиниш на Бог и ще изживееш истината реалност. През този период ще имаш практическо преживяване за практикуване на истината и покоряване на Бог. После, когато нещо ти се случи, ще знаеш как да практикуваш с покорство към Бог и какво поведение е бунтарство срещу Бог. Ако тези неща са ясни в сърцето ти, пак ли няма да можеш да разговаряш за истината реалност? Ако някой иска да споделяш свидетелства за преживявания, това няма да е проблем за теб, защото ще си преживял много и ще си опознал принципите на практиката. Както и да говориш, ще звучи истински, и каквото и да казваш, ще бъде практично. А ако те приканят да обсъждаш думи и доктрини, няма да искаш, защото в сърцето си ще изпитваш неприязън към това. Нима тогава няма вече да си навлязъл в истината реалност? Като се стараят само няколко години, тези, които се стремят към истината, могат да придобият опит в нея и да навлязат в истината реалност. За онези, които не се стремят към истината, няма да е лесно да навлязат в истината реалност, дори да искат. Така е, защото в тези, които не обичат истината, има твърде много непокорство. Винаги, когато трябва да приложат истината по даден въпрос, те си търсят извинения и имат някакви свои проблеми, така че за тях ще бъде много трудно да прилагат истината на практика. Дори да се молят и да търсят, и да са готови да прилагат истината, когато им се случи нещо, когато се сблъскат с трудности, тяхната обърканост избива на повърхността, бунтовният им нрав се проявява и това доста замъглява съзнанието им. Колко ли тежък трябва да е непокорният им нрав! Ако по-малката част от сърцето им е объркана, а по-голямата желае да се подчини на Бог, ще им бъде по-лесно да приложат истината на практика. Може би ще помогне и да отделят време за молитва или някой да споделя истината с тях. Ако могат да я разберат в дадения момент, ще им бъде по-лесно да я приложат на практика. Ако тяхната обърканост е така голяма, че заема по-голямата част от сърцето им, където непокорството е на първо място, а покорството е на второ, за тях няма да бъде лесно да приложат истината на практика, тъй като са с твърде нисък духовен ръст. А тези, които изобщо не обичат истината и са в много голяма степен или напълно непокорни, са съвсем объркани. Това са объркани хора, които никога няма да бъдат способни да приложат истината на практика, така че е безполезно да се влага енергия в тях. Хората, които обичат истината, имат силно влечение към нея. Ако това е преобладаващата част от нещата, които ги мотивират, и с тях по ясен начин е разговаряно за истината, със сигурност ще са в състояние да я прилагат на практика. Да обичаш истината не е лесна работа. Само малко желание не може да накара хората да заобичат истината. Те трябва да достигнат до момент, в който, веднъж разбрали Божието слово, да могат да се стремят към истината, да устояват на трудностите и да заплащат цената за прилагането ѝ на практика. Такъв човек обича истината.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

Нещо ти се случи и не знаеш какво да правиш, а и не си чул някой друг да ти казва какво да правиш. Възможно е този въпрос да не отговаря на представите и фантазиите ти и да не е съвсем по вкуса ти, затова в сърцето ти има известна съпротива и си малко разстроен. И така, как трябва да постъпиш? Най-лесният начин за практикуване е преди всичко да си покорен. Покорството не е видимо действие или изказване, нито е словесно твърдение, а в него се крие състояние. Не би трябвало това да ви е непознато. Въз основа на реалния си опит, как според вас говорят, постъпват и мислят хората, и какво е състоянието и отношението им, когато наистина са покорни? (Първо загърбват представите и фантазиите си за нещата, които все още не разбират. Търсят истината и Божиите намерения. Ако и тогава не го разберат, се научават да чакат определения от Бог момент.) Това е един от аспектите му. Какво друго? (Когато ги кастрят, те не спорят и не се опитват да се оправдаят.) Ето още един аспект на това състояние. Някои хора, макар и да не спорят и да не се оправдават пред теб, все пак са изпълнени с оплаквания и недоволство. Не ти го казват в очите, а нехайно говорят зад гърба ти и го разпространяват навсякъде. Това покорно отношение ли е? (Не.) И така, какво точно представлява покорното отношение? На първо място, трябва да имаш положителна нагласа и когато те кастрят, не започваш да анализираш кое е правилно и кое — неправилно, а просто го приемаш с покорно сърце. Например някой може да каже, че си направил нещо нередно. Макар в сърцето си да не разбираш и да не знаеш къде си сбъркал, все пак го приемаш. Приемането преди всичко е положителна нагласа. Освен това има и малко по-пасивна нагласа, която се изразява в това да запазиш мълчание и да не се противопоставяш. До какво поведение води това? Не спориш, не се оправдаваш и не си търсиш обективни причини. Съпротива ли е, ако все се оправдаваш и се обосноваваш, и прехвърляш отговорността върху други хора? Това е непокорен нрав. Не бива да отричаш, да се съпротивляваш или да спориш. Дори аргументите ти да са солидни, това ли е истината? Това е обективно човешко оправдание, а не истината. Не те питат за обективни оправдания — защо се случи това или как стана. По-скоро ти се казва, че естеството на действията ти не е съгласно истината. Ако осъзнаеш това ниво, наистина ще си способен да приемаш, без да се съпротивляваш. Първо, от решаващо значение е да имаш покорна нагласа, когато нещо те сполети. Някои хора все спорят и се оправдават, когато са кастрени: „Не само аз съм виновен за това, защо хвърляте цялата вина върху мен? Защо никой не ме защитава? Защо само аз поемам отговорността за това? Това наистина е ситуация, в която „всички си измиват ръцете, а само един обира калая“. Толкова ми е лош късметът!“. Какво е това чувство? Това е съпротива. Макар да кимат с глава, привидно да признават грешката си и на думи да потвърждават, в сърцето си се оплакват: „Ако ще ме кастриш, направи го, но защо трябва да ми говориш толкова грубо? Критикуваш ме пред толкова много хора, иде ми да потъна в земята от срам? Не се разправяш с мен с любов! Просто допуснах малка грешка, така че защо безкрайно продължаваш да ми натякваш?“. Те са просто толкова съпротивляващи се и предизвикателни в сърцето си, упорито му се противопоставят и се държат неразумно и се опитват да спорят. Човек, който има такива мисли и чувства, очевидно се съпротивлява и противопоставя, така че как може да има истински покорна нагласа? Когато сте кастрени, кои действия показват приемаща и покорна нагласа? Най-малкото, трябва да сте разсъдливи и разумни. Първо трябва да се подчините, да не се съпротивлявате, да не отричате и да се отнасяте разумно. Така ще разполагате с минималния необходим разум. Ако искате да постигнете приемане и покорство, трябва да разберете истината. Не е лесно да се разбере истината. Първо, трябва да приемете нещата от Бог и поне трябва да знаете, че това, че ви кастрят е позволено от Бог, или че това идва от Бог. Независимо от това дали кастренето е напълно разумно, отношението ви трябва да е приемащо и покорно. Това е проявление на покорство пред Бог и същевременно е приемане на Божията проверка. Ако само продължавате да спорите и да се оправдавате, и смятате, че кастренето идва от хората, а не от Бог, тогава възприемането ви е изкривено. От една страна, не сте приели Божията проверка, а от друга, нито проявявате покорно отношение, нито покорно поведение в средата, която Бог е подредил за вас. Такъв човек не е покорен пред Бог. […] С каква крайна цел Бог оставя хората да научат урока за покорството? Колкото и неправди и болки да понасяш тогава, колкото и да се срамуваш, колкото и накърнени да са достойнството, суетата или репутацията ти, всичко това е второстепенно. Най-важното е да промениш състоянието си. Кое състояние? При нормални обстоятелства в дълбините на човешките сърца съществува един вид непримиримо и непокорно състояние, което се дължи най-вече на това, че в тях се таят определена човешка логика и редица човешки представи, като: „Стига намеренията ми да са правилни, няма значение какъв ще е резултатът, не бива да ме кастриш, и не съм длъжен да се подчинявам, ако се разправяш с мен“. Не се замислят дали действията им са в съответствие с истините принципи и какви ще са последствията от тях. Това, в което винаги се вкопчват, е: „Стига намеренията ми да са добри и правилни, Бог трябва да ме приеме. Дори и да няма добър резултат, не бива да ме кастрите, камо ли да ме заклеймявате“. Това са човешки разсъждения, нали? Това са човешки представи, нали? Хората все се съсредоточават върху собствените си разсъждения. Има ли покорство в това? Превърна собствените си разсъждения в истина, а истината загърби. Убеден си, че това, което отговаря на разсъжденията ти, е истина, а това, което не отговаря, не е. Има ли по-нелеп човек? Има ли по-надменен и самоправеден човек? Какъв покварен нрав трябва да се преодолее, за да научите урока за покорството? Всъщност именно надменният и самоправеден нрав най-много пречи на хората да практикуват истината и да се подчинят на Бог. Хората с надменен и самоправеден нрав са най-склонни към това да спорят и да са непокорни и все си мислят, че са прави, и затова няма нищо по-спешно от това да преодолеете и да кастрите надменния си и самоправеден нрав. Когато хората започнат да се държат добре и престанат да се обосновават, проблемът с непокорството ще се реши и те ще са способни да се подчиняват. Не е ли необходимо хората да притежават известна рационалност, за да могат да постигнат покорство? Трябва да притежават разума на нормални хора. В някои случаи например, независимо дали сме постъпили правилно или не, ако Бог не е доволен, трябва да Го послушаме и да приемем Божиите слова като еталон за всичко. Разумно ли е това? Ето такъв разум трябва да имат хората преди всичко останало. Колкото и да страдаме и каквито и да са намеренията, целите и основанията ни, ако Бог не е доволен и Неговите изисквания не са изпълнени, нашите действия несъмнено не са били в съответствие с истината и трябва да слушаме и да се подчиняваме на Бог, а не да се опитваме да спорим или да се оправдаваме пред Него. Лесно е да решаваш проблемите си и ще си истински покорен, когато притежаваш рационалността и разума на нормален човек. В каквато и ситуация да се намираш, няма да си непокорен и няма да се противопоставяш на Божиите изисквания, няма да анализираш дали това, което Бог иска, е правилно или грешно, добро или лошо, а ще можеш да се подчиниш и така ще разрешиш състоянието си на самооправдание, непримиримост и непокорство.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Петте условия, които трябва да изпълниш, за да поемеш по правилния път на вяра в Бог)

Да се покоряваш на устроеното от Бог и Неговите подредби е най-фундаменталният урок за покорство пред Бог. Устроеното от Бог и Неговите подредби включват хората, събитията, нещата и различните ситуации, които Бог поражда около теб. Та как трябва да реагираш, когато се сблъскаш с тези ситуации? Най-основното е да приемаш от Бог. Какво означава „да приемаш от Бог“? Да се оплакваш и да се съпротивляваш — това ли е приемане от Бог? Да спориш и да се оправдаваш — това ли е приемане от Бог? Не. Тогава как трябва да практикуваш приемането от Бог? Когато ти се случи нещо, първо се успокой, потърси истината и практикувай покорство. Не излизай с извинения или обяснения. Не се опитвай да анализираш или да предполагаш кой е прав и кой греши, и недей анализира чия грешка е по-сериозна и чия — не толкова. Дали постоянното анализиране на тези неща е нагласа за приемане от Бог? Това нагласа за покорство пред Бог ли е? Това не е нагласа на покорство пред Бог или на приемане от Бог, или на приемане на Божието върховенство и подредби. Приемането от Бог е част от принципите за практикуване на покорство пред Бог. Ако си убеден, че всичко, което те сполетява, е в пределите на Божието върховенство, че тези неща се случват по Божиите подредби и поради Неговите добри намерения, тогава можеш да ги приемеш от Бог. За начало не анализирай правилното и грешното, не се оправдавай, не търси вина у другите, не издребнявай, не анализирай обективните причини за случилото се и не използвай човешкия си разум, за да анализираш и изследваш нещата. Това са подробностите в онова, които трябва да свършиш, за да приемеш от Бог. А начинът да го практикуваш е да започнеш с покорство. Дори да имаш идеи или ако нещата не са ти ясни, покори се. Не започвай с оправдания или непокорство. А след като се покориш, потърси истината, моли се на Бог и търси от Него. Как трябва да се молиш? Кажи: „О, Боже, Ти си устроил тази ситуация за мен заради Твоите добри намерения“. Какво е значението на казаното? Означава, че вече имаш нагласа за приемане в сърцето си и си признал, че Бог е устроил тази ситуация за теб. Кажи: „О, Боже, не знам как да практикувам в ситуацията, с която се сблъсках днес. Моля Те да ме просветиш, да ме напътстваш и да ме накараш да разбера Твоето намерение, за да мога да действам според него, да не се бунтувам, да не се противопоставям и да не разчитам на собствената си воля. Готов съм да практикувам истината и да действам в съответствие с принципите“. След като се помолиш, ще почувстваш мир в сърцето си и по естествен начин ще се избавиш от извиненията. Не е ли това промяна в манталитета ти? Това проправя пътя към търсенето и практикуването на истината и единственият проблем, който остава, е как трябва да практикуваш истината, след като си я разбрал. Ако пак проявиш непокорство, когато дойде време да практикуваш истината, трябва отново да се помолиш на Бог. Едва след като непокорството ти бъде преодоляно, естествено ще ти бъде лесно да практикуваш истината.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Покорството пред Бог е основен урок за придобиване на истината)

Авраам беше напълно наясно, че Исаак е даден от Бог, че Бог имаше властта да се отнася с него, както пожелае, че хората не бива да отсъждат за това, че всичко, изречено от Създателя, представлява Създателя, и че независимо дали за човека изглежда разумно, или не, дали е в съответствие с човешкото знание, култура и морал, или не, Божията идентичност и естеството на Неговите слова не се променят. Той ясно знаеше, че ако хората не могат да разберат, възприемат или проумеят Божиите слова, то това си е тяхна работа, че няма причина Бог да трябва да обяснява или разяснява тези слова и че хората не трябва да се покоряват само когато разбират Божиите слова и намерения, а трябва да имат само едно-единствено отношение към Божиите слова, независимо от обстоятелствата: да слушат, след това да приемат, след това да се покорят. Това беше ясно разграничимото отношение на Авраам към всичко, което Бог поиска от него да направи, и в него се съдържаше рационалността на нормалната човешка природа, както и истинската вяра и истинското покорство. Какво преди всичко трябваше да направи Авраам? Да не анализира кое е правилно и кое е грешно в Божиите слова, да не изследва дали са казани на шега, или за да го изпита, или нещо друго. Авраам не изследваше такива неща. Какво беше непосредственото му отношение към Божиите слова? То беше, че спрямо Божиите слова не може да се разсъждава с логика — независимо дали са разумни или не, Божиите слова са Божии слова и не би трябвало да има място за избор, нито изследване в отношението на хората към Божиите слова. Разумът, който хората трябва да имат, и това, което трябва да правят, е да слушат, да приемат и да се покоряват. В сърцето си Авраам знаеше много ясно какви са идентичността и същността на Създателя и какво положение трябва да заема едно сътворено човешко същество. Именно защото Авраам притежаваше такава рационалност и такова отношение, макар да изпитваше огромна болка, той принесе Исаак на Бог без угризения и без никакво колебание, като го върна на Бог, както Той пожела. Авраам смяташе, че щом Бог е поискал, той трябва да Му върне Исаак и не бива да се опитва да спори с Него, нито да има собствени желания или изисквания. Точно това е отношението, което едно сътворено същество трябва да има към Създателя. Най-трудното в това беше най-ценното у Авраам. Тези думи, които Бог изрече, бяха неразумни и не се съобразяваха с човешките чувства — хората не могат да ги проумеят или приемат и независимо от епохата или на кого се случва това, тези думи нямат смисъл, те са неосъществими — но все пак Бог поиска това да бъде направено. И така, какво трябваше да се направи? Повечето хора биха изследвали тези думи и след няколко дни щяха да си помислят: „Божиите слова са неразумни — как може Бог да действа по този начин? Не е ли това форма на мъчение? Бог не обича ли човека? Как може да измъчва хората така? Аз не вярвам в Бог, който измъчва хората така, и мога да избера да не се покоря на тези думи“. Но Авраам не направи това; той избра да се покори. Макар всички да вярват, че това, което Бог каза и изиска, беше погрешно, че Бог не бива да поставя такива изисквания към хората, Авраам беше способен да се покори — което беше най-ценното от всичко у него и точно това, което липсва на другите хора. Това е истинското покорство на Авраам. Освен това, след като чу какво Бог изискваше от него, първото нещо, за което беше сигурен, беше, че Бог не е казал това на шега, че това не е игра. И щом Божиите слова не бяха тези неща, какви бяха те? Дълбоката вяра на Авраам беше, че е вярно, че никой човек не може да промени това, което Бог определи, че трябва да се направи, че в Божиите слова няма шеги, изпитание или измъчване, че Бог заслужава доверие и всичко, което Той казва — независимо дали изглежда разумно или не — е вярно. Не беше ли това истинската вяра на Авраам? Дали той каза: „Бог ми каза да принеса Исаак. След като получих Исаак, не благодарих на Бог както трябва — дали Бог иска моята благодарност? Тогава трябва да покажа благодарността си както трябва. Трябва да покажа, че съм готов да принеса Исаак, че съм готов да благодаря на Бог, че познавам и помня Божията благодат и че няма да карам Бог да се тревожи. Без съмнение Бог каза тези думи, за да ме изследва и изпита, така че трябва да отбия номера. Ще направя всички приготовления, след това ще взема една овца заедно с Исаак и ако по време на жертвоприношението Бог не каже нищо, ще принеса овцата. Достатъчно е просто да отбия номера. Ако Бог наистина поиска от мен да принеса Исаак, тогава трябва просто да го накарам да се появи на олтара. Когато дойде времето, Бог може все пак да ме остави да принеса овцата, а не детето си.“? Това ли си мислеше Авраам? (Не.) Ако си беше мислил така, в сърцето му нямаше да има мъка. Ако си беше мислил такива неща, каква почтеност би имал? Щеше ли да има истинска вяра? Щеше ли да има истинско покорство? Не, нямаше да има.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Трети екскурс: как Ной и Авраам се подчиниха на Божиите слова и Му се покориха (втора част))

Каквото и да върши Създателят, то е правилно и е истината. Без значение какво върши Той, идентичността и статусът Му не се променят. Всички хора трябва да се прекланят пред Него. Той е вечният Господ и вечният Бог на човечеството. Този факт не може никога да бъде променен. Хората не могат да Го признават за Бог само когато ги дарява с дарове, или да не Го признават за Бог, когато им отнема неща. Това е погрешният възглед на човека, а не е грешка в действията на Бог. Ако хората разберат истината, тогава ще могат ясно да видят това, и ако дълбоко в себе си са способни да приемат, че това е истината, тогава връзката им с Бог ще става все по-нормална. Ако казваш, че признаваш, че Божиите слова са истината, но когато нещо се случи, не разбираш Бог и дори се оплакваш и нямаш истинско покорство, тогава е безсмислено, когато казваш, че признаваш, че Божиите слова са истината. Най-важното е, че сърцето ти трябва да може да приеме истината и че независимо какво се случва, трябва да можеш да видиш, че Божиите действия са правилни и че Той е праведен. Това е типът човек, който разбира Бог. Има много вярващи, които се съсредоточават само върху разбиране на доктрина. Те признават духовната теория, но когато нещо ги сполети, не приемат истината и не се покоряват. Това са двулични хора. Нещата, които обикновено казваш, са правилни, но когато се случи нещо, което не съответства на собствените ти представи, ти не си способен да го приемеш. Ти спориш с Бог, като си мислиш, че Бог не е бивало да прави това или онова. Не можеш да се покориш на Божието дело и не търсиш истината, нито размишляваш над своето непокорство. Това означава, че не си покорен на Бог. Обичаш винаги да спориш с Бог. Винаги мислиш, че твоите доводи превъзхождат истината, че ако можеше да излезеш на сцената и да ги споделиш, много хора биха те подкрепили. Но дори и много хора да те подкрепят, всички те са покварени хора. Нима и подкрепящите, и подкрепяният не са покварени хора? Нима всички те не са лишени от истина? Дори и целият човешки род да те подкрепяше и да се противопоставяше на Бог, Бог пак щеше да е прав. Пак човечеството щеше да бъде онова, което греши, което се бунтува срещу Бог и Му се съпротивлява. Това само израз ли е? Не. Това е факт. Това е истината.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Отношението, което човек трябва да има към Бог)

Единственото отношение, което едно сътворено същество трябва да прояви към Създателя, е на покорство, на безусловно покорство. Това е нещо, което някои хора днес може би не могат да приемат. Това е така, защото хората са с твърде малък духовен ръст и не притежават истината реалност. Ако, когато Бог извършва неща, които са в разрез с твоите представи, си склонен да изтълкуваш погрешно Бог — дори да се разбунтуваш срещу Бог и да Го предадеш — тогава си далеч от способността да се покориш на Бог. Докато хората са подхранвани и напоявани с Божието слово, той всъщност се стреми към една единствена цел, която е изначално да може да постигне безусловно, абсолютно покорство пред Бог. Когато достигнеш този момент, ти, това сътворено същество, вече ще отговаряш на критериите. Понякога Бог умишлено върши неща, които са в разрез с твоите представи, и върши умишлено неща, които са против твоите желания, и може дори да ти се струват в противоречие с истината, безразлични към теб и в несъгласие със собствените ти предпочитания. Може би ти е трудно да приемеш тези неща, може би не ги проумяваш и без значение как ги изследваш, усещаш, че са погрешни, и не си способен да ги приемеш; може би усещаш, че Бог е бил неблагоразумен да стори това — но всъщност, Бог е извършил това умишлено. Тогава, каква е целта на Бог, когато извършва тези неща? Да те изпита и разкрие, да види дали си способен да търсиш истината или не, дали проявяваш истинско покорство пред Бог, или не. Не търси основание за всичко, което Бог извършва или изисква, и не питай защо. Няма полза от това да се опитваш да излагаш доводите си пред Бог. Трябва просто да осъзнаеш, че Бог е истината и да си способен на пълно покорство. Трябва само да осъзнаеш, че Бог е твоят Създател и твой Бог. Това е по-висше от всяка разумност, по-висше от всяка светска мъдрост, по-висше от всеки човешки морал, етика, познание, философия или традиционна култура — по-висше дори от човешките чувства, човешката праведност и така наречената човешка любов. То е по-висше от всичко. Ако това не ти е ясно, рано или късно ще дойде ден, когато нещо ти се случва и ти падаш. Най-малкото, ще се разбунтуваш срещу Бог и ще се отклониш по друга пътека; ако в крайна сметка си способен да се разкаеш и да познаеш обичливостта на Бог, и да осъзнаеш значимостта на Божието дело в теб, то все още имаш надежда за спасение — но ако пропаднеш заради това и не си способен да се изкачиш нагоре, няма надежда за теб. Дали Бог съди, наказва или проклина хората, всичко е, за да ги спаси, и те не бива да се страхуват. От какво трябва да се боиш? Трябва да се боиш, ако Бог изрече: „Отритвам те“. Ако Бог изрече това, в беда си. Това означава, че Бог няма да те избави, че нямаш надежда за спасение. Затова, като приемат Божието дело, хората трябва да разбират Божиите намерения. Каквото и да правиш, не се заяждай по повод Божиите слова, като казваш: „Съд и наказание може, но заклеймяване, проклинане, унищожение — това не означава ли край за мен? Какъв е смисълът да бъдеш сътворено същество? Тогава аз няма вече да бъда такова и ти няма вече да бъдеш мой Бог“. Ако отхвърлиш Бог и не останеш непоколебим в свидетелството си, тогава Бог може истински да те отхвърли. Знаете ли това? Независимо колко отдавна хората вярват в Бог, независимо колко пътища са пребродили, колко работа са свършили или колко дългове са изпълнили, всичко сторено през това време е било подготовка за едно едничко нещо. Кое е то? Те са се подготвяли, за да имат в крайна сметка пълно покорство към Бог, безусловно покорство. Какво означава „безусловно“? Това означава, че не се оправдаваш и не изказваш нищо за своите обективни причини, означава, че не издребняваш; ти не си достоен за това, тъй като си сътворено същество. Когато спориш на дребно с Бог, си объркал мястото си, и когато се опитваш да излагаш доводите си пред Бог — отново си объркал мястото си. Не спори с Бог, не се опитвай винаги да проумееш причината, не настоявай да разбереш, преди да си се покорил, и да не се покориш, когато не си разбрал. Когато правиш така, ти си объркал мястото си, и в такъв случай покорството ти към Бог не е пълно; то е покорство относително и условно. Дали тези, които поставят условия за покорството си към Бог, са хора, които истински се покоряват на Бог? Отнасяш ли се с Бог като към Бог? Прекланяш ли се пред Бог като Създател? Ако ли не, тогава Бог не те приема. Какво трябва да преживееш, за да постигнеш абсолютно и безусловно покорство към Бог? И как трябва да го преживееш? На първо място, хората трябва да приемат Божия съд и наказание и трябва да приемат да бъдат кастрени. Освен това, те трябва да приемат Божието поръчение, трябва да се стремят към истината, докато изпълняват дълга си, трябва да проумеят различните аспекти на истината, които се отнасят до навлизане в живота, и да достигнат до разбиране на Божиите намерения. Понякога това е отвъд заложбите на хората и те нямат силата на прозрението, за да достигнат до разбиране на истината, и могат да разберат съвсем малко, когато другите са в общение с тях или като извлекат поука от различните обстоятелства, нагласени от Бог. Но ти трябва да осъзнаеш, че трябва да имаш сърце, което се покорява на Бог, не бива да се опитваш да излагаш доводите си пред Бог или да поставяш условия; всичко което Бог върши, е това, което е трябвало да бъде сторено, защото Той е Създателят, а ти си сътворено същество. Трябва да имаш отношение на покорство и не трябва винаги да търсиш причина или да говориш за условия. Ако ти липсва и най-елементарното отношение на покорство и си склонен дори да се съмняваш и да бъдеш предпазлив към Бог, или да мислиш в сърцето си: „Трябва да видя дали Бог наистина ще ме спаси и дали Бог е наистина праведен. Всеки казва, че Бог е любов — ами тогава, нека видя дали наистина е намесена любов в това, което Бог извършва у мен, дали това наистина е любов“, ако постоянно проучваш дали това, което Бог върши, е в тон с твоите представи и вкусове, или дори с това в което вярваш, че е истина, тогава си объркал мястото си и си в беда: Вероятно ще обидиш Божия нрав. Истините, свързани с покорството, са решаващи, и няма истина, която може да бъде изцяло и ясно обяснена в няколко изречения; всички те се отнасят до различни човешки състояния и поквара. Навлизането в истината реалност не може да бъде постигнато за една, две или три, или пет години. Това изисква преживяване на много неща, преживяване на голяма част от правосъдието и наказанието на Божиите слова, преживяване на много кастрене. Едва когато постигнеш умението да прилагаш истината на практика, стремежът ти към истината ще бъде ефективен, и само тогава ще си в притежание на истината реалност. Само тези, които притежават истината реалност, са онези, които имат истинско преживяване.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

Свързани свидетелства за преживяване

Какво спечелих, когато ме скастриха и се разправиха с мен