Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

Повечето хора вярват в Бог заради мира и други блага. Ако не е в твоя полза, ти не вярваш в Бог, а ако не можеш да получиш Божиите благословения, изпадаш в униние. Как би могло това, което си казал, да бъде твоят истински духовен ръст? Когато става въпрос за неизбежни семейни инциденти като разболяване на деца, влизане на близки в болница, лоша реколта и преследване от страна на членове на семейството, дори тези често срещани, ежедневни проблеми са твърде много за теб. Когато се случат такива неща, изпадаш в паника, не знаеш какво да правиш — и през повечето време се оплакваш от Бог. Оплакваш се, че Божиите слова са те измамили, че Божието дело е подигравка с теб. Не ви ли хрумват такива мисли? Смяташ ли, че такива неща се случват сред вас само в редки случаи? Вие прекарвате всеки ден сред такива събития. Не мислите ни най-малко за успеха на вярата си в Бог и за това как да удовлетворявате Божиите намерения. Истинският ви духовен ръст е твърде малък, дори по-малък от този на малко пиленце. Когато бизнесът на семейството ви губи пари, вие се оплаквате от Бог, когато се окажете в среда без Божия закрила, пак се оплаквате от Бог, и се оплаквате дори когато някое от пиленцата ви умре или старата крава в обора се разболее. Оплакваш се, когато е време синът ти да се ожени, но семейството ти няма достатъчно пари; искаш да посрещаш гости, но не можеш да си го позволиш и тогава пак се оплакваш. Пълен си с оплаквания и понякога не посещаваш събрания или не ядеш и не пиеш Божиите слова заради това, като понякога ставаш негативен за много дълго време. Нищо от това, което ти се случва днес, няма връзка с твоите перспективи или съдба; тези неща биха се случили и ако ти не вярваше в Бог, но днес прехвърляш отговорността за тях на Бог и настояваш да кажеш, че Бог те е отстранил. А какво да кажем за твоята вяра в Бог? Наистина ли си предложил живота си? Ако бяхте подложени на същите изпитания като Йов, никой от вас, които днес следвате Бог, нямаше да може да остане непоколебим, всички щяхте да паднете. А между вас и Йов има огромна разлика. Днес, ако половината от имуществото ви бъде конфискувано, вие бихте се осмелили да отречете съществуването на Бог; ако синът или дъщерята ви бъдат отнети, щяхте да тичате по улиците и да протестирате възмутено; ако единственият ти начин да си изкарваш прехраната се провали, ще се опиташ да си уредиш сметките с Бог; би попитал защо казах толкова много думи в началото, за да те уплаша. Няма нещо, което да не се осмелите да направите в такива моменти. Това показва, че не сте придобили истински прозрения и нямате истински духовен ръст. Така изпитанията във вас са твърде големи, защото знаете твърде много, но това, което наистина разбирате, не е дори хилядна част от това, което е около вас. Не се спирайте само на разбирането и проумяването; най-добре вижте колко от тях можете наистина да приложите на практика, колко от просвещението и озарението на Светия дух е спечелено с потта на собствения ви труд и в колко от практиките си сте реализирали собствената си решимост. Трябва да се отнасяш сериозно към своя духовен ръст и практика. Във вярата си в Бог не бива да се опитваш просто да правиш машинални движения за когото и да било — дали в крайна сметка ще можеш да придобиеш истината и живота, зависи от собствения ти стремеж.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Практика (3))

В днешно време повечето хора са в такова състояние: за да придобия благословии, трябва да се отрека от всичко за Бог и да платя цена за Него. За да придобия благословии, трябва да изоставя всичко заради Бог, трябва да извърша това, което Той ми е възложил, и трябва да изпълня добре дълга си. Това състояние е доминирано от намерението за получаване на благословии, което е пример за отдаване на всичко за Бог изцяло с цел получаване на награди от Него и получаване на корона. Такива хора нямат истината в сърцата си и е сигурно, че тяхното разбиране се състои от няколко думи и доктрини, които те демонстрират навсякъде, където отидат. Това е пътят на Павел. Вярата на такива хора е акт на постоянно усилие и дълбоко в себе си те чувстват, че колкото повече правят, толкова повече то ще доказва предаността им към Бог, че колкото повече правят, толкова повече Той със сигурност ще бъде удовлетворен, и че колкото повече правят, толкова повече ще заслужават да им бъде дадена корона пред Бог и толкова по-големи ще бъдат благословиите, които ще получат. Те мислят, че ако могат да понесат страдание, да проповядват и да умрат за Христос, ако могат да жертват собствения си живот и ако могат да изпълнят всеки дълг, който Бог им е възложил, тогава те ще бъдат онези, които ще получат най-големите благословии и със сигурност ще им бъдат дадени корони. Точно това е, което Павел си представяше и към което се стремеше. Това е точният път, по който той вървеше, и под ръководството на такива мисли работеше, за да служи на Бог. Тези мисли и намерения не произхождат ли от сатанинска природа? Това е съвсем като светските хора, които вярват, че, докато са на земята, трябва да се стремят към знанието и че след като го получат, те могат да се откроят от тълпата, да станат длъжностни лица и да имат статус. Те смятат, че след като имат статус, могат да реализират амбициите си и да доведат бизнеса и семейните си практики до определено ниво на просперитет. Нима всички невярващи не вървят по този път? Тези, които са доминирани от тази сатанинска природа, могат да бъдат само като Павел във вярата си. Те мислят: „Трябва да се отрека от всичко, за да отдам всичко на бог. Трябва да съм отдаден на бог и в крайна сметка ще получа големи награди и големи корони“. Това е същото отношение като това на светските хора, които се стремят към светски неща. Те изобщо не са различни и са подчинени на една и съща природа. Когато хората имат този вид сатанинска природа, в светския живот те ще се стремят да получат познание, знания, статус и да се откроят от тълпата. Ако вярват в Бог, те ще се стремят да получат големи корони и големи благословии. Ако хората не следват истината, когато вярват в Бог, те със сигурност ще поемат по този път. Това е непроменим факт, това е естествен закон.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да вървим по пътя на Петър)

Мнозина, които следват Бог, се интересуват само от това как да получат благословии или да избегнат бедствие. Щом стане дума за Божието дело и управление, те замлъкват и губят всякакъв интерес. Смятат, че разбирането на тези скучни въпроси няма да подпомогне растежа на живота им и няма да им донесе никаква изгода. В последствие, въпреки че са чули информация за Божието управление, те подхождат несериозно към него. Не гледат на него като на нещо ценно, което трябва да бъде прието, а още по-малко го възприемат като част от живота си. Целта, с която тези хора следват Бог, е много проста; единствената им цел е да бъдат благословени. Тези хора не могат да си направят труда да обърнат внимание на нищо друго, което няма отношение към тази цел. За тях няма по-легитимна цел от това да вярват в Бог, за да получат благословения — това е цялата стойност на тяхната вяра. Ако нещо не допринася за постигането на тази цел, те остават напълно безразлични към него. Такъв е случаят с повечето хора, които днес вярват в Бог. Тяхната цел и намерение изглеждат легитимни, защото, вярвайки в Бог, те също така Му отдават всичко, посвещават Му се и изпълняват дълга си. Те се отказват от младостта си, изоставят семейството и кариерата си и дори прекарват години извън дома, заети и в движение. В името на крайната си цел те променят собствените си интереси, възгледите си за живота и дори посоката, която търсят, но не могат да променят целта на вярата си в Бог. Те тичат насам-натам с цел управление на собствените си домогвания. Без значение колко далечен е пътят и колко трудности и препятствия има по него, те остават упорити и не се страхуват от смъртта. Каква сила ги принуждава да продължават да се посвещават по този начин? Дали това е тяхната съвест? Дали това е тяхната велика и благородна почтеност? Дали това е тяхната решимост да се борят със силите на злото докрай? Дали това е вярата им като свидетелство за Бог, без да търсят награда? Дали това е предаността им, че са готови да се откажат от всичко, за да изпълнят Божията воля? Или пък духът им на преданост, който винаги се отказва от екстравагантни лични изисквания? За човек, който никога не е разбирал работата на Божието управление, да дава толкова много, е просто чудо! Засега няма да обсъждаме колко са дали тези хора. Поведението им обаче заслужава да бъде анализирано. Освен ползите, които са толкова тясно свързани с тях, може ли да има някакви други причини, поради които хора, които никога не са разбирали Бог, дават толкова много за Него? В това ние откриваме един неразкрит досега проблем: Отношенията на човека с Бог са просто отношения на един явно личен интерес. Това е връзка между получател и дарител на благословения. Казано направо, това са отношенията между работник и работодател: работникът работи здраво само за да получи наградата, която му дава работодателят. В такава връзка, основана на интереси, няма родствена обич, а само сделка. Няма обичащ или обичан, само милостиня и милост. Няма разбиране, а само безпомощно потиснато недоволство и мамене. Няма близост, а само непреодолима пропаст. А когато нещата са стигнали дотук, кой може да обърне този ход? И колко хора са способни наистина да разберат колко ужасна е станала тази връзка? Вярвам, че когато хората се потопят в радостта от това, че са благословени, никой не може да си представи колко смущаваща и грозна е такава връзка с Бог.

Най-тъжното нещо в човешката вяра в Бог е това, че човекът управлява сам себе си сред Божието дело и не обръща внимание на Божието управление. Най-големият провал на човека се състои в това, че едновременно със стремежа си да се подчини на Бог и да Му се поклони, човекът изгражда своя собствена идеална крайна цел и крои планове как да получи най-голямото благословение и най-добрата крайна цел. Дори ако хората разбират колко жалки, отвратителни и нищожни са те, то колко от тях могат с готовност да се откажат от идеалите и надеждите си? И кои са способни да се отвърнат от пътищата си и да престанат да мислят само за себе си? Бог се нуждае от онези, които ще Му съдействат най-добре, за да завърши управлението Си. Той се нуждае от онези, които ще Му се подчинят, като посветят целия си ум и тяло на делото по Неговото управление. Той не се нуждае от хора, които всеки ден протягат ръце, за да просят от Него, а още по-малко от такива, които дават малко и после чакат да бъдат възнаградени. Бог презира онези, които дават малко и после почиват на лаврите си. Той ненавижда онези хладнокръвни хора, които негодуват срещу делото на Неговото управление и искат да говорят само за това, как ще отидат на небето и ще получат благословения. Той изпитва още по-голяма омраза към онези, които се възползват от възможността, предоставена от делото, което Той върши за спасението на човечеството. Защото такива хора никога не са се интересували от това, което Бог иска да постигне и осъществи чрез делото на Своето управление. Те се интересуват единствено от това как могат да използват възможността, предоставена от Божието дело, за да получат благословения. Те не проявяват внимание към Божието сърце, а са заети изцяло със собствените си надежди и съдба. Тези, които негодуват срещу делото на Божието управление и нямат никакъв интерес към начина, по който Бог спасява човечеството, и към Неговите намерения, правят само това, което им доставя удоволствие, по начин, който има малко общо с делото на Божието управление. Тяхното поведение нито се помни, нито е одобрено от Бог — още по-малко пък Бог гледа на него благосклонно.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Приложение 3: Човек може да бъде спасен само когато е под Божието управление)

В стремежа си имате твърде много индивидуални представи, надежди и перспективи. Настоящото дело е с цел да кастри вашето желание за статус и екстравагантните ви желания. Надеждите, статусът и представите — всички те са класически прояви на сатанинския нрав. Причината, поради която тези неща съществуват в сърцата на хората, се дължи изцяло на това, че отровата на Сатана винаги разяжда мислите на хората, а хората никога не са в състояние да се отърват от тези изкушения на Сатана. Те живеят сред грях, но не вярват, че това е грях, и още си мислят: „Ние вярваме в Бог, затова Той трябва да ни даде благословии и да подреди всичко за нас по подходящ начин. Ние вярваме в Бог, затова трябва да бъдем по-висши от останалите и трябва да имаме по-висок статус и повече перспективи от всеки друг. Тъй като вярваме в Бог, Той трябва да ни даде безгранични благословии. Иначе нямаше да се нарича вяра в Бог“. В продължение на много години мислите, на които хората са разчитали за оцеляването си, са разяждали сърцата им до такава степен, че те са станали коварни, страхливи и достойни за презрение. Не само че им липсва воля и решителност, но и са станали алчни, арогантни и своенравни. Липсва им каквато и да е решителност, която да надхвърля собственото „аз“, а още повече — нямат и капка смелост да се отърсят от ограниченията на тези тъмни влияния. Мислите и животът на хората са толкова прогнили, че гледната им точка за вярата в Бог е все още непоносимо отвратителна и дори когато хората говорят за гледната си точка за вярата в Бог, е просто непоносимо да се слуша. Всички хора са страхливи, неспособни, достойни за презрение и крехки. Те не изпитват отвращение към силите на мрака и не изпитват любов към светлината и истината; вместо това те правят всичко възможно да ги пропъдят. Нима сегашните ви мисли и гледни точки не са точно такива? „Тъй като вярвам в Бог, трябва просто да бъда обсипан с благословии и трябва да се гарантира, че статусът ми никога няма да ми се изплъзне и че ще остане по-висок от този на невярващите“. Вие не таите такава гледна точка в себе си само от една или две години, а от много години. Вашият търговски начин на мислене е свръхразвит. Въпреки че днес сте стигнали до този етап, вие все още не сте се отказали от статуса и полагате непрестанни усилия да питате за него и да го наблюдавате ежедневно, с дълбок страх, че един ден ще загубите статуса си и името ви ще бъде погубено. Хората никога не са оставяли настрана желанието си за лекота. […] Колкото повече търсиш по този начин, толкова по-малко ще пожънеш. Колкото по-голямо е желанието на човек да придобие статус, на толкова по-сериозно кастрене ще трябва да бъде подложен и през толкова повече облагородяване ще трябва да премине. Такива хора са безполезни! Те трябва да преминат през подходящо кастрене и съд, за да могат напълно да се освободят от тези неща. Ако се стремите по този начин до края, няма да пожънете нищо. Онези, които не се стремят към живота, не могат да бъдат променени, а онези, които не жадуват за истината, не могат да получат истината. Ти не се съсредоточаваш върху стремежа си към лична промяна и навлизане, а вместо това се съсредоточаваш върху екстравагантни желания и неща, които ограничават любовта ти към Бог и ти пречат да се доближиш до Него. Тези неща могат ли да те променят? Могат ли да те доведат в царството? Ако целта на твоя стремеж не е търсенето на истината, тогава можеш и да се възползваш от тази възможност и да се върнеш в света, за да постигнеш успех. Наистина не си заслужава да си губиш времето по този начин — защо да се измъчваш? Не е ли вярно, че би могъл да се насладиш на всякакви неща в красивия свят? Пари, красиви жени, статус, суета, семейство, деца и т.н. — нима тези продукти не са най-хубавите неща на света, на които би могъл да се насладиш? Каква е ползата да се скиташ тук в търсене на място, на което можеш да бъдеш щастлив? Човешкият Син няма къде да положи глава, та как би могъл ти да имаш удобно място? Как би могъл Той да създаде за теб прекрасно, удобно място? Възможно ли е това? Освен Моето правосъдие, днес ти можеш да получиш само учения за истината. Ти не можеш да получиш удобство от Мен и не можеш да получиш приятното местенце, за което копнееш ден и нощ. Аз няма да ти дам богатствата на света. Ако се стремиш истински, тогава Аз съм готов да ти дам целия път на живота, за да бъдеш като риба, която се е върнала във водата. Ако не се стремиш истински, ще си взема всичко обратно. Не съм готов да дам словата от устата Си на онези, които са алчни за удобство, които са точно като прасетата и кучетата!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Защо не искаш да служиш като контрастиращ предмет?)

Винаги, когато се споменава крайната цел, вие се отнасяте към нея с особена сериозност; нещо повече, то е онова, към което всички вие сте особено чувствителни. Някои хора нямат търпение да ударят чело в земята, раболепно покланяйки се на Бог, за да получат добра крайна цел. Мога да разбера вашето нетърпение, което не е необходимо да се изрази с думи. То не е нищо повече от нежеланието плътта ви да бъде наранена, а още по-малко да ви постигне вечното наказание в бъдеще. Надеждата ви е просто да можете да живеете малко по-свободно, малко по-лесно. Затова се чувствате особено развълнувани, когато се спомене крайната цел, дълбоко страхувайки се, че ако не сте достатъчно внимателни, може да обидите Бог и по този начин да станете обект на заслужено възмездие. Не сте се поколебали да направите компромиси в името на вашата крайна цел и дори много от вас, които някога са били коварни и лекомислени, изведнъж са станали особено благородни и искрени; вашата привидна искреност смразява хората до мозъка на костите. Независимо от това всички вие имате „честни“ сърца и с постоянство разкривате пред Мен тайните в сърцата си, без да укривате нищо, независимо дали е оплакване, измама или преданост. Като цяло, много откровено Ми „изповядахте“ съществените неща, които се намират в най-дълбоките кътчета на вашето същество. Разбира се, никога не съм подминавал подобни неща, защото за Мен те са твърде познати. Вие по-скоро бихте влезли в море от огън в името на крайната си цел, отколкото да загубите косъм от главата си, за да спечелите Божието одобрение. Не Аз съм прекалено взискателен към вас, а вие нямате предано сърце, за да се изправите лице в лице към всичко, което правя. Може и да не разбирате това, което току-що ви казах, затова нека ви дам просто обяснение: Това, от което се нуждаете, не е истината и животът, нито принципите за това как да се държите, а още по-малко от Моето ревностно дело. Вие по-скоро изпитвате нужда от всички притежания на плътта — богатство, статус, семейство, брак и т.н. Вие напълно пренебрегвате Моите думи и дело, така че мога да обобщя вашата вяра с една дума: нехайна. Няма да пожалите нищо, за да постигнете нещата, на които сте абсолютно отдадени, но разбрах, че не бихте направили същото заради въпросите, свързани с вярата ви в Бог. По-скоро сте относително отдадени и относително сериозни. Ето защо твърдя, че онези, които нямат сърце, изпълнено с искреност, са претърпелите провал във вярата си в Бог. Помислете внимателно — много ли са претърпелите провал сред вас?

Трябва да знаете, че успехът на вярата в Бог се постига в резултат на личните усилия на хората. Когато те претърпяват провал, вместо да успяват, това също се дължи на техните собствени действия и никакви други фактори не играят никаква роля. Вярвам, че бихте сторили всичко, за да постигнете нещо, което е по-трудно и изисква повече страдание, отколкото да вярвате в Бог, и че бихте се отнесли към това толкова сериозно, че не бихте искали да търпите никакви грешки. Ето такива са непрестанните усилия, които полагате всички вие в собствения си живот. Способни сте дори да измамите плътта Ми при обстоятелства, при които не бихте измамили нито един член на собственото си семейство. Това е неизменното ви поведение и принципът, според който живеете. Нима не продължавате да показвате лъжлив външен вид, за да Ме заблудите заради вашата крайна цел, така че тя да бъде съвършено красива и всичко онова, което желаете? Наясно съм, че вашата преданост е само временна, както и вашата искреност. Не е ли вашата решителност и цената, която плащате, единствено заради настоящия момент, а не заради бъдещето? Искате да положите само едно последно усилие в стремежа си да си осигурите красива крайна цел, с единствената цел да сключите сделка. Вие не полагате това усилие, за да избегнете задлъжняване към истината, а още по-малко, за да Ми се отплатите за цената, която съм платил. Накратко, готови сте само да използвате хитри стратегии, за да получите това, което искате, но не и да водите открита битка за него. Нима не са това най-съкровените ви мисли? Не трябва да си придавате лъжлива външност, нито да си блъскате главите за вашата крайна цел до степен, в която нямате апетит за ядене или пиене през деня и не можете да заспите спокойно през нощта. Не е ли вярно, че изходът ви в края на краищата вече ще е бил определен? Всеки от вас трябва да изпълни добре собствения си дълг с открито и честно сърце и да бъде готов да плати каквато и да е цена. Както казахте, когато дойде денят, Бог няма да се отнесе зле към никого, който е страдал или е платил цена за Него. Струва си да се придържате към такова убеждение и е редно никога да не го забравяте. Само по този начин мога да бъда спокоен за вас. В противен случай вие завинаги ще останете хора, за които не мога да бъда спокоен, и завинаги ще останете обект на Моето отвращение. Ако всички вие можете да следвате съвестта си, да дадете всичко от себе си за Мен, като не пестите усилия за Моето дело и посвещавате енергията на целия си живот на Моята евангелска работа, нима тогава сърцето Ми не би подскачало често от радост заради вас? По този начин ще мога да бъда напълно спокоен за вас, нали? За съжаление това, на което сте способни, е само печално нищожна част от онова, което очаквам. Щом това е така, как може да имате дързостта да искате от Мен това, на което се надявате?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. За крайната цел)

Когато някои хора са освободени от поста си на водачи и чуят Горното да казва, че няма да бъдат развивани или използвани отново, те изпитват невероятна тъга и плачат горчиво, сякаш са били отстранени — какъв е този проблем? Това, че не са развивани или използвани отново, означава ли, че са отстранени? Означава ли, че тогава не могат да постигнат спасение? Наистина ли славата, придобивките и статусът са толкова важни за тях? Ако те са хора, които се стремят към истината, тогава трябва да се самоанализират, когато губят своята слава, придобивки и статус, и да изпитат истинско разкаяние. Трябва да изберат пътя на стремежа към истината, да започнат нов живот и да не се разстройват толкова силно, нито да плачат толкова много. Ако знаят в сърцата си, че са били освободени от длъжност от Божия дом, защото не вършат реална работа и не се стремят към истината, и чуят Божия дом да казва, че няма да бъдат повишени или използвани отново, тогава те трябва да се срамуват, че са задължени на Бог и че са разочаровали Бог. Трябва да знаят, че не заслужават да бъдат използвани от Бог, и по този начин може да се счита, че те имат капка разум. Те стават негативни и се разстройват обаче, когато чуят, че Божият дом няма да ги развива или използва отново, и това показва, че се стремят към слава, придобивки и статус и че не са хора, които се стремят към истината. Желанието им за благословии е толкова силно и те ценят статуса толкова много и не вършат действителна работа, така че трябва да бъдат освободени от длъжност и трябва да се самоанализират и да разберат собствения си покварен нрав. Трябва да знаят, че пътят, който следват, е погрешен, че вървят по пътя на антихриста, като се стремят към статус, слава и придобивки, че не само Бог няма да ги одобри, но и те ще накърнят Неговия нрав, и че ако вършат всякакво зло, също така ще бъдат наказани от Бог. Нямате ли и вие този проблем? Няма ли да бъдете нещастни, ако кажа сега, че нямате духовно разбиране? (Да.) Когато някои хора чуят висшестоящ водач да казва, че нямат духовно разбиране, те чувстват, че не са способни да разбират истината, че Бог със сигурност не ги иска, че нямат надежда да бъдат благословени. Но въпреки факта, че се чувстват тъжни, те все пак са способни да изпълняват дълга си нормално — такива хора имат малко разум. Когато някои хора чуят някой да казва, че нямат духовно разбиране, те стават негативни и вече не желаят да изпълняват дълга си. Те си мислят: „Казваш, че нямам духовно разбиране — не означава ли това, че нямам надежда да бъда благословен? Тъй като няма да получа никакви благословии в бъдеще, за какво все още вярвам? Няма да приема да ме накарат да служа. Кой би се трудил за теб, ако не получава нищо в замяна? Не съм толкова глупав!“. Притежават ли такива хора съвест и разум? Те се наслаждават на толкова много благодат от Бог, но не знаят да се отплатят за нея и дори не искат да служат. С такива хора е свършено. Те не могат дори да служат докрай и нямат истинска вяра в Бог, те са неверници. Ако имат искрено сърце за Бог и истинска вяра в Бог, тогава независимо как са оценени, това само ще им даде възможност да опознаят себе си по-истински и точно — те трябва да подходят правилно към този въпрос и да не му позволяват да влияе на това да следват Бог или да изпълняват дълга си. Дори да не могат да получат благословии, те все пак трябва да са готови да служат на Бог докрай и да бъдат щастливи да го правят, без оплаквания, и трябва да се оставят на Божието устройство на всички неща — само тогава ще бъдат хора със съвест и разум. Дали човек получава благословии, или страда от нещастие, е в Божиите ръце, Бог господства над това и го устройва, и това не е нещо, което хората могат да поискат или за което да полагат усилия. Вместо това, зависи от това дали този човек може да се подчинява на Божиите слова, да приеме истината и да върши добре дълга си според Божиите изисквания — Бог ще въздаде на всеки човек според делата му. Ако някой има тази частица искреност и посвети цялата сила, която може да събере, на дълга, който трябва да върши, тогава това е достатъчно и той ще спечели Божието одобрение и Божията благословия. Обратно, ако някой не върши дълга си по начин, който е съгласно критериите, и дори извършва всякакво зло, но все още желае да получи благословии от Бог, тогава постъпването му по този начин не е ли толкова лишено от разум? Ако чувстваш, че не си се справил достатъчно добре, че си отдал огромни усилия, но все още не си способен да се справяш с въпросите според принципите, и се чувстваш задълъжен на Бог, но Той те благославя и ти оказва благодат, не означава ли това, че Бог ти оказва благосклонност? Ако Бог желае да те благослови, тогава това е нещо, което никой не може да отнеме. Може да си мислиш, че не си се справил много добре, но в Божията оценка Той казва, че си искрен и си дал всичко от себе си, и Той желае да ти окаже благодат и да те благослови. Нищо, което Бог прави, не е погрешно и ти трябва да възхваляваш Неговата праведност. Независимо какво прави Бог, то винаги е правилно и дори ако таиш представи за това, което Бог прави, и смяташ, че това, което Той прави, не взема под внимание човешките чувства, че не е по твой вкус, все пак трябва да възхваляваш Бог. Защо трябва да правиш това? Не знаете причината, нали? Това всъщност е много лесно за обяснение: защото Бог е Бог, а ти си човек. Той е Създателят, ти си сътворено същество. Ти не си пригоден да изискваш от Бог да действа по определен начин или да се отнася с теб по определен начин, докато Бог е пригоден да има изисквания към теб. Благословии, благодат, награди, венци — как се дават всички тези неща и на кого, това зависи от Бог. Защо зависи от Бог? Тези неща принадлежат на Бог. Те не са активи, притежавани съвместно от човека и Бог, които могат да бъдат разпределяни поравно между тях. Те принадлежат на Бог и Бог ги дарява на онези, на които Той обещава да ги дари. Ако Бог не ти обещава да ти ги дари, ти все пак трябва да Му се покоряваш. Ако спреш да вярваш в Бог поради тази причина, какви проблеми ще разреши това? Ще престанеш ли да бъдеш сътворено същество? Можеш ли да избягаш от Божието върховенство? Бог все още господства над всички неща и това е неизменен факт. Идентичността, статусът и същността на Бог никога не могат да бъдат приравнени с идентичността, статуса и същността на човека, нито тези неща някога ще претърпят някаква промяна — Бог завинаги ще бъде Бог, а човекът завинаги ще бъде човек. Ако човек е способен да разбере това, какво тогава трябва да направи? Той трябва да се покори на Божието върховенство и на Божиите подредби — това е най-разумният начин да се постъпва и освен него няма друг път, който може да бъде избран. Ако не се покоряваш, тогава си непокорен, а ако си дързък и спориш, тогава си възмутително непокорен и трябва да бъдеш унищожен. Да си способен да се покоряваш на Божието върховенство и на Божиите подредби показва, че имаш разум. Това е отношението, което хората трябва да имат, и само това е отношението, което сътворените същества трябва да имат.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Дванадесета точка: те искат да се оттеглят, когато нямат статус или надежда да получат благословии)

Антихристите никога не се подчиняват на подредбите в Божия дом и винаги тясно свързват дълга, славата, придобивките и статуса си с надеждата за придобиване на благословии и бъдеща крайна цел, сякаш щом загубят репутацията и статуса си, няма надежда да получат благословии и награди, а това им се струва равносилно на загуба на живота им. Те си мислят: „Трябва да бъда внимателен, не бива да бъда небрежен! Не може да се разчита на божия дом, на братята и сестрите, на водачите и работниците, дори на бог. Не мога да се доверя на никого от тях. Човекът, на когото можеш да разчиташ най-много и който е най-достоен за доверие, си ти самият. Ако не правиш планове за себе си, тогава кой ще се погрижи за теб? Кой ще се замисли за твоето бъдеще? Кой ще се загрижи дали ще получиш благословии, или не? Затова трябва да си правя внимателни планове и сметки заради себе си. Не мога да допускам грешки или да бъда дори малко небрежен, иначе какво ще правя, ако някой се опита да се възползва от мен?“. Затова те се пазят от водачите и работниците в Божия дом от страх, че някой ще ги разпознае или прозре, след което ще бъдат освободени и мечтата им за благословии ще се провали. Те смятат, че трябва да поддържат репутацията и статуса си, за да имат надежда да придобият благословии. Антихристът смята, че да бъдеш благословен е по-велико от небесата, по-велико от живота, по-важно от стремежа към истината, от промяната на нрава или от личното спасение, както и че е по-важно от това да изпълняваш дълга си добре и да бъдеш сътворено същество, което отговаря на критериите. Те смятат, че да бъдеш сътворено същество, което отговаря на критериите, да изпълняваш добре дълга си и да бъдеш спасен, са все нищожни неща, които едва ли си струва да бъдат споменавани или отбелязвани, докато придобиването на благословии е единственото нещо в целия им живот, което никога не може да бъде забравено. Каквото и да срещнат, независимо колко голямо или малко е то, те го свързват с придобиването на благословии и са изключително предпазливи и внимателни, като винаги оставят изход за себе си. Така че, когато възложеният му дълг бъде коригиран, ако това е повишение, антихристът ще си помисли, че има надежда да бъде благословен. Ако бъде понижен — от ръководител на екип до помощник-ръководител на екип или от помощник-ръководител на екип до обикновен член на групата — той предвижда, че това ще е голям проблем, и счита, че надеждата му да придобие благословии е малка. Какъв е този възглед? Правилен ли е този възглед? Категорично не. Този възглед е абсурден! Дали някой ще придобие Божието одобрение, или не, не се основава на това какъв дълг изпълнява, а на това дали притежава истината, дали истински се покорява на Бог и дали е предан. Това са най-важните неща.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Дванадесета точка: те искат да се оттеглят, когато нямат статус или надежда да получат благословии)

По какъв начин е грешно приемането на стремежа към благословии за цел? То противоречи напълно на истината и не съответства на Божието намерение да спаси хората. След като да бъдат благословени не е подходяща цел, към която да се стремят хората, каква е подходящата цел? Стремежът към истината, стремежът към промяна в нрава и способността за покоряване на всичко, устройвано от Бог, и на всички Негови подредби: това са целите, към които хората трябва да се стремят. Да кажем например, че кастренето ти създава представи и погрешни разбирания, и ти ставаш неспособен да се покориш. Защо не можеш да се покориш? Защото усещаш, че твоята крайна цел или мечтата да бъдеш благословен е разклатена. Ставаш негативен и разстроен и искаш да обърнеш гръб на работата си и да се откажеш от дълга си. Каква е причината за това? Има проблем с твоя стремеж. Тогава как може да се преодолее това? Задължително е незабавно да изоставиш тези погрешни идеи и незабавно да потърсиш истината, за да разрешиш проблема с покварения си нрав. Трябва да си кажеш: „Не бива да обръщам гръб на работата си, трябва да продължавам да изпълнявам добре дълга си, както е длъжно да прави едно сътворено същество, и да обърна гръб на желанието си да бъда благословен“. Когато се откажеш от желанието си да бъдеш благословен и тръгнеш по пътя на стремежа към истината, от раменете ти пада тежест. Ще бъдеш ли все още способен на негативност? Макар че все още има моменти, когато си негативен, не позволяваш на това да те възпира и в сърцето си продължаваш да се молиш и бориш, като променяш целта на стремежа си от стремеж към благославяне и получаване на крайна цел в стремеж към истината, и си мислиш: „Стремежът към истината е дълг на едно сътворено същество. Няма по-голяма жътва от това да разбера определени истини днес, това е най-голямата благословия. Дори ако Бог не ме иска и нямам добра крайна цел, и надеждите ми да бъда благословен са разбити, все пак ще изпълнявам правилно дълга си, задължен съм. Каквато и да е причината, няма да позволя тя да повлияе върху правилното ми изпълнение на моя дълг, няма да позволя тя да ми попречи да довърша Божието поръчение. Това е принципът, според който се държа“. И не сте ли надхвърлили възпиранията на плътта така? Някои могат да кажат: „Ами ако съм още негативен?“. Тогава отново търси истината, за да го преодолееш. Колкото и пъти да изпаднеш в негативност, ако просто продължаваш да търсиш истината, за да я преодолееш, и продължаваш да се стремиш към истината, бавно ще изплуваш от своята негативност. И един ден ще почувстваш, че нямаш желание да придобиваш благословии и не си възпиран от крайната си цел и изход, и че е по-лесно и по-свободно да живееш по този начин. Ще почувстваш, че животът, който имаше преди, когато всеки ден живееше заради придобиването на благословии и заради крайната си цел, беше изтощителен. Всеки ден да работиш, говориш и да напъваш мозъка си в името на придобиването на благословии — какво би придобил от това в крайна сметка? Каква е стойността на такъв живот? Ти не се стремеше към истината, а губеше най-добрите си дни за незначителни неща. В крайна сметка не придоби никаква истина и не можеше да изречеш никакво свидетелство за преживяване. Стана за смях, напълно опозорен и провален. И каква всъщност е причината за това? Тя е, че намерението ти да придобиеш благословии беше твърде силно, че изходът и крайната ти цел занимаваха сърцето ти и те обвързваха твърде силно. И все пак, когато дойде денят, в който се измъкнеш от оковите на твоите перспективи и съдба, ти ще можеш да оставиш всичко зад себе си и да последваш Бог. Кога ще можеш да се избавиш напълно от онези неща? С непрестанното задълбочаване на твоето навлизане в живота ще постигнеш промяна в нрава си и тогава ще можеш да се избавиш от тях напълно.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. В живота може да се навлезе само с практикуване на истината)

Във вярата си в Бог хората се стремят да получат благословии в бъдеще — това е целта във вярването им. Всички хора имат това намерение и тази надежда, но покварата в природата им трябва да бъде изличена чрез изпитания и облагородяване. В каквито аспекти хората не са пречистени и разкриват поквара, именно в тях трябва да бъдат облагородени. Това е Божията подредба. Бог нагласява подходящи обстоятелства за теб, като те принуждава да се облагородиш в тях, за да опознаеш собствената си поквара. В крайна сметка достигаш дотам, че да искаш да се откажеш от замислите и желанията си и да се покоряваш на Божието върховенство и подредби, дори това да означава да умреш. Поради това, ако хората не бъдат подложени на няколко години облагородяване, ако не изтърпят известно количество страдание, те няма да могат да бъдат освободени от възпирането на плътската поквара в мислите и сърцата си. Те трябва да понесат страдание именно в тези аспекти, в които все още са подвластни на възпирането на сатанинската си природа, и в онези, в които все още имат свои собствени желания и изисквания. Само чрез страдание могат да се научат уроците, което означава да си способен да придобиеш истината и да разбираш Божиите намерения. Всъщност много истини се разбират чрез преминаване през страдания и изпитания. Никой не може да разбере Божиите намерения, да признае Божието всемогъщество и мъдрост и да оцени Божия праведен нрав, докато се намира в удобна и спокойна среда, или когато обстоятелствата са благоприятни. Това е невъзможно!

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

Преживяването на Божието дело не се състои в това да се радваш на благодатта, а по-скоро да страдаш заради любовта си към Него. Щом се радваш на Божията благодат, трябва да се радваш и на Божието наказание; трябва да преживееш всичко това. Може да преживееш Божието просвещение вътре в теб, а също така може да преживееш начина, по който Той те кастри и те съди. Така твоят опит ще бъде цялостен. Бог е извършил Своето дело на правосъдие върху теб и Той е извършил и делото Си на наказание. Божието слово не само те е кастрило, а също така те е просветило и озарило. Когато си негативно настроен и слаб, Бог се тревожи за теб. Всичките тези дела имат за цел да ти помогнат да разбереш, че всичко, свързано с човека, е в рамките на Божието ръководство. Може би си мислиш, че вярата в Бог се състои само в страдание, или в това да правиш много неща за Него, или в това плътта ти да бъде спокойна, или в това всичко ти да върви гладко и да ти е удобно и спокойно във всичко. Никое от тези неща не е цел, която хората трябва да имат при вярата си в Бог. Ако вярваш, защото имаш такива цели, тогава гледната ти точка не е правилна и за теб е просто невъзможно да бъдеш усъвършенстван. Божиите действия, Божият праведен нрав, Неговата мъдрост, Неговите слова, както и Неговата чудесна природа и неразгадаемост са все неща, които хората трябва да разбират. Чрез това разбиране, трябва да освободиш сърцето си от личните си изисквания, надежди и представи. Само като се освободиш от тези неща, ти ще можеш да изпълниш условията, които Бог изисква, и само по този начин можеш да имаш живот и да удовлетвориш Бог. Целта на вярата в Бог е Той да бъде удовлетворен и да се изживее нравът, който Той изисква, така че Неговите действия и слава да се проявят чрез тази група недостойни хора. Това е правилната гледна точка за вярата в Бог, както и целта, към която трябва да се стремиш. Трябва да имаш правилна гледна точка за вярата в Бог и да се стремиш да получиш Божиите слова. Трябва да ядеш и да пиеш Божиите слова и трябва да можеш да изживееш истината, и по-специално трябва да можеш да виждаш Неговите практически дела, Неговите прекрасни дела в цялата вселена, както и практическите дела, които Той върши в плът. Чрез своя практически опит хората могат да оценят точно как Бог действа върху тях и какви са Неговите намерения към тях. Целта на всичко това е да се отстрани поквареният сатанински нрав на хората. Като се отървеш от цялата нечистота и неправедност в теб, като отхвърлиш грешните си намерения и като развиеш истинска вяра в Бог — само с истинска вяра можеш истински да обичаш Бог. Можеш да обичаш истински Бог само ако стъпиш на основата на своята вяра в Него. Можеш ли да обикнеш Бог, без да вярваш в Него? След като вярваш в Бог, не можеш да си объркан по този въпрос. Някои хора се изпълват със сила, щом видят, че вярата в Бог ще им донесе благословения, но след това губят цялата си енергия, щом видят, че трябва да изтърпят облагородявания. Това вяра в Бог ли е? В крайна сметка ти трябва да постигнеш пълно и безпрекословно покорство пред Бог във вярата си. Ти вярваш в Бог, но все още имаш изисквания към Него, имаш много религиозни представи, от които не можеш да се откажеш, лични интереси, които не можеш да изоставиш, и все още търсиш благословиите на плътта и искаш Бог да спаси плътта ти, да спаси душата ти — всичко това е поведение на хора, които имат погрешна гледна точка. Въпреки че хората с религиозни убеждения вярват в Бог, те не се стремят да променят своя нрав и не се стремят към познание за Бог, а преследват единствено интересите на плътта си. Много от вас имат вяра, която спада към категорията на религиозните убеждения; това не е истинска вяра в Бог. За да повярват в Бог, хората трябва да имат сърце, което е готово да страда за Него, и воля за себеотдаване. Ако хората не изпълнят тези две условия, тогава тяхната вяра в Бог не важи и те няма да могат да постигнат промяна в нрава си. Само хората, които искрено се стремят към истината, търсят познание за Бог и се стремят към живота, са тези, които наистина вярват в Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тези, които ще бъдат усъвършенствани, трябва да бъдат подложени на облагородяване)

Няма нищо общо между дълга на даден човек и това дали той получава благословии или понася несгоди. Дългът е нещо, което човек трябва да изпълни, това е негово изпратено от небесата призвание и той трябва да го изпълни, без да търси отплата и без условия или причини. Само това може да се нарече изпълнение на дълга. Получаването на благословии се отнася до благословиите, на които човек се радва, когато е доведен до съвършенство след преживяване на съд. Понасянето на несгоди се отнася до наказанието, което човек получава, когато нравът му не се променя след преминаването през наказание и съд — тоест когато не е доведен до съвършенство. Но независимо дали получават благословии, или понасят несгоди, сътворените същества трябва да изпълняват своя дълг, като правят това, което трябва да правят, и това, което са способни да правят. Това е минимумът, който човек, стремящ се към Бог, трябва да изпълни. Не бива да изпълняваш дълга си само за да получиш благословии и не бива да отказваш да изпълняваш дълга си от страх да не понесеш несгоди. Казвам ви следното: изпълнението на дълга на човека е онова, което той трябва да свърши; ако човек не може да изпълнява дълга си, това е непокорство.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Разликата между служението на въплътения Бог и човешкия дълг)

Като сътворено същество, човекът трябва да се стреми да изпълни дълга си на сътворено същество, и да се стреми да обича Бог, без да прави други избори, защото Бог е достоен за любовта на хората. Онези, които се стремят да обичат Бог, не бива да преследват каквато и да било лична изгода или това, за което те лично копнеят; това е най-правилният стремеж. Ако това, към което се стремиш, е истината, практикуваш истината и постигаш промяна в нрава си, значи си поел по верния път. Но ако се стремиш към блаженство за плътта и ако практикуваш истината такава, каквато ти си я представяш, ако нравът ти остава напълно непроменен и не изпитваш никакво покорство към въплътения Бог, а продължаваш да живееш в неопределеност, тогава това, към което се стремиш, със сигурност ще те отведе в ада, защото крачиш по пътя на неуспеха. Дали ще бъдеш усъвършенстван или отстранен, зависи от твоя личен стремеж. Иначе казано, успехът или неуспехът зависят от пътя, по който върви човек.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Успехът или неуспехът зависят от пътя, по който върви човек)

Крайната цел и съдбата ви са много важни за вас — те имат голямо въздействие върху вас. Вярвате, че ако не правите нещата с голяма грижа, това ще означава, че вече няма да имате крайна цел, че сте унищожили собствената си съдба. Хрумвало ли ви е някога обаче, че хората, които полагат усилия единствено заради крайната си цел, се трудят напразно? Такива усилия не са истински — те са фалшиви и измамни. Ако това е така, тогава тези, които полагат усилия единствено заради крайната си цел, са на прага на окончателното си поражение, тъй като провалът във вярата в Бог се дължи на измама. Посочвал съм и преди, че не обичам да бъда ласкан и да Ми се подмазват, нито да се отнасят към Мен с ентусиазъм. Харесвам честните хора да се изправят пред Моята истина и Моите очаквания. Нещо повече, харесва Ми, когато хората са способни да проявят най-голямо внимание към сърцето Ми и когато дори са способни да отдадат всичко заради Мен. Само по този начин сърцето Ми може да бъде утешено. А сега колко са нещата, които не харесвам във вас? Колко са нещата, които харесвам във вас? Възможно ли е никой от вас да не е осъзнал всичките различни проявления на грозота, които сте показали заради крайната си цел?

В сърцето Си не желая да наранявам никое сърце, което е положително и се стреми нагоре, а още по-малко желая да разсейвам устрема на когото и да било да изпълнява своя дълг предано. Въпреки това трябва да напомня на всеки от вас за вашите недостатъци и за омърсената душа, която се крие в най-дълбоките кътчета на вашите сърца. Правя го единствено с надеждата, че ще можете да принесете истинското си сърце, като се изправите пред словата Ми, защото това, от което най-много се отвращавам, е измамата на хората към Мен. Надявам се единствено, че в последния етап от Моето дело вие ще можете да направите всичко по силите си и че ще се посветите с цяло сърце, а не нерешително. Разбира се, Аз също се надявам, че всички вие можете да имате добра крайна цел. Независимо от това Моето изискване остава, а именно — да вземете най-доброто решение, като Ми принесете своята единствена и окончателна преданост. Ако някой не притежава тази единствена преданост, тогава той със сигурност е ценно притежание на Сатана и Аз няма повече да го използвам, а ще го изпратя у дома, за да се грижат родителите му за него. Моето дело е голяма помощ за вас. Това, което се надявам да получа в замяна, е сърце, което е честно и което се стреми нагоре, но засега ръцете Ми остават празни. Помислете за това: ако един ден все още съм толкова огорчен, че не мога да го опиша с думи, какво ще бъде отношението Ми към вас тогава? Ще бъда ли толкова любезен с вас, колкото съм сега? Ще бъде ли сърцето Ми толкова спокойно тогава, колкото е сега? Разбирате ли чувствата на онзи, който, след като усърдно е обработвал полето, не е ожънал нито едно зърно? Разбирате ли колко силно е наранено сърцето на човек, когато му е нанесен тежък удар? Можете ли да вкусите горчивината на човек, някога изпълнен с надежда, който е трябвало да се раздели в лоши отношения? Виждали ли сте гнева на човек, който е бил провокиран? Можете ли да си представите желанието за отмъщение на човек, към когото са се отнасяли с враждебност и измама? Ако разбирате душевното състояние на тези хора, тогава смятам, че не би ви затруднило да си представите отношението, което Бог ще има при Своето възмездие! И накрая, надявам се всички вие да положите сериозни усилия в името на собствената си крайна цел, но най-добре не използвайте измамни средства в усилията си, в противен случай ще продължа да бъда разочарован от вас в сърцето Си. А до какво води такова разочарование? Не се ли заблуждавате? Тези, които разсъждават върху крайната си цел, но я съсипват, са хората, които най-трудно могат да бъдат спасени. Кой би се смилил над такъв човек, дори и ако той се ядоса и разгневи? Накратко, продължавам да ви желая крайна цел, която е едновременно подходяща и добра, и още повече се надявам, че никой от вас няма да изпадне в беда.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. За крайната цел)

Свързани свидетелства за преживяване

Размисли след заболяване по време на пандемията

Фалшът в моите саможертви за Бог

След смъртта на спътницата ми