Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

Тъй като в Божието дело винаги има ново развитие, има работа, която става ненужна и остаряла, когато се появи нова работа. Тези различни видове работа, стара и нова, не си противоречат, а се допълват; всяка стъпка произтича от предишната. Тъй като има нова работа, старите неща, разбира се, трябва да бъдат премахнати. Например, някои отдавна установени практики и обичайни човешки изказвания, съчетани с многогодишния човешки опит и учения, са формирали в ума на човека представи от всякакъв вид и с всякаква форма. Това, че Бог все още не е разкрил напълно Своето истинско лице и изначалния Си нрав на човека, както и дългогодишното разпространение на традиционните теории от древни времена, са още по-благоприятна почва за формирането на такива представи у човека. Може да се каже, че в хода на вярата на човека в Бог влиянието на различни представи е довело до непрекъснатото формиране и еволюция на всякакви теоретични разбирания за Бог у човека, което е накарало много религиозни хора, които служат на Бог, да станат Негови врагове. И така, колкото по-силни са религиозните представи на хората, толкова повече те се противопоставят на Бог и толкова повече те са врагове на Бог. Божието дело винаги е ново и никога не е старо. То никога не установява догма, а вместо това се променя непрекъснато и се обновява в по-голяма или по-малка степен. Този начин на работа е израз на изконния нрав на Самия Бог. Това е и присъщият принцип на Божието дело и едно от средствата, чрез които Бог осъществява Своето управление. Ако Бог не работеше по този начин, човек не би се променил и не би могъл да познае Бог, а Сатана не би бил победен. По този начин в делото Му непрекъснато се случват промени, които изглеждат хаотични, но всъщност са периодични. Начинът, по който човек вярва в Бог, обаче е съвсем различен. Той се придържа към стари, познати учения и системи, и колкото по-стари са те, толкова по-приятни са за него. Как би могъл глупавият ум на човека, ум, който е закостенял като камък, да приеме толкова много необясними нови Божии дела и слова? Човек ненавижда Бог, който е винаги нов и никога стар; той обича само стария остарял, побелял Бог, който е застинал във времето. И така, понеже Бог и човек имат свои собствени предпочитания, човек се е превърнал във враг на Бог. Много от тези противоречия все още съществуват и днес, във време, когато Бог върши ново дело в продължение на почти шест хиляди години. Поради това те са непоправими. Може би това се дължи на упорството на човека или на ненарушимостта на Божиите управленски закони за всеки, но независимо от това тези духовници и жени все още се придържат към мухлясали стари книги и документи, докато Бог продължава Своето недовършено дело на управление, сякаш няма никого до Себе си. Въпреки че тези противоречия превръщат Бог и човека във врагове и дори са неразрешими, Бог не им обръща внимание, сякаш едновременно съществуват и не съществуват. Човекът обаче все още се придържа към своите вярвания и представи и изобщо не ги изоставя. Но едно нещо е очевидно: въпреки че човек не се отклонява от позицията си, Божиите нозе винаги се движат и Той винаги променя позицията Си в зависимост от средата. В крайна сметка именно човекът ще бъде победен без бой. Бог е най-големият враг на всички Свои победени врагове, но също така е защитникът на човечеството, на победени и непобедени в еднаква степен. Кой може да се състезава с Бог и да победи? Човешките представи сякаш идват от Бог, защото много от тях са родени вследствие на Неговото дело. Бог не прощава на човека заради това, още по-малко пък хвали човека за това, че той отново и отново произвежда продукти „за Бог“, произтичащи от Неговото дело, но на практика извън него. Вместо това, Той е изключително погнусен от човешките представи и от старите, благочестиви вярвания, и няма никакво намерение дори да признае датата, на която тези представи са се появили за първи път. Той изобщо не приема, че тези представи са причинени от Неговото дело, защото представите на човека се разпространяват от самия него; техният източник са мислите и умът на човека — не Бог, а Сатана. Божието намерение винаги е било Неговото дело да бъде ново и живо, а не старо и мъртво, и това, към което Той иска човек да се придържа, варира в зависимост от епохата и периода и не е нито вечно, нито неизменно. Това е защото Той е Бог, който кара човека да живее и да бъде нов, а не е дявол, който кара човека да умре и да бъде стар. Нима не проумявате това? Ти имаш представи за Бог и не си в състояние да ги изоставиш, защото мислиш ограничено. Не защото има твърде малко смисъл в Божието дело, нито защото Неговото дело не се отнася деликатно към човешките чувства, а още по-малко защото Бог винаги е небрежен в своите задължения. Не можеш да се откажеш от представите си, защото си твърде непокорен и не приличаш ни най-малко на сътворено същество, а не защото Бог те затруднява. Ти си причинил всичко това и то няма абсолютно никаква връзка с Бог; цялото страдание и нещастие е създадено от човека. Божиите мисли винаги са добри: Той не желае да те кара да произвеждаш представи, а желае да се променяш и да се обновяваш с течение на годините. И все пак ти не знаеш какво е добро за теб и винаги или проверяваш, или анализираш. Не Бог прави нещата трудни за теб, а сърцето ти не е богобоязливо и твоето непокорство е твърде голямо. Едно малко сътворено същество, дръзващо да вземе някаква незначителна част от това, което преди това е било дадено от Бог, след което да се обърне и да го използва, за да атакува Бог — не е ли това бунтарството на човека? Справедливо е да се каже, че хората изобщо нямат нужните качества да изразяват възгледите си пред Бог, камо ли да парадират с безполезния си, вонящ, гнил, цветист език, както те желаят — да не говорим за онези мухлясали представи. Не са ли те дори още по-безполезни?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само тези, които познават Божието дело днес, могат да служат на Бог)

Трябва да знаете, че се противопоставяте на Божието дело или използвате вашите собствени представи, за да преценявате днешното дело, защото не познавате неговите принципи и защото се отнасяте невнимателно към делото на Светия Дух. Вашето противопоставяне на Бог и възпрепятстването на делото на Светия Дух се дължи на представите, които имате, и на присъщата ви арогантност. Причината не е в това, че Божието дело е погрешно, а в това, че вие по природа сте твърде непокорни. След като открият своята вяра в Бог, някои хора дори не могат да кажат със сигурност откъде е произлязъл човекът, но въпреки това се осмеляват да правят публични изказвания, в които оценяват кое е правилно и кое е грешно в делата на Светия Дух. Те дори поучават апостолите, които са приели новото дело на Светия Дух, подхвърлят коментари и говорят не на място; човешката им природа е твърде низка и те нямат никакъв разум. Нима няма да дойде ден, в който такива хора ще бъдат отритнати от действието на Светия Дух и ще бъдат изгорени от огъня на ада? Те не познават Божието дело, а го преценяват и се опитват да инструктират Бог как да работи. Как тези неразумни хора могат да познаят Бог? Човекът опознава Бог в процеса на търсене и преживяване; познанието за Бог не се придобива чрез просветлението на Светия Дух, докато човекът прави произволни преценки. Колкото по-точно е познанието на хората за Бог, толкова по-малко те Му се противопоставят. И обратното — колкото по-малко хората познават Бог, толкова по-вероятно е да Му се противопоставят. Твоите представи, твоята стара същност и твоята човешка природа, нрав и морални възгледи са капиталът, с който се съпротивляваш на Бог, и колкото по-покварен е твоят морал, по-омразни качествата ти и по-низка твоята човешка природа, толкова повече си враг на Бог. Онези, в които представите и самодоволството са много силни, са още по-враждебни на въплътения Бог; такива хора са антихристите. Ако твоите представи не бъдат коригирани, тогава те винаги ще бъдат против Бог; ти никога няма да съответстваш на Бог и винаги ще бъдеш отделен от Него.

Само ако оставите настрана старите си представи можете да придобиете нови знания, но старите знания не са непременно равнозначни на стари представи. „Представите“ се отнасят до нещата, които хората си въобразяват и които са в противоречие с реалността. Ако старото знание е било остаряло още в предишната епоха и не е позволявало на човека да навлезе в новото дело, тогава това знание също е представа. Ако човекът е способен да подходи правилно към това знание и може да опознае Бог от няколко различни аспекта, съчетавайки старото и новото, тогава старото знание помага на човека и се превръща в основата, чрез която той навлиза в новата епоха. […] човекът вярва в своя собствен въображаем Бог в съзнанието си, а не търси реалистичния Бог. Ако един човек има един вид вяра, то сред сто души ще се намерят сто вида вяра. Човекът има такива убеждения, защото не е видял практическото дело на Бог, защото само е чувал за него, но не го е виждал с очите си. Човекът е чувал легенди и истории, но рядко е чувал факти за Божието дело. Случва се така, че хора, които са вярващи едва от една година, започват да вярват в Бог заради собствените си представи. Същото важи и за тези, които са вярвали в Бог през целия си живот. Тези, които не могат да видят фактите, никога няма да могат да избягат от вярата, в която имат представи за Бог. Хората вярват, че са се освободили от оковите на старите си представи и че са навлезли в нова територия. Нима човек не знае, че знанието на онези, които не могат да видят истинското лице на Бог, не е нищо друго освен представи и слухове? Човекът смята, че представите му са правилни и безпогрешни, и мисли, че тези представи идват от Бог. Днес, когато човекът става свидетел на Божието дело, той дава воля на представите, които са се натрупвали в продължение на много години. Фантазиите и идеите от миналото са се превърнали в пречка за делото на този етап и за човека е станало трудно да се откаже от тези представи и да отхвърли подобни идеи. Представите за това поетапно дело на много от онези, които са следвали Бог до днес, са станали все по-силно вкоренени и тези хора постепенно са формирали упорита враждебност към въплътения Бог. Източникът на тази омраза се крие в представите и фантазиите на човека. Представите и фантазиите на човека са се превърнали във враг на делото на днешния ден — дело, което е в противоречие с представите на човека. Това се случва именно защото фактите не позволяват на човека да даде воля на въображението си и освен това не могат лесно да бъдат отхвърлени от него, а представите и фантазиите на човека не търпят съществуването на факти, и още повече защото човекът не се замисля за правилността и достоверността на фактите, а само праволинейно дава воля на своите представи и използва собственото си въображение. Може да се каже, че това е грешка само на човешките представи и не може да се определи като грешка на Божието дело. Човекът може да си въобразява каквото пожелае, но не може свободно да оспорва нито един етап от Божието дело или частица от него; фактът на Божието дело не може да бъде отменен от човека.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Познаването на трите етапа на Божието дело е пътят към познаване на Бог)

Ако използвате собствените си представи, за да оценявате Бог и да определяте границите му, сякаш Той е непроменяща се глинена статуя, ако напълно ограничите Бог в рамките на Библията и ако ограничите мащабите на делото Му, това доказва, че сте осъдили Бог. Тъй като евреите от Стария завет приемаха Бог за идол с неизменна форма, който носеха в сърцата си, сякаш Бог е можел да бъде наричан единствено Месия и само онзи, който е бил наричан Месия, е можел да бъде Бог, и тъй като тогава хората служеха и почитаха Бог като (безжизнена) глинена статуя, те приковаха Исус на кръста, осъждайки Го на смърт. Така невинният Исус беше осъден да умре. Бог не беше извършил никакво престъпление и въпреки това човекът отказа да Го пощади и настояваше да Го осъди на смърт, и така Исус беше разпнат на кръста. Човек винаги приема, че Бог не се променя, и Го определя въз основа на една единствена книга, Библията, сякаш разбира идеално Божието управление и от него зависи всичко, което Бог прави. Хората са крайно нелепи и арогантни и всички те са склонни да преувеличават. Независимо от това колко много знаеш за Бог, ще продължа да твърдя, че не познаваш Бог и си от онези, които най-много му се противопоставят, и че си се отрекъл от Бог, защото си напълно неспособен да се покоряваш на Божието дело и да вървиш по пътя към усъвършенстването от Бог. Защо Бог никога не е доволен от действията на човека? Защото човекът не познава Бог, защото има прекалено много представи и защото познанията му за Бог нямат нищо общо с действителността, а вместо това монотонно повтаря един и същи неизменен рефрен и подхожда към всяка ситуация по един и същи начин. И така, след като днес Бог е дошъл на Земята, Той отново е разпнат на кръста от човека.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Злите със сигурност ще бъдат наказани)

Когато Бог става плът и идва да работи сред хората, всички Го виждат и чуват Неговите слова, и всички виждат делата на Бог в плътта. В този момент всички човешки представи се изпаряват. Що се отнася до онези, които са видели Бог да се явява в плът, те няма да бъдат заклеймени, ако Му се покоряват съзнателно, докато онези, които целенасочено Му се съпротивляват, ще бъдат заклеймени като съпротива на Бог. Такива хора са антихристи, врагове, които умишлено се съпротивляват срещу Бог. Онези, които имат представи за Бог, но все пак са готови и желаят да Му се покоряват, няма да бъдат осъдени. Бог осъжда човека въз основа на неговите намерения и действия, никога заради неговите мисли и идеи. Ако Той трябваше да осъди човека въз основа на неговите мисли и идеи, тогава нито един човек не би могъл да избяга от гневните ръце на Бог. Тези, които умишлено се съпротивляват на въплътения Бог, ще бъдат наказани за своето незачитане. Що се отнася до тези хора, които умишлено се съпротивляват на Бог, тяхната съпротива произтича от факта, че те таят представи за Бог, което на свой ред ги тласка към действия, които смущават Божието дело. Тези хора умишлено се съпротивляват и унищожават Божието дело. Те не просто имат представи за Бог, но и участват в дейности, които смущават Неговото дело и поради тази причина подобни хора ще бъдат осъдени. Онези, които не смущават умишлено Божието дело, няма да бъдат осъждани като грешници, защото са способни да се покоряват съзнателно и да не участват в дейности, които причиняват прекъсване и смущение. Такива хора няма да бъдат осъждани. Въпреки това, когато хората са изпитвали от опит Божието дело в продължение на много години, ако продължават да таят представи за Бог и остават неспособни да опознаят работата на въплътения Бог, и ако, без значение колко години са изпитвали Неговото дело, те продължават да бъдат изпълнени с представи за Бог и все още не могат да Го опознаят, тогава дори и да не участват в смущаващи деяния, сърцата им все пак са изпълнени с много представи за Бог и дори тези представи да не станат очевидни, подобни хора не са от никаква полза за Божието дело. Те не са в състояние да разпространяват Евангелието за Бог или да свидетелстват за Него. Такива хора са нищожества и малоумници. Тъй като те не познават Бог и освен това са напълно неспособни да отхвърлят представите си за Него, те са осъдени. Може да се каже така: нормално е за новопокръстените във вярата да имат свои представи за Бог или да не знаят нищо за Него, но за човек, който е вярвал в Бог в продължение на много години и е преживял голяма част от Неговото дело, не би било нормално да продължава да има свои представи, а още по-малко да няма познание за Бог. Именно защото това не е нормално състояние, те са осъдени. Всички тези ненормални хора са боклук; те са тези, които се съпротивляват най-много на Бог и които са се радвали на Божията благодат за нищо. Всички подобни хора накрая ще бъдат отстранени!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Всички, които не познават Бог, са хора, които се съпротивляват на Бог)

Представите на хората често ги карат да разбират погрешно Бог и често да поставят всевъзможни изисквания пред Бог и да Го съдят, да имат всевъзможни критерии за оценка на Бог. Те карат хората често да използват определени погрешни мисли и възгледи, за да оценяват дали нещата са правилни, или погрешни, дали някой е добър, или лош, и за да преценяват дали някой е предан на Бог и дали има вяра в Бог. Каква е първопричината за тези грешки? Това са представите на хората. Представите на хората може да не влияят на това с какво се хранят или как спят, може да не влияят на нормалния им живот, но те съществуват в съзнанието и в мислите им, вкопчват се в тях като сянка и ги следват през цялото време. Ако не си способен да ги преодолееш навреме, те постоянно ще контролират мисленето ти, преценката ти, поведението ти, познанието ти за Бог и отношението ти с Бог. Сега ясно ли виждате това? Представите са основен проблем. Това, че хората имат представи за Бог, е като стена, която стои между тях и Бог, която им пречи да видят истинското лице на Бог, която им пречи да видят истинския нрав и истинската същност на Бог. Защо е така? Защото хората живеят сред представите си и сред фантазиите си и използват представите си, за да определят дали Бог е прав, или не, както и за да оценяват, съдят и заклеймяват всичко, което Бог прави. В какво състояние често изпадат хората, когато правят това? Могат ли те наистина да се покорят на Бог, когато живеят сред представите си? Могат ли да имат истинска вяра в Бог? (Не, не могат.) Дори когато хората действително се покоряват малко на Бог, те го правят според собствените си представи и фантазии. Когато човек се осланя на своите представи и фантазии, това се петни с лични неща, които са от Сатана и от света, и които са в разрез с истината. Проблемът с представите на хората за Бог е сериозен. Това е основен въпрос между човека и Бог, който спешно трябва да бъде разрешен. Всеки, който идва пред Бог, носи представи, носи всякакви подозрения към Бог. Или може да се каже, че носи безброй погрешни разбирания за Бог пред лицето на всичко, което Бог му дарява, пред лицето на подреденото и устроеното от Него. И какво ще стане с отношението между него и Бог? Хората постоянно разбират Бог погрешно, постоянно са подозрителни към Бог и постоянно използват собствените си критерии, за да оценяват дали Бог е прав, или не, за да оценяват всяко Негово слово и дело. Какво е това поведение? (Това е бунтарство и непокорство.) Точно така, хората се бунтуват срещу Бог, предизвикват Го и Го заклеймяват, хората съдят Бог, хулят Го и се състезават с Него, а в по-тежки случаи искат да дадат Бог на съд и да влязат в „решителна борба“ срещу Него. Кое е най-тежкото ниво, до което могат да достигнат представите на хората? Това е отричането на Самия истински Бог, отричането на това, че Неговите слова са истината, и заклеймяването на Божието дело. Когато представите на хората достигнат това ниво, те естествено отричат Бог, заклеймяват Бог, сипят хули срещу Бог и предават Бог. Те не само отричат съществуването на Бог, но отказват да приемат истината и да следват Бог — това не е ли плашещо? (Да, така е.) Това е плашещ проблем.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Човек може да тръгне по правилния път на вярата в Бог само като преобърне представите си (1))

Някои хора считат, че вярата в Бог трябва да им носи спокойствие и радост и че ако се сблъскат със ситуации, трябва само да се помолят на Бог и Той ще ги чуе, ще им даде благодат и благословии и ще се погрижи всичко да мине тихо и безпрепятствено за тях. Целта на вярата им в Бог е да търсят благодат, да придобият благословии и да се радват на спокойствие и щастие. Именно поради тези възгледи те се отричат от семействата си или напускат работата си, за да отдадат всичко на Бог, могат да понесат несгоди и да платят цена. Те вярват, че щом се отрекат от нещата, щом отдават всичко на Бог, щом понасят несгоди, щом работят усърдно и проявяват изключително поведение, ще придобият Божиите благословии и Божията благосклонност и че независимо с какви трудности се сблъскват, щом се помолят на Бог, Той ще ги реши и ще им отвори път във всичко. Това е възгледът на мнозинството от хората, които вярват в Бог. Хората считат, че този възглед е основателен и правилен. Способността на много хора да поддържат вярата си в Бог в продължение на години, без да се отказват от нея, е пряко свързана с този възглед. Те си мислят: „Отдал съм толкова много на Бог, поведението ми е толкова добро и не съм извършил никакви злодеяния. Бог непременно ще ме благослови. Тъй като съм страдал много и съм платил висока цена за всяка задача, вършел съм всичко според Божиите слова и изисквания, без да допускам грешки, Бог трябва да ме благослови. Той трябва да се погрижи всичко да върви гладко за мен и често да имам мир и радост в сърцето си и да се наслаждавам на Божието присъствие“. Не е ли това човешка представа и фантазиране? От човешка гледна точка хората се наслаждават на Божията благодат и получават ползи, затова е логично да трябва да страдат малко за това и си струва да заменят това страдание за Божиите благословии. Това е нагласа за сключване на сделки с Бог. От гледна точка на истината и на Бог обаче в основата си това не съответства на принципите на Божието дело, нито на нивото, което Бог изисква от хората. Това е изцяло пожелателно мислене, чисто човешка представа и фантазиране за вярата в Бог. Независимо дали включва сключване на сделки с Бог или изискване на нещо от Него, или съдържа човешки представи и фантазии, във всеки случай нищо от това не е съобразено с Божиите изисквания, нито отговаря на Божиите принципи и критерии за благославяне на хората. По-специално това мислене и този възглед за сключването на сделки накърняват Божия нрав, но хората не го осъзнават. Когато това, което Бог върши, не е съобразено с представите на хората, те бързо развиват в сърцата си оплаквания и погрешни разбирания за Него. Дори се чувстват ощетени и тогава започват да спорят с Бог, а може и да Го осъждат и заклеймяват. Каквито и представи и погрешни разбирания да развиват хората, от гледна точка на Бог Той никога не действа и не се отнася към никого според човешките представи или желания. Бог винаги прави това, което Той желае да направи, по Свой собствен начин и въз основа на Своя собствен нрав същност. Бог има принципи за начина, по който се отнася към всеки човек. Нищо, което Той прави с всеки човек, не се основава на човешки представи, фантазии или предпочитания — това е аспектът на Божието дело, който е в най-голямо противоречие с човешките представи. Когато Бог нагласява среда за хората, която напълно противоречи на техните представи и фантазии, в сърцата си те си създават представи срещу Бог, съдят Го и Го заклеймяват, и дори могат да Го отрекат. Може ли тогава Бог да удовлетвори техните искания? Категорично не. Бог никога няма да промени Своя начин на вършене на делото Си и желанията Си според човешките представи. Кой е този, който трябва да се промени тогава? Хората. Хората трябва да се избавят от представите си, да приемат средата, нагласена от Бог, да ѝ се покорят и да я преживеят, както и да търсят истината, за да изкоренят собствените си представи, вместо да оценяват спрямо представите си това, което Бог върши, за да видят дали е правилно. Когато хората настояват да се придържат към представите си, те развиват съпротива срещу Бог — това се случва по естествен начин. Къде се крие коренът на съпротивата? Той се крие във факта, че това, което хората обикновено притежават в сърцата си без съмнение са техните представи и фантазии, а не истината. Следователно, когато се сблъскат с Божието дело, което не е съобразено с човешките представи, хората могат да се възпротивят на Бог и да Го съдят. Това доказва, че хората по начало нямат богопокорно сърце, че поквареният им нрав далеч не е пречистен и че те по същество живеят според покварения си нрав. Те все още са невероятно далече от постигането на спасение.

(Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (16))

Какви други представи има в сърцата ви, които могат да повлияят на изпълнението на дълга ви? Какви представи често ви повлияват и ръководят в живота ви? Когато ти се случват определени неща, които не са по вкуса ти, твоите представи се появяват естествено и тогава ти се оплакваш на Бог, спориш и се състезаваш с Бог, и те довеждат до бърза промяна в твоето отношение с Бог: от това, което си бил в началото, когато си чувствал, че много обичаш Бог, че си Му много предан и че си искал да Му посветиш целия си живот, изведнъж в сърцето ти настъпва промяна, не искаш повече да изпълняваш дълга си и да си отдаден на Бог, съжаляваш за вярата си в Бог, съжаляваш, че си избрал този път, и дори се оплакваш, че си избран от Бог. Какви други представи са способни внезапно да предизвикат промяна в отношението ти с Бог? (Когато Бог нагласи ситуация, за да ме изпита и да ме разкрие, и аз чувствам, че няма да имам добър изход, си създавам представи за Бог. Чувствам, че вярвам в Бог и следвам Бог, и че винаги съм изпълнявал дълга си, така че докато не се отричам от Бог, Той не би трябвало да ме изостави.) Това е един вид представа. Често ли имате такива представи? Какво е вашето разбиране за това да бъдете изоставени от Бог? Смятате ли, че ако Бог ви остави, това означава, че Бог не ви иска и няма да ви спаси? Това е друг вид представа. И така, как се появява подобна представа? Дали идва от въображението ви, или има някаква основа? Откъде знаеш, че Бог няма да ти даде добър изход? Бог лично ли ти е казал това? Подобни мисли са изцяло отсъдени от вас. Сега вече знаете, че това е представа. Основният въпрос е как да я преодолеете. Хората всъщност имат много представи за вярата в Бог. Ако можете да осъзнаете, че имате представа, тогава трябва да знаете, че тя е погрешна. И така, как трябва да се преодолеят тези представи? Първо, трябва ясно да видите дали тези представи идват от знание или от сатанински философии, къде е грешката, къде е вредата и след като видите ясно това, ще сте способни естествено да се избавите от представата. Това обаче не е същото, като да я преодолеете напълно. Все пак трябва да търсите истината, да видите какви са Божиите изисквания и след това да разнищите представата според Божиите слова. Когато можете ясно да разпознаете, че представата е погрешна, че тя е нещо абсурдно и че напълно не е съгласно истината, това означава, че в общи линии сте преодолели представата. Ако не търсиш истината, ако не сравняваш представата с Божиите слова, няма да си способен ясно да разпознаеш в какво отношение тя е погрешна, и съответно няма да си способен напълно да се откажеш от нея. Дори да знаеш, че това е представа, ти все още няма непременно да си способен да се избавиш напълно от нея. При тези обстоятелства, когато твоите представи противоречат на Божиите изисквания, и макар вероятно да осъзнаваш, че те са погрешни, но сърцето ти продължава да се е вкопчило в тях, и когато със сигурност знаеш, че представите ти са в противоречие с истината, но в сърцето си продължаваш да вярваш, че представите ти са основателни, ти няма да си човек, който разбира истината, а хора като теб нямат навлизане в живота и имат твърде малък духовен ръст. Например, хората са особено чувствителни към собствения си изход и крайна цел, както и към корекциите на възложения им дълг и към това да бъдат освободени от дълга им. Някои хора често стигат до погрешно заключение за тези неща, като си мислят, че щом бъдат освободени и вече нямат статус, или ако Бог каже, че вече не ги харесва и не ги иска, значи всичко за тях е приключило. Това отсъждат. Те вярват че: „Няма смисъл да вярвам в Бог, Бог не ме иска и изходът ми вече е определен, така че какъв е смисълът да живея повече?“. Други, като чуят такива мисли, ги смятат за разумни и достойни — но какъв начин на мислене е това в действителност? Това е бунтарство срещу Бог, това е оставяне на отчаяние. Защо се оставят на отчаяние? Защото не разбират Божиите намерения, не могат да видят ясно как Бог спасява хората и нямат истинска вяра в Бог. Знае ли Бог кога хората се оставят на отчаянието? (Да.) Бог знае, и как тогава се отнася към такива хора? Хората си създават някаква представа и казват: „Бог е отдал много от кръвта на сърцето Си, извършил е много работа във всеки човек и е положил много усилия. За Бог не е лесно да избере и да спаси даден човек. Бог ще бъде толкова наранен, ако човекът се остави на отчаяние, и ще се надява всеки ден той да може да се съвземе.“ Това е смисълът на повърхностно ниво, но в действителност това е и представата за човека. Бог заема определено отношение към такива хора: ако се оставиш на отчаянието и не се опитваш да продължиш напред, Той ще ти позволи да избереш сам. Няма да те принуди да направиш нещо против волята ти. Ако кажеш: „Все още искам да изпълнявам дълга си на сътворено същество, да правя всичко възможно, за да практикувам това, което Бог иска, и да удовлетворя Божиите намерения. Ще използвам всичките си дарби и таланти, а ако не съм способен на нищо, тогава ще се науча да се покорявам и да бъда послушен. Няма да изоставя дълга си“, Бог казва: „Ако желаеш да живееш по този начин, тогава продължавай да следваш, но ти трябва да правиш това, което Бог иска. Критериите, изисквани от Бог, и Неговите принципи не се променят“. Какво означават тези слова? Те означават, че само хората могат да изоставят себе си. Бог никога не би изоставил някого. За всеки, който в крайна сметка е способен да постигне спасение и да съзре Бог, който установява нормално отношение с Бог и който може да дойде пред Бог, това не е нещо, което може да се постигне, след като се провалиш или бъдеш кастрен един-единствен път, или след като бъдеш съден и наказан един-единствен път. Преди Петър да бъде доведен до съвършенство, той е бил облагородяван стотици пъти. От онези, които остават след полагането на труд до самия край, няма да има нито един, който да е преживял изпитания и облагородяване само осем или десет пъти, преди да стигне до края. Независимо колко пъти някой е изпитван и облагородяван, това не е ли Божията любов? (Да, така е.) Когато можете да съзрете Божията любов, тогава можете да разберете Божието отношение към човека.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Човек може да тръгне по правилния път на вярата в Бог само като преобърне представите си (1))

Много хора имат представи и мнения за изгнанието на евреите от Юдея и не разбират Божиите намерения, но този проблем може да се реши много лесно. Ще ви кажа един прост начин да го направите. Слушайте и вижте дали може да отговори на тези ваши затруднения. На първо място най-простият начин е хората да разберат, че са сътворени същества и че е напълно естествено и обосновано сътворените същества да се покоряват на своя Създател. Би било голямо непокорство, ако сътворените същества постоянно таят представи за своя Създател и не могат да Му се покорят. Хората трябва да разберат, че има един основен принцип на отношението на Създателя към сътворените същества, който е и най-висшият принцип. Начинът, по който Създателят се отнася към сътворените същества, напълно се основава на Неговия план за управление и на нуждите на делото Му. Не Му е необходимо да се съветва с който и да е човек, нито да получава одобрението на който и да е човек. Той прави всичко, което трябва, и се отнася към хората така, както трябва, и, независимо какво прави или как се отнася към хората, всичко е в съответствие с истините принципи и принципите, по които действа Създателят. Като сътворено същество единственото, което човек трябва да прави, е да е покорен пред Създателя и не бива да прави никакъв собствен избор. Това е разумът, който сътворените същества трябва да притежават, и ако някой не го притежава, значи не е годен да се нарича човек. Хората трябва да разберат, че Създателят винаги ще бъде Създателят. Той има могъществото и е пригоден да устройва всяко сътворено същество и да господства над него, както Му е угодно, и не се нуждае от причина за това. Това е Неговата власт. Сътворените същества нямат правото и не са пригодни да преценяват дали нещо, което Създателят прави, е правилно или грешно, или как трябва да постъпва. Нито едно сътворено същество няма право да избира дали да приеме върховенството и подредбите на Създателя и нито едно сътворено същество няма право да поставя изисквания за това как Създателят да господства и да подрежда съдбата му. Това е най-висшата истина. Каквото и да е направил Създателят на Своите сътворени същества и както и да го е направил, единственото, което сътворените човеци трябва да направят, е да търсят, да се покоряват, да опознават и да приемат всичко, направено от Създателя. Крайният резултат ще е, че Създателят ще изпълни своя план за управление и ще довърши делото Си, и планът Му за управление ще напредне без никакви препятствия. Междувременно, тъй като сътворените същества са приели върховенството и подредбите на Създателя и са им се покорили, те ще придобият истината, ще разберат намеренията на Създателя и ще опознаят Неговия нрав. Има още един принцип, за който трябва да ви кажа: каквото и да прави Създателят, каквито и проявления да показва и независимо дали върши велико или малко дело, Той все пак е Създателят, докато всички хора, които Той е създал, независимо какво са свършили и колко са талантливи или даровити, си остават сътворени същества. Що се отнася до сътвореното човечество, колкото и благодат и колкото и благословии или колкото и милост, любяща доброта или благосклонност да е получило от Създателя, то не бива да смята, че се отличава от масите, или да си мисли, че може да е равнопоставено на Бог и че е станало високопоставено сред сътворените същества. Колкото и дарби да ти е дал Бог или колкото и благодат да ти е дал, или колкото и мило да се е отнесъл към теб, и независимо дали ти е дал няколко специални таланта, нищо от това не е твой капитал. Ти си сътворено същество и затова винаги ще си останеш сътворено същество. Никога не бива да мислиш: „Аз съм малкият любимец в Божиите ръце. Бог никога няма да ме изостави, винаги ще се отнася към мен с любов, грижа и нежни ласки, с топъл шепот за утеха и увещание“. Напротив, в очите на Създателя ти си същият като всички останали сътворени същества. Бог може да те оползотвори, както пожелае, да те устрои, както пожелае и да подреди да изпълняваш каквато роля пожелае сред всякакви хора, събития и неща. Това трябва да знаят хората и те трябва да притежават такъв разум. Ако човек може да разбере и приеме тези слова, връзката му с Бог ще стане по-нормална и той ще установи най-справедлива връзка с Него. Ако човек може да разбере и приеме тези слова, той ще се ориентира правилно за положението си, ще заеме мястото си там и ще изпълнява своя дълг.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Човек може да опознае Божиите дела едва след като разбере истината)

Когато хората развиват погрешни разбирания и представи за Бог, те първо трябва да признаят, че Бог е истината и че хората не разполагат с истината и със сигурност те са тези, които грешат. Това някаква формалност ли е? (Не.) Ако приемеш тази практика само като формалност, повърхностно, тогава можеш ли да започнеш да осъзнаваш собствените си грешки? Никога. Себеопознаването изисква няколко стъпки. Първо, трябва да определиш дали действията ти са съгласно истината и принципите. Не гледай първо намеренията си. Има случаи, когато намеренията ти са правилни, но принципите, които практикуваш, са погрешни. Често ли се случва подобна ситуация? (Да.) Защо казвам, че принципите ти на практикуване са погрешни? Възможно е да си търсил, но вероятно изобщо не си разбрал какво представляват принципите. Вероятно изобщо не си търсил и си основавал действията си единствено на добрите си намерения и на ентусиазма си, както и на фантазиите и преживяванията си, и в резултат на това си допуснал грешка. Можеш ли да си представиш това? Не можеш да го предвидиш и си допуснал грешка. А нима след това не си бил разкрит? Ако продължаваш да се състезаваш с Бог, след като си бил разкрит, къде се крие грешката? (Тя се крие в това, че не признавам, че Бог е прав, а настоявам, че аз съм прав.) Ето в какво си сгрешил. Най-голямата ти грешка не е в това, че си направил нещо погрешно и че си нарушил принципите, вследствие на което си причинил загуба или други последици, а че след като си направил нещо погрешно, все още упорито продължаваш да се придържаш към собствените си разсъждения и си неспособен да признаеш грешката си, продължаваш да се противопоставяш на Бог въз основа на своите представи и фантазии, да отричаш Неговото дело и истините, които Той е изразил — това е най-голямата и най-сериозната ти грешка. Защо се казва, че подобно състояние на човека е състояние на противопоставяне спрямо Бог? (Защото човекът не признава, че това, което върши, е погрешно.) Независимо дали хората признават за правилно Божието върховенство и всичко, което Бог върши, и независимо какво е тяхното значение, ако хората не могат първо да признаят, че самите те грешат, тогава тяхното състояние е състояние на противопоставяне спрямо Бог. Какво трябва да направи човек, за да коригира това състояние? Първо, човек трябва да се отрече от себе си. Това, което току-що казахме за необходимостта първо да се търсят Божиите намерения, не е толкова практическо за хората. Някои хора казват: „Ако не е толкова практическо, това означава ли, че търсенето не е необходимо? Някои неща, които могат да бъдат потърсени и разбрани, не трябва да бъдат търсени — мога просто да прескоча тази стъпка“. Това ще свърши ли работа? (Не.) Не е ли невъзможно да бъде спасен човек, който действа по този начин? Такива хора възприемат нещата по изопачен начин. Търсенето на Божиите намерения е малко далечно и не може да бъде постигнато веднага. За по-кратък път е по-реалистично първо човек да се избави от себе си, като знае, че действията му са погрешни и не са съгласно истината, и след това да търси истините принципи. Това са стъпките. Те може да изглеждат прости, но прилагането им на практика е свързано с много трудности, тъй като хората имат покварен нрав, както и всякакви фантазии, всякакви изисквания, а също и желания, които им пречат да се отрекат от себе си и да се избавят от себе си. Тези неща не са лесни за изпълнение.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Човек може да тръгне по правилния път на вярата в Бог само като преобърне представите си (3))

Във всичко, което Бог върши, има смисъл и независимо дали ти е лесно да го приемеш, или ти е трудно да го приемеш и вероятно това ще предизвика представи у теб, във всеки случай идентичността на Бог не се променя в резултат на това. Той винаги ще бъде Създателят, а ти винаги ще бъдеш сътворено същество. Ако си способен да не се ограничаваш от никакви представи и все още да поддържаш с Бог връзката между сътворено същество и Създателя, тогава ти си истинско Божие сътворено същество. Ако си способен да не се влияеш или смущаваш от никакви представи и ако си способен на истинско покорство пред Бог от дълбините на сърцето си, и ако независимо от това дали разбирането ти на истината е дълбоко или повърхностно, си способен да загърбиш представите и да не бъдеш възпиран от тях, и ако вярваш, че само Бог е истината, пътят и животът, че Бог завинаги ще бъде Бог и че това, което Бог върши, никога не е погрешно, тогава може да бъдеш спасен. В действителност духовният ръст на всеки човек е ограничен. Колко неща могат да се поберат в човешкия мозък? Могат ли хората да проумеят Бог? Това е самозалъгване! Не забравяй: хората винаги ще бъдат младенци пред Бог. Ако си мислиш, че си умен, ако винаги се опитваш да се правиш на умен и се опитваш да разбереш всичко, като си мислиш: „Ако не мога да го разбера, тогава не мога да призная, че ти си моят бог, не мога да приема, че ти си моят бог, не мога да призная, че ти си създателят. Ако не изкорениш моите представи, мечтаеш си, като мислиш, че ще призная, че ти си бог, че ще приема твоето върховенство и че ще ти се покоря“, тогава това е притеснително. По каква причина? Бог не спори за такива неща с теб. Към човека Той винаги ще се отнася по следния начин: ако не приемеш, че Бог е твоят Бог, Той няма да приеме, че ти си едно от Неговите сътворени същества. Когато Бог не приеме, че ти си едно от Неговите сътворени същества, във връзката ти с Бог настъпва промяна в резултат на твоето отношение към Него. Ако си неспособен да се покориш на Бог и да приемеш идентичността и същността на Бог и всичко, което Бог върши, ще настъпи промяна в твоята идентичност. Ти все още ли си сътворено същество? Бог не те признава. Няма смисъл да се спори. А ако ти не си сътворено същество и Бог не те иска, все още ли имаш надежда за спасение? (Не.) Защо Бог не те счита за сътворено същество? Ти си неспособен да изпълняваш отговорностите и дълга, които едно сътворено същество би трябвало да изпълнява, и не се отнасяш към Създателя от позицията на сътворено същество. И така, как Бог ще се отнася с теб? Как ще гледа на теб? Бог няма да гледа на теб като на сътворено същество, което отговаря на критериите, а като на дегенерат, дявол и Сатана. Не мислеше ли, че си умен? Как стана така, че се превърна в дявол и Сатана? Това не е умно, това е глупаво. Тези думи какво помагат на хората да разберат? Че хората трябва да се държат добре пред Бог. Дори да имаш причина за своите представи, не си мисли, че владееш истината и че имаш капитала да протестираш шумно срещу Бог и да Го ограничаваш. Каквото и да правиш, не бъди такъв. Щом изгубиш идентичността си на сътворено същество, ще бъдеш унищожен — това не е шега. Именно защото, когато хората имат представи, подхождат по различен начин и приемат различни решения, изходът е напълно различен.

(Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (16))

Представите на хората могат да бъдат преодолени само чрез Божиите слова и чрез използване на истината. Те не могат да бъдат загърбвани чрез проповядване на доктрина и чрез увещания — не е толкова лесно. Хората не се ангажират с праведните неща, а са склонни да се вкопчват в различни представи или в нечестиви, изопачени неща, които трудно загърбват. Каква е причината за това? Причината е, че имат покварен нрав. Независимо дали човешките представи са големи, или малки, дали са сериозни, или не, ако хората нямат покварен нрав, тези представи са лесни за преодоляване. В крайна сметка представите са просто начин на мислене. Но поради видовете покварен нрав на хората, като надменност, непреклоннност и дори нечестивост, представите се превръщат във възпламенител, който кара хората да се съпротивляват на Бог, да Го разбират погрешно и дори да Го осъждат. Кой все още може да се покорява на Бог и да Го възхвалява, когато има представи за Него? Никой. Като таят представи, хората просто се съпротивляват на Бог, оплакват се от Него, съдят Го и дори Го заклеймяват. Това е достатъчно, за да се покаже, че представите възникват в рамките на покварения нрав, че появата на представи е разкриване на покварен нрав, а всички видове разкрит покварен нрав се проявяват в бунт и противопоставяне срещу Бог. Някои хора казват: „Имам представи, но не се противопоставям на Бог“. Това са измамни приказки. Дори да не казват нищо, в сърцата си те все още се съпротивляват и поведението им е съпротивляващо се. Могат ли такива хора все пак да се покоряват на истината, когато са такива? Това е невъзможно. Ръководени от покварен нрав, те се вкопчват в представите си — това е причинено от покварения им нрав. И така, щом се преодолеят представите, се преодолява и поквареният нрав на хората. Ако поквареният нрав на хората е преодолян, тогава много от техните незрели, детински мисли и дори нещата, които вече са се превърнали в представи, не са проблем за тях. Те са само мисли и не влияят на изпълнението на дълга ти или на покорството ти пред Бог. Представите и поквареният нрав са свързани. Понякога една представа е в сърцето ти, но не ръководи действията ти. Когато не накърнява непосредствените ти интереси, ти не ѝ обръщаш внимание. Това, че не ѝ обръщаш внимание, не означава обаче, че в представата ти няма покварен нрав, и когато се случи нещо, което е в противоречие с твоята представа, ти се вкопчваш в нея с определено отношение — отношение, което се обуславя от твоя нрав. Този нрав може да бъде непреклонност, може да бъде надменност и може да бъде порочност. Той те кара да се провикваш към Бог и да казваш: „Моята гледна точка е многократно научно потвърдена. Хората са се застъпвали за нея в продължение на хиляди години, така че защо аз да не мога? Нещата, които Ти казваш и които са в противоречие с човешките представи, са погрешни, така че как можеш все още да твърдиш, че те са истината, че те са над всичко останало? Моята гледна точка е най-висшата сред всички човешки гледни точки!“. Една представа може да доведе до това да се държиш по този начин, до такива шумни заплахи. От какво е предизвиквано това? (От покварен нрав.) Точно така, то е предизвикано от покварен нрав. Има пряка връзка между представите и покварения нрав на хората и техните представи трябва да бъдат преодолени. След като хората се справят с представите си за вярата в Бог, за тях става лесно да се покорят на правилата на работата в Божия дом и така по-спокойно да изпълняват добре дълга си, да не поемат по заобиколни пътища, да не прекъсват и смущават, и да не правят нищо, което позори Бог. Ако хората не се справят с представите и фантазиите си, за тях става лесно да вършат неща, които предизвикват прекъсвания и смущения. В по-сериозни случаи представите на хората могат да породят у тях всякаква съпротива срещу Божието въплъщение. Като говорим за представи, те със сигурност са погрешни възгледи, които са в противоречие с истината, напълно се противопоставят на истината и могат да предизвикат у хората всякакви чувства на съпротива срещу Бог. Тази съпротива те кара да поставяш под съмнение Христос и да станеш неспособен да Го приемаш или да Му се покоряваш, като същевременно се отразява и на твоето приемане на истината и на навлизането ти в истината реалност. В още по-сериозни случаи различните представи на хората за Божието дело ги карат да отричат Божието дело, начините, по които Бог върши делото Си, както и Божието върховенство и Божиите подредби — в този случай те нямат никаква надежда за спасение. Независимо за кой аспект на Бог хората имат представи, зад тези представи се крие техният покварен нрав и те могат да доведат до влошаване на този покварен нрав, като дават на хората още по-голямо извинение да се отнасят към Божието дело, към самия Бог и към Божия нрав, като използват собствения си покварен нрав. А това не ги ли окуражава да се противопоставят на Бог със своя покварен нрав? Това е последицата за човека от представите.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Човек може да тръгне по правилния път на вярата в Бог само като преобърне представите си (1))

Когато възникнат представи, независимо каква е представата, първо разсъждавай и анализирай в сърцето си дали това мислене е правилно. Ако ясно почувстваш, че това мислене е неправилно, че е изопачено и богохулствено, тогава незабавно се помоли на Бог и поискай от Бог да те просветли и да те напътства да осъзнаеш същността на този проблем, а след това обсъди разбирането си по време на събиране. Докато придобиваш разбиране и преживяваш нещата, съсредоточи се върху изкореняването на представите си. Ако практикуването по този начин не постигне очевидни резултати, трябва да разговаряш за този аспект на истината с някого, който разбира истината, да се стремиш да придобиеш помощ от другите и решения от Божиите слова. Чрез Божиите слова и чрез преживяванията си постепенно ще потвърдиш, че Божиите слова са правилни, и ще осъзнаеш големите резултати по отношение на въпроса за изкореняването на собствените ти представи. Като приемеш и преживяваш такива слова и делото от Бог, най-накрая ще разбереш Божиите намерения и ще имаш известно познание за Божия нрав, което ще ти даде възможност да се избавиш от своите представи и да ги изкорениш. Ти вече няма да разбираш Бог погрешно или да се предпазваш от Бог, нито ще предявяваш неразумни изисквания. Това се отнася за лесно изкоренимите представи. Но има и друг вид представи, които са трудни за разбиране и изкореняване от хората. По отношение на представите, които са трудни за изкореняване, има един принцип, който трябва да спазвате: не ги изразявайте и не ги разпространявайте, защото изразяването на такива представи не носи нищо добро на другите. Това е факт на противопоставяне на Бог. Ако разбираш естеството на разпространяването на представи и последствията от него, най-добре е сам ясно да ги прецениш и да се въздържаш от необмислени изказвания. Ако кажеш: „Чувствам се ужасно да сдържам думите си в църквата. Имам чувството, че мога да се пръсна“, ти все пак трябва да обмислиш дали разпространяването на тези представи е наистина ползотворно за Божиите избраници. Ако не е ползотворно и може да накара другите да имат представи за Бог или дори да се противопоставят на Бог и да Го съдят, не вредиш ли на Божиите избраници? Ти вредиш на хората. Това не е по-различно от разпространяването на чума. Ако наистина имаш разум, по-скоро би предпочел сам да понесеш болката, отколкото да разпространяваш представи и да вредиш на другите. Ако обаче ти е мъчително да сдържаш думите си, трябва да се помолиш на Бог. Ако проблемът се разреши, това не е ли нещо добро? Ако с представите си съдиш и разбираш погрешно Бог, дори когато Му се молиш, тогава само си навличаш неприятности. Трябва да се молиш на Бог така: „Боже, имам тези мисли и искам да се избавя от тях, но не мога. Моля Те, дисциплинирай ме, разкрий ме чрез различни видове среди и ми позволи да осъзная, че представите ми са погрешни. Независимо как ще ме дисциплинираш, готов съм да го приема“. Тази нагласа е правилна. След като се помолиш на Бог с тази нагласа, няма ли да се почувстваш по-малко задушен? Ако продължиш да се молиш и да търсиш, да получаваш просветление и озарение от Бог, да разбираш Божиите намерения и сърцето ти да става светло, вече няма да се чувстваш задушен. Дали тогава проблемът няма да бъде разрешен? Твоите представи, съпротива и непокорство срещу Бог в повечето случаи ще изчезнат. Най-малкото няма да изпитваш нужда да ги изразяваш. Ако това все още не работи и проблемът не е напълно разрешен, намери някого с преживяване, който да ти помогне да изкорениш представите си. Помоли го да намери няколко пасажа от Божиите слова, свързани с изкореняването на представите, които имаш, и ги прочети десетки или стотици пъти. Може би твоите представи ще бъдат напълно изкоренени. Някои може да кажат: „Ако изразя представите си по време на събиране с братята и сестрите, това ще бъде разпространяване на представи, така че не мога да го направя. Но се чувствам ужасно, че ги задържам в себе си. Мога ли да говоря за тях със семейството си?“. Ако членовете на семейството ти също са братя и сестри по вяра, изразяването на тези представи сред тях също би ги смутило. Уместно ли е това? (Не.) Ако това, което казваш, би имало пагубно въздействие върху другите, ако би им навредило и би ги подвело, категорично не бива да го казваш. Вместо това се моли на Бог да разреши въпроса. Щом се молиш, ядеш и пиеш Божиите слова с благочестиво сърце, със сърце, което е гладно и жадно за праведност, твоите представи могат да бъдат изкоренени. Божиите слова съдържат цялата истина. Те могат да разрешат всеки проблем. Зависи само от това дали можеш да приемеш истината и дали си готов да практикуваш Божиите слова, както и дали можеш да се избавиш от собствените си представи. Ако вярваш, че Божиите слова съдържат цялата истина, трябва да се молиш на Бог и да търсиш истината, за да разрешиш проблемите, когато възникнат. Ако, след като си се молил известно време, все още не се чувстваш просветлен от Бог и не си получил ясни слова от Бог какво да правиш, но несъзнателно твоите представи вече не ти въздействат вътрешно, не смущават живота ти, постепенно изчезват, не засягат нормалната ти връзка с Бог и, разбира се, не засягат изпълнението на дълга ти, тогава тази представа не е ли изкоренена в общи линии? (Да, така е.) Това е пътят на практикуване.

(Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (16))

Имате ли принципи за това как да практикувате по отношение на представите? […] Щом разберете истината и схванете принципите, представите ви ще бъдат изкоренени по естествен път. Не бива да позволявате на представите да ви пречат или да ви спъват. Изкоренете по най-добрия начин онези представи, които могат да бъдат изкоренени, а на онези, които временно не могат да бъдат изкоренени, поне не им позволявайте да ви засягат. Те не бива да пречат на изпълнението на дълга ти, нито да засягат връзката ти с Бог. Най-основното е поне да не разпространяваш представи, да не вършиш зло, да не причиняваш прекъсвания и смущения и да не действаш като слуга на Сатана или негов проводник. Ако, независимо от усилията, които полагаш, някои представи може да бъдат изкоренени само повърхностно, а не напълно, тогава просто ги пренебрегвай. Не позволявайте на представите да засегнат стремежа ви към истината или навлизането ви в живота. Овладейте тези принципи и при нормални обстоятелства ще бъдете защитени. Ако си човек, който приема истината, който обича положителните неща, ако не си зъл, ако не желаеш да причиняваш прекъсвания или смущения и не причиняваш умишлено прекъсвания и смущения, когато обикновено се сблъскаш с проблема с възникването на представи, в общи линии ще бъдеш защитен. Най-елементарният принцип на практикуване е следният: ако възникне представа, която се изкоренява трудно, не бързай да действаш по нея. Първо изчакай и потърси истината, за да я изкорениш, и вярвай, че това, което Бог върши, не може да бъде погрешно. Запомнете този принцип. Освен това не загърбвай дълга си и не позволявай на представата да засегне изпълнението на дълга ти. Ако имаш представи и си мислиш: „Просто ще се справя как да е с този дълг. В лошо настроение съм, така че няма да Ти свърша добра работа!“, това не е добре. Щом отношението ти стане негативно и нехайно, това е притеснително. Това са представи, които действат в теб. Когато в теб действат представи и засягат изпълнението на дълга ти, това означава, че в този момент връзката ти с Бог всъщност вече е претърпяла промяна. Някои представи могат да засегнат изпълнението на дълга ти, което е сериозен проблем, и те трябва да бъдат изкоренени своевременно. Други представи не засягат изпълнението на дълга ти или връзката ти с Бог, затова те не представляват сериозни проблеми. Ако представите, които развиваш, могат да засегнат изпълнението на дълга ти, като те карат да се съмняваш в Бог, да не изпълняваш дълга си усърдно — и дори да смяташ, че няма да има последствия от неизпълнението на дълга ти — и да нямаш никакъв страх или богобоязливо сърце, това е опасно. Това означава, че ще паднеш в изкушение и ще бъдеш измамен и заловен от Сатана. Твоето отношение към представите ти и изборът, който правиш, са от решаващо значение. Независимо от това дали представите могат да бъдат изкоренени и независимо от степента, в която могат да бъдат изкоренени, нормалната връзка между теб и Бог не бива да се променя. От една страна, трябва да си способен да се покориш на всяка среда, устроена от Бог, и да потвърдиш, че всичко, което Бог върши, е правилно и смислено, и това знание и този аспект на истината никога не бива да се променят за теб. От друга страна, не бива да загърбваш дълга, който Бог ти е поверил, не бива да се разтоварваш от това бреме. Ако вътрешно или външно нямаш съпротива, противопоставяне или непокорство спрямо Бог, Той ще види само твоето покорство и това, че чакаш. Все още може да имаш представи, но Бог не вижда твоето непокорство. Тъй като в теб няма непокорство и съпротива, Бог все още те счита за едно от Своите сътворени същества. За разлика от това, ако сърцето ти е пълно с оплаквания и негодувание, ако търсиш възможност да си отмъстиш и не желаеш да изпълняваш дълга си, а вместо това искаш да се разтовариш от него — дори до такава степен, че в сърцето ти има всевъзможни оплаквания от Бог и в хода на изпълнението на дълга ти се разкриват определени проявления на роптаене и негодувание — тогава в този момент връзката ти с Бог вече е претърпяла огромна промяна. Ти вече си излязъл от позицията си на сътворено същество. Ти вече не си сътворено същество, а си се превърнал в проводник на дяволите и на Сатана — и затова Бог няма да ти покаже никаква доброта. Когато човек стигне до този момент, той се приближава до опасна територия. Дори Бог да не направи нищо, човекът няма да е способен да остане непоколебим в църквата. И така, във всичко, което правят — особено когато то е свързано с въпроси като изкореняването на представи — хората трябва да се грижат да избягват да правят неща, които оскърбяват Бог или които са заклеймени от Бог, или които нараняват другите или им вредят. Това е принципът.

Проблемът с това, че хората имат представи за Бог не е малък! За хората е изключително важно да поддържат нормална връзка с Бог, но това, което най-много засяга тази връзка, са представите на хората. Само когато представите на хората за Бог са изкоренени, може да се поддържа нормална връзка с Бог. Понастоящем много хора имат сериозен проблем. Независимо от това от колко години вярват в Бог, макар че може да са способни да понасят страдания и да плащат цената при изпълнението на дълга си, все пак през цялото време представите им не могат да бъдат напълно изкоренени. Това сериозно засяга връзката им с Бог и пряко влияе на любовта им към Бог и на покорството им пред Него. Затова, независимо какви представи развиват хората за Бог, това е сериозен въпрос, който не бива да се пренебрегва. Представите са като стена. Те прекъсват връзката на хората с Бог и ги правят несвързани с Божието спасително дело. Ето защо това, че хората имат представи за Бог, е много сериозен въпрос, който не може да бъде пренебрегван! Ако хората имат представи и не могат своевременно да потърсят истината и да ги изкоренят, това лесно може да породи негативизъм, съпротива срещу Бог и дори враждебност към Него. Могат ли тогава те все още да приемат истината? Навлизането в живота им ще спре. Пътят на преживяване на Божието дело не е гладък и е неравен. Тъй като хората имат покварен нрав, те могат да поемат по много заобиколни пътища и в крайна сметка да си създадат представи във всяка ситуация. Ако тези представи не бъдат изкоренени чрез търсене на истината, хората могат да се разбунтуват срещу Бог и да Му се противопоставят, като вървят по пътя на враждебността към Него. След като хората тръгнат по пътя на антихристите, смятате ли, че за тях остава шанс за спасение? В този момент не е лесно да се справиш и няма да ти остане никакъв шанс. Затова преди Бог да се отрече от теб като Негово сътворено същество, трябва да се научиш как да бъдеш Божие сътворено същество. Не се опитвай да проучваш внимателно Създателя или да разбереш как да докажеш и потвърдиш, че Богът, в когото вярваш, е Създателят. Това не е твое задължение или отговорност. Това, за което трябва да мислиш и да разсъждаваш в сърцето си всеки ден, е как да изпълняваш дълга си добре и да се превърнеш в сътворено същество съгласно критериите, вместо да доказваш дали Бог е Създателят, дали Той наистина е Бог, или да проучваш внимателно какво е направил Бог и дали действията Му са правилни или не. Това не са нещата, които трябва да проучваш внимателно.

(Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (16))