Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

Христос от последните дни използва различни истини, за да научи човека, за да разобличи същината му и да разнищи думите и делата човешки. Тези думи съдържат различни истини, като например за дълга на човека, за това как той трябва да се покорява на Бог, да Му бъде предан, как да изживява нормална човешка природа, както и мъдростта и нрава на Бог и т.н. Всички тези думи са насочени към същината на човека и неговия покварен нрав. Особено думите, които разобличават как човек отрича Бог, засягат това, че човек е въплъщение на Сатана и вражеска сила срещу Бог. В Своето дело на правосъдието Бог не само изяснява човешката природа с няколко думи — Той разобличава и кастри в дългосрочен план. Всички тези различни методи на разобличаване и кастрене не могат да бъдат заменени с обикновени думи, а с истината, от която човекът е напълно лишен. Само такива методи могат да се наричат съд; само чрез такова правосъдие човек може да бъде укротен и изцяло убеден в Бог и само така човек може да придобие истинско познание за Бог. Това, което постига делото на правосъдието, е човек да разбере истинското лице на Бог и истината за собственото си непокорство. Делото на правосъдието дава възможност на човека да придобие много разбиране за Божиите намерения, за целта на Божието дело и за тайнствата, които са непонятни за него. То също така позволява на човека да разпознае и познае своята покварена същност и корените на своята поквара, както и да открие грозотата на човека. Всички тези резултати се постигат чрез делото на правосъдието, понеже неговата същност е всъщност делото по откриването на истината, пътя и живота на Бог на всички онези, които вярват в Него. Това е делото на правосъдието, извършвано от Бог. Ако не смяташ тези истини за важни, ако само мислиш как да ги избегнеш или как да намериш нов изход, който да не ги включва, мога само да ти кажа, че ти си един ужасен грешник. Ако имаш вяра в Бог, но не търсиш истината и Неговите намерения, нито обичаш пътя, който те доближава до Него, то за Мен ти се опитваш да избегнеш съда и си просто една кукла на конци, един предател, който бяга от големия бял престол. Бог няма да пощади никого от бунтовниците, които убягват от погледа Му. Върху такива хора ще се стовари още по-жестоко наказание. Тези, които идват пред Бог да бъдат съдени и при това биват пречистени, ще живеят вечно в Божието царство. Това, разбира се, ще се случи в бъдещето.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Христос извършва делото на правосъдието с истината)

Хората не могат да променят собствения си нрав; те трябва да преминат през съда и наказанието, страданието и облагородяването на Божиите слова или да бъдат дисциплинирани и кастрени от Неговите слова. Само тогава те могат да постигнат покорство и вярност към Бог и повече да не бъдат повърхностни спрямо Него. Именно при облагородяването на Божиите слова се променя нравът на хората. Само чрез разкриването, правосъдието, дисциплинирането и кастренето, осъществявани с Неговите слова, те вече няма да се осмеляват да действат прибързано, а ще станат стабилни и уравновесени. Най-важният момент е, че те са способни да се покорят на настоящите Божии слова и на Неговото дело, дори то да не е в съответствие с човешките представи, те са способни да оставят тези представи настрана и с готовност да се покорят.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Хората, чиито нрав е променен, са тези, които са навлезли в реалността на Божиите слова)

Бог има много средства за усъвършенстване на човека. Той използва всякакви среди, за да кастри покварения нрав на човека, и използва различни неща, за да оголи човека; в едно отношение Той кастри човека, в друго го оголва, а в трето разкрива човека, като изважда наяве и разкрива „тайните“ в дълбините на човешкото сърце и показва на човека неговата природа, като разкрива много от неговите състояния. Бог усъвършенства човека чрез много методи — чрез откровение, чрез кастрене на човека, чрез облагородяване на човека и чрез наказание — за да може човекът да познае, че Бог е практичен.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само онези, които се фокусират върху практиката, могат да бъдат усъвършенствани)

Бог работи във всеки един човек и без значение какъв е методът Му, с какви хора, събития и неща си служи или какъв е тонът на думите Му, Неговата крайна цел е само една: спасението ти. И как те спасява? Променя те. При това положение как може да не страдаш поне малко? Ще ти се наложи да страдаш. Това страдание може да се отнася до много неща. Първо, хората може да страдат, когато приемат съда и наказанието на Божиите слова. Когато Божиите слова са твърде сурови и директни и хората разбират Бог погрешно, и дори имат представи, това също може да е болезнено. Понякога Бог изгражда среда около хората, за да разкрие тяхната поквара, за да ги накара да се самоанализират и да се опознаят, и тогава те също ще страдат малко. Понякога, когато бъдат директно скастрени, или са разобличени, на хората им се налага да страдат. Все едно се подлагат на операция — ако няма страдание, няма и резултат. Ако всеки път, когато те кастрят, и всеки път, когато бъдеш разкрит от дадена ситуация, това вълнува сърцето ти и ти дава тласък, то чрез този вид преживяване ти ще навлезеш в истината реалност и ще имаш духовен ръст. Ако всеки път, когато бъдеш кастрен и бъдеш разкрит от дадена ситуация, не изпитваш никаква болка или неудобство и не чувстваш абсолютно нищо, и не се изправяш пред Бог да търсиш Неговото намерение, нито се молиш или търсиш истината, тогава си безчувствен! Бог не работи в теб, когато духът ти не чувства нищо, когато не реагира. Тогава Той ще каже: „Този човек е прекалено безчувствен и е твърде дълбоко покварен. Както и да го дисциплинирам, колкото и да го кастря и както и да се опитвам да го държа под контрол, все не успявам да развълнувам сърцето му или да събудя духа му. Този човек ще има проблеми, той не е лесен за спасяване“. Да речем, че Бог нагласява определени среди, хора, събития и неща за теб или те кастри, а ти си извличаш поуки от това; научаваш се да заставаш пред Бог, да търсиш истината и, без да осъзнаваш, биваш просветлен и озарен и придобиваш истината; преживяваш промени в тези среди, придобиваш нещо и постигаш напредък, и започваш да имаш малко разбиране за Божието намерение и спираш да се оплакваш. Това означава, че си останал непоколебим в изпитанията на тези среди и си преминал успешно през тях. В такъв случай ще си преодолял това препятствие. Как ще се отнесе Бог към тези, които са издържали изпитанието? Бог ще каже, че сърцето им е вярно, че могат да изтърпят такова страдание и че дълбоко в себе си те обичат истината и искат да я спечелят. Ако Бог те оценява по този начин, не си ли човек с духовен ръст? Нямаш ли живот? И как се постига този живот? Дарен от Бог ли е? Бог те осигурява по различни начини и използва различни хора, събития и неща, за да те обучава. То е все едно Бог лично те храни и пои, лично те снабдява с различни хранителни продукти, които да ядеш до насита и на които да се насладиш. Само тогава можеш да израснеш и да си силен. Ето така трябва да преживяваш и разбираш тези неща; това е начинът да се подчиниш на всичко, което идва от Бог. Това е начинът на мислене и отношението, които трябва да притежаваш, и трябва да се научиш да търсиш истината. Не трябва постоянно да търсиш външни причини или да обвиняваш другите за проблемите си, или да търсиш вина у тях. Трябва ясно да разбираш Божието намерение. Отстрани може да изглежда, че някои хора имат определено мнение за теб или са предубедени към теб, но ти не трябва да гледаш на нещата по този начин. Ако гледаш на нещата така, само ще възразяваш и няма да можеш да постигнеш нищо. Трябва да гледаш на нещата обективно и да приемаш всичко от Бог. Когато гледаш на нещата по този начин, ще ти е лесно да се покоряваш на Божието дело и ще можеш да търсиш истината и да разбереш Божието намерение. Щом гледната ти точка и умствената ти нагласа се поправят, ще можеш да постигнеш истината. Така че защо просто не го направиш? Защо се съпротивляваш? Ако спреш да се съпротивляваш, ще спечелиш истината. Ако се съпротивляваш, няма да спечелиш нищо, а освен това ще нараниш чувствата на Бог и ще Го разочароваш. Защо Бог ще бъде разочарован? Защото не приемаш истината, нямаш надежда за спасение и Бог не е в състояние да те спечели — как е възможно да не е разочарован? Когато не приемаш истината, това е все едно да отказваш храна, която ти е лично предложена от Бог. Казваш, че не си гладен и не се нуждаеш от нея. Бог опитва отново и отново да те насърчи да ядеш, но ти пак не искаш. Би предпочел да си стоиш гладен. Мислиш си, че си сит, а всъщност нямаш абсолютно нищо. Такива хора са толкова лишени от разум и толкова самоправедни. Те наистина не разпознават хубавото, като го видят; те са най-низшите и жалки хора.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. За да придобие истината, човек трябва да се учи от хората, събитията и нещата около себе си)

Някои хора се настройват негативно, след като са ги кастрили; те губят всякаква енергия за изпълнение на дълга си и отдадеността им също изчезва. Защо става така? Проблемът е много сериозен — за тях е невъзможно да приемат истината. Те не приемат истината отчасти поради липсата на знания за покварения си нрав, което води до това, че не могат да приемат да ги кастрят. Това се определя от природата им, която е надменна и самонадеяна и не обича истината. Отчасти те не приемат истината поради това, че хората не разбират значението на кастренето. Те вярват, че щом ги кастрят, значи изходът им е определен. Поради това те погрешно вярват, че ако изоставят семействата си, за да се отдадат на Бог, и притежават някаква отдаденост към Бог, не бива да ги кастрят; а щом ги кастрят, значи това не е Божията любов и праведност. Заради този вид неразбиране много хора не се осмеляват да бъдат отдадени на Бог. Всъщност в крайна сметка това е, защото те са твърде лукави и не искат да търпят несгоди. Те просто искат да получат благословии по лесния начин. Хората изобщо не разбират Божия праведен нрав. Те никога не вярват, че всички Божии действия са праведни или че отношението Му към всички е праведно. Те никога не търсят истината по този въпрос, а винаги изтъкват своята позиция. Независимо какви лоши неща е направил човек, какви големи грехове е извършил или колко зло е сторил, щом Божият съд и наказание го сполети, той ще мисли, че Небето е несправедливо и Бог не е праведен. В човешките очи, ако Божиите действия не съответстват на техните желания или ако действията Му не зачитат чувствата им, значи Той не може да е праведен. Хората обаче никога не знаят дали действията им са в съответствие с истината, нито някога осъзнават, че се бунтуват срещу Бог и Му се съпротивляват във всичките си действия. Ако независимо от прегрешенията на хората Бог никога не ги кастреше, нито ги упрекваше за бунтарството им, а беше спокоен и мил с тях, отнасяше се към тях само с любов и търпение и им позволяваше да се хранят и да се радват на нещата заедно с Него завинаги, тогава хората никога няма да се оплакват от Бог или да Го обвиняват в неправедност; по-скоро щяха да кажат неискрено, че Той е много праведен. Такива хора познават ли Бог? Могат ли да са в едно сърце и ум с Бог? Те нямат представа, че когато Бог съди и кастри хората, Той желае да пречисти и промени техния живот нрав, за да успеят да Му се подчинят и да Го заобичат. Такива хора не вярват, че Бог е праведен Бог. Докато Бог порицава, разобличава и кастри хората, те ще бъдат негативно настроени и слаби, винаги ще се оплакват, че Бог не е любящ, и винаги ще роптаят, че Божият съд и наказание на човека са погрешни, неспособни да видят, че така Бог пречиства и спасява човека, и неспособни да повярват, че Бог определя изхода на хората въз основа на техните прояви на покаяние. Те винаги ще се съмняват в Бог и ще се пазят от Него и какъв ще е резултатът от това? Ще могат ли да се подчинят на Божието дело? Ще успеят ли да постигнат истинска промяна? Няма да е възможно. Ако това тяхно състояние продължи, ще е много опасно и ще е невъзможно Бог да ги пречисти и усъвършенства.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

За какъв нрав говорим, когато хората са неспособни да приемат да бъдат кастрени и не могат да приемат истината? Не трябва ли да разпознавате това ясно? Това са все проявления на неприязън към истината — това е същността на проблема. Когато хората изпитват неприязън към истината, за тях е много трудно да приемат истината — а ако не могат да приемат истината, може ли да се поправи проблемът с покварения им нрав? (Не.) Тогава подобен човек, някой, който е неспособен да приеме истината — дали може да получи истината? Дали може да бъде спасен от Бог? Определено не. Хората, които не приемат истината, искрено ли вярват в Бог? Категорично не. Най-важният аспект на хората, които истински вярват в Бог, е да могат да приемат истината. Хората, които не могат да приемат истината, категорично не вярват искрено в Бог. Такива хора способни ли са да седят мирно по време на проповед? Способни ли са да придобият нещо? Няма как. Това е така, защото проповедите разобличават различните покварени състояния на хората. Чрез разнищване на Божиите слова хората придобиват познание и после, като продължават да разговарят за принципите на практикуване, получават път за практикуване и по този начин постигат ефект. Когато такива хора чуят, че състоянието, което се разобличава, е свързано с тях — че е свързано със собствените им проблеми — техният срам ги кара да избухват гневно и те може дори да станат и да напуснат сбирката. Дори да не напуснат, може да започнат да се чувстват вътрешно раздразнени и онеправдани и в този случай за тях няма смисъл да присъстват на сбирката или да слушат проповедта. Не е ли целта на слушането на проповед да разбереш истината и да разрешиш реалните си проблеми? Ако все се страхувате, че вашите проблеми ще бъдат разобличени, ако непрестанно се страхувате, че ще ви споменат, защо изобщо вярвате в Бог? Ако вярата ви не може да приеме истината, вие не вярвате действително в Бог. Ако винаги се страхувате, че ще ви разобличат, как ще можете да разрешите проблема с покварата си? Ако не можете да разрешите проблема с покварата си, какъв е смисълът да вярвате в Бог? Целта на вярата в Бог е да приемете Божието спасение, да се отървете от покварения си нрав и да изживеете подобие на истинско човешко същество, а всичко това се постига чрез приемане на истината. Ако не можете изобщо да приемете истината или дори да бъдете кастрени или разобличавани, тогава за вас няма начин да получите Божието спасение. Кажете Ми тогава: колко хора има във всяка църква, които могат да приемат истината? Онези, които не могат да приемат истината, много ли са или са малко? (Много са.) Дали това е ситуация, която наистина съществува сред Божиите избраници в църквите, дали е реален проблем? Всички онези, които не могат да приемат истината и са неспособни да приемат да ги кастрят, изпитват неприязън към истината. Да изпитваш неприязън към истината е вид покварен нрав и ако този нрав не може да се промени, могат ли те да бъдат спасени? Определено не. Днес на много хора им е трудно да приемат истината. Това със сигурност не е лесно. За да преодолее това, човек трябва да преживее малко от Божието правосъдие, наказание, изпитания и облагородяване. Какво ще кажете тогава: за какъв нрав става дума, когато хората са неспособни да приемат да бъдат кастрени, когато не се сравняват с Божието слово или със състоянията, разобличавани по време на проповедите? (Нрав на неприязън към истината.) […] А как се проявява основно този вид нрав на неприязън към истината? Като отказваш да приемаш да бъдеш кастрен. Да не приемаш да те кастрят е един вид състояние, което се проявява при този вид нрав. В сърцата си тези хора се противопоставят особено много, когато ги кастрят. Те мислят: „Не искам да чувам това! Не искам да чувам това!“ или „Защо не кастрите други хора? Защо сте нарочили мен?“. Какво означава да изпитваш неприязън към истината? Да изпитваш неприязън към истината е когато човек е напълно незаинтересован от нищо, свързано с положителните неща, с истината, с това, което иска Бог, или с Божиите намерения. Понякога човек се чувства отвратен от тези неща; понякога ги пренебрегва напълно; понякога възприема отношение на непочтителност и безразличие, не ги приема сериозно, отнася се към тях нехайно и пренебрежително; или се справя с тях с отношение, което е напълно лишено от отговорност.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само познаването на шестте вида покварен нрав е истинско себепознание)

Кастренето е нещо, което всеки, който вярва в Бог, може да преживее. По-специално в хода на изпълнение на дълга, с увеличаването на преживяването им на кастрене, повечето хора все повече осъзнават смисъла на кастренето. Те чувстват, че от кастренето има толкова много ползи и са все по-способни да се отнасят правилно към него. Разбира се, стига да могат да изпълняват даден дълг и независимо какъв дълг изпълняват, всеки човек ще има възможността да бъде кастрен. Нормалните хора могат да се отнасят правилно към кастренето. От една страна, те могат да приемат кастренето с богопокорно сърце, а от друга страна, могат също така да се самоанализират и да опознаят какви проблеми имат. Това е обичайното отношение и гледна точка на хората, които се стремят към истината, по отношение на кастренето. И така, дали антихристите също се отнасят към кастренето по този начин? Категорично не. Отношението на антихристите и това на хората, които се стремят към истината, със сигурност е различно, що се отнася до тяхното отношение към кастренето. На първо място, що се отнася до антихристите, те не са способни да приемат, когато ги кастрят. И за неспособността им да го приемат си има причини, като основната е, че когато ги кастрят, те чувстват, че са посрамени, че са изгубили репутацията, статуса и достойнството си, че са останали без способността да надигнат глави в групата пред всички. Тези неща оказват влияние върху сърцата им, затова намират за трудно да приемат кастренето и смятат, че всеки, който ги кастри, им има зъб и е техен враг. Такъв е манталитетът на антихристите, когато ги кастрят. Можете да сте сигурни в това. Всъщност именно при кастренето най-ясно се разкрива дали даден човек може да приеме истината и дали може наистина да се покори. Фактът, че антихристите толкова силно се противопоставят на кастренето, е достатъчен, за да покаже, че те изпитват неприязън към истината и че изобщо не я приемат. Следователно именно това е същината на проблема. Не гордостта им е същината на проблема, а неприемането на истината. Когато ги кастрят, антихристите настояват това да се прави с любезен тон и добро отношение. Ако тонът на този, който го прави, е сериозен и отношението му е строго, антихристът ще се съпротивлява, ще се противопоставя и ще се разлюти от срам. Изобщо не го интересува дали това, което се разобличава у него, е вярно или дали е истина, и не се замисля къде е сгрешил или дали трябва да приеме истината. Мисли само за това дали суетата и гордостта му са накърнени. Антихристите са напълно неспособни да признаят, че кастренето помага на хората, че е изпълнено с любов и носи спасение, че е от полза за хората. Дори не могат да го видят. Дали това не е малко непроницателно и неразумно от тяхна страна? И така, какъв нрав разкрива антихристът, когато е изправен пред кастрене? Без никакво съмнение, това е нрав на неприязън към истината, както и надменен и непримирим нрав. Това разкрива, че природата същност на антихристите се състои в това, че изпитват неприязън към истината и я мразят. Следователно антихристите най-много се страхуват да бъдат кастрени. Щом ги кастрят, грозното им състояние се разобличава напълно. Когато антихристите са кастрени, какви проявления показват и какви неща може да кажат или да направят, които позволяват на другите ясно да видят, че антихристите са антихристи, че се различават от обикновения покварен човек и че тяхната природа същност е различна от тази на онези, които се стремят към истината? Ще дам няколко примера, а вие можете да се замислите върху тях и да ги допълните. Когато антихристите са кастрени, те първо пресмятат и мислят: „Що за човек ме кастри? Какво цели? Откъде знае за това? Защо ме кастри? Дали не ме презира? Да не съм казал нещо, с което да го обидя? Да не ми отмъщава, защото имам нещо хубаво и не съм му го дал, и използва тази възможност да ме изнудва?“. Вместо да се самоанализират и да осъзнаят собствените си прегрешения, минали простъпки и покварения нрав, който са разкрили, те искат да намерят улики в самото кастрене. Те считат, че в него има нещо подозрително. Ето как се отнасят към кастренето. Има ли тук някакво истинско приемане? Има ли някакво истинско познание или самоанализ? (Не.) Когато повечето хора са кастрени, това може да е, защото са разкрили покварен нрав. Може да е и защото са направили нещо нередно поради невежество и са предали интересите на Божия дом. Може да е и защото са били нехайни в дълга си и това е причинило загуби за делото на Божия дом. Най-отвратителното е, че хората безсрамно правят каквото си искат без задръжки, нарушават принципите и прекъсват и смущават делото на Божия дом. Това са основните причини, поради които хората са кастрени. Кое е най-важното отношение, което трябва да имаш към това, че те кастрят, независимо какви обстоятелства са го наложили? Първо, трябва да го приемеш. Който и да те кастри, по каквато и причина да го прави, независимо дали звучи грубо или какви са тонът и формулировката, трябва да го приемеш. След това трябва да признаеш къде си сгрешил, какъв покварен нрав си разкрил и дали си действал в съответствие с истините принципи. Преди всичко, това е отношението, което трябва да имаш.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (осма част))

Всеки човек изпитва чувство на загуба, когато го кастрят, особено ако бъде освободен и загуби статуса си. Чувства се поставен в неловко положение, малко засрамен пред другите и твърде притеснен, за да гледа когото и да било в очите. Въпреки това човек, който има срам, няма да изрича изкривени доводи. Какво означава да не се изричат изкривени доводи? Това означава да можеш да се отнасяш към всичко правилно, без да мислиш и да говориш за нещата изопачено, а вместо това честно да признаеш нещата, които си извършил погрешно и да се отнесеш към въпроса справедливо и здравомислещо. Какво означава справедливо и здравомислещо? Това означава, че щом като си бил кастрен за нещо, трябва да има проблем в това, което си направил — като оставим настрана какъв покварен нрав имаш, нека просто кажем, че ако си сбъркал по този въпрос, тогава със сигурност носиш известна отговорност за това. Тъй като носиш отговорност, трябва да я поемеш и да признаеш, че ти си го направил. След като си признал това, трябва да изследваш себе си и да се запиташ: „Какъв покварен нрав разкрих в това? Ако не бях воден от покварен нрав, тогава действията ми бяха ли примесени с човешка воля? Това беше ли причинено от глупост? Имаше ли нещо общо с моя стремеж, с пътя, по който вървя?“. Да си способен да изследваш себе си по този начин, това се нарича да имаш рационалност, да познаваш срама, да гледаш на нещата по справедлив, обективен начин, който съответства на фактите. Точно това липсва на антихристите. Когато ги кастрят, те първо си мислят: „Как можа толкова безмилостно да кастриш един достоен водач като мен пред толкова много хора, като дори разобличи срамната ми тайна? Къде е престижът ми като водач? Като ме кастриш, не го ли унищожи? Кой ще ме слуша отсега нататък? Ако никой не ме слуша, как мога да имам статус на водач? Това не би ли ме превърнало просто в един фигурант? Как тогава ще се наслаждавам на предимствата на статуса? Няма ли повече да мога да се наслаждавам на вещите, принесени от братята и сестрите?“. Правилна ли е тази представа? Съгласно истината ли е? Оправдана ли е? (Не.) Това означава да си лишен от разум и да изричаш изкривени доводи. Какво разбираш под престиж? Какво е водач? Със сигурност ти не си лишен от поквара? Какво разбираш под „разобличаването на срамната ти тайна“? Каква е срамната ти тайна? Това е поквареният ти нрав. Поквареният ти нрав е същият като на всеки друг — това е срамната ти тайна. В теб няма нищо различно, ти не си по-висш от другите. Божият дом просто видя, че имаш малко заложби и можеш да вършиш някаква работа, затова те повиши и разви, и ти даде специално бреме, малко повече, с което да се нагърбиш. Но това изобщо не означава, че след като имаш статус, вече нямаш покварен нрав. И все пак антихристите се вкопчват в това, като казват: „Сега, когато имам статус, не бива да ме кастриш, не и пред толкова много хора, което би позволило на повечето хора да разберат истинското ми положение“. Не е ли това изкривен довод? Къде може да се приложи този подход? В обществото, когато издигаш някого, трябва да го ласкаеш като съвършен и да му създадеш образ на съвършенство, без най-малкия недостатък. Не е ли това измамно? Божият дом би ли направил това? (Не.) Това е нещо, което Сатана прави, а също и нещо, което антихристите изискват. Сатана е лишен от разум и антихристите по подобен начин са лишени от разум в това отношение. Не само това, но те изтъкват изкривени доводи и предявяват прекомерни изисквания. За да защитят статуса си, те искат от Горното да внимава как ги кастрят, по какви поводи ги кастрят и какъв тон се използва. Необходимо ли е това? Ти си покварено човешко същество и биваш кастрен за нещо, което е реално и истинско — каква нужда има това да се прави по особен начин? Издигането ти няма ли да вреди на братята и сестрите? Трябва ли ти, един зъл човек, да бъдеш издигнат и статусът ти да бъде защитен, за да можеш безразсъдно да вършиш злодеяния сред тези, които са под теб, и да установиш свое собствено независимо царство? Това би ли било справедливо към братята и сестрите? Това проява на отговорност към тях ли е? Това не е начин да се прояви отговорност към тях. Така че антихристът, който се държи по този начин, мисли по този начин и предявява такива изисквания, просто изрича изкривени доводи, умишлено създава неприятности и е напълно лишен от срам. Когато го кастрят за нещо, което е направил погрешно, антихристът не признава, че има покварен нрав, нито изследва какъв покварен нрав го е довел до извършването на такова нещо. След като избълва куп изкривени доводи, той не само отказва да изследва себе си, но мисли и за контрамерки. „Кой докладва това? Кой издаде това на горното? Кой докладва на водачите, че направих това? Трябва да разбера кой беше и да му дам урок. Трябва да го смъмря по време на събиранията и да му покажа колко съм страховит“. Когато го кастрят, антихристът ще направи всичко възможно, за да се защити, да намери изход, като си мисли: „Този път бях небрежен и се издадох, така че трябва да направя всичко възможно това да не се случи следващия път и да опитам различен подход, за да заблудя горното, заедно с братята и сестрите, които са долу, така че никой от тях да не разбере. Когато направя нещо правилно, трябва да побързам да изляза напред и да си припиша заслугата, но когато допусна грешка, трябва бързо да прехвърля отговорността на някой друг“. Това не е ли безсрамно? Безсрамно е до крайност! Когато нормален човек бива кастрен, дълбоко в себе си той тайно си признава: „Не ме бива — имам покварен нрав. Няма какво повече да се каже. Трябва да се самоанализирам“. Той мълчаливо решава да действа според това, което Бог изисква, ако отново се сблъска с такава ситуация. Независимо дали може да го постигне, или не, във всеки случай, когато го кастрят, той го приема в сърцето си по здравомислещ начин и рационалността му му казва, че наистина е направил нещо погрешно, и че тъй като има покварен нрав, трябва да го признае. Той се покорява в сърцето си, без никаква съпротива, и дори да се чувства малко онеправдан, като цяло отношението му е положително. Той е способен да се самоанализира, да изпитва угризения и да реши да се стреми да не прави същата грешка по този въпрос в бъдеще. От друга страна, антихристът не само не изпитва угризения, той се съпротивлява в сърцето си и не само не е способен да се откаже от злото, което върши, но дори се опитва да намери друг път напред, за да може да продължава безразсъдно да върши злодеяния, като продължава със злото си поведение. Когато го кастрят, той не изследва собствения си покварен нрав, източника на провинението си, намеренията си или различните състояния и гледни точки, които са възникнали в него, когато поквареният му нрав е бил разкрит. Той никога не изследва или не обмисля тези неща, нито приема, когато някой друг му дава предложения, съвети или го разобличава. Вместо това той увеличава усилията си да търси различни начини, средства и тактики, за да измами тези, които са над него и под него, за да може да защити статуса си. Той засилва усилията си в причиняването на смущения в Божия дом и използва статуса си, за да върши зло. Те наистина са непоправими!

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Единадесета точка)

Какво е най-малкото, което хората трябва да знаят, когато става въпрос за кастрене? Да бъдеш подложен на кастрене е нещо, което трябва да се изживее, за да изпълняваш дълга си задоволително — това е задължително. Това е нещо, с което хората трябва да се сблъскват ежедневно и което трябва да преживяват често, за да постигнат спасение в своята вяра в Бог. Никой не може да остане настрана от кастренето. Дали нечие кастрене е нещо, което засяга перспективите и съдбата му? (Не.) И така, за какво се кастри човек? Дали е, за да се осъждат хората? (Не, това се прави, за да помогне на хората да разберат истината и да изпълняват дълга си в съответствие с принципите.) Точно така. Това е най-правилното разбиране за това. Кастренето на някого е вид дисциплиниране, вид укор, и естествено е също така и начин да се помогне на хората и да бъдат излекувани. Кастренето ти позволява навреме да промениш неправилния си стремеж. То ти позволява бързо да разпознаеш проблемите, които имаш в момента, и навреме да разпознаеш покварения нрав, който разкриваш. Независимо от всичко, кастренето ти помага да знаеш грешките си и да изпълняваш дълга си според принципите, спасява те от това да причиниш отклонения и да се заблудиш с времето и те предпазва от предизвикване на катастрофи. Нима това не е най-голямата помощ за хората, най-голямото им лекарство? Тези, които имат съвест и разум, трябва да могат да се отнасят правилно към кастренето.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (осма част))

Когато те кастрят, не започваш да анализираш кое е правилно и кое — неправилно, а просто го приемаш с покорно сърце. Например някой може да каже, че си направил нещо нередно. Макар в сърцето си да не разбираш и да не знаеш къде си сбъркал, все пак го приемаш. Приемането преди всичко е положителна нагласа. Освен това има и малко по-пасивна нагласа, която се изразява в това да запазиш мълчание и да не се противопоставяш. До какво поведение води това? Не спориш, не се оправдаваш и не си търсиш обективни причини. Съпротива ли е, ако все се оправдаваш и се обосноваваш, и прехвърляш отговорността върху други хора? Това е непокорен нрав. Не бива да отричаш, да се съпротивляваш или да спориш. Дори аргументите ти да са солидни, това ли е истината? Това е обективно човешко оправдание, а не истината. Не те питат за обективни оправдания — защо се случи това или как стана. По-скоро ти се казва, че естеството на действията ти не е съгласно истината. Ако осъзнаеш това ниво, наистина ще си способен да приемаш, без да се съпротивляваш. Първо, от решаващо значение е да имаш покорна нагласа, когато нещо те сполети. […] Когато сте кастрени, кои действия показват приемаща и покорна нагласа? Най-малкото, трябва да сте разсъдливи и разумни. Първо трябва да се подчините, да не се съпротивлявате, да не отричате и да се отнасяте разумно. Така ще разполагате с минималния необходим разум. Ако искате да постигнете приемане и покорство, трябва да разберете истината. Не е лесно да се разбере истината. Първо, трябва да приемете нещата от Бог и поне трябва да знаете, че това, че ви кастрят е позволено от Бог, или че това идва от Бог. Независимо от това дали кастренето е напълно разумно, отношението ви трябва да е приемащо и покорно. Това е проявление на покорство пред Бог и същевременно е приемане на Божията проверка. Ако само продължавате да спорите и да се оправдавате, и смятате, че кастренето идва от хората, а не от Бог, тогава възприемането ви е изкривено. От една страна, не сте приели Божията проверка, а от друга, нито проявявате покорно отношение, нито покорно поведение в средата, която Бог е подредил за вас. Такъв човек не е покорен пред Бог. […] Повечето хора се чувстват доста добре, с радост се подчиняват и всичко върви гладко, когато им се случи нещо, което отговаря на собствените им представи и фантазии, както и на вкусовете им. Сърцата им са леки и спокойни, а те са щастливи и доволни. Когато обаче се сблъскат с нещо, което не съответства на собствените им представи, или с нещо, което е в техен ущърб, не могат да се подчинят, макар и да знаят, че трябва. Изпитват болка, нямат друг избор, освен мълчаливо да страдат, и се притесняват да говорят за трудностите си. Чувстват се потиснати, изпълнени са с недоволство, което няма къде да отиде, а в сърцата им ври и кипи: „Прави са другите. Имат по-висок статус от мен. Как да не ги слушам? Трябва просто да приема съдбата си. Следващият път ще трябва да съм по-внимателен и да не рискувам. Хората, които рискуват, ги кастрят. Покорството не е лесно. Много е трудно! Пламъкът на моя ентусиазъм беше потушен с кофа студена вода. Исках да съм непринуден и открит, но в резултат все казвах нещо грешно и все ме кастреха. Отсега нататък ще си мълча и ще бъда угодник“. Що за отношение е това? Минава от едната крайност в другата. С каква крайна цел Бог оставя хората да научат урока за покорството? Колкото и неправди и болки да понасяш тогава, колкото и да се срамуваш, колкото и накърнени да са достойнството, суетата или репутацията ти, всичко това е второстепенно. Най-важното е да промениш състоянието си. Кое състояние? При нормални обстоятелства в дълбините на човешките сърца съществува един вид непримиримо и непокорно състояние, което се дължи най-вече на това, че в тях се таят определена човешка логика и редица човешки представи, като: „Стига намеренията ми да са правилни, няма значение какъв ще е резултатът, не бива да ме кастриш, и не съм длъжен да се подчинявам, ако се разправяш с мен“. Не се замислят дали действията им са в съответствие с истините принципи и какви ще са последствията от тях. Това, в което винаги се вкопчват, е: „Стига намеренията ми да са добри и правилни, Бог трябва да ме приеме. Дори и да няма добър резултат, не бива да ме кастрите, камо ли да ме заклеймявате“. Това са човешки разсъждения, нали? Това са човешки представи, нали? Хората все се съсредоточават върху собствените си разсъждения. Има ли покорство в това? Превърна собствените си разсъждения в истина, а истината загърби. Убеден си, че това, което отговаря на разсъжденията ти, е истина, а това, което не отговаря, не е. Има ли по-нелеп човек? Има ли по-надменен и самоправеден човек? Какъв покварен нрав трябва да се преодолее, за да научите урока за покорството? Всъщност именно надменният и самоправеден нрав най-много пречи на хората да практикуват истината и да се подчинят на Бог. Хората с надменен и самоправеден нрав са най-склонни към това да спорят и да са непокорни и все си мислят, че са прави, и затова няма нищо по-спешно от това да преодолеете и да кастрите надменния си и самоправеден нрав. Когато хората започнат да се държат добре и престанат да се обосновават, проблемът с непокорството ще се реши и те ще са способни да се подчиняват. Не е ли необходимо хората да притежават известна рационалност, за да могат да постигнат покорство? Трябва да притежават разума на нормални хора. В някои случаи например, независимо дали сме постъпили правилно или не, ако Бог не е доволен, трябва да Го послушаме и да приемем Божиите слова като еталон за всичко. Разумно ли е това? Ето такъв разум трябва да имат хората преди всичко останало. Колкото и да страдаме и каквито и да са намеренията, целите и основанията ни, ако Бог не е доволен и Неговите изисквания не са изпълнени, нашите действия несъмнено не са били в съответствие с истината и трябва да слушаме и да се подчиняваме на Бог, а не да се опитваме да спорим или да се оправдаваме пред Него. Лесно е да решаваш проблемите си и ще си истински покорен, когато притежаваш рационалността и разума на нормален човек. В каквато и ситуация да се намираш, няма да си непокорен и няма да се противопоставяш на Божиите изисквания, няма да анализираш дали това, което Бог иска, е правилно или грешно, добро или лошо, а ще можеш да се подчиниш и така ще разрешиш състоянието си на самооправдание, непримиримост и непокорство. У всеки ли има такива непокорни състояния? Хората често изпадат в такива състояния и си мислят: „Щом моите подходи, мнения и предложения са разумни, дори и да наруша истините принципи, не бива да ме кастрят, защото не съм извършил злодеяние“. Това е често срещано състояние при хората. Те смятат, че ако не са извършили зло, не бива да ги кастрят, а само хората, които са извършили зло, трябва да ги кастрят. Правилно ли е това мнение? Категорично не. Кастренето е насочено предимно към покварения нрав на хората. Ако някой има покварен нрав, трябва да се кастри. Ако го кастрят едва след като извърши зло, би било твърде късно, защото белята вече ще е станала. Ако накърниш Божия нрав, имаш проблем и Бог може да престане да върши делото Си в теб, а каква е ползата да те кастри тогава? Няма друг избор, освен да те разкрие и отстрани.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Петте условия, които трябва да изпълниш, за да поемеш по правилния път на вяра в Бог)

Какво отношение трябва да имат хората към това, че Бог ги кастри? Как трябва да се отнасят към това? Не трябва ли хората да разсъждават върху такива въпроси? (Да.) Хората трябва да размишляват и да разсъждават върху такива неща. Без значение кога и как човек се отнася към Бог, идентичността му всъщност не се променя. Хората винаги са сътворени същества. Ако не си примирен със статуса си на сътворено същество, това означава, че си непокорен и си далеч от промяна на нрава си, далеч си от това да се боиш от Бог и да отбягваш злото. Ако си примирен с мястото си на сътворено същество, тогава какво отношение трябва да имаш към Бог? (Безусловно покорство.) Най-малкото трябва да притежаваш това единствено нещо: безусловно покорство. То означава, че по всяко време това, което Бог прави, никога не е погрешно. Само хората грешат. Независимо от средата, която ненадейно възниква — особено пред лицето на несгодите и особено когато Бог разкрива или изобличава хората — първото нещо, което човек трябва да направи, е да се изправи пред Бог, за да размисли и да се вгледа в своите думи и дела и в своя покварен нрав, вместо да изследва, изучава и преценява дали Божиите слова и дела са правилни, или не. Ако останеш на правилната си позиция, би трябвало да знаеш точно какво трябва да правиш. Хората имат покварен нрав и не разбират истината. Това не е толкова голям проблем. Когато обаче хората имат покварен нрав и не разбират истината, но въпреки това не я търсят — тогава те имат истински проблем. Ти имаш покварен нрав и не разбираш истината, затова все още можеш да съдиш Бог произволно и да подхождаш и да взаимодействаш с Него, както ти диктуват настроението, предпочитанията и емоциите. Ако обаче не търсиш и не практикуваш истината, нещата няма да са толкова прости. Не само че няма да можеш да се подчиниш на Бог, но може да Го разбереш погрешно и да се оплакваш от Него, да Го осъждаш, да Му се противопоставяш и дори да Го укоряваш и да Го отхвърляш в сърцето си, като казваш, че Той не е праведен, че не всичко, което прави, е непременно правилно. Не е ли опасно, че в теб все още може да се зараждат такива неща? (Така е.) Много е опасно. Да не търси истината може да коства живота на човек! И това може да се случи по всяко време и навсякъде.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Десета точка: те презират истината, открито нарушават принципите и пренебрегват подредбите на Божия дом (трета част))

Ако разкриеш поквара по даден въпрос, можеш ли веднага да практикуваш истината, след като я осъзнаеш? Не можеш. На този етап на разбиране другите те кастрят и се разправят с теб, а после твоята среда те заставя и те принуждава да действаш в съответствие с принципите на истината. Понякога все още не се примиряваш с това и си казваш: „Трябва ли да го правя така? Защо не мога да го направя както искам? Защо винаги се иска от мен да практикувам истината? Не искам да правя това, омръзна ми!“. Преживяването на Божието дело изисква да преминете през следния процес: от неохота да практикувате истината до доброволно практикуване на истината; от негативност и слабост към сила и способност да се опълчиш на плътта. Когато хората достигнат определен етап в преживяванията си и след това преминат през някои изпитания, облагородяване и в крайна сметка разберат Божиите намерения и някои истини, тогава те ще бъдат донякъде щастливи и готови да действат в съответствие с принципите на истината. Отначало хората не са склонни да практикуват истината. Вземи за пример отдаденото изпълнение на дълга си: имаш известна представа как да изпълняваш дълга си и да бъдеш отдаден на Бог, освен това имаш някакво разбиране за истината, но кога ще можеш да станеш напълно отдаден? Кога ще можеш да изпълняваш дълга си и на думи, и на дела? За това е нужен определен процес. По време на този процес може да изтърпиш много трудности. Някои хора може да те кастрят, а други може да те критикуват. Всички погледи ще са насочени към теб, ще те проучват внимателно и едва тогава ще започнеш да осъзнаваш, че грешиш и че ти си този, който се е справил зле, а липсата на отдаденост при изпълнението на твоя дълг е неприемлива и че не бива да бъдеш нехаен! Светият Дух ще те просвети отвътре и ще те укори, когато направиш грешка. По време на този процес ще разбереш някои неща за себе си и ще разбереш, че имаш твърде много нечистотии, таиш твърде много лични мотиви и имаш твърде много неумерени желания, когато изпълняваш своите задължения. След като разбереш същината на тези неща, ако можеш да застанеш пред Бог с молитва и да се покаеш истински, може да се пречистиш от покварата. Ако често търсиш истината по този начин, за да разрешиш собствените си практически проблеми, ти постепенно ще стъпиш на правилния път на вярата; ще започнеш да имаш истински житейски преживявания и поквареният ти нрав ще започне постепенно да се пречиства. Колкото повече се пречиства поквареният ти нрав, толкова повече ще се променя живот нрава ти.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Какво трябва да знаем за промяната на нечий нрав)

В хода на изживяването на Божието дело, независимо колко пъти си се провалял, падал си, бил си кастрен или разкриван, това не са лоши неща. Независимо от това как си бил кастрен и дали е от водачи, работници или твоите братя и сестри, всичко това са добри неща. Трябва да запомниш следното: независимо колко страдаш, ти всъщност печелиш. Всеки, който има опит, може да потвърди това. Независимо от всичко, кастренето или разкриването винаги е нещо добро. Това не е осъждане. Това е Божие спасение и най-добрата възможност да опознаеш себе си. Това може да стане повратен момент в житейското ви преживяване. Без това няма да имаш нито възможността, нито условията, нито контекста, за да си способен да достигнеш до разбиране на истината за покварата си. Ако наистина разбираш истината и си способен да разкриеш покварените неща, скрити в дълбините на сърцето ти, ако можеш ясно да ги различиш, това е добре, това е решило основен проблем при навлизането в живота и е от голяма полза за промените в нрава. Да станеш способен наистина да опознаеш себе си е най-добрата възможност да си поправиш поведението и да станеш нов човек; това е най-добрата възможност да получиш нов живот. Щом наистина опознаеш себе си, ще можеш да видиш, че когато истината се превърне в нечий живот, тя е нещо наистина ценно и ще жадуваш за истината, ще я практикуваш и ще навлезеш в нейната реалност. Това е толкова велико нещо! Ако можеш да се възползваш от тази възможност, сериозно размишляваш върху себе си и придобиеш истинско познание за себе си, винаги, когато се провалиш или паднеш, ще можеш да се изправиш отново насред негативността и слабостта. Щом преминеш този праг, ще си способен да направиш голяма крачка напред и да навлезеш в истината реалност.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. За да придобие истината, човек трябва да се учи от хората, събитията и нещата около себе си)

Свързани видеоклипове

Християнски Скеч „Трансформацията от приемането на кастренето“

Свързани свидетелства за преживяване

Как да се справим със скастрянето и разправянето