Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

Изправен пред състоянието на човека и отношението му към Бог, Бог е извършил ново дело, като дава възможност на човека да притежава както познание за Него, така и покорство към Него, и както любов, така и свидетелство. Затова човек трябва да преживее Божието облагородяване, както и да изпита Неговото правосъдие, кастрене, без които човек никога не би познал Бог и не би бил способен да Го обича истински и да свидетелства за Него. Божието облагородяване на човека не цели само един ефект, а цели многостранен ефект. И така, Бог извършва делото по облагородяването в онези, които искат да търсят истината, за да може Бог да доведе до съвършенство тяхната решителност и любов. За онези, които искат да търсят истината и копнеят за Бог, нищо не е по-смислено и по-полезно от подобно облагородяване. За човека не е толкова лесно да разбере или проумее Божия нрав, защото Бог в крайна сметка е Бог. В края на краищата невъзможно е Бог да има същия нрав като човека и затова за човека не е лесно да разбере Неговия нрав. Истината не е изначално притежавана от човека и не се проумява лесно от онези, които са били покварени от Сатана; човекът е лишен от истината и от решимостта да я прилага на практика и ако не страда и не бъде облагороден или съден, тогава неговата решителност никога няма да бъде доведена до съвършенство. За всички хора облагородяването е болезнено и много трудно за приемане, но именно по време на облагородяването Бог разкрива Своя праведен нрав пред човека и оповестява Своите изисквания към човека, осигурява повече просветление и по-практично кастрене. Чрез сравнението между фактите и истината човек придобива по-голямо познание за себе си и за истината и по-добро разбиране на Божиите намерения, като по този начин помага на човека да има по-истинска и по-чиста любов към Бог. Такива са Божиите цели, когато извършва делото на облагородяването. Цялото дело, което Бог върши в човека, има своите цели и значение; Бог не върши безсмислени дела, нито върши дела, които не са полезни за човека. Облагородяването не означава отстраняване на хората от пред Бог, нито означава унищожението им в ада. По-скоро означава промяна на нрава на човека по време на облагородяването, промяна на намеренията му, на старите му възгледи, на любовта му към Бог и на целия му живот. Облагородяването е практическо изпитание за човека и форма на практическо обучение, а само по време на облагородяване любовта му може да изпълни изначалната си функция.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само като преживее облагородяване, човек може да притежава истинска любов)

Когато Бог работи с цел да облагороди човека, човекът страда. Колкото по-облагороден е един човек, толкова по-боголюбиво ще е сърцето му и толкова повече Божието могъщество ще се разкрива в него. И обратното, колкото по-малко облагородяване получава човек, толкова по-малко боголюбиво ще е сърцето му и толкова по-малко Божието могъщество ще се разкрива в него. Колкото по-голямо е облагородяването и болката на такъв човек и колкото повече мъчения преживява той, толкова по-дълбока ще бъде неговата любов към Бог, толкова по-истинска ще стане вярата му в Бог и толкова по-задълбочени ще бъдат знанията му за Него. В своя опит ще видиш, че тези хора, които страдат много, докато биват облагородявани, хора, които Бог кастри много и които много дисциплинира, хранят дълбока обич към Бог и имат по-задълбочени и проникновени знания за Него, и че онези, които не са имали опита да ги кастрят, имат само повърхностни знания. Те могат да кажат само: „Бог е толкова добър, Той дарява хората с благодат, за да могат те да Му се радват“. Когато хората са преживявали кастрене и дисциплиниране, те могат да говорят за истинското знание за Бог. Така че колкото по-чудно е Божието дело в човека, толкова по-ценно и значимо е то. Колкото по-неразгадаемо е то за теб и колкото е по-несъвместимо с твоите представи, толкова по-успешно Божието дело може да те завоюва, да те спечели и да те доведе до съвършенство. Колко голямо е значението на Божието дело! Ако Бог не облагородяваше човека по този начин, ако не работеше по този метод, тогава Неговото дело щеше да бъде безрезултатно и нямаше да има никакво значение. В миналото беше казано, че Бог ще избере и спечели тази група хора и че ще ги направи пълноценни в последните дни; това има изключително значение. Колкото по-голямо е делото, което Той извършва във вас, толкова по-дълбока и по-чиста е вашата любов към Бог. Колкото по-голямо е Божието дело, толкова по-способен става човек да разбере нещо от мъдростта на Бог и толкова по-задълбочено става човешкото познание за Него. Шестхилядолетният план за управление на Бог ще приключи в последните дни. Нима наистина може да приключи лесно? Ще завърши ли Своето дело Бог, след като завоюва човечеството? Нима може да е толкова просто? На хората наистина им се струва, че е толкова просто, но Бог не прави нещата по този елементарен начин. Която и част от Божието дело да се вземе за пример, това дело винаги ще бъде необяснимо за човека. Ако можеше да го проумееш, тогава Божието дело нямаше да има никакво значение или стойност. Делото, което Бог извършва, е необяснимо; то е в пълно противоречие с твоите представи и колкото по-несъвместимо е с тези представи, толкова по-видно става, че Божието дело е смислено; ако беше съвместимо с твоите представи, то нямаше да има смисъл. Днес ти усещаш, че Божието дело е толкова чудно, и колкото по-чудно ти се струва то, толкова по-силно чувстваш, че Бог е необясним, и виждаш колко велики са Божиите дела. Ако Той вършеше само някаква повърхностна, небрежна работа, за да завоюва човека, и след това не правеше нищо друго, тогава човекът нямаше да може да види значението на Божието дело. Въпреки че облагородяването, което получаваш сега, е малко, то е много полезно за израстването ти в живота; затова е крайно необходимо да преминеш през тези трудности. Днес получаваш малко облагородяване, но по-късно наистина ще можеш да видиш делата на Бог и накрая ще кажеш: „Божиите дела са толкова чудни!“. Това ще кажеш в сърцето си. След като преживяха Божието облагородяване за известно време (изпитанието на полагащите труд и времето на наказанието), някои хора накрая казаха: „Да вярваш в Бог е много трудно!“. Това, че използваха думите „много трудно“, показва, че делата на Бог са необясними, че Божието дело има огромно значение и стойност и че Неговото дело е много достойно да бъде ценено от човека. Ако, след като съм свършил толкова много работа, ти нямаше никакви знания, тогава може ли Моето дело изобщо да има стойност? Това ще те накара да кажеш: „Да служиш на Бог е много трудно, Божиите дела са толкова чудни и Бог наистина е мъдър! Бог е толкова обичлив!“. Ако след като си преминал през период на натрупване на опит, можеш да изречеш такива думи, това е доказателство, че си спечелил Божието дело в себе си.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тези, които ще бъдат усъвършенствани, трябва да бъдат подложени на облагородяване)

Към какво вътрешно състояние на хората са насочени изпитанията? Те са насочени към непокорния нрав на хората, който не е в състояние да удовлетвори Бог. У хората има много нечисти неща и много лицемерие и затова Бог подлага хората на изпитания, за да ги пречисти. Но ако днес си в състояние да удовлетвориш Бог, бъдещите изпитания ще бъдат усъвършенстване за теб. Ако днес не си в състояние да удовлетвориш Бог, бъдещите изпитания ще те изкушат, неволно ще паднеш и тогава няма да можеш да си помогнеш, защото не можеш да следваш Божието дело и не притежаваш истински духовен ръст. И така, ако искаш да си способен да останеш непоколебим в бъдеще, да удовлетвориш по-добре Бог и да Го следваш до самия край, днес трябва да изградиш здрава основа. Трябва да удовлетвориш Бог, като във всичко прилагаш истината на практика и проявяваш внимание към Неговите намерения. Ако винаги практикуваш по този начин, у теб ще има основа и Бог ще вдъхнови в теб сърце, което Го обича, и ще ти даде вяра. Един ден, когато наистина те сполети изпитание, може да изпиташ известна болка и да се почувстваш тъжен до известна степен и да изпиташ съкрушителна скръб, сякаш си умрял, но любовта ти към Бог няма да се промени, а ще стане още по-дълбока. Такива са Божиите благословии. Ако си способен да приемеш с покорно сърце всичко, което Бог казва и прави днес, със сигурност ще бъдеш благословен от Бог и така ще бъдеш някой, който е благословен от Бог и получава Неговото обещание. Ако днес не практикуваш, когато един ден те сполетят изпитания, ще останеш без вяра или любящо сърце и тогава изпитанието ще се превърне в изкушение; ще попаднеш сред изкушенията на Сатана и няма да има начин да избягаш. Днес може да си непоколебим, когато те сполети малко изпитание, но няма непременно да си способен да останеш непоколебим, когато един ден те сполети голямо изпитание. Някои хора са самонадеяни и мислят, че вече са почти съвършени. Ако в такива моменти не се задълбочиш, а останеш самодоволен, ще бъдеш в опасност. Днес Бог не изпълнява дела с по-големи изпитания и всичко изглежда наред, но когато Бог те подложи на изпитание, ще откриеш, че си твърде слаб, защото духовният ти ръст е твърде малък и не си способен да издържиш на големи изпитания. Ако останеш такъв, какъвто си, и ако си в състояние на инертност, когато дойдат изпитанията, ще паднеш. Често трябва да се вглеждате в това колко малък е вашият духовен ръст; само по този начин ще постигнете напредък. Ако едва по време на изпитанията видиш, че ръстът ти е толкова малък, че волята ти е толкова слаба, че твърде малко у теб е истинско и че не си подходящ за Божиите намерения — ако едва тогава осъзнаеш тези неща, ще бъде твърде късно.

Ако не познаваш Божия нрав, неизбежно ще паднеш по време на изпитанията, защото не знаеш как Бог усъвършенства хората, с какви средства Той ги усъвършенства, и когато те сполетят Божиите изпитания и те не съответстват на твоите представи, няма да успееш да останеш непоколебим. Истинската Божия любов е целият Му нрав и когато целият Божи нрав се проявява пред хората, какво носи това на твоята плът? Когато праведният Божи нрав се покаже на хората, плътта им неминуемо ще понесе много болка. Ако не изстрадаш тази болка, не можеш да бъдеш усъвършенстван от Бог, нито ще можеш да отдадеш истинска любов на Бог. Ако Бог те усъвършенства, Той непременно ще разкрие целия Си нрав пред теб. От момента на сътворението до днес Бог никога не е показвал целия Си нрав пред човека, но през сетните дни Той го разкрива пред тази група от хора, които е предопределил и избрал, и като усъвършенства хората, Той разкрива Своя нрав, чрез което Той прави пълноценна една група хора. Такава е истинската Божия любов към хората. За да изпитат истинската Божия любов, хората трябва да понесат изключителна болка и да платят висока цена. Едва след това те ще бъдат придобити от Бог и ще могат да Му отвърнат с истинската си любов и само тогава Божието сърце ще бъде удовлетворено. Ако хората искат да бъдат усъвършенствани от Бог и ако искат да следват Неговата воля и напълно да отдадат истинската си любов на Бог, те трябва да изпитат много страдания и много мъчения в своето положение, да понесат болка, по-страшна от смъртта. В крайна сметка те ще бъдат принудени да отдадат обратно истинското си сърце на Бог. Дали някой наистина обича Бог, се разкрива по време на трудности и облагородяване. Бог пречиства любовта на хората, а това също се постига само в условията на трудности и облагородяване.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само любовта към Бог е истинска вяра в Бог)

Във вярата си в Бог хората се стремят да получат благословии в бъдеще — това е целта във вярването им. Всички хора имат това намерение и тази надежда, но покварата в природата им трябва да бъде изличена чрез изпитания и облагородяване. В каквито аспекти хората не са пречистени и разкриват поквара, именно в тях трябва да бъдат облагородени. Това е Божията подредба. Бог нагласява подходящи обстоятелства за теб, като те принуждава да се облагородиш в тях, за да опознаеш собствената си поквара. В крайна сметка достигаш дотам, че да искаш да се откажеш от замислите и желанията си и да се покоряваш на Божието върховенство и подредби, дори това да означава да умреш. Поради това, ако хората не бъдат подложени на няколко години облагородяване, ако не изтърпят известно количество страдание, те няма да могат да бъдат освободени от възпирането на плътската поквара в мислите и сърцата си. Те трябва да понесат страдание именно в тези аспекти, в които все още са подвластни на възпирането на сатанинската си природа, и в онези, в които все още имат свои собствени желания и изисквания. Само чрез страдание могат да се научат уроците, което означава да си способен да придобиеш истината и да разбираш Божиите намерения. Всъщност много истини се разбират чрез преминаване през страдания и изпитания. Никой не може да разбере Божиите намерения, да признае Божието всемогъщество и мъдрост и да оцени Божия праведен нрав, докато се намира в удобна и спокойна среда, или когато обстоятелствата са благоприятни. Това е невъзможно!

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

Докато преминават през изпитания, за хората е нормално да са слаби, да изпитват негативизъм в себе си или да нямат яснота за Божиите намерения или за пътя на практикуване. Но в общи линии ти трябва да имаш вяра в Божието дело и също като Йов да не се отричаш от Бог. Въпреки че Йов беше слаб и прокълна деня, в който се беше родил, той не отрече, че всички неща, които хората притежават след раждането си, са дарени от Йехова и че Йехова е Този, Който отнема всички тях. Независимо на какви изпитания беше подложен, той запази тази вяра. В преживяванията на хората, независимо на какво облагородяване са подложени от Божиите слова, общо взето, това, което Бог иска, е тяхната вяра и боголюбиви сърца. Това, което Той усъвършенства, като работи по този начин, е вярата, любовта и решителността на хората. Бог извършва делото на усъвършенстването върху хората, а те не могат да го видят, не могат да го докоснат; при такива обстоятелства се изисква вяра. Когато нещо не може да се види с просто око, се изисква вяра. Когато не можеш да се избавиш от собствените си представи, се изисква вяра. Когато нямаш яснота за Божието дело, това, което се изисква, е да имаш вяра, да заемеш твърда позиция и да останеш непоколебим в свидетелството си. Когато Йов стигна до този момент, Бог му се яви и му говори. Това означава, че само когато имаш вяра, ще си способен да видиш Бог. Когато имаш вяра, Бог ще те усъвършенства, а когато нямаш вяра, Той не може да направи това. Бог ще те дари с всичко, което се надяваш да спечелиш. Ако нямаш вяра, ти не можеш да бъдеш усъвършенстван и няма да можеш да видиш действията на Бог, а още по-малко Неговото всемогъщество. Когато при реалните си преживявания имаш вярата да видиш делата Му, Бог ще ти се яви и ще те просвети и напътства отвътре. Без тази вяра Бог няма да може да направи това. Ако си загубил надежда в Бог, как ще можеш да преживееш Неговото дело? Ето защо само когато имаш вяра и не таиш съмнения към Бог, само когато имаш истинска вяра в Него, независимо какво прави, Той ще те просвети и озари чрез твоите преживявания и само тогава ще можеш да видиш Неговите действия. Всички тези неща се постигат чрез вяра. Вярата идва само чрез облагородяване, а когато липсва облагородяване, вярата не може да се развие. За какво се отнася вярата? Вярата е истинското убеждение и искреното сърце, които хората трябва да притежават, когато не могат да видят или да докоснат нещо, когато Божието дело не съответства на човешките представи, когато е недосегаемо за човека. Това е вярата, за която говоря. Хората се нуждаят от вяра по време на страданията и по време на облагородяването, а когато имат вяра, те се изправят пред облагородяване; облагородяването и вярата не могат да бъдат разделени. Ако независимо от начина, по който Бог върши делото Си, и независимо от средата, в която се намираш, ти си способен да се стремиш към живота и да търсиш истината, да се стремиш към опознаване на Божието дело, и да се стараеш да познаваш делата на Бог, и си способен да постъпваш според истината, това означава да притежаваш истинска вяра и доказва, че не си изгубил своята вяра в Бог. Имаш истинска вяра в Бог само ако в хода на облагородяването си способен да упорстваш в стремежа към истината, истински да обичаш Бог и да не се съмняваш в Него, и ако независимо от всичко, което Той прави, ти продължаваш да практикуваш истината, за да Го удовлетворяваш, и дълбоко в себе си си способен да търсиш Неговите намерения и да проявяваш внимание към Неговите намерения. В миналото, когато Бог каза, че ти ще властваш като цар, ти Го обичаше, а когато Той открито ти се показа, ти се стремеше към Него. Но сега Бог е скрит, ти не можеш да Го видиш и те сполетяха несгоди — в този момент губиш ли надежда в Бог? Така че ти трябва винаги да се стремиш към живота и да се опитваш да удовлетвориш Божиите намерения. Това се нарича истинска вяра, а тя е най-вярната и най-красивата любов.

… Когато се сблъскваш със страдание, трябва да можеш да оставиш настрана грижата за плътта и да не се оплакваш от Бог. Когато Бог се скрие от теб, ти трябва да имаш вярата да Го следваш, да запазиш любовта, която си имал преди, без да позволяваш тя да се поколебае или да изчезне. Независимо какво прави Бог, ти трябва да Го оставиш да устройва, както Той желае, и по-скоро да проклинаш собствената си плът, отколкото да се оплакваш от Него. Когато си изправен пред изпитания, трябва да си готов да понесеш болката от отказа от това, което обичаш, и да си готов да плачеш горчиво, за удовлетвориш Бог. Само това е истинска любов и истинска вяра. Независимо какъв е реалният ти ръст, първо трябва да притежаваш както тази решимост да понасяш трудностите, така и тази истинска вяра, а също така трябва да имаш решимостта да се опълчиш на плътта. Трябва да си готов лично да страдаш и да преживяваш загуби, свързани с личните ти интереси, за да удовлетвориш Божиите намерения. Също така трябва да можеш да изпитваш разкаяние за себе си в сърцето си: в миналото не си успял да удовлетвориш Бог и сега можеш да се разкайваш за себе си. Не трябва да ти липсва нито едно от тези неща — именно чрез тях Бог ще те усъвършенства. Ако не успееш да изпълниш тези критерии, тогава ти не можеш да бъдеш усъвършенстван.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тези, които ще бъдат усъвършенствани, трябва да бъдат подложени на облагородяване)

В момента Бог изпитва хората. Той не произнася нито дума, а се крие и не осъществява пряк контакт с хората. Отвън изглежда, че Той не извършва никакво дело, но истината е, че Той все още работи в човека. Всеки, който се стреми към навлизане в живота, има визия за своя стремеж към живота и не се съмнява, дори и да не разбира напълно Божието дело. Докато преминаваш през изпитания, дори когато не знаеш какво иска да направи Бог и какво дело иска да извърши, трябва да знаеш, че Божиите мисли за човечеството винаги са добри. Ако Го следваш с истинско сърце, тогава Той никога няма да те изостави и накрая със сигурност ще те усъвършенства и ще доведе хората до подходяща крайна цел. Независимо от това как Бог изпитва хората в момента, ще дойде ден, в който Той ще осигури на хората подходящ изход и ще им даде подходящото възмездие въз основа на това, което са извършили. Бог няма да доведе хората до определен момент, а след това просто да ги отхвърли и да ги пренебрегне. Това е така, защото Бог заслужава доверие. На този етап Светият Дух извършва делото на облагородяването. Той облагородява всеки един човек. В етапите на делото, които се състояха от изпитанието на смъртта и изпитанието на наказанието, облагородяването се извършваше чрез думи. За да могат хората да изпитат Божието дело, те първо трябва да разберат сегашното Му дело и как човечеството трябва да сътрудничи. Всъщност това е нещо, което всеки трябва да разбере. Без значение какво прави Бог, независимо дали е облагородяване, или дори ако не говори, нито една стъпка от Божието дело не съвпада с представите на човечеството. Всяка стъпка от Неговото дело разбива и пречупва представите на хората. Това е Неговото дело. Но ти трябва да вярваш, че тъй като Божието дело е достигнало определен етап, Той няма да умъртви цялото човечество, независимо от всичко. Той дава и обещания, и благословии на човечеството, и всички, които Го следват, ще могат да получат Неговите благословии, но тези, които не го правят, ще бъдат отстранени от Бог. Това зависи от твоя стремеж. Независимо от всичко останало, ти трябва да вярваш, че когато Божието дело приключи, всеки един човек ще има подходяща крайна цел. Бог е предоставил на човечеството красиви желания, но без стремеж те са непостижими. Трябва да можеш да видиш това сега — Божието облагородяване и Неговото наказание към хората е Негово дело, но хората, от своя страна, трябва да се стремят към промяна в нрава си през цялото време. В практическия си опит първо трябва да знаеш как да ядеш и пиеш Божиите слова. Трябва да откриеш в Неговите слова това, в което трябва да навлезеш, и собствените си недостатъци, трябва да се стремиш към навлизане в твоя практически опит и да вземеш частта от Божиите слова, която трябва да се приложи на практика, и да се опиташ да я приложиш. Яденето и пиенето на Божиите слова е един от аспектите. Освен това трябва да се поддържа църковният живот, да имаш нормален духовен живот и да можеш да предадеш всичките си настоящи състояния на Бог. Независимо от това как се променя Неговото дело, духовният ти живот трябва да остане нормален. Духовният живот може да поддържа нормалното ти навлизане. Без значение какво прави Бог, ти трябва да продължиш духовния си живот без прекъсване и да изпълняваш дълга си. Това е, което хората трябва да правят. Всичко това е дело на Светия Дух, но докато за хората с нормално състояние това е усъвършенстване, за тези в ненормално състояние то е изпитание. На сегашния етап от делото на Светия Дух по облагородяване някои хора казват, че Божието дело е толкова голямо и че хората непременно се нуждаят от облагородяване, защото в противен случай духовният им ръст ще бъде твърде нисък и те няма да могат да постигнат Божиите намерения. За онези обаче, чието състояние не е добро, това се превръща в причина да не се стремят към Бог и в причина да не посещават събрания или да не ядат и пият Божието слово. В Божието дело, без значение какво прави Той или какви промени предизвиква, хората трябва поне да поддържат нормален духовен живот. Може би не си бил небрежен в този настоящ етап от духовния си живот, но все още не си спечелил много и не си пожънал голяма реколта. При такива обстоятелства, дори да се придържаш към духовния живот, сякаш следваш някакво правило, ти все пак трябва да спазваш правилата. Трябва да се придържаш към тези правила, за да не претърпиш загуби в живота си и за да удовлетвориш Божиите намерения. Ако духовният ти живот не е нормален, ти не можеш да разбереш настоящото Божие дело, а вместо това винаги чувстваш, че то е напълно несъвместимо с твоите собствени представи, и въпреки че желаеш да Го следваш, ти липсва вътрешен подтик. Така че, независимо от това какво прави Бог в момента, хората трябва да сътрудничат. Ако хората не сътрудничат, тогава Светият Дух не може да извърши Своето дело, а ако хората нямат сърце да сътрудничат, тогава едва ли ще могат да спечелят делото на Светия Дух. Ако искаш да имаш в себе си делото на Светия Дух и ако искаш да получиш Божието одобрение, тогава трябва да поддържаш първоначалната си преданост пред Бог. Сега не е необходимо да имаш по-дълбоко разбиране, по-висша теория или други подобни неща — всичко, което се изисква, е да поддържаш Божието слово върху първоначалната основа. Ако хората не си сътрудничат с Бог и не се стремят към по-дълбоко навлизане, тогава Бог ще им отнеме всички неща, които първоначално са били техни. Отвътре хората винаги търсят лесното и предпочитат да се наслаждават на това, което вече е налично. Те искат да получат Божиите обещания, без да плащат каквато и да било цена. Това са екстравагантните мисли, които човечеството си позволява. Да спечелиш самия живот, без да плащаш никаква цена — но дали някога нещо е било толкова лесно? Когато някой повярва в Бог и се стреми да навлезе в живота, и търси промяна в своя нрав, той трябва да плати цена и да постигне състояние, в което винаги ще следва Бог, независимо какво прави Той. Това е нещо, което хората трябва да направят. Дори ако следваш всичко това като правило, трябва винаги да го спазваш и независимо от това колко големи са изпитанията, не можеш да изоставиш нормалните си отношения с Бог. Трябва да можеш да се молиш, да поддържаш църковния си живот и никога да не изоставяш братята и сестрите си. Когато Бог те изпитва, трябва да продължаваш да търсиш истината. Това е минималното изискване за духовен живот. Винаги да имаш желание да търсиш и да се стремиш да сътрудничиш, като прилагаш цялата си енергия — може ли това да бъде направено?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Трябва да поддържаш предаността си към Бог)

Именно по време на мъчителното облагородяване човек най-лесно може да попадне под влиянието на Сатана, така че как трябва да обичаш Бог по време на такова облагородяване? Трябва да призовеш волята си, да положиш сърцето си пред Бог и да Му посветиш времето, което ти остава. Независимо от това как Бог те облагородява, трябва да можеш да прилагаш истината на практика, за да удовлетвориш Божиите намерения, и трябва да се заемеш да търсиш Бог и да търсиш общение. В такива моменти колкото си по-пасивен, толкова по-негативен ще станеш и толкова по-лесно ще се върнеш назад. Когато е необходимо да изпълняваш функцията си, макар и да не я изпълняваш добре, правиш всичко по силите си и го правиш, като използваш единствено боголюбивото си сърце; независимо от това какво казват другите — без значение дали казват, че си се справил добре, или че си се справил зле — намеренията ти са правилни и не си самодоволен, защото действаш в името на Бог. Когато другите те разбират погрешно, можеш да се помолиш на Бог и да кажеш: „О, Боже! Не искам другите да ме търпят или да се отнасят добре с мен, нито да ме разбират или одобряват. Моля се само да мога да Те обичам в сърцето си, да съм спокоен в сърцето си и съвестта ми да е чиста. Не искам другите да ме хвалят или да ме уважават; стремя се само да Те удовлетворя от сърце; изпълнявам ролята си, като правя всичко по силите си, и макар да съм лекомислен, глупав, с ниска заложба и сляп, знам, че Ти си прекрасен, и съм готов да Ти посветя всичко, което имам“. Щом се помолиш така, боголюбивото ти сърце се появява и ти олеква на сърцето. Това се разбира под практикуване на любов към Бог. Докато се учиш от опита си, ще се провалиш два пъти и ще успееш веднъж, или ще се провалиш пет пъти и ще успееш два пъти, и докато придобиваш опит по този начин, само насред провалите ще си способен да видиш обичливостта на Бог и да откриеш собствените си недостатъци. Следващия път, когато се сблъскаш с подобни ситуации, трябва да си внимателен, да правиш по-предпазливи крачки и да се молиш по-често. Постепенно ще развиеш способността да побеждаваш в такива ситуации. Ако това се случи, молитвите ти са били ефективни. Когато видиш, че този път си успял, ще бъдеш вътрешно удовлетворен, а когато се молиш, ще си способен да почувстваш Бог и да усетиш, че присъствието на Светия Дух не те е напуснало — едва тогава ще разбереш как Бог работи в теб. Практикуването по този начин ще ти даде път към изживяването. Ако не прилагаш истината на практика, тогава ще останеш без присъствието на Светия Дух в теб. Но ако прилагаш истината на практика, когато се сблъскваш с нещата такива, каквито са, тогава, въпреки че вътрешно те боли, след това Светият Дух ще бъде с теб, ще си в състояние да усещаш Божието присъствие, когато се молиш, ще имаш силата да практикуваш Божиите слова, а по време на общуването с твоите братя и сестри нищо няма да тежи на съвестта ти и ще се чувстваш спокоен, а така ще си способен да извадиш наяве това, което си свършил. Независимо от това, което казват другите, ти ще си способен да имаш нормална връзка с Бог, няма да бъдеш ограничаван от другите, ще се издигнеш над всичко и по този начин ще покажеш, че твоето практикуване на Божиите слова е било ефективно.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само като преживее облагородяване, човек може да притежава истинска любов)

За всяка стъпка от Божието дело има начин, по който хората трябва да съдействат. Бог облагородява хората, така че те да имат увереност, докато преминават през облагородяване. Бог усъвършенства хората, така че те да имат увереност да бъдат усъвършенствани от Бог и да са готови да приемат Неговото облагородяване и кастрене. Божият Дух работи в хората, за да им донесе просветление и озарение и да ги накара да Му сътрудничат и да практикуват. Бог не говори по време на облагородяването. Той не издава гласа Си, но въпреки това има дело, което хората трябва да вършат. Ти трябва да поддържаш това, което вече имаш, все още трябва да можеш да се молиш на Бог, да си близо до Бог и да свидетелстваш пред Бог; по този начин ще изпълниш дълга си. Всички вие трябва ясно да видите от Божието дело, че Неговите изпитания на доверието и любовта на хората изискват те да се молят повече на Бог и по-често да вкусват Божиите слова пред Него. Ако Бог те просвети и те накара да разбереш Неговите намерения, но въпреки това ти не практикуваш изобщо, няма да спечелиш нищо. Когато приложиш Божиите слова на практика, трябва и да можеш да Му се молиш, а когато вкусваш Неговите слова, трябва да заставаш пред Него, да Го търсиш и да си изпълнен с доверие в Него, без следа от чувство на обезсърчение или студенина. Онези, които не прилагат на практика Божиите слова, са пълни с енергия по време на събранията, но изпадат в мрак, когато се върнат у дома. Има и такива, които дори не искат да се събират. Така че трябва ясно да видиш какъв е дългът, който хората трябва да изпълняват. Може да не знаеш какви всъщност са Божиите намерения, но можеш да изпълняваш задълженията си, можеш да се молиш, когато трябва, можеш да прилагаш истината на практика, когато трябва, и можеш да правиш това, което хората трябва да правят. Можеш да поддържаш първоначалното си видение. По този начин ще бъдеш по-способен да приемеш следващата стъпка на Божието дело. Когато Бог работи по скрит начин, е проблем, ако не търсиш. Когато Той говори и проповядва по време на събранията, ти слушаш с ентусиазъм, но когато Той не говори, на теб ти липсва енергия и се отдръпваш. Кой човек действа по този начин? Този, който просто следва стадото. Те нямат позиция, нямат свидетелство и нямат видение! Повечето хора са такива. Ако продължаваш да вървиш по този път, един ден, когато се сблъскаш с голямо изпитание, ще бъдеш наказан. Да имаш позиция е много важно в Божия процес на усъвършенстване на хората. Ако не се съмняваш в нито една стъпка от Божието дело, ако изпълняваш човешкия дълг, ако искрено поддържаш това, което Бог ти е наредил да практикуваш, т.е. помниш Божиите увещания и независимо от това какво прави Той в настоящия ден, не забравяш Неговите увещания, ако не се съмняваш в Неговото дело, поддържаш позицията си, отстояваш свидетелството си и побеждаваш на всяка крачка, тогава накрая ще бъдеш усъвършенстван от Бог и ще се превърнеш в победител. Ако си в състояние да устоиш твърдо на всяка стъпка от Божиите изпитания и ако все още можеш да устоиш твърдо до самия край, тогава си победител, ти си човек, който е усъвършенстван от Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Трябва да поддържаш предаността си към Бог)

Като сътворени същества хората трябва да изпълняват задълженията, които трябва, и да свидетелстват за Бог сред облагородяването. Във всяко изпитание те трябва да поддържат свидетелството, което трябва да дават, и да го правят гръмко заради Бог. Човек, който прави това, е победител. Независимо от това как Бог те облагородява, ти оставаш напълно уверен и никога не губиш доверие в Него. Ти правиш това, което човек трябва да прави. Това е, което Бог изисква от човека, и човешкото сърце трябва да може напълно да се върне към Него и да се обърне към Него във всеки следващ момент. Това е победител. Тези, които Бог нарича „победители“, са онези, които все още са способни да останат непоколебими в свидетелството си и да запазят своята първоначална увереност и своята преданост към Бог, когато са под влиянието на Сатана и когато са обсадени от Сатана, т.е. когато се намират сред силите на тъмнината. Ако ти все още си в състояние да запазиш чисто сърце пред Бог и да поддържаш искрената си любов към Бог независимо от всичко, тогава стоиш непоколебим в свидетелството си пред Бог и това е, което Бог нарича „победител“. Ако стремежът ти е отличен, когато Бог те благославя, но ти отстъпваш без Неговите благословии, това чистота ли е? Тъй като си сигурен, че този път е истински, трябва да го следваш докрай. Трябва да поддържаш предаността си към Бог. Тъй като си видял, че Самият Бог е дошъл на земята, за да те усъвършенства, трябва да отдадеш сърцето си изцяло на Него. Ако все още можеш да Го следваш, независимо от това какво прави Той, дори в самия край Той да определи неблагоприятен за теб изход, това е запазване на чистотата ти пред Бог. Да принесеш свято духовно тяло и чиста девица на Бог означава да запазиш искреното си сърце пред Бог. За човечеството искреността е чистота, а способността да бъдеш искрен пред Бог е поддържане на чистота. Това е, което трябва да приложиш на практика. Когато трябва да се молиш, моли се; когато трябва да се събираш в общение, прави го; когато трябва да пееш химни, пей химни; и когато трябва да се опълчиш на плътта, опълчи се от плътта. Когато изпълняваш дълга си, не го претупвай; когато си изправен пред изпитания, стой твърдо. Това е преданост към Бог. Ако не отстояваш това, което хората трябва да правят, тогава всички твои предишни страдания и решения са били напразни.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Трябва да поддържаш предаността си към Бог)

Божието дело в последните дни изисква огромна увереност, увереност, по-голяма дори от тази на Йов. Без увереност хората няма да могат да продължат да трупат опит, нито пък ще могат да бъдат усъвършенствани от Бог. Когато настъпи денят на големите изпитания, ще има хора, които ще напускат църквите — някои тук, други там. Ще има и такива, които в предишните дни са се справяли доста добре в стремежа си и няма да е ясно защо вече не вярват. Ще се случат много неща, които няма да разбираш, и Бог няма да разкрие никакви знамения или чудеса, нито ще направи нещо свръхестествено. Това е, за да се види дали ще можеш да устоиш твърдо — Бог използва фактите, за да облагороди хората. Ти все още не си страдал много. В бъдеще, когато дойдат големи изпитания, на някои места всеки един човек в църквата ще напусне, а тези, с които си имал добри отношения, ще напуснат и ще изоставят вярата си. Ще успееш ли да устоиш тогава? Досега изпитанията, с които си се сблъсквал, са били незначителни и вероятно едва си успявал да ги издържиш. Тази стъпка включва облагородяване и усъвършенстване само чрез думи. В следващата стъпка фактите ще се стоварят върху теб, за да те усъвършенстват, и тогава ще се окажеш насред опасност. Щом тя стане наистина сериозна, Бог ще те посъветва да побързаш и да си тръгнеш, а религиозните хора ще се опитат да те примамят да тръгнеш с тях. Това се прави, за да се види дали можеш да продължиш по пътя, и всички тези неща са изпитания. Сегашните изпитания са незначителни, но ще дойде ден, когато ще има домове, в които родителите вече няма да вярват, и такива, в които децата няма да вярват. Ще можеш ли да продължиш? Колкото по-напред отиваш, толкова по-големи ще стават изпитанията ти. Бог извършва Своето дело на облагородяване на хората според техните нужди и техния духовен ръст. По време на етапа на Божието усъвършенстване на човечеството е невъзможно броят на хората да продължи да расте — той само ще намалява. Само чрез това облагородяване хората могат да бъдат усъвършенствани. Да бъдеш кастрен, дисциплиниран, изпитван, наказван, прокълнаван — можеш ли да издържиш на всичко това? Когато видиш църква с особено добра атмосфера, където всички сестри и братя енергично се стремят, ти самият се чувстваш насърчен. Когато дойде денят, в който всички те напуснат, някои от тях вече не вярват, други заминат да работят или се оженят, а трети са се присъединили към религията, ще можеш ли да устоиш тогава? Ще успееш ли да останеш вътрешно несмутен? Божието усъвършенстване на човечеството не е толкова просто нещо! Той използва много неща, за да облагородява хората. Хората ги възприемат като методи, но в първоначалния замисъл на Бог това изобщо не са методи, а факти. В крайна сметка, когато Той облагороди хората до определена степен и те вече нямат никакви оплаквания, този етап от Неговото дело ще бъде завършен. Голямото дело на Светия Дух е да те усъвършенства, а когато Той не работи и Се крие, това е още повече с цел да те усъвършенства, и по-специално, по този начин може да се види дали хората имат любов към Бог, дали имат истинско доверие в Него. Когато Бог говори ясно, не е необходимо да търсиш; само когато Той е скрит, е необходимо да търсиш и да усещаш пътя си. Трябва да можеш да изпълняваш дълга си на сътворено същество и независимо от това какви ще са бъдещите ти изход и крайна цел, трябва да можеш да се стремиш към познанието за Бог и любовта към Него през годините, в които си жив и независимо от това как Бог се отнася с теб, трябва да можеш да избягваш да се оплакваш. Има едно условие, за да може Светият Дух да действа в хората. Те трябва да жадуват и да търсят, да не са колебливи и да не се съмняват в Божиите действия, и да могат да спазват задълженията си по всяко време; само така могат да получат действието на Светия Дух. Във всяка стъпка от Божието дело това, което се изисква от хората, е да имат огромна увереност и да застанат пред Бог, за да търсят — само чрез опит хората могат да открият колко мил е Бог и как Светият Дух действа в хората. Ако не преживяваш, ако не почувстваш пътя си през това, ако не търсиш, тогава няма да спечелиш нищо. Трябва да почувстваш твоя път през преживяванията си и само чрез преживяванията си можеш да видиш Божиите действия и да разпознаеш Неговата чудност и недостижимост.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Трябва да поддържаш предаността си към Бог)

Всички вие сте в процес на преминаване през изпитание и облагородяване. Как трябва да обичате Бог по време на облагородяването? След като претърпят облагородяване, хората са способни да възнесат истинска възхвала на Бог и насред облагородяването могат да се убедят колко много са недостатъците им. Колкото по-голямо е твоето облагородяване, толкова по-способен си да се опълчиш на плътта; колкото по-голямо е облагородяването на хората, толкова по-силна е тяхната любов към Бог. Ето какво трябва да разберете. Защо хората трябва да се облагородяват? Какъв резултат се цели да се постигне? Какво е значението на Божието дело за облагородяването на човека? Ако наистина търсиш Бог, тогава, след като си претърпял Неговото облагородяване до определена степен, ще почувстваш, че то е изключително добро и крайно необходимо. Как трябва човек да обича Бог по време на облагородяването? Като използваш решимостта да обичаш Бог, за да приемеш Неговото облагородяване: по време на облагородяването ти се измъчваш отвътре, сякаш нож пробожда сърцето ти, но си готов да удовлетвориш Бог, като използваш своето боголюбиво сърце, а не искаш да се грижиш за плътта. Това се разбира под практикуване на любов към Бог. Боли те отвътре и страданието ти е достигнало определен предел, но все още си готов да застанеш пред Бог и да се молиш, като изричаш: „О, Боже! Не мога да Те оставя. Въпреки че в мен има тъмнина, искам да Те удовлетворя; Ти познаваш сърцето ми и искам да вложиш повече от любовта Си в мен“. Това е практикуване по време на облагородяване. Ако използваш боголюбивото си сърце като основа, облагородяването може да те доближи до Бог и да те направи по-близък с Него. Тъй като вярваш в Бог, трябва да отдадеш сърцето си пред Бог. Ако принесеш и положиш сърцето си пред Бог, тогава по време на облагородяването ще бъде невъзможно да се отречеш от Бог или да Го оставиш. По този начин връзката ти с Бог ще става все по-близка и по-нормална, а общението ти с Бог — все по-често. Ако винаги практикуваш по този начин, ще прекарваш повече време в Божията светлина и повече време под напътствието на Неговите слова. Освен това ще настъпват все повече промени в нрава ти, а знанията ти ще се увеличават с всеки изминал ден. Когато дойде денят, в който внезапно те сполетят Божиите изпитания, не само ще можеш да застанеш на страната на Бог, но и ще можеш да свидетелстваш за Бог. Тогава ще бъдеш като Йов и като Петър. След като си свидетелствал за Бог, ти ще Го обичаш истински и с радост ще дадеш живота си за Него; ще бъдеш Божи свидетел и Бог ще те обича. Любовта, която е преживяла облагородяване, е силна, а не крехка. Независимо от това кога и как Бог те подлага на Своите изпитания, ти си способен да пренебрегнеш притесненията си за това дали ще живееш, или ще умреш, с радост да отхвърлиш всичко заради Бог и с радост да понесеш заради Бог — така любовта ти ще бъде чиста, а вярата ти ще има реалност. Едва тогава ще бъдеш човек, който наистина е обичан от Бог и който наистина е доведен до съвършенство от Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само като преживее облагородяване, човек може да притежава истинска любов)

Когато Йов за първи път беше подложен на изпитание, той беше лишен от всичкия си имот и от всичките си деца, но не падна духом заради това и не каза нищо, което да оскърби Бог. Той беше преодолял изкушенията на Сатана и беше преодолял загубата на материалните си придобивки, потомството си и изпитанието да изгуби всичките си външни неща, което означава, че успя да се покори на Божието отнемане и също така успя да благодари на Бог и да Го възхвалява за това, което Той направи. Такова беше поведението на Йов по време на първото изкушение на Сатана и такова беше свидетелството на Йов по време на първото изпитание пред Бог. При второто изпитание Сатана протегна ръка, за да порази Йов, и въпреки че Йов изпита болка, по-голяма от тази, която някога беше изпитвал, свидетелството му беше достатъчно, за да остави хората смаяни. Той използва своята сила на духа, вяра и покорство към Бог, както и боязънта си от Бог, за да победи отново Сатана, а Бог отново одобри и прие поведението и свидетелството му. По време на това изкушение Йов използва действителното си поведение, за да заяви на Сатана, че болката на плътта не може да промени вярата и покорството му към Бог, нито да отнеме привързаността му към Бог и богобоязливото му сърце; той не се отрече от Бог и не се отказа от собствената си непорочност и порядъчност, макар да беше изправен пред смъртта. Непоколебимата решителност на Йов превърна Сатана в страхливец, вярата му накара Сатана да се страхува и да се ужасява, интензивността, с която се бори в битката си на живот и смърт срещу Сатана, породи у Сатана дълбока омраза и неприязън; непорочността и порядъчността на Йов не оставиха на Сатана нищо повече, което можеше да му причини, така че Сатана престана със своите атаки и се отказа от обвиненията срещу Йов, които беше изложил пред Бог Йехова. Това означава, че Йов беше победил света, плътта, Сатана и смъртта; той стана напълно и окончателно човек, който принадлежи на Бог. По време на тези две изпитания Йов остана непоколебим в своето свидетелство, действително изживя своята непорочност и порядъчност и разшири обхвата на житейските си принципи — боязън от Бог и отбягване на злото. След като премина през тези две изпитания, Йов придоби по-богат опит и този опит го направи по-зрял и закален, направи го по-силен и по-убеден и му вдъхна още повече увереност в правотата и стойността на почтеността, към която така здраво се придържаше. Изпитанията, на които Бог Йехова подложи Йов, му дадоха дълбоко разбиране и усещане за Божията загриженост за човека и му позволиха да почувства скъпоценността на Божията любов, откъдето към боязънта му от Бог бяха добавени внимание и любов към Него. Изпитанията на Бог Йехова не само не отчуждиха Йов от Него, но и приближиха сърцето му към Бог. Когато телесната болка на Йов достига своя връх, загрижеността, която почувства от Бог Йехова, не му остави друг избор освен да прокълне деня на своето раждане. Поведение като това не беше дълго планирано, а естествено откровение на вниманието и любовта към Бог, идващо от сърцето му, то беше естествено откровение, което дойде от неговото внимание и любов към Бог. Това означава, че тъй като ненавиждаше себе си, не желаеше и не можеше да понася да измъчва Бог, вниманието и любовта на Йов достигнаха до безкористност. По това време Йов извиси своето дългогодишно обожание и копнеж по Бог и привързаността си към Него до нивото на внимание и любов. В същото време той извиси и своята вяра в Бог, покорство на Бог и богобоязливостта си до нивото на внимание и любов. Той не си позволи да прави нищо, което би навредило на Бог, не си позволи поведение, което би наранило Бог, и не си позволи да причини на Бог скръб, печал или дори нещастие по свои собствени причини. В Божиите очи, въпреки че Йов все още беше същият Йов като преди, неговата вяра, покорство и боязън от Бог донесоха на Бог пълно удовлетворение и наслада. В този момент Йов беше постигнал непорочността, която Бог очакваше от него да постигне; в Божиите очи той беше станал човек, който наистина беше достоен да бъде наречен „непорочен и порядъчен“. Неговите праведни дела му позволиха да победи Сатана и да устои твърдо в своето свидетелство за Бог. Неговите праведни дела също така го доведоха до непорочност и позволиха стойността на живота му да се издигне и възвиси, и също така го превърнаха в първия човек, който вече не беше атакуван и изкушаван от Сатана. Йов беше праведен и затова беше обвинен и изкушен от Сатана; тъй като Йов беше праведен, той беше предаден на Сатана; и тъй като Йов беше праведен, той надделя над Сатана, нанесе му поражение и остана непоколебим в своето свидетелство. От този момент нататък Йов стана първият човек, който никога повече не можеше да бъде предаден на Сатана, той наистина застана пред Божия престол и живя в светлината, с Божиите благословии, без да бъде следен или измъчван от Сатана… Той беше станал истински човек в очите на Бог и беше освободен…

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Божието дело, Божият нрав и Самият Бог II)

Целта на делото на облагородяването е преди всичко да се усъвършенства вярата на хората. В крайна сметка се постига това, че ти искаш да си тръгнеш, но в същото време не можеш; някои хора продължават да вярват дори когато са лишени и от капчица надежда; а други хора вече изобщо нямат надежда за собственото си бъдеще. Едва тогава Божието облагородяване ще бъде завършено. Човекът все още не е достигнал етапа, в който се колебае между живота и смъртта, и не е вкусил смъртта, така че процесът на облагородяване все още не е завършил. Дори тези, които бяха във фазата на полагащи труд, не бяха облагородени докрай. Йов беше подложен на изключително облагородяване и нямаше на какво да разчита. Хората трябва да бъдат подложени на облагородяване до степен, в която няма да имат никаква надежда и нищо, на което да разчитат — само това е истинското облагородяване. По времето на полагащите труд, ако сърцето ти винаги е било спокойно пред Бог и ако независимо какво е правил Той и какви са били намеренията Му за теб, ти винаги си бил покорен към Неговите подредби, то в края на пътя ти ще разбереш всичко, което Бог е направил. Ти преминаваш през изпитанията на Йов и в същото време преминаваш през изпитанията на Петър. Когато Йов беше подложен на изпитание, той стана свидетел и накрая Йехова се разкри пред него. Едва след като свидетелства, той беше достоен да види лицето на Бог. Защо се казва: „Скривам се от земята, пълна с нечистотии, но се разкривам пред святото царство“? Това означава, че само когато си свят и свидетелстваш, може да си достоен да видиш лицето на Бог. Ако не можеш да свидетелстваш за Него, тогава ти не си достоен да видиш лицето Му. Ако се отдръпваш или се оплакваш от Бог, когато си изправен пред облагородяванията, и по този начин не успяваш да свидетелстваш за Него и ставаш посмешище за Сатана, тогава ти няма да придобиеш явяването на Бог. Ако си като Йов, който сред изпитанията проклинаше собствената си плът и не се оплакваше от Бог, и можа да намрази собствената си плът, без да се оплаква или да съгрешава с думите си, тогава ще станеш свидетел. Когато бъдеш подложен на облагородяване до определена степен и все пак можеш да бъдеш като Йов, напълно покорен пред Бог и без други изисквания към Него или без свои собствени представи, тогава Бог ще ти се яви. Сега Бог не се явява пред теб, защото имаш твърде много свои представи, лични предразсъдъци, егоистични мисли, индивидуални изисквания и плътски интереси и не си достоен да видиш Неговото лице. Ако можеше да видиш Бог, ти щеше да Го прецениш според собствените си представи и така щеше да Го приковеш на кръста. Ако те сполетят много неща, които не съответстват на твоите представи, но въпреки това можеш да ги оставиш настрана и да извлечеш от тях познание за Божиите действия, и ако сред облагородяванията разкриеш боголюбиво сърце, това е да си непоколебим в свидетелството си. Ако домът ти е спокоен, радваш се на плътски удобства, никой не те преследва, а твоите братя и сестри в църквата ти се подчиняват, можеш ли да разкриеш боголюбивото си сърце? Може ли тази ситуация да те облагороди? Само чрез облагородяване твоето боголюбиво сърце може да се прояви и само когато се появят неща, които не съответстват на твоите представи, може да бъдеш усъвършенстван. Със службата на много противоположни и отрицателни неща и с използването на всички видове проявления на Сатана — неговите действия, обвинения, смущения и подвеждане — Бог ти показва ясно отвратителното лице на Сатана и по този начин усъвършенства твоята способност да различаваш Сатана, за да го намразиш и да се опълчиш срещу него.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тези, които ще бъдат усъвършенствани, трябва да бъдат подложени на облагородяване)

Колкото повече Бог облагородява хората, толкова повече сърцата на хората са способни да обичат Бог. Мъката в сърцата им е от полза за живота им, те са по-способни да бъдат спокойни пред Бог, връзката им с Бог е по-близка и те са по-способни да видят върховната Божия любов и Неговото върховно спасение. Петър преживя облагородяване стотици пъти, а Йов премина през няколко изпитания. Ако искате Бог да ви доведе до съвършенство, вие също трябва да преминете през облагородяване стотици пъти — трябва да преминете през този процес и разчитате на тази стъпка — само тогава ще сте способни да удовлетворите Божиите намерения и да бъдете доведени до съвършенство от Бог. Облагородяването е най-доброто средство, чрез което Бог довежда хората до съвършенство; само облагородяването и мъчителните изпитания могат да разкрият истинската любов към Бог в сърцата на хората. Без страдание хората нямат истинска любов към Бог; ако не са подложени на вътрешни изпитания, ако не са подложени на истинско облагородяване, тогава сърцата им винаги ще витаят навън. След като си бил облагороден до определена степен, ще видиш собствените си слабости и затруднения, ще видиш колко много недостатъци имаш и че не си в състояние да преодолееш множеството проблеми, с които се сблъскваш, и ще видиш колко много си се бунтувал. Само по време на изпитания хората са способни истински да опознаят реалното си състояние; изпитанията правят хората по-способни да бъдат усъвършенствани.

През живота си Петър преживя облагородяване стотици пъти и претърпя много болезнено каляване. Това облагородяване се превръща в основа на върховната му любов към Бог и в най-значимия опит в целия му живот. Това, че е успял да придобие върховна любов към Бог, се дължи в известен смисъл на решимостта му да обича Бог; по-важното е обаче, че се дължи на облагородяването и страданието, през които премина. Това страдание се превърна в негов пътеводител по пътя на любовта към Бог и в най-запомнящото се нещо за него. Ако хората не преминат през болката на облагородяването, когато обичат Бог, тяхната любов е пълна с поквара и лични предпочитания; такава любов е изпълнена с идеите на Сатана и по същество е неспособна да удовлетвори Божиите намерения. Решителността да обичаш Бог не се равнява на истинската любов към Бог. Въпреки че всичко, за което мислят в сърцето си, е в името на любовта към Бог и Неговото удовлетворяване и въпреки че мислите им изглеждат изцяло посветени на Бог и лишени от всякакви човешки идеи, когато мислите им се представят пред Бог, Той не одобрява и не благославя такива мисли. Дори когато хората са разбрали напълно всички истини — когато са опознали всички тях — не може да се каже, че това е признак за любов към Бог, не може да се каже, че тези хора имат реалността да обичат Бог. Въпреки че са разбрали много истини, без да са преминали през облагородяване, хората не са способни да приложат тези истини на практика; само по време на облагородяване хората могат да разберат истинското значение на тези истини и само тогава могат истински да оценят дълбокия им смисъл. В този момент, когато опитат отново, те са в състояние да приложат истините на практика правилно и в съответствие с Божиите намерения; в този момент човешките им идеи са избледнели, човешката им поквара е намалена и човешките им чувства са отслабени; само в този момент практиката им е истинско проявление на любовта към Бог. Ефектът на истината за любовта към Бог не се постига с изговорено знание или вътрешно желание, нито може да се постигне просто чрез разбиране на тази истина. Изисква се хората да платят определена цена, да преминат през много мъка по време на облагородяването и едва тогава любовта им ще стане чиста и ще е в съгласие с Божиите намерения. Когато изисква от човека да Го обича, Бог не изисква от него да Го обича със страст или по собствена воля; човек може да Го обича истински само чрез вярност и като използва истината в служба на Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само като преживее облагородяване, човек може да притежава истинска любов)

Доколко обичаш Бог днес? И доколко знаеш за всичко, което Бог е направил в теб? Това са нещата, които трябва да научиш. Когато Бог пристига на земята, всичко, което Той е направил в човека и е позволил на човек да види, има за цел човек да Го обикне и опознае истински. Такъв човек е в състояние да страда за Бог и е успял да стигне дотук от една страна поради Божията любов, а от друга — поради Божието спасение; нещо повече, именно заради съда и делото на наказанието Бог е извършил това в човека. Ако нямате съд, наказание и изпитания от Бог, и ако Бог не ви е накарал да страдате, тогава, честно казано, не обичате Бог истински. Колкото по-голямо е Божието дело в човека и колкото по-голямо е човешкото страдание, толкова по-очевидно е колко изпълнено със смисъл е Божието дело и толкова повече човешкото сърце е способно да обича Бог истински. Как се научаваш да обичаш Бог? Без мъчения и облагородяване, без болезнени изпитания — и ако при това всичко, което Бог е дал на човека, е благодат, любов и милост — ще успееш ли да достигнеш до точката на истинска любов към Бог? От една страна по време на Божиите изпитания човек разбира недостатъците си и вижда, че е нищожен, жалък и низък, че няма нищо и е нищо; от друга страна по време на Своите изпитания Бог създава различни обкръжения за човека, които го правят по-способен да преживее обичливостта на Бог. Въпреки че болката е голяма и понякога непреодолима — дори достигаща нивото на съкрушителна скръб — след като я е изпитал, човек вижда колко обичливо е Божието дело в него и само на тази основа в човека се ражда истинската любов към Бог. Днес човекът вижда, че само с благодатта, любовта и милостта на Бог той не е в състояние истински да опознае себе си, а още по-малко е в състояние да опознае същината на човека. Само чрез облагородяването и съда на Бог и в самия процес на облагородяване човек може да разбере недостатъците си и да осъзнае, че няма нищо. По този начин любовта на човека към Бог се изгражда на основата на облагородяването и съда на Бог. Ако се радваш само на Божията благодат, имаш спокоен семеен живот или материални благословения, тогава не си спечелил Бог и вярата ти в Него не може да се счита за успешна. Бог вече е извършил един етап от делото на благодатта в плътта и е дал материални благословения на човека, но човек не може да стане съвършен само с благодат, любов и милост. В преживяванията си човек се натъква на известна част от Божията любов и вижда Божията любов и милост, но след като ги е преживял за определен период от време разбира, че Божията благодат, любов и милост не могат да направят човека съвършен, не могат да разкрият покварата в човека и не могат да освободят човека от покварения му нрав или да усъвършенстват любовта и вярата му. Божието дело на благодат е било дело за определен период и човек не може да разчита на насладата в Божията благодат, за да опознае Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само чрез преживяването на болезнени изпитания можеш да опознаеш Божията обичливост)

Днес повечето хора нямат това знание. Те вярват, че страданието няма стойност, светът ги е изоставил, семейният им живот е проблемен, че Бог не ги счита за угодни и перспективите им са мрачни. Някои хора страдат до определена степен, дори желаят да умрат. Това не е истинска любов към Бог; такива хора са страхливци, не са постоянни, а са слаби и некомпетентни! Бог желае човек да Го обича, но колкото повече човек Го обича, толкова по-големи са страданията му, и колкото повече Го обича, толкова по-големи са изпитанията му. Ако Го обичаш, тогава ще те сполети всякакъв вид страдание, а ако не Го обичаш, тогава вероятно при теб всичко ще върви гладко и всичко около теб ще е спокойно. Когато обичаш Бог, винаги ще почувстваш, че около теб има доста непреодолими неща и тъй като духовният ти ръст е твърде малък, ще бъдеш облагороден; освен това ще си неспособен да удовлетвориш Бог и винаги ще чувстваш, че Божиите намерения са твърде високи, че са извън обсега на човека. Поради всичко това ще бъдеш пречистен — тъй като в теб има много слабости и много неща, които не са способни да удовлетворят Божиите намерения, ще бъдеш вътрешно облагороден. И все пак трябва ясно да разберете, че пречистването се постига само чрез облагородяване. Затова през тези последни дни трябва да свидетелствате за Бог. Колкото и да е голямо страданието ви, трябва да вървите до самия край и дори до последния си дъх пак трябва да сте предани на Бог и да се оставяте на устроеното от Бог; само това е истинска любов към Бог и само това е силно и отекващо свидетелство. Когато си изкушаван от Сатана, трябва да кажеш: „Сърцето ми принадлежи на Бог и Бог вече ме спечели. Не мога да те удовлетворя — трябва да дам всичко от себе си да удовлетворя Бог“. Колкото повече удовлетворяваш Бог, толкова повече Бог те благославя и толкова по-голяма е силата на любовта ти към Бог; така ще имаш вяра и решителност и ще почувстваш, че нищо не е по-достойно или значимо от живот, прекаран в любов към Бог. Може да се каже, че човек трябва само да обича Бог, за да живее без скръб. Въпреки че има моменти, когато плътта ви е слаба и сте сполетени от многобройни реални проблеми, ако в такива периоди наистина разчитате на Бог, то в духа си ще бъдете утешени, ще се почувствате заземени и ще има на какво да разчитате. По този начин ще можеш да преодолееш много обстоятелства и няма да се оплакваш от Бог поради страданието, което те мъчи. Вместо това ще искате да пеете, да танцувате и да се молите, да се събирате и общувате, да мислите за Бог и ще почувствате, че всички хора, проблеми и неща около вас, които са допуснатиорганизирани от Бог, са необходимиподходящи. Ако не обичаш Бог, всичко, което гледаш, ще ти бъде досадно и нищо няма да е приятно за очите ти; в духа си няма да бъдеш свободен, а потиснат; сърцето ти винаги ще се оплаква от Бог и винаги ще чувстваш, че страдаш от толкова много мъки и че това е толкова несправедливо. Ако не се стремишз аради щастието, а се стремиш да удовлетвориш Бог и да не бъдеш обвинен от Сатана, този стремеж ще ти даде голяма сила да обичаш Бог. Човек е способен да практикува всичко, което е изречено от Бог, и с всичко, което прави, може да удовлетвори Бог — именно това означава да притежаваш реалността. Да се стремиш да удовлетвориш Бог означава да използваш боголюбивото си сърце, за да приложиш думите Му на практика; независимо от времето — дори когато останалите са безсилни — в теб все още има боголюбиво сърце и ти дълбоко копнееш за Бог и Той ти липсва. Това е истински духовен ръст. Колко точно висок е духовният ти ръст зависи от това колко боголюбиво е сърцето ти, от това дали си способен да устояваш, когато си изпитван, дали си слаб, когато те застигне определено обстоятелство и дали можеш да отстояваш позицията си, когато братята и сестрите ти те отхвърлят; Постъпването на фактите ще покаже точно какво е боголюбивото ти сърце. В голяма част от Божието дело се вижда, че Бог наистина обича човека, въпреки че очите на човешкия дух все още не са напълно отворени и той не е в състояние ясно да види голяма част от Божието дело и Неговите намерения, нито многото обичливи неща, свързани с Бог; човек има твърде малко истинска любов към Бог. Ти си вярвал в Бог през цялото това време и днес Бог е отрязал всички възможности за бягство. Истината е, че нямаш друг избор, освен да поемеш по правилния път, и именно суровият съд и върховното Божие спасение те водят по този правилен път. Само след като преживее трудности и облагородяване, човек разбира, че Бог е обичлив. Преживявайки това до днес, може да се каже, че човек е познал част от Божията обичливост, но това все още не е достатъчно, защото на човека му липсва толкова много. Човек трябва да преживее повече от чудното Божие дело и повече от цялото облагородяване на страданието, отредено от Бог. Само тогава животът нрав на човека може да се промени.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само чрез преживяването на болезнени изпитания можеш да опознаеш Божията обичливост)

Свързани откъси от филми

Защо вярващите трябва да преминат през Божието правосъдие и наказание?

След като разбира, че дъщеря ѝ има рак

Свързани свидетелства за преживяване

Придобих толкова много от преживяването на болестта

Размисли след заболяване по време на пандемията

След смъртта на спътницата ми

Свързани химни

В изпитанията е нужна вяра