Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

Бог извършва делото Си, за да управлява човечеството и за да го спаси. Разбира се, Бог има изисквания към хората и тези изисквания са техен дълг. Очевидно е, че дългът на хората произтича от Божието дело и Неговите изисквания към човечеството. Какъвто и дълг да изпълнява човек, това е най-правилното нещо, което би могъл да направи, най-красивото и най-справедливото нещо сред хората. Като сътворени същества хората трябва да изпълняват дълга си и само така могат да получат одобрението на Създателя. Сътворените същества живеят под господството на Създателя и приемат всичко, което е осигурено от Бог, и всичко, което идва от Него, така че трябва да изпълняват своите отговорности и задължения. Това е напълно естествено и оправдано и е постановено от Бог. Оттук се вижда, че за хората изпълнението на дълга на сътворено същество е по-справедливо, по-красиво и по-благородно от всичко останало, което правят, докато живеят на земята; нищо сред човечеството не е по-смислено или по-достойно и нищо не придава по-голям смисъл и стойност на живота на един сътворен човек от изпълнението на дълга му на сътворено същество. На земята само групата хора, които истински и искрено изпълняват дълга си на сътворени същества, са онези, които се покоряват на Създателя. Хората в тази група не следват светските тенденции; те се покоряват на водачеството и напътствията на Бог, слушат само словата на Създателя, приемат истините, изразени от Него, и живеят според словата Му. Това е най-истинското, най-гръмкото и най-доброто свидетелство за вяра в Бог. Това, че едно сътворено същество е способно да изпълни дълга си на сътворено същество, да удовлетвори Създателя, е най-хубавото нещо сред човечеството и трябва да се разпространява сред хората като приказка, която да бъде възхвалявана. Всичко, което Създателят поверява на сътворените същества, трябва да се приема от тях безусловно; за човечеството това е въпрос на щастие и чест, а за всички, които изпълнят дълга на сътворени същества, няма нищо по-хубаво и по-достойно да бъде запомнено — то е нещо положително. […] Като сътворено същество, когато човек дойде пред Създателя, той трябва да изпълни своя дълг. Така е много правилно да се постъпи и хората трябва да изпълнят тази отговорност. При условие че сътворените същества изпълняват своя дълг, Създателят извърши още по-голямо дело сред човечеството, Той изпълни още една стъпка от делото Си върху хората. А какво е това дело? Той предоставя истината на хората, като им позволява да я получат от Бог, докато изпълняват дълга си, и така да се отърват от покварения си нрав и да се пречистят, да бъдат в състояние да удовлетворяват Божиите намерения и да тръгнат по правилния път в живота, а накрая да бъдат способни да се боят от Бог и да отбягват злото, да постигнат пълно спасение и повече да не бъдат подлагани на страдания от Сатана. Това е крайният резултат, който Бог възнамерява да постигне с това, че кара човечеството да изпълнява своя дълг. Следователно, в процеса на изпълнение на твоя дълг Бог не просто те кара да видиш ясно едно нещо и да разбереш една малка истина, нито те оставя просто да се наслаждаваш на благодатта и благословиите, които получаваш, изпълнявайки дълга си като сътворено същество. По-скоро Той ти позволява да бъдеш пречистен и спасен и накрая да заживееш в светлината от лика на Създателя.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (седма част))

Като членове на човешката раса и благочестиви християни, всички ние носим отговорността и задължението да отдадем умовете и телата си за изпълнението на Божието поръчение, тъй като цялото ни битие идва от Бог и съществуваме благодарение на Божието върховенство. Ако умовете и телата ни не са посветени на Божието поръчение и на справедливата кауза на човечеството, тогава душите ни ще се чувстват засрамени пред онези, които станаха мъченици за Божието поръчение, и още по-засрамени пред Бог, който ни дава всичко.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Приложение 2: Бог господства над съдбата на цялото човечество)

В Божия дом постоянно се споменава за приемането на Божието поръчение и за правилното изпълнение на дълга. Как възниква дългът? Ако говорим в по-общ план, той възниква в резултат на Божието дело на управлението, което носи спасение на човечеството. Ако говорим по-конкретно, тъй като Божието дело на управлението се развива сред човечеството, се появяват различни видове работа, които изискват от хората да изпълнят своята част и да ги свършат. Това е породило отговорности и мисии, които хората трябва да изпълняват, и тези отговорности и мисии са дългът, който Бог дава на човечеството. В Божия дом различните задачи, които изискват хората да изпълнят своята част, са дългът, който те трябва да изпълняват. И така, има ли разлики в дълга по отношение на по-добро и по-лошо, възвишено и низко или голямо и малко? Такива разлики не съществуват. Щом нещо е свързано с Божието дело на управлението, щом е изискване на делото на Неговия дом и се налага от разпространяването на Божието евангелие, тогава то е дълг на човека. Това е произходът и определението на дълга. Ако нямаше Божие дело на управлението, щяха ли хората на земята — независимо как живеят — да имат дълг? Не. Сега виждате ясно. С какво е свързан дългът на човека? (Свързан е с Божието дело на управлението за спасяването на човечеството.) Точно така. Има пряка връзка между дълга на хората, дълга на сътворените същества и Божието дело на управлението за спасяването на човечеството. Може да се каже, че без Божието спасяване на човечеството и без делото на управлението, което въплътеният Бог е започнал сред хората, те не биха имали никакъв дълг, за който да се говори. Дългът произтича от Божието дело. Именно него Бог изисква от хората. Ако погледнем на него от тази гледна точка, дългът е важен за всеки човек, който следва Бог, нали? Той е много важен. Казано в по-общ смисъл, ти участваш в делото на Божия план за управление. Казано по-конкретно, ти сътрудничиш на различните видове Божии задачи, които се изискват в различни моменти и сред различни групи от хора. Независимо какъв е твоят дълг, той е мисия, която Бог ти е дал. Понякога от теб може да се изисква да се грижиш за важен предмет или да го пазиш. Това може да е сравнително дребен въпрос, за който може да се каже само, че е твоя отговорност, но това е задача, която Бог ти е дал. Ти си я приел от Него. Ти си я приел от Божиите ръце и това е твой дълг. Ако говорим за същината на въпроса, твоят дълг ти е поверен от Бог. Той включва най-вече проповядване на евангелието, споделяне на свидетелство, правене на видеоклипове, да си водач или работник в църквата или може да е работа, която е дори по-опасна и по-важна. Независимо от това, щом тя е свързана с Божието дело и с нуждите на работата по разпространяването на евангелието, хората трябва да я приемат като дълг от Бог. Казано в още по-широк смисъл, дългът е мисията на човека, поръчението, поверено му от Бог. По-конкретно казано, това е твоята отговорност, твоето задължение. С оглед на факта, че това е твоята мисия, че е поръчение, поверено ти от Бог, и че е твоя отговорност и задължение, изпълнението на твоя дълг няма нищо общо с твоите лични дела.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Какво представлява изпълнението на дълга съгласно критериите?)

Сега това видение трябва да е ясно за вас: изпълняването на дълг е от най-голямо значение за вярването в Бог. Най-възловият аспект на вярването в Бог сега е изпълнението на дълг. Без да изпълнявате дълга си добре, не може да има реалност. Като изпълняват дълг, хората са способни да разберат Божиите намерения и могат постепенно да изградят нормална връзка с Бог. Като изпълняват дълг, хората постепенно разпознават проблемите си и започват да разбират покварения си нрав и същност. В същото време, като се самоанализират, хората могат постепенно да открият точно какво изисква от тях Бог. Сега разбирате ли в какво точно вярвате, когато вярвате в Бог? Всъщност това е вяра в истината, постигане на истината. Изпълняването на дълг позволява постигане на истината и живота. Истината и животът не могат да бъдат постигнати без изпълняване на дълг. Може ли да има реалност, ако човек вярва в Бог, без да изпълнява дълг? (Не.) Не може да има реалност. Следователно ако не изпълняваш добре дълга си, не можеш да постигнеш истината. Бъдеш ли отстранен веднъж, това показва, че не си успял да вярваш в Бог. Макар да казваш, че вярваш в Него, вярата ти вече е лишена от смисъл. Това е нещо, което трябва да се разбере напълно.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само като търси истините принципи, човек може да изпълнява дълга си добре)

Дългът, който човек изпълнява, всъщност е изпълнение на всичко, което е изначално присъщо на човека и което е по силите му. Ето как човек изпълнява своя дълг. Що се отнася до недостатъците в човешкото служение, чрез постепенното преживяване и преминаване през съд те постепенно намаляват. Те не пречат на изпълнението на дълга на човека и не го засягат. Онези, които, от страх да не допуснат недостатъци в служението, се отказват от него или се оттеглят, са най-големите страхливци. Ако хората не са в състояние да изразят това, което трябва да изразят по време на служението, или не успяват да постигнат това, което могат да постигнат, а вместо това са нехайни, тогава са загубили функцията, която се предполага, че имат сътворените същества. Такива хора са така наречените „посредствени“, безполезен отпадък. Как може да наричаме такива хора „сътворени същества“? Не са ли те покварени същества — хубави отвън, но гнили отвътре? Ако човек нарича себе си Бог, но не е в състояние да прояви божествеността Си, да извърши делото на Самия Бог или да представлява Бог, тогава той със сигурност не е Бог, защото няма Божията същност и в него няма нищо, което Бог може да постигне според Своята същност. Ако човекът изгуби онова, което по своята същност е постижимо за него, той вече не се смята за човек и не е достоен да се яви пред Бог като сътворено същество и да Му служи. Нещо повече, той е недостоен да получи Божията благодат, недостоен да бъде наблюдаван, защитаван и усъвършенстван от Бог. Мнозина, които са загубили доверието на Бог, губят и Божията благодат. Те не само че не мразят своите злодеяния, но и нагло прокарват идеята, че Божият път е погрешен. Тези бунтовници дори отричат съществуването на Бог. Как може такъв бунтовник да има правото да се радва на Божията благодат? Хората, които не изпълняват дълга си, са силно противопоставени на Бог и са в голям дълг към Него, но въпреки това се обръщат и ругаят Бог, твърдейки, че Той греши. Такива хора годни ли са за съвършенство? Не предвещава ли това тяхното отстраняване и наказание? Човекът, който не изпълнява дълга си към Бог, вече е виновен за най-ужасни престъпления, за които дори смъртта е недостатъчно наказание. И все пак такъв човек има дързостта да спори с Бог и да се сравнява с Него. Какъв е смисълът да се усъвършенства такъв човек? Човекът, който не изпълнява дълга си, трябва да се чувства виновен, да усеща в какъв дълг е, да мрази своята слабост и нищожност, бунтарство и поквара. Нещо повече, той трябва да отдаде живота си на Бог. Само тогава той ще бъде създание, което истински обича Бог, и само такъв човек е достоен да се радва на Божиите благословии и обещания, и да бъде усъвършенстван от Него.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Разликата между служението на въплътения Бог и човешкия дълг)

Днес това, което се изисква да постигнете, не е допълнително изискване, а дълг на човека и това, което трябва да се прави от всички хора. Ако дори не можете да изпълнявате дълга си или не можете да правите това добре, няма ли да си навлечете беди? Не си ли играете със смъртта? Как можете да очаквате, че все още имате бъдеще и перспективи? Божието дело се извършва заради човечеството, а сътрудничеството на човека се дава в името на Божието управление. След като Бог е направил всичко, което е трябвало да направи, от човека се изисква да бъде всеотдаен в своята практика и да съдейства на Бог. В делото на Бог човекът не бива да пести усилия, той трябва да предлага своята преданост и не трябва да се отдава на многобройни представи или да седи пасивно и да чака смъртта. Бог може да се пожертва за човека, така че защо човекът да не може да предложи своята преданост към Бог? Бог има едно сърце и един ум към човека, така че защо човекът да не може да предложи малко сътрудничество? Бог работи за човечеството, така че защо човек да не може да изпълнява част от дълга си в името на Божието управление? Божието дело е стигнало толкова далеч, но вие все още само виждате, но не действате, чувате, но не се движите. Не отиват ли такива хора към погибел? Бог вече е посветил всичко на човека, така че защо днес човекът да не може да изпълнява добросъвестно своя дълг? За Бог Неговото дело е основен приоритет и делото на Неговото управление е от изключителна важност. За хората прилагането на Божиите слова на практика и изпълнението на Божиите изисквания са техен основен приоритет. Това е, което всички трябва да разберете.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божието дело и практиката на човека)

Как трябва да се отнасяш към Божиите поръчения е изключително важно. Това е много сериозен въпрос. Ако не можеш да изпълниш това, което Бог ти е поверил, тогава не заслужаваш да живееш в Неговото присъствие и трябва да приемеш наказанието си. Напълно естествено и обосновано е хората да изпълняват поръченията, които Бог им поверява. Това е върховната отговорност на човека и е също толкова важна, колкото и самия му живот. Ако се отнасяш лекомислено към Божиите поръчения, това е най-тежкото предателство спрямо Бог. В това отношение си по-окаян от Юда и трябва да бъдеш прокълнат. Хората трябва да придобият цялостно и задълбочено разбиране за това как да се отнасят към Божиите поръчения и най-малкото трябва да разберат: поверяването на поръчения от Бог на човека е Неговото издигане на човека, Неговата специална проява на благодат към човека, то е най-славното от нещата и всичко останало може да бъде изоставено — дори собственият живот — но Божиите поръчения трябва да бъдат изпълнени.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да опознаем човешката природа)

Няма нищо общо между дълга на даден човек и това дали той получава благословии или понася несгоди. Дългът е нещо, което човек трябва да изпълни, това е негово изпратено от небесата призвание и той трябва да го изпълни, без да търси отплата и без условия или причини. Само това може да се нарече изпълнение на дълга. Получаването на благословии се отнася до благословиите, на които човек се радва, когато е доведен до съвършенство след преживяване на съд. Понасянето на несгоди се отнася до наказанието, което човек получава, когато нравът му не се променя след преминаването през наказание и съд — тоест когато не е доведен до съвършенство. Но независимо дали получават благословии, или понасят несгоди, сътворените същества трябва да изпълняват своя дълг, като правят това, което трябва да правят, и това, което са способни да правят. Това е минимумът, който човек, стремящ се към Бог, трябва да изпълни. Не бива да изпълняваш дълга си само за да получиш благословии и не бива да отказваш да изпълняваш дълга си от страх да не понесеш несгоди. Казвам ви следното: изпълнението на дълга на човека е онова, което той трябва да свърши; ако човек не може да изпълнява дълга си, това е непокорство. Именно чрез процеса на изпълняване на дълга си човек постепенно се променя и именно чрез този процес проявява своята вярност. И така, колкото повече си способен да изпълняваш дълга си, толкова повече истина ще бъдеш способен да придобиеш и толкова по-практичен ще става изказът ти. Онези, които само отбиват номера при изпълнението на дълга си и не търсят истината, ще бъдат отстранени накрая, защото такива хора не изпълняват дълга си в практикуването на истината и не практикуват истината в изпълнението на дълга си. Такива хора няма да се променят и ще понесат несгоди. Проявите им не само че са нечисти, но и всичко, което излъчват, е зло.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Разликата между служението на въплътения Бог и човешкия дълг)

Всеки от вас трябва да изпълни добре собствения си дълг с открито и честно сърце и да бъде готов да плати каквато и да е цена. Както казахте, когато дойде денят, Бог няма да се отнесе зле към никого, който е страдал или е платил цена за Него. Струва си да се придържате към такова убеждение и е редно никога да не го забравяте. Само по този начин мога да бъда спокоен за вас. В противен случай вие завинаги ще останете хора, за които не мога да бъда спокоен, и завинаги ще останете обект на Моето отвращение. Ако всички вие можете да следвате съвестта си, да дадете всичко от себе си за Мен, като не пестите усилия за Моето дело и посвещавате енергията на целия си живот на Моята евангелска работа, нима тогава сърцето Ми не би подскачало често от радост заради вас? По този начин ще мога да бъда напълно спокоен за вас, нали?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. За крайната цел)

Днес Аз обичам всички, които могат да следват Моята воля, които могат да проявяват загриженост за Моето бреме и които могат да отдадат всичко свое за Мен с предано сърце и искреност. Аз постоянно ще ги просветлявам и няма да ги оставя да се изплъзнат от Мен. Често казвам: „Непременно ще благословя изобилно онези от вас, които искрено Ми отдават всичко“. За какво се отнася думата „благославям“? Знаеш ли? В контекста на настоящата работа на Светия Дух тя се отнася до тежестите, които ти давам. За всички, които са в състояние да носят бреме за църквата и които искрено Ми се принасят, тяхното бреме и тяхната сериозност са двете благословии, които идват от Мен. Освен това Моите откровения към тях са и благословия от Мен. Това е така, защото онези, които в момента нямат бреме, не са предопределени и избрани от Мен. Моите проклятия вече са слезли върху тях. С други думи, онези, които съм предопределил и избрал, имат дял в положителните аспекти на това, което съм казал, докато онези, които не съм предопределил и избрал, могат само да споделят отрицателните аспекти на Моите слова.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 82)

Днес тези, които имат истинска любов към Мен — тези хора са благословени. Блажени са онези, които Ми се покоряват — те със сигурност ще останат в Моето царство. Блажени са онези, които Ме познават — те със сигурност ще упражняват власт в Моето царство. Блажени са онези, които се стремят към Мен — те със сигурност ще се измъкнат от оковите на Сатана и ще се наслаждават на Моите благословии. Блажени са онези, които са способни да се опълчат на себе си — те със сигурност ще бъдат притежавани от Мен и ще наследят изобилието на Моето царство. Онези, които тичат насам-натам за Мен, ще ги запомня, онези, които отдават всичко за Мен, ще приема, и на онези, които Ми принасят, ще им предоставя неща за тяхна наслада. Онези, които се наслаждават на словата Ми, ще благословя. Те със сигурност ще бъдат стълбовете, които поддържат гръбнака на Моето царство, те със сигурност ще се наслаждават на несравнимо изобилие в Моя дом и никой не може да се сравни с тях. Приемали ли сте някога благословиите, които са били подготвени за вас? Стремели ли сте някога към обещанията, които са били дадени за вас? Под напътствието на Моята светлина вие със сигурност ще пробиете мъртвата хватка на силите на мрака. Сред мрака със сигурност няма да изгубите напътствието на светлината. Със сигурност ще бъдете господари на всички неща. Със сигурност ще бъдете победители пред Сатана. При падането на страната на големия червен змей със сигурност ще стоите сред безброй хора като доказателство за Моята победа. Със сигурност ще останете непоколебими и непоклатими в земята на Синим. В резултат на страданията, които понасяте, ще наследите Моите благословии и със сигурност ще излъчвате светлината на Моята слава из цялата вселена.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Словата на Бог към цялата вселена, Глава 19)