Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

По въпроса за изпълнението на дълга съгласно критериите акцентът се поставя върху фразата „съгласно критериите“. И така, какво означава „съгласно критериите“? В това отношение също има истини, които трябва да се търсят. Съгласно критериите ли е просто да се свърши сносно една работа? За конкретните детайли как да разбирате фразата „съгласно критериите“ и как да се отнасяте към нея, трябва да разберете много истини и да общувате повече за истината. Трябва да разберете истината и принципите в хода на изпълнението на дълга ви. Едва тогава ще можете да започнете да изпълнявате дълга си по начин, който отговаря на критериите. Защо хората трябва да изпълняват дълга си? След като са повярвали в Бог и са приели Неговото поръчение, те имат своя дял в отговорността и задължението към делото на Божия дом и към мястото на Божието дело, а на свой ред, поради тази отговорност и задължение, те са станали част от Божието дело, един от получателите на Неговото дело и на Неговото спасение. Съществува доста съществена връзка между спасението на хората и начина, по който изпълняват дълга си, дали могат да го изпълняват добре и дали могат да го изпълняват по начин, който отговаря на критериите. Тъй като си станал част от Божия дом и си приел Неговото поръчение, сега имаш дълг. Не е твоя работа да казваш как трябва да се изпълнява този дълг. Бог е този, който трябва да го каже, истината е тази, която трябва да го каже, и това се определя от критериите на истината. Затова хората трябва да знаят, да разбират и да са наясно как Бог измерва дълга им, въз основа на какво го измерва — това е нещо, което също си струва да се търси. В Божието дело различните хора получават различен дълг. Тоест хората с различни дарби, заложби, възраст и условия получават различен дълг по различно време. Независимо какъв дълг си получил и в кой момент и при какви обстоятелства е станало това, твоят дълг е само отговорност и задължение, което трябва да изпълниш, а не са твои лични дела, а още по-малко е твое предприятие. Стандартът, който Бог изисква за изпълнението на дълга ти, е то да бъде „съгласно критериите“. Какво означава да бъде „съгласно критериите“? Означава да отговаря на Божиите изисквания и да постигне Неговото удовлетворение. Бог трябва да каже, че е съгласно критериите, и дългът да получи Неговото одобрение. Само тогава изпълнението на дълга ти ще бъде съгласно критериите. Ако Бог каже, че не е съгласно критериите, независимо колко дълго си изпълнявал дълга си или колко висока цена си платил, той не е съгласно критериите. Тогава какъв ще бъде резултатът? Всичко това ще бъде класифицирано като полагане на труд. Само малка част от полагащите труд с отдаденост ще оцелеят. Ако хората не са отдадени при полагането на труд, тогава няма надежда за оцеляване. Нека го кажа направо, те ще бъдат унищожени при катаклизмите. Ако човек никога не отговаря на критериите при изпълнението на дълга си, ще му бъде отнето правото да изпълнява дълг. След като това право бъде отнето, някои хора ще бъдат отхвърлени. След като бъдат отхвърлени, с тях ще се справят по друг начин. Дали „да се положат грижи по друг начин“ означава да бъдат отстранени? Не е задължително. Бог гледа най-вече дали човекът се е покаял. Затова начинът, по който изпълнявате дълга си, е от решаващо значение и хората трябва да се отнасят към него сериозно и съвестно. Тъй като изпълнението на дълга ви е пряко свързано с вашето навлизане в живота и в истините реалности, както и с важните неща като вашето спасение и усъвършенстване, във вярата си в Бог трябва да се отнасяте към изпълнението на дълга си като към първо и най-важно нещо. Не може да сте объркани по този въпрос.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Какво представлява изпълнението на дълга съгласно критериите?)

Всеки, който вярва в Бог, трябва да разбира Неговите намерения. Само онези, които изпълняват добре дълга си, могат да удовлетворят Бог, а само ако човек изпълни Божието поръчение, изпълнението на дълга му може да бъде съгласно критериите. Съществува критерий за изпълнение на Божието поръчение. Господ Исус каза: „Да възлюбиш Господ, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с цялата си сила“. Да „възлюбиш Бог“ е единият от аспектите на това, което Бог изисква от хората. В какво трябва да се прояви това изискване? В това, че трябва да изпълниш Божието поръчение. В практическо отношение това означава да изпълняваш добре дълга си като човек. И така, какъв е критерият за добро изпълнение на дълга? Той е Божието изискване да изпълняваш добре дълга си като сътворено същество с цялото си сърце, душа, ум и сила. Това би трябвало да е лесно за разбиране. За да изпълниш Божието изискване, трябва най-вече да вложиш сърцето си в своя дълг. Ако можеш да вложиш сърцето си в него, тогава ще ти е лесно да действаш с цялата си душа, с целия си ум и с цялата си сила. Ако изпълняваш дълга си, като просто разчиташ на фантазиите на ума си и като разчиташ на даровете си, можеш ли да изпълниш Божието изискване? Категорично не. И така, какъв е критерият, който трябва да се спазва, за да изпълниш Божието поръчение и да изпълниш дълга си отдадено и добре? Той е да изпълняваш дълга си с цялото си сърце, с цялата си душа, с целия си ум и с цялата си сила. Ако се опиташ да изпълняваш добре дълга си без боголюбиво сърце, няма да се получи. Ако боголюбивото ти сърце става все по-силно и по-искрено, тогава естествено ще си способен да изпълняваш добре дълга си с цялото си сърце, с цялата си душа, с целия си ум и с цялата си сила. С цялото си сърце, с цялата си душа, с целия си ум, с цялата си сила — това, което е на последно място, е „цялата си сила“, а „цялото си сърце“ е на първо място. Ако не изпълняваш дълга си с цялото си сърце, как би могъл да го изпълняваш с цялата си сила? Ето защо, ако само се опитваш да изпълняваш дълга си с всички сили, не можеш да постигнеш никакви резултати — нито можеш да си на нивото на принципите. Кое е най-важното нещо, което Бог изисква? (С цялото си сърце.) Независимо какъв дълг или какво нещо ти повери Бог, ако само се трудиш, тичаш напред-назад и полагаш усилия, можеш ли да бъдеш в съгласие с истините принципи? Можеш ли да действаш в съответствие с Божиите намерения? (Не.) Тогава как можеш да си в съгласие с Божиите намерения? (С цялото си сърце.) Думите „с цялото си сърце“ се казват лесно и хората често ги казват. Как тогава можеш да правиш нещо с цялото си сърце? Някои хора казват: „Това е когато правиш нещата с малко повече усилие и искреност, мислиш повече, не позволяваш на нищо друго да занимава ума ти и просто се съсредоточаваш върху това как да изпълниш непосредствената задача, нали?“. Дали е толкова просто? (Не.) Затова нека поговорим за няколко основни принципа на практикуването. Според принципите, които обикновено практикувате или спазвате, какво трябва да направите първо, за да вършите нещата с цялото си сърце? Трябва да използвате целия си ум, да използвате енергията си и да влагате сърцето си в правенето на нещата, а не да бъдете нехайни. Ако човек не е способен да върши нещата с цялото си сърце, значи е загубил сърцето си, което е точно като да загубиш душата си. Мислите му ще блуждаят, докато говори, никога няма да влага сърцето си в това, което прави, и ще бъде небрежен, независимо какво прави. Следователно няма да е способен да се справя добре с нещата. Ако не изпълняваш дълга си с цялото си сърце и не влагаш цялото си сърце в него, ще изпълняваш зле дълга си. Дори да изпълняваш дълга си няколко години, няма да си способен да го вършиш по начин, който отговаря на критериите. Не можеш да правиш нещо добре, ако не влагаш сърцето си в него. Някои хора не са прилежни работници, винаги са непостоянни и капризни, целят се твърде високо и не знаят къде са оставили сърцето си. Имат ли такива хора сърца? Как можете да кажете дали даден човек има сърце или не? Ако някой вярва в Бог, но рядко чете Божиите слова, има ли сърце? Ако никога не се моли на Бог, независимо какво се случва, има ли сърце? Ако никога не търси истината, независимо с какви трудности се сблъсква, има ли сърце? Някои хора изпълняват дълга си много години, без да получат никакви ясни резултати — те имат ли сърце? (Не.) Могат ли хората, които нямат сърце, да изпълняват добре дълга си? Как хората могат да изпълняват дълга си с цялото си сърце? На първо място трябва да помислиш за отговорността. „Това е моя отговорност, трябва да се нагърбя с нея. Не мога да избягам сега, когато съм най-необходим. Трябва да изпълня добре дълга си и да се отчета за него пред Бог“. Това означава, че имаш теоретична основа. Но дали само наличието на теоретична основа означава, че изпълняваш дълга си с цялото си сърце? (Не.) Все още си далеч от това да изпълниш Божиите изисквания за навлизане в истината реалност и за изпълнение на дълга с цялото си сърце. И така, какво означава да изпълняваш дълга си с цялото си сърце? Как хората могат да започнат да изпълняват дълга си с цялото си сърце? Първо трябва да помислиш: „За кого изпълнявам този дълг? За Бог ли го правя, за църквата ли или за някой човек?“. Това трябва да се установи ясно. Също така: „Кой ми възложи този дълг? Бог ли беше, или някой водач или църква?“. Това също трябва да се изясни. Това може да изглежда като дреболия, но все пак трябва да се търси истината, за да се разреши. Кажете Ми, дали някой водач или работник, или някоя църква ви възложи вашия дълг? (Не.) Това е добре, стига да си сигурен в сърцето си относно това. Трябва да потвърдиш, че Бог е този, който ти е възложил дълга. Може да изглежда, че ти е даден от църковен водач, но всъщност всичко идва от подредбите на Бог. Възможно е да има моменти, когато е ясно, че идва от човешката воля, но дори тогава първо трябва да го приемеш от Бог. Това е правилният начин да го преживееш. Ако го приемеш от Бог и съзнателно се покориш на Неговите подредби, и продължиш напред и приемеш Неговото поръчение — ако го изпиташ по този начин, ще имаш напътствието и делото на Бог.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. На какво точно разчитат хората, за да живеят?)

Принципите, които трябва да разбирате, и истините, които трябва да прилагате на практика, са едни и същи, независимо какъв дълг изпълнявате. Дали от теб се иска да бъдеш водач или работник, или да приготвяш ястия като домакин, или да се грижиш за някои външни въпроси, или да полагаш физически труд, истините принципи, които трябва да се спазват при изпълнението на тези различни видове дълг, са едни и същи, доколкото трябва да се основават на истината и на Божиите слова. Тогава кой е най-големият и главният сред тези принципи? Той е да посветиш сърцето си, ума си и усилията си на доброто изпълнение на дълга си и да го изпълняваш съгласно критериите. За да изпълняваш дълга си добре и съгласно критериите, ти трябва да знаеш какво е дългът. Изобщо, какво точно е дългът? Дали дългът е твоята кариера? (Не.) Правилна гледна точка ли е да се отнасяш към дълга си като към твоя собствена кариера, да си готов да вложиш всички усилия, за да го изпълняваш добре, така че другите да видят колко си успешен и изтъкнат, като мислиш, че това придава смисъл на живота ти? (Не.) Къде е сбъркана тази гледна точка? Сбъркана е в това, че приема Божието поръчение като лична кариера. Макар че това изглежда приемливо за хората, за Бог то означава да вървиш по грешния път и да нарушаваш истините принципи и Той го осъжда. Дългът трябва да се изпълнява според Божиите изисквания и истините принципи, за да бъде в съответствие с Божиите намерения. Да престъпваш истините принципи и вместо това да действаш според човешките склонности е греховно. То се противопоставя на Бог и изисква наказание. Това е съдбата на онези глупави и невежи хора, които не приемат истината. Онези, които вярват в Бог, трябва да са наясно с това, което Бог изисква от хората. Това видение трябва да стане ясно. Първо, нека поговорим за това какво е дългът. Дългът не са твоите лични дела, твоята собствена кариера или твоето собствено дело. Това е Божието дело. Божието дело изисква твоето съдействие, от което произлиза твоят дълг. Онази част от Божието дело, на която човек трябва да съдейства, е неговият дълг. Дългът е дял от Божието дело — това не е твоята кариера, нито твоите домашни работи, нито твоите лични житейски работи. Независимо дали твоят дълг е да се занимаваш с вътрешни или външни работи, дали включва умствен или физически труд, това е дългът, който ти трябва да изпълняваш, това е работата на църквата, тя формира една част от Божия план за управление и е поръчението, което Бог ти е дал. Това не е твоя лична работа. Тогава как трябва да се отнасяш към дълга си? Ти най-малкото не трябва да изпълняваш дълга си, както ти е угодно, не трябва да действаш безразсъдно. Например ако отговаряш за приготвянето на храна за братята и сестрите, това е твоят дълг. Как трябва да се отнасяш към тази задача? (Трябва да търся истините принципи.) Как търсиш истините принципи? Това засяга реалността и истината. Трябва да мислиш за това как да приложиш истината на практика, как да изпълняваш добре този дълг и кои аспекти от истината включва този дълг. Първата стъпка е, че преди всичко трябва да знаеш това: „Аз не готвя за себе си. Това е моят дълг, който изпълнявам“. Включеният тук аспект е видение. Каква е втората стъпка? (Трябва да мисля за това как да сготвя добре.) Какъв е критерият за добро готвене? (Трябва да потърся Божиите изисквания.) Точно така. Само Божиите изисквания са истината, стандартът и принципът. Готвенето според Божиите изисквания е един аспект на истината. Ти най-вече трябва да вземеш под внимание този аспект на истината и после да размислиш: „Бог ми е дал да изпълнявам този дълг. Какъв е критерият, изискван от Бог?“. Тази основа е необходимост. Тогава как трябва да готвиш, така че да изпълниш Божия критерий? Храната, която готвиш, трябва да е здравословна, вкусна, чиста и да не вреди на тялото — това са подробностите в случая. Стига да готвиш според този принцип, храната, която готвиш, ще е според Божиите изисквания. Защо казвам това? Защото ти потърси принципите на този дълг и не надхвърли обхвата, очертан от Бог. Това е правилният начин да готвиш. Ти изпълни дълга си добре и го направи по начин, който отговаря на критериите.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само като търси истините принципи, човек може да изпълнява дълга си добре)

Независимо какъв дълг изпълнявате, трябва да търсите истините принципи, да разбирате Божиите намерения, да знаете какви са Неговите изисквания по отношение на въпросния дълг и да разбирате какви резултати трябва да постигнете при изпълнението на този дълг. Само по този начин можете да започнете да действате с принципи. Когато изпълнявате дълга си, не бива по никакъв начин да се ръководите от личните си предпочитания, да правите каквото искате, каквото правите с удоволствие или каквото би ви представило в добра светлина. Това е да постъпваш според собствената воля. Ако се осланяш на личните си предпочитания при изпълнение на дълга си, а мислиш, че това е, което Бог изисква, и че това е, което ще направи Бог щастлив, и ако упорито налагаш личните си предпочитания на Бог или ги практикуваш сякаш те са истината, и ги възприемаш като принципи на истината, тогава това не е ли грешка? Това не е да изпълняваш своя дълг и изпълнението на дълга ти по този начин няма да бъде запомнено от Бог. Някои хора не разбират истината и не знаят какво означава да изпълняваш дълга си добре. Те чувстват, че са положили усилия и са вложили сърцето си в това, опълчили са се на плътта си и са страдали, но защо тогава никога не могат да изпълняват дълга си по начин, който отговаря на критериите? Защо Бог винаги е недоволен? Къде грешат тези хора? Грешката им е, че не търсят Божиите изисквания, а вместо това действат според собствените си идеи — това е причината. Те се отнасят към собствените си желания, предпочитания и егоистични мотиви като към истина и се отнасят към тях сякаш това е, което Бог обича, сякаш това са Неговите стандарти и изисквания. Те възприемат това, което смятат за правилно, добро и красиво, като истина — това е грешно. Всъщност въпреки че хората понякога може да мислят, че нещо е правилно и че е в съответствие с истината, това не означава непременно, че то е в съответствие с Божиите намерения. Колкото повече хората смятат, че нещо е правилно, толкова по-предпазливи трябва да бъдат и толкова повече трябва да търсят истината, за да видят дали това, което мислят, отговаря на Божиите изисквания. Ако то е в разрез с Неговите изисквания и Неговите думи, значи е неприемливо, дори да смяташ, че е правилно, то просто е човешка мисъл и няма да съответства на истината, независимо за колко правилно го мислиш. Дали нещо е правилно или грешно трябва да се определя според Божиите слова. Независимо, че смятате нещо за много правилно, ако в основата му не лежат Божиите слова, то е погрешно и трябва да го отхвърлите. Приемливо е само когато е в съответствие с истината и само чрез поддържане на принципите на истината по този начин можете да изпълнявате задълженията си съгласно критериите.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само като търси истините принципи, човек може да изпълнява дълга си добре)

Когато изпълнявате дълга си, винаги трябва да проверявате дали постъпвате според принципите, дали изпълнението на дълга ви е на ниво, дали просто не го изпълнявате нехайно, дали не сте се опитали да избягате от отговорностите си и дали има някакви проблеми с отношението и начина ви на мислене. След като се самоанализирате и тези неща ви станат ясни, ще ви бъде по-лесно да изпълните дълга си. Независимо с какво се сблъскваш, докато изпълняваш дълга си — с негативизъм и слабост или с лошо настроение, след като са те кастрили — трябва да се отнасяш към дълга си правилно, както и да търсиш истината и да разбираш Божиите намерения. Като правиш тези неща, ще имаш път за практикуване. Ако искате да се справите добре с изпълнението на дълга си, не трябва да се влияете от настроението си. Колкото и негативни или слаби да се чувствате, трябва да практикувате истината във всичко, което правите, с безусловна взискателност и като се придържате към принципите. Ако го правиш, не само другите хора ще те одобряват, но и Бог ще те харесва. Тогава ти ще бъдеш човек, който е отговорен и който носи бреме; ще бъдеш истински добър човек, който действително изпълнява дълга си на ниво и който напълно изживява подобие на истински човек. Такива хора са пречистени и постигат истинска промяна, когато изпълняват дълга си, и за тях може да се каже, че са честни в Божиите очи. Само честните хора могат да са постоянни в практикуването на истината, да успеят да действат според принципите и да изпълняват дълга си на ниво. Хората, които действат принципно, изпълняват задълженията си педантично, когато са в добро настроение; те не работят нехайно, не са надменни и не се изтъкват, за да накарат другите да ги ценят високо. Когато са в лошо настроение, те могат да изпълняват ежедневните си задачи също толкова сериозно и отговорно и дори ако се сблъскат с нещо, което е в ущърб на изпълнението на задълженията им или което ги притиска или предизвиква смущения, докато изпълняват задълженията си, те все пак могат да смирят сърцата си пред Бог и да се молят по следния начин: „Колкото и голям да е проблемът, с който се сблъсквам — дори небето да се срине — докато съм жив, съм решен да направя всичко възможно, за да изпълня дълга си. Всеки ден, в който живея, е ден, в който трябва да изпълнявам дълга си добре, за да съм достоен за този дълг, даден ми от Бог, както и за това дихание, което Той е вдъхнал в тялото ми. Колкото и трудности да изпитвам, ще ги загърбя, защото изпълнението на дълга ми е от първостепенно значение!“. Онези, които не се влияят от никой човек, събитие, вещ или среда, които не са ограничени от никакви настроения или външни ситуации и които поставят на първо място своите задължения и поръченията, които Бог им е поверил — те са хората, които са предани на Бог и които истински Му се подчиняват. Такива хора са постигнали навлизане в живота и са навлезли в реалността на истината. Това е един от най-истинските и практични изрази на изживяването на истината.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Навлизането в живота започва с изпълнението на дълга)

Повърхностното изпълнение на дълга е напълно неприемливо. Ако винаги я караш през пръсти, когато изпълняваш дълга си, тогава няма как да го изпълниш съгласно критериите. Ако искаш да изпълниш дълга си с отдаденост, първо трябва да решиш проблема с повърхностното отношение. Трябва да предприемеш стъпки за коригиране на ситуацията веднага щом я забележиш. Ако си объркан, ако никога не можеш да забележиш проблемите, ако винаги правиш нещата небрежно и нехайно, тогава няма как да изпълниш добре дълга си. Затова винаги трябва да влагаш сърце в дълга си. Възможността хората да изпълняват дълга си, е трудно постижима! Когато Бог им дава възможност, а те не се възползват от нея, тази възможност се губи — и дори ако по-късно искат да намерят такава възможност, тя може да не се появи отново. Божието дело, както и възможността да се изпълнява дълг, не чакат никого. Някои хора казват: „Преди не изпълнявах добре дълга си, но все пак сега искам да го изпълня. Просто трябва да опитам отново“. Този вид решимост е прекрасна, но трябва да си наясно как да изпълняваш добре дълга си и да се стремиш към истината. Само тези, които разбират истината, могат да изпълняват добре дълга си. Ако някой не разбира истината, няма дори да полага труд съгласно критериите. Колкото по-ясна ви е истината, толкова по-ефективни ще бъдете в изпълнението на своя дълг. Ако можеш да видиш този въпрос в истинската му същност, тогава ще се стремиш към истината и може да се надяваш, че ще изпълниш добре своя дълг. В момента нямаш много възможности за изпълнение на дълг, така че трябва да се възползваш от тях, когато ти се представят. Именно когато се изправиш пред дълга, трябва да се постараеш. Това е моментът, когато трябва да се посветиш изцяло, да дадеш всичко от себе си за Бог и да платиш цената, ако е необходимо. Не задържай нищо в себе си, недей да таиш коварни планове, не си позволявай свобода на действие, не си търси начини за измъкване. Ако си позволяваш свобода на действие, ако си уклончив и отпуснат, тогава със сигурност ще свършиш работата зле. Да предположим, че си кажеш: „Никой не ме видя, че съм уклончив и отпуснат. Колко яко!“. Що за мислене е това? Мислиш ли, че си заблудил не само хората, но и Бог? Знае ли Бог всъщност какво си направил? Да, Той знае. Всъщност всеки, който общува с теб известно време, ще разбере за твоята поквара и низост и въпреки че може да не го каже направо, в сърцето си ще ти даде оценка. Много хора бяха разкрити и отстранени, защото много други започнаха да ги проумяват. Когато всички прозряха същността им, те разобличиха тези хора такива, каквито са, и ги изгониха. Затова независимо дали се стремят към истината или не, хората трябва да изпълняват добре своя дълг според възможностите си; трябва да вършат практични неща, както повелява съвестта им. Може да имаш недостатъци, но ако изпълняваш ефективно дълга си, няма да бъдеш отстранен. Ако винаги мислиш, че всичко е наред, че със сигурност няма да бъдеш отстранен, ако все още не размишляваш или не се опитваш да се опознаеш и ако пренебрегваш своите истински задачи, ако винаги си нехаен, когато Божиите избраници наистина загубят търпението си към теб, те ще разобличат това, което си, и ще бъдеш отстранен. Това е така, защото всеки те е прозрял и ти си загубил своето достойнство и почтеност. Ако никой не ти вярва, може ли Бог да ти вярва? Бог проучва внимателно дълбините на човешкото сърце: Той в никакъв случай не може да вярва на такъв човек. Ако някой е ненадежден, при никакви обстоятелства не му възлагай задача. Ако не знаеш какъв е човекът или току-що си чул други хора да казват, че този човек е добър в това, което прави, но в сърцето си не си напълно сигурен, тогава това, което можеш да направиш, е да му възложиш първоначално да се справи с малка задача — нищо важно. Ако се справи добре с няколко малки задачи, тогава можеш да му повериш нормална задача. И само ако се справи с тази задача, може да му повериш изпълнението на важна задача. Ако не се справи с нормалната задача, тогава този човек е ненадежден. Независимо дали задачата е голяма, или малка, тя не може да му бъде възложена. Ако забележиш човек, който е добър и отговорен, който никога не си претупва работата, приема присърце задачите, които другите са му възложили, обмисля всяка част от задачата, замисля се за твоите нужди, взема предвид всеки аспект, педантичен е и се справя с нещата по правилния начин, като те кара да се чувстваш много доволен от работата му — тогава това е надежден човек. Надеждните хора са хора, които притежават човешка природа, а хората, които я притежават, имат съвест и разум и трябва да им е много лесно да изпълнят добре дълга си, защото се отнасят към него като към свое задължение. Хората без съвест или разум са обречени да изпълняват зле дълга си и нямат никакво чувство за отговорност към него, независимо какъв е той. Другите винаги трябва да се притесняват за тях, да ги наблюдават и да се интересуват от техния напредък, иначе при изпълнението на дълга им нещо може да не е както трябва, при изпълнението на задача нещо може да се обърка, което би създало ненужни проблеми.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Навлизането в живота започва с изпълнението на дълга)

За да изпълните дълга си по начин, който е съгласно критериите, първо трябва да имате подходящ начин на мислене. Когато поквареният ви нрав е разкрит, трябва да коригирате и своето състояние. Когато сте в състояние да се отнасяте към дълга си правилно, когато сте се освободили от ограниченията и влиянията на всякакви хора, събития и неща, когато можете да се подчинявате напълно на Бог, тогава ще бъдете в състояние да изпълнявате добре дълга си. Тайната за постигането на това е да поставяте винаги дълга и отговорностите си на първо място. В процеса на изпълнение на дълга трябва винаги да се самоанализирате: „Нехайно ли е отношението ми към изпълнението на дълга? Какво ме смущава и ме кара да изпълнявам дълга си нехайно? Влагам ли цялото си сърце и сила в изпълнението на дълга си? Дали тези ми действия ще позволят на Бог да ми се довери? Напълно ли е покорно сърцето ми на Бог? Изпълнявам ли дълга си в съответствие с принципите? Ще доведе ли изпълнението на дълга ми по този начин до най-добрите резултати?“. Трябва да размишлявате често върху тези въпроси. Когато откриете проблеми, трябва активно да се стремите към истината и да намерите съответните Божии слова, за да ги решите. Така ще си в състояние да изпълняваш добре дълга си и ще имаш спокойствие и радост в сърцето си. Ако при изпълнението на дълга ви често възникват проблеми, повечето от тях се дължат на проблеми с вашите намерения — това са проблемите на покварения нрав. Когато поквареният нрав на човек е разкрит, той ще има проблеми в сърцето си и състоянието му няма да е нормално, което ще повлияе пряко на способността му да изпълнява дълга си. Проблемите, които влияят на способността ви за изпълнение на дълга, са големи, сериозни проблеми. Те могат да повлияят пряко на връзката с Бог. Например някои хора си изграждат представи и погрешни разбирания за Бог, когато семействата им са сполетени от беди. Някои хора стават негативни, когато понасят трудности при изпълнение на дълга си, никой не го забелязва или не ги хвали. Някои хора не изпълняват дълга си добре, винаги са нехайни и се оплакват от Бог, когато ги кастрят. Някои хора не желаят да изпълняват дълга си, защото винаги обмислят път за отстъпление. Всички тези проблеми оказват пряко влияние върху нормалната връзка с Бог. Това са все проблеми на покварения нрав. Те са свързани с факта, че хората не познават Бог, винаги мислят и се съобразяват само със себе си, което им пречи да проявяват внимание към Божиите намерения или да се подчиняват на Божиите планове. Това поражда най-различни негативни емоции. Хората, които не се стремят към истината, просто са такива. Когато се появят малки проблеми, те стават негативни и слаби, изразяват недоволство при изпълнението на дълга си, бунтуват се срещу Бог и Му се противопоставят, искат да се откажат от работата си и да предадат Бог. Всичко това са различни последствия, породени от ограниченията на покварения нрав. Човек, който обича истината, е способен да загърби собствения си живот, бъдеще и съдба и иска единствено да се стреми към истината и да я добие. Той смята, че няма достатъчно време, страхува се, че няма да може да изпълни добре дълга си и че няма да може да бъде усъвършенстван, затова е способен да се отрече от всичко. Начинът му на мислене предполага просто да се обърне към Бог и да му се подчини. Той не се плаши от никакви трудности и ако се почувства негативен или слаб, решава проблема си по естествен начин, като прочита няколко откъса от Божиите слова. Хората, които не се стремят към истината, са угрижени и колкото и да общувате за истината с тях, те не могат да решат напълно проблемите си. Дори и за момент да се опомнят и да са в състояние да приемат истината, впоследствие пак се отказват от нея, така че е много трудно да се справяш с такъв човек. Не става дума за това, че не разбират нищо от истината, а че не ценят или не приемат истината в сърцето си. В крайна сметка това води до неспособността им да загърбят собствената си воля, егоизъм, бъдеще, съдба и назначение, които след това се появяват отново, за да ги смущават. Ако човек е в състояние да приема истината, след като я разбере, всички онези неща, които са характерни за покварения нрав, ще изчезнат от само себе си и той ще има навлизане в живота и ръст. Няма да бъде повече едно невежо дете. Когато човек има ръст, той ще става все по-способен да разбира нещата, да различава различните типове хора и няма да бъде ограничаван от хора, събития или неща. Няма да се влияе от нищо, което някой казва или прави. Няма да бъде изложен на намесата на злите сили на Сатана или да бъде подвеждан или смущаван от лъжеводачи и антихристи. Ако това се случи, дали ръстът на човека няма да нараства постепенно? Колкото повече човек разбира истината, толкова по-бързо ще се развива животът му и ще му бъде лесно да изпълнява успешно дълга си и да навлезе в истината реалност. Когато имаш навлизане в живота и той постепенно расте, твоето състояние ще става все по-нормално. Хората, събитията и нещата, които някога са били в състояние да те смущават и ограничават, вече няма да са проблем за теб. Няма да изпитваш повече трудности при изпълнението на дълга си и връзката ти с Бог ще става все по-нормална. Когато знаеш как да се уповаваш на Бог, как да търсиш Божиите намерения, когато знаеш мястото си, какво трябва и какво не трябва да правиш, кои въпроси изискват или не изискват да поемеш отговорност, няма ли състоянието ти да става все по-нормално? Няма да се умориш да живееш по този начин, нали? Не само че няма да се умориш, но и ще се почувстваш много спокоен и щастлив. В резултат на това сърцето ти няма ли да се изпълни със светлина? Начинът ти на мислене ще бъде нормален, разкриването на твоя покварен нрав ще намалеят и ще бъдеш в състояние да живееш в присъствието на Бог, да изживяваш нормална човешка природа. Когато хората видят психическата ти нагласа, ще си помислят, че в теб е настъпила голяма промяна. Ще искат да общуват с теб, ще се чувстват спокойни и щастливи в сърцата си и също ще получат полза от това. С извисяване на твоя ръст речта и действията ти ще стават по-правилни и принципни. Когато видиш слаби и негативни хора, ще можеш да им окажеш значителна помощ — не като ги ограничаваш или поучаваш, а като използваш своите практически преживявания, за да им помогнеш и да им бъдеш полезен. По този начин няма просто да се стараеш в Божия дом, а ще си полезен човек, който е способен да се нагърби с бреме и да върши по-значими неща в Божия дом. Не харесва ли Бог точно такива хора? Ако Бог те харесва, няма ли и всички да те харесват? (Да, това е така). Защо Бог е доволен от този тип хора? Защото те са способни да вършат практически неща пред Него, не се поддават на ласкателства, занимават се с практически въпроси и са способни да помагат и да водят другите, като говорят за своите истински преживявания. Те са способни да помагат на другите да решат всеки проблем и, когато възникнат трудности в работата на църквата, да водят напред и активно да решават проблемите. Това означава отдадено да изпълняваш дълга си.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Навлизането в живота започва с изпълнението на дълга)

Недей да вършиш нещата винаги заради себе си и не се съобразявай постоянно със собствените си интереси; не се съобразявай с интересите на хората и не мисли за собствената си гордост, слава и статут. Първо трябва да помислиш за интересите на Божия дом и да ги превърнеш в свой приоритет. Трябва да проявяваш внимание към Божиите намерения и да започваш с размисъл върху това дали има нечистотии в изпълнението на твоя дълг, дали си бил предан, дали си изпълнил задълженията си, дали си дал всичко от себе си, както и дали си мислил с цялото си сърце за дълга си и за делото на църквата. Трябва да вземаш предвид тези неща. Ако често мислиш за тях и ги разбираш, ще ти бъде по-лесно да изпълняваш дълга си добре. Ако нямаш заложби, ако опитът ти е повърхностен или ако не си вещ в професионалната си дейност, в работата ти може и да има някои грешки или недостатъци, и може да не постигнеш добри резултати, но ще си направил всичко възможно. Ти не задоволяваш собствените си егоистични желания или предпочитания. Вместо това постоянно се грижиш за делото на църквата и за интересите на Божия дом. Въпреки че може да не постигнеш добри резултати в задълженията си, сърцето ти ще бъде на място; ако освен това успееш да потърсиш истината, за да отстраниш проблемите в задълженията си, изпълнението на дълга ти ще отговаря на критериите и същевременно ще можеш да навлезеш в истината реалност. Ето какво означава да притежаваш свидетелство.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Свободата и освобождението могат да се постигнат само чрез отърваване от покварения нрав)

Отначало хората не са склонни да практикуват истината. Вземи за пример отдаденото изпълнение на дълга си: имаш известна представа как да изпълняваш дълга си и да бъдеш отдаден на Бог, освен това имаш някакво разбиране за истината, но кога ще можеш да станеш напълно отдаден? Кога ще можеш да изпълняваш дълга си и на думи, и на дела? За това е нужен определен процес. По време на този процес може да изтърпиш много трудности. Някои хора може да те кастрят, а други може да те критикуват. Всички погледи ще са насочени към теб, ще те проучват внимателно и едва тогава ще започнеш да осъзнаваш, че грешиш и че ти си този, който се е справил зле, а липсата на отдаденост при изпълнението на твоя дълг е неприемлива и че не бива да бъдеш нехаен! Светият Дух ще те просвети отвътре и ще те укори, когато направиш грешка. По време на този процес ще разбереш някои неща за себе си и ще разбереш, че имаш твърде много нечистотии, таиш твърде много лични мотиви и имаш твърде много неумерени желания, когато изпълняваш своите задължения. След като разбереш същината на тези неща, ако можеш да застанеш пред Бог с молитва и да се покаеш истински, може да се пречистиш от покварата. Ако често търсиш истината по този начин, за да разрешиш собствените си практически проблеми, ти постепенно ще стъпиш на правилния път на вярата; ще започнеш да имаш истински житейски преживявания и поквареният ти нрав ще започне постепенно да се пречиства. Колкото повече се пречиства поквареният ти нрав, толкова повече ще се променя живот нрава ти.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Какво трябва да знаем за промяната на нечий нрав)

Ако искаш изпълнението на дълга ти да отговаря на критериите, тогава в процеса на изпълнението на дълга си първо трябва да постигнеш хармонично сътрудничество. В момента има хора, които вече практикуват хармонично сътрудничество. След като са разбрали истината, макар че не са в състояние да я практикуват напълно и макар че по пътя имат провали, слабости и отклонения, те все пак се стремят към истините принципи. Затова имат надежда да постигнат хармонично сътрудничество. Например понякога може да си мислиш, че това, което правиш, е правилно, но си способен да не бъдеш самоправеден. Можеш да обсъждаш с другите и да разговаряте за истините принципи заедно, докато те станат ясни и очевидни, така че всички да разберат и да са съгласни, че по този начин ще се постигне най-добрият резултат. Също и че това не излиза извън рамките на принципите, че се вземат предвид интересите на Божия дом, че се защитават интересите на Божия дом във възможно най-голяма степен. Практикуването по този начин е съобразено с истините принципи. Въпреки че крайният резултат може да не е винаги такъв, какъвто си си го представял, пътят, посоката и целта на твоето практикуване са били правилни. А как Бог вижда това? Как Бог определя този въпрос? Бог ще каже, че изпълнението на твоя дълг отговаря на критериите.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Какво представлява изпълнението на дълга съгласно критериите?)

Какво трябва да прави човек, за да изпълнява добре дълга си? Трябва да започне да го изпълнява с цялото си сърце и с цялата си енергия. Влагането на цялото сърце и на цялата енергия означава човек да се съсредоточи изцяло върху изпълнението на дълга си и да не позволява да го занимават други неща, а след това да приложи енергията, която има, да впрегне цялата си сила и да вложи в изпълнението на задачата своите заложби, дарби, силни страни и нещата, които е разбрал. Ако притежаваш способността да разбираш и схващаш и имаш добра идея, трябва да разговаряш с другите за нея. Именно това означава да си сътрудничите в хармония. Ето как ще изпълняваш добре дълга си, как ще постигнеш изпълнение съгласно критериите. Ако винаги желаеш да поемаш всичко сам, ако винаги искаш да вършиш велики неща сам и вниманието да е върху теб, а не върху другите, изпълняваш ли дълга си? Това, което правиш, се нарича автокрация; това е представление. То е сатанинско поведение, а не изпълнение на дълга. Независимо от своите силни страни, дарби или специални таланти, никой не може сам да се нагърби с цялата работа, а трябва да се научи да си сътрудничи в хармония, ако иска да върши добре работата на църквата. Ето защо хармоничното сътрудничество е принцип на практиката на изпълнение на дълга. Щом влагаш цялото си сърце в него, цялата си енергия и отдаденост и принасяш всичко, което можеш да направиш, ти изпълняваш дълга си добре. Ако ти хрумне мисъл или идея, сподели я с другите; не я пази в тайна и не я крий — ако имаш предложения, сподели ги; чиято и да е идеята, съответстваща на истината, тя трябва да бъде приета и изпълнена. Направи това и ще постигнеш хармонично сътрудничество. Ето какво означава дългът да се изпълнява отдадено. Когато изпълняваш дълга си, не се изисква да поемаш всичко сам, да се озорваш до смърт, нито се изисква да бъдеш „единственото цъфнало цвете“ или да си инакомислещ; по-скоро се изисква да се научиш как да си сътрудничиш с другите в хармония и да правиш всичко, на което си способен, да изпълняваш задълженията си, да влагаш цялата си енергия. Ето какво означава да изпълняваш дълга си. Да изпълняваш дълга си означава да предоставиш цялата сила и светлина, с които разполагаш, за да постигнеш резултат. Това е достатъчно. Не се опитвайте винаги да се изтъквате, да говорите високопарни неща, да вършите всичко сами. Трябва да се научите как да си сътрудничите с другите и да се съсредоточите повече върху това да изслушвате предложенията на другите и да откривате техните силни страни. По този начин сътрудничеството в хармония става лесно. Ако се опитвате винаги да се изтъквате и да става това, което казвате, вие не си сътрудничите в хармония. Какво правите? Предизвиквате смущения и подкопавате другите. Да предизвикваш смущения и да подкопаваш другите означава да играеш ролята на Сатана. Това не е изпълнение на дълга. Ако винаги вършиш неща, които предизвикват смущения и подкопават другите, тогава независимо колко усилия и грижи полагаш, Бог няма да си спомни за тях. Може да нямаш много сили, но ако си способен да си сътрудничиш с другите и да приемаш подходящи предложения, ако имаш правилните мотиви и можеш да защитиш делото на Божия дом, тогава си подходящ човек. Понякога с едно-единствено изречение можеш да разрешиш проблем и да донесеш полза на всички. Понякога след като разговаряш за едно-единствено твърдение за истината, всички имат път за практикуване и са способни да си сътрудничат в хармония, всички се стремят към обща цел и споделят едни и същи възгледи и мнения, и така работата е особено ефективна. Макар че може никой да не си спомня, че ти си изиграл роля за това, и да не се чувстваш така, сякаш си положил много усилия, Бог ще види, че си човек, който практикува истината, че си човек, който действа според принципите. Бог ще си спомни, че си го направил. Това се нарича отдадено изпълнение на дълга. Независимо от трудностите, които срещаш при изпълняването на дълга си, всички те могат да бъдат преодолени лесно. Стига да си честен човек със сърце, насочено към Бог, и да си способен да търсиш истината, тогава няма проблем, който да не може да бъде разрешен. Ако не разбираш истината, тогава трябва да се научиш да се подчиняваш. Ако има някой, който разбира истината или говори в съответствие с истината, тогава трябва да приемеш това и да се подчиниш. В никакъв случай не бива да правиш неща, които смущават или подкопават другите, нито да действаш самоволно и еднолично. Така няма да вършиш зло. Трябва да помниш — изпълняването на дълга ти не е въпрос на занимаване с твои лични работи или с твои лични дела. Това не е твое лично дело, а е дело на църквата и ти допринасяш само със силите, които имаш. Това, което правиш в Божието дело на управлението, е само малка част от сътрудничеството на човека. То е само второстепенна роля в някой ъгъл. Това е отговорността, която носиш. В сърцето си трябва да имаш такъв разум. И така, без значение колко хора изпълняват дълга си заедно или с какви трудности се сблъскват, първото нещо, което всеки трябва да направи, е да се моли на Бог и да е в съвместно общение, да търси истината и след това да определи какви са принципите на практикуването. Когато човек изпълнява дълга си по този начин, ще има път за практикуване.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Правилното изпълнение на дълга изисква хармонично сътрудничество)

В Божия дом, каквото и да правиш, не се занимаваш със свое собствено предприятие. Това е делото на Божия дом, това е Божие дело. Постоянно трябва да го помниш и осъзнаваш и да казваш: „Това не е мое лично дело; аз изпълнявам своя дълг и своята отговорност. Аз върша дело на църквата. Това е задача, която Бог ми е поверил, и аз я върша заради Него. Това е мой дълг, а не мое лично дело“. Това е първото нещо, което хората трябва да разберат. Ако се отнасяш към дълга си като към свое лично дело и не търсиш истините принципи, когато действаш, и ако го изпълняваш съгласно личните си мотиви, възгледи и дневен ред, тогава е много вероятно да допуснеш грешки. В такъв случай, как трябва да действаш, ако правиш много ясно разграничение между дълга си и личните си дела и си наясно, че това е дълг? (Да търся това, което Бог иска, и да търся принципи.) Точно така. Ако нещо ти се случи и не разбираш истината, и имаш някаква представа, но нещата все още не са ти ясни, тогава трябва да намериш братя и сестри, които разбират истината, за да разговаряш с тях. Това означава да търсиш истината и преди всичко така трябва да се отнасяш към дълга си. Не бива да вземаш решение въз основа на това, което смяташ за подходящо, а след това да отсечеш и да кажеш, че случаят е приключен — това лесно води до проблеми. Дългът не е твое лично дело и независимо дали са големи или малки, въпросите на Божия дом не са ничие лично дело. Щом се отнася до дълг, значи не е твоя лична работа, не е твое лично дело, а засяга истината и се отнася до принципа. В такъв случай кое е първото нещо, което трябва да направите? Трябва да потърсите истината и принципите. И ако не разбирате истината, първо трябва да потърсите принципите, а ако вече разбирате истината, лесно ще определите принципите. Какво трябва да направиш, ако не разбираш принципите? Има начин: можеш да разговаряш с онези, които ги разбират. Недей винаги да приемаш, че разбираш всичко и винаги си прав. Така лесно ще допускаш грешки. Що за нрав е това, ако постоянно искаш да имаш последната дума? Това е надменност и самоправедност, то означава да действаш своеволно и едностранчиво. Някои хора си мислят: „Аз съм с висше образование, по-културен съм от вас, имам способността за възприемане, а всички вие сте с малък духовен ръст и не разбирате истината, затова трябва да ме слушате, каквото и да казвам. Само аз мога да вземам решения!“. Що за възглед е това? Ако имаш подобни възгледи, ще се сблъскаш с неприятности и никога няма да изпълняваш добре дълга си. Как можеш да изпълняваш добре дълга си без хармонично сътрудничество, когато винаги искаш да си този, който има последната дума? Такова изпълнение на дълга ни най-малко няма да отговаря на критериите. Защо казвам това? Винаги искаш да възпираш другите и да ги накараш да те слушат; не приемаш нищо от това, което те казват. Така проявяваш пристрастие и упорство, както и надменност и самоправедност. По този начин не само че няма да успееш да изпълниш добре дълга си, но и ще пречиш на другите да изпълнят добре своя дълг. Това е следствие от надменния нрав. Защо Бог изисква хората да си сътрудничат хармонично? От една страна, това помага да се разкрие поквареният нрав на хората и така им дава възможност да опознаят себе си и да се отърват от покварения си нрав — то е от полза за навлизането им в живота. От друга страна, хармоничното сътрудничество е от полза и за делото на църквата. Тъй като на всеки му липсва разбиране на истината и всеки има покварен нрав, ако не може да има хармонично сътрудничество, хората няма да са способни да изпълняват добре дълга си, което ще се отрази на делото на църквата. Последствията от това са тежки. В обобщение, за да изпълнява дълга си по начин, който отговаря на критериите, човек трябва да се научи да сътрудничи хармонично и когато е изправен пред някаква ситуация, да разговаря за истината, за да намери решение. Това е от съществено значение — то е от полза не само за делото на църквата, но и за навлизането в живота на Божиите избраници. […] За да изпълняваш дълга си по начин, който отговаря на критериите, няма значение колко години си вярвал в Бог, колко дълг си изпълнил, нито колко много си допринесъл за Божия дом, още по-малко значение има колко опитен си в дълга си. Основното, което Бог гледа, е пътят, по който върви човек. С други думи, Той гледа отношението на човека към истината и принципите, посоката, произхода и отправната точка зад действията му. Бог се съсредоточава върху тези неща. Именно те определят пътя, по който вървиш. Ако в процеса на изпълнението на дълга ти тези положителни неща изобщо не могат да се забележат у теб, а принципите, пътят и основата на действията ти са твоите собствени мисли, цели и кроежи, отправната ти точка е да защитаваш собствените си интереси и да опазваш репутацията и положението си, начинът ти на действие е да вземаш решения и да действаш сам и да имаш последната дума, никога да не обсъждаш нещата с другите или да не си сътрудничиш хармонично с тях, никога да не слушаш съвети, когато си допуснал грешка, камо ли да търсиш истината. Тогава по какъв начин ще те види Бог? Ти все още не отговаряш на критерия, ако изпълняваш дълга си по този начин, и не си стъпил на пътя на стремежа към истината, защото докато изпълняваш дълга си, не търсиш истините принципи и винаги действаш, както си искаш, и правиш това, което ти се харесва. Това е причината, поради която повечето хора не изпълняват дълга си съгласно критериите. И така, как трябва да се разреши този проблем? Бихте ли казали, че е трудно да постигнете изпълнение на дълга съгласно критериите? Всъщност не е. Хората само трябва да са способни да възприемат смирена нагласа, да притежават малко разум и да заемат подходяща позиция. Независимо колко си образован, какви награди си печелил или какво си постигнал и независимо колко висок е статусът или рангът ти, трябва да се откажеш от всичко това, трябва да слезеш от високото си място — всичко това е без значение. В Божия дом, колкото и славни да са тези постижения, те не може да са по-висши от истината, защото тези повърхностни неща не са истината и не могат да заемат мястото ѝ. Трябва да си наясно по този въпрос. Ако казваш: „Аз съм много надарен, имам много буден ум и бързи рефлекси, много съм схватлив и паметта ми е изключително добра, така че съм компетентен да вземам окончателното решение“, ако все използваш тези неща като актив и ги приемаш за ценни и позитивни, това е проблем. Ако тези неща са заели сърцето ти, ако са пуснали корени в него, ще ти е трудно да приемеш истината, а за последствията от това е страшно и да се помисли. Затова първо трябва да отхвърлиш и да се отречеш от нещата, които обичаш, които изглеждат хубави и които са ти скъпи. Те не са истината, а напротив, могат да ти попречат да навлезеш в нея. Най-належаща сега е необходимостта да търсиш истината при изпълняването на своя дълг и да практикуваш според нея, така че изпълнението на дълга ти да отговаря на критериите, защото изпълняването на дълга по начин, който отговаря на критериите, е просто първата стъпка по пътя за навлизане в живота. Какво означава „първата стъпка“ тук? Означава да започнеш пътуване. Във всичко има по нещо, с което да започнеш пътуването, нещо, което е най-основно, най-фундаментално, а да отговаряш на критериите при изпълнението на дълга е начин да постигнеш навлизане в живота. Ако начинът, по който изпълняваш дълга си, само изглежда подходящ, но не съответства на истините принципи, значи не изпълняваш дълга си по начин, който отговаря на критериите. Как тогава да се работи по този въпрос? Човек трябва да работи върху истините принципи и да ги търси; най-важното е да се въоръжи с тях. Безполезно е просто да подобриш поведението и темперамента си, ако не се въоръжиш с истините реалности. Може и да имаш някаква дарба или умение. Това е добре, но единственият начин да го използваш правилно е да го прилагаш при изпълняването на дълга си. Доброто изпълнение на дълга не налага подобряване на човешката ти природа или на индивидуалността, нито изисква да загърбиш дарбата или таланта си. Необходимо е нещо друго. Най-важното е да разбереш истината и да се научиш да се покоряваш на Бог. Почти неизбежно е да разкриваш покварен нрав, докато изпълняваш дълга си. Как трябва да постъпваш в такива моменти? Трябва да търсиш истината, за да разрешиш проблема и да постъпиш в съответствие с истините принципи. Ако го направиш, доброто изпълнение на дълга ти няма да представлява проблем за теб. В която и сфера да е дарбата или умението ти, или в която и област да имаш някакви професионални познания, най-правилно е да ги използваш при изпълнението на дълга си. Това е единственият начин да го изпълняваш добре. Единият аспект е да разчиташ на съвестта и разума, за да изпълняваш дълга си, а другият е необходимостта да търсиш истината, за да преодолееш покварения си нрав. Като изпълнява дълга си така, човек получава навлизане в живота и става способен да изпълнява дълга си по начин, който отговаря на критериите.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Какво представлява изпълнението на дълга съгласно критериите?)

Ако в процеса на изпълнението на дълга си, в положителен план, се отнасяш към дълга си по правилния начин, никога не го изоставяш, независимо от обстоятелствата, с които се сблъскваш, и дори когато другите изгубят вяра и спрат да изпълняват дълга си, ти продължаваш неотклонно да се придържаш към своите вяра и дълг и никога не ги изоставяш от началото до края, като оставаш непоколебим и отдаден на дълга си до края, тогава ти наистина се отнасяш към дълга си като към дълг и си напълно отдаден. Ако можеш да постигнеш този стандарт, значи по същество си започнал да изпълняваш дълга си по начин, който отговаря на критериите. Това е в положителен план. Преди да постигнеш този критерий обаче, в негативен план, трябва да можеш да устоиш на различни изкушения. Какъв проблем е, когато някой не може да устои на изкушенията в процеса на изпълнение на дълга си, затова го изоставя и бяга, и предава своя дълг? Това е равносилно на предателство към Бог. Да предадеш Божието поръчение означава да предадеш Бог. Може ли човек, който предава Бог, все пак да бъде спасен? С този човек е свършено. Всяка надежда е изгубена, а дългът, който преди това е изпълнявал, е било просто полагане на труд, което е изчезнало в небитието с неговото предателство. Затова е важно човек да се придържа неотклонно към дълга си. Когато правим това, има надежда. Чрез отдадено добро изпълняване на дълга си човек може да бъде спасен и да спечели Божието одобрение. Кое всеки счита за най-трудната част от това да се придържаш неотклонно към дълга си? То се изразява в това дали човек може да остане непоколебим, когато е изправен пред изкушение. Какво включват тези изкушения? Пари, статус, интимни отношения, чувства. Какво още? Ако някой вид дълг носи рискове, дори рискове за живота ти, и изпълнението на този дълг може да доведе до арест и затвор или дори до преследване до смърт, можеш ли въпреки това да изпълняваш дълга си? Можеш ли да проявиш упоритост? Лекотата, с която могат да бъдат преодолени тези изкушения, зависи от това дали човек се стреми към истината. Тя зависи от способността му постепенно да различава и разпознава тези изкушения, докато се стреми към истината, да разпознава тяхната същност и сатанинските измами, които стоят зад тях. Това изисква също така да разпознаваш собствения си покварен нрав, своята природа същност и своите слабости. Освен това човек трябва постоянно да моли Бог да го закриля, за да може да устои на тези изкушения. Ако може да им устои и да се придържа неотклонно към своя дълг, без предателство или бягство независимо от обстоятелствата, тогава вероятността да бъде спасен достига 50 процента. Лесно постижими ли са тези 50 процента? Всяка стъпка е предизвикателство, изпълнено с опасности. Не е лесно да бъдат постигнати! Има ли хора, които смятат, че стремежът към истината е нещо много трудно, поради което намират живота си за твърде изтощителен и предпочитат да са мъртви? Кой тип хора се чувстват по този начин? Така се чувстват неверниците. Само за да оцелеят, хората могат да си блъскат главата, да понасят всякакви несгоди и въпреки това да се вкопчват упорито в живота при бедствия, без да се отказват до последния си дъх — ако вярваха в Бог и се стремяха към истината със същата енергия, несъмнено щяха да постигнат резултати. Ако хората не обичат истината и не желаят да се стремят към нея, те са негодни! Стремежът към истината не е нещо, което може да се постигне само с човешки усилия. Той изисква човешки усилия в съчетание с делото на Светия Дух. Той изисква Бог да нагласява различни среди, за да подлага хората на изпитание и да ги облагородява, а Светият Дух да върши делото Си, за да ги просветлява, озарява и напътства. Страданията, които хората изтърпяват, за да получат истината, са напълно оправдани. Подобно на алпинистите, които рискуват живота си, за да покорят върхове, те не се страхуват от несгодите в стремежа си да достигнат предела, дори до степен да рискуват живота си. Вярването в Бог и постигането на истината по-трудно ли е от изкачването на планина? Какъв тип хора са онези, които желаят благословии, но не са готови да страдат? Те са негодни. Не можеш да се стремиш към истината и да я получиш без решимост. Не можеш да го направиш без способността да страдаш. Трябва да платиш цена, за да я получиш.

Хората вече са започнали да разбират определението за „отговаряне на критериите“, стандартите за „отговаряне на критериите“, причината, поради която Бог е определил този стандарт за „отговаряне на критериите“, връзката между изпълнението на дълга по начин, който отговаря на критериите, и навлизането в живота и други подобни фактори, свързани с истината за изпълнението на дълга съгласно критериите. Ако след това стигнат дотам, че да могат да се придържат неотклонно към дълга си, независимо от времето и мястото, без да се отказват от него, и ако могат да устоят на всякакви изкушения, а след това да възприемат всичките различни истини, които Бог изисква във всичките различни ситуации, които Той нагласява за тях, да придобият познание за тях и да навлязат в тях, тогава според Бог това в общи линии отговаря на критериите. Съществуват три основни елемента за постигането на изпълнение на дълга по начин, който отговаря на критериите: първо, да имаш правилно отношение към своя дълг и да не се отказваш от него в нито един момент. Второ, да си способен да устоиш на всякакви изкушения, докато изпълняваш своя дълг, и да не се препъваш. Трето, да си способен да разбереш всеки аспект на истината, докато изпълняваш своя дълг и навлизаш в реалността. Когато хората постигнат тези три неща и са отговорили на изискванията, тогава първата предпоставка за приемането на съда и наказанието и за усъвършенстването — изпълнението на дълга по начин, който отговаря на критериите — ще бъде изпълнена.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Какво представлява изпълнението на дълга съгласно критериите?)