Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

Ако искаш Бог да те признае за един от Своите последователи, първо трябва да се съсредоточиш върху навлизането в живота. Трябва да започнеш с това да опознаеш себе си, да си способен да се отървеш от покварения си нрав, да постигнеш способността да се придържаш към дълга си и да го изпълняваш според изискванията на Бог — това е първото. Целта на съсредоточаването върху навлизането в живота е да изпълняваш добре дълга си. По същество всичко се свежда до изпълнението на твоя дълг. Трябва да започнеш да се стремиш към навлизането в живота, като изпълняваш дълга си, а чрез навлизането в живота трябва да разбереш и да придобиеш истината капка по капка, докато достигнеш момента, в който ще имаш ръст, от който животът ти постепенно ще расте и ще имаш практически преживявания с истината. След това трябва да овладееш всички видове принципи на практикуване, така че да можеш да изпълняваш дълга си, без да бъдеш ограничаван или смущаван от всякакви хора, събития или неща. По този начин постепенно ще заживееш в присъствието на Бог. Няма да бъдеш смущаван от никакви хора, събития или неща и ще имаш преживявания с истината. Когато натрупаш преживявания, ще бъдеш способен по-добре да свидетелстваш за Бог и колкото по-способен си да свидетелстваш за Бог, толкова по-полезен човек ще станеш. Когато станеш полезен човек, ще можеш да изпълняваш дълга си в Божия дом по начин, който е съгласно критериите, ще можеш да стоиш на мястото на сътворено същество и да се подчиняваш на Божиите подредби и ръководство, и ще си способен да останеш непоколебим. Само такъв човек е сътворено същество съгласно критериите, което има Божието одобрение. Тогава ще бъдеш достоен за всичко, което Бог ти е дал.

Какъв е ключът за навлизане в истината реалност? Трябва да се научите как да практикувате истината и как да се справяте с нещата принципно. Каква е ползата от това винаги да се кълнете и да изразявате решимостта си? Ако винаги се кълнете и изразявате решимостта си, но все още не сте в състояние да практикувате истината, тогава няма никаква полза от това. Най-важното, най-реалното нещо е да постигнете навлизане в живота, докато изпълнявате дълга си, чрез търсене на истината, за да разрешавате различните проблеми, които възникват, докато изпълнявате дълга си, и да промените погрешните си нагласи към него. Какво означава да имаш навлизане в живота? Това означава, че имаш преживяване и познаване на истината и си в състояние да я практикуваш правилно. Всички вие имате ли навлизане в живота сега? Способни ли сте да свидетелствате за Бог? Не сте ли заседнали все още в доктрината през по-голямата част от времето? Не се ли спирате на доктрината, без да имате истинско познание за истината или преживяване с нея? Ако не можеш да постигнеш истински преживявания и познание за истината, тогава не можеш да свидетелстваш за Бог. През по-голямата част от времето познанието ви е сетивно. Раздвоени сте, чувствате се така, сякаш и едното, и другото е правилно. Когато Бог казва нещо, за вас то сякаш е истина, но когато казва нещо друго, то също е истина. Чувствате се така, сякаш всички Божии слова са истина, казвате „амин“ и ги възхвалявате, но не можете да се придържате към тях за сравнение. Когато вършите нещо, все още сте объркани и не знаете кои истини да използвате, за да разрешите проблемите си. Повечето от вас не са ли в това състояние? Въпреки че разбирате много и можете да говорите много за доктрината, не можете да я използвате в реалния си живот. Все още не знаете как да практикувате истината, не знаете как да прилагате Божиите слова в реалния си живот и независимо какво ви сполетява, не знаете как да търсите истината, за да разрешите проблемите си. Това е така, защото ръстът ви е твърде малък. Когато знаете как да преживявате, да практикувате и да прилагате Божиите слова в реалния си живот и как да търсите истината, за да разрешите проблемите си, когато нещо ви сполети, тогава животът ви ще израсте. Това че знаете как да практикувате истината е знак, че животът ви расте. Някой ден, когато си в състояние да решаваш проблемите с помощта на истината, когато имаш известни познания за Бог, когато чрез споделяне на истинското си познание за Бог можеш да свидетелстваш за Неговото дело, за Неговия свят и праведен нрав, за Неговото всемогъщество и Неговата мъдрост, тогава ще бъдеш в състояние наистина да свидетелстваш за Бог и ще си подходящ да бъдеш използван от Него. Ако разбираш много и си в състояние да говориш за доктрини по цял ден, но не можеш да разрешиш нищо, свързано със собствените ти проблеми, или не знаеш как да ги разрешиш, това доказва, че нещата, които разбираш, не са истината, а са само думи и доктрини. Дори да говорите много практично за някаква доктрина, в действителност това е само сетивно познание, което все още не е достигнало рационалност. Въпреки че хората си вземат поука, след като ви изслушат, изпитват същите чувства като вас и знанието ви дори е в състояние да доведе до известни резултати у тях, вие не сте в състояние да говорите за него съвсем ясно, нито можете да разрешите напълно проблемите. Това доказва, че доктрините, за които си говорил, са само сетивно познание. Не можеш да кажеш, че са истината реалност, а още по-малко, че си навлязъл в истината реалност. Сега, как ще разрешиш проблема с говоренето за думите и доктрините? Това изисква да се замислиш за различните видове поквара, които се разкриват в теб докато изпълняваш дълга си, да се замислиш за първопричината за всеки проблем, с който се сблъскваш, и след това да потърсиш истината и да използваш Божиите слова, за да промениш напълно покварения нрав, който си разкрил. Независимо дали това, което се разкрива в теб, е арогантност и самодоволство или извратеност и измама, дали е егоизъм и нещо достойно за презрение или нехайно отношение и лъжа към Бог, трябва да размишляваш върху тези видове покварен нрав, докато не ги видиш ясно. Така ще знаеш какви проблеми имаш, докато изпълняваш дълга си, и колко далеч си от постигането на спасение. Само когато можеш ясно да видиш собствения си покварен нрав, ще можеш да разбереш откъде идват трудностите и пречките при изпълнението на дълга ти. Само тогава ще можеш да разрешиш първопричините за проблемите си. Да кажем, например, че не поемаш отговорност за изпълнението на дълга си, а винаги действаш нехайно, като причиняваш загуби в работата си, но се грижиш за имиджа си, затова не желаеш да общуваш открито за състоянието и трудностите си или да се самоанализираш и себеопознаваш, а винаги търсиш оправдания, за да се справяш с нещата нехайно. Как трябва да решиш този проблем? Трябва да се молиш на Бог и да се самоанализираш, като казваш: „Боже, ако говоря така, то е само за да защитя собствения си имидж. Това е моят покварен нрав. Не бива да говоря така. Трябва да се открия, да се разголя и да изрека на глас истинските мисли на сърцето си. Предпочитам да понеса срам и да загубя имиджа си, отколкото да задоволя собствената си суета. Единственото, което искам, е да удовлетворя Бог“. По този начин, като се опълчваш на себе си и изричаш на глас истинските мисли на сърцето си, ти се опитваш да бъдеш честен човек, а освен това не действаш по собствена воля и не защитаваш собствения си имидж. В състояние си да прилагаш на практика Божиите слова, да практикуваш истината според Божиите намерения, да изпълняваш искрено дълга си и да изпълняваш напълно отговорностите си. По този начин не само практикуваш истината и изпълняваш добре дълга си, но и защитаваш интересите на Божия дом и Божието сърце е удовлетворено. Това е справедлив и благороден начин на живот, достоен да бъде представен както пред Бог, така и пред хората. Това е толкова прекрасно! Практикуването по този начин е малко трудно, но ако усилията и практиката ти са насочени в тази посока, тогава дори да се провалиш някой път, със сигурност ще бъдеш успешен. А какво означава успеха за теб? Означава, че когато практикуваш истината, си в състояние да направиш тази стъпка, която те освобождава от оковите на Сатана, стъпка, която ти позволява да се опълчиш на себе си. Означава, че си в състояние да оставиш настрана суетата и престижа, да спреш да търсиш собствената си изгода и да спреш да вършиш егоистични и достойни за презрение неща. Когато прилагаш това на практика, ти показваш на хората, че си човек, който обича истината, който копнее за истината, че си човек, който копнее за справедливост и светлина. Това е резултатът, който постигаш чрез практикуване на истината. В същото време позориш Сатана. Сатана те поквари, накара те да се грижиш за себе си, направи те егоист, накара те да мислиш за собствения си престиж. Но сега тези сатанински неща вече не могат да те обвързват, ти си се освободил от тях, вече не си контролиран от суетата, престижа или личните си интереси и практикуваш истината, така че Сатана е напълно унизен и не може да направи нищо. Тогава не си ли победил? Когато си победил, не оставаш ли непоколебим в свидетелството си за Бог? Не се ли подвизаваш в доброто войнстване? Когато си се подвизавал в доброто войнстване, в сърцето си имаш спокойствие и радост, както и чувство на лекота. Ако в живота си често си намираш виновни, ако сърцето ти не може да намери покой, ако нямаш спокойствие и радост и често си обзет от тревога и безпокойство за всякакви неща, какво показва това? Че ти просто не практикуваш истината, че не оставаш непоколебим в свидетелството си за Бог. Когато живееш сред нрава на Сатана, често си склонен да не практикуваш истината, да я предаваш, да бъдеш егоистичен и подъл; да поддържаш само своя имидж, своето име, положение и своите интереси. Това, че винаги живееш за себе си, ти носи голяма болка. Имаш толкова много егоистични желания, обвързаности, окови, опасения и огорчения, че нямаш никакво спокойствие и радост. Да живееш заради покварената си плът означава да страдаш прекомерно. Тези, които се стремят към истината, са различни. Колкото повече разбират истината, толкова по-свободни и освободени стават; колкото повече практикуват истината, толкова повече спокойствие и радост имат. Когато получат истината, ще живеят напълно в светлината, ще се радват на Божиите благословии и няма да изпитват никаква болка.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Навлизането в живота започва с изпълнението на дълга)

Много хора чувстват, че им липсва много, след като изпълнят дълга си, и че не притежават истината реалност, затова винаги изискват от себе си да слушат повече проповеди, а от водачите и работниците — да провеждат повече събирания, сякаш само това ще им даде възможност за навлизане за израстване в живота. Ако измине известно време, без да посетят събиране или проповед, те чувстват, че сърцата им са празни и пусти, сякаш в тях няма нищо. В сърцата си чувстват, че само ежедневните събирания и проповеди ще им дадат навлизане в живота или ще им позволят да постигнат духовна зрялост. В действителност този начин на мислене е изцяло неправилен. Тези, които вярват в Бог и Го следват, трябва да изпълнят дълга си — само тогава могат да придобият житейски опит. Ако твърдиш, че искрено вярваш в Бог, но не искаш да изпълниш дълга си, тогава колко искрена е твоята вяра в Бог? Тези, които искрено изпълняват дълга си, са хората, които имат вяра. Само тези, които имат вяра, се осмеляват да посветят живота си на Бог и са готови да се отрекат от всичко, за да дадат всичко от себе си на Бог. Такива хора усещат делото на Светия Дух, докато изпълняват дълга си; те са просветлени, водени и дисциплинирани от Светия Дух. Всичко това създава житейски опит. Ето защо навлизането в живота започва с официалното изпълнение на дълга.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Навлизането в живота започва с изпълнението на дълга)

Всеки дълг, който изпълнявате, е свързан с навлизане в живота. Независимо дали дългът ти е по-скоро редовен или непостоянен, скучен или интересен, винаги трябва да постигаш навлизане в живота. Задълженията, които някои хора изпълняват, са доста монотонни; те правят едно и също всеки ден. При изпълнението им обаче състоянията, които тези хора разкриват, не са толкова еднородни. Понякога, когато са в добро настроение, хората са малко по-усърдни и вършат по-добре работата си. Друг път, поради някакво неизвестно влияние, поквареният им сатанински нрав ги подтиква към пакости, което предизвиква у тях неправилни възгледи и лошо състояние и настроение, а това води до нехайно изпълнение на дълга им. Вътрешното състояние на хората постоянно се мени; то може да се променя навсякъде и по всяко време. Както и да се променя състоянието ви, винаги е погрешно да действате според настроението си. Да кажем, че се справяте малко по-добре, когато сте в добро настроение, и малко по-зле, когато сте в лошо настроение — това принципен начин на действие ли е? Това ще ви позволи ли да изпълните дълга си по начин, който е съгласно критериите? Независимо от настроението си, хората трябва да знаят как да се молят на Бог и как да търсят истината; само така те могат да избегнат възпирането и разколебаването от своите настроения. Когато изпълнявате дълга си, винаги трябва да проверявате дали постъпвате според принципите, дали изпълнението на дълга ви е на ниво, дали просто не го изпълнявате нехайно, дали не сте се опитали да избягате от отговорностите си и дали има някакви проблеми с отношението и начина ви на мислене. След като се самоанализирате и тези неща ви станат ясни, ще ви бъде по-лесно да изпълните дълга си. Независимо с какво се сблъскваш, докато изпълняваш дълга си — с негативизъм и слабост или с лошо настроение, след като са те кастрили — трябва да се отнасяш към дълга си правилно, както и да търсиш истината и да разбираш Божиите намерения. Като правиш тези неща, ще имаш път за практикуване. Ако искате да се справите добре с изпълнението на дълга си, не трябва да се влияете от настроението си. Колкото и негативни или слаби да се чувствате, трябва да практикувате истината във всичко, което правите, с безусловна взискателност и като се придържате към принципите. Ако го правиш, не само другите хора ще те одобряват, но и Бог ще те харесва. Тогава ти ще бъдеш човек, който е отговорен и който носи бреме; ще бъдеш истински добър човек, който действително изпълнява дълга си на ниво и който напълно изживява подобие на истински човек. Такива хора са пречистени и постигат истинска промяна, когато изпълняват дълга си, и за тях може да се каже, че са честни в Божиите очи. Само честните хора могат да са постоянни в практикуването на истината, да успеят да действат според принципите и да изпълняват дълга си на ниво. Хората, които действат принципно, изпълняват задълженията си педантично, когато са в добро настроение; те не работят нехайно, не са надменни и не се изтъкват, за да накарат другите да ги ценят високо. Когато са в лошо настроение, те могат да изпълняват ежедневните си задачи също толкова сериозно и отговорно и дори ако се сблъскат с нещо, което е в ущърб на изпълнението на задълженията им или което ги притиска или предизвиква смущения, докато изпълняват задълженията си, те все пак могат да смирят сърцата си пред Бог и да се молят по следния начин: „Колкото и голям да е проблемът, с който се сблъсквам — дори небето да се срине — докато съм жив, съм решен да направя всичко възможно, за да изпълня дълга си. Всеки ден, в който живея, е ден, в който трябва да изпълнявам дълга си добре, за да съм достоен за този дълг, даден ми от Бог, както и за това дихание, което Той е вдъхнал в тялото ми. Колкото и трудности да изпитвам, ще ги загърбя, защото изпълнението на дълга ми е от първостепенно значение!“. Онези, които не се влияят от никой човек, събитие, вещ или среда, които не са ограничени от никакви настроения или външни ситуации и които поставят на първо място своите задължения и поръченията, които Бог им е поверил — те са хората, които са предани на Бог и които истински Му се подчиняват. Такива хора са постигнали навлизане в живота и са навлезли в реалността на истината. Това е един от най-истинските и практични изрази на изживяването на истината.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Навлизането в живота започва с изпълнението на дълга)

За да изпълните дълга си по начин, който е съгласно критериите, първо трябва да имате подходящ начин на мислене. Когато поквареният ви нрав е разкрит, трябва да коригирате и своето състояние. Когато сте в състояние да се отнасяте към дълга си правилно, когато сте се освободили от ограниченията и влиянията на всякакви хора, събития и неща, когато можете да се подчинявате напълно на Бог, тогава ще бъдете в състояние да изпълнявате добре дълга си. Тайната за постигането на това е да поставяте винаги дълга и отговорностите си на първо място. В процеса на изпълнение на дълга трябва винаги да се самоанализирате: „Нехайно ли е отношението ми към изпълнението на дълга? Какво ме смущава и ме кара да изпълнявам дълга си нехайно? Влагам ли цялото си сърце и сила в изпълнението на дълга си? Дали тези ми действия ще позволят на Бог да ми се довери? Напълно ли е покорно сърцето ми на Бог? Изпълнявам ли дълга си в съответствие с принципите? Ще доведе ли изпълнението на дълга ми по този начин до най-добрите резултати?“. Трябва да размишлявате често върху тези въпроси. Когато откриете проблеми, трябва активно да се стремите към истината и да намерите съответните Божии слова, за да ги решите. Така ще си в състояние да изпълняваш добре дълга си и ще имаш спокойствие и радост в сърцето си. Ако при изпълнението на дълга ви често възникват проблеми, повечето от тях се дължат на проблеми с вашите намерения — това са проблемите на покварения нрав. Когато поквареният нрав на човек е разкрит, той ще има проблеми в сърцето си и състоянието му няма да е нормално, което ще повлияе пряко на способността му да изпълнява дълга си. Проблемите, които влияят на способността ви за изпълнение на дълга, са големи, сериозни проблеми. Те могат да повлияят пряко на връзката с Бог. Например някои хора си изграждат представи и погрешни разбирания за Бог, когато семействата им са сполетени от беди. Някои хора стават негативни, когато понасят трудности при изпълнение на дълга си, никой не го забелязва или не ги хвали. Някои хора не изпълняват дълга си добре, винаги са нехайни и се оплакват от Бог, когато ги кастрят. Някои хора не желаят да изпълняват дълга си, защото винаги обмислят път за отстъпление. Всички тези проблеми оказват пряко влияние върху нормалната връзка с Бог. Това са все проблеми на покварения нрав. Те са свързани с факта, че хората не познават Бог, винаги мислят и се съобразяват само със себе си, което им пречи да проявяват внимание към Божиите намерения или да се подчиняват на Божиите планове. Това поражда най-различни негативни емоции. Хората, които не се стремят към истината, просто са такива. Когато се появят малки проблеми, те стават негативни и слаби, изразяват недоволство при изпълнението на дълга си, бунтуват се срещу Бог и Му се противопоставят, искат да се откажат от работата си и да предадат Бог. Всичко това са различни последствия, породени от ограниченията на покварения нрав. Човек, който обича истината, е способен да загърби собствения си живот, бъдеще и съдба и иска единствено да се стреми към истината и да я добие. Той смята, че няма достатъчно време, страхува се, че няма да може да изпълни добре дълга си и че няма да може да бъде усъвършенстван, затова е способен да се отрече от всичко. Начинът му на мислене предполага просто да се обърне към Бог и да му се подчини. Той не се плаши от никакви трудности и ако се почувства негативен или слаб, решава проблема си по естествен начин, като прочита няколко откъса от Божиите слова. Хората, които не се стремят към истината, са угрижени и колкото и да общувате за истината с тях, те не могат да решат напълно проблемите си. Дори и за момент да се опомнят и да са в състояние да приемат истината, впоследствие пак се отказват от нея, така че е много трудно да се справяш с такъв човек. Не става дума за това, че не разбират нищо от истината, а че не ценят или не приемат истината в сърцето си. В крайна сметка това води до неспособността им да загърбят собствената си воля, егоизъм, бъдеще, съдба и назначение, които след това се появяват отново, за да ги смущават. Ако човек е в състояние да приема истината, след като я разбере, всички онези неща, които са характерни за покварения нрав, ще изчезнат от само себе си и той ще има навлизане в живота и ръст. Няма да бъде повече едно невежо дете. Когато човек има ръст, той ще става все по-способен да разбира нещата, да различава различните типове хора и няма да бъде ограничаван от хора, събития или неща. Няма да се влияе от нищо, което някой казва или прави. Няма да бъде изложен на намесата на злите сили на Сатана или да бъде подвеждан или смущаван от лъжеводачи и антихристи. Ако това се случи, дали ръстът на човека няма да нараства постепенно? Колкото повече човек разбира истината, толкова по-бързо ще се развива животът му и ще му бъде лесно да изпълнява успешно дълга си и да навлезе в истината реалност. Когато имаш навлизане в живота и той постепенно расте, твоето състояние ще става все по-нормално. Хората, събитията и нещата, които някога са били в състояние да те смущават и ограничават, вече няма да са проблем за теб. Няма да изпитваш повече трудности при изпълнението на дълга си и връзката ти с Бог ще става все по-нормална. Когато знаеш как да се уповаваш на Бог, как да търсиш Божиите намерения, когато знаеш мястото си, какво трябва и какво не трябва да правиш, кои въпроси изискват или не изискват да поемеш отговорност, няма ли състоянието ти да става все по-нормално? Няма да се умориш да живееш по този начин, нали? Не само че няма да се умориш, но и ще се почувстваш много спокоен и щастлив. В резултат на това сърцето ти няма ли да се изпълни със светлина? Начинът ти на мислене ще бъде нормален, разкриването на твоя покварен нрав ще намалеят и ще бъдеш в състояние да живееш в присъствието на Бог, да изживяваш нормална човешка природа. Когато хората видят психическата ти нагласа, ще си помислят, че в теб е настъпила голяма промяна. Ще искат да общуват с теб, ще се чувстват спокойни и щастливи в сърцата си и също ще получат полза от това. С извисяване на твоя ръст речта и действията ти ще стават по-правилни и принципни. Когато видиш слаби и негативни хора, ще можеш да им окажеш значителна помощ — не като ги ограничаваш или поучаваш, а като използваш своите практически преживявания, за да им помогнеш и да им бъдеш полезен. По този начин няма просто да се стараеш в Божия дом, а ще си полезен човек, който е способен да се нагърби с бреме и да върши по-значими неща в Божия дом. Не харесва ли Бог точно такива хора? Ако Бог те харесва, няма ли и всички да те харесват? (Да, това е така). Защо Бог е доволен от този тип хора? Защото те са способни да вършат практически неща пред Него, не се поддават на ласкателства, занимават се с практически въпроси и са способни да помагат и да водят другите, като говорят за своите истински преживявания. Те са способни да помагат на другите да решат всеки проблем и, когато възникнат трудности в работата на църквата, да водят напред и активно да решават проблемите. Това означава отдадено да изпълняваш дълга си.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Навлизането в живота започва с изпълнението на дълга)

Казвам ви следното: изпълнението на дълга на човека е онова, което той трябва да свърши; ако човек не може да изпълнява дълга си, това е непокорство. Именно чрез процеса на изпълняване на дълга си човек постепенно се променя и именно чрез този процес проявява своята вярност. И така, колкото повече си способен да изпълняваш дълга си, толкова повече истина ще бъдеш способен да придобиеш и толкова по-практичен ще става изказът ти. Онези, които само отбиват номера при изпълнението на дълга си и не търсят истината, ще бъдат отстранени накрая, защото такива хора не изпълняват дълга си в практикуването на истината и не практикуват истината в изпълнението на дълга си. Такива хора няма да се променят и ще понесат несгоди. Проявите им не само че са нечисти, но и всичко, което излъчват, е зло.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Разликата между служението на въплътения Бог и човешкия дълг)

Някои хора не знаят как да преживяват Божието дело и как да въплътят Неговите слова в изпълнението на дълга си или в реалния живот. Те винаги разчитат на посещенията си на много сбирки, за да придобият истината и да напреднат в живота. Това обаче е нереалистично и неубедително като довод. Живот се придобива, като се преживяват Божиите слова и като се преживява правосъдие и наказание. Тези, които знаят как да преживяват Неговото дело, независимо от това какъв е дългът им, могат да разбират и прилагат истината, приемат да бъдат кастрени, влизат в истината реалност, постигат промяна в нрава си и са усъвършенствани от Бог, когато изпълняват дълга си. Тези, които са мързеливи и ламтят за удобства, не желаят да изпълняват дълга си и не преживяват Божието дело при изпълнението им, като непрекъснато настояват Божият дом да им осигурява сбирки, проповеди и общение за истината. В резултат на това, след десет или двадесет години вяра и след изслушване на безброй проповеди, те все още не са разбрали истината и не са я придобили. Те не знаят как да преживяват Божието дело, не разбират какво е вярата в Бог и не знаят как да преживяват Божието слово, за да опознаят себе си и да придобият истината и живота. Това са хора, които жадуват за удобства и избягват да изпълняват дълга си; затова са разкривани и отстранявани заради начина, по който изпълняват дълга си. Сега хората, които с облекчение изпълняват дълга си и отдават значение на търсенето на истината, донякъде навлизат в живота при изпълнението на дълга си, размишляват, за да се опознаят, когато разкриват поквара, и когато се сблъскват с трудности при изпълнението на дълга си, те търсят истината и разговарят за истината, за да решат проблемите. Така, след като няколко години изпълняват дълга си, те, без да искат, жънат явни ползи, могат да говорят за свидетелства за преживяване, притежават известни знания за Божието дело и за Неговия нрав и по този начин променят собствения си живот нрав. В момента църквите навсякъде се пречистват от злите хора и от тези, които пречат и предизвикват смущения. Хората, които остават, обикновено са тези, които упорито изпълняват дълга си, имат известна отдаденост и придават значение на търсенето на истината при решаването на проблемите. Това са този вид хора, които остават непоколебими в свидетелството си. Трябва да се научите да довеждате Божиите слова в истинския живот и в дълга, който изпълнявате, като ги прилагате и привеждате в действие, а когато възникнат проблеми и трудности, търсете истината при решаването им. Освен това, трябва да се научите да проявявате внимание към Божиите намерения, когато изпълнявате дълга си, и във всяко нещо да се обучите да практикувате истината и справянето с нещата съгласно принципите. Трябва да се научите да практикувате любов към Бог и с боголюбиво сърце да проявявате внимание към бремето, което Той носи, и да достигнете до момента, когато можете да Го удовлетворите. Единствено такъв човек искрено обича Бог. Като практикувате по този начин, дори и да не разбирате напълно истината, все пак можете да изпълнявате дълга си по начин, който отговаря на критериите и не само успявате да преодолеете нехайството си, но и можете да се научите да практикувате любов към Бог, да Му се покорявате и да Го удовлетворявате при изпълнението на дълга си — това е урокът за навлизането в живота. Ако можете да практикувате истината и да действате съгласно принципите по този начин по всички въпроси, тогава навлизате в истината реалност и ще навлезете в живота. Без значение колко сте заети с изпълнението на дълга си, когато оберете плодовете от навлизането в живота, от израстването в живота и можете да се покорите на Божието устройване и Неговите подредби, вие ще получите наслада от изпълнението на дълга си. Няма да се чувствате изморени, независимо от това колко сте заети. В сърцето ви винаги ще има мир и радост и ще се чувствате особено обогатени и сигурни. Независимо от трудностите, които възникват, ако търсите истината, Светият дух ще ви просветлява и напътства. Тогава ще получите Божията благословия. Освен това, независимо дали сте заети или не, когато изпълнявате дълга си, е важно от време на време да правите подходящи упражнения и разумни дейности за поддържане на формата. Това подобрява кръвообращението, спомага да се поддържат високи нива на енергия и може да има ефект при предотвратяването на някои професионални заболявания. Това много ще ви помогне да изпълнявате добре дълга си. Следователно, ако при изпълнение на дълга си сте способни да научавате много уроци, да разберете много истини, наистина да опознаете Бог и накрая да се боите от Него и да отбягвате злото, то вие напълно ще се съобразите с намеренията Му. Ако постигнете любов към Бог, свидетелствате за Него и достигнете единство на сърцето и волята с Него, вие вървите по пътя към това да бъдете усъвършенствани от Него. Такъв е човекът, който е получил Божията благословия, а това е невероятно благо! Ако искрено отдавате всичко на Бог, със сигурност ще получите обилни Божии благословии. Могат ли онези, които не дават всичко от себе си за Бог и не изпълняват дълга си, да придобият истината? Могат ли да постигнат спасение? Трудно е да се каже. Всички благословии могат да бъдат придобити само чрез изпълнение на дълга и преживяване на Божието дело. При изпълнението на дълга си човек се научава как да преживява Божието дело, как да разбира и да преживява правосъдие и наказание, изпитания и облагородяване и да бъде кастрен. За тези неща човек най-много заслужава да получи благословия. Ако обича истината и се стреми към нея, накрая ще я придобие, ще промени своя живот нрав, ще получи одобрението на Бог и ще бъде благословен от Него.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)