Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

Това, което сте преживели и сте видели, надминава преживяното и видяното от светиите и пророците от всички епохи, но можете ли да Ми предоставите свидетелство, по-голямо от думите на тези светии и пророци от минали времена? Това, което сега ви дарявам, надминава Моисей и засенчва Давид, затова искам вашето свидетелство да надмине Моисеевото и думите ви да бъдат по-велики от тези на Давид. Давам ви стократно — така че искам и вие да Ми се отплатите стократно. Трябва да знаете, че Аз съм Този, който дарява живот на човечеството, и вие получавате живот от Мен и трябва да свидетелствате за Мен. Това е задължение, което ви възлагам и което трябва да изпълните за Мен. Дадох ви цялата Си слава, живота, който избраният народ на Израел никога не получи. Вие трябва да свидетелствате за Мен и да Ми посветите младостта си и да Ми отдадете живота си. Аз отдавна съм предопределил, че всеки, на когото дам славата Си, ще свидетелства за Мен и ще даде живота си за Мен. За вас е щастието да ви дам славата Си, а задължението ви е да свидетелствате за Моята слава. Ако трябваше да вярвате в Мен само с цел благословии, тогава работата Ми би имала малко значение и вие нямаше да изпълнявате своя дълг. […] Това, което сте получили, не е просто Моята истина, Моят път и Моят живот, но видение и откровение, по-велики от тези на Йоан. Разбирате много повече мистерии и сте съзрели истинското Ми лице; вие сте приели повече от Моето правосъдие и знаете повече за Моя праведен нрав. И така, въпреки че сте родени в последните дни, вашето разбиране е за предишното и миналото и също така сте преживели нещата от днешния ден, и всичко това беше направено лично от Мен. Това, което искам от вас, не е прекомерно, защото съм ви дал толкова много и сте видели много в Мен. Затова искам от вас да свидетелствате за Мен пред светиите от минали векове и това е единственото желание на сърцето Ми.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Какво знаеш за вярата?)

Що се отнася до работата, човек вярва, че работата е да си ангажиран за Бог, да проповядваш навсякъде и да отдаваш всичко от себе си за Него. Въпреки че това убеждение е правилно, то е твърде едностранчиво; това, което Бог иска от човека, не е само да е ангажиран за Него; освен това, тази работа е свързана и със служение и приток в духа. Много братя и сестри, дори и след многогодишен опит, никога не са мислили да работят за Бог, защото работата, както я схваща човек, е несъвместима с това, което Бог иска. Ето защо човекът няма никакъв интерес към работата и точно поради тази причина навлизането на човека в нея също е доста едностранчиво. Всички вие трябва да започнете своето навлизане с работа за Бог, така че да можете да преминете по-добре през всички аспекти на опита. Ето в какво трябва да навлезете. Работата не се отнася до това да бъдете ангажирани за Бог, а до това дали животът на човека и това, което той изживява, могат да доставят наслада на Бог. Работата се отнася до хора, които използват своята преданост към Бог и познанието си за Бог, за да свидетелстват за Него, а също и за да се грижат за нуждите на хората. Такава е отговорността на човека и всички хора трябва да разберат това. Може да се каже, че вашето навлизане е вашата работа и че вие се стремите да навлезете по време на работата си за Бог. Да преживяваш Божието дело не означава само да знаеш как да ядеш и пиеш Неговото слово; по-важното е, че трябва да знаете как да свидетелствате за Бог, да можете да служите на Бог и да можете да се грижите за хората и да им осигурявате ресурс. Това е работа, а също така е и вашето навлизане; това е, което всеки човек трябва да постигне.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Дело и навлизане (2))

Преживял си толкова много от Божието дело, видял си го със собствените си очи и си го преживял лично; когато стигнеш до самия край, не трябва да си неспособен да изпълняваш функцията, която ти се полага. Колко жалко би било това! В бъдеще, когато се разпространява евангелието, ти трябва да можеш да говориш за собствените си познания, да свидетелстваш за всичко, което си придобил в сърцето си, и да не пестиш усилия. Това е, което едно сътворено същество трябва да постигне. Какво е действителното значение на този етап от Божието дело? Какъв е неговият ефект? И каква част от него е осъществена в човека? Какво трябва да правят хората? Когато можеш да говориш ясно за цялото дело, което въплътеният Бог е извършил, откакто е дошъл на земята, тогава твоето свидетелство ще бъде пълно. Когато можеш да говориш ясно за тези пет неща: значението на Неговото дело; съдържанието му; същността му; нрава, който представя, и принципите му, тогава това ще докаже, че си способен да свидетелстваш за Бог, че наистина притежаваш знание. Моите изисквания към вас не са много високи и са постижими за всички, които се стремят към истинско развитие. Ако си решил да бъдеш един от Божиите свидетели, трябва да разбереш какво мрази Бог и какво обича Бог. Ти си изпитал много от Неговото дело; чрез това трябва да опознаеш Неговия нрав, да разбереш Неговите намерения и Неговите изисквания към човечеството и да използваш това знание, за да свидетелстваш за Него и да изпълняваш своя дълг.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Практика (7))

Първият приоритет на всяко сътворено същество е да проповядва евангелието, да свидетелства за Божието дело и да го разгласява по целия свят и до всички краища на земята. Това е отговорността и задължението на всеки, който приема Божието евангелие. Това е негов неотменим дълг. Възможно е в момента да не изпълняваш този дълг или този дълг да е нещо далечно за теб, или никога да не си се замислял, че това е дълг, който трябва да изпълняваш. Сърцето ти обаче трябва да е наясно със следното: този дълг е свързан с теб. Той е не само отговорност към другите, но и твоя отговорност и твой дълг. Това, че в момента не ти е възложено да изпълняваш този дълг, не означава, че този дълг не те касае, че изпълнението на този дълг не се отнася за теб или че Бог не ти е поверил изпълнението на този дълг. Ако твоето възприемане може да се издигне до това ниво, не означава ли това, че гледната точка за дълга на проповядване на евангелието, която поддържаш в сърцето си, е в съответствие с истината и с Божието намерение? Когато разбирането ви се издигне до това ниво, един ден, след като всички вие сте свършили цялата непосредствена работа, която имате, Бог ще издаде заповед да ви разпръсне и да ви разпредели навсякъде, дори на места, които ви се струват най-странни, най-неприятни и най-трудни. Какво ще направите тогава? (Наш неотменим дълг ще е да приемем.) Сега казвате това, но когато денят настъпи, очите ви като нищо могат да се напълнят със сълзи. Ето по какъв начин трябва да се подготвите. Трябва да осъзнаеш следното: „Това е епохата, в която съм се родил. Имам късмета, че съм приел Божието дело от последните дни и късмета, че имам участие в делото на Божия план за управление. Следователно стойността и значението на моя живот трябва да бъдат в това да посветя енергията на целия си живот на разпространяването на Божието евангелско дело. Няма да мисля за нищо друго“. Имате ли тази решимост? (Да.) Трябва да имате тази решимост и да сте направили тази подготовка и план. Само по този начин можете да бъдете истински сътворени същества — сътворени същества, които Бог обича и които отговарят на критериите.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Проповядването на евангелието е дълг, който вярващите са длъжни да изпълнят добре)

Сега всички вие сте заети да изпълнявате дълга си, подготвяте се да разгласявате Божието слово и Божието дело от последните дни и да свидетелствате за тях. Независимо дали правите филми, или пеете химни, за да свидетелствате за Бог, дългът, който изпълнявате, ценен ли е за поквареното човечество? (Ценен е.) Къде е стойността му? Стойността му е в подпомагането на хората да тръгнат по правия път, след като видят тези слова и истини, изразени от Бог, и в подпомагането на хората да разберат, че принадлежат към сътворените същества и че трябва да се явят пред Създателя. Много хора са неспособни да прозрат или да разберат много от нещата, с които се срещат. Те се чувстват безпомощни и усещат, че животът е безсмислен и празен, и нямат никаква духовна утеха. Какъв е източникът на всичко това? Отговорът на всичко това лежи в Божието слово. През годините, в които сте вярвали в Бог, всички сте чели много от Неговото слово и сте разбрали определен брой истини, затова дългът, който трябва да изпълнявате, е да използвате Божието слово, за да просветлявате тези хора и да преодолявате техните погрешни мисли и възгледи, като им давате възможност да разберат истината в Божието слово и да прозрат мрака и злото на света, и им помагате да търсят истинския път, да намерят Създателя, да чуят Божия глас и да четат словата Му. Това ще им позволи да схванат някои истини и да видят делото на спасението, което върши Бог, така че да могат да се обърнат към Него и да приемат делото Му. Точно това е дългът, който трябва да изпълнявате. Вие всички знаете в сърцата си колко истини сте разбрали и колко проблеми сте преодолели, след като започнахте да вярвате в Бог. В наши дни има много хора, както религиозни, така и невярващи, които търсят истинския път и Спасителя. Те не знаят отговорите на конкретни въпроси, като например защо хората живеят и умират, какви са стойността и смисълът на човешкия живот или откъде идват хората и къде отиват. Те чакат вие да им проповядвате евангелието и да свидетелствате за Бог, и да ги отведете пред Създателя — ето защо дългът, който изпълнявате сега, е много значим! От една страна, самите вие преживявате Божието дело, а от друга — също свидетелствате пред другите за Божието дело. Колкото повече преживявате това, с толкова повече истини ще трябва да се снабдите и да разбирате, и толкова повече работа ще трябва да свършите. Това е отлична възможност за Бог да усъвършенства хората. Трябва да се молите на Бог и да търсите Бог, независимо с какви трудности се срещате, докато изпълнявате дълга си. Когато всички четат Божието слово и търсят повече истината заедно, няма проблем, който не може да бъде преодолян. В Божието слово има много истини, които е нужно да разберете, затова трябва да размишлявате и да разговаряте често за тях, тогава ще имате просветлението и озарението на Светия дух. Няма проблем, който не може да се преодолее чрез упованието на Бог — трябва да имате вяра в това.

След като Бог създаде това човечество, Той оформи план за управление. През изминалите няколко хиляди години това човечество не се нарами с никаква основна отговорност или поръчение да свидетелства за Създателя и делото, което Бог изпълняваше сред човечеството, беше относително скрито и просто. Но през последните дни нещата вече не са същите. Създателят е започнал да произнася слова. Той е изразил толкова много истини и е разкрил всички тайнства на Божия план за управление, но покварените човеци са глуповати и безчувствени: те виждат, но не знаят, и чуват, но не разбират, сякаш сърцата им са закоравели. Следователно вие всички носите огромна отговорност! Какво е толкова огромното в нея? В допълнение към разгласяването на тези слова и истини, изразени от Бог, е още по-важно да свидетелствате за Създателя пред абсолютно всяко сътворено човешко същество и да доведете всички тези сътворени човешки същества, които са чули Божието евангелие, пред Създателя, така че да могат да разберат значимостта на създаването на човечеството от Бог и да разберат, че като сътворени човешки същества те трябва да се завърнат пред Създателя, да чуят Неговите слова и да приемат всички истини, които Той е изразил. По този начин всички човешки същества могат да бъдат накарани да се покорят на върховенството и наредбата на Създателя. Възможно ли е да се постигнат тези резултати само като се прочетат няколко откъса от Божието слово? Или само като се научат няколко химна за пеене? Или само като се извършва един аспект от делото? Не. Следователно, ако ще изпълнявате добре дълга си, трябва да свидетелствате за действията на Създателя и за Неговото върховенство и наредба, като използвате различни методи и форми. По този начин ще можете да доведете повече хора пред Създателя, за да могат да приемат и да се покорят на Неговото върховенство и подредби. Не е ли това огромна отговорност? (Така е.) Тогава какво отношение трябва да възприемете към дълга си? Добре ли е да бъдете объркани? Добре ли е да пренебрегвате неща? Добре ли е да използвате само 50% от енергията си и да сте нехайни? Да протакате и да се отнасяте небрежно? (Не.) Какво трябва да правите тогава? (Да се отдадете напълно.) Трябва да се отдадете напълно, да използвате всяка частица енергия, опит и прозрение, които имате. Невярващите не разбират какво е най-смисленото нещо, което човек може да направи в живота си, но вие разбирате нещо за това, нали? (Да.) Приемането на Божието поръчение и изпълнението на собствената ви мисия — това са най-важните неща. Дългът, който изпълнявате сега, е ценен! Засега може да не виждаш резултатите и засега може да не получаваш голям ефект от него, но не след дълго той ще даде плодове. В дългосрочен план, ако тази работа се изпълнява добре, приносът, който тя има за човечеството, ще е невъзможно да се измери с пари. Такива истински свидетелства са по-ценни и значими от всичко друго и те ще издържат през вечността. Това са добрите дела на всеки човек, който следва Бог, и те са нещо, което си струва да се запомни. Всичко в живота на човек е празно и недостойно за запомняне освен вярването в Бог, стремежа към истината и изпълняването на дълга му като сътворено същество. Дори да си извършил разтърсващ подвиг, дори да си отишъл в космоса и да си бил на Луната, дори да си направил научни открития, които са от някаква полза или помощ за човечеството, всичко е безполезно и ще изчезне. Какво е единственото нещо, което няма да изчезне? (Божието слово.) Само Божието слово, свидетелствата за Бог, всички свидетелства и дела, които свидетелстват за Създателя, и човешките добри дела няма да изчезнат. Тези неща ще останат вечно и са толкова ценни. Затова отървете се от всичките си ограничения, вършете това голямо начинание и не позволявайте да бъдете възпирани от никой човек, събитие или нещо друго. Искрено отдавайте всичко на Бог и влагайте цялата си енергия и кръв на сърцето си в изпълнението на дълга си. Точно това Бог благославя най-много и то си струва всяко страдание!

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само доброто изпълнение на дълга на сътворено същество дава стойност на живота)

Ако признаеш, че си сътворено същество, трябва да се подготвиш да страдаш и да платиш определена цена в името на изпълнението на отговорността си да проповядваш евангелието и в името на това да изпълняваш дълга си както трябва. Цената може да бъде страдание от някакво физическо заболяване или затруднение, преследване от страна на големия червен змей, или неразбиране от страна на светските хора, както и мъките, които човек преживява, когато проповядва евангелието: да бъде предаден, бит или руган, да бъде осъден — дори да бъде нападнат от тълпа и изложен на смъртна опасност. Възможно е в хода на проповядване на евангелието да умрете, преди Божието дело да е завършено, и да не доживеете деня на Божията слава. Трябва да сте подготвени за това. Това няма за цел да ви плаши, но е факт. Сега, след като изясних това и вие го разбрахте, ако все още имате тази решимост, ако сте сигурни, че тя няма да се промени, и ако останете предани до смъртта, това доказва, че притежавате определен духовен ръст. Недейте да приемате, че проповядването на евангелието в отвъдморските страни, в които има религиозни свободи и човешки права, ще бъде безопасно, че всичко, което правите, ще върви гладко и ще е благословено от Бог, и че великото Божие могъщество и Неговата власт ще ви съпътстват във всичко. Всичко това е в човешките представи и фантазии. Фарисеите също вярваха в Бог, но хванаха въплътения Бог и Го разпънаха на кръста. И така, какво лошо е способен да стори на въплътения Бог днешният религиозен свят? Те извършиха толкова много лоши неща. Съдиха Бог, заклеймяваха Го, хулиха Го. Няма лошо нещо, на което да не са способни. Не забравяйте, че именно вярващи хванаха Господ Исус и Го разпънаха на кръста. Само те имаха възможност да направят нещо подобно. Невярващите не се интересуваха от това. Именно тези вярващи се сговориха с управляващите да хванат Господ Исус и да Го разпънат на кръста. Освен това как умряха онези ученици на Господ Исус? Сред учениците имаше такива, които бяха убити с камъни, влачени от кон, разпънати с главата надолу, разчленени от пет коня — сполетя ги всякаква смърт. Каква беше причината за смъртта им? Законно ли бяха екзекутирани за престъпленията си? Не. Те разгласяваха евангелието на Господ, но хората по света не го приеха, а вместо това ги заклеймяваха, биеха и хокаха, и дори ги убиваха — така бяха убити като мъченици. Нека не говорим за крайния изход на онези мъченици или за това как Бог отсъжда за делата им, а да се запитаме следното. Когато стигнаха до края, дали начинът, по който посрещнаха края на живота си, съответстваше на човешките представи? (Не, не съответстваше.) От гледна точка на човешките представи те платиха толкова висока цена, за да разгласяват Божието дело, но в крайна сметка бяха убити от Сатана. Това не съответства на човешките представи, но точно това им се случи. Бог го допусна. Каква истина може да се търси в това? Това, че Бог допусна да умрат така, Негово проклятие и заклеймяване ли беше, или беше Негов план и благословия? Не беше нито едното, нито другото. А какво беше? Сега хората си мислят за смъртта им с много болка, но така стояха нещата. Какво е обяснението за това, че хората, които вярваха в Бог, умряха така? Когато споменаваме тази тема, вие се поставяте на тяхно място. Така че натъжават ли се сърцата ви? Изпитвате ли скрита болка? Мислите си: „Тези хора са изпълнили дълга си да разгласяват Божието евангелие и би трябвало да се смятат за добри хора. Как тогава е възможно да стигнат до такъв край и такъв изход?“. Ето как умряха и си отидоха телата им; това беше начинът на тяхното отпътуване от човешкия свят, но това не означаваше, че изходът им беше същият. Какъвто и да е бил начинът на тяхната смърт и заминаване, или както и да се е случило това, Бог не е определил така крайния изход на тези животи, на тези сътворени същества. Това е нещо, което трябва да разбереш ясно. Напротив, те използваха именно тези средства, за да заклеймят този свят и да свидетелстват за Божиите дела. Тези сътворени същества използваха най-ценния си живот — използваха последния миг от живота си, за да свидетелстват за Божиите дела, да свидетелстват за великата Божия сила и да заявят на Сатана и на света, че Божиите дела са правилни, че Господ Исус е Бог, че Той е Господ и е плътта на въплътения Бог. Дори до последния миг от живота си те никога не отрекоха името на Господ Исус. Нима това не беше форма на съд над този свят? Те използваха живота си, за да възвестят на света, да потвърдят пред хората, че Господ Исус е Господ, че Господ Исус е Христос, че Той е плътта на въплътеният Бог, че делото на изкупление на цялото човечество, което Той извърши, позволява на това човечество да продължи да живее — този факт е неизменен завинаги. В каква степен изпълниха своя дълг онези, които бяха убити като мъченици за разгласяване на евангелието на Господ Исус? Дали беше във възможно най-голяма степен? Как се прояви възможно най-голямата степен? (Те отдадоха живота си.) Точно така, те платиха с цената на живота си. Семейството, богатството и материалните неща в този живот са външни неща; единственото нещо, свързано със собствената им личност, е животът. За всеки жив човек животът е това, което е най-достойно да бъде ценено, най-скъпоценното нещо и, както се оказва, тези хора са били способни да отдадат най-ценното си — живота — като потвърждение и свидетелство за Божията любов към човечеството. До деня на смъртта си те не отрекоха Божието име, нито Божието дело и използваха последните мигове от живота си, за да свидетелстват за съществуването на този факт — нима това не е най-висшата форма на свидетелство? Това е най-добрият начин за изпълнение на дълга; това е да изпълниш своята отговорност. Когато Сатана ги заплашваше и тероризираше, а накрая дори когато ги накара да платят с цената на живота си, те не изоставиха отговорността си. Ето какво означава да изпълниш дълга си във възможно най-голяма степен. Какво имам предвид под това? Искам ли да те накарам да използваш същия метод, за да свидетелстваш за Бог и да разгласяваш евангелието Му? Не е задължително да го правиш, но трябва да разбереш, че това е твоя отговорност и че ако Бог има нужда да го направиш, трябва да го приемеш като неотменим дълг, който трябва да свършиш. Днес хората изпитват страх и притеснения, но каква е целта на тези чувства? Ако Бог не се нуждае да го правиш, какъв е смисълът да се тревожиш за това? Ако Бог има нужда да го направиш, не бива да бягаш от тази отговорност, нито да я отхвърляш. Трябва да сътрудничиш активно и да я приемеш без притеснения. Както и да умре човек, той не трябва да умира пред Сатана и не трябва да умира в ръцете на Сатана. Ако някой ще умира, трябва да умре в ръцете на Бог. Хората идват от Бог и се връщат при Бог — такъв разум и нагласа трябва да притежава едно сътворено същество. Това е последната истина, която човек трябва да разбере, когато проповядва евангелието и изпълнява своя дълг — човек трябва да плати цената на живота си, за да разгласява евангелието на въплътения Бог, Който извършва Своето дело и спасява човечеството, и да свидетелства за него. Ако имаш тази решимост, ако можеш да свидетелстваш по този начин, това е чудесно. Ако все още не притежаваш такава решимост, трябва поне да изпълняваш правилно отговорността и дълга, които стоят пред теб, а другото да повериш на Бог. Може би тогава, с отминаването на месеците и годините, докато опитът и възрастта ти се увеличават, а разбирането ти за истината се задълбочава, ще осъзнаеш, че имаш задължението и отговорността да отдадеш живота си за Божието евангелско дело, дори до последния миг от живота си.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Проповядването на евангелието е дълг, който вярващите са длъжни да изпълнят добре)

Някой, който вярва в Бог от много години без навлизане в живота, който не може да говори за своите свидетелства за преживявания, камо ли да свидетелства за Бог, който не може успешно да проповядва евангелието пред когото и да било — той е недостоен да бъде наречен Божи свидетел. Затова човек с незрял ръст и без навлизане в живота никога не може да свидетелства за Бог. Негласният извод е, че такъв човек не живее в присъствието на Бог. Ако не живееш в присъствието на Бог, нямаш навлизане в живота и не си Божи свидетел, тогава Той ще те признае ли за един от Своите последователи? Няма. Бог ти е дал възможност да изпълняваш дълга си и ти си готов да го направиш, но чрез твоето поведение Той е видял, че не можеш да свидетелстваш за Него, дори след като си вярвал в Него толкова дълго. Не само че нямаш истинско познание от преживявания, но и живееш според своите представи и фантазии, нямаш никаква истина реалност и не живееш в присъствието на Бог. […] Ако искаш Бог да те признае за един от Своите последователи, първо трябва да се съсредоточиш върху навлизането в живота. Трябва да започнеш с това да опознаеш себе си, да си способен да се отървеш от покварения си нрав, да постигнеш способността да се придържаш към дълга си и да го изпълняваш според изискванията на Бог — това е първото. Целта на съсредоточаването върху навлизането в живота е да изпълняваш добре дълга си. По същество всичко се свежда до изпълнението на твоя дълг. Трябва да започнеш да се стремиш към навлизането в живота, като изпълняваш дълга си, а чрез навлизането в живота трябва да разбереш и да придобиеш истината капка по капка, докато достигнеш момента, в който ще имаш ръст, от който животът ти постепенно ще расте и ще имаш практически преживявания с истината. След това трябва да овладееш всички видове принципи на практикуване, така че да можеш да изпълняваш дълга си, без да бъдеш ограничаван или смущаван от всякакви хора, събития или неща. По този начин постепенно ще заживееш в присъствието на Бог. Няма да бъдеш смущаван от никакви хора, събития или неща и ще имаш преживявания с истината. Когато натрупаш преживявания, ще бъдеш способен по-добре да свидетелстваш за Бог и колкото по-способен си да свидетелстваш за Бог, толкова по-полезен човек ще станеш. Когато станеш полезен човек, ще можеш да изпълняваш дълга си в Божия дом по начин, който е съгласно критериите, ще можеш да стоиш на мястото на сътворено същество и да се подчиняваш на Божиите подредби и ръководство, и ще си способен да останеш непоколебим. Само такъв човек е сътворено същество съгласно критериите, което има Божието одобрение. Тогава ще бъдеш достоен за всичко, което Бог ти е дал.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Навлизането в живота започва с изпълнението на дълга)

Въпреки че вашата вяра е много искрена, никой от вас не е в състояние да Ме опише напълно, никой не може да даде пълно свидетелство за всички факти, които виждате. Помислете за това: днес повечето от вас са изоставили задълженията си и вместо това преследват плътта, засищат плътта и лакомо се наслаждават на плътта. Владеете малко от истината. Как тогава можете да свидетелствате за всичко, което сте видели? Наистина ли сте уверени, че можете да бъдете Мои свидетели? Ако дойде ден, когато не си в състояние да свидетелстваш за всичко, което си видял днес, тогава ще си загубил функцията си на сътворено същество и няма да има никакъв смисъл от твоето съществуване. Ще бъдеш недостоен да бъдеш човешко същество. Дори може да се каже, че няма да бъдеш човешко същество! Свърших неизмерима работа върху вас, но тъй като в момента не научаваш нищо, не осъзнаваш нищо и си неефективен в труда си, когато дойде време да разширя делата Си, ти просто ще се взираш с празен поглед, със завързан език и напълно безполезен. Нима тогава няма да останеш в историята като грешник? Когато настъпи онова време, няма ли да изпиташ най-дълбоко съжаление? Не ще ли потънеш в униние? Днес върша цялото Си дело не от безделие или скука, а за да положа основите на бъдещото Си дело. Не че съм в задънена улица и трябва да измисля нещо ново. Трябва да разбираш делото, което върша; това не е нещо, което върши дете, докато си играе на улицата, а е дело, извършено в представителство на Моя Отец. Трябва да знаете, че не Аз Сам върша всичко това; по-скоро Аз представлявам Своя Отец. Вашата роля, междувременно, е стриктно да следвате, да се покорявате, променяте и да свидетелствате. Това, което трябва да разберете, е защо трябва да вярвате в Мен; това е най-важният въпрос, който всеки от вас трябва да разбере. Моят Отец, заради Своята слава, предопредели всички вас за Мен от момента, в който сътвори света. Той ви предопредели заради Моето дело и заради Своята слава. Заради Моя Отец вярвате в Мен; заради предопределението на Моя Отец Ме следвате. Нищо от това не е по ваш избор. Още по-важно е да разберете, че вие сте тези, които Моят Отец Ми е дал, за да свидетелствате за Мен. Тъй като Той ви дари на Мен, трябва да следвате пътя, който Аз задавам, както и пътя и думите, на които ви уча, защото е ваш дълг да следвате Моя път. Това е първоначалната цел на вашата вяра в Мен. Затова ви казвам следното: вие сте просто хора, които Моят Отец Ми е дал, за да следвате пътя Ми. Но вие само вярвате в Мен; не сте от Мен, защото не сте от израилтянското семейство, а сте от вида на древната змия. Всичко, което искам да направите, е да свидетелствате за Мен, но днес вие трябва да следвате Моя път. Всичко това е в името на бъдещото ви свидетелство. Ако изпълнявате само функцията на хора, които слушат Моя път, ще останете без стойност и смисълът на това, че Моят Отец ви е дал на Мен, ще бъде изгубен. Това, което настоявам да ви кажа, е следното: трябва да следвате Моя път.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Какво е твоето разбиране за Бог?)

Сега знаеш ли наистина защо вярваш в Мен? Знаеш ли наистина целта и значението на Моята работа? Знаеш ли наистина задълженията си? Знаеш ли наистина Моето свидетелство? Ако просто вярваш в Мен, но няма признак на Моята слава или свидетелство в теб, тогава Аз отдавна съм те отстранил. Що се отнася до онези, които знаят всичко това, те още повече са тръни в окото Ми, а в дома Ми те не са нищо повече от препятствия по пътя Ми, те са плевели, които трябва да бъдат напълно премахнати в работата Ми, те са безполезни, нямат стойност и отдавна съм ги възненавидял. Често гневът Ми връхлита всички, които са лишени от свидетелство, и жезълът Ми никога не се отклонява от тях. Отдавна съм ги предал в ръцете на лукавия; те са лишени от Моите благословения. Когато дойде денят, тяхното наказание ще бъде по-тежко дори от това на глупавите жени. Днес върша само работата, която е Мое задължение да върша; Ще вържа цялото жито на снопове заедно с плевелите. Това е Моята работа днес. Всички тези плевели ще бъдат отвеяни по време на Моето веене, след това житните зърна ще бъдат събрани в склада и тези плевели, които са били отвеяни, ще бъдат поставени в огъня, за да бъдат изгорени на прах. Моята работа сега е просто да вържа всички хора на снопи; тоест да ги завоювам напълно. Тогава ще започна да отвявам, за да разкрия края на всички хора. И така, трябва да знаеш как трябва да Ме удовлетвориш сега и как трябва да поемеш по правилния път във вярата си в Мен. Това, което желая, е твоята преданост и покорство сега, твоята любов и свидетелство сега. Дори и да не знаеш в този момент какво е свидетелство или какво е любов, трябва да Ми донесеш всичко от себе си и да Ми предадеш единственото съкровище, което имаш: твоята преданост и покорство. Трябва да знаеш, че свидетелството за Моята победа над Сатана лежи в рамките на предаността и покорство на човека, както и свидетелството за Моето пълно завоюване на човека. Задължението на твоята вяра в Мен е да свидетелстваш за Мен, да бъдеш предан на Мен и на никой друг, и да бъдеш покорен докрай.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Какво знаеш за вярата?)

Свързани свидетелства за преживяване

Чрез свидетелството за Бог наистина изпълняваме дълга си