Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

Всеки, който вярва в Бог, трябва да разбира Неговите намерения. Само онези, които изпълняват добре дълга си, могат да удовлетворят Бог, а само ако човек изпълни Божието поръчение, изпълнението на дълга му може да бъде съгласно критериите. Съществува критерий за изпълнение на Божието поръчение. Господ Исус каза: „Да възлюбиш Господ, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с цялата си сила“. Да „възлюбиш Бог“ е единият от аспектите на това, което Бог изисква от хората. В какво трябва да се прояви това изискване? В това, че трябва да изпълниш Божието поръчение. В практическо отношение това означава да изпълняваш добре дълга си като човек. И така, какъв е критерият за добро изпълнение на дълга? Той е Божието изискване да изпълняваш добре дълга си като сътворено същество с цялото си сърце, душа, ум и сила. Това би трябвало да е лесно за разбиране. За да изпълниш Божието изискване, трябва най-вече да вложиш сърцето си в своя дълг. Ако можеш да вложиш сърцето си в него, тогава ще ти е лесно да действаш с цялата си душа, с целия си ум и с цялата си сила. Ако изпълняваш дълга си, като просто разчиташ на фантазиите на ума си и като разчиташ на даровете си, можеш ли да изпълниш Божието изискване? Категорично не. И така, какъв е критерият, който трябва да се спазва, за да изпълниш Божието поръчение и да изпълниш дълга си отдадено и добре? Той е да изпълняваш дълга си с цялото си сърце, с цялата си душа, с целия си ум и с цялата си сила. Ако се опиташ да изпълняваш добре дълга си без боголюбиво сърце, няма да се получи. Ако боголюбивото ти сърце става все по-силно и по-искрено, тогава естествено ще си способен да изпълняваш добре дълга си с цялото си сърце, с цялата си душа, с целия си ум и с цялата си сила.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. На какво точно разчитат хората, за да живеят?)

Ако наистина притежаваш съвест, тогава трябва да изпитваш тежест и чувство за отговорност. Трябва да кажеш: „Независимо дали ще бъда завоюван, или доведен до съвършенство, аз трябва да понеса тази стъпка на свидетелство правилно“. Като сътворено същество човек може да бъде напълно завоюван от Бог и в крайна сметка да стане способен да задоволи Бог, като се отплати на Божията любов с боголюбиво сърце и като се посвети напълно на Бог. Това е отговорността на човека, това е дългът, който трябва да бъде изпълнен от човека и бремето, което трябва да бъде понесено от човека, и човекът трябва да изпълни това поръчение. Едва тогава той наистина вярва в Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Практика (3))

Това, което желая, е твоята преданост и покорство сега, твоята любов и свидетелство сега. Дори и да не знаеш в този момент какво е свидетелство или какво е любов, трябва да Ми донесеш всичко от себе си и да Ми предадеш единственото съкровище, което имаш: твоята преданост и покорство. Трябва да знаеш, че свидетелството за Моята победа над Сатана лежи в рамките на предаността и покорство на човека, както и свидетелството за Моето пълно завоюване на човека. Задължението на твоята вяра в Мен е да свидетелстваш за Мен, да бъдеш предан на Мен и на никой друг, и да бъдеш покорен докрай. Преди да започна следващата стъпка от делото Си, как ще свидетелстваш за Мен? Как ще Ми бъдеш предан и покорен? Посвещаваш ли цялата си преданост на функцията си или просто ще се откажеш? Би ли се покорил на всяка Моя подредба (дори да е смърт или унищожение), или ще избягаш посред пътя, за да избегнеш наказанието Ми? Аз те наказвам, за да свидетелстваш за Мен и да Ми бъдеш предан и покорен. Нещо повече, настоящото Ми наказание е за да разгърна следващата стъпка от Моята работа и да позволя на работата да напредва безпрепятствено. Затова те увещавам да бъдеш благоразумен и да не се отнасяш нито към живота си, нито към значението на съществуването си като към безполезен пясък. Можеш ли да знаеш точно какво ще бъде делото Ми в бъдеще? Знаеш ли как ще работя в идните дни и как ще се развие делото Ми? Трябва да знаеш значението на твоето преживяване на делото Ми и още повече — значението на вярата си в Мен. Направих толкова много; как бих могъл да се откажа по средата, както си представяш? Свърших толкова много работа; как мога да я унищожа? Наистина, дойдох, за да сложа край на тази епоха. Това е вярно, но освен това трябва да знаеш, че трябва да започна нова епоха, да започна нова работа и най-вече да разпространявам евангелието на царството. Така че трябва да знаеш, че настоящата работа е само да започне една епоха и да постави основата за разпространение на евангелието в бъдещето и за да доведе и бъдещата епоха до край. Работата Ми не е толкова проста, колкото си мислиш, нито е толкова безполезна или безсмислена, както може би смяташ. Затова все още трябва да ти кажа: трябва да отдадеш живота си на Моето дело и нещо повече, трябва да посветиш себе си на Моята слава. Отдавна копнея да свидетелстваш за Мен и още повече копнея да разпространяваш Евангелието Ми. Ти трябва да разбереш какво е в сърцето Ми.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Какво знаеш за вярата?)

Недей да вършиш нещата винаги заради себе си и не се съобразявай постоянно със собствените си интереси; не се съобразявай с интересите на хората и не мисли за собствената си гордост, слава и статут. Първо трябва да помислиш за интересите на Божия дом и да ги превърнеш в свой приоритет. Трябва да проявяваш внимание към Божиите намерения и да започваш с размисъл върху това дали има нечистотии в изпълнението на твоя дълг, дали си бил предан, дали си изпълнил задълженията си, дали си дал всичко от себе си, както и дали си мислил с цялото си сърце за дълга си и за делото на църквата. Трябва да вземаш предвид тези неща. Ако често мислиш за тях и ги разбираш, ще ти бъде по-лесно да изпълняваш дълга си добре. Ако нямаш заложби, ако опитът ти е повърхностен или ако не си вещ в професионалната си дейност, в работата ти може и да има някои грешки или недостатъци, и може да не постигнеш добри резултати, но ще си направил всичко възможно. Ти не задоволяваш собствените си егоистични желания или предпочитания. Вместо това постоянно се грижиш за делото на църквата и за интересите на Божия дом. Въпреки че може да не постигнеш добри резултати в задълженията си, сърцето ти ще бъде на място; ако освен това успееш да потърсиш истината, за да отстраниш проблемите в задълженията си, изпълнението на дълга ти ще отговаря на критериите и същевременно ще можеш да навлезеш в истината реалност. Ето какво означава да притежаваш свидетелство.

Някои хора вярват в Бог, но не търсят истината. В живота си все се съобразяват с плътта, жадуват за плътски удоволствия, винаги задоволяват собствените си егоистични желания. Колкото и години да вярват в Бог, те никога няма да навлязат в истината реалност. Това е дамгата за посрамването на Бог. Казваш: „Не съм направил нищо, с което да се противопоставя на Бог. Как така съм Го посрамил?“. Всички твои идеи и мисли са нечестиви. Намеренията, целите и мотивите зад това, което правиш, както и последствията от действията ти, винаги удовлетворяват Сатана, превръщат те в негово посмешище и му позволяват да се възползва от теб. Не си дал нито едно свидетелство като християнин. Ти принадлежиш на Сатана. Ти позориш Божието име във всичко и не притежаваш истинско свидетелство. Ще си спомни ли Бог за нещата, които си вършил? В крайна сметка какво заключение ще направи Бог за всички твои действия, за поведението ти и задълженията, които си изпълнявал? Нима не трябва да излезе нещо от това, някакво свидетелство? В Библията Господ Исус казва: „В онзи ден мнозина ще Ми кажат: Господи! Господи! Не пророкувахме ли в Твое име, не в Твоето ли име бесове изгонвахме, и не правехме ли много чудеса в Твое име? Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене, вие, които вършите беззаконие“ (Матей 7:22-23). Защо Господ Исус казва това? Защо толкова много от онези, които проповядваха, пропъждаха демони и вършеха много чудеса в името на Господ, станаха злодеи? Защото не приеха истините, изречени от Господ Исус, не спазиха заповедите Му и не таяха любов към истината в сърцата си. Те искаха само да изтъргуват работата, която бяха свършили, трудностите, които бяха изтърпели, и жертвите, които бяха направили за Господ, в замяна на благословиите на небесното царство. Така те се опитваха да сключат сделка с Бог, опитаха се да използват Бог и да Го измамят, затова на Господ Исус Му омръзна от тях, намрази ги и ги осъди като злодеи. Днес хората приемат съда и наказанието на Божиите слова, но някои все още се стремят към слава и статут, все искат да се отличават, все искат да бъдат водачи и помощници, и да придобият слава и статут. Въпреки че всички те твърдят, че вярват в Бог и Го следват, че се отричат от нещата и че отдават всичко на Бог, те изпълняват дълга си, за да спечелят слава, печалба и статус, и винаги имат свои собствени планове. Те не са покорни или предани на Бог, могат да се впуснат в извършване на лоши неща, без изобщо да се самоанализират, и така стават злодеи. Бог ненавижда тези зли хора и не ги спасява. По какъв критерий се отсъждат действията и поведението на даден човек като добри или зли? Въпросът е дали в своите мисли, в това, което разкриват, и в това, което вършат, те притежават свидетелството, че прилагат истината на практика и изживяват истината реалност. Ако не притежаваш тази реалност или не я изживееш, несъмнено си злодей. Как се отнася Бог към злодеите? Според Бог твоите мисли и външни действия не свидетелстват за Него, нито унижават и побеждават Сатана; напротив, те позорят Бог и са покрити с петна от позора, който си Му донесъл. Ти не свидетелстваш за Бог, не отдаваш всичко на Бог, нито изпълняваш отговорностите и дълга си към Бог; вместо това действаш заради себе си. Какво означава „заради себе си“? По-точно, това означава заради Сатана. Затова накрая Бог ще каже: „Махнете се от Мене, вие, които вършите беззаконие“. В Божиите очи действията ти няма да изглеждат като добри дела, а като злодеяния. Те не само няма да получат Божието одобрение, но и ще бъдат осъдени. Какво се надява човек да спечели от такава вяра в Бог? Нима в крайна сметка такава вяра няма да се окаже напразна?

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Свободата и освобождението могат да се постигнат само чрез отърваване от покварения нрав)

Каквито и изпитания да ви сполетят, трябва да идвате пред Бог — това е правилно. Трябва да се самоанализирате, без да забавяте изпълнението на дълга си. Недейте само да размишлявате и никога да не изпълнявате дълга си, пренебрегвайки важното, за да се съсредоточите в незначителното — това е пътят на глупостта. Каквото и изпитание да ви сполети, трябва да се отнесете към него като към бреме, дадено ви от Бог. Да речем, че някои хора са повалени от тежка болест и непоносимо страдание, а някои дори са лице в лице със смъртта. Как трябва да подходят към тази ситуация? Много често изпитанията на Бог са бреме, които Той дава на хората. Колкото и тежко да е бремето, дадено ти от Бог, това е тежестта му, която трябва да поемеш, защото Бог те разбира и знае, че ще можеш да я понесеш. Бремето, което Бог ти е дал, няма да надвишава духовния ти ръст или границите на издръжливостта ти, така че няма съмнение, че ще можеш да го понесеш. Какъвто и вид бреме да ти даде Бог, на каквото и изпитание да те подложи, запомни едно: дали разбираш Божиите намерения, или не, дали получаваш просветление и озарение от Светия дух, след като се помолиш, или не, дали това изпитание е израз на желанието на Бог да те дисциплинира или да те предупреди, или не, това, че не разбираш, няма значение. Стига да не се бавиш в изпълнението на дълга си и да можеш предано и стриктно да се придържаш към дълга си, Бог ще бъде доволен, а ти ще бъдеш непоклатим в свидетелството си. Като видят, че страдат от тежко заболяване и ще умрат, някои хора си мислят: „Започнах да вярвам в Бог, за да избегна смъртта, но се оказва, че въпреки многото години, през които изпълнявах дълг, Той ще ме остави да умра. Трябва да си гледам собствената работа, да правя нещата, които винаги съм искал да правя, и да се наслаждавам на нещата, на които не съм можел да се наслаждавам в този живот. Мога да отложа дълга си“. Какво отношение е това? Изпълнявал си дълга си през всичките тези години, изслушал си всички тези проповеди и пак не си разбрал истината. Едно изпитание те препъва, поставя те на колене и те разобличава. Такъв човек достоен ли е за Божията грижа? (Не е достоен.) Той няма никаква преданост. И така, как се нарича дългът, който той е изпълнявал през всичките тези години? Нарича се „да полага труд“, а такива хора само са се хабили. Ако във вярата си в Бог и в стремежа си към истината можеш да кажеш: „Каквато и болест или несгода да ми изпрати Бог, каквото и да прави Бог, аз трябва да се покоря и да запазя мястото си на сътворено същество. Преди всичко трябва да приложа на практика този аспект на истината — покорството. Трябва да го следвам и да изживявам реалността на покорството пред Бог. Освен това не трябва да отхвърлям поръченията, които Бог ми дава, и дълга, който трябва да изпълнявам. Трябва стриктно да се придържам към дълга си до последния си дъх“, това не е ли свидетелство? Когато имаш тази решимост и си в това състояние, можеш ли да продължаваш да се оплакваш от Бог? Със сигурност не. В такъв момент ще си помислиш: „Бог ми дава този дъх, Той ме е хранел и закрилял през всичките тези години, отнел е много болка от мен и ми е дал много благодат и много истини. Разбрах истини и тайни, които хората не са разбирали с поколения. Получих толкова много от Бог, затова трябва да Му се отплатя! Преди ръстът ми беше твърде нисък, не разбирах нищо и всичко, което правех, нараняваше Бог. В бъдеще може и да нямам друг шанс да Му се отплатя. Независимо колко време ми остава да живея, трябва да отдам силите си, колкото и малко да са те, и да направя всичко възможно за Бог, за да види, че всички тези години, през които ме е подхранвал, не са пропилени, а са дали резултат. Нека донеса утеха на Бог и повече да не Го наранявам или разочаровам“. Какво ще кажеш да мислиш така? Не мисли за това как да се спасиш или как да избягаш с мисълта: „Кога ще се излекува тази болест? Когато това стане, ще направя всичко възможно, за да изпълня дълга си и да съм отдаден. Как мога да съм отдаден, когато съм болен? Как мога да изпълнявам дълга си на сътворено същество?“. Нима не си способен да изпълняваш дълга си, стига да имаш и едно-единствено дихание? Не си ли способен да не посрамваш Бог, стига да имаш и едно-единствено дихание? Способен ли си да не се оплакваш от Него, стига да имаш и едно-единствено дихание и умът ти да е бистър? (Да.) Сега е лесно да кажеш „Да!“, но няма да е толкова лесно, когато това наистина ти се случи. И така, трябва да се стремиш към истината, често да полагаш усилия над нея и да прекарваш повече време в размисли: „Как мога да удовлетворя Божиите намерения? Как мога да се отплатя за Божията любов? Как мога да изпълнявам дълга си на сътворено същество?“.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само в честото четене на Божиите слова и размишляването върху истината има път напред)

Независимо с какво се сблъскваш, докато изпълняваш дълга си — с негативизъм и слабост или с лошо настроение, след като са те кастрили — трябва да се отнасяш към дълга си правилно, както и да търсиш истината и да разбираш Божиите намерения. Като правиш тези неща, ще имаш път за практикуване. Ако искате да се справите добре с изпълнението на дълга си, не трябва да се влияете от настроението си. Колкото и негативни или слаби да се чувствате, трябва да практикувате истината във всичко, което правите, с безусловна взискателност и като се придържате към принципите. Ако го правиш, не само другите хора ще те одобряват, но и Бог ще те харесва. Тогава ти ще бъдеш човек, който е отговорен и който носи бреме; ще бъдеш истински добър човек, който действително изпълнява дълга си на ниво и който напълно изживява подобие на истински човек. Такива хора са пречистени и постигат истинска промяна, когато изпълняват дълга си, и за тях може да се каже, че са честни в Божиите очи. Само честните хора могат да са постоянни в практикуването на истината, да успеят да действат според принципите и да изпълняват дълга си на ниво. Хората, които действат принципно, изпълняват задълженията си педантично, когато са в добро настроение; те не работят нехайно, не са надменни и не се изтъкват, за да накарат другите да ги ценят високо. Когато са в лошо настроение, те могат да изпълняват ежедневните си задачи също толкова сериозно и отговорно и дори ако се сблъскат с нещо, което е в ущърб на изпълнението на задълженията им или което ги притиска или предизвиква смущения, докато изпълняват задълженията си, те все пак могат да смирят сърцата си пред Бог и да се молят по следния начин: „Колкото и голям да е проблемът, с който се сблъсквам — дори небето да се срине — докато съм жив, съм решен да направя всичко възможно, за да изпълня дълга си. Всеки ден, в който живея, е ден, в който трябва да изпълнявам дълга си добре, за да съм достоен за този дълг, даден ми от Бог, както и за това дихание, което Той е вдъхнал в тялото ми. Колкото и трудности да изпитвам, ще ги загърбя, защото изпълнението на дълга ми е от първостепенно значение!“. Онези, които не се влияят от никой човек, събитие, вещ или среда, които не са ограничени от никакви настроения или външни ситуации и които поставят на първо място своите задължения и поръченията, които Бог им е поверил — те са хората, които са предани на Бог и които истински Му се подчиняват. Такива хора са постигнали навлизане в живота и са навлезли в реалността на истината. Това е един от най-истинските и практични изрази на изживяването на истината.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Навлизането в живота започва с изпълнението на дълга)

Човекът, който не изпълнява дълга си към Бог, вече е виновен за най-ужасни престъпления, за които дори смъртта е недостатъчно наказание. И все пак такъв човек има дързостта да спори с Бог и да се сравнява с Него. Какъв е смисълът да се усъвършенства такъв човек? Човекът, който не изпълнява дълга си, трябва да се чувства виновен, да усеща в какъв дълг е, да мрази своята слабост и нищожност, бунтарство и поквара. Нещо повече, той трябва да отдаде живота си на Бог. Само тогава той ще бъде създание, което истински обича Бог, и само такъв човек е достоен да се радва на Божиите благословии и обещания, и да бъде усъвършенстван от Него. Какво да кажем за повечето от вас? Как се отнасяте с Бог, който живее сред вас? Как сте изпълнили дълга си към Него? Направили ли сте всичко, за което сте били призовани, дори това да ви е струвало живота? Какво сте пожертвали? Не сте ли получили много от Мен? Можете ли да различите? Доколко сте Ми верни? Как сте Ми служили? А какво да кажа за всичко, което съм ви дал и направил за вас? Оценили ли сте всичко това? Оценили ли сте всичко това и сравнили ли сте го с малкото съзнание, което е във вас? Кой би бил достоен за вашите думи и дела? Възможно ли е вашата жертва, толкова малка, да е достойна за всичко, което съм ви дал? Аз нямам друг избор и съм ви изцяло предан, докато вие таите зли намерения към Мен и сте безразлични към Мен. Това е вашият дълг, единствената ви функция, нали? Знаете ли, че сте се провалили напълно в задължението си на сътворено същество? Как можете да бъдете смятани за Божие творение? Нима не осъзнавате ясно какво изразявате и преживявате? Не сте изпълнили дълга си, но търсите Божието снизхождение и щедра благодат. Такава благодат не е приготвена за недостойни и низки хора като вас. Тя е за онези, които не искат нищо и се жертват доброволно. Такива като вас, такива посредствени, изобщо не са достойни да се насладят на небесната благодат. Само трудности и безкрайно наказание ще съпътстват дните ви! Ако не можете да Ми бъдете верни, страданието ще бъде вашата съдба. Ако не можете да бъдете отговорни пред думите и делата Ми, вашата съдба ще бъде наказание. Всяка благодат, благословение и прекрасен живот в Царството няма да имат нищо общо с вас. Това е краят, който заслужавате, и последствие от собствените ви дела! Тези невежи и арогантни хора не само че не се стараят и не изпълняват задълженията си, но и протягат ръце за благодат, сякаш заслужават това, което искат. А ако не получат това, което искат, те стават още по-невярващи. Как може такива хора да се смятат за разумни? Вие сте лишени от заложби и от разум, напълно неспособни да изпълнявате дълга, който трябва да изпълнявате по време на делото на управлението. Стойността ви вече се е понижила рязко. Фактът, че не Ми се отблагодарявате за такава проявена към вас благодат, е краен бунт; вече можете да бъдете осъдени за това, това говори за вашата страхливост, неспособност, низост и подлост. Как все още се осмелявате да протягате ръце? Неспособността ви да допринесете дори с малко за Моето дело, неспособността ви да бъдете верни и да свидетелствате за Мен са ваши грешки и провали, но въпреки това Ме нападате, говорите лъжи за Мен и се оплаквате, че съм несправедлив. Това ли е вашата вярност? Това ли е вашата любов? Какво друго дело можете да извършите освен това? Какъв е вашият принос в цялото дело, което сте извършили? Колко сте вложили? Аз вече проявих голяма снизходителност, като не ви обвиних, но вие все още безсрамно Ми предлагате оправдания и тихо роптаете срещу Мен. Нямате ли капка човечност? Въпреки че дългът на човека е опорочен от човешкия ум и неговите представи, вие трябва да изпълнявате дълга си и да показвате лоялността си. Нечистотиите в делото на човека са свързани с неговите заложби, докато ако човек не изпълнява задълженията си, това показва неговото бунтарство. Няма нищо общо между дълга на даден човек и това дали той получава благословии или понася несгоди. Дългът е нещо, което човек трябва да изпълни, това е негово изпратено от небесата призвание и той трябва да го изпълни, без да търси отплата и без условия или причини. Само това може да се нарече изпълнение на дълга. Получаването на благословии се отнася до благословиите, на които човек се радва, когато е доведен до съвършенство след преживяване на съд. Понасянето на несгоди се отнася до наказанието, което човек получава, когато нравът му не се променя след преминаването през наказание и съд — тоест когато не е доведен до съвършенство. Но независимо дали получават благословии, или понасят несгоди, сътворените същества трябва да изпълняват своя дълг, като правят това, което трябва да правят, и това, което са способни да правят. Това е минимумът, който човек, стремящ се към Бог, трябва да изпълни. Не бива да изпълняваш дълга си само за да получиш благословии и не бива да отказваш да изпълняваш дълга си от страх да не понесеш несгоди. Казвам ви следното: изпълнението на дълга на човека е онова, което той трябва да свърши; ако човек не може да изпълнява дълга си, това е непокорство. Именно чрез процеса на изпълняване на дълга си човек постепенно се променя и именно чрез този процес проявява своята вярност. И така, колкото повече си способен да изпълняваш дълга си, толкова повече истина ще бъдеш способен да придобиеш и толкова по-практичен ще става изказът ти. Онези, които само отбиват номера при изпълнението на дълга си и не търсят истината, ще бъдат отстранени накрая, защото такива хора не изпълняват дълга си в практикуването на истината и не практикуват истината в изпълнението на дълга си. Такива хора няма да се променят и ще понесат несгоди. Проявите им не само че са нечисти, но и всичко, което излъчват, е зло.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Разликата между служението на въплътения Бог и човешкия дълг)