Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

Сега всички Божии избраници практикуват изпълнение на дълга си, а Бог се възползва от това, че хората изпълняват дълга си, за да усъвършенства една група от хора и да отстрани друга. Ето защо именно изпълнението на дълг е това, което разкрива всеки тип човек, и всеки тип измамен човек, неверник и зъл човек бива разкрит и отстранен докато изпълнява дълга си. Хората, които изпълняват дълга си отдадено, са честни хора; тези, които постоянно са нехайни, са измамни, лукави хора, те са неверници; а онези, които причиняват прекъсвания и смущения в изпълнението на дълга си, са зли хора и антихристи. В момента при много от хората, които изпълняват дълга си, все още съществува широк кръг от проблеми. Някои хора винаги са много пасивни в изпълнението на дълга си, винаги седят и чакат, и разчитат на другите. Каква нагласа е това? Това е безотговорност. Божият дом ти е определил да изпълняваш даден дълг, но ти размишляваш над него с дни, без да свършиш никаква конкретна работа. Никъде те няма на работното място и хората не могат да те намерят, когато имат проблеми, които трябва да разрешат. Не си поел тази работа. Ако някой водач те попита за нея, какво ще му кажеш? В момента не вършиш никаква работа. Добре осъзнаваш, че тази работа е твоя отговорност, но не я вършиш. Какво изобщо си мислиш? Не го ли правиш, защото не си способен за нея? Или просто желаеш да се отдадеш на удобство? Какво отношение имаш към своя дълг? Говориш само за думи и доктрини и казваш само приятно звучащи неща, но не вършиш никаква действителна работа. Ако не желаеш да изпълняваш дълга си, трябва да подадеш оставка. Не заемай позицията, без да правиш нищо. Не нанася ли това вреда на Божиите избраници и не компрометира ли работата на църквата? По начина, по който говориш, изглежда, че разбираш от всякакви доктрини, но когато от теб се поиска да изпълниш дълг, ти си нехаен и изобщо не си добросъвестен. Това искрено отдаване на всичко на Бог ли е? Не си искрен, когато става въпрос за Бог, но се преструваш на такъв. Способен ли си да Го измамиш? По начина, по който обикновено говориш, изглежда, че имаш толкова голяма вяра. Иска ти се да си стожер на църквата и нейна опора. Когато обаче изпълняваш дълг, си по-безполезен от кибритена клечка. Не е ли това мамене на Бог с широко отворени очи? Знаеш ли какво ще последва от това, че се опитваш да измамиш Бог? Той ще те отритне и ще те отстрани! В изпълнението на дълга си всички хора биват разкрити — само дай на човека дълг, и много скоро ще се разкрие дали той е честен или измамен човек, и дали обича истината, или не. Тези, които обичат истината, могат да изпълняват дълга си искрено и да поддържат делото на Божия дом; тези, които не обичат истината, ни най-малко не поддържат делото на Божия дом — те са безотговорни в изпълнението на задълженията си. Това веднага става ясно за проницателните. Никой, който изпълнява дълга си зле, не обича истината, нито пък е честен човек; всички такива хора ще бъдат разкрити и отстранени. За да изпълняват дълга си добре, хората трябва да имат чувство за отговорност и чувство за бреме. Така работата определено ще бъде свършена подобаващо. Тревожно е само когато човек няма чувство за бреме или отговорност, когато трябва да бъде подканван за всичко, когато винаги е нехаен и се опитва да прехвърли вината на друг, когато възникнат проблеми, което води до забавяне на решаването им. Може ли в такъв случай работата да бъде свършена добре? Може ли такова изпълнение на техния дълг да доведе до резултати? Те не искат да изпълнят нито една от задачите, уредени за тях, и когато видят, че някой друг има нужда от помощ в работата си, не му обръщат внимание. Вършат нещо дребно само когато им наредят, само когато ножът е опрял до кокала и нямат избор. Това не е изпълнение на дълг, а наемен труд! Наемникът работи за работодател, взима дневна надница за всеки изработен ден и почасова надница за всеки изработен час. Той си чака заплатата. Опасява се да не би да свърши някоя работа, без шефът да забележи, страхува се да не би да остане невъзнаграден за нещо, което е изпълнил, и работи само за фасон, което значи, че у него няма никаква отдаденост. В повечето случаи не сте способни да отговорите, когато ви задават въпроси, свързани с работата. Някои от вас са се включили в нея, но никога не са попитали как върви тя или не са помислили внимателно за това. С оглед на вашите заложби и вашата проницателност би трябвало да знаете поне нещо, защото всички вие сте участвали в тази работа. Тогава защо повечето хора не казват нищо? Възможно е наистина да не знаете какво да кажете — да не знаете дали нещата вървят добре, или не. Има две причини за това: едната е, че сте напълно безразлични и никога не сте се интересували от тези неща, а сте ги приемали само като задача, която трябва да се изпълни. Другата е, че сте безотговорни и не желаете да се интересувате за тези неща. Ако наистина те беше грижа и беше истински ангажиран, щеше да имаш мнение и гледна точка за всичко. Липсата на гледна точка или възглед често се дължи на безразличието и апатията, както и на това, че не поемате никаква отговорност. Не сте усърдни в дълга, който изпълнявате, не поемате никаква отговорност, не желаете да платите цена или да се ангажирате. Не полагате никакви усилия, нито желаете да изразходвате по-голяма енергия. Искате просто да сте един подчинен, което не се различава от начина, по който един невярващ работи за своя шеф. Подобно изпълнение на дълг не се нрави на Бог и Той не го приема. То не може да срещне Неговото одобрение.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само когато човек стане честен, може да изживее истинско човешко подобие)

Дали човек наистина вярва в Бог, се разкрива чрез изпълнението на дълга му. За да определите дали някой се стреми към истината, наблюдавайте дали изпълнява дълга си принципно. При някои хора липсват каквито и да било принципи в изпълнението на дълга им. Те следват неотклонно собствените си влечения и действат безразсъдно. Не е ли това проява на нехайство? Не мамят ли те Бог? Замисляли ли сте се някога за последствията от подобно поведение? Вие показвате, че нехаете за Божиите намерения чрез изпълнението на дълга си. Вие сте безразсъдни и неефективни във всичко, което правите, и ви липсват искрена отдаденост и усилия. Можете ли да придобиете Божието одобрение по този начин? Много хора изпълняват дълга си с неохота и не могат да постоянстват. Не могат да понесат и най-малкото страдание, винаги считат, че им е нанесена голяма вреда, и не търсят истината, за да се справят с трудностите. Могат ли да следват Бог докрай, като изпълняват дълга си по този начин? Редно ли е да бъдат нехайни във всичко, което правят? Може ли това да е приемливо за съвестта? Измерено дори по човешките стандарти, такова поведение не отговаря на критериите — може ли тогава да се счита за изпълнение на дълга съгласно критериите? Ако изпълняваш дълга си по този начин, никога няма да придобиеш истината. Твоето полагане на труд няма да отговаря на критериите. Тогава как би могъл да придобиеш Божието одобрение? Много хора се страхуват от несгодите при изпълнението на дълга си, твърде мързеливи са и ламтят за физическо удобство. Никога не влагат усилия в усвояването на специализирани умения или в размишления върху истините в Божиите слова. Вярват, че като са нехайни по този начин, си спестяват неприятности, че не е необходимо да правят каквито и да било проучвания или да търсят съвети от другите, че не е необходимо да използват ума си или да мислят задълбочено. Изглежда, че това им спестява много усилия и физическо неудобство, а те все пак успяват да изпълнят задачата. А ако ги кастриш, те стават предизвикателни и спорят, като казват: „Не бях мързелив или ленив, задачата беше изпълнена — защо се заяждаш? Не се ли опитваш просто да ми намериш кусури? Вече се справям достатъчно добре, като изпълнявам дълга си по този начин. Как така не си доволен?“. Смятате ли, че такива хора могат да постигнат по-нататъшен напредък? Те постоянно изпълняват дълга си нехайно и винаги си измислят оправдания. Когато възникнат проблеми, те отказват да позволят на когото и да било да ги посочи. Що за нрав е това? Не е ли това нравът на Сатана? Могат ли хората да изпълняват дълга си съгласно критериите с такъв нрав? Могат ли да удовлетворят Бог? Вие така ли изпълнявате дълга си? Външно изглеждате заети, сътрудничите си добре с другите, без да имате спорове. Никой от вас обаче не полага усилия за дълга си, не си блъска главата над него, не се тревожи за него. Никой от вас не губи апетита си или съня си, защото не е изпълнил добре дълга си. Никой от вас не търси истината и не се придържа към принципите, за да разрешава проблеми. Всички вие просто се плъзгате по повърхността, отбивате номера по един нехаен начин. Твърде малко от вас поемат истинска отговорност за дълга си. Независимо от възникналите трудности, не се събирате заедно, за да се молите искрено или да се изправите пред проблемите и да ги разрешите съвместно. Не се съобразявате с крайния резултат. Просто изпълнявате задачата само за да се окаже, че тя трябва да бъде преработена. Като изпълнявате дълга си по този начин, вие просто действате нехайно, а това не се различава от начина, по който невярващите хора вършат работата си. Това е отношението на човек, който полага труд. Като изпълнявате дълга си по този начин, вие не преживявате Божието дело, нито искрено отдавате всичко за Бог. Ако не промените този начин на мислене, накрая само ще се окажете разкрити и отстранени.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само този, който изпълнява добре дълга си с цялото си сърце, ум и душа, е човек, който обича Бог)

Някои хора полагат труд години наред, без изобщо да се променят. Те все още често са негативни, оплакват се и разкриват покварения си нрав, когато се сблъскат с трудности. Когато ги кастрят, прибягват до аргументи и софистика, неспособни да приемат дори малко от истината и без изобщо да се покоряват на Бог. В крайна сметка на тях им се забранява да изпълняват дълга си. Някои хора създават бъркотия в работата, докато изпълняват дълга си, и не приемат критика, а вместо това безсрамно казват, че не са направили нищо лошо, и изобщо не се разкайват. И накрая, когато Божият дом отнеме дълга им и ги отпрати, те напускат мястото на дълга си, като плачат и се оплакват. Така са отстранявани. Това е начинът, по който дългът напълно разкрива хората. Хората обикновено говорят обаятелно и скандират лозунги на висок глас, но защо, когато изпълняват дълг, не действат като хора, а стават дяволи? Това е така, защото хората, които нямат човешка природа, са дяволи, където и да отидат, и без да приемат истината, те не могат да останат непоколебими никъде. Някои хора често изпълняват дълга си нехайно и се опитват да спорят и се впускат в софистика, когато ги кастрят. След като бъдат кастрени многократно, те изпитват известно желание да се покаят, затова започват да прилагат методи за самовъздържание. Накрая обаче не могат да се въздържат и въпреки че може да полагат клетви и да проклинат себе си, това не помага и те все пак не разрешават проблема с нехайността си, нито проблема с това, че спорят и се впускат в софистика. Едва след като най-накрая всеки започне да ненавижда тези хора и да ги критикува, те най-сетне се чувстват принудени да признаят: „Наистина имам покварен нрав. Искам да се покая, но не мога. Когато изпълнявам дълга си, винаги взимам под внимание своите интереси, своята гордост и репутация, което ме кара често да се бунтувам срещу Бог. Искам да практикувам истината, но не мога да се избавя от намеренията и желанията си, не мога да им се опълча. Винаги искам да правя нещата според собствената си воля, измислям схеми, за да избягвам работата, и ламтя за отдих и наслади. Не мога да приема да бъда кастрен и винаги се опитвам да се измъкна със спор. Мисля, че е достатъчно, че съм се трудил и съм понасял несгоди, затова прибягвам до спорове и софистика, когато някой се опитва да ме кастри, като вътрешно се чувствам неубеден. Наистина съм толкова труден за управляване! Как трябва да търся истината, за да разреша тези проблеми?“. Те започват да размишляват върху тези неща. Това означава, че донякъде разбират как трябва да действат хората и имат малко разум. Ако един полагащ труд в даден момент започне да се грижи за правилната си работа и се съсредоточи върху промяна на нрава си, и осъзнае, че той също има покварен нрав, че също е надменен и неспособен да се покори на Бог и че да продължава по този път няма да е приемливо — когато започне да мисли и да се опитва да проумее тези неща, когато може да търси истината, за да посрещне проблемите, които открива, няма ли тогава да започне да променя посоката си? Ако започне да променя посоката си, има надежда да се промени. Но ако никога не възнамерява да се стреми към истината, ако му липсва желание да се старае за истината и знае само как да се труди и да работи, като вярва, че да свърши текущата си работа, е равносилно на това да изпълни задачата си и да завърши Божието поръчение — ако вярва, че упражняването на известно усилие означава, че е изпълнил дълга си, без никога да взима под внимание какви са Божиите изисквания или каква е истината, или дали е човек, който се покорява на Бог, и никога не се опитва да открие никое от тези неща, ако това е начинът, по който подхожда към дълга си, ще бъде ли способен да постигне спасение? Няма. Той не е поел по пътя на спасението, не е тръгнал по правилния път на вярване в Бог и не е изградил връзка с Бог. Той просто се труди и полага труд в Божия дом.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само като търси истините принципи, човек може да изпълнява дълга си добре)

Ако отдаваше себе си искрено за Бог и имаше боголюбиво сърце, как щеше да се отнасяш към задачи, които са мръсни, уморителни или трудни? Мисленето ти щеше да е различно — щеше да избереш да вършиш трудните задачи и да търсиш тежко бреме, което да носиш. Щеше да поемеш това, което другите хора не желаят да правят, и щеше да го правиш само за Божията любов и за да Го удовлетвориш. Щеше да го правиш с радост и нямаше да ти хрумва да се оплакваш. Мръсните, уморителните и трудните задачи показват какво представляват хората. По какъв начин се различаваш от хората, които поемат само леки и престижни задачи? Ти не си много по-добър от тях. Така ли е? Това е начинът, по който трябва да гледаш на тези неща. Това, което най-много разкрива на показ същността на хората, е изпълнението на техния дълг. Някои хора говорят велики неща през повечето време, като твърдят, че са готови да обичат Бог и да Му се покоряват, но когато срещнат трудност в изпълнението на дълга си, започват да бълват всякакви оплаквания и негативни думи. Очевидно е, че те са лицемери. Ако някой обича истината, тогава, когато е изправен пред трудност в изпълнението на дълга си, той ще се моли на Бог и ще търси истината, като същевременно се отнася сериозно към дълга си, дори и да не е подходящо уреден. Той няма да се оплаква, дори ако е изправен пред тежки, мръсни или трудни задачи, и може да върши добре задачите си и да изпълнява добре дълга си със сърце, покорно на Бог. Той изпитва голямо удоволствие от това и Бог е доволен да го види. Такива хора получават Божието одобрение. Ако някой стане язвителен и раздразнителен веднага след като се сблъска с мръсни, трудни или уморителни задачи, и не позволява на никого да го критикува, значи той не отдава всичко на Бог искрено. Той може единствено да бъде разкрит и отстранен.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

Онова, което най-осезаемо отразява връзката ти с Бог, е начинът, по който се отнасяш към делата, които Бог ти поверява, и към дълга, който ти възлага, както и отношението, което имаш. Този въпрос е най-забележим и най-практичен. Бог чака. Той иска да види отношението ти. В този решаващ момент трябва да побързаш и да изложиш позицията си пред Бог, да приемеш Неговото поръчение и да изпълниш добре дълга си. Когато схванеш този решаващ аспект и изпълниш поръчението, което Бог ти е възложил, отношенията ти с Бог ще бъдат нормални. Ако отношението ти е повърхностно, апатично и несериозно, когато Бог ти възложи задача или ти каже да изпълниш определен дълг, това не е ли точно обратното на отдаването на цялото ти сърце и сили? Можеш ли да изпълняваш дълга си добре по този начин? Със сигурност не. Няма да изпълниш дълга си до ниво, което да отговаря на критериите. Затова, когато изпълняваш дълга си, отношението ти е от решаващо значение, както и начинът и пътят, които избираш. Независимо колко години са вярвали в Бог, онези, които не изпълняват добре дълга си, ще бъдат отстранени.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

Най-спешният въпрос за разрешаване сега е как да се отнасяте към дълга си. Тъй като изпълнението на дълга е това, което най-добре разкрива дали вярата на човек е истинска или лъжлива, дали той обича истината, или не, дали избира правилния или погрешния път и дали притежава или му липсва съзнание и разум. Всички тези въпроси могат да се разкрият в изпълнението на дълга. За да пристъпиш към решаване на въпроса как да се отнасяш към дълга си, ти преди всичко трябва да разбереш какво е дългът, както и как да го изпълняваш правилно и какво да правиш, когато се натъкнеш на трудности, докато го изпълняваш — какви принципи в съответствие с какви истини да следваш и да практикуваш. Ти трябва да разбереш какво да правиш, когато разбираш погрешно Бог и когато не можеш да се избавиш от замислите си. В допълнение, в хода на изпълнение на дълга си ти трябва често да размишляваш над неправилните мисли в сърцето си, които са сатанински мисли и възгледи и които влияят и пречат на изпълнението на дълга ти, а това може да те накара да се бунтуваш срещу Бог и да Го предадеш, докато изпълняваш дълг, и може да е причина да се провалиш в това, което Бог ти възлага — ти трябва да знаеш всичко това. Важен ли е дългът за човека? Изключително важен е. Сега това видение трябва да е ясно за вас: изпълняването на дълг е от най-голямо значение за вярването в Бог. Най-възловият аспект на вярването в Бог сега е изпълнението на дълг. Без да изпълнявате дълга си добре, не може да има реалност. Като изпълняват дълг, хората са способни да разберат Божиите намерения и могат постепенно да изградят нормална връзка с Бог. Като изпълняват дълг, хората постепенно разпознават проблемите си и започват да разбират покварения си нрав и същност. В същото време, като се самоанализират, хората могат постепенно да открият точно какво изисква от тях Бог. Сега разбирате ли в какво точно вярвате, когато вярвате в Бог? Всъщност това е вяра в истината, постигане на истината. Изпълняването на дълг позволява постигане на истината и живота. Истината и животът не могат да бъдат постигнати без изпълняване на дълг. Може ли да има реалност, ако човек вярва в Бог, без да изпълнява дълг? (Не.) Не може да има реалност. Следователно ако не изпълняваш добре дълга си, не можеш да постигнеш истината. Бъдеш ли отстранен веднъж, това показва, че не си успял да вярваш в Бог. Макар да казваш, че вярваш в Него, вярата ти вече е лишена от смисъл. Това е нещо, което трябва да се разбере напълно.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само като търси истините принципи, човек може да изпълнява дълга си добре)

Сега е моментът всеки да бъде сортиран според вида си. Сега е времето, когато Бог разкрива хората и ги отстранява. Ако вярвате истински в Бог, трябва да се стремите към истината добре и да изпълнявате добре дълга си. Ако можеш да споделиш някое свидетелство за преживяване, това доказва, че си човек, който обича истината и притежава някои истини реалности. Ако не можеш, значи си полагащ труд и има опасност да бъдеш отстранен. Ако изпълняваш добре дълга си и си отговорен и отдаден, значи си предан полагащ труд и можеш да останеш. Всеки, който не е предан полагащ труд, трябва да бъде отстранен. Затова само чрез добро изпълнение на дълга си можеш да останеш непоколебим в Божия дом и да оцелееш в големите катаклизми. Доброто изпълнение на дълга е от решаващо значение. В Божия дом хората поне са честни. Това са хора, които са надеждни в дълга си, които могат да приемат Божието поръчение и отдадено да изпълняват дълга си. Ако нямат истинска вяра, съвест и разум, ако нямат сърце, което се бои от Бог и се покорява пред Него, то тези хора не са годни да изпълняват дълг. Дори и да го изпълняват, те го правят нехайно. Те са полагащи труд — хора, които не са се покаяли искрено. Такива полагащи труд ще бъдат отстранени рано или късно. Само преданите полагащи труд ще бъдат пощадени. Въпреки че нямат истините реалности, преданите полагащи труд притежават съвест и разум, умеят да изпълняват искрено дълга си и Бог позволява да бъдат пощадени. Онези, които притежават истините реалности и могат гръмко да свидетелстват за Бог, са Неговият народ, те също ще бъдат пощадени и въведени в Неговото царство.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. За да изпълни дълга си добре, човек трябва поне да има съвест и разум)