Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

Хората най-напред трябва да разберат откъде идва болката от раждането, старостта, болестите и смъртта през целия им живот и защо човек страда от тези неща. Нима не са съществували, когато човекът е бил създаден първоначално? Откъде идват тези болки? Тези болки се появиха, след като човекът беше изкушен и покварен от Сатана и след това се изроди. Болката, неприятностите, пустотата на човешката плът и всички злочести неща в човешкия свят — всички те се появиха, когато Сатана поквари човека. След като човекът беше покварен от Сатана, Сатана започна да го измъчва и така падението на човека стана още по-голямо, болестта му постоянно се задълбочаваше, болката му постоянно се усилваше, а той все повече чувстваше, че светът е пуст и жалък, че е невъзможно да оцелее в този свят и че животът в него става все по-безнадежден. Следователно цялата тази болка е причинена на човека от Сатана и се появи след като Сатана поквари човечеството и то се изроди.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Значението на това, че Бог изпита земното страдание)

Много хора често се разболяват и колкото и да се молят на Бог, състоянието им не се подобрява. Колкото и да искат да се отърват от болестта си, не могат. Понякога дори са изправени лице в лице с животозастрашаваща ситуация, с която са принудени да се сблъскат. В действителност, ако човек наистина има вяра в Бог в сърцето си, преди всичко трябва да знае, че продължителността на живота на човека е в Божиите ръце. Точният момент на раждането и смъртта е предопределен от Бог. Когато Бог дава на хората болест, за нея има причина — тя има значение. Това, което могат да почувстват, е болест, но всъщност това, което им е дадено, е благодат, не болест. Хората преди всичко трябва да признаят този факт и да са сигурни в него, и да го приемат сериозно. Когато страдат от заболяване, те може често да идват пред Бог и да се стараят да правят каквото трябва с благоразумие и внимание, и да се отнасят към дълга си с повече грижа и прилежност от другите. За хората това е закрила, не са окови. Това е подход от пасивна гледна точка. Освен това продължителността на живота на всеки човек е предопределена от Бог. Една болест може да е неизлечима от медицинска гледна точка, но от Божията гледна точка, ако животът ти трябва да продължи и още не ти е дошло времето, не можеш да умреш, дори и да искаш. Ако имаш поръчение от Бог и мисията ти все още не е завършена, няма да умреш, дори и да се разболееш от болест, която се смята за смъртоносна — Бог още няма да те вземе. Дори и да не се молиш и да не търсиш истината, и да пренебрегваш лечението на болестта си или дори и лечението ти да се забави, няма да умреш. Това важи с особена сила за тези, които имат важно поръчение от Бог — когато мисията им е недовършена, каквато и болест да ги застигне, те няма да умрат веднага; те ще живеят до последната секунда от изпълнението на мисията. Имаш ли тази вяра? Ако я нямаш, ще отправяш към Бог само повърхностни молитви, като казваш: „Боже, трябва да изпълня поръчението, което ми възложи. Искам да прекарам последните си дни напълно отдаден на Теб, за да няма за какво да съжалявам, като умра. Трябва да ме опазиш!“. Ако не поемеш инициативата да търсиш истината, няма да имаш решимостта и силата да си отдаден, въпреки че се молиш по този начин. Тъй като не си склонен да платиш истинската цена, често прибягваш до този вид оправдания и до този метод на молитва към Бог и се пазариш с Него — нима това е човек, който се стреми към истината? Ако болестта ти е лечима, наистина ли ще можеш да изпълниш дълга си добре? Не непременно. В действителност независимо от това дали се пазариш, за да се избавиш от болестта си и да не умреш, или за да осъществиш други свои намерения и цели, от Божията гледна точка, стига да можеш да изпълняваш дълга си, стига от теб още да има полза, стига Бог да е решил, че трябва да бъдеш използван, тогава това означава, че не бива да умираш. Няма да можеш да умреш, дори и да искаш. Ако обаче безразсъдно създаваш проблеми и извършваш всякакви злодеяния, и обиждаш Божия нрав, ще умреш по-скоро; животът ти ще бъде съкратен. Продължителността на живота на всеки един човек е предопределена от Бог преди сътворението на света. Ако човек може да се покори на подреденото и устроеното от Бог, тогава, болен или не, в добро или в лошо здраве, той ще живее толкова години, колкото Бог му е предопределил. Имаш ли тази вяра? Ако признаваш това само по отношение на доктрината, значи нямаш истинска вяра и е безполезно да говориш сладки приказки; ако си уверен дълбоко в сърцето си, че Бог ще направи това, подходът ти и начинът ти на практикуване ще се променят по естествен път. В живота си хората, разбира се, трябва да проявяват здрав разум по отношение на здравето си независимо от това дали в момента са здрави или болни. Това е инстинкт, който Бог е дал на човека. Това са благоразумието и здравият разум, които човек трябва да има в рамките на свободната воля, дадена му от Бог. Щом се разболееш, трябва да придобиеш известно разбиране за здравните грижи и лечението за справяне с тази болест — това трябва да направиш. Това ти отношение към болестта обаче няма за цел да оспорва продължителността на живота, предопределена ти от Бог, нито да ти гарантира, че ще изживееш всичкия живот, който Той е предопределил за теб. Какво означава това? Може да се обясни по следния начин: ако възприемеш пасивен подход, дори и да не приемаш болестта си сериозно, пак изпълняваш дълга си както трябва и си почиваш малко повече от другите, без да отлагаш изпълнението на дълга си, тогава болестта ти няма нито да се влоши, нито да те убие. Всичко зависи от това какво прави Бог. С други думи, ако Бог смята, че предопределеният ти живот още не се е изчерпал, то дори и да се разболееш, Той няма да те остави да умреш. Ако болестта ти не е смъртоносна, но ти е дошло времето, тогава Бог ще те вземе, когато реши. Нима това не е оставено изцяло на милостта на Божията мисъл? Подвластно е на Неговото предопределение! Ето така трябва да гледаш на този въпрос. Може да изпълниш своята част и да отидеш на лекар, да взимаш някакво лекарство, да се грижиш за здравето си и да правиш упражнения, но трябва да разбереш дълбоко в сърцето си, че човешкият живот е в Божиите ръце, че продължителността на човешкия живот е предопределена от Бог и че никой не може да избегне предопределеното от Него. Ако не разбираш дори тези елементарни неща, значи нямаш истинска вяра и всъщност не вярваш в Бог.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

Всемогъщият Бог, Водачът на всичко съществуващо, упражнява Своята царствена власт от Своя престол. Той властва над вселената и всичко съществуващо и ни води по цялата земя. Трябва да стоим близо до Него всяка минута и тихо да идваме пред Него, без да пропускаме нито един момент, като винаги има урок, който да научим. Средата, която ни заобикаля, както и хората, събитията и нещата съществуват с позволението на Божия престол. В никакъв случай не допускайте недоволство в сърцето си, иначе Бог няма да ви дари Своята благодат. Когато ви сполети болест, това е Божията любов и в нея със сигурност се таят Неговите добри намерения. Въпреки че плътта ви може да понесе известно страдание, не приемайте идеи от Сатана. Хвалете Бог по време на болестта и докато Го възхвалявате, Му се наслаждавайте. Не се обезсърчавайте пред лицето на болестта, продължавайте да търсите отново и отново и не се отказвайте. Тогава Бог ще ви озари и просветли. Каква беше вярата на Йов? Всемогъщият Бог е всемогъщ лечител! Да живееш в болест означава да си болен, но да живееш в духа означава да си здрав. Стига у теб да има дори глътка въздух, Бог няма да те остави да умреш.

Възкресеният живот на Христос пребъдва в нас. Несъмнено ни липсва вяра в Божието присъствие: нека Бог вдъхне истинска вяра в нас. Божието слово е наистина сладко! Божието слово е мощно лекарство! То засрамва дяволи и Сатана! Разбирането на Божието слово ни дава подкрепа. То действа бързо, за да спаси сърцата ни! То разпръсва всичко и успокоява всичко. Вярата е като самотен дървен мост: тези, които се вкопчват окаяно в живота, няма да го преминат лесно, но онези, които са готови да отдадат живота си, могат да го преминат с твърда крачка и без притеснения. Ако човек е изпълнен с плахи и страхливи мисли, това е така, защото е бил заблуден от Сатана, който се бои, че ще преминем моста на вярата, за да навлезем в Бог. Сатана по всякакъв начин се опитва да ни предаде мислите си. Трябва непрекъснато да се молим Бог да ни озари и просветли, непрекъснато да разчитаме на Бог да пречисти сатанинската отрова от нас, всяка минута да практикуваме в духа си как да се доближим до Бог и да Му позволим напълно да властва над цялото ни същество.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 6)

Как трябва да преживееш болестта, когато те сполети? Трябва да дойдеш пред Бог и да се молиш, да търсиш и да схванеш Божието намерение, трябва да се изследваш, за да разбереш какво в противовес на истината си направил и с каква поквара в теб все още не си се справил. Поквареният ти нрав не може да се промени, без да преминеш през страдание. Само ако бъдат закалени чрез страдание, хората няма да бъдат разпуснати и ще могат винаги да живеят пред Бог. Когато някой страда, той винаги се моли. Не мисли за удоволствията от храната, дрехите и други наслади, моли се непрестанно в сърцето си, изследва се, за да види дали напоследък е направил нещо погрешно или къде е противоречал на истината. Обикновено, като си изправен пред тежка болест или странна немощ, която те кара да страдаш много, това не е случайно. Без значение дали си болен, или здрав, Божието намерение стои зад това. Когато Светият Дух работи и физически си добре, обикновено можеш да търсиш Бог, но когато се разболееш и страдаш, спираш да го правиш и не знаеш как да Го търсиш. Живееш в болест, винаги се чудиш какво лечение ще ти помогне да оздравееш по-бързо. В моменти като този завиждаш на хората, които не са болни, и искаш да се избавиш от болестта и болката си възможно най-скоро. Това са негативни емоции и емоции на съпротива. Когато хората се разболеят, те понякога си мислят: „Сам ли си навлякох тази болест с моето невежество, или това е Божието намерение?“ Просто не могат да разберат. Всъщност някои болести са нормални, като например висока температура, възпаление или грип. Когато се разболееш от сериозна болест, която внезапно те поваля и те кара да искаш по-скоро да умреш, отколкото да страдаш, тази болест не идва случайно. Молиш ли се на Бог и търсиш ли от Него, когато те повали болест или страдание? Как те ръководи и напътства делото на Светия Дух? Само те просвещава и озарява ли? Това не е единственият Му метод. Той също ще те изпита и облагороди. Как Бог изпитва хората? Не ги ли изпитва, като ги кара да страдат? Страданието върви ръка за ръка с изпитанието. Ако не бяха изпитанията, как могат хората да страдат? А без страдание как могат хората да се променят? Страданието върви ръка за ръка с изпитанията — това е делото на Светия Дух. Понякога Бог кара хората да страдат, тъй като иначе не биха разбрали мястото си във вселената и биха станали арогантни. Поквареният нрав не може да бъде напълно преодолян само чрез разговори за истината. Останалите може да посочват проблемите ти, а и самият ти може да си наясно с тях, но не можеш да ги промениш. Колкото и да разчиташ на волята си да се въздържаш, дори да си зашлевиш шамар, да се удариш по главата, да се блъскаш в стената и да нараняваш собствената си плът, няма да разрешиш проблемите си. Тъй като у теб има сатанински нрав, който непрестанно те тормози, смущава те и ти дава всякакви мисли и идеи, поквареният ти нрав ще се разкрие. Така че какво ще направиш, ако не можеш да се справиш с него? Трябва да бъдеш облагороден чрез заболяване. Някои страдат толкова много в облагородяването си, че не могат да понесат страданието и започват да се молят и да търсят. Когато не си болен, ти си толкова разпуснат и изключително арогантен. Когато се разболееш, се смиряваш — можеш ли да продължаваш да бъдеш крайно арогантен в това положение? Когато едвам говориш, можеш ли да поучаваш другите или да бъдеш надменен? В такива моменти нямаш никакви претенции — единственото, което искаш, е да не страдаш, и не те интересуват храни, дрехи или наслади. Повечето от вас не са изпитвали това чувство, но ще го разберете, когато се случи и на вас. Сега има хора, които се борят за позиции, за плътски удоволствия и за собствените си интереси. Правят това, тъй като им е твърде лесно, страданието им е твърде малко и те се унижават. На тези хора им предстоят трудности и облагородяване!

Понякога Бог ще те нагласи ситуации за теб, в които да те скастри чрез околните, и ще ти причини страдание, като те накара да си вземеш поуки и ти позволи да разбереш истината и да видиш нещата такива, каквито са. Бог извършва това дело в момента, като носи страдание на плътта ти, за да можеш да си вземеш поука, да се справиш с покварения си нрав и да изпълниш дълга си добре. Павел често е казвал, че има трън в плътта. Какъв е този трън? Бил е болест, от която не е можел да избяга. Знаел е много добре каква е болестта, че е била насочена към неговия нрав и неговата природа. Ако не е бил поразен от този трън, ако не е бил застигнат от тази болест, той е можел по всяко време и на всяко място да си направи собствено кралство, но заради болестта си не е имал енергия. Следователно много често болестта е един вид „защитен чадър“ за хората. Ако не си болен, а кипиш от енергия, е вероятно да извършиш нещо лошо и да създадеш някакви проблеми. Хората могат лесно да си загубят разума, когато са изключително арогантни и разпуснати. Ще съжаляват за злото, след като са го извършили, но дотогава няма да могат да се въздържат. Ето защо да си малко болен не е нещо лошо, а е защита за хората. Можеш да успееш да разрешиш проблемите на всички други хора и можеш да оправиш всички проблеми в собствения си начин на мислене, но нищо не можеш да направиш, когато не си се възстановил от болест. Да се разболееш наистина е извън твоя контрол. Ако се разболееш и няма как да се излекуваш, то тогава това е страданието, през което трябва да преминеш. Не се опитвай да се отървеш от него — трябва първо да се покориш, да се молиш на Бог и да търсиш желанията на Бог. Казвай: „О, Боже, знам, че съм покварен и че природата ми е лоша. Способен съм да проявявам непокорство и да Ти се противопоставям, и да правя неща, които Те нараняват и Ти причиняват болка. Колко е чудесно, че ми даде тази болест. Трябва да ѝ се покоря. Моля Те, просветли ме, позволи ми да разбера намерението Ти и какво желаеш да променя у себе си и да усъвършенствам. Единствено Те моля да ме насочваш, така че да разбера истината и да поема по правилния път в живота“. Трябва да търсиш и да се молиш. Не може да си объркан и да мислиш, че болестта ти не е важна, че това не може да е дисциплината, която ти се полага, защото си оскърбил Бог. Не си вади прибързани изводи. Ако наистина носиш Бог в сърцето си, то тогава, пред каквото и да се изправиш, не го пренебрегвай. Трябва да се молиш и да търсиш, да чувстваш Божието желание по всеки въпрос и да се научиш да се покоряваш на Бог. Когато Бог види, че можеш да бъдеш покорен и че имаш сърце на покорство към Бог, Той ще облекчи страданието ти. Бог постига такива резултати чрез страдание и облагородяване.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Придобиването на истината е най-важното нещо във вярата в Бог)

Някои хора са повалени от тежка болест и непоносимо страдание, а някои дори са лице в лице със смъртта. Как трябва да подходят към тази ситуация? Много често изпитанията на Бог са бреме, които Той дава на хората. Колкото и тежко да е бремето, дадено ти от Бог, това е тежестта му, която трябва да поемеш, защото Бог те разбира и знае, че ще можеш да я понесеш. Бремето, което Бог ти е дал, няма да надвишава духовния ти ръст или границите на издръжливостта ти, така че няма съмнение, че ще можеш да го понесеш. Какъвто и вид бреме да ти даде Бог, на каквото и изпитание да те подложи, запомни едно: дали разбираш Божиите намерения, или не, дали получаваш просветление и озарение от Светия дух, след като се помолиш, или не, дали това изпитание е израз на желанието на Бог да те дисциплинира или да те предупреди, или не, това, че не разбираш, няма значение. Стига да не се бавиш в изпълнението на дълга си и да можеш предано и стриктно да се придържаш към дълга си, Бог ще бъде доволен, а ти ще бъдеш непоклатим в свидетелството си. Като видят, че страдат от тежко заболяване и ще умрат, някои хора си мислят: „Започнах да вярвам в Бог, за да избегна смъртта, но се оказва, че въпреки многото години, през които изпълнявах дълг, Той ще ме остави да умра. Трябва да си гледам собствената работа, да правя нещата, които винаги съм искал да правя, и да се наслаждавам на нещата, на които не съм можел да се наслаждавам в този живот. Мога да отложа дълга си“. Какво отношение е това? Изпълнявал си дълга си през всичките тези години, изслушал си всички тези проповеди и пак не си разбрал истината. Едно изпитание те препъва, поставя те на колене и те разобличава. Такъв човек достоен ли е за Божията грижа? (Не е достоен.) Той няма никаква преданост. И така, как се нарича дългът, който той е изпълнявал през всичките тези години? Нарича се „да полага труд“, а такива хора само са се хабили. Ако във вярата си в Бог и в стремежа си към истината можеш да кажеш: „Каквато и болест или несгода да ми изпрати Бог, каквото и да прави Бог, аз трябва да се покоря и да запазя мястото си на сътворено същество. Преди всичко трябва да приложа на практика този аспект на истината — покорството. Трябва да го следвам и да изживявам реалността на покорството пред Бог. Освен това не трябва да отхвърлям поръченията, които Бог ми дава, и дълга, който трябва да изпълнявам. Трябва стриктно да се придържам към дълга си до последния си дъх“, това не е ли свидетелство? Когато имаш тази решимост и си в това състояние, можеш ли да продължаваш да се оплакваш от Бог? Със сигурност не. В такъв момент ще си помислиш: „Бог ми дава този дъх, Той ме е хранел и закрилял през всичките тези години, отнел е много болка от мен и ми е дал много благодат и много истини. Разбрах истини и тайни, които хората не са разбирали с поколения. Получих толкова много от Бог, затова трябва да Му се отплатя! Преди ръстът ми беше твърде нисък, не разбирах нищо и всичко, което правех, нараняваше Бог. В бъдеще може и да нямам друг шанс да Му се отплатя. Независимо колко време ми остава да живея, трябва да отдам силите си, колкото и малко да са те, и да направя всичко възможно за Бог, за да види, че всички тези години, през които ме е подхранвал, не са пропилени, а са дали резултат. Нека донеса утеха на Бог и повече да не Го наранявам или разочаровам“. Какво ще кажеш да мислиш така? Не мисли за това как да се спасиш или как да избягаш с мисълта: „Кога ще се излекува тази болест? Когато това стане, ще направя всичко възможно, за да изпълня дълга си и да съм отдаден. Как мога да съм отдаден, когато съм болен? Как мога да изпълнявам дълга си на сътворено същество?“. Нима не си способен да изпълняваш дълга си, стига да имаш и едно-единствено дихание? Не си ли способен да не посрамваш Бог, стига да имаш и едно-единствено дихание? Способен ли си да не се оплакваш от Него, стига да имаш и едно-единствено дихание и умът ти да е бистър? (Да.) Сега е лесно да кажеш „Да!“, но няма да е толкова лесно, когато това наистина ти се случи. И така, трябва да се стремиш към истината, често да полагаш усилия над нея и да прекарваш повече време в размисли: „Как мога да удовлетворя Божиите намерения? Как мога да се отплатя за Божията любов? Как мога да изпълнявам дълга си на сътворено същество?“. Какво е сътворено същество? Дали отговорността на сътвореното същество се състои само в това да слуша Божиите слова? Не! Тя е да изживее Божиите слова. Бог ти е дал толкова много истина, толкова много от пътя и толкова много живот, за да можеш да изживееш тези неща и да свидетелстваш за Него. Това трябва да прави едно сътворено същество и това е твоя отговорност и твое задължение. Трябва често да размишляваш над това и ако го правиш постоянно, ще навлезеш по-дълбоко във всички аспекти на истината.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само в честото четене на Божиите слова и размишляването върху истината има път напред)

Когато някои хора се разболеят, те си блъскат главата в опит да използват различни методи да лекуват болестите си, но каквото и лечение да се прилага, те не могат да бъдат излекувани. Колкото повече се лекуват, толкова по-сериозно става заболяването им. Вместо да се молят на Бог, за да търсят как точно се развива болестта им, и да търсят първопричината за нея, те взимат нещата в свои ръце. В крайна сметка са изпробвали много методи и са похарчили немалко пари, но пак не успяват да се излекуват от болестта си. После, след като вече са се отказали от лечението, болестта внезапно преминава от само себе си след известно време, а те не знаят как е станало това. Някои хора се разболяват от нещо банално и не му обръщат много внимание, но в един момент състоянието им се влошава и те умират внезапно. Как става това? Хората не могат да го разберат; всъщност от Божията гледна точка това се дължи на факта, че мисията на този човек в този свят е приключила и Бог го е взел. Хората често казват: „Никой не умира здрав“. Дали наистина е така? Има хора, които отиват в болницата на преглед и не им откриват никакво заболяване. Били са в крепко здраве, но след няколко дни са починали. Това се нарича смърт без болест. Има много такива хора. Това означава, че човекът е достигнал края на живота си и е взет обратно в духовния свят. Някои хора са боледували от рак и туберкулоза и въпреки това доживяват до седемдесет-осемдесет години. Има немалко такива. Всичко това зависи от Божието предопределение. Ако имаш такова разбиране, значи наистина вярваш в Бог. Ако си физически болен и трябва да взимаш някакво лекарство, за да се справиш с болестта, трябва да взимаш лекарството или да правиш упражнения редовно, като си почиваш и гледаш спокойно на нещата. Какво отношение е това? Това е отношение, продиктувано от истинска вяра в Бог. Да речем, че не си взимате лекарството, не ходите да ви бият инжекциите, не правите упражнения, не се грижите за здравето си и въпреки това сте уплашени до смърт и постоянно се молите: „О, Боже, трябва да изпълнявам задълженията си подобаващо, мисията ми не е изпълнена, не съм готов да умра. Искам да изпълнявам задълженията си и да извърша Твоето поръчение, но ако умра, няма да мога. Не искам да съм изпълнен със съжаление, когато умра. Боже, моля Те, чуй молитвите ми. Запази живота ми, за да мога да изпълнявам задълженията си и да завърша поръчението Ти. Искам да Те възхвалявам вечно и да видя Твоя славен ден възможно най-скоро“. На пръв поглед си много силен и изпълнен с вяра в Бог, не приемаш лекарства или инжекции. В действителност обаче вярата ти е по-малка от грахово зърно. Уплашен си до смърт и нямаш вяра в Бог. Как така нямаш вяра в Бог? Как стана така? Човешките същества просто не разбират отношението, принципите и начините за справяне със сътворените същества на Създателя, затова те използват собствената си ограничена гледна точка, представи и фантазии, за да отгатнат какво ще направи Бог. Искат да се обзаложат с Бог, за да видят дали Той ще ги излекува и дали ще им даде дълъг живот. Не е ли глупаво това? Ако Бог реши да запази живота ти, няма да умреш, колкото и да си болен. Ако Бог реши да не ти даде повече живот, тогава ще умреш и без да си болен, ако това е, което трябва да стане. Продължителността на живота ти е предопределена от Бог. Ако знаеш това, значи имаш истинско знание и истинска вяра. И така, Бог произволно ли дава болести на хората? Не е произволно; това е начин да облагороди вярата им. Това е страданието, което хората трябва да понесат. Ако Бог ти даде болест, не се опитвай да избягаш от нея; ако не ти даде болест, недей да си я просиш. Всичко е в ръцете на Създателя и хората трябва да се научат да оставят природата да си върши своето. Какво е природата? Нищо в природата не е произволно — всичко идва от Бог. Това е истината. От хората, боледуващи от една и съща болест, някои умират, а други оживяват; всичко това е предопределено от Бог. Ако оживееш, това доказва, че още не си изпълнил мисията, която Бог ти е възложил. Трябва да работиш усилено, за да я изпълниш, и да цениш това време; не го прахосвай. Така стоят нещата. Ако си болен, не се опитвай да избягаш от това; ако не си болен, недей да си просиш да се разболееш. Никога не можеш да получиш това, което искаш, като просто го поискаш, нито можеш да избягаш от нещо просто защото искаш да избягаш. Никой не може да промени това, което Бог е решил да направи.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

Някои хора постоянно се притесняват за болестта си и си казват: „Ще мога ли да издържа, ако болестта ми се влоши? Ако състоянието ми се влоши, ще отнеме ли живота ми? Дали ще се наложи да ме оперират? А ако ме оперират, дали ще умра на операционната маса? Покорил съм се. Ще отнеме ли Бог живота ми заради тази болест?“. Какъв е смисълът да мислиш за тези неща? Ако не можеш да се въздържиш от подобни мисли, тогава трябва да се молиш на Бог. Безсмислено е да разчиташ на себе си, със сигурност няма да си способен да го понесеш. Никой не иска да понася болести и никой не сияе от радост, не се чувства щастлив и не празнува, когато се разболее. Няма такъв човек, защото това не е нормалната човешка природа. Когато нормалните хора се разболеят, те винаги ще страдат и ще се чувстват потиснати и имат определени граници на това, което могат да понесат. Има обаче едно нещо, което трябва да се отбележи. Какъв щеше да е крайният резултат, ако когато се разболеят, хората винаги искаха да разчитат на собствените си сили, за да се отърват от болестта и да я избегнат? В допълнение към болестта си, нямаше ли да страдат и да се разстройват още повече? Ето защо колкото повече хората се поддават на болестта, толкова повече трябва да търсят истината и толкова повече трябва да търсят начин да практикуват, за да бъдат в съответствие с Божиите намерения. Колкото повече хората се поддават на болестта, толкова повече трябва да идват пред Бог и да опознаят собствената си поквара и неразумните изисквания, които отправят към Бог. Колкото повече се поддаваш на болестта, толкова повече истинското ти покорство е подложено на изпитание. Ето защо, когато си болен, способността ти да продължиш да се покоряваш на устроеното от Бог и да се опълчиш срещу собствените си оплаквания и неразумни изисквания показва, че си човек, който наистина се стреми към истината и наистина се покорява на Бог, че даваш свидетелство, че предаността и покорството ти към Бог са реални и могат да издържат изпитанието, и че предаността и покорството ти към Бог не са просто лозунги и доктрина. Ето какво трябва да практикуват хората, когато се разболеят. Когато се разболееш, то е за да разкрие всички твои неразумни изисквания и нереалистични фантазии и представи за Бог, а също и за да изпита вярата ти в Бог и покорството ти пред Него. Ако издържиш изпитанието с тези неща, тогава имаш истинско свидетелство и реално доказателство за вярата си в Бог, за предаността си към Бог и за покорството си пред Него. Ето какво иска Бог и именно това трябва да притежава и да изживее едно сътворено същество. Не са ли всички тези неща положителни? (Така е.) Това са все неща, към които хората трябва да се стремят. Освен това, ако Бог позволи да се разболееш, Той не може ли също така и да премахне болестта ти по всяко време и навсякъде? (Може.) Бог може да премахне болестта ти по всяко време и навсякъде, в такъв случай Той не може ли да направи и така, че болестта ти да се задържи в теб и никога да не те напусне? (Може.) И ако Бог прави така, че същата тази болест никога да не те напуска, можеш ли все пак да изпълняваш дълга си? Можеш ли да запазиш вярата си в Бог? Това не е ли изпитание? (Така е.) Ако се разболееш и след няколко месеца оздравееш, тогава вярата ти в Бог, както и предаността и покорството ти към Него не са подложени на изпитание и ти нямаш каквото и да е свидетелство. Лесно е да издържиш на болестта в продължение на няколко месеца, но ако болестта ти трае две или три години и вярата и желанието ти да бъдеш покорен и предан към Бог не се променят, а вместо това стават все по-реални, това не показва ли, че си израснал в живота? Не жънеш ли тази реколта? (Така е.) И така, докато човек, който истински се стреми към истината, е болен, той преживява безбройните ползи, които носи болестта му. Не се опитва нетърпеливо да избяга от болестта си или да се тревожи какъв ще бъде изходът, ако болестта му се проточи, какви проблеми ще причини тя, дали ще се влоши, или дали ще го погуби — не се тревожи за такива неща. Освен че не се тревожи за такива неща, той е способен да навлезе положително и да има истинска вяра в Бог и да бъде истински покорен и предан към Него. Като практикува по този начин, той придобива свидетелство, а това носи и голяма полза за навлизането му в живота и за промяната на нрава му и изгражда солидна основа за постигане на спасение. Колко прекрасно е това! Освен това заболяването може да бъде тежко или леко, но независимо дали е тежко или леко, то винаги облагородява хората. След като са преминали през някаква болест, хората не губят вярата си в Бог, те са покорни и не се оплакват, в общи линии поведението им е приемливо, а после жънат някаква реколта, след като болестта отмине, и се чувстват много доволни — ето какво се случва, когато хората се сблъскат с обикновена болест. Те не боледуват дълго и са способни да я понесат, и в общи линии болестта не надхвърля това, което могат да понесат. Има обаче някои болести, които, въпреки че с лечение се подобряват за известно време, се връщат отново и се влошават. Това се случва отново и отново, докато накрая болестта достигне такава степен, че вече не може да се лекува и всички средства, с които разполага съвременната медицина, са безполезни. До каква степен стига заболяването? Достига степен, при която болният може да умре навсякъде и във всеки един момент. Какво означава това? Означава, че животът на този човек е ограничен. Това не е момент, в който той не е болен и смъртта е далеч и той няма усещане за нея, а по-скоро човекът чувства, че денят на смъртта му е близо и той е изправен пред смъртта. Сблъсъкът със смъртта предвещава настъпването на най-трудния и решаващ момент в живота на човека. И така, какво да правиш? […] Смъртта е най-болезненото от всички неща, а когато си помислят за нея, сякаш нож пробожда сърцето им и всички кости в цялото им тяло омекват. Когато мислят за смъртта, те се чувстват покрусени и им се доплаква, идва им да заридаят и наистина плачат, ридаят и се чувстват наранени от това, че скоро ще се изправят пред смъртта. Те си мислят: „Защо не искам да умра? Защо толкова много се страхувам от смъртта? Преди, когато не бях тежко болен, не мислех, че смъртта е страшна. Кой не се изправя пред смъртта? Кой не умира? Нека умра тогава! Като се замисля сега, не е толкова лесно да се каже това, а когато смъртта наистина настъпи, не е толкова лесно да се преодолее. Защо ми е толкова тъжно?“. Чувствате ли се тъжни, когато мислите за смъртта? Винаги, когато мислите за смъртта, се натъжавате и изпитвате болка и това нещо, което ви причинява най-много безпокойство и тревога, най-накрая идва. Следователно колкото повече мислите така, толкова повече страх изпитвате, толкова по-безпомощни се чувствате и толкова повече страдате. Сърцето ви е безутешно и не искате да умирате. Кой може да реши този въпрос със смъртта? Никой не може и вие със сигурност не можете да го решите сами. Не искате да умрете, така че какво можете да направите? Все пак трябва да умрете и никой не може да избегне смъртта. Смъртта ограничава хората. В сърцето си те не искат да умрат, но мислят единствено за смъртта, а това не означава ли, че умират дори още преди да са умрели? Могат ли наистина да умрат? Кой се осмелява да каже със сигурност кога ще умре или през коя година ще умре? Кой може да знае тези неща? Някои хора казват: „Гадаха ми и знам годината, месеца и деня на смъртта си, както и каква ще бъде смъртта ми“. Смееш ли да го твърдиш със сигурност? (Не.) Не можеш да го знаеш със сигурност. Не знаеш кога ще умреш — това е второстепенно. Същественият въпрос е какво отношение ще възприемеш, когато болестта ти наистина те приближи до смъртта. Това е въпрос, който трябва да обмислиш и премислиш. Дали ще посрещнеш смъртта с отношение на покорство, или ще подходиш към нея с отношение на съпротива, отхвърляне или нежелание? Какво отношение трябва да имаш? (Отношение на покорство.) Това покорство не е постижимо и осъществимо само с изричането му. Как можеш да постигнеш това покорство? Какво разбиране трябва да имаш, преди да можеш да постигнеш доброволно покорство? Това не е просто, нали? (Не, не е.) В такъв случай кажете какво е в сърцата ви. (Ако се разболея сериозно, ще си помисля, че дори и наистина да умра, всичко ще бъде под върховенството на Бог и ще бъде подредено от Него. Човекът е покварен толкова дълбоко, че ако умра, това ще бъде по Божията праведност. Не е казано, че непременно трябва да живея. Човекът не е в позиция да предявява такова изискване към Бог. Освен това смятам, че сега, когато вярвам в Бог, каквото и да се случи, аз съм видял правилния път в живота и съм разбрал толкова много истини, че дори и да умра скоро, всичко това ще си струва.) Това ли е правилният начин на мислене? Това съставлява ли определена теоретична рамка? (Така е.) Кой друг ще говори? (Боже, ако един ден наистина се сблъскам с болест и има вероятност да умра, тогава така или иначе няма начин да избегна смъртта. Това е Божието предопределение и върховенство и колкото и да се притеснявам или тревожа, няма никаква полза. Трябва да прекарам малкото време, което ми остава, като се съсредоточа върху това как мога да изпълнявам добре дълга си. Тогава няма да съжалявам, дори и наистина да умра. Да съм способен да се покоря на Бог и на Божиите подредби в самия край е много по-добре, отколкото да живея в страх и ужас.) Какво мислите за това разбиране? Не е ли малко по-добро? (Така е.) Точно така. Ето как трябва да се отнасяш към въпроса за смъртта. Всеки трябва да се изправи пред смъртта в този живот, т.е. смъртта е това, пред което всеки трябва да се изправи в края на своето пътуване. Има обаче много различни характеристики на смъртта. Една от тях е, че в предопределения от Бог момент ти си изпълнил мисията си и Бог тегли чертата под плътския ти живот и плътският ти живот стига до своя край, макар и това да не означава, че животът ти е приключил. Когато човек е без плът, животът му е приключил — така ли е? (Не.) Формата, в която животът ти съществува след смъртта, зависи от това как си се отнасял приживе към делото и словата на Бог — това е много важно. В каква форма ще съществуваш след смъртта, или дали ще съществуваш, или не, ще зависи от отношението ти към Бог и към истината, докато си бил жив. Ако приживе, когато се изправиш пред смъртта и всякакви болести, отношението ти към истината е на непокорство, противопоставяне и неприязън към истината, тогава, когато дойде време плътският ти живот да приключи, по какъв начин ще съществуваш след смъртта? Със сигурност ще съществуваш по някакъв друг начин и животът ти със сигурност няма да продължи. И обратното, ако приживе, когато имаш осъзнатост в плътта, отношението ти към истината и към Бог е отношение на покорство и преданост и имаш истинска вяра, тогава, макар и плътският ти живот да стигне до края си, животът ти ще продължи да съществува под различна форма в друг свят. Това е едно от обясненията на смъртта. Има и нещо друго, което следва да се отбележи, и то е, че въпросът за смъртта има същото естество като другите въпроси. Това не е нещо, което зависи от избора на човек, а още по-малко може да се промени по волята на човека. Смъртта е същата като всяко друго важно събитие в живота. Тя е напълно подвластна на предопределението и върховенството на Създателя. Ако някой моли за смърт, не е задължително да умре, а ако моли за живот, не е задължително да живее. Всичко това е подвластно на Божието върховенство и предопределение и се променя и решава от Божията власт, от Божия праведен нрав и от Божието върховенство и Неговите подредби. Следователно няма непременно да умреш, ако, да речем, се разболееш от тежка болест — тежка болест, която може да доведе до смърт. Кой решава дали ще умреш или не? (Бог.) Бог решава. И тъй като Бог решава, а хората не могат да решават подобно нещо, за какво се чувстват неспокойни и скръбни хората? То е като това кои са родителите ти, кога и къде си роден — това също са неща, които не можеш да избереш. Най-мъдрият избор по тези въпроси е да оставиш нещата да се развиват по естествения си път, да се покориш и да не избираш, да не влагаш никаква мисъл или енергия в този въпрос и да не се чувстваш скръбен, неспокоен или тревожен за това. Тъй като хората не са в състояние да избират сами, да влагат толкова много енергия и мисли по този въпрос е глупаво и неразумно.

(Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (4))

Има хора, които първоначално непрестанно се молят, когато се разболеят, но по-късно, когато молитвите им не ги излекуват, те потъват в болестта си, през цялото време се оплакват и казват в сърцата си: „Вярата в Бог не ми донесе нищо добро. Болен съм и Бог не ме лекува!“. Това не е истинска вяра. В това няма никакво покорство и резултатът от това е, че той умира, щом спре да се оплаква. Това е отхвърлянето от Бог на плътта му и изпращането му в ада — това е краят на всичко за него. Няма шанс да спечели спасение в този живот и душата му трябва да отиде в ада. Това е последният етап на Божието дело за спасението на човечеството и ако някой бъде отстранен, никога няма да получи друг шанс! Ако умреш, докато Бог извършва Своето дело на спасението, смъртта ти е наказание, а не е обикновена смърт. Онези, които умират като наказание, нямат шанс за спасение. Павел не е ли постоянно наказван в Хадес? Изминали са две хилядолетия, а той все още е там и е наказван! Още по-лошо е, когато съзнателно направиш нещо лошо — тогава наказанието ще бъде още по-тежко!

Някои хора казват: „Винаги съм бил болен, винаги страдам и ме боли. Винаги съм бил заобиколен от някакви обстоятелства, но никога не съм усещал делото на Светия Дух“. Точно така е. Светият Дух работи точно така през повечето време — не можеш да го усетиш. Това е облагородяване. Понякога Светият Дух те просветлява и ти позволява да разбереш част от истината чрез общение. Понякога ще направи така, че да разбереш нещо чрез средата си, ще те изпита, ще те закали и ще те обучи в тази среда, като ти помогне да израснеш — така работи Светият Дух. Преди, когато си преминавал през различни неща, не си ги разбирал, тъй като не си се съсредоточавал върху търсенето на истината в сърцето си. Когато човек не разбира истината, не може да види нещата такива, каквито са, и разбирането му е винаги изопачено. Същото е, когато някой се разболее и вярва, че Бог го дисциплинира по този начин, а всъщност за някои болести човек сам си е виновен, тъй като не знае как да живее правилно. Когато ядеш безконтролно и не разбираш здравословния живот, се разболяваш от какви ли не болести. И все пак казваш, че това е дисциплината на Бог, когато всъщност това е заради собственото ти невежество. Все пак обаче без значение дали дадена болест е причинена от човека, или е дарена от Светия Дух, тя е специална милост от Бог. Целта ѝ е да ти даде урок и трябва да благодариш на Бог и да не се оплакваш. Всяко твое оплакване оставя петно и е грях, който не може да бъде отмит! Когато се оплачеш, колко време ще ти отнеме да промениш състоянието си? Ако си леко негативно настроен, може да се съвземеш след месец. Когато се оплачеш и дадеш глас на негативните си емоции, може да не се съвземеш дори след година, а Светият Дух няма да работи върху теб. Ако винаги се оплакваш, това ще е ужасно за теб и ще ти е дори още по-трудно да спечелиш делото на Светия Дух. Човек трябва да положи много усилия в молитва, за да придобие правилния начин на мислене и да получи част от делото на Светия Дух. Не е лесно напълно да промениш начина на мислене на някого. Това може да се направи само като се потърси истината и се спечели просветлението и озарението на Светия Дух.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Придобиването на истината е най-важното нещо във вярата в Бог)

Когато става въпрос за тази стара човешка плът, няма значение от каква болест се разболяват хората, дали могат да се подобрят, или до каква степен страдат, нищо от това не зависи от тях — всичко е в Божиите ръце. Ако, когато се разболееш, се покоряваш на устроеното от Бог и си готов да понесеш и приемеш този факт, тогава ти все така ще имаш тази болест. Ако не приемеш този факт, пак няма да си способен да се отървеш от тази болест — това е факт. Можеш да посрещнеш болестта си положително за един ден или негативно за един ден. Тоест, независимо от твоето отношение, ти не можеш да промениш факта, че си болен. Какъв избор правят интелигентните хора? […] Когато хората, които се стремят към истината, се сблъскат с болест, ще затънат ли в чувство на скръб, безпокойство и тревога? (Не.) Какъв подход ще възприемат към болестта? (Първо, те ще са способни да се покорят, а след това, докато са болни, ще се стремят да разберат Божиите намерения и да премислят какъв покварен нрав имат.) Могат ли тези няколко думи да разрешат проблема? Ако всичко, което правят, е да премислят, няма ли все пак да се наложи да лекуват болестта си? (Те също така ще потърсят лечение.) Да, ако става въпрос за болест, която трябва да се лекува, за сериозно заболяване или за болест, която може да се влоши, ако не потърсите лечение за нея, тогава тя трябва да се лекува — така правят интелигентните хора. Когато глупавите хора не са болни, те винаги се тревожат: „О, може ли да съм болен? А ако съм болен, ще се влоша ли? Ще се разболея ли от тази болест? А ако се разболея от тази болест, ще умра ли от преждевременна смърт? Дали ще бъде много болезнено, когато умирам? Дали ще живея щастлив живот? Ако се разболея от тази болест, тогава трябва ли да се погрижа за смъртта си и да се радвам на живота във възможно най-кратък срок?“. Глупавите хора често се чувстват скръбни, неспокойни и тревожни за подобни неща. Те никога не търсят истината и не търсят истините, които трябва да разберат по този въпрос. Интелигентните хора обаче имат някакво разбиране и проницателност по този въпрос или когато някой друг се разболее, или когато те самите все още не са болни. И така, какво разбиране и проницателност трябва да имат? На първо място, дали болестта ще подмине някого, защото той се чувства скръбен, неспокоен и тревожен? (Не.) Кажете Ми, не е ли вече предопределено кога някой ще се разболее от някаква болест, какво ще бъде здравето му на определена възраст и дали ще се разболее от някаква тежка или сериозна болест? Така е, и това е сигурно. Сега няма да обсъждаме как Бог предопределя нещата за теб. Външният вид на хората, чертите на лицето, формата на тялото и датата на раждането им очевидно са известни на всички. Невярващите гадатели, астролозите и онези, които могат да четат по звездите и по дланите на хората, могат да разберат по дланите, лицата и рождените дати на хората кога ще ги сполети някакво бедствие и кога ще ги сполети някакво нещастие — тези неща вече са определени. И така, когато някой се разболее, може да изглежда, че то е причинено от изтощение, чувство на яд или защото живее лошо и не се храни добре — на пръв поглед може да изглежда така. Тази ситуация се отнася за всички, така че защо някои хора в една и съща възрастова група се разболяват, а други не? Дали е предопределено да бъде така? (Да.) Казано лаишки, това е предопределено. Как да го кажем с думи, които са в съгласие с истината? Всичко това е под върховенството и подредбите на Бог. Следователно, независимо какви са храната, напитките, жилището и средата ти на живот, те нямат нищо общо с това кога ще се разболееш или каква болест ще те сполети. Хората, които не вярват в Бог, винаги търсят причините от обективна гледна точка и винаги наблягат на причините за болестта, като казват: „Трябва да се движиш повече, да ядеш повече зеленчуци и по-малко месо“. Дали това наистина е така? Хората, които никога не ядат месо, също може да се сдобият с високо кръвно налягане и диабет и вегетарианците също може да имат висок холестерол. Медицинската наука не е дала точно или разумно обяснение за тези неща. Нека ти кажа, че всички различни храни, които Бог е създал за човека, са храни, които човек следва да яде. Просто не преяждайте, а ги консумирайте умерено. Необходимо е да се научите как да се грижите за здравето си, но винаги да искате да изучавате как да предотвратите болестите е погрешно. Както току-що казахме, какво ще бъде здравето на някого на определена възраст и дали ще се разболее от сериозна болест, всичко това е подредено от Бог. Невярващите не вярват в Бог и търсят някой, който да види тези неща в дланите, в рождените дати и в лицата им, и вярват на тези неща. Ти вярваш в Бог и често слушаш проповеди и общения за истината, така че ако не вярваш в това, тогава ти не си нищо друго освен един неверник. Ако наистина вярваш, че всичко е в Божиите ръце, тогава би трябвало да вярваш, че тези неща — тежките болести, сериозните болести, леките болести и здравето — всички те попадат под върховенството и подредбите на Бог. Появата на сериозно заболяване и това какво ще бъде здравословното състояние на човека на определена възраст не са случайни неща и да разбереш това означава да имаш положително и точно разбиране. В съгласие ли е това с истината? (Да.) То е в съгласие с истината, това е истината, трябва да я приемеш и твоето отношение, и твоите възгледи по този въпрос трябва да се трансформират. А какво се преодолява, след като тези неща се трансформират? Не се ли преодоляват твоите чувства на скръб, безпокойство и тревога? Най-малкото негативните ти емоции на скръб, безпокойство и тревога за болестта се преодоляват на теория. Тъй като разбирането ти е трансформирало твоите мисли и възгледи, следователно то преодолява твоите негативни емоции. Това е един аспект: дали някой ще се разболее, или не, каква сериозна болест ще получи и какво ще бъде здравето му на всеки етап от живота му, не може да бъде променено от волята на човека, а по-скоро всичко това е предопределено от Бог. Някои хора казват: „Значи е добре, ако не искам да се разболявам? Нормално ли е, ако искам да помоля Бог да отнеме болестта от мен? Нормално ли е, ако искам да помоля Бог да ме предпази от това бедствие и нещастие?“. Какво мислите вие? Приемливи ли са тези неща? (Не.) Вие казвате това с такава увереност, но никой не е способен да разбере ясно тези неща. Може би някой изпълнява предано дълга си и има решимостта да се стреми към истината, и е много важен за някаква работа в Божия дом, и Бог може би му отнема тази сериозна болест, която засяга дълга му, работата му и физическата му енергия и сила, тъй като Бог ще поеме отговорност за Своето дело. Но има ли такъв човек като него? Кой човек е такъв? Вие не знаете, нали? Може би има хора като него. Ако наистина имаше такива хора, тогава Бог нямаше ли да е способен да отнеме болестта или нещастието им само с една дума? Няма ли Бог да е способен да го направи само с една мисъл? Божията мисъл би била: „Този човек ще се сблъска с болест в определен месец на определена възраст. Той сега е толкова зает с работата си, затова няма да получи тази болест. Не е необходимо да преживява тази болест. Нека тя го подмине“. Няма причина това да не се случи и за това е необходима само една дума от Бог, нали? Но кой би могъл да получи такава благословия? Всеки, който наистина притежава такава решимост и преданост и наистина може да изпълнява тази функция в Божието дело, е този, за когото е възможно да получи такава благословия. Това не е темата, по която трябва да говорим, затова няма да говорим за нея точно сега. Говорим за болестта. Това е нещо, което повечето хора ще преживеят през живота си. Следователно видът на болестта, която ще засегне тялото на хората в даден момент или на определена възраст, и това, какво ще бъде здравето им, са все неща, които са подредени от Бог и хората не могат да решават сами тези неща. Точно както когато някой се ражда, той не е способен да реши сам кога да стане това. И така, не е ли глупаво да се чувстваш скръбен, неспокоен и тревожен за неща, за които не можеш да решаваш сам? (Да.) Хората трябва да се заемат с решаването на нещата, които могат да решат сами, а за тези, с които не могат да се справят сами, трябва да чакат Бог. Хората трябва да се покорят мълчаливо на Бог и да Го молят да ги защити — това е начинът на мислене, който трябва да имат. Когато наистина ги застигне болест и смъртта наистина е близо, тогава хората трябва да се покорят и да не се оплакват, да не се бунтуват срещу Бог, да не сипят хули срещу Бог или да казват неща, с които да Го нападат. Вместо това те трябва да се изправят като сътворени същества и да преживяват и ценят всичко, което идва от Бог — не бива да се опитват да избират нещата сами за себе си. Това трябва да бъде специално преживяване, което обогатява живота ти и не е непременно лошо, нали? Ето защо, когато става въпрос за болест, хората трябва първо да преодолеят погрешните си мисли и възгледи относно произхода на болестта и тогава вече няма да се тревожат за това. Освен това те нямат право да контролират известни или неизвестни неща, нито са способни да ги контролират, тъй като всички тези неща са под Божието върховенство. Отношението и принципът на практикуване, които хората трябва да имат, са да чакат и да се покоряват. От разбирането до практикуването всичко трябва да се прави съгласно истините принципи — тоест да се стремиш към истината.

(Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (4))

Независимо дали си болен или те боли, стига да ти остава още един дъх, стига да си още жив, стига още да можеш да говориш и да ходиш, значи имаш енергията да изпълняваш дълга си и трябва да се държиш добре и да останеш здраво стъпил на земята при изпълнението му. Не бива да изоставяш дълга си на сътворено същество, нито отговорността, която Създателят ти е поверил. Щом не си умрял, трябва да довършиш дълга си и да го изпълниш добре. Някои хора казват: „Тези неща, които Ти казваш, не са много тактични. Аз съм болен и трудно го понасям!“. Когато ти е трудно, можеш да си починеш, да се погрижиш за себе си и да се лекуваш. Ако все още желаеш да изпълняваш дълга си, можеш да намалиш обема на работата си и да изпълняваш някакъв подходящ дълг, такъв, който не влияе на възстановяването ти. Това ще докаже, че в сърцето си не си изоставил дълга си, че сърцето ти не се е отклонило от Бог, че в сърцето си не си се отрекъл от Божието име и че в сърцето си не си изоставил желанието да бъдеш подобаващо сътворено същество. Някои хора казват: „Направих всичко това. В такъв случай Бог ще отнеме ли тази болест от мен?“. Дали ще го направи? (Не е задължително.) Независимо дали Бог ще отнеме тази болест от теб, или не, дали Бог ще те изцели, или не, това, което правиш, е това, което едно сътворено същество трябва да прави. Независимо дали физически си способен да изпълняваш дълга си, или не си, дали можеш да се нагърбиш с някаква работа, или не, дали здравето ти позволява да изпълняваш дълга си или не, сърцето ти не бива да се отклонява от Бог и в сърцето си не бива да изоставяш дълга си. Така ще изпълниш отговорностите си, задълженията си и дълга си — това е предаността, към която трябва да се придържаш. Само защото не можеш да правиш нещо с ръцете си или вече не си способен да говориш, или вече очите ти не виждат, или вече не можеш да движиш тялото си, не бива да мислиш, че Бог трябва да те изцели, и ако не те изцели, в най-съкровените кътчета на сърцето си да искаш да се отречеш от Него, да изоставиш дълга си и да обърнеш гръб на Бог. Какво е естеството на подобна постъпка? (Това е предателство спрямо Бог.) Това е предателство! Когато не са болни, някои хора често идват пред Бог, за да се молят, а когато са болни и се надяват, че Бог ще ги изцели, и възлагат всичките си надежди на Бог, те пак идват пред Бог и не Го изоставят. След като мине известно време обаче и Бог все още не ги е изцелил, те се разочароват от Него, дълбоко в сърцето си изоставят Бог и изоставят дълга си. Когато болестта им не е толкова тежка и Бог не ги изцели, някои хора не изоставят Бог. Когато обаче болестта им стане сериозна и са изправени пред смъртта, тогава със сигурност знаят, че Бог наистина не ги е изцелил, че през цялото време са чакали само за да дочакат смъртта, и затова в сърцата си изоставят Бог и се отричат от Него. Те смятат, че щом Бог не ги е изцелил, значи Бог не съществува, че щом Бог не ги е изцелил, значи Бог изобщо не е Бог и не си струва да се вярва в Него. Тъй като Бог не ги е изцелил, те съжаляват, че някога са вярвали в Бог, и престават да вярват в Него. Това не е ли предателство към Бог? Това е сериозно предателство спрямо Бог. Затова в никакъв случай не бива да тръгвате по този път — истинска вяра имат само онези, които се покоряват на Бог до смъртта си.

По кой път трябва да поемат хората, когато се появи болест? Как да изберат? Хората не бива да потъват в скръб, безпокойство и тревога и да обмислят собствените си бъдещи перспективи и път. Напротив, колкото повече хората изпадат в подобно положение, в такива специални ситуации и обстоятелства, и колкото повече се намират в такива непосредствени затруднения, толкова повече трябва да търсят истината и да се стремят към нея. Само така проповедите, които си чул в миналото, и истините, които си разбрал, няма да са напразни и ще дадат резултат. Колкото повече се изправяш пред подобни трудности, толкова повече трябва да загърбиш собствените си желания и да се покориш на Божието устройване. Целта, с която Бог създава такива обстоятелства и условия за теб, не е да те накара да потънеш в скръб, безпокойство и тревога, нито е да изпитваш Бог дали ще те изцери, когато се разболееш, и по този начин да разбереш истината по въпроса; Бог създава тези специални обстоятелства и условия за теб, за да можеш да научиш практическите уроци в такива обстоятелства и условия, да навлезеш по-дълбоко в истината и в покорството си към Него и за да знаеш по-ясно и по-точно как Той устройва всички хора, събития и неща. Съдбата на хората е в Божиите ръце и независимо дали хората го чувстват или не, дали наистина го осъзнават или не, те трябва да се покоряват на Бог, да не Му се противопоставят, да не Го отблъскват и в никакъв случай да не Го изпитват. Във всеки случай може да умреш и е излишно да казваме какъв ще бъде твоят изход, ако Му се противопоставяш, отблъскваш Го и Го изпитваш. И обратното, ако в същите обстоятелства и условия си способен да потърсиш как трябва да се покори едно сътворено същество на устроеното от Създателя, да потърсиш какви уроци трябва да научиш и какъв покварен нрав трябва да опознаеш в обстоятелствата, които Бог създава за теб, да разбереш Божиите намерения в тези ситуации и да свидетелстваш добре, за да отговориш на Божиите изисквания, трябва да направиш именно това. Когато Бог уреди човек да се разболее, било то от тежка или незначителна болест, Неговата цел не е да те накара подробно да разбереш боледуването, вредите, неудобствата и затрудненията, които болестта ти причинява, нито многобройните чувства, които болестта те кара да изпитваш — целта Му не е да разбереш болестта чрез боледуването. Целта Му по-скоро е да научиш уроците от болестта, да научиш как да разбереш по-добре Божиите намерения, да опознаеш покварения нрав, който разкриваш, и погрешните нагласи, които възприемаш към Бог, когато си болен, и да се научиш как да се подчиняваш на Божието върховенство и Неговите подредби, за да постигнеш истинско покорство към Бог и да можеш да останеш непоколебим в свидетелството си — това е изключително важно. Чрез болестта Бог иска да те спаси и пречисти. Какво иска да пречисти в теб? Той иска да пречисти всичките ти екстравагантни желания и изисквания към Бог и дори иска да пречисти разните сметки, преценки и планове, които правиш, независимо от цената, за да оцелееш и да оживееш. Бог не иска от теб да кроиш планове, не иска от теб да съдиш и не ти позволява да таиш никакви екстравагантни желания към Него; Той изисква само да Му се покориш и, в практикуването и преживяването на покорството, да опознаеш собственото си отношение към болестта, да опознаеш отношението си към тези състояния на тялото, които Той ти дава, както да опознаеш и личните си желания. Когато разбереш тези неща, ще можеш да оцениш колко полезно е за теб, че Бог ти е нагласил обстоятелствата на болестта и че ти е дал това състояние на тялото; и ще можеш да оцениш колко полезни са те за промяната на твоя нрав, за постигането на спасение и за навлизането ти в живота. Затова, когато си изправен пред болест, не бива непрекъснато да се чудиш как да се отървеш, как да избягаш от нея или как да я отхвърлиш. […] Когато си изправен пред болест, може активно да търсиш лечение, но също така трябва да подхождаш към нея с положителна нагласа. Що се отнася до това доколко е лечима болестта ти и дали може да се излекува, каквото и да се случи накрая, трябва винаги да се покоряваш и не бива да се оплакваш. Това е отношението, което трябва да възприемеш, защото си сътворено същество и нямаш никакъв друг избор. Не можеш да кажеш: „Ако бъда излекуван от тази болест, тогава ще повярвам, че това е великото Божие могъщество, но ако не бъда излекуван, няма да съм доволен от Бог. Защо Бог ми даде тази болест? Защо Той не излекува тази болест? Защо именно аз получих тази болест, а не някой друг? Не я искам! Защо трябва да умирам толкова рано, толкова млад? Защо другите хора могат да продължат да живеят? Защо?“. Не питай защо, това е устроено от Бог. Няма причина и не бива да питаш защо. Да питаш защо е непокорно говорене и това не е въпрос, който едно сътворено същество трябва да задава. Не питай защо. Няма никакво „защо“. Бог така е подредил и планирал нещата. Ако питаш защо, тогава може да се каже само, че си твърде непокорен, твърде непримирим. Когато нещо не те удовлетворява или Бог не прави това, което желаеш, или не те оставя да постигнеш своето, ставаш нещастен, недоволен и винаги питаш защо. И така, Бог те пита: „Като сътворено същество, защо не си изпълнил добре дълга си? Защо не си изпълнявал предано дълга си?“. А ти как ще отговориш? Ще кажеш: „Няма причина, просто съм такъв“. Приемливо ли е това? (Не.) Приемливо е Бог да ти говори по този начин, но не е приемливо ти да говориш на Бог по този начин. Позицията ти е погрешна и твърде много ти липсва разум. Независимо с какви трудности се сблъсква едно сътворено същество, напълно естествено и обосновано е да се покориш на това, което Създателят е подредил и устроил. Твоите родители например са те родили, отгледали са те и ти ги наричаш майка и баща — това е напълно естествено и обосновано и така трябва да бъде. Няма никакво „защо“. И така, Бог устройва всички тези неща за теб и независимо дали се наслаждаваш на благословии или понасяш трудности, това също е напълно естествено и обосновано и ти нямаш никакъв избор по въпроса. Ако можеш да се покориш до самия край, тогава ще постигнеш спасение като Петър. Ако обаче се оплакваш от Бог, изоставиш Бог и предадеш Бог заради някаква временна болест, тогава цялото ти предишно отричане, отдаване, изпълнение на дълга и цената, която си платил, ще е напразно. Това е така, защото цялата ти усърдна работа в миналото няма да ти е положила никаква основа, за да можеш да изпълняваш добре дълга си на сътворено същество или да заемеш полагащото ти се място на сътворено същество, и няма да е променила нищо у теб. Тогава това ще те накара да предадеш Бог заради болестта си и изходът ти ще бъде като на Павел — ще бъдеш наказан накрая. Причината за това окачествяване е, че всичко, което си правил преди, е било, за да можеш да получиш венец и заради получаването на благословии. Ако, когато накрая се изправиш пред болестта и смъртта, все пак си способен да се покориш без изобщо да се оплакваш, това доказва, че всичко, което си правил преди, е било направено искрено и доброволно заради Бог. Покорен си на Бог и в крайна сметка покорството ти ще отбележи съвършения край на твоя живот на вяра в Бог и това е одобрено от Бог. Следователно една болест може да доведе до добър изход или до лош изход за теб. Какъв ще е твоят край, зависи от пътя, който следваш, и от отношението ти към Бог.

(Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (3))

Никой не изживява целия си живот без страдание. За някои хора това е свързано със семейството, за други — с работата, за трети — с брака, а за четвърти — с физическо заболяване. Всеки трябва да страда. Някои хора казват: „Защо хората трябва да страдат? Колко хубаво би било да живеем цял живот спокойно и щастливо. Не може ли да не страдаме?“. Не — всеки трябва да страда. Страданието кара всеки човек да преживява безбройните усещания на физическия живот, независимо дали те са положителни или негативни. Страданието ти дава различни чувства и преживявания, които за теб са всичките твои житейски преживявания. Това е единият аспект и той има за цел да направи хората по-опитни. Ако в това можеш да търсиш истината и да разбереш Божието намерение, тогава ще се приближаваш все повече до критерия, който Бог изисква от теб. Другият аспект е отговорността, която Бог дава на човека. Каква отговорност? Това е страданието, през което трябва да преминеш. Ако можеш да поемеш това страдание и да го понесеш, тогава това е свидетелство, а не нещо срамно. Когато се разболеят, някои хора се страхуват, че други хора ще разберат за това. Мислят си, че да се разболееш е нещо срамно, а всъщност няма от какво да се срамуваш. Като нормален човек, ако по време на болестта си способен да се покориш на Божиите подредби, да понесеш всякакви страдания и все пак си способен да изпълняваш нормално дълга си, ако си способен да изпълняваш поръченията, които Бог ти дава, тогава това нещо добро ли е, или е лошо? Това е нещо добро, това е свидетелство за твоето покорство пред Бог, това е свидетелство за това, че изпълняваш предано дълга си, и това е свидетелство, което посрамва и побеждава Сатана. И така, всяко страдание трябва да бъде прието и понесено с покорство от всяко сътворено същество и от всеки един от Божиите избраници. Ето как трябва да го разбирате, да си вземете поука от него и да постигнете истинско покорство пред Бог. Това е съгласно Божието намерение и представлява Божието желание. Това е, което Бог подрежда за всяко сътворено същество. Да бъдеш поставен от Бог в тези ситуации и условия е равносилно на това Той да ти даде отговорност, задължение и поръчение и затова ти трябва да ги приемеш. Истината не е ли такава? (Такава е.) Щом идва от Бог, щом Бог поставя такова изискване пред теб и щом има такова намерение за теб, значи това е истината. Защо се казва, че е истината? Защото ако приемеш тези слова за истината, тогава ще си способен да преодолееш покварения си нрав, представите си и бунтарството си, така че когато отново се сблъскаш с трудности, да не вървиш срещу Божиите желания и да не се бунтуваш срещу Бог, тоест ще си способен да практикуваш истината и да се покоряваш на Бог. По този начин ще си способен да свидетелстваш, което носи позор на Сатана, и ще си способен да придобиеш истината и да постигнеш спасение.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Човек може да тръгне по правилния път на вярата в Бог само като преобърне представите си (1))

Свързани свидетелства за преживяване

Заразяването ми с Ковид ме разкри

Избавена от тревога заради болестите ми

Различен вид благословия