Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

Пагубните влияния, които хилядите години на „възвишения дух на национализма“ са оставили дълбоко в човешкото сърце, както и феодалното мислене, с което хората са обвързани и оковани, без капка свобода, без воля за издигане и упоритост, без желание за постигане на прогрес, останали вместо това негативни и назадничави, вкоренени в робския манталитет и така нататък — тези обективни фактори са придали неизличимо мръсен и грозен облик на идеологическите възгледи, идеалите, морала и нрава на човечеството. Хората, изглежда, живеят в мрачния свят на тероризма, който никой от тях не се опитва да преодолее, и никой от тях не мисли да премине към един идеален свят; по-скоро те са доволни от своята житейска участ, доволни са да прекарват дните си в раждане и отглеждане на деца, да се борят, да се потят, да изпълняват ежедневните си задължения, да мечтаят за обезпечено и щастливо семейство, да мечтаят за съпружеска обич, за синовно привързани деца, за радост в залеза на своите години, докато спокойно изживяват живота си… В продължение на десетки, хиляди, десетки хиляди години досега хората са пропилявали времето си по този начин, като никой не е създал съвършен живот, всички са се стремили само към това да се избиват взаимно в този мрачен свят, да се надпреварват за слава и богатство и да плетат интриги един срещу друг. Кой някога е търсил Божиите намерения? Някой обръщал ли е внимание на Божието дело? Всички части от човечеството, които са под влиянието на тъмнината, отдавна са се превърнали в човешка природа и затова е доста трудно да се извършва Божието дело, а хората имат дори още по-малко намерение да обърнат внимание на това, което Бог им е поверил днес.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Дело и навлизане (3))

Хората, които живеят в това реално общество, са дълбоко покварени от Сатана. Независимо дали са образовани или не, в мислите и във възгледите на хората е вкоренена голяма част от традиционната култура. По-специално от жените се изисква да се грижат за съпрузите си и да отглеждат децата си, да бъдат добри съпруги и любящи майки, да посвещават целия си живот на съпрузите и децата си и да живеят за тях, да осигуряват семейството да има три хранения на ден и да перат, чистят, и да вършат добре всички останали домакински дейности. Това е приетият критерий за добра съпруга и любяща майка. Всяка жена счита че нещата трябва да се правят по този начин и че ако не прави това, значи не е добра жена и е нарушила съвестта и моралните норми. Нарушаването на тези морални норми ще тежи много на съвестта на някои жени. Те ще считат, че са разочаровали съпрузите и децата си и че не са добри жени. Но след като повярваш в Бог, след като прочетеш много от Неговите слова, след като разбереш някои истини и прозреш някои неща, ще си помислиш: „Аз съм сътворено същество и като такова трябва да изпълнявам своя дълг и да отдам всичко на Бог“. В този момент има ли конфликт между това да бъдеш добра съпруга и любяща майка и да изпълняваш дълга си на сътворено същество? Ако искаш да бъдеш добра съпруга и любяща майка, тогава не можеш да изпълняваш дълга си отдадено, но ако искаш да изпълняваш дълга си отдадено, тогава не можеш да бъдеш добра съпруга и любяща майка. Какво ще направиш в този случай? Ако избереш да изпълняваш добре дълга си и да бъдеш отговорна към работата на църквата, да си отдадена на Бог, тогава трябва да се откажеш от това да бъдеш добра съпруга и любяща майка. Какво ще си помислиш сега? Какво разногласие ще възникне в ума ти? Ще се чувстваш ли така, сякаш си разочаровала децата си, съпруга си? Откъде идва това чувство на вина и безпокойство? Когато не изпълняваш дълга си на сътворено същество, чувстваш ли се така, сякаш си разочаровала Бог? Не изпитваш чувство на вина или обвинение, защото в сърцето и в ума ти няма и най-малък намек за истината. И така, от какво разбираш ти? От традиционната култура и от това да бъдеш добра съпруга и любяща майка. Затова в ума ти ще се появи представата, че „Ако не съм добра съпруга и любяща майка, значи не съм добра или достойна жена“. От този момент нататък ще бъдеш обвързана и окована от тази представа и ще си обвързана и окована от такива представи дори след като повярваш в Бог и изпълняваш дълга си. Когато възникне конфликт между изпълнението на дълга и това да бъдеш добра съпруга и любяща майка, макар и неохотно да избереш да изпълниш дълга си, като може би покажеш малко отдаденост на Бог, в сърцето ти все пак ще има чувство на безпокойство и обвинение. Ето защо, когато имаш свободно време, докато изпълняваш дълга си, ще търсиш възможности да се погрижиш за децата и съпруга си, ще искаш да им се реваншираш още повече и ще мислиш, че така е добре, дори ако трябва да страдаш повече, стига да намериш покой. Дали това не е породено от влиянието на идеите и теориите на традиционната култура относно това как да бъдеш добра съпруга и любяща майка? Сега ти носиш две дини под една мишница — искаш да изпълняваш добре дълга си, но също така искаш да бъдеш добра съпруга и любяща майка. Но пред Бог имаме само една отговорност и задължение, една мисия: да изпълняваме правилно дълга си на сътворено същество. Изпълни ли добре този дълг? Защо отново се отклони от пътя? Наистина ли в сърцето ти няма чувство на обвинение или упрек? Тъй като истината все още не е положила основите си в сърцето ти и не властва над него, ти можеш да се отклониш от пътя, когато изпълняваш дълга си. Въпреки че сега си способна да изпълняваш дълга си, в действителност все още далеч не отговаряш на критериите на истината и на Божиите изисквания. Сега можеш ли да видиш ясно този факт? Какво има предвид Бог, като казва: „Бог е източникът на човешкия живот“? Целта Му е да накара всички да осъзнаят следното: животът и душите ни идват от Бог и са сътворени от Него — те не идват от родителите ни и със сигурност не от природата, а са ни дадени от Бог; просто нашата плът е родена от родителите ни, а нашите деца са родени от нас, съдбата на децата ни обаче е изцяло в Божиите ръце. Това, че можем да вярваме в Бог, е възможност, дадена от Него; тя е постановена от Него и е Негова благодат. Затова не е необходимо да изпълнявате задължения или отговорности към когото и да било другиго; трябва да изпълнявате единствено дълга към Бог, който трябва да изпълните като сътворени същества. Това трябва да правят хората преди всичко останало, то е основното нещо и най-важното дело, което хората трябва най-вече да завършат в живота си. Ако не изпълняваш добре дълга си, ти не си сътворено същество, което отговаря на критериите. В очите на другите може да си добра съпруга и любяща майка, отлична домакиня, грижовна дъщеря и почтен член на обществото, но пред Бог ти си човек, който се бунтува срещу Него, който изобщо не е изпълнил задължението си или дълга си, който е приел, но не е изпълнил Божието поръчение, който се е отказал по средата на пътя. Може ли такъв човек да придобие Божието одобрение? Такива хора са безполезни.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само ако познае собствените си погрешни възгледи, човек може да се промени истински)

Ако я разгледаме от гледна точка на децата, техният живот и тяло идват от родителите им, които също така имат добротата да ги отглеждат и възпитават, така че децата трябва да се подчиняват на всяка тяхна дума, да изпълняват синовното си задължение и да не намират кусури на родителите си. Скритият подтекст на тези думи е, че не бива да разпознавате родителите си такива, каквито са в действителност. Ако я анализираме от тази гледна точка, правилен ли е този възглед? (Не, погрешен е.) Как трябва да разглеждаме този въпрос съгласно истината? Какъв би бил правилният начин да го поставим? Дали телата и животът на децата са им дадени от техните родители? (Не.) Плътското тяло на човека се ражда от родителите му, но откъде идва способността на родителите да имат деца? (Тя е дадена от Бог и идва от Бог.) Ами душата на човека? Откъде идва тя? Тя също идва от Бог. Така че в основата си хората са създадени от Бог и всичко това е предопределено от Него. Именно Бог е предопределил ти да се родиш в това семейство. Бог е изпратил душа в това семейство, а след това ти си се родил в него и имаш предопределена връзка с родителите си — това е предопределено от Бог. Поради Божието върховенство и предопределеност родителите ти са могли да те имат и ти си се родил в това семейство. Това е начин да се погледне на въпроса откъм корена му. Но какво щеше да стане, ако Бог не беше предопределил нещата по този начин? Тогава родителите ти никога нямаше да те имат и ти никога нямаше да имаш тази връзка на родител-дете с тях. Нямаше да има кръвно родство, нямаше да има семейна привързаност и каквато и да е връзка. Следователно е погрешно да се казва, че животът на човека му е даден от родителите. От друга страна, ако погледнем от гледната точка на детето, родителите му са с едно поколение по-възрастни от него. Но по отношение на всички човешки същества родителите ти са като всички останали, доколкото всички те са членове на покварения човешки род и всички те имат покварения нрав на Сатана. Те не се различават от всички останали и не са по-различни от теб. Макар че те са твоите физически родители и, по отношение на това, че ти си една плът и кръв с тях, те са с едно поколение по-възрастни от теб, но по отношение на човешкия нрав същност всички вие живеете под властта на Сатана, всички вие сте покварени от Сатана и притежавате покварен, сатанински нрав. С оглед на това, че всички хора имат покварен, сатанински нрав, същността на всички хора е еднаква. Независимо от различията в старшинството, възрастта или от това колко рано или късно човек е дошъл на този свят, по същество хората имат един и същ покварен нрав същност, всички те са човешки същества, които са покварени от Сатана, и не се различават в това отношение. Независимо дали човешката им природа е добра, или зла, тъй като имат покварен нрав, те заемат едни и същи гледни точки и позиции, когато става въпрос за възприемането на хората и въпросите, както и за подхода към истината. В този смисъл между тях няма разлика. Освен това всеки, който живее сред този зъл човешки род, приема различните идеи и възгледи, които изобилстват в този зъл свят, било под формата на думи или мисли, било като форма или идеология, както и приема всякакви идеи от Сатана, било чрез държавното образование или чрез обуславянето на обществените нрави. Тези неща изобщо не са съгласно истината. В тях няма истина, а хората със сигурност не разбират какво представлява истината. От тази гледна точка родителите и техните деца са равнопоставени и имат едни и същи идеи и възгледи. Само че родителите ти са приели тези идеи и възгледи преди 20 или 30 години, а ти си ги приел малко по-късно. Това означава, че при една и съща социална среда, щом си нормален човек, и ти, и твоите родители сте приели една и съща поквара от Сатана, обуславянето на обществените нрави и едни и същи идеи и възгледи, които произтичат от различните зли тенденции в обществото. От тази гледна точка децата са от същия тип като родителите си. От гледна точка на Бог, ако оставим настрана предпоставката, че Той предопределя, предначертава и избира, в Божиите очи както родителите, така и техните деца си приличат по това, че са сътворени същества, и независимо дали са сътворени същества, които се покланят на Бог, или не, всички те са съвкупно известни като сътворени същества и всички те приемат Божието върховенство и устроеното и подреденото от Бог. От тази гледна точка родителите и децата им всъщност имат равен статус в очите на Бог и всички те приемат Божието върховенство и Божиите подредби по подобен и равностоен начин. Това е обективен факт. Ако всички те са избрани от Бог, те всички имат равни възможности да се стремят към истината. Разбира се, те имат и равни възможности да приемат Божието наказание и съд, както и равни възможности да бъдат спасени. Освен горепосочените прилики, има само една разлика между родителите и техните деца, а именно, че позицията на родителите в така наречената семейна йерархия е по-висока от тази на техните деца. Какво означава тяхната позиция в семейната йерархия? Означава, че те са само с едно поколение по-възрастни, с 20 или с 30 години — това не е нищо повече от голяма възрастова разлика. И поради специалния статус на родителите децата трябва да имат синовна почит и да изпълняват задълженията си към родителите си. Това е единствената отговорност, която човек има към родителите си. Но тъй като и децата, и родителите са част от един и същ покварен човешки род, родителите не са морален пример за децата си, не са еталон или модел за подражание в стремежа на децата към истината, нито са пример за подражание на децата си по отношение на поклонението и покорството пред Бог. Разбира се, родителите не са въплъщение на истината. Хората нямат задължението или отговорността да смятат родителите си за морални примери и фигури, на които трябва да се подчиняват безусловно. Децата не бива да се страхуват да разпознават поведението, действията и нрава същност на родителите си. Това означава, че когато става въпрос за начина, по който се отнасят със собствените си родители, хората не трябва да се придържат към идеи и възгледи като: „Родителят винаги е прав“. Този възглед се основава на факта, че родителите ти имат специален статус, тъй като са те родили по Божието предопределение и са с 20, 30 или дори с 40 или с 50 години по-възрастни от теб. По отношение на техния статус и позицията им в семейната йерархия те са различни от децата си само от гледна точка на родството от плът и кръв. Но поради тази разлика хората смятат, че родителите им нямат никакви недостатъци. Правилно ли е това? Това е неправилно, то е ирационално и не е в съгласие с истината. Някои хора се чудят как трябва да се отнасят към родителите си, при положение че родителите и децата са в родство от плът и кръв. Ако родителите вярват в Бог, те трябва да се отнасят към тях по съответния начин като към вярващи. Ако не вярват в Бог, към тях трябва да се отнасят по съответния начин като към невярващи. Каквито и хора да са родителите, към тях трябва да се отнасяме според съответните истини принципи. Ако са дяволи, трябва да кажеш, че са дяволи. Ако нямат човешка природа, трябва да кажеш, че нямат човешка природа. Ако идеите и възгледите, на които те учат, не са съгласно истината, не бива да слушаш тези неща или да ги приемаш, а дори можеш да ги разпознаеш такива, каквито са, и да ги разобличиш. Ако родителите ти кажат: „Правя го за твое добро“, и ти направят сцена и ти вдигат скандал, ще те е грижа ли? (Не, няма да ме е грижа.) Ако родителите ти не вярват, просто не им обръщай внимание и остави нещата така. Ако ти вдигнат много голям скандал, ще видиш, че не са нищо по-малко от дяволи. Тези истини относно вярата в Бог са идеите и възгледите, които хората трябва да приемат в най-голяма степен. Родителите ти не могат да ги приемат или да ги възприемат, така че какви точно са те? Те не разбират Божиите слова, значи са подчовеци, нали?

(Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (13))

Колкото и да са се грижили за теб родителите ти и колкото и да са изпълнявали отговорността си към теб, докато са те отглеждали, те са правили само това, което е трябвало в рамките на способностите на сътворени човешки същества — това е бил техният инстинкт. Погледнете само птиците — повече от месец преди размножителния сезон непрекъснато търсят безопасно място, където да свият гнездата си. Мъжките и женските птици излизат на смени, носят различни видове растения, пера и клонки, за да започнат да изграждат гнездата си в относително гъсти дървета. Малките гнезда, построени от различните видове птици, са невероятно здрави и сложни. Птиците полагат всички тези усилия да свият гнезда и да построят подслон заради потомството си. Когато гнездата им са готови и дойде време за мътене, във всяко гнездо постоянно има по една птица. Мъжките и женските птици се редуват на смени по 24 часа в денонощието и са изключително внимателни. Скоро след като едната се върне, другата отлита. Не след дълго някои от пиленцата се излюпват, подават главички от черупките си и можеш да ги чуеш как започват да чуруликат по дърветата. Възрастните птици летят напред-назад, ту се връщат, за да нахранят пиленцата си с червейчета, ту се връщат отново с нещо друго за ядене и проявяват изключително внимание. След няколко месеца някои от малките пиленца са поотраснали и могат да стоят на ръба на гнездата си и да размахват крилца. Родителите им летят напред-назад и се редуват да хранят и да пазят пиленцата си. […] Всички видове живи същества и животни притежават тези инстинкти и закони и ги следват стриктно, като ги изпълняват до съвършенство. Никой човек не може да унищожи това. Има и някои специални животни, като тигрите и лъвовете. Когато достигнат зряла възраст, тези животни напускат родителите си, а някои мъжки дори им стават съперници и ги хапят, съревновават се и се бият с тях, когато се наложи. Това е нормално и е закон. Те не обръщат внимание на чувствата и не живеят сред чувствата като хората, като винаги искат да се отплатят за добрината, която родителите им са им показали, докато са ги отглеждали, и винаги се тревожат, че ако не проявяват синовна почит към тях, другите ще ги заклеймяват, ще ги упрекват и ще ги критикуват зад гърба им. В животинския свят не съществуват такива идеи. Защо хората казват такива неща? Защото в обществото и сред групите от хора съществуват различни идеи и общоприети възгледи, които са погрешни. След като хората са били повлияни, проядени и прогнили от тези неща, у тях възникват различни начини за тълкуване и справяне с връзката родител-дете, и в крайна сметка те се отнасят към родителите си като към свои кредитори — кредитори, на които никога няма да могат да се издължат през целия си живот. Има дори хора, които след смъртта на родителите си цял живот се чувстват виновни, че не са успели да се отплатят за добротата им заради нещо, което някога са сторили и което не е зарадвало родителите им или не е било спрямо желанията им. Какво ще кажете, това не е ли прекалено? Хората живеят с чувствата си, затова различни идеи, произтичащи от тези чувства, само може да нахлуят в тях и да ги смутят. Живеят в среда, която е оцветена от идеологията на поквареното човечество, затова в тях нахлуват различни погрешни идеи, които ги смущават, а това прави живота им изтощителен и по-сложен от този на другите живи същества. Точно сега обаче, понеже Бог върши делото си и изразява истината, за да каже на хората истината във всички тези факти и да им даде възможност да разберат истината, след като я разбереш, тези погрешни идеи и възгледи вече няма да те обременяват и ти няма да ги използваш повече като ръководство за това как да се справяш с отношенията си със своите родители. В този момент животът ти ще стане по-спокоен. Да живееш спокоен живот не означава, че няма да знаеш своите отговорности и задължения — все още ще знаеш какви са те. Просто зависи от гледната точка и от средствата, с които избираш да подходиш към отговорностите и задълженията си. Единият начин е да поемеш по пътя на чувствата и да се справяш с тези неща въз основа на емоционални средства и на методите, идеите и възгледите, към които Сатана води човека. Другият път е да се справяш с тях въз основа на словата, на които Бог е научил човека. Когато хората се справят с тези въпроси според погрешните идеи и възгледи на Сатана, те могат да живеят само в плен на чувствата си и никога не са способни да разграничат правилното от грешното. При тези обстоятелства те нямат друг избор, освен да живеят в примка, постоянно заплетени във въпроси като: „Ти си прав, аз греша. Ти си ми дал повече, аз съм ти дал по-малко. Ти си неблагодарен. Прекаляваш“. Затова няма случай, в който да говорят ясно. След като разберат истината обаче и се измъкнат от погрешните си идеи и възгледи и от мрежата на чувствата, тези въпроси стават лесни за хората. Ако се придържаш към един аспект от истините принципи или една идея и възглед, който е правилен и идва от Бог, животът ти ще стане много спокоен. Вече нито общественото мнение, нито будната ти съвест, нито бремето на чувствата ти ще пречи на начина, по който се справяш с отношенията си със своите родители. Вместо това тези истини принципи ще ти позволят правилно и рационално да се изправиш пред тази връзка и да се справиш с нея. […] Не провеждам общение за това, за да те накарам да предадеш родителите си, и със сигурност не го правя, за да те накарам да начертаеш граници между себе си и родителите си — ние не основаваме движение, няма нужда да очертаваме каквито и да било граници. Провеждам общение за това само за да ти предам правилно разбиране на тези въпроси и да ти помогна да приемеш правилна идея и възглед. Провеждам общение за това също и за да може, когато тези неща те сполетят, да не предизвикват у теб безпокойство и да не бъдеш с вързани от тях ръце и крака, и което е по-важното, когато се сблъскаш с тези неща, те да не повлияят на изпълнението на дълга ти на сътворено същество. Така Моето общение ще постигне целта си.

(Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (17))

Дали истината е да проявяваш синовна почит към родителите си? (Не.) Да имаш синовно отношение към родителите си е правилно и положително. Защо обаче казваме, че то не е истината? (Защото хората не показват синовната си почит според определени принципи и не са способни да различат какви хора са всъщност техните родители.) Начинът, по който човек трябва да се отнася към родителите си, е свързан с истината. Дали трябва да се отнасяш синовно към тях, ако вярват в Бог и се отнасят добре с теб? (Да.) Как проявяваш синовно отношение? Отнасяш се към тях по различен начин от този, по който се отнасяш към братята и сестрите. Правиш всичко, което кажат, и ако са стари, трябва да останеш до тях, за да се грижиш за тях, а това ти пречи да излезеш и да изпълняваш дълга си. Правилно ли е да се постъпва така? (Не.) Какво трябва да правиш в такива моменти? Зависи от обстоятелствата. Ако все пак си в състояние да се грижиш за тях, докато изпълняваш дълга си близо до своя дом, и родителите ти не възразяват срещу вярата ти в Бог, тогава трябва да изпълняваш отговорността си като син или дъщеря и да им помагаш с работата. Грижи се за тях, ако са болни; утеши ги, ако нещо ги притеснява; ако финансовите ти възможности го позволяват, купи им хранителните добавки, които можеш да си позволиш. Какво обаче трябва да избереш да направиш, ако си зает с дълга си и няма кой да се грижи за тях и ако и те вярват в Бог? Каква истина трябва да практикуваш? Щом като синовното отношение към родителите не е истината, а само човешка отговорност и задължение, тогава какво трябва да направиш, ако твоето задължение противоречи на дълга ти? (Да отдам първостепенно значение на дълга си, да го поставя на първо място.) Задължението не е непременно дълг. Да избереш да изпълняваш дълга си е практикуване на истината, докато изпълнението на дадено задължение не е. Ако условията са налице, може да изпълниш тази отговорност или това задължение. Какво обаче трябва да направиш, ако обстоятелствата в момента не го позволяват? Трябва да кажеш: „Трябва да изпълнявам дълга си, т.е. да практикувам истината. Да се отнасям синовно към родителите си означава да живея според съвестта си и не е на висотата на практикуването на истината“. Затова трябва да отдадеш първостепенно значение на дълга си и да го спазваш. Ако в момента нямаш дълг, не работиш далеч от дома и живееш близо до родителите си, тогава намери начин да се грижиш за тях. Направи всичко възможно, за да им помогнеш да живеят малко по-добре и да облекчиш страданието им. Зависи обаче и от това какви хора са твоите родители. Какво трябва да направиш, ако родителите ти имат лоша човешка природа, ако постоянно ти пречат да вярваш в Бог и ако непрестанно те отдръпват от вярата в Бог и изпълняването на дълга ти? Каква истина трябва да практикуваш? (Отхвърляне.) В този момент трябва да ги отхвърлиш. Изпълнил си задължението си. Родителите ти не вярват в Бог, затова нямаш задължението да показваш синовна почит към тях. Ако вярват в Бог, тогава те са семейството ти, твоите родители. В противен случай вървите по различни пътища: те вярват в Сатана, кланят се на дяволския цар и вървят по пътя на Сатана; те вървят по различен път от хората, които вярват в Бог. Вече не сте едно семейство. Те приемат вярващите в Бог за свои противници и врагове, затова повече нямаш задължение да се грижиш за тях и трябва да ги изключиш напълно. Кое е истината: да се отнасяш синовно към родителите си или да изпълняваш дълга си? Разбира се, изпълняването на дълга е истината. Да изпълняваш дълга си в Божия дом не е просто да изпълниш задължението си и да правиш това, което трябва да се направи. Касае се за изпълнението на дълга на сътворено същество. В него се съдържа Божието поръчение; той е твое задължение и твоя отговорност. Това е истинска отговорност, а именно, да изпълниш своята отговорност и своето задължение пред Създателя. Това е изискването на Създателя към хората и то е големият въпрос на живота. Проявата на синовно уважение към родителите обаче е просто отговорност и задължение на сина или дъщерята. То определено не е Божие поръчение, камо ли да съвпада с Божието изискване. Следователно, ако съпоставим проявата на синовно уважение към родителите и изпълнението на дълга, няма съмнение, че единствено изпълнението на дълга е практикуване на истината. Изпълнението на дълга на сътворено същество е истината и то е неотменим дълг. Синовното уважение към родителите е синовно отношение към хора. Това нито означава, че човек изпълнява дълга си, нито че практикува истината.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Какво е истината реалност?)

Ако според средата, в която живееш, и обстоятелствата, в които се намираш, почитането на родителите ти не противоречи на изпълнението на Божието поръчение и на твоя дълг, тоест ако почитането на родителите ти не влияе на преданото изпълнение на твоя дълг, можеш да практикуваш и двете едновременно. Не е необходимо външно да се разделяш с родителите си, нито външно да се отричаш от тях или да ги отхвърляш. Това в каква ситуация е приложимо? (Когато почитта към родителите не противоречи на изпълнението на дълга.) Точно така. Тоест, ако твоите родители не се опитват да попречат на вярата ти в Бог, ако те също са вярващи и ако наистина те подкрепят и насърчават да изпълняваш дълга си предано и да изпълниш Божието поръчение, тогава връзката ти с тях не е плътска връзка между роднини в обикновения смисъл на думата, а е връзка между братя и сестри от църквата. В такъв случай, освен че трябва да общуваш с тях като с братя и сестри от църквата, трябва да изпълниш и някои от синовните си задължения към тях. Трябва да проявиш малко повече загриженост към тях. Стига това да не се отразява на изпълнението на дълга ти, т.е. стига да не възпират сърцето ти, можеш да се обаждаш на родителите си, за да ги питаш как се справят и да проявиш известна загриженост към тях, можеш да им помагаш да разрешат някои трудности и житейски проблеми и дори можеш да им помагаш да разрешат някои от трудностите, които срещат във връзка с навлизането си в живота. Можеш да правиш всички тези неща. Тоест, ако твоите родители не пречат на вярата ти в Бог, трябва да поддържаш тази връзка с тях и да изпълняваш своите задължения към тях. А защо трябва да проявяваш загриженост към тях, да се грижиш за тях и да ги питаш как са? Тъй като си им дете и съществува тази връзка между вас, имаш друг вид отговорност, заради тази отговорност трябва да се интересуваш малко повече от тях и да им оказваш по-съществена помощ. Стига това да не се отразява на изпълнението на дълга ти и стига родителите ти да не възпрепятстват или смущават вярата ти в Бог и изпълнението на дълга ти, както и да не те дърпат назад, тогава е естествено и подобаващо да изпълняваш задълженията си към тях и трябва да го правиш така, че съвестта ти да е чиста. Това е най-ниският критерий, който трябва да покриеш. Ако не можеш да почиташ родителите си у дома поради влиянието и пречките на обстоятелствата, тогава не е задължително да се придържаш към това правило. Трябва да се оставиш на устроеното от Бог и да се покориш на Неговите подредби и не е нужно да се насилваш да почиташ родителите си. Бог осъжда ли го? Бог не го осъжда и не принуждава хората да го правят. […] Ако родителите ти не вярват в Бог, не намират общ език или общи стремежи и цели с теб, не вървят по твоя път, и дори пречат на вярата ти в Бог и я потискат, можеш да ги разпознаеш, да прозреш същността им и да ги отхвърлиш. Разбира се, ако оскърбяват Бог или те проклинат, в сърцето си можеш да ги прокълнеш. И така, какво означава „да почиташ родителите си“, за което говори Бог? Как да го практикуваш? Тоест, ако можеш да изпълниш задълженията си, изпълни ги в някаква малка степен, а ако нямаш тази възможност или ако търканията в общуването ти с тях вече са станали твърде сериозни, възникнал е конфликт между вас и вече сте стигнали до етап, в който повече не можете да се виждате, тогава трябва бързо да се разделиш с тях. Когато Бог говори за почитане на такива родители, Той има предвид, че трябва да изпълняваш синовните си задължения от гледна точка на позицията си на техен потомък и да правиш това, което трябва да прави едно дете. Не бива да се отнасяш зле с родителите си, да се караш с тях, да ги удряш или да им крещиш и да ги оскърбяваш, а трябва да изпълняваш задълженията си към тях по най-добрия възможен начин. Това са неща, които трябва да се извършват в рамките на човешката природа, и те са принципите, които човек трябва да практикува по отношение на това „да почита родителите си“. Не са ли лесноизпълними? Не е нужно да се разправяш с тях прибързано и да им казваш: „Ах, вие, дяволи и неверници, Бог ви проклина да идете в езерото от огън и жупел и в бездънната пропаст! Ще ви прати в осемнадесетия кръг на ада!“. Това не е необходимо, не е нужно да стигаш до такива крайности. Ако обстоятелствата го позволяват и ако ситуацията го изисква, можеш да изпълняваш синовните си задължения към своите родители. Ако не се налага, или ако обстоятелствата не го позволяват и не е възможно, можеш да се освободиш от това задължение. Единствено трябва да изпълняваш синовните си задължения, когато се срещаш с родителите си и общуваш с тях. Щом го правиш, значи изпълняваш задачата си. Какво мислите за този принцип? (Добър е.) Трябва да има принципи, според които да се отнасяш към всички хора, включително и към родителите си. Не можеш да действаш прибързано и да оскърбяваш родителите си само защото потискат вярата ти в Бог. По света има толкова много хора, които не вярват в Бог, има толкова много невярващи и толкова много хора, които обиждат Бог. Нима ще крещиш на всички тях и ще ги проклинаш? Щом няма да го правиш, не бива да крещиш и на родителите си. Ако крещиш само на родителите си, но не и на другите, значи живееш с избухливостта си, а Бог не харесва това. Не си мисли, че Бог ще е доволен от теб, ако без основателна причина оскърбяваш и проклинаш родителите си, наричаш ги дяволи, живи сатани и негови лакеи, и ги проклинаш да отидат в ада. Това просто не е така. Ти няма да си угоден на Бог и Той няма да каже, че имаш човешка природа заради тази фалшива проява на активност. Вместо това Бог ще каже, че постъпките ти са съпроводени от емоции и избухливост. На Бог няма да Му хареса да постъпваш така. Това е твърде крайно и не съответства на Неговите намерения. Трябва да има принципи в отношението ти към всички хора, включително и към твоите родители, и независимо дали вярват в Бог, или не, дали са зли хора, или не, трябва да се отнасяш принципно към тях. Бог е казал на хората принципа за справедливо отношение към останалите и те просто имат допълнителна отговорност към родителите си. Само трябва да изпълниш това задължение. Просто трябва да изпълняваш задълженията си към тях, независимо дали са вярващи, или не, дали се стремят към своята вяра, или не, и дали възгледите им за живота и човешката им природа съвпадат с твоите. Не е нужно да ги избягваш. Просто остави всичко да се развива по естествен път според Божието устройване и Неговите подредби. Ако пречат на вярата ти в Бог, пак трябва да изпълниш синовните си задължения според възможностите си, така че поне съвестта ти да не чувства, че си им длъжен. Ако не ти пречат и подкрепят вярата ти в Бог, трябва да практикуваш според принципите и да се отнасяш добре с тях, когато това е подходящо. В обобщение, независимо от всичко, Божиите изисквания към човека не се променят и истините принципи, които хората трябва да практикуват, не могат да се променят. Просто трябва да спазвате принципите по тези въпроси и да изпълнявате задълженията си по най-добрия възможен начин.

(Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Какво означава човек да се стреми към истината (4))

Какъв принцип трябва да спазват хората в отношението си към другите според Божиите слова? Обичайте това, което Бог обича, и мразете това, което Той мрази. Това е принципът, който трябва да се спазва. Бог обича хората, които се стремят към истината и които са способни да следват волята Му. Това са хората, които и ние трябва да обичаме. Бог ненавижда хората, които не са способни да следват Божията воля, които Го мразят и се бунтуват срещу Него, и ние също трябва да ги ненавиждаме. Това иска Бог от хората. Ако родителите ти не вярват в Бог, ако остават безразлични, макар да знаят добре, че вярата в Бог е правилният път и че тя може да доведе до спасение, няма съмнение, че изпитват неприязън към истината и че я мразят, противопоставят се на Бог и Го ненавиждат. Естествено Бог се отвращава от тях и ги мрази. Би ли могъл да се отвращаваш от такива родители? Те се противопоставят на Бог и Го хулят, а щом е така, те определено са демони и сатани. Би ли могъл да ги ненавиждаш и проклинаш? Всички тези въпроси са реални. Как трябва да се отнасяш към родителите си, ако ти пречат да вярваш в Бог? Както изисква Бог, трябва да обичаш това, което Бог обича, и да мразиш това, което Той мрази. По време на Епохата на благодатта Господ Исус каза: „Коя е майка Ми и кои са братята Ми?“ „Който следва волята на Моя Отец, Който е на небесата, той Ми е брат и сестра, и майка“. Тези слова са изречени още през Епохата на благодатта, а сега Божиите слова са още по-ясни: „Обичайте това, което Бог обича, и мразете това, което Той мрази“. Тези слова са недвусмислени и по същество, но често хората не могат да разберат истинското им значение. Ако даден човек отрича Бог, противопоставя Му се и е прокълнат от Него, но ти е родител или роднина и сякаш не е зъл човек и се отнася добре с теб, тогава може да се окаже, че не си способен да го мразиш и дори може да запазиш близки отношения с него, без да се промени връзката ви. Когато чуеш, че Бог мрази такива хора, ще се притесниш и няма да си способен да застанеш на страната на Бог и безмилостно да отхвърлиш този човек. Винаги си възпиран от чувства и не можеш напълно да се освободиш от тях. Каква е причината за това? Това се случва, защото чувствата ти са твърде силни и ти пречат да практикуваш истината. Този човек е добър с теб и затова не можеш да го намразиш. Ще можеш да го мразиш само ако те нарани. Дали тази омраза ще съответства на истините принципи? Освен това си обвързан от традиционните представи и си мислиш, че той е родител или роднина, така че ако го мразиш, обществото ще те презре и общественото мнение ще те порицае и осъди като лишен от синовна почит, безсъвестен и дори като безчовечен. Смяташ, че ще понесеш Божието осъждане и наказание. Дори и да искаш да го мразиш, съвестта ти няма да го допусне. Защо съвестта ти функционира така? Защото още от детството ти у теб е насаден определен начин на мислене като наследство от семейството ти, чрез възпитанието, което са ти дали родителите ти, и чрез внушенията на традиционната култура. Този начин на мислене се е вкоренил много дълбоко в сърцето ти и те кара погрешно да вярваш, че синовната почит е напълно естествена и обоснована и че всичко, което си наследил от предците си, винаги е добро. Първо това си научил и то продължава да доминира и силно да препъва и смущава вярата ти и приемането на истината, поради което си неспособен да практикуваш Божиите слова, да обичаш това, което Бог обича, и да мразиш това, което Той мрази. В сърцето си знаеш, че твоят живот е дошъл от Бог, а не от родителите ти, и също така знаеш, че родителите ти не само не вярват в Бог, но и Му се противопоставят, че Бог ги мрази и трябва да Му се подчиниш и да застанеш на Негова страна, но просто не можеш да се принудиш да ги мразиш, дори и да искаш. Не можеш да направиш този завой, не можеш да закалиш сърцето си и не можеш да практикуваш истината. Къде се корени този проблем? Сатана използва този вид традиционна култура и нравствени представи, за да скове мислите, ума и сърцето ти, и те прави неспособен да приемеш Божиите слова. Обладан си от тези неща на Сатана и си станал неспособен да приемеш Божиите слова. Когато искаш да практикуваш Божиите слова, тези неща предизвикват у теб смущение, стават причина да се противопоставяш на истината и на Божиите изисквания и под тяхно влияние ставаш безсилен да се освободиш от хомота на традиционната култура. След като се бориш известно време, правиш компромис: предпочиташ да повярваш, че традиционните нравствени представи са правилни и съответстват на истината, и така отхвърляш или се отричаш от Божиите слова. Не ги приемаш за истината и изобщо не мислиш за спасението си, защото смяташ, че все още живееш на този свят и можеш да оцелееш само като разчиташ на тези неща. Неспособен да издържиш на заклеймяването на обществото, предпочиташ да се откажеш от истината и от Божиите слова, предаваш се на традиционните нравствени представи и на влиянието на Сатана и предпочиташ да оскърбиш Бог и да не практикуваш истината. Кажете ми, не е ли жалък човекът? Не се ли нуждае от Божието спасение? Някои хора вярват в Бог от много години, но все още нямат прозрение по въпроса за синовната почит. Те наистина не разбират истината. Никога не могат да преодолеят тази бариера на светските отношения, нямат нито смелост, нито вяра, да не говорим за решимост, затова не могат да обичат Бог и да Му се покоряват. Някои хора са способни да видят отвъд това и наистина не им е лесно да кажат: „Родителите ми не вярват в Бог и ми пречат да вярвам. Те са дяволи“. Никой от невярващите не вярва, че има Бог, нито че Той е създал небето, земята и всички неща, нито че човекът е създаден от Бог. Има дори хора, които казват: „Животът е даден на човек от родителите му и той трябва да ги почита“. Откъде идва подобна мисъл или подобен възглед? Дали идва от Сатана? Хилядолетната традиционна култура, която така е възпитала и подвела човека, го кара да отрече Божието творение и върховенство. Без подвеждането и контрола на Сатана човечеството щеше да изследва Божието дело и щеше да чете Неговите слова, щеше да знае, че е създадено от Бог, и че животът му е даден от Бог; щеше да знае, че всичко, което има, е дадено от Бог, и че Бог е Този, на Когото трябва да благодари. Ако някой ни стори добро, трябва да го приемем от Бог и особено що се отнася до родителите ни, които са ни родили и отгледали — всичко това е наредено от Бог. Бог има върховенство над всичко, а човекът е просто инструмент за полагане на труд. Ако някой може да загърби родителите си или съпруга (или съпругата) и децата си, за да отдаде всичко на Бог, тогава ще бъде по-силен и ще има по-голямо чувство на справедливост пред Него.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само ако познае собствените си погрешни възгледи, човек може да се промени истински)

Един ден, когато разбереш част от истината, вече няма да мислиш, че майка ти е най-добрият човек или че родителите ти са най-добрите хора. Ще осъзнаеш, че и те са членове на покварения човешки род и че и те имат същия покварен нрав. Единственото, което ги отличава, е физическата кръвна връзка с теб. Ако не вярват в Бог, значи са същите като невярващите. Вече няма да гледаш на тях от гледната точка на член на семейството или от гледната точка на плътската ви връзка, а от страната на истината. Кои са основните аспекти, на които трябва да обърнеш внимание? Трябва да видиш възгледите им за вярата в Бог, възгледите им за света, възгледите им за справяне с проблемите и най-важното — отношението им към Бог. Ако оцениш тези аспекти вярно, ще можеш ясно да видиш дали са добри или лоши хора. Един ден може би ясно ще видиш, че те са хора с покварен нрав, точно като теб. Може да стане още по-ясно, че те не са добронамерените хора, които изпитват истинска любов към теб, както си си представял, и че изобщо не са способни да те водят към истината или по правилния път в живота. Може ясно да видиш, че това, което са направили за теб, не ти е много полезно, и че не ти помага да поемеш по правилния път в живота. Може също да откриеш, че много от техните практики и мнения противоречат на истината, че идват от плътта, и че това буди у теб презрение към тях, чувстваш се отблъснат и изпитваш неприязън. Ако стигнеш до тези изводи, тогава в сърцето си ще си способен да се отнасяш към родителите си правилно и вече няма да ти липсват, няма да се тревожиш за тях и ще си способен да живееш отделно от тях. Те са изпълнили мисията си като родители, така че вече няма да ги приемаш като най-близките си хора или да ги издигаш в култ, а ще се отнасяш към тях като към обикновени хора. И тогава ще се освободиш напълно от оковите на чувствата и наистина ще се избавиш от чувствата си и от семейната си привързаност. След като си направил това, ще осъзнаеш, че онези неща не си струва да се ценят. В този момент ще видиш роднините, семейството и плътските взаимоотношения като препъникамъни пред разбирането на истината и пред освобождаването ти от чувствата. Това е, защото имаш такива семейни взаимоотношения с тях — тези плътски взаимоотношения, които те парализират, отклоняват те и те карат да вярваш, че те се отнасят най-добре с теб, че са най-близки с теб, грижат се за теб по-добре от всеки и те обичат най-много. Всичко това те прави неспособен да прозреш ясно дали са добри или лоши хора. След като наистина си се отдалечил от тези чувства, макар че от време на време все още може да мислиш за тях, още ли ще ти липсват те истински и от сърце, ще мислиш ли за тях и ще копнееш ли за тях по начина, който го правиш сега? Няма. Няма да казваш: „Човекът, без който наистина не мога, е майка ми. Тя е тази, която ме обича, милее за мен и се грижи най-много за мен“. Когато имаш това ниво на възприятие, още ли ще плачеш, като мислиш за тях? Не. Този проблем ще бъде разрешен. Затова, ако все още не си придобил този аспект от истината и ако не си навлязъл в този аспект от истината реалност, в случая с проблеми или неща, които ти създават трудности, ще попаднеш в капана на подобни затруднения или състояния и никога няма да можеш да излезеш от тях. Ако се отнасяш към този вид трудности и проблеми като към ключовите проблеми на навлизането в живота и после търсиш истината, за да ги преодолееш, тогава ще си способен да навлезеш в този аспект от истината реалност. Несъзнателно ще научиш урока си от тези трудности и проблеми. Когато проблемите са разрешени, ти ще усетиш, че не си толкова близък с родителите и семейството си, по-ясно ще видиш тяхната природа същност и ще видиш какви хора са те наистина. Когато видиш любимите си хора ясно, ще кажеш: „Майка ми изобщо не приема истината. Тя всъщност изпитва неприязън към истината и я мрази. В своята същност тя е зъл човек, дявол. Баща ми е угодник и стои на страната на майка ми. Той нито приема, нито изобщо практикува истината. Не е човек, който се стреми към истината. Въз основа на поведението на майка ми и баща ми двамата са неверници. И двамата са дяволи. Трябва да им се опълча изцяло и да поставя ясни граници между тях и мен“. По този начин ти ще застанеш на страната на истината и ще си способен да ги отхвърлиш. Когато си способен да прозреш кои са те, какви хора са, все още ли ще имаш чувства към тях? Все още ли ще си привързан към тях? Ще имаш ли все още плътска връзка с тях? Няма. Все още ли ще трябва да въздържаш чувствата си? (Не.) Тогава на какво се уповаваш всъщност, за да преодоляваш тези трудности? Уповаваш се на разбирането на истината, на зависимостта си от Бог и на търсенето на Бог. Ако си наясно с тези неща в сърцето си, тогава имаш ли още нужда да се въздържаш? Все още ли се чувстваш онеправдан? Все още ли трябва да изпитваш толкова голяма болка? Все още ли другите трябва да влизат в общение с теб и да те съветват за начина ти на мислене? Не, защото вече сам си уредил нещата — фасулска работа. Да се върнем отново към това — как би трябвало да разрешите този въпрос, така че да не мислите за тях и да не ви липсват? (Трябва да търсим истината, за да го разрешим.) Това са големи думи, които звучат много официално — говорете малко по-практично. (Да приложим Божиите слова, за да прозрем тяхната същност. Тоест, да ги прозрем, въз основа на същността им. Тогава ще сме способни да изоставим привързаността си и плътската връзка.) Точно така. Става въпрос за разпознаване на човешката природа същност, а за да я разпознаете, трябва да вземете Божиите слова за своя основа. Без разобличаването от Божието слово никой не може да прозре природата същност на другите. Само като се основава на Божиите слова и на истината, човек може да прозре човешката природа същност. Само тогава проблемът с човешките чувства може да се разреши издъно. Започни, като изоставиш привързаността си и плътските си връзки. Онзи, към когото чувствата ти са най-силни, трябва да разнищиш и да прецениш първи. Какво мислиш за това решение? (Добро е.) Някои хора казват: „Да разнищя и да преценя хората, към които чувствата ми са най-силни — това е толкова безчувствено!“. Смисълът на това да ги прецениш не е, за да скъсаш връзката си с тях — не е за да прекъснеш връзката родител-дете, нито за да ги забравиш напълно и никога повече да не общуваш с тях. Трябва да изпълниш отговорностите си към твоите любими хора, но не можеш да бъдеш възпиран или оплетен от тях, защото си последовател на Бог. Трябва да притежаваш този принцип. Ако все още може да бъдеш възпиран или оплетен от тях, няма да можеш да изпълняваш дълга си добре, нито да гарантираш, че ще следваш Бог до края на пътя. Ако не си последовател на Бог или не обичаш истината, тогава никой няма да изисква това от теб.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само преодоляването на покварения нрав може да доведе до истинска промяна)

Как се отнасяше Йов към децата си? Той просто изпълняваше отговорността си на баща, проповядваше им евангелието и разговаряше с тях за истината. Но независимо от това дали те го слушаха, дали се подчиняваха, или не, Йов не ги принуждаваше да вярват в Бог — не ги влачеше насила, нито се намесваше в живота им. Техните идеи и мнения бяха различни от неговите, така че той не се намесваше в това, което правеха, нито в пътя, по който бяха поели. Рядко ли говореше Йов на децата си за вярата в Бог? Със сигурност е разговарял достатъчно с тях по този въпрос, но те отказваха да го слушат и да го приемат. Какво беше отношението на Йов към този въпрос? „Изпълних отговорността си. Що се отнася до пътя, по който ще поемат, това зависи от техния избор и зависи от устроеното от Бог и от Неговите подредби. Ако Бог не работи върху тях или не ги подтиква, няма да се опитвам да ги насилвам“. Затова Йов не се молеше за тях пред Бог, не ронеше сълзи от мъка за тях, не постеше за тях и не страдаше по никакъв начин. Той не правеше тези неща. Защо Йов не направи нито едно от тези неща? Защото нито едно от тях не беше начин да се покори на Божието върховенство и на Божиите подредби. Всички те произлизат от човешки идеи и са начини за силово налагане на нещата. Когато децата на Йов не поеха по същия път като него, неговото отношение беше такова. А когато децата му умряха, какво беше неговото отношение? Плачел ли е той, или не? Давал ли е воля на чувствата си? Чувствал ли се е наранен? Библията не съдържа сведения за нито едно от тези неща. Когато Йов е видял, че децата му умират, почувствал ли е покруса или тъга? (Да.) Като говорим за обичта, която е изпитвал към децата си, той със сигурност е изпитвал малко тъга, но въпреки това се епокорил на Бог. В какво се изразява неговото покорство? Той каза: „Тези деца ми бяха дадени от Бог. Независимо дали са вярвали в Бог, или не, животът им е в Божиите ръце. Ако са вярвали в Него и Той е искал да ги отнеме, пак е щял да го направи. Ако не са вярвали в Бог, пак щяха да бъдат отнети, ако Той така е казал. Всичко това е в Божиите ръце. Иначе кой би могъл да отнеме живота на хората?“. Накратко, какво трябва да се разбира под това? „Йехова ми даде, Йехова ми отне, благословено да е името на Йехова“ (Йов 1:21). Той запази това отношение и в начина, по който се отнасяше към децата си. Независимо дали бяха живи, или мъртви, той продължи да има това отношение. Неговият метод на практикуване беше правилен. Във всеки начин, по който практикуваше, в гледната точка, отношението и състоянието, с които се отнасяше към всичко, той винаги беше в позиция и в състояние на покорство, като очакваше, търсеше и след това постигаше знание. Това отношение е много важно. Ако хората никога нямат такова отношение към това, което правят, и имат особено силни лични идеи и поставят собствените си намерения и ползи пред всичко останало, тогава те наистина ли се покоряват? (Не.) При такива хора не може да се наблюдава истинско покорство. Те не са способни да постигнат истинско покорство.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Принципите на практикуване на покорство пред Бог)

Друга страна на човешката природа на Йов е показана в тази размяна на реплики между него и съпругата му: „Тогава жена му му каза: Още ли държиш почтеността си? Похули Бог и умри. А той ѝ отвърна: Ти говориш, както говори някоя от безумните жени. Какво? Ще приемем ли доброто от Божията ръка, без да приемаме злочестината?“ (Йов 2:9-10). Виждайки мъките, които той изпитваше, съпругата на Йов се опита да даде съвет, за да му помогне да се избави от мъките си, но нейните „добри намерения“ не спечелиха одобрението на Йов; вместо това те предизвикаха гнева му, тъй като тя отрече вярата му и покорството му към Бог Йехова, а също така отрече и съществуването на Бог Йехова. Това беше непоносимо за Йов, тъй като той никога не си беше позволявал да направи нещо, което да се противопоставя на Бог или да Го наранява, да не говорим за други хора. Как можеше да остане безразличен, когато виждаше другите да говорят думи, които хулеха и обиждаха Бог? Затова той нарече съпругата си „глупава жена“. Отношението на Йов към съпругата му беше изпълнено с гняв и омраза, както и с укор и порицание. Това беше естественият израз на човешката природа на Йов — да разграничава любовта от омразата — и беше истинско представяне на неговата порядъчна човешка природа. Йов притежаваше чувство за справедливост — чувство, което го караше да мрази тенденциите и теченията на злото, да ненавижда, осъжда и отхвърля абсурдните ереси, смешните аргументи и нелепите твърдения и му позволяваше да се придържа към собствените си, правилни принципи и позиция, когато беше отхвърлен от масите и изоставен от близките си.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Божието дело, Божият нрав и Самият Бог II)

Всеки човек има своя собствена съдба и всичко е предопределено от Бог. Никой не може да управлява съдбата на другиго. Трябва да спреш да се тревожиш за семейството си и да се научиш да се избавяш и да се отказваш от всичко. Как да направиш това? Един от начините е да се молиш на Бог. Трябва също да размишляваш върху това как членовете на семейството ти, които не вярват в Бог, преследват светски неща, богатство и материални удобства. Те принадлежат на Сатана и са различен тип хора от теб. Ако не изпълняваш дълга си и живееш сред тях, ще водиш живот на страдание. Понеже гледаш на нещата по различен от тях начин, няма да се разбирате добре, а вместо това ще се измъчваш. Ще има само болка и никакво щастие. Може ли обичта да ти донесе мир и радост? Угаждането на плътта няма да ти донесе нищо друго освен страдание, празнота и доживотно съжаление. Това е нещо, което трябва да схванеш напълно. И така, това да ти липсва семейството е едностранчиво. Това е ненужна сантименталност! Вървиш по различен път от тях. Твоят възглед за живота, светогледът ти, пътят ти в живота и целите на стремежа ти са различни. Сега не си със семейството си, но понеже имате кръвна връзка, винаги чувстваш, че си близък с тях и че сте едно семейство. Когато обаче действително живееш с тях, само няколко дни общуване ще те изнерви до краен предел. Те са пълни с лъжи. Това, което казват, е изцяло лъжливо, ласкателно и измама. Начинът, по който постъпват, и отношението им към света се основават изцяло на сатанинска философия и житейски максими. Техните мисли и възгледи са изцяло погрешни и нелепи и са просто непоносими за слушане. Тогава ще си помислиш: „Преди постоянно мислех за тях и постоянно се страхувах, че не живеят добре. Но да живея с тези хора сега е наистина непоносимо!“. Ще изпиташ отвращение към тях. Все още не си разбрал какъв тип хора са те, затова все още смяташ, че семейните връзки са по-важни и по-реални от всичко друго. Все още си възпиран от обичта. Опитай се да се избавиш от тези неща, свързани с обичта, както можеш. Ако не можеш, тогава постави дълга си на първо място. Божието поръчение и твоята мисия са най-важни. Изпълнението на дълга ти е на първо място и е над всичко друго, и засега не се занимавай с тези неща, свързани с твоите роднини по плът. Когато поръчението и дългът ти бъдат изпълнени, истината ти става все по-ясна, връзката ти с Бог става все по-нормална, богопокорното ти сърце става все по-голямо и богобоязливото ти сърце става все по-голямо и по-очевидно, тогава състоянието в теб ще се промени. След като състоянието ти се промени, светските ти възгледи и обич ще избледнеят, вече няма да търсиш тези неща и сърцето ти ще иска само да търси как да обича Бог, как да Го удовлетворява, как да живее по начин, който Му е угоден, и как да живее с истината. След като сърцето ти се устреми към това, нещата, свързани с плътската обич, бавно ще избледнеят и вече няма да могат да те обвързват или контролират.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

Онези, които насила замъкват в църквата дълбоко невярващите си роднини и деца, са изключителни егоисти и само демонстрират доброта. Те държат единствено на това да са любящи, независимо дали вярват и дали това е Божието намерение. Някои водят жените си или мъкнат родителите си пред Бог и независимо дали Светият Дух е съгласен и дали работи в тях, те с кухо усърдие продължават да „набират хора с потенциал“ за Бог. Каква полза може да се извлече от проявяването на доброта към тези невярващи? Дори ако неверниците, при които го няма присъствието на Светия Дух, следват неохотно Бог, те пак не могат да бъдат спасени, както би смятал някой. Всъщност е доста трудно да се придобият човеци, които могат да получат спасение. Хората изобщо не могат да бъдат направени пълноценни, ако не са били подложени на работата и изпитанията на Светия Дух и не са усъвършенствани от въплътения Бог. Ето затова на такива хора им липсва присъствието на Светия Дух още от момента, в който започват формално да следват Бог. Предвид обстоятелствата и действителното им състояние те просто не могат да бъдат направени пълноценни. Ето защо Светият Дух предпочита да не хаби много енергия за тях и изобщо да не ги просветлява и напътства; Той просто ги оставя да кретат по пътя и накрая ще разкрие техния изход — това е достатъчно. Ентусиазмът и намеренията на човеците са от Сатана, а тези неща по никакъв начин не могат да завършат делото на Светия Дух. Каквито и да са хората, Светият Дух трябва да работи в тях. Възможно ли е хората да бъдат направени пълноценни от човек? Защо мъжът обича жена си? Защо жената обича своя мъж? Защо децата проявяват синовна почит към родителите си, а родителите обсипват децата си с обич и грижи? Какви намерения всъщност таят хората? Нима не се стремят да удовлетворят плановете си и егоистичните си щения? Искрено ли възнамеряват да действат за целите на Божия план за управление? Наистина ли действат в името на Божието дело? Възнамеряват ли да изпълнят своя дълг на сътворени същества? Онези, които не могат да спечелят присъствието на Светия Дух още в мига, в който започнат да вярват в Бог, никога не ще добият работата на Светия Дух; подобни хора категорично подлежат на унищожение. Колкото и силна да е любовта към тях, тя не може да замени работата на Светия Дух. Ентусиазмът и любовта на хората са човешки намерения, но не са представителни за Божиите намерения и не могат да заместят Божието дело. Дори някой да предостави възможно най-голямото количество любов и милост на хората, вярващи формално в Бог, привидните Му следовници, които всъщност не знаят що е същинската вяра в Бог, те пак няма да добият нито Божието съчувствие, нито ще придобият делото на Светия Дух. Дори ако хората, които следват Бог, да са с ниски заложби и неспособни да проумеят множество истини, понякога те все пак добиват делото на Светия Дух, докато други, чиито заложби са впечатляващи, но вярата им не е искрена, просто не могат да придобият присъствието на Светия Дух. Такива хора нямат никакъв шанс за спасение. Дори и да изчитат Божието слово или навремени да слушат проповеди, дори и пеят хвалебствия към Бог, те няма да оцелеят до мига на встъпване в покой.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог и човекът ще встъпят в покой заедно)

Изречените в миналото думи „Когато човек вярва в Господ, щастието огрява цялото му семейство“ подхождат на Епохата на благодатта, но са неотносими към предназначената крайна цел на човечеството. Те бяха уместни само за определен етап от Епохата на благодатта. Тези думи обозначаваха мира и материалното изобилие, дарени на човеците; те не означаваха, че цялото семейство на вярващия в Господ ще бъде спасено, нито пък че близките на благословения ще бъдат допуснати до покой ведно с него. От същината на човека зависи дали ще получи благословия или ще търпи страдания, а не от присъщите особености, свойствени за близкото родство. В Царството няма място за подобни правила и поговорки. Човек ще оцелее, ако е изпълнил Божиите изисквания, а ако не успее да остане до времето за покой, това ще значи, че е проявил непокорство пред Бог и не е изпълнил Неговите изисквания. Всеки си има своя предназначена крайна цел, която се определя според индивидуалната същност и няма нищо общо с други хора. Лошото поведение на детето не може да бъде прехвърлено на родителите му, както и неговата праведност не може да бъде споделена с тях. Лошото поведение на родителя не може да тегне над децата му, а неговата праведност не може да бъде споделена с тях. Всеки сам носи греховете си и сам се наслаждава на заслужената от него благодат. Никой не може да замести другия; това представлява праведността. От човешката гледна точка, ако родителите са благословени, това би следвало да ползва и децата им, а ако децата вършат зло, се очаква родителите да изкупят греховете им. Но това е човешко вярване, човешки подход към нещата; Божията позиция е друга. Изходът за всеки един човек се решава според същината, проявяваща се в постъпките му, и винаги е справедлив. Никой не може да поеме греховете на ближния си, а още по-малко може да понесе наказание вместо него. Това е категорична истина. Родителската грижовна обич не означава, че родителите могат да постъпват праведно вместо децата си, нито пък синовната почит към родителите означава, че богоугодността на децата може да бъде прехвърлена в полза на родителите. Това е същинското значение на думите „Тогава двама ще бъдат на нивата; единият ще бъде взет, а другият ще бъде оставен. Две жени ще мелят на мелницата; едната ще бъде взета, а другата ще бъде оставена“. Човеците не ще могат да вземат злосторните си деца в покоя, защото много ги обичат, нито ще встъпят в покой със съпруга или съпругата си, разчитайки на собственото си праведно поведение. Това е управленско правило, което не допуска изключения. Както и да го погледнем, праведните са си праведни, а злосторниците са си злосторници. На вършителите на праведност ще бъде позволено да оцелеят, а злосторниците ще бъдат погубени. Светият човек е свят; у него няма нечистотия. Нечистите са нечисти и нито една частица от тях не е свята. Обречени на унищожение са всички зли хора, докато всички оцелели са праведници, дори и децата на злите хора да са богоугодни в постъпките си и дори и родителите на богоугодните да вършат зло. Няма връзка между вярващ съпруг и невярващата му жена, както и между вярващи деца и невярващите им родители; тези два вида хора са напълно несъвместими. Преди да навлязат в покоя, хората имат плътска, семейна обич, но след като навлязат в покоя, вече няма да има никаква плътска, семейна обич. Изпълняващите дълга си са врагове на онези, които не вършат това; обичащите Бог са противници на ненавиждащите Го. Сътворените същества, допуснати до покой, са несъвместими с тези, които са обречени на унищожение. Сътворените същества, които изпълняват своя дълг ще оцелеят, докато неизпълнилите дълга си ще бъдат погубени; и нещо повече, това ще е така за вечни времена. Обичаш ли съпруга си, за да изпълниш дълга си на сътворено същество? Обичаш ли съпругата си, за да изпълниш дълга си на Божие творение? Отдаваш ли синовна почит на невярващите си родители, за да изпълниш дълга си на Божие творение? Дали човешкото схващане за вярата в Бог е правилно, или погрешно? Защо вярваш в Бог? Какво желаеш да получиш? Как Го обичаш? Неуспелите да изпълнят дълга си на Негови творения, както и неполагащите всячески усилия да постигнат това, ще бъдат унищожени. В бъдеще съществуващите физически и кръвни връзки между днешните хора ще бъдат разкъсани. Вярващите са несъвместими с невярващите; те са по-скоро противници. Встъпилите в покой ще вярват в съществуването на Бог и ще се покорят на Бог, докато всички, които се бунтуват срещу Него, ще бъдат унищожени. На земята вече няма да има семейства — та как биха могли да съществуват родители, деца и брачни връзки? Самата несъвместимост между вяра и липса на вяра ще пресече издъно такива физически връзки!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог и човекът ще встъпят в покой заедно)

Щом човечеството встъпи в покой, злосторниците вече ще са унищожени и цялото човечество ще е поело по правилния път; всички хора ще са присъединени към подобните си в зависимост от възложената им работа. Едва тогава хората ще навлязат в покой, който е неизбежната посока на развитие за човечеството, и едва когато то встъпи в покой, ще бъде отбелязан свършекът на най-великото, върховно Божие постижение; това ще бъде заключителният етап на Неговото дело. То ще постави край на упадъчния плътски живот на хората и на съществуването на покварено човечество. Оттам насетне хората ще навлязат в нова сфера. Макар че всички хора ще продължат да обитават плътта си, голяма ще е разликата между същината на този живот спрямо живота на поквареното човечество. Тези два вида съществуване се различават и по значимост. При все че хората няма да са от коренно различен вид, може да се каже, че този нов живот ще бъде даден на добилите спасение и също, че ще е живот, в който са възстановени човечността и разумът. В него ще битуват хора, някога проявили непокорство спрямо Бог, но впоследствие покорени и спасени от Него; хора, позорили Бог, но след това свидетелствали за Него. Щом преминат през изпитанията Му и оцелеят, съществуването им ще е изпълнено със смисъл; те са избрали Бог наместо Сатана и са хора, достойни да живеят. Предназначените за унищожение не са съумели да свидетелстват за Бог и са негодни да продължат да живеят. Гибелта им ще дойде в отговор на порочното им поведение. Унищожението е най-подходящата крайна цел за тях. Един ден, когато човечеството навлезе в хубавата сфера, няма да съществуват връзките между съпруг и съпруга, баща и дъщеря, майка и син, които хората си представят, че ще намерят там. Тогава всеки човек ще следва сходните с него, а семействата вече ще са в миналото. След съкрушителния си провал Сатана никога вече не ще обезпокои човечеството и хората ще се освободят от покварения си нрав завинаги. Непокорните вече ще са унищожени и ще останат само отдадените на Бог. Затова ще са единици семействата, оцелели непокътнати; как биха могли да просъществуват физическите връзки? Предишният плътски живот на човечеството ще бъде строго забранен; тогава как биха могли да съществуват физически взаимоотношения между хората? Освободени от покварения от Сатана предишен свой нрав, хората ще имат съвсем нов живот, различен от миналото им съществуване. Родителите ще изгубят деца, децата ще изгубят родители. Съпрузите ще изгубят своите съпруги, съпругите ще изгубят своите съпрузи. Съществуващите днес физически връзки между хората ще изчезнат, щом човечеството встъпи в покой. Само този вид човеци ще притежават праведност и святост. Само този вид хора са достойни да почитат Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог и човекът ще встъпят в покой заедно)

Свързани свидетелства за преживяване

Видях какви всъщност са родителите ми

Моята обич замъгли преценката ми