Слова от Библията

„И Йехова Бог каза: „Не трябва мъжът да бъде сам; ще му направя подходяща половинка“ (Битие 2:18).

„И Бог Йехова направи така, че Адам да заспи дълбоко, и той заспа; и Той взе едно от ребрата му и постави плът вместо него. И от реброто, което Йехова Бог взе от мъжа, Той сътвори жена и я заведе при него. А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече Жена, защото беше взета от Мъжа. Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и те ще бъдат една плът“ (Битие 2:21-24).

„На жената каза: Ще ти увелича болките по време на бременността; с болки ще раждаш деца; и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще те владее. А на човека каза: Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него, то проклета да бъде земята заради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всички дни на живота си. Тръни и бодили ще ти ражда; и ти ще ядеш полската трева. С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш“ (Битие 3:16-19).

Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

Произходът и източникът на брака са в Божието творение. Бог е създал първия човек, който се е нуждаел от партньор, който да му помага и да го придружава, да живее с него, и така Бог е създал партньор за него и тогава се е появил човешкият брак. Това е всичко. Толкова е просто. Това е най-простото разбиране за брака, което трябва да имате. Бракът идва от Бог. От Него е устроен и предопределен. Най-малкото, можете да кажете, че той не е нещо негативно, а по-скоро положително. Също така би могло да се каже с точност, че бракът е правилен, че той е правилен сегмент в хода на човешкия живот и в процеса на съществуване на хората. Не е нечестив, нито пък е инструмент или средство за поквара на човечеството. Той е правилен и положителен, защото е създаден и определен от Бог и, разбира се, Бог го е устроил. Човешкият брак произхожда от Божието творение и е нещо, което Бог лично е уредил и предопределил, така че, ако погледнем от този ъгъл, единствената гледна точка, която човек трябва да има по отношение на брака, е, че той идва от Бог, че е правилно и положително нещо, че не е негативен, нечестив, егоистичен или мрачен. Той не идва от човека, нито от Сатана, още по-малко пък се е развил органично в природата. По-скоро Бог го е създал, устроил и предначертал със собствените Си ръце. Това е абсолютно сигурно. Това е най-изначалното, най-точното определение и концепция за брака.

(Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (9))

Истинското значение на брака се изразява не само в умножаването на човешкия род, но което е по-важно, в това Бог да уреди партньор за всеки мъж и жена, който ще ги придружава през всеки момент от живота им, независимо дали е труден и болезнен, или лесен, радостен и щастлив — във всичко това те имат някого, на когото да се доверят, който да бъде едно цяло с тях в сърцето и ума си и да споделя тяхната скръб, болка, щастие и радост. Това е смисълът, заложен в решението на Бог да устрои брака за хората, и това е субективната нужда на всеки отделен човек. Когато Бог е създал хората, Той не е искал те да бъдат самотни, затова е устроил брака за тях. В съпружеството мъжете и жените поемат различни роли и най-важното е да се придружават и подкрепят взаимно, да изживяват добре всеки ден, да се движат добре по пътя на живота. От една страна, те могат да се придружават взаимно, а от друга — да се подкрепят — това е смисълът на брака и необходимостта от неговото съществуване. Разбира се, това е и разбирането и отношението, което хората трябва да имат към брака, и това е отговорността и задължението, което трябва да изпълняват спрямо брака.

(Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (9))

Бракът е ключов момент в живота на всеки човек. Това е времето, когато той наистина започва да поема различни отговорности и да изпълнява различни мисии. Докато самите те не се оженят, хората таят много илюзии за брака и всички тези илюзии са доста красиви. Жените си представят, че техният избраник ще бъде Чаровният принц, а мъжете си представят, че ще се оженят за Снежанка. Тези фантазии показват, че всеки човек има определени изисквания към брака, че има собствен набор от нужди и стандарти. И макар че в сегашната зла епоха на хората постоянно им се внушават изкривени представи за брака, които създават нови изисквания и ги натоварват с ненужен багаж и странни идеи, всеки човек, встъпил в брак, знае, че независимо от неговите представи за брака, независимо от отношението му към него, бракът не е въпрос на личен избор.

В живота си човек среща много други хора, но никой не знае кой ще стане негов брачен партньор. Въпреки че всеки има свои собствени идеи и лична позиция по отношение на брака, никой не може да предвиди кой в крайна сметка ще стане истинската му половинка, а собствените му представи за това нямат особено значение. След като срещнеш някого, когото харесваш, можеш да се опиташ да го спечелиш; но дали този човек ще се заинтересува от теб, дали ще може да стане твой партньор, не зависи от теб. Обектът на твоите симпатии не е непременно онзи, с когото ще споделиш живота си; и в същото време някой, за когото никога не би се сетил, може тихичко да навлезе в живота ти и да стане твой партньор, най-важният елемент в съдбата ти, твоята половинка, с която съдбата ти е неразривно свързана. И така, въпреки че в света има милиони бракове, всеки от тях е различен от другите: има толкова много успешни бракове, но има и много неуспешни; много от тях са на изток и на запад, много други са на север и на юг; има толкова много перфектни двойки, толкова много бракове се сключват в една и съща социална среда; толкова много бракове са щастливи и хармонични, а толкова много други са мъчителни и тъжни; толкова много бракове предизвикват завистта на другите, толкова много остават неразбрани и пораждат неодобрение; толкова много бракове са изпълнени с радост, а толкова много други са облени със сълзи и носят отчаяние… В това безкрайно разнообразие от бракове хората разкриват своята лоялност и доживотна преданост към брака; показват любов, привързаност и неразделност или пък примирение и неразбиране. Други предават брака си или дори изпитват омраза към него. Независимо какво носи бракът — щастие или болка — мисията на всеки човек в него е предопределена от Създателя и няма да се промени. Тази мисия е нещо, което всеки трябва да изпълни. Съдбата на всеки човек, която стои в основата на всеки брак, е неизменна и е определена от Създателя много преди това.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият III)

Бракът е важен момент в живота на човека. Той е продукт на съдбата на човека и представлява ключова връзка в нея. Бракът не се основава на личните желания и предпочитания на човек и не се влияе от външни фактори, а се определя изцяло от съдбите на двете страни, от това каква съдба е уредил и предопределил Създателят и за двамата членове на двойката. На пръв поглед целта на брака е да продължи човешката раса, но в действителност той е просто ритуал, през който човек преминава в процеса на изпълнение на своята мисия. В брака хората не играят само ролята на създатели на следващото поколение; те поемат всички онези различни роли, които се отнасят до запазването на брака, и мисиите, чието изпълнение изискват тези роли. Както раждането на човек влияе върху промените, през които преминават заобикалящите го хора, събития и неща, така и бракът му неизбежно ще засегне тези хора, събития и неща и освен това ще ги промени по различни начини.

След като човек стане независим, той започва своя жизнен път, който го води стъпка по стъпка към хората, събитията и нещата, свързани с брака му. В същото време другият човек, с когото ще встъпи в брак, се приближава стъпка по стъпка към същите тези хора, събития и неща. Под върховенството на Създателя двама души без каквато и да е връзка, но със свързани съдби, сключват брак и като по чудо стават семейство — както се казва, „два вола в един ярем“. По този начин, когато човек сключи брак, неговият житейски път ще се пресече с този на половинката му и ще му повлияе, също както неговата житейска съдба ще бъде повлияна от житейския път на партньора му. С други думи, човешките съдби са взаимосвързани и никой не може да изпълни своята житейска мисия или да изпълни своята роля в абсолютна независимост от другите. Раждането на човек засяга огромна верига от взаимоотношения; етапът на израстване също включва сложна верига от взаимоотношения. По подобен начин бракът неизбежно съществува и се поддържа в огромна, сложна мрежа от човешки взаимоотношения, която включва съдбата на всеки член и ѝ влияе. Бракът не е продукт на семействата на двамата партньори, на обстоятелствата, при които са израснали, на външния им вид, възрастта, заложбите, талантите или на други фактори — той по-скоро е резултат от обща мисия и свързана съдба. Това е произходът на брака, продукт на човешката съдба, която Създателят организира и подрежда.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият III)

Не трябва да имаш никакви субективни или нереалистични фантазии за брака, за това кой е твоят партньор или какъв човек е той. Трябва да имаш отношение на покорство към Бог, да се покориш на Божията подредба и предопределение и да вярваш, че Бог ще подготви най-подходящия партньор за теб. Не е ли необходимо да имаш отношение на покорство? (Да.) Второ, трябва да се избавиш от онези критерии за избор на партньор, които са ти внушени от нечестивите течения в обществото, и след това да установиш правилните критерии за избор на партньор, т.е. най-малкото партньорът ти трябва поне да вярва в Бог като теб и да върви по същия път като теб — това е от обща гледна точка. Освен това партньорът ти трябва да може да изпълнява отговорностите на мъж или жена в брака. Той трябва да може да изпълнява отговорностите на партньор. Как можеш да отсъдиш за този аспект? Трябва да се вгледаш в неговия или нейния характер, дали има чувство за отговорност и дали има съвест. И как да отсъдиш дали някой има съвест и човешка природа? Ако не общуваш с него, няма как да разбереш каква е неговата човешка природа, а дори и да общуваш с него, ако е само за кратко, може пак да не успееш да разбереш що за човек е той. Как тогава да прецениш дали някой има човешка природа? Гледаш дали поема отговорност за своя дълг, за Божието поръчение и за делото на Божия дом, както и дали може да опази интересите на Божия дом и дали е предан на дълга си — това е най-добрият начин да прецениш нечий характер. Да предположим, че характерът на този човек е много праведен и когато става въпрос за делото, възложено му от Божия дом, той е изключително отдаден, отговорен, сериозен и усърден, много педантичен, изобщо не е невнимателен и никога не се отнася с пренебрежение, стреми се към истината и слуша внимателно и съвестно всичко, което Бог казва. Щом всичко му стане ясно и го разбере, веднага го прилага на практика. Макар че такъв човек може да няма големи заложби, той е поне някой, който не е нехаен към дълга си и делото на църквата и който може сериозно да поеме отговорност. Ако е съвестен и отговорен към дълга си, тогава със сигурност ще изживее живота си с теб с пълна отдаденост и ще поеме отговорност за теб до самия край — характерът на такъв човек може да издържи на изпитания. Дори и да се разболееш и да остарееш, да погрознееш или да имаш недостатъци и пропуски, този човек винаги ще се отнася правилно към теб и ще те толерира, винаги ще прави всичко възможно, за да предпази теб и семейството ви, да те защити, да ти осигури стабилен живот, така че да живееш в спокойствие. Това е най-щастливото нещо за мъжа или жената в брачния живот. Такъв човек няма непременно да може да ти осигури богат, луксозен или романтичен живот и няма непременно да може да ти предложи нещо различно по отношение на обичта или в друг аспект, но най-малкото ще те накара да чувстваш спокойствие и че животът ти с него ще бъде уреден, без никаква опасност или чувство на безпокойство. Когато го погледнеш, ще можеш да видиш какъв ще бъде животът му след 20 или 30 години и дори до дълбока старост. Такъв човек трябва да бъде твоят критерий за избор на партньор. Разбира се, този критерий за избор на партньор е малко висок и не е лесно да се намери такъв човек сред съвременното човечество, нали? За да прецениш какъв е характерът на някого и дали ще може да изпълнява отговорностите си в брака, трябва да погледнеш отношението му към неговия дълг — това е единият аспект. Другият аспект е, че трябва да видиш дали има богобоязливо сърце. Ако има, тогава най-малкото няма да прави нищо безчовечно, неморално или неетично, така че със сигурност ще се отнася добре с теб. Ако няма богобоязливо сърце и е нагъл, своенравен или човешката му природа е порочна, измамна и надменна, ако не носи Бог в сърцето си и се смята за по-висш от другите, ако подхожда към работата, дълга си и дори към Божието поръчение и всеки важен въпрос на Божия дом лекомислено според собствената си воля, като действа безразсъдно, никога не е предпазлив, не търси принципи и особено когато се занимава с приноси, лекомислено ги взема и присвоява, без да се страхува от нищо, тогава категорично не трябва да търсиш такъв човек. Без богобоязливо сърце той е способен на всичко. Точно сега подобен мъж може да ти говори сладко и да ти се кълне във вечна любов, но когато дойде денят, в който не е щастлив, когато не си в състояние да задоволяваш нуждите му и вече не си негова любима, тогава той ще каже, че не те обича и че вече не изпитва чувства към теб, и просто ще стане и ще си тръгне, когато пожелае. Дори ако все още не сте разведени, той пак ще тръгне да си търси друга — всичко това е възможно. Може да те изостави по всяко време, на всяко място и е способен на всичко. Такива мъже са много опасни и не заслужават да им повериш целия си живот. Ако намериш такъв мъж за свой любовник, за свой любим, за свой избран партньор, тогава ще си имаш неприятности. Дори и да е висок, богат и красив, невероятно талантлив, да се грижи добре за теб и да е внимателен към теб, и привидно да е особено добър като твой приятел или съпруг, ако няма богобоязливо сърце, този човек не може да бъде твоят избран партньор. Ако се влюбиш в него и започнеш да се срещаш с него, а след това се ожените, тогава той ще бъде кошмар и бедствие за теб през целия ти живот. Казваш: „Не се страхувам, аз се стремя към истината“. Ти си попаднала в ръцете на зъл дявол, а той мрази Бог, не Му се подчинява и използва всякакви начини, за да смути твоята вяра в Бог — в състояние ли си да преодолееш това? Малкото ти духовен ръст и вяра не могат да издържат на мъченията му и след няколко дни си толкова измъчена, че молиш за милост и не си в състояние да продължиш да вярваш в Бог. Губиш доверието си и целият ти ум се изпълва с тази вражда. Това е като да те хвърлят в месомелачка и да те разкъсат на парчета, без човешко подобие, изцяло погълната от нея, докато накрая не бъдеш обречена на същата съдба като този дявол, за когото си се омъжила, и животът ти ще приключи.

(Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (10))

Стремежът към семейно щастие ли е целта, която хората трябва да преследват в живота си, след като се оженят? Има ли това нещо общо с брака, който Бог е предопределил? (Не.) Бог е дал брак на човека и ти е дал среда, в която можеш да изпълняваш отговорностите и задълженията на мъж или жена в рамките на брака. Бог ти е дал брак, което означава, че ти е дал партньор. Този партньор ще те придружава до края на този живот и ще те придружава през всеки етап от живота. Какво имам предвид под „придружава“? Имам предвид, че твоят партньор ще ти помага и ще се грижи за теб, ще споделя с теб всичко, което ти се случва в живота. Това означава, че независимо с колко много неща се сблъскваш, вече няма да ги посрещаш сам, а по-скоро двамата ще ги посрещате заедно. Когато живееш по този начин, животът става малко по-лесен и спокоен, като и двамата правят това, което трябва да правят, всеки вкарва в действие своите умения и силни страни и животът им започва. Толкова е просто. Бог обаче никога не е поставял изисквания към хората и не е казвал: „Дадох ти брак. Сега си женен, така че задължително трябва да обичаш партньора си докрай и постоянно да го ласкаеш — това е твоята мисия“. Бог ти е дал брак, дал ти е партньор и ти е дал различна среда на живот. В тази житейска среда и ситуация Той прави така, че партньорът ти да споделя и да се сблъсква с всичко заедно с теб, за да можеш да живееш по-свободно и лесно, като същевременно ти позволява да преживееш един различен етап от живота. Въпреки това Бог не те е предал на брака. Какво имам предвид под това? Имам предвид, че Бог не е взел твоя живот, съдба, мисия, житейския път, който следваш, посоката, която избираш в живота, и вида вяра, който имаш, и не е предоставил всичко това на партньора ти, за да го определи вместо теб. Той не е казал, че видът на съдбата, стремежите, жизненият път и житейският възглед на една жена трябва да се определят от нейния съпруг или че видът на съдбата, стремежите, житейският възглед и животът на един мъж трябва да се определят от неговата съпруга. Бог никога не е казвал такива неща и не е предопределял нещата по този начин. Виждаш ли, Бог дали е казал нещо такова, когато е установил брака за човечеството? (Не.) Бог никога не е казвал, че стремежът към семейно щастие е мисията в живота на жената или на мъжа и че трябва да поддържаш добре щастието в брака си, за да бъде изпълнена мисията на твоя живот и за да можеш да се държиш успешно като сътворено същество — Бог никога не е казвал такова нещо. Нито пък е казвал: „Трябва да избереш житейския си път в рамките на брака. Дали ще постигнеш спасение, или не, ще се реши от твоя брак и от твоя брачен партньор. Твоят възглед за живота и съдбата ще бъде определен от твоя партньор“. Бог казвал ли е някога такова нещо? (Не.) Бог е наредил брак за теб и ти е дал партньор. Ти сключваш брак, но твоята идентичност и статус пред Бог не се променят — ти си оставаш същият. Ако си жена, тогава все още си жена пред Бог, а ако си мъж, тогава все още си мъж пред Бог. Но има едно нещо, което и двамата споделяте, и то е, че независимо дали си мъж или жена, всички вие сте сътворени същества пред Създателя. В рамките на брака вие се търпите и обичате, помагате си и се подкрепяте, и това е изпълнение на вашите отговорности. Пред Бог обаче отговорностите, които трябва да изпълняваш, и мисията, която трябва да осъществиш, не могат да бъдат заменени от отговорностите, които изпълняваш към партньора си. Следователно, когато има конфликт между твоите отговорности към партньора ти и дълга, който едно сътворено същество трябва да изпълнява пред Бог, това, което трябва да избереш, е да изпълняваш дълга на сътворено същество, а не да изпълняваш отговорностите си към партньора си. Това са посоката и целта, които трябва да избереш, и, разбира се, това е и мисията, която трябва да осъществиш. Някои хора обаче погрешно превръщат стремежа към семейно щастие или изпълнението на отговорностите си към партньора, грижата за него, грижите и любовта към него в своя мисия в живота и смятат партньора си за свои небеса, за своя съдба — това е погрешно. Съдбата ти е под Божието върховенство и не се управлява от партньора ти. Бракът не може да промени съдбата ти, нито пък може да промени факта, че Бог господства над съдбата ти. По отношение на това какъв възглед за живота трябва да имаш и какъв път трябва да следваш, трябва да ги търсиш в словата на Божиите учения и изисквания. Тези неща не зависят от твоя партньор и не се решават от него. Освен да изпълнява своите отговорности към теб, той не бива да има контрол над твоята съдба, нито трябва да изисква от теб да променяш своята посока в живота, нито да решава какъв път да следваш и какъв възглед за живота да имаш, а още по-малко трябва да те възпира или да ти пречи да се стремиш към спасение. Що се отнася до брака, всичко, което хората могат да направят, е да го приемат от Бог и да се придържат към определението за брак, което Бог е отредил за човека, като и съпругът, и съпругата изпълняват своите отговорности и задължения един към друг. Това, което не могат да направят, е да решават съдбата на партньора си, неговия предишен, настоящ или следващ живот, да не говорим за вечността. Твоята крайна цел, твоята съдба и пътят, по който ще вървиш, могат да бъдат определени само от Създателя. Следователно като сътворено същество, независимо дали ролята ти е на съпруга или съпруг, щастието, което трябва да преследваш в този живот, идва от това, че изпълняваш дълга на сътворено същество и изпълняваш мисията на сътворено същество. То не идва от самия брак, а още по-малко от това, че изпълняваш задълженията на съпруга или съпруг в рамките на брака. Разбира се, пътят, който избираш да следваш, и възгледите за живота, които възприемаш, не би трябвало да се основават на семейното щастие, а още по-малко да се определят от единия или другия от съпружеската двойка — това е нещо, което трябва да разбереш. Затова хората, които встъпват в брак и които преследват единствено семейното щастие и смятат този стремеж за своя мисия, трябва да се избавят от подобни мисли и възгледи, да променят начина си на практикуване и посоката, в която се движат в живота. Ти встъпваш в брак и живееш заедно с партньора си по Божието предопределение, това е всичко, и това е достатъчно, за да изпълняваш отговорностите на съпруга или съпруг, докато споделяте съвместния си живот. Що се отнася до това какъв път следваш и какъв възглед за живота приемаш, партньорът ти не е длъжен и няма право да решава тези неща. Въпреки че вече си женен и имаш брачен партньор, твоят така наречен партньор може да носи само смисъла на партньор, който е бил предопределен от Бог. Той може да изпълнява само отговорностите на партньор, а ти можеш да избираш и решаваш всичко останало, което не е свързано с него. Разбира се, това, което е още по-важно, е, че твоят избор и решения не трябва да се основават на твоите собствени предпочитания и разбирания, а по-скоро на Божиите слова. Разбирате ли общението по този въпрос? (Да.) Следователно действията на всеки партньор в рамките на брака, който се стреми към семейно щастие на всяка цена или прави каквито и да било жертви, няма да бъдат запомнени от Бог. Независимо колко добре или колко съвършено изпълняваш задълженията и отговорностите си към партньора си или в колко голяма степен отговаряш на очакванията на партньора си — с други думи, независимо колко добре или колко съвършено поддържаш семейното си щастие или колко завидно е то, — това не означава, че си изпълнил мисията на сътворено същество, нито пък доказва, че си сътворено същество, което отговаря на стандартите. Може би си съвършената съпруга или съвършения съпруг, но това остава ограничено в рамките на брака. Създателят преценява какъв човек си въз основа на това как изпълняваш дълга на сътворено същество пред Него, какъв път следваш, какъв е твоят възглед за живота, към какво се стремиш в живота и как изпълняваш мисията на сътворено същество. С тези неща Бог измерва пътя, който следваш като сътворено същество, и твоята бъдеща крайна цел. Той не измерва тези неща въз основа на това как изпълняваш отговорностите и задълженията си като съпруга или съпруг, нито въз основа на това дали любовта ти към твоя партньор Го удовлетворява.

(Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (11))

Разговаряме за избавянето от стремежа към семейно щастие не за да се откажеш от брака като формалност, нито за да те насърча да се разведеш, а по-скоро за да се откажеш от тези стремежи, свързани със семейното щастие. На първо място, трябва да се избавиш от онези възгледи, които имат доминиращо влияние върху теб в твоя стремеж към семейно щастие, а после трябва да се избавиш от практиката на стремежа към семейно щастие и да посветиш по-голямата част от времето и енергията си на изпълнение на дълга на сътворено същество и на стремеж към истината. Що се отнася до брака, докато той не влиза в противоречие или конфликт с твоя стремеж към истината, тогава задълженията, които трябва да изпълняваш, мисията, която трябва да осъществиш, и ролята, която трябва да играеш в рамките на брака, няма да се променят. Следователно искането да се избавиш от стремежа към семейно щастие не е призив да се откажеш от брака или да се разведеш официално, а по-скоро е призив да изпълниш мисията си като сътворено същество и да изпълняваш правилно дълга, който трябва да изпълняваш, с уговорката да изпълняваш отговорностите, които трябва да изпълняваш в брака. Разбира се, ако стремежът ти към семейно щастие влияе, пречи или е дори пагубен за изпълнението на дълга ти на сътворено същество, тогава трябва да се откажеш не само от стремежа си към семейно щастие, но и от целия си брак. Каква е крайната цел и значение на общуването по тези въпроси? Целта е семейното щастие да не пречи на стъпките ти, да не връзва ръцете ти, да не заслепява очите ти, да не деформира зрението ти, да не смущава и да не занимава ума ти. Целта е стремежът към семейно щастие да не запълва житейския ти път и да не изпълва живота ти, както и да подхождаш правилно към отговорностите и задълженията, които трябва да изпълняваш в брака, и да правиш правилен избор относно отговорностите и задълженията, които трябва да изпълняваш. По-добрият начин за практикуване е да посветиш повече време и енергия на дълга си, да изпълняваш дълга, който трябва да изпълняваш, и да изпълняваш мисията, която Бог ти е поверил. Никога не трябва да забравяш, че си сътворено същество, че Бог е този, който те е водил през живота до този момент, че Бог е този, който ти е дал брака, който ти е дал семейство, и че Бог е този, който ти е възложил отговорностите, които трябва да изпълняваш в рамките на брака. И не ти си избрал брака, не си се оженил от нищото, нито можеш да поддържаш семейното си щастие, като разчиташ на собствените си способности и сили. Ясно ли обясних това? (Да.) Разбираш ли какво трябва да направиш? Ясен ли ти е пътят сега? (Да.) Ако не съществува конфликт или противоречие между отговорностите и задълженията, които трябва да изпълняваш в брака, и твоя дълг и мисия като сътворено същество, тогава при тези обстоятелства трябва да изпълняваш отговорностите си в рамките на брака, какъвто и да е начинът за тяхното изпълнение, и трябва да ги изпълняваш добре, да поемеш отговорностите, които трябва да поемеш, и да не се опитваш да ги избягваш. Трябва да поемеш отговорност за партньора си и трябва да поемеш отговорност за живота на партньора си, за чувствата му и за всичко, свързано с него. Когато обаче има сблъсък между отговорностите и задълженията, които трябва да поемеш в рамките на брака, и твоята мисия и дълг като сътворено същество, тогава това, от което трябва да се избавиш, не е твоят дълг или мисия, а по-скоро твоите отговорности в рамките на брака. Това е, което Бог очаква от теб, това е Божието поръчение за теб и, разбира се, това е, което Бог изисква от всеки мъж или жена. Само когато си способен на това, ще се стремиш към истината и ще следваш Бог. Ако не си способен на това и не можеш да практикуваш по този начин, тогава си вярващ само на думи, не следваш Бог с искрено сърце и не се стремиш към истината. Сега имаш възможност и условия да напуснеш Китай, за да изпълняваш дълга си, а някои хора казват: „Ако напусна Китай, за да изпълнявам дълга си, ще трябва да оставя партньора си вкъщи. Нима никога повече няма да се видим? Няма ли да се наложи да живеем отделно? Няма ли да имаме повече брак?“. Някои хора си мислят: „О, как ще живее партньорът ми без мен? Няма ли да се разпадне бракът ни, ако ме няма? Ще приключи ли бракът ни? Какво ще правя в бъдеще?“. Трябва ли да мислиш за бъдещето? За какво трябва да мислиш най-много? Ако искаш да бъдеш човек, който се стреми към истината, тогава това, за което трябва да мислиш най-много, е как да се избавиш от това, от което Бог иска да се избавиш, и как да постигнеш това, което Бог иска от теб да постигнеш. Ако трябваше да останеш без брак и без партньора си до теб в бъдеще, в идните дни, пак можеш да живееш до дълбока старост и пак можеш да живееш добре. Ако обаче се откажеш от тази възможност, това е равносилно на отказ от твоя дълг и от мисията, която Бог ти е поверил. За Него тогава няма да бъдеш човек, който се стреми към истината, човек, който наистина иска Бог, или човек, който се стреми към спасение. Ако активно желаеш да се откажеш от възможността и правото си да постигнеш спасение и от мисията си, а вместо това избереш брака, избереш да останеш в единение с партньора си, да бъдеш с него и да го удовлетворяваш, и избереш да запазиш брака си непокътнат, тогава в крайна сметка ще спечелиш някои неща и ще загубиш други. Разбираш какво ще загубиш, нали? Бракът не е всичко за теб, нито пък семейното щастие — той не може да реши съдбата ти, не може да реши бъдещето ти, а още по-малко може да реши крайната ти цел. Така че какъв избор трябва да направят хората и дали трябва да се избавят от стремежа към семейно щастие и да изпълняват дълга на сътворено същество, зависи от тях самите.

(Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (10))

Бог е предопределил брака за теб само за да се научиш да изпълняваш задълженията си, да се научиш да живееш в мир с друг човек и да споделяш живота си с него, да изпиташ какво е да живееш заедно с партньора си и как да се справяте с всичко, с което се сблъсквате заедно, което ще направи живота ти по-богат и по-различен. Бог обаче не те продава в брак и, разбира се, не те продава на партньора ти, за да бъдеш негов роб. Нито ти си негов роб, нито той е твой робовладелец. Вие сте равнопоставени. Имаш само отговорностите на съпруга (или съпруг) към партньора си и когато изпълняваш тези отговорности, Бог счита, че си съпруга (или съпруг) съгласно критериите. Ако вярваш в Бог и се стремиш към истината, можеш да изпълняваш дълга си, често посещаваш събирания, молиш се, четеш Божиите слова и се изправяш пред Бог, тогава това са нещата, които Бог приема, и те са това, което едно сътворено същество трябва да прави, и нормалният живот, който едно сътворено същество трябва да води. В това няма нищо срамно, нито пък трябва да имаш чувството, че дължиш нещо на партньора си, защото живееш такъв живот — не му дължиш нищо. Ако желаеш, имаш задължението да свидетелстваш пред партньора си за Божието дело. Ако обаче той не вярва в Бог, не е в единомислие с теб и не следва същия път като теб, тогава не е необходимо и не си длъжен да му казваш или обясняваш каквото и да било или каквато и да било информация за твоята вяра или пътя, който следваш, нито пък той има право да знае за това. Негова е отговорността и задължението да те подкрепя, насърчава и защитава. Ако не може да направи това, тогава е лишен от човешка природа. Защо? Защото ти следваш правилния път и именно защото следваш правилния път, твоето семейство и твоят партньор са благословени и се радват на Божията благодат заедно с теб. Единствено правилно е партньорът ти да бъде благодарен за това, а не да те дискриминира или да те тормози заради твоята вяра или защото си преследван, или пък да смята, че трябва да вършиш повече домакински задължения и други неща, или че му дължиш нещо. Не му дължиш нищо в емоционален, духовен или какъвто и да е друг план — той е задължен на теб. Заради твоята вяра в Бог той се радва на допълнителна благодат и благословии от Бог и получава тези неща по изключение. Какво имам предвид под „получава тези неща по изключение“? Имам предвид, че някой като него не заслужава да получи тези неща и не трябва да ги получава. Защо не трябва да ги получава? Защото не следва Бог или не го признава, следователно благодатта, на която се радва, идва благодарение на твоята вяра в Бог. Той извлича полза покрай теб и се радва на благословии заедно с теб, затова е редно да ти бъде благодарен. С други думи, тъй като се радва на тези допълнителни благословии и благодат, той трябва да изпълнява повече отговорностите си и да подкрепя повече вярата ти в Бог. Благодарение на това, че един човек в дома вярва в Бог, при някои хора семейният бизнес върви добре и става много успешен. Те печелят много пари, семейството им живее добре, забогатяват материално и качеството им на живот се повишава — как се е случило всичко това? Щеше ли семейството ти да може да получи всички тези неща, ако някой от вас не вярваше в Бог? Някои хора казват: „Бог им е отредил да имат богата съдба“. Вярно е, че Бог е отредил това, но ако в семейството им го нямаше този единствен човек, който вярва в Бог, бизнесът им нямаше да е удостоен с такава благодат и благословия. Поради наличието на този единствен човек в семейството, който вярва в Бог, и поради това, че този човек има истинска вяра, искрено се стреми и е готов да се посвети и да отдаде всичко за Бог, неговият невярващ партньор получава благодатта и благословиите по изключение. Толкова е лесно за Бог да направи това малко нещо. Тези, които не вярват, пак не са доволни и дори потискат и тормозят онези, които вярват в Бог. Преследването, на което държавата и обществото подлагат вярващите, вече е бедствие за тях и въпреки това членовете на семейството им отиват още по-далеч и увеличават натиска. Ако при тези обстоятелства все още смяташ, че разочароваш партньора си и си готов да станеш роб на брака си, тогава това наистина е нещо, което не бива да правиш. И така, той не подкрепя вярата ти в Бог — добре; не защитава вярата ти в Бог — пак добре. Свободен е да не прави тези неща. Не бива обаче да се отнася към теб като към роб, защото вярваш в Бог. Ти не си роб, ти си човешко същество, достоен и почтен човек. Най-малкото, ти си сътворено същество пред Бог, а не нечий роб. Ако трябва да бъдеш роб, тогава можеш да бъдеш роб само на истината, роб на Бог, а не роб на който и да е човек, още по-малко да имаш за робовладелец своя партньор. Що се отнася до отношенията на плътския свят, освен родителите ти, най-близкият човек до теб в този свят е твоят партньор. Но само поради това, че вярваш в Бог, той се отнася към теб като към враг и те напада и преследва. Противопоставя се на това да посещаваш събирания; ако чуе клюка, той се прибира вкъщи и веднага започва да те хока и бие. Дори когато се молиш или четеш Божиите слова вкъщи, което по никакъв начин не засяга нормалния му живот, той пак ще те хока, ще ти се противопоставя и дори ще те набие. Кажи Ми, що за същество е това? Нима не е демон? Това ли е най-близкият ти човек? Заслужава ли такъв човек да изпълняваш някаква отговорност към него? (Не.) Някои хора, които се намират в такъв вид брак, въпреки това са постоянно на разположение на партньора си, готови да жертват всичко, да жертват времето, което трябва да отделят за изпълняване на дълга си, възможността да изпълняват дълга си и дори възможността да постигнат спасение. Те не бива да правят тези неща и най-малкото трябва да се откажат от подобни идеи. Освен че са длъжни на Бог, хората не дължат на никого нищо. Не дължиш нищо на родителите си, на съпруга си, на съпругата си, на децата си, а още по-малко на приятелите си — не дължиш нищо на никого. В Бог е източникът на всичко, което хората имат, включително и на техните бракове. Ако трябва да говорим за дълг, хората са длъжни само на Бог. Разбира се, Бог не изисква от теб да Му се отплатиш, Той просто иска от теб да следваш правилния път в живота. Най-голямото Божие намерение по отношение на брака е да не загубиш достойнството и почтеността си заради брака си, да не се превърнеш в човек без правилен път, към който да се стреми, без собствен поглед към живота или собствена посока за стремеж, както и да не се превърнеш в човек, който дори се отказва от стремежа към истината, отказва се от шанса си да постигне спасение и се отказва от всяко поръчение или мисия, която Бог му е дал, за да стане доброволен роб на брака си. Ако се справяш с брака си по този начин, тогава би било по-добре изобщо да не сключваш брак и самотният живот би ти подхождал повече. Ако не можеш да се отървеш от подобна ситуация или устройство на брака, каквото и да правиш, тогава би било най-добре, ако се отървеш напълно от брака, и за теб би било по-добре да живееш като свободен човек. Както казах, целта, с която Бог установява брака, е да имаш партньор, да преминаваш през възходите и паденията на живота и да преодоляваш всеки етап от живота в компанията на партньора си, за да не си сам или изолиран във всеки етап от живота, да имаш до себе си някого, на когото да довериш най-съкровените си мисли, и някой, който да те утешава и да се грижи за теб. Бог обаче не използва брака, за да те обвърже или да върже ръцете и краката ти, така че да нямаш право да избираш своя път и да станеш роб на брака. Бог е предопределил брака за теб и ти е осигурил партньор. Той не ти е намерил робовладелец, нито пък иска ти да бъдеш затворен в рамките на брака си, без да имаш собствени стремежи, собствени житейски цели, без правилна насока за стремежите си и без правото да търсиш спасение. Напротив, независимо дали си женен или не, най-голямото право, което Бог ти е дал, е правото да преследваш собствените си житейски цели, да установиш правилен възглед за живота и да търсиш спасение. Никой не може да ти отнеме това право и никой не може да се намесва в него, включително партньорът ти. Така че онези от вас, които играят ролята на роби в брака си, трябва да се откажат от този начин на живот, да се откажат от идеите или практиките си, свързани с желанието да бъдат роби в брака си, и да оставят тази ситуация зад гърба си. Не се оставяйте да бъдете възпирани от партньора си и да бъдете повлиявани, ограничавани, сдържани или обвързвани от емоциите, възгледите, думите, отношението или дори от действията на партньора си. Оставете всичко това зад гърба си и смело и дръзко се осланяйте на Бог. Когато искаш да четеш Божиите слова, тогава чети Божиите слова, посещавай събиранията, когато трябва да ги посещаваш. Защото ти си човешко същество, а не куче, нямаш нужда някой да контролира поведението ти, да възпира или контролира живота ти. Имаш право да избираш сам целите и посоката си в живота — Бог ти е дарил това право и в конкретния случай ти вървиш по правилния път. Най-важното е, че когато Божият дом има нужда да свършиш определена работа, когато Божият дом ти възлага дълг, ти трябва покорно да се откажеш от всичко без избор или резерви и да изпълниш дълга, който трябва да изпълниш, и да завършиш мисията, която Бог ти е възложил. Ако тази работа изисква от теб да напуснеш дома си за десет дни или за месец, тогава трябва да избереш да изпълниш добре дълга си, да изпълниш поръчението, което Бог ти е възложил, и да удовлетвориш Божието сърце — такова отношение, решимост и желание трябва да притежават онези, които се стремят към истината. Ако тази работа изисква да отсъстваш за шест месеца, година или за неизвестен период от време, тогава трябва покорно да се откажеш от семейството си и от брачния си партньор и да отидеш да изпълниш мисията, която Бог ти е възложил. Това е така, защото това е моментът, когато делото на Божия дом и твоят дълг имат най-голяма нужда от теб, а не моментът, когато твоят брак и твоят партньор се нуждаят най-много от теб. Затова не трябва да мислиш, че ако имаш брак, трябва да си роб на брака си, или че е срамно, ако бракът ти приключи или се разпадне. Всъщност това не е позор и трябва да видиш обстоятелствата, при които бракът е приключил, и каква е била Божията подредба. Ако това е било предопределено и постановено от Бог, а не причинено от човека, тогава това е величаво, това е чест, защото си се отказал от брака си и си го приключил по справедлива причина в стремежа си да удовлетвориш Бог и да изпълниш мисията си като сътворено същество. Това е нещо, което ще бъде запомнено и прието от Бог, и затова казвам, че е нещо величаво, а не позорно! Дори браковете ви да приключват, защото партньорът ви ви изоставя и предава — казано на разговорен език, зарязват ви и ви изритват, — това не е нещо срамно. Вместо това трябва да си кажеш: „Това е чест за мен, защото Бог е повелил и постановил така, че бракът ми да стигне дотук и да приключи по този начин. Именно Божието напътствие ме накара да направя тази стъпка. Ако Бог не беше направил това и ако не беше позволил на моя партньор да ме изрита, наистина нямаше да имам вярата и смелостта да направя тази стъпка. Благодаря на Божието върховенство и ръководство! Слава на Бог!“. Това е чест. Във всеки вид брак можеш да имаш такова преживяване, можеш да избереш да следваш правилния път под Божието ръководство, да изпълниш мисията, която Бог ти е възложил, да напуснеш партньора си при такава предпоставка и с такава мотивация и да прекратиш брака си, като това е нещо, за което трябва да бъдеш приветстван. Има поне едно нещо, за което си струва да се радваш, и то е, че вече не си роб на брака си. Избягал си от робството на брака си и вече не трябва да се тревожиш, да изпитваш болка и да се бориш, защото си роб на брака си и искаш да се освободиш, но не можеш. От този момент нататък си избягал, свободен си и това е нещо хубаво. След казаното дотук се надявам, че онези, чиито бракове са приключили с болка и върху които още тегне сянката на този въпрос, могат наистина да се избавят от брака си. Надявам се да се избавиш от сенките, които той е оставил у теб, да се избавиш от омразата, гнева и дори мъката, които той е оставил у теб, и повече да не изпитваш болка и гняв, защото за всички жертви и усилия, които си направил за партньора си, той ти се е отплатил с изневяра, предателство и подигравка. Надявам се да оставиш всичко това зад гърба си, да се чувстваш късметлия, че вече не си роб на брака си, да се чувстваш късметлия, че вече не правиш нищо, нито правиш ненужни жертви за робовладелеца в брака си, а вместо това, под Божието напътствие и върховенство, като следваш правилния път в живота и изпълняваш дълга, който едно сътворено същество трябва да изпълнява, вече не се разстройваш и няма за какво да се тревожиш. Разбира се, вече няма нужда да се тревожиш, притесняваш или безпокоиш за брачния си партньор или умът ти да е зает с мисли за това. Вече не е нужно да обсъждаш личните си въпроси с партньора си, не е нужно да бъдеш възпиран от него повече. Необходимо е само да търсиш истината, да търсиш принципите в Божиите слова като основа. Вече си свободен и не си роб на брака си. Добре е, че си оставил кошмара на брака зад гърба си, че си дошъл искрено пред Бог, че вече не си ограничен от брака си и имаш повече време да четеш Божиите слова, да посещаваш събирания и да извършваш духовни практики. Напълно свободен си, вече не е нужно да се държиш по определен начин в зависимост от нечии настроения, вече не е нужно да слушаш нечии подигравателни подмятания, вече не е нужно да се съобразяваш с нечии настроения или чувства — чудесно е, че живееш самостоятелен живот! Вече не си роб, можеш да излезеш от тази среда, в която си имал да изпълняваш различни отговорности към хората, можеш да бъдеш истинско сътворено същество, да бъдеш сътворено същество под Божието господство и да изпълняваш дълга на сътворено същество — колко прекрасно е да правиш това с чисто сърце! Никога повече няма да се налага да спориш, да се тревожиш, да се притесняваш, да търпиш, да понасяш, да страдаш или да се ядосваш за брака си, никога повече няма да се налага да живееш в тази омразна среда и сложна ситуация. Това е чудесно, всичко това са хубави неща и всичко върви добре. Когато някой дойде пред Създателя, той действа и говори според Божиите слова и в съответствие с истините принципи. Всичко върви гладко, вече ги няма онези неприятни спорове и сърцето ти може да се успокои. Това са все добри неща, но е жалко, че някои хора все още искат да бъдат роби в такава омразна брачна среда и не бягат или не я оставят зад гърба си. При всички случаи все пак се надявам, че дори и тези хора да не прекратят брака си и да не живеят в брак, който се разпада, те поне не трябва да бъдат роби на брака си. Независимо кой е твоят партньор, независимо какви таланти или човечност притежава, колко висок е неговият статус, колко е умел и способен, той все пак не е твой господар. Той е твой партньор, равен на теб. Не е по-благороден от теб, нито пък ти си по-нисш от него. Ако не е в състояние да изпълнява съпружеските си задължения, тогава ти си в правото си да го упрекнеш и е твое задължение да го управляваш и поучаваш. Не се унижавай и не се оставяй да бъдеш експлоатиран, защото смяташ, че е твърде страшен, или се опасяваш, че ще се отегчи от теб, ще те отхвърли или ще се отрече от теб, или защото искаш да запазиш целостта на брачните си отношения, като доброволно правиш компромиси със себе си, за да бъдеш негов роб и роб на брака си — това не е уместно. Това не е начинът, по който някой трябва да се държи, нито отговорностите, които някой трябва да изпълнява в рамките на брака. Бог не иска от теб да бъдеш роб, нито пък иска да бъдеш господар. Той иска от теб единствено да изпълняваш отговорностите си и затова трябва правилно да разбираш отговорностите, които трябва да изпълняваш в брака, и също така трябва правилно да разбираш и ясно да виждаш ролята, която имаш в брака. Ако ролята, която играеш, е изопачена и не е в съгласие с човешката природа или с това, което Бог е определил, тогава трябва да се спреш и да помислиш как да излезеш от това положение. Ако партньорът ти може да бъде упрекнат, тогава го упрекни. Ако упрекването му ще ти донесе нежелани последици, тогава трябва да направиш по-мъдър, по-подходящ избор.

(Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (11))

Когато хората се оженят, всички се смятат за щастливци и късметлии. Повечето от тях вярват, че когато се оженят, партньорът им е символ на избрания от тях бъдещ живот и че, разбира се, бракът им е крайната цел, която преследват в този живот. Какво означава това? Това означава, че всички, които се женят, вярват, че бракът е тяхната крайна цел и че след като веднъж са сключили такъв брак, той е тяхната крайна цел. Какво означава „крайна цел“? Означава опорна точка. Те възлагат своите перспективи, своето бъдеще и своето щастие на брака си, както и на партньора, с когото са сключили брак, и затова след като се оженят, смятат, че никога повече няма да се нуждаят от нищо или да имат някакви тревоги. Това е така, защото смятат, че вече са намерили своята крайна цел, а тази крайна цел е както партньорът им, така и домът, който изграждат заедно с него; и тъй като са намерили своята крайна цел, вече не е необходимо да се стремят към нещо или да се надяват на нещо. […] Когато някой сключва брак, ако смята брака си за своя крайна цел, а всички свои стремежи, възгледи за живота, пътя, който следва в живота, и това, което Бог изисква от него, смята за допълнителни неща за свободното си време, тогава това неусетно приемане на брака като крайна цел не е нещо добро, а напротив, става пречка, спънка и препятствие за преследването на правилните цели в живота, за установяването на правилен възглед за живота и дори за стремежа към спасение. Причината е, че когато някой след женитбата си смята партньора си за своята крайна цел и съдба в този живот, той вярва, че различните емоции на партньора му, неговото щастие и нещастие, са свързани с него самия, както и че неговото собствено щастие, нещастие и различни емоции са свързани с партньора му, и следователно животът, смъртта, щастието и радостта на партньора му са свързани с неговите собствени живот, смърт, щастие и радост. Затова тези хора, поради идеята си, че бракът им е тяхната житейска крайна цел, стават много вяли и пасивни в следването на своя житейски път и в стремежа си към положителните неща и спасението. Ако партньорът на някой, който следва Бог в брака си, избере да не следва Бог, а вместо това избере да преследва светски неща, тогава този, който следва Бог, ще бъде сериозно повлиян от партньора си. […] Това е така, защото в сърцето ѝ съпругът ѝ е нейната душа, той е нейният живот и дори повече, той е нейното небе, нейното всичко. Съпругът в сърцето ѝ я обича най-много и тя е тази, която най-много обича съпруга си. Сега обаче се е сблъскала с проблем: ако съпругът ѝ се противопостави на вярата ѝ в Бог и молитвите ѝ са безрезултатни, какво тогава? Тя много се тревожи за това. Когато от нея се изисква да отиде да изпълни дълга си далеч от дома, въпреки че тя също желае да изпълни дълга си в Божия дом, когато чуе, че за да изпълни дълга си, трябва да напусне дома си и да пътува надалеч и че трябва да бъде далеч от дома за дълго време, тя изпитва невероятна мъка. Защо е така? Притеснява се, че като напусне дома си, няма да има кой да се грижи за съпруга ѝ, той ще ѝ липсва и тя няма да може да спре да се тревожи за него. Ще се безпокои за него, ще копнее за него и дори ще чувства, че не може да живее без него до себе си, че ще загуби надежда и посока в живота и че няма да може да изпълнява с цялото си сърце и своя дълг. Сега само да си помисли за това, и сърцето я заболява, без значение дали това наистина ще се случи. Затова в църквата тя никога не смее да поиска да отиде да изпълнява дълга си на друго място или ако има някаква работа, която изисква някой да остане далеч от дома за дълъг период от време и да нощува там, тя никога не смее да се предложи за тази работа или да се съгласи на такава молба. Тя просто прави всичко, което е по силите ѝ, като разнася писма за братята и сестрите си или понякога ги приема на събирания в дома си, но никога не смее да се раздели със съпруга си за цял ден. […] Тези хора смятат, че възможността да гледат партньора си, да държат ръката му и да живеят с него означава, че имат подкрепа през целия си живот, като например да бъдат успокоявани и утешавани. Смятат, че няма да имат никакви грижи за храна или дрехи, никакви притеснения и че партньорът им е тяхната крайна цел. Невярващите имат поговорка, която гласи: „Щом имам теб в този живот, нищо друго не ми трябва“. Ето как тези хора се отнасят към брака и партньора си в най-съкровените дълбини на сърцата си. Чувстват се щастливи, когато партньорът им е щастлив, тревожни, когато той е тревожен, и страдат, когато той страда. Ако партньорът им умре, те също не искат да живеят повече. А ако партньорът им си тръгне и се влюби в друга, какво правят те? (Не искат да живеят.) Някои не искат да живеят повече и затова се самоубиват, а други губят разсъдъка си. Кажете Ми, за какво е всичко това? Кой човек губи разсъдъка си? Да си загубиш ума — това показва, че си обладан. Някои жени вярват, че мъжът им е тяхната крайна цел в живота и че щом са намерили такъв мъж, никога повече няма да обичат друг — това е случаят „Щом имам него в този живот, нищо друго не ми трябва“. Но съпругът ѝ я разочарова, залюбва се с някоя друга и повече не я иска. И какво се случва накрая? Тогава тя намразва абсолютно всички представители на противоположния пол. Когато види друг мъж, иска да го заплюе, да го прокълне и да го удари. Развива склонност към насилие и разумната ѝ преценка се изкривява. Има и такива, които наистина губят разсъдъка си. Такива са последствията, когато хората не разбират правилно брака.

(Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (11))

Когато партньорът ти изневерява, как трябва да се справиш с това? Не трябва да се карате и да създавате проблеми, нито да правите сцени и да се търкаляте по земята. Трябва да разбереш, че когато това се случи, небето не рухва, нито мечтата ти за крайната ти цел се разрушава, нито пък, разбира се, това означава, че бракът ти трябва да приключи и да се разпадне, още по-малко пък, че бракът ти се е провалил или че е стигнал до финал. Просто поради това, че всички хора имат покварен нрав и се влияят от нечестивите течения и общоприетите светски практики и нямат имунитет да се защитят от тези нечестиви течения, те не могат да избегнат да правят грешки, да изневеряват, да се отклоняват в брака си и да разочароват партньора си. Ако погледнете на този проблем от такава гледна точка, тогава това не е толкова сериозно. Всички брачни семейства са повлияни от светската обща среда и от нечестивите течения и общоприетите практики на обществото. Също така, от гледна точка на отделния човек, хората имат сексуални желания и освен това се влияят от такива явления като любовните романи между мъже и жени във филмите и телевизионните драми и тенденцията на популяризиране на порнографията в обществото. За хората е трудно да се придържат към принципите, които трябва да спазват. С други думи, за хората е трудно да поддържат морални принципи. Лесно се нарушават границите на сексуалното желание. Самото сексуално желание не е покварено, но тъй като хората имат покварен нрав, а и поради факта, че живеят в такава обща среда, те лесно допускат грешки, когато става въпрос за отношенията между мъжете и жените, и това е нещо, което трябва ясно да разберете. Никой с покварен нрав не може да устои на изкушението или съблазънта в такава обща среда. Човешкото сексуално желание може да прелее по всяко време и навсякъде и хората ще изневеряват по всяко време и навсякъде. Това е така не защото има проблем със самото сексуално желание, а защото има нещо нередно в самите хора. Хората ще използват сексуалните си желания, за да вършат неща, които ги лишават от морал, етика и почтеност, като например да изневеряват, да имат връзки, да имат любовници и т. н. Така че като човек, който вярва в Бог, ако можеш да разглеждаш тези неща правилно, тогава трябва да се справяш с тях рационално. Ти си покварено човешко същество и той също е покварено човешко същество, затова не бива да изискваш от него да бъде като теб и да ти остане верен само защото ти си способен да останеш верен в брака си, като изискваш от него да не изневерява никога. Когато се случи нещо подобно, трябва да го посрещнеш по правилния начин. Защо? Всеки има възможност да се сблъска с такава среда или изкушение. Може да дебнеш партньора си като ястреб, но това няма да има значение, а колкото по-изкъсо го следиш, толкова по-бързо и по-рано ще се случи. Това е така, защото всички имат покварен нрав, всички живеят в тази обща среда на порочното общество и много малко от тях не са с разпуснато поведение. От това да бъдат такива ги възпира единствено ситуацията или условията, в които се намират. Не са много нещата, в които хората превъзхождат зверовете. Най-малкото звярът естествено реагира на сексуалните си инстинкти, но при хората не е така. Те могат съзнателно да се занимават с разврат и кръвосмешение. Само хората могат да се занимават с разврат. Следователно в общата среда на това порочно общество не само тези, които не вярват в Бог, но и почти всички хора са способни да вършат такива неща. Това е неоспорим факт и човек не може да избяга от този проблем. И така, след като подобно нещо може да се случи на всеки, защо не допускаш това да се случи с твоя съпруг? Всъщност това е съвсем нормално явление. Само защото си емоционално обвързана с него, когато той те изостави и захвърли, не си в състояние да го преодолееш и не можеш да го понесеш. Ако подобно нещо се случи на някой друг, просто щеше да се усмихнеш накриво и да си помислиш: „Това е нормално. Нали всички в обществото са такива?“. Каква беше поговорката? Нещо за „игра на площадката“ навън? (Държат домовете си под ключ, докато се заиграват навън.) Това са все популярни изрази и неща от светските нечестиви течения. Това е нещо похвално за един мъж. Ако един мъж не може да държи дома си под ключ и не е в състояние да играе навън на площадката, това показва, че мъжът няма способности и хората ще му се присмиват. Така че когато подобно нещо се случи на една жена, тя може да направи сцена, да се тръшка и да даде воля на импулсите си, да плаче, да прави проблеми и да не яде, защото това се е случило, и да иска да потърси смъртта, да се обеси и да се самоубие. Някои жени толкова се ядосват, че губят ума си. Това е незабележимо свързано с отношението ѝ към брака и, разбира се, е пряко свързано и с идеята ѝ, че „съпругът ѝ е нейната цел“. Жената вярва, че като е развалил брака им, съпругът ѝ е унищожил доверието ѝ и прекрасното щение за крайната цел на живота ѝ. Понеже съпругът ѝ е бил първият, който е разрушил равновесието в брака им, първият, който е нарушил правилата, защото я е зарязал, престъпил е брачните клетви и е превърнал красивата ѝ мечта в кошмар, това я кара да се изразява по тези начини и да проявява това крайно поведение. Ако хората приемат правилното разбиране за брака от Бог, тогава ще се държат малко по-рационално. Когато им се случи подобно нещо, нормалните хора ще се чувстват наранени, ще плачат и ще страдат. Но когато се успокоят и се замислят за Божиите слова, за общата обстановка в обществото, а след това се замислят и за реалната ситуация, че всеки има покварен нрав, те ще се справят с въпроса рационално и правилно и ще го оставят да отмине, вместо да се вкопчат в него като куче в кокал. Какво имам предвид под „да го оставят“? Имам предвид, че след като съпругът ти е направил това нещо и е бил неверен на брака ви, трябва да приемеш този факт, да седнеш с него и да поговорите, като го попиташ: „Какви са твоите планове? Какво ще правим сега? Ще продължим ли да поддържаме брака си или ще го прекратим и ще изберем да живеем отделно?“. Просто седнете и поговорете, не е необходимо да се карате или да създавате проблеми. Ако съпругът ти настоява да прекратите брака си, то това не е голям проблем. Невярващите често казват: „В морето има много риба“, „Мъжете са като влаковете — винаги скоро ще дойде следващият“, а как беше онази друга поговорка? „Не се отказвай от всички ябълки заради една-единствена гнила ябълка“. И тази ябълка е не само гнила, но е и цялата проядена отвътре. Верни ли са тези поговорки? Това са неща, които невярващите използват, за да се утешат, но имат ли нещо общо с истината? (Не.) И така, какво трябва да бъде правилното мислене и възглед? Когато се сблъскаш с подобно събитие, преди всичко не бива да избухваш, а трябва да сдържиш гнева си и да кажеш: „Нека се успокоим и да поговорим. Какво планираш да правиш?“. Той отговаря: „Смятам да продължа да се опитвам с теб“. И тогава ти казваш: „Ако е така, тогава нека продължим да опитваме. Недей да ми изневеряваш повече, изпълнявай отговорностите си като съпруг и можем да сложим край на този въпрос. Ако не можеш да направиш това, тогава ще се разделим и ще тръгнем по различни пътища. Бог може да е отредил бракът ни да приключи тук. Ако е така, тогава съм готова да се подчиня на Неговата подредба. Ти можеш да следваш широкия път, а аз ще следвам пътя на вярата в Бог и няма да си влияем един на друг. Няма да ти преча и ти не трябва да ме ограничаваш. Моята съдба не зависи от теб и ти не си моята крайна цел. Бог решава моята съдба и моята крайна цел. Коя спирка, до която ще достигна в този живот, ще е последна за мен и ще бъде достигането на моята крайна цел — за това трябва да попитам Бог. Той знае, Той има върховенство и аз искам да се покоря на това, което Той е устроил и подредил. При всички случаи, ако не искаш да продължиш този брак с мен, тогава ще се разделим с мир. Въпреки че нямам особени умения и това семейство зависи финансово от теб, мога да продължа да живея и без теб и ще живея добре. Бог не оставя дори едно врабче да гладува, така че колко повече ще направи за мен, живото човешко същество. Имам ръце и крака, мога да се грижа за себе си. Няма нужда да се притесняваш. Ако Бог е предопределил, че ще бъда самотна до края на живота си без теб до себе си, тогава съм готова да се покоря и съм готова да приема този факт, без да се оплаквам“. Не е ли добре да се постъпи така? (Да, добре е.) Това е чудесно, нали? Няма нужда да спорите и да се карате, още по-малко да си създавате безкрайни проблеми по този въпрос, така че накрая всички да узнаят за това — няма нужда от нищо от това. Бракът не е ничия друга работа, освен твоя и на съпруга ти. Ако в брака възникне конфликт, тогава двамата трябва да го разрешите и да понесете последствията. Като човек, който вярва в Бог, трябва да се подчиниш на устроеното и подреденото от Бог независимо от резултата. Разбира се, когато става дума за брак, независимо от това какви пукнатини се появяват или какви последствия възникват, дали бракът продължава или не, дали започваш нов живот в рамките на брака си, или бракът ти ще приключи точно тогава и там, бракът ти не е твоята крайна цел, нито пък твоят брачен партньор. Той просто е бил предопределен от Бог да се появи в твоя живот и съществуване, за да играе ролята на придружител по твоя път през живота. Ако той може да те придружава чак до края на пътя и да стигне до самия край заедно с теб, тогава няма нищо по-хубаво от това и трябва да благодариш на Бог за Неговата благодат. Ако по време на брака има проблем, независимо дали се пропуква или се случва нещо, което не е по вкуса ти, и в крайна сметка бракът ти приключи, това не означава, че вече нямаш крайна цел, че животът ти е потънал в мрак или че няма светлина и нямаш бъдеще. Може да се окаже, че краят на брака ти е началото на един по-прекрасен живот. Всичко това е в Божиите ръце и Бог трябва да го устрои и подреди. Може да се окаже, че краят на твоя брак ти дава по-дълбоко възприемане и оценяване на брака, както и по-дълбоко разбиране. Разбира се, може да се окаже, че краят на брака ти е важна повратна точка в целите и посоката на живота ти и в пътя, по който вървиш. Това, което ще ти донесе, няма да са мрачни спомени, още по-малко болезнени спомени, нито пък ще са само негативни преживявания и резултати, а по-скоро ще ти донесе положителни преживявания, които не би могъл да имаш, ако все още бяхте женени. Ако бракът ти продължи, може би винаги ще живееш този обикновен, посредствен и скучен живот до края на дните си. Ако обаче бракът ти приключи и се разпадне, то това не е непременно нещо лошо. Преди това си бил ограничен от щастието и отговорностите на брака си, както и от емоциите или начина на живот, от твоята загриженост за брачния ти партньор, от грижите ти за него, от вниманието ти към него, от притесненията ти за него и от безпокойството ти за него. От деня, в който бракът ти приключи, обаче всички обстоятелства в твоя живот, твоите житейски цели и стремежи се променят изцяло и напълно и трябва да кажем, че тази промяна е предизвикана от прекратяването на брака ти. Може да се окаже, че този резултат, промяна и преход е това, което Бог възнамерява да получиш от брака, който Той е отредил за теб, и е това, което Бог възнамерява да придобиеш, като те води към прекратяване на брака ти. Въпреки че си бил наранен и си поел по мъчителен път, и въпреки че си направил някои ненужни жертви и компромиси в рамките на брака, това, което получаваш в крайна сметка, не може да бъде получено в рамките на брачния живот. Следователно, какъвто и да е случаят, правилно е да се избавиш от мисълта и възгледа, че „бракът е твоята крайна цел“. Независимо дали бракът ти продължава да съществува или е изправен пред криза, или бракът ти е пред разпад или вече е приключил, независимо от ситуацията, самият брак не е твоята крайна цел. Това е нещо, което хората трябва да разберат.

(Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (11))

Бог ти е дал уреден живот и партньор само за да можеш да живееш по-добре и да имаш някой, който да се грижи за теб, да имаш някого до себе си, а не за да можеш да забравиш Бог и да забравиш словата Му или да изоставиш задължението си да изпълняваш дълга си и целта на живота си да се стремиш към спасение, след като имаш партньор, и тогава да живееш за партньора си. Ако наистина действаш по този начин, ако наистина живееш по този начин, тогава се надявам, че ще промениш посоката си възможно най-скоро. Независимо колко важен е някой за теб или колко важен е той за твоя живот, за твоя бит или за твоя житейски път, той не е твоята крайна цел, защото е само покварено човешко същество. Бог е определил сегашния ти партньор за теб и може да живееш заедно с него. Ако Бог промени разположението си и уреди някой друг за теб, ти пак ще можеш да живееш също толкова добре, така че сегашният ти партньор не е единственият за теб, нито пък е твоята крайна цел. Само Бог е Този, на когото е поверена твоята крайна цел, и само Бог е този, на когото е поверена крайната цел на човечеството. Пак ще можеш да оцелееш и да живееш, ако напуснеш родителите си, и, разбира се, пак ще можеш да живееш също толкова добре, ако напуснеш партньора си. Твоите родители не са твоята крайна цел, нито пък партньорът ти. Само защото имаш партньор, някой, на когото да повериш духа, душата и плътта си, не забравяй най-важните неща в живота. Ако забравиш Бог, забравиш това, което ти е поверил, забравиш дълга, който едно сътворено същество трябва да изпълнява, и забравиш каква е твоята идентичност, тогава ще си загубил всякаква съвест и разум. Независимо какъв е животът ти сега, дали си женен или не, твоята идентичност пред Създателя никога няма да се промени. Никой не може да бъде твоята крайна цел и ти не можеш да се повериш на никого. Само Бог може да ти даде подходяща крайна цел, само Бог е този, на когото е поверено оцеляването на човечеството, и това винаги ще бъде така.

(Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (11))