Божии слова от Библията

„Не се бойте от онези, които убиват тялото, а душата не могат да убият; но по-скоро се бойте от онзи, който може и душа, и тяло да погуби в пъкъла“ (Матей 10:28).

„Който намери живота си, ще го изгуби; и който изгуби живота си заради Мене, ще го намери“ (Матей 10:39).

Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

Като вярващи в Бог всеки един от вас трябва да разбере, че наистина е получил най-голямото възвисяване и спасение, като днес е приел Божието дело в последните дни и цялото дело на Неговия план, който Той изпълнява във вас. Бог е поставил целия фокус на Своето дело из цялата вселена върху тази група хора. Той е пожертвал цялата кръв от сърцето Си за вас; Той си е възвърнал цялото дело на Духа в цялата вселена и го е предал на вас. Ето защо вие сте щастливците. Нещо повече, Той е прехвърлил славата Си от Израел, от Своя избран народ, върху вас и чрез тази група ще прояви напълно целта на Своя план. Следователно вие сте тези, които ще получат Божието наследство, и дори нещо повече — вие сте наследниците на Божията слава. Навярно всички вие си спомняте тези слова: „Защото нашата кратковременна лека скръб произвежда все повече и повече една изобилна вечна слава за нас“. Всички вие сте чували тези слова и преди, но никой от вас не е разбирал истинския им смисъл. Днес вие дълбоко осъзнавате реалната им значимост. Тези слова ще бъдат изпълнени от Бог през последните дни и ще се изпълнят в онези, които са били жестоко преследвани от големия червен змей в земята, където той лежи свит. Големият червен змей преследва Бог и е Негов враг и затова хората в тази земя са подложени на унижение и преследване заради вярата си в Бог и в резултат на това тези слова се изпълняват във вас, тази група хора. Тъй като е започнато в земя, която се противопоставя на Бог, цялото Божие дело се сблъсква с огромни пречки и много от Неговите слова не могат да се осъществят веднага; така в резултат на Божиите слова хората се облагородяват, което също е част от страданието. За Бог е изключително трудно да върши делото Си в земята на големия червен змей, но именно чрез тази трудност Бог изпълнява един етап от Своето дело, като проявява Своята мъдрост и Своите удивителни деяния, използвайки тази възможност, за да направи тази група хора пълноценни. Именно чрез страданията на хората, чрез техните заложби и чрез всеки сатанински нрав на хората от тази нечиста земя Бог извършва Своето дело на пречистване и завоюване, за да може от това да се сдобие със слава и за да може да спечели онези, които ще свидетелстват за Неговите дела. В това се състои цялата значимост на всички жертви, които Бог е направил за тази група хора. Това означава, че именно чрез тези, които Му се противопоставят, Бог извършва делото на завоюването и само по този начин великата Божия сила може да се прояви. С други думи, само тези, които се намират в нечистата земя, са достойни да наследят Божията слава и само така може да изпъкне великата Божия сила. Ето защо Божията слава може да се добие именно от нечистата земя и от тези, които живеят там. Такова е Божието намерение. Етапът на делото на Исус беше същият: Той можеше да се сдобие със слава само сред онези фарисеи, които Го преследваха; ако не бяха преследванията от фарисеите и предателството на Юда, Исус нямаше да бъде осмиван, нито клеветен, още по-малко разпънат на кръст, а така нямаше да се сдобие със слава. Там, където Бог работи във всяка епоха и където върши Своето дело в плът е мястото, където Той се прославя и където печели онези, които възнамерява да спечели. Това е планът на Божието дело и такова е Неговото управление.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Толкова просто ли е Божието дело, колкото си представя човек?)

А когато аз официално се заема със Своето дело всички хора се движат заедно с Мен, така че хората из цялата вселена са заети заедно с Мен, цялата вселена е в състояние на „радостна забързаност“ и човекът е подтикван от Мен да върви напред. Вследствие на това, големият червен змей е докаран от Мен до състояние на объркване и смущение и служи на Моето дело и — въпреки че не желае — не е в състояние да следва собствените си желания, и тъй като няма избор, се „покорява на устроеното от Мен“. Във всички Мои планове големият червен змей е Мой контрастиращ предмет, Мой враг, но и Мой слуга; затова Аз и за миг не облекчавам „изискванията Си“ към него. Следователно, заключителният етап на делото на въплъщението Ми, приключва в неговия дом — това повече способства големият червен змей да Ми служи правилно чрез което Аз ще го завоювам и ще изпълня плана Си.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Словата на Бог към цялата вселена, Глава 29)

Моето дело сред групата хора от последните дни е безпрецедентно начинание и затова, за да може славата Ми да изпълни космоса, всички хора трябва да изтърпят последното изпитание за Мен. Разбирате ли намерението Ми? Това е последното изискване, което поставям към човека, т.е. надявам се, че всички хора ще могат да дадат силно, звучно свидетелство за Мен пред големия червен змей, че ще могат да се принесат в жертва за Мен за последен път и да изпълнят изискванията Ми за последен път. Можете ли наистина да направите това? В миналото не успявахте да угодите на сърцето Ми — можете ли да разчупите този стереотип в последния момент? Давам на хората възможност да размислят, позволявам им да помислят внимателно, преди накрая да Ми дадат отговор — погрешно ли е да постъпвам така? Очаквам хората да отговорят, очаквам от тях да „напишат писмо с отговор“ — имате ли вярата да отговорите на Моите изисквания?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Словата на Бог към цялата вселена, Глава 34)

По-рано беше казано, че тези хора са потомци на големия червен змей. Всъщност, за да бъдем ясни, те са въплъщение на големия червен змей. Когато Бог ги принуди да стигнат до края на пътя и ги избие, тогава, без съмнение, духът на големия червен змей повече няма възможност да действа в тях. По този начин, когато хората вървят към края на пътя, това е и моментът, в който големият червен змей се оказва мъртъв. Може да се каже, че той използва смъртта, за да се отплати за Божията „велика доброта“ — което е целта на Божието дело сред народа на големия червен змей. Когато хората са готови да пожертват живота си, всичко става незначително и никой не може да ги надвие. Какво може да бъде по-важно от живота? По този начин Сатана става неспособен да направи повече в хората, няма какво да направи с човека. Въпреки че в определението за „плът“ се казва, че плътта е покварена от Сатана, ако хората наистина се отдадат и не са водени от Сатана, тогава никой не може да ги надвие — и в този момент плътта ще изпълни другата си функция и ще започне официално да получава напътствията на Божия Дух. Това е необходим процес, той трябва да се случи стъпка по стъпка; в противен случай Бог не би имал средства да работи в упоритата плът. Такава е Божията мъдрост.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тълкуване на тайните на „Словата на Бог към цялата вселена“, Глава 36)

Без значение колко „могъщ“ е Сатана, без значение колко безочлив и честолюбив е той, без значение колко голяма е способността му да нанася щети, без значение колко мащабни са уменията, чрез които покварява и изкушава човека, без значение колко умели са хитростите и машинациите, чрез които сплашва човека, без значение колко променлива е формата, в която съществува, Сатана никога не е бил способен да създаде нито едно живо същество, никога не е можел да налага закони или правила за съществуването на всички неща и никога не е можел нито да управлява или контролира който и да е предмет, независимо дали е одушевен, или неодушевен. В космоса и на небесната твърд няма нито един човек или предмет, който да е роден от Сатана или който да съществува благодарение на Сатана; няма нито един човек или предмет, който да е управляван от Сатана или да е контролиран от него. Дори напротив, Сатана трябва не само да живее под господството на Бог, но при това трябва и да се покорява на всички Божии заповеди и повели. На Сатана му е трудно да докосне дори капка вода или песъчинка на земята без Божието разрешение; без Божието разрешение той няма свободата да премести дори мравките по земята, да не говорим за човечеството, създадено от Бог. В очите на Бог Сатана е по-незначителен от лилиите в планините, от птиците, летящи във въздуха, от рибите в морето и червеите в земята. Неговата роля сред всички неща е да им служи и да служи на човечеството, да служи на Божието дело и Неговия план за управление. Независимо колко злонамерена е неговата природа и колко зла е неговата същина, единственото, което Сатана може да направи, е да изпълнява послушно своята функция: да полага труд за Бог и да предоставя контрастиращ фон на Бог. Това са същината и мястото на Сатана. Неговата същина не е свързана с живота, не е свързана с могъществото, не е свързана с властта — тя е просто играчка в Божиите ръце, просто машина в служба на Бог!

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият I)

Не трябва да се боиш от това или онова; независимо пред колко трудности и опасности се изправяш, трябва да останеш непоклатим пред Мен, незадържан от никакви спънки, така че волята Ми да бъде изпълнена безпрепятствено. Това е твое задължение; в противен случай, ще излея гнева Си върху теб и с ръката Си ще… Тогава ще понесеш безкрайно психическо страдание. Трябва да изтърпиш всичко; за Мен трябва да си готов да се откажеш от всичко и да Ме следваш с цялата си мощ, да си готов да платиш всякаква цена. Сега е времето, в което ще те изпитам: ще Ми принесеш ли своята преданост? Можеш ли да Ме следваш предано до края на пътя? Не се бой! С Моята подкрепа кой би могъл да препречи този път? Помни това! Помни го! Всичко съдържа Моите добри намерения и е под Моята внимателна проверка. Можеш ли да следваш словото Ми във всичко, което казваш и вършиш? Когато огнените изпитания те застигнат, ще коленичиш ли и ще извикаш ли? Или ще се свиеш от страх, без да можеш да продължиш напред?

Трябва да имаш Моята смелост в себе си, трябва също да имаш принципи, когато се срещаш с невярващи роднини. Все пак, заради Мен, не трябва също да отстъпваш пред никакви тъмни сили. Осланяй се на мъдростта Ми, за да ходиш в съвършения път; не позволявай заговорите на Сатана да вземат власт. Направи всичко по силите си, за да поставиш сърцето си пред Мен и Аз ще те утешавам и ще ти давам мир и радост. Не се стреми да бъдеш еди-какъв си пред другите хора; не е ли по-ценно и важно да удовлетворяваш Мен? Когато Ме удовлетворяваш, няма ли да бъдеш още повече изпълнен с вечни и доживотни мир и щастие? Сегашното ти страдание само показва колко големи ще бъдат твоите бъдещи благословения — те са неописуеми. Не знаеш какви велики благословения ще имаш; дори не можеш да мечтаеш за тях. Днес това вече е реално, то е толкова реално! Не е далеч — виждаш ли го? Всяка последна частица от него е в Мен; светъл е пътят пред теб! Обърши сълзите си и забрави болката и тъгата. Всичко е подредено от Моите ръце и целта Ми е скоро да ви направя победители и да ви въведа в слава до Мен. За всичко, което ти се случва, трябва да си подобаващо благодарен и изпълнен с хвала — това ще Ми достави дълбоко удовлетворение.

Превъзходният живот на Христос вече се яви; няма от какво да се боиш. Сатаните са под нозете ни и времето им скоро ще свърши. Събуди се! Отхвърли безнравствения свят, освободи се от бездната на смъртта! Бъди Ми верен независимо от всичко и напредвай смело; Аз съм твоята здрава канара, затова се осланяй на Мен!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 10)

Ако хората нямат никаква увереност, не е лесно да продължат по този път. Сега всеки може да види, че Божието дело ни най-малко не съответства на представите и въображението на хората. Бог е извършил толкова много дела и е изрекъл толкова много думи, и макар хората да признават, че те са истина, в тях все още могат да се появят представи за Бог. Ако хората искат да разберат истината и да я придобият, те трябва да имат увереността и силата на волята, за да могат да отстояват това, което вече са видели, и това, което са придобили от опита си. Без значение какво извършва Бог в хората, те трябва да отстояват това, което самите те притежават, да бъдат искрени пред Бог и да Му останат предани докрай. Това е дългът на човечеството. Хората трябва да поддържат това, което трябва да правят. Вярата в Бог изисква покорство към Него и преживяване на Неговото дело. Бог е извършил толкова много дела — може да се каже, че за хората всичко това е усъвършенстване, облагородяване и дори повече — наказание. Не е имало нито една стъпка от Божието дело, която да е била в съответствие с човешките представи. Това, на което хората се радваха, са строгите Божии слова. Когато Бог дойде, хората трябва да се наслаждават на Неговото величие и на Неговия гняв. Въпреки това, независимо колко строги могат да бъдат словата Му, Той идва, за да спаси и усъвършенства човечеството. Като сътворени същества хората трябва да изпълняват задълженията, които трябва, и да свидетелстват за Бог сред облагородяването. Във всяко изпитание те трябва да поддържат свидетелството, което трябва да дават, и да го правят гръмко заради Бог. Човек, който прави това, е победител. Независимо от това как Бог те облагородява, ти оставаш напълно уверен и никога не губиш доверие в Него. Ти правиш това, което човек трябва да прави. Това е, което Бог изисква от човека, и човешкото сърце трябва да може напълно да се върне към Него и да се обърне към Него във всеки следващ момент. Това е победител. Тези, които Бог нарича „победители“, са онези, които все още са способни да останат непоколебими в свидетелството си и да запазят своята първоначална увереност и своята преданост към Бог, когато са под влиянието на Сатана и когато са обсадени от Сатана, т.е. когато се намират сред силите на тъмнината. Ако ти все още си в състояние да запазиш чисто сърце пред Бог и да поддържаш искрената си любов към Бог независимо от всичко, тогава стоиш непоколебим в свидетелството си пред Бог и това е, което Бог нарича „победител“. Ако стремежът ти е отличен, когато Бог те благославя, но ти отстъпваш без Неговите благословии, това чистота ли е? Тъй като си сигурен, че този път е истински, трябва да го следваш докрай. Трябва да поддържаш предаността си към Бог. Тъй като си видял, че Самият Бог е дошъл на земята, за да те усъвършенства, трябва да отдадеш сърцето си изцяло на Него. Ако все още можеш да Го следваш, независимо от това какво прави Той, дори в самия край Той да определи неблагоприятен за теб изход, това е запазване на чистотата ти пред Бог. Да принесеш свято духовно тяло и чиста девица на Бог означава да запазиш искреното си сърце пред Бог. За човечеството искреността е чистота, а способността да бъдеш искрен пред Бог е поддържане на чистота. Това е, което трябва да приложиш на практика. Когато трябва да се молиш, моли се; когато трябва да се събираш в общение, прави го; когато трябва да пееш химни, пей химни; и когато трябва да се опълчиш на плътта, опълчи се от плътта. Когато изпълняваш дълга си, не го претупвай; когато си изправен пред изпитания, стой твърдо. Това е преданост към Бог. Ако не отстояваш това, което хората трябва да правят, тогава всички твои предишни страдания и решения са били напразни.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Трябва да поддържаш предаността си към Бог)

Точно сега тези видения и тези истини, които разбираш, полагат основата за бъдещите ти преживявания; в бъдещата скръб всички вие ще имате практически опит от тези думи. По-късно, когато те сполетят изпитания и преминеш през скръбта, ще мислиш за думите, които изричаш днес, а именно „Независимо от това с какви изпитания, скърби или големи бедствия се сблъсквам, аз трябва да удовлетворя Бог“. Помисли за опита на Петър, а след това за опита на Йов — ще бъдеш облагороден от днешните думи. Само по този начин вярата ти може да бъде вдъхновена. По онова време Петър каза, че не е достоен да получи Божия съд и наказание, а когато дойде времето, ти също ще пожелаеш всички хора да видят Божия праведен нрав чрез теб. С готовност ще приемеш Неговия съд и наказание, а Неговият съд, наказание и проклятие ще бъдат утеха за теб. Сега просто не е приемливо да не си въоръжен с истината. Без нея не само няма да можеш да устоиш твърдо в бъдеще, но може би няма да си способен да преживееш сегашното дело. Ако случаят е такъв, няма ли да бъдеш един от тези, които са отстранени и наказани? Точно сега няма никакви факти, които да са дошли върху теб, и Аз съм те подсигурил във всеки аспект, който ти липсва; Аз говоря от всеки аспект. Вие не сте изтърпели много страдания; просто вземате това, което е на разположение, без да сте платили някаква цена, а освен това нямате собствен истински опит или прозрения. Така че това, което разбирате, не е истинският ви духовен ръст. Вие сте ограничени до разбирането, знанието и виждането, но не сте пожънали голяма реколта. Ако никога не ви обръщах внимание, а ви подлагах на преживявания в собствения ви дом, вие отдавна щяхте да сте се пръснали обратно в големия свят. Пътят, по който ще вървите в бъдеще, ще бъде курс на страдание и ако успешно извървите тази настояща отсечка от пътя, тогава ще имате свидетелство, когато преминете през по-голямото изпитание в бъдеще. Ако разбираш значението на човешкия живот и си поел по правилния път на човешкия живот, и ако в бъдеще се подчиняваш на Неговите замисли без никакви оплаквания или избори, независимо от това как Бог постъпва с теб, и ако не предявяваш никакви изисквания към Бог, тогава по този начин ти ще бъдеш стойностен човек. Точно сега не си преминал през изпитания, така че можеш да се подчиняваш на всичко, без да правиш разлика. Казваш, че както и да води Бог, този начин е добър и че ще оставиш всичко на това, което Бог е устроил. Независимо дали Бог те наказва или проклина, ти ще си готов да Го удовлетвориш. Предвид горепосоченото, това, което казваш сега, не е задължително да представя твоя духовен ръст. Това, което си готов да направиш сега, не може да покаже, че си способен да следваш до края. Когато те сполетят големи изпитания или когато бъдеш подложен на някакво преследване или принуда, или дори на по-големи изпитания, тогава няма да можеш да кажеш тези думи. Ако тогава можеш да имаш такова разбиране и устоиш твърдо, това ще бъде твоят духовен ръст. Какъв беше Петър по онова време? Петър каза: „Господи, ще пожертвам живота си за Теб. Ако Ти искаш да умра, ще умра!“. Това беше начинът, по който той се молеше по онова време. Той също така каза: „Дори и другите да не Те обичат, аз трябва да Те обичам докрай. Ще Те следвам през цялото време“. Така говореше по онова време, но щом го сполетяха изпитания, той се срина и заплака горко. Всички вие знаете, че Петър се отрече от Господ три пъти, нали? Има много хора, които ще се разплачат и ще покажат човешка слабост, когато върху тях се стоварят изпитания. Ти не си господар на себе си. В това отношение ти не можеш да се контролираш. Може би днес се справяш наистина добре, но това е, защото имаш подходяща среда. Ако утре това се промени, ти ще покажеш своето малодушие и некомпетентност, своята окаяност и недостойнство. Твоето „мъжество“ отдавна ще е изчерпано и понякога може дори да захвърлиш работата си настрани и да си тръгнеш. Това показва, че това, което си разбирал в момента, не е твоят реален духовен ръст. Трябва да се види действителният духовен ръст на човека, за да се разбере дали той наистина обича Бог, дали е способен наистина да се подчини на Божия замисъл и дали е в състояние да вложи всичките си сили, за да постигне това, което Бог изисква; и дали остава верен на Бог и дава най-доброто от всичко на Бог, дори ако това означава да пожертва собствения си живот.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Как трябва да извървиш последната отсечка от пътя)

В наши дни повечето хора, които вярват в Бог, все още не са тръгнали по правилния път и не са разбрали истината, затова продължават да чувстват вътрешна празнота, както и че животът им е страдание и че нямат енергия да вършат дълга си. Точно такива са вярващите в Бог, преди да получат видение в сърцата си. Хората не са получили истината и все още не познават Бог, така че все още не изпитват голямо удоволствие. Особено вие, всички вие сте били подложени на преследване и сте изпитали трудности да се завърнете у дома. Когато страдате, у вас се пораждат мисли за смъртта и нежелание да живеете. Това са слабости на плътта. Някои хора дори си мислят: „Вярата в Бог трябва да е приятна. В Епохата на благодатта Светият Дух даряваше хората със спокойствие и радост. Сега спокойствието и радостта са твърде малко и няма много удоволствия, като през Епохата на благодатта. Да вярваш в Бог днес е изключително досадно“. Знаеш само, че удоволствието на плътта е по-добро от всичко останало. Не знаеш какво дело върши Бог днес. Бог трябва да позволи на плътта ви да страда, за да преобрази вашия нрав. Макар че плътта ви страда, вие имате Божието слово и Божието благословение. Дори да искаш, не можеш да умреш. Можеш ли да се примириш с това, че не познаваш Бог и не получаваш истината? Сега в по-голямата си част хората просто все още не са получили истината и нямат живот. Те са в процес на стремеж към спасение, така че трябва да пострадат малко в този процес. Днес всички в света са подложени на изпитания, дори Бог страда. В такъв случай дали е редно вие да не страдате? Без облагородяване чрез големите катаклизми не може да има истинска вяра, а истината и животът не могат да бъдат получени. Липсата на изпитания и облагородяване няма да свърши работа. Погледнете само Петър — в крайна сметка той премина през седемгодишни изпитания (след като беше на петдесет и три години). През тези седем години той преживя стотици изпитания. Трябваше да преминава през всяко едно от тях през няколко дни и едва след като премина през всякакви изпитания, получи живот и промяна на своя нрав. Когато наистина получите истината и опознаете Бог, ще почувствате, че трябва да живеете за Него. Ако не живеете за Бог, тогава ще съжалявате; ще изживеете остатъка от дните си в горчиво съжаление и крайно разкаяние. Все още не може да умрете. Трябва да стиснете юмруци и решително да продължите да живеете. Трябва да живеете живот за Бог. Когато хората имат истината в себе си, те притежават тази решителност и никога повече не пожелават да умрат. Когато смъртта те заплашва, ще си кажеш: „О, Боже, не искам да умра. Все още не Те познавам. Все още не съм се отплатил за Твоята любов. Не мога да умра, докато не Те опозная добре“. Достигнали ли сте този етап? Все още не, нали? Някои хора се сблъскват с болката на семейството, други — с болката на брака, а трети страдат от преследване, като нямат дори къде да живеят. Където и да отидат, това е домът на някой друг и те изпитват болка в сърцата си. Дали болката, която изпитвате в момента, не е болката, която Бог е изпитвал? Вие страдате заедно с Бог, а Бог придружава хората в страданието. Всички вие днес участвате в Христовата скръб, царство и издръжливост и накрая ще спечелите слава! Има смисъл от това страдание. Не е ли така? Ти не можеш да бъдеш лишен от тази решимост. Трябва да разбереш смисъла на страданието днес, както и защо страдаш толкова много. Трябва да търсиш истината и да достигнеш до разбиране на Божието намерение и тогава ще имаш решимостта да страдаш. Ако не разбираш Божието намерение и мислиш само за страданието, то колкото повече мислиш за него, толкова по-неприятно става то и толкова по-негативен се чувстваш, сякаш житейският ти път е към своя край. Ще започнеш да изпитваш мъките на смъртта. Ако вложиш сърцето си и всичките си усилия в истината и си способен да я разбереш, тогава сърцето ти ще се озари и ще изпиташ наслада. В сърцето си ще откриеш спокойствие и радост от живота, а когато те сполети болест или се зададе смъртта, ще си кажеш: „Все още не съм получил истината, затова не мога да умра. Трябва да отдам всичко на Бог, да свидетелствам добре за Него и да се отплатя за Божията любов. Как ще умра накрая, няма значение, защото ще съм живял удовлетворителен живот. Независимо от всичко, все още не мога да умра. Трябва да упорствам и да продължа да живея“. Сега трябва да имате яснота по този въпрос и да разберете истината от тези неща. Когато хората имат истината, те имат сила. Когато имат истината, те притежават неизчерпаема енергия, която изпълва тялото им. Когато имат истината, те имат решимост. Без истината хората са меки като гнили зеленчуци, а когато притежават истината, те стават силни и смели. Без значение колко горчиви са нещата, те изобщо няма да изпитват горчивина.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да опознаем човешката природа)

Днес повечето хора нямат това знание. Те вярват, че страданието няма стойност, светът ги е изоставил, семейният им живот е проблемен, че Бог не ги счита за угодни и перспективите им са мрачни. Някои хора страдат до определена степен, дори желаят да умрат. Това не е истинска любов към Бог; такива хора са страхливци, не са постоянни, а са слаби и некомпетентни! Бог желае човек да Го обича, но колкото повече човек Го обича, толкова по-големи са страданията му, и колкото повече Го обича, толкова по-големи са изпитанията му. Ако Го обичаш, тогава ще те сполети всякакъв вид страдание, а ако не Го обичаш, тогава вероятно при теб всичко ще върви гладко и всичко около теб ще е спокойно. Когато обичаш Бог, винаги ще почувстваш, че около теб има доста непреодолими неща и тъй като духовният ти ръст е твърде малък, ще бъдеш облагороден; освен това ще си неспособен да удовлетвориш Бог и винаги ще чувстваш, че Божиите намерения са твърде високи, че са извън обсега на човека. Поради всичко това ще бъдеш пречистен — тъй като в теб има много слабости и много неща, които не са способни да удовлетворят Божиите намерения, ще бъдеш вътрешно облагороден. И все пак трябва ясно да разберете, че пречистването се постига само чрез облагородяване. Затова през тези последни дни трябва да свидетелствате за Бог. Колкото и да е голямо страданието ви, трябва да вървите до самия край и дори до последния си дъх пак трябва да сте предани на Бог и да се оставяте на устроеното от Бог; само това е истинска любов към Бог и само това е силно и отекващо свидетелство. Когато си изкушаван от Сатана, трябва да кажеш: „Сърцето ми принадлежи на Бог и Бог вече ме спечели. Не мога да те удовлетворя — трябва да дам всичко от себе си да удовлетворя Бог“. Колкото повече удовлетворяваш Бог, толкова повече Бог те благославя и толкова по-голяма е силата на любовта ти към Бог; така ще имаш вяра и решителност и ще почувстваш, че нищо не е по-достойно или значимо от живот, прекаран в любов към Бог. Може да се каже, че човек трябва само да обича Бог, за да живее без скръб. Въпреки че има моменти, когато плътта ви е слаба и сте сполетени от многобройни реални проблеми, ако в такива периоди наистина разчитате на Бог, то в духа си ще бъдете утешени, ще се почувствате заземени и ще има на какво да разчитате. По този начин ще можеш да преодолееш много обстоятелства и няма да се оплакваш от Бог поради страданието, което те мъчи. Вместо това ще искате да пеете, да танцувате и да се молите, да се събирате и общувате, да мислите за Бог и ще почувствате, че всички хора, проблеми и неща около вас, които са допуснатиорганизирани от Бог, са необходимиподходящи. Ако не обичаш Бог, всичко, което гледаш, ще ти бъде досадно и нищо няма да е приятно за очите ти; в духа си няма да бъдеш свободен, а потиснат; сърцето ти винаги ще се оплаква от Бог и винаги ще чувстваш, че страдаш от толкова много мъки и че това е толкова несправедливо. Ако не се стремишз аради щастието, а се стремиш да удовлетвориш Бог и да не бъдеш обвинен от Сатана, този стремеж ще ти даде голяма сила да обичаш Бог. Човек е способен да практикува всичко, което е изречено от Бог, и с всичко, което прави, може да удовлетвори Бог — именно това означава да притежаваш реалността. Да се стремиш да удовлетвориш Бог означава да използваш боголюбивото си сърце, за да приложиш думите Му на практика; независимо от времето — дори когато останалите са безсилни — в теб все още има боголюбиво сърце и ти дълбоко копнееш за Бог и Той ти липсва. Това е истински духовен ръст. Колко точно висок е духовният ти ръст зависи от това колко боголюбиво е сърцето ти, от това дали си способен да устояваш, когато си изпитван, дали си слаб, когато те застигне определено обстоятелство и дали можеш да отстояваш позицията си, когато братята и сестрите ти те отхвърлят; Постъпването на фактите ще покаже точно какво е боголюбивото ти сърце. В голяма част от Божието дело се вижда, че Бог наистина обича човека, въпреки че очите на човешкия дух все още не са напълно отворени и той не е в състояние ясно да види голяма част от Божието дело и Неговите намерения, нито многото обичливи неща, свързани с Бог; човек има твърде малко истинска любов към Бог. Ти си вярвал в Бог през цялото това време и днес Бог е отрязал всички възможности за бягство. Истината е, че нямаш друг избор, освен да поемеш по правилния път, и именно суровият съд и върховното Божие спасение те водят по този правилен път. Само след като преживее трудности и облагородяване, човек разбира, че Бог е обичлив. Преживявайки това до днес, може да се каже, че човек е познал част от Божията обичливост, но това все още не е достатъчно, защото на човека му липсва толкова много. Човек трябва да преживее повече от чудното Божие дело и повече от цялото облагородяване на страданието, отредено от Бог. Само тогава животът нрав на човека може да се промени.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само чрез преживяването на болезнени изпитания можеш да опознаеш Божията обичливост)

Трябва да помниш, че тези думи вече са изречени: по-късно ще преживееш още по-големи изпитания и страдания! Да бъдеш усъвършенстван не е нещо просто или лесно. Най-малкото трябва да притежаваш вярата на Йов, а може би дори по-голяма от неговата. Трябва да знаеш, че изпитанията в бъдеще ще бъдат по-големи от изпитанията на Йов и че все пак трябва да преминеш през дългосрочно наказание. Дали това е нещо просто? Ако заложбите ти не могат да бъдат подобрени, ако способността ти за разбиране е недостатъчна и ако знаеш твърде малко, тогава по това време няма да имаш никакво свидетелство, а вместо това ще се превърнеш в шега, в играчка за Сатана. Ако сега не можеш да се придържаш към виденията, тогава нямаш никаква основа и в бъдеще ще бъдеш изхвърлен! Нито една отсечка от пътя не е лесна за изминаване, така че не приемай това с лека ръка. Обмисли грижливо как да извървиш правилно последната отсечка от този път и се подготви. Това е пътят, който трябва да бъде извървян в бъдеще, пътят, който всички хора трябва да извървят. Не бива да оставяш това знание без внимание; не мисли, че всичко, което ти казвам, е напразно. Ще дойде ден, в който ще използваш всичко това за добро — думите Ми не могат да бъдат казани напразно. Сега е моментът да се въоръжиш, моментът да проправиш пътя към бъдещето. Трябва да подготвиш пътя, по който по-късно ще вървиш; трябва да се тревожиш и безпокоиш за това как ще можеш да устоиш в бъдеще и да се подготвиш добре за бъдещия си път. Не бъди чревоугодник и мързеливец! Трябва да направиш абсолютно всичко, което можеш, за да оползотвориш времето си по най-добрия начин, така че да можеш да получиш всичко, от което се нуждаеш. Давам ти всичко, за да можеш да разбереш. Вие видяхте със собствените си очи, че за по-малко от три години казах толкова много неща и свърших толкова много работа. Една от причините, поради които работя по този начин, е, че на хората им липсва толкова много, а другата причина е, че времето е твърде кратко; не може да има повече забавяния. Представяш си, че хората първо трябва да постигнат съвършена вътрешна яснота, преди да могат да свидетелстват и да бъдат използвани — но дали това няма да е твърде бавно? И така, колко време ще трябва да те придружавам? Ако искаш да те придружавам, докато остарея и посивея, това би било невъзможно! Чрез преминаването през по-големи изпитания ще се постигне истинско разбиране във всички хора. Това са стъпките на делото. След като напълно разбереш виденията, за които разговаряме днес, и постигнеш истински духовен ръст, тогава, каквито и изпитания да претърпиш в бъдеще, те няма да те затрупат и ти ще можеш да останеш непоколебим. След като завърша тази последна стъпка от делото и приключа с изричането на последните думи, в бъдеще хората ще трябва да вървят по собствения си път. Така ще се изпълнят думите, изречени преди това: Светият Дух има поръчение за всеки отделен човек и дело, което трябва да извърши във всеки отделен човек. В бъдеще всеки ще върви по пътя, по който трябва да върви, воден от Светия Дух. Кой ще може да се грижи за другите, когато са подложени на изпитания? Всеки човек има свое собствено страдание и всеки има свой собствен духовен ръст. Ничий духовен ръст не е еднакъв с този на останалите. Съпрузите няма да могат да се грижат за съпругите си или родителите за децата си; никой няма да може да се грижи за никого другиго. Няма да е като сега, когато все още са възможни взаимни грижи и подкрепа. Това ще бъде време, когато всеки тип човек ще бъде разобличен. Тоест, когато Бог порази пастирите, тогава овцете на стадото ще бъдат разпръснати, а по това време вие няма да имате нито един истински водач. Хората ще бъдат разделени — няма да е като сега, когато можете да се съберете като събрание. В бъдеще онези, които нямат делото на Светия Дух, ще покажат истинското си лице. Мъжете ще продават съпругите си, жените ще продават мъжете си, децата ще продават родителите си, а родителите ще преследват децата си — човешкото сърце е неизследимо! Единственото, което може да се направи, е човек да се придържа към това, което има, и да извърви правилно последната отсечка от пътя. Точно сега вие не виждате това ясно; всички сте късогледи. Не е лесно да се изживее успешно този етап от делото.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Как трябва да извървиш последната отсечка от пътя)

Ако признаеш, че си сътворено същество, трябва да се подготвиш да страдаш и да платиш определена цена в името на изпълнението на отговорността си да проповядваш евангелието и в името на това да изпълняваш дълга си както трябва. Цената може да бъде страдание от някакво физическо заболяване или затруднение, преследване от страна на големия червен змей, или неразбиране от страна на светските хора, както и мъките, които човек преживява, когато проповядва евангелието: да бъде предаден, бит или руган, да бъде осъден — дори да бъде нападнат от тълпа и изложен на смъртна опасност. Възможно е в хода на проповядване на евангелието да умрете, преди Божието дело да е завършено, и да не доживеете деня на Божията слава. Трябва да сте подготвени за това. Това няма за цел да ви плаши, но е факт. Сега, след като изясних това и вие го разбрахте, ако все още имате тази решимост, ако сте сигурни, че тя няма да се промени, и ако останете предани до смъртта, това доказва, че притежавате определен духовен ръст. Недейте да приемате, че проповядването на евангелието в отвъдморските страни, в които има религиозни свободи и човешки права, ще бъде безопасно, че всичко, което правите, ще върви гладко и ще е благословено от Бог, и че великото Божие могъщество и Неговата власт ще ви съпътстват във всичко. Всичко това е в човешките представи и фантазии. Фарисеите също вярваха в Бог, но хванаха въплътения Бог и Го разпънаха на кръста. И така, какво лошо е способен да стори на въплътения Бог днешният религиозен свят? Те извършиха толкова много лоши неща. Съдиха Бог, заклеймяваха Го, хулиха Го. Няма лошо нещо, на което да не са способни. Не забравяйте, че именно вярващи хванаха Господ Исус и Го разпънаха на кръста. Само те имаха възможност да направят нещо подобно. Невярващите не се интересуваха от това. Именно тези вярващи се сговориха с управляващите да хванат Господ Исус и да Го разпънат на кръста. Освен това как умряха онези ученици на Господ Исус? Сред учениците имаше такива, които бяха убити с камъни, влачени от кон, разпънати с главата надолу, разчленени от пет коня — сполетя ги всякаква смърт. Каква беше причината за смъртта им? Законно ли бяха екзекутирани за престъпленията си? Не. Те разгласяваха евангелието на Господ, но хората по света не го приеха, а вместо това ги заклеймяваха, биеха и хокаха, и дори ги убиваха — така бяха убити като мъченици. Нека не говорим за крайния изход на онези мъченици или за това как Бог отсъжда за делата им, а да се запитаме следното. Когато стигнаха до края, дали начинът, по който посрещнаха края на живота си, съответстваше на човешките представи? (Не, не съответстваше.) От гледна точка на човешките представи те платиха толкова висока цена, за да разгласяват Божието дело, но в крайна сметка бяха убити от Сатана. Това не съответства на човешките представи, но точно това им се случи. Бог го допусна. Каква истина може да се търси в това? Това, че Бог допусна да умрат така, Негово проклятие и заклеймяване ли беше, или беше Негов план и благословия? Не беше нито едното, нито другото. А какво беше? Сега хората си мислят за смъртта им с много болка, но така стояха нещата. Какво е обяснението за това, че хората, които вярваха в Бог, умряха така? Когато споменаваме тази тема, вие се поставяте на тяхно място. Така че натъжават ли се сърцата ви? Изпитвате ли скрита болка? Мислите си: „Тези хора са изпълнили дълга си да разгласяват Божието евангелие и би трябвало да се смятат за добри хора. Как тогава е възможно да стигнат до такъв край и такъв изход?“. Ето как умряха и си отидоха телата им; това беше начинът на тяхното отпътуване от човешкия свят, но това не означаваше, че изходът им беше същият. Какъвто и да е бил начинът на тяхната смърт и заминаване, или както и да се е случило това, Бог не е определил така крайния изход на тези животи, на тези сътворени същества. Това е нещо, което трябва да разбереш ясно. Напротив, те използваха именно тези средства, за да заклеймят този свят и да свидетелстват за Божиите дела. Тези сътворени същества използваха най-ценния си живот — използваха последния миг от живота си, за да свидетелстват за Божиите дела, да свидетелстват за великата Божия сила и да заявят на Сатана и на света, че Божиите дела са правилни, че Господ Исус е Бог, че Той е Господ и е плътта на въплътения Бог. Дори до последния миг от живота си те никога не отрекоха името на Господ Исус. Нима това не беше форма на съд над този свят? Те използваха живота си, за да възвестят на света, да потвърдят пред хората, че Господ Исус е Господ, че Господ Исус е Христос, че Той е плътта на въплътеният Бог, че делото на изкупление на цялото човечество, което Той извърши, позволява на това човечество да продължи да живее — този факт е неизменен завинаги. В каква степен изпълниха своя дълг онези, които бяха убити като мъченици за разгласяване на евангелието на Господ Исус? Дали беше във възможно най-голяма степен? Как се прояви възможно най-голямата степен? (Те отдадоха живота си.) Точно така, те платиха с цената на живота си. Семейството, богатството и материалните неща в този живот са външни неща; единственото нещо, свързано със собствената им личност, е животът. За всеки жив човек животът е това, което е най-достойно да бъде ценено, най-скъпоценното нещо и, както се оказва, тези хора са били способни да отдадат най-ценното си — живота — като потвърждение и свидетелство за Божията любов към човечеството. До деня на смъртта си те не отрекоха Божието име, нито Божието дело и използваха последните мигове от живота си, за да свидетелстват за съществуването на този факт — нима това не е най-висшата форма на свидетелство? Това е най-добрият начин за изпълнение на дълга; това е да изпълниш своята отговорност. Когато Сатана ги заплашваше и тероризираше, а накрая дори когато ги накара да платят с цената на живота си, те не изоставиха отговорността си. Ето какво означава да изпълниш дълга си във възможно най-голяма степен. Какво имам предвид под това? Искам ли да те накарам да използваш същия метод, за да свидетелстваш за Бог и да разгласяваш евангелието Му? Не е задължително да го правиш, но трябва да разбереш, че това е твоя отговорност и че ако Бог има нужда да го направиш, трябва да го приемеш като неотменим дълг, който трябва да свършиш. Днес хората изпитват страх и притеснения, но каква е целта на тези чувства? Ако Бог не се нуждае да го правиш, какъв е смисълът да се тревожиш за това? Ако Бог има нужда да го направиш, не бива да бягаш от тази отговорност, нито да я отхвърляш. Трябва да сътрудничиш активно и да я приемеш без притеснения. Както и да умре човек, той не трябва да умира пред Сатана и не трябва да умира в ръцете на Сатана. Ако някой ще умира, трябва да умре в ръцете на Бог. Хората идват от Бог и се връщат при Бог — такъв разум и нагласа трябва да притежава едно сътворено същество. Това е последната истина, която човек трябва да разбере, когато проповядва евангелието и изпълнява своя дълг — човек трябва да плати цената на живота си, за да разгласява евангелието на въплътения Бог, Който извършва Своето дело и спасява човечеството, и да свидетелства за него. Ако имаш тази решимост, ако можеш да свидетелстваш по този начин, това е чудесно. Ако все още не притежаваш такава решимост, трябва поне да изпълняваш правилно отговорността и дълга, които стоят пред теб, а другото да повериш на Бог. Може би тогава, с отминаването на месеците и годините, докато опитът и възрастта ти се увеличават, а разбирането ти за истината се задълбочава, ще осъзнаеш, че имаш задължението и отговорността да отдадеш живота си за Божието евангелско дело, дори до последния миг от живота си.

Сега е подходящият момент да започнем да говорим по тези теми, защото разпространението на евангелието на царството вече е започнало. Навремето в Епохата на закона и в Епохата на благодатта, някои древни пророци и светци са отдали живота си за проповядването на евангелието, така че родените в последните дни също могат да отдадат живота си за тази кауза. Това не е нещо ново или внезапно, а още по-малко е някакво прекомерно изискване. Това трябва да правят сътворените същества и е дългът, който трябва да изпълняват. Това е истината. Това е най-висшата истина. Ако всичко, което правиш, е да скандираш лозунги за това какво искаш да направиш за Бог, как искаш да изпълняваш дълга си и колко много искаш да отдадеш всичко на Бог и да полагаш усилия за Него, това е безполезно. Когато се сблъскаш с реалността, когато от теб бъде поискано да пожертваш живота си, независимо дали се оплакваш в последния момент, дали си готов и дали си наистина покорен — това е изпитанието за твоя духовен ръст.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Проповядването на евангелието е дълг, който вярващите са длъжни да изпълнят добре)

Човекът ще бъде направен пълноценен в Епохата на царството. След завоюването човекът ще бъде подложен на облагородяване и скръб. Тези, които могат да победят и да останат непоколебими в свидетелството по време на тази скръб, са хората, които накрая ще бъдат направени пълноценни; те са победителите. По време на тази скръб от човека се изисква да приеме това облагородяване и то е последният пример на Божието дело. Това е последният път, когато човекът ще бъде облагороден преди приключването на цялото дело на Божието управление, и всички онези, които следват Бог, трябва да приемат това последно изпитание и да приемат това последно облагородяване. Тези, които са сполетени от скръб, са лишени от делото на Светия Дух и от ръководството на Бог, но тези, които наистина са завоювани и които наистина търсят Бог, в крайна сметка ще устоят; те са тези, които притежават човешка природа и които наистина обичат Бог. Независимо какво прави Бог, тези победители няма да бъдат лишени от виденията и ще продължат да прилагат истината на практика, без да се провалят в своето свидетелство. Те са тези, които накрая ще излязат от голямата скръб. Въпреки че тези, които ловят риба в мътни води, могат да се измъкнат и днес, никой не може да избегне последната скръб и никой не може да избегне последното изпитание. За тези, които побеждават, подобна скръб е огромно облагородяване, но за онези, които ловят риба в мътни води, това е дело, което напълно ще ги отстрани. Независимо от това как са подложени на изпитания, верността на тези, които имат Бог в сърцето си, остава непроменена; но онези, които нямат Бог в сърцето си, щом Божието дело не е от полза за тяхната плът, променят мнението си за Бог и дори се отдалечават от Него. Това са хората, които няма да устоят накрая, които търсят само Божиите благословии и нямат желание да отдадат всичко на Бог и да Му се посветят. Всички тези низки хора ще бъдат отлъчени, когато Божието дело приключи, и те не заслужават никакво съчувствие. Лишените от човешка природа са неспособни истински да обичат Бог. Когато средата е безопасна и сигурна или има изгода, те са напълно покорни пред Бог, но щом това, което желаят, бъде компрометирано или окончателно отхвърлено, те веднага се разбунтуват. Дори само за една нощ те могат да се превърнат от усмихнат, „добросърдечен“ човек в отвратителен на вид, свиреп убиец, който изведнъж се отнася към своя довчерашен благодетел като към смъртен враг, без да има определена причина за това. Ако не бъдат изгонени тези демони — демоните, които биха убили без колебание — няма ли да се превърнат в скрита опасност? Делото по спасяването на човека не се извършва след завършването на делото на завоюването. Въпреки че делото на завоюването е приключило, делото на пречистването на човека не е; това дело ще бъде завършено едва след като човекът бъде напълно пречистен, след като онези, които наистина се покоряват на Бог, бъдат направени пълноценни, и след като онези с маските, които са без Бог в сърцата си, бъдат премахнати. Онези, които не удовлетворяват Бог в последния етап от Неговото дело, ще бъдат напълно отстранени, а онези, които са отстранени, са от дяволите. Тъй като не могат да удовлетворят Бог, те се бунтуват срещу Него и дори тези хора да следват Бог днес, това не доказва, че те са тези, които накрая ще останат. В думите, „онези, които следват Бог докрай, ще получат спасение“, значението на „следват“ е да стоят твърдо всред скръбта. Днес мнозина вярват, че да следваш Бог е лесно, но когато Божието дело е към своя край, ти ще разбереш истинското значение на думата „да следваш“. Това, че днес все още можеш да следваш Бог, след като си бил завоюван, не доказва, че си един от онези, които ще бъдат доведени до съвършенство. Онези, които не успяват да издържат на изпитанията, които не успяват да побеждават сред скръбта, накрая няма да могат да устоят и така няма да успеят да следват Бог до самия край. Онези, които наистина следват Бог, могат да издържат на изпитанията на своето дело, докато онези, които не следват Бог, не са способни да издържат на нито едно от Божиите изпитания. Рано или късно те ще бъдат отлъчени, а победителите ще останат в царството. Дали човек наистина търси Бог, или не, се определя от проверката на делата му, т.е. от Божиите изпитания, и няма нищо общо с решението на самия човек. Бог не отхвърля никого с лека ръка; всичко, което Той прави, може напълно да убеди човека. Той не върши нищо, което е невидимо за човека, или нещо, което не може да убеди човека. Дали вярата на човека е истинска или не, се доказва от фактите и това не може да бъде решено от човека. Това, че „житото не може да стане плевел и плевелите не могат да станат жито“, е несъмнено. Всички, които наистина обичат Бог, в крайна сметка ще останат в царството и Бог няма да се отнася зле с никого, който наистина Го обича. Според техните различни функции и свидетелства, победителите в царството ще служат като свещеници или последователи, а всички онези, които са победители сред скръбта, ще станат тялото на свещениците в царството. Тялото на свещениците ще се формира, когато делото на евангелието във вселената приключи. Когато времето настъпи, това, което човекът ще трябва да върши, е да изпълнява своя дълг в Божието царство и да живее съвместно с Бог в това царство. В тялото на свещениците ще има първосвещеници и свещеници, а останалите ще бъдат Божиите синове и Божият народ. Всичко това се определя от свидетелствата им към Бог по време на скръбта; това не са титли, които се дават с лека ръка. След като рангът на човека бъде установен, Божието дело ще бъде прекратено, тъй като всеки ще бъде класифициран според вида си и ще бъде върнат в първоначалното си положение, а това е знакът за изпълнението на Божието дело, това е крайният резултат от делото Му и практиката на човека, това е кристализацията на виденията за Божието дело и сътрудничеството на човека. Накрая човекът ще намери покой в Божието царство и Бог също ще се върне в Своето обиталище, за да си почине. Това ще бъде крайният резултат от шестте хиляди години сътрудничество между човека и Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божието дело и практиката на човека)

Царството се разширява сред човечеството, формира се сред човечеството и се издига сред човечеството. Няма сила, която да може да унищожи Моето царство. Кой от вас, от Моя народ в днешното царство, не е член на човешкия род? Кой от вас се намира извън човешкото състояние? Когато Моята нова отправна точка бъде публично обявена, как ще реагират хората? Вие видяхте със собствените си очи състоянието на човешкия свят. Нима все още не сте разсеяли мислите си да живеете вечно в този свят? Сега Аз ходя сред Моя народ и живея сред него. Днес тези, които имат истинска любов към Мен — тези хора са благословени. Блажени са онези, които Ми се покоряват — те със сигурност ще останат в Моето царство. Блажени са онези, които Ме познават — те със сигурност ще упражняват власт в Моето царство. Блажени са онези, които се стремят към Мен — те със сигурност ще се измъкнат от оковите на Сатана и ще се наслаждават на Моите благословии. Блажени са онези, които са способни да се опълчат на себе си — те със сигурност ще бъдат притежавани от Мен и ще наследят изобилието на Моето царство. Онези, които тичат насам-натам за Мен, ще ги запомня, онези, които отдават всичко за Мен, ще приема, и на онези, които Ми принасят, ще им предоставя неща за тяхна наслада. Онези, които се наслаждават на словата Ми, ще благословя. Те със сигурност ще бъдат стълбовете, които поддържат гръбнака на Моето царство, те със сигурност ще се наслаждават на несравнимо изобилие в Моя дом и никой не може да се сравни с тях. Приемали ли сте някога благословиите, които са били подготвени за вас? Стремели ли сте някога към обещанията, които са били дадени за вас? Под напътствието на Моята светлина вие със сигурност ще пробиете мъртвата хватка на силите на мрака. Сред мрака със сигурност няма да изгубите напътствието на светлината. Със сигурност ще бъдете господари на всички неща. Със сигурност ще бъдете победители пред Сатана. При падането на страната на големия червен змей със сигурност ще стоите сред безброй хора като доказателство за Моята победа. Със сигурност ще останете непоколебими и непоклатими в земята на Синим. В резултат на страданията, които понасяте, ще наследите Моите благословии и със сигурност ще излъчвате светлината на Моята слава из цялата вселена.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Словата на Бог към цялата вселена, Глава 19)

Свързани свидетелства за преживяване

Разказът на Ейнджъл

Тормозена от семейството си — едно поучително преживяване

Моят трънлив път в разпространяването на евангелието (I)

Свързани химни

Вие сте тези, които ще получат Божието наследство

Песен на победителите