Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

Изграждането на царството е непосредствено насочено към духовната сфера. А именно, състоянието на битката в духовната сфера се разкрива ясно и пряко сред всички Мои хора и това красноречиво потвърждава, че — особено в Епохата на царството — не само църковните среди, но и всеки човек е постоянно във война. Въпреки физическите им тела, духовният свят пряко се разкрива пред хората и те влизат в непосредствен досег с живота там. Ето защо, щом станете предани, трябва добре да се подготвите за следващия етап от делото Ми. Необходимо е да отдадете цялото си сърце; едва тогава ще удовлетворите Моето сърце. Изобщо не се интересувам какво се е случвало в църквата преди; днес то е в царството. В Моя план Сатана дебне зад всяка стъпка и като контрастиращ предмет на мъдростта Ми постоянно се опитва да намери начини и средства да прекъсва първоначалния Мой замисъл. Но нима Аз бих могъл да се поддам на измамните му козни? Всички неща в небесата и на земята действат като Мои средства за обслужване. Възможно ли е измамните сатанински кроежи да са изключение? Това е точката на пресичане на мъдростта Ми; в това се състои удивителността на действията Ми и това е принципът на практикуване за целия Ми план за управление. В епохата на градежа на царството Аз пак не избягвам измамните кроежи на Сатана, а продължавам да върша делото, което съм длъжен да свърша. ССред вселената и всички неща Аз избрах действията на Сатана за Свой контрастиращ предмет. Та не е ли това проява на мъдростта Ми? Не се ли състои точно в това удивителността на делото Ми?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Словата на Бог към цялата вселена, Глава 8)

Всичко, което Бог прави, е необходимо и има изключително значение, тъй като всичко, което Бог прави в човека, се отнася до Неговото управление и спасението на човечеството. Естествено, работата, която Бог е извършил в Йов, не е изключение въпреки факта, че Йов е бил непорочен и порядъчен в очите на Бог. С други думи, независимо какво прави Бог или по какъв начин го прави, независимо от цената, независимо от Неговата задача, целта на Неговите действия не се променя. Целта му е да вложи у човека Божиите слова, както и Божиите изисквания и намерения за човека. С други думи, да вложи в човека всичко, което Бог смята за положително според Своите стъпки, като му позволи да разбере сърцето и същността на Бог, да се покори на Божието върховенство и подредби и по този начин да позволи на човека да стане богобоязлив и да отбягва злото. Всичко това е единият аспект на Божията цел във всичко, което Той прави. Вторият аспект е, че, тъй като Сатана е контрастиращ предмет и обслужващо средство в Божието дело, често му се дава човек. Това е един от начините, които Бог използва, за да позволи на хората да видят изкушенията и нападките на Сатана, грозотата, порочността и низостта му и по този начин да кара хората да мразят Сатана и да се научат да разпознават и разбират негативните неща. Този процес им позволява постепенно да се освободят от контрола на Сатана, от неговите обвинения, смущения и нападки, докато, благодарение на Божиите слова, на своето познание за Бог, на своето покорство към Бог, на своята вяра в Бог и на богобоязливостта, те триумфират над нападките на Сатана и неговите обвинения. Едва тогава те ще бъдат напълно избавени от властта на Сатана. Избавлението на човека означава, че Сатана е победен, то означава, че хората вече не са храна в устата на Сатана и вместо да ги погълне, Сатана се е отказал от тях. Причината е, че подобни хора са порядъчни, защото притежават вяра, покорство и богобоязливост и защото напълно са скъсали със Сатана. Те го посрамват, превръщат го в страхливец и го побеждават напълно. Убедеността им в следването на Бог, тяхното покорство и богобоязливост побеждават Сатана и го принуждават да се откаже напълно от тях. Само такива хора са наистина придобити от Бог и това е последната Божия задача в спасението на човека. Ако искат да бъдат спасени и искат да бъдат напълно придобити от Бог, всички, които следват Бог, трябва да се изправят както срещу големите, така и срещу малките изкушения и нападки на Сатана. Онези, които преодолеят тези изкушения и нападки и са в състояние напълно да победят Сатана, са хора, спасени от Бог. С други думи, хората, спасени от Бог, са онези, които са преминали през Божиите изпитания и които са били изкушавани и нападани от Сатана безброй пъти. Спасените от Бог разбират Божиите намерения и изисквания, способни са да се покорят на Божието върховенство и Неговите подредби и не се отказват от пътя на боязънта от Бог и отбягването на злото всред изкушенията на Сатана. Спасените от Бог са честни, добросърдечни, разграничават любовта и омразата, имат чувство за справедливост, рационални са и са способни да проявяват загриженост към Бог и да ценят всичко, което е от Бог. Тези хора не са ограничавани и наблюдавани от Сатана, не са обвинявани и малтретирани от него, те са напълно свободни, напълно освободени и избавени. Йов беше такъв свободен човек и точно в това се съдържа смисълът на предаването му на Сатана от Бог.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Божието дело, Божият нрав и Самият Бог II)

Когато хората още не са спасени, техният живот често бива смущаван и дори контролиран от Сатана. С други думи, хората, които не са спасени, са затворници на Сатана, те нямат свобода, не са били освободени от Сатана, не са пригодни и нямат право да се покланят на Бог и са плътно преследвани и жестоко атакувани от Сатана. Такива хора нямат нито щастие, нито право на нормално съществуване, за което си струва да се говори, и освен това нямат никакво достойнство. Ако се изправиш и влезеш в битка със Сатана, като използваш вярата си в Бог и покорството и боязънта си от Бог като оръжия, с които да водиш битка на живот и смърт със Сатана, така че напълно да го победиш и да го накараш да подвие опашка и да се страхува всеки път, когато те види, едва тогава напълно да се откаже от атаките и обвиненията си срещу теб и в този момент ще бъдеш спасен и ще станеш свободен. Ако си твърдо решен само да скъсаш окончателно със Сатана, но не разполагаш с ефикасни оръжия да победиш Сатана, тогава ти пак ще бъдеш в опасност. С течение на времето, когато си бил толкова измъчван от Сатана, че в теб не е останала грам сила, но все още не си способен да свидетелстваш, все още не си се освободил напълно от обвиненията и атаките на Сатана срещу теб, тогава няма да имаш почти никаква надежда за спасение. Накрая, т.е. когато бъде обявен краят на Божието дело, ако ти все още си в хватката на Сатана, неспособен да се освободиш, то никога няма да имаш шанс или надежда. От това следва, че такива хора ще бъдат изцяло в плен на Сатана.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Божието дело, Божият нрав и Самият Бог II)

Когато Йов за първи път беше подложен на изпитание, той беше лишен от всичкия си имот и от всичките си деца, но не падна духом заради това и не каза нищо, което да оскърби Бог. Той беше преодолял изкушенията на Сатана и беше преодолял загубата на материалните си придобивки, потомството си и изпитанието да изгуби всичките си външни неща, което означава, че успя да се покори на Божието отнемане и също така успя да благодари на Бог и да Го възхвалява за това, което Той направи. Такова беше поведението на Йов по време на първото изкушение на Сатана и такова беше свидетелството на Йов по време на първото изпитание пред Бог. При второто изпитание Сатана протегна ръка, за да порази Йов, и въпреки че Йов изпита болка, по-голяма от тази, която някога беше изпитвал, свидетелството му беше достатъчно, за да остави хората смаяни. Той използва своята сила на духа, вяра и покорство към Бог, както и боязънта си от Бог, за да победи отново Сатана, а Бог отново одобри и прие поведението и свидетелството му. По време на това изкушение Йов използва действителното си поведение, за да заяви на Сатана, че болката на плътта не може да промени вярата и покорството му към Бог, нито да отнеме привързаността му към Бог и богобоязливото му сърце; той не се отрече от Бог и не се отказа от собствената си непорочност и порядъчност, макар да беше изправен пред смъртта. Непоколебимата решителност на Йов превърна Сатана в страхливец, вярата му накара Сатана да се страхува и да се ужасява, интензивността, с която се бори в битката си на живот и смърт срещу Сатана, породи у Сатана дълбока омраза и неприязън; непорочността и порядъчността на Йов не оставиха на Сатана нищо повече, което можеше да му причини, така че Сатана престана със своите атаки и се отказа от обвиненията срещу Йов, които беше изложил пред Бог Йехова. Това означава, че Йов беше победил света, плътта, Сатана и смъртта; той стана напълно и окончателно човек, който принадлежи на Бог. По време на тези две изпитания Йов остана непоколебим в своето свидетелство, действително изживя своята непорочност и порядъчност и разшири обхвата на житейските си принципи — боязън от Бог и отбягване на злото. След като премина през тези две изпитания, Йов придоби по-богат опит и този опит го направи по-зрял и закален, направи го по-силен и по-убеден и му вдъхна още повече увереност в правотата и стойността на почтеността, към която така здраво се придържаше. Изпитанията, на които Бог Йехова подложи Йов, му дадоха дълбоко разбиране и усещане за Божията загриженост за човека и му позволиха да почувства скъпоценността на Божията любов, откъдето към боязънта му от Бог бяха добавени внимание и любов към Него. Изпитанията на Бог Йехова не само не отчуждиха Йов от Него, но и приближиха сърцето му към Бог. Когато телесната болка на Йов достига своя връх, загрижеността, която почувства от Бог Йехова, не му остави друг избор освен да прокълне деня на своето раждане. Поведение като това не беше дълго планирано, а естествено откровение на вниманието и любовта към Бог, идващо от сърцето му, то беше естествено откровение, което дойде от неговото внимание и любов към Бог. Това означава, че тъй като ненавиждаше себе си, не желаеше и не можеше да понася да измъчва Бог, вниманието и любовта на Йов достигнаха до безкористност. По това време Йов извиси своето дългогодишно обожание и копнеж по Бог и привързаността си към Него до нивото на внимание и любов. В същото време той извиси и своята вяра в Бог, покорство на Бог и богобоязливостта си до нивото на внимание и любов. Той не си позволи да прави нищо, което би навредило на Бог, не си позволи поведение, което би наранило Бог, и не си позволи да причини на Бог скръб, печал или дори нещастие по свои собствени причини. В Божиите очи, въпреки че Йов все още беше същият Йов като преди, неговата вяра, покорство и боязън от Бог донесоха на Бог пълно удовлетворение и наслада. В този момент Йов беше постигнал непорочността, която Бог очакваше от него да постигне; в Божиите очи той беше станал човек, който наистина беше достоен да бъде наречен „непорочен и порядъчен“. Неговите праведни дела му позволиха да победи Сатана и да устои твърдо в своето свидетелство за Бог. Неговите праведни дела също така го доведоха до непорочност и позволиха стойността на живота му да се издигне и възвиси, и също така го превърнаха в първия човек, който вече не беше атакуван и изкушаван от Сатана. Йов беше праведен и затова беше обвинен и изкушен от Сатана; тъй като Йов беше праведен, той беше предаден на Сатана; и тъй като Йов беше праведен, той надделя над Сатана, нанесе му поражение и остана непоколебим в своето свидетелство. От този момент нататък Йов стана първият човек, който никога повече не можеше да бъде предаден на Сатана, той наистина застана пред Божия престол и живя в светлината, с Божиите благословии, без да бъде следен или измъчван от Сатана… Той беше станал истински човек в очите на Бог и беше освободен…

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Божието дело, Божият нрав и Самият Бог II)

Йов беше понесъл опустошителните удари на Сатана, но въпреки това не изостави името на Бог Йехова. Жена му първа се появи и играейки ролята на Сатана във видима за човешките очи форма, нападна Йов. Оригиналният текст го описва по следния начин: „Тогава жена му му каза: Още ли държиш почтеността си? Похули Бог и умри“ (Йов 2:9). Това бяха думите, изречени от Сатана в човешки облик. Те бяха нападение и обвинение, както и съблазън, изкушение и клевета. След като не успя да нападне плътта на Йов, Сатана директно нападна почтеността на Йов, като искаше да използва това, за да накара Йов да се откаже от почтеността си, да се отрече от Бог и повече да не живее. Също така Сатана искаше да използва тези думи, за да подмами Йов: ако Йов беше изоставил името на Йехова, нямаше да има нужда да понася такова мъчение; той можеше да се освободи от мъките на плътта. Изправен пред съвета на жена си, Йов я смъмри, като каза: „Ти говориш, както говори някоя от безумните жени. Какво? Ще приемем ли доброто от Божията ръка, без да приемаме злочестината?“ (Йов 2:10). Йов отдавна знаеше тези думи, но в този момент беше доказана истинността на знанието на Йов за тях.

Когато жена му го посъветва да прокълне Бог и да умре, тя имаше предвид следното: „Твоят Бог се отнася с теб по този начин, тогава защо не Го прокълнеш? Защо още си жив? Твоят Бог е толкова несправедлив към теб, но въпреки това ти казваш „благословено да е името на Йехова“. Като благославяш името Му, защо тогава ти донесе бедствие? Побързай и се отречи от името на Бог, и не Го следвай повече. Тогава твоите беди ще изчезнат“. В този момент беше дадено свидетелството, което Бог искаше да види в Йов. Никой обикновен човек не би могъл да даде такова свидетелство, нито пък четем за него в някоя от библейските истории — но Бог го беше видял много преди Йов да изрече тези думи. Бог просто искаше да използва тази възможност, за да позволи на Йов да докаже на всички, че Бог е прав. Изправен пред съвета на жена си, Йов не само че не се отказа от почтеността си и не се отрече от Бог, но също каза на жена си: „Ще приемем ли доброто от Божията ръка, без да приемаме злочестината?“. Имат ли голяма тежест тези думи? В случая има само един факт, който може да докаже тежестта на тези думи. Тежестта на тези думи се състои в това, че те са одобрени от Бог в Неговото сърце, че са това, което Бог желаеше, че са това, което Бог искаше да чуе, и че са резултатът, който Бог копнееше да види; тези думи също са същината на свидетелството на Йов. Така бяха доказани непорочността, порядъчността, боязънта от Бог и отбягването на злото от Йов. Ценността на Йов се състоеше в това, че когато беше изкушаван и дори когато цялото му тяло беше покрито с болезнени циреи, когато понасяше най-големите мъки и когато жена му и роднините му го съветваха, той все пак изричаше такива думи. Казано по друг начин, в сърцето си той вярваше, че независимо от изкушенията, колкото и тежки да са изпитанията или мъченията, дори и смъртта да го сполети, той няма да се отрече от Бог или да отхвърли пътя на боязънта от Бог и отбягването на злото. Виждате, че Бог заемаше най-важното място в сърцето му и че в сърцето му беше само Бог. Именно поради това в писанията четем такива описания за него като: Във всичко това Йов не съгреши с устните си. Той не само не съгреши с устните си, но и в сърцето си не се оплака от Бог. Той не каза обидни думи за Бог, нито съгреши срещу Него. Не само устата му благославяха Божието име, но и в сърцето си той благославяше Божието име; устата и сърцето му бяха едно цяло. Това беше истинският Йов, както го видя Бог, и това беше самата причина, поради която Бог ценеше Йов.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Божието дело, Божият нрав и Самият Бог II)

Вярата на Йов, неговото покорство и свидетелството му за победата над Сатана са източник на огромна помощ и насърчение за хората. В Йов те виждат надежда за собственото си спасение и виждат, че чрез вяра, покорство и боязън от Бог е напълно възможно да победят Сатана, да надделеят над Сатана. Те виждат, че докато се покоряват на върховенството и наредбите на Бог и докато притежават решимостта и вярата да не изоставят Бог, след като са изгубили всичко, те могат да донесат срам и поражение на Сатана, и виждат, че трябва само да притежават решимостта и постоянството да останат непоколебими в своето свидетелство — дори ако това означава да загубят живота си — за да може Сатана да се уплаши и бързо да отстъпи. Свидетелството на Йов е предупреждение за следващите поколения, което им казва, че ако не победят Сатана, никога няма да могат да се отърват от неговите обвинения и смущения, нито пък ще могат да избегнат неговите злини и атаки. Свидетелството на Йов е просветило следващи поколения. Това просветление учи хората, че само ако са непорочни и порядъчни, ще могат да се боят от Бог и да избягват злото; учи ги, че само ако се боят от Бог и отбягват злото, могат да дадат силно и категорично свидетелство за Бог; само ако дадат силно и категорично свидетелство за Бог, никога няма да бъдат управлявани от Сатана и ще живеят под ръководството и закрилата на Бог — само тогава ще бъдат наистина спасени. Личността на Йов и неговият житейски стремеж трябва да бъдат пример за подражание за всеки, който се стреми към спасение. Това, което той изживя през всичките си дни и поведението му по време на изпитанията, е ценно съкровище за всички, които вървят по пътя на боязънта от Бог и избягването на злото.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Божието дело, Божият нрав и Самият Бог II)

Петър Ми бе предан в продължение на много години, но и за миг не възнегодува и не се оплака; дори и Йов не му беше равен, а всичките светци през вековете бяха далеч по-недостойни от Петър. Той не само се стремеше да Ме опознае, а Ме опозна във време, когато Сатана осъществяваше измамните си кроежи. Това мотивира Петър да Ми служи дълги години, винаги съгласно Моите намерения. Затова той никога не бе използван от Сатана. Петър си взе поуки от вярата на Йов, но същевременно ясно виждаше неговите недостатъци. При все че вярата на Йов бе изключително силна, на него му липсваха познания по въпросите от духовната сфера и затова изрече доста думи, несъответстващи на действителността; това показва, че знанията на Йов бяха повърхностни и неспособни да достигнат съвършенство. Затова Петър неизменно се съсредоточаваше върху това да добие усет за духовното и винаги наблюдаваше внимателно динамиката в духовния свят. В резултат, той не само успя да потвърди някои от намеренията Ми, но и доби известно знание за сатанинските измамни козни. Поради това Петровото познание за Мен надхвърля знанията на всеки друг през вековете.

От преживяното от Петър не е трудно да се види, че човеците трябва внимателно да се вгледат в душите си, ако желаят да Ме опознаят. Не искам външно да Ми „посвещаваш“ нищо: това е от второстепенно значение. Ако не Ме познаваш, цялата вяра, любов и преданост, за които говориш, са просто илюзии, сапунени мехури и ти със сигурност ще се превърнеш в самохвалко, който се врича в Мен, но не познава себе си. В такъв случай отново ще попаднеш в мрежите на Сатана и не ще можеш да се освободиш от тях; ще станеш син на погибелта и обект на унищожение. Ако обаче си хладен и безчувствен към словото Ми, ти без съмнение се опълчваш срещу Мен. Това е безспорно и те съветвам да погледнеш през вратата на духовния свят към множеството разнообразни духове, които съм подложил на наказание. Кой от тях, като слушаше словото Ми, не остана негативен, равнодушен и не приемащ? Кой от тях не се отнасяше цинично към Моите думи? Колцина от тях не се опитаха да намерят слабости в изреченото от Мен? Колко от тях не използваха словото Ми като „ръкопашно оръжие“, с което да се „предпазят“? За тях Моите думи не бяха път към опознаването Ми, а просто залъгалки, с които да се забавляват. Нима така не се опълчиха директно против Мен? Кое е словото Ми? Кой е Духът Ми? Задавал съм ви тези въпроси неведнъж, но дали сте достигнали по-висше и по-ясно прозрение за тях? Дали сте ги преживели истински? Отново ви напомням: не опознаете ли словото Ми, не го ли приемете и не го ли практикувате, неизбежно ще се превърнете в обект на наказанието Ми! Със сигурност ще се превърнете в жертви на Сатана!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Словата на Бог към цялата вселена, Глава 8)

Когато Бог рече, „състоянието на битката в духовната сфера се разкрива ясно и пряко сред всички Мои хора“, Той имаше предвид, че когато хората тръгнат по верния път и започнат да опознават Бог, всеки човек става обект на сатанинското изкушение не само вътрешно, а и в самата църква. Въпреки това този път трябва да бъде извървян от всекиго, така че няма нужда да се тревожите. Сатанинското изкушение може да придобие различни форми. Някой може да пренебрегне Божиите слова или да се откаже от тях, или да се опита да обезсърчи останалите с негативни изказвания; такива хора обаче обикновено няма да спечелят никого на своя страна, но е трудно да бъдат разпознати, най-вече защото активно продължават да посещават сбирките, но не са наясно с виденията. Ако църквата не е нащрек за такива лица, има опасност всички вярващи да се повлияят от негативността им, да откликват вяло на Бог и в резултат да не обръщат внимание на думите Му, а това означава да попаднат право в сатанинското изкушение. Дори и да не се противопоставя открито на Бог, тъй като не може да вникне в Неговите слова и не Го познава, такъв човек може да стигне дори дотам, че да се оплаква и да допусне сърцето му да се изпълни с неприязън. Тези хора може да заявят, че са изоставени от Бог и поради това са неспособни да добият просветление и озарение. Може да им се иска да напуснат, но изпитват лек страх и може да твърдят, че не Бог е източник на Божието дело, а зли духове.

Защо Бог толкова често споменава Петър? И защо казва, че дори и Йов не е равен нему? Това твърдение не само подтиква хората да обръщат внимание на Петровите дела, но също така ги кара да оставят настрана всички примери, които пазят в сърцата си, тъй като дори и примерът на Йов — чиято вяра бе най-голяма — не е достатъчен. Само по този начин, когато те отхвърлят всичко в опита си да наподобят Петър, ще постигнат по-добър резултат. Правейки това, те ще се доближат с още една стъпка към познанието си за Бог. Той показва на хората пътя за практикуване, който бе извървян от Петър, за да опознае Бог, а целта е той да им служи като отправна точка. След това Бог предсказва един от начините, по които Сатана ще изкуши човеците, като казва: „Ако обаче си хладен и безчувствен към словото Ми, ти без съмнение се опълчваш срещу Мен. Това е безспорно“. С тези свои думи Бог предвещава коварните козни, които ще се опитва да използва Сатана; те са предупреждение. Невъзможно е всички да останат безразлични към Божието слово; при все това някои ще се поддадат на изкушението. Затова накрая Бог отново подчертава: „Не опознаете ли словото Ми, не го ли приемете и не го ли практикувате, неизбежно ще се превърнете в обект на наказанието Ми! Със сигурност ще се превърнете в жертви на Сатана!“. Това е Божият съвет към човешкия род и въпреки това накрая част от хората неизбежно ще станат жертви на Сатана, като е предречено от Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тълкуване на тайните на „Словата на Бог към цялата вселена“, Глава 8)

Матей 4:8-11 Пак Го заведе дяволът на една много висока планина, показа Му всички царства на света и тяхната слава и Му каза: Всичко това ще Ти дам, ако паднеш да ми се поклониш. Тогава Исус му каза: Махни се, Сатана, защото е писано: „На Господа, твоя Бог, да се покланяш и само на Него да служиш“. Тогава дяволът Го остави; и, ето, ангели дойдоха и Му прислужваха.

След като се провали в предишните си два хода, дяволът Сатана опита още един: показа на Господ Исус всички царства по света и тяхната слава и Го помоли да му се поклони. Какво можете да разберете за истинските характерни черти на дявола от тази ситуация? Нима дяволът Сатана не е напълно безсрамен? (Така е.) В какво се изразява безсрамието му? Всички неща бяха създадени от Бог, но въпреки това Сатана се обърна и показа всички неща на Бог, като каза: „Виж богатството и славата на всички тези царства. Ако ми се поклониш, ще Ти ги дам всичките“. Не е ли това пълна размяна на ролите? Нима не е безсрамен Сатана? Бог е създал всички неща, но нима ги е създал за собствено удоволствие? Бог е дал всичко на човечеството, но Сатана искаше да заграби всичко и след като го заграби, каза на Бог: „Поклони ми се! Поклони ми се и ще Ти дам всичко това“. Това е грозното лице на Сатана; той е абсолютно безсрамен! Сатана дори не знае значението на думата „срам“. Това е само още един пример за неговата нечестивост. Той дори не знае какво е срам. Сатана добре знае, че Бог е създал всички неща и че Той управлява и властва над всички неща. Всички неща не принадлежат на човека, а още по-малко на Сатана, а на Бог, и въпреки това дяволът Сатана нагло заяви, че ще даде всички неща на Бог. Нима това не е поредният пример за нелепото и безсрамно поведение на Сатана? Това предизвиква у Бог още повече ненавист към Сатана, нали? И все пак, каквото и да опита Сатана, беше ли заблуден Господ Исус? Какво каза Господ Исус? („На Господа, твоя Бог, да се покланяш и само на Него да служиш“.) Тези думи имат ли практически смисъл? (Да.) Какъв е практическият им смисъл? В речта на Сатана виждаме нечестивостта и безсрамието му. И така, ако човекът се поклони на Сатана, какъв ще бъде резултатът? Дали ще получи богатството и славата на всички царства? (Не.) Какво ще получи? Нима човечеството няма да стане точно толкова безсрамно и смехотворно, колкото Сатана? (Да.) Тогава хората няма да се различават от Сатана. Затова Господ Исус каза тези думи, които са важни за всяко човешко същество: „На Господа, твоя Бог, да се покланяш и само на Него да служиш“. Тоест ако служиш на друг, освен на Господ, освен на Самия Бог, ако се кланяш на дявола Сатана, ще се въргаляш в същата мръсотия като Сатана. Тогава ще споделяш безсрамието на Сатана и неговата нечестивост и също като Сатана ще изкушаваш Бог и ще Го нападаш. Тогава какъв ще бъде изходът за теб? Бог ще те ненавижда, ще те порази, ще те унищожи. След като Сатана безуспешно изкушаваше Господ Исус няколко пъти, опита ли отново? Сатана не опита повече и след това си тръгна. Какво доказва това? Доказва, че нечестивата природа на Сатана, неговата злоба, абсурдност и нелепост не заслужават дори да се споменават пред Бог. Господ Исус го победи само с три изречения, след което Сатана се измъкна с подвита опашка, твърде засрамен, за да покаже лицето си, и повече никога не изкушаваше Господ Исус. След като Господ Исус надделя над това изкушение на Сатана, Той вече можеше лесно да продължи делото, което трябваше да свърши, и задачите, които Му предстояха. Дали всичко, което Господ Исус направи и каза в тази ситуация, има някакъв практически смисъл за всяко човешко същество, ако се приложи в наши дни? (Има.) Какъв практически смисъл има? Лесно ли е да се победи Сатана? Трябва ли хората да имат ясно разбиране за нечестивата природа на Сатана? Трябва ли хората да имат точна представа за изкушенията на Сатана? (Да.) Когато преживяваш изкушенията на Сатана в собствения си живот, ако беше способен да прозреш нечестивата природа на Сатана, нима нямаше да си способен да го победиш? Ако знаеше за абсурдността и нелепостта на Сатана, още ли щеше да останеш на страната на Сатана и да нападаш Бог? Ако разбираше как злобата и безсрамието на Сатана се разкриват чрез теб — ако ясно разпознаваше и разбираше тези неща — би ли продължил все още да нападаш и изкушаваш Бог по този начин? (Не, не бихме.) Какво бихте направили? (Ще въстанем срещу Сатана и ще го изоставим.) Лесно ли е да се направи това? Не е лесно. За целта хората трябва често да се молят, често да се изправят пред Бог и да се вглеждат в себе си. Те трябва да се оставят на Божието дисциплиниране, на Неговото правосъдие и наказание. Само така хората постепенно ще се освободят от подвеждането и контрола на Сатана.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият V)

В момента има ли много изкушения за хората, които живеят в това общество? Изкушенията ви заобикалят отвсякъде, всякакви зли течения, всякакви изказвания, всякакви мисли и гледни точки, всякакво подвеждане и изкушение от всякакви хора, всякакви дяволски лица на всякакви хора. Всичко това са изкушения, с които се сблъскваш. Например, хората може да ти правят услуги, да те направят богат, да ти станат приятели, да излизат с теб на срещи, да ти дават пари или работа, да те канят на танци, да ти се подмазват или да ти подаряват подаръци. Всички тези неща вероятно са изкушения. Ако нещата не се развият добре, ще попаднеш в капана. Ако не си вътрешно въоръжен с известно количество истина и нямаш реален духовен ръст, няма да си способен да видиш какви всъщност са тези неща и за теб те ще бъдат капани и изкушения. От една страна, ако не притежаваш истината, няма да си способен да прозреш триковете на Сатана и няма да си способен да видиш сатанинските лица на различните видове хора. Няма да си способен да преодолееш Сатана, да се опълчиш на плътта и да достигнеш покорство пред Бог. От друга страна, щом ти липсва истината реалност, няма да си способен да устоиш на различните зли течения, зли гледни точки и абсурдни мисли и изрази. Когато се сблъскаш с тях, ще го усетиш като внезапна студена вълна. Може да хванеш само лека настинка, а може и да е нещо по-сериозно — може дори да прекараш потенциално животозастрашаваща простуда^[а]. Може напълно да загубиш вярата си. Ако истината не ти достига, само няколко думи от сатаните и дяволите от невярващия свят ще предизвикат у теб объркване и учудване. Ще се съмняваш дали трябва да вярваш в Бог или не и дали тази вяра е правилна. Може и днес, като си на събранието, да си в добро състояние, но утре да си отидеш вкъщи и да изгледаш два епизода от някой телевизионен сериал, вече си примамен. Вечерта ще забравиш да се помолиш, преди да заспиш, а умът ти ще е изцяло зает със сюжета на телевизионния сериал. Ако продължиш да гледаш телевизия два дни, сърцето ти вече ще е далеч от Бог. Вече няма да искаш да четеш Божието слово и да общуваш за истината. Няма да искаш дори да се молиш на Бог. В сърцето си все казваш: „Кога ще съм способен да направя нещо? Кога мога да дам началото на някоя важна кауза? Животът ми не бива да минава напразно!“. Нима сърцето ти е претърпяло промяна? В началото искаше да разбираш повече за истината, за да можеш да проповядваш евангелието и да свидетелстваш за Бог. Защо сега си променен? Само с гледане на филми и телевизионни програми позволяваш на Сатана да завладее сърцето ти. Духовният ти ръст наистина е нисък. Мислиш ли, че имаш духовен ръст да устоиш на тези зли течения? Сега Бог проявява милост към теб и те води в дома Си, за да изпълняваш дълга си. Не забравяй духовния си ръст. В момента ти си цвете в оранжерия, което не е способно да устои на вятъра и дъжда навън. Ако хората не могат да разпознаят тези изкушения и да им устоят, Сатана може да ги вземе за заложници по всяко време и на всяко място. Такъв е ниският духовен ръст и такова е жалкото състояние на човека. Тъй като не притежаваш истината реалност и ти липсва разбиране за истината, всички думи на Сатана са отрова за теб. Ако нададеш ухо, те ще заседнат в сърцето ти и няма да помръднат оттам. Казваш в сърцето си: „Ще си запуша ушите и ще си затуля очите“, но не можеш да избегнеш изкушението на Сатана. Ти не живееш във вакуум. Ако чуеш думите на Сатана, няма да си способен да устоиш. Ще паднеш в капана. Молитвите ти и това, че ще се проклинаш, ще е безполезно. Не можеш да устоиш. Такива неща могат да повлияят на мислите и делата ти. Те могат да препречат пътя на стремежа ти към истината. Те могат дори да те контролират, да ти попречат да отдадеш всичко за Бог, да те направят негативен и слаб и да те държат далеч от Бог. В крайна сметка ще бъдеш безполезен и лишен от всякаква надежда.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само в честото четене на Божиите слова и размишляването върху истината има път напред)

Забележка:

а. Внезапна простуда — термин, използван в традиционната китайска медицина, който означава тежка и потенциално животозастрашаваща вътрешна простуда, причинена от външни фактори.

Приемането и следването на Христос във всяка страна е свързано с определено ниво на преследване и мъки. Винаги трябва да действате предпазливо, да се молите и да се уповавате на Бог, а също така трябва да притежавате мъдрост и интелигентност. В каквато и страна и социална среда да се намирате, всички те имат подходяща среда, която Бог е нагласил и подредил за теб. Всичко зависи от това дали човек се стреми към истината или не. Удобната среда носи изкушения за хората, докато преследването и мъченията също носят изкушения и изпитания. Има ли тогава изпитания в комфортната среда? Там също има Божии изпитания. Бог е нагласил тази удобна среда за теб и всичко зависи от това как ще я изживееш — дали ще бъдеш напълно впримчен в капаните и изкушението на Сатана или ще успееш да възтържествуваш над тях във всяко отношение и да свидетелстваш за Бог, здраво вкопчен в своята преданост и дълг. Всичко това зависи от начина, по който ще го преживееш и от избора, който ще направиш. Братята и сестрите от континентален Китай имат среда, която е малко по-трудна, и Бог им е дал бреме, което е малко по-тежко, и е нагласил за тях среда, която е малко по-сурова, но Той също им е дал повече. Колкото по-трудна е средата и колкото по-големи са изпитанията, които Бог нагласява, толкова повече печелят хората. Но и в комфортна среда хората преживяват изкушения и изпитания навсякъде, а Бог е дал много и на теб. Ако успяваш да побеждаваш изкушението всеки път, когато се изправиш пред него, тогава няма да спечелиш по-малко от твоите братя и сестри, които преживяват преследване и мъчения. За превъзмогването на това също е необходимо да се стремиш към истината и да имаш духовен ръст. Например неща като това да си заедно със семейството си, да си добре нахранен и напит, да се забавляваш и наслаждаваш, както и някои социални тенденции, които утешават плътта и пораждат поквара, са изкушения за теб. Когато се изправиш пред тези изкушения, те не само ще привлекат вниманието ти, но също ще те смутят и подмамят. Когато следваш светските неща и тенденции, тогава се появят също изкушенията на Сатана, или може да се каже, че ще се появят Божии изпитания. Ти ще трябва да направиш избор как да реагираш на тези изкушения и изпитания и това е моментът, в който Бог изпитва хората и им показва кои са. Това е моментът, когато това, което Бог ти е казал, и истините, които си разбрал, трябва да подействат. Ако ти си човек, който се стреми към истината, и в сърцето ти има истинска вяра в Бог, тогава ще успееш да преодолееш тези изкушения, да останеш непоколебим и да свидетелстваш за Бог в изпитанията, които Той е нагласил за теб. Ако вместо да обичаш истината, ти обичаш света, обичаш модерните течения, обичаш да се отдаваш на удобства, да задоволяваш плътта си и празния живот, тогава ще следваш тези светски неща. Ще изпитваш завист към тези неща и ще бъдеш привлечен и обладан от тях. Лека-полека сърцето ти ще изгуби интерес към вярата в Бог, ще започнеш да изпитваш неприязън към истината и тогава, в разгара на изкушението, Сатана ще те отвлече. В подобно изпитание ще си изгубил свидетелството си. Има много хора, които са слушали много проповеди и изпълняват дълга си, но все още се чувстват празни отвътре. Те все още обичат да следват поп звезди и известни хора, да са в крак с тенденциите, да гледат развлекателни програми по телевизията и дори да гледат сериали по цяла нощ до такава степен, че да се превърнат в нощни птици. Някои млади хора дори играят на видеоигри. Да обобщим, че те не се колебаят да платят каквато и да е цена и фанатично преследват тези модерни неща. И защо го правят? Защото не са придобили истината. Хората, които не са придобили истината, имат определено усещане, а то е, че сякаш няма голяма разлика между това да вярваш или да не вярваш в Бог. Те все още чувстват празнота в сърцата си, сякаш животът им няма смисъл. Ако следват тенденциите, те чувстват, че са по-пълноценни, че животът им е по-обогатен и че са малко по-щастливи всеки ден. Ако вярват в Бог и не следват тенденциите, те все още чувстват, че животът им е безсмислен и празен. Това е така, защото не обичат истината. Можете също така уверено да кажете, че тези хора ни най-малко не разбират истината и не притежават истината реалност и затова не могат да живеят, без да следват тенденциите. Някои хора никога не са се стремили към истината и са несигурни дори когато изпълняват дълга си. Те са неспособни да останат непоколебими, когато се сблъскат с изкушения, и в крайна сметка се налага да се откажат. Някои хора са доста пламенни и имат решимост, когато започнат да изпълняват дълга си, но престават да искат да го изпълняват, щом се сблъскат с изкушения. Стават нехайни и им липсва отдаденост. В това няма никакво свидетелство. Ако могат да се откажат от дълга си, щом се сблъскат с изкушения, и да изберат това, което предпочитат, тогава няма свидетелство. При появата на друго изкушение, те вероятно ще се отрекат от Бог и ще поискат да следват светските тенденции и да напуснат църквата. Или пък, когато се появи друго изкушение, те започват да се съмняват в Бог, не са сигурни дали Той изобщо съществува и дори започват да вярват, че са произлезли от маймуни. Тези хора са напълно завладени от Сатана. Улисани във всички тези изкушения, те не се молят на Бог и не търсят истината. Мислят само за участта на плътта си и в резултат на това не успяват да останат непоколебими в свидетелството си. Стъпка по стъпка те са повлечени от Сатана в ада и в бездната на смъртта. Бог е предал този човек на Сатана и той вече няма никакъв шанс за спасение. Кажете Ми, не е ли важно да се стремим към истината? (Важно е.) Истината е много важна. Каква функция може да изпълнява истината? Най-малкото, тя може да ви помогне да прозрете заговорите на Сатана, когато се изправите пред изкушение, да знаете какво би трябвало да правите и да не правите и какво трябва да изберете. Поне ще ви накара да разберете тези неща. Най-важното е, че истината ще ви даде възможност да останете непоколебими в изкушението. Ще бъдете способни на непоколебимост, непоклатимост и непреклонност, докато се придържате към дълга, който Бог ви е дал, ще бъдете предани на този дълг и ще можете да отхвърлите Сатана. Ще можете да останете непоколебими в свидетелството си сред изпитанията, както направи Йов. Това е най-малкото, което хората трябва да спечелят.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

Всевъзможни зли духове непрестанно дебнат на земята къде да се установят и вечно търсят мъртъвци, които са годни за поглъщане. Народе Мой! Трябва да останете под Моите грижи и закрила. Не си позволявайте и миг разпуснатост! Никога не бъдете безразсъдни! Отдай предаността си в Моя дом, защото само с преданост ще преминеш в контранастъпление срещу вероломството на дяволите. При никакви обстоятелства не се дръжте както в миналото, като вършите едно пред Мен и друго зад гърба Ми; постъпите ли така, вече губите възможност за избавление. Но не изрекох ли предостатъчно думи като тези? Именно защото старата природа на човека е непоправима, бях принуден да ви напомням многократно. Не се отегчавайте! Предназначението на всички Мои слова е да осигуря съдбините ви! Сатана се нуждае именно от нечисто и омърсено място; колкото по-безнадеждно неспасяеми и безпътни сте, колкото повече отказвате да бъдете въздържани, толкова по-охотно ще се възползват нечистите духове от всяка възможност да навлязат във вас. Стигнете ли до това положение, предаността ви ще бъде неподплатено с истина празно дърдорене, лишено от каквато и да е реалност, и нечистите духове ще погълнат решимостта ви, преобразявайки я в бунтарство и сатанински кроежи, които ще се използват за прекъсване на Моето дело. Тогава може да бъдете поразени от Мен във всеки момент. Никой не проумява сериозността на тази ситуация, всички хора просто си правят оглушки за чутото и не проявяват и капка предпазливост. Не помня миналите деяния: наистина ли все пак очакваш да проявя снизходителност към теб, като „забравя“ още веднъж? При все че хората са Ми се противили, няма да ги държа отговорни за това поради твърде дребния им духовен ръст; затова и изискванията Ми към тях не са особено високи. От тях искам само да не са безпътни и да се подчиняват на ограничения. Положително не е непосилно за вас да отговорите на това единствено изискване, нали?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Словата на Бог към цялата вселена, Глава 10)

Всяка стъпка от делото, което Бог върши в хората, външно изглежда като взаимодействие между хората, сякаш е породено от човешка подредба или от човешки смущения. Но зад всяка стъпка от делото и всичко, което се случва, стои облог, направен от Сатана пред Бог, и това изисква хората да останат непоколебими в свидетелството си за Бог. Да вземем, например, когато Йов беше подложен на изпитание: зад кулисите Сатана направи облог с Бог и това, което се случи с Йов, бяха дела на хората и тяхното смущение. Зад всяка стъпка от делото, което Бог върши у вас, стои облогът на Сатана с Бог — зад всичко това се крие битка. Например, ако си предубеден към братята и сестрите си, ще има думи, които искаш да кажеш — думи, които усещаш, че може да са неприятни за Бог, но ако не ги кажеш, ще изпиташ вътрешно притеснение и в този момент ще започне битка вътре в теб: „Да говоря ли, или да не говоря?“. Това е битката. Така във всичко, с което се сблъскваш, има битка, а когато битката е вътре в теб, благодарение на твоето действително съдействие и действително страдание Бог работи в теб. В крайна сметка успяваш да оставиш въпроса настрана в себе си и гневът естествено угасва. Такъв е резултатът от твоето съдействие на Бог. Всичко, което хората правят, изисква от тях да платят определена цена в своите усилия. Без истинско страдание те не могат да удовлетворят Бог; те дори не се доближават до това да удовлетворят Бог и само бълват празни лозунги! Могат ли тези празни лозунги да удовлетворят Бог? Когато Бог и Сатана се сражават в духовния свят, как трябва да удовлетвориш Бог и как да останеш непоколебим в свидетелството си за Него? Трябва да знаеш, че всяко нещо, което ти се случва, е голямо изпитание и е момент, в който Бог има нужда да свидетелстваш. Макар че отстрани, когато се случват, тези неща може да изглеждат маловажни, те показват дали обичаш Бог, или не. Ако го обичаш, ще можеш да останеш непоколебим в свидетелството си за Него, а ако не си приложил на практика любовта си към Него, това показва, че не си човек, който прилага истината на практика, че си без истината и без живот, че си плява! Във всичко, което се случва на хората, Бог има нужда да останат непоколебими в свидетелството си за Него. Въпреки че в момента не ти се случва нищо съществено и не даваш силно свидетелство, всички подробности от ежедневието ти са свързани със свидетелство за Бог. Ако успееш да спечелиш възхищението на братята и сестрите си, на членовете на семейството си и на всички около теб; ако един ден невярващите дойдат и се възхитят на всичко, което правиш, и видят, че всичко, което Бог прави, е прекрасно, тогава ще си свидетелствал. Въпреки че ти липсва проницателност и заложбите ти са незначителни, чрез усъвършенстването ти от Бог си способен да Го удовлетвориш и да проявиш внимание към Неговите намерения, като покажеш на останалите какво велико дело е извършил Той в хора с най-незначителни заложби. Когато хората опознаят Бог и излязат победители пред Сатана, когато са предани на Бог в голяма степен, никой няма да има повече решителна непоколебимост от тази група хора и това е най-голямото свидетелство. Въпреки че не си способен да вършиш велики дела, ти си в състояние да удовлетвориш Бог. Други не могат да оставят настрана желанията си, но ти можеш; други не могат да свидетелстват за Бог по време на действителните си преживявания, но ти можеш да използваш действителния си духовен ръст и действия, за да се отплатиш за Божията любов и да дадеш силно свидетелство за Него. Само това се счита за истинска любов към Бог. Ако не си способен на това, не свидетелстваш нито сред роднините си, нито сред братята и сестрите си, нито пред хората по света. И ако не можеш да свидетелстваш пред Сатана, Сатана ще ти се присмее, ще се отнася към теб като към шега, като към играчка, често ще те прави на глупак и ще те докара до лудост. В бъдеще може да те сполетят големи изпитания, но днес, ако обичаш Бог с искрено сърце и ако независимо от това колко големи са предстоящите изпитания, независимо от това какво се случва с теб, ти си способен да останеш непоколебим в свидетелството си и си способен да удовлетвориш Бог, тогава твоето сърце ще се утеши и ти няма да се страхуваш, независимо колко големи изпитания ще срещнеш в бъдеще. Не можете да видите какво ще се случи в бъдеще; можете единствено да удовлетворите Бог в днешните обстоятелства. Вие сте неспособни да извършите каквото и да е велико дело — трябва да се съсредоточите върху удовлетворяването на Бог, като преживеете Неговите слова в реалния живот, и трябва да дадете силно и гръмко свидетелство, с което да посрамите Сатана. Въпреки че плътта ти ще остане неудовлетворена и ще е страдала, ти ще си удовлетворил Бог и ще си посрамил Сатана. Ако винаги практикуваш по този начин, Бог ще открие път пред теб. Когато един ден дойде голямо изпитание, други ще паднат, а ти все още ще можеш да останеш непоколебим. Заради цената, която си платил, Бог ще те защити, за да можеш да останеш непоколебим и да не паднеш.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само любовта към Бог е истинска вяра в Бог)

Какви изпитания сте способни да понесете днес? Смеете ли да твърдите, че имате основа? Способни ли сте да останете непоколебими, когато се сблъскате с изкушения? Способни ли сте да преодолеете например изкушенията, свързани с преследване и гонение от Сатана, или със статус и престиж, с брак или богатство? (В общи линии можем да преодолеем някои от тях.) Колко степени на изкушения има? И коя степен сте способни да преодолеете? Например може да не се страхуваш, когато чуеш, че някой е арестуван за това, че вярва в Бог, и когато виждаш как арестуват и измъчват други хора. Способен ли си обаче да останеш непоколебим, когато арестуват теб самия, когато ти се окажеш в тази ситуация? Това е голямо изкушение, нали? Да кажем например, че познаваш някого, който е с доста добра човешка природа, който ревностно вярва в Бог, отказал се е от семейството и кариерата си, за да изпълнява дълга си, и е понесъл много трудности — изведнъж идва ден, в който е арестуван и осъден да лежи в затвора заради вярата си в Бог, а ти чуваш, че след това е бил пребит до смърт. Това изкушение ли е за теб? Как би реагирал, ако това се случи с теб? Как бихте преживели това? Бихте ли потърсили истината? Как бихте потърсили истината? Как по време на такова изкушение бихте се заставили да останете непоколебими, да разберете Божието намерение и така да придобиете истината? Замислял ли си се някога за тези неща? Лесно ли се преодоляват такива изкушения? Дали са нещо необичайно? Как трябва да се преживяват неща, които са необичайни и противоречат на човешките представи и фантазии? Ако нямаш път, склонен ли си да се оплакваш? Способен ли си да търсиш истината в Божиите слова и да виждаш същността на проблемите? Способни ли сте да използвате истината, за да определите правилните принципи на практикуване? Не е ли точно това, което трябва да се намира у онези, които се стремят към истината? Как можете да познаете Божието дело? Как трябва да го преживеете, за да получите плодовете на Божия съд и Божието пречистване, спасение и довеждане до съвършенство? Какви истини трябва да се разберат, за да се преодолеят безбройните представи на хората и оплакванията им срещу Бог? Кои са най-полезните истини, с които трябва да се въоръжите, истините, които ще ви позволят да останете непоколебими в различните изпитания? Колко голям е вашият духовен ръст в момента? Каква степен на изкушения сте способни да преодолеете? Имате ли някаква сигурност за това в сърцата си? Ако нямате, тогава това буди съмнения. Току-що казахте, че в общи линии можете „да преодолеете някои от тях“. Това са объркани думи. Трябва да сте наясно с това какъв е духовният ви ръст, с какви истини вече сте се въоръжили, какви изкушения сте способни да преодолеете, какви изпитания сте в състояние да приемете и по време на кои изпитания трябва да притежаваш кои истини и какво познание за Божието дело, както и да изберете път, за да удовлетворите Бог — трябва да имате добра представа за всичко това. Когато се сблъскаш с нещо, което не съответства на твоите представи и фантазии, как ще го преживееш? Как в такива случаи трябва да се въоръжиш с истината — и с кои от нейните аспекти, — за да преминеш безпроблемно, като не просто преодолееш представите си, а постигнеш истинско познание за Бог — не трябва ли да се стремиш именно към това? Какви изкушения изпитвате обикновено? (Статус, слава, придобивки, пари, отношения между мъжете и жените.) Като цяло това са обичайните. И с оглед на днешния ви духовен ръст, в кои изкушения успявате да се контролирате и да останете непоколебими? Притежавате ли истински ръст, за да преодолеете тези изкушения? Можете ли наистина да гарантирате, че ще изпълнявате добре дълга си и че няма да правите нищо, което нарушава истината, което прекъсва и смущава, което е предизвикателно и непокорно, или което тревожи Бог? (Не.) В такъв случай, какво трябва да правите, за да изпълнявате добре дълга си? От една страна, трябва да изследвате себе си във всичко, за да видите дали действията ви са в съответствие с истините принципи, дали действията ви са нехайни, дали има елементи на непокорство или противопоставяне. Ако има такива елементи, трябва да потърсите истината, за да ги преодолеете. Освен това, ако има някои неща, които не разпознавате, трябва да потърсите истината, за да ги преодолеете. Ако ви кастрят, трябва да го приемете и да се подчините. Щом хората говорят в съответствие с фактите, тогава е абсолютно недопустимо да спорите и да ги въвличате в софистика. Само тогава можете да опознаете себе си и истински да се покаете. Хората трябва да постигнат изискванията на тези два аспекта на нещата и да имат истинско навлизане. По този начин могат да постигнат разбиране на истината и да навлязат в реалността, както и да изпълняват дълга си по начин, който е съгласно критериите.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Като отдаде сърцето си на Бог, човек може да придобие истината)

Във всекидневието си хората се сблъскват с всякакви хора, събития и неща и ако не разполагат с истината, не се молят и не я търсят, то за тях ще е трудно да отхвърлят изкушението. Вземете например отношенията между мъж и жена. Някои хора не могат да устоят на такива изкушения и се провалят веднага щом попаднат в такава ситуация. Не показва ли това, че духовният им ръст е твърде малък? Хората, които не разполагат с истината, са жалки по този начин и въобще не свидетелстват. Някои хора се отдават на изкушението, когато попаднат в ситуации, свързани с пари. Когато видят някой богат човек, те се оплакват: „Как така този човек има толкова много пари, а аз съм толкова беден? Не е честно!“. Оплакват се, когато това им се случи, и не могат да го приемат от Бог или да се покорят на Неговото устройване и организация. Има и хора, които винаги се концентрират върху статуса, и когато бъдат изправени пред този вид изкушение, не могат да го преодолеят. Например невярващ иска да наеме такъв човек на официална позиция, която ще му даде много предимства, и той не може да устои. Мисли си: „Трябва ли да го направя?“. Моли се, размишлява и накрая: „Да, трябва!“. Взел е решение и няма нужда да търси повече. Ясно е решил да приеме позицията и да се възползва от нейните предимства, но иска и да се върне и да вярва в Бог, тъй като го е страх да не загуби благословиите на вярата в Него. Така че Му се моли: „Моля Те, изпитай ме, Боже“. За какво да те изпитва оттук нататък? Вече си решил да приемеш официалната позиция. Не устоя по този въпрос и вече си паднал. Нужно ли е все още да бъдеш изпитван? Не си достоен за Божието изпитание. Ще можеш ли да се справиш с твоя окаяно дребен духовен ръст? Дори има някои достойни за презрение хора, които се конкурират за всяко предимство, което им се изправи пред очите. Светият Дух е точно до тях и ги наблюдава, за да види какви мнения изразяват и какво е отношението им, и започва да ги изпитва. Някои хора си мислят: „Не искам това, дори и то да е добрината на Бог към мен. Вече имам достатъчно и Бог ми показва твърде много добрина. Не ме интересува каква храна или какви дрехи нося, единствено искам да се стремя към истината и да мога да придобия Бог. Истината, която получих, ми бе дадена от Бог без нищо насреща. Не заслужавам тези неща“. Светият Дух проучва внимателно в сърцата им и ги просветлява дори повече, като им позволява да разберат повече и да бъдат по-енергични, и прави истината по-прозрачна за тях. Тези достойни за презрение хора обаче виждат полза от това да им се дава и си мислят: „Ще се боря за това, преди някой друг да успее. Ако го дадат на някой друг, а не на мен, ще им се накарам и ще им създам проблеми. Ще им покажа кой съм аз и ще видим на кого ще го дадат следващия път!“. Светият Дух вижда, че са такива, и ги разкрива. Грозотията им е разобличена, а този тип хора трябва да бъдат наказани. От колкото и години да са вярващи, това няма да е от значение. Не могат да спечелят нищо! Често, когато Светият Дух показва добрина на хората, те я печелят, когато не я очакват. Ако Бог не ти показва добрина, твоето наказание също ще дойде, когато не го очакваш. Толкова опасни са нещата за тези, които не се стремят към истината.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Придобиването на истината е най-важното нещо във вярата в Бог)

Ако не осъзнавате изкушенията, които срещате, а се справяте с тях лошо и не можете да направите правилния избор, тези изкушения ще ви доведат до скръб и нещастие. Да вземем за пример това, че специалното отношение на братята и сестрите към теб включва материални придобивки като хранене, обличане, настаняване и осигуряване на ежедневните ти нужди. Ако това, което вече имаш, е по-хубаво от това, което ти дават, ще гледаш на даровете отвисоко и може да ги отритнеш. Ако обаче срещнеш някой богат човек и той ти даде хубав костюм с думите, че не го носи, би ли могъл да устоиш в лицето на такова изкушение? Може би ще обмислиш ситуацията и ще си кажеш: „Той е богат и тези дрехи не означават нищо за него. Така или иначе не ги носи. Ако не ги даде на мен, просто ще ги прибере някъде. Така че ще ги задържа“. Как ви се струва това решение? (Той вече се ползва от предимствата на статуса.) Защо се ползва от предимствата на статуса? (Защото е приел хубави неща.) Дали възползването от предимствата на статуса означава само да приемаш хубавите неща, които ти се предлагат? Ако ти предложат нещо обикновено, но то е точно това, от което се нуждаеш, и затова го приемаш, това също ли се брои за възползване от предимствата на статуса? (Да. Всеки път, когато хората приемат неща от другите, за да задоволят собствените си егоистични желания, това се брои.) Изглежда, че не си наясно с това. Замислял ли си се някога за следното: ако не беше водач и нямаше статус, щеше ли този човек пак да ти предложи този дар? (Нямаше.) Със сигурност нямаше да ти го предложи. Дава ти този дар именно защото си водач. Естеството на въпроса се е променило. Това не е нормална благотворителност и тук се крие проблемът. Ако го попиташ: „Ако не бях водач, а само обикновен брат или сестра, щяхте ли да ми дадете такъв дар? Ако някой брат или сестра се нуждаеше от тази вещ, щяхте ли да им я дадете?“. Той ще каже: „Не бих могъл. Не мога да раздавам току-така неща на всеки. Давам го на теб, защото си мой водач. Ако нямаше този специален статус, защо да ти давам такъв дар?“. Виж сега как не си успял да разбереш ситуацията. Когато той ти каза, че този хубав костюм не му трябва, ти му повярва, но той те заблуждаваше. Целта му е да те накара да приемеш неговия дар, за да си добър с него в бъдеще и да се отнасяш към него по специален начин. Това е намерението, с което ти поднася дар. Факт е, че в сърцето си знаеш, че той никога не би ти дал такъв дар, ако нямаше статус, но въпреки това го приемаш. С езика си казваш: „Благодаря на Бог. Приех този дар от Бог, това е Божията благосклонност към мен“. Ти не само се ползваш от предимствата на статуса, но и от вещите на Божиите избраници, сякаш ти се полагат по право. Не е ли това безсрамно? Ако човек няма чувство на съвест и му липсва всякакъв срам, тогава тук се крие проблемът. Дали това е само въпрос на поведение? Дали е просто погрешно да приемаш неща от другите и е правилно да ги отказваш? Какво трябва да направите, когато попаднете в такава ситуация? Трябва да попиташ желаещия да прави дарове дали това, което прави, съответства на принципите. Кажи му: „Нека да потърсим насоки в Божието слово или в управленските закони на църквата и да видим дали това, което правиш, е съгласно принципите. Ако не е, не мога да приема такъв дар“. Ако тези източници информират дарителя, че действията му нарушават принципите, но той все пак желае да ти даде своя дар, какво трябва да направиш? Трябва да действаш в съответствие с принципите. Обикновените хора не могат да преодолеят това. Те силно копнеят другите да им дадат повече и желаят да се радват на по-специално отношение. Ако си правилен човек, трябва незабавно да се помолиш на Бог, когато си изправен пред такава ситуация, и да кажеш: „О, Боже, това, пред което съм изправен днес, със сигурност съдържа добрите Ти намерения. Това е урок, който Ти си ми нагласил. Готов съм да търся истината и да действам в съответствие с принципите“. Изкушенията, с които се сблъскват хората със статус, са твърде големи, а когато изкушението се появи, наистина е трудно да се преодолее. Нуждаеш се от защитата и помощта на Бог. Трябва да се молиш на Бог, а също така трябва да търсиш истината и често да се самоанализираш. По този начин ще се почувстваш здраво стъпил на земята и в покой. Ако обаче първо изчакаш да получиш такива дарове и след това се молиш, ще чувстваш ли все още такава стабилност и покой? (Вече не.) Какво ще си помисли тогава Бог за теб? Доволен ли ще е Бог от действията ти или ще ги ненавижда? Той ще ненавижда действията ти. Дали проблемът е просто в това, че приемаш някаква вещ? (Не.) Тогава къде е проблемът? Проблемът се крие в мненията и отношението, които възприемаш, когато се сблъскаш с такава ситуация. Сам за себе си ли решаваш или търсиш истината? Имаш ли някакъв критерий за съвест? Имаш ли изобщо богобоязливо сърце? Молиш ли се на Бог винаги, когато си изправен пред такава ситуация? Търсиш ли първо да удовлетвориш собствените си желания или първо се молиш и търсиш Божиите намерения? Разкрит си по този въпрос. Как трябва да се справиш с такава ситуация? Трябва да имаш принципи на практикуване. Първо, външно трябва да откажеш това специално материално внимание, тези изкушения. Дори когато ти се предлага нещо, което особено желаеш, или точно това, от което се нуждаеш, трябва и в двата случая да откажеш. Какво се има предвид под материални неща? Те включват храна, облекло и подслон, както и предмети за ежедневна употреба. Това специално материално внимание трябва да бъде отказано. Защо си длъжен да го откажеш? Дали това е просто въпрос на начин на действие? Не. Това е въпрос на нагласата ти за сътрудничество. Ако искаш да практикуваш истината, да удовлетвориш Бог и да отбягваш изкушението, първо трябва да имаш тази нагласа за сътрудничество. С тази нагласа ще си способен да отбягваш изкушението, а съвестта ти ще е в покой. Ако ти предложат нещо, което искаш, и ти го приемеш, сърцето ти до известна степен ще почувства упрека на съвестта ти. Въпреки това, вследствие на твоите извинения и самооправдания, ще кажеш, че това нещо трябва да ти се даде, че то ти се полага. И тогава угризенията на съвестта ти няма да са толкова точни или очевидни. Понякога определени причини или мисли и възгледи може да разколебаят съвестта ти, така че нейните угризения да не са толкова очевидни. И така, надежден критерий ли е съвестта ти? Не, не е. Това е сигнален звънец, който предупреждава хората. Какъв вид предупреждение дава той? Че не е сигурно да се разчита само на чувствата на съвестта. Човек трябва да търси и истините принципи. Това е надеждно. Без истината, която да ги въздържа, хората все още могат да изпаднат в изкушение, като посочват различни причини и оправдания, за да се отдават на ползите от статуса. Ето защо като водач в сърцето си трябва да се придържаш към този единствен принцип: винаги ще отказвам, винаги ще отбягвам и категорично ще отхвърлям всяко специално отношение. Категоричното отхвърляне е предпоставка за отбягване на злото. Ако притежаваш предпоставката за отбягване на злото, вече си до известна степен под закрилата на Бог. И ако имаш такива принципи на практикуване и се придържаш здраво към тях, вече практикуваш истината и удовлетворяваш Бог. Вече вървиш по правилния път. Когато вървиш по правилния път и вече удовлетворяваш Бог, все още ли се нуждаеш от проверка на съвестта си? Да действаш в съответствие с принципите и да практикуваш истината стои по-високо от критериите на съвестта. Ако някой има решимостта да сътрудничи и е способен да действа в съответствие с принципите, той вече е удовлетворил Бог. Това е критерият, който Бог изисква от хората.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да преодолеете изкушенията и робуването на статуса)

Трябва често да се изправяш пред Бог, да пиеш и ядеш словата Му, да размишляваш върху тях, да приемаш дисциплинирането и напътствията Му и да усвоиш урока на покорството — това е много важно. Трябва да си способен да се покориш на всички условия, хора, събития и неща, които Бог е нагласил за теб, и когато става въпрос за неща, които не можеш да проумееш, трябва често да се молиш, докато търсиш истината. Само като разбереш Божиите намерения, може да намериш път напред. Трябва да имаш богобоязливо сърце. Правете, каквото трябва, внимателно и предпазливо, и живейте пред Бог с богопокорно сърце. Смълчавайте се често пред Него и не бъдете разпуснати. Най-малкото, когато нещо ви се случи, първо се смълчете, после се впуснете в молитва и като се молите и търсите, и чакате, започнете да разбирате Божиите намерения. Не е ли това богобоязливо отношение? Ако ти се страхуваш и се покоряваш на Бог в сърцето си и ако си способен да се смълчиш пред Него и да проумееш намеренията Му, тогава с този вид сътрудничество и практика ще бъдеш защитен и няма да бъдеш изкушаван, нито ще направиш нещо, което да прекъсва или смущава работата на църквата. Търси истината във въпросите, които не можеш да видиш ясно. Не съди сляпо и не издавай присъди. По този начин Бог няма да се отврати от теб и няма да те отритне. Ако имаш богобоязливо сърце, ще се страхуваш да не Го оскърбиш, и ако те сполети нещо, което те изкушава, ще живееш пред Бог в ужас и трепет и ще копнееш да Му се покориш и да Го удовлетворяваш във всичко. Само когато имаш такава практика и си способен да живееш често в такова състояние, често да се смълчаваш пред Бог и често да идваш пред Него, ще можеш несъзнателно да отбягваш изкушенията и злите неща. Без богобоязливо сърце или със сърце, което не е пред Него, ще си способен на някои злини. Имаш покварен нрав и не можеш да го овладееш, затова си способен на зло. Няма ли да са сурови последствията, ако вършиш злини, които създават прекъсване и смущение? Най-малкото ще бъдеш кастрен и ако това, което си направил, е сериозно, Бог ще те отритне и ще бъдеш отлъчен от църквата. Но ако имаш богопокорно сърце, ако сърцето ти често може да притихва пред Бог и ако се боиш и изпитваш страхопочитание към Бог, няма ли тогава да си способен да стоиш доста по-далеч от много злини? Ако се боиш от Бог и казваш: „Изпитвам страхопочитание към Бог, страхувам се да не Го оскърбя, да не прекъсна делото Му и да не предизвикам омразата му“, няма ли за теб това да е нормално отношение и нормално състояние? Какво е онова, което ще е породило страхопочитанието ти? Страхопочитанието ти ще произлиза от богобоязливото сърце. Ако изпитваш страхопочитание към Бог в сърцето си, тогава ще отбягваш и избягваш злините, когато ги видиш, и така ще си защитен. Може ли някой, който не изпитва страхопочитание към Бог в сърцето си, да се бои от Него? Може ли да отбегне злото? (Не.) Тези, които не се боят от Бог и не изпитват страхопочитание към Него, не са ли дръзки хора? Могат ли дръзките хора да бъдат ограничени? (Не.) А онези, които не могат да бъдат ограничени, не правят ли онова, което им хрумне под влиянието на моментния порив? Какво правят тези хора, когато действат според собствената си воля, според собственото си увлечение и покварената си природа? От гледна точка на Бог това са зли неща. Затова вие трябва да виждате ясно, че е добре за човека да изпитва страхопочитание към Бог в сърцето си — с него човек може да се бои от Бог. Когато човек носи Бог в сърцето си и може да се бои от Бог, той ще е способен да стои много по-далеч от злите неща. Такива са хората, които имат надежда да бъдат спасени.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. По пътя на спасението може да се върви само с богобоязливост)

В процеса на Своята работа по непрекъснатото осигуряване на ресурс и подкрепа на човека Бог му казва всичко за Своите намерения и изисквания и му разкрива Своите дела, нрав и онова, което Той притежава и което е за човека. Задачата е човек да се въоръжи с духовен ръст, да придобие различни истини от Бог, докато Го следва — истини, които са оръжие, дадено от Бог на човека за борба със Сатана. Така въоръжен, човек трябва да премине през Божията проверка. Бог има много начини и пътища да провери човека, но всеки от тях изисква „сътрудничеството“ на Божия враг — Сатана. С други думи, давайки на човека оръжие за борба със Сатана, Бог го отстъпва на Сатана и му позволява да „провери“ духовния ръст на човека. И ако човек успее да се освободи от военните формирования на Сатана, ако успее да пробие обкръжението на Сатана и да остане жив, тогава е преминал проверката. Но ако човек не успее да напусне войските на Сатана и му се поддаде, тогава значи се е провалил. Какъвто и аспект на човека да проверява Бог, критериите за Неговата проверка са дали човекът остава непоколебим в свидетелството си, докато е нападан от Сатана, дали се е отрекъл от Бог и дали е капитулирал пред Сатана и му се е предал, докато той го е оплитал в мрежите си. Може да се каже, че това дали човек може да бъде спасен зависи от това дали може да победи Сатана, а това дали може да получи свобода зависи от това дали човек е в състояние сам да вдигне оръжието, дадено му от Бог, за да превъзмогне робството на Сатана, като го накара да загуби всякаква надежда и да го остави на мира. Когато Сатана изгуби надежда и се откаже от някой човек, това означава, че никога повече няма да се опита да отнеме този човек от Бог, никога повече няма да го обвинява и смущава, никога повече няма да го измъчва или напада безпричинно. Само такъв човек наистина ще бъде придобит от Бог. Това е целият процес, чрез който Бог придобива хора.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Божието дело, Божият нрав и Самият Бог II)