Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

Промяната на човешкия нрав започва с познанието за човешката същност и чрез промени в мисленето, природата и мисловната нагласа на човека, т.е. чрез фундаментални промени. Само по този начин ще се постигнат истински промени в нрава на човека. Основната причина за появата на покварени нрави в човека е подвеждането, покварата и отровата на Сатана. Човекът е бил ограничен и контролиран от Сатана и страда от огромните вреди, които Сатана е нанесъл на неговото мислене, морал, проницателност и разум. Човекът се противопоставя на Бог и не може да приеме истината именно поради това, че нещата, които са фундаментални за човека, са покварени от Сатана и са напълно различни от това, което Бог е създал първоначално. Следователно промените в нрава на човека трябва да започнат с промени в неговото мислене, проницателност и разум, които ще променят познанието му за Бог и познанието му за истината. Онези, които са се родили в най-дълбоко покварената от всички земи, са още по-невежи за това какво е Бог и какво означава да вярваш в Бог. Колкото по-покварени са хората, толкова по-малко знаят за съществуването на Бог и толкова по-слаби са техният разум и проницателност. Източникът на противопоставянето и непокорството на човека спрямо Бог е неговата поквара от Сатана. Заради покварата на Сатана съвестта на човека е станала безчувствена, той е неморален, мислите му са изродени и мисловното му състояние е изостанало. Преди да бъде покварен от Сатана, човекът по природа се е покорявал на Бог и се е покорявал на словата Му, след като ги е чул. По природа е имал здрав разум, съвест и нормална човешка природа. След като са били покварени от Сатана, изначалният разум, съвестта и природата на човека са се притъпили и са били увредени от Сатана. Така човекът е загубил покорството и любовта си към Бог. Разумът на човека е станал неестествен, нравът му е същият като на животно, а непокорството му спрямо Бог става все по-често и по-силно. И все пак човекът все още нито знае, нито разпознава това, а само се противопоставя и се бунтува упорито. Нравът на човека се разкрива в проявите на неговия разум, проницателност и съвест; тъй като разумът и проницателността му са нездрави, а съвестта му е силно притъпена, неговият нрав е непокорен спрямо Бог. Ако разумът и проницателността на човека не могат да се променят, тогава не може да става и дума за промени в нрава му или за съобразяване с Божиите намерения. Ако човекът е с нездрав разум, той не може да служи на Бог и не е годен за употреба от Бог. „Нормален разум“ означава да се покоряваме и да бъдем верни на Бог, да копнеем за Бог, да бъдем абсолютно предани на Бог и да имаме чиста съвест пред Бог. Това означава сърцето и умът ни да са единни по отношение на Бог и да не се противопоставяме умишлено на Бог. Не е така, когато имаш неестествен разум. Откакто човекът е покварен от Сатана, той си е създал представи за Бог и не е имал никаква преданост към Бог или копнеж по Него, да не говорим за съвест пред Бог. Човекът умишлено се противопоставя на Бог и Го осъжда, а освен това отправя хули зад гърба Му. Човекът осъжда Бог зад гърба Му с ясното съзнание, че Той е Бог; човекът няма никакво намерение да се покорява на Бог и просто не спира да отправя искания и молби към Него. Такива хора, хора с неестествен разум, не са способни да осъзнаят собственото си отвратително поведение или да съжаляват за непокорството си. Ако хората са способни да опознаят себе си, значи са възвърнали част от разума си; колкото са по-непокорни спрямо Бог хората, които все още не могат да опознаят себе си, толкова по-нездрав е техният разум.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Да имаш непроменен нрав означава да си във вражда с Бог)

Бог използва различни средства, за да накара хората да опознаят себе си. Подготвил е всякаква възможна среда за хората, за да разкрие тяхната поквара и да ги накара постепенно чрез преживяване да опознаят себе си. Разбирате ли каква е крайната цел на Божието дело, независимо дали става дума за разобличаването на Божиите слова, или за Неговия съд и наказание? Бог върши Своето дело по този начин с крайната цел да позволи на всеки, преживяващ Неговото дело, да познае що е човекът. И до какво води това „знаене що е човекът“? Води до позволяване на човека да узнае своята идентичност и своя статус, своя дълг и своята отговорност. То означава да ти се даде познание за това що е то да бъдеш човек, да ти се даде да проумееш кой си. Това в крайна сметка цели Бог, като кара хората да опознаят себе си.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

За да се стреми към промяна в нрава си, човек първо трябва да може да осъзнае собствения си покварен нрав. Истинското себепознаване включва разгадаване и задълбочен анализ на същността на собствената поквара, както и осъзнаване на различните състояния, които поражда поквареният нрав. Само когато някой ясно разбере собствените си покварени състояния и покварен нрав, може да намрази плътта си и да намрази Сатана, което едва тогава води до промяна на нрава му. Ако не може да осъзнае тези състояния и не успее да ги свърже и съпостави със себе си, може ли да се промени нравът му? Не може. Промяната на нрава изисква човек да осъзнава различните състояния, които поражда поквареният му нрав. Той трябва да достигне до момент, в който не е възпиран от покварения си нрав, и да практикува истината — само тогава нравът му може да започне да се променя. Ако не може да осъзнае първопричината за покварените си състояния и само се въздържа според думите и доктрините, които разбира, тогава дори да има някакво добро поведение и да се променя малко външно, това не може да се счита за промяна на нрава. Щом е така, каква тогава е ролята, която повечето хора имат по време на изпълнението на дълга си? Това е ролята на полагащи труд. Те просто полагат усилия и вършат задачи. Макар че изпълняват и дълга си, през повечето време са съсредоточени само върху това да свършат нещо, без да търсят истината, а само да полагат усилия. Понякога, когато са в добро настроение, те полагат повече усилия, а друг път, когато настроението им е лошо, малко се поотпускат. Но след това се изследват и имат угризения, така че отново полагат повече усилия, като вярват, че това е покаяние. Всъщност това не е истинска промяна, нито е истинско покаяние. Истинското покаяние започва със себепознанието, то започва с промяна в поведението. Щом поведението на някого се промени и той може да се опълчи на плътта си, да практикува истината и по отношение на поведението си да изглежда, че е в съответствие с принципите, това означава, че е настъпило истинско покаяние. След това, малко по малко, той достига до момента, в който може да говори и да действа според принципите, като напълно се съобразява с истината. Тогава започва промяната в живота нрав.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. В стремежа към истината помага единствено себепознанието)

Ключът към постигане на промяна на нрава е да познаваме собствената си природа, а това трябва да стане според разобличеното от Бог. Само в Божието слово човек може да опознае собствената си отвратителна природа, да разпознае в собствената си природа различните отрови на Сатана, да осъзнае, че е глупав и невеж, и да открие слабите и отрицателните черти в природата си. След като те са напълно опознати и ти наистина си способен да се намразиш и да се опълчиш на плътта, последователно да практикуваш Божието слово, последователно да се стремиш към истината, докато изпълняваш задълженията си, да постигнеш промяна в нрава си и станеш човек, който наистина обича Бог, тогава ще тръгнеш по пътя на Петър. Без Божията благодат и без просветление и напътствие от Светия Дух е трудно да се върви по този път, защото хората не притежават истината и не са способни да се опълчат на себе си. Вървенето по пътя към съвършенството на Петър се крепи главно на това да имаш решимостта, вярата и осланянето на Бог. Освен това човек трябва да се подчини на делото на Светия Дух; човек не може да се справи с нищо без Божиите слова. Това са ключовите аспекти и нито един от тях не бива да се престъпва. Насред преживяването е много трудно да опознаеш себе си; то е безсмислено без делото на Светия Дух.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

За да опознаеш себе си, трябва да познаваш собственото си разкриване на поквара, покварения си нрав, слабите си места, както и природата си същност. Освен това трябва да познаваш до най-малката подробност нещата, които се разкриват в ежедневието ти — мотивите, перспективите и отношението ти към всяко едно нещо — независимо дали си вкъщи или навън, когато си на събирания, когато ядеш и пиеш от Божиите слова или при всеки един проблем, с който се сблъскваш. Чрез тези аспекти трябва да опознаеш себе си. Разбира се, за да се познаваш на по-дълбоко ниво, трябва да интегрираш Божиите слова. Можеш да постигнеш резултати само като се опознаеш въз основа на Неговите слова. Когато приемате правосъдието на Божиите слова, не се страхувайте от страданието или болката, а още по-малко — че Божиите слова ще проникнат в сърцата ви и ще разкрият грозните ви състояния. Толкова е полезно да изстрадате тези неща. Ако вярвате в Бог, трябва да четете повече Божии слова, които съдят и наказват хората, особено онези, които разобличават същината на човешката поквара. Трябва повече да ги сравнявате с практическото си състояние и да ги свързвате предимно със себе си, а по-малко с другите. Видовете състояния, които Бог разобличава, съществуват у всеки човек и всички те могат да се открият у теб. Ако не вярваш, опитай да го изживееш. Колкото повече изживяваш, толкова повече ще се опознаваш и толкова по-силно ще чувстваш, че Божиите слова са много верни. След като прочетат Божиите слова, някои хора не са способни да ги свържат със себе си и смятат, че части от тези слова не се отнасят за тях, а за други хора. Например когато Бог разобличава хора като езавелите и блудниците, някои сестри смятат, че тъй като са били безупречно верни на съпрузите си, подобни слова не би трябвало да се отнасят за тях; други сестри смятат, че тъй като не са омъжени и никога не са правили секс, подобни слова не би трябвало да се отнасят и за тях. Някои братя смятат, че тези слова са насочени само към жените и изобщо не ги касаят. Някои хора вярват, че Божиите слова на разобличаване на човека са твърде строги и не отговарят на действителността, затова отказват да ги приемат. Дори има хора, които твърдят, че в някои случаи Божиите слова са неточни. Това ли е правилното отношение към Божиите слова? Очевидно е погрешно. Всички хора се възприемат въз основа на външното си поведение. Не са способни да се самоанализират и да опознават покварената си същина чрез Божиите слова. Тук „езавели“ и „блудници“ се отнасят до същината на покварата, нечистотията и развратността на човечеството. Независимо дали е мъж или жена, женен или не, всеки има покварени мисли за разврат. Така че как може да няма нищо общо с теб? Божиите слова разобличават покварения нрав на хората. Независимо дали става дума за мъже или жени, степента на покварата им е еднаква. Това не е ли факт? Първо трябва да осъзнаем, че всичко, което Бог казва, е истината и съответства на фактите, и че независимо колко са строги Неговите слова, които съдят и разобличават хората, или колко са нежни словата, с които разговаря за истината или увещава хората, независимо дали Неговите слова съдят или благославят, дали заклеймяват или проклинат, дали пораждат у хората горчиво или сладко чувство, хората трябва да приемат всички тях. Такова отношение трябва да имат хората към Божиите слова. Какво е това отношение? Дали е набожно, благочестиво или търпеливо, или е отношение на приемане на страданието? Малко сте объркани. Казвам ви, че не е нито едно от тях. В своята вяра хората трябва твърдо да отстояват мнението, че Божиите слова са истината. Тъй като те действително са истината, хората трябва да ги приемат с разум. Независимо дали са способни да разпознаят Божиите слова или да се съгласят с тях, хората първо трябва да ги приемат безусловно. Кого разобличава Божието слово, ако не един от вас или всички вас? И ако не цели да те разобличи, защо се иска от теб да го приемеш? Дали това не е противоречие? Бог говори на цялото човечество и всяко изречение, произнесено от Бог, разобличава поквареното човечество, и никой не прави изключение, което естествено включва и теб. Нито ред от Божиите слова не касае външния вид или някакво състояние, камо ли външно правило или проста форма на поведение при хората. Те не са за това. Ако смяташ, че всеки изречен от Бог ред просто разобличава обикновен тип човешко поведение или външен вид, значи нямаш духовно разбиране, нито разбираш какво е истината. Божиите слова са истината. Хората могат да почувстват задълбочеността на Божиите слова. В какво се състои тази задълбоченост? Всяко Божие слово разобличава покварения нрав на хората, както и съществени и дълбоко вкоренени неща в живота им. Те са съществени неща, а не външни прояви, и най-вече не са външно поведение. Ако съдим по външния им вид, всички хора може да изглеждат добри. Но защо тогава Бог казва, че някои хора са зли духове, а други — нечисти духове? Този въпрос не е видим за теб. Затова Божиите слова не бива да се разглеждат от гледна точка на човешките представи или фантазии, или на слухове, които се разпространяват между хората, и определено не бива да се разглеждат от гледна точка на изявленията на управляващата партия. Единствено Божиите слова са истината, а всички думи на човека са заблуда. След като чухте това общение, изживяхте ли промяна в отношението си към Божиите слова? Колкото и голяма или малка да е промяната, следващия път, когато четете Божиите слова на съдене и разобличаване на хората, поне не бива да се опитвате да спорите с Бог. Трябва да престанете да се оплаквате от Него и да твърдите, че: „Божиите слова на разобличаване и съдене на хората са наистина строги. Няма да чета тази страница. Просто ще я пропусна. Нека потърся да прочета нещо за благословии и обещания, за да намеря някаква утеха“. Повече не бива да четете Божието слово, като подбирате по ваш вкус. Трябва да приемете както истината, така и съда и наказанието на Божиите слова, и едва тогава може да се пречисти поквареният ви нрав, и само тогава можете да постигнете спасение.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Значението и пътят на стремежа към истината)

Ако се стремиш към истината, трябва да размишляваш за покварения си нрав и да го разбереш според Божиите слова, да се съпоставяш с всяко изречение от Божиите слова за разобличение и съд и малко по малко да изкорениш целия си покварен нрав и всичките си състояния. Започни, като се задълбочиш в намеренията и целите на твоите думи и действия, анализирай и разграничавай всяка дума, която изричаш, и не пренебрегвай нищо, което съществува в мислите и в ума ти. По този начин, чрез постепенно анализиране и разнищване, ще откриеш, че поквареният ти нрав не е нещо малко, а по-скоро е в изобилие, и че отровите на Сатана не са ограничени, а по-скоро многобройни. По този начин постепенно ще видиш ясно покварения си нрав и природата си същност и ще осъзнаеш колко дълбоко те е покварил Сатана. В този момент ще почувстваш колко изключително ценна е истината, изразена от Бог. Тя може да разреши проблемите на покварения нрав и покварената природа на човечеството. Това лекарство, което Бог е приготвил за покварените хора, за да спаси човечеството, е невероятно ефективно, дори по-ценно от всеки еликсир. Така че за да получиш Божието спасение, ти с готовност се стремиш към истината, като цениш всеки неин аспект все повече и повече и се стремиш към нея с все по-голяма убеденост. Когато човек има това чувство в сърцето си, това означава, че вече е постигнал разбиране на някаква истина и вече се е установил на истинския път. Ако успее да го изживее по-дълбоко и наистина да обича Бог от сърце, неговият живот нрав ще започне да се променя.

Лесно е да се направят някои промени в поведението, но не е лесно да се промени животът нрав. Разрешаването на проблема с покварения нрав трябва да започне със себеопознаването. То изисква внимание, съсредоточаване върху изследването на намеренията и състоянията на човека малко по малко, непрекъснато внимателно проучване на намеренията и обичайните начини на говорене. И така, един ден ще настъпи внезапно осъзнаване: „Винаги говоря хубави неща, за да се прикривам, надявайки се да придобия статус в сърцата на другите. Това е нечестив нрав. Това не е разкриване на нормална човешка природа и не съответства на истината. Този нечестив начин на говорене и тези нечестиви намерения са погрешни и трябва да бъдат променени и да се отърва от тях“. След това осъзнаване ще усещате все по-ясно сериозната тежест на нечестивия си нрав. Мислили сте си, че нечестивостта означава само малко нечестива похот между мъж и жена, и сте смятали, че макар да проявявате нечестивост в това отношение, не сте човек с нечестив нрав. Това показва, че ви е липсвало разбиране за нечестивия нрав. Изглежда сте знаели привидното значение на думата „нечестив“, но не сте могли истински да осъзнаете или да различите нечестивия нрав. И в действителност все още не разбирате какво означава думата „нечестив“. Когато осъзнаеш, че си разкрил този вид нрав, започваш да се самоанализираш и да го осъзнаваш, и да се задълбочаваш в това каква е първопричината за него, и тогава виждаш, че наистина имаш такъв нрав. Какво трябва да направиш след това? Трябва непрекъснато да проверяваш намеренията си в рамките на собствените си подобни начини на говорене. Чрез това постоянно задълбочаване ще установиш с нарастваща достоверност и точност, че наистина притежаваш такъв нрав и същност. Само в деня, в който истински признаеш, че наистина притежаваш нечестив нрав, ще започнеш да изпитваш омраза и отвращение от него. Човек преминава от мисълта, че е добър, има правилно поведение, притежава чувство за справедливост и морална устойчивост, безкористност, към осъзнаването, че притежава такива природи същности като арогантност, непримиримост, измамност, нечестивост и досада от истината. В този момент той ще е преценил себе си точно и ще знае какъв е в действителност. Само устното признаване или беглото осъзнаване, че има тези проявления и състояния, няма да породи истинска омраза. Едва когато осъзнае че същността на този покварен нрав е отблъскващият начин на поведение на Сатана, човек може наистина да намрази себе си. Каква човешка природа се изисква, за да се опознае човек истински до степен на самоомраза? Човек трябва да обича положителните неща, истината, справедливостта и правдата, да има съвест и осъзнатост, да бъде добросърдечен и да може да приема и да практикува истината — всички такива хора могат истински да опознаят себе си и да се намразят. Онези, които не обичат истината и на които им е трудно да я приемат, никога няма да опознаят себе си. Дори да изрекат някакви думи за себепознание, те не могат да практикуват истината и няма да претърпят истинска промяна. Най-трудната задача е да опознаеш себе си.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. В стремежа към истината помага единствено себепознанието)

Когато четеше Божиите слова, Петър не се съсредоточаваше върху разбирането на доктрините, а още по-малко се съсредоточаваше върху сдобиването с богословско знание. Вместо това той се концентрираше върху разбирането на истината и схващането на Божиите намерения, както и върху постигането на разбиране за Божия нрав и обичливост. Петър също се опитваше да разбере различните покварени състояния на човека от Божиите слова, както и човешката природа същност и действителни недостатъци, като по този начин лесно отговаряше на Божиите изисквания, за да Го удовлетвори. Петър имаше толкова много правилни практики, които се подчиняваха на Божиите слова. Това беше най-съвместимо с Божиите намерения и беше най-добрият начин, по който човек може да сътрудничи, докато преживява Божието дело. Когато преживяваше стотиците изпитания, изпратени от Бог, Петър се съпоставяше строго с всяка дума на Божието съдене и разобличаване на човека и спрямо всяка дума от Неговите изисквания към човека — изследваше се и се стремеше да разбере точно значението на Божиите слова. Той усърдно размишляваше над всяка дума, която Исус му казваше, като запечатваше всяка дума в съзнанието си — и този подход даде много добри резултати. Практикувайки по този начин, той успя да се опознае чрез Божиите слова и не само успя да опознае различните покварени състояния и недостатъци на човека, но и опозна същността и природата му. Това показва, че Петър познаваше истински себе си.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да вървим по пътя на Петър)

Ако хората искат да разберат себе си, те трябва да разберат покварения си нрав и да осъзнаят своите истински състояния. Най-важният аспект от разбирането на собственото състояние е да се проумеят собствените мисли и идеи. Едно основно нещо е контролирало мислите и идеите на хората във всеки един времеви период. Ако можете да проумеете своите мисли и идеи, ще можете да проумеете нещата, които стоят зад тях. Хората не могат да контролират своите мисли и идеи. Трябва обаче да знаеш откъде идват тези мисли и идеи, какви са мотивите за тях, как се формират тези мисли и идеи, какво ги контролира и каква е тяхната природа. След като нравът на човека се промени, създадените от променената част мисли, идеи, възгледи и цели, към които той се стреми, ще бъдат много различни от преди — по същество те ще се доближават до истината и ще бъдат в съответствие с нея. Нещата в човека, които не са се променили, т.е. старите му мисли, идеи и възгледи, включително нещата, които хората харесват и към които се стремят, са крайно мръсни, грозни и отвратителни. След като човек разбере истината, той ще може да различава тези неща и да ги вижда ясно. Следователно той ще може да се откаже от тях и да им се опълчи. Такива хора определено са се променили по някакъв начин. Те са способни да приемат истината, да я практикуват и да навлязат в някои истини реалности. Хората, които не разбират истината, не могат да виждат ясно тези покварени или негативни неща, нито да ги различават; поради това те не са в състояние да се откажат от тях, още по-малко да им се опълчат. На какво се дължи тази разлика? Защо всички са вярващи, но някои от тях могат да различават негативните и нечистите неща и да ги отхвърлят, докато други не могат да виждат ясно тези неща, нито да се освободят от тях? Това е пряко свързано с това дали човекът обича истината и се стреми към нея.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

Ключът към самоанализа и самоопознаването е следният. Колкото повече чувстваш, че в определени области си се справил добре или си постъпил правилно, и колкото повече мислиш, че можеш да удовлетвориш Божиите намерения или си способен да се похвалиш с постижения в определени области, значи толкова повече си струва да опознаваш себе си в тези области и толкова по-дълбоко си струва да задълбаваш в тях, за да видиш какви нечистотии има в теб, както и кои неща в теб не могат да удовлетворят Божиите намерения. Да вземем за пример Павел. Павел бил изключително знаещ, той изстрадал много, докато проповядвал и работел, и мнозина го обожавали изключително много. В резултат на това, след като свършил много работа, той предположил, че за него е предопределен венец. Това го накарало да върви все по-нататък по грешния път, докато накрая не бил наказан от Бог. Ако тогава той бе разсъждавал върху себе си и се бе анализирал, нямаше да мисли по този начин. С други думи, Павел не се съсредоточил върху търсенето на истината в думите на Господ Исус; той вярвал само в собствените си представи и възгледи. Мислел си, че само като направи някои добри неща и покаже добро поведение, ще бъде одобрен и възнаграден от Бог. В крайна сметка собствените му представи и фантазии заслепили сърцето му и прикрили истината за неговата поквара. Но хората не били способни да разпознаят това и нямали познания по тези въпроси, затова преди Бог да го разобличи, те винаги определяли Павел като стандарт, към който да се стремят, пример, по който да живеят, и го смятали за идола, който са търсили и са копнеели да бъдат. Случаят на Павел е предупреждение към всеки един от Божиите избраници. Особено когато ние, които следваме Бог, може да страдаме и да платим цената, докато изпълняваме дълга си и служим на Бог, ние чувстваме, че сме отдадени и обичаме Бог, и в моменти като този трябва да се замислим и да разберем себе си още повече относно пътя, по който поемаме, което е много важно. Това е така, защото онова, което смяташ за добро, ти определяш като правилно и не се съмняваш в него, нито разсъждаваш върху него, нито анализираш дали в него има нещо, което се противопоставя на Бог. Например има хора, които се смятат за изключително добродушни. Те никога не мразят и не нараняват другите и винаги подават ръка на брат или сестра, чието семейство е в нужда, за да не остане техният проблем нерешен; те са изключително доброжелателни и правят всичко по силите си, за да помогнат на всеки, на когото могат. Но те никога не се съсредоточават върху практикуването на истината и не навлизат в живота. Какъв е резултатът от такава отзивчивост? Собственият им живот е в застой, но въпреки това са доста доволни от себе си и изключително удовлетворени от всичко, което са свършили. Нещо повече, те се гордеят много с това и вярват, че във всичко, което са направили, няма нищо, което да противоречи на истината, че то определено ще удовлетвори Божиите намерения, и че те са истински вярващи в Бог. Те възприемат природната си доброта като капитал и веднага щом го сторят, я приемат за даденост като истина. Всъщност те просто правят човешко добро. Изобщо не практикуват истината, защото това, което правят, е пред хората, а не пред Бог, и още по-малко практикуват според Божиите изисквания и истината. Затова всичките им дела са напразни. Нищо от това, което правят, не е практикуване на истината или на Божиите думи, да не говорим за следване на Неговата воля; по-скоро те използват човешката доброта и добро поведение, за да помагат на другите. Накратко казано, те не търсят Божиите намерения във всичко, което правят, нито действат в съответствие с Неговите изисквания. Бог не одобрява такова добро поведение; за Бог то е за заклеймяване и не заслужава да се помни от Него.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само ако познае собствените си погрешни възгледи, човек може да се промени истински)

В хода на изживяването на Божието дело, независимо колко пъти си се провалял, падал си, бил си кастрен или разкриван, това не са лоши неща. Независимо от това как си бил кастрен и дали е от водачи, работници или твоите братя и сестри, всичко това са добри неща. Трябва да запомниш следното: независимо колко страдаш, ти всъщност печелиш. Всеки, който има опит, може да потвърди това. Независимо от всичко, кастренето или разкриването винаги е нещо добро. Това не е осъждане. Това е Божие спасение и най-добрата възможност да опознаеш себе си. Това може да стане повратен момент в житейското ви преживяване. Без това няма да имаш нито възможността, нито условията, нито контекста, за да си способен да достигнеш до разбиране на истината за покварата си. Ако наистина разбираш истината и си способен да разкриеш покварените неща, скрити в дълбините на сърцето ти, ако можеш ясно да ги различиш, това е добре, това е решило основен проблем при навлизането в живота и е от голяма полза за промените в нрава. Да станеш способен наистина да опознаеш себе си е най-добрата възможност да си поправиш поведението и да станеш нов човек; това е най-добрата възможност да получиш нов живот. Щом наистина опознаеш себе си, ще можеш да видиш, че когато истината се превърне в нечий живот, тя е нещо наистина ценно и ще жадуваш за истината, ще я практикуваш и ще навлезеш в нейната реалност. Това е толкова велико нещо! Ако можеш да се възползваш от тази възможност, сериозно размишляваш върху себе си и придобиеш истинско познание за себе си, винаги, когато се провалиш или паднеш, ще можеш да се изправиш отново насред негативността и слабостта. Щом преминеш този праг, ще си способен да направиш голяма крачка напред и да навлезеш в истината реалност.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. За да придобие истината, човек трябва да се учи от хората, събитията и нещата около себе си)

Всички, които наистина познават себе си, са претърпявали някои провали и неуспехи в миналото, след което са чели Божиите слова, молили са се на Бог и са размишлявали над себе си, като така са започнали да виждат ясно истината за собствената си поквара и да чувстват, че наистина са дълбоко покварени и напълно лишени от истината реалност. Ако по този начин изживявате Божието дело, молите се на Бог и търсите истината, когато ви сполети нещо, постепенно ще опознаете себе си. Тогава, един ден, най-накрая разбирате със сърцето си: „Може да имам малко по-добри заложби от останалите, но това ми е дадено от Бог. Все се хваля, опитвам се да надприказвам останалите и се опитвам да накарам хората да вършат нещата по моя начин. Наистина ми липсва разум — това е надменност и самоправедност! Чрез размисъл разбрах за собствения си надменен нрав. Това е Божието просветление и Неговата благодат и аз Му благодаря за тях!“. Добре ли е да разберете за собствения си покварен нрав или не е? (Добре е.) Оттук нататък трябва да търсите как да говорите и действате разумно и покорно, как да се държите на равна нога с останалите, как да се отнасяте справедливо към тях, без да ги възпирате, как правилно да се отнасяте към своите заложби, дарби, силни страни и т. н. Така ще промените надменния си нрав, както течащата вода постепенно променя формата на камъка. След това, когато общуваш с други хора или работиш с тях, за да изпълниш някакъв дълг, ще си способен да се отнасяш правилно към изразените от тях мнения и да ги изслушваш внимателно. И когато ги чуеш да изразяват правилно мнение, ще откриеш, че „изглежда, че не съм с най-добрите заложби. Истината е, че всеки има силни страни, те изобщо не са по-долу от мен. Преди все си мислех, че имам по-добри заложби от останалите. Това беше самонаслаждаване и тесногръдо невежество. Имах много ограничени възгледи, като жаба на дъното на кладенец^*. В подобно мислене наистина нямаше разум — беше безсрамно! Бях глух и сляп заради надменния си нрав. Не чувах какво казват другите и си мислех, че съм по-добър от тях, че съм прав, а всъщност не съм по-добър от никого от тях!“. От този момент нататък ще имаш истинско разбиране и познание за своите недостатъци и за ниския си духовен ръст. И след това, когато общуваш с останалите, внимателно ще се вслушваш в техните мнения и ще осъзнаеш: „Има толкова много хора, които са по-добри от мен. В най-добрия случай заложбите и способността ми за възприемане са на средно ниво“. Дали с това разбиране няма да придобиеш малко самосъзнание? Като изживявате това и често размишлявате върху себе си според Божиите слова, ще сте способни да придобиете истинско себепознание, което ще се задълбочава все повече. Ще сте способни да прозрете истината за своята поквара, за своята бедност и окаяност, за своята жалка грозота и тогава ще изпитате неприязън към себе си и ще намразите покварата си. Тогава ще ви е лесно да се опълчите на себе си. Ето как изживявате Божието дело. Трябва да анализирате своите разкривания на поквара според Божиите слова. Особено след като разкриете покварения си нрав в каквато и да е ситуация, трябва често да размишлявате върху себе си и да се опознаете. Тогава ще ви е лесно да видите ясно своята покварена същина и ще сте способни от сърце да намразите покварата си, плътта си и Сатана. И ще сте способни да обичате и да се стремите към истината със сърцето си. Така надменният ти нрав ще продължи да се топи и постепенно ще се отървеш от него. Ще придобиваш все повече разум и ще ти е по-лесно да се подчиниш на Бог. В очите на околните ще изглеждаш по-непоколебим и по-уравновесен и ще изглежда, че говориш по-обективно. Ще умееш да изслушваш другите и ще им даваш време да говорят. Когато другите са прави, ще ти е лесно да приемаш думите им и взаимоотношенията ти с хората няма да са толкова натоварващи. Ще си способен да си сътрудничиш хармонично с всеки. Ако така изпълняваш дълга си, нима няма да притежаваш разум и човешка природа?

(Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Какво означава човек да се стреми към истината (1))

Забележка:

* Китайски идиом за хора с ограничени възгледи.

За да разрешите напълно проблема с покварения си нрав, трябва да търсите истината, за да го промените още щом се прояви. Трябва да решите проблема с покварения си нрав още в зародиш, за да сте сигурни, че няма да направите нищо лошо, и да предотвратите бъдещи неприятности. Ако поквареният нрав се вкорени и се превърне в мисли или възгледи на човека, той ще може да го кара да върши зло. Следователно самоанализирането и себепознанието са свързани най-вече с откриването на покварения нрав на човека и бързото търсене на истината, за да бъде променен. Трябва да знаете какви неща са ви присъщи, какво харесвате, към какво се стремите и какво искате да получите. Трябва да анализирате тези неща според Божиите слова, за да разберете дали те са в съответствие с Божиите намерения и в какво отношение са погрешни. След като разберете тези неща, трябва да разрешите проблема с вашия анормален разум, т.е. проблема с вашето неразумно и безмилостно досаждане. Проблемът не е само в покварения ви нрав, а засяга и липсата ви на разум. Хората, които се увличат от личния си интерес, не притежават нормален разум, особено когато са засегнати техните интереси. Това е психологически проблем, който е и ахилесовата пета на хората. […]

Нещата в човешката природа не са като някакви външни поведения, практики или мисли и идеи, които просто могат да бъдат кастрени и толкова; те трябва да бъдат изровени постепенно. Нещо повече, не е лесно човек да ги идентифицира, а дори и да ги идентифицира, не е лесно да ги промени — това изисква достатъчно задълбочено разбиране. Защо винаги анализираме човешката природа? Нима не разбирате значението на това? Откъде произлизат разкритията за покварените нрави на хората? Всички идват от природата на човека и се ръководят от нея. Всеки един покварен човешки нрав, всяка мисъл и идея, всяка умисъл, всичко има връзка с човешката природа. Ето защо чрез директното изравяне на природата на човека покварените му нрави могат да бъдат лесно променени. Макар че не е лесно да промениш човешката природа, ако хората могат да разграничат и да прозрат разкриваните покварени нрави, и ако могат да търсят истината, за да ги разрешат, то те постепенно могат да променят нравите си. След като човекът е постигнал промяна в своя живот нрав, все по-малко неща в него ще се противопоставят на Бог. Целта на анализирането на човешката природа е да се променят нравите му. Вие не сте проумели тази цел и си мислите, че само с анализ и разбиране на природата си можете да се покорите на Бог и да възстановите разума си. Всичко, което вършите, е да прилагате слепешком правила! Защо просто не разобличавам човешката надменност и самоправедност? Защо трябва и да анализирам покварената им природа? Проблемът няма да бъде решен, ако само разобличавам тяхната надменност и самоправедност. Обаче ако анализирам природата им, вече ще бъде обхванат широк кръг от аспекти и ще бъдат включени всички покварени нрави. Не става дума само за тесния кръг от самоправедност, самомнителност и надменност. Природата включва много повече от това. Добре би било тогава, ако хората могат да осъзнаят колко много покварени нрави разкриват в различните си искания към Бог, тоест в прекомерните си желания. Щом разберат собствената си природа същност, хората ще могат да мразят и отричат себе си, с лекота ще променят покварените си нрави и ще имат път. В противен случай никога няма да изровите първопричината и само ще казвате, че това е самоправедност, надменност, гордост или пълна липса на отдаденост. Може ли само с говорене за такива повърхностни неща да се реши проблемът ти? Нужно ли е да се обсъжда природата на човека?

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Хората изискват твърде много от Бог)

В днешно време повечето хора имат много повърхностно разбиране за себе си. Те изобщо не са стигнали до ясното познаване на нещата, които са част от природата им. Те познават само малка част от покварените състояния, които разкриват, знаят за нещата, които е вероятно да направят, или за някои от недостатъците си и поради това вярват, че познават себе си. Ако освен това те спазват някои правила, гледат да не правят грешки в определени области и успяват да избегнат извършването на определени прегрешения, те смятат, че притежават реалност в своята вяра в Бог и приемат, че ще бъдат спасени. Това е изцяло човешка фантазия. Ако се придържаш към тези неща, ще можеш ли наистина да се въздържаш от извършването на каквито и да било прегрешения? Ще постигнеш ли истинска промяна на нрава? Наистина ли ще изживееш човешко подобие? Можеш ли наистина да удовлетвориш Бог по този начин? Категорично не, това е сигурно. Вярата в Бог работи само когато човек има високи стандарти и е постигнал истината и известна промяна в своя живот нрав. Това изисква преди всичко да си отдаден на самоопознаването си. Ако познанията на хората за самите тях са твърде повърхностни, те ще открият, че е невъзможно да разрешават проблеми и техният живот нрав просто няма да се променят. Необходимо е човек да се познава в дълбочина, което означава опознаване на собствената природа: от какви елементи е съставена тази природа, как са възникнали те и откъде са дошли. Нещо повече, наистина ли си способен да намразиш тези неща? Виждал ли си собствената си грозна душа и нечестивата си природа? Ако наистина си способен да видиш истината за себе си, тогава ще намразиш себе си. Когато се намразиш и след това практикуваш Божието слово, ще можеш да се опълчиш на плътта и да имаш силата да практикуваш истината, без да смяташ, че е непосилна. Защо много хора следват своите плътски предпочитания? Тъй като се смятат за доста добри, като усещат, че действията им са правилни и оправдани, че нямат грешки и дори че са абсолютно прави, те са способни да действат с мисълта, че справедливостта е на тяхна страна. Когато човек узнае каква е истинската му същност — колко грозна, колко презряна и колко жалка е — тогава той не се гордее прекалено много със себе си, не е толкова ужасно високомерен и не е толкова доволен от себе си, както преди. Такъв човек мисли: „Трябва да съм сериозен и земен в практикуването на някои от Божиите слова. Иначе няма да отговарям на стандарта за човешко същество и ще се срамувам да живея в Божието присъствие“. Тогава човек наистина вижда колко е нищожен, колко е незначителен. В този момент ще му стане лесно да практикува истината и той ще изглежда донякъде като човека, който трябва да бъде. Само когато истински намразят себе си, хората могат да се опълчат на плътта си. Ако не се намразят, няма да бъдат способни да се опълчат на плътта. Да се намразиш истински не е лесна работа. Има няколко неща, които трябва да могат да се открият у тях. Първо, познаване на собствената природа, и второ, осъзнаване на това колко беден и жалък е човекът, колко е нищожен и незначителен и колко жалка и мръсна е душата му. Когато човек напълно разбере какъв е в действителност и този резултат бъде постигнат, тогава той наистина получава разбиране за себе си и може да се каже, че е опознал себе си напълно. Едва тогава човек може наистина да намрази себе си, да стигне дотам да се прокълне и наистина да почувства, че толкова дълбоко е покварен от Сатана, че дори не прилича на човешко същество. Тогава един ден, когато се появи заплахата от смърт, такъв човек ще си помисли: „Това е Божието справедливо наказание. Бог наистина е праведен. Наистина трябва да умра!“. В този момент той няма да се оплаква, още по-малко ще се оплаква от Бог, а просто ще разбира, че е толкова беден и жалък, толкова мръсен и покварен, че трябва да бъде отстранен и унищожен от Бог, а на душа като неговата не подобава да живее на земята. Следователно този човек няма да се оплаква от Бог, нито ще Му се съпротивлява, още по-малко ще Го предаде. Ако човек не познава себе си и все пак се смята за доста добър, когато смъртта почука на вратата му, той ще си помисли: „Справих се толкова добре във вярата си. Колко усърдно се стремих към истината! Дадох толкова много, страдах толкова много, а накрая бог иска от мен да умра. Не знам къде е божията праведност. Защо той иска да умра? Ако трябва аз да умра, кой ще бъде спасен тогава? Няма ли да дойде краят на човешката раса?“. Първо, този човек има представи за Бог. Второ, този човек се оплаква и не показва никакво подчинение. Той е точно като Павел: когато беше напът да умре, Павел не познаваше себе си, а когато Божието наказание наближи, вече беше твърде късно.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

Изключително важно е всеки човек да познава себе си, тъй като това има пряко отношение към основния въпрос дали човек може да се отърве от покварения си нрав и да постигне спасение. Не си мислете, че въпросът е лесен. Да познаваш себе си не означава да разбираш действията или практиките си, а да познаваш същината на проблема си, да знаеш къде се корени твоето непокорство и каква е неговата същина, да знаеш защо не можеш да практикуваш истината и да разбираш какво се поражда и какво те смущава, когато практикуваш истината. Това са някои от най-важните аспекти на себепознанието. Например, повлияни от традиционната китайска култура, в традиционните си представи китайците вярват, че човек трябва да показва синовна почит към родителите си. Който не я показва, не изпълнява задълженията си към родителите си. Тези идеи се внушават на хората още от детството и на практика почти във всяко семейство учат на това, така е и във всички училища и в обществото като цяло. Когато в съзнанието на хората се втълпяват такива неща, те си мислят: „Синовната почит е по-важна от всичко. Ако не я показвам, няма да съм добър човек. Ще бъда непочтителен потомък и обществото ще ме порицае. Ще бъда човек без съвест“. Правилно ли е това мнение? Хората са виждали толкова много истини, изразени от Бог. Той изисквал ли е хората да проявяват синовна почит към родителите си? Дали това е една от истините, които вярващите в Бог трябва да разберат? Не, не е. Бог е разговарял само за някои принципи. Какъв принцип трябва да спазват хората в отношението си към другите според Божиите слова? Обичайте това, което Бог обича, и мразете това, което Той мрази. Това е принципът, който трябва да се спазва. Бог обича хората, които се стремят към истината и които са способни да следват волята Му. Това са хората, които и ние трябва да обичаме. Бог ненавижда хората, които не са способни да следват Божията воля, които Го мразят и се бунтуват срещу Него, и ние също трябва да ги ненавиждаме. Това иска Бог от хората. Ако родителите ти не вярват в Бог, ако остават безразлични, макар да знаят добре, че вярата в Бог е правилният път и че тя може да доведе до спасение, няма съмнение, че изпитват неприязън към истината и че я мразят, противопоставят се на Бог и Го ненавиждат. Естествено Бог се отвращава от тях и ги мрази. Би ли могъл да се отвращаваш от такива родители? Те се противопоставят на Бог и Го хулят, а щом е така, те определено са демони и сатани. Би ли могъл да ги ненавиждаш и проклинаш? Всички тези въпроси са реални. Как трябва да се отнасяш към родителите си, ако ти пречат да вярваш в Бог? Както изисква Бог, трябва да обичаш това, което Бог обича, и да мразиш това, което Той мрази. По време на Епохата на благодатта Господ Исус каза: „Коя е майка Ми и кои са братята Ми?“ „Който следва волята на Моя Отец, Който е на небесата, той Ми е брат и сестра, и майка“. Тези слова са изречени още през Епохата на благодатта, а сега Божиите слова са още по-ясни: „Обичайте това, което Бог обича, и мразете това, което Той мрази“. Тези слова са недвусмислени и по същество, но често хората не могат да разберат истинското им значение. Ако даден човек отрича Бог, противопоставя Му се и е прокълнат от Него, но ти е родител или роднина и сякаш не е зъл човек и се отнася добре с теб, тогава може да се окаже, че не си способен да го мразиш и дори може да запазиш близки отношения с него, без да се промени връзката ви. Когато чуеш, че Бог мрази такива хора, ще се притесниш и няма да си способен да застанеш на страната на Бог и безмилостно да отхвърлиш този човек. Винаги си възпиран от чувства и не можеш напълно да се освободиш от тях. Каква е причината за това? Това се случва, защото чувствата ти са твърде силни и ти пречат да практикуваш истината. Този човек е добър с теб и затова не можеш да го намразиш. Ще можеш да го мразиш само ако те нарани. Дали тази омраза ще съответства на истините принципи? Освен това си обвързан от традиционните представи и си мислиш, че той е родител или роднина, така че ако го мразиш, обществото ще те презре и общественото мнение ще те порицае и осъди като лишен от синовна почит, безсъвестен и дори като безчовечен. Смяташ, че ще понесеш Божието осъждане и наказание. Дори и да искаш да го мразиш, съвестта ти няма да го допусне. Защо съвестта ти функционира така? Защото още от детството ти у теб е насаден определен начин на мислене като наследство от семейството ти, чрез възпитанието, което са ти дали родителите ти, и чрез внушенията на традиционната култура. Този начин на мислене се е вкоренил много дълбоко в сърцето ти и те кара погрешно да вярваш, че синовната почит е напълно естествена и обоснована и че всичко, което си наследил от предците си, винаги е добро. Първо това си научил и то продължава да доминира и силно да препъва и смущава вярата ти и приемането на истината, поради което си неспособен да практикуваш Божиите слова, да обичаш това, което Бог обича, и да мразиш това, което Той мрази. В сърцето си знаеш, че твоят живот е дошъл от Бог, а не от родителите ти, и също така знаеш, че родителите ти не само не вярват в Бог, но и Му се противопоставят, че Бог ги мрази и трябва да Му се подчиниш и да застанеш на Негова страна, но просто не можеш да се принудиш да ги мразиш, дори и да искаш. Не можеш да направиш този завой, не можеш да закалиш сърцето си и не можеш да практикуваш истината. Къде се корени този проблем? Сатана използва този вид традиционна култура и нравствени представи, за да скове мислите, ума и сърцето ти, и те прави неспособен да приемеш Божиите слова. Обладан си от тези неща на Сатана и си станал неспособен да приемеш Божиите слова. Когато искаш да практикуваш Божиите слова, тези неща предизвикват у теб смущение, стават причина да се противопоставяш на истината и на Божиите изисквания и под тяхно влияние ставаш безсилен да се освободиш от хомота на традиционната култура. След като се бориш известно време, правиш компромис: предпочиташ да повярваш, че традиционните нравствени представи са правилни и съответстват на истината, и така отхвърляш или се отричаш от Божиите слова. Не ги приемаш за истината и изобщо не мислиш за спасението си, защото смяташ, че все още живееш на този свят и можеш да оцелееш само като разчиташ на тези неща. Неспособен да издържиш на заклеймяването на обществото, предпочиташ да се откажеш от истината и от Божиите слова, предаваш се на традиционните нравствени представи и на влиянието на Сатана и предпочиташ да оскърбиш Бог и да не практикуваш истината. Кажете ми, не е ли жалък човекът? Не се ли нуждае от Божието спасение? Някои хора вярват в Бог от много години, но все още нямат прозрение по въпроса за синовната почит. Те наистина не разбират истината. Никога не могат да преодолеят тази бариера на светските отношения, нямат нито смелост, нито вяра, да не говорим за решимост, затова не могат да обичат Бог и да Му се покоряват. Някои хора са способни да видят отвъд това и наистина не им е лесно да кажат: „Родителите ми не вярват в Бог и ми пречат да вярвам. Те са дяволи“. Никой от невярващите не вярва, че има Бог, нито че Той е създал небето, земята и всички неща, нито че човекът е създаден от Бог. Има дори хора, които казват: „Животът е даден на човек от родителите му и той трябва да ги почита“. Откъде идва подобна мисъл или подобен възглед? Дали идва от Сатана? Хилядолетната традиционна култура, която така е възпитала и подвела човека, го кара да отрече Божието творение и върховенство. Без подвеждането и контрола на Сатана човечеството щеше да изследва Божието дело и щеше да чете Неговите слова, щеше да знае, че е създадено от Бог, и че животът му е даден от Бог; щеше да знае, че всичко, което има, е дадено от Бог, и че Бог е Този, на Когото трябва да благодари. Ако някой ни стори добро, трябва да го приемем от Бог и особено що се отнася до родителите ни, които са ни родили и отгледали — всичко това е наредено от Бог. Бог има върховенство над всичко, а човекът е просто инструмент за полагане на труд. Ако някой може да загърби родителите си или съпруга (или съпругата) и децата си, за да отдаде всичко на Бог, тогава ще бъде по-силен и ще има по-голямо чувство на справедливост пред Него. Въпреки това на хората не им е лесно да преодолеят оковите на националното образование и на традиционните културни идеи, представи и нравствени твърдения, защото тези сатанински отрови и философии отдавна са вкоренени в сърцата на хората и пораждат всякакви видове покварен нрав, които им пречат да чуят Божието слово и да Му се покорят. В дълбините на поквареното човешко сърце липсва елементарна готовност за практикуване на истината и следване на Божията воля. Затова хората се бунтуват срещу Бог и Му се противопоставят; те могат да Го предадат и да Го изоставят по всяко време. Може ли човек да приеме истината, ако в него има покварен нрав и сатанински отрови и философии? Може ли да постигне покорство пред Бог? Много е трудно наистина. Ако не беше делото на правосъдието на Самия Бог, тогава дълбоко поквареното човечество нямаше да може да постигне спасение и да бъде пречистено от целия си сатанински нрав. Дори и да вярват в Бог и да искат да Го следват, хората не могат да Го слушат и да Му се покорят, защото им струва голямо усилие да приемат истината. Затова стремежът към истината първо трябва да бъде предшестван от стремежа към себепознание и промяна на собствения покварен нрав на човека. Едва тогава ще му е по-лесно да приеме истината. Да опознаеш себе си не е никак проста работа — само хората, които приемат истината, могат да се опознаят. Затова е толкова важно да се опознаете и това е въпрос, който не бива да пренебрегвате.

Хората имат покварен нрав, затова им е много трудно да приемат истината и им е още по-трудно да познават себе си. Ако искат да постигнат спасение, те трябва да познават собствения си покварен нрав и своята природа същност. Едва тогава могат наистина да приемат истината и да я прилагат на практика. Повечето хора, които вярват в Бог, са удовлетворени и само да могат да говорят думи и доктрини, като мислят, че разбират истината. Това е голяма грешка, понеже онези, които не познават себе си, не разбират истината. Следователно, за да разберат и да получат истината във вярата си в Бог, хората трябва да се съсредоточат върху познаването на себе си. Независимо кога или къде се намираме и независимо в какви условия се намираме, ако можем да стигнем до познание за себе си, да изровим и разнищим собствения си покварен нрав и да се отнасяме към познаването на себе си като към първостепенна задача, тогава със сигурност ще придобием нещо и постепенно ще задълбочим познанието за себе си. В същото време ще практикуваме истината, ще практикуваме любовта и покорството към Бог и ще разбираме истината все повече и повече. Тогава истината естествено ще стане наш живот. Но ако ти не навлезеш изобщо в познаването на себе си, ще е невярно да казваш, че практикуваш истината, защото си заслепен от всякакви видове повърхностни явления. Усещаш, че сякаш поведението ти се е подобрило, че имаш повече съвест и разум от преди, че си по-внимателен, по-загрижен и проявяващ търпимост към другите и си по-търпелив и прощаващ с хората, и следователно мислиш, че вече изживяваш нормална човешка природа и че си чудесен и идеален човек. Но в Божиите очи ти все още далеч не отговаряш на изискваното от Него ниво и си много далеч от това истински да Му се покориш и да Го почиташ. Това показва, че ти не си придобил истината, че ти липсва и най-малката частица реалност и все още си далеч от изпълняването на критериите за спасение.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само ако познае собствените си погрешни възгледи, човек може да се промени истински)