Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

Основната причина за появата на покварени нрави в човека е подвеждането, покварата и отровата на Сатана. Човекът е бил ограничен и контролиран от Сатана и страда от огромните вреди, които Сатана е нанесъл на неговото мислене, морал, проницателност и разум. Човекът се противопоставя на Бог и не може да приеме истината именно поради това, че нещата, които са фундаментални за човека, са покварени от Сатана и са напълно различни от това, което Бог е създал първоначално. Следователно промените в нрава на човека трябва да започнат с промени в неговото мислене, проницателност и разум, които ще променят познанието му за Бог и познанието му за истината. Онези, които са се родили в най-дълбоко покварената от всички земи, са още по-невежи за това какво е Бог и какво означава да вярваш в Бог. Колкото по-покварени са хората, толкова по-малко знаят за съществуването на Бог и толкова по-слаби са техният разум и проницателност. Източникът на противопоставянето и непокорството на човека спрямо Бог е неговата поквара от Сатана. Заради покварата на Сатана съвестта на човека е станала безчувствена, той е неморален, мислите му са изродени и мисловното му състояние е изостанало. Преди да бъде покварен от Сатана, човекът по природа се е покорявал на Бог и се е покорявал на словата Му, след като ги е чул. По природа е имал здрав разум, съвест и нормална човешка природа. След като са били покварени от Сатана, изначалният разум, съвестта и природата на човека са се притъпили и са били увредени от Сатана. Така човекът е загубил покорството и любовта си към Бог. Разумът на човека е станал неестествен, нравът му е същият като на животно, а непокорството му спрямо Бог става все по-често и по-силно. И все пак човекът все още нито знае, нито разпознава това, а само се противопоставя и се бунтува упорито. Нравът на човека се разкрива в проявите на неговия разум, проницателност и съвест; тъй като разумът и проницателността му са нездрави, а съвестта му е силно притъпена, неговият нрав е непокорен спрямо Бог. Ако разумът и проницателността на човека не могат да се променят, тогава не може да става и дума за промени в нрава му или за съобразяване с Божиите намерения. Ако човекът е с нездрав разум, той не може да служи на Бог и не е годен за употреба от Бог. „Нормален разум“ означава да се покоряваме и да бъдем верни на Бог, да копнеем за Бог, да бъдем абсолютно предани на Бог и да имаме чиста съвест пред Бог. Това означава сърцето и умът ни да са единни по отношение на Бог и да не се противопоставяме умишлено на Бог. Не е така, когато имаш неестествен разум. Откакто човекът е покварен от Сатана, той си е създал представи за Бог и не е имал никаква преданост към Бог или копнеж по Него, да не говорим за съвест пред Бог. Човекът умишлено се противопоставя на Бог и Го осъжда, а освен това отправя хули зад гърба Му. Човекът осъжда Бог зад гърба Му с ясното съзнание, че Той е Бог; човекът няма никакво намерение да се покорява на Бог и просто не спира да отправя искания и молби към Него. Такива хора, хора с неестествен разум, не са способни да осъзнаят собственото си отвратително поведение или да съжаляват за непокорството си. Ако хората са способни да опознаят себе си, значи са възвърнали част от разума си; колкото са по-непокорни спрямо Бог хората, които все още не могат да опознаят себе си, толкова по-нездрав е техният разум.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Да имаш непроменен нрав означава да си във вражда с Бог)

Разкриването на покварения нрав на човека произтича само от притъпената му съвест, злонамерената му природа и нездравия му разум; ако съвестта и разумът на човека успеят отново да станат нормални, тогава той ще се превърне в човек, годен за употреба пред Бог. Именно защото човешката съвест винаги е била притъпена и защото човешкият разум, който никога не е бил здрав, отслабва все повече, човекът става все по-непокорен спрямо Бог — дотолкова, че дори приковава Исус на кръста и отказва на Божието въплъщение в последните дни да влезе в дома му, осъжда Божията плът и вижда Божията плът като низша. Ако човек имаше поне малко човечност, той нямаше да бъде толкова жесток в отношението си към въплътения Бог; ако имаше поне малко разум, нямаше да бъде толкова порочен в отношението си към плътта на въплътения Бог; ако имаше поне малко съвест, нямаше да „благодари“ на въплътения Бог по този начин. Човекът живее в епохата на въплъщението на Бог, но не е способен да благодари на Бог, че му е дал такава добра възможност, и вместо това проклина идването на Бог или напълно пренебрегва факта на Божието въплъщение, и явно се противи и изпитва неприязън към него. Независимо от това как човекът се отнася към идването на Бог, накратко казано, Бог винаги е продължавал търпеливо Своето дело, въпреки че човекът не е бил ни най-малко благосклонен към Него и сляпо е отправял молби към Него. Човешкият нрав е станал изключително порочен, разумът му се е притъпил до крайност, а съвестта му е напълно потъпкана от Лукавия и отдавна е престанала да бъде изначалната съвест на човека. Човекът не само е неблагодарен на въплътения Бог за това, че е дарил толкова много живот и благодат на човечеството, но дори е възмутен от Бог за това, че му е дал истината; точно защото човекът няма ни най-малък интерес към истината, той е възмутен от Бог. Човекът не само че не е способен да даде живота си за въплътения Бог, но и се опитва да извлече облаги от Него и претендира за лихва, която е десетки пъти по-голяма от това, което той е дал на Бог. Хората с такава съвест и разум смятат, че това не е нещо съществено, и продължават да вярват, че са жертвали толкова много от себе си заради Бог и че Бог им е дал твърде малко. Има хора, които, след като са Ми дали купичка вода, протягат ръце и искат да им платя за две купички мляко, или, след като са Ми дали стая за една нощ, настояват да им платя наем за няколко. С такава човешка природа и такава съвест как можете все още да искате да получите живот? Какви презрени отрепки сте вие!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Да имаш непроменен нрав означава да си във вражда с Бог)

Арогантната ви и самонадеяна природа ви подтиква да се обърнете срещу собствената си съвест, да се бунтувате срещу Христос и да Му се противопоставяте и да разкривате грозотата си, като така изваждате наяве вашите намерения, представи, ексцентрични желания и алчни очи. И все пак продължавате да говорите, че страстта ви към делото на Христос гори през всички дни на живота ви и да повтаряте отново и отново истините, отдавна изречени от Христос. Това е вашата „вяра“ — „чистата ви вяра“. През цялото време Аз съм се придържал към строг стандарт за човека. Ако твоята вярност е обвързана с умисъл и условия, тогава бих предпочел да мина без твоята така наречена вярност, защото се отвращавам от онези, които Ме мамят със скритите си умисли и Ме изнудват с условия. Искам човекът да Ми бъде абсолютно верен, да върши всичко в името на вярата и да я доказва. Презирам опитите ви да Ме възрадвате с ласкателства, защото винаги Съм се отнасял към вас искрено и затова очаквам и вие да се отнасяте към Мен с истинска вяра. Когато става дума за вяра, мнозина вероятно си мислят, че следват Бог, защото имат вяра, иначе не биха понасяли такова страдание. Затова те питам следното: ако вярваш в съществуването на Бог, защо не се боиш от Него? Ако вярваш в съществуването на Бог, защо в сърцето ти няма и капчица ужас от Него? Ти приемаш, че Христос е въплъщение на Бог, защо тогава Го презираш? Защо се държиш неуважително към Него? Защо Го сочиш с пръст? Защо винаги тайно следиш действията Му? Защо не се подчиняваш на Неговите разпоредби? Защо не действаш в съответствие със словото Му? Защо Го изнудваш и да крадеш от пожертвованията Му? Защо говориш от името на Христос? Защо съдиш дали делото Му и словото Му са правилни? Защо се осмеляваш да Го хулиш зад гърба Му? Тези и други неща ли съставляват вярата ви?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Истински вярващ в Бог ли си?)

Вашето противопоставяне на Бог и възпрепятстването на делото на Светия Дух се дължи на представите, които имате, и на присъщата ви арогантност. Причината не е в това, че Божието дело е погрешно, а в това, че вие по природа сте твърде непокорни. След като открият своята вяра в Бог, някои хора дори не могат да кажат със сигурност откъде е произлязъл човекът, но въпреки това се осмеляват да правят публични изказвания, в които оценяват кое е правилно и кое е грешно в делата на Светия Дух. Те дори поучават апостолите, които са приели новото дело на Светия Дух, подхвърлят коментари и говорят не на място; човешката им природа е твърде низка и те нямат никакъв разум. Нима няма да дойде ден, в който такива хора ще бъдат отритнати от действието на Светия Дух и ще бъдат изгорени от огъня на ада? Те не познават Божието дело, а го преценяват и се опитват да инструктират Бог как да работи. Как тези неразумни хора могат да познаят Бог? Човекът опознава Бог в процеса на търсене и преживяване; познанието за Бог не се придобива чрез просветлението на Светия Дух, докато човекът прави произволни преценки. Колкото по-точно е познанието на хората за Бог, толкова по-малко те Му се противопоставят. И обратното — колкото по-малко хората познават Бог, толкова по-вероятно е да Му се противопоставят. Твоите представи, твоята стара същност и твоята човешка природа, нрав и морални възгледи са капиталът, с който се съпротивляваш на Бог, и колкото по-покварен е твоят морал, по-омразни качествата ти и по-низка твоята човешка природа, толкова повече си враг на Бог. Онези, в които представите и самодоволството са много силни, са още по-враждебни на въплътения Бог; такива хора са антихристите. Ако твоите представи не бъдат коригирани, тогава те винаги ще бъдат против Бог; ти никога няма да съответстваш на Бог и винаги ще бъдеш отделен от Него.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Познаването на трите етапа на Божието дело е пътят към познаване на Бог)

Някои хора не се радват на истината, а още по-малко на правосъдието. Вместо това те се радват на власт и богатство и се наричат търсачи на власт. В света те търсят само деноминации, които имат влияние, и пастори и учители, обучавали се в духовни семинарии. Макар да са приели пътя на истината, те вярват само наполовина. Не са способни да отдадат цялото си сърце и ум, от устата им излизат думи, че се посвещават на служба на Бог, но очите им са насочени към великите пастори и учители, а към Христос гледат с пренебрежение. Сърцата им са прилепени към тщеславието, богатството и славата. Те смятат за невъзможно такъв скромен човек да може да покори толкова много хора, една толкова обикновена личност да е способна да усъвършенства човека. Мислят, че не е възможно тези нищожества сред прахта и бунищата да са избраните от Бог люде. Те смятат, че ако такива хора са обект на Божието спасение, то небето и земята биха се обърнали с главата надолу и всички хора биха се смели на глупостта си. Смятат, че ако Бог избира такива нищожества, за да бъдат усъвършенствани, то великите хора биха се превърнали в Самия Бог. Възгледите им са опетнени от неверие. Освен че са лишени от вяра, те са просто нелепи скотове, защото ценят единствено високия ранг, престижа и властта и уважават само големите групи и деноминации. Не изпитват ни най-малко уважение към онези, които са водени от Христос, станали са просто предатели, които са обърнали гръб на Христос, на истината и на живота.

Възхищаваш се не на смирението на Христос, а на онези лъжепастири със статус на видна личност. Боготвориш не обичливостта или мъдростта на Христос, а онези развратници, които се въргалят в мръсотията на света. Присмиваш се на болката на Христос, който няма къде да подслони главата Си, но се възхищаваш на онези трупове, които ловуват приношения и живеят в разврат. Не желаеш да страдаш заедно с Христос, но с удоволствие се хвърляш в обятията на онези безразсъдни антихристи, въпреки че от тях получаваш само плът, думи и контрол. Дори и сега сърцето ти продължава да бъде привлечено от тях, от репутацията им, от положението им, от влиянието им. И все още продължаваш да поддържаш нагласата, че ти е трудно да преглътнеш делото на Христос и не желаеш да го приемеш. Ето защо казвам, че ти липсва вяра да признаеш Христос. Причината, поради която Го следваш и до днес, е, че нямаш друг избор. Образите на редица възвишени личности отдавна се извисяват в сърцето ти, не можеш да забравиш нито една тяхна дума и дело, нито пък влиятелните им слова и ръцете им. В сърцата ви те винаги са най-важните и винаги са героите. Но не такова е отношението към днешния Христос. В сърцето ти Той винаги е омаловажен и никога не заслужава боязън. Защото Той е твърде обикновен, има много малко влияние и въобще не е възвишен.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Истински вярващ в Бог ли си?)

Мнозина, които следват Бог, се интересуват само от това как да получат благословии или да избегнат бедствие. Щом стане дума за Божието дело и управление, те замлъкват и губят всякакъв интерес. Смятат, че разбирането на тези скучни въпроси няма да подпомогне растежа на живота им и няма да им донесе никаква изгода. В последствие, въпреки че са чули информация за Божието управление, те подхождат несериозно към него. Не гледат на него като на нещо ценно, което трябва да бъде прието, а още по-малко го възприемат като част от живота си. Целта, с която тези хора следват Бог, е много проста; единствената им цел е да бъдат благословени. Тези хора не могат да си направят труда да обърнат внимание на нищо друго, което няма отношение към тази цел. За тях няма по-легитимна цел от това да вярват в Бог, за да получат благословения — това е цялата стойност на тяхната вяра. Ако нещо не допринася за постигането на тази цел, те остават напълно безразлични към него. Такъв е случаят с повечето хора, които днес вярват в Бог. Тяхната цел и намерение изглеждат легитимни, защото, вярвайки в Бог, те също така Му отдават всичко, посвещават Му се и изпълняват дълга си. Те се отказват от младостта си, изоставят семейството и кариерата си и дори прекарват години извън дома, заети и в движение. В името на крайната си цел те променят собствените си интереси, възгледите си за живота и дори посоката, която търсят, но не могат да променят целта на вярата си в Бог. Те тичат насам-натам с цел управление на собствените си домогвания. Без значение колко далечен е пътят и колко трудности и препятствия има по него, те остават упорити и не се страхуват от смъртта. Каква сила ги принуждава да продължават да се посвещават по този начин? Дали това е тяхната съвест? Дали това е тяхната велика и благородна почтеност? Дали това е тяхната решимост да се борят със силите на злото докрай? Дали това е вярата им като свидетелство за Бог, без да търсят награда? Дали това е предаността им, че са готови да се откажат от всичко, за да изпълнят Божията воля? Или пък духът им на преданост, който винаги се отказва от екстравагантни лични изисквания? За човек, който никога не е разбирал работата на Божието управление, да дава толкова много, е просто чудо! Засега няма да обсъждаме колко са дали тези хора. Поведението им обаче заслужава да бъде анализирано. Освен ползите, които са толкова тясно свързани с тях, може ли да има някакви други причини, поради които хора, които никога не са разбирали Бог, дават толкова много за Него? В това ние откриваме един неразкрит досега проблем: Отношенията на човека с Бог са просто отношения на един явно личен интерес. Това е връзка между получател и дарител на благословения. Казано направо, това са отношенията между работник и работодател: работникът работи здраво само за да получи наградата, която му дава работодателят. В такава връзка, основана на интереси, няма родствена обич, а само сделка. Няма обичащ или обичан, само милостиня и милост. Няма разбиране, а само безпомощно потиснато недоволство и мамене. Няма близост, а само непреодолима пропаст. А когато нещата са стигнали дотук, кой може да обърне този ход? И колко хора са способни наистина да разберат колко ужасна е станала тази връзка? Вярвам, че когато хората се потопят в радостта от това, че са благословени, никой не може да си представи колко смущаваща и грозна е такава връзка с Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Приложение 3: Човек може да бъде спасен само когато е под Божието управление)

Моите дела са по-многобройни от песъчинките по морския бряг, по мъдрост надминавам всички синове на Соломон, но хората просто Ме приемат като маловажен лекар и неизвестен учител на хората. Толкова много вярват в Мен, само за да мога да ги излекувам. Толкова много вярват в Мен, само за да мога да използвам могъществото Си да изгоня нечистите духове от телата им, и толкова много вярват в Мен, просто за да могат да получат мир и радост от Мен. Толкова много вярват в Мен, само за да искат от Мен по-голямо материално богатство. Толкова много вярват в Мен, само за да прекарат този живот в мир и да бъдат здрави и невредими в идния свят. Толкова много вярват в Мен, за да избегнат страданията на ада и да получат благословенията на небето. Толкова много вярват в Мен само за временна утеха, но не се стремят да спечелят нищо в идния свят. Когато даря яростта Си на хората и отнема всяка радост и мир, които някога са притежавали, те започват да се съмняват. Когато даря на хората страданието на ада и си върна благословиите на рая, те изпадат в ярост. Когато хората Ме молят да ги излекувам, а Аз не им обръщам внимание и се отвращавам от тях, те се отдалечават от Мен, за да търсят вместо това пътя на злите лекове и магьосничеството. Когато отнема всичко, което хората са искали от Мен, всички изчезват без следа. Затова казвам, че хората имат вяра в Мен, защото Моята благодат е твърде изобилна и защото има твърде много облаги за придобиване.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Какво знаеш за вярата?)

Винаги, когато се споменава крайната цел, вие се отнасяте към нея с особена сериозност; нещо повече, то е онова, към което всички вие сте особено чувствителни. Някои хора нямат търпение да ударят чело в земята, раболепно покланяйки се на Бог, за да получат добра крайна цел. Мога да разбера вашето нетърпение, което не е необходимо да се изрази с думи. То не е нищо повече от нежеланието плътта ви да бъде наранена, а още по-малко да ви постигне вечното наказание в бъдеще. Надеждата ви е просто да можете да живеете малко по-свободно, малко по-лесно. Затова се чувствате особено развълнувани, когато се спомене крайната цел, дълбоко страхувайки се, че ако не сте достатъчно внимателни, може да обидите Бог и по този начин да станете обект на заслужено възмездие. Не сте се поколебали да направите компромиси в името на вашата крайна цел и дори много от вас, които някога са били коварни и лекомислени, изведнъж са станали особено благородни и искрени; вашата привидна искреност смразява хората до мозъка на костите. Независимо от това всички вие имате „честни“ сърца и с постоянство разкривате пред Мен тайните в сърцата си, без да укривате нищо, независимо дали е оплакване, измама или преданост. Като цяло, много откровено Ми „изповядахте“ съществените неща, които се намират в най-дълбоките кътчета на вашето същество. Разбира се, никога не съм подминавал подобни неща, защото за Мен те са твърде познати. Вие по-скоро бихте влезли в море от огън в името на крайната си цел, отколкото да загубите косъм от главата си, за да спечелите Божието одобрение. Не Аз съм прекалено взискателен към вас, а вие нямате предано сърце, за да се изправите лице в лице към всичко, което правя. Може и да не разбирате това, което току-що ви казах, затова нека ви дам просто обяснение: Това, от което се нуждаете, не е истината и животът, нито принципите за това как да се държите, а още по-малко от Моето ревностно дело. Вие по-скоро изпитвате нужда от всички притежания на плътта — богатство, статус, семейство, брак и т.н. Вие напълно пренебрегвате Моите думи и дело, така че мога да обобщя вашата вяра с една дума: нехайна. Няма да пожалите нищо, за да постигнете нещата, на които сте абсолютно отдадени, но разбрах, че не бихте направили същото заради въпросите, свързани с вярата ви в Бог. По-скоро сте относително отдадени и относително сериозни. Ето защо твърдя, че онези, които нямат сърце, изпълнено с искреност, са претърпелите провал във вярата си в Бог. Помислете внимателно — много ли са претърпелите провал сред вас?

Трябва да знаете, че успехът на вярата в Бог се постига в резултат на личните усилия на хората. Когато те претърпяват провал, вместо да успяват, това също се дължи на техните собствени действия и никакви други фактори не играят никаква роля. Вярвам, че бихте сторили всичко, за да постигнете нещо, което е по-трудно и изисква повече страдание, отколкото да вярвате в Бог, и че бихте се отнесли към това толкова сериозно, че не бихте искали да търпите никакви грешки. Ето такива са непрестанните усилия, които полагате всички вие в собствения си живот. Способни сте дори да измамите плътта Ми при обстоятелства, при които не бихте измамили нито един член на собственото си семейство. Това е неизменното ви поведение и принципът, според който живеете. Нима не продължавате да показвате лъжлив външен вид, за да Ме заблудите заради вашата крайна цел, така че тя да бъде съвършено красива и всичко онова, което желаете? Наясно съм, че вашата преданост е само временна, както и вашата искреност. Не е ли вашата решителност и цената, която плащате, единствено заради настоящия момент, а не заради бъдещето? Искате да положите само едно последно усилие в стремежа си да си осигурите красива крайна цел, с единствената цел да сключите сделка. Вие не полагате това усилие, за да избегнете задлъжняване към истината, а още по-малко, за да Ми се отплатите за цената, която съм платил. Накратко, готови сте само да използвате хитри стратегии, за да получите това, което искате, но не и да водите открита битка за него. Нима не са това най-съкровените ви мисли? Не трябва да си придавате лъжлива външност, нито да си блъскате главите за вашата крайна цел до степен, в която нямате апетит за ядене или пиене през деня и не можете да заспите спокойно през нощта. Не е ли вярно, че изходът ви в края на краищата вече ще е бил определен?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. За крайната цел)

Делата и мислите на всеки човек се наблюдават от очите на Единствения ежедневно, докато се чертае пътят на неговото утре. Това е пътят, който трябва да бъде извървян от всички, които живеят; пътят, който съм предопределил за всички, и никой не може да го избегне или да бъде освободен от него. Неизброими са думите, които съм изрекъл, а делото, което съм извършил, е безгранично. Ежедневно наблюдавам как всеки човек по естествен начин изпълнява всичко, което трябва да направи, съгласно присъщото му естество и развитието на неговия характер. Несъзнателно мнозина вече са стъпили на „правия път“, който съм положил, за да изясня различните същности на хората. Всеки от хората с различни същности, които отдавна съм поставил в различни среди и на съответните им места, е изразил присъщите си качества. Никой не ги обвързва, никой не ги съблазнява. Те са свободни в своята цялост и изразяват онова, което е естествено за тях. Само едно нещо ги държи под контрол — Моите думи. Ето защо някои хора четат думите Ми с неохота, никога не ги прилагат, правят го само за да избегнат смъртта. Други пък трудно издържат дните без Моите думи, които да ги напътстват и изпълват, и затова инстинктивно винаги пазят думите Ми. С течение на времето те откриват тайната на човешкия живот, крайната цел на човешкия род и стойността на това да бъдеш човек. Ето така се влияят човеците от Моите думи, а Аз просто оставям нещата на собствен ход. Не върша нищо, което да принуждава хората да превръщат думите Ми в основа на своето съществуване. Така онези, които никога не са имали съвест и чието съществуване никога не е имало някаква стойност, самонадеяно отхвърлят думите Ми и правят каквото си искат, след което спокойно наблюдават как се развиват нещата. Те започват да изпитват неприязън към истината и всичко, което идва от Мен. Нещо повече, не обичат престоя в Моя дом. Заради крайната си цел и за да избегнат наказанието, за известно време тези хора пребивават в Моя дом, дори и като полагат труд. Въпреки това техните намерения и действия никога не се променят. Това ги кара да искат повече благословения и засилва желанието им да влязат в царството веднъж и да останат завинаги след това — дори да влязат във вечния рай. Колкото повече копнеят Моят ден да дойде скоро, толкова повече усещат, че истината се е превърнала в препятствие, в спънка по техния път. Нямат търпение да стъпят в царството, за да се наслаждават вечно на благословенията на небесното царство — всичко това, без да е необходимо да се стремят към истината или да приемат съд и наказание и най-вече без да е необходимо да се покланят в Моя дом и да правят каквото им заповядам. Тези хора влизат в Моя дом не за да задоволят желанието си да търсят истината, нито за да съдействат на Моето управление, а с цел просто да бъдат сред онези, които не са унищожени през идващия век. Затова сърцата им никога не са знаели какво е истината или как да я приемат. Това е причината, поради която тези хора никога не са прилагали истината и не са осъзнавали дълбочината на своята поквара, но въпреки това през цялото време са живели в Моя дом като „слуги“. Те „търпеливо“ очакват идването на Моя ден и неуморно се лашкат насам-натам сред вълните на Моето дело. Но колкото и големи да са усилията им или каквато и цена да плащат, никой никога не ги е виждал да страдат за истината или да дават нещо заради Мен. В сърцата си те горят от желание да видят деня, в който ще сложа край на старата епоха, и освен това нямат търпение да разберат колко голяма е Моята сила и власт. Онова, което никога не са бързали да направят, е да променят себе си и да се стремят към истината. Обичат онова, което не Аз не обичам, и не обичат онова, което Аз обичам. Копнеят за онова, което Аз мразя, но се страхуват да загубят онова, от което Аз се отвращавам. Живеят в този зъл свят, никога не се отвращават от него и все пак дълбоко се страхуват, че ще го унищожа. Сред противоречивите си намерения те обичат този свят, от който се отвращавам, но също така копнеят Аз да го унищожа колкото е възможно по-бързо, за да им бъдат спестени страданията от унищожението и да се превърнат в господари на следващата епоха, преди да са се отклонили от истинския път. Това е така, защото не обичат истината и изпитват неприязън към всичко, което идва от Мен. За да не изгубят благословенията, за кратко те може да станат „послушни“, но нетърпението им да бъдат благословени и страхът да не загинат и да влязат в огненото езеро няма как да бъдат прикрити. С наближаването на Моя ден желанието им постоянно се засилва. И колкото по-голямо е бедствието, толкова по-безпомощни стават те, не знаейки откъде да започнат, за да Ме зарадват и да не загубят благословенията, за които отдавна копнеят. Такива хора ревностно предприемат действия, за да служат като авангард, веднага щом ръката Ми започне делото Си. Мислят единствено за това да се втурнат към най-предната линия на войската, понеже много се страхуват, че Аз няма да ги видя. Те правят и говорят онова, което смятат за правилно, без да знаят, че делата и действията им никога не са съответствали на истината и че техните постъпки само подкопават и смущават Моя план. Може да са полагали големи усилия и да са искрени във волята и намерението си да издържат на трудностите, но нищо от това, което правят, не се отнася до Мен, защото никога не съм виждал делата им да са плод на добри намерения, още по-малко съм виждал да поставят нещо на Моя олтар. Такива са делата, които те са вършили пред Мен през всички тези години.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Трябва да обмисляте делата си)

През многото години на Моето дело хората са спечелили много и са изоставили много, но въпреки това казвам, че те не вярват истински в Мен. Защото хората признават, че Аз съм Бог, само с устата си, но не са съгласни с истините, които говоря; нещо повече, те не практикуват истините, които искам от тях. Тоест, хората признават само съществуването на Бог, но не и това на истината; хората признават само съществуването на Бог, но не и това на живота; хората признават само Божието име, но не и Неговата същност. Презирам ги заради тяхната ревностност, защото те използват само хубаво звучащи думи, за да Ме измамят; нито един от тях не Ми се покланя с истина. Вашите думи съдържат изкушението на змията; освен това те са тщеславни до крайност, същинско прокламиране на архангела. Нещо повече, вашите дела са окаяни и разпокъсани до позорна степен; вашите неумерени желания и алчни намерения са отвратителни за слушане. Всички вие станахте молци в Моята къща, предмети, които Аз ще изхвърля с презрение. Защото никой от вас не обича истината; вместо това желаете да бъдете благословени, да се възнесете на небето, да видите великолепното видение на Христос, упражняващ силата Си на земята. Но мислили ли сте някога как някой като вас, някой толкова дълбоко покварен, който няма представа какво е Бог, може да бъде достоен да Го следва? Как бихте могли да се възнесете на небето? Как бихте могли да бъдете достойни да гледате такива величествени сцени, сцени с безпрецедентно великолепие? Устите ви са пълни с думи, които Ме мамят, думи на мръсотия, на предателство към Мен и думи на надменност. Никога не сте Ми казвали думи на искреност, никакви свети думи, никакви думи на преживяване на словото Ми и покорство пред Мен. Каква в крайна сметка е вашата вяра? В сърцата ви няма нищо друго освен желание и пари, а в умовете ви няма нищо друго освен материални неща. Всеки ден пресмятате как да получите нещо от Мен. Всеки ден изчислявате колко богатства и колко материални неща сте получили от Мен. Всеки ден вие очаквате да ви се дадат все повече благословения, така че да можете да се наслаждавате на повече, по-висши неща, които носят наслада. Не Аз съм този, който е във вашите мисли във всеки един момент, нито истината, която идва от Мен, а по-скоро вашите съпруг или съпруга, вашите синове, дъщери и нещата, които ядете и обличате. Мислите си как можете да придобиете още по-добро, още по-силно удоволствие. Но дори когато сте напълнили стомасите си до пръсване, не сте ли при все това мъртви тела? Дори когато външно се украсявате с толкова красиво облекло, не сте ли при все това ходещи трупове, лишени от живот? Вие се трудите за стомаха си, докато косата ви посивее, но никой от вас не жертва нито един косъм за Моето дело. Вие сте постоянно в движение, обременявайки тялото си и натоварвайки мозъка си в името на собствената си плът и заради синовете и дъщерите си, но никой от вас не показва тревога или загриженост за Моите намерения. Какво все още се надявате да получите от Мен?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Мнозина са призовани, но малцина са избрани)

Вие Ме следвахте през всичките тези години, но никога не сте Ми дали и капка вярност. Вместо това се въртяхте около хората, които обичате, и нещата, които харесвате — толкова много, че по всяко време и където и да отидете, ги държите близо до сърцата си и никога не сте ги изоставяли. Всеки път, когато сте нетърпеливи или въодушевени за нещо, което обичате, това се случва, докато Ме следвате или дори докато слушате думите Ми. Затова казвам, че вие използвате верността, която искам от вас, за да може вместо това да цените високо и да сте верни на вашите „домашни любимци“. Въпреки че може и да пожертвате едно-две неща за Мен, те не са всичко за вас и не показват, че Аз съм този, на когото сте наистина верни. Участвате в начинания, които ви вълнуват: някои хора са верни на синове и дъщери, други на съпрузи, съпруги, богатство, работа, началници, статус или жени. Вие никога не се чувствате уморени или раздразнени от нещата, на които сте верни. Вместо това ставате все по-нетърпеливи да притежавате тези неща в по-голямо количество и по-високо качество и никога не се отказвате. Аз и Моите думи винаги оставаме на заден план зад нещата, които ви вълнуват. И не ви остава нищо друго освен да ги класирате на последно място. Има дори такива, които оставят това последно място за неща, на които са верни и които тепърва ще откриват. Никога не е имало и най-малка следа от Мен в сърцата им. Вие може да мислите, че искам твърде много от вас или погрешно ви обвинявам, но замисляли ли сте се някога върху факта, че докато щастливо прекарвате време със семейството си, вие нито веднъж не сте Ми били верни? В моменти като този не ви ли боли? Когато сърцата ви са изпълнени с радост и сте възнаградени за труда си, не се ли чувствате обезсърчени, че не сте си набавили достатъчно истина? Кога сте ридали, че не сте получили Моето одобрение? Вие напрягате мозъците си и полагате големи усилия в името на синовете и дъщерите си, но въпреки това не сте доволни. Все още вярвате, че не сте били достатъчно усърдни в тяхна полза, че не сте направили всичко възможно за тях. Към Мен обаче винаги сте били нехайни и небрежни. Аз съм само в спомените ви, но не се задържам в сърцата ви. Моята всеотдайност и усилия завинаги остават незабелязани за вас и никога не сте ги оценявали. Просто разсъждавате за кратко и вярвате, че това ще е достатъчно. Такава „вярност“ не е това, за което отдавна копнея, а това, което отдавна презирам.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. На кого си верен?)

Изрекох толкова много думи, изразих намеренията и нрава Си, но въпреки това хората все още не са способни да Ме познаят и да повярват в Мен. Или пък може да се каже, че хората все още не са способни да Ми се подчиняват. Онези, които живеят в границите на Библията, тези, които живеят в рамките на закона, тези, които живеят на кръста, тези, които живеят според правилата, тези, които живеят сред делото, което върша днес — кой от тях Ми съответства? Вие мислите само как да получите благословии и награди, но никога не сте се замисляли как наистина да бъдете Мое съответствие или как да се предпазите от това да бъдете против Мен. Разочарован съм много от вас, защото ви дадох толкова много, а получих толкова малко. Вашите лъжи, вашето високомерие, вашата алчност, вашите прекомерни желания, вашето предателство, вашето непокорство — кое от тези неща би могло да убегне от вниманието Ми? Вие се държите с Мен нехайно, заблуждавате Ме, обиждате Ме, примамвате Ме, настоявате и Ме изнудвате за жертви — как може такава злонамереност да избегне наказанието Ми? Всички тези злодеяния са доказателства за вашата враждебност спрямо Мен и за вашето несъответствие на Мен. Всеки от вас смята, че Ми съответства в достатъчна степен, но ако това беше така, тогава за кого щяха да важат такива неопровержими доказателства? Вие вярвате, че притежавате изключителна прямота и вярност към Мен. Вие си мислите, че сте толкова добросърдечни, толкова състрадателни и че сте много всеотдайни към Мен. Вие си мислите, че сте направили повече от необходимото за Мен. Но дали някога сте сравнявали това с вашите действия? Казвам, че вие сте много високомерни, много алчни, много повърхностни; измамите, с които Ме заблуждавате, са много хитри, а намеренията и методите ви са много жалки. Вашата преданост е твърде недостатъчна, вашата искреност — твърде нищожна, а вашата съвест — още по-несъстоятелна. В сърцата ви има твърде много злонамереност и никой не е пощаден от вашата злоба, дори и Аз. Вие Ме отхвърляте заради децата си, съпрузите си или заради собственото си самосъхранение. Вместо да се грижите за Мен, вие се грижите за семейството си, за децата си, за положението си, за бъдещето си и за собственото си удовлетворение. Кога сте мислили за Мен, докато говорите или действате? В спокойни дни мислите ви се насочват към децата, съпруга, съпругата или родителите ви. В бурни дни Аз пак нямам място в мислите ви. Когато изпълнявате задълженията си, вие мислите за собствените си интереси, за личната си безопасност, за членовете на семейството си. Какво си направил някога за Мен? Кога си мислил за Мен? Кога си бил отдаден, независимо от цената, на Мен и Моето дело? Къде са доказателствата за това, че Ми съответстваш? Къде е истината за твоята вярност към Мен? Къде е истината за твоето покорство към Мен? Кога твоите намерения не са били с цел да получиш Моите благословии? Вие Ме заблуждавате и мамите, играете си с истината, прикривате нейното съществуване и предавате нейната същност. Какво ви очаква в бъдеще, ако вървите против Мен по този начин? Вие просто търсите съответствие на нереалистичен Бог и неясна вяра, но не сте съответствие на Христос. Няма ли вашата злоба да доведе до същото възмездие като това, което злите заслужават? Тогава ще разберете, че никой, който не съответства на Христос, не може да избегне деня на гнева, и ще разберете какво възмездие ще се стовари върху онези, които са против Христос.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Трябва да търсиш път да съответстваш на Христос)

В стремежа си имате твърде много индивидуални представи, надежди и перспективи. Настоящото дело е с цел да кастри вашето желание за статус и екстравагантните ви желания. Надеждите, статусът и представите — всички те са класически прояви на сатанинския нрав. Причината, поради която тези неща съществуват в сърцата на хората, се дължи изцяло на това, че отровата на Сатана винаги разяжда мислите на хората, а хората никога не са в състояние да се отърват от тези изкушения на Сатана. Те живеят сред грях, но не вярват, че това е грях, и още си мислят: „Ние вярваме в Бог, затова Той трябва да ни даде благословии и да подреди всичко за нас по подходящ начин. Ние вярваме в Бог, затова трябва да бъдем по-висши от останалите и трябва да имаме по-висок статус и повече перспективи от всеки друг. Тъй като вярваме в Бог, Той трябва да ни даде безгранични благословии. Иначе нямаше да се нарича вяра в Бог“. В продължение на много години мислите, на които хората са разчитали за оцеляването си, са разяждали сърцата им до такава степен, че те са станали коварни, страхливи и достойни за презрение. Не само че им липсва воля и решителност, но и са станали алчни, арогантни и своенравни. Липсва им каквато и да е решителност, която да надхвърля собственото „аз“, а още повече — нямат и капка смелост да се отърсят от ограниченията на тези тъмни влияния. Мислите и животът на хората са толкова прогнили, че гледната им точка за вярата в Бог е все още непоносимо отвратителна и дори когато хората говорят за гледната си точка за вярата в Бог, е просто непоносимо да се слуша. Всички хора са страхливи, неспособни, достойни за презрение и крехки. Те не изпитват отвращение към силите на мрака и не изпитват любов към светлината и истината; вместо това те правят всичко възможно да ги пропъдят. Нима сегашните ви мисли и гледни точки не са точно такива? „Тъй като вярвам в Бог, трябва просто да бъда обсипан с благословии и трябва да се гарантира, че статусът ми никога няма да ми се изплъзне и че ще остане по-висок от този на невярващите“. Вие не таите такава гледна точка в себе си само от една или две години, а от много години. Вашият търговски начин на мислене е свръхразвит. Въпреки че днес сте стигнали до този етап, вие все още не сте се отказали от статуса и полагате непрестанни усилия да питате за него и да го наблюдавате ежедневно, с дълбок страх, че един ден ще загубите статуса си и името ви ще бъде погубено. Хората никога не са оставяли настрана желанието си за лекота.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Защо не искаш да служиш като контрастиращ предмет?)

Мнозина зад гърба Ми ламтят за облагите на общественото положение, тъпчат се с храна, обичат да се успиват и се грижат всячески за плътта си, като постоянно се боят, че няма изход за плътта. Не изпълняват истинската си функция в църквата, а използват църквата за свои облаги, или пък порицават братята и сестрите си с Моите слова, като възпират други от горе. Тези хора постоянно твърдят, че следват Божията воля и че са Божии довереници — не е ли абсурдно? Ако мотивацията ти е правилна, но не можеш да служиш в съответствие с Божиите намерения, значи се държиш глупаво; но ако мотивацията ти не е правилна, а все пак твърдиш, че служиш на Бог, значи се опълчваш срещу Бог и Той трябва да те накаже! Не съчувствам на такива хора! Те са търтеи в Божия дом, постоянно желаят удобството на плътта и нехаят за интересите на Бог. Те винаги търсят собствената си полза и не обръщат внимание на Божиите намерения. Не могат да приемат вглеждането на Божия Дух в делата им. Постоянно са криви и измамни и лъжат братята и сестрите си, двулични са като лисица в лозе, която краде грозде и тъпче лозето. Могат ли такива хора да са Божии довереници? Заслужаваш ли да получиш благословенията на Бог? Не поемаш товар за своя живот и за църквата; годен ли си да получиш Божието поръчение? Кой ще посмее да се довери на човек като теб? Когато служиш по този начин, Бог може ли да ти довери по-важна задача? Няма ли това да забави делото Му?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Как да служим в съответствие с Божиите намерения)

На Мен са Ми приятни онези, които не са подозрителни към другите, и харесвам онези, които с готовност приемат истината. Към тези два типа хора проявявам голяма грижа, защото в Моите очи те са честни хора. Ако си измамен, тогава ще бъдеш предпазлив и подозрителен към всичко и към всички, и така твоята вяра в Мен ще бъде изградена на основата на подозрение. Никога не бих могъл да призная такава вяра. Когато ти липсва истинска вяра, ти си още по-лишен от истинска любов. И ако си склонен да се съмняваш в Бог и да правиш догадки за Него, когато ти скимне, то ти без съмнение си най-измамният от всички хора. Ти правиш догадки за това дали Бог може да бъде като човека: непростимо грешен, с дребнав характер, лишен от справедливост и разум, без чувство за справедливост, отдаден на порочни тактики, коварен и хитър, доволен от злото и тъмнината и т.н. Причината хората да имат такива мисли не е ли, защото им липсва и най-малко познаване на Бог? Такава вяра не е нищо друго освен грях! Някои дори вярват, че тези, които са Ми приятни, са точно онези, които ласкаят и се подмазват, а онези, на които им липсват такива умения, няма да бъдат добре дошли в Божия дом и ще загубят мястото си там. Това ли е единственото нещо, което сте научили след всичките тези години? Това ли сте придобили? И вашето знание за Мен не се изчерпва с тези погрешни разбирания. Дори още по-лошо е вашето богохулство срещу Божия Дух и злословенето по адрес на небето. Затова казвам, че вяра като вашата само ще ви накара да се отдалечите още повече от Мен и да Ми се противопоставяте още повече. В продължение на много години работа вие сте видели много истини, но знаете ли какво са чули ушите Ми? Колко от вас са готови да приемат истината? Вие всички вярвате, че сте готови да платите цената за истината, но колко от вас наистина са страдали за истината? В сърцата ви няма нищо друго освен неправедност, което ви кара да мислите, че всеки, без значение кой, е също толкова измамлив и нечестив — до такава степен, че дори вярвате, че въплътеният Бог може, подобно на обикновен човек, да бъде без добро сърце или добронамерена любов. Нещо повече, вие вярвате, че благороден характер и милостива, доброжелателна природа съществуват само у Бог на небето. Вие вярвате, че такъв светец не съществува, че на земята царуват само тъмнина и зло, докато Бог е нещо, на което хората поверяват копнежа си за доброто и красивото, една приказна фигура, измислена от тях. Във вашето съзнание Бог на небето е много почтен, праведен и велик, достоен за преклонение и възхищение. Междувременно този Бог на земята е само заместител и средство на Бог на небето. Вие вярвате, че този Бог не може да бъде равен на Бог на небето, още по-малко да се споменава едновременно с Него. Когато става въпрос за величието и благородството на Бог, те принадлежат към славата на Бог на небето, но когато става въпрос за природата и покварата на човека, те са качества, в които Бог на земята има дял. Бог на небето е вечно възвишен, докато Бог на земята е вечно незначителен, слаб и неспособен. Бог на небето не е отдаден на плътски чувства, а само на праведност, докато Бог на земята има само егоистични подбуди и не притежава никаква справедливост или разум. У Бог на небето няма и най-малкото безчестие, Той е винаги правдив, докато Бог на земята винаги има непочтена страна. Бог на небето много обича човека, докато Бог на земята показва незадоволителна грижа към човека, дори изцяло го пренебрегва. Това погрешно познание отдавна стои в сърцата ви, а в бъдеще то може и завинаги да се запази в тях. Вие разглеждате всички дела на Христос от гледната точка на неправедните и оценявате цялото Му дело, както и Неговата идентичност и същност, от гледната точка на злите хора. Допуснали сте голяма грешка и сте направили онова, което никога не е било правено от онези, които са били преди вас. Тоест служите само на възвишения Бог на небето с корона на главата и никога не обръщате внимание на Бог, Когото считате за толкова незначителен, че е невидим за вас. Не е ли това вашият грях? Не е ли това класически пример за вашето оскърбление спрямо Божия нрав? Вие се покланяте на Бог на небето. Вие обожавате възвишени образи и почитате онези, които се отличават с красноречието си. С радост приемаш заповедите на Бог, Който изпълва ръцете ти с богатства, и жадуваш за Бог, Който може да изпълни всяко твое желание. Единственият, на когото не се покланяш, е този Бог, Който не е нависоко. Единственото нещо, което мразиш, е да имаш връзка с този Бог, към Когото никой не може да има голяма почит. Единственото нещо, което не желаеш да правиш, е да служиш на този Бог, Който никога не ти е дал нито стотинка, и Единственият, който не е в състояние да те накара да копнеш за Него, е този непривлекателен Бог. Този Бог не може да ти даде възможност да разшириш хоризонтите си, да се чувстваш така, сякаш си намерил съкровище, а още по-малко може да изпълни това, което искаш. Защо тогава Го следваш? Мислил ли си по такива въпроси? Това, което правиш, не просто обижда този Христос. По-важното е, че обижда Бог на небето. Мисля, че не това е целта на вашата вяра в Бог!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Как да се познае Бог на земята)

Много хора биха предпочели да бъдат осъдени да отидат в ада, отколкото да говорят и постъпват честно. Нищо чудно, че имам подготвено друго отношение за онези, които са нечестни. Разбира се, знам много добре колко трудно е за вас да сте честни. Тъй като всички вие сте толкова умни, умеете толкова добре да измервате хората с вашия дребен аршин, това опростява много Моята работа. И тъй като всеки от вас крие тайните си в своята пазва, добре тогава — ще ви вкарам един по един в беда, за да бъдете „научени“ с огън, така че след това да можете да повярвате твърдо в Моите думи. Най-сетне Аз ще изтръгна от устите ви думите „Бог е Бог истинен“, при което вие ще се удряте в гърдите и ще ридаете: „Измамно е сърцето на човека!“. Какво ще бъде душевното ви състояние в този момент? Предполагам, че няма да сте толкова тържествуващи, колкото сега. И още по-малко ще сте „дълбоки и неясни“, каквито сте сега. В присъствието на Бог някои хора са самото благочестие, стараят се да имат „добро поведение“, но оголват зъбите си и показват ноктите си в присъствието на Духа. Бихте ли поставили подобни хора в редиците на честните? Ако си лицемер, човек, изкусен в „междуличностните отношения“, тогава казвам, че определено си човек, който се опитва да си играе с Бог. Ако думите ти са изпълнени с извинения и оправдания без стойност, тогава казвам, че си човек, който не желае да прилага истината на практика. Ако имаш много лични въпроси, за които ти е трудно да говориш, ако силно се противиш да разкриеш своите тайни — своите трудности — пред другите, за да търсиш пътя на светлината, тогава казвам, че си човек, на когото ще му бъде много трудно да постигне спасение и на когото ще му бъде много трудно да излезе от мрака.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Три увещания)

Човек Ме търси сред болка и се обръща към Мен сред изпитания. В мирни времена той Ми се наслаждава, когато е в опасност, той се отрича от Мен, когато е зает, той Ме забравя, а когато е безгрижен, той не си дава много зор за Мен, но никога никой не Ме е обичал през целия си живот. Искам хората да са честни с Мен: не държа да Ми дават нещо, а само всички хора да Ме приемат сериозно и, вместо да Ме ласкаят, да Ми позволят да получа човешката откровеност в замяна. Моето просветление, озарение и ревностните Ми усилия проникват във всички хора, но и всички човешки постъпки се отразяват върху всички хора, както и тяхната измама към Мен. Изглежда, че човек носи в себе си зрънцата на измамата още от утробата, че притежава тези особени умения да хитрува от самото си раждане. Нещо повече, той старателно пази тайната си — никой никога не е прозрял източника на умението му да мами. В резултат на това човек живее сред измама, без да го осъзнава, и сякаш се оправдава, че такъв е редът Божи, а не негова съзнателна измама към Мен. Не е ли това източникът на човешката измама спрямо Мен? Дали това не е хитрият му план? Човешките фалшиви сладки приказки не могат да ме заблудят, защото отдавна съм разкрил същността на човека. Кой знае колко нечистотии има в кръвта му и с колко сатанинска отрова е пропит до мозъка на костите си? Хората свикват все повече с него с всеки изминал ден и не усещат вредата, нанесена от Сатана, и затова нямат интерес да открият „изкуството на здравословното съществуване“.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Словата на Бог към цялата вселена, Глава 21)

Вашата вяра е много красива; казвате, че сте готови да дадете целия си живот в името на Моето дело и че сте готови да пожертвате живота си за него, но нравът ви не са е променил много. Просто говорите високомерно, въпреки че действителното ви поведение е много жалко. Сякаш езиците и устните на хората са на небето, но краката им са далеч надолу на земята, в резултат на което думите и делата им, както и репутацията им, все още са в развалини и руини. Вашата репутация е унищожена, вашият начин на поведение е низък, вашият начин на говорене е низък, а животът ви е окаян; дори цялата ви човешка природа е потънала в долна низост. Вие сте ограничени в отношението си към другите и спорите за всяка дреболия. Спорите за собствената си репутация и положение, дори до такава степен, че сте готови да слезете в ада и в огненото езеро. Сегашните ви думи и дела са достатъчни, за да определя, че сте грешни. Вашето отношение към Моето дело е достатъчно, за да определя, че вие сте неправедни, и нравът на всички ви е достатъчен, за да посоча, че сте мръсни души, които са пълни с мерзости. Вашите прояви и това, което разкривате, са достатъчни, за да кажа, че сте хора, които са пили до насита от кръвта на нечисти духове. Когато се говори за навлизане в царството, вие не разкривате чувствата си. Вярвате ли, че това, което сте сега, е достатъчно, за да преминете през портата на Моето небесно царство? Вярвате ли, че можете да навлезете в свещената земя на Моите дела и слова, без вашите собствени думи и дела първо да бъдат изпитани от Мен? Кой може да Ме заблуди? Как биха могли вашите окаяни низки постъпки и разговори да убягнат от погледа Ми? Животът ви е определен от Мен като живот, в който пиете кръвта и ядете плътта на тези нечисти духове, защото всеки ден им подражавате пред Мен. Пред Мен поведението ви е било особено лошо, така че как бих могъл да не ви намирам за отвратителни? Думите ви съдържат нечистотиите на нечистите духове: вие хитрувате, прикривате и ласкаете като онези, които се занимават с магьосничество, и като онези, които практикуват измама и пият кръвта на неправедните. Всички човешки прояви са изключително неправедни, така че как може всички хора да бъдат поставени в святата земя, където са праведните? Мислиш ли, че това твоеокаяно поведение може да те отличи като свят в сравнение с тези неправедници? Твоят змийски език в крайна сметка ще погуби тази твоя плът, която сее разруха и извършва мерзости, а тези твои ръце, които са покрити с кръвта на нечисти духове, в крайна сметка ще повлекат и твоята душа в ада. Защо тогава не се възползваш от тази възможност да изчистиш покритите си с мръсотия ръце? И защо не се възползваш от тази възможност да отрежеш езика си, който говори неправедни думи? Възможно ли е да си готов да страдаш в пламъците на ада заради твоите ръце, език и устни? Аз бдя над сърцето на всеки с двете Си очи, защото много преди да създам човечеството, държах сърцата на хората в ръцете Си. Отдавна бях прозрял сърцата на хората, така че как биха могли мислите им да избягат от погледа Ми? Как би могло да не е твърде късно за тях да избегнат изгарянето от Моя Дух?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Вие всички сте толкова низки по характер!)

Устните ти са по-мили от гълъбите, но сърцето ти е по-зловещо от старата змия. Устните ти са красиви дори като ливанските жени, но сърцето ти не е по-мило от тяхното и със сигурност не може да се сравни с красотата на ханаанците. Твоето сърце е толкова измамно! Нещата, от които се отвращавам, са само устните на неправедните и техните сърца, а Моите изисквания към хората съвсем не са по-високи от това, което очаквам от светиите; просто изпитвам отвращение към злите дела на неправедните и се надявам, че те ще успеят да отхвърлят мръсотията си и да се измъкнат от сегашното си положение, за да могат да се откроят от неправедните и да живеят и да бъдат свети с тези, които са праведни. Вие сте в същите обстоятелства като Мен, но сте покрити с мръсотия; не съдържате дори и най-малка частица от първоначалното подобие на хората, които бяха създадени в началото. Нещо повече, тъй като всеки ден подражавате на подобията на тези нечисти духове, правейки това, което те правят, и говорейки това, което те казват, всички ваши части — дори езиците и устните ви — са напоени с тяхната мръсна вода до такава степен, че сте изцяло покрити с такива петна и нито една част от вас не може да бъде използвана за Моето дело. Това е толкова съкрушително! Вие живеете в такъв свят на коне и добитък, но всъщност не се чувствате притеснени; изпълнени сте с радост и живеете свободно и лесно. Плувате в тази мръсна вода, но всъщност не осъзнавате, че сте изпаднали в такова затруднение. Всеки ден общувате с нечисти духове и взаимодействате с „екскременти“. Животът ти е доста вулгарен, но всъщност не осъзнаваш, че изобщо не съществуваш в човешкия свят и че не контролираш себе си. Не знаеш ли, че животът ти отдавна е потъпкан от тези нечисти духове или че характерът ти отдавна е омърсен от мръсна вода? Нима си мислиш, че живееш в земен рай и че се намираш сред щастие? Нима не знаеш, че си живял заедно с нечисти духове и че си съжителствал с всичко, което те са ти подготвили? Как може начинът, по който живееш, да има някакъв смисъл? Как животът ти може да има някаква стойност? Ти търчиш напред-назад заради родителите си, родители на нечистите духове, но всъщност нямаш представа, че тези, които те впримчват, са родителите на нечистите духове, които са те родили и отгледали. Нещо повече, не знаеш, че цялата ти мръсотия всъщност ти е дадена от тях; всичко, което знаеш, е, че те могат да ти донесат „удоволствие“, не те наказват, не те съдят и най-вече не те проклинат. Никога не са избухвали в ярост към теб, а се отнасят към теб с обич и доброта. Думите им подхранват сърцето ти и те пленяват така, че се дезориентираш и, без да осъзнаваш, си засмукан и желаеш да им служиш, превръщайки се в техен отдушник и слуга. Не се оплакваш от нищо, а си готов да им служиш като куче, като кон; подведен си от тях. По тази причина не реагираш по никакъв начин на делото, което върша. Нищо чудно, че винаги искаш тайно да се изплъзнеш през пръстите Ми и нищо чудно, че винаги искаш да използваш сладки думи, за да измъкнеш измамно благосклонност от Мен. Оказва се, че вече имаш друг план, друга уговорка. Ти можеш да видиш малко от Моите действия като Всемогъщ, но нямаш ни най-малкото познание за Моя съд и наказание. Нямаш представа кога започна Моето наказание; знаеш само как да Ме мамиш, но не знаеш, че Аз няма да търпя никакво нарушение от страна на човека. Тъй като вече си взел решение да Ми служиш, Аз няма да те пусна да си тръгнеш. Аз съм Бог, който се отвращава от злото, и съм Бог, който ревнува от човечеството. Тъй като вече си поставил думите си на олтара, Аз няма да толерирам твоето бягство пред очите Ми, нито пък ще толерирам твоето служене на двама господари. Нима си мислиш, че можеш да имаш втора любов, след като си поставил думите си на Моя олтар и пред Моите очи? Как бих могъл да позволя на хората да Ме правят на глупак по такъв начин? Нима си мислеше, че можеш небрежно да Ми даваш обети и клетви с езика си? Как можа да дадеш клетва пред Моя трон, трона на Мен, който съм Всевишен? Нима си мислеше, че твоите клетви вече са отминали? Нека ви кажа: макар че плътта ви може да премине, клетвите ви не могат. В крайна сметка Аз ще ви осъдя въз основа на вашите клетви. Вие обаче вярвате, че можете да се отнасяте нехайно към Мен, като поставяте думите си пред Мен, и че сърцата ви могат да служат на нечисти и зли духове. Как би могъл Моят гняв да търпи тези кучеподобни, свинеподобни хора, които Ме мамят? Трябва да изпълня управленските Си закони и да изтръгна обратно от ръцете на нечистите духове всички онези задъхани „благочестиви“ хора, които имат вяра в Мен, за да могат да Ме „чакат“ дисциплинирано, да бъдат Моите волове, Моите коне и да разчитат на милостта на Моето клане. Ще те накарам да върнеш предишната си решимост и да Ми служиш отново. Няма да толерирам нито едно сътворено същество, което Ме мами. Нима си мислеше, че можеш просто така безразборно да отправяш искания и да лъжеш пред Мен? Нима си мислеше, че не съм чул или видял твоите думи и дела? Как е възможно думите и делата ти да не са били в полезрението Ми? Как бих могъл да позволя на хората да Ме мамят по този начин?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Вие всички сте толкова низки по характер!)

Спомнете си за миналото: кога погледът Ми е бил гневен и гласът Ми строг към вас? Кога съм бил дребнав с вас? Кога съм ви порицавал без основание? Кога съм ви порицавал в очите? Това, че призовавам Моя Отец да ви пази от всяко изкушение, не е ли заради Моето дело? Защо се отнасяте така с Мен? Нима някога съм използвал властта Си, за да поразя вашата плът? Защо Ми се отплащате по този начин? След като бяхте непостоянни към Мен, вие нито се приближихте, нито се отдалечихте от Мен, а после се опитвахте да Ме примамите и да скриете нещо от Мен, а устите ви са пълни с плюнката на неправедните. Мислите ли, че вашите езици могат да измамят Моя Дух? Мислите ли, че вашите езици могат да избегнат Моя гняв? Смятате ли, че вашите езици могат да съдят Моите дела — делата на Йехова, както пожелаят? Аз ли съм Богът, когото хората осъждат? Мога ли да позволя на един малък червей да Ме хули по този начин? Как бих могъл да поставя такива непокорни синове сред тези, които съм благословил завинаги? Вашите думи и действия отдавна са ви разобличили и осъдили. Когато разпрострях небесата и създадох всички неща, не позволих на нито едно сътворено същество да участва с каквото поиска, а още по-малко позволих на нещо да нарушава Моето дело и Моето управление, както пожелае. Не търпях нито човек, нито предмет; как бих могъл да пощадя онези, които са жестоки и безчовечни към Мен? Как мога да простя на онези, които предават словата Ми? Как мога да пощадя онези, които се бунтуват срещу Мен? Не е ли съдбата на човека в Моите ръце — ръцете на Всемогъщия? Как бих могъл да смятам вашата нечестивост и непокорство за свещени? Как може вашите грехове да осквернят Моята святост? Не съм осквернен от нечистотата на неправедните, нито се радвам на техните дарове. Ако беше верен на Мен, Йехова, щеше ли да вземеш за себе си жертвите на Моя олтар? Щеше ли да използваш отровния си език, за да хулиш Моето свято име? Щеше ли да предадеш словата Ми по този начин? Щеше ли да се отнасяш към Моята слава и свято име като към инструмент, с който да служиш на Сатана, на Лукавия? Животът Ми е предоставен за наслада на онези, които са святи. Как бих могъл да ти позволя да си играеш с Моя живот, както пожелаеш, и да го използваш като инструмент за конфликт между вас? Как може да сте толкова безсърдечни и толкова да ви липсва доброта в отношението ви към Мен? Не знаете ли, че вече съм записал вашите злодеяния в тези думи на живота? Как бихте могли да избегнете деня на гнева, когато наказвам Египет? Как бих могъл да ви позволя да се противопоставяте и да се бунтувате срещу Мен по този начин отново и отново? Казвам ви ясно, че когато настъпи този ден, вашето наказание ще бъде по-непоносимо от това на Египет! Как можете да избегнете деня на Моя гняв?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Никой, който е от плът, не може да избегне деня на гнева)

Тези, които мислят само за плътта си и се наслаждават на комфорта; тези, които привидно вярват, но не вярват наистина; тези, които се занимават със зловредна медицина и магьосничество; тези, които са разпуснати и съсипани; тези, които крадат жертвите към Йехова и Неговите притежания; тези, които обичат подкупите; тези, които бездейно мечтаят да се изкачат на небето; тези, които са надменни и самонадеяни, които се стремят само към лична слава и придобивки; тези, които разпространяват дръзки думи; онези, които хулят Самия Бог; онези, които не правят нищо друго, освен да съдят и да клеветят Самия Бог; онези, които създават клики и се стремят към независимост; онези, които се превъзнасят над Бог; онези лекомислени млади, на средна възраст и по-възрастни мъже и жени, които са в плен на разпуснатостта; онези мъже и жени, които се радват на лична слава и придобивки и се стремят към личен статус сред другите; онези непокаяли се хора, които са в капана на греха — не са ли те, всички те, извън спасението? Развратът, греховността, злите лекарства, магьосничеството, сквернословието и дръзките думи — всичко това се разбунтува сред вас; истината и словото на живота са потъпкани сред вас, а свещеният език е осквернен сред вас. Вие, езичници, надути от мръсотия и непокорство! Какъв ще бъде вашият краен резултат? Как могат да имат дързостта да продължават да живеят онези, които обичат плътта, които вършат магьосничество на плътта и които са впримчени в разпуснат грях! Нима не знаеш, че хора като вас са червеи, които не могат да бъдат спасени? Какво ви дава право да изисквате това и онова? Досега не е настъпила и най-малката промяна в тези, които не обичат истината, а обичат само плътта — как могат да бъдат спасени такива хора? Онези, които не обичат пътя на живота, които не възвеличават Бог и не свидетелстват за Него, които правят схеми в името на собственото си положение, които възхваляват себе си — не са ли те все още същите, дори и днес? Каква е ползата от спасяването им? Дали можеш да бъдеш спасен не зависи от това колко голям е стажът ти или колко години си работил, а още по-малко зависи от това колко препоръки си натрупал. По-скоро зависи от това дали стремежът ти към нещо е дал плод. Трябва да знаеш, че спасените са „дърветата“, които дават плод, а не дърветата с буйна листна маса и обилни цветове, които обаче не дават плод. Дори ако си прекарал много години в скитане по улиците, какво значение има това? Къде е твоето свидетелство? В сърцето ти има много по-малко страх от Него, отколкото любов към самия тебе и похотливите ти желания — нима такъв човек не е дегенерат? Как би могъл да бъде образец и модел за спасение? Твоята природа е непоправима, ти си твърде непокорен, ти не подлежиш на спасение! Не са ли такива хора тези, които ще бъдат отстранени? Не е ли времето, когато Моето дело е завършено, времето на настъпването на твоя последен ден? Толкова много работа свърших и толкова много слова изговорих сред вас — колко от тях наистина са влезли в ушите ви? На колко от тях някога сте се покорили? Когато делото Ми приключи, това ще бъде моментът, в който ти ще престанеш да Ми се противопоставяш, ще престанеш да се изправяш срещу Мен. Докато Аз работя, вие постоянно действате срещу Мен; никога не се съобразявате със словата Ми. Аз върша Моето дело, а ти вършиш своето собствено „дело“, като създаваш свое малко царство. Вие не сте нищо друго освен глутница лисици и кучета, които вършат всичко в противовес на Мен! Непрекъснато се опитвате да привлечете в прегръдката си онези, които ви предлагат своята несподелена любов — къде е вашето богобоязливо сърце? Всичко, което правите, е измамно! Вие нямате покорство и страх и всичко, което правите, е измамно и богохулно! Могат ли такива хора да бъдат спасени? Мъжете, които са сексуално неморални и похотливи, винаги искат да привлекат към себе си кокетни блудници за собствено удоволствие. Категорично няма да спася такива сексуално неморални демони. Мразя ви, мръсни демони, а вашата похотливост и кокетство ще ви потопят в ада. Какво можете да кажете за себе си? Вие, мръсни демони и зли духове, сте отблъскващи! Вие сте отвратителни! Как може да бъде спасен такъв боклук? Могат ли тези, които са в плен на греха, все още да бъдат спасени? Днес тази истина, този път и този живот не ви привличат; по-скоро ви привлича греховността, парите, авторитетът, славата и печалбата, плътските наслади, красотата на мъжете и прелестите на жените. Какво ви дава право да влезете в Моето царство? Вашият образ е дори по-голям от Божия, вашият статус е дори по-висок от Божия, да не говорим за престижа ви сред хората — вие сте се превърнали в идол, на който хората се покланят. Не си ли станал ти архангел? Когато се разкрие изходът на хората, а това е и моментът, в който делото на спасението ще наближи своя край, много от тези сред вас ще бъдат трупове, които не могат да бъдат спасени и трябва да бъдат отстранени.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Практика (7))

Докато хората не изпитат Божието дело и не разберат истината, природата на Сатана ги овладява и контролира отвътре. И какво точно влече след себе си тази природа? Например, защо си себичен? Защо защитаваш собствената си позиция? Защо изпитваш толкова силни чувства? Защо се наслаждаваш на онези неправедни неща? Защо харесваш онези злини? Каква е основата за твоето влечение към такива неща? Откъде идват тези неща? Защо си толкова щастлив да ги приемеш? Досега всички вие сте разбрали, че основната причина за всички тези неща е, че отровата на Сатана е вътре в човека. И така, какво представлява отровата на Сатана? Как може да бъде изразена? Например, ако питаш: „Как трябва да живеят хората? За какво трябва да живеят хората?“, те ще отговорят: „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“. Тази една фраза изразява самия корен на проблема. Философията и логиката на Сатана са се превърнали в живот на хората. Без значение към какво се стремят хората, те го правят за себе си — и така те живеят само за себе си. „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“ — това е житейската философия на човека, а също така представлява и човешката природа. Тези думи вече са станали природата на поквареното човечество и те са истинският портрет на сатанинската природа на поквареното човечество. Тази сатанинска природа вече е станала основа за съществуването на поквареното човечество. В продължение на няколко хиляди години поквареното човечество живее според тази отрова на Сатана, чак до наши дни. Всичко, което Сатана прави, е в името на собствените си желания, амбиции и цели. Той иска да надмине Бог, да се освободи от Бог и да поеме контрола над всичко, създадено от Бог. Днес степента, в която хората са станали покварени от Сатана, е следната: всички те имат сатанинска природа, всички се опитват да отричат и да се противопоставят на Бог и искат да контролират собствените си съдби, и се опитват да се противопоставят на устроеното и подреденото от Бог. Техните амбиции и желания са точно същите като тези на Сатана. Следователно човешката природа е сатанинска природа.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да вървим по пътя на Петър)

Откакто човечеството е покварено от Сатана, човешката природа е започнала да се влошава и разумът, притежаван от нормалните хора, постепенно се е загубил. Сега те вече не действат като човешки същества в положението на човек, а са изпълнени с необуздани стремежи. Те са надминали положението на човек, но въпреки това копнеят да отидат още по-високо. За какво се отнася това „по-високо“? Те искат да надминат Бог, да надминат небесата и да надминат всичко останало. Къде се корени причината хората да разкриват такива нрави? В края на краищата човешката природа е прекалено арогантна. Повечето хора разбират смисъла на думата „арогантност“. Това е дума с отрицателно значение. Ако някой разкрива арогантност, другите мислят, че той не е добър човек. Всеки път, когато някой е прекалено арогантен, другите винаги допускат, че той е зъл човек. Никой не иска да бъде свързван с този термин. На практика обаче всеки е арогантен и всички покварени хора имат тази същност. Някои казват: „Не съм в ни най-малка степен арогантен. Никога не съм искал да бъда архангел, нито някога съм искал да надмина нито Бог, нито всички останали. Винаги съм бил човек, който е особено простодушен и изпълнителен“. Това не е задължително да е така — тези думи са неверни. Щом хората станат надменни по природа и същност, те често могат да се бунтуват срещу Бог и да Му се противопоставят, да не слушат Неговите слова, да създават представи за него, да правят неща, които Го предават, и неща, които ги самовъзвеличават и свидетелстват за самите тях. Ти казваш, че не си надменен, но да предположим, че ти е дадена църква и ти е позволено да я ръководиш. Да предположим, че не съм те кастрил и че никой в Божието семейство не те е критикувал, нито ти е помагал: след като я водиш известно време, ще привлечеш хората към себе си и ще ги накараш да ти се подчиняват, дори до степен на възхищение и благоговение. И защо би направил това? Това ще бъде определено от твоята природа. То няма да бъде нищо друго освен естествено разкриване. Не ти е нужно да научиш това от другите, нито има нужда те да те научат на него. Не се нуждаеш от други хора, които да те инструктират или да те принуждават да направиш това. Такава ситуация възниква естествено. Всичко, което правиш, е да караш хората да те възвеличават, да те хвалят, да ти се покланят, да ти се подчиняват и да те слушат във всичко. Когато ти се позволи да бъдеш водач, това естествено води до тази ситуация и тя не може да бъде променена. А как възниква тази ситуация? Тя се определя от надменната природа на човека. Проявата на надменност е бунт и съпротива спрямо Бог. Когато хората са надменни, самонадеяни и самоправедни, те ще създават свои собствени независими царства и ще правят нещата по какъвто си искат начин. Те също така ще поемат други хора в ръцете си и ги привличат в прегръдките си. Щом хората могат да правят такива надменни неща, това просто доказва, че същността на тяхната надменна природа е тази на Сатана — тя е на архангела. Когато надменността им достигне определено ниво, те вече няма да имат място за Бог в сърцата си и ще Го оставят настрана. Тогава те ще искат да бъдат Бог и ще карат хората да им се подчиняват, и ще станат точно като архангела. Ако притежаваш такава сатанинска надменна природа, Бог няма да има място в сърцето ти. Дори и да вярваш в Бог, Той вече няма да те разпознава, ще те приеме за зъл човек и ще те отстрани.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Надменната природа е в основата на съпротивата на човека спрямо Бог)

Какъв вид състояние има в хората, когато имат непримирим нрав? Те са основно упорити и самоправедни. Винаги се придържат към своите идеи, винаги мислят, че казаното от тях е правилно, напълно непреклонни са и не приемат чуждо мнение. Това е отношение на непримиримост. Те са като развалена плоча, не слушат никого, остават неизменно насочени към един курс на действие и настояват да го изминат докрай, независимо дали е правилен или погрешен. В това има някакво непокаяние. Както се казва в поговорката: „Мокър от дъжд не се бои“. Хората знаят отлично какво е правилно да направят и все пак не го правят, те твърдо отказват да приемат истината. Това е един от видовете нрав: непримиримост. В какви ситуации разкривате непримирим нрав? Често ли сте непримирими? (Да.) Много често! И понеже непримиримостта е твой нрав, тя те придружава във всяка секунда от всеки ден на съществуването ти. Непримиримостта пречи на способността на хората да дойдат пред Бог, пречи на способността им да приемат истината и пречи на способността им да навлязат в истината реалност. А ако не си способен да навлезеш в истината реалност, може ли да настъпи промяна в този аспект от твоя нрав? Само с голяма трудност. Имало ли е някаква промяна в този аспект от вашия нрав, който е непримирим? И колко промяна е имало? Да кажем например, че някога си бил изключително инатлив, но сега вече е имало малко промяна в теб — когато се сблъскаш с някой проблем, имаш известно усещане за съвест в сърцето си и си казваш: „Трябва да практикувам малко истина по този въпрос. Тъй като Бог е разобличил този непримирим нрав — тъй като съм го чул и сега го познавам — трябва да се променя. Когато в миналото се сблъсквах няколко пъти с такива неща, следвах плътта си и се провалях, а не желая това. Този път трябва да практикувам истината“. С такава решимост е възможно да се практикува истината и това е промяна. Когато имате преживявания по този начин известно време и сте способни да прилагате повече истини на практика, и това носи по-големи промени, а непокорният ви и непримирим нрав се разкрива все по-малко и по-малко, настъпила ли е промяна във вашия живот нрав? Ако непокорният ви нрав видимо е намалял, а покорството ви към Бог е станало още по-голямо, тогава е имало истинска промяна.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само познаването на шестте вида покварен нрав е истинско себепознание)

Да изпитваш неприязън към истината означава преди всичко липса на интерес и антипатия към истината и положителните неща. Да изпитваш неприязън към истината е когато хората са способни да разбират истината и знаят какво са положителните неща, но въпреки това се отнасят към истината и към положителните неща с нагласа и състояние на съпротива, нехайност, антипатия, увъртане и безразличие. Това е нрав, при който изпитваш неприязън към истината. Съществува ли този вид нрав у всеки? Някои хора казват: „Макар да знам, че Божиите слова са истината, аз все пак не я харесвам, нито я приемам или най-малкото не мога да я приема точно сега“. Какъв е проблемът тук? Това е да изпитваш неприязън към истината. Нравът в тези хора не им позволява да приемат истината. Какви конкретни проявления има неприемането на истината? Някои хора казват: „Аз разбирам всички истини, но просто не мога да ги приложа на практика“. Това разкрива, че става въпрос за човек, който изпитва неприязън към истината и не обича истината, и затова не може да приложи никакви истини на практика. Някои хора казват: „Това, че съм бил способен да спечеля толкова много пари е нещо, над което господства Бог. Бог наистина ме е благословил, Бог е бил толкова добър към мен, Бог ми е дал големи богатства. Цялото ми семейство е добре облечено и нахранено и не му трябват нито дрехи, нито храна“. Като виждат, че са били благословени от Бог, тези хора Му благодарят в сърцето си, те знаят, че Бог господства над всичко това и че ако не са били благословени от Бог — ако се бяха уповавали само на своите таланти — категорично нямаше да са спечелили всичките тези пари. Те наистина мислят това в сърцата си, наистина го знаят и наистина отправят благодарности към Бог. Но идва ден, когато бизнесът им пропада, за тях настъпват тежки времена и те обедняват. Защо става така? Защото се отдават на удобства и не мислят за това как да изпълняват правилно дълга си, а прекарват цялото си време в преследване на богатство, стават роби на парите, което засяга изпълнението на дълга им и ето как Бог им отнема това. В сърцето си те знаят, че Бог ги е благословил с толкова много и им е дал толкова много, и все пак нямат желание да се отплатят за Божията любов, да излязат и да изпълняват дълга си, а са плахи и непрестанно се боят да не бъдат арестувани, страхуват се да не загубят всички тези богатства и удоволствия и в резултат Бог им отнема тези неща. Сърцата им са чисти като огледало, те знаят, че Бог им е отнел тези неща и че ги дисциплинира, и затова се молят на Бог и казват: „О, Боже! Ти ме благослови веднъж, значи можеш да ме благословиш и втори път. Твоето съществуване е вечно и затова благословиите Ти също са с човечеството. Отправям благодарност към Теб! Каквото и да се случи, Твоите благословии и обещание няма да се променят. Ако вземеш от мен, аз все така ще се покорявам“. Думата „покоряване“ обаче звучи неубедително, когато я изричат. Те твърдят, че могат да се покорят, но след това те размислят и нещо не им дава мира: „Нещата бяха толкова добре преди. Защо Бог ми отне всичко? Нима да си стоя вкъщи и да изпълнявам дълга си не е същото като да съм навън и да изпълнявам дълга си? Че какво съм забавил?“. Те винаги се връщат към миналото. В тях има нещо като оплакване и неудовлетвореност от Бог и те постоянно се чувстват потиснати. Бог все още ли е в сърцата им? Това, което е в сърцата им, са парите, материалните удобства и добрите времена. Бог няма никакво място в сърцето им, Той вече не е техният Бог. Макар да знаят, че е истина, че „Бог даде и Бог отне“, те харесват думите „Бог даде“ и изпитват неприязън към думите „Бог отне“. Очевидно приемането на истината е избирателно при тях. Когато Бог ги благославя, те приемат това за истината — но веднага щом Бог им отнеме, не могат да го приемат. Не могат да приемат такова върховенство от Бог и вместо това се противопоставят и недоволстват. Когато от тях се иска да изпълняват дълга си, те казват: „Ще го направя, ако Бог ми даде благословии и благодат. Без Божиите благословии и докато моето семейство е в състояние на такава бедност, как мога да изпълнявам дълга си? Не искам!“. Що за нрав е това? Макар че в сърцето си те лично преживяват Божиите благословии и това, че Той им е дал толкова много, те не са готови да приемат, когато Бог взима от тях. Защо е така? Защото не могат да се откажат от парите и удобния си живот. Въпреки че може да не са вдигнали голям шум за това, че може да не са протегнали ръка към Бог и може да не са се опитали да си върнат със сила старите си активи, като се уповават на собствените си усилия, те вече са се отчаяли от действията на Бог, изцяло неспособни са да приемат и казват: „Наистина е необмислено Бог да постъпва така. Това е неразбираемо. Как мога да продължа да вярвам в Бог? Вече не желая да призная, че Той е Бог. Ако не призная, че Той е Бог, Той не е Бог“. Това един от видовете нрав ли е? (Да.) Сатана има този вид нрав, Сатана отрича Бог по този начин. Този вид нрав е такъв, при който изпитваш неприязън към истината и мразиш истината. Когато хората изпитват неприязън към истината до такава степен, накъде ги води това? То ги кара да противостоят на Бог и ги кара да противостоят упорито на Бог до самия край — което означава, че с тях е свършено.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само познаването на шестте вида покварен нрав е истинско себепознание)

Хората с жесток нрав все искат да контролират другите. Какво означава да се контролират хората? Дали просто ти се забранява да изричаш определени думи? Дали просто ти се забранява да мислиш по определен начин? Със сигурност не — проблемът не е в някоя дума или мисъл, а в това, че нравът им е жесток. Въз основа на думата „жесток“ кои са нещата, които човек може да стори, когато разкрива този нрав? Преди всичко той ще иска да манипулира хората. Какво означава да се манипулира? Това означава, че каквото и да се случва в църквата, той ще иска да се меси, да се бърка и да се разпорежда. Ще ти определи правило и след това ти трябва да го спазваш. Ако не го правиш, той ще се разгневи. Той иска да те манипулира: ако ти каже да тръгнеш на изток, трябва да тръгнеш на изток, а ако ти каже да тръгнеш на запад, трябва да тръгнеш на запад. Той има такова желание и след това действа по този начин — това се нарича манипулация. Тези хора искат да управляват съдбата на даден човек, да управляват и контролират живота, съзнанието, поведението и предпочитанията му, така че съзнанието, идеите, предпочитанията и желанията на този човек да са в съгласие с това, което те казват и искат, а не с това, което казва Бог — това се нарича манипулация. Те все искат да организират другите хора да вършат това или онова според собствената им воля, не действат въз основа на принципите, а въз основа на собствените си намерения и предпочитания. Не ги интересува как се чувстваш. Налагат ти се силом и ти трябва да правиш каквото ти кажат. Ако не действаш според тяхната воля, те ще се справят с теб и ще те накарат да почувстваш, че наистина нямаш избор и че нищо не може да се направи. Знаеш в сърцето си, че си мамен и контролиран, но въпреки това не знаеш как да го различиш, камо ли да се осмелиш да се съпротивляваш. Не са ли действията им поведението на Сатана? (Да.) Това е поведението на Сатана. Сатана заблуждава хората по този начин и контролира хората по този начин, така че сатанинският нрав се проявява у хората като постоянни опити да контролират и манипулират другите. Независимо от това дали могат, или не могат да постигнат тази цел да контролират и манипулират другите, всички хора имат такъв нрав. Какъв е този нрав? (Жестокост.) Това е жестокост. Защо се нарича жестокост? Какви са начините за ясното разкриване на този нрав? Създава ли той усещане за принуда? (Да.) Създава усещане за принуда, което означава, че независимо дали слушаш, или не, независимо как се чувстваш, дали ти харесва, или го разбираш, те насилствено изискват от теб да ги слушаш и да правиш това, което казват, без никакво обсъждане, без да ти дават възможност да говориш и без да ти дават никаква свобода. Нима не е налице този смислов пласт? (Да.) Това се нарича „свирепост“, която е един от аспектите на жестокостта.^[а] Другият аспект на жестокостта е „злото“.^[ь] Какво се има предвид под „зло“? Имат се предвид хора, които използват методи на насилствена индоктринация и потискане, за да постигат резултата да те контролират и да те накарат да се съобразяваш с тяхната манипулация, като по този начин удовлетворяват себе си. Това се нарича „зло“. Чрез действията си Сатана иска да ти попречи да имаш свободна воля, да се научиш да размишляваш и да различаваш, както и да разбираш истината, така че животът ти да може да постигне зрялост. Сатана не ти позволява да вършиш тези неща и иска да те контролира. Сатана не ти позволява да търсиш истината и да разбираш Божиите намерения, не те изправя пред Бог, а вместо това те изправя пред себе си и те кара да го слушаш, сякаш той е истината, и всичко, което казва, е правилно, и сякаш той е центърът на всички неща, така че трябва да го слушаш и да не се опитваш да анализираш дали думите му са правилни, или грешни. Нравът на принудително и насилствено манипулиране и контролиране на поведението и съзнанието на хората се нарича жестокост.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Познаването на нрава е основата за неговата промяна)

Забележка:

а. Оригиналният текст не съдържа израза „която е един от аспектите на жестокостта“.

ь. Оригиналният текст не съдържа израза „Другият аспект на жестокостта е „злото“.

Най-трудно разпознаваема е нечестивостта, защото тя се е превърнала в природа на хората и те започват да я възхваляват, като дори и по-голяма нечестивост няма да им се стори такава. Затова нечестивият нрав е още по-труден за разпознаване от непримиримия. Някои хора казват: „Защо да не е лесно да се разпознае? Всички хора имат нечестиви страсти. Нима това не е нечестивост?“. Това е повърхностно. Какво означава истинска нечестивост? Кои състояния са нечестиви, когато се проявяват? Нечестив нрав ли е, когато хората използват високопарни изявления, за да прикрият нечестиви и срамни намерения, които се крият в дълбините на сърцата им, а след това карат другите да вярват, че тези изявления са много добри, честни и основателни, като в крайна сметка постигат скритите си мотиви? Защо това се нарича нечестивост, а не измамност? От гледна точка на нрава и същността, измамността не е чак толкова лошо нещо. Да бъдеш нечестив е по-сериозно от това да бъдеш измамен, защото това поведение е по-коварно и по-подло от измамата и обикновеният човек трудно може да го прозре. Например какви думи използва змията, за да подмами Ева? Измамни думи, които звучат правилно и сякаш са казани за твое добро. Не осъзнаваш, че в тях има нещо нередно или че зад тях се крие някаква злонамерена умисъл, но в същото време не си в състояние да се откажеш от тези внушения, направени от Сатана. Това е изкушението. Когато си изкушаван и слушаш такива думи, не може да не се подлъжеш и е вероятно да попаднеш в капан, като по този начин целта на Сатана е постигната. Това се нарича нечестивост. Змията използва този метод, за да подмами Ева. Това вид нрав ли е? (Така е.) Откъде се появява? Той идва от змията, от Сатана. Този вид нечестив нрав съществува в човешката природа. Не се ли различава тази нечестивост от нечестивите страсти на хората? Как се появяват тези страсти? Свързано е с плътта. Истинската нечестивост е вид нрав, тя е дълбоко скрита и е напълно неразличима за хората без опит или разбиране на истината. Ето защо сред видовете човешки нрав тя е най-трудно разпознаваема. При кой тип хора нечестивият нрав е в най-тежка форма? При тези, които обичат да използват другите. Те дотолкова се усъвършенстват в манипулирането, че хората, които са манипулирани, дори не знаят какво им се е случило след това. Този тип хора имат нечестив нрав. Нечестивите хора, въз основа на измамата, използват други средства, за да прикрият измамата си, да прикрият греховете си и да скрият тайните си намерения, цели и егоистични желания. Това означава нечестивост. Освен това те използват различни средства, за да примамват, изкушават и подлъгват, като те карат да следваш желанията им и да задоволяваш егоистичните им стремежи, за да постигат целите си. Всичко това е нечестиво. Това е истински сатанински нрав. Проявявали ли сте някое от тези поведения? Кой от аспектите на нечестивия нрав сте проявявали повече: изкушаване, примамване или използване на лъжи за прикриване на други лъжи? (Сякаш по малко от всички тях.) Сякаш по малко от всички тях. Това означава, че на емоционално ниво чувствате, че както сте проявявали, така и не сте проявявали тези поведения. Не можете да представите никакви доказателства. Когато се сблъскате с нещо в ежедневието си тогава, осъзнавате ли, че разкривате нечестив нрав? Всъщност тези неща съществуват вътре в нрава на всеки човек. Например има нещо, което не разбираш, но не искаш другите да научат това, затова използваш различни средства, за да ги подведеш, че го разбираш. Това е измама. Този вид измама е проявление на нечестивост. Има също така изкушение и примамване — всички те са проявления на нечестивост. Вие изкушавате ли често другите? Ако основателно се опитвате да разберете някого, защото искате да общувате с него и това е необходимо за работата ви и е правилно взаимодействие, то не се счита за изкушение. Но ако имате лично намерение и цел и не искате наистина да разберете нрава, стремежите и знанията на този човек, а по-скоро да узнаете най-съкровените му мисли и истински чувства, тогава това се нарича нечестивост, изкушаване и примамване. Ако правиш това, значи имаш нечестив нрав. Не е ли това нещо, което е скрито? Лесно ли е да се промени този вид нрав? Ако можеш да разпознаеш какви проявления има всеки аспект на твоя нрав, какви състояния причинява често всеки аспект и да ги отнесеш към себе си, като усещаш колко ужасен и опасен е този вид нрав, тогава ще се почувстваш задължен да се промениш в това отношение и ще си в състояние да жадуваш за Божиите слова и да приемеш истината. Именно тогава ще можеш да се промениш и да получиш спасение. Но ако след съотнасянето им все още не жадуваш за истината, нямаш чувство за дълг или обвинение — още по-малко разкаяние — и не обичаш истината, тогава за теб ще бъде трудно да се промениш. И разбирането няма да ти помогне, защото всичко, което ще разбереш, е само доктрина. Независимо за какъв аспект на истината става дума, ако разбирането ти спре на нивото на доктрината и не се свърже с твоята практика и навлизане, няма да има никаква полза от доктрината, която разбираш.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. В стремежа към истината помага единствено себепознанието)

Най-общо казано, като родено на този свят човешко същество, ти все ще си направил нещо, което представлява нарушаване на истината, без значение дали си спомняш някога да си направил нещо, с което да предадеш друг човек, или си предавал други хора много пъти преди. Щом си способен да предадеш родителите или приятелите си, значи си способен да предадеш другите, а още повече си способен да предадеш Мен и да вършиш неща, които презирам. Казано по друг начин, предателството не е просто повърхностно неморално поведение, а нещо, което е в противоречие с истината. Именно това е източникът на човешкото противопоставяне и бунтуване срещу Мен. Ето защо съм го обобщил в следното твърдение: предателството е природата на човека и тази природа е големият враг на хармонията между всеки човек и Мен.

Поведение, с което не се изразява пълно покорство към Мен, е предателство. Поведение, с което не Ми се показва вярност, е предателство. Да Ме мамите и да използвате лъжи, за да Ме заблуждавате, е предателство. Да таите многообразни представи и да ги разпространявате навсякъде е предателство. Да не можете да поддържате Моите свидетелства и интереси е предателство. Да се усмихвате фалшиво, когато сърцето ви е далеч от Мен, е предателство. Това са все деяния на предателство, на които винаги сте били способни, и те са обичайни за вас. Може би никой от вас не смята това за проблем, но Аз не мисля така. Не мога да се отнасям към предателството на човек към Мен като към нещо незначително и със сигурност не мога да го пренебрегвам. Сега, докато Аз действам сред вас, вие се държите по този начин. Ако дойде ден, в който няма кой да бди над вас, няма ли да бъдете като разбойници, които са се обявили за царе на собствените си малки планини? Когато това се случи и предизвикате бедствие, кой ще бъде там, за да се справи с последствията от действията ви? Смятате, че някои прояви на предателство са просто случайни инциденти, а не вашето постоянно поведение, и не заслужават да бъдат обсъждани с такава строгост, по начин, който наранява вашата гордост. Ако наистина мислите така, значи сте лишени от разум. Да мислите така означава да сте образец и първообраз на бунтарството. Природата на човека е неговият живот; тя е принцип, на който той разчита, за да оцелее, и не може да го промени. Вземете за пример същността на предателството. Ако можеш да направиш нещо, с което да предадеш роднина или приятел, това доказва, че то е част от твоя живот и от природа, с която си се родил. Никой не може да отрече това. […]

Всеки може да представи истинското си лице чрез думите и действията си. Това истинско лице, разбира се, е неговата природа. Ако говориш неискрено, то имаш неискрена природа. Ако природата ти е лукава, то действаш потайно и много лесно мамиш другите. Ако природата ти е измамна, думите ти може и да галят ухото, но действията ти не могат да прикрият злите ти измами. Ако си мързелив по природа, тогава всичко, казано от теб, е с цел да избегнеш отговорността за своята нехайност и мързел, а действията ти ще бъдат мудни и повърхностни и доста умели в прикриването на истината. Ако по природа притежаваш съпричастност, то думите ти ще бъдат разумни, а и действията ти ще бъдат в съгласие с истината. Ако си верен по природа, тогава думите ти със сигурност са искрени, а начинът ти на действие е обоснован, без нищо, което би могло да накара господаря ти да се притесни. Ако по природа си похотлив или алчен за пари, тогава сърцето ти често ще бъде изпълвано с тези неща и ти неволно ще извършваш лоши, неморални деяния, които хората няма да забравят с лека ръка и които ще ги отвращават. Точно както казах, ако имаш природа на предател, тогава много трудно можеш да се освободиш от нея. Не се доверявай на късмета, че ако не си навредил на другите, значи предателството не е в природата ти. Ако мислиш така, значи наистина си противен. Всеки път, когато говоря, думите Ми са насочени към всички хора, а не само към един човек или един тип хора. Това, че не си Ме предал по един въпрос, не доказва, че няма да Ме предадеш въобще. Когато срещат спънки в брака си, някои хора губят увереността си да търсят истината. Други изоставят задължението си да Ми бъдат верни, когато семейството им се разпада. Трети Ме изоставят, за да търсят моменти на радост и вълнение. Някои хора предпочитат да паднат в тъмна пропаст, вместо да живеят в светлината и да получат насладата от делото на Светия Дух. Има хора, които пренебрегват съветите на приятелите си в името на това да задоволят жаждата си за богатство и дори сега не могат да признаят грешката си и да променят пътя си. Има и такива, които живеят само временно под Моето име, за да получат закрилата Ми, а други Ми се отдават само малко по принуда, защото се вкопчват в живота и се страхуват от смъртта. Не са ли тези и други неморални деяния, които освен това са и непочтени, точно поведения, с които хората отдавна са Ме предали дълбоко в сърцата си? Разбира се, Аз знам, че хората не планират предварително да Ме предадат; предателството им е естествено разкриване на тяхната природа. Никой не иска да Ме предаде и никой не е щастлив от факта, че е направил нещо, за да Ме предаде. Напротив, такива хора треперят от страх, нали? И така, мислите ли как да се спасите от тези предателства и как да промените сегашната ситуация?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Един много сериозен проблем: предателството (1))

Това, че хората често разкриват покварен нрав, доказва, че животът им е контролиран от покварения нрав на Сатана и че същността им е същността на Сатана. Хората трябва да признаят и да приемат този факт. Има разлика между природата същност на човека и същността на Бог. Какво следва да направят хората, след като признаят този факт? Когато разкрият покварен нрав; когато се отдават на плътски удоволствия и се отчуждават от Бог; или когато Бог върши делото Си по начин, който не съвпада със собствените им идеи и у тях се пораждат оплаквания, те трябва веднага да осъзнаят, че това е проблем и покварен нрав; това е бунтарство спрямо Бог, противопоставяне на Бог; това не е в съгласие с истината и Бог го ненавижда. Когато хората осъзнаят тези неща, не бива да се оплакват или да стават негативни и да се отпускат, а още по-малко трябва да се разстройват. Вместо това трябва да са способни да опознаят себе си по-задълбочено. Освен това трябва да са способни да поемат инициативата да дойдат пред Бог и да приемат Божието порицание и дисциплина, и трябва незабавно да променят състоянието си така, че да са способни да практикуват според истината и Божиите слова, и да могат да действат според принципите. По този начин твоята връзка с Бог ще става все по-нормална, както и вътрешното ти състояние. Ти ще си способен да разпознаваш покварения нрав, същността на покварата и различните уродливи състояния на Сатана все по-ясно. Вече няма да произнасяш такива глупави и детински думи като „Сатана ми попречи“ или „Сатана ми даде тази идея“. Вместо това ще имаш точните познания за покварения нрав, за човешката същност, която се противи на Бог, и за същността на Сатана. Ще разполагаш с по-точен начин, по който да се отнасяш към тези неща и те няма да те възпират. Няма да станеш слаб или да загубиш вяра в Бог и Неговото спасение, защото си разкрил малко от своя покварен нрав, или си прегрешил, или си изпълнил дълга си нехайно, или защото често се оказваш в пасивно, негативно състояние. Няма да живееш насред такива състояния, а ще се изправиш правилно пред собствения си покварен нрав и ще си способен на нормален духовен живот. Когато човек разкрие покварен нрав, ако може да се самоанализира, да дойде пред Бог с молитва, да търси истината и да разпознае, и да разнищи същността на своя покварен нрав, така че вече да не бъде контролиран и възпиран от своя покварен нрав, а да може да приложи истината на практика, тогава човек ще е поел по пътя на спасението. С такъв вид практика и преживяване след това човек може да се отърве от покварения си нрав и да се освободи от влиянието на Сатана. Нима така няма да е дошъл да живее пред Бог и да е получил волност и освобождаване? Това е пътят за практикуване и получаване на истината, както и пътят на спасението. Поквареният нрав е дълбоко вкоренен в хората. Същността на Сатана и природата му контролират мислите, поведението и съзнанието на хората. Всичко това обаче бледнее пред истината, пред Божието дело и Божието спасение. То не представлява никакво препятствие. Без значение какъв покварен нрав може да има човек или пред какви трудности е изправен, или какво го възпира, съществува път, който може да бъде поет, метод, чрез който да ги преодолее, и съответните истини, с които да ги преодолее. Нима по този начин няма надежда за спасението на хората? Да, има надежда за спасението на хората.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)