Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

След няколко хиляди години поквара човекът е станал безчувствен и слабоумен; превърнал се е в демон, който се противопоставя на Бог — дотолкова, че непокорството на човека спрямо Бог е документирано в историческите книги и дори самият човек е неспособен напълно да си даде сметка за своето непокорно поведение, защото човекът е бил дълбоко покварен от Сатана и е бил подведен от Сатана така, че не знае накъде да тръгне. И днес човекът продължава да предава Бог: Когато човек вижда Бог, той Го предава, а когато не може да види Бог, той пак Го предава. Има дори такива хора, които, след като са станали свидетели на Божиите проклятия и Божия гняв, продължават да Го предават. Ето защо казвам, че разумът на човека е изгубил първоначалното си предназначение и че съвестта на човека също е изгубила първоначалното си предназначение. Човекът, какъвто го виждам Аз, е звяр в човешки облик, той е отровна змия и независимо колко достоен за съжаление се опитва да изглежда пред очите Ми, никога няма да бъда милостив към него, защото човекът не осъзнава разликата между черно и бяло, разликата между истина и неистина. Въпреки че разумът му е толкова притъпен, човекът иска да получи благословии; човешката му природа е толкова низка, но въпреки това той иска да има върховната власт на цар. Над кого може да царува той с такъв разум? Как би могъл с такава човешка природа да седне на престола? Човекът наистина няма срам! Той е един самонадеян негодник! На тези от вас, които искат да получат благословии, предлагам първо да намерят огледало и да погледнат собственото си грозно отражение — имаш ли необходимите качества, за да бъдеш цар? Имаш ли лицето на човек, който може да получи благословии? В твоя нрав не е настъпила ни най-малка промяна и не си приложил нищо от истината на практика, но въпреки това желаеш прекрасно бъдеще. Заблуждаваш се! Човекът, който е роден в такава мръсна земя, е заразен от обществото в значителна степен, обусловен е от феодалната етика и е получил образованието на „институти за висше образование“. Изостаналото мислене, поквареният морал, принизеният възглед за живота, презряната философия за светските отношения, напълно безполезното съществуване и низки обичаи и ежедневие — всички тези неща нахлуват сериозно в сърцето на човека и сериозно вредят на неговата съвест и я нападат. В резултат на това човекът все повече се отдалечава от Бог и все повече Му се противопоставя. С всеки изминал ден човешкият нрав става все по-безскрупулен и няма нито един човек, който доброволно да се откаже от нещо заради Бог, нито един, който доброволно да се покори на Бог, и дори няма нито един човек, който доброволно да търси явяването на Бог. Вместо това, под властта на Сатана, човекът преследва удоволствия до насита и безгрижно покварява плътта си в блатото. Дори когато чуят истината, онези, които живеят в мрака, нямат никакво желание да я практикуват и не са склонни да търсят дори когато видят, че Бог вече се е явил. Как може едно толкова извратено човечество да има каквато и да било възможност за спасение? Как може едно толкова упадъчно човечество като това да живее в светлината?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Да имаш непроменен нрав означава да си във вражда с Бог)

Да познаваш себе си е да познаваш всяка своя дума и дело, и всяко едно действие. Това е да познаваш мислите и идеите си, намеренията си, представите и фантазиите си. Трябва също да познаваш философиите на Сатана за светските отношения и всички разнообразни отрови на Сатана, както и познанието на традиционната култура. Трябва да търсиш истината и да прозираш ясно тези неща. По този начин ще разбереш истината и наистина ще познаваш себе си. Макар че един човек може да се е занимавал с много видове добро поведение, откакто е започнал да вярва в Бог, той все още не може да види много неща ясно, камо ли да постигне разбиране на истината. И все пак заради многобройните си видове добро поведение, той чувства, че вече практикува истината, че вече се е покорил на Бог и вече до голяма степен е удовлетворил намеренията Му. Когато не ти се случва нищо, ти си способен да правиш каквото ти е казано, изпълняваш всеки дълг без колебания и не се противопоставяш. Когато ти кажат да проповядваш евангелието, ти не се оплакваш и можеш да изтърпиш тази трудност, а когато ти кажат да тичаш да работиш или да свършиш задача, ти го правиш. Заради това чувстваш, че си човек, който се покорява на Бог и искрено се стреми към истината. И все пак, ако те попитат сериозно: „Ти честен човек ли си? Човек, който истински се покорява на Бог, ли си? Човек, чийто нрав се е променил, ли си?“ — ако всеки човек се съпостави с истината на Божиите слова, може да се каже, че никой не е на ниво и никой не би бил способен да действа според истините принципи. Затова цялото покварено човечество трябва да се самоанализира. То трябва да размишлява върху нрава, според който живее, и върху сатанинските философии, логика, ереси и заблуди, които са в основата на всички негови действия и дела. Трябва да размишлява за първопричината за разкриването на покварения си нрав, каква е същността на това да действа своенравно, въз основа на какво и за кого живее. Ако това се сравнява с истината, тогава всички хора ще бъдат осъдени. Каква е причината за това? Причината е, че човечеството е толкова дълбоко покварено. Хората не разбират истината и всички те живеят според покварения си нрав. Те нямат и най-малка частица самопознание, те винаги вярват в Бог според собствените си представи и фантазии, изпълняват дълга си въз основа на своите предпочитания и методи и следват религиозни теории в начина, по който служат на Бог. Нещо повече, те все още мислят, че са изпълнени с вяра, че действията им са много разумни и накрая чувстват, че са придобили много. Без да го осъзнават, те започват да мислят, че вече действат съгласно Божиите намерения и са ги удовлетворили напълно и че вече са изпълнили Божиите изисквания и следват волята Му. Ако и ти се чувстваш така, или мислиш, че си пожънал някои придобивки, след като си вярвал няколко години в Бог, тогава още повече трябва да се върнеш пред Бог, за да изследваш внимателно себе си. Трябва да погледнеш пътя, който си извървял през годините си във вярата, за да видиш дали всичките ти действия и дела пред Бог са били напълно в съответствие с Неговите намерения. Изследвай кои от твоите поведения се противопоставяха на Бог, кои постигнаха покорство пред Него, дали действията ти са изпълнявали и удовлетворявали Божиите изисквания. Трябва да изясниш всички тези неща, защото само тогава ще имаш самосъзнание.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само ако познае собствените си погрешни възгледи, човек може да се промени истински)

Самопознанието означава да знаем кои неща в нашите мисли и възгледи не съответстват из основи на истината, спадат към покварения нрав и са враждебни на Бог. Лесно е да придобием разбиране за покварения нрав на човек, като надменност, самоправедност, лъжа и измамност. Ти можеш малко да го опознаеш просто като разговаряш няколко пъти за истината или чрез често общение, или когато твоите братя и сестри ти посочват състоянието ти. Освен това надменността и измамността присъстват във всеки човек и се различават само по степента си, така че са относително лесни за разпознаване. Но да се различи дали нечии мисли и възгледи са съгласно истината, е трудно и не е толкова лесно, колкото да се разпознае нечий покварен нрав. Когато поведението или външните прояви на някой малко се променят, този човек чувства, че сякаш се е променил, но всъщност това е просто поведенческа промяна и не означава, че неговият възглед за нещата наистина се е променил. В дълбините на човешките сърца все още има много представи и фантазии, различни мисли, възгледи и отрови от традиционната култура, както и много неща, които са враждебни на Бог. Тези неща са скрити в тях и тепърва трябва да бъдат изровени. Те са произходът на разкриването на техния покварен нрав и произлизат от човешката природа същност. Ето защо когато Бог прави нещо, което не се съгласува с твоите представи, ти ще изпитваш съпротива срещу Него и ще действаш предизвикателно. Няма да разбираш защо Бог е постъпил така и макар да знаеш, че има истина във всичко, което Бог прави, и да искаш да се покориш, ще откриеш, че си неспособен на това. Защо си неспособен да се покориш? Каква е причината за твоята съпротива и предизвикателство? Така е, защото в човешките мисли и възгледи има много неща, които са враждебни на Бог, враждебни на принципите, според които действа Бог, и враждебни на същността Му. За хората е трудно да придобият знание за тези неща.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само ако познае собствените си погрешни възгледи, човек може да се промени истински)

Какви аспекти има себепознанието? Първият е да знаеш какви видове покварен нрав се разкриват в речта и действията на човек. Понякога е надменност, друг път е измамност или може би нечестивост, непримиримост или предателство и т.н. Извън това, когато нещо се случи на някого, той трябва да изследва себе си, за да види има ли намерения или мотиви, които не са в съответствие с истината. Трябва също да изследва дали има нещо в речта или действията му, което се противопоставя на Бог или се бунтува срещу Него. По-конкретно трябва да изследва дали има усещане за бреме и дали е предан що се отнася до дълга му, дали искрено отдава всичко на Бог и дали е интересчийски или нехаен. Себепознанието означава също човек да знае дали има представи и фантазии, прекомерни изисквания или погрешни разбирания и оплаквания по отношение на Бог и дали има нагласа да се покорява. Означава да знае дали може да търси истината, да приема от Бог и да има богопокорно сърце, когато подхожда към ситуациите, хората, събитията и нещата, които Той устройва. Означава да знае дали има съвест и разум и дали обича истината. Означава да знае дали се покорява или се опитва да спори, когато нещо му се случи, и дали се уповава на представи и фантазии или на търсенето на истината в подхода си към тези неща. Всичко това влиза в обхвата на себепознанието. Човек трябва да размишлява над това дали обича истината и дали има истинска вяра в Бог в светлината на отношението му към различни ситуации и хора, събития и неща. Ако човек започне да опознава своя покварен нрав и види колко голямо е бунтарството му срещу Бог, тогава той ще е израснал. Нещо повече, що се отнася до делата, които засягат отношението му към Бог, човек трябва да размишлява дали има представи, боязън или покорство в отношението си към Божието име и въплъщение и особено какво е отношението му към истината. Човек трябва също да знае какви са недостатъците му, духовният му ръст и дали притежава истината реалност, както и дали стремежът му и пътят, по който върви, е правилен и в съответствие с Божиите намерения. Това са все неща, които хората трябва да знаят. В обобщение, различните аспекти на себепознанието в същността си се състоят от следното: познание дали човешките заложби са големи или малки, познание за човешкия характер, познание за намеренията и мотивите в действията на човек, познание за покварения нрав и природата същност, която човек разкрива, познание за човешките предпочитания и стремежи, познание за пътя, по който върви човек, познание за човешките възгледи за нещата, познание за гледната точка на човек към живота и ценностите, и познание за отношението към Бог и истината. Себепознанието се състои основно от тези аспекти.

(Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (2))

За да опознаеш себе си, трябва да познаваш собственото си разкриване на поквара, покварения си нрав, слабите си места, както и природата си същност. Освен това трябва да познаваш до най-малката подробност нещата, които се разкриват в ежедневието ти — мотивите, перспективите и отношението ти към всяко едно нещо — независимо дали си вкъщи или навън, когато си на събирания, когато ядеш и пиеш от Божиите слова или при всеки един проблем, с който се сблъскваш. Чрез тези аспекти трябва да опознаеш себе си. Разбира се, за да се познаваш на по-дълбоко ниво, трябва да интегрираш Божиите слова. Можеш да постигнеш резултати само като се опознаеш въз основа на Неговите слова.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Значението и пътят на стремежа към истината)

Петър се опитваше да опознае себе си и да изследва онова, което беше разкрито в него чрез облагородяването на Божиите слова и в различните изпитания, които Бог му беше дал. Когато наистина започна да разбира себе си, Петър осъзна колко дълбоко покварени са хората, колко безполезни и недостойни са да служат на Бог и че не заслужават да живеят пред Бог. Тогава Петър падна по очи пред Бог. След като беше преживял толкова много, Петър в крайна сметка осъзна, че: „Познаването на Бог е най-ценното нещо. Ако бях умрял, преди да го опозная, щеше да е много жалко. Познаването на Бог е най-важното, най-значимото нещо, което съществува. Ако човек не познава Бог, тогава той не заслужава да живее, той е същият като животно и нямаживот“. Когато опитът на Петър стигна до този етап, той вече беше опознал собствената си природа и беше придобил сравнително добро разбиране за нея. Макар че може би нямаше да може да го обясни толкова ясно, колкото биха могли да го направят хората днес, Петър наистина беше достигнал това състояние. Следователно вървенето по пътя на търсенето на истината и постигането на усъвършенстване от Бог изисква познаване на собствената природа от вътрешността на Божиите слова, както и разбиране на различните аспекти на собствената природа и точното описание с ясни и прости думи. Само това е истинско познаване на самия себе си и само по този начин ще сте постигнали резултата, който Бог изисква. Ако твоето знание все още не е достигнало този етап, но твърдиш, че познаваш себе си, и казваш, че си придобил живот, тогава не се ли просто хвалиш? Ти не познаваш себе си, нито знаеш какво си пред Бог, дали наистина си изпълнил стандартите на човешко същество, или колко сатанински елементи все още имаш вътре в себе си. Ти не си наясно на кого принадлежиш и нямаш дори самосъзнание, така че как можеш да притежаваш разум пред Бог? Когато Петър се стремеше към живота, той се съсредоточи върху разбирането на самия себе си и върху преобразяването на нрава си в хода на своите изпитания и полагаше усилия да познае Бог. В края на краищата, той си мислеше: „Хората трябва да се стремят към разбиране за Бог в живота. Познаването Му е най-важното нещо. Ако не познавам Бог, няма да мога да почивам в мир, когато умра. Едва когато го опозная, ако Бог направи така, че да умра, тогава бих се почувствал най-доволен. Няма да се оплаквам ни най-малко и целият ми живот ще бъде осъществен“. Петър не можа да постигне това ниво на разбиране или да достигне този етап веднага след като започна да вярва в Бог. Вместо това той премина през много изпитания. Неговият опит трябваше да достигне определен етап и той трябваше напълно да разбере себе си, преди да усети стойността на познаването на Бог. Следователно пътят, по който Петър пое, беше пътят на стремежа към истината и на придобиването на живот и усъвършенстване. Това беше основният аспект, върху който се фокусираше неговата конкретна практика.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да вървим по пътя на Петър)

Ако твоето себепознание е свързано само с беглото разпознаване на повърхностните неща — ако просто казваш, че си надменен и самоправеден, че се бунтуваш срещу Бог и Му се противопоставяш — то тогава това не е истинско знание, а доктрина. Трябва да обединиш всички факти в това: трябва да изкарваш на показ всички въпроси, по които имаш погрешни намерения и възгледи или изопачени мнения, за общение и анализ. Само това е истинско самопознание. Не бива да опознаваш себе си само въз основа на твоите действия. Трябва да разбереш какво е от ключово значение и да разрешиш проблема в корена му. След като изтече определен период от време, трябва да размишляваш върху себе си и да обобщиш кои проблеми си разрешил и кои не си. Също така трябва да търсиш истината, за да ги разрешиш. Не трябва да си пасивен, не трябва винаги да се налага останалите да те убеждават или да те карат да правиш разни неща или дори да те водят за носа — трябва да имаш свой собствен път за навлизане в живота. Трябва често да се вглеждаш в себе си, за да виждаш думите или действията си, които не отговарят на истината, кои намерения са грешни и какви покварени нрави си разкрил. Ако винаги практикуваш и навлизаш по този начин, ако имаш строги изисквания към себе си, то постепенно ще можеш да разбереш истината и да имаш навлизане в живота. Когато наистина разбереш истината, ще видиш, че ти всъщност си нищо. От една страна имаш сериозно покварен нрав, а от друга ти липсва ужасно много и не разбираш никакви истини. Ако настъпи ден, в който наистина достигнеш такова ниво на себепознание, вече няма да си способен на надменност, ще притежаваш разум за много неща и ще си способен да се покориш. Какъв е основният проблем в момента? С разговори и анализи върху същността на представите хората са започнали да разбират причината, поради която си формират представи. Могат да ги разсейват, но това не означава, че могат ясно да виждат същността на всяка една от тях, а по-скоро, че са успели да се опознаят донякъде, но знанието им все още не е достатъчно задълбочено или ясно. С други думи те все още не могат ясно да видят собствената си природа същност, нито могат да видят какви покварени нрави са се вкоренили в сърцата им. Има ограничение на това до каква степен човек може да придобие познание по този начин. Някои хора казват: „Наясно съм, че моят нрав е изключително надменен — не означава ли това, че се познавам?“. Това познание е твърде повърхностно. Не може да разреши проблема. Ако наистина се познаваш, то защо тогава продължаваш да се стремиш към личен напредък, защо все още копнееш за статус и признание? Това означава, че надменната ти природа не е изкоренена. Следователно промяната трябва да започне от мислите и възгледите ти и намеренията зад думите и действията ти. Признавате ли, че много от това, което хората казват, е бодливо и отровно, и че има елемент на надменност в тона, който използват? Думите им предават техните намерения и лични мнения. Проницателните хора ще могат да различат това, когато го чуят. През повечето време, когато от тях не се разкрива надменност, някои хора говорят и се изразяват по определен начин, но тяхното поведение е много по-различно, когато надменността им се разкрие. Понякога не спират да говорят за собствените си грандиозни идеи, понякога ще си покажат зъбите и ноктите и ще държат главите си вдигнати високо. Мислят, че светът се върти около тях, а грозното лице на Сатана прозира в това. Всеки човек има различни намерения и покварен нрав. Точно както измамните хора намигат, като говорят, и гледат хората с крайчеца на окото си — в тези действия се крие покварен нрав. Някои хора говорят завоалирано, а останалите никога не успяват да разберат какво имат предвид. Винаги има скрити значения и хитрини в думите им, но на външен вид са много спокойни и сдържани. Такива хора са дори още по-измамни и за тях е дори още по-трудно да приемат истината. Много е трудно те да бъдат спасени.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как човек преминава в новата епоха)

Първото нещо, което някои хора казват, когато разговарят за себепознанието си, е следното: „Аз съм дявол, жив Сатана, и се противопоставям на Бог. Аз се бунтувам срещу Него и Го предавам. Аз съм змия и съм зъл човек, който заслужава да бъде прокълнат“. Това ли е истинско себепознание? Те говорят само общи приказки. Защо не дават примери? Защо не извадят наяве срамните неща, които са вършили, за да ги анализират? Като ги чуят, някои непроницателни хора си мислят: „Ето това е истинско себепознание! До какви висоти е стигнал, щом смята себе си за дявол и дори се проклина!“. Много хора, особено новоповярвалите, са склонни да се подвеждат от тези приказки. Те смятат, че говорещият е чист и има духовно разбиране, че обича истината и че е пригоден да бъде водач. След като общуват с него известно време обаче, те установяват, че това не е така, че човекът не е такъв, какъвто са си го представяли, а е изключително фалшив и измамен, че умело се прикрива и преструва, и това силно ги разочарова. Как да преценим дали хората действително познават себе си? Не можете просто да вземете предвид какво твърдят. Важното е да определите дали са способни да практикуват и да приемат истината. Хората, които действително разбират истината, не само имат истинско себепознание, но и са способни да практикуват истината, което е най-важното. Те не само говорят за истинското си разбиране, но и са способни действително да вършат това, което казват. Тоест техните действия напълно съответстват на думите им. Ако казаното от тях звучи ясно и приемливо, но не постъпват в съответствие с него и не го изживяват, те са станали фарисеи и лицемери и съвсем не са хора, които действително познават себе си. Много хора звучат убедително, когато разговарят за истината, но не осъзнават кога разкриват покварен нрав. Това хора, които познават себе си, ли са? Дали хората разбират истината, ако не познават себе си? Този, който не познава себе си, не разбира истината, и всички, които говорят празни приказки за себепознание, имат фалшива духовност и са лъжци. Някои хора звучат много разбираемо, когато рецитират думи и доктрини, но духът им се намира в безчувствено и притъпено състояние и те са невъзприемчиви и безразлични към всякакви въпроси. Може да се каже, че са безчувствени, но понякога, когато ги слушате как говорят, духът им изглежда доста буден. Например, когато нещо се случи, такъв човек е способен веднага да се познае и да каже: „Току-що ми се разкри една идея. Обмислих я и осъзнах, че е измамна и че мамя Бог“. Когато чуят това, някои непроницателни хора завистливо казват: „Този човек веднага разбира, когато разкрива поквара, и е способен да се открие и да разговаря за това. Реакциите му са толкова бързи, духът му е буден. Той е много по-добър от нас. Този човек наистина се стреми към истината“. Дали това е правилен начин да преценяваме хората? (Не е.) И така, на каква основа трябва да преценявате дали човек наистина познава себе си? Не бива да разчитате само на това, което казва. Трябва да проверите и какво действително се проявява в него. Най-простият начин е да проверите дали е способен да практикува истината. Това е най-важното. Способността на хората да практикуват истината доказва, че действително познават себе си, защото тези, които наистина се познават, проявяват покаяние, а само когато хората проявяват покаяние, те наистина познават себе си. Например човек може да знае, че мами, че таи куп дребни кроежи и интриги, а може и да е способен да разпознае, когато други разкриват измамността си. Затова трябва да проверите дали наистина се покайва и дали се отървава от измамността си, след като е признал, че мами. А ако отново прояви измамност, проверете дали изпитва вина и дали се чувства засрамен от това, че го е направил, и дали се разкайва искрено. Ако не изпитва никакво чувство на срам, да не говорим за покаяние, себепознанието му е повърхностно и небрежно. Той просто симулира дейност, а познанието му не е истинско. Той не смята, че измамата е чак такова зло или че е демонична, и определено не счита, че тя представлява безсрамно и подло поведение. Той си мисли: „Всички хора мамят. Единствено глупаците не го правят. Една дребна измама не те прави лош човек. Нито съм извършил злодеяние, нито съм най-измамният човек на света“. Може ли такъв човек наистина да познава себе си? Определено не може, защото не познава измамния си нрав и не се отвращава от измамата, а каквото и да казва за себепознанието, това са преструвки и празни приказки. Не е истинско себепознание, ако не познава собствения си покварен нрав. Измамниците не могат да се опознаят истински, защото им е трудно да приемат истината. По тази причина те няма да се променят истински, колкото и думи и доктрини да изричат.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. В стремежа към истината помага единствено себепознанието)

Да опознаете същината на вашия покварен нрав не е лесна задача. Да опознаете себе си не означава да обобщите: „Аз съм покварен човек; аз съм дявол; аз съм потомък на Сатана, потомък на големия червен змей; аз се противопоставям на Бог и съм враждебен към Него; аз съм Негов враг“. Подобно говорене не означава непременно, че истински познавате собствената си поквара. Може и да сте научили тези думи от някой друг и да не знаете много за себе си. Истинското себепознание не се основава на човешки познания или преценки, а на Божиите слова — то е да видиш последиците от покварения си нрав и страданията, които си изживял заради тях, да почувстваш как поквареният нрав вреди не само на теб, но и на околните. То е прозрение за факта, че поквареният нрав произлиза от Сатана, че той е сатанинска отрова и философия и че е напълно враждебен към истината и към Бог. Когато разберете този проблем, ще опознаете своя покварен нрав. Някои хора, макар и да признават, че са дяволи и Сатани, все още не приемат да бъдат кастрени. Те не признават, че са извършили нещо нередно или че са престъпили истината. Какъв е проблемът при тях? Те все още не са опознали себе си. Някои хора казват, че са дяволи и Сатани, но ако ги попиташ: „Защо казваш, че си дявол и Сатана?“, те няма да успеят да отговорят. Това показва, че те не познават своя покварен нрав или своята природа същност. Ако можеха да разберат, че тяхната природа е природата на дявола, че поквареният им нрав е сатанински, и да признаят, че следователно са дявол и Сатана, те щяха да достигнат до опознаване на собствената си природа същност. Истинското себепознание се постига чрез разобличаването, правосъдието, практикуването и изживяването на Божиите слова. То се постига чрез разбиране на истината. Ако човек не разбира истината, каквото и да казва за себепознанието си, то няма стойност и е непрактично, защото той не може да открие или разбере онези неща, които стоят в основата му и които са съществени. За да опознае себе си, човек трябва да признае кои видове покварен нрав е разкрил в определени случаи, какво е било намерението му, как се е държал, с какво е примесен и защо не е могъл да приеме истината. Хората трябва да са способни да го заявят ясно и само така могат да опознаят себе си. Когато някои хора се сблъскат с необходимостта да бъдат кастрени, те признават, че изпитват неприязън към истината, че имат подозрения и погрешни разбирания за Бог и че са предпазливи към Него. Те също така признават, че всички Божии слова, които съдят и изобличават човека, са действителни. Това показва, че те имат известно себепознание. Но тъй като нямат познание за Бог и Неговото дело и не разбират Неговите намерения, себепознанието им е съвсем повърхностно. Ако някой само признава собствената си поквара, но не е открил къде се корени проблемът, ще може ли да промени своите подозрения, погрешни разбирания и предпазливост по отношение на Бог? Не, няма да може. Затова себепознанието е нещо повече от обикновено признаване на собствената поквара и на собствените проблеми — човек трябва да разбере истината и да разреши проблема с покварения си нрав из основи. Това е единственият начин човек да разбере истината за собствената си поквара и да постигне истинско покаяние. Когато онези, които обичат истината, опознаят себе си, те са способни да търсят и разбират истината, за да разрешат проблемите си. Само с този вид себепознание се постигат резултати. Всеки път, когато човек, който обича истината, прочете фраза от Божиите слова, която разобличава и съди човека, той трябва първо да повярва, че Божиите слова, които разобличават човека, са действителни и истински, и че Божиите слова, които съдят човека, са истината и че представляват Божията праведност. Това е най-малкото, което някой, който обича истината, трябва да признае. Човек може ли да опознае себе си чрез Божиите слова, ако дори не вярва в тях и не вярва, че Неговите слова, които разобличават и съдят човека, са действителни и са истината? Определено не може — не би могъл, дори и да искаше. Ако можеш непоколебимо да вярваш, че всички Божии слова са истината, и да вярваш във всички тях, независимо от това какво казва Бог и как го изразява, ако си способен да вярваш в Божиите слова и да ги приемеш, дори и да не ги разбираш, ще ти бъде лесно да размишляваш над себе си и да се опознаеш чрез тях. Самоанализът трябва да се основава на истината. Това не подлежи на съмнение. Само Божиите слова са истината — нито една от човешките думи и нито една от думите на Сатана не представлява истината. От хиляди години Сатана покварява човечеството с всевъзможни знания, учения и теории, а хората са станали толкова безчувствени и глупави, че не само че нямат и бегло познание за себе си, но дори и поддържат ереси и заблуди и отказват да приемат истината. Такива хора са безнадеждни. Онези, които имат истинска вяра в Бог, са убедени, че само Неговите слова са истината, такива хора са способни да опознаят себе си въз основа на Божиите слова и истината и така да постигнат истинско покаяние. Някои хора не се стремят към истината; те основават самоанализа си единствено върху човешкото познание и не признават за нищо друго, освен за греховно поведение, като през цялото време те не са способни да прозрат собствената си покварена същина. Такова себепознание е безполезно и не дава никакви резултати. Човек трябва да се опира на Божиите слова при самоанализа си и след него постепенно да започне да опознава покварения нрав, който разкрива. Човек трябва да е способен да преценява и познава собствените си недостатъци, своята човешка природа същност, своите възгледи за нещата, своите житейски възгледи и ценности въз основа на истината и след това да направи точна оценка и да си извади заключения за всички тези неща. Така може постепенно да постигне познание за себе си. С натрупването на житейски опит обаче себепознанието продължава да се задълбочава и е невъзможно човек да прозре изцяло своята природа същност преди да е придобил истината. Ако човек наистина познава себе си, той може да разбере, че покварените човешки същества наистина са потомци и въплъщения на Сатана. Той ще почувства, че не заслужава да живее пред Бог, че е недостоен за Божията любов и Неговото спасение, и ще е напълно способен да се унижи пред Него. Само онези, които са способни на познание в такава степен, познават себе си истински.

(Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Какво означава човек да се стреми към истината (1))

Вече сте способни донякъде да разпознаете покварения нрав, който разкривате. Пречистването на покварения ви нрав ще е лесно, щом видите ясно кои покварени черти все още сте склонни да разкривате редовно и кои от нещата, които все още е вероятно да правите, са в разрез с истината. Защо хората не могат да се владеят в много отношения? Защото поквареният им нрав ги контролира през цялото време и във всеки аспект и ги ограничава и смущава във всичко. Когато всичко върви добре и те не са се препънали или не са станали негативни, някои хора неизменно смятат, че имат духовен ръст, и не обръщат внимание, когато видят зъл човек, лъжеводач или антихрист, който е разкрит и отстранен. Дори ще се хвалят пред всички: „Всеки друг може да се препъне, но не и аз. Всеки друг може да не обича Бог, но аз го обичам“. Мислят, че могат да останат непоколебими в свидетелството си във всяка ситуация или при всякакви обстоятелства. И какъв е резултатът? Идва ден, в който са подложени на изпитание и започват да се оплакват и роптаят срещу Бог. Това не е ли провал, не е ли препъване? Нищо не разкрива хората повече, отколкото изпитанията. Бог проучва внимателно най-съкровеното кътче в сърцето на човека и хората никога не бива да се хвалят. Един ден, рано или късно, ще се препънат именно в това, за което са се хвалили. Когато виждат други да се препъват и да се провалят в определени обстоятелства, те не се замислят за това и дори смятат, че те самите изобщо не могат да сгрешат, че ще могат да останат непоколебими, но и те в крайна сметка се препъват и се провалят при същите обстоятелства. Как е възможно това? Причината е, че хората не разбират напълно собствената си природа същност и познанията им за проблемите със собствената им природа същност все още не са достатъчно задълбочени, така че практикуването на истината е много изморително за тях. Някои хора например са много измамни и нечестни в думите и действията си, но ако попиташ такъв човек в какво отношение нравът му е най-тежко покварен, той казва: „Малко съм измамен“. Просто казва, че е малко измамен, но не казва, че самата му природа е измамна и не казва, че е измамен човек. Той не познава толкова задълбочено собственото си покварено състояние и не го разглежда толкова сериозно и подробно, колкото другите. От гледна точка на другите хора, този човек е толкова измамен и лъжлив, има заблуда във всичко, което казва, и думите и действията му никога не са честни, но той самият не е способен да се опознае толкова задълбочено. Каквото и познание да има, то е само повърхностно. Всеки път, когато говори и действа, той разкрива част от своята природа, но не осъзнава това. Убеден е, че не разкрива поквара с тези постъпки, и смята, че вече практикува истината, но за наблюдателите този човек е твърде лъжлив и измамен, а думите и действията му са много нечестни. Тоест хората имат много повърхностно разбиране за собствената си природа и има огромно несъответствие между това разбиране и Божиите слова, които съдят и разобличават хората. Грешката не е в това, което Бог разобличава, а по-скоро хората не разбират достатъчно задълбочено собствената си природа. Нямат основно или съществено разбиране за себе си, а вместо това се съсредоточават върху опознаването на действията и външните си проявления и посвещават енергията си на това. Дори и някои хора понякога да са способни да кажат нещичко за своето себепознание, то няма да е много задълбочено. Никой никога не е мислил за себе си, че е определен вид човек или има определен вид природа, защото е направил или е разкрил определено нещо. Бог е разкрил природата и същината на човека, но това, което хората разбират, е, че техните начини на действие и говорене са несъвършени и имат недостатъци, а в резултат на това практикуването на истината е сравнително изморителна задача за тях. Хората си мислят, че грешките им са само моментни проявления, които се разкриват небрежно, а не са разкриване на тяхната природа. Когато си мислят така, на хората им е много трудно да се опознаят истински и да разберат и практикуват истината. Тъй като не познават истината и не жадуват за нея, когато я практикуват, те просто формално следват правила. Хората не възприемат собствената си природа като много лоша и по тяхно убеждение не са толкова лоши, че да се налага да бъдат унищожени или наказани. И все пак според Божиите критерии хората са твърде дълбоко покварени, все още са далеч от критериите за спасение, защото притежават само някои способи, които външно не личи да нарушават истината, а всъщност хората не практикуват истината и не са покорни пред Бог.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

Ако познанията на хората за самите тях са твърде повърхностни, те ще открият, че е невъзможно да разрешават проблеми и техният живот нрав просто няма да се променят. Необходимо е човек да се познава в дълбочина, което означава опознаване на собствената природа: от какви елементи е съставена тази природа, как са възникнали те и откъде са дошли. Нещо повече, наистина ли си способен да намразиш тези неща? Виждал ли си собствената си грозна душа и нечестивата си природа? Ако наистина си способен да видиш истината за себе си, тогава ще намразиш себе си. Когато се намразиш и след това практикуваш Божието слово, ще можеш да се опълчиш на плътта и да имаш силата да практикуваш истината, без да смяташ, че е непосилна. Защо много хора следват своите плътски предпочитания? Тъй като се смятат за доста добри, като усещат, че действията им са правилни и оправдани, че нямат грешки и дори че са абсолютно прави, те са способни да действат с мисълта, че справедливостта е на тяхна страна. Когато човек узнае каква е истинската му същност — колко грозна, колко презряна и колко жалка е — тогава той не се гордее прекалено много със себе си, не е толкова ужасно високомерен и не е толкова доволен от себе си, както преди. Такъв човек мисли: „Трябва да съм сериозен и земен в практикуването на някои от Божиите слова. Иначе няма да отговарям на стандарта за човешко същество и ще се срамувам да живея в Божието присъствие“. Тогава човек наистина вижда колко е нищожен, колко е незначителен. В този момент ще му стане лесно да практикува истината и той ще изглежда донякъде като човека, който трябва да бъде. Само когато истински намразят себе си, хората могат да се опълчат на плътта си. Ако не се намразят, няма да бъдат способни да се опълчат на плътта. Да се намразиш истински не е лесна работа. Има няколко неща, които трябва да могат да се открият у тях. Първо, познаване на собствената природа, и второ, осъзнаване на това колко беден и жалък е човекът, колко е нищожен и незначителен и колко жалка и мръсна е душата му. Когато човек напълно разбере какъв е в действителност и този резултат бъде постигнат, тогава той наистина получава разбиране за себе си и може да се каже, че е опознал себе си напълно. Едва тогава човек може наистина да намрази себе си, да стигне дотам да се прокълне и наистина да почувства, че толкова дълбоко е покварен от Сатана, че дори не прилича на човешко същество. Тогава един ден, когато се появи заплахата от смърт, такъв човек ще си помисли: „Това е Божието справедливо наказание. Бог наистина е праведен. Наистина трябва да умра!“. В този момент той няма да се оплаква, още по-малко ще се оплаква от Бог, а просто ще разбира, че е толкова беден и жалък, толкова мръсен и покварен, че трябва да бъде отстранен и унищожен от Бог, а на душа като неговата не подобава да живее на земята. Следователно този човек няма да се оплаква от Бог, нито ще Му се съпротивлява, още по-малко ще Го предаде.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

Свързани свидетелства за преживяване

Така нареченото себепознание