Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

Целият живот на хората преминава под властта на Сатана и няма нито един човек, който да може сам да се освободи от влиянието на Сатана. Всички хора живеят в един мръсен свят, в поквара и празнота, без никакъв смисъл или стойност; те живеят толкова безгрижно за плътта, за похотта и за Сатана. Съществуването им няма и най-малка стойност. Човекът не може да открие истината, която да го освободи от влиянието на Сатана. Въпреки че човекът вярва в Бог и чете Библията, той не разбира как да се освободи от контрола на влиянието на Сатана. През вековете много малко хора са открили тази тайна, малцина са я разбрали. Ето защо, въпреки че човекът ненавижда Сатана и ненавижда плътта, той не знае как да се отърве от вредното влияние на Сатана. Днес не сте ли все още под властта на Сатана? Не съжалявате за своите бунтовни постъпки, а още по-малко чувствате, че сте мръсни и непокорни. След като се противопоставите на Бог, вие дори получавате душевен мир и усещате голямо спокойствие. Дали твоето спокойствие не се дължи на това, че си покварен? Дали този душевен мир не идва от твоето непокорство? Човекът живее в своя ад, живее под тъмното влияние на Сатана; по цялата земя заедно с човека живеят духове, които посягат на човешката плът. На земята ти не живееш в прекрасен рай. Мястото, където се намираш, е царството на дяволите, човешкият ад, долният свят. Ако човекът не бъде пречистен, значи той остава изтъкан от мръсотията; ако Бог не го закриля и не се грижи за него, тогава той пак ще е пленник на Сатана; ако не бъде съден и наказван, той няма да може да избяга от потисничеството на тъмното влияние на Сатана. Поквареният нрав, който проявяваш, и непокорното поведение, с което живееш, са достатъчни, за да докажат, че все още се намираш под властта на Сатана. Ако умът и мислите ти не са били пречистени и твоят нрав не е бил съден и наказан, тогава цялото ти същество все още се управлява от властта на Сатана, умът ти се управлява от Сатана, мислите ти се манипулират от Сатана и цялото ти същество се управлява от ръцете на Сатана. […] Ако искаш да бъдеш доведен до съвършенство, трябва да разбереш Божието дело. По-специално, трябва да разбереш значението на Неговото наказание и съд и защо това дело се извършва върху човека. Можеш ли да приемеш това дело? По време на подобно наказание можеш ли да постигнеш същите изживявания и знания като Петър? Ако се стремиш към познание за Бог и за делото на Светия Дух и ако се стремиш към промени в своя нрав, тогава имаш възможност да бъдеш доведен до съвършенство.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Изживяванията на Петър: знанията му за наказанието и съда)

Днес Бог ви съди, наказва ви и ви заклеймява, но трябва да знаеш, че целта на това осъждане, е да познаеш себе си. Той заклеймява, проклина, съди и наказва, за да познаеш себе си, така че нравът ти да се промени и, нещо повече, да разбереш стойността си и да видиш, че всички Божии действия са праведни и в съответствие с Неговия нрав и изискванията на делото Му, че Той работи в съответствие с плана Си за спасението на човека и че е праведният Бог, който обича, спасява, съди и наказва човека. Ако знаеш само, че си с нисък статус, че си покварен и непокорен, но не знаеш, че Бог иска да изяви Своето спасение чрез правосъдието и наказанието, които Той извършва в теб днес, тогава няма как да преживяваш нещата, а още по-малко ще можеш да продължиш напред. Бог не е дошъл, за да убива или да руши, а за да съди, проклина, наказва и спасява. Докато неговият 6 000-годишен план за управление не приключи — преди Той да разкрие изхода за всяка категория хора — Божието дело на земята ще бъде единствено за спасение. Неговата цел е само да направи онези, които обичат Бог, съвършени — и то напълно — и да ги накара да се предадат на господството Му. Без значение как Бог спасява хората, Той прави всичко това, като ги кара да се откъснат от старата си сатанинска природа. Тоест, Той ги спасява, като ги кара да търсят живот. Ако не го направят, няма да могат да приемат Божието спасение. Спасението е дело на Самия Бог, а търсенето на живот е нещо, с което човек трябва да се заеме, за да приеме спасението. В очите на човека спасението е Божията любов, а Божията любов не може да бъде наказание, правосъдие и проклятия. Спасението трябва да съдържа милост, любяща доброта и, освен това, думи на утеха, както и безпределни благословения, дарявани от Бог. Хората вярват, че когато Бог спасява човека, Той го прави, като го затрогва със Своите благословения и милост, така че човекът да предаде сърцето си на Бог. С други думи, това, че Бог затрогва човека означава, че го спасява. Този вид спасение се постига чрез сключване на сделка. Само когато Бог му въздаде стократно, човекът ще се предаде пред името Му, ще се стреми да прави добро заради Него и да Му носи слава. Не това е Божието намерение за човечеството. Бог е дошъл да върши делото си на земята, за да спаси поквареното човечество. Това не е лъжа. Ако беше лъжа, Той със сигурност не би дошъл да върши делото си лично. В миналото Неговият начин за спасение е бил да прояви най-голямата милост и любяща доброта, дотолкова, че даде всичко, което имаше, на Сатана в замяна на цялото човечество. Настоящето е съвсем различно. Спасението, което получавате днес, се случва през последните дни, по времето на категоризирането на всеки в зависимост от вида му. Начинът да бъдете спасени не е чрез милост и любяща доброта, а чрез наказание и правосъдие, за да може човек да бъде напълно спасен. Така че всичко, което получавате, е порицание, правосъдие и безмилостни удари, но знайте това: в тези безсърдечни удари няма и най-малко наказание. Колкото и тежки да са думите Ми, това което ви сполетява, са само няколко думи, които може да ви се струват напълно безсърдечни, и колкото и да съм разгневен, това, което се излива върху вас, пак са укоряващи думи, и Аз не искам да ви навредя или да ви умъртвя. Не е ли факт всичко това? Знайте, че в днешно време, независимо дали става въпрос за праведен съд или безчувствено облагородяване и наказание, всичко е заради спасението. Независимо от това дали днес всеки ще бъде категоризиран в зависимост от вида си и дали всички видове хора ще бъдат разкрити, целта на всички Божии слова и делото Му е да се спасят онези, които истински обичат Бог. Праведният съд и безсърдечното облагородяване идват, за да очистят човека. Суровите думи и укорите са за пречистване и спасение.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Трябва да оставите настрана благословенията на статуса и да разберете Божието намерение за спасението на човека)

Ако искате да бъдете очистени от покварата и живот нравът ви да бъде променен, трябва да обичате истината и да сте способни да я приемете. Какво означава да приемеш истината? Приемането на истината означава, че независимо от това какъв вид покварен нрав имаш или кои от отровите на големия червен змей — отровите на Сатана — има в природата ти, когато Божиите слова разобличат тези неща, трябва да ги признаеш и да се покориш — нямаш друг избор — и трябва да познаваш себе си според Божиите слова. Това означава да си способен да приемеш Божиите слова и да приемеш истината. Каквото и да казва Бог, колкото и строги да са Неговите слова и каквито и думи да използва, вие можете да ги приемете, стига това, което казва, да е истината, и можете да ги признаете, стига да отговарят на действителността. Можете да се покорите на Божиите слова, независимо от това колко задълбочено ги разбирате, и сте способни да приемете и да се покорите на светлината от просветлението на Светия Дух, за която разговарят вашите братя и сестри. Когато такъв човек е търсил истината до известна степен, той може да придобие истината и да постигне промяна в нрава си. Дори хората, които не обичат истината, ако имат малко човешка природа, могат да извършат някои добри неща, могат да се отрекат и да отдадат всичко на Бог, са объркани по отношение на истината и не се отнасят сериозно към нея, затова житейският им нрав никога не се променя.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да опознаем човешката природа)

Докато преживявате Божието дело, първо трябва да приемете словата Му, които разобличават човешката природа същност. Ако сте способни ясно да видите човешкия покварен нрав и истината за неговата поквара и ако успеете наистина да опознаете себе си, тогава не е ли това пътят за вас, по който да постигнете спасение? Начинът, по който подхождате към Божиите слова, които съдят и разобличават човека, е ключов. Първо, трябва да обмислите и да разберете словата на Бог, които разобличават човешката природа. Ако сте способни ясно да видите, че това, което Божиите слова са разобличили, е напълно в съответствие с истинското ви състояние, тогава ще пожънете резултати. Някои хора, когато приключат с четенето на Божиите слова, винаги ги съотнасят към другите. Винаги мислят, че те са насочени към другите и че словата, които Бог е изрекъл, нямат нищо общо с тях, без значение колко строги може да са. Това е обезпокоително — такива хора не приемат истината. Тогава как трябва да подхождате към Божиите слова? Всеки път, когато четете Божиите слова, трябва да ги съотнасяте към себе си, да ги съпоставяте със собственото си състояние, със своите мисли и възгледи и да ги съпоставяте със своето поведение. Ако наистина си съотносим с тях и търсиш истината, за да преодолееш проблемите си, тогава по този начин ще пожънеш резултати. След това трябва да използваш реалността на истината, която разбираш, за да идеш и да помогнеш на другите. Да им помогнеш да разберат истината и да преодолеят проблемите, да се изправят пред Бог и да приемат словата Му и истината. Това изразява любов към другите и ти можеш да пожънеш резултати от него. То е от полза и за теб, и за другите — двойна жътва. Да действаш по този начин те прави полезен човек в Божия дом. Ако притежаваш такава истина реалност, тогава си способен да свидетелстваш за Бог. Няма ли тогава да спечелиш Божието приемане? Трябва да използваш същите методи, за да приемеш и да се покориш на останалите слова, с които Бог разобличава хората, и да се анализираш и да опознаеш себе си. Знаете ли как да съотнасяте себе си по този начин? (Малко.) Ако Бог каже, че ти си Сатана, че си дявол, че имаш покварен нрав и че Му се противопоставяш, тогава може би ще си способен да съотнесеш тези по-големи неща към себе си. Но когато словата Му те окачествят въз основа на определени състояния или разкривания, ти си неспособен да се съотнесеш към тях и не можеш да ги приемеш — това е много проблематично. Какво означава това? (Означава, че не разбираме истински себе си.) Ти не разбираш истински себе си и не приемаш истината, не е ли това случаят? (Така е.) Хората трябва бавно да преживяват словата, които Бог използва, за да ги разобличава, като „червеи“, „нечист демон“, „не струва и стотинка“, „боклук“ и „не става за нищо“. Целта на Бог при разобличаването на хората да ги заклейми ли е? (Не.) Тогава каква е? (Хората да се опознаят и да се отърват от покварата си.) Точно така. Божията цел в разобличаването на тези неща е да ти позволи да опознаеш себе си, в процеса на това да придобиеш истината и да разбереш Неговите намерения. Ако Бог те разобличава като червей, като достоен за презрение човек, като не ставащ за нищо, как трябва да практикуваш? Може да кажеш: „Бог казва, че съм червей, затова ще бъда червей. Бог каза, че не ставам за нищо, затова няма да ставам за нищо. Бог казва, че не струвам и една стотинка, затова ще бъда безполезен боклук. Бог казва, че съм нечист демон, че съм Сатана, затова ще бъда нечист демон, ще бъда Сатана“. Начин да придобиете истината ли е това? (Не.) Божията цел, когато изрича тези думи, върховната Му цел в цялото Му правосъдие, наказание и разобличаване, е да позволи на хората да разберат намеренията Му, да стъпят на пътя на практикуване на истината, да познават Бог и да Му се покорят. Ако хората винаги разбират погрешно Бог, докато вървят по този път, ако често са неспособни да приемат напълно правосъдието и наказанието Му и ако непокорството им е твърде голямо, тогава какво могат да направят? Ти трябва да идваш често пред Бог, да приемаш внимателната Му проверка, да Му позволиш да те води през изпитания и облагородяване отново и отново и да Му позволиш да нагласи обстоятелствата, за да те пречисти. Човешката поквара е толкова дълбока, че хората имат нужда от Бог, за да ги пречисти! Ако хората нямат решимостта да направят това, ако винаги си угаждат с удобства, ако са винаги объркани и ако изобщо не търсят истината, тогава надеждата им за придобиване на истината е много слаба. Има много практични проявления на израза „Бог проучва внимателно дълбините на човешките сърца“, които могат да се видят от многобройните неща, които Бог разобличава у хората с покварен нрав. Само Бог може да види нещата в човешката природа същност. Затова, ако не слушаш Божиите слова, ако не живееш по начина, който Бог ти е казал, и не вярваш в Него или не изпълняваш дълга си по начина, който Той ти е казал, тогава няма как да поемеш по пътя на удовлетворяване на Божиите намерения. Няма как да поемеш по правилния път на вярата в Бог и за теб е много трудно да постигнеш спасение.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Шест показателя за израстване в живота)

Когато приемате правосъдието на Божиите слова, не се страхувайте от страданието или болката, а още по-малко — че Божиите слова ще проникнат в сърцата ви и ще разкрият грозните ви състояния. Толкова е полезно да изстрадате тези неща. Ако вярвате в Бог, трябва да четете повече Божии слова, които съдят и наказват хората, особено онези, които разобличават същината на човешката поквара. Трябва повече да ги сравнявате с практическото си състояние и да ги свързвате предимно със себе си, а по-малко с другите. Видовете състояния, които Бог разобличава, съществуват у всеки човек и всички те могат да се открият у теб. Ако не вярваш, опитай да го изживееш. Колкото повече изживяваш, толкова повече ще се опознаваш и толкова по-силно ще чувстваш, че Божиите слова са много верни. След като прочетат Божиите слова, някои хора не са способни да ги свържат със себе си и смятат, че части от тези слова не се отнасят за тях, а за други хора. Например когато Бог разобличава хора като езавелите и блудниците, някои сестри смятат, че тъй като са били безупречно верни на съпрузите си, подобни слова не би трябвало да се отнасят за тях; други сестри смятат, че тъй като не са омъжени и никога не са правили секс, подобни слова не би трябвало да се отнасят и за тях. Някои братя смятат, че тези слова са насочени само към жените и изобщо не ги касаят. Някои хора вярват, че Божиите слова на разобличаване на човека са твърде строги и не отговарят на действителността, затова отказват да ги приемат. Дори има хора, които твърдят, че в някои случаи Божиите слова са неточни. Това ли е правилното отношение към Божиите слова? Очевидно е погрешно. Всички хора се възприемат въз основа на външното си поведение. Не са способни да се самоанализират и да опознават покварената си същина чрез Божиите слова. Тук „езавели“ и „блудници“ се отнасят до същината на покварата, нечистотията и развратността на човечеството. Независимо дали е мъж или жена, женен или не, всеки има покварени мисли за разврат. Така че как може да няма нищо общо с теб? Божиите слова разобличават покварения нрав на хората. Независимо дали става дума за мъже или жени, степента на покварата им е еднаква. Това не е ли факт? Първо трябва да осъзнаем, че всичко, което Бог казва, е истината и съответства на фактите, и че независимо колко са строги Неговите слова, които съдят и разобличават хората, или колко са нежни словата, с които разговаря за истината или увещава хората, независимо дали Неговите слова съдят или благославят, дали заклеймяват или проклинат, дали пораждат у хората горчиво или сладко чувство, хората трябва да приемат всички тях. Такова отношение трябва да имат хората към Божиите слова. Какво е това отношение? Дали е набожно, благочестиво или търпеливо, или е отношение на приемане на страданието? Малко сте объркани. Казвам ви, че не е нито едно от тях. В своята вяра хората трябва твърдо да отстояват мнението, че Божиите слова са истината. Тъй като те действително са истината, хората трябва да ги приемат с разум. Независимо дали са способни да разпознаят Божиите слова или да се съгласят с тях, хората първо трябва да ги приемат безусловно. Кого разобличава Божието слово, ако не един от вас или всички вас? И ако не цели да те разобличи, защо се иска от теб да го приемеш? Дали това не е противоречие? Бог говори на цялото човечество и всяко изречение, произнесено от Бог, разобличава поквареното човечество, и никой не прави изключение, което естествено включва и теб. Нито ред от Божиите слова не касае външния вид или някакво състояние, камо ли външно правило или проста форма на поведение при хората. Те не са за това. Ако смяташ, че всеки изречен от Бог ред просто разобличава обикновен тип човешко поведение или външен вид, значи нямаш духовно разбиране, нито разбираш какво е истината. Божиите слова са истината. Хората могат да почувстват задълбочеността на Божиите слова. В какво се състои тази задълбоченост? Всяко Божие слово разобличава покварения нрав на хората, както и съществени и дълбоко вкоренени неща в живота им. Те са съществени неща, а не външни прояви, и най-вече не са външно поведение. Ако съдим по външния им вид, всички хора може да изглеждат добри. Но защо тогава Бог казва, че някои хора са зли духове, а други — нечисти духове? Този въпрос не е видим за теб. Затова Божиите слова не бива да се разглеждат от гледна точка на човешките представи или фантазии, или на слухове, които се разпространяват между хората, и определено не бива да се разглеждат от гледна точка на изявленията на управляващата партия. Единствено Божиите слова са истината, а всички думи на човека са заблуда. След като чухте това общение, изживяхте ли промяна в отношението си към Божиите слова? Колкото и голяма или малка да е промяната, следващия път, когато четете Божиите слова на съдене и разобличаване на хората, поне не бива да се опитвате да спорите с Бог. Трябва да престанете да се оплаквате от Него и да твърдите, че: „Божиите слова на разобличаване и съдене на хората са наистина строги. Няма да чета тази страница. Просто ще я пропусна. Нека потърся да прочета нещо за благословии и обещания, за да намеря някаква утеха“. Повече не бива да четете Божието слово, като подбирате по ваш вкус. Трябва да приемете както истината, така и съда и наказанието на Божиите слова, и едва тогава може да се пречисти поквареният ви нрав, и само тогава можете да постигнете спасение.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Значението и пътят на стремежа към истината)

Онези, които наистина вярват в Бог, ще полагат усилия да практикуват и преживяват Неговите слова, ще се самоанализират, ще се опитват да опознаят себе си, когато се разкрие поквареният им нрав, и ще търсят истината на Божиите слова, за да променят този покварен нрав. Тези, които обичат истината, се съсредоточават върху самоанализа и опита за себепознание при четенето на Божиите слова и чувстват, че Неговите слова са точно като огледало, разкриващо собствената им поквара и уродливост. Така чрез Божиите слова те приемат Неговия съд и наказание и постепенно променят покварения си нрав. Когато видят, че поквареният им нрав се разкрива по-малко, когато наистина се подчинят на Бог, ще почувстват, че практикуването на истината е много по-лесно и няма повече трудности. Тогава ще видят истинска промяна в себе си и в сърцето им ще се развие истинска възхвала на Бог: „Всемогъщият Бог ме избави от оковите и ограниченията на моя покварен нрав и ме спаси от влиянието на Сатана“. Това е резултатът, който се постига от преживяването на съда и наказанието в Божиите слова. Ако хората не могат да преживеят съда и наказанието в Божиите слова, те не могат да се изчистят от покварения си нрав или да се откъснат от влиянието на Сатана. Има много хора, които не обичат истината, и въпреки че четат Божиите слова и слушат проповеди, след това говорят само думи и доктрини, поради което не отстраняват нито една от проявите на покварения си нрав, макар да вярват в Бог от много години. Тези хора са все същите стари дяволи, каквито винаги са били. Те са си мислели, че стига да разгласяват Божиите слова, ще изкоренят покварения си нрав; стига да декламират няколко Божии слова и да разговарят с други хора за тях, ще изкоренят покварения си нрав; стига да са способни да говорят много думи и доктрини, ще изкоренят покварения си нрав; и стига да могат да разбират доктрини и да се учат на самоконтрол, ще изкоренят покварения си нрав. Като следствие от това, след като са вярвали в Бог в продължение на много години, все още няма никаква промяна в техния живот нрав, не могат да говорят за свидетелство за преживяване и затова са онемели. След дълги години вяра в Бог те са с празни ръце и не са придобили никаква истина, като през всичките тези години са живели напразно и са си губили времето.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

Когато четеше Божиите слова, Петър не се съсредоточаваше върху разбирането на доктрините, а още по-малко се съсредоточаваше върху сдобиването с богословско знание. Вместо това той се концентрираше върху разбирането на истината и схващането на Божиите намерения, както и върху постигането на разбиране за Божия нрав и обичливост. Петър също се опитваше да разбере различните покварени състояния на човека от Божиите слова, както и човешката природа същност и действителни недостатъци, като по този начин лесно отговаряше на Божиите изисквания, за да Го удовлетвори. Петър имаше толкова много правилни практики, които се подчиняваха на Божиите слова. Това беше най-съвместимо с Божиите намерения и беше най-добрият начин, по който човек може да сътрудничи, докато преживява Божието дело. Когато преживяваше стотиците изпитания, изпратени от Бог, Петър се съпоставяше строго с всяка дума на Божието съдене и разобличаване на човека и спрямо всяка дума от Неговите изисквания към човека — изследваше се и се стремеше да разбере точно значението на Божиите слова. Той усърдно размишляваше над всяка дума, която Исус му казваше, като запечатваше всяка дума в съзнанието си — и този подход даде много добри резултати. Практикувайки по този начин, той успя да се опознае чрез Божиите слова и не само успя да опознае различните покварени състояния и недостатъци на човека, но и опозна същността и природата му. Това показва, че Петър познаваше истински себе си. От Божиите слова Петър, от една страна, постигна истинско себепознание, а от друга страна, видя праведния нрав, който Бог изрази, това, което Бог притежава и представлява, Божиите намерения за Неговото дело и Божиите изисквания към човечеството. От тези слова Той наистина стигна до опознаване на Бог. Той стигна до опознаване на Божия нрав и на Неговата същина. Той стигна до опознаване и разбиране на това, което Бог притежава и представлява, както и на Божията обичливост и Божиите изисквания към човека. Въпреки че тогава Бог не говореше толкова много, колкото днес, все пак у Петър бяха постигнати резултати в тези аспекти. Това беше рядко и ценно нещо. Петър премина през стотици изпитания. Той не страда напразно. Той не само започна да се опознава от Божиите слова и от Божието дело, но и започна да опознава Бог. Освен това в Божиите слова той обърна особено внимание на Божиите изисквания към човека и към аспектите, в които човек трябва да удовлетвори Бог, за да бъде съгласно Божиите намерения, и беше способен да вложи големи усилия в тези неща, като постигна пълна яснота. Това беше изключително полезно по отношение на навлизането му в живота. Независимо за кой аспект от Божиите слова ставаше въпрос, стига тези слова да можеха да служат като живот и бяха истината, Петър ги запечатваше в сърцето си, за да размишлява върху тях и да ги възприема често. След като чуваше думите на Исус, той успяваше да ги приеме в сърцето си, което показва, че той беше особено съсредоточен върху Божиите слова и накрая наистина постигна резултати. Това означава, че Той можеше умело да приложи Божиите слова на практика, да практикува истината точно и да действа съгласно Божиите намерения, да върши неща изцяло в съответствие с Божиите желания и да се откаже от собствените си лични мнения и представи. По този начин Петър навлезе в реалността на Божиите слова.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да вървим по пътя на Петър)

За да преживееш Божието дело, трябва да преживееш Неговото правосъдие и наказание, Неговото кастрене, изпитания и облагородяване. Всички Божии изисквания трябва да се практикуват, трябва да се навлезе в тях и да се стигне до тях. Това се нарича преживяване на Божието дело. За да го преживееш, трябва да създадеш нормална връзка с Него, винаги да се молиш на Бог и да търсиш от Него с богопокорно сърце. Независимо какво се случва или с какви трудности се сблъскваш, трябва да разчиташ на Бог и да Му се осланяш, да намираш отговорите и пътя в Неговите слова, и винаги да се молиш и да разговаряш с Него. Да преживяваш Божието дело означава да си в контакт с Него и да се покоряваш на Неговите слова и дело, да се молиш и да търсиш от Него, когато имаш проблеми или трудности. След като по този начин натрупаш много преживяване и разбираш истината, ще си научил как да прилагаш Божиите слова към случващите се неща. Има много начини да се прилагат Божиите слова, например чрез молитви и търсене, когато нещо се случи, и така виждаш как Божиите слова посочват ясно какви трябва да са действията на хората, какви са принципите и какви са Божиите намерения и изисквания към хората. Когато знаеш всичко това и разбираш Божиите желания, ще имаш някакво познание и разбиране за Бог. Когато си изправен пред изпитания, трябва да търсиш: „Какво казва Божието слово за такова голямо изпитание? Какъв е смисълът Бог да изпитва хората? Защо иска да ги изпитва?“. Божиите слова казват, че си покварен, че винаги си непокорен и неподчиняващ се, че не Му се покоряваш, а вместо това непрекъснато имаш фантазии и представи, и Бог иска да те пречисти чрез изпитания. Независимо какво преживяваш, било то преследване и изпитания или кастрене, дисциплиниране и наказание, и независимо каква среда нагласява Бог за теб или какъв метод използва, трябва винаги да търсиш отговора и основата в Божиите слова, както и да търсиш Неговите намерения и изисквания към теб. Тоест каквото и да се случва, първо трябва да мислиш какво е казал Бог, как иска да практикуват хората, какви са изискванията Му към тях и какви са намеренията Му. Разбереш ли тези неща, ще знаеш как да преживяваш Божието дело.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да се познава върховенството на Бог)

В хода на изживяването на Божието дело, независимо колко пъти си се провалял, падал си, бил си кастрен или разкриван, това не са лоши неща. Независимо от това как си бил кастрен и дали е от водачи, работници или твоите братя и сестри, всичко това са добри неща. Трябва да запомниш следното: независимо колко страдаш, ти всъщност печелиш. Всеки, който има опит, може да потвърди това. Независимо от всичко, кастренето или разкриването винаги е нещо добро. Това не е осъждане. Това е Божие спасение и най-добрата възможност да опознаеш себе си. Това може да стане повратен момент в житейското ви преживяване. Без това няма да имаш нито възможността, нито условията, нито контекста, за да си способен да достигнеш до разбиране на истината за покварата си. Ако наистина разбираш истината и си способен да разкриеш покварените неща, скрити в дълбините на сърцето ти, ако можеш ясно да ги различиш, това е добре, това е решило основен проблем при навлизането в живота и е от голяма полза за промените в нрава. Да станеш способен наистина да опознаеш себе си е най-добрата възможност да си поправиш поведението и да станеш нов човек; това е най-добрата възможност да получиш нов живот. Щом наистина опознаеш себе си, ще можеш да видиш, че когато истината се превърне в нечий живот, тя е нещо наистина ценно и ще жадуваш за истината, ще я практикуваш и ще навлезеш в нейната реалност. Това е толкова велико нещо! Ако можеш да се възползваш от тази възможност, сериозно размишляваш върху себе си и придобиеш истинско познание за себе си, винаги, когато се провалиш или паднеш, ще можеш да се изправиш отново насред негативността и слабостта. Щом преминеш този праг, ще си способен да направиш голяма крачка напред и да навлезеш в истината реалност.

Ако вярваш в Божието върховенство, то трябва да вярваш, че ежедневните събития, били те добри или лоши, не се случват произволно. Не че някой умишлено ти създава трудности или те е взел на прицел — всичко е подредено и устроено от Бог. Защо Бог устройва всички тези неща? Не за да те разобличи или да те разкрие и да те отстрани. Да те разкрие не е крайната цел. Целта е да те усъвършенства и спаси. Как те усъвършенства Бог? И как те спасява? Отначало те кара да осъзнаеш собствения си покварен нрав и да разбереш своята природа същност, недостатъците си и това, което ти липсва. Само като си наясно с тези неща и имаш разбиране за тях, можеш да се стремиш към истината и постепенно да се отървеш от покварения си нрав. Така Бог ти дава шанс. Това е Божията милост. Трябва да знаеш как да се възползваш от тази възможност. Не бива да изпитваш съпротива спрямо Бог, да се съревноваваш и препираш с Него или да Го разбираш погрешно. В частност, когато се изправиш пред хората, събитията и нещата, които Бог е организирал около теб, недей постоянно да мислиш, че те не са такива, каквито ти искаш да бъдат, не искай непрестанно да избягаш от тях и не се оплаквай от Бог и не Го разбирай погрешно. Ако непрестанно правиш това, то ти не изживяваш Божието дело и така много трудно ще успееш да навлезеш в истината реалност. Независимо с какво се сблъскваш — било то нещо, което не можеш да разбереш напълно, или нещо, което ти причинява трудности, трябва да се научиш да се покоряваш. За начало трябва да дойдеш пред Бог и да се молиш повече. Така, незабелязано, в твоето вътрешно състояние ще настъпи промяна и ще можеш да търсиш истината, за да решиш проблема. Така ще можеш да изживяваш Божието дело. В този процес истината реалност ще се изгради в теб и именно по този начин ще напредваш и състоянието на живота ти ще се преобразява. Щом претърпиш тази промяна и придобиеш истината реалност, ще притежаваш и духовен ръст, а с него се постига и живот. Ако животът на някого се ръководи от покварен сатанински нрав, колкото и да е ентусиазиран или енергичен, не може да се счита, че притежава духовен ръст или живот. Бог работи във всеки един човек и без значение какъв е методът Му, с какви хора, събития и неща си служи или какъв е тонът на думите Му, Неговата крайна цел е само една: спасението ти. И как те спасява? Променя те. При това положение как може да не страдаш поне малко? Ще ти се наложи да страдаш. Това страдание може да се отнася до много неща. Първо, хората може да страдат, когато приемат съда и наказанието на Божиите слова. Когато Божиите слова са твърде сурови и директни и хората разбират Бог погрешно, и дори имат представи, това също може да е болезнено. Понякога Бог изгражда среда около хората, за да разкрие тяхната поквара, за да ги накара да се самоанализират и да се опознаят, и тогава те също ще страдат малко. Понякога, когато бъдат директно скастрени, или са разобличени, на хората им се налага да страдат. Все едно се подлагат на операция — ако няма страдание, няма и резултат. Ако всеки път, когато те кастрят, и всеки път, когато бъдеш разкрит от дадена ситуация, това вълнува сърцето ти и ти дава тласък, то чрез този вид преживяване ти ще навлезеш в истината реалност и ще имаш духовен ръст. Ако всеки път, когато бъдеш кастрен и бъдеш разкрит от дадена ситуация, не изпитваш никаква болка или неудобство и не чувстваш абсолютно нищо, и не се изправяш пред Бог да търсиш Неговото намерение, нито се молиш или търсиш истината, тогава си безчувствен! Бог не работи в теб, когато духът ти не чувства нищо, когато не реагира. Тогава Той ще каже: „Този човек е прекалено безчувствен и е твърде дълбоко покварен. Както и да го дисциплинирам, колкото и да го кастря и както и да се опитвам да го държа под контрол, все не успявам да развълнувам сърцето му или да събудя духа му. Този човек ще има проблеми, той не е лесен за спасяване“. Да речем, че Бог нагласява определени среди, хора, събития и неща за теб или те кастри, а ти си извличаш поуки от това; научаваш се да заставаш пред Бог, да търсиш истината и, без да осъзнаваш, биваш просветлен и озарен и придобиваш истината; преживяваш промени в тези среди, придобиваш нещо и постигаш напредък, и започваш да имаш малко разбиране за Божието намерение и спираш да се оплакваш. Това означава, че си останал непоколебим в изпитанията на тези среди и си преминал успешно през тях. В такъв случай ще си преодолял това препятствие. Как ще се отнесе Бог към тези, които са издържали изпитанието? Бог ще каже, че сърцето им е вярно, че могат да изтърпят такова страдание и че дълбоко в себе си те обичат истината и искат да я спечелят. Ако Бог те оценява по този начин, не си ли човек с духовен ръст? Нямаш ли живот? И как се постига този живот? Дарен от Бог ли е? Бог те осигурява по различни начини и използва различни хора, събития и неща, за да те обучава. То е все едно Бог лично те храни и пои, лично те снабдява с различни хранителни продукти, които да ядеш до насита и на които да се насладиш. Само тогава можеш да израснеш и да си силен. Ето така трябва да преживяваш и разбираш тези неща; това е начинът да се подчиниш на всичко, което идва от Бог. Това е начинът на мислене и отношението, които трябва да притежаваш, и трябва да се научиш да търсиш истината. Не трябва постоянно да търсиш външни причини или да обвиняваш другите за проблемите си, или да търсиш вина у тях. Трябва ясно да разбираш Божието намерение. Отстрани може да изглежда, че някои хора имат определено мнение за теб или са предубедени към теб, но ти не трябва да гледаш на нещата по този начин. Ако гледаш на нещата така, само ще възразяваш и няма да можеш да постигнеш нищо. Трябва да гледаш на нещата обективно и да приемаш всичко от Бог. Когато гледаш на нещата по този начин, ще ти е лесно да се покоряваш на Божието дело и ще можеш да търсиш истината и да разбереш Божието намерение. Щом гледната ти точка и умствената ти нагласа се поправят, ще можеш да постигнеш истината. Така че защо просто не го направиш? Защо се съпротивляваш? Ако спреш да се съпротивляваш, ще спечелиш истината. Ако се съпротивляваш, няма да спечелиш нищо, а освен това ще нараниш чувствата на Бог и ще Го разочароваш. Защо Бог ще бъде разочарован? Защото не приемаш истината, нямаш надежда за спасение и Бог не е в състояние да те спечели — как е възможно да не е разочарован? Когато не приемаш истината, това е все едно да отказваш храна, която ти е лично предложена от Бог. Казваш, че не си гладен и не се нуждаеш от нея. Бог опитва отново и отново да те насърчи да ядеш, но ти пак не искаш. Би предпочел да си стоиш гладен. Мислиш си, че си сит, а всъщност нямаш абсолютно нищо. Такива хора са толкова лишени от разум и толкова самоправедни. Те наистина не разпознават хубавото, като го видят; те са най-низшите и жалки хора.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. За да придобие истината, човек трябва да се учи от хората, събитията и нещата около себе си)

Поквареният нрав на хората се крие в намеренията, които са в основата на тяхната реч и действия, в техните възгледи за нещата, във всяка тяхна мисъл и идея, както и в техните виждания, разбирания, представи, схващания, желания и потребности относно истината, Бог и Божието дело. Той се разкрива чрез думите и действията на хората, без те да го осъзнават. Тогава как постъпва Бог спрямо тези неща вътре в хората? Той нагласява различни среди, за да те разкрие. Той не само ще те разкрие, но и ще те съди. Когато разкриеш покварения си нрав, когато имаш мисли и идеи, които се опълчват на Бог, когато имаш състояния и възгледи, които си съперничат с Бог, когато имаш състояния, в които разбираш Бог погрешно или Му се противопоставяш и опълчваш, Бог ще те порицае, ще те съди, а понякога дори ще те дисциплинира и ще те накаже. Каква е целта на дисциплинирането и порицанието ти? (Да ни накарат да се покаем и да се променим.) Да, целта е да те накарат да се покаеш. Онова, което се постига чрез твоето дисциплиниране и порицание е, че ти се дава възможност да направиш обрат в своя път. Целта е да те накара да разбереш, че мислите ти са човешки представи и че те са погрешни; мотивите ти са родени от Сатана, произтичат от човешката воля, не са съгласно истината, не съответстват на Бог, не могат да удовлетворят Божиите намерения, противни и омразни са на Бог, предизвикват Неговия гняв и дори Неговото проклятие. След като осъзнаеш това, трябва да промениш мотивацията и отношението си. А как се променят те? На първо място, трябва да се покориш на начина, по който Бог се отнася към теб, както и на средата и хората, на събитията и нещата, които Той наглася за теб. Не търси кусури, не поднасяй обективни извинения и не бягай от отговорностите си. На второ място, търси истината, която хората трябва да практикуват и в която трябва да навлизат, когато Бог върши своето дело. Бог иска от теб да разбираш тези неща. Той иска от теб да признаеш покварения си нрав и сатанинската си същност, за да можеш да се покориш на средата, която Той подрежда за теб, и в крайна сметка, да можеш да практикуваш в съответствие с Неговите намерения и изискванията Му към теб. Тогава ще си издържал изпитанието.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Истинско доверие се постига само с истинско покорство)

Вярвайки в Бог, Петър се стремеше всякак да Го удовлетвори и да се покорява на всичко, което идва от Него. Той приемаше съд и наказания, облагородяване, скърби и лишения, без изобщо да се оплаква и нищо не бе в състояние да промени боголюбивото му сърце. А не беше ли това възможно най-голямата любов към Бог? Не беше ли това изпълнение на дълга на сътворено същество? Било то при наказание, съд или скърби, ти винаги си в състояние да постигнеш покорство до смъртта си и точно това трябва да бъде постигнато от сътвореното същество, в това се изразява чистотата на любовта към Бог. Успее ли човек да постигне това, той се утвърждава като сътворено същество, а нищо не удовлетворява по-добре намеренията на Създателя. Представи си, че можеш да работиш за Бог, но не Му се покоряваш и не си в състояние да Го обикнеш истински. В такъв случай не само няма да си изпълнил дълга си на сътворено същество, но при това ще бъдеш заклеймен от Него, задето не притежаваш истината, не успяваш да Му се покориш и се бунтуваш срещу Бог. Интересува те само, че работиш за Бог, но не полагаш усилия да практикуваш истината или да опознаеш себе си. Не разбираш и не познаваш Създателя, не Му се покоряваш и не Го обичаш. Бунтуването срещу Бог ти е вродено, а Създателят не обича такива хора.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Успехът или неуспехът зависят от пътя, по който върви човек)

Когато Бог го наказваше, Петър се молеше: „О, Боже! Моята плът е бунтовна и Ти ме наказваш и съдиш. Радвам се на Твоето наказание и съд и дори да не ме искаш, в този съд аз виждам Твоя свят и праведен нрав. Когато ме съдиш, за да могат другите да видят Твоя праведен нрав в Твоята присъда, аз чувствам удовлетворение. Ако тя може да изрази Твоя нрав и да позволи праведният Ти нрав да бъде видян от всички сътворени същества, и ако може да направи любовта ми към Теб по-чиста, за да мога да постигна подобие на праведник, тогава Твоят съд е добър, защото такова е благоволението Ти. Знам, че в мен все още има много непокорство и че все още не съм достоен да застана пред Теб. Искам Ти да ме съдиш още повече, независимо дали това става чрез враждебна среда или големи премеждия. Без значение какво правиш Ти, за мен то е ценно. Твоята любов е толкова дълбока и аз съм готов да се оставя на милостта на устроеното от Теб без никакви оплаквания“. Това е знанието на Петър, след като беше изживял Божието дело, и то също така е свидетелство за неговата любов към Бог. Днес вие вече сте завоювани, но как се изразява това завоюване във вас? Някои хора казват: „Моето завоюване е върховната благодат и възвишеност на Бог. Едва сега осъзнах, че животът на човека е празен и безсмислен. Човекът прекарва живота си в бързане, създава и отглежда поколение след поколение деца и в крайна сметка остава без нищо. Днес, едва след като бях завоюван от Бог, разбрах, че няма нищо ценно в това да се живее по този начин; такъв живот наистина е безсмислен. Сякаш е по-добре да умра и да приключа с това!“. Могат ли такива хора, които са били завоювани, да бъдат спечелени от Бог? Могат ли те да станат образци и модели? Такива хора са урок по негативност. Те нямат стремежи и не полагат усилия да се усъвършенстват. Въпреки че се смятат за завоювани, такива негативни хора не са способни да се усъвършенстват. Към края на живота си, след като беше доведен до съвършенство, Петър каза: „О, Боже! Ако живея още няколко години, бих желал да постигна по-чиста и по-дълбока любов към Теб“. Когато щеше да бъде прикован на кръста, в сърцето си той се помоли: „О, Боже! Твоето време вече настъпи; времето, което Ти си подготвил за мен, настъпи. Трябва да бъда разпнат за Теб, трябва да свидетелствам за Теб и се надявам, че моята любов може да удовлетвори Твоите изисквания и че може да стане по-чиста. Да мога днес да умра за Теб и да бъда прикован на кръста за Теб е утеха и успокоение за мен, защото няма нищо по-приятно за мен от това да мога да бъда разпнат за Теб и да удовлетворя Твоите желания, да мога да се отдам на Теб, да принеса живота си в жертва на Теб. О, Боже! Ти си толкова обичлив! Ако ми позволиш да живея, аз още по-силно ще желая да Те обичам. Докато съм жив, ще Те обичам. Искам да Те обичам по-дълбоко. Ти ме съдиш, наказваш ме и ме изпитваш, защото не съм праведен, защото съм съгрешил. И Твоят праведен нрав става все по-очевиден за мен. Това е благословия за мен, защото мога да Те обичам по-дълбоко и съм готов да Те обичам така, дори ако Ти не ме обичаш. Готов съм да видя Твоя праведен нрав, защото това ме прави по-способен да изживея живот, в който има смисъл. Чувствам, че животът ми сега е по-смислен, защото съм разпнат заради Теб и има смисъл в това да умра заради Теб. И все пак не се чувствам удовлетворен, защото знам твърде малко за Теб, знам, че не мога изцяло да изпълня Твоите желания и съм Ти се отблагодарил с твърде малко. В живота си не съм успял да се върна изцяло към Теб; далеч съм от това. Сега, когато поглеждам назад, се чувствам толкова задължен към Теб и имам само този момент, за да компенсирам всичките си грешки и цялата любов, за която не съм Ти се отплатил“.

[…]

Бог наказва и съди човека, защото това се изисква от Неговото дело и — нещо повече — защото е необходимо на човека. Човекът трябва да бъде наказван и съден и само тогава може да постигне любов към Бог. Днес вие сте напълно убедени, но когато се сблъскате с най-малкия неуспех, вие сте в беда. Вашият духовен ръст все още е твърде малък и трябва да изпитате още от това наказание и този съд, за да постигнете по-дълбоко познание. Днес вашите сърца са малко или много богобоязливи донякъде и вие се страхувате от Него, и знаете, че Той е истинският Бог, но нито изпитвате голяма любов към Него, нито сте постигнали чиста любов. Знанията ви са твърде повърхностни и духовният ви ръст все още е недостатъчен. Когато наистина се сблъскате с някоя среда, вие все още не сте свидетелствали, твърде малка част от вашето навлизане е по ваша инициатива и нямате представа как да практикувате. Повечето хора са пасивни и бездейни. Те само тайно обичат Бог в сърцата си, но нямат начин да практикуват, нито пък са наясно какви са целите им. Онези, които са доведени до съвършенство, не само притежават нормална човешка природа, но и истини, които надхвърлят мерките на съвестта, които са по-високи от стандартите на съвестта. Те не само използват своята съвест, за да се отплатят за Божията любов, но нещо повече — те са познали Бог и са видели, че Бог е обичлив и достоен за човешката любов, и че в Бог има толкова много, което може да бъде обичано. Човек не може да не Го обича! Любовта към Бог на онези, които са доведени до съвършенство, има за цел да осъществи техните собствени стремежи. Тяхната любов е спонтанна, любов, която не иска нищо в замяна и която не е сделка. Те обичат Бог единствено заради познанието си за Него. Такива хора не се интересуват дали Бог им дава благодат и не им е необходимо нищо повече от това да задоволят Бог. Те не сключват сделки с Бог и не измерват любовта си към Него по съвест: „Ти си ми дал и в замяна на това аз Те обичам; ако не ми дадеш, аз нямам нищо за Теб в замяна“. Онези, които са доведени до съвършенство, винаги вярват в следното: „Бог е Създателят и Той извършва Своето дело върху нас. Тъй като имам тази възможност, условие и подготвеност да бъда доведен до съвършенство, моят стремеж трябва да бъде да живея смислен живот и да удовлетворявам Бог“. Точно това е изживяното от Петър: когато беше най-слаб, той се помоли на Бог и каза: „О, Боже! Ти знаеш, че, независимо от времето и мястото, винаги ми липсваш и че, независимо от времето и мястото, искам да Те обичам, но моят духовен ръст е твърде малък, аз съм твърде слаб и немощен, моята любов е твърде ограничена, а искреността ми към Теб е твърде оскъдна. В сравнение с Твоята любов аз съм просто недостоен да живея. Искам само животът ми да не е напразен и да мога не само да се отплатя за Твоята любов, но и да мога да посветя всичко, което имам, на Теб. Ако мога да Те удовлетворя, тогава като сътворено същество ще имам умствен покой и няма да искам нищо повече. Въпреки че сега съм слаб и немощен, няма да забравя Твоите увещания и няма да забравя Твоята любов. Сега не правя нищо повече от това да се отплащам за Твоята любов. О, Боже, чувствам се ужасно! Как мога да Ти върна любовта, която имам в сърцето си, как мога да направя всичко, на което съм способен, да изпълня желанията Ти и да предложа всичко, което имам, на Теб? Ти познаваш слабостта на човека. Как мога да бъда достоен за Твоята любов? О, Боже! Ти знаеш, че духовният ми ръст е малък, че любовта ми е твърде оскъдна. Как мога да направя най-доброто, на което съм способен, в такава среда? Знам, че трябва да се отплатя за любовта Ти, знам, че трябва да Ти дам всичко, което имам, но днес ръстът ми е твърде малък. Моля Те да ми дадеш сила и увереност, за да бъда по-способен да притежавам чиста любов, която да посветя на Теб, и да съм по-способен да посветя всичко, което имам, на Теб. Аз не само ще мога да се отплатя за Твоята любов, но ще съм по-способен да изживея Твоето наказание, съд и изпитания, и дори по-тежки проклятия. Ти ми позволи да видя Твоята любов и аз не мога да не Те обичам, и макар че днес съм слаб и немощен, как бих могъл да забравя за Теб? Твоята любов, наказание и съд — всички те ме накараха да Те опозная, но се чувствам и неспособен да удовлетворя любовта Ти, защото Ти си толкова велик. Как мога да посветя всичко, което имам, на Създателя?“. Такава беше молбата на Петър, но духовният му ръст беше твърде недостатъчен. В този момент той се почувства така, сякаш нож се заби в сърцето му. Беше изпаднал в агония и не знаеше какво да прави при тези условия. Въпреки това той продължаваше да се моли: „О, Боже! Човекът е с детински духовен ръст, съвестта му е слаба и единственото, което мога да постигна, е да се отплатя за Твоята любов. Днес не знам как да удовлетворя намеренията Ти и искам само да направя всичко, което мога, да дам всичко, което имам, и да посветя всичко, което имам, на Теб. Независимо от Твоя съд, независимо от Твоето наказание, независимо дали ме даряваш с неща или ми отнемаш неща освободи ме и от най-малкото оплакване към Теб. Много пъти, когато Ти ме наказваше и съдеше, Винаги съм имал оплаквания в себе си и съм бил неспособен да постигна чистота или да удовлетворя Твоите желания. Отплатата ми за Твоята любов беше породена от принуда и в този момент се мразя още повече“. Петър се молеше по този начин, защото търсеше по-чиста любов към Бог. Той търсеше и умоляваше, и освен това той се самообвиняваше и изповядваше греховете си пред Бог. Чувстваше се длъжник на Бог и изпитваше омраза към самия себе си, но беше и малко тъжен и негативен. Винаги се чувстваше така, сякаш не можеше да достигне нивото на Божиите намерения и не беше способен да даде най-доброто от себе си. При тези условия Петър продължаваше да се стреми към вярата на Йов. Той виждаше колко голяма е била вярата на Йов, защото Йов беше видял, че всичко, което има, е дадено от Бог и е естествено Той да вземе всичко от него, че Бог ще даде на когото пожелае — такъв беше праведният нрав на Бог. Йов нямаше оплаквания и все още можеше да възхвалява Бог. Петър също познаваше своята природа и в сърцето си се молеше: „Днес не бива да се задоволявам с това, че се отплащам за Твоята любов, като използвам съвестта си, и не бива да се задоволявам от това с колко любов ти отвръщам. Защото мислите ми са твърде покварени и защото не съм способен да Те видя като Създателя. Тъй като все още съм недостоен да Те обичам, Трябва да стигна дотам, че да посветя всичко, което имам, на Теб, и да го направя с готовност. Трябва да знам всичко, което си направил, и да не правя никакъв свой избор, трябва да виждам Твоята любов и да мога да изричам похвали за Теб и да величая Твоето свято име, така че Ти да спечелиш голяма слава чрез мен. Желая да застана непоколебим в това свидетелство за Теб. О, Боже! Твоята любов е толкова скъпоценна и красива. Как бих могъл да желая да живея в ръцете на злия? Не съм ли създаден от Теб? Как бих могъл да живея под властта на Сатана? По-скоро бих пожелал цялото ми същество да живее сред Твоето наказание, отколкото да живея под властта на злия. Готов съм да принеса тялото и сърцето си на съда и наказанието Ти, стига да мога да бъда пречистен и да мога да посветя всичко свое на Теб, защото ненавиждам Сатана и не желая да живея под неговата власт. Чрез Своя съд над мен Ти изразяваш праведния Си нрав. Изпълнен съм с готовност и нямам ни най-малко оплакване. Стига да съм способен да изпълня добре своя дълг на сътворено същество, желая целият ми живот да бъде съпътстван от Твоя съд и така да опозная праведния Ти нрав и да се отърва от влиянието на злия“. Петър винаги се молеше така, винаги търсеше така и достигна, относително казано, високо царство. Той не само успя да се отплати за Божията любов, но, което е по-важно, изпълни и своя дълг като сътворено същество. Той не само че не беше обвинен от съвестта си, но също така успя да надхвърли стандартите на съвестта. Молитвите му продължаваха да се издигат пред Бог, така че стремежите му ставаха все по-високи, а сърцето му — все по-боголюбиво. Въпреки че страдаше от мъчителна болка, той все пак не забравяше да обича Бог и се стремеше да придобие способността да разбира Божиите намерения. В молитвите си той изрече следните думи: „Не съм постигнал нищо повече от това да се отплатя за Твоята любов. Не съм свидетелствал за Теб пред Сатана, не съм се освободил от влиянието на Сатана и все още живея в света на плътта. Искам да използвам любовта си, за да победя Сатана, да го засрамя и по този начин да удовлетворя Твоите намерения. Искам да се отдам изцяло на Теб, да не дам и най-малката частица от себе си на Сатана, защото Сатана е Твой враг“. Колкото повече търсеше в тази посока, толкова повече се вълнуваше и толкова по-големи ставаха познанията му по тези въпроси. Без да го осъзнава, той разбра, че трябва да се освободи от влиянието на Сатана и да се върне изцяло при Бог. Такова беше царството, което той достигна. Той преодоляваше влиянието на Сатана и се отърваваше от удоволствията и насладите на плътта, като желаеше да преживее по-дълбоко както Божието наказание, така и Неговия съд. Той каза: „Въпреки че живея сред Твоето наказание и Твоя съд, колкото и да е болезнено, все пак не желая да живея под властта на Сатана, все пак не желая да живея под хитростите на Сатана. Изпитвам радост от това да живея сред Твоите проклятия и изпитвам болка от това да живея сред благословиите на Сатана. Обичам Те, докато живея сред Твоя съд, и това изпълва сърцето ми с голяма радост. Твоето наказание и съд са праведност и святост. Те са за да ме пречистят и дори нещо повече ‒ да ме спасят. Бих предпочел да прекарам целия си живот сред Твоя съд, като получавам Твоите грижи, отколкото дори и за миг да живея под властта на Сатана. Искам да бъда пречистен от Теб. Дори да се налага да страдам, не искам да бъда използван и мамен от Сатана. Аз, това сътворено същество, трябва да бъда оползотворен от Теб, притежаван от Теб, трябва също да бъда съден и наказван от Теб и дори прокълнат от Теб. Сърцето ми се възрадва, когато Ти пожелаеш да ме благословиш, защото видях Твоята любов. Ти си Създателят, а аз съм сътворено същество: не бива да Те предавам и да живея под властта на Сатана, нито да бъда използван от Сатана. Аз трябва да бъда Твоят кон или вол, а не да живея за Сатана. Предпочитам да живея сред Твоето наказание, без плътско блаженство, и това ще ми донесе удоволствие, дори и да загубя Твоята благодат. Макар че Твоята благодат няма да е с мен, аз все пак ще придобия наслада от Твоето наказание и от Твоя съд. Това е Твоята най-добра благословия, Твоята най-голяма благодат. Макар че Ти винаги си величествен и гневен към мен, аз все още не съм способен да Те напусна и все още не мога да Те заобичам достатъчно. Предпочитам да живея в Твоя дом, предпочитам да бъда проклинан, наказван и поразяван от Теб, не желая да живея под властта на Сатана, нито пък да бързам и да съм зает само с плътта и още по-малко съм готов да живея за плътта“. Любовта на Петър беше чиста. Това е изживяването на довеждането до съвършенство и е най-висшата степен на усъвършенстването. Няма живот, който да е по-смислен от този. Той приемаше Божието наказание и съд, ценеше Божия праведен нрав и това беше най-ценното у Петър. Той каза: „Сатана ми дава материални удоволствия, но аз не ги ценя. Сполетява ме Божието наказание и съд — това е благодат за мен, в това намирам радост и в това съм благословен. Ако не беше Божият съд, никога нямаше да обичам Бог, все още щях да живея под властта на Сатана, той все още щеше да ме управлява и да ми заповядва. В такъв случай никога не бих станал истинско човешко същество, защото нямаше да мога да удовлетворя Бог и нямаше да се посветя изцяло на Него. Въпреки че Бог не ме благославя и ме оставя без вътрешна утеха, сякаш в мен гори огън, и макар че нямам мир и радост, и Божието наказание и дисциплина никога не са далеч от мен, в Божието наказание и съд аз мога да видя Неговия праведен нрав. Изпитвам удоволствие от това; в живота няма нищо по-ценно и по-смислено. Въпреки че Неговата закрила и грижа са се превърнали в безмилостно наказание, съд, проклятия и удари, аз все пак изпитвам радост от тези неща, защото те могат по-добре да ме пречистят и променят, да ме приближат до Бог, да ме направят по-способен да обичам Бог и да направят любовта ми към Бог по-чиста. Това ме прави способен да изпълнявам дълга си като сътворено същество и ме отвежда пред Бог и далеч от влиянието на Сатана, така че вече да не служа на Сатана. Когато не живея под властта на Сатана и мога да посветя всичко, което имам, и всичко, което мога да направя, на Бог, без да задържам нищо — тогава ще бъда напълно удовлетворен. Божието наказание и съд ме спасиха, а животът ми е неразделен от Божието наказание и съд. За мен това да живея на земята е все едно да живея под властта на Сатана и ако не бяха грижата и защитата на Божието наказание и съд, винаги щях да живея под властта на Сатана и нямаше да имам възможността и средствата да живея смислен живот. Само ако Божието наказание и съд не ме напускат никога и ми позволят непрекъснато да бъда пречистван от Бог, и суровите слова и праведният нрав на Бог, и величественият Божи съд са с мен, аз ще съм придобил най-висшата защита и ще съм заживял в светлината, и ще съм придобил Божиите благословии. Да мога да се пречистя, да се освободя от Сатана и да живея във властта на Бог — това е най-голямата благословия в живота ми днес“. Това е най-висшето царство, което изживя Петър.

Точно това е състоянието, което човекът трябва да достигне, след като е доведен до съвършенство. Ако не можеш да постигнеш това, тогава не можеш да живееш смислен живот. Човекът живее в плътта, което означава, че живее в човешки ад, и без Божия съд и наказание той е мръсен като Сатана. Как може човекът да бъде свят? Петър вярваше, че наказанието и съдът от Бог са най-силната защита и най-голямата благодат за човека. Само чрез наказание и съд от Бог човекът може да се пробуди и да намрази плътта, да намрази Сатана. Строгата дисциплина на Бог освобождава човека от влиянието на Сатана, освобождава го от неговия малък свят и му дава възможност да живее в светлината на Божието присъствие. Няма по-добро спасение от наказанието и съда! Петър се молеше: „Боже! Докато ме наказваш и съдиш, ще знам, че не си ме изоставил. Дори да не ми даваш радост или мир, да ме караш да живея в страдание и да ме наказваш безброй пъти, щом не ме изоставяш, моето сърце ще бъде спокойно. Днес Твоето наказание и съд се превърнаха в моя най-добра защита и най-велика благословия. Благодатта, която Ти ми даваш, ме защитава. Благодатта, която Ти ми даряваш днес, е проява на Твоя праведен нрав и тя е наказание и съд; освен това е изпитание, и нещо повече — тя е живот в страдание“. Петър успя да остави настрана удоволствията на плътта и да потърси по-дълбока любов и по-силна защита, защото беше спечелил толкова много благодат от Божието наказание и съд. В своя живот, ако човек желае да бъде пречистен и да постигне промени в нрава си, ако желае да изживее смислен живот и да изпълни добре дълга, който има като сътворено същество, тогава трябва да приеме Божието наказание и съд и да не допуска Божието дисциплиниране и поразяване да го напуснат, за да може да се освободи от манипулациите и влиянието на Сатана и да живее в Божията светлина. Знай, че Божието наказание и съд са светлина; те са светлината на спасението на хората и за човека няма по-добра благословия, благодат или защита. Човекът живее под влиянието на Сатана и съществува в плът. Ако не се пречисти и не получи Божията закрила, той ще става все по-покварен. Ако иска да обича Бог, той трябва да бъде пречистен и спасен. Петър се молеше: „Боже, когато Ти се отнасяш с мен мило, аз се радвам и чувствам утеха; когато ме наказваш, чувствам още по-голяма утеха и радост. Въпреки че съм слаб и понасям неописуеми страдания, въпреки че има сълзи и тъга, Ти знаеш, че тази тъга е заради моето непокорство и заради моята слабост. Плача, защото не мога да удовлетворя намеренията Ти, изпитвам скръб и съжаление, защото съм недостатъчен за Твоите изисквания, но съм готов да достигна тази висота, готов съм да направя всичко по силите си, за да Те удовлетворя. Твоето наказание ми донесе защита и ми даде най-доброто спасение. Твоят съд засенчва Твоята поносимост и търпение. Без Твоето наказание и съд не бих се радвал на Твоята милост и любяща доброта. Днес виждам още по-ясно, че Твоята любов надминава небесата и е по-висша от всички останали неща. Твоята любов не е само милост и любяща доброта, а е нещо повече от това — тя е наказание и съд. Придобих толкова много от Твоето наказание и съд. Без Твоето наказание и съд нито един човек не би бил пречистен и нито един човек няма да може да изпита любовта на Създателя. Въпреки че съм преживял стотици изпитания и трудности и дори съм бил близо до смъртта, те ми позволиха да Те позная истински и да получа най-висшето спасение. Ако Твоето наказание, съд и дисциплина се отдалечат от мен, тогава ще живея в тъмнина, под властта на Сатана. Каква е ползата от човешката плът? Ако Твоето наказание и съд ме напуснат, ще бъде сякаш Твоят Дух ме е изоставил, сякаш Ти вече не си с мен. Ако беше така, как щях да продължа да живея? Ти ми изпрати болест и ми отне свободата, аз можах да продължа да живея, но ако Твоето наказание и съд някога ме напуснат, няма да има как да продължа да живея. Ако нямах Твоето наказание и съд, щях да изгубя Твоята любов. Твоята любов е твърде дълбока, за да я изразя с думи. Без Твоята любов щях да живея под властта на Сатана и нямаше да мога да видя Твоето славно лице. Как бих могъл да продължа да живея? Едва ли бих могъл да продължа в такъв мрак, в такъв живот. Да Те имам с мен е все едно да Те виждам, така че как бих могъл да Те оставя? Умолявам Те с цялата си искреност, моля Те да не ми отнемаш най-голямата утеха, дори и да е само поръсване с Твоите утешителни слова. Наслаждавах се на Твоята любов и днес не мога да бъда далеч от Теб; как бих могъл да не Те обичам? Пролял съм много сълзи на съжаление заради Твоята любов, но винаги съм чувствал, че живот като този е по-смислен, че той може повече да ме обогати, да ме промени и да ми позволи да постигна истината, която трябва да притежават сътворените същества“.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Изживяванията на Петър: знанията му за наказанието и съда)

Свързани откъси от филми

Как да загърбим славата и статуса чрез Божия съд и порицание

Свързани свидетелства за преживяване

Съдът и наказанието са Божията любов

Божието слово разсея моите погрешни разбирания

Свързани химни

Видях Божията любов в наказанието и правосъдието