Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

В Своето последно дело за приключване на епохата Божият нрав е нрав на наказание и съд, в който Той разкрива всичко неправедно, за да съди публично всички народи и да усъвършенства онези, които искрено Го обичат. Само такъв нрав може да сложи край на епохата. Последните дни вече са настъпили. Всички неща са сортирани според вида си и са разделени в различни категории въз основа на различните им качества. Точно това е моментът, в който Бог разкрива изхода на хората и тяхната крайна цел. Ако хората не преживеят наказание и съд, тогава тяхното непокорство и неправедност не могат да бъдат разобличени. Само чрез наказание и съд може да се разкрие изходът на всички неща. Само когато са наказвани и съдени, хората разкриват истинската си същност. Злият ще бъде поставен при злите, добрият — при добрите и всички хора ще бъдат сортирани според вида си. Чрез наказанието и съда ще бъде разкрит изходът на всички неща, за да може злият да бъде наказан, а добрият — възнаграден, и всички хора да се предадат на Божието господство. Цялото това дело трябва да се постигне чрез праведно наказание и съд. Тъй като покварата на човека е достигнала своя връх и непокорството му е извънредно тежко, само праведният нрав на Бог, който се състои главно от наказание и съд и се разкрива по време на последните дни, може напълно да преобрази хората, да ги направи пълноценни и да разкрие злото и така всички неправедници да бъдат наказани сурово. Ето защо подобен нрав е наситен със значението на епохата. Божият нрав се разкрива и разгласява в името на делото на всяка нова епоха. Бог не разкрива Своя нрав произволно или безсмислено. Да предположим, че в последните дни на разкриването на изхода на хората Бог все така обичаше хората с безкрайна милост и любяща доброта и продължаваше да бъде любящ към тях, като не ги подлага на праведен съд, а по-скоро проявява толерантност, търпение и прошка към тях и ги опрощава, независимо от това колко тежки са греховете им, без никакъв праведен съд. Кога тогава ще приключи цялото Божие управление? Кога подобен нрав ще бъде способен да доведе хората до подходящата крайна цел на човечеството? Да вземем за пример един съдия, който винаги проявява любов към хората, един любящ съдия с мило лице и нежно сърце. Той обича хората независимо какви престъпления са извършили, и той е любящ и търпелив към хората, които и да са те. Кога в такъв случай той ще може да произнесе справедлива присъда? По време на последните дни само праведният съд може да сортира хората според вида им и да ги въведе в нов свят. Така цялата епоха е доведена до край чрез Божия праведен нрав на съд и наказание.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Видение за Божието дело (3))

Аз съм единственият истински Бог и освен това съм единствената личност на Бог. Още повече, Аз, целостта на плътта, съм пълното проявление на Бог. Този, който се осмели да не се бои от Мен, който се осмели да прояви съпротива в очите си и който се осмели да говори думи на неподчинение против Мен, непременно ще умре от Моите проклятия и гняв (ще има проклятие поради гнева Ми). Освен това, този, който се осмели да не бъде предан или почтителен спрямо Мен и който се осмели да Ме измами, със сигурност ще умре от омразата Ми. Праведността Ми, величието Ми и съдът Ми ще траят вечно и завинаги. В началото бях любвеобилен и милосърден, но това не е нравът на Моята пълна божественост. Праведността, величието и правосъдието просто съставляват Моя нрав — Самият цялостен Бог. В Епохата на благодатта Аз бях любвеобилен и милосърден. Поради делото, което трябваше да свърша, притежавах любяща доброта и милост. След това обаче нямаше повече нужда от такива неща (и оттогава не е имало такава). Всичко това е праведност, величие и правосъдие, и това е цялостният нрав на Моята нормална човешка природа, съчетан с Моята пълна божественост.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 79)

Ще накажа нечестивите, ще възнаградя добрите, ще приведа в сила праведността Си и ще изпълня правосъдието Си. Ще използвам словата Си, за да постигна всичко, като накарам всички хора и всички неща да изпитат наказващата Ми ръка и ще накарам всички хора да видят пълната Ми слава, пълната Ми мъдрост и пълното Ми изобилие. Никой няма да посмее да се изправи, за да съди, защото в Мен всички неща са постигнати. И нека в това всеки види пълното Ми достойнство и вкуси пълната Ми победа, защото в Мен всичко се проявява. От това е възможно да се види Моята велика мощ и Моята власт. Никой няма да посмее да Ме обиди и никой няма да посмее да Ми попречи. В Мен всичко е открито. Кой би посмял да скрие нещо? Сигурен съм, че няма да покажа милост към този човек! Такива несретници трябва да получат суровото Ми наказание и такава измет трябва да бъде изчистена от погледа Ми. Ще ги управлявам с железен скиптър и ще използвам властта Си, за да ги съдя без ни най-малка милост и без изобщо да щадя чувствата им, защото Аз съм Самият Бог, Който е без плътски чувства и е величествен и не може да бъде оскърбен. Всички трябва да разберат и видят това, за да не стане така, че да бъдат поразени и унищожени от Мен „без повод и причина“, защото Моят жезъл ще порази всички, които Ме оскърбяват. Не Ме интересува дали познават Моите управленски закони. Това няма да има значение за Мен, тъй като Моята личност не търпи да бъде оскърбявана от някого. Ето защо се казва, че Аз съм лъв. Когото докосна, го повалям. Ето защо се казва, че сега е богохулство да се каже, че Аз съм Богът на състраданието и любящата доброта. По същество Аз не съм агне, а лъв. Никой не смее да Ме оскърбява — Аз ще накажа със смърт незабавно и без милост всеки, който Ме оскърби.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 120)

Аз съм праведен, Аз съм достоен за доверие и Аз съм Бог, който проучва внимателно дълбините на човешкото сърце! Веднага ще разкрия кой е истинен и кой е лъжлив. Не се тревожете; всички неща работят съгласно Моето време. Кой Ме иска искрено и кой не Ме иска — Аз ще ви кажа, един след друг. Вие само се погрижете да се храните, да пиете и да се приближавате до Мен, когато се явите в Мое присъствие, и Аз ще върша делото Си сам. Не се стремете нетърпеливо към бързи резултати — делото Ми не е нещо, което може да бъде постигнато наведнъж. В него са стъпките Ми и мъдростта Ми, и затова мъдростта Ми може да се открие. Ще ви оставя да видите какво вършат ръцете Ми — наказанието за злото и наградата за доброто. Със сигурност не проявявам предпочитания към никого. Теб, който Ме обичаш искрено, и Аз ще обичам искрено, а за тези, които не Ме обичат искрено, Моят гняв ще бъде завинаги с тях, така че да могат да си спомнят във вечността, че Аз съм истинският Бог, Бог, който проучва внимателно най-съкровеното в сърцето на човека. Не действай по един начин пред лицата на другите, а по друг начин зад гърба им; Аз виждам ясно всичко, което правиш, и дори и да заблуждаваш другите, Мен не можеш да заблудиш. Аз виждам всичко ясно. Не е възможно за теб да скриеш нищо; всичко е в Моите ръце. Не се мисли за толкова умен, защото правиш дребните си сметки да излязат в твоя полза. Казвам ти: независимо колко планове замисля човек, хиляди или десетки хиляди, в края на краищата той не може да избяга от дланта на ръката Ми. Всички неща и всички предмети се контролират от ръцете Ми, какво остава за един човек! Не се опитвай да Ме избягваш или да се криеш, не се опитвай да мамиш с раболепие или да се прикриваш. Нима не виждаш, че Моят славен лик, Моят гняв и Моето правосъдие са разкрити публично? Ще съдя незабавно и безмилостно всеки, който не Ме иска искрено. Моето съжаление се свърши, повече не остана. Не бъдете вече лицемерни и сложете край на своите диви и безразсъдни маниери.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 44)

За да разбере праведния Божи нрав, човек първо трябва да разбере емоциите на Бог: какво мрази Той, какво ненавижда, какво обича, към кого е толерантен и милостив и на какви хора дарява тази милост. Това е един съществен момент. Трябва също да разберете, че колкото и любящ да е Бог, колкото и милост и любов да има към хората, Бог не търпи никой да накърнява Неговата идентичност и положение, нито да накърнява Неговото достойнство. Въпреки че Бог обича хората, Той не ги глези. Той дава на хората Своята любов, Своята милост и Своята толерантност, но никога не ги е глезил; Бог има Свои принципи и Свои граници. Колкото и Божия любов да си почувствал, колкото и дълбока да е тя, никога не бива да се отнасяш към Бог така, както би се отнасял към друг човек. Макар да е вярно, че Бог се отнася към хората с пределна близост, ако човек възприема Бог просто като друг човек, като някой, който е равностоен на сътворено същество, като приятел или обект на поклонение, Бог ще скрие лицето Си от него и ще го изостави. Такъв е Неговият нрав и хората не трябва да подхождат към този въпрос лекомислено. Затова често виждаме такива слова, изречени от Бог, за праведния Божи нрав: няма значение колко път си изминал, колко работа си свършил или колко страдания си понесъл; щом накърниш Божия нрав, Той ще въздаде на всеки от вас според това, което сте извършили. Тоест Бог се отнася към хората с пределна близост, но хората не трябва да се отнасят към Бог като към приятел или роднина. Не наричай Бог свой „приятел“. Колкото и любов да си получил от Него, колкото и толерантен да е бил към теб, никога не бива да се отнасяш към Бог като към свой приятел. Това е праведният Божи нрав.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият VII)

Божията нетърпимост към оскърблението е Негова неповторима същност; Божият гняв е Негов неповторим нрав; Божието величие е Негова неповторима същност. Принципът, който стои зад Божия яд, е проявление за Неговата идентичност и статут, които единствено Той притежава. От само себе си се разбира, че този принцип е и символ на същността на Самия Единствен Бог. Божият нрав е Негова присъща същност, която изобщо не се променя с течение на времето, нито с промяната на географското положение. Присъщият Му нрав е Негова свойствена същност. Върху когото и да извършва Своето дело, Неговата същност не се променя, нито се променя праведният Му нрав. Когато някой разгневи Бог, това, което Бог излива, е Неговият присъщ нрав; в такъв момент принципът, който стои зад Неговия гняв, не се променя, нито се променят Неговите неповторими идентичност и статут. Той не се гневи заради промяна в същността Си или защото в Неговия нрав се надигат различни стихии, а защото противопоставянето на човека срещу Него накърнява Неговия нрав. Явната провокация на човека към Бог е сериозно предизвикателство към собствената идентичност и статут на Бог. Според Бог, когато човек Го предизвиква, той Го оспорва и изкушава гнева Му. Когато човек се противопоставя на Бог, когато оспорва Бог, когато постоянно изкушава Божия яд — точно тогава грехът се разгаря — в такива моменти Божият гняв по естествен начин се разкрива и проявява. Затова изразяването на Божия гняв е символ на това, че всички нечестиви сили ще престанат да съществуват, и на това, че всички враждебни сили ще бъдат унищожени. В това се състои неповторимостта на праведния Божи нрав и на Божия гняв. Когато Божието достойнство и святост бъдат оспорени, когато силите на справедливостта бъдат възпрепятствани и станат невидими за човека, тогава Бог ще излее гнева Си. Заради Божията същност всички сили на земята, които оспорват Бог, противопоставят Му се и се борят срещу Него, са нечестиви, покварени и несправедливи; те идват от Сатана и му принадлежат. Тъй като Бог е справедлив, светъл и безупречно свят, всички нечестиви, покварени и принадлежащи на Сатана неща ще изчезнат, когато Божият гняв се разрази.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият II)

Когато Бог излее гнева Си, нечестивите сили се възпират и нечестивите неща се унищожават, докато справедливите и положителни неща се радват на Божията грижа и закрила и могат да продължат да съществуват. Бог излива Своя гняв, защото несправедливите, отрицателните и нечестивите неща пречат, смущават или унищожават нормалната дейност и развитие на справедливите и положителните неща. Целта на Божия яд не е да опази Собствения Си статут и идентичност, а да опази съществуването на справедливи, положителни, красиви и добри неща, да опази законите и правилата за нормалното оцеляване на човечеството. Това е основната причина за Божия гняв. Божията ярост е много правилно, естествено и истинско разкриване на Неговия нрав. В Неговата ярост няма скрити мотиви, нито измама или заговор, да не говорим за желания, лукавство, злоба, насилие, нечестивост или някоя от другите общи черти на поквареното човечество. Преди Бог да излее Своята ярост, Той вече е разбрал същността на всеки проблем съвсем ясно и пълно и вече е формулирал точни и ясни определения и заключения. Така целта на Бог във всичко, което прави, е пределно ясна, както и Неговото отношение. Той не е объркан, сляп, импулсивен или небрежен и със сигурност не е безпринципен. Това е практическият аспект на Божия гняв и именно благодарение на този практически аспект човечеството е постигнало нормалното си съществуване. Без Божия гняв човечеството щеше да изпадне в ненормални условия на живот и всичко справедливо, красиво и добро щеше да бъде унищожено и да престане да съществува. Без Божия гняв законите и правилата за съществуване на сътворените същества щяха да са нарушени или дори напълно подринати. Откакто е създаден човекът, Бог непрекъснато използва Своя праведен нрав, за да запази и поддържа нормалното съществуване на човечеството. Тъй като Неговият праведен нрав съдържа гняв и величие, всички нечестиви хора, неща и предмети, както и всички неща, които смущават и увреждат нормалното съществуване на човечеството, са наказвани, контролирани и унищожавани от Неговия гняв. През последните няколко хилядолетия Бог непрекъснато използва Своя праведен нрав, за да поразява и унищожава всички видове нечисти дяволи и зли духове, които се противопоставят на Бог и действат като съучастници и лакеи на Сатана в Божието дело за управление на човечеството. Така Божието дело за спасението на човека винаги е напредвало според Неговия план. Тоест поради съществуването на Божия гняв най-справедливите дела сред човечеството никога не са били унищожени.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият II)

Отношението на Бог към целия човешки род, колкото и глупав и невеж да е той, се основава преди всичко на милост и толерантност. От друга страна, Неговият гняв остава скрит през по-голямата част от времето и по време на повечето събития, и е непознат за човека. В резултат на това за хората е трудно да видят Бог да изразява Своя гняв и им е трудно да разберат Неговия гняв. Така хората омаловажават Божия гняв. Когато човек се изправи пред последното дело и последната стъпка от Божията толерантност и прошка към човека, т.е. когато за последно Бог проявява милост и отправя последното Свое предупреждение към човечеството, ако хората продължават да прилагат същите методи, за да се противопоставят на Бог, и не полагат никакви усилия да се покаят, да се поправят и да приемат Неговата милост, Бог повече няма да ги дарява със Своята толерантност и търпение. Напротив, в този момент Бог ще оттегли Своята милост. След това Той ще излее единствено Своя гняв. Той може да изрази гнева Си по различни начини, точно както може да използва различни методи, за да накаже и унищожи хората.

Използването на огън от Бог, за да унищожи град Содом, е Неговият най-бърз метод да унищожи напълно хората и всичко останало. Изгарянето на жителите на Содом не беше само за да унищожи физическите им тела, но и да унищожи целия им дух, душите и телата им и да гарантира, че хората в града ще престанат да съществуват както в материалния, така и в невидимия за човека свят. Това е един от начините, по които Бог разкрива и изразява Своя гняв. Този начин на разкриване и изразяване е един от аспектите на същността на Божия гняв, както естествено е и разкриване на същността на праведния Божи нрав. Когато Бог излее гнева Си, Той престава да проявява милост или любяща доброта, нито проявява повече Своята толерантност или търпение. Никой, нищо и никаква причина не може да убеди Бог да продължи да бъде търпелив, да даде отново милостта Си, да дари още веднъж толерантността Си. Вместо това, без да се колебае нито за миг, Бог излива Своя гняв и величие и прави това, което пожелае. Той ще направи тези неща бързо и чисто в съответствие със Своите собствени желания. Това е начинът, по който Бог излива Своя гняв и величие, които човекът не бива да накърнява, и са израз на един от аспектите на Неговия праведен нрав. Когато хората станат свидетели на това как Бог проявява загриженост и любов към човека, те не са в състояние да открият Неговия гняв, да видят Неговото величие или да почувстват Неговата нетърпимост към оскърблението. Тези неща са карали хората винаги да вярват погрешно, че праведният Божи нрав се изразява единствено в милостта, толерантността и любовта. Въпреки това, когато хората видят Бог да разрушава един град или да ненавижда хората му, Неговата ярост при унищожаването на човека и Неговото величие им позволяват да видят другата страна на Неговия праведен нрав, която е Божията нетърпимост към оскърблението. Божият нрав, който не търпи оскърбление, надхвърля въображението на всяко сътворено същество, а сред несътворените същества никой не е способен да се намеси или да му въздейства; още по-малко може да бъде престорен или имитиран. Именно това е аспектът на Божия нрав, който човечеството трябва да познава най-добре. Единствено Самият Бог има такъв нрав и единствено Самият Бог притежава такъв нрав. Бог притежава такъв праведен нрав, защото Той ненавижда нечестивостта, мрака, непокорството и нечестивите действия на Сатана, които покваряват и поглъщат човечеството, защото се отвращава от всички греховни действия, чрез които Му се противопоставят, и заради Своята свята и неопетнена същност. Именно затова Той няма да позволи на никое от сътворените или несътворените същества открито да Му се противопоставя или да Му съперничи. Дори човек, към когото някога е проявил милост или когото е избрал, трябва само да провокира Неговия нрав и да накърни принципите Му на търпение и толерантност, и Бог безмилостно и без колебание ще разкрие и отприщи Своя праведен нрав, който не търпи никакво оскърбление.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият II)

Когато се занимаваш с всяко от Божиите дела, първо трябва да си сигурен, че праведният Божи нрав е неподправен, свят и безупречен, включително Божието поразяване, наказание и унищожаване на хората. Всичко, което Бог прави, без изключение се извършва в строго съответствие с присъщия Му нрав и план и не включва никакви човешки познания, традиции и философии. Всяко Божие действие е израз на Неговия нрав и същност и не е свързано с нищо, което принадлежи на поквареното човечество. В представите на хората само Божията любов, милост и толерантност към човечеството са безупречни, неподправени и свети, но никой не знае, че яростта и гнева Му също са неподправени; освен това никой не се е замислял върху въпроси като защо Бог не търпи оскърбление и защо гневът Му е толкова силен. Напротив, някои бъркат Божия гняв с лошия характер, като този на покварените хора, и погрешно приравняват Божия гняв с яростта на покварените хора. Те дори погрешно приемат, че Божията ярост е като естественото разкриване на покварения нрав на хората и че отприщването на Божият гняв е като яда на покварените хора, когато са изправени пред някаква нещастна ситуация, и вярват, че отприщването на Божият гняв е израз на Неговото настроение. […] Праведният Божи нрав е истинската същност на Бог. Той не е нещо написано или оформено от човека. Неговият праведен нрав е Негов праведен нрав и не е свързан със сътворените същества. Самият Бог е Самият Бог. Той никога няма да стане сътворено същество, а дори и да се присъедини към сътворените същества, присъщият Божи нрав и Неговата същност няма да се променят. Следователно да познаваш Бог не е същото като да познаваш някой предмет; да познаваш Бог не означава да анализираш нещо, нито е същото като да разбираш човек. Ако човек използва своята представа или метод за познаване на предмет или разбиране на човек, за да опознае Бог, той никога няма да е способен да постигне познание за Бог. Познаването на Бог не зависи от опита или въображението и затова никога не трябва да налагаш своя опит или въображение на Бог; колкото и богати да са опитът и въображението ти, те си остават ограничени. Нещо повече, твоето въображение не отговаря на фактите, а още по-малко на истината, и е несъвместимо с истинския Божии нрав и същност. Ако разчиташ на въображението си, никога няма да успееш да разбереш Божията същност. Единственият начин е да приемеш всичко, което идва от Бог, след което постепенно да го изживееш и разбереш. Ще дойде ден, в който Бог ще те просвети, за да Го разбереш и опознаеш истински заради твоето съдействие и заради глада и жаждата ти за истината.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият II)

Нима милостта и толерантността на Бог бяха илюзия, когато Бог промени сърцето Си към жителите на Ниневия? Разбира се, че не! Тогава какво показва преходът между тези два аспекта на Божия нрав, докато Бог се справя с тази конкретна ситуация? Божият нрав е едно цяло — той е напълно неразделен. Независимо дали Той изразява гняв, или милост и толерантност към хората, всичко това е израз на Неговия праведен нрав. Божият нрав е жизнен и жив и Той променя мислите и отношението Си в зависимост от развитието на нещата. Промяната в отношението Му към ниневийците показва на човечеството, че Той има свои собствени мисли и идеи; Той не е робот или глинена статуя, а Самият Жив Бог. Той може да се разгневи на хората от Ниневия по същия начин, както може и да им опрости миналото заради тяхното отношение. Той може да реши да донесе нещастие на ниневийците, но също така може да промени решението Си заради тяхното покаяние. Хората обичат закостеняло да прилагат правила и да ги използват, за да ограничават и определят Бог, както обичат да използват формули, за да се опитат да разберат Божия нрав. Следователно, що се отнася до сферата на човешкото мислене, Бог не мисли, нито има някакви съществени идеи. В действителност обаче Божиите мисли са в състояние на постоянно преобразяване в зависимост от промените, които настъпват в нещата и средата. Докато мислите Му се променят, се разкриват различни аспекти от Божията същност. По време на този процес на преобразяване, точно в момента, в който Бог променя сърцето Си, Той показва на хората реалното съществуване на Своя живот и че Неговият праведен нрав е жизнен и жив. В същото време Бог използва Своето истинско разкриване, за да докаже на човечеството действителното съществуване на Своя гняв, Своята милост, Своята любяща доброта и Своята толерантност. Неговата същина се разкрива по всяко време и навсякъде в зависимост от развитието на нещата. Той притежава гнева на лъв и милостта и толерантността на майка. Неговият праведен нрав не допуска никакво поставяне под въпрос, накърняване, променяне или изопачаване от който и да е човек. Сред всички въпроси и неща праведният Божи нрав — т.е. Божият гняв и Божията милост — може да се разкрие по всяко време и навсякъде. Той ярко изразява тези аспекти във всяко кътче на цялото творение и ги прилага енергично във всеки един момент. Праведният Божи нрав не е ограничен от времето или пространството; тоест праведният Божи нрав не се изразява механично и не се разкрива според ограничения във времето и пространството, а по-скоро — със съвършена лекота, през цялото време и навсякъде. Когато видиш, че Бог променя сърцето Си, престава да изразява гнева Си и се въздържа от унищожаването на град Ниневия, нима можеш да кажеш, че Бог е само милостив и любящ? Нима можеш да кажеш, че Божият гняв е само празни приказки? Когато Бог проявява яростен гняв и оттегля Своята милост, нима можеш да кажеш, че Той не изпитва истинска любов към човечеството? Този яростен гняв се изразява от Бог в отговор на злодеянията на хората; В Неговия гняв няма недостатъци. Сърцето на Бог се трогва в отговор на покаянието на хората и именно това покаяние води до промяна в Неговото сърце. Когато Той се трогва, когато променя сърцето Си и когато проявява милост и толерантност към човека, всичко това е напълно безпогрешно; то е чисто, непорочно, неопетнено и неподправено. Божията толерантност е просто толерантност, а Неговата милост е просто милост. Неговият нрав разкрива гняв или изразява милост и толерантност в зависимост от различните проявления на човека и неговото покаяние. Каквото и да разкрива и изразява Той, всичко е чисто и прямо; същината Му е различна от тази на всички сътворени същества. В рамките на принципите за действие, мислите и идеите, които Бог изразява, както и всяко решение, което Той взима, и всяко действие, което предприема, няма никакви грешки или недостатъци. След като Бог е решил така и е действал така, Той завършва своите начинания. Резултатите от Неговите начинания са правилни и безупречни именно защото техният източник е безупречен и непорочен. Божият гняв е безупречен. По същия начин Божията милост и толерантност, които не са присъщи на никого от сътворените същества, са свети и безупречни и могат да устоят на внимателно обмисляне и изживяване.

След като разбрахте историята за Ниневия, виждате ли сега другата страна на същността на праведния Божи нрав? Виждате ли другата страна на неповторимия праведен нрав на Бог? Нима някой сред хората притежава подобен нрав? Нима някой притежава такъв гняв, Божия гняв? Нима някой притежава милост и толерантност като тези, които притежава Бог? Кой от сътворените същества е способен да излее такъв силен гняв и да реши да унищожи или да причини бедствие на човечеството? И кой е способен да дари милост на човека, да прояви толерантност и да му прости, като промени предишното си решение да го унищожи? Създателят изразява Своя праведен нрав чрез собствените Си неповторими методи и принципи и не е подвластен на контрола или ограниченията, налагани от каквито и да било хора, събития или неща. При неповторимия Му нрав никой не е в състояние да промени Неговите мисли и идеи, нито е способен да Го убеди и да промени някое от Неговите решения. Всички начини на поведение и всички мисли на сътворените същества подлежат на съда на Неговия праведен нрав. Никой не може да контролира дали Той ще прояви гняв, или милост; това може да се реши само от същината на Създателя, тоест от праведния Му нрав. Такава е неповторимата природа на праведния нрав на Създателя!

Като анализирате и разбирате промяната на Божието отношение към жителите на Ниневия, способни ли сте да използвате думата „неповторим“, за да опишете милостта в праведния Божи нрав? По-рано казахме, че Божият гняв е един от аспектите на същината на Неговия неповторим праведен нрав. Сега ще определя два аспекта — Божия гняв и Божията милост — като Неговия праведен нрав. Праведният Божи нрав е свят; той не търпи оскърбление, нито търпи да бъде поставян под въпрос от когото и да било; той е нещо, което никой от сътворените или несътворените същества не притежава. Той е неповторим и се притежава единствено от Бог. Тоест Божият гняв е свят и не подлежи на накърняване. По същия начин и другият аспект на праведния Божи нрав — Божията милост, е свята и не може да бъде накърнена. Нито едно от сътворените или несътворените същества не може да замени или да представлява Бог в това, което той възнамерява да осъществи, нито някой би могъл да Го замени или да Го представлява при разрушаването на Содом или спасяването на Ниневия. Това е истинският израз на неповторимия праведен Божи нрав.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият II)

Милосърдието и толерантността на Бог наистина съществуват, но Божията святост и праведност, когато отприщва Своя гняв, показват на човека и онази страна на Бог, която не търпи обида. Когато човекът напълно успява да се подчини на Божиите заповеди и действа в съответствие с Божиите изисквания, Бог е изобилен в Своята милост към него; когато човекът е изпълнен с поквара, омраза и враждебност към Бог, Той е дълбоко разгневен. До каква степен Бог е дълбоко разгневен? Неговият гняв ще трае дотогава, докато вече не вижда противопоставянето и злите дела на човека, докато те престанат да бъдат пред очите Му. Едва тогава Божият гняв ще изчезне. С други думи, независимо кой е човекът, ако сърцето му се е отдалечило от Бог и се е отвърнало от Него, за да не се върне никога повече, тогава независимо как, привидно или от гледна точка на субективните си желания, той иска да се прекланя, да следва и да се покорява на Бог в тялото или в мисленето си, щом сърцето му се отвърне от Бог, Божият гняв ще се отприщи без прекъсване. Ще стане така, че след като е дал на човека достатъчно възможности, Бог издълбоко отприщи Своя гняв, веднъж отприщен, няма връщане назад и Той никога повече няма да бъде милостив и толерантен към такива хора. Това е едната страна на Божия нрав, която не търпи оскърбление. […] Той е толерантен и милостив към нещата, които са мили, красиви и добри; към нещата, които са зли, грешни и нечестиви, Той изпитва дълбок гняв и този Негов гняв е постоянен. Това са двете основни и най-изявени страни на Божия нрав и освен това те са разкрити от Бог от начало до край: изобилна милост и дълбок гняв.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Божието дело, Божият нрав и Самият Бог II)

Всяко дело, извършено от Бог, е подходящо. Той знае какво прави и как да го направи и със сигурност не кара хората да правят нещо, което не могат да направят инстинктивно. Божието отношение към всеки човек се основава на действителните ситуации в обстоятелствата и произхода на този човек към съответния момент, както и на действията и поведението му, и на неговата природа същност. Бог никога няма да прояви несправедливост към никого. Това е една страна на Божията праведност. Например, когато Ева била изкушена от змията да яде от плода на дървото на познанието на доброто и злото, Йехова не я упрекнал с думите: „Казах ти да не ядеш от него, защо все пак го направи? Трябваше да проумееш, трябваше да знаеш, че змията говори само за да те изкуши“. Йехова не е порицал Ева по този начин. Тъй като хората са Божие творение, Той знае какви са техните инстинкти и на какво са способни тези инстинкти, до каква степен хората могат да се контролират и докъде могат да стигнат. Бог знае всичко това пределно ясно. Отношението на Бог към човека не е толкова просто, колкото хората си го представят. Когато Той се отнася към даден човек с омраза или отвращение, или когато става въпрос за това, което този човек казва в определен контекст, Той добре разбира неговото състояние. Това е така, защото Бог проучва внимателно сърцето и същността на човека. Хората винаги си мислят: „Бог има само Своята божественост. Той е праведен и не търпи обида от човека. Той не се замисля за трудностите на хората и не се поставя на тяхно място. Ако човек се противопостави на Бог, Той ще го накаже“. Нещата изобщо не стоят така. Ако някой разбира по този начин Неговата праведност, Неговото дело и отношението Му към хората, той дълбоко греши. Определянето от Бог на изхода за всеки човек не се основава на човешките представи и фантазии, а на Божия праведен нрав. Той ще въздаде на всекиго според делата му. Бог е праведен и рано или късно ще се погрижи за това всички хора да бъдат напълно убедени.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

Хората казват, че Бог е праведен Бог и че ако човекът Го следва докрай, Той със сигурност ще бъде безпристрастен към него, защото е най-праведен. Ако човекът Го следва до самия край, може ли Той да отхвърли човека? Аз съм безпристрастен към всички хора и съдя всички хора с праведния Си нрав, но има подходящи условия за изискванията, които поставям към човека, и това, което изисквам, трябва да бъде изпълнено от всички хора, независимо кои са те. Не се интересувам от това каква е твоята подготовка и от колко време я притежаваш. Интересува Ме само дали следваш Моя път и дали обичаш и жадуваш за истината. Ако в теб я няма истината и вместо това опозориш Моето име и не действаш според Моя път, а само следваш, без да те е грижа и без да се интересуваш, тогава Аз ще те поразя и ще те накажа за твоето зло и какво ще кажеш тогава? Ще можеш ли да кажеш, че Бог не е праведен? Ако си спазил думите, които изрекох днес, значи си човек, когото одобрявам. Казваш, че винаги си страдал, докато си следвал Бог, че си Го следвал в бури и си споделял с Него добрите и лошите моменти, но не си изживял словата, изречени от Бог. Ти желаеш само да тичаш за Бог и да даваш всичко от себе си за Бог всеки ден, но никога не си мислил да изживееш смислено живота си. Ти казваш и това: „Така или иначе вярвам, че Бог е праведен. Страдал съм за Него, тичал съм за Него, посветил съм се на Него и съм работил усилено, въпреки че не съм получил никакво признание. Той със сигурност ще си спомни за мен“. Вярно е, че Бог е праведен, но в тази праведност няма никакви примеси: тя не съдържа човешка воля, не е опетнена от плътта или от сделки между хората. Всички, които са непокорни и се противопоставят, всички, които не са в съответствие с Неговия път, ще бъдат наказани; на никого не е простено и никой не е пощаден! Някои хора казват: „Днес тичам заради Теб; когато дойде краят, можеш ли да ми дадеш малко благословия?“. Затова те питам: „Съобрази ли се с Моите слова?“. Праведността, за която ти говориш, се основава на сделка. Ти мислиш само, че Аз съм праведен и безпристрастен към всички хора и че всички, които Ме следват докрай, със сигурност ще бъдат спасени и ще получат Моите благословии. Моите думи, че „всички, които Ме следват докрай, със сигурност ще бъдат спасени“, имат вътрешен смисъл: онези, които Ме следват докрай, са хората, които ще бъдат напълно спечелени от Мен, те са тези, които, след като са били завоювани от Мен, търсят истината и са доведени до съвършенство. Какви условия си постигнал? Ти си постигнал само това да Ме следваш докрай, но какво друго? Съобрази ли се с Моите слова? Ти си изпълнил едно от Моите пет изисквания, но нямаш намерение да изпълниш останалите четири. Ти само си намерил най-простия, най-лесния път и го следваш с нагласата, че просто се надяваш да имаш късмет. Спрямо такъв човек като теб Моят праведен нрав се изразява в наказание и съд, справедливо възмездие и справедливо наказание за всички злодеи. Всички онези, които не следват Моя път, със сигурност ще бъдат наказани, дори и да го следват докрай. Това е Божията праведност. Когато този праведен нрав се изрази в наказанието на човека, той ще бъде смаян и ще съжалява, че докато е следвал Бог, не е следвал Неговия път. „По онова време само малко страдах, докато следвах Бог, но не следвах Божия път. Какви са оправданията? Няма друг избор, освен наказание!“. И все пак в съзнанието си човек мисли: „Така или иначе аз следвах докрай, така че дори и да ме накажеш, това не може да бъде твърде тежко наказание, а и след като ме накажеш, Ти все още ще ме искаш. Знам, че Ти си праведен и няма да се отнасяш така с мен завинаги. Все пак аз не съм като онези, които ще бъдат заличени. Онези, които ще бъдат заличени, ще получат тежко наказание, докато моето ще бъде по-леко“. Праведният нрав не е такъв, какъвто ти казваш. Не е вярно, че към онези, които умеят да изповядват греховете си, отношението е снизходително. Праведността е святост и е нрав, който не търпи оскърбление от страна на човека, а всичко, което е мръсно и не се е променило, е обект на Божието отвращение. Божият праведен нрав не е закон, а управленска заповед: това е управленска заповед в рамките на царството и тя е справедливото наказание за всеки, който не притежава истината и не се е променил, и няма място за спасение. Защото, когато всеки човек бъде класифициран според вида си, добрият ще бъде възнаграден, а злият — наказан. Това е моментът, в който крайната цел на човека ще стане ясна; това е времето, в което делото на спасението ще приключи, след което делото на спасението на човека вече няма да се извършва и възмездието ще се стовари върху всеки един от онези, които вършат зло.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Изживяванията на Петър: знанията му за наказанието и съда)

Божията любов и праведността Му трябва да се разбират задълбочено и трябва да се обясняват и схващат въз основа на Божиите слова и на истината. Освен това, за да опознае Божията любов и праведност истински, човек трябва да придобие истинско изживяване и да достигне до Божието просветление. Божията любов и праведност не бива да се преценяват въз основа на представите и фантазиите на хората. Според човешките представи доброто се възнаграждава, а злото се наказва, добрите хора се възнаграждават с добро, на злите се отвръща със зло, а тези, които не вършат зло, трябва да бъдат възнаградени с добро и да получат благословии. Излиза, че във всички случаи, когато хората не са зли, те трябва да бъдат възнаградени с добро, и че само това е Божията праведност. Това не е ли човешка представа? Какво ще стане обаче, ако не бъдат възнаградени с добро? Би ли казал тогава, че Бог не е праведен? Например във времето на Ной Бог му каза: „Краят на всяка твар се предвижда от Мене, защото земята се изпълни с насилие чрез тях; затова, ето, ще ги изтребя заедно със земята“ (Битие 6:13). След това нареди на Ной да построи ковчега. След като Ной прие Божието поръчение и построи ковчега, на земята се изсипа проливен дъжд и валя в продължение на четиридесет дни и нощи, целият свят потъна под водите на потопа и Бог унищожи всички хора от онази епоха освен Ной и седмината от семейството му. Какво мислиш за това? Смяташ ли, че Бог не е любящ? От гледна точка на човека, колкото и покварен да е той, щом Бог унищожава човечеството, това означава, че Той не е любящ. Прав ли е да вярва в това? То не е ли абсурдно? Бог не обичаше хората, които унищожи, но можеш ли честно да кажеш, че не обичаше онези, които оцеляха и постигнаха Неговото спасение? Петър изключително много обичаше Бог и Бог възлюби Петър. Наистина ли смяташ, че Бог не е любящ? Бог обича хората, които наистина Го обичат, и мрази и проклина онези, които Му се противопоставят и отказват да се покаят. Бог притежава както любов, така и омраза. Това е истината. Хората не бива да ограничават Бог или да Го съдят според своите представи и фантазии, т.е. според възгледите си, защото в тях няма никаква истина. Бог трябва да бъде опознат въз основа на Неговото отношение към човека, на Божия нрав и на Неговата същност. Никога не бива да се опитвате да определяте същността на Бог въз основа на външните белези на нещата, които Той прави и с които се занимава. Хората са толкова дълбоко покварени от Сатана и не познават природата същност на поквареното човечество, камо ли да знаят какво представляват покварените човешки същества за Бог, или как трябва да се отнася към тях според праведния Си Божи нрав. Вижте Йов. Той беше праведен човек и Бог го благослови. Това беше Божията праведност. Сатана се обзаложи с Йехова: „Дали без нищо Йов се страхува от бог? Не си ли обградил отвсякъде него и дома му, и всичко, което има? Благословил си делата на ръцете му и имотът му се е умножил на земята. Но сега простри ръка и се допри до всичко, което има, и той ще те похули в лицето“ (Йов 1:9-11). Бог Йехова каза: „Давам в ръката ти всичко, което е негово, само не слагай ръка на него“ (Йов 1:12). И така, Сатана отиде при Йов, нападна го и го изкуши, и Йов беше подложен на изпитания. Беше му отнето всичко, което имаше. Изгуби децата и имуществото си, а цялото му тяло се покри с циреи. Дали праведният Божи нрав имаше нещо общо с изпитанията на Йов? Не знаете със сигурност, нали? Дори да си праведен човек, Бог има право да те подлага на изпитания и да те остави да свидетелстваш за Него. Божият нрав е праведен и Бог се отнася еднакво към всички. Не става дума за това, че не е нужно праведните хора да се подлагат на изпитания, дори и да могат да ги понесат, или че трябва да бъдат защитени. Случаят не е такъв. Бог има право да подлага праведните хора на изпитания. Това разкрива праведния Божи нрав. Накрая, след като Йов понесе изпитанията и свидетелства за Йехова, Йехова го благослови още повече от преди, още по-добре от преди, и му даде два пъти повече благословии. Освен това Йехова му се яви и му говори чрез вятъра, а Йов го видя като че ли беше пред Него. Това е благословия, дадена му от Бог. Това беше Божията праведност. А щеше ли да има Божия праведност, ако след като Йов понесе изпитанията, Йехова се бе обърнал и си бе тръгнал, след като видя как Йов посрами Сатана, като свидетелства за Йехова пред него, и ако го бе пренебрегнал и го бе оставил без благословии накрая? Божието благоволение е във всичко, независимо дали Йов е бил благословен след изпитанията и дали Йехова му се е явил. Всичко това съдържа Божието добро намерение. Както явяването Му пред Йов, така и неявяването Му, щеше да е Божия праведност. На какво основание ти, сътвореното същество, отправяш изисквания към Бог? Хората не са в позиция да изискват от Бог. Няма нищо по-неразумно от това да отправяш изисквания към Бог. Той ще направи това, което трябва да направи, и Божият нрав е праведен. Праведността в никакъв случай не е безпристрастност или разумност. Тя не е егалитаризъм или въпрос на разпределяне на това, което заслужаваш, според това колко работа си свършил, нито е заплащане за работата, която си свършил, или отдаване на дължимото според усилията, които си положил. Това не е праведност, а просто безпристрастност и разумност. Много малко хора са способни да опознаят праведния Божи нрав. Да предположим, че Бог беше унищожил Йов, след като Йов беше свидетелствал за Него. Това щеше ли да е праведно? Всъщност щеше. Защо се нарича праведност? Какво разбират хората под праведност? На хората им е много лесно да кажат, че Бог е праведен, ако нещо съответства на представите им. Ако обаче не го възприемат като съответстващо на представите им, ако е нещо, което не са способни да разберат, ще им бъде трудно да кажат, че Бог е праведен. Ако Бог беше унищожил Йов тогава, хората нямаше да кажат, че Той е праведен. Всъщност обаче, трябва ли Бог да се оправдава, когато унищожава хората, независимо дали са покварени, или не, и независимо дали са дълбоко покварени? Трябва ли Той да обосновава действията си пред хората? Трябва ли Бог да казва на хората правилата, които е постановил? Не се налага. В Божиите очи човек, който е покварен и може да се противопостави на Бог, няма никаква стойност. Както и да се справя Бог с него, все ще е подходящо, и всичко е подредено от Бог. Ако Бог беше недоволен от теб и след твоето свидетелство ти беше казал, че няма полза от теб, и ако по тази причина те беше унищожил, това също ли щеше да е Неговата праведност? Щеше. Възможно е сега да не си способен да го разбереш от фактите, но трябва да го разбереш на теория. Смятате ли, че Божието унищожение на Сатана е израз на Неговата праведност? (Така смятаме.) А какво щеше да стане, ако му беше позволил да остане? Сега не смеете да кажете, нали? Божията същност е праведност. Макар и да не е лесно да се разбере какво прави Той, всичко, което прави, е праведно. Просто хората не го разбират. Когато Бог предаде Петър на Сатана, как реагира Петър? „Хората не са способни да разберат какво правиш Ти, но всичко, което правиш, съдържа Твоите добри намерения и във всичко има праведност. Как да не възхвалявам мъдростта и делата ти?“. Сега трябва да разберете, че причината, поради която Бог не унищожава Сатана по време на Своето спасение на човека, е, че хората могат да видят ясно как Сатана ги е покварил и до каква степен ги е покварил, и как Бог ги пречиства и спасява. Накрая, когато хората разберат истината, когато видят ясно омразния лик на Сатана и съзрат чудовищния грях на Сатана, който ги е покварил, Бог ще унищожи Сатана, като им покаже Своята праведност. Моментът, в който Бог унищожи Сатана, ще е зареден с Божия нрав и Неговата мъдрост. Всичко, което Бог прави, е праведно. Макар че хората не могат да разберат Божията праведност, те не бива да съдят по свое усмотрение. Най-неразумно е хората да твърдят, че Бог не е праведен, ако нещо, което Той прави, им се струва неразумно или ако имат някакви представи за това. Виждаш, че Петър намираше някои неща за непонятни, но беше сигурен, че Божията мъдрост и Неговите добри намерения присъстват в тях. Хората не могат да разберат всичко и има толкова много неща, които не могат да проумеят. Така че не е лесно да опознаем Божия нрав.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

Дарявам с милостта Си онези, които са Ме възлюбили и се избавят от себе си, докато Моето наказание, въздадено на злите, е точно доказателство за праведния Ми нрав и при това е свидетелство за Моя гняв. Когато бедствието настъпи, всички, които Ми се противопоставят, ще ридаят, покосени от глад и чума. Извършилите всякакви злодеяния, макар и следвали Ме години наред, също ще платят за греховете си — те също ще претърпят бедствия, каквито рядко са настъпвали за милиони години, и ще живеят в постоянен ужас и страх. А онези от Моите следовници, които са показали пълна преданост към Мен, ще се възрадват и ще приветстват Моето могъщество. Те ще преживеят неизразимо задоволство и ще живеят сред радост, с каквато никога преди не съм дарявал човечеството. Защото Аз ценя добрите дела на човеците и ненавиждам злите им деяния. Откакто поведох човечеството, копнея да спечеля група от Свои единомишленици. Междувременно и за миг не забравям онези, които не са в единомислие с Мен; винаги ги презирам в сърцето си и чакам случай да ги накарам да отговарят за злодеянията си, което с удоволствие ще наблюдавам. Сега Моят ден най-сетне настъпи и чакането Ми приключи!

Последното Ми дело не се състои само в това да накажа хората, но и да определя крайната цел на човечеството. Дори нещо повече, то има за цел да накара всички хора да признаят постъпките и действията Ми. Ще накарам всеки един човек да види, че всичко сторено от Мен е правилно и че е израз на нрава Ми, че не е продукт на човешки действия, а още по-малко природата е тази, която е създала човечеството, а вместо това Аз съм Този, Който храни всяко живо същество сред всички неща. Без Моето съществуване човечеството ще погине и ще понесе бича на бедствието. Никой никога вече няма да види красотата на слънцето и луната или потъналия в зеленина свят; човечеството ще се сблъска само с мрачната, студена нощ и с безмилостната долина на смъртната сянка. Аз съм единственото изкупление на човечеството. Аз съм единствената надежда на човечеството и нещо повече, Аз съм Този, от когото зависи съществуването на целия човешки род. Без Мен човечеството мигом ще изпадне в застой, без Мен човечеството ще преживее единствено опустошителен катаклизъм и ще бъде стъпкано от всякакви духове, а никой не се вслушва в Мен. Свърших дела, които никой друг не може да свърши, и единствената Ми надежда е, че човеците могат да Ми се отплатят с някакви добри дела. Макар и само неколцина да успяха да Ми се отплатят, Аз все пак ще довърша Своето пътуване из света на хората и ще предприема следващата стъпка от Моето дело, което предстои да се развие, защото цялата Ми суетня насам-натам сред хората през всички тези години даде плодове и Аз съм много доволен. Държа не на броя на хората, а на сторените от тях добри дела. Надявам се, че ще си подготвите достатъчно много добри дела за собствената ви крайна цел. Тогава ще изпитам удовлетворение; в противен случай никой от вас няма да избегне настъплението на бедствието. Бедствието произлиза от Мен и, разбира се, е устроено от Мен. Ако не сте достатъчно добри в Моите очи, не ще избегнете да претърпите бедствието.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Подгответе си достатъчно много добри дела за вашата крайна цел)

Свързани свидетелства за преживяване

Бог е толкова праведен

Когато родителите ми бяха премахнати от църквата

Свързани химни

Божият съд е напълно открит

Праведният Божи нрав е неповторим