Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

Тези, които служат на Бог, трябва да са Негови довереници; те трябва да са Му угодни и да са способни на върховна вярност към Него. Независимо дали действаш насаме или пред хората, можеш да спечелиш Божията радост пред Бог, можеш да бъдеш непоколебим пред Него; независимо от начина, по който се отнасят към теб другите, ти винаги вървиш по пътя, по който трябва, и зачиташ изцяло Божието бреме. Само такива хора са доверени на Бог. Божиите довереници могат да Му служат директно, защото са получили великото Божие поръчение и Божието бреме, могат да направят Божието сърце свое собствено и да поемат бремето Му като свое собствено и дори не обръщат внимание на придобиването или загубата на бъдещите си перспективи; когато перспективите им са да нямат нищо и няма да придобият нищо, те винаги ще вярват в Бог с боголюбиво сърце. Ето такъв човек е Божи довереник. Тези Божии довереници са и Негови довереници; само Божиите довереници биха могли да споделят Неговото безпокойство и Неговите мисли; дори когато плътта им е слаба и в болки, те могат да издържат болката и да се откажат от това, което обичат, за да удовлетворят Бог. На такива хора Бог дава повече товари и това, което Той желае да върши, се потвърждава от свидетелството на тези хора. Така те са угодни на Бог и са Негови служители, които са в съответствие с намеренията Му; само такива хора могат да управляват заедно с Бог. Именно когато станеш истински Божи довереник, ще управляваш заедно с Него.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Как да служим в съответствие с Божиите намерения)

Бог върши делото на правосъдието и наказанието, за да може човек да придобие знание за Него и заради Неговото свидетелство. Без Божието правосъдие на покварения човешки нрав човек не би могъл да познае Божия праведен нрав, който не понася оскърбление, и не би могъл да превърне старото си познание за Бог в ново. В името на Своето свидетелство и в името на Своето управление, Той прави Своята цялост публично достояние, като по този начин дава възможност на човека, чрез Своето публично проявление, да придобие познание за Бог, да бъде преобразен в своя нрав и да даде гръмко свидетелство за Бог. Промяната в нрава на човека е предизвикана от много различни видове Божие дело. Без тези промени в своя нрав, човек не би могъл да свидетелства за Бог и да е в съгласие с Божиите намерения. Преобразяването на човешкия нрав означава, че човек се е освободил от робството на Сатана и от влиянието на тъмнината и наистина се е превърнал в модел и образец на Божието дело, свидетел на Бог и човек, който се в съгласие с Божиите намерения. Днес въплътеният Бог е дошъл да извърши Своето дело на земята и изисква от човека да постигне познание за Него, да Му се покорява и да свидетелства за Него. Той трябва да познава Неговото практическо и нормално дело, да се покорява на всички Негови слова и дела, които не са в съгласие с представите на човека, и трябва да свидетелства за всички дела, които Той върши, за да спаси човека, както и за всички дела, които постига, за да го завоюва. Хората, които свидетелстват за Бог, трябва да имат познание за Него; само този вид свидетелство е точно и практическо и само този вид свидетелство може да посрами Сатана. Бог използва онези, които са Го опознали, като са преминали през Неговия съд и наказание, през Неговото кастрене, за да свидетелстват за Него. Той използва онези, които са покварени от Сатана, да свидетелстват за Него, и също така използва онези, чиито нрав се е променил и които по този начин са придобили Неговите благословения, за да свидетелстват за Него. Той няма нужда човекът да Го хвали с устата си, нито се нуждае от хваленето и свидетелството на хората от вида на Сатана, които не са спасени от Него. Само онези, които познават Бог, са достойни да свидетелстват за Него, и само онези, чийто нрав е променен, са достойни да свидетелстват за Него. Бог няма да позволи на човека умишлено да посрами името Му.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само онези, които познават Бог, могат да свидетелстват за Него)

В религията има много хора, които понасят неимоверни страдания през целия си живот: те подчиняват телата си, носят своя кръст и дори продължават да страдат и да търпят, когато са на прага на смъртта! Някои постят даже на сутринта в деня на смъртта си. През целия си живот те се лишават от хубава храна и дрехи и се съсредоточават единствено върху страданието. Успяват да подчинят своето тяло и да се опълчат на плътта. Силата на духа, с която понасят страданията, е достойна за похвала. Но те ни най-малко не са кастрили своето мислене, представи, умствена нагласа и дори със старата си природа. Нямат истинско познание за себе си. Техният мисловен образ на Бог е традиционната представа за един нереалистичен Бог. Тяхната решимост да страдат за Бог идва от усърдието им и от добрия характер на тяхната човешка природа. Въпреки че вярват в Бог, те нито Го разбират, нито познават Неговите намерения. Те само работят и страдат сляпо за Бог. Не отдават никакво значение на проницателността, не им е важно да са сигурни, че службата им действително изпълнява Божиите намерения, а още по-малко са наясно как да постигнат познание за Бог. Богът, на когото служат, не е Бог в Неговия изначален образ, а Бог, който е плод на тяхното въображение, Бог, за когото само са чували или са чели написани легенди. След това те използват своето пребогато въображение и благочестивост, за да страдат за Бог и да се заемат с Божието дело, което Бог иска да извърши. Службата на такива хора е твърде неточна и на практика никой от тях не може да служи истински в съответствие с Божиите намерения. Колкото и охотно да страдат, първоначалната им гледна точка към службата и мисловният им образ на Бог остават непроменени, защото не са преминали през Божия съд, наказание, облагородяване и усъвършенстване, а и никой не ги е напътствал чрез истината. Дори и да вярват в Спасителя Исус, никой от тях не е виждал Спасителя. Те знаят за Него само от легенди и слухове. В резултат на това тяхната служба не е нищо повече от служене на случаен принцип със затворени очи, подобно на слепец, който служи на собствения си баща. Какво в крайна сметка може да се постигне чрез такава служба? И кой ще я одобри? От началото до края службата им остава една и съща; те получават само измислени от хора уроци и службата им е основана само на тяхната естественост и собствените им предпочитания. Каква награда може да донесе това? Дори Петър, който видя Исус, не знаеше как да служи в съответствие с Божиите намерения; той разбра това едва накрая, на стари години. Какво говори това за онези слепи хора, които никога не са преживявали дори и малко кастрене и които не са имали никой, който да ги напътства? Не е ли службата на мнозина от вас днес като службата на тези слепци? Всички онези, които не са получавали съд, не са получавали кастрене и не са се променили — не са ли всички те непълноценно завоювани? Каква е ползата от тези хора? Ако твоето мислене, знания за живота и за Бог не се променят и не придобиваш истински нищо, тогава никога няма да постигнеш нищо забележително в службата си! Без визия и ново познание за Божието дело ти не си завоюван. Тогава твоят начин да следваш Бог ще бъде като на онези, които страдат и постят: без особена стойност! Казвам, че службата им е безполезна именно защото в това, което правят, няма почти никакво свидетелство! През целия си живот тези хора страдат и прекарват време в затвора; те са винаги търпеливи, любящи и носят кръста си, те са осмивани и отхвърляни от света, преживяват всякакви трудности и въпреки че са покорни до самия край, те все пак не са завоювани и не могат да свидетелстват за завоюването. Тези хора са страдали извънредно много, но вътрешно изобщо не познават Бог. Нищо от тяхното старо мислене, стари представи, религиозни практики, измислено от човека знание и човешки идеи не е било кастрено. В тях няма и най-малка следа от ново познание. В тяхното познание за Бог няма и една частица, която да е вярна или точна. Те не са разбрали правилно Божиите намерения. Това може ли да послужи на Бог? Каквото и да е било твоето познание за Бог в миналото, ако то остава същото и днес и ако продължаваш да основаваш това познание на собствените си представи и идеи независимо от това какво прави Бог, тоест, ако не притежаваш ново, истинско познание за Бог и ако не познаваш истинския образ и нрав на Бог, ако знанието ти за Бог все още се ръководи от феодално, суеверно мислене и все още е породено от човешкото въображение и представи, тогава ти не си завоюван. Всичките думи, които ти казвам сега, са за да знаеш, за да може това познание да те доведе до по-ново, по-правилно познание; те също така имат за цел да окастрят старите представи и старото познание в теб, за да можеш да придобиеш ново. Ако наистина ядеш и пиеш Моите думи, знанията ти ще се променят значително. Важно е да ядеш и пиеш Божиите слова със сърце, изпълнено с покорство — тогава твоята гледна точка ще се промени. Ако можеш да приемаш постоянните наказания, старият ти начин на мислене постепенно ще се промени. Щом старият ти начин на мислене бъде заменен изцяло с нов, практиката ти също ще се промени по съответния начин. Така твоята служба ще става все по-целенасочена и все по-годна да спазва Божиите намерения.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Вътрешната истина за делото на завоюването (3))

Всеки, който е взел решение за това, може да служи на Бог; но само тези, които проявяват внимание към Божиите намерения и ги разбират, са годни и имат право да Му служат. Открих, че мнозина между вас вярват, че щом пламенно разпространяват евангелието заради Бог, тръгват на път заради Бог, дават всичко от себе си и се отказват от различни неща заради Бог и така нататък, то това е служене на Бог. Дори по-религиозни хора смятат, че да служиш на Бог означава да търчиш насам-натам с Библия в ръце, да разпространяваш евангелието на небесното царство и да спасяваш хора, като ги накараш да се покаят и изповядат. Мнозина свещенослужители също мислят, че служенето на Бог се състои в проповядване в параклиса, след като са учили дълги години в семинарията, и поучаване на хората с четене на пасажи от Библията. Освен това, някои хора от бедни региони вярват, че служенето на Бог означава да изцеляват болните и да изгонват демони сред братята и сестрите си или да се молят за тях, или да им служат. Мнозина сред вас смятат, че служенето на Бог означава да ядеш и пиеш Божиите слова, да се молиш на Бог всеки ден, а също и да ходиш на църква и да работиш в църквите навсякъде. Други братя и сестри вярват, че служене на Бог значи никога да не встъпят в брак и да не създадат семейство, а да се посветят изцяло на Бог. Но малцина знаят какво наистина значи служене на Бог. Въпреки че хората, които служат на Бог, са многобройни като звездите в небето, броят на тези, които могат да служат пряко и в съответствие с Божиите намерения, е незначителен. Защо казвам това? Понеже не разбирате същността на израза „служене на Бог“; разбирате съвсем малко как да служите според Божиите намерения. Хората спешно трябва да разберат какво точно служене на Бог е в съответствие с намеренията Му.

Ако желаете да служите в съгласие с Божиите намерения, първо трябва да разберете какви хора са угодни на Бог, какви хора Бог мрази, какви хора Бог усъвършенства и какви хора са пригодни да Му служат. Трябва поне да знаете това. Освен това, трябва да знаете целите на Божието дело, както и какво дело върши Бог тук и сега. Когато разберете това, както и чрез водителството на Божиите думи, първо трябва да имате навлизане и да получите Божието поръчение. След като действително сте преживели Божиите думи и наистина познавате Божието дело, ще бъдете достойни да служите на Бог. Когато Му служите, Бог отваря духовните ви очи и ви позволява да разбирате по-добре делото Му и да го виждате по-ясно. Когато навлезеш в тази реалност, преживяванията ти ще бъдат по-дълбоки и практически; всички вие, които сте имали такива преживявания, ще можете да ходите между църквите и ще давате принос на братята и сестрите си, така че всички ще черпите взаимно от силните качества на другите, за да компенсирате собствените си недостатъци, и духът ви ще се обогатява със знание. Едва след като постигнете това, ще можете да служите в съответствие с Божиите намерения и Бог ще може да ви направи съвършени в процеса на служенето ви.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Как да служим в съответствие с Божиите намерения)

Познанието за Божия нрав и за това, което Бог притежава и представлява, може да има положително въздействие върху хората. То може да им помогне да имат повече доверие в Бог и да им помогне да постигнат истинско покорство и боязън от Него. Тогава те вече няма сляпо да Го следват или да Му се кланят. Бог не иска глупаци или такива, които сляпо следват тълпата, а по-скоро иска група хора, които имат в сърцата си ясно разбиране и познаване на Божия нрав и могат да свидетелстват за Бог, хора, които заради Неговата обичливост, заради това, което Бог притежава и представлява и заради Неговия праведен нрав никога няма да изоставят Бог. Като последовател на Бог, ако в твоето сърце все още липсва яснота или има двусмисленост или объркване за истинското съществуване на Бог, Неговия нрав, за това, което Той притежава и представлява и за Неговия план за спасяване на човечеството, то твоята вяра не може да спечели Божията похвала. Бог не иска този вид хора да Го следват и Той не обича пред Него да идват такива хора. Тъй като такъв вид човек не разбира Бог, той не е в състояние да отдаде сърцето си на Бог — сърцето му е затворено за Него, така че вярата му в Бог е пълна с нечистотии. Тяхното следване на Бог може единствено да се нарече сляпо. Хората могат да придобият истинска вяра и да бъдат истински последователи само ако имат истинско разбиране и познание за Бог, което поражда у тях истинско покорство и боязън от Бог. Само така те могат да отдадат сърцата си на Бог и да ги отворят за Него. Това иска Бог, защото всичко, което те правят и мислят, може да издържи на Божието изпитание и може да свидетелства за Бог.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Божието дело, Божият нрав и Самият Бог III)

Колкото разбиране за Бог има в сърцата на хората, толкова място заема Той в сърцата им. Колкото голяма е степента на познаване на Бог в сърцата им, толкова голям е Той в сърцата им. Ако Богът, когото познаваш, е празен и неясен, тогава Богът, в когото вярваш, също е празен и неясен. Богът, когото познаваш, е ограничен в рамките на личния ти живот и няма нищо общо със Самия истински Бог. Затова познаването на практическите действия на Бог, познаването на практичността на Бог и Неговото всемогъщество, познаването на истинската идентичност на Самия Бог, знанието за това, което Той има, и това, което Той е, познаването на действията, които Той е проявил сред всички неща на Своето творение — тези неща са много важни за всеки човек, който се стреми към познаване на Бог. Те имат пряко отношение към това дали хората могат да навлязат в истината реалност. Ако ограничиш разбирането си за Бог само до думите, ако го ограничиш до собствените си незначителни преживявания, до Божията благодат, за която си правиш сметка, или до незначителните си свидетелства за Бог, тогава казвам, че Бог, в когото вярваш, съвсем не е Самият истински Бог. Не само това, но може да се каже и че Бог, в когото вярваш, е въображаем Бог, а не истинският Бог. Това е така, защото истинският Бог е Този, Който властва над всичко, Който ходи сред всичко, Който управлява всичко. Той е Този, Който държи в ръцете Си съдбата на цялото човечество и на всичко. Делото и действията на Бог, за които говоря, не са ограничени само до малка част от хората. Тоест те не се ограничават само до хората, които в момента Го следват. Неговите дела се проявяват сред всички неща, в оцеляването на всички неща и в законите за промяна на всички неща. Ако не можеш да видиш или разпознаеш нито едно дело на Бог сред всички неща на Неговото творение, тогава не можеш да свидетелстваш за нито едно от делата Му. Ако не можеш да свидетелстваш за Бог, ако продължаваш да говориш за малкия така наречен „Бог“, когото познаваш, за този Бог, който е ограничен до собствените ти идеи и съществува само в тесните граници на ума ти, ако продължаваш да говориш за такъв вид Бог, Бог никога няма да похвали вярата ти. Когато свидетелстваш за Бог, ако свидетелстваш само за това как се наслаждаваш на Божията благодат, как приемаш Божието дисциплиниране и Неговото порицание и как се радваш на Неговите благословии в свидетелството си за Него, това далеч не е достатъчно и дори не се доближава до удовлетворяването Му. Ако искаш да свидетелстваш за Бог по начин, който съответства на Неговите намерения, да свидетелстваш за самия истински Бог, от Неговите действия трябва да прозреш какво има Бог и какво е Той. Трябва да виждаш Божията власт в Неговия контрол над всичко и да прозреш истината за това как Той се грижи за цялото човечество. Ако признаваш единствено, че ежедневната ти прехрана и нещата от първа необходимост в живота ти идват от Бог, но не виждаш истината, че Бог е взел всички неща от Своето творение, за да подсигури цялото човечество, и че като управлява всичко, Той ръководи цялото човечество, никога няма да можеш да свидетелстваш за Бог.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият IX)

Като сътворено същество, ако искаш да изпълняваш своя дълг на сътворено същество и да разбираш Божиите намерения, трябва да разбираш Божието дело, да разбираш Божиите намерения за сътворените същества, да разбираш Неговия план за управление и да разбираш цялото значение на делото, което Той върши. Онези, които не разбират всичко това, не са пълноценни сътворени същества! Като сътворено същество, ако не разбираш откъде си произлязъл, не разбираш историята на човечеството и цялото дело, извършено от Бог, и освен това не разбираш как се е развило човечеството до днес и не разбираш кой господства над цялото човечество, тогава ти не можеш да изпълняваш своя дълг. Бог е водил човечеството до днес и откакто е създал човека на земята, никога не го е изоставял. Светият Дух никога не спира да работи, никога не е спирал да води хората и никога не ги е напускал. Но хората не осъзнават, че има Бог, и още по-малко Го познават. Има ли нещо по-унизително от това за всички сътворени същества? Бог лично води хората, но те не разбират Божието дело. Ти си сътворено същество, но не разбираш собствената си история и не знаеш кой те е водил по пътя, оставаш в неведение за делото, извършено от Бог, и затова не можеш да Го познаваш. Ако и сега не знаеш всичко това, тогава никога няма да можеш да притежаваш необходимите качества да свидетелстваш за Бог. Днес Създателят отново лично води всички хора и ги кара да виждат Неговата мъдрост, всемогъщество, спасение и великолепие. Но ти все още не осъзнаваш и не разбираш — тогава не си ли ти този, който няма да получи спасение? Тези, които принадлежат на Сатана, не разбират Божиите слова, докато тези, които принадлежат на Бог, чуват Неговия глас. Всички, които осъзнават и разбират думите, които изричам, са тези, които ще бъдат спасени и ще свидетелстват за Бог; всички, които не разбират думите, които изричам, не могат да свидетелстват за Бог и са тези, които ще бъдат отстранени. Онези, които не разбират Божиите намерения и не осъзнават Божието дело, не са способни да постигнат познаването за Бог и такива хора не могат да свидетелстват за Него. Ако искате да свидетелствате за Бог, тогава трябва да Го познавате; познаването на Бог се постига чрез Божието дело. Като цяло, ако искате да познавате Бог, трябва да познавате Божието дело: познаването на Божието дело е от изключителна важност. Когато трите етапа на делото приключат, ще се създаде група от тези, които свидетелстват за Бог — група от хората, които познават Бог. Всички те ще познават Бог. Те ще могат да прилагат истината на практика и ще притежават човешка природа и разум. Всички те ще познават трите етапа на Божието дело на спасението. Това е делото, което ще бъде завършено в края, и тези хора са кристализацията на делото на шестхилядолетното управление и са най-силното свидетелство за окончателното поражение на Сатана.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Познаването на трите етапа на Божието дело е пътят към познаване на Бог)

Съветвам ви да придобиете по-добро разбиране за съдържанието на управленските закони и да направите усилие да узнаете нрава на Бог. Ако не, ще ви бъде трудно да държите устните си запечатани, езиците ви ще се въртят твърде волно с шумни приказки и вие неволно ще оскърбите нрава на Бог и ще паднете в тъмнината, като ще изгубите присъствието на Светия Дух и светлината. Понеже сте безпринципни в действията си, понеже вършиш и казваш каквото не трябва, ще получиш подобаващо възмездие. Трябва да знаеш, че макар и да си безпринципен в думите и делата си, Бог е високо принципен и в двете. Причината да получиш възмездие е, че си оскърбил Бог, а не човек. Ако в живота си извършиш множество оскърбления срещу нрава на Бог, тогава неизбежно ще станеш дете на ада. За хората може да изглежда, че само си извършил няколко постъпки, които са в разрез с истината, и нищо повече. Осъзнаваш ли обаче, че в очите на Бог вече си някой, за когото няма повече принос за грях? Тъй като си нарушил управленските закони на Бог повече от веднъж и при това не си дал признак на разкаяние, за теб няма друго средство освен да се провалиш в ада, където Бог наказва хората. Малък брой хора, докато са следвали Бог, са извършили някои постъпки в нарушение на принципи, но след като са били кастрени и са им били дадени напътствия, постепенно са открили собствената си поквара, впоследствие са влезли в правия път на истинността и до днес са стъпили здраво на него. Такива хора са онези, които ще останат накрая. Независимо от това, именно честните са тези, които търся; ако си честен и принципен в постъпките си човек, тогава можеш да бъдеш довереник на Бог. Ако в действията си не оскърбяваш Божия нрав и търсиш Божиите намерения, и имаш богобоязливо сърце, тогава вярата ти е на нужното ниво. Който не се бои от Бог и няма сърце, което трепери от ужас, е много вероятно да наруши управленските закони на Бог. Мнозина служат на Бог по силата на увлечението си, но нямат разбиране за управленските закони на Бог и още по-малко — представа за дълбоките значения на Неговите слова. И така, с добрите си намерения в крайна сметка те често вършат неща, които смущават управлението на Бог. В сериозните случаи те биват отлъчени от Божия дом, лишени от всякакъв друг шанс да Го следват и захвърлени в ада, което слага край на всяка връзка с Божия дом. Тези хора вършат работа в Божия дом по силата на своите невежи добри намерения и в крайна сметка разгневяват нрава на Бог. Хората донасят в Божия дом своите начини да служат на държавните чиновници и владетелите и се опитват да ги използват, като суетно си мислят, че те могат да бъдат прилагани тук с лекота и без усилие. Те никога не си представят, че Бог няма нрава на агне, а на лъв. Затова онези, които се свързват с Бог за първи път, са неспособни да общуват с Него, защото сърцето на Бог е различно от това на човека. Едва след като разбереш много истини, можеш да опознаваш Бог постоянно. Това познание не се състои от думи и учения, но може да се използва като съкровище, чрез което влизаш в близки отношения на доверие с Бог, и като доказателство, че Бог ти се радва. Ако ти липсва истинността на познанието и не си въоръжен с истината, тогава твоето пламенно служене може да ти навлече единствено омразата и отвращението на Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Три увещания)