Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

Тези, които обичат Бог, обичат и истината, а колкото повече тези, които обичат истината, я прилагат на практика, толкова повече от нея имат; колкото повече я прилагат на практика, толкова повече от Божията любов имат; и колкото повече я прилагат на практика, толкова по-благословени са от Бог. Ако винаги практикуваш по този начин, Божията любов към теб постепенно ще ти даде възможност да прогледнеш, точно както Петър опозна Бог: Петър каза, че Бог не само има мъдростта да сътвори небето, земята и всички неща, но че Той също има мъдростта да върши практически дела в хората. Петър каза, че Той е достоен за любовта на хората не само заради това, че е създал небето, земята и всичко останало, но и заради способността Му да създаде човека, да го спаси, да го доведе до съвършенство и да му завещае Своята любов. Също така Петър каза, че в Него има много неща, които са достойни за човешката любов. Петър каза на Исус: „Нима създаването на небето, земята и всички неща е единствената причина, поради която Ти заслужаваш любовта на хората? В Теб има още неща, които заслужават да бъдат обичани. Ти действаш и се движиш в реалния живот, Твоят Дух ме докосва отвътре, Ти ме дисциплинираш, Ти ме укоряваш — тези неща са още по-достойни за любовта на хората“. Ако искаш да видиш и да изпиташ Божията любов, трябва да изследваш и да търсиш в реалния живот и да си готов да загърбиш собствената си плът. Ти трябва да вземеш това решение. Трябва да си човек, в който има решителност, който е способен да удовлетворява Бог във всичко, без да бъде ленив или да желае насладите на плътта, като живее не за плътта, а за Бог. Може да има моменти, в които няма да удовлетвориш Бог. Това е така, защото ти не разбираш Божиите намерения; следващия път, въпреки че ще ти отнеме повече усилия, трябва да удовлетвориш Него, а не плътта. Когато преживяваш по този начин, ти ще си опознал Бог. Ще видиш, че Бог може да създаде небето, земята и всички неща, че Той е станал плът, за да могат хората да Го виждат и да контактуват с Него; ще видиш, че Той може да върви сред хората и че Неговият Дух може да доведе хората до съвършенство в реалния живот, като им позволява да видят Неговата обичливост и да изпитат Неговата дисциплина, укора Му и благословенията Му. Ако винаги преживяваш по този начин, в реалния живот ще бъдеш неотделим от Бог и ако един ден връзката ти с Бог престане да бъде нормална, ти ще можеш да търпиш порицание и да се разкайваш. Когато имаш нормална връзка с Бог, никога няма да пожелаеш да Го напуснеш, а ако един ден Бог каже, че ще те напусне, ще се уплашиш и ще кажеш, че по-скоро предпочиташ да умреш, отколкото Бог да те изостави. Щом изпиташ тези емоции, ще почувстваш, че не си способен да напуснеш Бог, и по този начин ще имаш основа и ще се наслаждаваш истински на Божията любов.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тези, които обичат Бог, завинаги ще живеят в Неговата светлина)

Причината, поради която само тези, които наистина обичат Бог, имат най-голяма стойност и смисъл в живота си, причината, поради която само те наистина вярват в Бог, е, че тези хора могат да живеят в Божията светлина и могат да живеят за Божието дело и управление. Защото те не живеят в тъмнина, а в светлина; не живеят безсмислен живот, а живот, който е благословен от Бог. Само тези, които обичат Бог, могат да свидетелстват за Него, само те са Божии свидетели, само те са благословени от Бог и само те могат да получат Божиите обещания. Тези, които обичат Бог, са Божии довереници; те са възлюбени от Бог хора и могат да се наслаждават на благословии заедно с Бог. Само такива хора ще живеят вечно и само те ще живеят завинаги под Божията грижа и закрила. Бог съществува, за да бъде обичан от хората, и Той е достоен за любовта на всички хора, но не всички хора са способни да обичат Бог и не всички хора могат да свидетелстват за Бог и да притежават власт заедно с Бог. Тъй като могат да свидетелстват за Бог и да посвещават всичките си усилия на Божието дело, тези, които наистина обичат Бог, могат да ходят навсякъде под небесата, без никой да се осмели да им се противопостави, и могат да упражняват власт на земята и да управляват целия Божи народ. Тези хора са се събрали от цял свят. Те са хора от цял свят, които говорят различни езици и имат различен цвят на кожата, но значимостта на тяхното съществуване е същата; всички те имат боголюбиви сърца, всички те притежават еднакво свидетелство, имат една и съща решимост и едно и също желание. Тези, които обичат Бог, могат да ходят свободно по целия свят, а тези, които свидетелстват за Него, могат да пътуват из цялата вселена. Тези хора са възлюбени от Бог, те са благословени от Бог и завинаги ще живеят в Неговата светлина.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тези, които обичат Бог, завинаги ще живеят в Неговата светлина)

Бог работи над онези, които търсят Неговото слово и го ценят. Колкото повече цениш Божието слово, толкова повече Духът Му ще работи над теб. Колкото повече човек цени Божието слово, толкова по-вероятно е Бог да го усъвършенства. Бог усъвършенства онези, които Го обичат искрено. Той усъвършенства онези, чиито сърца са смирени пред Него. Онова, което съответства най-добре на Божиите намерения, е да цениш делото Му, да цениш просветлението Му, да цениш присъствието Му, да цениш грижата и защитата Му, да оцениш как Божието слово става твоя реалност и ти осигурява живот. Ако цениш Божието дело, тоест ако цениш цялата работа, която Бог е свършил над теб, Той ще те благослови и ще умножи всичко, което притежаваш. Ако не цениш Божието слово, Той няма да работи над теб, а просто ще ти окаже незначителна Божия милост заради вярата ти или ще те благослови с оскъдно богатство, а на семейството ти ще даде малко сигурност. Трябва да се стремиш да направиш Божиите слова своя реалност, да Му угаждаш и да аи в съгласие с намеренията Му, а не просто да се стремиш да се наслаждаваш на Божията благодат. За вярващите няма нищо по-важно от това да приемат Божието дело, да бъдат усъвършенствани и да станат такива, които следват Божията воля. Това е целта, към която трябва да се стремиш.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог прави съвършени онези, които са в съгласие с намеренията Му)

Колкото повече удовлетворяваш Бог, толкова повече Бог те благославя и толкова по-голяма е силата на любовта ти към Бог; така ще имаш вяра и решителност и ще почувстваш, че нищо не е по-достойно или значимо от живот, прекаран в любов към Бог. Може да се каже, че човек трябва само да обича Бог, за да живее без скръб. Въпреки че има моменти, когато плътта ви е слаба и сте сполетени от многобройни реални проблеми, ако в такива периоди наистина разчитате на Бог, то в духа си ще бъдете утешени, ще се почувствате заземени и ще има на какво да разчитате. По този начин ще можеш да преодолееш много обстоятелства и няма да се оплакваш от Бог поради страданието, което те мъчи. Вместо това ще искате да пеете, да танцувате и да се молите, да се събирате и общувате, да мислите за Бог и ще почувствате, че всички хора, проблеми и неща около вас, които са допуснатиорганизирани от Бог, са необходимиподходящи. Ако не обичаш Бог, всичко, което гледаш, ще ти бъде досадно и нищо няма да е приятно за очите ти; в духа си няма да бъдеш свободен, а потиснат; сърцето ти винаги ще се оплаква от Бог и винаги ще чувстваш, че страдаш от толкова много мъки и че това е толкова несправедливо. Ако не се стремишз аради щастието, а се стремиш да удовлетвориш Бог и да не бъдеш обвинен от Сатана, този стремеж ще ти даде голяма сила да обичаш Бог. Човек е способен да практикува всичко, което е изречено от Бог, и с всичко, което прави, може да удовлетвори Бог — именно това означава да притежаваш реалността. Да се стремиш да удовлетвориш Бог означава да използваш боголюбивото си сърце, за да приложиш думите Му на практика; независимо от времето — дори когато останалите са безсилни — в теб все още има боголюбиво сърце и ти дълбоко копнееш за Бог и Той ти липсва. Това е истински духовен ръст. Колко точно висок е духовният ти ръст зависи от това колко боголюбиво е сърцето ти, от това дали си способен да устояваш, когато си изпитван, дали си слаб, когато те застигне определено обстоятелство и дали можеш да отстояваш позицията си, когато братята и сестрите ти те отхвърлят; Постъпването на фактите ще покаже точно какво е боголюбивото ти сърце. В голяма част от Божието дело се вижда, че Бог наистина обича човека, въпреки че очите на човешкия дух все още не са напълно отворени и той не е в състояние ясно да види голяма част от Божието дело и Неговите намерения, нито многото обичливи неща, свързани с Бог; човек има твърде малко истинска любов към Бог. Ти си вярвал в Бог през цялото това време и днес Бог е отрязал всички възможности за бягство. Истината е, че нямаш друг избор, освен да поемеш по правилния път, и именно суровият съд и върховното Божие спасение те водят по този правилен път. Само след като преживее трудности и облагородяване, човек разбира, че Бог е обичлив. Преживявайки това до днес, може да се каже, че човек е познал част от Божията обичливост, но това все още не е достатъчно, защото на човека му липсва толкова много. Човек трябва да преживее повече от чудното Божие дело и повече от цялото облагородяване на страданието, отредено от Бог. Само тогава животът нрав на човека може да се промени.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само чрез преживяването на болезнени изпитания можеш да опознаеш Божията обичливост)

Тъй като вярваш в Бог, трябва да отдадеш сърцето си пред Бог. Ако принесеш и положиш сърцето си пред Бог, тогава по време на облагородяването ще бъде невъзможно да се отречеш от Бог или да Го оставиш. По този начин връзката ти с Бог ще става все по-близка и по-нормална, а общението ти с Бог — все по-често. Ако винаги практикуваш по този начин, ще прекарваш повече време в Божията светлина и повече време под напътствието на Неговите слова. Освен това ще настъпват все повече промени в нрава ти, а знанията ти ще се увеличават с всеки изминал ден. Когато дойде денят, в който внезапно те сполетят Божиите изпитания, не само ще можеш да застанеш на страната на Бог, но и ще можеш да свидетелстваш за Бог. Тогава ще бъдеш като Йов и като Петър. След като си свидетелствал за Бог, ти ще Го обичаш истински и с радост ще дадеш живота си за Него; ще бъдеш Божи свидетел и Бог ще те обича. Любовта, която е преживяла облагородяване, е силна, а не крехка. Независимо от това кога и как Бог те подлага на Своите изпитания, ти си способен да пренебрегнеш притесненията си за това дали ще живееш, или ще умреш, с радост да отхвърлиш всичко заради Бог и с радост да понесеш заради Бог — така любовта ти ще бъде чиста, а вярата ти ще има реалност. Едва тогава ще бъдеш човек, който наистина е обичан от Бог и който наистина е доведен до съвършенство от Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само като преживее облагородяване, човек може да притежава истинска любов)

Хората, които Бог спасява, са онези, които обичат истината, които имат заложби и способност за възприемане, те са все хора, които имат съвест и разум, които са способни да изпълняват Божиите поръчения и да изпълняват добре дълга си. Те са хора, които са способни да приемат истината и да се отърват от покварения си нрав, и хора, които истински обичат Бог, покоряват се на Бог и почитат Бог. Макар че повечето от тези хора са от дъното на обществото, от семейства на работници и фермери, те определено не са объркани хора, глупаци или некадърници. Напротив, те са умни хора, които са способни да приемат, да практикуват и да се покоряват на истината. Всички те са хора на справедливостта, които биха се отрекли от светската слава и богатства, за да следват Бог и да придобият истината и живота — те са най-мъдрите хора от всички. Те са все честни хора, които истински вярват в Бог и които наистина Му отдават всичко. Те могат да придобият Божието одобрение и благословии и да бъдат усъвършенствани да станат Неговия народ и стълбовете на храма Му. Това са хора от злато, сребро и скъпоценни камъни.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само познаването на шестте вида покварен нрав е истинско себепознание)

Ако отношението на човек към Бог се състои само от възхищение или в демонстриране на уважение от разстояние, но не и от любов, дори в най-малка степен, това е резултатът, до който е стигнал човек, чието сърце не е боголюбиво, и такъв човек няма условия за да бъде усъвършенстван. Ако такова велико дело не успее да спечели истинската любов на човек, това означава, че той не е намерил Бог и не търси истината в действителност. Човек, който не обича Бог, не обича истината и следователно не може да намери Бог, а още по-малко да спечели Неговото одобрение. Такива хора, колкото и да изпитват действието на Светия Дух и колкото и да изпитват правосъдие, не са способни да имат богобоязливо сърце. Това са хора, чиято природа не може да бъде променена и които имат изключително противен нрав. Всички онези, които нямат богобоязливо сърце, трябва да бъдат отстранени, да бъдат подложени на наказание и да бъдат наказани също като онези, които вършат зло, за да страдат дори повече от тези, които са извършили неправедни неща.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божието дело и делото на човека)

Днес всички вие знаете, че вярата на човек в Бог не служи единствено за спасение на душата и благополучие на плътта, нито пък за обогатяване на живота на хората чрез любов към Бог и т.н. В този смисъл, ако обичаш Бог заради благополучието на плътта или моментното удоволствие, тогава, дори и накрая любовта ти към Него да достигне своя връх и да не желаеш нищо повече, тази любов, която търсиш, все пак е лъжовна и не е угодна на Бог. Тези, които използват любовта към Бог, за да обогатят скучното си съществуване и да запълнят празнотата в сърцата си, са хора, които са алчни за лесен живот, а не такива, които наистина се стремят да обичат Бог. Подобна любов е принудителна, тя е стремеж към интелектуално удовлетворение и Бог няма нужда от нея. Тогава каква точно е твоята любов? Каква е причината да обичаш Бог? Колко истинска любов към Бог има в теб днес? Любовта на повечето от вас е като тази, спомената по-горе. Такава любов може само да поддържа статуквото; тя не може да е непреходна, нито да пусне корени в човека. Тя е като цвете, което цъфти и увяхва, без да дава плод. С други думи, след като веднъж си обикнал Бог по такъв начин, ако няма кой да те поведе по пътя напред, ти ще рухнеш. Ако обичаш Бог само през времето на любов към Бог, но след това нравът ти спрямо живота не се променя, тогава няма да можеш да се измъкнеш изпод булото на влиянието на тъмнината и пак няма да можеш да се освободиш от оковите на Сатана и неговото лукавство. Такива хора не могат да бъдат напълно спечелени от Бог; в крайна сметка техният дух, душа и тяло пак ще принадлежат на Сатана. В това няма никакво съмнение. Всички онези, които не могат да бъдат напълно спечелени от Бог, ще се върнат там, където са били първоначално, т.е. обратно при Сатана, и ще слязат в езерото от огън и жупел, за да приемат следващата стъпка от Божието наказание. Спечелените от Бог са тези, които са се опълчили на Сатана и са избягалиот неговата власт. Те със сигурност са причислени към народа на Царството. Така се създава народът на Царството. Желаеш ли да станеш такъв човек? Желаеш ли да бъдеш спечелен от Бог? Желаеш ли да избягаш от властта на Сатана и да се върнеш при Бог? Сега на Сатана ли принадлежиш или се причисляваш към народа на Царството? Тези въпроси би трябвало вече да са изяснени и да не се нуждаят от допълнителни разяснения.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Каква гледна точка трябва да имат вярващите)

Ако искаш да бъдеш усъвършенстван от Бог, не е достатъчно само да тичаш напред-назад, нито пък само да даваш всичко от себе си за Бог. Трябва да притежаваш много неща, за да можеш да се превърнеш в човек, който е усъвършенстван от Бог. Когато се сблъскваш със страдание, трябва да можеш да оставиш настрана грижата за плътта и да не се оплакваш от Бог. Когато Бог се скрие от теб, ти трябва да имаш вярата да Го следваш, да запазиш любовта, която си имал преди, без да позволяваш тя да се поколебае или да изчезне. Независимо какво прави Бог, ти трябва да Го оставиш да устройва, както Той желае, и по-скоро да проклинаш собствената си плът, отколкото да се оплакваш от Него. Когато си изправен пред изпитания, трябва да си готов да понесеш болката от отказа от това, което обичаш, и да си готов да плачеш горчиво, за удовлетвориш Бог. Само това е истинска любов и истинска вяра. Независимо какъв е реалният ти ръст, първо трябва да притежаваш както тази решимост да понасяш трудностите, така и тази истинска вяра, а също така трябва да имаш решимостта да се опълчиш на плътта. Трябва да си готов лично да страдаш и да преживяваш загуби, свързани с личните ти интереси, за да удовлетвориш Божиите намерения. Също така трябва да можеш да изпитваш разкаяние за себе си в сърцето си: в миналото не си успял да удовлетвориш Бог и сега можеш да се разкайваш за себе си. Не трябва да ти липсва нито едно от тези неща — именно чрез тях Бог ще те усъвършенства. Ако не успееш да изпълниш тези критерии, тогава ти не можеш да бъдеш усъвършенстван.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тези, които ще бъдат усъвършенствани, трябва да бъдат подложени на облагородяване)

Човек, който се стреми да има любов към Бог, да навлезе в царството, за да стане един от Божия народ, — това е твоето истинско бъдеще и живот, който има най-голяма стойност и значение; никой не е по-благословен от вас. Защо казвам това? Защото онези, които не вярват в Бог, живеят за плътта и за Сатана, а вие днес живеете за Бог и живеете, за да следвате Божията воля. Ето защо казвам, че животът ви има най-голямо значение. Само тази група хора, които са избрани от Бог, са способни да изживеят живот, който има най-голямо значение: никой друг на земята не може да изживее живот с такава стойност и смисъл. Тъй като сте избрани от Бог и сте въздигнати от Него, и още повече — заради Божията любов, вие сте схванали какво е истинският живот и знаете как да живеете по начин, който е от изключителна стойност. Това е така не защото се стремите добре, а поради Божията благодат; Бог беше Този, Който отвори духовните ви очи, и Божият Дух е Този, Който докосна сърцата ви, давайки ви щастието да застанете пред Него. Ако Божият Дух не ви беше просветил, вие нямаше да можете да видите кое е обичливото у Бог и нямаше да можете да Го обичате. Сърцата на хората са обърнати към Бог изцяло защото Божият Дух ги е докоснал. Понякога, когато се наслаждавате на Божиите слова, вашият дух се вълнува и вие чувствате, че не можете да не обичате Бог, че във вас има голяма сила и че няма нищо, което да не можете да оставите настрана. Ако се чувстваш така, значи си докоснат от Божия Дух и сърцето ти изцяло се е обърнало към Бог; тогава ще се помолиш на Бог и ще кажеш: „О, Боже! Ние наистина сме предопределени и избрани от Теб. Твоята слава ми вдъхва гордост и чувството да бъда един от Твоя народ е прекрасно. Ще дам всичко от себе си и съм готов да пожертвам всичко, за да следвам Твоята воля, и ще посветя усилията през целия си живот на Теб“. Когато се молиш по този начин, в сърцето ти ще има безкрайна любов и истинско покорство към Бог. Имал ли си някога подобно преживяване? Ако хората често са докосвани от Божия Дух, те са особено склонни да се посветят на Бог в своите молитви: „О, Боже! Искам да видя Твоя ден на слава и искам да живея за Теб — нищо не е по-достойно или смислено от това да живея за Теб и нямам никакво желание да живея за Сатана и плътта. Ти ме издигаш, като ми даваш възможност да живея за Теб днес“. Когато се молиш по този начин, ще почувстваш, че неизбежно отдаваш сърцето си на Бог, че трябва да спечелиш Бог и че не би искал да умреш, без да си спечелил Бог, докато си жив. След като кажеш такава молитва, в теб ще се появи неизчерпаема сила и ти няма да знаеш откъде идва; в сърцето си ще имаш безкрайна енергия и ще почувстваш, че Бог е толкова прекрасен и че си заслужава да бъде обичан. Това е моментът, в който ще си докоснат от Бог. Всички, които са имали такова преживяване, са били докоснати от Бог. За тези, които често са докосвани от Бог, настъпват промени в живота; те могат да вземат решения и са готови напълно да спечелят Бог; боголюбивите им сърца са относително силни и сърцата им са се обърнали напълно към Бог; тези хора не се съобразяват със семейството, света, затрудненията или бъдещето си и са готови да посветят целия си живот на Бог. Всички, които са докоснати от Божия Дух, са хора, които се стремят към истината и имат надеждата да бъдат доведени до съвършенство от Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Опознайте най-новото дело на Бог и следвайте Неговите стъпки)

Онези, които са доведени до съвършенство, не само притежават нормална човешка природа, но и истини, които надхвърлят мерките на съвестта, които са по-високи от стандартите на съвестта. Те не само използват своята съвест, за да се отплатят за Божията любов, но нещо повече — те са познали Бог и са видели, че Бог е обичлив и достоен за човешката любов, и че в Бог има толкова много, което може да бъде обичано. Човек не може да не Го обича! Любовта към Бог на онези, които са доведени до съвършенство, има за цел да осъществи техните собствени стремежи. Тяхната любов е спонтанна, любов, която не иска нищо в замяна и която не е сделка. Те обичат Бог единствено заради познанието си за Него. Такива хора не се интересуват дали Бог им дава благодат и не им е необходимо нищо повече от това да задоволят Бог. Те не сключват сделки с Бог и не измерват любовта си към Него по съвест: „Ти си ми дал и в замяна на това аз Те обичам; ако не ми дадеш, аз нямам нищо за Теб в замяна“. Онези, които са доведени до съвършенство, винаги вярват в следното: „Бог е Създателят и Той извършва Своето дело върху нас. Тъй като имам тази възможност, условие и подготвеност да бъда доведен до съвършенство, моят стремеж трябва да бъде да живея смислен живот и да удовлетворявам Бог“. Точно това е изживяното от Петър: когато беше най-слаб, той се помоли на Бог и каза: „О, Боже! Ти знаеш, че, независимо от времето и мястото, винаги ми липсваш и че, независимо от времето и мястото, искам да Те обичам, но моят духовен ръст е твърде малък, аз съм твърде слаб и немощен, моята любов е твърде ограничена, а искреността ми към Теб е твърде оскъдна. В сравнение с Твоята любов аз съм просто недостоен да живея. Искам само животът ми да не е напразен и да мога не само да се отплатя за Твоята любов, но и да мога да посветя всичко, което имам, на Теб. Ако мога да Те удовлетворя, тогава като сътворено същество ще имам умствен покой и няма да искам нищо повече. Въпреки че сега съм слаб и немощен, няма да забравя Твоите увещания и няма да забравя Твоята любов. Сега не правя нищо повече от това да се отплащам за Твоята любов. О, Боже, чувствам се ужасно! Как мога да Ти върна любовта, която имам в сърцето си, как мога да направя всичко, на което съм способен, да изпълня желанията Ти и да предложа всичко, което имам, на Теб? Ти познаваш слабостта на човека. Как мога да бъда достоен за Твоята любов? О, Боже! Ти знаеш, че духовният ми ръст е малък, че любовта ми е твърде оскъдна. Как мога да направя най-доброто, на което съм способен, в такава среда? Знам, че трябва да се отплатя за любовта Ти, знам, че трябва да Ти дам всичко, което имам, но днес ръстът ми е твърде малък. Моля Те да ми дадеш сила и увереност, за да бъда по-способен да притежавам чиста любов, която да посветя на Теб, и да съм по-способен да посветя всичко, което имам, на Теб. Аз не само ще мога да се отплатя за Твоята любов, но ще съм по-способен да изживея Твоето наказание, съд и изпитания, и дори по-тежки проклятия. Ти ми позволи да видя Твоята любов и аз не мога да не Те обичам, и макар че днес съм слаб и немощен, как бих могъл да забравя за Теб? Твоята любов, наказание и съд — всички те ме накараха да Те опозная, но се чувствам и неспособен да удовлетворя любовта Ти, защото Ти си толкова велик. Как мога да посветя всичко, което имам, на Създателя?“. Такава беше молбата на Петър, но духовният му ръст беше твърде недостатъчен. В този момент той се почувства така, сякаш нож се заби в сърцето му. Беше изпаднал в агония и не знаеше какво да прави при тези условия. Въпреки това той продължаваше да се моли: „О, Боже! Човекът е с детински духовен ръст, съвестта му е слаба и единственото, което мога да постигна, е да се отплатя за Твоята любов. Днес не знам как да удовлетворя намеренията Ти и искам само да направя всичко, което мога, да дам всичко, което имам, и да посветя всичко, което имам, на Теб. Независимо от Твоя съд, независимо от Твоето наказание, независимо дали ме даряваш с неща или ми отнемаш неща освободи ме и от най-малкото оплакване към Теб. Много пъти, когато Ти ме наказваше и съдеше, Винаги съм имал оплаквания в себе си и съм бил неспособен да постигна чистота или да удовлетворя Твоите желания. Отплатата ми за Твоята любов беше породена от принуда и в този момент се мразя още повече“. Петър се молеше по този начин, защото търсеше по-чиста любов към Бог. Той търсеше и умоляваше, и освен това той се самообвиняваше и изповядваше греховете си пред Бог. Чувстваше се длъжник на Бог и изпитваше омраза към самия себе си, но беше и малко тъжен и негативен. Винаги се чувстваше така, сякаш не можеше да достигне нивото на Божиите намерения и не беше способен да даде най-доброто от себе си. При тези условия Петър продължаваше да се стреми към вярата на Йов. Той виждаше колко голяма е била вярата на Йов, защото Йов беше видял, че всичко, което има, е дадено от Бог и е естествено Той да вземе всичко от него, че Бог ще даде на когото пожелае — такъв беше праведният нрав на Бог. Йов нямаше оплаквания и все още можеше да възхвалява Бог. Петър също познаваше своята природа и в сърцето си се молеше: „Днес не бива да се задоволявам с това, че се отплащам за Твоята любов, като използвам съвестта си, и не бива да се задоволявам от това с колко любов ти отвръщам. Защото мислите ми са твърде покварени и защото не съм способен да Те видя като Създателя. Тъй като все още съм недостоен да Те обичам, Трябва да стигна дотам, че да посветя всичко, което имам, на Теб, и да го направя с готовност. Трябва да знам всичко, което си направил, и да не правя никакъв свой избор, трябва да виждам Твоята любов и да мога да изричам похвали за Теб и да величая Твоето свято име, така че Ти да спечелиш голяма слава чрез мен. Желая да застана непоколебим в това свидетелство за Теб. О, Боже! Твоята любов е толкова скъпоценна и красива. Как бих могъл да желая да живея в ръцете на злия? Не съм ли създаден от Теб? Как бих могъл да живея под властта на Сатана? По-скоро бих пожелал цялото ми същество да живее сред Твоето наказание, отколкото да живея под властта на злия. Готов съм да принеса тялото и сърцето си на съда и наказанието Ти, стига да мога да бъда пречистен и да мога да посветя всичко свое на Теб, защото ненавиждам Сатана и не желая да живея под неговата власт. Чрез Своя съд над мен Ти изразяваш праведния Си нрав. Изпълнен съм с готовност и нямам ни най-малко оплакване. Стига да съм способен да изпълня добре своя дълг на сътворено същество, желая целият ми живот да бъде съпътстван от Твоя съд и така да опозная праведния Ти нрав и да се отърва от влиянието на злия“. Петър винаги се молеше така, винаги търсеше така и достигна, относително казано, високо царство. Той не само успя да се отплати за Божията любов, но, което е по-важно, изпълни и своя дълг като сътворено същество. Той не само че не беше обвинен от съвестта си, но също така успя да надхвърли стандартите на съвестта. Молитвите му продължаваха да се издигат пред Бог, така че стремежите му ставаха все по-високи, а сърцето му — все по-боголюбиво. Въпреки че страдаше от мъчителна болка, той все пак не забравяше да обича Бог и се стремеше да придобие способността да разбира Божиите намерения. В молитвите си той изрече следните думи: „Не съм постигнал нищо повече от това да се отплатя за Твоята любов. Не съм свидетелствал за Теб пред Сатана, не съм се освободил от влиянието на Сатана и все още живея в света на плътта. Искам да използвам любовта си, за да победя Сатана, да го засрамя и по този начин да удовлетворя Твоите намерения. Искам да се отдам изцяло на Теб, да не дам и най-малката частица от себе си на Сатана, защото Сатана е Твой враг“. Колкото повече търсеше в тази посока, толкова повече се вълнуваше и толкова по-големи ставаха познанията му по тези въпроси. Без да го осъзнава, той разбра, че трябва да се освободи от влиянието на Сатана и да се върне изцяло при Бог. Такова беше царството, което той достигна. Той преодоляваше влиянието на Сатана и се отърваваше от удоволствията и насладите на плътта, като желаеше да преживее по-дълбоко както Божието наказание, така и Неговия съд. Той каза: „Въпреки че живея сред Твоето наказание и Твоя съд, колкото и да е болезнено, все пак не желая да живея под властта на Сатана, все пак не желая да живея под хитростите на Сатана. Изпитвам радост от това да живея сред Твоите проклятия и изпитвам болка от това да живея сред благословиите на Сатана. Обичам Те, докато живея сред Твоя съд, и това изпълва сърцето ми с голяма радост. Твоето наказание и съд са праведност и святост. Те са за да ме пречистят и дори нещо повече ‒ да ме спасят. Бих предпочел да прекарам целия си живот сред Твоя съд, като получавам Твоите грижи, отколкото дори и за миг да живея под властта на Сатана. Искам да бъда пречистен от Теб. Дори да се налага да страдам, не искам да бъда използван и мамен от Сатана. Аз, това сътворено същество, трябва да бъда оползотворен от Теб, притежаван от Теб, трябва също да бъда съден и наказван от Теб и дори прокълнат от Теб. Сърцето ми се възрадва, когато Ти пожелаеш да ме благословиш, защото видях Твоята любов. Ти си Създателят, а аз съм сътворено същество: не бива да Те предавам и да живея под властта на Сатана, нито да бъда използван от Сатана. Аз трябва да бъда Твоят кон или вол, а не да живея за Сатана. Предпочитам да живея сред Твоето наказание, без плътско блаженство, и това ще ми донесе удоволствие, дори и да загубя Твоята благодат. Макар че Твоята благодат няма да е с мен, аз все пак ще придобия наслада от Твоето наказание и от Твоя съд. Това е Твоята най-добра благословия, Твоята най-голяма благодат. Макар че Ти винаги си величествен и гневен към мен, аз все още не съм способен да Те напусна и все още не мога да Те заобичам достатъчно. Предпочитам да живея в Твоя дом, предпочитам да бъда проклинан, наказван и поразяван от Теб, не желая да живея под властта на Сатана, нито пък да бързам и да съм зает само с плътта и още по-малко съм готов да живея за плътта“. Любовта на Петър беше чиста. Това е изживяването на довеждането до съвършенство и е най-висшата степен на усъвършенстването. Няма живот, който да е по-смислен от този.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Изживяванията на Петър: знанията му за наказанието и съда)