Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

Служенето на Бог не е проста задача. Хората, чийто покварен нрав остава непроменен, никога не могат да служат на Бог. Ако твоят нрав не е съден и наказан от Божието слово, тогава той все още представлява Сатана, което доказва, че твоето служене на Бог произтича от собствените ти добри намерения, че твоето служене се основава на сатанинската ти природа. Ти служиш на Бог с твоя естествен характер и според твоите лични предпочитания. Нещо повече, ти винаги мислиш, че нещата, които желаеш да правиш, са приятни за Бог и че нещата, които не желаеш да правиш, са отвратителни за Бог; твоята работа се ръководи изцяло от собствените ти предпочитания. Може ли това да се нарече служене на Бог? В крайна сметка няма да има и най-малката промяна в житейския ти нрав; напротив, твоето служене ще те направи още по-упорит, като по този начин ще вкорени твоя покварен нрав дълбоко в теб, вследствие на което в теб ще се формират правила за служене на Бог, които се основават предимно на твоя собствен характер и преживявания, получени от служенето ти според собствения ти нрав. Това са преживяванията и уроците на човека. Това е философията на човека за светските отношения. Такива хора могат да бъдат класифицирани като фарисеи и религиозни служители. Ако не се събудят и не се покаят, те със сигурност ще се превърнат в лъжехристи и антихристи, които подвеждат хората в последните дни. Лъжехристите и антихристите, за които се говори, ще произлязат измежду такива хора. Ако тези, които служат на Бог, следват собствения си характер и действат според собствената си воля, те рискуват да бъдат отстранени по всяко време. Хората, които прилагат придобития си дългогодишен опит в служене на Бог, за да спечелят на своя страна сърцата на другите, да ги поучават и да ги възпират, както и да въздигат себе си, и които никога не се покайват, не изповядват греховете си и не се отказват от ползите на статуса, ще паднат пред Бог. Те са от същия вид като Павел, като се осланят на старшинството си и се хвалят със своите качества. Бог няма да усъвършенства такива хора. Такова служене прекъсва Божието дело. Хората винаги се придържат към старото. Те се придържат към представите от миналото, към всичко от отминалите времена. Това е голяма пречка за тяхното служене. Ако не можеш да отхвърлиш тези неща, те ще задушат целия ти живот. Бог няма да те одобри ни най-малко, дори и да счупиш краката си от тичане или гърба си от тежка работа, дори и да си мъченик в служенето си на Бог. Точно обратното: Той ще каже, че си злосторник.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Религиозното служене трябва да бъде премахнато)

В делото на тези, които са преминали през кастрене, правосъдие и наказание, има много по-малко отклонения, а изразът на тяхното дело е много по-точен. Тези, които разчитат на своята естественост в делото си, правят доста големи грешки. Делото на неусъвършенстваните хора изразява твърде много от тяхната естественост, което се превръща в сериозна пречка за действието на Светия Дух. Без значение колко добри са заложбите на даден човек, той също трябва да премине през кастрене и правосъдие, преди да може да върши делото на Божието поръчение. Ако той не премине през такова правосъдие, тогава делото му, колкото и добре да е извършено, не може да бъде в съответствие с принципите на истината, а ще бъде само плод на собствената му естественост и човешка добродетел. Делото на онези, които са преминали през кастрене и правосъдие, е много по-точно от това на онези, които не са преминали през кастрене и правосъдие. Онези, които не са преминали през правосъдие, не изразяват нищо друго освен човешка плът и мисли, примесени с голяма доза човешки интелект и вродени таланти. Това не е точен човешки израз на Божието дело. Онези, които ги следват, са привлечени от вродените им заложби. Тъй като те изразяват твърде много от човешките прозрения и преживявания, които са почти откъснати от първоначалното Божие намерение и се отклоняват твърде много от него, делото на този тип човеци не може да доведе хората до Бог, а по-скоро ги води до човека. Така че онези, които не са преминали през правосъдие и наказание, са негодни да вършат делото на Божието поръчение. Делото на един компетентен работник може да вкара хората в правия път и да им даде по-дълбоко навлизане в истината. Делото му може да доведе хората до Бог. Освен това делото, което той върши, може да се променя според човека и не е обвързано с правила, а позволява на хората да имат свобода и способност за постепенно израстване в живота и по-дълбоко навлизане в истината. Делото на един некомпетентен работник е изпълнено с недостатъци. Делото му е неразумно. Той може да води хората само към правила и това, което изисква от тях, не е съобразено с индивидуалността на човека; в работата си той не взема предвид истинските нужди на хората. В този тип дело има твърде много правила и твърде много доктрини и то не може да води хората към реалността или към нормалните практики на житейско израстване. То може само да научи хората да се придържат към няколко безполезни правила. Този вид напътствия само заблуждават хората. Такъв човек ще ви накара да станете като него; той може да ви води само към това, което притежава и което е. Ключът към това да се даде възможност на последователите да разпознаят дали имат достоен водач, е да се вгледат в начина, по който са водени, и в резултатите от делото, и да видят дали усвояват принципи, които съответстват на истината, и дали тръгват по път на практика, който е подходящ за тяхната трансформация. Трябва да разпознавате различното дело на различните типове хора; не бива да се превръщате в сляп последовател. Това се отнася до въпроса за навлизането на хората. Ако не си в състояние да различиш чие ръководство има път и чие — не, лесно ще бъдеш подведен. Всичко това има пряко въздействие върху собствения ти живот. В делото на неусъвършенстваните хора има твърде много естественост; в него е примесена твърде много човешка воля. Тяхното същество е естествеността, това, с което са се родили. Това не е живот след кастрене или реалност след трансформация. Как може такъв човек да подкрепя онези, които се стремят към живот? Животът, който човек първоначално притежава, се състои от вродената му интелигентност или талант. Такава интелигентност или талант е твърде далеч от точните изисквания на Бог към човека. Ако човек не е бил усъвършенстван и неговият покварен нрав не е бил подложен на кастрене, между това, което изразява, и истината ще има пропаст; неясни неща, като неговото въображение и едностранчив опит, винаги ще се смесват с това, което изразява. Нещо повече, независимо как действа той, хората ще усещат липсата на обща цел и на истина, подходящи за навлизането на всички хора. Повечето от изискванията, които се поставят пред хората, са извън техните възможности, те са принудени да правят това, на което не са способни. Такова е действието на човешката воля. Поквареният човешки нрав, неговите мисли и представи проникват във всички части на тялото му. Човекът няма вроден инстинкт да прилага истината на практика, нито пък инстинкт да я разбира пряко. Ако към това се прибави и поквареният човешки нрав, това не създава ли прекъсвания, когато такъв човек от естествен тип извършва своята работа? Но онзи, който е преминал през процеса на усъвършенстване, има опит с истината, която трябва да бъде разбрана от хората, и познание за покварения им нрав, така че неясното и откъснатото от реалността в делото му постепенно изчезва, човешките примеси стават по-малко и делото и службата му се доближават до стандартите, които Бог изисква. Следователно делото му е навлязло в истината реалност и също е станало реалистично. Делото на Светия Дух е блокирано по-специално от мислите на човешкия ум. Човекът притежава богато въображение и здрава логика и има голям опит в решаването на различни въпроси. Ако всички тези негови аспекти не бъдат окастрени и коригирани, всички те са пречка за извършване на работа. Следователно делото на човека не може да постигне най-висока степен на точност — особено делото на онези, които не са усъвършенствани.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божието дело и делото на човека)

Онези, чийто нрав се е преобразил, чувстват страх от Бог и тяхното бунтарство срещу Бог постепенно намалява. Нещо повече, когато изпълняват своя дълг, те вече не се нуждаят други да се безпокоят заради тях и не е необходимо Светият Дух винаги да ги дисциплинира. В основни линии те могат да се подчинят на Бог и техните възгледи за нещата съответстват на истината. Всичко туй се свежда до това да станат съответни на Бог. Представи си, че някой ти е възложил някаква работа. Нямаш нужда някой да те ръководи, да те надзирава. Можеш да свършиш тази работа само със словото Божие и с молитва. По време на тази работа не си повърхностен, надменен или самоправеден и не вършиш нещата по свой собствен начин; не ограничаваш никого и си способен да помагаш състрадателно на другите. Можеш да помогнеш на всеки да се сдобие с ресурс и полза и можеш да напътстваш хората да поемат по верния път на вяра в Бог. Нещо повече, по време на тази работа не гониш свой собствен статус или интерес, не взимаш за себе си нищо, което не си заработил, не говориш за себе си и както и да се отнасят към теб, ти се отнасяш към другите подобаващо. Тогава ще бъдеш човек с относително добър духовен ръст. Не е просто нещо човек да се нагърби с някоя работа и да вкара Божии избраници в действителността на Неговото слово. Не е възможно това да бъде сторено без истина реалност. Мнозина, които разчитат на големи дарби в работата си, претърпяват неуспех и се провалят. Хората, които не притежават истината, са абсолютно ненадеждни, особено ако не са променили нрава си.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само чрез стремеж към истината може да се постигне промяна в нрава)

Хората, които са преживели промяна в нрава си, са различни. Те са разбрали истината, проницателни са по всички въпроси, знаят как да действат в съответствие с Божиите намерения, как да действат в съответствие с истината принцип и как да действат, за да удовлетворят Бог, и разбират естеството на покварата, която разкриват. Когато техните собствени идеи и представи се разкрият, те са в състояние да бъдат проницателни и да се опълчат на плътта. Така се проявява промяната в нрава. Основното проявление на хората, които са претърпели промяна в нрава, е, че са стигнали до ясно разбиране на истината и когато извършват нещата, те прилагат истината на практика с относителна точност и не разкриват поквара толкова често. Като цяло онези, чиито нрав се е променил, изглеждат особено разумни и проницателни и поради разбирането им за истината, те не разкриват толкова голяма самоправедност или надменност. Те могат да виждат и да различават голяма част от покварата, която е разкрита в тях, така че да не дават възможност за проява на арогантността. Те са способни да имат премерено разбиране за това какво място трябва да заемат и какви разумни неща трябва да правят, как да бъдат отговорни, какво да кажат и какво да не кажат, и какво на кои хора да говорят и да правят. Така хората, чиито нрав се е променил, са относително разумни и само такива хора наистина проявяват човешко подобие. Понеже разбират истината, те са способни да говорят и виждат нещата в съответствие с истината и са принципни във всичко, което правят. Те не са подвластни на влиянието на никой човек, събитие или нещо, и всички те имат свои собствени възгледи и могат да поддържат истините принципи. Техният нрав е относително стабилен, те не променят често настроенията си и независимо от обстоятелствата разбират как да изпълняват дълга си правилно и как да се държат, за да удовлетворят Бог. Онези, чиито нрав се е променил, не са фокусирани върху това какво да правят външно, за да накарат другите да мислят добре за тях. Те са придобили вътрешна яснота за това какво да правят, за да удовлетворят Бог. Ето защо отвън те може да не изглеждат толкова ентусиазирани или че са направили нещо важно, но всичко, което правят, е смислено, ценно и дава практически резултати. Онези, чиито нрав се е променил, със сигурност притежават много истини реалности и това може да се потвърди от техните гледни точки за нещата и от техните принципи на действие. Онези, които не са придобили истината, абсолютно не са постигнали никаква промяна в живот нрава.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

В религията има много хора, които понасят неимоверни страдания през целия си живот: те подчиняват телата си, носят своя кръст и дори продължават да страдат и да търпят, когато са на прага на смъртта! Някои постят даже на сутринта в деня на смъртта си. През целия си живот те се лишават от хубава храна и дрехи и се съсредоточават единствено върху страданието. Успяват да подчинят своето тяло и да се опълчат на плътта. Силата на духа, с която понасят страданията, е достойна за похвала. Но те ни най-малко не са кастрили своето мислене, представи, умствена нагласа и дори със старата си природа. Нямат истинско познание за себе си. Техният мисловен образ на Бог е традиционната представа за един нереалистичен Бог. Тяхната решимост да страдат за Бог идва от усърдието им и от добрия характер на тяхната човешка природа. Въпреки че вярват в Бог, те нито Го разбират, нито познават Неговите намерения. Те само работят и страдат сляпо за Бог. Не отдават никакво значение на проницателността, не им е важно да са сигурни, че службата им действително изпълнява Божиите намерения, а още по-малко са наясно как да постигнат познание за Бог. Богът, на когото служат, не е Бог в Неговия изначален образ, а Бог, който е плод на тяхното въображение, Бог, за когото само са чували или са чели написани легенди. След това те използват своето пребогато въображение и благочестивост, за да страдат за Бог и да се заемат с Божието дело, което Бог иска да извърши. Службата на такива хора е твърде неточна и на практика никой от тях не може да служи истински в съответствие с Божиите намерения. Колкото и охотно да страдат, първоначалната им гледна точка към службата и мисловният им образ на Бог остават непроменени, защото не са преминали през Божия съд, наказание, облагородяване и усъвършенстване, а и никой не ги е напътствал чрез истината. Дори и да вярват в Спасителя Исус, никой от тях не е виждал Спасителя. Те знаят за Него само от легенди и слухове. В резултат на това тяхната служба не е нищо повече от служене на случаен принцип със затворени очи, подобно на слепец, който служи на собствения си баща. Какво в крайна сметка може да се постигне чрез такава служба? И кой ще я одобри? От началото до края службата им остава една и съща; те получават само измислени от хора уроци и службата им е основана само на тяхната естественост и собствените им предпочитания. Каква награда може да донесе това? Дори Петър, който видя Исус, не знаеше как да служи в съответствие с Божиите намерения; той разбра това едва накрая, на стари години. Какво говори това за онези слепи хора, които никога не са преживявали дори и малко кастрене и които не са имали никой, който да ги напътства? Не е ли службата на мнозина от вас днес като службата на тези слепци? Всички онези, които не са получавали съд, не са получавали кастрене и не са се променили — не са ли всички те непълноценно завоювани? Каква е ползата от тези хора? Ако твоето мислене, знания за живота и за Бог не се променят и не придобиваш истински нищо, тогава никога няма да постигнеш нищо забележително в службата си! Без визия и ново познание за Божието дело ти не си завоюван. Тогава твоят начин да следваш Бог ще бъде като на онези, които страдат и постят: без особена стойност! Казвам, че службата им е безполезна именно защото в това, което правят, няма почти никакво свидетелство! През целия си живот тези хора страдат и прекарват време в затвора; те са винаги търпеливи, любящи и носят кръста си, те са осмивани и отхвърляни от света, преживяват всякакви трудности и въпреки че са покорни до самия край, те все пак не са завоювани и не могат да свидетелстват за завоюването. Тези хора са страдали извънредно много, но вътрешно изобщо не познават Бог. Нищо от тяхното старо мислене, стари представи, религиозни практики, измислено от човека знание и човешки идеи не е било кастрено. В тях няма и най-малка следа от ново познание. В тяхното познание за Бог няма и една частица, която да е вярна или точна. Те не са разбрали правилно Божиите намерения. Това може ли да послужи на Бог? Каквото и да е било твоето познание за Бог в миналото, ако то остава същото и днес и ако продължаваш да основаваш това познание на собствените си представи и идеи независимо от това какво прави Бог, тоест, ако не притежаваш ново, истинско познание за Бог и ако не познаваш истинския образ и нрав на Бог, ако знанието ти за Бог все още се ръководи от феодално, суеверно мислене и все още е породено от човешкото въображение и представи, тогава ти не си завоюван. Всичките думи, които ти казвам сега, са за да знаеш, за да може това познание да те доведе до по-ново, по-правилно познание; те също така имат за цел да окастрят старите представи и старото познание в теб, за да можеш да придобиеш ново. Ако наистина ядеш и пиеш Моите думи, знанията ти ще се променят значително. Важно е да ядеш и пиеш Божиите слова със сърце, изпълнено с покорство — тогава твоята гледна точка ще се промени. Ако можеш да приемаш постоянните наказания, старият ти начин на мислене постепенно ще се промени. Щом старият ти начин на мислене бъде заменен изцяло с нов, практиката ти също ще се промени по съответния начин. Така твоята служба ще става все по-целенасочена и все по-годна да спазва Божиите намерения.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Вътрешната истина за делото на завоюването (3))

В Божиите очи всичко, сторено от всеки човек, който вярва в Бог, е в противоречие с истината, не съответства на Божието слово и е враждебно спрямо Него. Възможно е да не сте в състояние да приемете и това и да кажете: „Ние служим на Бог, почитаме Бог, изпълняваме дълга си в Божия дом. Направихме толкова много, всичко според Божиите слова и изисквания и съгласно работните подредби. Как може да се каже, че се съпротивляваме на Бог и Го предаваме? Защо винаги охлаждаш ентусиазма ни? С огромни трудности се отказахме от семействата и кариерите си и бяхме твърдо решени да следваме Бог. Как тогава можеш да говориш за нас по този начин?“. Целта на говоренето по този начин е да се гарантира, че всички разбират: не е вярно, че човек, който се държи много добре, или се отказва от нещо, или понася някакви трудности, ще промени предателската си природа. В никакъв случай! Страданието е необходимо, както и изпълнението на дълга ти, но само това, че можеш да страдаш или да изпълняваш дълга си, не означава, че поквареният ти нрав вече не съществува. Това е така, защото у никого не е настъпила истинска промяна в живота нрав и всички все още далеч не могат да удовлетворят Божиите намерения и да изпълнят Неговите изисквания. Вярата на хората в Бог е твърде опорочена, поквареният им нрав се разкрива твърде много. Въпреки че много водачи или работници служат на Бог, те също така Му се противопоставят. Какво означава това? Става дума за това, че те умишлено действат против Божиите слова и не практикуват според Неговите желания. Умишлено нарушават истината, упорито се стремят да действат по своя собствена воля, за да постигнат собствените си замисли и цели, да предадат Бог и да създадат свое собствено независимо царство, където става това, което кажат. Това означава да служиш на Бог, но и да Му се противопоставяш. Сега разбирате ли?

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Пътят на практикуване към промяна на нрава)

Щом действително проумееш истината и започнеш да я обичаш от сърце, ще откриеш, че е лесно да вършиш неща, които отговарят на истината. Ще изпълняваш дълга си и ще практикуваш истината нормално — дори без усилие и с радост, и ще усещаш, че вършенето на всяко негативно нещо изисква големи усилия. Това е защото истината е заела господстваща роля в сърцето ти. Ако действително разбираш истините за човешкия живот, тогава ще имаш път за следване по отношение на това какъв човек да бъдеш, как да бъдеш човек, който е прям и открит, честен човек, човек, който свидетелства за Бог и Му служи. И щом проумееш тези истини, повече никога не ще бъдеш способен да извършваш злодеяния, които Му се противопоставят, нито пък ще играеш ролята на лъжеводач, на лъжеработник или на антихрист. Дори ако Сатана те подведе, или някой зъл те подтиква, ти не ще го направиш. Независимо кой се опитва да те застави, ти пак няма да действаш така. Ако хората придобият истината и тя стане техен живот, те ще станат способни да мразят злото и да чувстват вътрешно отвращение към негативните неща. Ще им бъде трудно да вършат зло, защото техният живот нрав се е променил и Бог ги е усъвършенствал.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само чрез стремеж към истината може да се постигне промяна в нрава)