Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

От началото на Своето дело в цялата вселена Бог е предопределил много хора да Му служат, включително хора от всички сфери на живота. Целта Му е да удовлетвори Своите намерения и да завърши безпроблемно Своето дело на земята; това е Божията цел при избора на хора, които да Му служат. Всеки човек, който служи на Бог, трябва да разбира Неговото намерение. Това Негово дело прави по-очевидни за хората Божията мъдрост и всемогъщество, както и принципите на Неговото дело на земята. Бог действително е дошъл на земята, за да върши Своето дело, да има досег с хората, за да могат те да познаят по-ясно делата Му. Днес вие, тази група хора, имате щастието да служите на Бог на практика. Това е неизмеримо благословение за вас — вие наистина сте въздигнати от Бог. При избора на човек, който да Му служи, Бог винаги има Свои собствени принципи. Служенето на Бог в никакъв случай не е просто въпрос на ентусиазъм, както хората си представят. Днес вие виждате, че всички, които служат на Бог, правят това, защото имат водачеството на Бог и делото на Светия Дух и защото са хора, които се стремят към истината. Това са минималните условия за всички, които служат на Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Религиозното служене трябва да бъде премахнато)

Тези, които служат на Бог, трябва да са Негови довереници; те трябва да са Му угодни и да са способни на върховна вярност към Него. Независимо дали действаш насаме или пред хората, можеш да спечелиш Божията радост пред Бог, можеш да бъдеш непоколебим пред Него; независимо от начина, по който се отнасят към теб другите, ти винаги вървиш по пътя, по който трябва, и зачиташ изцяло Божието бреме. Само такива хора са доверени на Бог. Божиите довереници могат да Му служат директно, защото са получили великото Божие поръчение и Божието бреме, могат да направят Божието сърце свое собствено и да поемат бремето Му като свое собствено и дори не обръщат внимание на придобиването или загубата на бъдещите си перспективи; когато перспективите им са да нямат нищо и няма да придобият нищо, те винаги ще вярват в Бог с боголюбиво сърце. Ето такъв човек е Божи довереник. Тези Божии довереници са и Негови довереници; само Божиите довереници биха могли да споделят Неговото безпокойство и Неговите мисли; дори когато плътта им е слаба и в болки, те могат да издържат болката и да се откажат от това, което обичат, за да удовлетворят Бог. На такива хора Бог дава повече товари и това, което Той желае да върши, се потвърждава от свидетелството на тези хора. Така те са угодни на Бог и са Негови служители, които са в съответствие с намеренията Му; само такива хора могат да управляват заедно с Бог. Именно когато станеш истински Божи довереник, ще управляваш заедно с Него.

Исус успя да извърши Божието поръчение — делото на изкуплението на цялото човечество — защото прояви внимание към Божиите намерения, без да прави планове или спогодби за Себе си. Затова Той също беше близък довереник на Бог — Самият Бог — и всички вие добре разбирате това. (Всъщност Той беше Самият Бог, засвидетелстван от Бог. Споменавам го тук, за да използвам обстоятелството с Исус като илюстрация по темата.) Той постави управленския план на Бог в центъра и винаги се молеше на небесния Отец и търсеше волята Му. Той се помоли и каза: „Отче Боже! Завърши това, което е Твоята воля, и постъпвай не според Моите желания, а според Твоя план. Човекът може да е слаб, но защо да Те е грижа за него? Как може човекът да е достоен за твоята загриженост, човекът, който е като мравка в ръката Ти? В сърцето Си желая само да изпълня волята Ти и желая да можеш да извършиш това, което искаш да извършиш в Мен според Своите Собствени желания“. По пътя към Ерусалим Исус агонизираше, сякаш сърцето Му беше прободено с нож, но въпреки това нямаше ни най-малко намерение да измени на думата Си; мощна сила постоянно Го подтикваше към мястото, където щеше да бъде разпънат. Накрая Той беше прикован на кръста и стана подобие на греховна плът, като изпълни делото на изкуплението на човечеството. Той се освободи от оковите на смъртта и Хадес. Пред него смъртта, адът и Хадес загубиха силата си и бяха победени от Него. Той живя тридесет и три години и през цялото време винаги правеше всичко, за да удовлетвори Божиите намерения според Божието дело тогава; никога не обърна внимание на собствената Си печалба или загуба, а мислеше само за намеренията на Бог Отец. Когато Исус беше кръстен, Бог рече: „Този е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение“. Заради служенето Му пред Бог в съответствие с Божиите намерения, Бог положи на плещите Му тежкото бреме на изкуплението на цялото човечество и поиска от Него да го извърши, а Той бе пригоден и упълномощен да изпълни тази важна задача. През целия си живот Той понасяше неизмеримо страдание за Бог и беше изкушаван от Сатана безброй пъти, но никога не се обезсърчи. Бог Му възложи такава важна задача, защото Му имаше доверие и Го обичаше, затова лично Бог рече: „Този е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение“. Само Исус можеше да изпълни това поръчение тогава и това беше една практическа страна на изпълнението на Божието дело за изкуплението на цялото човечество в Епохата на благодатта.

Ако сте способни да проявите пълно внимание към Божието бреме, както стори Исус, и да се опълчите на плътта, Бог ще ви повери Своите важни задачи, за да отговаряте на нужните условия за служене на Бог. Само при такива обстоятелства ще дръзнете да кажете, че следвате Божията воля и довършвате поръчението Му; само тогава ще дръзнете да кажете, че наистина служите на Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Как да служим в съответствие с Божиите намерения)

Всеки, който е взел решение за това, може да служи на Бог; но само тези, които проявяват внимание към Божиите намерения и ги разбират, са годни и имат право да Му служат. Открих, че мнозина между вас вярват, че щом пламенно разпространяват евангелието заради Бог, тръгват на път заради Бог, дават всичко от себе си и се отказват от различни неща заради Бог и така нататък, то това е служене на Бог. Дори по-религиозни хора смятат, че да служиш на Бог означава да търчиш насам-натам с Библия в ръце, да разпространяваш евангелието на небесното царство и да спасяваш хора, като ги накараш да се покаят и изповядат. Мнозина свещенослужители също мислят, че служенето на Бог се състои в проповядване в параклиса, след като са учили дълги години в семинарията, и поучаване на хората с четене на пасажи от Библията. Освен това, някои хора от бедни региони вярват, че служенето на Бог означава да изцеляват болните и да изгонват демони сред братята и сестрите си или да се молят за тях, или да им служат. Мнозина сред вас смятат, че служенето на Бог означава да ядеш и пиеш Божиите слова, да се молиш на Бог всеки ден, а също и да ходиш на църква и да работиш в църквите навсякъде. Други братя и сестри вярват, че служене на Бог значи никога да не встъпят в брак и да не създадат семейство, а да се посветят изцяло на Бог. Но малцина знаят какво наистина значи служене на Бог. Въпреки че хората, които служат на Бог, са многобройни като звездите в небето, броят на тези, които могат да служат пряко и в съответствие с Божиите намерения, е незначителен. Защо казвам това? Понеже не разбирате същността на израза „служене на Бог“; разбирате съвсем малко как да служите според Божиите намерения. Хората спешно трябва да разберат какво точно служене на Бог е в съответствие с намеренията Му.

Ако желаете да служите в съгласие с Божиите намерения, първо трябва да разберете какви хора са угодни на Бог, какви хора Бог мрази, какви хора Бог усъвършенства и какви хора са пригодни да Му служат. Трябва поне да знаете това. Освен това, трябва да знаете целите на Божието дело, както и какво дело върши Бог тук и сега. Когато разберете това, както и чрез водителството на Божиите думи, първо трябва да имате навлизане и да получите Божието поръчение. След като действително сте преживели Божиите думи и наистина познавате Божието дело, ще бъдете достойни да служите на Бог. Когато Му служите, Бог отваря духовните ви очи и ви позволява да разбирате по-добре делото Му и да го виждате по-ясно. Когато навлезеш в тази реалност, преживяванията ти ще бъдат по-дълбоки и практически; всички вие, които сте имали такива преживявания, ще можете да ходите между църквите и ще давате принос на братята и сестрите си, така че всички ще черпите взаимно от силните качества на другите, за да компенсирате собствените си недостатъци, и духът ви ще се обогатява със знание. Едва след като постигнете това, ще можете да служите в съответствие с Божиите намерения и Бог ще може да ви направи съвършени в процеса на служенето ви.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Как да служим в съответствие с Божиите намерения)

Човекът, който наистина служи на Бог, е този, който е съгласно Божиите намерения, който е подходящ за употреба от Бог и който е способен да се освободи от религиозните представи. Ако искаш яденето и пиенето на Божиите слова да има ефект за теб, тогава трябва да изоставиш религиозните си представи. Ако искаш да служиш на Бог, тогава е още по-необходимо първо да изоставиш религиозните представи и да се покориш на Божиите слова във всичко. Това трябва да притежава този, който служи на Бог. Ако ти липсва това знание, тогава веднага щом започнеш да служиш, ще предизвикаш прекъсвания и смущения и ако продължаваш да се придържаш към своите представи, тогава неизбежно ще бъдеш повален от Бог и никога повече няма да станеш. Вижте например настоящето: много от днешните изказвания и дела са несъвместими с Библията и с делото, извършено преди това от Бог, и ако нямаш желание да се покоряваш, тогава можеш да паднеш по всяко време. Ако искаш да служиш в съответствие с Божиите намерения, първо трябва да изоставиш религиозните представи и да коригираш собствените си възгледи. Голяма част от това, което ще бъде казано, няма да съответства на това, което е казано в миналото, и ако сега нямаш волята да се покориш, няма да можеш да поемеш по пътя пред теб. Ако някой от методите на Божието дело се е вкоренил в теб и ти продължаваш да се придържаш към него, тогава този метод ще стане твоя религиозна представа. Ако онова, което Бог е, е вкоренено в теб, тогава ти си придобил истината и ако думите и истината на Бог са способни да станат твоя живот, ти вече няма да имаш представи за Бог. Тези, които притежават истинско познание за Бог, няма да имат никакви представи и няма да се придържат към правилата.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само тези, които познават Божието дело днес, могат да служат на Бог)

Служенето на Бог не е проста задача. Хората, чийто покварен нрав остава непроменен, никога не могат да служат на Бог. Ако твоят нрав не е съден и наказан от Божието слово, тогава той все още представлява Сатана, което доказва, че твоето служене на Бог произтича от собствените ти добри намерения, че твоето служене се основава на сатанинската ти природа. Ти служиш на Бог с твоя естествен характер и според твоите лични предпочитания. Нещо повече, ти винаги мислиш, че нещата, които желаеш да правиш, са приятни за Бог и че нещата, които не желаеш да правиш, са отвратителни за Бог; твоята работа се ръководи изцяло от собствените ти предпочитания. Може ли това да се нарече служене на Бог? В крайна сметка няма да има и най-малката промяна в житейския ти нрав; напротив, твоето служене ще те направи още по-упорит, като по този начин ще вкорени твоя покварен нрав дълбоко в теб, вследствие на което в теб ще се формират правила за служене на Бог, които се основават предимно на твоя собствен характер и преживявания, получени от служенето ти според собствения ти нрав. Това са преживяванията и уроците на човека. Това е философията на човека за светските отношения. Такива хора могат да бъдат класифицирани като фарисеи и религиозни служители. Ако не се събудят и не се покаят, те със сигурност ще се превърнат в лъжехристи и антихристи, които подвеждат хората в последните дни. Лъжехристите и антихристите, за които се говори, ще произлязат измежду такива хора. Ако тези, които служат на Бог, следват собствения си характер и действат според собствената си воля, те рискуват да бъдат отстранени по всяко време. Хората, които прилагат придобития си дългогодишен опит в служене на Бог, за да спечелят на своя страна сърцата на другите, да ги поучават и да ги възпират, както и да въздигат себе си, и които никога не се покайват, не изповядват греховете си и не се отказват от ползите на статуса, ще паднат пред Бог. Те са от същия вид като Павел, като се осланят на старшинството си и се хвалят със своите качества. Бог няма да усъвършенства такива хора. Такова служене прекъсва Божието дело. Хората винаги се придържат към старото. Те се придържат към представите от миналото, към всичко от отминалите времена. Това е голяма пречка за тяхното служене. Ако не можеш да отхвърлиш тези неща, те ще задушат целия ти живот. Бог няма да те одобри ни най-малко, дори и да счупиш краката си от тичане или гърба си от тежка работа, дори и да си мъченик в служенето си на Бог. Точно обратното: Той ще каже, че си злосторник.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Религиозното служене трябва да бъде премахнато)

В религията има много хора, които понасят неимоверни страдания през целия си живот: те подчиняват телата си, носят своя кръст и дори продължават да страдат и да търпят, когато са на прага на смъртта! Някои постят даже на сутринта в деня на смъртта си. През целия си живот те се лишават от хубава храна и дрехи и се съсредоточават единствено върху страданието. Успяват да подчинят своето тяло и да се опълчат на плътта. Силата на духа, с която понасят страданията, е достойна за похвала. Но те ни най-малко не са кастрили своето мислене, представи, умствена нагласа и дори със старата си природа. Нямат истинско познание за себе си. Техният мисловен образ на Бог е традиционната представа за един нереалистичен Бог. Тяхната решимост да страдат за Бог идва от усърдието им и от добрия характер на тяхната човешка природа. Въпреки че вярват в Бог, те нито Го разбират, нито познават Неговите намерения. Те само работят и страдат сляпо за Бог. Не отдават никакво значение на проницателността, не им е важно да са сигурни, че службата им действително изпълнява Божиите намерения, а още по-малко са наясно как да постигнат познание за Бог. Богът, на когото служат, не е Бог в Неговия изначален образ, а Бог, който е плод на тяхното въображение, Бог, за когото само са чували или са чели написани легенди. След това те използват своето пребогато въображение и благочестивост, за да страдат за Бог и да се заемат с Божието дело, което Бог иска да извърши. Службата на такива хора е твърде неточна и на практика никой от тях не може да служи истински в съответствие с Божиите намерения. Колкото и охотно да страдат, първоначалната им гледна точка към службата и мисловният им образ на Бог остават непроменени, защото не са преминали през Божия съд, наказание, облагородяване и усъвършенстване, а и никой не ги е напътствал чрез истината. Дори и да вярват в Спасителя Исус, никой от тях не е виждал Спасителя. Те знаят за Него само от легенди и слухове. В резултат на това тяхната служба не е нищо повече от служене на случаен принцип със затворени очи, подобно на слепец, който служи на собствения си баща. Какво в крайна сметка може да се постигне чрез такава служба? И кой ще я одобри? От началото до края службата им остава една и съща; те получават само измислени от хора уроци и службата им е основана само на тяхната естественост и собствените им предпочитания. Каква награда може да донесе това? Дори Петър, който видя Исус, не знаеше как да служи в съответствие с Божиите намерения; той разбра това едва накрая, на стари години. Какво говори това за онези слепи хора, които никога не са преживявали дори и малко кастрене и които не са имали никой, който да ги напътства? Не е ли службата на мнозина от вас днес като службата на тези слепци? Всички онези, които не са получавали съд, не са получавали кастрене и не са се променили — не са ли всички те непълноценно завоювани? Каква е ползата от тези хора? Ако твоето мислене, знания за живота и за Бог не се променят и не придобиваш истински нищо, тогава никога няма да постигнеш нищо забележително в службата си!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Вътрешната истина за делото на завоюването (3))

Тези, които са способни да ръководят църкви, да изпълват хората с живот и да бъдат апостоли на хората, трябва да имат реален опит; те трябва да имат правилно разбиране на духовните неща и правилно възприемане и преживяване на истината. Само такива хора имат основание да бъдат работници или апостоли, които водят църквите. В противен случай те могат да бъдат само най-малки последователи и не могат да водят, а още по-малко да бъдат апостоли, способни да изпълват хората с живот. Причината за това е, че функцията на апостолите не е да тичат тук и там и да се борят, а да вършат делото на служение на живота и да водят другите в преобразяването на техния нрав. На тези, които изпълняват тази функция, е поверена тежка отговорност, с която не всеки може да се справи. Такова дело е по силите само на онези, които притежават същността на живота, т.е. на онези, които са изпитали истината. То не е по силите на някого, който е способен само на отричане, който умее да се суети или който иска да отдаде всичко от себе си; хората, които нямат опит в истината, които не са били окастрени или съдени, не са способни да вършат такова дело. Хората без опит, които са хора без реалност, не са способни да видят ясно реалността, защото самите те не притежават тази същност. Така че хората от този тип не само са неспособни да вършат работа на водачество, но и самите те, ако останат без истината за дълъг период от време, ще бъдат отстранени.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божието дело и делото на човека)

Що се отнася до работата, човек вярва, че работата е да си ангажиран за Бог, да проповядваш навсякъде и да отдаваш всичко от себе си за Него. Въпреки че това убеждение е правилно, то е твърде едностранчиво; това, което Бог иска от човека, не е само да е ангажиран за Него; освен това, тази работа е свързана и със служение и приток в духа. Много братя и сестри, дори и след многогодишен опит, никога не са мислили да работят за Бог, защото работата, както я схваща човек, е несъвместима с това, което Бог иска. Ето защо човекът няма никакъв интерес към работата и точно поради тази причина навлизането на човека в нея също е доста едностранчиво. Всички вие трябва да започнете своето навлизане с работа за Бог, така че да можете да преминете по-добре през всички аспекти на опита. Ето в какво трябва да навлезете. Работата не се отнася до това да бъдете ангажирани за Бог, а до това дали животът на човека и това, което той изживява, могат да доставят наслада на Бог. Работата се отнася до хора, които използват своята преданост към Бог и познанието си за Бог, за да свидетелстват за Него, а също и за да се грижат за нуждите на хората. Такава е отговорността на човека и всички хора трябва да разберат това. Може да се каже, че вашето навлизане е вашата работа и че вие се стремите да навлезете по време на работата си за Бог. Да преживяваш Божието дело не означава само да знаеш как да ядеш и пиеш Неговото слово; по-важното е, че трябва да знаете как да свидетелствате за Бог, да можете да служите на Бог и да можете да се грижите за хората и да им осигурявате ресурс. Това е работа, а също така е и вашето навлизане; това е, което всеки човек трябва да постигне. Има много хора, които се съсредоточават само върху това да са ангажирани за Бог и да проповядват навсякъде, но пренебрегват индивидуалния си опит и пренебрегват навлизането си в духовния живот. Именно това е довело дотам, че тези, които служат на Бог, са се превърнали в хора, които се противопоставят на Бог. […]

Човек работи, за да удовлетвори намеренията на Бог, да доведе всички онези, които са в съгласие с намеренията Му пред Него, да доведе човека при Бог и да представи действието на Светия Дух и Божието ръководство на човека, като по този начин усъвършенства плодовете на Божието дело. Ето защо е наложително да сте напълно наясно със същността на делото. Като използван от Бог, всеки човек е достоен да работи за Бог, тоест всеки има възможност да бъде използван от Светия Дух. Има обаче нещо, което трябва да осъзнаете: когато човек върши работата, която е поръчана от Бог, на него му е дадена възможността да бъде използван от Бог, но това, което се казва и разбира от човека, не е изцяло равнозначно на неговия духовен ръст. Всичко, което можете да направите, е да опознаете по-добре своите слабости по време на работата си и да получите по-голямо просвещение от Светия Дух. Така ще имате възможност да спечелите по-добро навлизане в хода на работата си.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Дело и навлизане (2))

Ако ти, в качеството си на църковен водач или работник, трябва да водиш Божиите избраници при навлизането им в истината реалност и при доброто им свидетелство за Бог, от съществено значение е да напътстваш хората да прекарват повече време в четене на Божиите слова и общение за истината. По този начин Божиите избраници могат да задълбочат познанията си за Божиите цели в спасяването на човека и целта на Божието дело, и могат да разберат Божиите намерения и Неговите различни изисквания към човека, като това ще им позволи да изпълняват правилно задълженията си и да удовлетворяват Бог. Когато се събирате за общение и проповеди, трябва да говориш практично за своето свидетелство за преживяване, а не да се задоволяваш с проповядването на думи и доктрини. Когато ядеш и пиеш Божието слово, трябва да се съсредоточиш върху разбирането на истината, и след като я разбереш, трябва да се опиташ да я приложиш на практика и само когато започнеш да я прилагаш, наистина ще я разбереш. Когато споделяш Божието слово, говори това, което знаеш. Не се хвали, не прави безотговорни коментари, не използвай само думи и доктрини и не преувеличавай. Ако преувеличаваш, хората ще те презрат и след това ще се почувстваш посрамен, ще се разкаеш и огорчиш и сам ще си си виновен за всичко това. Можеш ли да накараш хората да разберат истината и да навлязат в реалността, ако им проповядваш само думи и доктрини, за да ги поучаваш и кастриш? Ако това, което споделяш, не е практично, ако не е нищо повече от думи и доктрини, то тогава колкото и да ги кастриш и да ги поучаваш, всички усилия ще бъдат напразни. Мислиш ли, че това хората да се страхуват от теб и да правят каквото им казваш, и да не се осмеляват да възразяват, означава, че те разбират истината и се покоряват? Това е груба грешка. Навлизането в живота не е толкова просто. Някои водачи са като нов директор, който се мъчи да направи силно впечатление, те се опитват да наложат на Божиите избраници новопридобития си авторитет, така че всички да им се подчиняват, защото смятат, че това ще улесни работата им. Ако ти липсва истината реалност, то не след дълго истинският ти духовен ръст ще бъде разкрит, истинската ти същност ще бъде разобличена и може дори да бъдеш отстранен. В някои административни дела се допуска малко кастрене и дисциплиниране. Но ако не можеш да споделяш истината, в крайна сметка ще си неспособен да разрешаваш проблеми и това ще се отрази на резултатите от работата. Ако продължаваш да поучаваш хората и да вменяваш вина, независимо от това какви проблеми възникват в църквата, ако всичко, което правиш, е да показваш лошо отношение, то това е проява на твоя покварен нрав и ти си показал грозното лице на покварата си. Ако винаги стоиш на пиедестал и така поучаваш хората, тогава с течение на времето те няма да могат да получават от теб притока на живот, няма да спечелят нищо практично, а вместо това ще те ненавиждат и ще се отвращават от теб. Също така някои хора, които ще са се повлияли от теб поради липса на проницателност, ще поучават другите и ще ги кастрят по същия начин. Те ще се ядосват и ще избухват подобно на теб. Не само, че няма да можеш да разрешаваш проблемите на хората, но и ще поощряваш покварения им нрав. А не ги ли води това към гибел? Не е ли това злодеяние? Водачът трябва да води предимно чрез общение за истината и осигуряване на живот. Ако стоиш постоянно на пиедестал и поучаваш другите, ще могат ли те да разберат истината? Ако известно време работиш така, когато хората прозрат ясно какво представляваш, те ще те изоставят. Можеш ли да доведеш хората пред Бог, като работиш по този начин? Разбира се, че не. Можеш единствено да опорочиш делото на църквата и да накараш всички Божии избраници да те намразят и изоставят. В миналото някои водачи и работници бяха отстранени точно поради тази причина. Те не можеха да разговарят за истината, за да разрешат действителни проблеми, да накарат хората да ядат и да пият Божието слово или да разберат себе си. Те не свършиха нищо от това важно дело. Те се стремяха единствено да се поставят на пиедестал, да поучават хората и да издават заповеди, водени от мисълта, че като правят това, вършат ръководните дела на църквата. В резултат на това нито следваха работните разпоредби, издадени от Горното, дори и да бяха запознати с тях, нито вършеха добре определени задачи. Всичко, което правеха, освен да бълват думи и доктрини и да крещят лозунги, беше да се поставят на пиедестал и сляпо да поучават и да кастрят хората. Това накара всички да се страхуват от тези водачи и работници и да ги избягват, и хората не смееха да им съобщават за проблеми. Тези действия на водачите и работниците объркаха и възпрепятстваха работата им. Едва когато Божият дом ги пропъди, те осъзнаха, че не са свършили никаква истинска работа. Може би са се разкаяли горко, но от разкаяния полза няма. Те въпреки всичко бяха освободени и отстранени.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

Свързани химни

Какво е необходимо, за да бъдеш човек, който служи на Бог