Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

Това, което сте преживели и сте видели, надминава преживяното и видяното от светиите и пророците от всички епохи, но можете ли да Ми предоставите свидетелство, по-голямо от думите на тези светии и пророци от минали времена? Това, което сега ви дарявам, надминава Моисей и засенчва Давид, затова искам вашето свидетелство да надмине Моисеевото и думите ви да бъдат по-велики от тези на Давид. Давам ви стократно — така че искам и вие да Ми се отплатите стократно. Трябва да знаете, че Аз съм Този, който дарява живот на човечеството, и вие получавате живот от Мен и трябва да свидетелствате за Мен. Това е задължение, което ви възлагам и което трябва да изпълните за Мен. Дадох ви цялата Си слава, живота, който избраният народ на Израел никога не получи. Вие трябва да свидетелствате за Мен и да Ми посветите младостта си и да Ми отдадете живота си. Аз отдавна съм предопределил, че всеки, на когото дам славата Си, ще свидетелства за Мен и ще даде живота си за Мен. За вас е щастието да ви дам славата Си, а задължението ви е да свидетелствате за Моята слава. Ако трябваше да вярвате в Мен само с цел благословии, тогава работата Ми би имала малко значение и вие нямаше да изпълнявате своя дълг. Израилтяните видяха само Моята милост, любов и величие, а евреите станаха свидетели само на Моето търпение и изкупление. Те видяха много, много малко от работата на Моя Дух, до такава степен, че разбраха само една десетхилядна от това, което вие сте чули и видели. Това, което сте видели, надхвърля дори видяното от първосвещениците сред тях. Истините, които разбирате днес, надминават техните; това, което сте видели днес, надхвърля това, което е било видяно през Епохата на закона, както и през Епохата на благодатта, а това, което сте преживели, надминава дори Моисей и Илия. Защото това, което израилтяните разбраха, беше само законът на Йехова, а това, което видяха, беше само гледката към гърба на Йехова; това, което евреите разбраха, беше само изкуплението на Исус, това, което получиха, беше само благодатта, дадена от Исус, и това, което видяха, беше само образът на Исус в дома на евреите. Това, което виждате днес, е славата на Йехова, изкуплението на Исус и всичките Ми днешни дела. Също така чухте думите на Духа Ми, оценихте мъдростта Ми, познахте чудото Ми и научихте за нрава Ми. Също така ви разкрих целия Си план за управление. Това, което сте видели, не е просто любящ и милостив Бог, а Бог, изпълнен с праведност. Видели сте чудното Ми дело и сте узнали, че съм изпълнен с величие и гняв. Освен това знаете, че веднъж стоварих яростния Си гняв върху дома на Израел и че днес той дойде върху вас. Вие разбирате повече от Моите мистерии в небето, отколкото Исая и Йоан; вие знаете повече за Моята обичливост и достопочтеност от всички светии от миналите векове. Това, което сте получили, не е просто Моята истина, Моят път и Моят живот, но видение и откровение, по-велики от тези на Йоан. Разбирате много повече мистерии и сте съзрели истинското Ми лице; вие сте приели повече от Моето правосъдие и знаете повече за Моя праведен нрав. И така, въпреки че сте родени в последните дни, вашето разбиране е за предишното и миналото и също така сте преживели нещата от днешния ден, и всичко това беше направено лично от Мен. Това, което искам от вас, не е прекомерно, защото съм ви дал толкова много и сте видели много в Мен. Затова искам от вас да свидетелствате за Мен пред светиите от минали векове и това е единственото желание на сърцето Ми.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Какво знаеш за вярата?)

Бог върши делото на правосъдието и наказанието, за да може човек да придобие знание за Него и заради Неговото свидетелство. Без Божието правосъдие на покварения човешки нрав човек не би могъл да познае Божия праведен нрав, който не понася оскърбление, и не би могъл да превърне старото си познание за Бог в ново. В името на Своето свидетелство и в името на Своето управление, Той прави Своята цялост публично достояние, като по този начин дава възможност на човека, чрез Своето публично проявление, да придобие познание за Бог, да бъде преобразен в своя нрав и да даде гръмко свидетелство за Бог. Промяната в нрава на човека е предизвикана от много различни видове Божие дело. Без тези промени в своя нрав, човек не би могъл да свидетелства за Бог и да е в съгласие с Божиите намерения. Преобразяването на човешкия нрав означава, че човек се е освободил от робството на Сатана и от влиянието на тъмнината и наистина се е превърнал в модел и образец на Божието дело, свидетел на Бог и човек, който се в съгласие с Божиите намерения. Днес въплътеният Бог е дошъл да извърши Своето дело на земята и изисква от човека да постигне познание за Него, да Му се покорява и да свидетелства за Него. Той трябва да познава Неговото практическо и нормално дело, да се покорява на всички Негови слова и дела, които не са в съгласие с представите на човека, и трябва да свидетелства за всички дела, които Той върши, за да спаси човека, както и за всички дела, които постига, за да го завоюва. Хората, които свидетелстват за Бог, трябва да имат познание за Него; само този вид свидетелство е точно и практическо и само този вид свидетелство може да посрами Сатана. Бог използва онези, които са Го опознали, като са преминали през Неговия съд и наказание, през Неговото кастрене, за да свидетелстват за Него. Той използва онези, които са покварени от Сатана, да свидетелстват за Него, и също така използва онези, чиито нрав се е променил и които по този начин са придобили Неговите благословения, за да свидетелстват за Него. Той няма нужда човекът да Го хвали с устата си, нито се нуждае от хваленето и свидетелството на хората от вида на Сатана, които не са спасени от Него. Само онези, които познават Бог, са достойни да свидетелстват за Него, и само онези, чийто нрав е променен, са достойни да свидетелстват за Него. Бог няма да позволи на човека умишлено да посрами името Му.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само онези, които познават Бог, могат да свидетелстват за Него)

Да свидетелстваш за Бог е преди всичко въпрос на това да говориш за познанията си за Божието дело, за това как Бог завоюва хората, как ги спасява, как ги променя; това е да говориш как Той води хората да навлязат в истината реалност, позволявайки им да бъдат завоювани, доведени до съвършенство и спасени от Него. Да свидетелстваш означава да говориш за Неговото дело и за всичко, което си изживял. Само Неговото дело може да Го представя и само Неговото дело може да Го разкрие публично, в Неговата цялост; Неговото дело свидетелства за Него. Неговото дело и слова представляват пряко Духа; делото, което Той върши, се извършва от Духа, а словата, които Той изрича, са изречени от Духа. Тези неща са само изразени чрез въплътеното Божие тяло, но в действителност са израз на Духа. Цялото дело, което Той върши, и всички слова, които Той изрича, представляват Неговата същина. Ако след като се облече в плът и дойде сред хората Бог не говореше и не работеше, а след това поискаше от вас да познаете Неговата практичност, Неговата нормална същност и Неговото всемогъщество, щяхте ли да можете да го направите? Бихте ли били в състояние да узнаете каква е същината на Духа? Бихте ли могли да знаете какви са качествата на Неговата плът? Само защото сте преживели всяка стъпка от делото Му Той иска от вас да свидетелствате за Него. Ако вие нямахте такъв опит, Той нямаше да настоява да свидетелствате. Така че, когато свидетелстваш за Бог, свидетелстваш не само за Неговата външност на нормална човешка природа, но и за делото, което Той върши, и за пътя, по който Той върви; ти трябва да свидетелстваш за това как си бил завоюван от Него и в какви аспекти си бил доведен до съвършенство. Това е видът свидетелство, което трябва да дадеш. Ако където и да отидеш, казваш: „Нашият Бог е дошъл да работи и Неговото дело е наистина практично! Той ни спечели без свръхестествени действия, без никакви чудеса и знамения!“, другите ще попитат: „Какво имаш предвид, като казваш, че Той не върши чудеса и знамения? Как е възможно Той да те е завоювал, без да върши чудеса и знамения?“, а ти отговаряш: „Той говори и без да показва чудеса и знамения, Той ни завоюва. Неговото дело ни завоюва“. В крайна сметка, ако не си в състояние да кажеш нищо по същество, ако не можеш да говориш за конкретика, това истинско свидетелство ли е? Когато въплътеният Бог завоюва хората, това става чрез Неговите божествени слова. Човешката природа не може да постигне това; това не е нещо, което всеки смъртен може да постигне, и дори тези с най-високи заложби сред нормалните хора са неспособни на това, защото Неговата божествена същност е по-висока от всяко сътворено същество. Това е необичайно за хората; в края на краищата Творецът е по-висш от всяко сътворено същество. Създадените същества не могат да бъдат по-висши от Създателя; ако ти беше по-висш от Него, Той не би могъл да те завоюва, а Той може да те завоюва само защото е по-висш от теб. Този, който може да завоюва цялото човечество, е Създателят и никой друг освен Него не може да извърши това дело. Тези думи са „свидетелство“ — такова, каквото трябва да засвидетелстваш. Стъпка по стъпка си преживял наказание, правосъдие, облагородяване, изпитания, неуспехи и трудности и си бил завоюван; оставил си настрана перспективите на плътта, личните си мотиви и интимните плътски желания. С други думи, Божието слово е завоювало напълно твоето сърце. Въпреки че не си израснал в живота си толкова, колкото Той изисква, ти знаеш всички тези неща и си напълно убеден в това, което Той прави. Така че това може да се нарече свидетелство — свидетелство, което е истинско и реално. Делото, което Бог дойде да извърши, делото на правосъдието и наказанието, има за цел да завоюва човека, но Той също така завършва Своето дело, слага край на епохата и извършва делото на приключването. Той завършва цялата епоха, спасява цялото човечество, избавя го от греха веднъж завинаги; Той напълно спечелва човечеството, което създаде. Ти трябва да свидетелстваш за всичко това. Преживял си толкова много от Божието дело, видял си го със собствените си очи и си го преживял лично; когато стигнеш до самия край, не трябва да си неспособен да изпълняваш функцията, която ти се полага. Колко жалко би било това! В бъдеще, когато се разпространява евангелието, ти трябва да можеш да говориш за собствените си познания, да свидетелстваш за всичко, което си придобил в сърцето си, и да не пестиш усилия. Това е, което едно сътворено същество трябва да постигне. Какво е действителното значение на този етап от Божието дело? Какъв е неговият ефект? И каква част от него е осъществена в човека? Какво трябва да правят хората? Когато можеш да говориш ясно за цялото дело, което въплътеният Бог е извършил, откакто е дошъл на земята, тогава твоето свидетелство ще бъде пълно. Когато можеш да говориш ясно за тези пет неща: значението на Неговото дело; съдържанието му; същността му; нрава, който представя, и принципите му, тогава това ще докаже, че си способен да свидетелстваш за Бог, че наистина притежаваш знание. Моите изисквания към вас не са много високи и са постижими за всички, които се стремят към истинско развитие. Ако си решил да бъдеш един от Божиите свидетели, трябва да разбереш какво мрази Бог и какво обича Бог. Ти си изпитал много от Неговото дело; чрез това трябва да опознаеш Неговия нрав, да разбереш Неговите намерения и Неговите изисквания към човечеството и да използваш това знание, за да свидетелстваш за Него и да изпълняваш своя дълг.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Практика (7))

Когато свидетелствате за Бог, трябва да говорите най-вече за това как Бог съди и наказва хората и какви изпитания използва, за да облагороди хората и да промени техния нрав. Трябва да разкажете и за това колко много поквара сте разкрили чрез вашето преживяване, колко сте страдали, колко неща сте направили, за да се съпротивлявате на Бог, и как сте били завоювани от Него накрая, за това колко истинско познание сте придобили за Божието дело и как трябва да свидетелствате за Бог и да Му се отплатите за Неговата любов. Трябва да вложите съдържание в тези думи, докато говорите по прост начин. Не говорете за празни теории. Говорете по земен начин; говорете от сърце. Ето как трябва да изживявате нещата. Не подготвяйте привидно дълбокомислени празни теории, в опит да се изтъкнете; ако го направите, ще изглеждате доста надменни и лишени от разум. Трябва да говорите повече за реални неща от вашето действително изживяване и да говорите повече от сърце; за другите е най-полезно и им се струва най-подходящо. Някога вие бяхте хората, които най-много се противопоставяха на Бог, които най-малко бяха склонни да Му се покоряват, но сега сте завоювани — никога не забравяйте това. Трябва да размишлявате и да мислите повече по тези въпроси. Щом хората ги разберат ясно, те ще знаят как да свидетелстват, в противен случай има опасност да извършат срамни и неразумни действия, които не свидетелстват за Бог, а по-скоро го позорят.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само чрез стремеж към истината може да се постигне промяна в нрава)

Един ден, когато разпространяваш Евангелието в чужди страни и някой те попита: „Как се развива твоята вяра в Бог?“, ти ще можеш да кажеш: „Делата на Бог са толкова невероятни!“. Те ще почувстват, че думите ти говорят за реални преживявания. Това означава да свидетелстваш истински. Ще кажеш, че делата на Бог са изпълнени с мъдрост, че Неговото дело в теб наистина те е убедило и е завоювало твоето сърце. Ти винаги ще Го обичаш, защото Той е повече от достоен за любовта на хората! Ако можеш да изречеш тези неща, тогава можеш да развълнуваш сърцата на хората. Всичко това означава да свидетелстваш. Ако успяваш да свидетелстваш по категоричен начин, да трогваш хората до сълзи, това показва, че наистина обичаш Бог, защото можеш да свидетелстваш, че обичаш Бог, и чрез теб Божиите действия могат да бъдат потвърдени със свидетелство. Чрез твоето свидетелство други ще бъдат подтикнати да търсят Божието дело, да го преживяват и те ще могат да запазят твърдост във всяка среда, в която се намират. Това е единственият истински начин да се свидетелства и точно това се изисква от теб сега. Ти трябва да разбереш, че Божието дело има изключителна стойност и е достойно да бъде ценено от хората, че Бог е толкова скъпоценен и толкова богат; Той може не само да говори, но и да съди хората, да облагородява сърцата им, да им носи радост, да ги печели, да ги завоюва и да ги усъвършенства. От опита си ти ще разбереш, че Бог е много достоен за любов. И така, колко обичаш Бог сега? Можеш ли наистина да кажеш тези неща от сърце? Когато можеш да кажеш тези думи дълбоко от сърце, тогава ще можеш да свидетелстваш. След като твоят опит достигне това ниво, ще можеш да бъдеш свидетел за Бог и ще бъдеш подготвен за това. Ако не достигнеш това ниво в опита си, тогава все още ще си твърде далеч. Нормално е по време на процеса на облагородяване хората да показват слабости, но след облагородяването ти трябва да можеш да кажеш: „Бог е толкова мъдър в Своите дела!“. Ако наистина успееш да стигнеш до практическо разбиране на тези думи, това ще се превърне в нещо, което ще цениш високо, и твоят опит ще има стойност.

Към какво трябва да се стремиш сега? Дали можеш да свидетелстваш за Божието дело, дали можеш да станеш свидетелство и проявление на Бог и дали си подходящ да бъдеш използван от Него — това са нещата, които трябва да се опитваш да откриеш. Колко дела наистина е извършил Бог в теб? Колко си видял, колко си разбрал? Колко си преживял и какво си изпитал? Независимо от това дали Бог те е подложил на изпитание, кастрил те е или те е дисциплинирал, Неговите действия и Неговото дело са били извършени върху теб. Но като вярващ в Бог и като човек, който се стреми да бъде усъвършенстван от Него, можеш ли да свидетелстваш за Божието дело, като се основаваш на своя практически опит? Можеш ли да изживяваш Божието слово чрез практическия си опит? Можеш ли да се грижиш за другите чрез собствения си практически опит и да отдадеш целия си живот в името на свидетелстването за Божието дело? За да свидетелстваш за Божието дело, трябва да разчиташ на своя опит, на знанията си и на цената, която си платил. Само така можеш да удовлетвориш Неговите намерения. Дали си човек, който свидетелства за Божието дело? Стремиш ли се към това? Ако можеш да свидетелстваш за Неговото име и още повече — за Неговото дело, и ако можеш да живееш по образа, който Той изисква от Своя народ, тогава ти си свидетел за Бог. Как всъщност свидетелстваш за Бог? Правиш това, като се стремиш и копнееш да изживяваш Божието слово и като свидетелстваш с думите си, позволявайки на хората да опознаят Неговото дело и да видят Неговите действия. Ако наистина се стремиш към всичко това, тогава Бог ще те усъвършенства. Ако единственото, към което се стремиш, е да бъдеш усъвършенстван от Бог и да бъдеш благословен в самия край, тогава гледната точка на твоята вяра в Бог не е чиста. Трябва да се стремиш към това да виждаш Божиите дела в реалния живот, да удовлетворяваш Бог, когато Той ти разкрива намеренията Си, да се стремиш да свидетелстваш за това колко удивителен и мъдър е Бог и да свидетелстваш за това как Той те дисциплинира и как те кастри. Всичко това са неща, които трябва да обмислиш сега. Ако имаш боголюбиво сърце единствено, за да участваш в Божията слава, след като Той те усъвършенства, тогава твоята любов все още е недостатъчна и не може да отговори на Божиите изисквания. Ти трябва да можеш да свидетелстваш за Божието дело, да удовлетворяваш Неговите изисквания и да изживяваш на практика делото, което Той извършва върху хората. Независимо дали става дума за болка, сълзи или тъга, ти трябва да изпиташ всички тези неща в практиката си. Те са предназначени да те усъвършенстват като човек, който свидетелства за Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тези, които ще бъдат усъвършенствани, трябва да бъдат подложени на облагородяване)

Какво свидетелство в крайна сметка дава човекът пред Бог? Човекът свидетелства, че Бог е праведният Бог, че Неговият нрав е правда, гняв, наказание и съд; човекът свидетелства за праведния нрав на Бог. Бог използва Своя съд, за да направи човека съвършен, Той е възлюбил човека и го е спасил — но какво съдържа Неговата любов? Има съд, величие, гняв и проклятие. Въпреки че Бог прокле човека в миналото, Той не го хвърли напълно в бездънната пропаст, а използва това средство, за да облагороди вярата на човека; Той не умъртви човека, а действа, за да направи човека съвършен. Същината на плътта е тази, която е сатанинска — Бог го е казал точно — но фактите, извършени от Бог, не са завършени според словата Му. Той те проклина, за да можеш да Го обикнеш и за да познаеш същината на плътта; Той те наказва, за да те пробуди, за да ти позволи да разбереш недостатъците в теб и да разбереш пълното недостойнство на човека. Така Божиите проклятия, Неговият съд и Неговото величие и гняв — всички те са предназначени да направят човека съвършен. Всичко, което Бог прави днес, и праведният нрав, който Той разкрива във вас — всичко това е предназначено да направи човека съвършен. Такава е Божията любов.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само чрез преживяването на болезнени изпитания можеш да опознаеш Божията обичливост)

Днес ти можеш да се стремиш да бъдеш усъвършенстван или да търсиш промени във външната си човешка природа и подобрения на заложбите си, но това, което има най-съществено значение, е да разбереш, че всичко, което Бог прави днес, има смисъл и е от полза: то дава възможност на теб, който си роден в земя, пълна с нечистотии, да избягаш от мръсотията и да се отърсиш от нея, дава ти възможност да преодолееш тъмното влияние на Сатана и да го оставиш зад гърба си. Ако се съсредоточиш върху тези неща, ще бъдеш защитен в тази земя, пълна с нечистотии. Какво свидетелство ще се изисква от теб да дадеш накрая? Роден си в земя, пълна с нечистотии, но можеш да станеш свят, никога повече да не бъдеш опетнен от мръсотия, да не живееш под властта на Сатана, а да се освободиш от неговото влияние, да не бъдеш нито обладан, нито тормозен от Сатана и да живееш в ръцете на Всемогъщия. Това е свидетелството и доказателството за победата в битката със Сатана. Ти вече можеш да се опълчиш на Сатана, вече не показваш сатанински нрав в това, което изживяваш — сега живееш така, както Бог е изисквал от човека, когато го е създал: нормална човешка природа, нормален разум, нормална проницателност, нормална решимост да обичаш Бог и вярност към Него. Такова е свидетелството на едно сътворено същество. Ти казваш: „Родени сме в земя, пълна с нечистотии, но благодарение на Божията закрила, на Неговото ръководство и на това, че Той ни завоюва, ние се отървахме от влиянието на Сатана. Днес ние можем да се покоряваме и това стана възможно, защото Бог ни завоюва, а не защото сме добри или защото по природа сме обичали Бог. Именно защото Бог ни избра и предопредели нашата съдба, днес сме завоювани, можем да свидетелстваме за Него и да Му служим; точно защото Той ни избра и защити, бяхме спасени и освободени от властта на Сатана, можем да оставим мръсотията и да се пречистим в страната на големия червен змей“.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Вътрешната истина за делото на завоюването (2))

За тези, които трябва да бъдат доведени до съвършенство, този етап от делото на завоюването е задължителен. Само след като човекът е завоюван, той може да изживее делото на усъвършенстването. Ако само изпълняваш ролята на завоюван, това няма голяма стойност и няма да те направи годен за употреба от Бог. Ти няма да имаш възможност да участваш в разпространението на Евангелието, тъй като не се стремиш към живот, не се стремиш към промяна и обновление в себе си и затова нямаш реални изживявания в живота. По време на това поетапно дело ти някога си действал като обслужващ и като контрастиращ предмет, но ако в крайна сметка не се стремиш да бъдеш Петър и стремежът ти не е съобразен с пътя, по който Петър беше доведен до съвършенство, тогава, естествено, няма да изживееш промени в нрава си. Ако ти си човек, който се стреми да бъде доведен до съвършенство, тогава ти ще си свидетелствал и ще кажеш: „В това поетапно Божие дело аз приех Божието дело на наказание и съд и въпреки че понесох големи страдания, разбрах как Бог довежда човека до съвършенство, спечелих делото, извършено от Бог, познах Божията праведност и Неговото наказание ме спаси. Неговият праведен нрав дойде върху мен и ми донесе благословии и благодат; Неговият съд и наказание са тези, които ме защитиха и пречистиха. Ако не бях наказван и съден от Бог и ако не бяха дошли суровите Божии думи, нямаше да позная Бог и нямаше да бъда спасен. Днес аз виждам: като сътворено същество човекът не само се радва на всички неща, създадени от Създателя, но, което е по-важно, всички сътворени същества трябва да се радват на праведния нрав на Бог и на Неговия праведен съд, защото Божият нрав е достоен за насладата на човека. Като сътворено същество, покварено от Сатана, човекът трябва да се радва на Божия праведен нрав. В Неговия праведен нрав има наказание и съд, но освен това има и голяма любов. Въпреки че днес не мога да спечеля напълно Божията любов, имах щастието да я видя и в това бях благословен“. Това е пътят, по който вървят онези, които изживяват усъвършенстването, и това е знанието, за което те говорят. Такива хора са същите като Петър; те имат същите изживявания като Петър. Такива хора са и тези, които са спечелили живот, които притежават истината. Когато изживеят всичко до самия край, по време на Божия съд те със сигурност ще се отърват напълно от влиянието на Сатана и ще бъдат спечелени от Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Изживяванията на Петър: знанията му за наказанието и съда)

Днес решаващото е, че трябва да опознаете същността на човека и да разберете в какво трябва да навлезете; трябва да говорите за навлизане в живота, за промени в нрава, за това как всъщност да бъдете завоювани и как да се покорите напълно на Бог, как да дадете окончателно свидетелство пред Него и как да постигнете покорство до смърт. Това са нещата, върху които трябва да се съсредоточиш, а онова, което не е реалистично или важно, първо трябва да бъде оставено настрана и пренебрегнато. Днес ти трябва да знаеш как да бъдеш завоюван и как се държат хората, след като са били завоювани. Сигурно би казал, че си завоюван, но можеш ли да се покоряваш до смърт? Ти трябва да можеш да следваш докрай, независимо дали има някакви перспективи, и не трябва да губиш вяра в Бог независимо от средата. Накрая трябва да осъществиш два аспекта на свидетелството: свидетелството на Йов — покорство до смърт, и свидетелството на Петър — върховна любов към Бог. От една страна, ти трябва да бъдеш като Йов: той изгуби всички материални богатства, които притежаваше, и беше сполетян от болестта на плътта, но въпреки това не изостави името на Йехова. Това беше свидетелството на Йов. Петър беше способен да обича Бог до смърт, когато беше изправен пред смъртта, той пак обичаше Бог, когато беше поставен на кръста, той пак обичаше Бог. Не мислеше за собствените си перспективи, не се стремеше към красиви надежди или екстравагантни мисли, а се стремеше само да обича Бог и да се покорява на всички Божии подредби. Такова е критерият, който трябва да постигнеш, преди да може да се смята, че си дал свидетелство, преди да се превърнеш в някой, който е бил усъвършенстван, след като е бил завоюван.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Вътрешната истина за делото на завоюването (2))

Ако хората вярват в Бог и преживяват Божиите слова с богобоязливо сърце, тогава в тях може да се види Божието спасение и Божията любов. Тези хора са способни да свидетелстват за Бог; те живеят според истината и това, за което свидетелстват, също е истина — какъв е Бог и какъв е Божият нрав. Те живеят сред Божията любов и са видели Божията любов. Ако хората искат да обичат Бог, те трябва да вкусят Божията обичливост и да видят Божията обичливост; само тогава в тях може да се събуди боголюбиво сърце и сърце, което предано се отдава на Бог. Бог не кара хората да Го обичат чрез думи или чрез тяхното въображение и не ги принуждава да Го обичат. Вместо това Той ги оставя да Го обичат по своя собствена воля и им позволява да видят Неговата обичливост в делата и словата Му — тогава в тях се заражда любовта към Бог. Само по този начин хората могат наистина да свидетелстват за Бог. Хората не обичат Бог, защото други са ги подтикнали да го правят, и това не е моментен емоционален импулс. Те обичат Бог, защото са видели Неговата обичливост, защото са видели, че в Него има толкова много неща, които са достойни за любовта на хората, защото са видели Божието спасение, мъдрост и чудни дела — и в резултат на това истински хвалят Бог, истински копнеят за Него и в тях се пробужда такава страст, че те не биха могли да оцелеят, ако не спечелят Бог. Причината, поради която тези, които наистина свидетелстват за Бог, са в състояние да дадат категорично свидетелство за Него, е, че тяхното свидетелство почива на основата на истинското познание и истинския копнеж за Бог. Такива свидетелства не се дават поради емоционален импулс, а това става според знанието на тези хора за Бог и Неговия нрав. Тъй като са опознали Бог, те чувстват, че непременно трябва да свидетелстват за Него и да накарат всички, които копнеят за Бог, да Го опознаят и да осъзнаят Божията обичливост и Неговата практичност. Подобно на любовта на хората към Бог, тяхното свидетелство е спонтанно; то е истинско и има реално значение и стойност. То не е пасивно, празно и безсмислено. Причината, поради която само тези, които наистина обичат Бог, имат най-голяма стойност и смисъл в живота си, причината, поради която само те наистина вярват в Бог, е, че тези хора могат да живеят в Божията светлина и могат да живеят за Божието дело и управление. Защото те не живеят в тъмнина, а в светлина; не живеят безсмислен живот, а живот, който е благословен от Бог. Само тези, които обичат Бог, могат да свидетелстват за Него, само те са Божии свидетели, само те са благословени от Бог и само те могат да получат Божиите обещания.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тези, които обичат Бог, завинаги ще живеят в Неговата светлина)

Свързани свидетелства за преживяване

Вредата от самоизтъкването