Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

„Боязънта от Бог и отбягването на злото“ са неразривно свързани посредством безброй нишки с познаването на Бог и тази връзка е очевидна. Ако искаш да достигнеш до отбягване на злото, първо трябва да придобиеш истинска богобоязливост; ако искаш да достигнеш до придобиване на истинска богобоязливост, първо трябва да имаш истинско познаване на Бог; ако искаш да достигнеш до познаване на Бог, първо трябва да преживееш Божиите слова, да навлезеш в реалността на Божиите слова, да изпиташ Божия укор и дисциплиниране, Неговото наказание и правосъдие. Ако желаеш да преживееш Божиите слова, първо трябва да се изправиш лице в лице с тях, да се изправиш лице в лице с Бог и да Го помолиш да нагласи хора, събития и неща, както и всякакви обстановки, така че да имаш възможност да преживееш Неговите слова. Ако желаеш да застанеш лице в лице с Бог и с Божиите слова, първо трябва да притежаваш чисто и честно сърце, отношение за приемане на истината, решимостта да изтърпиш страданието, решимостта и смелостта да отбягваш злото, както и въжделението да станеш истинско сътворено същество… По този начин, движейки се стъпка по стъпка напред, ще се приближаваш все повече до Бог, сърцето ти ще става все по-чисто, а докато опознаваш Бог, животът ти и неговата стойност ще станат още по-значими и ще растат още по-сияйни. Докато един ден не почувстваш, че Създателят вече не е загадка, че Създателят никога не е бил скрит от теб, че Създателят никога не е криел лицето Си от теб, че Създателят не е далеч от теб, че Създателят вече не е Този, за Когото можеш само да бленуваш ден и нощ, но Когото не можеш да възприемеш със сетивата си, че Той наистина и истински стои на стража до теб и че Той обезпечава живота ти и ръководи съдбата ти. Ще почувстваш, че Той не е някъде отвъд хоризонта, нито се крие високо в облаците, че Той е точно до теб, господства над всичко твое и че Той е всичко, което имаш, и че Той е единственото, което имаш. Такъв Бог ти позволява да Го обичаш и да Го боготвориш с цялото си сърце, да се чувстваш привързан към Него, да бъдеш близо до Него, да Му се възхищаваш и да се страхуваш да не Го загубиш. Вече не искаш да се отричаш от Него, да се бунтуваш срещу Него, да се отклоняваш или да се откъсваш от Него. Искаш само да проявяваш внимание към Него, искаш само да Му се покоряваш, да Му се отплащаш за всичко, което ти дава, и да се отдадеш на Неговото господство. Вече не отказваш да те напътства, да те подкрепя, да бди над теб и да бъдеш закрилян от Него, вече не се съпротивляваш на върховенството Му и подредбите Му по отношение на теб. Искаш само да Го следваш, да Го придружаваш. Искаш само да Го приемеш като свой единствен живот, като свой единствен Господ, като свой единствен Бог.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Предисловие)

„Да се боим от Бог“ не означава някакъв безименен страх и ужас, нито да отбягваме, нито да поставяме на разстояние, нито е идолопоклонство или суеверие. Напротив, това е възхищение, почит, доверие, разбиране, загриженост, покорство, посвещаване, любов и безусловно и търпеливо поклонение, отплата и отдаване. Без истинско познаване на Бог човечеството няма да изпитва истинско възхищение, истинско доверие, истинско разбиране, истинска загриженост или покорство, а само ужас и безпокойство, само съмнения, погрешни разбирания, отбягване и избягване. Без истинско познаване на Бог човечеството няма да бъде способно истински да се посвети и да се отплати. Без истинско познаване на Бог човечеството няма да има искрено поклонение и отдаване, а само сляпо идолопоклонство и суеверие. Без истинско познаване на Бог човечеството изобщо няма да може да следва Божия път, няма да може да се бои от Бог и да отбягва злото. Точно обратното, всяка човешка дейност и поведение ще бъде изпълнено с недоволство и неподчинение, с клевети срещу Бог и преценки за Него, както и със зли дела, противоречащи на истината и истинското значение на Божиите слова.

Щом придобие истинско доверие в Бог, човечеството ще Го следва искрено и ще разчита на Него. Само чрез искрено доверие в Бог и чрез зависимост от Него човечеството ще може да придобие истинско разбиране и познание. Заедно с истинското разбиране на Бог идва истинската загриженост за Него; само с искрена загриженост за Бог човечеството ще придобие истинско покорство. Само с истинско покорство пред Бог човечеството може да намери истинско посвещаване. Само с истинското посвещаване на Бог човечеството ще има безусловна и безропотна отплата. Само при наличието на истинско доверие и зависимост, истинско разбиране и загриженост, искрено покорство, истинско посвещаване и отплата човечеството ще може истински да опознае Божия нрав и Божията същина и да познае идентичността на Създателя. Едва когато истински опознае Създателя, човечеството ще може да пробуди в себе си истинско преклонение и отдаване. Едва след като започне истински да боготвори Създателя и да Му се отдава, човечеството ще може наистина да се освободи от злодеянията си — с други думи, да отбегне злото.

Това е целият процес на придобиване на „боязън от Бог и отбягване на злото“ и това е всеобхватното съдържание на боязънта от Бог и отбягването на злото. Това е пътят, който трябва да се извърви, за да се постигне боязън от Бог и отбягване на злото.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Предисловие)

Първо, знаем, че Божият нрав е величие и гняв; Той не е овца, която някой може да заколи, а още по-малко марионетка, която хората могат да управляват, както си искат. Той не е и празен въздух, с който могат да се разпореждат. Ако наистина вярваш, че Бог съществува, тогава трябва да имаш богобоязливо сърце и да знаеш, че не трябва да разгневяваш Неговата същност. Този гняв може да бъде предизвикан от дума или мисъл или от някакво гнусно поведение, или дори от форма на леко поведение или от поведение, което е приемливо в очите и етиката на хората; или може би е провокиран от доктрина или теория. Но щом веднъж си разгневил Бог, ти вече си изгубил своята възможност и е дошъл краят на дните ти. Това е нещо ужасно! Ако не разбираш, че Бог не трябва да бъде оскърбяван, тогава може би не се боиш от Него и може би редовно Го оскърбяваш. Ако не знаеш как да се боиш от Бог, значи не можеш да се боиш от Него и няма да знаеш как да се насочиш към следването на Божия път — да се боиш от Бог и да отбягваш злото. Веднъж щом разбереш, че Бог не трябва да бъде оскърбяван, ще разбереш какво да правиш, за да се боиш от Бог и да отбягваш злото.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Как да опознаем Божия нрав и резултатите, които Неговото дело ще постигне)

Бог е жив Бог и както хората имат различно поведение в различни ситуации, така и Неговото отношение към това поведение е различно, защото Той не е нито кукла на конци, нито празен въздух. Опознаването на отношението на Бог е достоен стремеж за човечеството. Хората трябва да научат как, опознавайки отношението на Бог, могат малко по малко да постигнат познание за Божия нрав и да разберат сърцето Му. Когато постепенно разбереш Божието сърце, няма да смяташ, че да се боиш от Него и да отбягваш злото е нещо толкова трудно за постигане. Освен това, когато наистина разбереш Бог, няма да си толкова склонен да Го ограничаваш. След като спреш да Го ограничаваш, вероятността да Го оскърбиш ще намалее и без да го осъзнаваш, Бог ще те накара да придобиеш познание за Него; това ще изпълни сърцето ти с боязън от Бог. Тогава ще престанеш да даваш определения за Бог чрез думите и доктрините, или теориите, които си усвоил, а вместо това постоянно ще търсиш Божиите желания във всичко. По този начин ти несъзнателно ще се превърнеш в човек, който е в съответствие с Божиите намерения.

Божието дело е невидимо и недосегаемо за хората, но що се отнася до Него, действията на всички хора — заедно с тяхното отношение към Него — не само могат да се възприемат от Бог, но и са видими за Него. Всеки трябва да признае и да си даде ясна сметка за това. Може би винаги се питаш: „Знае ли Бог какво правя тук? Знае ли за какво си мисля в момента? Може би знае, а може би — не“. Ако възприемеш такава гледна точка, докато следваш Бог и вярваш в Него, но в същото време се съмняваш в Неговото дело и Неговото съществуване, то рано или късно ще дойде ден, в който ще предизвикаш Божия гняв, защото вече залиташ по ръба на опасна пропаст. Виждал съм хора, които са вярвали в Бог в продължение на много години, но които все още не са придобили истината реалност, а още по-малко са разбрали Божиите намерения. Тези хора не постигат никакъв напредък в живота и в духовния си ръст и се придържат само към най-повърхностните учения. Това е така, защото тези хора никога не са възприемали Божието слово като самия живот и никога не са се изправяли пред факта, че Бог съществува, нито пък са приемали това. Смяташ ли, че когато вижда такива хора, Бог Се изпълва с радост? Носят ли Му утеха? Така че съдбата на хората се решава от това как вярват в Бог. Що се отнася до начина, по който хората търсят Бог и по който се приближават към Него, тяхното отношение е от първостепенно значение. Не пренебрегвай Бог, сякаш Той е само празен въздух, който се носи някъде там, зад главата ти; винаги мисли за Бог, в когото вярваш, като за жив Бог, истински Бог. Той не седи горе на третото небе, без да има какво да прави. Напротив, Той постоянно се вглежда в сърцето на всеки човек, наблюдава с какво се занимаваш, следи всяка твоя дума и всяка твоя постъпка, наблюдава как се държиш и какво е отношението ти към Него. Независимо дали желаеш да се отдадеш на Бог, или не, цялото ти поведение, най-съкровените ти мисли и идеи са изложени на показ пред Него и се разглеждат от Него. Заради поведението ти, заради делата ти и заради отношението ти към Него мнението на Бог за теб и отношението Му към теб постоянно се променят. Искам да дам съвет на някои хора: не се оставяйте като бебета в ръцете на Бог, сякаш Той трябва да ви обича безумно, сякаш никога не би могъл да ви изостави и сякаш отношението Му към вас е твърдо определено и никога не би могло да се промени, и ви съветвам да спрете да мечтаете! Бог е праведен в Своето отношение към всеки човек и е сериозен в подхода Си към делото на завоюване и спасяване на хората. Това е Неговото управление. Към всеки човек Той се отнася сериозно — не като към домашен любимец, с когото да си играе. Божията любов към хората не е такава, която разглезва или разваля. Неговата милост и толерантност към човечеството не са снизходителни или невнимателни. Напротив, Божията любов към хората включва грижа, състрадание и уважение към живота; Неговата милост и толерантност изразяват очакванията Му към тях и са това, от което човечеството се нуждае, за да оцелее. Бог е жив и действително съществува; Неговото отношение към човечеството е принципно, то съвсем не е някакъв вид регламент и може да се променя. Неговите намерения за човечеството постепенно се променят и преобразяват с времето в зависимост от възникващите обстоятелства и от отношението на всеки един човек. Затова трябва да знаеш в сърцето си с абсолютна яснота, че същността на Бог е неизменна и че Неговият нрав ще се проявява в различни времена и в различен контекст. Може да не мислиш, че това е сериозен въпрос, и да използваш личните си представи, за да си въобразяваш как Бог трябва да върши делата си. Въпреки това има моменти, когато пълната противоположност на твоята гледна точка е вярна, и като използваш личните си представи, за да се опитваш да прецениш Бог, ти вече си Го разгневил. Това е така, защото Бог не действа по начина, по който ти мислиш, че действа, нито пък ще се отнесе към този въпрос така, както ти казваш, че ще го направи. Затова ти напомням да бъдеш внимателен и благоразумен в подхода си към всичко, което те заобикаля, и да се научиш да практикуваш според принципа на следването на Божия път — боязънта от Бог и отбягването на злото, във всичко, а именно да се боиш от Бог и да отбягваш злото. Трябва да развиеш точно разбиране, свързано с въпросите на Божиите намерения и Божието отношение, трябва да намериш просветени хора, които да споделят тези въпроси с теб, и трябва да търсиш сериозно. Не възприемай Бог, в който вярваш, като кукла на конци, не Го съди по свое усмотрение, не прави произволни заключения и не подхождай към Него с непочтително отношение. Докато Бог ти носи спасение и определя твоя резултат, Той може да ти даде милост или толерантност или правосъдие и наказание, но във всеки случай Неговото отношение към теб не е твърдо определено. Това зависи от собственото ти отношение към Бог, както и от твоето разбиране за Него. Не позволявай един мимолетен аспект от твоето познание или разбиране за Бог да Го определя завинаги. Не вярвайте в един мъртъв Бог; вярвайте в живия Бог. Помнете това!

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Как да опознаем Божия нрав и резултатите, които Неговото дело ще постигне)

Съветвам ви да придобиете по-добро разбиране за съдържанието на управленските закони и да направите усилие да узнаете нрава на Бог. Ако не, ще ви бъде трудно да държите устните си запечатани, езиците ви ще се въртят твърде волно с шумни приказки и вие неволно ще оскърбите нрава на Бог и ще паднете в тъмнината, като ще изгубите присъствието на Светия Дух и светлината. Понеже сте безпринципни в действията си, понеже вършиш и казваш каквото не трябва, ще получиш подобаващо възмездие. Трябва да знаеш, че макар и да си безпринципен в думите и делата си, Бог е високо принципен и в двете. Причината да получиш възмездие е, че си оскърбил Бог, а не човек. Ако в живота си извършиш множество оскърбления срещу нрава на Бог, тогава неизбежно ще станеш дете на ада. За хората може да изглежда, че само си извършил няколко постъпки, които са в разрез с истината, и нищо повече. Осъзнаваш ли обаче, че в очите на Бог вече си някой, за когото няма повече принос за грях? Тъй като си нарушил управленските закони на Бог повече от веднъж и при това не си дал признак на разкаяние, за теб няма друго средство освен да се провалиш в ада, където Бог наказва хората. Малък брой хора, докато са следвали Бог, са извършили някои постъпки в нарушение на принципи, но след като са били кастрени и са им били дадени напътствия, постепенно са открили собствената си поквара, впоследствие са влезли в правия път на истинността и до днес са стъпили здраво на него. Такива хора са онези, които ще останат накрая. Независимо от това, именно честните са тези, които търся; ако си честен и принципен в постъпките си човек, тогава можеш да бъдеш довереник на Бог. Ако в действията си не оскърбяваш Божия нрав и търсиш Божиите намерения, и имаш богобоязливо сърце, тогава вярата ти е на нужното ниво. Който не се бои от Бог и няма сърце, което трепери от ужас, е много вероятно да наруши управленските закони на Бог. Мнозина служат на Бог по силата на увлечението си, но нямат разбиране за управленските закони на Бог и още по-малко — представа за дълбоките значения на Неговите слова. И така, с добрите си намерения в крайна сметка те често вършат неща, които смущават управлението на Бог. В сериозните случаи те биват отлъчени от Божия дом, лишени от всякакъв друг шанс да Го следват и захвърлени в ада, което слага край на всяка връзка с Божия дом. Тези хора вършат работа в Божия дом по силата на своите невежи добри намерения и в крайна сметка разгневяват нрава на Бог. Хората донасят в Божия дом своите начини да служат на държавните чиновници и владетелите и се опитват да ги използват, като суетно си мислят, че те могат да бъдат прилагани тук с лекота и без усилие. Те никога не си представят, че Бог няма нрава на агне, а на лъв. Затова онези, които се свързват с Бог за първи път, са неспособни да общуват с Него, защото сърцето на Бог е различно от това на човека. Едва след като разбереш много истини, можеш да опознаваш Бог постоянно. Това познание не се състои от думи и учения, но може да се използва като съкровище, чрез което влизаш в близки отношения на доверие с Бог, и като доказателство, че Бог ти се радва. Ако ти липсва истинността на познанието и не си въоръжен с истината, тогава твоето пламенно служене може да ти навлече единствено омразата и отвращението на Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Три увещания)

Ако не разбираш Божия нрав, за теб ще бъде невъзможно да вършиш делото, което трябва да извършиш за Него. Ако не познаваш същността на Бог, няма да можеш да изпитваш страх и ужас от Него; вместо това ще има само небрежна формалност и увъртане, а освен това и непоправимо богохулство. Макар че разбирането на Божия нрав действително е важно и познаването на Божията същност не може да бъде пренебрегнато, никой никога не е изследвал задълбочено и не е вниквал в тези въпроси. Ясно се вижда, че всички вие сте отхвърлили управленските закони, които съм издал. Ако не разбирате Божия нрав, тогава е много вероятно да го оскърбите. Оскърбяването на Неговия нрав е равносилно на предизвикване на гнева на Самия Бог, като в този случай крайният плод на твоите действия ще бъде нарушаването на управленските закони. Сега трябва да осъзнаеш, че когато познаваш същността на Бог, можеш да разбереш и Неговия нрав — а когато разбереш Неговия нрав, ще си разбрал и управленските закони. Излишно е да казвам, че голяма част от това, което се съдържа в управленските закони, засяга Божия нрав, но не целият Му нрав е изразен в управленските закони; следователно трябва да направите още една стъпка към развиване на разбирането си за Божия нрав.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Много е важно да се разбере Божия нрав)

Всяко изречение, което изрекох, съдържа в себе си Божия нрав. Добре би било да обмислите внимателно думите Ми и със сигурност ще извлечете голяма полза от тях. Същността на Бог е много трудна за разбиране, но вярвам, че всички вие имате поне някаква представа за Божия нрав. Тогава се надявам, че ще имате какво да Ми покажете за нещата, които сте направили и които не оскърбяват Божия нрав. Тогава ще се успокоя. Например винаги дръж Бог в сърцето си. Когато действаш, прави го според Неговите думи. Търси Неговите намерения във всичко и се въздържай да вършиш това, което не зачита и безчести Бог. Още по-малко трябва да поставяш Бог на заден план в ума си, за да запълниш бъдещата празнота в сърцето си. Ако направиш това, ще си оскърбил Божия нрав. И отново, ако предположим, че през целия си живот никога не отправяш богохулни забележки или оплаквания срещу Бог, и отново, ако предположим, че си в състояние да изпълняваш правилно всичко, което Той ти е поверил, и също така се подчиняваш на всички Негови думи през целия си живот, тогава ще избегнеш престъпването на управленските закони. Например ако някога си си казвал: „Защо не мисля, че Той е Бог?“, „Мисля, че тези думи не са нищо друго освен просветление на Светия дух“, „Според мен не всичко, което Бог прави, е непременно правилно“, „Човешката природа на Бог не превъзхожда моята“, „Думите на Бог са просто неправдоподобни“ или други подобни осъдителни забележки, тогава те призовавам да изповядваш и да се разкайваш за греховете си по-често. В противен случай никога няма да имаш шанс за прошка, защото обиждаш не човек, а Самия Бог. Може да вярваш, че съдиш човек, но Божият Дух не гледа на това по този начин. Твоето неуважение към Неговата плът е равносилно на неуважение към Него. При това положение не си ли оскърбил Божия нрав? Трябва да помниш, че всичко, което се прави от Божия Дух, се прави, за да се опази Неговото дело в плътта и за да бъде това дело извършено добре. Ако пренебрегваш това, тогава казвам, че си човек, който никога няма да успее да повярва в Бог. Защото си предизвикал Божия гняв и затова Той ще използва подобаващо наказание, за да ти даде урок.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Много е важно да се разбере Божия нрав)

Въпреки че в същността на Бог се съдържа елемент на любов и Той е милостив към всички, хората са пренебрегнали и забравили факта, че в Неговата същина се съдържа и достойнство. Това, че Бог обича, не означава, че хората могат да Го оскърбяват свободно, без да предизвикват у Него чувства или реакция, нито пък фактът, че е милостив, означава, че Той няма принципи в отношението си към хората. Бог е жив; Той действително съществува. Той не е нито въображаема кукла на конци, нито някакъв друг предмет. Като се има предвид, че Бог наистина съществува, трябва винаги внимателно да се вслушваме в гласа на Неговото сърце, да обръщаме голямо внимание на отношението Му и да разбираме чувствата Му. Не трябва да използваме човешко въображение, за да даваме определение за Бог, нито да Му натрапваме човешки мисли или желания, като го караме да се отнася към хората, използвайки човешки методи и въз основа на човешкото въображение. Да правиш това означава да разсърдиш Бог, да предизвикаш Неговия гняв и да изкушиш Неговото достойнство! Ето защо, след като разберете сериозността на този въпрос, призовавам всеки от вас да бъде предпазлив и благоразумен в действията си и в речта си, непременно да бъде възможно най-предпазлив и благоразумен по отношение на Бог! Когато не разбираш какво е отношението на Бог, въздържай се да говориш небрежно, не бъди небрежен в действията си и не поставяй етикети безотговорно. И нещо още по-важно — не прави произволни заключения. Вместо това трябва да чакаш и да търсиш; тези действия също са израз на боязън от Бог и отбягване на злото. И най важното от всичко — ако успееш да постигнеш това и ако имаш тази нагласа, Бог няма да те обвинява за твоята глупост, невежество и неразбиране на причините за нещата. И тогава, заради това, че имаш нагласата да не оскърбяваш Бог, да уважаваш Неговите намерения и да си готов да Му се покоряваш, Бог ще си спомни за теб, ще те напътства и просвещава или ще търпи твоята незрялост и невежество. Обратно, ако нагласата ти към Него е неуважителна — да Го осъждаш, както пожелаеш, или произволно да гадаеш и да определяш Неговите идеи — Бог ще те осъди, ще те дисциплинира и дори ще те накаже; или може да се изкаже за теб. Може би това изказване ще бъде свързано с твоя резултат. Ето защо искам да подчертая още веднъж: всеки от вас трябва да бъде предпазлив и благоразумен по отношение на всичко, което идва от Бог. Не говорете небрежно и не бъдете небрежни в действията си. Преди да кажете нещо, трябва да спрете и да помислите: дали това мое действие ще разгневи Бог? Боя ли се от Бог, като правя това? Дори когато се касае за нещо просто, трябва да се опитваш да намериш отговори на тези въпроси и да им отделяш повече време, за да ги обмислиш. Ако наистина можеш да практикуваш според тези принципи във всички аспекти, във всички неща и във всеки момент и да възприемеш такова отношение, особено когато не разбираш нещо, тогава Бог винаги ще те напътства и ще ти осигури път, който да следваш.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Как да опознаем Божия нрав и резултатите, които Неговото дело ще постигне)

Във всяка епоха на Божието дело Той дава на хората някои слова и им казва някои истини. Тези истини са пътят, към който хората трябва да се придържат, пътят, който трябва да следват, пътят, който им позволява да се боят от Бог и да отбягват злото, и пътят, който хората трябва да прилагат на практика и да спазват в живота си и по време на житейското си пътуване. Именно поради тези причини Бог отправя тези слова към човечеството. Словата, които идват от Бог, са това, към което трябва да се придържат хората, а да се придържат към тях означава да получат живот. Ако човек не се придържа към него, не го прилага на практика и не изживява Божието слово в живота си, тогава той не прилага истината на практика. Освен това, ако хората не прилагат истината на практика, те не се боят от Бог и не отбягват злото, нито пък могат да удовлетворят Бог. Хората, които не са способни да удовлетворят Бог, не могат да получат Неговата похвала и такива хора нямат изход.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Как да опознаем Божия нрав и резултатите, които Неговото дело ще постигне)

Следването на Божия път не означава да спазваш повърхностни правила; по-скоро това означава, че когато си изправен пред проблем, ти го разглеждаш преди всичко като ситуация, планирана от Бог, като на отговорност, която Той ти е дал, или като на задача, която Той ти е възложил. Когато си изправен пред този проблем, трябва дори да го възприемеш като изпитание, което Бог е поставил пред теб. Когато се сблъскаш с този проблем, трябва да имаш стандарт в сърцето си и да мислиш, че това е дошло от Бог. Трябва да помислиш как да се справиш с него по такъв начин, че да изпълниш задължението си и същевременно да останеш верен на Бог, а също и как да го направиш, без да Го разгневиш или да обидиш Неговия нрав. […] Това е така, защото, за да се следва Божия път, не можем да подминаваме нищо, което се случва с нас или около нас, дори и малките неща; независимо дали смятаме, че трябва да му обърнем внимание, или не, докато някакъв въпрос стои пред нас, ние не трябва да го подминаваме. На всички неща, които се случват, трябва да се гледа като на изпитания, които Бог ни е дал. Какво мислиш за този начин на разглеждане на нещата? Ако имаш такова отношение, това потвърждава един факт: дълбоко в себе си ти се боиш от Бог и си готов да отбягваш злото. Ако имаш желанието да удовлетвориш Бог, тогава това, което прилагаш на практика, няма да е далеч от стандарта да се боиш от Бог и да отбягваш злото.

Често се случва някои хора да имат убеждението, че нещата, на които не обръщат внимание и които обикновено не споменават, са незначителни дреболии, които нямат нищо общо с прилагането на истината на практика. Когато се сблъскат точно с такъв проблем, тези хора не се замислят и го оставят настрана. В действителност обаче, точно когато се сблъскаш с този проблем, е моментът, в който трябва да научиш урок за това как да се боиш от Бог и как да отбягваш злото и трябва да си още по-наясно с това какво прави Бог, когато се сблъскваш с проблема. Бог е неотлъчно до теб, наблюдава всяка твоя дума и действие, следи всичко, което правиш и какви промени настъпват в мислите ти — това е Божието дело. Някои хора се питат: „Ако това е вярно, защо тогава не съм го почувствал?“. Не си го почувствал, защото не си се придържал към пътя на боязънта от Бог и отбягването на злото като твой основен път; затова не можеш да усетиш изкусната работа, която Бог върши в хората и която се проявява в зависимост от различните им мисли и действия. Ти си разсеян! Какво е важен въпрос? Какво е маловажен въпрос? Въпросите, свързани със следването на Божия път, не се делят на важни и маловажни — всички те имат огромно значение — можете ли да разберете това? (Можем да го разберем.) Що се отнася до ежедневните въпроси, има някои, които хората смятат за много важни, и други, които се възприемат като незначителни дреболии. Хората често възприемат тези важни въпроси като много значими и ги смятат за изпратени от Бог. Въпреки това, докато тези важни въпроси се разрешават, поради своя незрял духовен ръст и поради лошите си заложби хората често не могат да изпълнят Божиите намерения, не могат да получат никакви откровения и не могат да придобият никакво действително знание, което да е ценно. Що се отнася до маловажните въпроси, хората просто ги пренебрегват и ги оставят да се изплъзват малко по малко. Така хората са изгубили много възможности да бъдат изследвани и подложени на изпитание пред Бог. Какво означава винаги да пренебрегваш хората, събитията и нещата, както и ситуациите, които Бог е устроил за теб? Това означава, че всеки ден и дори във всеки момент ти постоянно се отказваш да бъдеш усъвършенстван от Бог, както и да бъдеш ръководен от Него. Всеки път, когато Бог устрои дадена ситуация за теб, Той наблюдава тайно, проучва внимателно сърцето, мислите и идеите ти, наблюдава те как мислиш и как ще действаш. Ако си небрежен човек — такъв, който никога не се е отнасял сериозно към Божия път, Неговото слово или истината — тогава ти нито ще си загрижен, нито ще обърнеш внимание на това, което Бог иска да постигне, или на това, което Той изисква от теб в средата, която е подредил за теб. Освен това няма да знаеш как хората, събитията и нещата, с които се сблъскваш, са свързани с истината или с Божиите намерения. След като се сблъскаш с повтарящи се обстоятелства и повтарящи се изпитания като това, а Бог не вижда никакви резултати в теб, как ще действа Той? След като многократно си се сблъсквал с изпитания, не си почитал Бог като велик в сърцето си, нито си приемал сериозно обстоятелствата, които Бог е устроил за теб, нито си гледал на тях като на изпитания или проверки от Бог. Вместо това една след друга си отхвърлял възможностите, които Бог ти е давал, като многократно си ги оставял да ти се изплъзнат. Не е ли това проява на крайно бунтарство от страна на хората? (Да, така е.) Ще се почувства ли Бог наранен заради това? (Да, ще се почувства.) Грешите, Бог няма да се почувства наранен! Това, че Ме чухте да казвам такова нещо, отново ви шокира. Може би си мислите: „Не беше ли казано по-рано, че Бог винаги се чувства наранен? Така че няма ли Бог да се почувства наранен? Тогава в какви случаи Бог се чувства наранен?“. Накратко, Бог няма да се почувства наранен в тази ситуация. И така, какво е отношението на Бог към описаните по-горе видове поведение? Когато хората отхвърлят или избягват от изпитанията и проверките, които Бог им изпраща, Той има само едно отношение към такива хора. Какво е това отношение? Бог отхвърля този вид хора и ги презира с цялото Си сърце. Думата „отхвърлям“ има две нива на значение. Как да обясня това от Моя гледна точка? Думата „отхвърлям“ предизвиква асоциации, свързани с дълбоко отвращение и омраза. Какво ще кажете за другото ниво на нейното значение? Това е тази част, която предполага отказ от нещо. Всички знаете какво означава „да се откажеш“, нали? Накратко, „отхвърлям“ е дума, която изразява крайната реакция и отношение на Бог към тези хора, които се държат по такъв начин; това е крайно отвращение и погнуса от тях, което води до решението да се откаже от тях. Това е окончателното решение на Бог за човек, който никога не е следвал Божия път, не се е боял от Бог и не е отбягвал злото.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Как да опознаем Божия нрав и резултатите, които Неговото дело ще постигне)

Защо Йов е можел да се бои от Бог и да отбягва злото? Какво е мислел той в сърцето си? Как е успял да не стори тези лоши неща? Той е имал богобоязливо сърце. Какво означава да имаш богобоязливо сърце? Това означава, че в сърцето си той се е страхувал от Бог и че е можел да почита Бог като велик и че в сърцето му е имало място за Бог. Той е отбягвал злото, не защото се е страхувал, че Бог ще види това или че ще се ядоса. Вместо това в сърцето си той е почитал Бог като велик, бил е готов да угоди на Бог и да се придържа стриктно към Божиите думи. Поради това той е можел да се бои от Бог и да отбягва злото. Сега всеки може да изрече фразата „Бой се от Бог и отбягвай злото“, но никой не знае как го е постигнал Йов. В действителност Йов е смятал това да се боиш от Бог и да отбягваш злото за най-основното и най-важното нещо за вярата в Бог. Затова той е можел да се придържа стриктно към тези думи, сякаш спазва заповед. Той се вслушвал в Божиите слова, защото в сърцето си е почитал Бог като велик. Колкото и незначителни да са изглеждали Божиите слова в очите на хората, дори да са били едни съвсем обикновени думи, в сърцето на Йов те са били от върховния Бог; те са били най-великите, най-важните думи. Дори ако са думи, на които хората гледат с пренебрежение, стига да са Божии слова, хората трябва да ги спазват. Дори да станат обект на подигравка или клевета заради това, те трябва да спазват Неговите слова. Дори да се сблъскат с мъка или да бъдат преследвани, те трябва да се придържат стриктно към словата Му до последно и не могат да се откажат от тях. Това означава да се боиш от Бог. Трябва да се държиш здраво за всяка дума, която Бог изисква от човека. Колкото до нещата, които Бог забранява, или до нещата, които Бог ненавижда, ако не знаеш за тях, така да бъде, но узнаеш ли за тях, тогава би трябвало да си в състояние никога да не правиш тези неща. Би трябвало да можеш да устоиш, дори ако семейството ти те отхвърли, невярващите ти се подиграват или близките ти се присмиват. Защо трябва да устоиш? Каква е мотивацията ти? Какви са твоите принципи? Те са: „Трябва да се придържам към Божиите думи и да действам според Неговите желания. Ще бъда твърд в правенето на нещата, които Бог харесва, и ще бъда решителен в изоставянето на нещата, които Бог ненавижда. Ако не знам какво е Божието намерение, така да бъде, но ако знам и разбирам Неговото намерение, тогава ще бъда решителен в това да слушам и да се покорявам на Неговите думи. Никой няма да може да ми попречи и няма да се поколебая, дори до сетния ден“. Ето какво означава да се боиш от Бог и да отбягваш злото.

Предпоставката за това хората да могат да отбягват злото е да имат богобоязливо сърце. Как сърцето става богобоязливо? Като почитаме Бог като велик. Какво означава да почитаме Бог като велик? Това означава, че човек може да оцени всичко, като използва Божиите слова и приема Неговите слова за свой стандарт и критерий, защото знае, че Бог господства над всички неща и се бои от Бог в сърцето си. Това означава да почиташ Бог като велик. Казано с прости думи, да почиташ Бог като велик означава да имаш Бог в сърцето си, да се съобразяваш с Бог, да не се самозабравяш в нещата, които правиш, и да не се опитваш да живееш самостоятелно, а по-скоро да оставиш Бог да поеме контрола. Във всичко, което правите, си мислете: „Вярвам в Бог и следвам Бог. Аз съм само едно малко създание, което Бог е избрал. Би трябвало да се откажа от възгледите, предложенията и решенията, които идват от собствената ми воля, и да оставя Бог да се погрижи за всичко. Бог е моят Господ, моята скала и ярката светлина, която осветява пътя ми във всичко, което правя. Трябва да правя нещата според думите и желанията Му, а не да поставям себе си на първо място“. Това означава да носиш Бог в сърцето си. Когато искаш да направиш нещо, не действай импулсивно или безразсъдно. Първо помисли какво ти казват Божиите думи, дали Бог би ненавиждал твоите действия и дали те са в съответствие с Неговите намерения. Първо се запитай в сърцето си, помисли и размишлявай; не прибързвай. Да си прибързан означава да си импулсивен и да бъдеш мотивиран от разгорещеността и волята на човека. Ако винаги си прибързан и импулсивен, това показва, че Бог не е в сърцето ти. И когато казваш, че почиташ Бог като велик, това не са ли празни думи? Къде е твоята реалност? Ти нямаш реалност и не можеш да уважаваш Бог за Неговото величие. Държиш се като сведущ по всички въпроси, правейки каквото искаш на всяка крачка. В такъв случай, ако кажеш, че имаш богобоязливо сърце, това не е ли глупост? Подвеждаш хората с тези думи. Какво е конкретното проявление на човек, който има богобоязливо сърце? То е, че почита Бог като велик. Конкретното проявление на това, че почита Бог като велик, е, че Бог има място в сърцето му — най-важното място. Той позволява на Бог да бъде негов Господар и да властва в сърцето му. Затова когато нещо се случи, той има сърце, което е покорно на Бог. Не е безразсъден, нито прибързан, не действа необмислено; по-скоро е в състояние да се изправи спокойно и да се смири пред Бог, за да търси истините принципи. Дали правиш нещата според Божието слово, или според собствената си воля и дали позволяваш на собствената си воля, или на Божието слово да вземе превес, зависи от това дали Бог е в сърцето ти. Казваш, че Бог е в сърцето ти, но когато нещо се случи, действаш сляпо, позволявайки си да имаш последната дума, отблъсквайки Бог. Това ли е проявлението на това да имаш Бог в сърцето си? Има хора, които могат да се молят на Бог, когато нещо се случи, но след като се помолят, обмислят нещата и си казват: „Мисля, че точно това би следвало да направя. Мисля, че точно онова би следвало да направя“. Винаги следваш собствената си воля и независимо кой общува с теб, ти не го слушаш. Не е ли това проявление на липсата на богобоязливо сърце? Тъй като не търсиш истините принципи и не практикуваш истината, когато кажеш, че почиташ Бог като велик и че имаш богобоязливо сърце, това са просто празни думи. Хората, които нямат Бог в сърцата си и които в сърцата си не са способни да почитат Бог като велик, са хора, които нямат богобоязливо сърце. Хората, които не са в състояние да търсят истината, когато нещо се случи, и които нямат сърце, покорно на Бог, са хора, които нямат съвест и разум. Ако човек наистина има съвест и разум, когато нещо се случи, той естествено ще бъде в състояние да потърси истината. Първо трябва да си помисли: „Вярвам в Бог. Дойдох да се стремя към Божието спасение. Тъй като имам покварен нрав и винаги се смятам за единствения авторитет във всичко, което правя, и винаги вървя против Божиите намерения, трябва да се покая. Не мога да продължа да се бунтувам срещу Бог по този начин. Трябва да се науча да съм покорен на Бог. Трябва да търся какво казват Божиите думи и какви са истините принципи“. Това са мислите и решимостта, които възникват в разума на човека с нормална природа. Това са принципите и нагласата, с които би трябвало да се правят нещата. Когато притежаваш разума, присъщ на нормалната човешка природа, тогава притежаваш тази нагласа; когато не притежаваш разума, присъщ на нормалната човешка природа, тогава не притежаваш тази нагласа. Следователно да притежаваш разума, присъщ на нормалната човешка природа е от решаващо значение и от огромна важност. То е пряко свързано с това хората да разбират истината и да постигнат спасение.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

Боязънта и покорството на Йов спрямо Бог са пример за човечеството, а неговата непорочност и порядъчност са върхът на човешката природа, която трябва да притежава човекът. Въпреки че не видя Бог, той осъзна, че Бог наистина съществува, и благодарение на това осъзнаване той се боеше от Него, а благодарение на тази боязън той успя да се покори на Бог. Той даде на Бог свободата да вземе всичко, което има, но не се оплакваше, падна пред Бог и Му каза, че точно в този момент, дори ако Бог вземе плътта му, той с радост ще Му позволи да го направи, без да се оплаква. Цялото му поведение се дължеше на неговата непорочна и порядъчна човешка природа. Това означава, че в резултат на своята невинност, честност и доброта Йов твърдо осъзнаваше и преживяваше съществуването на Бог. Върху тази основа той постави изисквания към себе си и уеднакви своето мислене, поведение, постъпки и принципи на действие пред Бог в съответствие с Божието напътствие за него и Божиите дела, които беше видял сред всички неща. С течение на времето преживяванията на Йов предизвикваха у него истински и реална боязън от Бог и го караха да отбягва злото. Това беше източникът на почтеността, към която Йов непоколебимо се придържаше. Йов притежаваше честна, невинна и добра човешка природа, реално беше изпитал боязънта от Бог, покорството пред Бог и отбягването на злото, както и знанието, че „Йехова ми даде, Йехова ми отне“. Само благодарение на тези неща той успя да остане непоколебим в своето свидетелство сред такива жестоки нападения от страна на Сатана и само благодарение на тях той успя да не разочарова Бог и да даде задоволителен отговор на Бог, когато Божиите изпитания го сполетяха.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Божието дело, Божият нрав и Самият Бог II)

Йов притежаваше тези неща и се стремеше към тях, въпреки че не можеше да види Бог или да чуе Божиите слова; макар че никога не беше виждал Бог, той беше опознал средствата, чрез които Бог властва над всички неща, и разбираше мъдростта, с която Бог прави това. Въпреки че никога не беше чувал словата, изречени от Бог, Йов знаеше, че делата, свързани с възнаграждаването на човека и вземането от човека, идват от Бог. Въпреки че годините на живота му не се различаваха от тези на всеки обикновен човек, той не позволи незабележителността на живота му да повлияе на познанието му за върховенството на Бог над всички неща или да повлияе на следването на пътя на боязън от Бог и отбягване на злото. В неговите очи законите на всички неща бяха изпълнени с Божиите дела и върховенството на Бог можеше да се види във всяка част от живота на хората. Той не беше виждал Бог, но успя да осъзнае, че Божиите дела са навсякъде и по време на своя незабележителен престой на земята, във всеки аспект на живота си той успя да види и разбере необикновените и чудни Божии дела и да види удивителните Божии подредби. Скритостта и мълчанието на Бог не попречиха на Йов да осъзнае Божиите дела, нито пък повлияха на познанието му за върховенството на Бог над всички неща. Неговият живот беше осъзнаване в ежедневието на върховенството и подредбите на Бог, който е скрит сред всички неща. Във всекидневния си живот той също така чуваше и разбираше гласа на Божието сърце и словата на Бог, който мълчи сред всички неща, но изразява гласа на сърцето Си и словата Си, като управлява законите на всички неща. Виждате, че ако хората имат същата човешка природа и стремеж като Йов, те могат да получат същото осъзнаване и познание като него и могат да придобият същото разбиране и познание за върховенството на Бог над всички неща като Йов. Бог не се беше явявал на Йов, нито пък му беше говорил, но Йов успя да бъде непорочен и порядъчен, да се бои от Бог и да отбягва злото. С други думи, без Бог да се явява на човека или да му говори, Божиите дела сред всички неща и Неговото върховенство над всички неща са достатъчни, за да може човекът да осъзнае съществуването, могъществото и властта на Бог, а Неговото могъщество и власт са достатъчни, за да накарат човека да следва пътя на боязън от Бог и отбягване на злото.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Божието дело, Божият нрав и Самият Бог II)

Трябва да се съсредоточиш върху приемането и практикуването на истината и върху използването на Божиите слова, за да сравняваш състоянията си, да ги изследваш, а след това да промениш погрешните гледни точки и нагласи, с които се отнасяш към всякакъв вид въпроси. В крайна сметка трябва да придобиеш богобоязливо сърце във всяка ситуация и да не действаш прибързано, да не следваш собствената си воля, да не вършиш неща според желанията си и да не живееш в покварения нрав. Вместо това всички твои действия и думи трябва да се основават на Божиите слова и на истината. Така постепенно ще развиеш богобоязливо сърце. Богобоязливото сърце се заражда, докато човек се стреми към истината, то не идва от въздържание. Всичко, което въздържанието поражда, е вид поведение, то е вид ограничение на повърхностно ниво. Истински богобоязливото сърце се постига чрез постоянно приемане на съда и наказанието на Божиите слова и приемане на това да бъдеш кастрен, докато преживяваш Неговото дело. Когато хората видят истинското лице на собствената си поквара, те ще познаят ценността на истината и ще могат да се стремят към нея. Разкриванията на покварения им нрав ще стават все по-малко и по-малко и те ще могат да живеят нормално пред Бог, като всеки ден ядат и пият Божиите слова и изпълняват дълга си на сътворени същества. Чрез този процес се заражда богобоязливо и покорно на Бог сърце. Всички, които постоянно търсят истината, за да разрешават проблеми, докато изпълняват дълга си, са хора с богобоязливи сърца. Всички, които са понесли дисциплиниране и са преживели да бъдат кастрени много, знаят какво е да се боиш от Бог. Когато покварата им се разкрие, те не само изпитват страх и ужас в сърцата си, но и усещат Божия гняв и Неговото величие. В тази ситуация страхът естествено се заражда в сърцата им.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

Независимо дали изпълнявате дълга си, общувате с другите или се справяте с някакъв конкретен проблем, пред които сте изправени, трябва да имате нагласа за търсене и покорство. С такава нагласа може да се каже, че донякъде имаш богобоязливо сърце. Способността да търсите истината и да ѝ се покорявате е пътят към това да се боите от Бог и да отбягвате злото. Ако ти липсва нагласа на търсене и покорство, а вместо това се вкопчваш в себе си, ако си упорито враждебен, ако отказваш да приемеш истината и изпитваш неприязън към истината, тогава естествено ще извършиш много злодеяния. Това ще е извън вашия контрол! Ако хората никога не потърсят истината, за да разрешат този проблем, крайната последица ще бъде, че колкото и много да изживяват, в колкото и ситуации да попадат, колкото и уроци да им нагласява Бог, те пак няма да разберат истината и в крайна сметка ще останат неспособни да навлязат в истината реалност. Ако хората не притежават истината реалност, те няма да са способни да следват Божия път, а ако никога не са способни да следват Божия път, тогава те не са хора, които се боят от Бог и отбягват злото. Хората непрекъснато говорят, че искат да изпълняват дълга си и да следват Бог. Толкова ли са прости нещата? Категорично не. Тези неща са изключително важни в живота на хората! Не е лесно човек да изпълнява добре дълга си, за да удовлетвори Бог, да се бои от Бог и да отбягва злото. Но ще ви кажа един принцип на практикуване: ако имаш нагласа на търсене и покорство, когато ти се случи нещо, това ще те предпази. Крайната цел не е да бъдеш защитен. Целта е да те накара да разбереш истината, да си способен да навлезеш в истината реалност и да постигнеш Божието спасение — това е крайната цел. Ако се отнасяш така към всичко, което изживяваш, вече няма да чувстваш, че изпълняването на дълга ти и удовлетворяването на Божиите намерения са празни думи и лозунги; вече няма да го чувстваш толкова натоварващо. Вместо това, преди да осъзнаете, ще разберете доста истини. Ако се опитваш да изживяваш по този начин, определено ще пожънеш плодове. Няма значение кой си, на колко години си, колко си образован, от колко години вярваш в Бог или какъв дълг изпълняваш. Докато имаш нагласа на търсене и покорство, докато изживяваш по този начин, накрая със сигурност ще разбереш истината и ще навлезеш в истината реалност. Ако обаче нямаш нагласа на търсене и покорство във всичко, което ти се случва, тогава няма да можеш да разбереш истината, нито да навлезеш в истината реалност.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

Трябва често да се изправяш пред Бог, да пиеш и ядеш словата Му, да размишляваш върху тях, да приемаш дисциплинирането и напътствията Му и да усвоиш урока на покорството — това е много важно. Трябва да си способен да се покориш на всички условия, хора, събития и неща, които Бог е нагласил за теб, и когато става въпрос за неща, които не можеш да проумееш, трябва често да се молиш, докато търсиш истината. Само като разбереш Божиите намерения, може да намериш път напред. Трябва да имаш богобоязливо сърце. Правете, каквото трябва, внимателно и предпазливо, и живейте пред Бог с богопокорно сърце. Смълчавайте се често пред Него и не бъдете разпуснати. Най-малкото, когато нещо ви се случи, първо се смълчете, после се впуснете в молитва и като се молите и търсите, и чакате, започнете да разбирате Божиите намерения. Не е ли това богобоязливо отношение? Ако ти се страхуваш и се покоряваш на Бог в сърцето си и ако си способен да се смълчиш пред Него и да проумееш намеренията Му, тогава с този вид сътрудничество и практика ще бъдеш защитен и няма да бъдеш изкушаван, нито ще направиш нещо, което да прекъсва или смущава работата на църквата. Търси истината във въпросите, които не можеш да видиш ясно. Не съди сляпо и не издавай присъди. По този начин Бог няма да се отврати от теб и няма да те отритне. Ако имаш богобоязливо сърце, ще се страхуваш да не Го оскърбиш, и ако те сполети нещо, което те изкушава, ще живееш пред Бог в ужас и трепет и ще копнееш да Му се покориш и да Го удовлетворяваш във всичко. Само когато имаш такава практика и си способен да живееш често в такова състояние, често да се смълчаваш пред Бог и често да идваш пред Него, ще можеш несъзнателно да отбягваш изкушенията и злите неща. Без богобоязливо сърце или със сърце, което не е пред Него, ще си способен на някои злини. Имаш покварен нрав и не можеш да го овладееш, затова си способен на зло. Няма ли да са сурови последствията, ако вършиш злини, които създават прекъсване и смущение? Най-малкото ще бъдеш кастрен и ако това, което си направил, е сериозно, Бог ще те отритне и ще бъдеш отлъчен от църквата. Но ако имаш богопокорно сърце, ако сърцето ти често може да притихва пред Бог и ако се боиш и изпитваш страхопочитание към Бог, няма ли тогава да си способен да стоиш доста по-далеч от много злини? Ако се боиш от Бог и казваш: „Изпитвам страхопочитание към Бог, страхувам се да не Го оскърбя, да не прекъсна делото Му и да не предизвикам омразата му“, няма ли за теб това да е нормално отношение и нормално състояние? Какво е онова, което ще е породило страхопочитанието ти? Страхопочитанието ти ще произлиза от богобоязливото сърце. Ако изпитваш страхопочитание към Бог в сърцето си, тогава ще отбягваш и избягваш злините, когато ги видиш, и така ще си защитен. Може ли някой, който не изпитва страхопочитание към Бог в сърцето си, да се бои от Него? Може ли да отбегне злото? (Не.) Тези, които не се боят от Бог и не изпитват страхопочитание към Него, не са ли дръзки хора? Могат ли дръзките хора да бъдат ограничени? (Не.) А онези, които не могат да бъдат ограничени, не правят ли онова, което им хрумне под влиянието на моментния порив? Какво правят тези хора, когато действат според собствената си воля, според собственото си увлечение и покварената си природа? От гледна точка на Бог това са зли неща. Затова вие трябва да виждате ясно, че е добре за човека да изпитва страхопочитание към Бог в сърцето си — с него човек може да се бои от Бог. Когато човек носи Бог в сърцето си и може да се бои от Бог, той ще е способен да стои много по-далеч от злите неща. Такива са хората, които имат надежда да бъдат спасени.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. По пътя на спасението може да се върви само с богобоязливост)

Свързани химни

Божиите слова са пътят, който човек трябва да следва