Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

Преди да бъде покварен от Сатана, човекът по природа се е покорявал на Бог и се е покорявал на словата Му, след като ги е чул. По природа е имал здрав разум, като са били покварени от Сатана, изначалният разум, съвестта и природата на човека са се притъпили и са били увредени от Сатана. Така човекът е загубил покорството и любовта си към Бог. Разумът на човека е станал неестествен, нравът му е същият като на животно, а непокорството му спрямо Бог става все по-често и по-силно. И все пак човекът все още нито знае, нито разпознава това, а само се противопоставя и се бунтува упорито. Нравът на човека се разкрива в проявите на неговия разум, проницателност и съвест; тъй като разумът и проницателността му са нездрави, а съвестта му е силно притъпена, неговият нрав е непокорен спрямо Бог. Ако разумът и проницателността на човека не могат да се променят, тогава не може да става и дума за промени в нрава му или за съобразяване с Божиите намерения. Ако човекът е с нездрав разум, той не може да служи на Бог и не е годен за употреба от Бог. „Нормален разум“ означава да се покоряваме и да бъдем верни на Бог, да копнеем за Бог, да бъдем абсолютно предани на Бог и да имаме чиста съвест пред Бог. Това означава сърцето и умът ни да са единни по отношение на Бог и да не се противопоставяме умишлено на Бог. Не е така, когато имаш неестествен разум. Откакто човекът е покварен от Сатана, той си е създал представи за Бог и не е имал никаква преданост към Бог или копнеж по Него, да не говорим за съвест пред Бог. Човекът умишлено се противопоставя на Бог и Го осъжда, а освен това отправя хули зад гърба Му. Човекът осъжда Бог зад гърба Му с ясното съзнание, че Той е Бог; човекът няма никакво намерение да се покорява на Бог и просто не спира да отправя искания и молби към Него. Такива хора, хора с неестествен разум, не са способни да осъзнаят собственото си отвратително поведение или да съжаляват за непокорството си. Ако хората са способни да опознаят себе си, значи са възвърнали част от разума си; колкото са по-непокорни спрямо Бог хората, които все още не могат да опознаят себе си, толкова по-нездрав е техният разум.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Да имаш непроменен нрав означава да си във вражда с Бог)

Такъв човек не може да се подчини на Бог, защото е обладан от това, което е било преди. Нещата от миналото са създали всякакви представи и различни фантазии за Бог у хората и те са се превърнали в образа на Бог в съзнанието им. Следователно това, в което те вярват, са техните собствени представи и стандартите на собственото им въображение. Ако сравняваш Бог, който върши практическо дело днес, с Бог на твоето собствено въображение, то тогава вярата ти идва от Сатана и е опетнена от твоите собствени предпочитания — Бог не иска такава вяра. Независимо колко големи са постиженията им и независимо от тяхната отдаденост — дори да са посветили целия си живот на усилия за Неговото дело и да са станали мъченици — Бог не одобрява хора с такава вяра. Той просто им дарява малко благодат и им позволява да ѝ се насладят за известно време. Такива хора са неспособни да приложат истината на практика. Светият Дух не действа в тях и Бог ще отстрани всеки от тях на свой ред. Тези, които не са покорни на Бог във вярата си и имат грешни намерения, били те млади или стари, са тези, които се противопоставят и прекъсват, и такива хора безспорно ще бъдат отстранени от Бог. Тези, които са без ни най-малко покорство към Бог, които просто признават Неговото име и имат някакво усещане за Божията доброта и прелест, но не вървят в крак със стъпките на Светия Дух и не се покоряват на настоящото дело и думите на Светия Дух — такива хора живеят сред Божията благодат и няма да бъдат спечелени или усъвършенствани от Него.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Във вярата си в Бог трябва да Му се покориш)

Ако Бог иска да спаси човечеството, от една страна, Той трябва да изрази истината, за да съди и да пречисти покварения нрав на хората, да ги накара да разберат истината, да опознаят Бог и да Му се покорят, да ги научи как трябва да се държат и как могат да вървят по правилния път, както и да им разкаже как трябва да практикуват истината, как могат да изпълняват добре дълга си и да навлязат в истините реалности. От друга страна, Той трябва да разобличава мислите и възгледите на Сатана, да разобличава и анализира различните ереси и заблуди, с които Сатана покварява хората. Тогава хората ще могат да премахнат тези сатанински неща от сърцата си, да се пречистят и да достигнат спасение. По този начин те ще разберат каква е истината и ще са способни да разпознаят нрава на Сатана, неговата природа и неговите ереси и заблуди. Когато хората признаят, че Бог е Създателят, и имат вярата да Го следват, те ще са способни да видят уродливостта на Сатана дълбоко в сърцата си и наистина ще го отхвърлят. Тогава сърцата на тези хора могат напълно да се върнат към Бог. Най-малкото, когато сърцето на човек започне да се връща към Бог, но това все още не се е случило напълно, т.е. когато сърцето му все още не се притежава от истината и придобито от Бог, в хода на живота си той ще използва Божието слово, за да различи, анализира и прозре всички твърдения, които Сатана внушава на хората, и накрая ще изостави Сатана. По този начин мястото на Сатана в сърцата на хората ще става все по-малко, докато не бъде напълно изкоренено. То ще бъде заменено от Божието слово, от ученията, които Бог дава на хората, от истините принципи, които Бог предоставя, и т.н. Този живот на позитивност и истина постепенно ще се вкорени в хората и ще заеме първостепенно място в сърцата им, и в резултат на това Бог ще има господство над сърцата им. Това означава, че когато различните мисли, възгледи, ереси и заблуди, с които Сатана покварява хората, бъдат разпознати и прозрени, така че те да ги намразят и изоставят, истината постепенно ще завладее сърцата им. Тя постепенно ще се превърне в техен живот и те активно ще се покоряват на Бог и ще Го следват. Независимо от това как Бог върши делото Си и ги води, хората ще са способни активно да приемат истината и Божието слово и да се покоряват на Божието дело. Също така чрез това преживяване те активно ще се стремят към истината и ще придобиват разбиране за нея. По този начин хората започват да имат истинска вяра в Бог и, тъй като истината им се изяснява все повече, вярата им все повече се увеличава. Когато хората имат истинска вяра в Бог, тя поражда в тях и боязън от Него. Когато хората се боят от Бог, те имат желание да Го придобият дълбоко в сърцата си и с готовност се покоряват на Божието господство. Покоряват се на Божиите устройвания и подредби, и на плановете, които Бог има за тяхната съдба. Покоряват се на всеки ден и на всички специални обстоятелства, които Бог нагласява за тях. Когато хората имат такава готовност и жажда, те също така активно ще приемат и ще се покоряват на изискванията, които Бог има към тях. Когато резултатите от това стават все по-ясни за тях и все по-реални, твърденията, мислите и възгледите на Сатана ще загубят въздействието си в сърцата им. С други думи, твърденията, мислите и възгледите на Сатана ще оказват все по-малък контрол и влияние върху хората.

(Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Какво означава човек да се стреми към истината (15))

Какъв покварен нрав трябва да се преодолее, за да научите урока за покорството? Всъщност именно надменният и самоправеден нрав най-много пречи на хората да практикуват истината и да се подчинят на Бог. Хората с надменен и самоправеден нрав са най-склонни към това да спорят и да са непокорни и все си мислят, че са прави, и затова няма нищо по-спешно от това да преодолеете и да кастрите надменния си и самоправеден нрав. Когато хората започнат да се държат добре и престанат да се обосновават, проблемът с непокорството ще се реши и те ще са способни да се подчиняват. Не е ли необходимо хората да притежават известна рационалност, за да могат да постигнат покорство? Трябва да притежават разума на нормални хора. В някои случаи например, независимо дали сме постъпили правилно или не, ако Бог не е доволен, трябва да Го послушаме и да приемем Божиите слова като еталон за всичко. Разумно ли е това? Ето такъв разум трябва да имат хората преди всичко останало. Колкото и да страдаме и каквито и да са намеренията, целите и основанията ни, ако Бог не е доволен и Неговите изисквания не са изпълнени, нашите действия несъмнено не са били в съответствие с истината и трябва да слушаме и да се подчиняваме на Бог, а не да се опитваме да спорим или да се оправдаваме пред Него. Лесно е да решаваш проблемите си и ще си истински покорен, когато притежаваш рационалността и разума на нормален човек. В каквато и ситуация да се намираш, няма да си непокорен и няма да се противопоставяш на Божиите изисквания, няма да анализираш дали това, което Бог иска, е правилно или грешно, добро или лошо, а ще можеш да се подчиниш и така ще разрешиш състоянието си на самооправдание, непримиримост и непокорство. У всеки ли има такива непокорни състояния? Хората често изпадат в такива състояния и си мислят: „Щом моите подходи, мнения и предложения са разумни, дори и да наруша истините принципи, не бива да ме кастрят, защото не съм извършил злодеяние“. Това е често срещано състояние при хората. Те смятат, че ако не са извършили зло, не бива да ги кастрят, а само хората, които са извършили зло, трябва да ги кастрят. Правилно ли е това мнение? Категорично не. Кастренето е насочено предимно към покварения нрав на хората. Ако някой има покварен нрав, трябва да се кастри. Ако го кастрят едва след като извърши зло, би било твърде късно, защото белята вече ще е станала. Ако накърниш Божия нрав, имаш проблем и Бог може да престане да върши делото Си в теб, а каква е ползата да те кастри тогава? Няма друг избор, освен да те разкрие и отстрани. Основното затруднение, което пречи на хората да се покоряват на Бог, е надменният им нрав. Ако хората наистина са способни да приемат правосъдието и наказанието, те ще са способни успешно да се справят със собствения си надменен нрав. Независимо до каква степен са способни да се справят с него, пак е от полза за практикуването на истината и за покорството пред Бог. Приемането на правосъдието и наказанието цели главно човек да се справи с покварения си нрав и да бъде спасен от Бог. А още ли трябва да се подлагат на правосъдие и наказание хората, които наистина са способни да постигнат безусловно покорство пред Бог? Още ли трябва да преживяват кастрене? Не е нужно, защото вече са се справили с покварения си нрав.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Петте условия, които трябва да изпълниш, за да поемеш по правилния път на вяра в Бог)

Хората не могат да променят собствения си нрав; те трябва да преминат през съда и наказанието, страданието и облагородяването на Божиите слова или да бъдат дисциплинирани и кастрени от Неговите слова. Само тогава те могат да постигнат покорство и вярност към Бог и повече да не бъдат повърхностни спрямо Него. Именно при облагородяването на Божиите слова се променя нравът на хората. Само чрез разкриването, правосъдието, дисциплинирането и кастренето, осъществявани с Неговите слова, те вече няма да се осмеляват да действат прибързано, а ще станат стабилни и уравновесени. Най-важният момент е, че те са способни да се покорят на настоящите Божии слова и на Неговото дело, дори то да не е в съответствие с човешките представи, те са способни да оставят тези представи настрана и с готовност да се покорят.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Хората, чиито нрав е променен, са тези, които са навлезли в реалността на Божиите слова)

Ако, когато Бог извършва неща, които са в разрез с твоите представи, си склонен да изтълкуваш погрешно Бог — дори да се разбунтуваш срещу Бог и да Го предадеш — тогава си далеч от способността да се покориш на Бог. Докато хората са подхранвани и напоявани с Божието слово, той всъщност се стреми към една единствена цел, която е изначално да може да постигне безусловно, абсолютно покорство пред Бог. Когато достигнеш този момент, ти, това сътворено същество, вече ще отговаряш на критериите. Понякога Бог умишлено върши неща, които са в разрез с твоите представи, и върши умишлено неща, които са против твоите желания, и може дори да ти се струват в противоречие с истината, безразлични към теб и в несъгласие със собствените ти предпочитания. Може би ти е трудно да приемеш тези неща, може би не ги проумяваш и без значение как ги изследваш, усещаш, че са погрешни, и не си способен да ги приемеш; може би усещаш, че Бог е бил неблагоразумен да стори това — но всъщност, Бог е извършил това умишлено. Тогава, каква е целта на Бог, когато извършва тези неща? Да те изпита и разкрие, да види дали си способен да търсиш истината или не, дали проявяваш истинско покорство пред Бог, или не. Не търси основание за всичко, което Бог извършва или изисква, и не питай защо. Няма полза от това да се опитваш да излагаш доводите си пред Бог. Трябва просто да осъзнаеш, че Бог е истината и да си способен на пълно покорство. Трябва само да осъзнаеш, че Бог е твоят Създател и твой Бог. Това е по-висше от всяка разумност, по-висше от всяка светска мъдрост, по-висше от всеки човешки морал, етика, познание, философия или традиционна култура — по-висше дори от човешките чувства, човешката праведност и така наречената човешка любов. То е по-висше от всичко. Ако това не ти е ясно, рано или късно ще дойде ден, когато нещо ти се случва и ти падаш. Най-малкото, ще се разбунтуваш срещу Бог и ще се отклониш по друга пътека; ако в крайна сметка си способен да се разкаеш и да познаеш обичливостта на Бог, и да осъзнаеш значимостта на Божието дело в теб, то все още имаш надежда за спасение — но ако пропаднеш заради това и не си способен да се изкачиш нагоре, няма надежда за теб. Дали Бог съди, наказва или проклина хората, всичко е, за да ги спаси, и те не бива да се страхуват. От какво трябва да се боиш? Трябва да се боиш, ако Бог изрече: „Отритвам те“. Ако Бог изрече това, в беда си. Това означава, че Бог няма да те избави, че нямаш надежда за спасение. Затова, като приемат Божието дело, хората трябва да разбират Божиите намерения. Каквото и да правиш, не се заяждай по повод Божиите слова, като казваш: „Съд и наказание може, но заклеймяване, проклинане, унищожение — това не означава ли край за мен? Какъв е смисълът да бъдеш сътворено същество? Тогава аз няма вече да бъда такова и ти няма вече да бъдеш мой Бог“. Ако отхвърлиш Бог и не останеш непоколебим в свидетелството си, тогава Бог може истински да те отхвърли. Знаете ли това? Независимо колко отдавна хората вярват в Бог, независимо колко пътища са пребродили, колко работа са свършили или колко дългове са изпълнили, всичко сторено през това време е било подготовка за едно едничко нещо. Кое е то? Те са се подготвяли, за да имат в крайна сметка пълно покорство към Бог, безусловно покорство. Какво означава „безусловно“? Това означава, че не се оправдаваш и не изказваш нищо за своите обективни причини, означава, че не издребняваш; ти не си достоен за това, тъй като си сътворено същество. Когато спориш на дребно с Бог, си объркал мястото си, и когато се опитваш да излагаш доводите си пред Бог — отново си объркал мястото си. Не спори с Бог, не се опитвай винаги да проумееш причината, не настоявай да разбереш, преди да си се покорил, и да не се покориш, когато не си разбрал. Когато правиш така, ти си объркал мястото си, и в такъв случай покорството ти към Бог не е пълно; то е покорство относително и условно. Дали тези, които поставят условия за покорството си към Бог, са хора, които истински се покоряват на Бог? Отнасяш ли се с Бог като към Бог? Прекланяш ли се пред Бог като Създател? Ако ли не, тогава Бог не те приема. Какво трябва да преживееш, за да постигнеш абсолютно и безусловно покорство към Бог? И как трябва да го преживееш? На първо място, хората трябва да приемат Божия съд и наказание и трябва да приемат да бъдат кастрени. Освен това, те трябва да приемат Божието поръчение, трябва да се стремят към истината, докато изпълняват дълга си, трябва да проумеят различните аспекти на истината, които се отнасят до навлизане в живота, и да достигнат до разбиране на Божиите намерения. Понякога това е отвъд заложбите на хората и те нямат силата на прозрението, за да достигнат до разбиране на истината, и могат да разберат съвсем малко, когато другите са в общение с тях или като извлекат поука от различните обстоятелства, нагласени от Бог. Но ти трябва да осъзнаеш, че трябва да имаш сърце, което се покорява на Бог, не бива да се опитваш да излагаш доводите си пред Бог или да поставяш условия; всичко което Бог върши, е това, което е трябвало да бъде сторено, защото Той е Създателят, а ти си сътворено същество. Трябва да имаш отношение на покорство и не трябва винаги да търсиш причина или да говориш за условия. Ако ти липсва и най-елементарното отношение на покорство и си склонен дори да се съмняваш и да бъдеш предпазлив към Бог, или да мислиш в сърцето си: „Трябва да видя дали Бог наистина ще ме спаси и дали Бог е наистина праведен. Всеки казва, че Бог е любов — ами тогава, нека видя дали наистина е намесена любов в това, което Бог извършва у мен, дали това наистина е любов“, ако постоянно проучваш дали това, което Бог върши, е в тон с твоите представи и вкусове, или дори с това в което вярваш, че е истина, тогава си объркал мястото си и си в беда: Вероятно ще обидиш Божия нрав. Истините, свързани с покорството, са решаващи, и няма истина, която може да бъде изцяло и ясно обяснена в няколко изречения; всички те се отнасят до различни човешки състояния и поквара. Навлизането в истината реалност не може да бъде постигнато за една, две или три, или пет години. Това изисква преживяване на много неща, преживяване на голяма част от правосъдието и наказанието на Божиите слова, преживяване на много кастрене. Едва когато постигнеш умението да прилагаш истината на практика, стремежът ти към истината ще бъде ефективен, и само тогава ще си в притежание на истината реалност. Само тези, които притежават истината реалност, са онези, които имат истинско преживяване.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

Вярвайки в Бог, Петър се стремеше всякак да Го удовлетвори и да се покорява на всичко, което идва от Него. Той приемаше съд и наказания, облагородяване, скърби и лишения, без изобщо да се оплаква и нищо не бе в състояние да промени боголюбивото му сърце. А не беше ли това възможно най-голямата любов към Бог? Не беше ли това изпълнение на дълга на сътворено същество? Било то при наказание, съд или скърби, ти винаги си в състояние да постигнеш покорство до смъртта си и точно това трябва да бъде постигнато от сътвореното същество, в това се изразява чистотата на любовта към Бог. Успее ли човек да постигне това, той се утвърждава като сътворено същество, а нищо не удовлетворява по-добре намеренията на Създателя. Представи си, че можеш да работиш за Бог, но не Му се покоряваш и не си в състояние да Го обикнеш истински. В такъв случай не само няма да си изпълнил дълга си на сътворено същество, но при това ще бъдеш заклеймен от Него, задето не притежаваш истината, не успяваш да Му се покориш и се бунтуваш срещу Бог. Интересува те само, че работиш за Бог, но не полагаш усилия да практикуваш истината или да опознаеш себе си. Не разбираш и не познаваш Създателя, не Му се покоряваш и не Го обичаш. Бунтуването срещу Бог ти е вродено, а Създателят не обича такива хора.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Успехът или неуспехът зависят от пътя, по който върви човек)

Уроците по покорство са едновременно най-трудните, но и най-лесните. Защо са трудни? (Хората имат свои собствени идеи.) Проблемът не е в това, че хората имат идеи. Че кой няма? Всички хора имат сърца и мозъци и всички имат свои идеи. Проблемът тук не е в това. И така, какъв е той? Проблемът е в покварения нрав на човека. Ако нямаше покварен нрав, щеше да си способен на покорство, а колкото и идеи да имаше, те нямаше да представляват проблем. Ако човек има такъв разум и казва: „За всичко трябва да съм покорен към Бог. Няма да се оправдавам, нито да настоявам на собствените си идеи или сам да отсъждам по този въпрос“, на него не му ли е лесно да се покори? Ако човек не отсъжда сам, това е знак, че не е самоправеден, а ако не настоява на собствените си идеи, означава, че има разум. Ако може и да е покорен, значи е постигнал практикуване на истината. Предпоставка за това да си способен да се покориш, е това да не отсъждаш сам и да не настояваш на собствените си идеи. Ако притежаваш тези две качества, ще ти е лесно да си покорен и да постигнеш практикуване на истината. Така че, преди да се покориш, трябва да се въоръжиш с тях и да разбереш как трябва да действаш и какво да направиш, за да имаш нагласа да практикуваш истината. Това всъщност не е толкова трудно, но не е и прекалено лесно. Защо е трудно? Трудно е, защото човек има покварен нрав. Независимо от начина ти на мислене или състоянието, в което си, когато практикуваш покорство, ако те ти пречат да практикуваш истината, този манталитет или това състояние са породени от покварен нрав. Това е просто факт. Ако се справиш с покварения нрав на самоправедността, надменността, непокорството, абсурдността, твърдоглавието, предразсъдъците и непримиримостта, ще ти бъде лесно да се покориш. Та как трябва да се преодолее този покварен нрав? Трябва да се молиш, когато не желаеш да се покориш, трябва да се самоанализираш и да се запиташ: „Защо не мога да се покоря на Бог? Защо винаги настоявам да правя нещата по свой начин? Защо не мога да търся истината и да я прилагам на практика? Къде се корени проблемът? Трябва да практикувам покорство на Бог и да практикувам истината, а не да прилагам собствената си воля или собствените си желания. Трябва да мога да се покорявам на Божиите слова, на устроеното от Него и на Неговите подредби. Само това е съгласно Божиите намерения“. Постигането на такъв резултат изисква молитва към Бог и търсене на истината. Когато разбереш истината, ще можеш по-лесно да я приложиш на практика. Тогава ще можеш да се опълчиш на плътта и да се избавиш от нейните желания. Ако разбираш истината в сърцето си, но не можеш да се избавиш от облагите на плътта, статуса, суетата и престижа, тогава ще ти е трудно да прилагаш истината на практика. Това е така, защото в сърцето си поставяш облагите на плътта, статуса, суетата и престижа над всичко останало. Това означава, че не обичаш истината — вместо това обичаш статуса и репутацията. Та как трябва да се реши този въпрос? Трябва да се молиш, да търсиш истината и да видиш изцяло същността на неща като статус и репутация. Те трябва да те вълнуват по-слабо и е необходимо да възприемаш практикуването на истината като важно и да го цениш над всичко останало. Когато постигнеш това, ще имаш решимостта да практикуваш истината. Понякога хората не могат да практикуват истината. Те трябва да бъдат кастрени и да получат Божия съд и наказание, така че същността на проблема да е напълно ясна и истината да се практикува по-лесно. Всъщност най-голямата пречка пред практикуването на истината е, когато нечия воля е твърде силна и стои над всичко останало, тоест когато личният интерес е най-важен, когато личната репутация и статус стоят на първо място. Ето защо такива хора винаги отсъждат въз основа на собствената си воля, когато изскочи нещо, и правят всичко, което ще им донесе лична полза, без да се съобразяват с истините принципи. Те винаги се придържат към собствените си идеи. Какво означава да се придържаш към собствените си идеи? Означава да отсъдиш: „Ако ти искаш това, аз искам друго. Ако ти държиш на своето, аз ще настоявам за моето“. Това проява на покорство ли е? (Не.) Те изобщо не търсят истината, а отсъждат въз основа на своята собствена воля. Това е надменен нрав и проява на неблагоразумие. Ако един ден успееш да осъзнаеш, че твоите предпочитания и отсъждания противоречат на истината, ако успееш да се отречеш от себе си и да се прозреш, като вече не си вярваш, и след това постепенно стигнеш дотам да не правиш нещата по своя начин или сляпо да отсъждаш, а да си способен да търсиш истината, да се молиш на Бог и да Му се осланяш, то това е правилната практика. Преди да потвърдиш каква практика съответства на истината, трябва да търсиш. Това безусловно е правилното нещо, което трябва да се направи, то трябва да бъде направено. Ако чакаш да те кастрят, за да търсиш, това е някак пасивно и вероятно ще забави нещата. Да се научиш да търсиш истината е съдбоносно. Какви са ползите от търсенето на истината? На първо място, човек може да избегне следването на собствената си воля и прибързаните действия; на второ място, може да избегне разкриването на поквара и неблагоприятните последици; на трето място, може да се научи да чака и да бъде търпелив и да престане да прави грешки, като възприема нещата ясно и точно. Всички тези неща могат да бъдат постигнати чрез търсене на истината. Когато се научиш да търсиш истината във всички неща, ще откриеш, че нищо не е просто и че ако не си внимателен и не полагаш усилия, ще се справяш зле. След като се упражняваш по този начин известно време, ще бъдеш по-зрял и опитен, когато нещата те сполетят. Нагласата ти ще бъде по-мека и умерена и вместо да си импулсивен, да поемаш рискове и да се съревноваваш, ще можеш да търсиш истината, да я практикуваш и да се покориш на Бог. Тогава проблемът ти с разкриването на покварен нрав ще бъде разрешен. Така ще ти бъде лесно да се покориш, всъщност не е толкова трудно. В началото може да е малко трудно, но ти можеш да си търпелив, да чакаш и да продължаваш да търсиш истината, докато разрешиш този проблем.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Покорството пред Бог е основен урок за придобиване на истината)

Да се подчиняваш на Божието слово и да се покоряваш на Божиите изисквания е неотменен дълг на човека. И ако Бог каже нещо, което не е в съгласие с представите на човека, той не бива да го анализира или изследва. Когото и да заклейми или отстрани Бог и независимо у колко хора поражда представи и съпротива с това, Божията идентичност, Неговата същност, Неговият нрав и Неговият статус са завинаги неизменни. Той е Бог навеки. Тъй като ти не се съмняваш, че Той е Бог, твоята единствена отговорност, единственото нещо, което трябва да направиш, е да се подчиняваш на това, което Той казва, и да практикуваш според Неговото слово. Това е пътят на практикуване. Едно сътворено същество не бива да изследва, да анализира, да обсъжда, да отхвърля Божиите слова, да им противоречи, да се бунтува срещу тях или да ги отрича. Това е ненавиждано от Бог и не е това, което Той желае да види в човека. Как точно трябва да се отнасяте към Божиите слова? Как трябва да практикувате? Всъщност е много просто: научете се да им се подчинявате, слушайте ги със сърцето си, приемайте ги със сърцето си, разбирайте ги и ги възприемайте със сърцето си, а след това идете да ги практикувате и изпълнявате със сърцето си. Това, което ти чуваш и възприемаш в сърцето си, трябва да бъде тясно свързано с твоята практика. Не разделяй двете неща. Всичко — това, което ти практикуваш, това, на което се покоряваш, това, което вършиш със собствените си ръце, всичко, за което тичаш насам-натам — трябва да бъде съотнесено спрямо Божиите слова, след това трябва да практикуваш в съответствие с Неговите слова и да ги изпълняваш чрез действията си. Това означава да се покоряваш на словата на Създателя. Това е пътят на практикуване на Божиите слова.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Трети екскурс: как Ной и Авраам се подчиниха на Божиите слова и Му се покориха (втора част))

Какви са принципите на практикуване на покорство? Да слушаш Божиите слова, да се покоряваш и да практикуваш според това, което казва Бог. Недей да таиш собствени намерения и не бъди капризен. Трябва смирено да започнеш да прилагаш Божиите слова на практика, независимо дали ги разбираш ясно или не, и да вършиш нещата според Неговите изисквания. В процеса на практиката и преживяването несъзнателно ще започнеш да разбираш истината. Ако само казваш, че се покоряваш на Бог, но никога не се избавяш от вътрешните си планове и желания и не им се опълчваш, това не е ли да говориш едно, а да правиш друго? (Да.) Това не е истинско покорство. Ако не се покоряваш истински, ще имаш много изисквания към Бог, когато нещо те сполети, и вътре в себе си ще чакаш с нетърпение Бог да изпълни твоите изисквания. Ако Той не постъпи според желанието ти, ще се натъжиш и разстроиш, ще страдаш много и няма да можеш да се покориш на Божието върховенство и подредби и на обкръжението, което Бог е нагласил за теб. Защо е така? Защото вечно имаш свои изисквания и желания, не можеш да се избавиш от личните си идеи и искаш ти да си шефът. Поради това, когато те сполети нещо, което е в разрез с представите ти, не можеш и ти е трудно да се покориш на Бог. Макар и хората на теория да знаят, че трябва да се покоряват на Бог и да се избавят от идеите си, те просто не могат да се избавят от тях, защото постоянно се страхуват, че ще пострадат и ще претърпят загуби. Кажете Ми — това не им ли създава огромни трудности? Мъката им не става ли по-голяма при това положение? (Да.) Ако можеш да се откажеш от всичко и да се избавиш от противните на Божиите намерения неща, които харесваш и искаш, ако можеш доброволно и по своя инициатива да се избавиш от тях и да си готов да направиш, каквото Бог изисква, без да Му поставяш условия, трудностите вътре в теб ще са много по-малко и препятствията пред теб ще са много по-незначителни.

(Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Какво означава човек да се стреми към истината (11))

Каква е практическата страна на отношението на покорство? Тя е следната: трябва да се накараш да приемеш Божиите слова. Макар че твоето навлизане в живота е повърхностно, а духовният ти ръст е недостатъчен и познанията ти за практическата страна на истината все още не са достатъчно дълбоки, ти все още можеш да следваш Бог и да Му се покоряваш — това е отношението на покорство. Преди да можеш да постигнеш пълно покорство, първо трябва да възприемеш отношение на покорство, т.е. трябва да приемеш Божиите слова, да вярваш, че те са правилни, да приемеш Божиите слова за истината и за принципите на практикуване и да си способен да ги отстояваш като правила, дори когато не схващаш добре принципите. Това е вид отношение на покорство. Тъй като сега твоят нрав все още не се е променил, ако искаш да постигнеш истинско покорство пред Бог, първо трябва да имаш нагласа на покорство и решимостта да се покоряваш, като си казваш: „Ще се покорявам, независимо какво върши Бог. Не разбирам много истината, но знам, че когато Бог ми каже какво да правя, ще го направя“. Бог вижда това като отношение на покорство. Някои хора казват: „Ами ако не съм прав, като се покорявам на Бог?“. Нима Бог е способен да греши? Бог е истина и праведност. Бог не допуска грешки. Бог просто върши много неща и те не съвпадат с представите на хората. Трябва да кажеш: „Независимо дали това, което Бог върши, съвпада с моите представи, аз просто ще се съсредоточа върху това да слушам, да се покорявам, да приемам и да следвам Бог. Това трябва да правя като сътворено същество“. Дори ако има хора, които те съдят, че се покоряваш сляпо, не бива да им обръщаш внимание. Сърцето ти е уверено, че Бог е истина и че трябва да се покоряваш. Това е правилно и това е нагласата, с която човек трябва да се покорява. Само хора, които притежават такава нагласа, могат да придобият истината. Ако нямаш такава нагласа, но си кажеш: „Не търпя другите да ме дразнят. Никой няма да ме заблуди. Аз съм твърде проницателен и не могат да ме накарат да се покоря на нищо! Каквото и да ми се случи, трябва да го проуча и анализирам. Само когато то е съобразено с моите възгледи и мога да го приема, тогава ще се покоря“ — това отношение на покорство ли е? Това не е отношение на покорство. Това е липсваща нагласа на покорство, без намерение за покорство в сърцето на човека. Ако кажеш: „Дори да е бог, пак ще трябва да го проуча. Дори кралете и кралиците получават същото отношение от мен. Това, което ми казваш, е безполезно. Вярно е, че съм сътворено същество, но не съм глупак — така че не се отнасяй с мен като такъв“, тогава за теб всичко е приключило. Липсват ти условията да приемеш истината. На такива хора им липсва каквато и да било рационалност. Те не притежават нормална човешка природа, така че не са ли зверове? Как без рационалност човек може да постигне покорство? За да постигне покорство, човек първо трябва да притежава нагласа на покорство. Само с нагласа на покорство човек изобщо може да има каквато и да било рационалност. Ако няма нагласа на покорство, тогава той няма никаква рационалност. Хората са сътворени същества. Как могат да разбират ясно Създателя? Цялото човечество не е било способно да разшифрова нито една от Божиите идеи в продължение на 6 000 години, така че как хората могат да разберат веднага какво върши Бог? Ти не можеш да разбереш. Има много неща, които Бог върши от хиляди години и които Бог вече е разкрил на човечеството, но ако не ги беше разяснил на хората, те все още не биха ги разбрали. Може би сега ти разбираш словата Му в буквален смисъл, но след двадесет години ще ги разбереш истински поне малко. Ето колко голяма е пропастта между хората и това, което Бог изисква. В този контекст хората трябва да притежават рационалност и нагласа на покорство. Хората са просто мравки и ларви, но искат да разберат ясно Създателя. Това е най-неразумното нещо. Някои хора винаги се оплакват, че Бог не им казва за Своите тайнства и не им обяснява истината директно, а винаги кара хората да търсят. Но да се казват тези неща е неправилно и неразумно. Колко от всички тези слова, които Бог ти е казал, разбираш? Колко от Божиите слова можеш да приложиш на практика? Божието дело винаги се случва на стъпки. Ако Бог беше казал на хората преди 2 000 години за Своето дело от последните дни, щяха ли да го разберат? В Епохата на благодатта Господ Исус стана подобие на греховната плът и беше принос за грях за цялото човечество. Ако Той беше казал това на хората по онова време, кой щеше да разбере? А сега хора като вас разбират някои концептуални теории, но по отношение на истини като истинския нрав на Бог, намерението на Бог да обича човечеството и произхода на нещата, които Бог е извършил по онова време, и плана зад тях, хората никога няма да са способни да разберат. Това е тайнството на истината, това е същността на Бог. Как хората могат да я видят ясно? Напълно неразумно е да желаеш да разбереш ясно Създателя. Ти си твърде надменен и надценяваш способностите си. Хората не бива да искат да разберат ясно Бог. Засега е добре, ако могат да разберат част от истината. Що се отнася до теб, разбирането на част от истината вече е достатъчно постижение. Следователно рационално ли е да имаш нагласа на покорство? Това е нещо напълно рационално. Нагласата и отношението на покорство са минимумът на това, което всяко сътворено същество трябва да притежава.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Човек може да тръгне по правилния път на вярата в Бог само като преобърне представите си (3))

За да постигне покорство пред Бог, човек първо трябва да приеме истината и да я практикува, и трябва да се покори на устроеното от Бог и Неговите подредби. Това е първото препятствие. Та какво включват устроеното от Бог и Неговите подредби? Включват хората, събитията и нещата, които Бог поражда около теб. Понякога тези хора, събития и неща ще те кастрят, понякога ще те изкушават, ще те изпитват, ще те смущават или ще те правят негативен, но стига да можеш да търсиш истината, за да разрешиш проблемите, ти ще можеш да научиш нещо, да придобиеш ръст и да имаш силата да устояваш. Да се покоряваш на устроеното от Бог и Неговите подредби е най-фундаменталният урок за покорство пред Бог. Устроеното от Бог и Неговите подредби включват хората, събитията, нещата и различните ситуации, които Бог поражда около теб. Та как трябва да реагираш, когато се сблъскаш с тези ситуации? Най-основното е да приемаш от Бог. Какво означава „да приемаш от Бог“? Да се оплакваш и да се съпротивляваш — това ли е приемане от Бог? Да спориш и да се оправдаваш — това ли е приемане от Бог? Не. Тогава как трябва да практикуваш приемането от Бог? Когато ти се случи нещо, първо се успокой, потърси истината и практикувай покорство. Не излизай с извинения или обяснения. Не се опитвай да анализираш или да предполагаш кой е прав и кой греши, и недей анализира чия грешка е по-сериозна и чия — не толкова. Дали постоянното анализиране на тези неща е нагласа за приемане от Бог? Това нагласа за покорство пред Бог ли е? Това не е нагласа на покорство пред Бог или на приемане от Бог, или на приемане на Божието върховенство и подредби. Приемането от Бог е част от принципите за практикуване на покорство пред Бог. Ако си убеден, че всичко, което те сполетява, е в пределите на Божието върховенство, че тези неща се случват по Божиите подредби и поради Неговите добри намерения, тогава можеш да ги приемеш от Бог. За начало не анализирай правилното и грешното, не се оправдавай, не търси вина у другите, не издребнявай, не анализирай обективните причини за случилото се и не използвай човешкия си разум, за да анализираш и изследваш нещата. Това са подробностите в онова, които трябва да свършиш, за да приемеш от Бог. А начинът да го практикуваш е да започнеш с покорство. Дори да имаш идеи или ако нещата не са ти ясни, покори се. Не започвай с оправдания или непокорство. А след като се покориш, потърси истината, моли се на Бог и търси от Него. Как трябва да се молиш? Кажи: „О, Боже, Ти си устроил тази ситуация за мен заради Твоите добри намерения“. Какво е значението на казаното? Означава, че вече имаш нагласа за приемане в сърцето си и си признал, че Бог е устроил тази ситуация за теб. Кажи: „О, Боже, не знам как да практикувам в ситуацията, с която се сблъсках днес. Моля Те да ме просветиш, да ме напътстваш и да ме накараш да разбера Твоето намерение, за да мога да действам според него, да не се бунтувам, да не се противопоставям и да не разчитам на собствената си воля. Готов съм да практикувам истината и да действам в съответствие с принципите“. След като се помолиш, ще почувстваш мир в сърцето си и по естествен начин ще се избавиш от извиненията. Не е ли това промяна в манталитета ти? Това проправя пътя към търсенето и практикуването на истината и единственият проблем, който остава, е как трябва да практикуваш истината, след като си я разбрал. Ако пак проявиш непокорство, когато дойде време да практикуваш истината, трябва отново да се помолиш на Бог. Едва след като непокорството ти бъде преодоляно, естествено ще ти бъде лесно да практикуваш истината. Когато се появят проблеми, трябва да се научиш да притихваш пред Бог и да търсиш истината. Ако външните неща постоянно те прекъсват, ако състоянието ти непрекъснато е нестабилно, на какво се дължи това? Причината е, че не разбираш истината и че в теб властва покварения ти нрав — не можеш да се сдържаш. В такива моменти трябва да се самоанализираш и да откриеш проблема в себе си. Потърси подходящите Божии слова и виж какво разобличават те. После слушай проповеди и общения, или химни с Божиите слова. Вгледай се в собственото си състояние в светлината на тези слова. Така можеш да разбереш вътрешните си проблеми и да придобиеш яснота, която ще ти помогне да се справиш по-лесно с тях.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Покорството пред Бог е основен урок за придобиване на истината)

Ако вярваш в Божието върховенство, то трябва да вярваш, че ежедневните събития, били те добри или лоши, не се случват произволно. Не че някой умишлено ти създава трудности или те е взел на прицел — всичко е подредено и устроено от Бог. Защо Бог устройва всички тези неща? Не за да те разобличи или да те разкрие и да те отстрани. Да те разкрие не е крайната цел. Целта е да те усъвършенства и спаси. Как те усъвършенства Бог? И как те спасява? Отначало те кара да осъзнаеш собствения си покварен нрав и да разбереш своята природа същност, недостатъците си и това, което ти липсва. Само като си наясно с тези неща и имаш разбиране за тях, можеш да се стремиш към истината и постепенно да се отървеш от покварения си нрав. Така Бог ти дава шанс. Това е Божията милост. Трябва да знаеш как да се възползваш от тази възможност. Не бива да изпитваш съпротива спрямо Бог, да се съревноваваш и препираш с Него или да Го разбираш погрешно. В частност, когато се изправиш пред хората, събитията и нещата, които Бог е организирал около теб, недей постоянно да мислиш, че те не са такива, каквито ти искаш да бъдат, не искай непрестанно да избягаш от тях и не се оплаквай от Бог и не Го разбирай погрешно. Ако непрестанно правиш това, то ти не изживяваш Божието дело и така много трудно ще успееш да навлезеш в истината реалност. Независимо с какво се сблъскваш — било то нещо, което не можеш да разбереш напълно, или нещо, което ти причинява трудности, трябва да се научиш да се покоряваш. За начало трябва да дойдеш пред Бог и да се молиш повече. Така, незабелязано, в твоето вътрешно състояние ще настъпи промяна и ще можеш да търсиш истината, за да решиш проблема. Така ще можеш да изживяваш Божието дело. В този процес истината реалност ще се изгради в теб и именно по този начин ще напредваш и състоянието на живота ти ще се преобразява. Щом претърпиш тази промяна и придобиеш истината реалност, ще притежаваш и духовен ръст, а с него се постига и живот.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. За да придобие истината, човек трябва да се учи от хората, събитията и нещата около себе си)

Да се покориш на Божието устройване и подредба е най-основният урок, с който се сблъсква всеки Божи последовател. Това е и най-дълбокият урок. Степента, в която си способен да се покориш на Бог, показва колко голям е ръстът ти и колко силна е вярата ти — тези неща са взаимосвързани. С кои истини трябва да се въоръжите, за да достигнете до безусловно покорство? Първо, не можеш да отправяш никакви изисквания към Бог — това е истина. Как можеш да приложиш тази истина? Когато изискваш от Бог, използвай тази истина, за да обмислиш и да се самоанализираш. „Какви изисквания имам към Бог? Съответстват ли те на истината? Разумни ли са? Откъде идват? Дали от собствените ми фантазии, или са мисли, внушени ми от Сатана?“. Всъщност не е нито едно от тези неща. Тези идеи са породени от покварения нрав на хората. Трябва да разнищиш мотивите и желанията, които стоят зад тези неразумни искания, и да видиш дали те отговарят на разума на нормалната човешка природа. Към какво трябва да се стремиш? Ако си човек, който обича истината, трябва да се стремиш да си последовател, точно като Петър. Петър каза: „Ако Бог се отнасяше с мен като с играчка, как бих могъл да не бъда готов и склонен?“. Някои хора не разбират какво е казал Петър. Те питат: „Кога Бог се е отнасял с хората като с играчки и ни е предавал на Сатана? Не съм виждал такова нещо. Бог е прекрасен към мен, толкова милостив. Той не е такъв тип Бог. Бог обича хората безкрайно, защо би се отнасял с тях като с играчки? Това не отговаря на истината. То е погрешно разбиране за Бог и не е истинско познание за Него“. Ала откъде идват тези думи на Петър? (Идват от неговото познание за Бог, придобито след преминаване през всякакви изпитания.) Петър премина през толкова много изпитания и облагородяване. Той загърби всички свои изисквания, планове и желания и не настояваше Бог да прави каквото и да било. Така той нямаше собствени мисли и се отдаде напълно. Той мислеше: „Бог може да прави каквото поиска — да ме подложи на изпитания, да ме укорява, да ме съди или да ме накаже. Може да създава ситуации, за да ме кастри, може да ме кали, може да ме хвърли в леговището на лъва или да ме даде на вълците. Каквото и да прави Бог, то е правилно и аз ще Му се покоря. Всичко, което Бог прави, е истина. Няма да имам никакви оплаквания, нито избор“. Не е ли това безусловно покорство? Понякога хората си мислят: „Всичко, което Бог прави, е истина, тогава защо не съм я открил в това нещо, което Бог направи? Изглежда дори Бог понякога прави неща, които не се съобразяват с истината. Бог също понякога греши. Ала независимо от всичко, Бог е Бог и аз ще се покоря!“. Безусловно ли е това покорство? (Не.) Това е избирателно, а не истинско покорство. То е в противоречие с мислите на Петър. Когато се отнасят с теб като с играчка, не е необходимо да ти се обяснява причината или това да ти изглежда справедливо и разумно. С теб може да се държат по всякакъв начин — няма нужда фактите и причините да се обсъждат с теб или да ти се обясняват. Ако нещата не можеха да продължат без твоето одобрение, щяха ли да те третират като играчка? Не — това би означавало да получиш всички човешки права и свободи и пълно уважение, да се държат с теб като с човешко същество, а не като с играчка. Какво е играчката? (Нещо, което няма самостоятелност и права.) Ала дали е само нещо без права? Как могат да бъдат приложени думите на Петър? Например, да речем, че от известно време търсиш по определена тема, но все още не си разбрал Божието намерение. Или да кажем, че вярваш в Бог повече от 20 години и все още не знаеш за какво става дума. Трябва ли да не се покориш в тази ситуация? Трябва да се покориш. А на какво се основава това покорство? Основава се на казаното от Петър: „Ако Бог се отнасяше с мен като с играчка, как бих могъл да не бъда готов и склонен?“. Ако винаги се отнасяш към Бог според идеите и фантазиите на човека и ги използваш, за да измерваш всичко, което Бог прави, да претегляш думите и делата Му, това не е ли отсъждане за Бог, не е ли противопоставяне на Бог? Може ли всичко, което Бог върши, да се вмести в представите и фантазиите на човек? А ако не се вмества, то значи ли, че няма да го приемеш и да му се покориш? В такива моменти как трябва да търсиш истината? Как трябва да следваш Бог? Свързано е с истината — отговор трябва да се търси в Божиите слова. Когато вярват в Бог, хората трябва да се придържат към мястото на сътворено същество. Независимо от времето, независимо дали Бог е скрит от теб или ти се е явил, независимо дали можеш да почувстваш Божията любов или не, трябва да знаеш какви са твоите отговорности, задължения и дълг — трябва да разбереш тези истини относно практиката. Ако все още се вкопчваш в своите представи, като казваш: „Ако мога ясно да видя, че това е в съответствие с истината и с моите мисли, тогава ще се покоря. Ако не ми е ясно и не мога да потвърдя, че това са Божии постъпки, то първо ще изчакам малко и ще се покоря, когато се уверя, че е дело на Бог“, тогава дали това е човек, който се покорява пред Бог? Не е. Това е условно покорство, а не безпрекословно, пълно покорство. Божието дело не се съгласува с човешките представи и фантазии, нито въплъщението, а камо ли правосъдието и наказанието. По-голямата част от хората наистина изпитват трудности да го приемат и да му се покорят. Ако не можеш да се покориш пред Божието дело, тогава можеш ли да изпълниш дълга на сътворено същество? Това просто е невъзможно. Какъв е дългът на едно сътворено същество? (Да заеме мястото на сътворено същество, да приеме Божието поръчение и да се покори пред Божията подредба.) Точно така, това стои в основата му. Тогава не е ли лесно да се реши този въпрос? Да заеме мястото на сътворено същество и да се покори пред Създателя, твоя Бог — това най-вече трябва да отстоява всяко сътворено същество. Има много истини, които не разбираш или за които не знаеш. Не можеш да проумееш Божиите намерения, затова няма да приемеш истините или да им се покориш, така ли е? Не разбираш, например, някои пророчества, затова не признаваш, че те са Божии слова? Не можеш да го отречеш. Тези думи винаги ще бъдат слова от Бог и те съдържат истината. Дори и да не ги разбираш, те остават Божии слова. Ако някои Божии слова не са се изпълнили, означава ли това, че те не са Божии слова, че не са истина? Ако казваш: „Ако не са се изпълнили, вероятно не са Божии слова. Вероятно са били подправени“, що за нагласа е това? Това е нагласа за непокорство. Трябва да имаш разум. Какво представлява разумът? На какво се основава наличието на разум? Основава се на това да заемеш мястото на сътворено същество и да се покориш пред Създателя, твоя Бог. Това е истината, една вечно неизменна истина. Трябва ли покорството пред Бог да се основава на това дали знаеш или разбираш Божиите намерения, или дали Бог ти е показал намеренията си? Трябва ли то да се основава на всичко това? (Не.) Тогава на какво се основава? Основава се на истината на покорството. Каква е истината на покорството? (Да заемеш мястото на сътворено същество и да се покориш пред Създателя.) Това е истината на покорството. Тогава нужно ли е ти да анализираш кое е правилно и кое — не? Необходимо ли е да размишляваш дали Бог е постъпил правилно или не, за да постигнеш безусловно покорство? Трябва ли Бог ясно и подробно да обясни този аспект на истината, за да се покориш? (Не, не трябва.) Независимо какво прави Бог, ти трябва да практикуваш истината на покорството — това е достатъчно.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Покорството пред Бог е основен урок за придобиване на истината)

Когато се сблъскваш с проблеми в реалния живот, как трябва да познаваш и разбираш Божията власт и Неговото върховенство? Когато се сблъскаш с тези проблеми, но не знаеш как да ги разбереш, решиш и преживееш, какво трябва да е твоето отношение, за да демонстрираш намерението си да се подчиниш, желанието си да се подчиниш и факта на твоето подчинение пред върховенството и подредбите на Бог? Преди всичко трябва да се научиш да чакаш. След това трябва да се научиш да търсиш и след това — да се подчиняваш. „Да чакаш“ означава да очакваш Божието време, да очакваш хората, събитията и предметите, които Той е подготвил за теб, да чакаш намеренията Му постепенно да ти се разкрият. „Да търсиш“ означава да наблюдаваш и да разбираш дълбокия замисъл на Бог за теб чрез хората, събитията и предметите, които Той е подредил за теб, да разбереш истините, свързани с тях, да разбереш какво точно трябва да изпълнят хората и към какъв път да се придържат, да разбереш какви резултати възнамерява да постигне Бог в хората и какви постижения възнамерява да осъществи в тях. „Да се подчиниш“, разбира се, означава да приемеш хората, събитията и предметите, подредени от Бог, да приемеш Неговото върховенство и чрез него да опознаеш начина, по който Създателят господства над съдбата на човека, по който дава на човека Своя живот, по който вгражда истината в човека. Всички неща, подчинени на Божиите подредби и Божието върховенство, следват природните закони и ако си решен да позволиш на Бог да подрежда всичко и да господства над всичко вместо теб, трябва да се научиш да чакаш, да търсиш и да се подчиняваш. Това е отношението, което трябва да усвои всеки, който желае да се подчини на Божията власт, това е основополагащото качество, което трябва да притежава всеки човек, който желае да приеме върховенството и подредбите на Бог. За да имаш такова отношение, за да имаш това качество, трябва да работиш по-усилено. Само така можеш да навлезеш в истинската действителност.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият III)

Сред всички хора Ной беше примерът за човек, който се боеше от Бог, покоряваше се на Бог и изпълняваше Божието поръчение, който е най-достоен за подражание. Той беше одобрен от Бог и трябва да бъде модел за онези, които следват Бог днес. А кое беше най-ценното в него? Той имаше само едно отношение към Божиите слова: да слуша и да приема, да приема и да се покорява, и да се покорява до смъртта. Именно това отношение, което беше най-ценното от всичко, му спечели Божието одобрение. Когато ставаше въпрос за Божиите слова, той не беше нехаен, не отбиваше номера и не ги проучваше внимателно, не ги анализираше, не им се съпротивляваше и не ги отричаше в главата си, след което да ги изтласква в задната част на съзнанието си. Вместо това той слушаше искрено, приемаше ги малко по малко в сърцето си и след това разсъждаваше как да ги приложи на практика, как да ги изпълни, как да ги практикува според първоначалното намерение, без никакво отклонение. И докато разсъждаваше върху Божиите слова, той си казваше насаме: „Това са Божиите слова, това са Божиите наставления, Божието поръчение, аз съм обвързан от дълга, трябва да се покоря, не мога да пропусна нито една подробност, не мога да се противопоставя на нито едно от Божиите желания, нито мога да пренебрегна някоя от подробностите на казаното от Него, в противен случай не бих бил годен да се нарека човек, не бих бил достоен за Божието поръчение и за Неговото възвисяване. В този живот, ако не успея да изпълня всичко, което Бог ми е казал и поверил, ще имам съжаления. Нещо повече, ще бъда недостоен за Божието поръчение и за Неговото възвисяване и няма да имам смелостта да се върна пред Създателя“. Всичко, което Ной беше мислил и обмислял в сърцето си, всяка негова гледна точка и всяко негово отношение, всяко от тях предопределяше това, че той в крайна сметка е способен да приложи на практика Божиите слова, да превърне Божиите слова в реалност, да доведе Божиите слова до резултат и да направи така, че те да бъдат изпълнени и осъществени чрез неговия усърден труд и да се превърнат в реалност чрез него, и така Божието поръчение да не пропадне. Ако се съди по всичко, което Ной мислеше, по всяка идея, която възникваше в сърцето му, и по отношението му към Бог, Ной беше достоен за Божието поръчение, той беше човек, на когото Бог се доверяваше, и човек, на когото Бог гледаше благосклонно. Бог наблюдава всяка дума и дело на хората, Той наблюдава техните мисли и идеи. В Божиите очи, щом Ной е способен да мисли по този начин, Той не е сгрешил в избора Си. Ной можеше да понесе Божието поръчение и Божието доверие и беше способен да изпълни Божието поръчение: той беше единственият избор сред целия човешки род.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Трети екскурс: как Ной и Авраам се подчиниха на Божиите слова и Му се покориха (втора част))

Авраам имаше истинска вяра в Бог и това потвърждава едно нещо, а именно, че Авраам беше честен човек. Единственото му отношение към Божиите слова беше на подчинение, приемане и покорство — той щеше да се подчини на всичко, което Бог кажеше. Ако Бог кажеше, че нещо е черно, дори Авраам да не можеше да го види като черно, той щеше да повярва, че казаното от Бог е вярно, и щеше да се убеди, че е черно. Ако Бог му кажеше, че нещо е бяло, той щеше да е убеден, че е бяло. Толкова е просто. Бог му каза, че ще го дари с дете, и Авраам си помисли: „Аз съм вече на 100 години, но щом Бог казва, че ще ми даде дете, тогава съм благодарен на моя Господ, Бог!“. Той нямаше твърде много други идеи, просто вярваше в Бог. Каква беше същността на тази вяра? Той вярваше в същността и идентичността на Бог и неговото познание за Създателя беше реално. Той не беше като онези хора, които казват, че вярват, че Бог е всемогъщ и че е Създателят на човечеството, но таят съмнения в сърцата си, като например: „Дали хората всъщност са еволюирали от маймуни? Казва се, че бог е създал всички неща, но хората не са го видели със собствените си очи“. Независимо какво казва Бог, тези хора винаги са на границата между вярата и съмнението и разчитат на това, което виждат, за да определят дали нещата са истински, или лъжливи. Те се съмняват във всичко, което не могат да видят с очите си, затова винаги, когато чуят Бог да говори, поставят въпросителни знаци след Неговите слова. Внимателно, усърдно и предпазливо изследват и анализират всеки факт, въпрос и заповед, които Бог представя. Смятат, че във вярата си в Бог трябва да изследват Божиите слова и истината с отношение на научно изследване, за да видят дали тези слова всъщност са истината, в противен случай ще бъдат изложени на риск от измама и заблуда. Но Авраам не беше такъв, той слушаше Божието слово с чисто сърце. В този случай обаче Бог поиска от Авраам да Му принесе в жертва единствения си син Исаак. Това причини болка на Авраам, но той все пак избра да се покори. Авраам вярваше, че Божиите слова са неотменими и че Божиите слова ще станат реалност. Сътворените човешки същества трябва да приемат и да се покоряват на Божието слово като нещо естествено и пред Божието слово сътворените човешки същества нямат право на избор, а още по-малко трябва да анализират или да изследват Божието слово. Това беше отношението, което Авраам имаше към Божието слово. Макар че Авраам изпитваше голяма болка и макар че неговата любов към сина му и нежеланието му да се откаже от него му причиняваха изключителен стрес и болка, той все пак избра да върне детето си на Бог. Защо щеше да върне Исаак на Бог? Ако Бог не беше поискал от Авраам да направи това, нямаше нужда той да поема инициативата да върне сина си, но тъй като Бог го беше поискал, той трябваше да върне сина си на Бог, нямаше извинения за това и не биваше да се опитва да спори с Бог — такова беше отношението, което Авраам имаше. Той се покори на Бог с такова чисто сърце. Това Бог искаше и това Бог желаеше да види. Поведението на Авраам и това, което той постигна по въпроса за жертвоприношението на Исаак, беше точно това, което Бог искаше да види, и това беше начинът, по който Бог го изпита и провери. И все пак Бог не се отнесе към Авраам така, както се отнесе към Ной. Той не каза на Авраам причините за това, за процеса или всичко за него. Авраам знаеше само едно нещо, а именно, че Бог поиска от него да върне Исаак — това беше всичко. Той не знаеше, че с това Бог го изпитваше, нито беше наясно какво Бог желаеше да постигне в него и в неговите потомци, след като беше подложен на това изпитание. Бог не каза на Авраам нищо от това, Той само му даде проста заповед, искане. И макар тези Божии слова да бяха много прости и да не се съобразяваха с човешките чувства, Авраам оправда очакванията на Бог, като направи това, което Бог желаеше и изискваше: той принесе Исаак в жертва на олтара. Всяко негово движение показваше, че принасянето на Исаак не беше отбиване на номера, че не го правеше нехайно, а беше искрено и го правеше от дълбините на сърцето си. Макар че не можеше да понесе да се откаже от Исаак, макар че изпитваше болка, когато беше изправен пред това, което Създателят беше поискал, Авраам избра метода, който никой друг човек не би избрал: пълно покорство на това, което Създателят поиска, покорство без компромиси, без извинения и без никакви условия — той действаше точно както Бог беше поискал от него. И какво притежаваше Авраам, когато можеше да направи това, което Бог поиска? От една страна, в него имаше истинската вяра в Бог. Той беше сигурен, че Създателят е Бог, неговият Бог, неговият Господ, Този, Който господства над всички неща и Който е създал човечеството. Това беше истинска вяра. От друга страна, той имаше чисто сърце. Той вярваше на всяка дума, изречена от Създателя, и беше способен просто и директно да приеме всяка дума, изречена от Него. И от трета страна, независимо колко голяма беше трудността на това, което Създателят поиска, колко болка щеше да му донесе, отношението, което той избра, беше на покорство, без да се опитва да спори с Бог, да се съпротивлява или да отказва, а на пълно и цялостно покорство, като действаше и практикуваше в съответствие с това, което Бог поиска, според всяка Негова дума и според заповедта, която Той издаде. Точно както Бог поиска и пожела да види, Авраам принесе Исаак в жертва на олтара, принесе го на Бог — и всичко, което той направи, доказа, че Бог е избрал правилния човек и че в Божиите очи той беше праведен.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Трети екскурс: как Ной и Авраам се подчиниха на Божиите слова и Му се покориха (втора част))

Само когато имаш истинска вяра, можеш да се покоряваш истински. Само когато можеш истински да се покориш на Бог, в теб постепенно може да възникне истинско доверие към Него. Придобиваш истинско доверие в процеса на истинско покорство пред Бог, но ако ти липсва истинско доверие, можеш ли наистина да се покориш на Бог? (Не.) Тези неща са свързани и това не е въпрос на правила или на логика. Истината не е философия, тя не е логична. Истините са взаимосвързани и абсолютно неподлежащи на разделяне. Ако кажеш: „За да се покориш на Бог, трябва да имаш доверие в Него, а ако имаш доверие в Бог, трябва да Му се покориш“, това е правило, фраза, теория, високопарно мнение! Въпросите, свързани с живота, не са правила. На думи постоянно признаваш, че Всемогъщият Бог е твоят единствен Спасител и единственият истински Бог, но имаш ли истинско доверие в Бог? На какво се уповаваш, за да останеш непоколебим, когато се сблъскаш с мъки? Много хора приемат Всемогъщия Бог, защото Той е изразил толкова много истини. Приемат Го, за да влязат в небесното царство. Но когато се сблъскат с арести и скръб, много хора се отдръпват, много хора се крият в домовете си и не смеят да изпълняват дълга си. Тогава думите, които си изрекъл: „Вярвам в Божието върховенство, вярвам в Божия контрол над човешката съдба и в това, че моята съдба е в Божиите ръце“, отдавна са изчезнали безследно. За теб това е било просто лозунг. След като не се осмеляваш да практикуваш и преживяваш тези думи и не живееш според тях, дали наистина имаш доверие в Бог? Същността на вярата в Бог е не просто да се вярва в Божието име, а да се вярва във факта, че Бог господства над всички неща. Трябва да превърнеш този факт в свой живот, в действително свидетелство за своя живот. Трябва да живееш според тези думи. Това означава да оставиш тези думи да направляват поведението ти и да определят посоката и целите на действията ти, когато се сблъскаш с дадени ситуации. Защо трябва да живееш според тези думи? Например, да речем, че можеш да отидеш в чужда страна, където да вярваш в Бог и да изпълниш дълга си, и смяташ, че това е много добре. Големият червен дракон няма власт в чужбина и вярванията не са преследвани; вярата в Бог не е заплаха за живота ти, така че не е нужно да поемаш рискове. От друга страна, вярващите в Бог в континентален Китай са застрашени от арест по всяко време; те живеят в бърлогата на демона, а това е много опасно! И един ден Бог казва: „От няколко години вярваш в Бог в чужбина и си натрупал известен житейски опит. Има едно място в континентален Китай, където братята и сестрите не са постигнали зрялост по отношение на живота. Трябва да се върнеш и да бъдеш техен пастир“. Как би постъпил, когато се изправиш пред тази отговорност? (Бих се покорил и бих я приел.) Възможно е да я приемеш външно, но в сърцето си ще изпитваш безпокойство. Нощем в леглото си ще плачеш и ще се молиш на Бог: „Боже, Ти познаваш моята слабост. Духовният ми ръст е твърде малък. Дори да се върна на континента, не бих могъл да бъда пастир за Божиите избраници! Не можеш ли да избереш някой друг, който да отиде? Това поръчение достигна до мен и аз наистина искам да отида, но се страхувам, че ако го сторя, няма да го осъществя добре, няма да съумея да изпълня дълга си задоволително и ще се проваля в реализирането на Твоите намерения! Не мога ли да остана в чужбина още две години?“. Какъв е изборът, който правиш? Не отказваш напълно да отидеш, но не си и напълно съгласен да го сториш. Това е мълчаливо избягване. Това покорство пред Бог ли е? Това е съвсем явно бунтарство срещу Бог. Това, че не искаш да се върнеш, означава, че изпитваш емоции с характер на противопоставяне. Известно ли е това на Бог? (Известно Му е.) Бог ще каже: „Не отивай. Не съм строг спрямо теб, просто те изпитвам“. По този начин Той те е разкрил. Обичаш ли Бог? Покоряваш ли се на Бог? Имаш ли истинско доверие? (Не.) Слабост ли е това? (Не.) Това е бунтарство, това е противопоставяне на Бог. Това изпитание е показало, че нямаш истинско доверие в Бог, нямаш истинско покорство и не вярваш, че Бог господства над всички неща. Ти казваш: „Докато се страхувам, имам основание да избера да не отида. Докато животът ми е в опасност, мога да откажа. Не съм длъжен да приемам това поръчение и мога да избера свой собствен път. Мога да бъда изпълнен с оплаквания и недоволство“. Какво е това доверие? Тук няма истинско доверие. Колкото и възвишени да са лозунгите, които скандираш, ще имат ли те някакъв ефект сега? Съвсем никакъв. Ще имат ли някакъв ефект клетвите ти? Ще има ли някаква полза, ако други хора разговарят за истината и полагат усилия да те убедят? (Не.) Дори ако с неохота отидеш на континента, след като те са се постарали да те убедят, ще бъде ли това истинско покорство? Бог не иска от теб да се покоряваш по този начин. Ако отидеш без желание, това ще е напразно. Бог няма да работи в теб и ти няма да придобиеш нищо от това. Бог не принуждава хората да вършат някакви неща. Трябва да имаш желание. Ако не искаш да отидеш, ако искаш да поемеш по трети път и винаги се опитваш да избягаш, да откажеш и да се измъкнеш, тогава не трябва да го правиш. Когато духовният ти ръст е достатъчно голям и имаш такова доверие, ти доброволно ще поискаш да отидеш, казвайки: „Ще отида, дори и никой друг да не го направи. Този път наистина не се страхувам и ще рискувам живота си! Нима животът не е даден от Бог? Кое е толкова страшно в Сатана? Той е играчка в ръцете на Бог и аз не се боя от него! Ако не бъда арестуван, това ще се дължи на Божията благодат и милост. Ако обстоятелствата са такива, че бъда арестуван, то е, защото Бог го е позволил. Дори да умра в затвора, пак трябва да свидетелствам за Бог! Трябва да имам тази решимост — ще предам живота си на Бог. Ще използвам това, което съм разбрал, преживял и опознал в живота си и ще разговарям за него с онези братя и сестри, на които им липсват разбиране и знания. Така те ще могат да имат същото доверие и решимост като мен и ще могат да застанат пред Бог и да свидетелстват за Него. Трябва да проявя внимание към Божиите намерения и да се нагърбя с това тежко бреме. Макар че носенето на това тежко бреме изисква да поемам рискове и да жертвам живота си, аз не се страхувам. Вече не мисля за себе си. Имам Бог, животът ми е в Неговите ръце и с готовност се покорявам на устроеното от Бог и на Неговите подредби“. След като се върнеш, ще трябва да страдаш в тази среда. Възможно е да остарееш бързо, косата ти да посивее, а лицето ти да се сбръчка. Възможно е да се разболееш, да бъдеш арестуван и преследван или дори да се окажеш в смъртна опасност. Как трябва да се справиш с тези проблеми? Това отново е свързано с истинско доверие. Някои хора могат да се върнат в прилив на решителност, но какво ще правят, когато се сблъскат с тези трудности след завръщането си? Трябва да направиш решителната крачка и да вярваш в Божието върховенство. Дори ако видимо се състариш малко или леко се разболееш, това са незначителни неща. Ако съгрешиш срещу Бог и отхвърлиш Неговото поръчение, ще пропуснеш шанса си да бъдеш доведен до съвършенство от Него в този живот. Ако в живота си съгрешиш срещу Бог и отхвърлиш Неговото поръчение, това ще бъде вечно петно! Пропускането на тази възможност е нещо, което не можеш да откупиш с колкото и да е било години от младостта си. Каква е ползата от това да имаш здраво и силно тяло? Каква е ползата от това да имаш красиво лице и хубава фигура? Дори да доживееш до осемдесет години и умът ти все още да е остър, ако не можеш да разбереш смисъла дори на едно изречение, казано от Бог, няма ли това да е жалко? Би било изключително жалко! И така, кое е най-важното и най-ценното нещо, което хората трябва да получат, когато се изправят пред Бог? Това е истинска вяра в Бог. Каквото и да те сполети, ако първо се покориш, дори да имаш някакви малки погрешни представи за Бог в момента или да не разбираш напълно защо Бог действа по този начин, няма да бъдеш негативен и слаб. Както е казал Петър: „Дори ако Бог си играеше с хората като с играчки, какви оплаквания биха имали хората?“. Ако ти липсва дори тази капчица доверие, би ли могъл да си все така покорен както Петър? Много често онова, което Бог прави с теб, е уместно и разумно, съгласно твоя духовен ръст, твоите фантазии и представи. Бог действа в съответствие с твоя духовен ръст. Ако въпреки това не можеш да го приемеш, можеш ли да постигнеш покорството на Петър? Това би било дори още по-невъзможно. Затова трябва да се стремиш да вървиш в тази посока и към тази цел. Само тогава можеш да постигнеш истинска вяра в Бог.

Ако на хората им липсва истинска вяра, могат ли да се покорят на Бог? Трудно е да се каже. Само ако имат истинско доверие в Бог, могат истински да Му се покорят. Това е точно така. Ако не се покориш истински на Бог, няма да имаш повече възможности да получиш Божието просветление, напътствие или усъвършенстване. Отблъснал си всички тези възможности Бог да те доведе до съвършенство. Не ги искаш. Отказваш ги, страниш от тях и постоянно ги избягваш. Винаги избираш среда с удобства за плътта и без страдания. Това е проблем! Не можеш да преживееш Божието дело. Не можеш да преживееш Божието напътствие, Божието ръководство и Божията закрила. Не можеш да видиш Божиите дела. В резултат на това няма да придобиеш истината, нито истинско доверие — няма да придобиеш нищо!

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Истинско доверие се постига само с истинско покорство)

Хората трябва да разберат, че има един основен принцип на отношението на Създателя към сътворените същества, който е и най-висшият принцип. Начинът, по който Създателят се отнася към сътворените същества, напълно се основава на Неговия план за управление и на нуждите на делото Му. Не Му е необходимо да се съветва с който и да е човек, нито да получава одобрението на който и да е човек. Той прави всичко, което трябва, и се отнася към хората така, както трябва, и, независимо какво прави или как се отнася към хората, всичко е в съответствие с истините принципи и принципите, по които действа Създателят. Като сътворено същество единственото, което човек трябва да прави, е да е покорен пред Създателя и не бива да прави никакъв собствен избор. Това е разумът, който сътворените същества трябва да притежават, и ако някой не го притежава, значи не е годен да се нарича човек. Хората трябва да разберат, че Създателят винаги ще бъде Създателят. Той има могъществото и е пригоден да устройва всяко сътворено същество и да господства над него, както Му е угодно, и не се нуждае от причина за това. Това е Неговата власт. Сътворените същества нямат правото и не са пригодни да преценяват дали нещо, което Създателят прави, е правилно или грешно, или как трябва да постъпва. Нито едно сътворено същество няма право да избира дали да приеме върховенството и подредбите на Създателя и нито едно сътворено същество няма право да поставя изисквания за това как Създателят да господства и да подрежда съдбата му. Това е най-висшата истина. Каквото и да е направил Създателят на Своите сътворени същества и както и да го е направил, единственото, което сътворените човеци трябва да направят, е да търсят, да се покоряват, да опознават и да приемат всичко, направено от Създателя. Крайният резултат ще е, че Създателят ще изпълни своя план за управление и ще довърши делото Си, и планът Му за управление ще напредне без никакви препятствия. Междувременно, тъй като сътворените същества са приели върховенството и подредбите на Създателя и са им се покорили, те ще придобият истината, ще разберат намеренията на Създателя и ще опознаят Неговия нрав. Има още един принцип, за който трябва да ви кажа: каквото и да прави Създателят, каквито и проявления да показва и независимо дали върши велико или малко дело, Той все пак е Създателят, докато всички хора, които Той е създал, независимо какво са свършили и колко са талантливи или даровити, си остават сътворени същества. Що се отнася до сътвореното човечество, колкото и благодат и колкото и благословии или колкото и милост, любяща доброта или благосклонност да е получило от Създателя, то не бива да смята, че се отличава от масите, или да си мисли, че може да е равнопоставено на Бог и че е станало високопоставено сред сътворените същества. Колкото и дарби да ти е дал Бог или колкото и благодат да ти е дал, или колкото и мило да се е отнесъл към теб, и независимо дали ти е дал няколко специални таланта, нищо от това не е твой капитал. Ти си сътворено същество и затова винаги ще си останеш сътворено същество. Никога не бива да мислиш: „Аз съм малкият любимец в Божиите ръце. Бог никога няма да ме изостави, винаги ще се отнася към мен с любов, грижа и нежни ласки, с топъл шепот за утеха и увещание“. Напротив, в очите на Създателя ти си същият като всички останали сътворени същества. Бог може да те оползотвори, както пожелае, да те устрои, както пожелае и да подреди да изпълняваш каквато роля пожелае сред всякакви хора, събития и неща. Това трябва да знаят хората и те трябва да притежават такъв разум. Ако човек може да разбере и приеме тези слова, връзката му с Бог ще стане по-нормална и той ще установи най-справедлива връзка с Него. Ако човек може да разбере и приеме тези слова, той ще се ориентира правилно за положението си, ще заеме мястото си там и ще изпълнява своя дълг.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Човек може да опознае Божиите дела едва след като разбере истината)

Свързани химни

Сътвореното същество трябва да се остави на устроеното от Бог