Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

Аз съм праведен, Аз съм достоен за доверие и Аз съм Бог, който проучва внимателно дълбините на човешкото сърце! Веднага ще разкрия кой е истинен и кой е лъжлив. Не се тревожете; всички неща работят съгласно Моето време. Кой Ме иска искрено и кой не Ме иска — Аз ще ви кажа, един след друг. Вие само се погрижете да се храните, да пиете и да се приближавате до Мен, когато се явите в Мое присъствие, и Аз ще върша делото Си сам. Не се стремете нетърпеливо към бързи резултати — делото Ми не е нещо, което може да бъде постигнато наведнъж. В него са стъпките Ми и мъдростта Ми, и затова мъдростта Ми може да се открие. Ще ви оставя да видите какво вършат ръцете Ми — наказанието за злото и наградата за доброто. Със сигурност не проявявам предпочитания към никого. Теб, който Ме обичаш искрено, и Аз ще обичам искрено, а за тези, които не Ме обичат искрено, Моят гняв ще бъде завинаги с тях, така че да могат да си спомнят във вечността, че Аз съм истинският Бог, Бог, който проучва внимателно най-съкровеното в сърцето на човека. Не действай по един начин пред лицата на другите, а по друг начин зад гърба им; Аз виждам ясно всичко, което правиш, и дори и да заблуждаваш другите, Мен не можеш да заблудиш. Аз виждам всичко ясно. Не е възможно за теб да скриеш нищо; всичко е в Моите ръце. Не се мисли за толкова умен, защото правиш дребните си сметки да излязат в твоя полза. Казвам ти: независимо колко планове замисля човек, хиляди или десетки хиляди, в края на краищата той не може да избяга от дланта на ръката Ми. Всички неща и всички предмети се контролират от ръцете Ми, какво остава за един човек! Не се опитвай да Ме избягваш или да се криеш, не се опитвай да мамиш с раболепие или да се прикриваш. Нима не виждаш, че Моят славен лик, Моят гняв и Моето правосъдие са разкрити публично? Ще съдя незабавно и безмилостно всеки, който не Ме иска искрено. Моето съжаление се свърши, повече не остана. Не бъдете вече лицемерни и сложете край на своите диви и безразсъдни маниери.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 44)

Да вярваш в Бог означава да Му представиш всичките си дела и да приемеш Неговата внимателна проверка. Ако онова, което правиш, може да бъде представено пред Божия Дух, но не и пред Божията плът, това показва, че не си приел внимателната проверка на Неговия Дух. Кой е Божият Дух? Кой е този човек, за когото свидетелства Бог? Не са ли Те едно и също? Повечето хора Ги приемат като две различни същности, като вярват, че Божият Дух е Божи Дух, а човекът, за когото свидетелства Бог, е просто човек. Но не се ли заблуждаваш? От чие име работи този човек? Онези, които не познават въплътения Бог, нямат духовно разбиране. Божият Дух и Неговото въплъщение са едно, защото Божият Дух е материализиран в плът. Ако този човек се държи недобре с теб, ще бъде ли добър Божият Дух? Това не те ли обърква? Днес хората, които не приемат Божията внимателна проверка, няма да получат Неговото одобрение, а хората, които не познават въплътения Бог, не могат да бъдат направени съвършени. Прегледай всичките си дела и виж дали могат да бъдат представени пред Бог. Ако не можеш да ги представиш пред Него, значи си нечестив. Могат ли да бъдат усъвършенствани нечестивите? Всичките ти дела, всяко действие, всяко намерение и всяка реакция трябва да бъдат представени пред Бог. Дори ежедневният ти духовен живот — молитвите ти, близостта ти до Бог, яденето и пиенето на Божиите слова, общението с твоите братя и сестри, животът ти в църквата — и служението ти в сътрудничество могат да бъдат представени за Божията внимателна проверка. Точно такова практикуване ще ти помогне да постигнеш растеж в живота. Процесът на приемане на Божията внимателна проверка е процес на пречистване. Колкото повече приемаш Божията внимателна проверка, толкова повече се пречистваш, и толкова повече си в съгласие с Божиите намерения, за да не бъдеш въвлечен в разврат и сърцето ти ще живее в Божието присъствие. Колкото повече приемаш внимателната Му проверка, толкова по-унизен е Сатана и по-голяма способността ти да се опълчиш на плътта. Затова приемането на Божията внимателна проверка е пътят, който хората трябва да следват. Каквото и да правиш, дори по време на общението с братята и сестрите си, можеш да представяш делата си пред Бог, да търсиш внимателната Му проверка и да се стремиш към покорство пред Самия Бог; така всичко, което практикуваш, ще бъде по-правилно. Едва когато представиш делата си пред Бог и приемеш внимателната Му проверка, можеш да бъдеш човек, който живее в Божието присъствие.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог прави съвършени онези, които са в съгласие с намеренията Му)

Трябва да използваш молитвата като начин да приемеш Божия надзор във всичко. Когато се молиш, макар и Аз да не стоя лично пред теб, Светият Дух е с теб и ти се молиш едновременно на Мен и на Божия Дух. Защо вярваш в тази плът? Вярваш, защото у Него е Божият Дух. Би ли вярвал в този човек, ако Божият Дух не беше у Него? Когато вярваш в Него, ти вярваш в Божия Дух. Когато се боиш от този човек, това е страх от Божия Дух. Вярата в Божия Дух е вяра в този човек, както вярата в този човек е вяра и в Божия Дух. Когато се молиш, ти чувстваш, че Божият Дух е с теб и че Бог е пред теб, затова се молиш на Неговия Дух. Днес повечето хора не се осмеляват да представят делата си пред Бог; можеш да заблудиш Неговата плът, но не можеш да заблудиш Неговия Дух. Всичко, което не може да издържи Божията внимателна проверка, противоречи на истината и трябва да бъде отхвърлено; не бъде ли направено, значи се съгрешава срещу Бог. Затова когато се молиш, когато говориш и общуваш с братята и сестрите си, когато изпълняваш задълженията си и се занимаваш със своите дела, винаги разкривай сърцето си пред Бог. Той е с теб, докато изпълняваш онова, което ти е назначено, и стига намеренията ти да са правилни и да го вършиш заради делото на Божия дом, Бог ще приеме всичко, което правиш. Трябва искрено да се посветиш на изпълнението на онова, което ти е назначено. Когато се молиш, ако имаш боголюбиво сърце и ако търсиш Божията грижа, защита и надзор, ако такива са намерениятати, то тогава молитвите ти ще дадат резултат. Например, докато се молиш по време на събирания, ако разкриеш сърцето си и в молитвата си към Бог Му кажеш какво ти е на сърце и не говориш лъжливо, тогава молитвите ти със сигурност ще дадат резултат.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог прави съвършени онези, които са в съгласие с намеренията Му)

Да имаш нормална връзка с Бог означава да си способен да не се съмняваш и да не отричаш нито едно от Неговите дела и да можеш да се подчиниш на Неговите дела. Това означава да имаш правилни намерения в Божието присъствие, да не правиш планове за себе си и във всичко да се съобразяваш на първо място с интересите на Божието семейство; това означава да приемаш Божията проверка и да се покоряваш на Божиите разпоредби. Трябва да можеш да смиряваш сърцето си в Божието присъствие във всичко, което правиш. Дори и да не разбираш Божиите намерения, трябва въпреки това да изпълняваш задълженията и отговорностите си по възможно най-добрия начин. Веднъж след като Божиите намерения са разкрити пред теб, действай според тях и няма да е прекалено късно. Когато връзката ти с Бог стане нормална, тогава ще имаш нормални отношения и с хората. За да изградиш нормална връзка с Бог, всичко трябва да се гради върху основата на Божиите думи, трябва да можеш да изпълняваш задълженията си според Божиите думи и според това, което Бог иска, трябва да коригираш възгледите си и да търсиш истината във всичко. Трябва да практикуваш истината, когато я разбереш, и каквото и да ти се случва, трябва да се молиш на Бог и да търсиш с богопокорно сърце. Като практикуваш по този начин, ще можеш да поддържаш нормална връзка с Бог. Едновременно с правилното изпълнение на задълженията си трябва да се увериш, че не правиш нищо, което не е от полза за навлизането в живота на Божиите избраници, и да не казваш нищо, което е безполезно за братята и сестрите. Най-малкото не трябва да правиш нищо, което противоречи на съвестта ти, и категорично не трябва да правиш нищо срамно. По-специално в никакъв случай не бива да въставаш или да се противопоставяш срещу Бог и не бива да правиш нищо, което пречи на работата или живота на църквата. Бъди справедлив и почтен във всичко, което правиш, и се уверявай, че всяко твое действие е достойно за представяне пред Бог. Въпреки че понякога плътта може да е слаба, трябва да можеш да поставяш интересите на Божието семейство на първо място, без да ламтиш за лична изгода, без да правиш нищо егоистично или укоримо, което често се отразява на теб самия. По този начин ще можеш често да живееш пред Бог и връзката ти с него ще стане напълно нормална.

Във всичко, което правиш, трябва да изследваш дали намеренията ти са правилни. Ако можеш да действаш според Божиите изисквания, тогава връзката ти с Бог е нормална. Това е минималният стандарт. Вгледай се в намеренията си и ако откриеш, че са се появили неправилни намерения, и можеш да им се опълчиш и да действаш според Божиите думи; така ще станеш човек, който е правилен пред Бог, което от своя страна показва, че връзката ти с Бог е нормална и че всичко, което правиш, е заради Бог, а не заради теб самия. Във всичко, което правиш и казваш, трябва да можеш да настроиш сърцето си правилно и да бъдеш справедлив в действията си, и не се ръководи от чувствата си, и не действай според собствената си воля. Това са принципи, според които вярващите в Бог трябва да се държат.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Каква е връзката ти с Бог?)

Онези, които са способни да прилагат истината на практика, могат да приемат Божията внимателна проверка върху това, което вършат. Когато приемаш Божията внимателна проверка, сърцето ти ще бъде на прав път. Ако винаги правиш нещо само за да го видят другите, ако все искаш да получиш похвала и възхищение от другите, но не приемаш Божията внимателна проверка, дали Бог все още е в сърцето ти? Такива хора нямат богобоязливи сърца. Недей да вършиш нещата винаги заради себе си и не се съобразявай постоянно със собствените си интереси; не се съобразявай с интересите на хората и не мисли за собствената си гордост, слава и статут. Първо трябва да помислиш за интересите на Божия дом и да ги превърнеш в свой приоритет. Трябва да проявяваш внимание към Божиите намерения и да започваш с размисъл върху това дали има нечистотии в изпълнението на твоя дълг, дали си бил предан, дали си изпълнил задълженията си, дали си дал всичко от себе си, както и дали си мислил с цялото си сърце за дълга си и за делото на църквата. Трябва да вземаш предвид тези неща. Ако често мислиш за тях и ги разбираш, ще ти бъде по-лесно да изпълняваш дълга си добре. Ако нямаш заложби, ако опитът ти е повърхностен или ако не си вещ в професионалната си дейност, в работата ти може и да има някои грешки или недостатъци, и може да не постигнеш добри резултати, но ще си направил всичко възможно. Ти не задоволяваш собствените си егоистични желания или предпочитания. Вместо това постоянно се грижиш за делото на църквата и за интересите на Божия дом. Въпреки че може да не постигнеш добри резултати в задълженията си, сърцето ти ще бъде на място; ако освен това успееш да потърсиш истината, за да отстраниш проблемите в задълженията си, изпълнението на дълга ти ще отговаря на критериите и същевременно ще можеш да навлезеш в истината реалност. Ето какво означава да притежаваш свидетелство.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Свободата и освобождението могат да се постигнат само чрез отърваване от покварения нрав)

Всички вие сте хора, които изпълняват дълг. Най-малкото, трябва да имаш честно сърце и да позволиш на Бог да види, че си искрен — само тогава можеш да постигнеш Божието просветление, озарение и напътствие. Най-същественото нещо е да приемеш внимателната Божия проверка. Независимо от това какви прегради съществуват между теб и другите хора, колко много цениш собствената си суета и репутация и какви намерения таиш, които не можеш да разкриеш по прост начин, всички тези неща трябва постепенно да се променят. Стъпка по стъпка всеки човек трябва да се освободи от този покварен нрав и от тези трудности и да преодолее препятствията, които поквареният му нрав създава. Преди да преминеш през тези препятствия, дали сърцето ти е наистина честно спрямо Бог? Криеш ли и прикриваш ли неща от Него или се преструваш и Го мамиш? Трябва да си наясно по този въпрос в сърцето си. Ако носиш тези неща в сърцето си, трябва да приемеш внимателната Божия проверка. Не оставяй нещата на случайността и не казвай: „Не искам да отдам целия си живот на Бог. Искам да създам семейство и да живея собствения си живот. Надявам се, че Бог няма да ме проучва внимателно и да ме заклейми“. Ако криеш всички тези неща от Бог — т.е. намеренията, целите, плановете и житейските стратегии, които таиш дълбоко в сърцето си — и ако криеш възгледите си за много неща и убежденията си относно вярата в Бог, тогава ще бъдеш в беда. Ако криеш тези безполезни неща и не търсиш истината, за да се справиш с тях, това показва, че не обичаш истината и че ти е трудно да я приемеш и придобиеш. Можеш да скриеш някои неща от другите хора, но не можеш да ги скриеш от Бог. Ако нямаш доверие в Бог, защо тогава вярваш в Него? Ако имаш някакви тайни и се притесняваш, че хората ще те гледат с пренебрежение, ако ги разкриеш, и нямаш смелост да ги изречеш открито, тогава можеш просто да се откриеш пред Бог. Трябва да се помолиш на Бог, като признаеш подлите намерения, които таиш относно вярата си в Него, нещата, които си сторил заради бъдещето и съдбата си, и как си се домогвал до слава и придобивки. Изложи всички тези неща пред Бог и Му ги разкрий. Не ги крий от Него. Независимо от това за колко хора е затворено сърцето ти, не затваряй сърцето си за Бог — трябва да отвориш сърцето си за Него. Това е най-малката степен на искреност, която трябва да притежават онези, които вярват в Него. Ако имаш сърце, което е отворено за Бог, а не е затворено за Него, и можеш да приемеш Неговата внимателна проверка, как ще гледа Той на теб? Въпреки че може да не се откриваш пред другите, ако можеш да се откриеш пред Бог, Той ще гледа на теб като на честен човек с честно сърце. Ако твоето честно сърце може да приеме Неговата внимателна проверка, то това е скъпоценно в Неговите очи и Той със сигурност има дело, което да извърши в теб. Например, ако си извършил нещо измамно спрямо Бог, Той ще те дисциплинира. Тогава трябва да приемеш Неговото дисциплиниране, бързо да се покаеш и да се изповядаш пред Него и да признаеш грешките си. Трябва да признаеш непокорството и покварата си, да приемеш Божието наказание и правосъдие, да познаеш покварения си нрав, да практикуваш според Неговите слова и искрено да се покаеш. Това е доказателство, че искрено вярваш в Бог и че имаш истинска вяра в Него.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само когато човек стане честен, може да изживее истинско човешко подобие)

Хората имат избор, когато мислят. Ако нещо им се случи и направят грешен избор, трябва да се променят и да направят правилния избор. В никакъв случай не бива да упорстват в грешките си. Така правят умните хора. Ако знаят обаче, че изборът им е грешен, и не се променят, значи не обичат истината. Такива хора не искат Бог искрено. Да речем например, че искаш да изпълняваш дълга си нехайно. Опитваш се да намалиш темпото и да избегнеш Божията проверка. В такива моменти бързо заставаш пред Бог, молиш се и разсъждаваш дали си постъпил правилно. След това си мислиш следното: „Защо вярвам в Бог? Подобно нехайство може и да мине пред хората, но дали ще мине пред Бог? Освен това вярвам в Бог не за да се отпускам, а за да ме спаси. Това мое поведение не е израз на нормална човешка природа и Бог не го одобрява. Не! Навън можех да се отпускам и да правя каквото си поискам, но сега съм в Божия дом, под Божието върховенство и Бог ме гледа изпитателно. Аз съм човек и трябва да постъпвам според съвестта си. Не мога да правя каквото си поискам. Трябва да действам според Божиите слова, не бива да бъда нехаен. Не мога да се отпускам. И така, как трябва да постъпя, за да не се отпускам, да не бъда нехаен? Трябва да положа някакви усилия. Досега ми се струваше твърде трудно да постъпвам така, исках да избегна страданието. Сега обаче разбирам, че е ефективно, макар и да е по-трудно да постъпвам така, и затова именно така трябва да правя“. В моменти, в които работиш, но все още се опасяваш от страданието, трябва да се молиш на Бог по следния начин: „О, Боже! Аз съм мързелив и лукав човек. Умолявам Те да ме дисциплинираш, да ме укориш, така че съвестта ми да се разчувства и да се засрамя. Не искам да бъда нехаен. Моля Те да ме напътстваш и да ме просветлиш, да ми покажеш моето непокорство и моята грозота“. Когато се молиш така, размишляваш и се опитваш да опознаеш себе си, това ще породи чувство на съжаление и ще си способен да намразиш своята грозота, а грешното ти състояние ще започне да се променя и ще си способен да размишляваш и да си кажеш: „Защо съм нехаен? Защо все се опитвам да се отпускам? Нямам нито съвест, нито разум, щом постъпвам така. Все още ли съм човек, който вярва в Бог? Защо не се отнасям сериозно към нещата? Дали не трябва само да отделя малко повече време и усилия? Това не е голямо бреме. Това трябва да правя. Достоен ли съм да се нарека човешко същество, ако дори това не мога да направя?“. В резултат на това ще вземеш решение и ще дадеш обет: „О, Боже! Разочаровах Те. Наистина съм твърде дълбоко покварен. Нямам съвест и разум, нямам човешка природа. Искам да се покая. Моля Те да ми простиш. Определено ще се променя. Ако не се покая, искам да ме накажеш“. След това нагласата ти ще се промени и ти самият ще започнеш да се променяш. Ще постъпваш и ще изпълняваш дълга си съвестно, по-рядко ще си нехаен и ще можеш да страдаш и да платиш цена. Ще почувстваш, че е прекрасно да изпълняваш дълга си така, а сърцето ти ще е спокойно и радостно. Когато хората могат да приемат Божията внимателна проверка, когато могат да Му се молят и да се осланят на Него, състоянието им скоро ще се промени. Когато негативното състояние на сърцето ти се е променило и си се опълчил на собствените си намерения и егоистичните желания на плътта, когато си способен да се избавиш от удобствата и насладите на плътта и да действаш в съответствие с Божиите изисквания, и вече не си деспотичен или безразсъден, сърцето ти ще почувства мир и съвестта ти няма да те укорява. Лесно ли е да се опълчиш на плътта и да действаш в съответствие с Божиите изисквания по този начин? Стига хората да имат огромен стремеж към Бог, те могат да се опълчат на плътта и да практикуват истината. А стига да си способен да практикуваш по този начин, тогава, преди да се усетиш, ще навлезеш в истината реалност. Няма да е никак трудно.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Да се ценят Божиите слова е основата на вярата в Бог)

Когато някой отдели малко от времето си, за да те надзирава или наблюдава, или да те разбере на дълбоко ниво, като се опитва да проведе сърдечен разговор с теб и да установи в какво състояние си през този период, и дори когато отношението му понякога е малко по-строго и малко те кастри, дисциплинира, и упреква, всичко това е, защото този човек има съвестно и отговорно отношение към делото на Божия дом. Не бива да храниш каквито и да било негативни мисли или емоции към това. Какво означава да можеш да приемеш това, че другите те надзирават и наблюдават и се опитват да те разберат? Означава, че в сърцето си можеш да приемеш Божията внимателна проверка. Ако не приемаш това, че другите те надзирават и наблюдават и се опитват да те разберат, ако се съпротивляваш срещу това, можеш ли да приемеш внимателната проверка на Бог? Божията внимателна проверка е по-подробна, по-задълбочена и по-точна, отколкото когато хората се опитват да те разберат. Божиите изисквания са по-конкретни, по-взискателни и по-задълбочени. Ако не можеш да приемеш да бъдеш надзираван от Божиите избраници, не са ли празни приказки твърденията ти, че можеш да приемеш Божията внимателна проверка? За да можеш да приемеш внимателната проверка и проучването на Бог, трябва първо да приемеш надзора на Божия дом, на водачите и работниците или на братята и сестрите.

(Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (7))

Каквото и да се случва около теб, трябва да се молиш на Бог за всичко. Трябва винаги да търсиш истината, да се въздържаш, да се стараеш да живееш в Божието присъствие и да имаш нормална връзка с Бог. Бог проверява внимателно хората във всеки един момент и Светият Дух работи в този вид хора. Как проверява Бог внимателно човешкото сърце? Той не само гледа с очите си, Той урежда ситуации за теб и докосва сърцето ти с ръката Си. Защо казвам това? Защото когато Бог уреди ситуация за теб, Той гледа дали ти се възмущаваш от нея и я ненавиждаш, или я харесваш и ѝ се покоряваш, дали чакаш пасивно, или търсиш истината активно. Бог наблюдава как се променят сърцето и мислите ти и в каква посока се развиват. Състоянието в сърцето ти понякога е позитивно, а понякога е негативно. Ако можеш да приемеш истината, ще можеш да приемеш от Бог хората, събитията и нещата, както и различните ситуации, които Той нагласява за теб, и ще можеш да подходиш правилно към тях. Като четеш Божиите слова и разсъждаваш, всички твои мисли и идеи, всички твои мнения и всички твои настроения ще се променят въз основа на Божиите слова. Ти ще си наясно с това, а и Бог ще проверява всичко внимателно. Въпреки че няма да си говорил за това с никого и няма да си се молил за него, а само ще го мислиш в сърцето си и в собствения си свят, от гледната точка на Бог то вече ще е съвсем ясно — за Него то ще е очевидно. Хората те гледат с очите си, но Бог докосва сърцето ти със Своето — толкова е близо до теб Той. Ако можеш да усетиш Божията внимателна проверка, ти живееш в присъствието на Бог. Ако изобщо не можеш да усетиш внимателната Му проверка, ти живееш в собствения си свят и според собствените си чувства и покварен нрав, а в такъв случай си в беда. Ако не живееш в Божието присъствие, ако между теб и Бог има голямо разстояние и ти си далеч от Него, ако не обръщаш никакво внимание на Божиите намерения и ако не приемаш Божията внимателна проверка, Бог ще узнае всичко това. За Него ще е много лесно да го възприеме. И така, когато имаш решимост и цел и си готов да бъдеш усъвършенстван от Бог и да станеш човек, който следва Божията воля, бои се от Бог и отбягва злото, когато имаш тази решителност и можеш да се молиш често с молитва и прошение за тези неща, и живееш в Божието присъствие, като никога не се отдалечаваш от Бог и не Го напускаш, ти си наясно с тези неща, а и Бог ги знае.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само ако живее често пред Бог, човек може да има нормална връзка с Него)

Независимо дали хората разбират истината или не, те категорично не бива да вършат лоши неща, да не правят неща, водени от своите амбиции и желания, и да не разчитат на случайността, защото Бог внимателно проучва сърцата на хората и внимателно проучва цялата земя. Какво включва „цялата земя“? Тя включва както материални, така и нематериални неща. Не се опитвай да измерваш Бог, Божията власт или Божието всемогъщество със собствения си ум. Хората са сътворени същества и животът им е толкова незначителен — как могат те да измерят величието на Създателя? Как могат да измерят всемогъществото и мъдростта на Създателя в Неговото сътворение на всички неща и върховенството Му над всички неща? Абсолютно не трябва да вършиш неразумни неща или да вършиш зло. Вършенето на зло неминуемо ще доведе до възмездие и когато един ден Бог те разкрие, ще си изпатиш повече, отколкото си представяш — и в този ден ще плачеш и ще скърцаш със зъби. Трябва да постъпваш със самосъзнание. В някои неща, преди Бог да те е разкрил, би било по-добре да се сравниш с Божиите слова, да се самоанализираш и да извадиш наяве скритите неща, да откриеш собствените си проблеми и след това да търсиш истината, за да ги разрешиш — не чакай Бог да те разкрие. След като Бог те разкрие, това не те ли прави пасивен? По това време вече ще си извършил прегрешение. От мига, в който Бог те проучва внимателно, до мига, в който бъдеш разкрит, твоята стойност и Божието мнение за теб могат да претърпят огромна промяна. Това е така, защото докато Бог те проучва внимателно, Той ти дава възможности и ти възлага Своите надежди, до момента, в който бъдеш разкрит. От мига, в който Бог възлага надежди на някого, до мига, в който накрая надеждите Му се окажат напразни, какво е Божието настроение? То претърпява огромен спад. И какви ще бъдат последиците за теб? В не толкова сериозни случаи може да станеш обект на Божието отвращение и ще бъдеш оставен настрана. Какво означава „оставен настрана“? Означава, че ще бъдеш задържан и наблюдаван. Каква ще е последицата в по-сериозни случаи? Бог ще каже: „Този човек е бедствие и не заслужава дори да служи. Аз категорично няма да спася този човек!“. Щом Бог формира тази идея, ти вече няма да имаш никакъв изход, и щом това се случи, можеш да преклоняваш глава и да кървиш, но няма да има никаква полза, защото Бог вече ще ти е дал достатъчно шансове, но ти така и не си се покаял и си стигнал твърде далеч. Затова, каквито и проблеми да имаш или каквато и поквара да разкриваш, винаги трябва да се самоанализираш и да познаваш себе си с оглед на Божиите слова или трябва да помолиш братята и сестрите да ти посочат тези неща. Най-важното е да приемеш Божия изпитателен поглед, да дойдеш пред Бог и да Го помолиш да те просветли и озари. Какъвто и метод да използваш, ранното откриване на проблемите и последващото им разрешаване е резултат, който се постига чрез самоанализ, и това е най-доброто, което можеш да направиш. Не бива да чакаш Бог да те разкрие и отстрани, за да изпиташ разкаяние, защото тогава ще е твърде късно да съжаляваш! Когато Бог разкрие някого, Той дълбоко гневен ли е, или е безкрайно милостив? Трудно е да се каже, това е неизвестно и Аз няма да ти дам такава гаранция — пътят, по който вървиш, зависи от теб.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Седма точка: те са нечестиви, коварни и измамни (първа част))