Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

Честността означава да дадеш сърцето си на Бог, да не бъдеш неискрен към Бог по отношение на което и да било, да бъдеш открит с Него във всички неща, никога да не скриваш фактите, да не се опитваш да мамиш онези, които са по-високо и по-ниско от теб, и да не правиш неща, които са просто опит да угодничиш пред Бог. Накратко, да си честен означава да си чист в действията и думите си и да не мамиш нито Бог, нито хората. Това, което казвам, е много просто, но за вас това е двойна трудност. Много хора биха предпочели да бъдат осъдени да отидат в ада, отколкото да говорят и постъпват честно. Нищо чудно, че имам подготвено друго отношение за онези, които са нечестни. Разбира се, знам много добре колко трудно е за вас да сте честни. Тъй като всички вие сте толкова умни, умеете толкова добре да измервате хората с вашия дребен аршин, това опростява много Моята работа. И тъй като всеки от вас крие тайните си в своята пазва, добре тогава — ще ви вкарам един по един в беда, за да бъдете „научени“ с огън, така че след това да можете да повярвате твърдо в Моите думи. Най-сетне Аз ще изтръгна от устите ви думите „Бог е Бог истинен“, при което вие ще се удряте в гърдите и ще ридаете: „Измамно е сърцето на човека!“. Какво ще бъде душевното ви състояние в този момент? Предполагам, че няма да сте толкова тържествуващи, колкото сега. И още по-малко ще сте „дълбоки и неясни“, каквито сте сега. В присъствието на Бог някои хора са самото благочестие, стараят се да имат „добро поведение“, но оголват зъбите си и показват ноктите си в присъствието на Духа. Бихте ли поставили подобни хора в редиците на честните? Ако си лицемер, човек, изкусен в „междуличностните отношения“, тогава казвам, че определено си човек, който се опитва да си играе с Бог. Ако думите ти са изпълнени с извинения и оправдания без стойност, тогава казвам, че си човек, който не желае да прилага истината на практика. Ако имаш много лични въпроси, за които ти е трудно да говориш, ако силно се противиш да разкриеш своите тайни — своите трудности — пред другите, за да търсиш пътя на светлината, тогава казвам, че си човек, на когото ще му бъде много трудно да постигне спасение и на когото ще му бъде много трудно да излезе от мрака. Ако наистина се наслаждаваш на това да търсиш пътя на истината, тогава си човек, който живее винаги в светлината. Ако много се радваш да бъдеш обслужващ в дома на Бог, като се трудиш старателно и съвестно в сянка, като даваш винаги и не вземаш никога, тогава казвам, че си верен свят човек, защото не търсиш награда, а просто постъпваш честно. Ако желаеш да си искрен, ако си готов да дадеш всичко от себе си, ако си способен да пожертваш живота си за Бог и си твърд в своето свидетелство, ако си честен до такава степен, че знаеш само да удовлетворяваш Бог, без да мислиш за себе си или да вземаш за себе си, тогава казвам, че такива хора се хранят в светлината и ще живеят вечно в царството.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Три увещания)

Днес повечето хора не се осмеляват да представят делата си пред Бог; можеш да заблудиш Неговата плът, но не можеш да заблудиш Неговия Дух. Всичко, което не може да издържи Божията внимателна проверка, противоречи на истината и трябва да бъде отхвърлено; не бъде ли направено, значи се съгрешава срещу Бог. Затова когато се молиш, когато говориш и общуваш с братята и сестрите си, когато изпълняваш задълженията си и се занимаваш със своите дела, винаги разкривай сърцето си пред Бог. Той е с теб, докато изпълняваш онова, което ти е назначено, и стига намеренията ти да са правилни и да го вършиш заради делото на Божия дом, Бог ще приеме всичко, което правиш. Трябва искрено да се посветиш на изпълнението на онова, което ти е назначено. Когато се молиш, ако имаш боголюбиво сърце и ако търсиш Божията грижа, защита и надзор, ако такива са намерениятати, то тогава молитвите ти ще дадат резултат. Например, докато се молиш по време на събирания, ако разкриеш сърцето си и в молитвата си към Бог Му кажеш какво ти е на сърце и не говориш лъжливо, тогава молитвите ти със сигурност ще дадат резултат. […]

Да вярваш в Бог означава да Му представиш всичките си дела и да приемеш Неговата внимателна проверка. Ако онова, което правиш, може да бъде представено пред Божия Дух, но не и пред Божията плът, това показва, че не си приел внимателната проверка на Неговия Дух. Кой е Божият Дух? Кой е този човек, за когото свидетелства Бог? Не са ли Те едно и също? Повечето хора Ги приемат като две различни същности, като вярват, че Божият Дух е Божи Дух, а човекът, за когото свидетелства Бог, е просто човек. Но не се ли заблуждаваш? От чие име работи този човек? Онези, които не познават въплътения Бог, нямат духовно разбиране. Божият Дух и Неговото въплъщение са едно, защото Божият Дух е материализиран в плът. Ако този човек се държи недобре с теб, ще бъде ли добър Божият Дух? Това не те ли обърква? Днес хората, които не приемат Божията внимателна проверка, няма да получат Неговото одобрение, а хората, които не познават въплътения Бог, не могат да бъдат направени съвършени. Прегледай всичките си дела и виж дали могат да бъдат представени пред Бог. Ако не можеш да ги представиш пред Него, значи си нечестив. Могат ли да бъдат усъвършенствани нечестивите? Всичките ти дела, всяко действие, всяко намерение и всяка реакция трябва да бъдат представени пред Бог. Дори ежедневният ти духовен живот — молитвите ти, близостта ти до Бог, яденето и пиенето на Божиите слова, общението с твоите братя и сестри, животът ти в църквата — и служението ти в сътрудничество могат да бъдат представени за Божията внимателна проверка. Точно такова практикуване ще ти помогне да постигнеш растеж в живота. Процесът на приемане на Божията внимателна проверка е процес на пречистване. Колкото повече приемаш Божията внимателна проверка, толкова повече се пречистваш, и толкова повече си в съгласие с Божиите намерения, за да не бъдеш въвлечен в разврат и сърцето ти ще живее в Божието присъствие. Колкото повече приемаш внимателната Му проверка, толкова по-унизен е Сатана и по-голяма способността ти да се опълчиш на плътта. Затова приемането на Божията внимателна проверка е пътят, който хората трябва да следват. Каквото и да правиш, дори по време на общението с братята и сестрите си, можеш да представяш делата си пред Бог, да търсиш внимателната Му проверка и да се стремиш към покорство пред Самия Бог; така всичко, което практикуваш, ще бъде по-правилно. Едва когато представиш делата си пред Бог и приемеш внимателната Му проверка, можеш да бъдеш човек, който живее в Божието присъствие.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог прави съвършени онези, които са в съгласие с намеренията Му)

За да се стараеш да бъдеш честен човек, ти трябва да постъпваш в съответствие с Божиите изисквания. Трябва да преминеш правосъдие, наказание и кастрене. Когато поквареният ти нрав е изчистен и си способен да практикуваш истината и да живееш според Божиите слова, едва тогава ще бъдеш честен човек. Хората, които са невежи, глупави и простодушни, категорично не са честни хора. Като изисква от хората да са честни, Бог иска те да притежават нормална човешка природа, да се отърват от измамността и маскировките си, да не лъжат или мамят другите, да изпълняват дълга си с отдаденост и да са способни истински да Го обичат и да Му се покоряват. Само тези индивиди са хората от Божието царство. Бог изисква хората да бъдат добри Христови воини. Какви са добрите Христови воини? Те трябва да са въоръжени с истината реалност и да са в единомислие с Христос. Те трябва да могат да възвисяват Бог и да свидетелстват за Него по всяко време и навсякъде и да могат да използват истината, за да воюват със Сатана. Те трябва да стоят на страната на Бог във всичко, да свидетелстват и да изживяват истината реалност. Трябва да са способни да унижават Сатана и да печелят великолепни победи за Бог. Това означава да си добър Христов воин. Добрите Христови воини са победители, те са онези, които побеждават Сатана. Като изисква хората да са честни, а не измамни, Бог не иска от тях да са глупаци, а да се отърват от измамния си нрав, да постигнат покорство пред Него и да Му донесат слава. Именно това може да се постигне като се практикува истината. Това не е промяна в нечие поведение, не е въпрос да се говори повече или по-малко, нито се отнася до действията на човек. Отнася се по-скоро до намерението, което се крие зад речта и действията, мислите и идеите му, зад амбициите и желанията му. Всичко, което принадлежи към разкриванията на покварен нрав и грешките, трябва да се промени издъно, така че да се съобразява с истината. Ако човек иска да постигне промяна в нрава, той трябва да е способен да прозре същността на нрава на Сатана. Ако можеш да прозреш същността на един измамен нрав, че това е нравът на Сатана и лицето на дяволите, ако можеш да мразиш Сатана и да се отречеш от дяволите, тогава за теб ще е лесно да се отървеш от покварения си нрав. Ако не знаеш, че в теб има измамно състояние, ако не разпознаваш разкриванията на измамен нрав, тогава няма да знаеш как да търсиш истината, за да го изкорениш и за теб ще е трудно да промениш измамния си нрав. Трябва първо да разпознаеш какви неща се разкриват в теб и кой аспект на покварен нрав са те. Ако нещата, които разкриваш, са измамен нрав, ще ги мразиш ли в сърцето си? И ако го направиш, как трябва да се промениш? Трябва да кастриш намеренията си и да поправиш възгледите си. Първо трябва да търсиш истината по въпроса на измамния си нрав, за да разрешиш проблемите си, да се стараеш да постигнеш това, което иска Бог и да Го удовлетвориш, и да станеш човек, който не се опитва да мами Бог или другите хора, дори онези, които са малко глупави или невежи. Да се опитваш да измамиш някой, който е глупав или невеж, е много неморално — това те прави дявол. За да си честен човек, трябва да не мамиш или лъжеш никого. Към дяволите и сатаните обаче, ти трябва да подбираш мъдро думите си. Ако не го правиш, се излагаш на възможността да бъдеш направен на глупак от тях и да посрамиш Бог. Само като подбираш думите си мъдро и като практикуваш истината, ще можеш да победиш и посрамиш Сатана. Хората, които са невежи, глупави и упорити, никога няма да могат да разберат истината. Те могат само да бъдат подвеждани, разигравани и тъпкани от Сатана, и в крайна сметка — погълнати.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само познаването на шестте вида покварен нрав е истинско себепознание)

Коя е най-важната практика за това да бъдеш честен човек? Тя е, че трябва да отвориш сърцето си за Бог. Но какво означава да го отвориш? Означава, че трябва да кажеш на Бог какво мислиш, какви намерения имаш и от какво се ръководиш, а след това да потърсиш истината от Него. Независимо какво казваш, Бог всъщност вижда всичко с изключителна яснота. Ако можеш да говориш на Бог от сърце, да Му откриеш нещата, които криеш от другите, и да Му ги изложиш ясно, без да криеш нищо, и да изразиш мислите си такива, каквито са, без никакви намерения, то това е откритост. Ако понякога нараниш или оскърбиш другите, като говориш честно, дали някой би казал: „Ти говориш твърде честно, това е твърде болезнено и аз не мога да приема честността ти.“? Не, не би го казал. Дори понякога да казваш нещо, което действително наранява другите, ако можеш да се откриеш и да им се извиниш, като признаеш, че в думите ти е липсвала мъдрост и че не си бил съпричастен към слабостта им, а те видят, че нямаш лоши намерения, че си честен човек, който просто общува нетактично и прямо, те няма да ти се сърдят и в сърцата си ще те харесват. Дали тогава няма да липсват прегради между вас? Ако няма прегради, няма да възникват конфликти, а проблемът може да бъде разрешен бързо, а да живеете по този начин е много спокойно и волно. Това е смисълът на думите „единственият начин да бъдеш щастлив е да бъдеш честен човек“. Най-важната част от това да бъдеш честен човек е, че първо трябва да отвориш сърцето си за Бог и след това да се научиш да се откриваш към другите. Говори честно, откровено и от сърце. Бъди човек с достойнство, почтеност и характер, не говори празни приказки или лъжи и не говори по прикрит или измамен начин. Освен това има и друг аспект на практикуването на това да бъдеш честен човек, а именно — да имаш честно отношение при изпълняването на дълга си и да го изпълняваш с честно сърце. Най-малкото, трябва да действаш въз основа на съвестта си; трябва да се стремиш към истините принципи и да се стремиш към Божиите изисквания. Не може просто да кажеш нещо и с това да приключиш, а това, че просто възприемаш определено отношение, не означава, че практикуваш истината. Къде тук е реалността на това да бъдеш честен човек? Да нямаш реалност, а само да скандираш лозунги, просто няма да свърши работа. Бог проучва внимателно хората, Той наблюдава не само сърцата им, но и поведението, проявленията и практиките им. Ако твърдиш, че ще бъдеш честен човек, но когато нещо се случи, все така си способен да лъжеш и да мамиш, това проявление на честен човек ли е? Не, не е. Това е да се твърди едно, а да се мисли друго. Казваш едно, а всъщност правиш друго, винаги говориш сладкодумно, за да излъжеш останалите и се впускаш във фалшиво благочестие. Ти си точно като фарисеите, които можеха да рецитират писанията отпред назад и отзад напред, докато ги обясняваха на хората, но не практикуваха според писанията, когато нещо се случеше — постоянно се отдаваха на предимствата на статуса и просто не желаеха да се откажат от славата, придобивките и статуса си. Фарисеите бяха лицемерни в това отношение. Пътят, по който вървяха, не беше верен, не беше правилният път, а Бог мрази такива като тях.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само когато човек стане честен, може да изживее истинско човешко подобие)

За да практикуваш да си честен човек, първо трябва да се научиш да отваряш сърцето си за Бог и да отправяш прочувствени молитвени думи към Него всеки ден. Например, ако днес си изрекъл лъжа, която е останала незабелязана от другите хора, но ти е липсвала смелост да се разкриеш пред всички, най-малкото трябва да представиш пред Бог за размисъл грешките, които си изследвал и открил, и лъжите, които си изрекъл, и да кажеш: „О, Боже, отново излъгах, за да защитя собствените си интереси, и сгреших. Моля Те да ме дисциплинираш, ако отново излъжа“. Бог приема такова отношение и ще го запомни. Може да се наложи да положиш големи усилия, за да се справиш с този покварен нрав да лъжеш, но не се безпокой, Бог е на твоя страна. Той ще те напътства и ще ти помага да преодоляваш тази повтаряща се трудност, като ти вдъхва смелост да изминеш пътя от това никога да не признаваш лъжите си до това да ги признаваш и да можеш откровено да се разкриваш. Не само ще признаваш лъжите си, но и ще можеш открито да разкриваш защо лъжеш и какви са намеренията и мотивите за лъжите ти. Когато се осмелиш да преодолееш тази пречка, да се измъкнеш от клетката и контрола на Сатана и постепенно да стигнеш до момента, в който вече няма да лъжеш, постепенно ще започнеш да живееш в светлината, с Божието напътствие и с Неговата благословия. Когато преодолееш препятствието на плътските ограничения и си способен да се покориш на истината, да се разкриеш откровено, да заявиш публично позицията си и да не изпитваш никакви резерви, ще бъдеш избавен и свободен. Когато живееш по този начин, не само хората ще те харесват, но и Бог ще бъде доволен. Макар че понякога все още може да допускаш грешки и да лъжеш и на моменти все още може да имаш лични намерения, скрити мотиви или егоистични и достойни за презрение постъпки и мисли, ще можеш да приемеш внимателната Божия проверка, да разкриеш пред Него своите намерения, действителното си състояние и покварения си нрав и да търсиш истината от Него. Когато си разбрал истината, тогава ще имаш път на практикуване. Когато твоят път на практикуване е правилен и ти се движиш в правилната посока, твоето бъдеще ще е красиво и светло. Така ще живееш със спокойно сърце, духът ти ще се подхранва и ще се чувстваш реализиран и удовлетворен. Ако не можеш да се освободиш от ограниченията на плътта, ако постоянно си възпиран от чувства, лични интереси и сатанински философии, ако говориш и действаш потайно и винаги се криеш в сенките, това означава, че живееш под властта на Сатана. Но ако разбереш истината, ако се освободиш от възпиранията на плътта и практикуваш истината, постепенно ще придобиеш човешко подобие. Ще бъдеш откровен и прям в думите и делата си и ще можеш да разкриваш своите мнения, идеи и грешките, които си направил, за да може всеки да ги види ясно. В крайна сметка хората ще те признаят за открит човек. Какво е открит човек? Това е човек, който говори изключително честно и чиито думи всички смятат за истина. Дори ако неволно излъже или каже нещо грешно, хората са способни да му простят, защото знаят, че това е било неумишлено. Ако осъзнае, че е излъгал или казал нещо погрешно, той се извинява и се поправя. Това е открит човек. Всички харесват такъв човек и му се доверяват. Нужно е да достигнеш това ниво, за да придобиеш Божието доверие и доверието на другите. Това не е елементарна задача — тя е най-високото ниво на достойнство, което човек може да притежава. Такъв човек има самоуважение. Ако не си способен да спечелиш доверието на другите хора, как можеш да очакваш да заслужиш доверието на Бог? Има хора, които водят непочтен живот, постоянно измислят лъжи и подхождат нехайно към задачите си. Те нямат ни най-малко чувство за отговорност, отказват да бъдат кастрени, винаги прибягват до примамливи доводи и предизвикват неприязън у всички, които се натъкнат на тях. Живеят без никакво чувство за срам. Могат ли те наистина да се считат за човешки същества? Хората, които се възприемат от другите като досадни и ненадеждни, са загубили напълно човешката си природа. Ако другите не могат да им се доверят, може ли Бог да им се довери? Ако другите таят неприязън към тях, може ли Бог да ги хареса? Той изпитва неприязън към такива хора. Той се отвращава от тях и те неминуемо ще бъдат отстранени. В постъпките си човек трябва да е честен и да спазва ангажиментите си. Независимо дали върши дела за другите или за Бог, човек трябва да спазва думата си. Когато човек е спечелил доверието на хората и може да задоволи и убеди Бог, тогава той е сравнително честен човек. Ако действията ви заслужават доверие, не само другите ще ви харесат, но и Бог със сигурност ще ви хареса. Ако си честен човек, можеш да угодиш на Бог и да живееш с достойнство. Затова честността трябва да е отправна точка в постъпките на човек.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само когато човек стане честен, може да изживее истинско човешко подобие)

За да бъдеш честен човек, първо трябва да разкриеш сърцето си, за да може всеки да погледне в него, да разбере всичко, което мислиш, и да види истинското ти лице. Не трябва да се опитваш да се маскираш или да се прикриваш. Само тогава другите ще ти вярват и ще те считат за честен човек. Това е най-основната практика и предпоставка да бъдеш честен човек. Ако винаги се преструваш, все симулираш святост, благородство, величие и възвишен характер; ако не позволяваш на хората да видят покварата и недостатъците ти; ако представяш фалшив образ пред хората, така че те да повярват, че си почтен, че си велик, саможертвен, справедлив и безкористен — нима това не е измама и лъжа? Дали хората няма да успеят да прозрат що за човек си след време? Затова не се маскирайте и не се прикривайте. Вместо това се разкрийте и открийте сърцето си пред другите. Ако можеш да откриеш сърцето си, за да го видят другите, ако можеш да покажеш всичките си мисли и планове — както положителните, така и отрицателните — нима това не е честност? Ако можеш да се разкриеш така, че да те видят другите, тогава и Бог ще те види. Той ще каже: „Ако си се разкрил, за да те видят другите, значи със сигурност си честен пред Мен“. Но ако се разкриваш пред Бог само когато другите хора не те виждат и ако все се преструваш на велик, благороден или безкористен, когато си сред тях, тогава какво ще си помисли Бог за теб? Какво ще каже Той? Ще каже: „Ти си пълен измамник. Ти си отявлен лицемер и подлец и не си честен човек“. Така Бог ще те заклейми. Ако искате да сте честни хора, независимо дали стоите пред Бог или пред други хора, трябва да сте способни да дадете чист и открит отчет за вътрешното си състояние и за думите в сърцето си. Лесно ли се постига това? То изисква известен период на обучение, както и честа молитва и упование в Бог. По всички въпроси трябва да се научите да изричате думите в сърцето си просто и открито. С този вид обучение можете да постигнете напредък. Ако се сблъскате с голяма трудност, трябва да се молите на Бог и да търсите истината; трябва да се борите в сърцето си и да победите плътта, докато успеете да практикувате истината. Когато се обучавате по този начин, лека полека сърцето ви постепенно ще се открие. Ще ставате все по-чисти и въздействието на думите и действията ви ще се промени, в сравнение с по-рано. Лъжите и хитруването ви ще стават все по-малко и по-малко и ще можете да живеете пред Бог. Тогава ще станете честни хора по същество.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Най-основната практика да бъдеш честен човек)

Това да се обучиш да бъдеш честен човек е свързано най-вече с разрешаването на проблема с изричането на лъжи, както и с преодоляването на покварения нрав на човека. То включва ключова практика: когато осъзнаеш, че си излъгал някого и си го измамил, трябва да проявиш откровеност пред него, да се разкриеш и да се извиниш. Тази практика е от голяма полза за разрешаването на проблема с лъжата. Например, ако си измамил някого или ако в думите, които си му казал, е имало някакъв фалш или користно намерение, тогава трябва да се обърнеш към него и да се самоанализираш. Трябва да му кажеш: „Това, което ти казах, беше лъжа, с която целях да защитя собствената си гордост. След като я изрекох, се почувствах неудобно, затова сега ти се извинявам. Моля те, прости ми“. Този човек ще почувства, че това е доста ободряващо. Ще се почуди как може да има човек, който, след като е изрекъл лъжа, после се извинява за нея. Подобна смелост е нещо, на което той наистина се възхищава. Какви ползи придобива човек от това, че е участвал в такава практика? Целта не е да спечели възхищението на другите, а да се въздържа и да се възпира по-ефективно да не лъже. Така че, след като сте излъгали, трябва да практикувате извинение за това, че сте го направили. Колкото повече се обучавате да практикувате самоанализиране, саморазкриване и извиняване на хората по този начин, толкова по-добри ще бъдат резултатите — и броят на лъжите, които изричате, ще намалява все повече. Практикуването на самоанализиране и саморазкриване, за да бъдеш честен човек и да се въздържаш от лъжа, изисква смелост, а извинението пред някого, след като си го излъгал, изисква още по-голяма смелост. Ако практикувате това в продължение на година или две — или може би от три до пет години — гарантирано ще видите ясни резултати и няма да ви е трудно да се освободите от лъжите. Освобождаването от лъжите е първата стъпка към превръщането ти в честен човек и тя не може да бъде направена без три или пет години в усилия. След като проблемът с лъжата е разрешен, втората стъпка е да се разреши проблемът с измамата и хитростта. Понякога измамата и хитростта не изискват човек да лъже — тези неща могат да бъдат постигнати само чрез действие. Човек може външно да не лъже, но все пак да таи измама и хитрост в сърцето си. Той ще знае за това по-добре от всеки друг, защото е мислил задълбочено върху него и го е обмислял внимателно. За него ще бъде лесно да го разпознае при последващо размишление. След като проблемът с лъжата бъде разрешен, разрешаването на проблемите с измамата и хитростта ще бъде малко по-лесно. Но човек трябва да притежава богобоязливо сърце, защото когато участва в измама и хитрост, той се ръководи от намеренията си. Хората не могат да възприемат това отвън, нито да го разпознаят. Единствено Бог може да го проучи внимателно и само Той знае за него. Затова човек може да разреши проблемите с измамата и хитростта само като разчита на молитва пред Бог и само след като приеме Неговата внимателна проверка. Ако човек не обича истината или не се бои от Бог в сърцето си, неговата измама и хитрост не могат да бъдат преодолени. Можеш да се молиш пред Бог и да признаеш грешките си, можеш да се изповядаш и да се покаеш или да анализираш покварения си нрав — да кажеш правдиво какво си мислил в онзи момент, какво си казал, какво е било намерението ти и как си участвал в измамата. Всичко това е сравнително лесно да се направи. Ако обаче от теб се иска да се разкриеш пред друг човек, може да загубиш смелостта и решителността си, защото искаш да запазиш достойнството си. Тогава ще ти бъде много трудно да практикуваш проява на откровеност и разкриване. Може би си способен да признаеш в общи линии, че понякога се хващаш, че говориш или действаш въз основа на личните си цели и намерения, че в нещата, които правиш или казваш, има известна степен на измама, фалш, лъжи или хитрост. Но после, когато нещо се случи и те накарат да се самоанализираш, като разобличиш начина, по който са се развили нещата от началото до края, и обясниш кои от изречените думи са били измамни, какво намерение е стояло зад тях, какво си си мислил и дали си бил злонамерен или зловещ, не желаеш да навлизаш в конкретика или да даваш подробности. Някои хора дори ще замажат нещата и ще кажат: „Ето така стоят нещата. Аз просто съм доста измамен, коварен и ненадежден човек“. Това показва неспособността им да се изправят правилно пред покварената си същност или пред това колко са измамни и коварни. Тези хора винаги са в режим и в състояние на увъртане. Те винаги си прощават и се нагаждат и не са способни да страдат или да платят цена, за да практикуват истината да бъдат честни хора. Много хора от години проповядват думите и доктрините, като винаги казват: „Толкова съм измамен и коварен, в действията ми често има измама и изобщо не се отнасям искрено към хората“. Но след като са скандирали това толкова години, те си остават точно толкова измамни, колкото са били и преди, защото от тях никога не се чува истински самоанализ или разкаяние, когато разкриват това измамно състояние. Те никога не се разкриват пред другите и не се извиняват, след като са излъгали или измамили хората, камо ли да разговарят на събирания за свидетелството си за преживяване на самоанализ и себепознание. Освен това те никога не казват как са опознали себе си или как са се покаяли по отношение на тези въпроси. Те не правят нито едно от тези неща, което доказва, че не познават себе си и не са се покаяли истински. Когато казват, че са измамни и искат да бъдат честни хора, те просто скандират лозунги и проповядват доктрина, нищо повече. Възможно е да правят тези неща, защото се опитват да се носят по течението и да следват стадото. Или това може да е свързано с факта, че средата на църковния живот ги принуждава да отбиват номера и да играят театър. Така или иначе, тези скандиращи лозунги и проповядващи доктрини хора никога няма да се покаят истински и определено няма да могат да постигнат Божието спасение.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Най-основната практика да бъдеш честен човек)

За да практикувате да бъдете честни хора, трябва да имате път и цел. Първо, разрешете проблема с лъжата. Трябва да знаете същността зад това, че изричате тези лъжи. Трябва също така да анализирате какви намерения и мотиви ви подтикват да говорите тези лъжи, защо имате такива намерения и каква е тяхната същност. Когато изясните всички тези въпроси, ще сте прозрели напълно проблема с лъжата, и когато нещо ви сполети, ще имате принципи на практикуване. Ако продължиш да практикуваш и преживяваш така, тогава със сигурност ще постигнеш резултати. Един ден ще си кажеш: „Лесно е да си честен човек. Толкова уморително е да лъжеш! Не искам повече да бъда измамен човек, който винаги трябва да мисли какви лъжи да изрече и как да ги прикрие. Това е все едно да си човек с психично заболяване, който си противоречи, когато говори — някой, който не заслужава да бъде наречен „човек“! Подобен живот е толкова уморителен и не искам повече да живея така!“. В този момент ще имаш надежда, че ще бъдеш истински честен човек, и ще докажеш, че си започнал да постигаш напредък в това отношение. Това е пробив. Разбира се, след като започнат да практикуват, някои от вас може да се засрамят, когато изрекат честни думи и се разкрият. Лицето ви ще се зачерви, ще се почувствате засрамени и ще се опасявате, че другите ще ви се смеят. Какво трябва да направите тогава? Все пак трябва да се молите на Бог и да Го помолите да ви даде сила. Казваш: „О, Боже, искам да бъда честен човек, но се страхувам, че хората ще ми се смеят, когато говоря истината. Моля Те да ме спасиш от робството на сатанинския ми нрав. Позволи ми да живея според Твоите слова и да бъда свободен и волен“. Когато се молиш по този начин, в сърцето ти ще има все повече светлина и ще си кажеш: „Хубаво е да практикувам това. Днес практикувах истината. Най-накрая поне веднъж бях честен“. Когато се молиш така, Бог ще те просветли. Той ще върши делото Си в сърцето ти и ще те трогне, като ти позволи да оцениш какво е чувството да бъдеш честен човек. Ето как трябва да се практикува истината. В самото начало няма да имате път, но чрез търсенето на истината ще го намерите. Когато хората започнат да търсят истината, не е задължително да имат вяра. За хората е трудно да нямат път, но щом разберат истината и имат път за практикуване, сърцата им намират наслада в това. Ако са способни да практикуват истината и да действат според принципите, сърцата им ще намерят утеха и те ще получат свобода и волност.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Най-основната практика да бъдеш честен човек)

Практикуването на честността обхваща много аспекти. Тоест стандартът за честност не се постига само в едно отношение; преди да можете да сте честни, трябва да отговаряте на критериите в много отношения. Някои хора винаги смятат, че за да са честни, трябва само да не лъжат. Правилно ли е това мнение? Дали под честен се подразбира единствено да не лъжеш? Не, отнася се и до още няколко аспекта. Първо, пред каквото и да си изправен, независимо дали става дума за нещо, което си видял с очите си, или за нещо, което някой друг ти е казал, дали става дума за общуване с хора, или за решаване на проблем, дали касае дълг, който трябва да изпълняваш, или нещо, което Бог ти е поверил, винаги трябва да подхождаш към него с честно сърце. Как трябва човек да практикува подхождане към нещата с честно сърце? Казвайте това, което мислите, и говорете честно; не говорете празни, шаблонни или приятно звучащи думи, не казвайте ласкателни или лицемерни лъжи, а изричайте думите, които са в сърцата ви. Това означава честен човек. Да изразявате истинските мисли и възгледи, които са в сърцата ви — това трябва да правят честните хора. Ако никога не казвате какво мислите, а затаявате думите в сърцата си, и това, което казвате, винаги е в противоречие с мислите ви, това не е начинът, по който постъпва честният човек. Да предположим например, че не изпълняваш добре дълга си и когато хората те питат какво става, ти отговаряш: „Искам да изпълнявам дълга си добре, но по различни причини не успявам“. Всъщност в сърцето си знаеш, че не си се постарал, но не казваш истината. Вместо това намираш всякакви причини, оправдания и извинения, за да прикриеш истината и да избегнеш отговорността. Така ли постъпва честният човек? (Не.) Заблуждаваш хората и ти се разминава, като казваш това. Но същината на това, което е вътре в теб, на намеренията в теб, е покварен нрав. Ако не можеш да извадиш наяве нещата и намеренията вътре в теб и да ги анализираш, те не могат да бъдат пречистени — а това не е никак маловажно! Трябва да говориш честно: „Отлагах изпълнението на дълга си известно време. Бях нехаен и невнимателен. Когато съм в добро настроение, мога да положа известни усилия. Когато съм в лошо настроение, се отпускам и не искам да полагам усилия, а се отдавам на удобствата на плътта. Затова опитите ми да изпълня дълга си са безрезултатни. През последните няколко дни ситуацията се променя и аз се опитвам да дам всичко от себе си, да подобря работоспособността си и да изпълня добре дълга си“. Това е да говориш от сърце. Другият начин на говорене не беше от сърце. Заради страха си от кастрене, от това, че хората ще разберат за твоите проблеми и ще те държат отговорен, намираш всякакви причини, оправдания и извинения, за да прикриеш истината, като първо накараш останалите да спрат да говорят за ситуацията, а след това прехвърлиш отговорността, за да избегнеш кастренето. Това е източникът на лъжите ти. Колкото и да говорят лъжците, част от казаното от тях определено е истина и е вярно. Но някои ключови неща, които изрекат, ще съдържат известна доза лъжа и част от техните мотиви. Затова е много важно да различаваме истината от лъжата. Това обаче не е лесно да се постигне. Част от казаното ще бъде подправено и разкрасено, част ще съответства на действителността, а друга част ще ѝ противоречи; трудно е да се разграничи истината от лъжата, когато фактите и измислиците се смесят така. Такива хора са най-измамни и най-трудно се разпознават. Ако не могат да приемат истината или да практикуват честност, те със сигурност ще бъдат отстранени. Тогава кой път трябва да изберат хората? Кой е начинът за практикуване на честност? Трябва да се научите да казвате истината и да сте способни да общувате открито за истинските си състояния и за действителните си проблеми. Така практикуват честните хора и това е правилният начин да се практикува. Всички онези, които притежават съвест и разум, са готови да се опитат да бъдат честни хора. Само честните хора изпитват истинска радост и спокойствие и само ако практикуват истината, за да постигнат покорство пред Бог, могат да се радват на истинско щастие.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само когато човек стане честен, може да изживее истинско човешко подобие)

Когато си взаимодействаш с другите, първо трябва да ги накараш да възприемат твоето вярно сърце и откровеност. Ако по време на общата ви работа и разговори и контактите с други хора нечии думи са нехайни, шаблонни, любезни, ласкателни, безотговорни и основани на фантазии или ако той просто говори, за да спечели благоразположението на други хора, тогава думите му не съдържат нищо реално и изобщо не са искрени. Това е неговият начин на взаимодействие с другите, независимо кои са те. Такъв човек няма честно сърце. Това не е честен човек. Да кажем, че някой е в негативно състояние и ти каже откровено: „Кажи ми точно защо съм толкова негативен. Просто не мога да разбера!“. И да предположим, че ти действително разбираш проблема му в сърцето си, но не му казваш, а вместо това изричаш: „Няма нищо. Ти не си негативен, и аз се чувствам така“. Тези думи са голяма утеха за човека, но твоето отношение не е искрено. Ти си нехаен с него. За да го накараш да се чувства по-удобно и да го утешиш, ти си се въздържал да говориш честно с него. Не му помагаш чистосърдечно и не излагаш откровено и ясно проблема, така че да може да изостави негативността си. Не си направил това, което трябва да направи един честен човек. Само и само за да се опиташ да го утешиш и да си гарантираш, че между вас няма да възникне отчуждение или конфликт, ти си бил нехаен с него — а да си честен човек не е това. Тогава, за да бъдеш честен човек, какво трябва да направиш, когато се сблъскаш с такава ситуация? Трябва да му кажеш какво си видял и разпознал: „Ще ти кажа какво съм видял и какво съм преживял. Ти решаваш дали това, което казвам, е правилно или грешно. Ако е грешно, няма нужда да го приемаш. Ако е правилно, се надявам, че ще го приемеш. Ако кажа нещо, което ти е трудно да чуеш и те наранява, се надявам, че можеш да го приемеш от Бог. Намерението и целта ми е да ти помогна. Виждам въпроса ясно: тъй като усещаш, че си бил унизен, и никой не храни егото ти, и мислиш, че всеки друг те гледа отвисоко, че те нападат и че никога не си бил толкова онеправдан, не можеш да го приемеш и ставаш негативен. Какво мислиш, това ли се случва наистина?“. И като чуе тези думи, той усеща, че случаят наистина е точно такъв. В твоето сърце в действителност има точно това, но ако не си честен човек, няма да го кажеш. Ще кажеш: „Аз също често съм негативен“ и когато другият човек чуе, че на всеки се случва да е негативен, ще помисли, че за него е нормално да е негативен и в крайна сметка няма да изостави негативността си. Ако си честен човек и му помогнеш с честно отношение и честно сърце, можеш да му помогнеш да разбере истината и да изостави негативността.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само когато човек стане честен, може да изживее истинско човешко подобие)

Да бъдеш честен човек е изискване на Бог към човека. Това е истина, която човек трябва да практикува. Какви са тогава принципите, които човек трябва да спазва в отношенията си с Бог? Да бъде искрен: това е принципът, който трябва да се следва при взаимодействието с Бог. Не прилагайте практиките на невярващите на подмазване или ласкателство. Бог няма нужда от човешко подмазване и ласкателство. Достатъчно е да бъдете искрени. А какво означава да бъдеш искрен? Как трябва да се въведе това на практика? (Просто да се отвориш към Бог, без да се преструваш, без да криеш нищо или да пазиш тайни, като взаимодействаш с Бог с честно сърце и бъдеш прям, без зли помисли или хитрости.) Точно така. За да бъдеш искрен, първо трябва да оставиш настрана личните си желания. Вместо да се съсредоточаваш върху това как Бог се отнася към теб, трябва да се разкриеш напълно пред Бог и да кажеш каквото ти е на сърцето. Недей да разсъждаваш или да обмисляш какви ще бъдат последствията от думите ти. Кажи каквото мислиш, остави настрана мотивите си и не казвай неща, само за да постигнеш някаква цел. Имаш твърде много лични намерения и притворство, винаги си пресметлив в начина, по който говориш, като си мислиш: „Трябва да говоря за това, а не за онова, трябва да внимавам какво казвам. Ще го кажа по начин, който е изгоден за мен, който прикрива недостатъците ми и който ще остави добро впечатление у бог“. Това не е ли таене на мотиви? Преди да си отвориш устата, умът ти е изпълнен с коварни мисли, премисляш по няколко пъти това, което искаш да кажеш, а когато думите излязат от устата ти, те вече не са толкова чисти, ни най-малко не са истински и съдържат собствените ти мотиви и схемите на Сатана. Това не е искреност. Това означава да имаш зловещи мотиви и лоши намерения. Нещо повече, когато говориш, винаги следиш изражението на лицето и погледа на хората: ако имат положително изражение на лицето, продължаваш да говориш. Ако не, сдържаш се и не казваш нищо. Ако погледът им е лош и изглежда сякаш не им харесва това, което чуват, премисляш и си казваш: „Е, ще кажа нещо, което те интересува, което те прави щастлив, което ще ти хареса и с което ще спечеля благоразположението ти“. Това ли е да си искрен? Не е. Някои хора не докладват, когато видят някой да върши зло и да причинява смущения в църквата. Те си мислят: „Ако пръв докладвам това, ще обидя този човек, а ако случайно сгреша, ще трябва да бъда кастрен. Ще изчакам другите да го докладват и ще се присъединя към тях. Дори да сгрешим, не е голяма работа — в крайна сметка не можеш да осъдиш тълпата. Както се казва в поговорката, „Вятърът брули високите дървета“. Аз няма да бъда това високо дърво. Само глупак би настоявал на това“. Това ли е да си искрен? Със сигурност не е. Такъв човек всъщност е много хитър. Ако стане църковен водач или надзорник, няма ли да причини загуба на църковното дело? Със сигурност ще го направи. Такъв човек не трябва да бъде използван в никакъв случай. Можете ли да разпознаете този тип хора? Да кажем например, че има водач, който е извършил някои лоши неща и е смутил църковното дело, но все пак никой не разбира какво всъщност се случва с този човек, нито Горното знае какъв е той — само ти знаеш какво всъщност се случва с него. Би ли отнесъл честно проблема към Горното при такива обстоятелства? Имено тзи въпрос най-добре разкрива човека. Ако скриеш въпроса и не кажеш нищо на никого, дори на Бог, като чакаш да дойде денят, в който този водач вече е извършил толкова много зло, че е провалил църковното дело и всички вече са го разобличили и са се справили с него, за да се изправиш и кажеш: „През цялото време знаех, че не е добър човек. Просто някои хора го мислеха за такъв. Ако бях казал нещо, никой нямаше да ми повярва. Затова не проговорих. Сега, след като е извършил някои лоши неща и всички могат да преценят кой е, мога да кажа какво всъщност се случва с него“, това ли е да си искрен? (Не.) Ако всеки път, когато се разобличават нечии проблеми или се докладва проблем, следваш тълпата и си последният, който се изправя, за да го разобличи или да докладва проблема, дали си искрен? Нищо от това не е да си искрен. Ако някой не ти е по вкуса или някой те е обидил и знаеш, че не е зъл човек, но понеже си дребнав, си го намразил и искаш да му отмъстиш, да го изложиш, може да измислиш начини и да потърсиш възможности да кажеш някои лоши неща за него на Горното. Може просто да излагаш факти, без да заклеймяваш този човек, но когато излагаш тези факти, намерението ти вече е разкрито: искаш да се възползваш от Горното или да накараш Бог да каже нещо, за да се справи с него. Като докладваш проблеми на Горното, ти се опитваш да постигнеш целта си. Това очевидно е опетнено с лични користни цели и със сигурност не е проява на искреност. Ако той е зъл човек, който смущава църковното дело, и ти докладваш проблема на Горното, за да защитиш това дело, и освен това проблемите, които докладваш, са напълно достоверни, това е различно от справянето с нещата посредством сатанински философии. Това произтича от чувство за справедливост и отговорност и е изпълнение на твоята преданост. Ето как се проявява искреността.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Десета точка: те презират истината, открито нарушават принципите и пренебрегват подредбите на Божия дом (втора част))

Ако някой е открит и почтен, той е честен човек. Той е отворил изцяло сърцето и духа си към Бог, не крие нищо и не се крие от нищо. Той е предал сърцето си на Бог и го е разкрил пред Него, което означава, че се е отдал изцяло на Бог. Може ли тогава той все пак да бъде отдалечен от Бог? Не, не може и затова на него му е лесно да се подчини на Бог. Ако Бог каже, че е измамен, той признава. Ако Бог каже, че е надменен и самоправеден, и това признава. И не е просто да признае това и да не направи нищо — той е способен да се покае, да се стреми към истините принципи и да се поправи, когато разбере, че е сгрешил. Без да разбере, той ще поправи много от погрешните си постъпки и ще става все по-малко лъжлив, измамен и нехаен. Колкото по-дълго живее по този начин, толкова по-открит и честен ще става и толкова повече ще се доближава до целта да стане честен човек. Ето това означава да живееш в светлината. Цялата тази слава е за Бог! Когато хората живеят в светлината, това е заслуга на Бог, не е нещо, с което те трябва да се хвалят. Когато хората живеят в светлината, те разбират всяка истина, имат богобоязливо сърце, знаят как да търсят и практикуват истината при всяко нещо, което срещнат, и живеят с разум и съвест. Макар че не могат да се нарекат праведни хора, в Божиите очи те имат някакво човешко подобие и поне в думите и делата си те не си съперничат с Бог, могат да търсят истината, когато нещо ги връхлети, и имат богопокорно сърце. Затова те са в относителна безопасност и не биха могли да предадат Бог. Макар и да нямат много дълбоко разбиране за истината, те могат да се покоряват и подчиняват, имат богобоязливо сърце и отбягват злото. Когато им бъде възложена някаква задача или дълг, те са способни да ги изпълнят с цялото си сърце и с целия си ум и да дадат най-доброто от себе си. Такъв човек заслужава доверие и Бог му се доверява — такива хора живеят в светлината. Могат ли тези, които живеят в светлината, да приемат Божията внимателна проверка? Дали те биха могли все пак да скрият сърцето си от Бог? Имат ли все още тайни, които да не могат да кажат на Бог? Могат ли все пак тайно да спретнат някакъв номер? Не могат. Те са отворили изцяло сърцето си към Бог и вече нищо не крият и нищо не потулват. Те могат открито да се доверят на Бог, да разговарят с Него за всичко и да му кажат всичко. Няма нищо, което не биха казали на Бог и нищо, което не биха му показали. Когато хората съумеят да постигнат този стандарт, животът им става лесен, спокоен и освободен.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

Можеш ли да бъдеш честен човек, като просто кажеш, че си такъв? (Не, ти трябва да се проявяваш като честен човек.) Какви са проявите на честния човек? На първо място е това да не се съмнява в Божиите слова. Това е една от проявите на честния човек. Освен тази най-важната проява е това, че търси и практикува истината във всичко — това е най-важното. Казваш, че си честен, но винаги държиш Божиите слова на заден план в ума си и просто правиш каквото си поискаш. Нима това е проява на честен човек? Ти казваш така: „Макар че заложбите ми са лоши, аз имам честно сърце“. Но когато ти се падне някакъв дълг, ти се страхуваш от страданието и от това да понесеш отговорността си, ако не го изпълниш добре, и затова си измисляш оправдания, за да се измъкнеш от дълга си, или предлагаш някой друг да го изпълни. Така ли се проявява честният човек? Разбира се, че не. Как трябва да се държи честният човек тогава? Той трябва да се покори на Божията подредба, да бъде отдаден на дълга, който се очаква от него да изпълни, и да се стреми да удовлетворява Божиите намерения. Това се проявява по няколко начина: един от тях е да приемаш дълга си с честно сърце, да не вземаш под внимание плътските си интереси, да не изпълняваш дълга си половинчато и да кроиш козни в своя собствена полза. Ето това са прояви на честност. Друг начин е да влагаш цялото си сърце и цялата си сила в това да изпълняваш дълга си добре, да правиш нещата както трябва и да влагаш сърцето и любовта си в дълга си, за да удовлетвориш Бог. Това са проявите, които трябва да има един честен човек, когато изпълнява дълга си. Ако разбираш и знаеш какво да правиш, но не го правиш, то ти не влагаш цялото си сърце и сила в дълга си, а по-скоро хитруваш и съзнателно избягваш дълга си. Честни ли са хората, които изпълняват дълга си по този начин? Категорично не. На Бог не му трябват такива хитри и лъжливи хора; те трябва да бъдат отстранени. Бог използва само честни хора за изпълнението на дълг. Дори и преданите полагащи труд трябва да са честни. Хора, които постоянно са нехайни и хитри и все търсят начин да се скатаят, са измамни и всички те са демони. Никой от тях не вярва истински в Бог и всички те ще бъдат отстранени. Някои хора си мислят: „За да бъдеш честен човек е достатъчно просто да казваш истината и никога да не лъжеш. Всъщност е лесно да бъдеш честен човек“. Какво мислите за този възглед? Дали е толкова ограничен обхватът на това да бъдеш честен човек? Категорично не. Трябва да откриеш сърцето си и да го дадеш на Бог; това е отношението, което се очаква от един честен човек. Ето затова едно честно сърце е толкова ценно. Какво намеква това? Че честното сърце може да контролира поведението ти и да промени състоянието ти. Може да те води към правилните избори и към това да се подчиниш на Бог и да получиш Неговото одобрение. Такова сърце наистина е ценно. Ако имаш такова честно сърце, то това е състоянието, в което трябва да живееш, това е начинът, по който трябва да се държиш и начинът, по който да се отдадеш.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

Трябва да бъдеш честен човек, трябва да имаш чувство за отговорност, когато се изправяш пред проблемите, и трябва да опиташ всички възможни средства и да търсиш истината, за да ги разрешиш. В никакъв случай не бива да бъдеш лукав човек. Ако се интересуваш само от това да избегнеш отговорност и да си измиеш ръцете, когато възникнат проблеми, дори сред невярващите ще бъдеш заклеймен за такова поведение, да не говорим в Божия дом! Това поведение със сигурност ще бъде заклеймено и прокълнато от Бог и то е ненавиждано и отхвърляно от Божиите избраници. Бог харесва честните хора и ненавижда измамните и хитрите хора. Ако си лукав човек и хитруваш, Бог няма ли да те ненавижда? Божият дом просто така ли ще те остави? Рано или късно ще ти бъде потърсена отговорност. Бог харесва честните хора и не харесва лукавите хора. Всеки трябва ясно да разбере това и да излезе от обърканото си състояние и да спре да върши глупости. Временната неосведоменост е извинима, но ако човек изобщо не приема истината, тогава той е прекалено твърдоглав. Честните хора могат да поемат отговорност. Те не мислят за собствените си придобивки и загуби. Те просто опазват делото и интересите на Божия дом. Те имат добри и честни сърца, които са като купи с чиста вода, в които човек може да види дъното от пръв поглед. В техните действия има и прозрачност. Измамният човек винаги хитрува, винаги се преструва, прикрива и укрива неща и се обвива невероятно плътно. Никой не може да прозре такъв човек. Хората не могат да прозрат вътрешните ти мисли, но Бог може да проучи внимателно нещата в най-съкровените кътчета на сърцето ти. Когато Бог види, че не си честен човек, че си хитър, че никога не приемаш истината, че винаги участваш в измами спрямо Него и никога не Му предаваш сърцето си, Той не те харесва, ненавижда те и те изоставя. Що за хора са всички онези, които успяват сред невярващите, и онези, които са сладкодумни и съобразителни? Ясно ли ви е това? Каква е тяхната същност? Може да се каже, че всички те са изключително непроницаеми, че всички те са изключително измамни и лукави, че са истински дяволи и сатани. Може ли Бог да спаси такива хора? Няма нещо, което Бог да ненавижда повече от дяволите — хора, които са измамни и лукави — и Той определено няма да спаси такива хора. В никакъв случай не бива да бъдете такива хора. Онези, които винаги са наблюдателни и нащрек, когато говорят, които са изкусни и ловки и играят роля според случая, когато се занимават с въпроси — казвам ви, Бог най-много ненавижда такива хора, те не подлежат на спасение. По отношение на всички онези, които принадлежат към категорията на измамните и лукавите хора, колкото и хубаво да звучат думите им, всички те са измамни, дяволски думи. Колкото по-хубаво звучат думите им, толкова повече тези хора са дяволи и сатани. Точно такива хора Бог ненавижда най-много. Това е абсолютно вярно. Какво ще кажете: могат ли измамните хора, хората, които често лъжат, и сладкодумните хора да получат делото на Светия Дух? Могат ли да получат просветлението и озарението на Светия Дух? Категорично не. Какво е Божието отношение към хората, които са измамни и лукави? Той ги отритва, оставя ги настрана и не им обръща внимание, счита ги за принадлежащи към същия клас като животните. В Божиите очи такива хора просто носят човешка кожа, а в същността си са дяволи и сатани, те са ходещи трупове и Бог категорично няма да ги спаси.

(Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (8))

Когато хората изпълняват своя дълг или вършат някаква работа пред Бог, сърцето им трябва да е чисто. То трябва да е като купа с прясна вода — кристално чисто, без примеси. И така, какво е правилното отношение? Независимо какво правиш, ти си способен да разговаряш с другите за това, което е в сърцето ти, каквито и идеи да имаш. Ако някой каже, че твоят начин на действие няма да проработи, и предложи друга идея, и ако ти смяташ, че тя е доста добра, тогава се откажи от собствения си начин и прави нещата според неговия начин. Така всички виждат, че можеш да приемаш предложенията на другите, да избираш правилния път, да действаш според принципите, с прозрачност и яснота. В сърцето ти няма мрак, действаш и говориш искрено, като разчиташ на честно отношение. Наричаш нещата с истинските им имена. Ако е така, значи е така. Ако не е така, значи не е. Никакви трикове, никакви тайни, просто много прозрачен човек. Не е ли това вид отношение? Това е отношението към хората, събитията и нещата и е показателно за нрава на човека. От друга страна, някой никога няма да прояви откровеност и да каже на другите какво мисли. И във всичко, което прави, никога да не се консултира с другите, а вместо това да държи сърцето си затворено, като че ли постоянно се пази от тях на всяка крачка. Обгръща себе си възможно най-плътно. Не е ли това измамен човек? Например, той има идея, която смята за гениална, и си мисли: „Засега ще я запазя за себе си. Ако я споделя, вие може да я използвате и да си припишете заслугата, а това просто няма как да стане. Ще се въздържа“. Или ако има нещо, което не разбира напълно, ще си помисли: „Няма да говоря сега. Ако го направя и някой каже нещо по-възвишено, няма ли да изглеждам като глупак? Всички ще ме прозрат, ще видят моята слабост в това отношение. Не бива да казвам нищо“. Независимо от съображенията, независимо от скрития мотив, той се страхува, че всеки ще го прозре. Винаги подхожда към своя дълг и към хората, събитията и нещата с такава гледна точка и нагласа. Какъв нрав е това? Крив, измамен и нечестив. На пръв поглед изглежда, че е казал на другите всичко, което мисли, че може, но под повърхността премълчава някои неща. Какво премълчава? Никога не казва неща, които засягат репутацията и интереса му — смята, че тези неща са лични и никога не говори за тях с никого, дори с родителите си. Никога не казва тези неща. Това са неприятности! Мислиш си, че ако не кажеш тези неща, Бог няма да разбере за тях? Хората казват, че Бог знае, но могат ли да бъдат сигурни в сърцата си, че това е така? Хората никога не осъзнават, че „Бог знае всичко, че онова, което мисля в сърцето си, дори да не съм го разкрил, Бог тайно го проучва внимателно, Той категорично знае. Не мога да скрия нищо от Бог, затова трябва да го изрека, да общувам открито с братята и сестрите си. Независимо дали мислите и идеите ми са добри, или лоши, трябва да ги изразявам правдиво. Не мога да бъда крив, измамен, егоистичен или достоен за презрение — трябва да съм честен човек“. Ако хората могат да мислят по този начин, това е правилната нагласа. Вместо да търсят истината, повечето хора прибягват до дребните си интрижки. Собствените им интереси, престиж и мястото или позицията, която заемат в съзнанието на другите хора, са от голямо значение за тях. Това са единствените неща, които ценят. Вкопчват се в тях с желязна хватка и ги смятат за свой живот. А как Бог гледа на тях и как се отнася към тях, е от второстепенно значение. За момента те пренебрегват тези неща и се съобразяват само с това дали са начело на групата, дали другите ги гледат с възхищение и дали думите им имат тежест. Първата им грижа е да заемат тази позиция. Когато са в група, почти всички хора търсят този вид положение, този вид възможности. Когато са много талантливи, разбира се, искат да са на върха. Ако са със средни способности, пак искат да заемат по-висока позиция в групата. А ако заемат ниска позиция в групата, със средни заложби и способности, също искат другите да ги гледат с възхищение, а не да ги подценяват. Престижът и достойнството на тези хора са там, където теглят чертата: те трябва да се придържат към тези неща. Не могат да бъдат почтени и не притежават нито Божието признание, нито Неговото приемане, но в никакъв случай не могат да изгубят уважението, статуса или почитта, към които са се стремили сред другите — а това е нравът на Сатана. Но хората не осъзнават това. Тяхното убеждение е, че трябва да се вкопчват в тази частица престиж до самия край. Не осъзнават, че само когато напълно се откажат от тези суетни и повърхностни неща и ги загърбят, ще се превърнат в истинска личност. Ако хората бранят тези неща, които би трябвало да отхвърлят, с цената на живота си, то животът им е загубен. Те не знаят какъв е залогът. И така, когато действат, винаги затаяват нещо, винаги се опитват да защитят собствения си престиж и статус, поставят ги на първо място, говорят само за собствените си цели, за собствената си фалшива защита. Всичко, което правят, е за тях самите. Втурват се към всичко, което блести, като дават на всички да разберат, че са били част от него. Всъщност то не е имало нищо общо с тях, но те никога не искат да останат на заден план, винаги се страхуват да не би другите да ги гледат отвисоко, да не би другите да кажат, че са нищо, че са неспособни на нищо, че нямат умения. Дали всичко това не се ръководи от техния сатанински нрав? Когато си способен да се избавиш от неща като престиж и статус, ще бъдеш много по-спокоен и свободен, ще си стъпил на пътя към честността. Но за мнозина това не е лесно да се постигне. Например когато се появи камерата, хората драпат да застанат отпред, харесва им да показват лицето си пред нея, и колкото повече се показват, толкова по-добре. Страхуват се да не останат на заден план и ще платят всяка цена за възможността да се виждат добре. Всичко това не е ли направлявано от техния сатанински нрав? Това е техният сатанински нрав. И така, влязъл си в кадър — какво от това? Хората имат високо мнение за теб — и какво от това? Те те боготворят — и какво от това? Доказва ли нещо от това, че притежаваш истината реалност? Нищо от това няма каквато и да е стойност. Когато успееш да преодолееш тези неща — когато станеш безразличен към тях и вече не ги смяташ за важни, когато престижът, суетата, статусът и възхищението на хората вече не контролират мислите и поведението ти, а още по-малко начина, по който изпълняваш дълга си — тогава твоето изпълнение ще става все по-ефективно и все по-чисто.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

Ако си човек, който обича истината и който е способен да я приеме, тогава няма да е твърде трудно да си честен човек. Ще почувстваш, че е много по-лесно. Тези, които имат лични преживявания, знаят много добре, че най-големите пречки пред това да си честен човек, са коварството на хората, тяхната измамност, злонамереност и достойните им за презрение намерения. Докато този покварен нрав не се промени, ще бъде твърде трудно да бъдеш честен човек. Всички вие се обучавате да бъдете честни хора, така че имате някакво преживяване за това. Какво беше вашето преживяване? (Всеки ден си записвам всички глупости, които съм казал, и лъжите, които съм изрекъл. След това се изследвам и анализирам. Открих, че зад повечето от тези лъжи се крие някакъв умисъл и че съм ги изрекъл заради суетата и да не бъда засрамен. Макар да съм наясно, че това, което казвам, не отговаря на истината, все пак не мога да не лъжа и да не се преструвам.) Ето затова е толкова трудно да бъдеш честен човек. Дали го осъзнавате, или не, не е важно. Важното е, че упорито продължавате да лъжете, като знаете, че това, което правите, е погрешно, за да постигнете целите си, да поддържате собствения си имидж и достойнство, и всяко твърдение за незнание е лъжа. Ключът към това да бъдете честни хора е да поправите мотивите си, намеренията си и вашия покварен нрав. Това е единственият начин да разрешите проблема с лъжата при нейния източник. Да постигнат личните си цели, т.е. да извлекат лична полза, да се възползват от дадена ситуация, да се представят добре или да получат одобрението на другите — това са намеренията и целите на хората, когато лъжат. Този вид лъжа разкрива покварен нрав и именно това е проницателността, от която се нуждаете по отношение на лъжите. И така, как трябва да се преодолее поквареният нрав? Всичко зависи от това дали обичате истината. Ако можете да приемете истината и да говорите, без да се застъпвате за себе си, ако можете да престанете да се съобразявате със собствените си интереси, а вместо това вземате под внимание работата на църквата, Божиите намерения и интересите на Божиите избраници, тогава ще престанете да сипете лъжи. Ще можете да говорите правдиво и прямо. Без този духовен ръст няма да сте способни да говорите правдиво, което доказва, че ти липсва духовен ръст и че не си способен да практикуваш истината. И така, да бъдеш честен човек изисква процес на разбиране на истината и на израстване в духовния ръст. Когато погледнем на това по този начин, не е възможно да бъдеш честен човек, без да имаш преживяване от осем до десет години. Този период е процес на израстване в живота, процес на разбиране и придобиване на истината. Някои хора биха могли да попитат: „Дали наистина е толкова трудно да разрешиш проблема с лъжата и да станеш честен човек?“. Зависи за кого говорите. Ако това е човек, който обича истината, тогава той ще е способен да се откаже от лъжата, когато става дума за определени въпроси. Но ако това е човек, който не обича истината, тогава отказът от лъжата ще бъде още по-труден.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Най-основната практика да бъдеш честен човек)

Божието изискване за честност е изключително важно. Как трябва да постъпите, ако в процеса на практикуване на честност преживявате много неуспехи и ви е извънредно трудно? Трябва ли да се настроите негативно, да се отдръпнете и да се откажете да практикувате истината? Това най-ясно показва дали даден човек обича истината, или не. След като практикуват честност в продължение на определен период, някои хора си мислят: „Твърде трудно е да съм честен — не мога да понеса щетите, които това нанася на суетата, гордостта и репутацията ми!“. В резултат на това те повече не желаят да бъдат честни. Всъщност именно тук се крие предизвикателството да бъдеш честен човек и повечето хора се оказват в задънена улица в този момент и не могат да го преживеят. И така, какво е необходимо, за да практикуваш да бъдеш честен човек? Какъв тип човек е способен да практикува истината? Преди всичко човек трябва да обича истината. Той трябва да е човек, който обича истината — това е сигурно. Някои хора наистина постигат резултати, след като са преживели няколко години практикуване на честност. Те постепенно намаляват лъжите и измамите си и наистина стават принципно честни хора. Възможно ли е по време на това си преживяване на практикуване на честност да не са се сблъсквали с трудности или да не са страдали по пътя си? Те със сигурност са понесли много страдания. Именно защото са обичали истината, те са били способни да страдат, за да я практикуват, да упорстват в говоренето на истината и вършенето на практически неща, да бъдат честни хора и накрая да придобият Божията благословия. За да бъде честен, човек трябва да обича истината и да има сърце, покорно на Бог. Тези два фактора са от изключително значение. Всички, които обичат истината, имат боголюбиви сърца. А за онези, които обичат Бог, е особено лесно да практикуват истината и те могат да понесат всякаква форма на страдание, за да Го удовлетворят. Ако някой човек има боголюбиво сърце, когато при практикуване на истината се сблъска с унижения или пречки и провали, той ще може да понесе униженията и страданията, за да удовлетвори Бог, стига Той да е доволен. Следователно, този човек е способен да прилага истината на практика. Разбира се, практикуването на всеки аспект от истината е свързано с определена степен на трудност, а да бъдеш честен човек е още по-трудно. Най-голямата трудност за човека е препятствието на собствения му покварен нрав. Всички хора имат покварен нрав и живеят според сатанински философии. Да вземем например поговорките „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“ или „Не могат да се извършат големи подвизи, без да се лъже“. Това са примери за сатанинска философия и покварен нрав. Хората прибягват до лъжи, за да се свърши нещо, за да получат лична изгода и за да постигнат целите си. Не е лесно човек да е честен, когато има такъв покварен нрав. Той трябва да се моли на Бог и да се уповава на Него, често да се самоанализира и да се опознава, за да може постепенно да се опълчи на плътта, да изостави личните си интереси и да се откаже от суетата и гордостта си. Освен това човек трябва да понесе различни видове клевети и съд, преди да успее да стане честен човек, който може да казва истината и да се въздържа от лъжи. В периода, в който някой практикува да бъде честен човек, е неизбежно да се сблъска с много провали и моменти, в които покварата му се разкрива. Възможно е да има периоди, в които думите на човека не са съобразени с мислите му, или моменти на преструвки и измами. Но независимо от това какво те сполетява, ако искаш да казваш истината и да бъдеш честен човек, трябва да можеш да се освободиш от гордостта и суетата си. Когато не разбираш нещо, кажи, че не разбираш; когато не си наясно с нещо, кажи, че не си наясно. Не се страхувай, че другите ще те гледат отвисоко или ще си развалят мнението за теб. Ако постоянно говориш от сърце и казваш истината по този начин, ще откриеш радост, спокойствие и чувство на свобода и избавление в сърцето си, а суетата и гордостта вече няма да те възпират. Без значение с кого общуваш, ако можеш да изразиш това, което наистина мислиш, да отвориш сърцето си за другите и да не се преструваш, че знаеш неща, които не знаеш, то това е честно отношение. Понякога хората може да те гледат с пренебрежение и да те наричат глупак, защото винаги казваш истината. Как трябва да постъпиш в такава ситуация? Трябва да кажеш: „Дори всички да ме наричат глупак, аз съм решен да съм честен човек, а не измамник. Ще казвам истината и ще говоря според фактите. Макар че съм мръсен, покварен и негоден пред Бог, ще продължавам да казвам истината, без да се преструвам или прикривам“. Ако говориш по този начин, сърцето ти ще бъде непоколебимо и спокойно. За да си честен човек, трябва да се откажеш от суетата и гордостта си, а за да говориш истината и да изразяваш истинските си чувства, не трябва да се страхуваш от подигравките и презрението на другите. Дори другите да се отнасят с теб като с глупак, не бива да спориш или да се защитаваш. Ако можеш да практикуваш истината по този начин, можеш да станеш честен човек. Ако не можеш да се откажеш от плътските предпочитания, от суетата и от гордостта, ако непрестанно търсиш одобрението на другите, преструваш се, че знаеш това, което не знаеш, и живееш заради суетата и гордостта, тогава не можеш да станеш честен човек — това е практическа трудност. Ако сърцето ти винаги е възпирано от суета и гордост, вероятно ще лъжеш и ще се преструваш. Нещо повече, когато другите те подценяват или разобличават истинската ти същност, ще ти е трудно да го приемеш и ще чувстваш, че си понесъл голям позор — ще се изчервиш, сърцето ти ще се разтупти и ще се почувстваш разстроен и притеснен. За да се реши този проблем, ще трябва да изтърпиш още малко болка и да преминеш още няколко облагородявания. Ще трябва да разбереш къде се крие първопричината за проблема и след като прозреш тези неща, ще можеш да облекчиш част от болката си. Когато напълно си разбрал този покварен нрав и си способен да се откажеш от суетата и гордостта си, ще ти бъде по-лесно да станеш честен човек. За теб няма да има значение, че другите ти се подиграват, когато казваш истината и изразяваш мнението си, и независимо от това как другите те оценяват или се отнасят с теб, ти ще можеш да го понесеш и да реагираш правилно. Тогава ще се избавиш от страданието, сърцето ти винаги ще бъде спокойно и радостно и ще постигнеш свобода и избавление. Така ще се отървеш от покварата и ще изживееш човешко подобие.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само когато човек стане честен, може да изживее истинско човешко подобие)

Свързани свидетелства за преживяване

Трябва да станеш честен, за да бъдеш спасен

Как се отървах от коварството и лъжите си

Свързани химни

Бог благославя онези, които са честни