Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

Истинското сътворено същество трябва да знае кой е Създателят, защо е бил създаден човекът, как да изпълнява задълженията на сътвореното същество и как да се прекланя пред Господа на цялото творение. Трябва да разбира, да осъзнава, да познава и да проявява внимание към намеренията на Създателя и Неговите желания и изисквания и трябва да следва Неговия път: да се бои от Бог и да отбягва злото.

Какво означава да се боим от Бог? И как да отбягваме злото?

„Да се боим от Бог“ не означава някакъв безименен страх и ужас, нито да отбягваме, нито да поставяме на разстояние, нито е идолопоклонство или суеверие. Напротив, това е възхищение, почит, доверие, разбиране, загриженост, покорство, посвещаване, любов и безусловно и търпеливо поклонение, отплата и отдаване. Без истинско познаване на Бог човечеството няма да изпитва истинско възхищение, истинско доверие, истинско разбиране, истинска загриженост или покорство, а само ужас и безпокойство, само съмнения, погрешни разбирания, отбягване и избягване. Без истинско познаване на Бог човечеството няма да бъде способно истински да се посвети и да се отплати. Без истинско познаване на Бог човечеството няма да има искрено поклонение и отдаване, а само сляпо идолопоклонство и суеверие. Без истинско познаване на Бог човечеството изобщо няма да може да следва Божия път, няма да може да се бои от Бог и да отбягва злото. Точно обратното, всяка човешка дейност и поведение ще бъде изпълнено с недоволство и неподчинение, с клевети срещу Бог и преценки за Него, както и със зли дела, противоречащи на истината и истинското значение на Божиите слова.

Щом придобие истинско доверие в Бог, човечеството ще Го следва искрено и ще разчита на Него. Само чрез искрено доверие в Бог и чрез зависимост от Него човечеството ще може да придобие истинско разбиране и познание. Заедно с истинското разбиране на Бог идва истинската загриженост за Него; само с искрена загриженост за Бог човечеството ще придобие истинско покорство. Само с истинско покорство пред Бог човечеството може да намери истинско посвещаване. Само с истинското посвещаване на Бог човечеството ще има безусловна и безропотна отплата. Само при наличието на истинско доверие и зависимост, истинско разбиране и загриженост, искрено покорство, истинско посвещаване и отплата човечеството ще може истински да опознае Божия нрав и Божията същина и да познае идентичността на Създателя. Едва когато истински опознае Създателя, човечеството ще може да пробуди в себе си истинско преклонение и отдаване. Едва след като започне истински да боготвори Създателя и да Му се отдава, човечеството ще може наистина да се освободи от злодеянията си — с други думи, да отбегне злото.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Предисловие)

Е, всеки иска да стане човек, който се бои от Бог и отбягва злото. Какво обаче означава пътят на боязън от Бог и отбягване на злото? Може да се каже, че той предполага търсене на покорство пред Бог, като това покорство е пълно и безусловно. Предполага истински да се боиш от Бог, без никакви елементи на измама, съпротива или бунтарство. Означава да си с напълно чисто сърце и да си изцяло предан и покорен на Бог. Тази преданост и покорство трябва да бъдат абсолютни, а не относителни. Не зависят от времето или мястото или от това на колко години е човек. Това е начинът да се боиш от Бог и да отбягваш злото. В процеса на този стремеж постепенно ще опознаеш Бог и ще преживееш Неговите дела. Ще почувстваш Неговата грижа и закрила, ще усетиш истината за Неговото съществуване и ще почувстваш Неговото върховенство. Накрая наистина ще почувстваш, че Бог е във всичко и че е точно до теб. Ще имаш този вид преживяване от първа ръка. Ако не следваш пътя на боязън от Бог и отбягване на злото, никога няма да придобиеш познание за тези неща.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Човекът е най-облагодетелстван от Божия план за управление)

Йов беше съвършен, боеше се от Бог и отбягваше злото, и притежаваше голямо богатство и почетен статус. За обикновен човек, живеещ в такава среда и при такива условия, диетата на Йов, качеството му на живот и различните аспекти на личния му живот вероятно ще са в центъра на вниманието на повечето хора; затова трябва да продължим да четем писанията: „Синовете му отиваха и правеха угощения в къщата на всеки от тях на неговия ден; и пращаха да повикат трите си сестри, за да ядат и пият с тях. И когато се изреждаха дните на угощаването, Йов пращаше за синовете си и ги освещаваше, като ставаше рано сутринта и принасяше всеизгаряния според броя на всички тях; защото Йов си казваше: Да не би синовете ми да са съгрешили и да са похулили Бог в сърцата си. Така правеше Йов постоянно“ (Йов 1:4-5). […] Там, където Библията описва пиршествата на синовете и дъщерите на Йов, не се споменава Йов; казва се само, че синовете и дъщерите му често ядяха и пиеха заедно. С други думи, той не устройваше пиршества, нито пък се присъединяваше към синовете и дъщерите си, за да яде без мярка. Въпреки че беше заможен и притежаваше много имоти и слуги, животът на Йов не беше луксозен. Той не беше прелъстен от превъзходните си условия за живот, не прекаляваше с плътските наслади и не забравяше да принася всеизгаряния, и още повече — тези неща не го караха постепенно да отбягва Бог в сърцето си. Очевидно е, че Йов беше дисциплиниран в начина си на живот, не беше алчен или хедонистичен в резултат на Божиите благословии към него и не държеше на качеството на живота си. Вместо това той беше смирен и скромен, не се изтъкваше и беше предпазлив и внимателен пред Бог. Той често се замисляше за Божията благодат и благословии и винаги имаше богобоязливо сърце. В ежедневието си Йов често ставаше рано, за да принесе всеизгаряния за своите синове и дъщери. С други думи, не само самият Йов се страхуваше от Бог, но и се надяваше, че децата му също ще се боят от Бог и няма да съгрешават срещу Него. Материалното богатство на Йов не заемаше място в сърцето му, нито пък заместваше положението, което заемаше Бог; независимо дали заради себе си, или заради децата си, ежедневните дейности на Йов бяха свързани с боязън от Бог и отбягване на злото. Боязънта му от Бог Йехова не се ограничаваше само до устата му, а беше нещо, което той прилагаше в действие и отразяваше във всяка част от своето ежедневие. Това реално поведение на Йов ни показва, че той беше честен и притежаваше същност, на която се нравеха справедливостта и положителните неща. Това, че Йов често изпращаше своите синове и дъщери на освещаване, означава, че той нито одобряваше, нито приемаше поведението на децата си; напротив, в сърцето си той изпитваше неприязън към тяхното поведение и ги осъждаше. Той стигна до заключението, че поведението на синовете и дъщерите му не беше угодно на Бог Йехова и затова често ги призоваваше да отидат пред Него и да изповядат греховете си. Действията на Йов ни показват друга страна на неговата човешка природа — тази, в която той никога не вървеше с онези, които често грешаха и оскърбяваха Бог, а ги избягваше и странеше от тях. Въпреки че тези хора бяха негови синове и дъщери, той не се отказваше от собствените си принципи на поведение, защото бяха негови роднини, нито пък си затваряше очите за греховете им заради собствените си чувства. Вместо това ги призоваваше да се изповядват и да спечелят снизходителността на Бог Йехова, и ги предупреждаваше да не изоставят Бог в името на собственото си алчно удоволствие. Принципите на отношението на Йов към другите бяха неразривно свързани с принципите на неговата боязън от Бог и отбягването на злото. Той обичаше онова, което беше прието от Бог, и се отвращаваше от онова, което отблъскваше Бог; обичаше онези, които се бояха от Бог в сърцата си, и се отвращаваше от онези, които вършеха зло или съгрешаваха срещу Бог. Тази любов и отвращение се проявяваха в ежедневието му и именно те представляваха порядъчността на Йов, видяна от Божиите очи. Естествено, това е и изразът и изживяването на истинската човешка природа на Йов в отношенията му с другите в неговото ежедневие, за която трябва да научим.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Божието дело, Божият нрав и Самият Бог II)

След като Бог каза на Сатана: „Давам в ръката ти всичко, което е негово, само не слагай ръка на него“, Сатана си тръгна и скоро след това Йов беше подложен на внезапни и яростни нападения: първо бяха ограбени воловете и магаретата му, а някои от слугите му бяха убити; след това овцете му и още няколко слуги бяха изгорени в огън; после бяха взети камилите му и още повече от слугите му бяха убити; накрая беше отнет животът на синовете и дъщерите му. Тази поредица от нападения беше мъчението, от което Йов страда по време на първото изкушение. Както беше заповядано от Бог, по време на тези нападения Сатана се насочи само към имота на Йов и децата му, но не нарани самия Йов. Въпреки това Йов мигновено се превърна от заможен човек, притежаващ голямо богатство, в човек, който няма нищо. Никой не би могъл да устои на този изненадващ удар или да реагира правилно на него, но Йов демонстрира тази своя изключителна страна. Писанията разказват следното: „Тогава Йов стана и разкъса наметалото си, обръсна си главата и се простря на земята, като се поклони“. Това беше първата реакция на Йов, след като чу, че е загубил децата си и целия си имот. Преди всичко той не изглеждаше изненадан или обезумял от уплаха, нито пък изрази никакъв гняв или омраза. Виждате, че в сърцето си той вече беше осъзнал, че тези бедствия не са случайни или породени от човешка ръка, а още по-малко, че са дошли като възмездие или наказание. Вместо това върху него се стовариха изпитанията на Йехова; Йехова беше този, който искаше да отнеме имота и децата му. Тогава Йов беше много спокоен и с ясен разсъдък. Неговата непорочна и порядъчна човешка природа му позволяваше рационално и естествено да прави точни преценки и да взема правилни решения относно бедствията, които го бяха сполетели, поради което той се държеше необичайно спокойно: „Тогава Йов стана и разкъса наметалото си, обръсна си главата и се простря на земята, като се поклони“. „Разкъса наметалото си“ означава, че е бил без дрехи и не е притежавал нищо; „обръсна си главата“ означава, че се е върнал пред Бог като новородено дете; „простря се на земята, като се поклони“ означава, че е дошъл на света гол и днес все още без нищо се е върнал при Бог като новородено дете. Отношението на Йов към всичко, което го сполетя, не би могло да бъде постигнато от никое сътворено същество. Неговата вяра в Йехова надхвърли сферата на доверието; това беше неговата боязън от Бог, неговото покорство към Бог; той можеше да благодари на Бог не само за това, че му е дал, но и за това, че му е взел. Освен това той успя сам да се задължи да върне на Бог всичко, което притежаваше, включително живота си.

Боязънта и покорството на Йов спрямо Бог са пример за човечеството, а неговата непорочност и порядъчност са върхът на човешката природа, която трябва да притежава човекът. Въпреки че не видя Бог, той осъзна, че Бог наистина съществува, и благодарение на това осъзнаване той се боеше от Него, а благодарение на тази боязън той успя да се покори на Бог. Той даде на Бог свободата да вземе всичко, което има, но не се оплакваше, падна пред Бог и Му каза, че точно в този момент, дори ако Бог вземе плътта му, той с радост ще Му позволи да го направи, без да се оплаква. Цялото му поведение се дължеше на неговата непорочна и порядъчна човешка природа. Това означава, че в резултат на своята невинност, честност и доброта Йов твърдо осъзнаваше и преживяваше съществуването на Бог. Върху тази основа той постави изисквания към себе си и уеднакви своето мислене, поведение, постъпки и принципи на действие пред Бог в съответствие с Божието напътствие за него и Божиите дела, които беше видял сред всички неща. С течение на времето преживяванията на Йов предизвикваха у него истински и реална боязън от Бог и го караха да отбягва злото. Това беше източникът на почтеността, към която Йов непоколебимо се придържаше. Йов притежаваше честна, невинна и добра човешка природа, реално беше изпитал боязънта от Бог, покорството пред Бог и отбягването на злото, както и знанието, че „Йехова ми даде, Йехова ми отне“. Само благодарение на тези неща той успя да остане непоколебим в своето свидетелство сред такива жестоки нападения от страна на Сатана и само благодарение на тях той успя да не разочарова Бог и да даде задоволителен отговор на Бог, когато Божиите изпитания го сполетяха.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Божието дело, Божият нрав и Самият Бог II)

Йов беше понесъл опустошителните удари на Сатана, но въпреки това не изостави името на Бог Йехова. Жена му първа се появи и играейки ролята на Сатана във видима за човешките очи форма, нападна Йов. Оригиналният текст го описва по следния начин: „Тогава жена му му каза: Още ли държиш почтеността си? Похули Бог и умри“ (Йов 2:9). Това бяха думите, изречени от Сатана в човешки облик. Те бяха нападение и обвинение, както и съблазън, изкушение и клевета. След като не успя да нападне плътта на Йов, Сатана директно нападна почтеността на Йов, като искаше да използва това, за да накара Йов да се откаже от почтеността си, да се отрече от Бог и повече да не живее. Също така Сатана искаше да използва тези думи, за да подмами Йов: ако Йов беше изоставил името на Йехова, нямаше да има нужда да понася такова мъчение; той можеше да се освободи от мъките на плътта. Изправен пред съвета на жена си, Йов я смъмри, като каза: „Ти говориш, както говори някоя от безумните жени. Какво? Ще приемем ли доброто от Божията ръка, без да приемаме злочестината?“ (Йов 2:10). Йов отдавна знаеше тези думи, но в този момент беше доказана истинността на знанието на Йов за тях.

Когато жена му го посъветва да прокълне Бог и да умре, тя имаше предвид следното: „Твоят Бог се отнася с теб по този начин, тогава защо не Го прокълнеш? Защо още си жив? Твоят Бог е толкова несправедлив към теб, но въпреки това ти казваш „благословено да е името на Йехова“. Като благославяш името Му, защо тогава ти донесе бедствие? Побързай и се отречи от името на Бог, и не Го следвай повече. Тогава твоите беди ще изчезнат“. В този момент беше дадено свидетелството, което Бог искаше да види в Йов. Никой обикновен човек не би могъл да даде такова свидетелство, нито пък четем за него в някоя от библейските истории — но Бог го беше видял много преди Йов да изрече тези думи. Бог просто искаше да използва тази възможност, за да позволи на Йов да докаже на всички, че Бог е прав. Изправен пред съвета на жена си, Йов не само че не се отказа от почтеността си и не се отрече от Бог, но също каза на жена си: „Ще приемем ли доброто от Божията ръка, без да приемаме злочестината?“. Имат ли голяма тежест тези думи? В случая има само един факт, който може да докаже тежестта на тези думи. Тежестта на тези думи се състои в това, че те са одобрени от Бог в Неговото сърце, че са това, което Бог желаеше, че са това, което Бог искаше да чуе, и че са резултатът, който Бог копнееше да види; тези думи също са същината на свидетелството на Йов. Така бяха доказани непорочността, порядъчността, боязънта от Бог и отбягването на злото от Йов. Ценността на Йов се състоеше в това, че когато беше изкушаван и дори когато цялото му тяло беше покрито с болезнени циреи, когато понасяше най-големите мъки и когато жена му и роднините му го съветваха, той все пак изричаше такива думи. Казано по друг начин, в сърцето си той вярваше, че независимо от изкушенията, колкото и тежки да са изпитанията или мъченията, дори и смъртта да го сполети, той няма да се отрече от Бог или да отхвърли пътя на боязънта от Бог и отбягването на злото. Виждате, че Бог заемаше най-важното място в сърцето му и че в сърцето му беше само Бог. Именно поради това в писанията четем такива описания за него като: Във всичко това Йов не съгреши с устните си. Той не само не съгреши с устните си, но и в сърцето си не се оплака от Бог. Той не каза обидни думи за Бог, нито съгреши срещу Него. Не само устата му благославяха Божието име, но и в сърцето си той благославяше Божието име; устата и сърцето му бяха едно цяло. Това беше истинският Йов, както го видя Бог, и това беше самата причина, поради която Бог ценеше Йов.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Божието дело, Божият нрав и Самият Бог II)

Защо Йов е можел да се бои от Бог и да отбягва злото? Какво е мислел той в сърцето си? Как е успял да не стори тези лоши неща? Той е имал богобоязливо сърце. Какво означава да имаш богобоязливо сърце? Това означава, че в сърцето си той се е страхувал от Бог и че е можел да почита Бог като велик и че в сърцето му е имало място за Бог. Той е отбягвал злото, не защото се е страхувал, че Бог ще види това или че ще се ядоса. Вместо това в сърцето си той е почитал Бог като велик, бил е готов да угоди на Бог и да се придържа стриктно към Божиите думи. Поради това той е можел да се бои от Бог и да отбягва злото. Сега всеки може да изрече фразата „Бой се от Бог и отбягвай злото“, но никой не знае как го е постигнал Йов. В действителност Йов е смятал това да се боиш от Бог и да отбягваш злото за най-основното и най-важното нещо за вярата в Бог. Затова той е можел да се придържа стриктно към тези думи, сякаш спазва заповед. Той се вслушвал в Божиите слова, защото в сърцето си е почитал Бог като велик. Колкото и незначителни да са изглеждали Божиите слова в очите на хората, дори да са били едни съвсем обикновени думи, в сърцето на Йов те са били от върховния Бог; те са били най-великите, най-важните думи. Дори ако са думи, на които хората гледат с пренебрежение, стига да са Божии слова, хората трябва да ги спазват. Дори да станат обект на подигравка или клевета заради това, те трябва да спазват Неговите слова. Дори да се сблъскат с мъка или да бъдат преследвани, те трябва да се придържат стриктно към словата Му до последно и не могат да се откажат от тях. Това означава да се боиш от Бог. Трябва да се държиш здраво за всяка дума, която Бог изисква от човека. Колкото до нещата, които Бог забранява, или до нещата, които Бог ненавижда, ако не знаеш за тях, така да бъде, но узнаеш ли за тях, тогава би трябвало да си в състояние никога да не правиш тези неща. Би трябвало да можеш да устоиш, дори ако семейството ти те отхвърли, невярващите ти се подиграват или близките ти се присмиват. Защо трябва да устоиш? Каква е мотивацията ти? Какви са твоите принципи? Те са: „Трябва да се придържам към Божиите думи и да действам според Неговите желания. Ще бъда твърд в правенето на нещата, които Бог харесва, и ще бъда решителен в изоставянето на нещата, които Бог ненавижда. Ако не знам какво е Божието намерение, така да бъде, но ако знам и разбирам Неговото намерение, тогава ще бъда решителен в това да слушам и да се покорявам на Неговите думи. Никой няма да може да ми попречи и няма да се поколебая, дори до сетния ден“. Ето какво означава да се боиш от Бог и да отбягваш злото.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

По кои въпроси от ежедневието си имате богобоязливо сърце? А по кои въпроси нямате? Способен ли си да мразиш някого, когато те обижда или накърнява интересите ти? А когато мразиш някого, способен ли си да го измъчваш и да му отмъстиш? (Да.) Тогава си доста страховит! Ако нямаш богобоязливо сърце и си способен да вършиш злодеяния, тогава твоят порочен нрав е твърде жесток! Любовта и омразата са неща, които нормалната човешка природа трябва да притежава, но трябва ясно да разграничаваш това, което обичаш, от това, което мразиш. В сърцето си трябва да обичаш Бог, истината, положителните неща и братята и сестрите си, а трябва да мразиш Сатана и дяволите, отрицателните неща, антихристите и злите хора. Ако си способен от омраза да потискаш братята и сестрите си и да им отмъщаваш, това би било много страшно и представлява нрав на зъл човек. Някои хора просто имат омразни мисли и омразни, зли идеи, но не са извършили зло и затова не са зли хора. Това е така, защото когато се случи нещо, те са способни да потърсят истината и обръщат внимание на принципите в поведението си и начина, по който се справят с нещата. Когато общуват с други хора, те не искат от тях повече, отколкото трябва, и ако се разбират добре с човека, ще продължат да общуват с него, а ако не се разбират, няма да продължат. Това изобщо не се отразява на изпълнението на дълга им или на навлизането им в живота. Бог е в сърцата им и те имат богобоязливи сърца. Не искат да оскърбят Бог и се страхуват да го правят. Макар и да таят някои погрешни мисли и идеи, те са способни да им се опълчат и да се откажат от тях. Те са сдържани в действията си и не изричат нито дума, която прекрачва границите или оскърбява Бог. Човек, който говори и постъпва така, има принципи и практикува истината. Макар характерите ви с даден човек да са несъвместими и той да не ти харесва, когато работите заедно, оставаш безпристрастен и не изливаш неудовлетворението си при изпълнението на дълга си, нито си го изкарваш на интересите на Божието семейство, а можеш да се справяш с делата според принципите. На какво е проявление това? То е проявление на това, че притежаваш основно богобоязливо сърце. Ако притежаваш малко повече от това, когато видиш, че някой има определени недостатъци или слабости, дори и да те е обидил или да е предубеден към теб, пак ще можеш да се отнесеш към него правилно и да му помогнеш с любов. Това означава, че в теб има любов, че притежаваш човешка природа, че си мил човек, който може да практикува истината, че си честен човек, който притежава истините реалности, и че имаш богобоязливо сърце. Ако духовният ти ръст е още малък, но имаш воля и искаш да се стремиш към истината и да се стараеш да вършиш всичко принципно, както и ако си способен да постъпваш, да се справяш с нещата и да се отнасяш с останалите принципно, това също се счита, че имаш донякъде богобоязливо сърце, а това е най-основното.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Петте условия, които трябва да изпълниш, за да поемеш по правилния път на вяра в Бог)

След като истината стане живот в теб, когато наблюдаваш някого, който проявява богохулство към Бог, не се бои от Бог и е повърхностен в изпълнението на дълга си, или прекъсва и смущава църковното дело, ти ще реагираш според истините принципи и ще бъдеш в състояние да идентифицираш и изобличиш такива хора, когато е необходимо. Ако истината не се е превърнала в твой живот и все още живееш в сатанинския си нрав, тогава, когато откриеш зли хора и дяволи, които причиняват прекъсвания и смущения в работата на църквата, ти ще се направиш на ни чул, ни видял и ще ги подминеш, без да те гризе съвестта. Дори ще си мислиш, че тези, които причиняват смущения в работата на църквата, не са твоя работа. Колкото и да страдат работата на църквата и интересите на Божия дом, ти не се интересуваш, не се намесваш, нито се чувстваш виновен, което те прави човек без съвест и разум, неверник, полагащ труд. Ти ядеш това, което идва от Бог, пиеш това, което идва от Бог, и се наслаждаваш на всичко, което идва от Бог, но въпреки това чувстваш, че никоя вреда на интересите на Божия дом не е свързана с теб, което те прави предател, хапещ ръката, която го храни. Ако не защитаваш интересите на Божия дом, ти човек ли си изобщо? Това е демон, който се е промъкнал в църквата. Ти вярваш в Бог престорено, преструваш се, че си един от Божиите избраници и искаш да живееш наготово в Божия дом. Не живееш живота на човешко същество, по-скоро си като демон, отколкото като човек, и очевидно си от неверниците. Ако си човек, който наистина вярва в Бог, тогава дори все още да не си придобил истината и живота, най-малкото ще говориш и ще действаш от страната на Бог, и най-малкото няма да стоиш безучастно, когато виждаш, че интересите на Божия дом са накърнени. Когато почувстваш желание да си затвориш очите, ще изпиташ вина и ще се почувстваш зле, и ще си кажеш: „Не мога да стоя безучастно и да не правя нищо, трябва да се изправя и да кажа нещо, трябва да поема отговорност, трябва да разоблича това зло поведение, трябва да го спра, за да не бъдат накърнени интересите на Божия дом и да не бъде смутен църковният живот“. Ако истината се е превърнала в твой живот, тогава ти не само ще имаш тази смелост и решителност и ще си способен да разбереш напълно проблема, но и ще изпълниш отговорността, която трябва да носиш за Божието дело и за интересите на Неговия дом, и така твоят дълг ще бъде изпълнен. Ако смяташ, че твоят дълг е твоя отговорност и задължение и ако гледаш на него като на Божие поръчение, и ако чувстваш, че това е необходимо, за да се изправиш пред Бог и пред съвестта си, не би ли тогава изживял почтеността и достойнството на нормалната човешка природа? Твоите дела и поведение ще бъдат „да се боиш от Бог и да отбягваш злото“, за които Той говори. Ти ще изпълняваш същината на тези думи и ще изживяваш тяхната реалност.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)